Бъдещето, за което не сме готови

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Препоръчах на читателите на моя блог (в нарочен постинг) да прочетете статията. Защото е текст, който може да накара много хора да се замислят. И то да се замислят над най-важни въпроси. Да се замислят, както казваме обикновено, над „най-съдбовни“ въпроси. За бъдещето, което идва, което ще дойде съвсем скоро. Бъдещето, което ще ни сполети. И което, така или иначе, заслужаваме. То бъдещето, от друга страна погледнато, зависи най-вече от нас самите. И прочие. Въпроси за обсъждане колкото щеш. Ето съпровождащия мой коментар, ако искате, можем да влезем в дискусия.

  2. Благодаря за коментара, препоръката, както и за споделените мнения! Позволих си, тъй като текстът ви е доста дълъг, да го заменя с линк, към първоизточника във вашия сайт.

    Приемам и забележката за религията, но… простете технократското у мен (или пък инженерното ми образование), но аз наистина считам, че религията има място в съвремието и бъдещето единствено като морален базис. Имате своето право (и очевидно аргументи) да не сте съгласен с мен, но тезата за религията е по-скоро прехвърчала искра и нюанс в текста по-горе, който преследва съвсем друга посока – да провокира размисли за тежестта на гражданската позиция, разминаването между темпото, което технологиите задават и това на социално-икономическото развитие на обществото и други такива неща. Това са теми, които живо ме вълнуват напоследък.

  3. Да, наистина, този момент за религията в случая не е център на размишлението в статията Ви, тъй че наистина в случая върху него не е наложително да се дискутира. Макар че, от друга страна погледнато, гражданската и политическата позиция винаги в голяма степен са обусловени от някакъв морален (и често и от аморален) базис, в някакъв смисъл се коренят в съответните морални детерминанти на съзнанието на участващите в тия процеси хора. Шеметното темпо на измененията, които технологичната революция поражда, неизбежно поставят нас, човеците, в една пълна с неизвестности ситуация – спрямо която трябва не просто да се нагаждаме, а да действаме с ясно съзнание за отговорностите си. Темата, която поставяте, в този смисъл е твърде благодатна за дискусии и търсения. Да се надяваме, че повече хора ще се задълбочат в размисли върху нея и ще споделят тук постигнатото, с оглед да обменим идеи…

  4. Поздравления за статията! Засяга интересни теми и повдига много въпроси. Бих искал да коментирам единствено заклеймяването на „пазара“ като монотеистична религия и крайност. Според мен твърдението, че „пазарът е краен и растежът няма как да не е“ показва леко неразбиране (IMHO) на това какво стои зад тази дума.

    Пазарът, който за съжаление все повече се използва като някакво нарицателно на негативен и жесток феномен не е нищо повече от взаимотношенията между хората. Ще го напиша пак: Пазар == Взаимотношенията между хората. Да не вярваш в пазара, означава да не вярваш в човека и човешкото, да не вярваш, че човекът може да взаимодейства с човека позитивно. Ако трябва да го обобщя най-кратко, за мен да нямаш вяра в пазара значи да нямаш вяра в „човека“.

    Този механизъм е може би единственото спасение на хората в бързо развиващия се свят, който така добре е описан в тази статия. Независимо какви нови технологии се открият и станат достъпни, „човекът“ винаги ще има нужди, които няма да могат да бъдат задоволени от машини и технологии. Психични нужди (любов, свързаност, емпатия, recognition, успокоение и добра дума, позитивни отношения с други човеци), медицински грижи, забавления (музика, кино, игри, литература), изкуство, храна, дрехи и т.н. (тук можем да напишем хиляди).

    Тези нужди ще се променят с развитието на технологиите, защото някои от тях ще бъдат успешно задоволени от тях. И в това няма нищо лошо. Но ще останат много които няма да бъдат задоволени от технологии, а също така допускам, че ще се появят и много нови които сега не можем да си представим. Когато това се случи, какъв по-добър механизъм бихме могли да имаме за развитието ни като цивилизация от „Взаимотношенията между хората“? Механизъм в който всеки според собствените си нужди търси задоволяването им, и в който всеки според възможностите си може да задоволява нуждите на другия?

    Тук някой би казал какви са тези глупости и какъв е този утопичен наивник който дрънка поредните неолиберални простотии. Аз бих казал, че за мен отхвърлянето на механизъм в който „взаимотношенията между хората“ са в центъра и смисъла на всичко, е утопично. И съм спокоен, че с развитието на интернет и технологиите, вероятността това да стане намалява постоянно. Защото вярвам в човека. Компании като Uber и Airbnb, проекти като torrents, bitcoin, coursera са първите примери, които го показват. Те са началото на жестокия, неразумен и краен пазар. Надявам се да последват хиляди нови примери като тях.

    Един от основните аргументи против „пазара“ който си мисля, че някой бързо би повдигнал е за Корпорациите и Консуматорството. Някой би казал, че корпорациите контролират мисленето на хората, карат ги да искат неща които не искат и едва ли не лъжат хората, за да могат да имат растеж. Всеки ден ние гласуваме с парите си (или по точно с труда и нуждите си), за това какво да съществува в този свят и на къде да се развива. Ако огромната силна корпорация Google, VW, …. (тук можем да сложим всяка) сгафи, властта е в нас хората да решим дали тази група от хора (корпорация) да продължават да правят това което правят. И това най-естествено се разрешава чрез „взаимотношенията между хората“ и на локално и глобално ниво (демек пазара).

    Ако някой сериозно мисли, че корпорациите имат властта да злоупотребяват с хората, това е жалко. Това показва единствено липса на вяра в човека. Това показва, че авторът на този аргумент не уважава „съседа“ си като човешко същество, а го счита за дебилен консуматор, който не знае какво е добре за него и който не знае какви са неговите собствени нужди. И паралелно с това човекът от корпорацията е лош, алчен нещастник, който само гледа да те прецака, за да има растеж. Това е липса на вяра в Човека.

    Тогава авторът на аргумента иска да ограничи пазара – тогава той иска да наложи собствената си гледна точка за това „съседът“ му какви нужди е „редно“ да има и какви нужди на другите хора е „редно“ да задоволява. С две думи, какви отношения е „редно“ да има между хората.

    В заключение бих искал да кажа, че не смятам че Пазарът (взаимотношенията между хората) са мана небесна и са някакъв бог пред който трябва да се прекланяме. Не смятам, че работи перфектно и че няма проблеми при взаимотношенията между хората. Но не смятам, че има (и че може да има) по-хуманен механизъм и организация на хората, от него. Механизъм в центъра на който са взаимотношенията, нуждите и желанията на хората.

  5. Любо, далеч съм от идеята да отричам или отхвърлям пазара, но критикувам вторачването в него като универсално решение за всичко. Пазарът е един прагматичен инструмент, механизъм, който няма нужда от идеализиране, излишен патос и главни букви. Това е, което казвам.

    Но не съм съгласен, че корпорациите не могат да злоупотребяват с хората (и законите). Работих повече от десетилетие за две от най-големите световни корпорации. Клиенти ми бяха други големи международни корпорации. Нагледал съм се от първо лице на свинщини във всякакви мащаби (и спрямо клиенти, и спрямо служители вътре в компаниите). Корпоративният свят има нужда от сериозно отрезвяване. Но не вярвам, че ще му се случи отвътре. Разчитам повече на еволюцията, привнесена отвън, която ще отмие тинята.

    А именно компании като Uber и Airbnb, и проекти като bitcoin, coursera са тези, които носят еволюцията, дори те някога да станат новите големи, те ще са различни от старите големи. И не – не мисля, че те „са началото на жестокия, неразумен и краен пазар“ – напротив, те са началото на разумния, балансиран и трезв пазар. Дали ще бъде поредната еволюция на неолиберализма за да звучи добре в ушите на десните или пък ще го наречем post-capitalism, disruptive/sharing economy за да се харесва повече на левите и по-либералните… или пък ще проумеем най-накрая, че и ляво-дясното противопоставяне отдавна е в миналото и ще му измислим съвсем друго ново име – няма никакво значение всъщност. Важна е промяната.

    И да – точно технологичната революция ще усили възможностите на хората да влияят върху пазара (който далеч не покрива „взаимоотношенията между хората“, btw) и да го направят по-човечен.

  6. Чудесна публикация не мога да отрека, определено се разкрива дълбоко визионерство в нея и страхотни истини, които често забравяме. Макар рядко да чета блога ти и в повечето случаи да не съм съгласен с мнението ти, то не мога да не призная достойнствата на шедьовъра, когато го видя…а тази статия е…
    Поздравления :)

    п.с. Особено ми хареса „Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…“

  7. По-скоро цитирам визионери… Но ти засягаш друго наблюдение, което напоследък забелязвам у себе си – да чета и следя доста хора, с чието мнение обикновено не съм съгласен, но пък именно затова… дават ми различна гледна точка.

    Благодаря за добрите думи!

  8. Не бих бил толкова позитивен за бъдещето и скорстта на развитие на технологиите. Историята сочи, че се иска късмет, пари и някой да ги управлява, за да изпълни личните си видения – дано да са полезни.

    Всъщност не разбрах защо се взима за отправна точка 2007 година? По-скоро правилната година е 1987 – началото на развитието на платформата Newton от Епъл. Благодарение на нея през 1993 ще се появи у-во с тъч скрийн, благодарение на което Джобс, глобалната мулти милиардна корпорация Епъл и още 1000 души 5 години ще посветят целия си научен капацитет за….едно джобно телефонче. Ами мисиите до Марс? Започват през 1960, 1964 е първото успешно близко преминаване. 1975 успяват да приземят функциониращ апарат. И т.н. и т.н.

  9. Аз мисля, че дори не съм достатъчно позитивен. Иде реч за т.нар. exponential technologies. И много обичам онова изречение на Ray Kurzweil че, when an exponential technology is at one percent, you are halfway to 100 percent. :)

  10. По повод бъдещето на икономиката – ето два различни погледа към едно и също (възможно) бъдеще – едното от привърженик на пазарната икономика:
    http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/novi_20/2013/11/28/2190232_star_trek_ikonomika/

    а другото от визионер[и]:
    http://kiwibyrd.org/2015/09/04/159/

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: