Как се създава community

Как се създава community

Имам един приятел – работата му е да продава – няма значение какво. Прави го наистина добре – един от най-добрите, които съм виждал. Ако седнеш на приказка с него той обича да казва, че всъщност, това което прави не е нищо повече от relationship management. Това ми мина през главата, вчера на ферибота от Тасос за Керамоти докато си говорихме с Иво Ваньов от Профайлд за отминалия пленер. А после даже го казах на Лидия в автобуса към София.

Съвременният маркетинг подхвърля всякакви теории за еволюцията на марките. Различни експерти непрекъснато подмятат бомбастичните си теории за гибелта на марката, за възхода на PR-а, за слепотата към рекламата (приспособимостта на човешкия мозък да игнорира банерчетата в Интернет или рекламните табла по улиците)…

Всъщност истината е, че промяната в мисленето, начина на живот и размиването на online и offline граничната линия, води до промени и в това какво означават марките, и какво се крие зад тях.

Със сигурност community-driven бизнеса ще има своята сериозна тежест занапред, защото е вярно, че марките отдавна престанаха да бъдат задължителен символ на качество или функционалност (поне откакто всичко се прави в Китай). Марката обаче все повече се превръща в символ на общност, на стил, на мислене… на фенщина е била винаги 🙂

Да създадеш общност около себе си, около марката, да си говориш с потребителите, да чуваш какво искат винаги е било важно за всяка фирма производител или търговец на нещо. С всеки отминал ден това ще е все по-задължително.

През последните три дни, както вече писах, бях на Nikon-фотопленер на остров Тасос в Гърция, организиран от вносителите на Nikon за България – фирма Профайлд и веригата фотомагазини Photosynthesis. Няма да скрия, че и зад двете имена се крие един уникално готин екип от хора, които имам удоволствието да познавам и лично в голяма степен. Някои познавам като фотографи, на които съм се възхищавал, други като хора, на които можеш да разчиташ безпрекословно, че ще си свършат работата както трябва, други зад щанда са ми продавали техника, а трети са ми просто добри познати и дори бих казал приятели – даже преплитането на всички тези сечения съвсем омешва картинката. Имах късмета да познавам и някои от идеите и плановете им от самото начало и по-отвътре и знам колко много заряд и потенциал имат да успеят в начинанията си.

Те не са просто продавачи зад щанда или вносители на играчки. Те обичат нещата, които правят и влагат страст и хъс в количества, на които са способни и даже малко отгоре. Разликата между това просто да направиш нещо и да го направиш добре, напоследък свеждам до само едно нещо и то е… мерак… Именно наличието или отсъствието му дава онзи привкус на специално отношение, което всички 150 гости на Photosynthesis почувстваха през последните три дни.

Пленерът беше посветен на Nikon – марката, която години наред бе безкомпромисен колос в света на филмовата фотография. Сега някои казват, че в света на цифровата фотография лидерът бил друг, но първо всеки има право на погрешно мнение, а второ още е твърде рано да се дефинират лидери докато пикът на треската по подмяна на технологията не се поуспокои и не започнем да сравняваме детайлите, за което времето още няма да настъпи поне няколко години. Тези, които са избрали Nikon обикновено знаят много добре защо.

Така или иначе колосите занапред ще имат друг смисъл. Защото марката занапред все повече ще означава освен всичко друго като иновации, добри продукти и други очевидни необходимости, също и отношение, стил, приятелство… Защото извън голата фенщина това си има стойност и значение. Има значение да ти пъхнат в ръцете това, което искаш да имаш и да те оставят да видиш в реални условия струва ли си? Дори и никога да не си го купиш (D3 без обектив все пак струва колкото една добра кола на старо). Самият факт, че ти имат доверие за това е скъп приятелски реверанс. Има значение усещането за общност, за група, което също е много близо до усещането за приятелство. Има значение това да видиш в очите на човека, който ти продава нещото същата страст, кеф и възхищение, което вероятно е и в твоите очи. Да усетиш, че сте от една порода.

Photosynthesis и Профайлд не само доставиха на около 149 души огромно удоволствие и готино преживяване (допускам, че има не повече от един недоволен – понеже винаги има), но нещо много повече… Те направиха революция – пресъздадоха марката Nikon в България като общност (нещо адски трудно за егоцентричното мислене на фотографите) и дефинираха нова марка, която след отминалият уикенд ще бъде гледана с още повече респект и уважение – името и е познато Photosynthesis – различното ще е доверието и броят приятели.

Браво на всички, които го направиха! Аплодисментите в автобусите бяха напълно заслужени!

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България