Мрън

Преди няколко дни се върнах в Барселона след първото си кратко отскачане до България от февруари насам. Принципно не си падам по генерализациите, макар че признавам, че понякога ми е трудно да ги избегна. Отделно, че винаги съм се дразнел на сравнения от типа тук и там. Но беше неизбежно всички да ме питат дали сме свикнали, харесва ли ни…

Не знам дали съм свикнал. Твърде ми е рано да свикна, още повече, че бизнесът ми е в България, продължавам да работя с клиентите си от България, в главата ми се въртят идеи за нови проекти, повече или по-малко свързани с България. Прекарах 14 години в София и така и не свикнах особено с нея, така че това със свикването при мен никога не е било много на фокус. Още повече в съвременния свят и днешните дву- или тричасови разстояния с low-cost авиокомпания до всяка точка на Европа.

Не се чувствам емигрирал. Просто временно живея другаде. Без някакъв конкретен срок. Имам няколко задачки, които трябва да свърша – за Опънинтегра, за себе си, за семейството си. Част от тях вече започнах, други предстоят. Иска ми се в някакъв момент да постигна ако не пълна, то поне значителна независимост от физическата география, от мястото, където временно или за постоянно съм избрал да пребивавам. Абсолютен фен съм на т.нар. distributed компании.

Това което, обаче, неминуемо прави впечатление, когато се отдръпнеш на 2-3 хиляди километра от София, дори за няколко месеца е… мрънкането. Чува се! Уха! Така здраво се чува… Предимно от България, усилено от днешните псевдообщности на all-in-one multipurpose социалките и най-вече шибания facebook. Но не само. Дори хора, които са напуснали България от години пазят тази наша съкровена отличителна черта като свидна национална идентичност. Световни шампиони сме по мрънкане… Без конкуренция!

Това, което много ми харесва в Барселона е живото усещане за общност. Хората общуват – на улицата, на пазара, в магазините, в учрежденията. Минах през значителна част от испанската бюрократична машина за да setup-на скромното си бизнес-присъствие тук (данъчни служби, социални и емиграционни служби, общински…) – нито едно нещо не мога да кажа, че е фундаментално по-различно, по-подредено или по-добре от България, нито бумащината, нито опашките, но… с едно изключение – отношението. Хората пред и зад гишето имат общата нагласа и възприятие, че имат обща цел – да са си взаимно от полза. Никой не ме върна, защото нещо не съм разбрал, никой не се намръщи, че не говоря добре нито един от двата официални езика. На едно място жената зад гишето стана да ми донесе стол за да не стоя прав (при положение, че заедно със заекването на кастилски, работата ми с нея беше под 3 минути).

„Хората в метрото са отчаяни“, сподели един познат. „Не е както преди. Някои имат по двама безработни вкъщи, а някои са с по две ипотеки.“ А друга наша приятелка ни разказва, че „Mossos d’Esquadra вади по 10-20 семейства от жилищата им на улицата всеки ден, защото не могат да погасяват задълженията си“. И двамата са българи – и са прави. Европейската криза бушува тежко в Испания – младежката безработица е 50%, строителният бум отпреди кризата и алчните банки са подвели мнозина и са стъжнили живота им, но… Елате в България да видите хората в метрото :)

Всичко е въпрос на отправна гледна точка. В България било мръсно и грозно. Сигурно, но аз и Париж не съм го видял много спретнат. В България е пълно с безстопанствени кучета – абсолютно вярно. Тук за три месеца не съм видял едно, но пък основно занимание на подсъзнанието ми, когато се прибирам или излизам от къщи е да внимавам да не настъпя някое кучешко произведение. Толкова са много. Само в Лисабон съм виждал повече. Явно тук не се трогват особено да си събират творенията на домашните любимци. Пред входа на метростанцията ми група тийнейджъри правят свинщини и купчини боклуци през два дни. Никой копче не им казва. За сметка на това в квартала ми протестират два пъти седмично срещу някаква антена на мобилен оператор, от която има належаща нужда, защото покритието е под всякаква критика, но местните галфони, четат и събират псевдонаучни факти, колко били вредни антените и си държат телефоните на 50 сантиметра, говорейки на високоговорител. Мрън! :)

Няма идеални ситуации, места и отношения. Но това, което прави малката разлика сила с огромен потенциал е как гледаш на нещата – позитивно или не. В крайна сметка проблемите са нещо, което провокира търсене на решения за тях. Дори с възможности за бизнес. Мрънкането работа не върши! Никаква.

Светът е такъв, какъвто е! И познайте кой го е направил такъв? Марсианците ли? Май ние, а?… Е, значи точно пак от същите зависи някак да го променим. Понякога не е лесно! Друг път е отчайващо трудно. Но никой няма полза от изначалната нагласа, че няма да се получи. Сигурно е, че няма да стане по-добре само ако изобщо не опитваш.

А България веднага ще стане по-малко зле, ако погледнем на нещата с мисълта как да ги поправим вместо да мрънкаме. И като заменим болезнения си индивидуализъм с желание да потърсим това, което ни прави общност (извън facebook).

Нов стар адрес на RSS емисията

Този пост е малко технически-административен, поради което спокойно може да ограничите изчитането му само до следващия абзац ;)

С две изречения – yovko.net отново разчита на WordPress след няколкомесечен и приятен, но не особено пълноценен флирт с Ghost и съответно RSS-емисията ми отново е на познат до болка адрес, който само припомням: http://yovko.net/feed

На теория старият адрес http://yovko.net/rss е пренасочен и изглежда да работи, но е възможно някои RSS-четци да имат проблеми с HTTP 301 пренасочвания, затова все пак, който ме чете по RSS може да си обнови абонамента с актуалния адрес – http://yovko.net/feed

Използвах двете миграции (към Ghost и обратно) да редуцирам част от съдържанието и да оптимизирам много баластра, натрупала се с времето, повечето от която безполезна. Също и да реорганизирам много неща и почти цялото съдържание. URL-ите занапред ще са освен canonical и смислени. Приключвам с цифровата номерация на публикациите си. Тя ще продължава да работи за повечето от старите постове (thanks WordPress!), така че да бъдат откривани и според стария и според новия си URL (Например http://yovko.net/7, както и http://yovko.net/blog/7 и http://yovko.net/archives/7 ще сочат към новия адрес http://yovko.net/the-day-1/). Известна малка част от постовете ще загубят старите си адреси, понеже е ползван хак за тях преди време, и цената за това хитруване сега дойде време да си платя. По груба оценка те са достатъчно малко, така че надявам се, да няма грижи. Ако някой от тези постове е много важен или ключов за някого или за мен – ще го пренасоча с изричен redirect, когато попадна на такъв случай :)

Знам, че ще загубя някакво SEO, но за мен винаги по-важно е било HEO-то (human engine optimisation). Да ме прощават колегите, които си вадят хляба с първата абревиатура ;)

Има малко неподредени неща, основно в категория Фотография, за която още нямам ясна концепция и затова не съм се захванал с тях. Иначе така и с голямото криволичене между flickr, 500px и Instagram не можах да си избера своята фотографска социална мрежа.

А да, прежалих и известно количество коментари от жив и откровен мързел да ги мигрирам от Disqus. Не е лично отношение :)

Какво става с Каталуния?

Днес е Цветница в България и Великден за католическия свят към който се числи и Каталуния. Така че какво по-подходящо време за подарък, особено когато той е книга на български език за съвремието на каталунците. И това май е първата такава, понеже търсих сериозно, но не открих друга. Така че със сигурност ще ви разкаже много неща, които навярно не знаете.

Корица на книгата Какво става с Каталуния

Иначе книгата, както написах и в предговора към българското издание, освен да запознае читатателя с гледната точка на Каталуния по темата за нейната независимост, ми се иска и да зададе някои въпроси към българския си читател. Най-важният от който е – как след векове отсъствие от картите на света (България 500 години, и Каталуния вече 300), след тоталитарни режими и на двете места (45 години комунистически у нас; гражданска война и последвалите 36 години диктатура на Франко), сега и двете са част от ЕС, с почти еднакъв брой население респ. сходен мащаб възможности и теоретични граници на растеж – едната е двигател не само на испанската, а и на европейската икономика, със здраво и активно гражданско общество, и се бори по мирен и цивилизован начин за независимост, а другата, имаща своята независимост и признание от останалия свят отдавна, се бори тепърва да роди свое гражданско общество, което още се колебае в посоката и търси себе си, а икономически едва успява да се закрепи над водата, и е далеч от това да впечатлява с постижения.

Има много отговори в книгата. Не знам дали всички са правилни, разбира се, но всяко есе разказва за различни причини и споделя идеи, които както самите те, така и нагласата към възприемането им, могат да провокират много добри примери за България. Но това всеки дано го открие за себе си. Повечето от есетата са адски интересни, уверявам ви!

Оказва се, че за да се роди една книга, са нужни много повече усилия, отколкото изглежда отначало. Особено когато ти е за първи път и не можеш да предвидиш всички подводни камъни. Но… в случая по-важното е, че се справихме и книгата вече е на разположение на читателите си – напълно свободно и безплатно. Засега в EPUB формат, а скоро и в PDF. А това нямаше да бъде възможно без всички онези, които отделиха лични средства, за да финансираме поне частично дейностите по превода и редакцията на текста. Благодаря Ви!

Благодарности и за всички, които напълно безвъзмездно или срещу символично заплащане преведоха, редактираха, консултираха или споделиха експертните си познания в различни области, за да успеем да направим прецизен и качествен превод на тази нелека за превеждане и толкова политематична книга. Това нямаше да бъде възможно без преводачите Десислава Спасова, Борис Янишевски и Дияна Никова, нито без прекрасния редактор и коректор Ани Костова-Бозгунова, нито без помощта на Бойко Благоев и още по-малко без безценното съдействие на Нева Мичева, която помогна със сложните съобразявания на произношенията на каталунските и испанските имена и названия. Дизайнерът на оригиналната корица – Андреу Кабре – направи специална нейна версия за българското издание. Благодарности за всички вас!

Най-специалните обаче, са за Ан, която прегърна идеята като своя и се превърна в проектен мениджър и координатор на екипа по сбъдването на тази книга. В добавка към това вероятно изчете текста повече от десет пъти, редактира и коригира, преправи таблици и графики! Накрая за мен остана само да събера всичко в InDesign и… да се преборя с особеностите на EPUB формата и дигиталното книгоиздаване.

Благодаря и на Лиз Кастро и Catalonia Press за доверието, предоставените права за българско издание и за съветите! Стискам палци за успех на новата ѝ книга!

А на всички вас честита Цветница или Великден и приятно четене!

Можете да свалите книгата от сайта на Сдружение Диалози.

6 седмици

Точно преди месец и половина в една такава неделя като днешната пристигнахме с два куфара багаж на летище El Prat в Барселона. Сега пиша това от кабинета (домашния ми офис), а вчера приключихме дори с окачването на картините по стените на жилището ни тук. През това време се сдобихме със статут за постоянно пребиваване, данъчна регистрация, адвокат и… дузина приятели. Успях да участвам на тазгодишния 4YFN, да посетя и разгледам Mobile World Congress 2015 и дори да споделя впечатления за Дневник.

До преди броени дни ми се струваше, че съм загубил много време в лутане насам-натам през последните 6 седмици, загубих малко и темпо с бизнеса си, защото испанската бюрокрация е не по-малко сложна и мудна от нашенската, дори понякога повече, но сега като погледна назад и ми изглежда, че всъщност темпото е било не много лошо. Най-важното, разбира се, бе да намерим жилище, където да живеем (и откъдето да работя) и да бъда легален, регистриран бизнес субект в Барселона. И двете са факт и… вече дължа данъци и осигуровки за март на испанската държава :)

Живеем в кротък квартал в подножието на едно от тепетата на Барселона и съвсем близо до парк La Creueta del Coll и не много по-далеч от Park Güell, до който с адресната ни регистрация се оказа, че имаме безплатен достъп. Още не сме пробвали една друга интересна програма на местната община за безплатен (или с отстъпка) достъп до музеи и забележителности с пръстов отпечатък от показалеца вместо карта.

И тук – малко не на място – но първата книга на dialog.ink – тази за Каталуния – вече се забавя по моя вина. Преводът е готов, в момента вече я оформям в InDesign за да пуснем първо EPUB, а после и PDF-версия. Случи се така, че преводът беше готов, точно когато определено не ми беше до правене на книга, защото опаковах къщата си, а през последните седмици я местих и разопаковах тук, така че не остана никакво време и в без това много малкото, в което можех да свърша някаква смислена работа. А правенето на e-книга в InDesign си е пипкава работа. Та, надявам се скоро да приключа с нея, да я върна към оригиналния издател за одобрение и ако всичко е наред – да я пуснем за разпространение скоро.

Занапред се надявам да отделям повече време да пиша и споделям интересни неща за Барселона, понеже определено има какво и си струва. А и много от познатите се чудят защо избрахме точно Барселона – и за бизнес и за живот – така, че им дължа някакъв отговор. И най-вече за първото. Дори адвокатът ми тук ме попита при една от първите ни срещи: „А защо Испания?…“. Отговорих му: „Не точно Испания, а Барселона…“ Но за това някой друг път…

Сега само една весела песничка от миналото лято, която местната община използва за кампания за популяризирането на различните лица на десетте основни квартала на Барселона. Клипът от кампанията ще пусна някой друг път – сега цялата песен в оригинал. За честита пролет! :)

И поздрав за най-новите ни приятели Юлиана, Албена и Иван, Мариела и Емо, Мария и Милен, Мариана и Владо, Стефан и София, Javier и домакинът ни през първия месец в Барселона Lino! Сърдечни благодарности за съветите и помощта!

Inicio

El inicio de cada año siempre está impregnado de optimismo para algo nuevo o por lo menos algo diferente. E incluso si esta es sólo una actitud ilusoria, es realmente buena, porque en los cambios, en los viajes y en las búsquedas encontramos lo que nos hace sentir plenos. Un nuevo inicio no significa necesariamente la eliminación de todo pasado. Las mejores cosas nuevas, por lo general, nos hacen sentir felices porque tenemos la base del pasado para compararlos con éste y, a veces, esto los hace inapreciables. Otras cosas están directamente situadas sobre la base del pasado.

Y ahora, después de esta introducción, quiero decirles que en 2015 estoy a punto de un nuevo inicio. De los que están basados en el pasado y provocan el futuro.

Dado que a los 25 años no he partido en busca de mi fortuna, porque por un lado, no quería ir con esta actitud y con algo tras mí, lo que todavía no tenía, y por otro lado – quería tratar de hacer algo en mi Bulgaria natal… 15 años después, he hecho lo que podía, y he alcanzado lo que el tiempo, la suerte y mis esfuerzos en conjunto me han permitido, yo he decido que tenía suficiente experiencia en el pasado para buscar otra mirada hacia el futuro y… desde otra ubicación geográfica. No fundamentalmente diferente o distante, porque Europa me gusta mucho y creo que todavía no hemos ido extendiendo nuestros potenciales de europeos libres, empresariales y multiculturales. Pero un lugar que esté viva con una comunidad de gente que no es una suma aritmética de personas y que tiene una dirección, aspiraciones y sueños que guarda con tenacidad y los defiende. Un lugar con gente emprendedora que se entusiasman de las innovaciones y no tienen miedo para probar cosas nuevas. Con autoridad local y gobierno que protege y atrae a empresarios e inversores, incluso de pequeña y mediana medida. Con un ambiente universitario que está en consonancia con el tiempo y una cultura urbana, que te carga con color, arte e eventos. Lugar, que por supuesto, desde mucho tiempo me encanta y lo siento como mío…

Después de un mes viviré en Barcelona – por ahora, por tiempo indefinido. Como insinuado hace unos días con mis socios de Openintegra hemos decidido que el tiempo para expansión ha venido y que trataremos de establecer un nuevo startup allí, posiblemente en cooperación con un inversor. Tal vez lo hayamos solos. Con un enfoque en software-as-a-service y móvil. Y la web… Creo firmemente que la nueva web será un tema apasionado para el futuro. Y dejamos de llamarla móvil o de otra manera, porque va a seguir siendo una web, pero en su próxima manifestación (basada en la evolución del pasado).

Estoy a punto de aprender otro idioma nuevo (catalán) y mejorar mi español, que actualmente es bastante torpe. Me voy con la actitud de integrarme lo más posible allí. Salgo de mi zona de confort y buscaré nuevos contactos y desafíos. Y no sólo en TI. Mis amigos más cercanos saben que a pesar de que estoy tratando con TI, mis proyectos de TI no son lo más interesante para mí. Siempre he buscado y preferido proyectos en los que TI son implícitas y se sitúan por debajo de la superficie y no están el foco de las cosas. Las ideas más interesantes son las que cambian de alguna manera, aunque cambien ligeramente una parte de la vida cotidiana de la gente común. Y las ideas de negocio más exitosas son las que están cerca del humano en nosotros, no en el mercado de los consumidores, pero acerca de los hombres, acerca de las comunidades de las que ellos toman parte, y para los que están destinados. Y me gustaría pensar que podemos esperar un futuro en el que esto tiene que ser cada vez más cierto.

Además quiero mucho ocuparme de los medios de comunicación, pero medios de comunicación de nuevo tipo, dónde el contenido no especifica el tipo de existencia física de la publicación. La diferenciación de los contenidos de los medios y los formatos, los almacenamientos de masa y… el papel son en gran parte pasado, que no tenemos olvidarlo, pero que esperemos transformarlo en una forma adecuada al presente. Me gustaría tratar con un negocio editorial e intentaría ayudar a los editores simpáticos a arrostrar muy suavemente el futuro. Pero cada cosa con su tiempo.

Y espero mucho que me quede un poco más tiempo para escribir y fotografiar, lo que he descuidado mucho últimamente y tengo que restaurar de alguna manera el equilibrio que cuando está presente me hace mucho más exitoso, concentrado y lleno de energía. Barcelona es una ciudad que muy naturalmente entrelaza cultura, negocio, tecnologías, historia, estilo de vida, innovaciones. Suena como el lugar más apropiado para concentrar todos mis intereses. Espero que me influya bien para… connecting the dots.

O bien…

¡Feliz Año Nuevo a todos!