Hi-Tech уют

Hi-Tech уют

Или съм окончателно трансформиран или наистина за уюта на един съвременен дом наличието на Интернет e подразбиращо се. Не съм addict – преживях без проблем почти месец без домашен интернет в новия апартамент. Само, че дотолкова съм напаснал ежедневието си към наличието на свързаност навсякъде, където пребивавам за повече от два-три поредни часа на денонощие, че ми се наложи да променям ритъма на делника си, заради това, че много от нещата, които иначе мога да свърша между другото от вкъщи, се наложи да върша примерно от офиса. Да ходя по-рано, да тръгвам по-късно. Да обработвам по-големи обеми поща за по-кратки интервали от време и някак неравномерно, което всякак ми вдига нивото на стрес.

Нямам нужда от мрежата непрекъснато, но самият факт, че тя е само… някъде, и липсва именно вкъщи също създава фон на тревожност…

Всъщност БТК бяха виновни за липсата на този уют у дома досега. Като типична тромава структура им отне цяла седмица да ме осведомят дали изобщо е възможно да ме снабдят с телефон на новия ми адрес и да преместят ADSL-а ми от последната ми квартира. Оказа се невъзможно. Нищо, че на номер 5 в предходната сграда се мъдри лепенка, гласяща че услугите на БТК са на разположение на живущите там. На номер 3, където съм аз и който е само на 4-5 метра от номер 5, това още не било възможно – нямало свързаност… Вече втора седмица чакам евентуална прогноза кога това би било решено. Всъщност вече не чакам…

Не, че държа да потребявам ADSL, но в корпоративната култура и принципи на компанията, за която работя аз трябва да имам домашен офис и да мога да работя от вкъщи, когато мога, искам или се налага. Съответно ми осигурява комуникациите за тази цел, а избраната централно услуга за интернет достъп е именно БТК ADSL. Обаче след две седмици, пропилени в чакане на БТК, миналият петък взех нещата в свои ръце и днес преди няколко часа се влях в многобройните редици на българите, потребяващи LAN достъп до Интернет. Първите ми впечатления са повече от превъзходни. Дано са такива и занапред.

Не знам дали ми трябва особено много стационарен телефон, но мисля да си взема VoIP такъв. Остават още съвсем малко инвестиции в домашния hi-tech уют и новия апартамент съвсем ще заприлича на дом 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България