Fly by LOT, but not a lot

Fly by LOT, but not a lot

Бях чувал да се говори така за полската авиокомпания и може би има някакви основания да се твърди горното, но понеже летях през Виена за Варшава, повече ме изненадаха австрийските авиолинии в отсечката до Виена.

Не бях ги ползвал от миналото лято някъде по същото време и още тогава регреса се забелязваше, но днес направо убиха змея с вилица като заявиха, че храната се продава, а само кафето е включено в цената на билета. За сведение цената на билета е навярно една от най-високите за подобна кратка дестинация, ако не и най-високата. Не, че повече от десет души си купиха храна, ама настана един хаос, една селска сергия за сандвичи (това е храната!), едни пари, пък ресто, пък кредитни карти… Това по-голяма кретения не можех да очаквам. Не се сещам каква е идеята ама наистина – сигурно съм тъп, ама измръзналите им сандвичи струват по 5 евро, а билета ми е 530. По дяволите, не е ли по лесно да калкулираш шибаните 5 евро в цената на билета и да не се занимаваш с цигании. Този дето се е прежалил за 530 евро билет мисля, че и 535 ще преглътне. LOT поне в това отношение се държат нормално. Всъщност не знам за някоя друга авиокомпания, дето да е отрязала храната в самолета, освен Austrian.

Иначе впечатлението от LOT e като от третокласни CSA. Чехите със сигурност демонстрират класа. LOT са скромни – нещо като селски автобус по трасето Търново – Полски тръмбеж. Всъщност летях с някакъв самолет дето за първи път го чувам – Embraer 170. Нищо особено – тротинетка среден и нисък клас – тясно и сбръчкано в салона. Е, по-голям е от витловите ATR. Разликата с Airbus-а на австрийците е от небето до земята. Всъщност като комфорт на мен ми е по-гот да летя с Airbus, отколкото с Boeing. Поне тези, които прелитат до София са доста очуканки, и нашия – на Bulgaria @ir – пък и тези на Lufthansa.

Както и да е, след около час delay във Виена, съответно с час закъснение кацнахме във Варшава. Това е най-близкото летище до някой град, което някога съм виждал. Обикновено са по-отдалечени. Хотела ми е на 5 минути с такси от летището (разстоянието струва смешната сума от 15 полски злоти) и на 10 минути до центъра. Обикновено центъра на коя да е европейска столица е доста далеч от летището.

Всъщност хотела е Novotel и най-хубавото му качество е, че има безплатен broadband интернет на корем. Много се дразня на хотели като Radisson, Sheraton и подобни, които са 6-7 пъти по-скъпи и като запиташ за интернет ти казват… „А, само във фоайето на wireless, срещу номера на кредитната карта и по 30 евро на ден или 12 на час“.

Днес научих и едно много важно и полезно знание, което бързам да споделя с мъжката половина на българското народонаселение – винаги съм го подозирал, но сега вече го знам! Полякините са най-ужасните жени на света! Познавам по-отблизо само две полякини (колежки са ми) – и двете се казват Kasia. Навярно всяка трета полякиня се казва Kasia – и двете са пълното олицетворение на думичката кучка. Интелигентност над средната, но насочена в посока изцеждане на противника. След тридесетминутен интелектуален сблъсък повече за никакво сблъскване не ти се мисли. Разговорът е класически дуел, в който звънтенето на шпагите не ти носи нищо освен досада. Имаш нужда от спокойствие и биричка.

Днес в самолета имаше някаква група от около 25 полякини – възраст 45 и нагоре. сигурно са били на екскурзия до Виена или на организиран помен на групово споминалите им се съпрузи. Не мога да допусна, че имат оцелели съпрузи. Аз след 3 месеца с такава жена или бих я убил с тротил или бих се гръмнал в слепоочието.

Мислех си, че няма по-страшно нещо от автобус с японски туристи, които се изсипват във фоайе на хотел. (Глъчката е страшна, едни светкавици бляскат отвсякъде, като че ли Бритни Спиърс е родила публично в Big Brother и едни дребни човечета с еднакви физиономии пъплят навсякъде). Има по-страшно – това е група полякини на едно място. Как не млъкнаха тези жени? То не бе крякане, квакане, кудкудякане, хихикане, хилене, крясъци, истерични подвиквания, друсане по седалките (това не е безобидно начинание за коя да е седалка), всяка втора полякиня на тази възраст тежи между един път и половина и два пъти повече от моя милост, а аз не съм слабичък! А да – и снимане със сапунерки през прозорците в тъмното (със светкавица). Какво по-дяволите можеш да снимаш през стъклото на илюминатора на летящ самолет със светкавица в тъмното?

А най-страшното… Това само едно време като малък в междуселските автобуси, го бях виждал – да си разговаряш на висок глас с някого през четири реда седалки…

Ужас! Да се пазите от полякини, ей!! И да си къткаме българките!

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България