Преди известно време здравословни причини ме провокираха да се заглеждам повече по етикетите на нещата, които ям. От тогава ми остана навика да се разглеждам из рафтовете за продукти на малки и неизвестни производители и да търся етикети, на които не само пише „Без оцветители“ или „Без консерванти“, но и такива, чийто срок на годност е достатъчно кратък за да има смисъл да повярвам, че наистина няма консерванти. И след това, разбира се, пробвам – дали след като срокът на годност отмине, нещото наистина се разваля. Защото, особено в наши дни, каквото и да пише на опаковките, се оказва, че въпреки всичко млеката са вечни и нищо им няма дълго след формалния срок на годност. Казвам го, защото в следващия абзац ще пиша за мляко, а и се чудех дали да озаглавя този текст „Мляко, което се разваля“, и което би звучало като чудесна реклама в моите уши, но не съм сигурен в общата култура на средностатистическия потребител.
Така попадах на Киана – серия продукти на малък млекопроизводител от село Самораново, които открих из рафтовете на моя квартален магазин. Винаги с удоволствие предпочитам да пазарувам именно от там, заради личното отношение и старанието на собствениците, което е рядкост в големите вериги и хипермаркети. Привлече ме етикетът „Без консерванти“, а и забелязвах всяка сутрин, тръгвайки за работа, бусчетата на производителя, които снабдяваха магазина и краткият срок на годност от едва няколко дни, маркиран върху бутилките с мляко. Вкусът е чудесен – и на прясното, и на киселото мляко, както и на сирената и кашкавала. Мисля, че само краве масло не съм купувал още от Киана. Цените им също са много добри (около и дори леко под средните).
Най-важният за мен тест също беше издържан – млеката се развалят. Прясното мляко се разваля най-много до втория-третия ден след отваряне (както и трябва!) – дори в хладилника. Същото се случва и с неотворена бутилка, не по-късно от ден след като е изтекъл срокът на годност. Тествано!
Така, вече поне година-две много често взимам за вкъщи млечните продукти с марка Киана. Единственият недостатък е, понеже очевидно самият производител си организира дистрибуцията, че продуктите с етикет „Киана“ трудно се намират извън югозападна България. Не успявам да ги открия в Пловдив, например. Иначе, вероятно няма смисъл да ги търсите из големите вериги – поне досега не си спомням да съм ги виждал там.
Съвсем наскоро попаднах и на друг подобен български, малък и читав млекопроизводител, но за него ще споделя някой друг път…
Мисля, че тук в Стара Загора, в един от кварталните магазини също го има.
Йовко, ти си намерил кисело мляко в магазина, което се разваля, ако полежи повечко?!!
Аз не съм виждал такива от… знам ли. Двайсетина години? :-)
Трябва да дегустирам обезателно някой път! (За съжаление, май не съм го виждал това кисело мляко в нито един магазин в моя район. Явно дистрибуцията не им лесна…)
Още един глас „За“ Киана! Махленските ни магазинчета ги зареждат и се купуват масово, хората свикнаха да ги търсят. (говоря за краен софийски квартал, но съм ги виждала и в бургаски доста оборотен минимаркет.) И наистина се развалят!
Малките производители нямат друг изход, освен да дистрибутират чрез малки магазини(чета). В големите хипермаркети ги изгониха с мръсна ценова политика (ако изобщо са били допуснати). А малките магазинчета охотно плащат кеш и с неудоволствие(по изключение) по банков път, търсят конкурентни цени и масово зареждат дребни количества като за ежедневния оборот – поради крайно свитите обеми на оборотите. Имам наблюдения като дребен обект в друг бранш, но си говоря с колегите/съседите – тенденцията е масова.
Реално ако човек иска да купува хранителни продукти от нашенски производители, трябва да търси малки и средни минимаркетчета. Аз напоследък открих за себе си магазините на „Кооп“ и изпробвам разни сиренца, катъци и саламчета на малки мандри и кооперативи.
Киселото мляко го опитах, много е добро! :-)
Йовко, същата картинка е с млеката на „Добрев“ http://dobrev-cheese.com/
Върнаха ме с 25 години назад!
Прясното мляко се разваля в хладилника. Ако не го кипнеш до третия ден се пресича (но пък пресеченото е разкошна диетична извара)
Киселото е малко по-трайно, но и то след няколко дена се вкисва както си трябва всъщност.
За капак едно масло не го изядохме навреме и след около две седмици в хладилника граняса. Все неща дето не ми се бяха случвали миналия век.
И станах послочвичен сред приятелите си, че се РАДВАМ като ми се пресече млякото :)
@Сале, да! Именно „Добрев“ са другите млека, за които споменах, че скоро ще пиша.