ГЕРБ ли?

ГЕРБ ли?

Снощи в късните новини дочух, че на база поредното социологическо проучване несъществуващата все още партия/сдружение/формация/whatever ГЕРБ вече има доверието на къмто половината българи. Навярно повечето от въпросната половина даже не знаят, че това чудо се нарича ГЕРБ и е акроним на Граждани за европейско развитие на България, но вече са чули, че това е „Партията на бат’ Бойко“ и понеже той умее да гледа лошо и го раздава мъжкар до дупка, доверието му е в кърпа вързано.

Баба ми (лека и пръст) аргументираше гласуването си за Луканов навремето с обезсилващото „много ми е мил, бе баба“. Не доживя да гласува за Симеончо, без съмнение би го направила, само защото едно време баща му Борис си направил труда да мине през тяхното село. За сметка на това леля ми, убеден съм, би завещала на Царя и последния си дъх. Ей, така, без някаква разумно звучаща причина.

Царят гледаше благо, Генералът пък мъжествено-строго. Добре, че тийнейджърките на 16-17 нямат право на глас, че вотът ще стигне небивали висоти с подредени на опашка девойки, чакащи да пуснат бюлетината с трудно контролирана мъзга между бедрата.

Нищо, че откак е кмет Бойко не е показал никакви велики мениджърски умения, освен хленч из медиите, как никой не му съдействал – за дупките, за кризата с боклука, за какво ли не. Пък и те и журналистките си го тачат, всеизвестно е. Глей, къ’в мъж…

Нищо, че дупките из София са небивало огромни и небивало много. Нищо, че Шерифът е дете на силовите структури, навлякъл шлема на бял рицар. Нищо, че залита по силови методи и мисленето му е такова. Нищо, че няма идея как да се реши проблема със сметището. Нищо, че влиза в политиката яхнал вълната на отрицанието на предходния – който впрочем направи точно същото и разказваше благи приказки, които просто не се случиха (по ирония на съдбата някакъв си цар, на когото бе гард и протеже).

Всъщност не ме е яд на тях – това е тествана и изпитано-работеща схема, гарантираща двугодишно спокойствие, докато балонът се спука и тъпоумното племе стопли, че отново царят е гол. Всеки на тяхно място би я използвал. Работи - да му се не види – всеки път. Българското племе навярно е единственото такова в света, дето се лови сто пъти на един и същи номер, стига да му сменяш малко пейзажа. Симеон, Волен тук-там… Сега на ход е Бойко. Не се съмнявам, че ще е успешен. Поне за две години. Само дето някои като мене гледаме вече за седми-осми път тази сапунка с двугодишни серии с продължения.

Да се готви Слави Трифонов примерно, че вече шоуто му се изтърка и точно му е време да опита нещо ново. Какво? Някой се съмнява, че Слави не може да направи партия ли? И да спечели избори? Хайде, де…

А пък, които още не сме се изнесли, да стягаме куфарите, че за жалост Европа няма как да сложи предпазна клауза за управлението на България да не гласуват българи, нито пък ще ни внесат управници, а това би било единственото ни спасение.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България