The beauty of the Internet is that no one’s in charge and everyone’s in charge.
– Michael Nelson, Director of Net technology & strategy, IBM
Върху Интернет трябва да се оказват колкото е възможно най-малко правителствени влияния, казва за ZDNet Asia преди няколко дни Michael Nelson, директор Интернет технологии и стратегия в IBM. Ерата на непрекъснатата свързаност към мрежата е вече факт. И то не само за хората, които искат да я използват, а и за техните устройства, автомобилите им, дори домашните им любимци. Това пречупва представите ни за приложенията занапред, особено в контекста на способността на мрежата да свързва огромен брой разпределена географски изчислителна мощ.
И за да не възпрепятстваме бъдещето, Интернет не трябва да върви по пътя на индустриите под сериозна регулация, като телефонията или радиоразпръскването. Интернет е фундаментално различно нещо, твърди Майкъл Нелсън, понеже на практика неограничен брой хора публикуват информация, превъръщайки мрежата в конкурентна среда, каквато няма около никоя традиционна индустрия. Тъй като Интернет е слабо регулиран до момента именно това позволява на изобретателите да правят нови неща във всевъзможни посоки – дори такива, каквито на политиците и регулаторните органи не винаги се нравят.
Няма нужда да планираме Интернет… Той продължава да се развива по един вълшебен начин и без ООН да преценява какви да бъдат Интернет стандартите. А когато на политиците им дотрябва да регулират Интернет като медиа, то тогава най-голямото предизвикателство пред тях ще е да намерят начина, по който да не рушат установеното и да прилагат политики, които подкрепят конкуренцията, иновациите и инвестициите.
Пълният текст на статията:
http://www.zdnetasia.com/news/internet/0,39044246,39371045,00.htm
„There is no top-down pressure that pushes the Internet to one direction or the other“
Добре звучи, но това е само част от пъзела, представяща нещата по-елементарни, отколкото са. Липсата на регулации ще доведе потенциално до загуба на неутралността на мрежата, както твърдят „екстремистите“ от другата страна на барикадата. Ако има дори капка истина в този сценарий (което е рано да се каже), не бих лишил правителството от задачата да следи какви ги вършат например теле-акулите монополисти, които точат зъби и вече почти са в законова позиция (в US) да интерферират с трафика на мрежата по свое усмотрение – монополизмът също е нещо несъвместимо с принципите на competition, innovation и „no top-down pressure“.
Да, стига правителствата наистина да регулират монополите, вместо да им се подлагат.