> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Free Culture
- URL: https://yovko.net/free-culture/
- Published: 2004-04-06T15:27:00.000Z
- Updated: 2004-04-06T15:27:00.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: Лично

Днес написах най-емоционалната си новина в [linux-bg.org](http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=360416754&ref=yovko.net) досега, но поводът си струваше:

![](https://yovko.net/content/images/2004/04/freeculture.jpeg "freeculture") Всички вече сте чували за идеята на свободния софтуер, за споделянето, за повторната употреба на идеите, за пренаписването, за допълващото усъвършенстване. И какво ако тези идеи на GNU проектираме и върху други модели от ежедневието си – върху произведенията на изкуството, паметниците на културата и елементите на обществото като цяло? Възможно ли е? Сигурно ще разберем някога, но след свободния софтуер и идеята за свободен Интернет идва нова или може би по-скоро една експанзия на същата стара идея за свободата.

В последните дни на март видя бял свят новата книга [Free Culture](http://www.free-culture.cc/?ref=yovko.net) на [Lawrence Lessig](http://www.lessig.org/?ref=yovko.net) – професор по право в Станфорд, автор на всеизвестната книга [Code and Other Laws of Cyberspace](http://www.code-is-law.org/?ref=yovko.net) или не толкова известната [The Future of Ideas](http://www.the-future-of-ideas.com/?ref=yovko.net). Който е имал щастието да държи в ръцете си избраните есета на Richard M. Stallman – [Free Software, Free Society](http://www.gnu.org/doc/book13.html?ref=yovko.net) може би не е подминал равнодушно предговора, чийто автор отново е Лари Лесиг.

Подзаглавието на новата книга е „Как големите медии използват технологиите и закона за да затварят културата и да контролират съзидателността“ и представлява невероятнa защита на креативността и описание на един различен поглед върху авторските права. Този наречен Creative Commons. Ако ви е дразнило винаги защо изкуството и културата се третират като стоки за консумация с еднократна или лимитирана употреба (както някои компании третират софтуера) и сте си мислили дали идеите на Столмън и [FSF](http://www.fsf.org/?ref=yovko.net) не се проектират и извън полето на технологиите и софтуера това определено е вашата книга.

Самата книга е под [Creative Commons](http://creativecommons.org/licenses/by-nc/1.0/?ref=yovko.net) лиценз и може да се чете и разпространява свободно некомерсиално. Не пропускайте да я прочетете – вероятно това ще е един истински феномен за 21 век и дано е начало на промяна в света и тълкуването на авторството, което само по себе си би трябвало да е и промяна на начина, по който живеем всички ние, без значение в коя точка се намираме. Адресът, от който можете да свалите книгата е [http://www.free-culture.cc/freecontent/](http://www.free-culture.cc/freecontent/?ref=yovko.net) като не пропускайте да видите внимателно и двете рекламни филмчета, който ще намерите там.

На сайта [http://creativecommons.org/](http://creativecommons.org/?ref=yovko.net) можете да прочетете за различните видове лицензи от този тип. Да видите как можете да лицензирате свои фотографии, разкази, музика или уеб-логове и разбира се как можете да използвате така лицензирани произведения и да сътворите производни на тях. Да потърсите такова съдържание на [http://commoncontent.org/](http://commoncontent.org/?ref=yovko.net) или да добавите свое. Да слушате [свободна музика](http://www.archive.org/audio/collection.php?collection=opensource%5Faudio&ref=yovko.net) или да гледате [свободни филмчета](http://www.archive.org/movies/opensource%5Fmovies.php?ref=yovko.net) или да правите [свободен бизнес](http://www.bitpass.com/?ref=yovko.net) от тях.

*Собственото въображение трябва да е единствената граница пред твореца*, опитва се да убеди читателите си Лари Лесиг. Ние вече сме напълно убедени в това, нали? Остава да убедим и останалите!