Когато човек не си е на мястото

Когато човек не си е на мястото

Точно гледах началото на презентацията на Богомил Шопов за Serendipity от края на залата и нещо обсъждах с Вени Марковски, когато развълнуван долетя отнякъде Sebz и ми каза, че екип на БНТ отвън искал интервю. Всъщност развълнуван не е точната дума – притеснен определено е по-прецизното описание. Явно с основание.

Излязох и се сблъсках с Жоро Чорбаджийски, който вече беше приклещен от една сърдита леля и двама мъже с камера. Приближих се и попитах какво става и преди Жоро да успее да вмъкне някаква реплика лелята сърдито заквака:

-Защо не си спазвате програмата? Искахме да снимаме лекцията на Найден Николов – тука пише 10:30.
-Лекцията му е от 10:00 – поправих я аз – от 10:30 има друга лекция.
-Не – още повече се разпеняви лелката – защо тогава сте ни изпратили грешна програма?

Вгледах се и видях, че носи със себе си предварителната програма от преди поне три седмици…

-Госпожо, това е стара информация – вижте тук най-горе с големи букви пише, че е предварителна програма. Знаете, че винаги такива неща търпят промени. Имате изпратена последната програма в четвъртък лично от мен.
-Трябваше да се обадите по телефона – продължи да изнаглява дамата – колегите като са видяли OpenFest 2004 и са решили, че това вече го имаме…

И двамата с Жоро нахлузихме ехидното си настроение. Сякаш сме длъжни да предвидим тъпоумието в нечия редакция и да знаем телефонните номера на всички предполагаемо невменяеми журналисти. Жоро май предпочиташе и аз да участвам в интервюто, но понеже на лелята и беше твърде сложно да запомни и двете ни имена, а това на Жоро вече си била записала, момчето си изгоре за едното нищо. Светнаха му прожектора в очите и лелята му забоде микрофона пред устата, а аз се върнах в залата без да успея да му изкажа съболезнованията си.

Влязох вътре и разказах случката на Вени, с който отново се сблъсках на входа на залата. Той предложи да изведа Найден навън да му вземат интервю. Казах си – защо пък не – седнах до него и му предложих. Не беше възхитен от идеята – прекрасно го разбирам – неведнъж съм бил в ситуация, когато моята лична позиция се е разминавала в някой детайл с организацията или компанията, която представлявам (всъщност непрекъснато ми се случва). Реших да не го тормозя и се върнах обратно. Вени обаче отиде при него и някак го убеди – двамата с Георги Николов излязоха пред залата, но прожекторите още заслепяваха горкия Жоро Чорбаджийски.

Минути по-късно от ъгъла се чу крясъка на лелята „Нищо не разбирам! Ама нищо не разбирам!“, а Жоро дойде и ми казва „Моля ти се оправи се с тая – не знам как да и обясня защо сме против софтуерните патенти – аз по друг начин не се сещам как да и обясня“. Да, ама си представих как шефът ми ме гледа в новините в осем по БНТ и утре си получавам (не особено вероятно, но евентуално) заповедта за уволнение. Не че вече не съм си я изработил наполовина с позицията си против. Казах му проблема и се заоглеждахме за някой друг. Нарочихме Шопов – той е цар на тази тема, а и предходния ден беше успял заедно със Стойчо Кацаров да се преборят успешно за думата с Орлин от „Микрофон и мишка“ по Дарик. А и Сашо не се възпротиви… Той с екс-журналистическия си стаж не се шашка (много) от подобни ситуации.

Десет минути по-късно обаче лелята отново разклати стъклата на IEC с крясъка си „Ама пак нищо не разбирам!“, а Сашо отчаяно се отдалечаваше. Един от операторите и той се бил пищисал явно и я успокояваше „Ама аз разбрах – мога да ти обясня!“…

Понечих да и кажа, че Найден я чака за интервю, но тя пак се разкряка „Аз исках в залата – сега за какво ми е…“. Нямах време да я репликирам, че едва ли всеки ден и уреждат интервю с президентски съветник, защото лелката затресе телеса по стълбите надолу към изхода. Извиних се на Найден, че съм го извел от залата за нищо…

А дано някой от шефовете на лелката да стане свидетел на държанието и някой път. Може да си в мензисно настроение – и на мъжете се случва – въпреки, че на нейните години, технически не следва да е възможно – което всъщност донякъде обяснява проблема. Не става ясно обаче, защо някои хора си мислят, че демонстрацията на липсата на първите им десет години е някакъв плюс… А и такива случки обясняват защо из журналистическите среди се носи тезата, че БНТ е повече диагноза, отколкото месторабота…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България