# yovko in a nutshell
> IT архитект, DevOps, фотограф и блогър. Харесва джаз и рок на винил. И кафе, което си е изпекъл сам. Все още вярва, че може да направим света по-добър.
Public Ghost content for AI and LLM tooling. This file includes a bounded export of public pages first, then recent public posts.
Append `.md` to any post or page URL to get the content in Markdown (for example, `/example-post.md`).
## Pages
### Коментари
URL: https://yovko.net/comments/
Last updated: 2025-12-12T06:10:17.000Z
Tози сайт е ЛИЧНО пространство в Интернет и авторът държи да е уютно и комфортно тук, за което значение имат и коментарите след всеки текст. И понеже това е ЛИЧНА територия, тук е естествено да преобладава моята персонална гледна точка. Тези, които ще развеят знамето на „свободата на словото“, нека се постараят да осъзнаят разликата между посланията „не можеш да правиш това“ и „не можеш да правиш това в моя сайт“.

Не толерирам дълги дискусии под текстовете си. Наясно съм, че с всяка една позиция има и съгласни и несъгласни, както и такива с особено мнение. Но ако коментарите към някой пост започнат да надхвърлят десетина то те са повече от достатъчни. Нямам желание личния ми сайт да се превръща в обществена трибуна или дискусионен форум. С удоволствие ще прочета всеки оставен ми коментар, ако е вежлив, искрен и добронамерен. Някои навярно ще направя видими и за останалите. Но не поемам ангажимент да го правя. Всеки коментар може да бъде оставен без последствие или пък изтрит, без обяснение. Може просто да не съм го разбрал, да не съм бил в настроение или просто да съм преценил, че не искам да се обвързва с точно тази тема.

Всички коментари, без изключение, се преглеждат и одобряват. Коментари, които не добавят нищо ново по темата, такива с размер на статия, хейтърски или пък анонимни коментари се премахват. Коментарите на български език трябва да бъдат написани на кирилица, а тези на английски с латиница. Изречения на български, написани на шльокавица не се допускат. Без значение на какъв език са, обаче, очаквам коментарите да бъдат написани поне приблизително грамотно. Коментар, който в контратеза на моята, препоръчва алтернативен сайт, продукт, услуга или концепция, конкурентна на тази, за коята аз съм писал, независимо дали подобен коментар е добронамерен или има откровено користна цел, най-вероятно няма да бъде одобрен. Опити за SEO също.

Имайте наум, че [Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) не е напълно категоричен по темата дали аз като автор на блога не нося отговорност и за коментарите в него](http://www.mediapool.bg/sadat-v-strasburg-saitovete-ne-nosyat-vinagi-otgovornost-za-komentarite-na-chitatelite-news245390.html?ref=yovko.net), затова не ме въвличайте в съучастие. Ако забележите недобронамерен коментар, който съм пропуснал, моля [уведомете ме](https://yovko.net/contact/).

**Принципни правила за коментиране на публикации в** [**yovko.net**](https://yovko.net/)**:**

- Кажете нещо стойностно – добавете смисъл – нещо ново, което останалите биха искали да прочетат. Не се чувствайте длъжни да коментирате всеки текст, ако нямате какво да кажете по темата му.
- Пишете възпитано и с нужната любезност – в коментарите си третирайте останалите така, както бихте искали да се отнасят и към вас.
- Нека това, което казвате да бъде в контекста на основната тема – за общи дискусии и празни приказки има достатъчно форуми.
- Цитирайте и посочвайте прецизно факти и информация за да има полза за останалите.
- Ако не сте съгласни с мен или някой друг коментиращ, изразете несъгласието си любезно и с уважение към различната гледна точка.
- Допускайте възможността за грешка или неточност в изказа на тези, споделили свое мнение преди вас. Поправете ги, а не ги атакувайте.
- Дискутирайте темата, а не хората зад едно или друго мнение и избягвайте квалификации. Не иронизирайте и не проявявайте агресия.
- Пишете поне приблизително грамотно и на кирилица.

Няма механизъм за оспорване и диспут по отношение на отстранените коментари. Не обяснявам никое свое решение за модерация. Ако правилата тук не допадат някому, той е в правото си да не коментира.
### Copyright
URL: https://yovko.net/copyright/
Last updated: 2018-06-18T10:36:52.000Z
English text below.

Използването на съдържание от този сайт е обвързано с действащото законодателство за авторско право и сродните му права. Разпространявам материалите си под Creative Commons (CC) договори за използване. Това не подменя концепцията за авторско право, а само прави инструментариума по гъвкав. В основата си това означава, че аз продължавам да притежавам *всички* авторски права върху моите творби, но запазвам изрично *само някои* от тях.

На практика всеки може напълно свободно да свали почти всички текстове, снимки, звуково или видео съдържание от [yovko.net](https://yovko.net/); да го споделя с приятели, да го препубликува или вгражда в свои сайтове, но това трябва да бъде съгласно съответния Creative Commons договор за използване:

- **Текстове, аудио и видео** – освен където изрично не е упоменато друго, такъв тип съдържание може да се използва под условията на договора [Creative Commons Признание](http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/?ref=yovko.net).
- **Снимки** – Обикновено повечето мои снимки са под условията на договора [Creative Commons Признание-Некомерсиално](http://creativecommons.org/licenses/by-nc/2.5/bg/?ref=yovko.net), но това не е правило. Обърнете внимание, че *не всички* мои фотографии са под условията на един и същ договор. За някои снимки, на страницата, на която са публикувани и се изобразяват, може да има препратка към други договорни условия за използване. Обикновено повечето ми снимки съдържат вградена в EXIF/IPTC метаданните информация за условията за използване, моля проверете я, преди да ги ползвате, разпространявате или споделяте.

Насърчавам използването на *релевантни извадки от съдържанието, които да се цитират и коментират, с обратна препратка към този сайт* – на това е базирана Мрежата. Моля, не препубликувайте цяла статия в друг сайт без съответното признание като посочване на името ми с линк към този сайт, това няма да е честна употреба и накърнява оригиналният автор, прекъсвайки връзката между него и творбата му.

Би било чудесно ако ме информирате, че ползвате съдържание чрез мои RSS емисии за друг публично-достъпен сайт. Можете да го правите и без позволение, разбира се, просто бих искал да зная.

Всички нарушения са неприемливи и нарушителите могат да бъдат преследвани. Ако нещо е останало неясно или ви е нужно специално разрешение за изключение, просто [попитайте](https://yovko.net/contact/).

---

Standard copyright law binds use of my content. It is distributed under Creative Commons (CC) licenses. This doesn’t replace copyright, but it makes the terms more flexible. This licensing means that I still own *full* copyright for my work, but I reserve only *some rights* on it.

Anyone is free to download almost all texts, pictures or videos from [yovko.net](https://yovko.net/); share them with friends; republish or embed them on their website. But this use must be made within the terms of the respective Creative Commons license:

- **Text-based content, audio, and videos** – except where otherwise noted, this kind of material is licensed under [Creative Commons Attribution license](http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/deed.en?ref=yovko.net).
- **Pictures** – Usually most of my photos are licensed under [Creative Commons Attribution Non-Commercial license](http://creativecommons.org/licenses/by-nc/2.5/bg/deed.en?ref=yovko.net), but this is not a rule. Please note that *not all* of my photographs are (or will be) released under the terms of the same license. The licensed photos may have a link to other license terms on the pages where they are published and displayed. Usually, most of my photos also have licensing information embedded as EXIF/IPTC metadata, so please check it before use, distribute or share.

I encourage people to use *excerpts of this site and comment on it with links back to this site* — that’s what the Net is based on. Please do not simply repost entire articles on another site without respective attribution or without mentioning my name with a link to this site, which is not fair use and hurts the original author by disconnecting them from the content.

It will be great if you can inform me that you are syndicating my RSS feeds onto another public site. You can do it without permission, but please just let me know.

All violations are unacceptable, and trespassers can be prosecuted. If anything is not clear or you need any special permission for an exception, just [ask](https://yovko.net/contact/).
### Йовко Ламбрев
URL: https://yovko.net/yovko/
Last updated: 2025-12-24T17:26:14.000Z
Бях на девет, когато написах първата си програма – простичка компютърна игра на Basic за един стар Apple II с едномегахерцов процесор 6502 и 48Kb RAM. Няколко месеца по-късно имах собствен компютър (реплика на Oric Atmos) с 64Kb RAM, но без флопи, диск и дори монитор. Използвах касетофон за външно устройство и руски черно-бял портативен телевизор Юность за монитор. Оттогава нося очила и увереността, че технологиите са моята съдба.

Направил съм първите си снимки някъде на шест – с фотоапаратчето на родителите ми – *Смена-8*, което не надживя моя ентусиазъм – но и до днес фотографията остана дълбоко и неизлечимо втора моя природа и неутолима страст.

Жените открих едва като тийнейджър – и до днес се колебая кое ме пали повече – красотата им, или удоволствието да преразкажеш една нежна женственост в кадри.

Мечтател съм, защото само мечтите стигат точно до там, докъдето ти им разрешиш да стигнат – и няма никакво значение дали можеш или не можеш да си позволиш едно или друго, приятелство, пътуване, докосване или… целувка. Има значение единствено дали можеш да си позволиш да мечтаеш, че го заслужаваш…

Тези неща ме правят свободен.
### Para mí
URL: https://yovko.net/para-mi/
Last updated: 2019-12-29T10:35:26.000Z
[In English](https://yovko.net/about/)

Experto en Internet, arquitecto de TI (tecnologías de la información), tecnólogo evangelista, blogger, empresario y fotógrafo que vive en Plovdiv (Bulgaria, EU). Aficionado del software libre y la web, los libros y la música de jazz. Está convencido de que podemos hacer del mundo un mundo mejor.

### Arquitecto de TI (tecnologías de la información) – Formado en IBM

Tengo 10 años de experiencia laboral para uno de los mayores gigantes tecnológicos como IBM y Siemens. Mi mayor proyecto internacional exitoso ha sido la infraestructura de migración para Coca-Cola en el territorio de unas 70 ubicaciones en 26 países. Yo desarrollaba y he sido responsable de la instalación del único en Bulgaria (y en Europa del Sureste) IBM BlueGene/P superordenador. Mi pasado de programador y de administrador de sistemas y de redes, mi conocimiento de diversas plataformas, junto con mis habilidades de arquitecto de software y de infraestructuras, brand manager y comerciante ha como resultado mi pluralidad de perfiles que me permite desarrollar e implementar proyectos para soluciones híbridas de diferentes tamaños, entrando en varios papeles e abarcando el tema desde diferentes perspectivas.

### Empresario

Mi primer startup he iniciado en 1998, que ya no existe más. Hasta hoy el número total de startups es de cuatro, dos de los cuales desarrollo hasta hoy día. Considero los últimos cuatro años pasados en IBM como la escuela de negocios más exitosa para mí. He sido directamente responsable para un negocio cuya cantidad ascendía aproximadamente a 4 millones de dólares por año. Mi mayor operación, realizada con mi participación personal como arquitecto TI, ha sido por 10,9 millones de dólares, list price. En los últimos años, he preferido ser un pequeño empresario para estar más cerca de mis clientes y a causa de la libertad de fijar sólo yo mi orden de día, pero cada día estoy siguiendo lo que he aprendido del grande mundo corporativo y, especialmente, evito sus errores.  
Mis empresas se ocupan del desarrollo de aplicaciones móviles y de la web, la publicación digital y plataformas SaaS en línea, negocios y medios de comunicación.

### Fotógrafo

Después del mundo de los ordenadores y del Internet, la fotografía es mi segunda gran pasión. Cronológicamente hablando, sin embargo, es primera. He empezado a fotografiar como niño – con cámaras fotográficas y cámaras cinematográficas. Revelaba solo mis películas fotográficas y cinematográficas en blanco y negro; Con los años he profundizado mi amor por la fotografía hasta a la manía. Tenía un estudio (y equipo para dos). Después me he enamorado en los sistemas compactos y especialmente en Fujifilm X y las técnicas Strobist. Desde entonces, disfruto de la técnica minimalista y de mi movilidad como fotógrafo. Mis temas favoritos son el retrato femenino y la fotografía de la calle. Organizo seminarios temáticos y talleres para pequeños grupos de personas fascinadas por la fotografía.

> Creo que mi fuerza es combinar los puntos de vista de un experto tecnólogo y éstos de una persona de negocios en mí.

Por otra parte, mi experiencia en la tecnología informática está tan ampliamente perfilada (de un ingeniero software hasta un arquitecto de infraestructuras) que puedo pensar bien los detalles y hablar el mismo idioma que hablan los diferentes especialistas muy perfilados en casi toda la área de TI.

Las innovaciones me encantan, pero al mismo tiempo controlo los deslizamientos con el pragmatismo del pensamiento racional, ya que una idea es formidable y revolucionaria desde su potencial tecnológico, pero esto no la hace todavía así en realidad. Para que sea aceptada por el mercado o si tiene sólo éxito en su conceptualización significa frecuentemente que tiene que llevar en sí mismo mucho más allá del revolucionario. La combinación equilibrada de utilidad, facilidad de uso, simplicidad y elegancia, y frecuentemente la diversión, es la clave para el éxito de la mayoría de los proyectos, tanto si están destinados a usuarios particulares o corporativos.
### About me
URL: https://yovko.net/about/
Last updated: 2026-03-31T18:29:26.000Z
[En español/castellano](https://yovko.net/para-mi/)

### IT Architect

([CV/Résumé](https://cv.yovko.net/?ref=yovko.net) \- [LinkedIn profile](https://www.linkedin.com/in/yovko/?ref=yovko.net))

I have more than 15 years of experience working for some of the largest technological giants such as Siemens, IBM & SAP. My largest successful international project was the infrastructure migration for Coca-Cola at more than 70 locations in 26 countries. I was in charge and led the installation of the only IBM BlueGene/P supercomputer in Bulgaria (and in Southeast Europe). My experience as a programmer, system and network administrator, my knowledge of different platforms combined with the skills I honed as software engineer, infrastructure architect, brand manager and salesman enabled me to become a multifaceted specialist, to manage project for implementation of hybrid solutions at different scales, to take various roles and evaluate tasks from multiple perspectives. I was directly responsible for a business worth about US$ 4 million per year.

### Entrepreneur

I launched my first startup (it no longer exists) in 1998 right after my Master Degree in Telecommunications. By now I have started four companies, out of which two are still in existence and I am actively involved in the operation of one of them. I consider my last 4 years at IBM (out of 8) to be my best business education. The largest transaction that I was a part of was worth US$ 10.9 million (list price), and I was involved in the capacity of an IT architect. However, I opted to be a small entrepreneur in order to be closer to the clients and have the freedom to set my own daily agenda. Nevertheless, I use every day what I learned from the big corporate world and especially when I try to avoid its mistakes. My companies are involved in the development of mobile and web applications, digital media and publishing and online platforms for SaaS and business.

### Photographer

Right after the world of innovations, information technologies and computing, photography is my second biggest passion; however, chronologically it was the first. I started shooting with photo and video cameras as a kid. I used to develop my own black and white films. Over the years my passion grew and my involvement in photography deepened to borderline mania. I had my own photo studio (and equipment for at least two). Then I fell in love with compact digital systems, especially Fujifilm X, prime lens and the strobist techniques. Since then I enjoy the minimalism of my equipment and the mobility such systems offer to a photographer. My favorite themes are the female portrait and street photography. I organize thematic seminars and workshops for small groups of photography enthusiasts.

> My major strength is the synergy between the perspectives of the technological expert and the business person.

Moreover, my broad experience in the field of IT (ranging from software engineer to infrastructure architect) helps me fathom the details and enables me to speak the language of the narrow specialists in almost all IT fields. Innovations are very exciting to me, but I have the pragmatism and the common sense to restrain my enthusiasm because I understand that even awesome revolutionary ideas with great technological potential still have a long way to go. In order to be broadly accepted by the market, or even to achieve minor boutique success, they need far more than to be revolutionary. The balanced mix of utility, usability, simplicity, elegance, and, often, entertainment will be the key for the success of most projects, regardless of whether they are targeted towards enterprise or end users.

I often use open source software components and platforms for their stability and flexibility. But I believe in hybrid systems and solutions, which implement time-tested components in the right framework to take advantage of their best features. However, even perfect technologies are meaningless if they fail to make people happier if they are not transferred into products and services, and if they do not facilitate and expand our lives and communications. They are made relevant by content, not by tools. Our future is intertwined with digital content (electronic books, magazines, digital TV, movies and music on demand, digital photography, etc.). The new media are entirely based on the Internet, and so are the new humans. I would like to observe this process and at the same time make ideas come to life…

## Have a business related question?

- What do you sell?

I am IT solution architect and Internet expert and I can provide broad portfolio of services (planning, migration, implementation, operation, optimisation, and support) in the scope of Cloud and Internet services, IT project management, IT operations management, web and mobile development, WordPress consulting, digital media publishing, training (incl. photography courses and workshops) and many others. I have a unique blend of experience that allows me to offer such a diverse range of services but don’t think about me as a single person. I have several experienced teams around me but of course, you can work directly with me.

- How much does it cost to work with you?

It varies depending on what’s needed. I’m happy to send a quote or give an estimation when I know more specifics.

- Can we still work together if we live in different countries?

It depends… Nowadays Internet is everywhere and as much as I enjoy meeting face-to-face I’ve found that talking on the phone, online, and communicating by email can save everyone a lot of time that would otherwise be spent traveling. Business is simply conducted via email, phone and video chat as needed. Of course, I am happy to travel at least across Europe. Currently, I’m living in Plovdiv, Bulgaria. And if you are in the area, then it would be great to meet.

- Can you start now?

I only take on a few projects at a time to ensure that each client gets their deserved attention. Please [send me an email](https://yovko.net/contact/) to check my availability, as this changes all the time.

- How do you accept payment?

For most projects, I request a 40% down payment before scheduling the work. I accept payments via bank transfer or PayPal. The exact details and terms will be provided in my proposal. The remaining will be paid on completion of the project.

- Language?

My native language is Bulgarian but I speak English and we can also communicate in broken Russian. I have also limited basic level of Spanish and Catalan.
### Контакт
URL: https://yovko.net/contact/
Last updated: 2026-03-31T18:33:56.000Z
За връзка с мен използвайте добрата стара електронна поща. Обикновено я преглеждам поне няколко пъти дневно, освен ако не съм в почивка или не работя по спешен проект.

Можете да ми пишете на yovko {at} yovko.net или yovko {at} protonmail.com.

Най-лесния начин да ми изпратите криптирана поща е ако и вие имате акаунт в [Proton](https://proton.me/?ref=yovko.net). Иначе актуалният ми [PGP ключ е тук](https://keys.openpgp.org/vks/v1/by-fingerprint/92F0C3AE5BB9BBAE04539C068128074E8C4CD8F0?ref=yovko.net).

За директни съобщения и поверителни разговори предпочитам [Signal](https://signal.org/?ref=yovko.net) заради *криптирането от край до край*. Нe употребявам Messenger и много старателно избягвам Zoom.
### Правила
URL: https://yovko.net/policy/
Last updated: 2025-12-25T19:17:22.000Z
### Собственик

Автор и собственик на този уебсайт се явявам аз - [Йовко Ламбрев](https://yovko.net/yovko/). Хоствам го на свой личен сървър в [Hetzner](https://hetzner.cloud/?ref=nE7fmwPKkUm5).

### Поверителност

Чрез този сайт не събирам, не съхранявам и най-вече не споделям с трети страни никакви данни на читатели, освен ако сте се [абонирали за някой бюлетин с публикации](https://yovko.net/#/portal/account/newsletters) от сайта. Тогава се налага да ми предоставите имейл адрес, на който да получавате бюлетина, а аз да съхранявам вашия адрес в базата данни на този сайт. Линк за отписване се изпраща в края на всеки имейл, който получавате.

По този начин освен абонат, ставате и member/член на общността на този сайт и се сдобивате с възможност да коментирате под публикациите.

### Социалки

Ако споделяте публикации в социални мрежи като Facebook, X, LinkedIn и други подобни, твърде вероятно е техни скриптове и разширения да ви „опипват“ и профилират, както и да запазят някакъв ваш дигитален *отпечатък*, вкл. да изпращат т.нар „бисквитки“ в кеша на вашия браузър. Затова винаги ги ползвайте с едно наум, където и да ги срещнете в Мрежата. И конфигурирайте браузърите, които ползвате да отказват т.нар. „бисквитки на трети страни“ (*third-party cookies*).

В някои мои публикации има вградено съдържание от други сайтове (снимки, видеоматериали, статуси от социални мрежи и др.). Избягвам да правя това, но понякога няма начин. Такова съдържание има същото поведение, както ако го разглеждате от неговия първоизточник. Твърде вероятно е такива вградени компоненти да събират данни, да изпращат свои и чужди „бисквитки“ и да ползват алгоритми за проследяване и профилиране, особено ако имате акаунт при тях.

### Коментари

Функционалността за коментари под публикациите в този сайт бе спряна в продължение на няколко поредни години и всички публикувани до онзи момент коментари бяха заличени.

Коментирането под публикациите е възможно отново от края на август 2025 година, но само ако коментиращият се е абонирал/регистрирал с личен имейл адрес. Целта на тези рестрикции е да ограничат спама и анонимните коментари.

Възможността за коментари е именно възможност, а не гражданско право. И следва да се използва съгласно [следните нарочно строги правила](https://yovko.net/comments/).

### Отказ от отговорност

Този сайт събира дигитални белези от моя съзнателен живот вече повече от 30 години. Съвсем естествено е голяма част от по-старото съдържание да е в някаква степен остаряло, а за друга — дори аз самият да не съм сигурен доколко тогавашното ми „аз“ и сегашното ми биха се съгласили по темата. Животът е надграждане.

Напълно възможно е тук да има грешки и пропуски. В този смисъл, не нося отговорност за евентуални вреди, породени от използването на сайта, нито за съдържанието в чужди сайтове, към които препращам. Част от връстниците ми отдавна изпличкаха легена. Всичко тук е въпрос на субективно възприятие, затова интерпретирайте прочетеното на своя отговорност и със здрава доза критичен разум.

### Езикови особености

Ползвам доста чуждици в ежедневния си речник. От една страна е [професионално](https://yovko.net/about/) изкривяване, а от друга ми е разхитително например вместо *storage* да пиша *система за съхранение на данни*.

Често изписвам имена на хора и географски места, както се пишат на съответната азбука и език, от който произхождат. Освен ако нямат отдавна наложили се имена в българския език.

В противовес на налаганото британско влияние с названието Каталония или пък на испанското Каталуня, аз я изписвам с най-близкото до каталунското произнасяне Каталуния (ударението е върху буквата у).

В този сайт думата *бог* се изписва с малка буква, но пък думата *Интернет*, както понякога и *Мрежата* \- с главни. Не е грешка.

За информация за препубликуване или използване на материали от този сайт и [авторските права, прочетете тук](https://yovko.net/copyright/).
### Начало
URL: https://yovko.net/hero/
Last updated: 2026-06-06T18:02:41.000Z
[ИТ архитект](https://cv.yovko.net/?ref=yovko.net) по професия и хедонист по душа — в епикурейски смисъл. Запален [кафе маниак](https://yovko.net/tag/coffee/). Все по-рядко фотограф и още по-малко блогър. Европеец от България. [„Либераст и толераст“ по Марин Бодаков](https://www.marginalia.bg/bezhantsi-ot-samite-sebe-si/?ref=yovko.net).

Харесвам джаз и рок — на винил. И все още вярвам, че можем да направим света по-добър.
### Архиви
URL: https://yovko.net/archive/
Last updated: 2025-12-24T15:32:00.000Z
_No content available._
## Posts
### На кафе (и бира) из Прага и Братислава
URL: https://yovko.net/coffee-bratislava-prague/
Last updated: 2026-08-09T14:06:46.000Z
Не съм сигурен точно колко пъти съм посещавал Прага досега, но в Братислава съм бил само веднъж и то преди доста години. А тогава, от една страна още не се бях заровил надълбоко в темата кафе, а от друга - [*третата вълна*](https://www.toest.bg/tretata-vulna-ili-kak-da-piem-po-dobro-kafe/?ref=yovko.net) още не се беше надигнала.

Към настоящия момент и в двете столици, буквално през ъгъл, могат да се открият по-малки или по-големи местенца, които предлагат напитки от специално кафе, изпечено на място или от някой местен или регионален пекар. Големите брандове почти отсъстват, а *Costa* и *Starbucks* напълно заслужено са се поизпразнили и изглежда, че разчитат предимно на заблудени туристи. Не знам защо някой в днешно време трябва да си причинява *Starbucks*, наистина!? *Let them die... Please!*

Времето заделено за Братислава от сегашната ни разходка из района беше само два дни и нямаше как да обиколя всички кафенета от дългия ми предварителен списък, но се постарах. Доколкото ми е известно (а и според GoogleMaps), в словашката столица кафенетата от новата вълна вече надхвърлят сто. Само на улицата, на която бяхме отседнали имаше две ([*Caffe4U*](https://caffe4u.sk/?ref=yovko.net) и [*SweetBeens*](https://www.sweetbeans.coffee/?ref=yovko.net)), за които не бях и чувал. Пробвах само второто, а май, първото е било по-интересното от двете, но нямаше как да изпия толкова кафе, колкото ми се искаше.

Това, което ми направи впечатление в Братислава е, че дори и най-малките местенца залагат на много висок клас оборудване - почти навсякъде еспресо машините са *La Marzocco* или *Victoria Arduino* и поне тези, които посетих задължително имаха по една *EK43*. Честно е да кажа и че не навсякъде знаеха какво да правят с тях. Сервираха ми и един-два доста разочароващи шота.

Другото, което прави впечатление е, че почти навсякъде се предлага и *batch brew*. У нас е рядка екзотика, дори в много специализираните места, но ние нямаме и такава традиция в кафепиенето. Там (а и в Прага) навсякъде има поне един, а много често и два вида (от различни кафета). А още по-любопитното е, че чаша *batch brew* винаги беше по-скъпа от еспресо, докато за мен логиката - и пазарната, и времеемката - е точно обратната.

Ако скоро ви се отвори път към Братислава (все още има ненормално евтини полети на *WizzAir* от Пловдив и Варна) съветът ми е да пробвате задължително *black.* (заради кафето) и *Kauka* (заради перфекционизма и обслужването). Ако сте ранобудни - има кафене, което се казва *6:57 a.m.* (познайте защо), но е толкова малко вътре, че може да се влезе само за поръчка, а дори отвън има едва три малки столчета. За сметка на това си имат вярна публика, която чинно чака да си вземе кафе за из път към офиса.

[*Kauka*](https://www.instagram.com/kauka%5Fbratislava/?ref=yovko.net) не пекат свое кафе, но селекцията им от зърна е на висота. Приготвят всяка напитка с абсурдна прецизност и мястото им е от тези, които се харесват на младежката публика. Аз малко поостарях, за да се радвам на неудобен соц стол и стени от неуютен гол бетон. Иначе *Kauka* бяха избрани за най-доброто кафе място на Словакия за 2025 година от (по)читателите и (по)следователите на проекта [*European Coffee Trip*](https://europeancoffeetrip.com/?ref=yovko.net) \- една доста субективна и непредставителна класация, но няма много по-меродавни, та все е нещо. За по-предната година бяха отличени *Kaviareň Vták*, но аз не успях да ги включа в програмата си.

*Kauka* ни посрещнаха и изпратиха с най-приветливото отношение и обслужване сред всички в Братислава.

А[*black.*](https://www.black.sk/en?ref=yovko.net) вече са *enterprise*... и това вероятно си е било тяхна цел от самата им поява, но към към днешна дата ми се стори, че малко са неглижирали кафенето си (всъщност оказа се, че поддържат две локации в Братислава) за сметка на печенето на кафе за други кафенета и за корпоративните офиси на някои по-големи компании, които са им клиенти. Иначе в оригиналното им кафене на *Gorkého* получих чудесна напитка от отлично кафе, но обслужването от момичето зад бара беше малко хаотично и в началото даже леко троснато, но пък се подобри рязко, като си понакупих няколко пакета кафе и други разни неща.

И понеже аз лично не се срамувам да пробвам блендове, и двата им бленда се оказаха разкошни. Единият - за еспресо - е наречен *black sheep*, а този за филтър... *juicy pussy*. Момчешки стартъп са си *black.* \- простено им е. Нищо, че вече трябва да са попораснали...

![](https://yovko.net/content/images/2026/05/IMG_0082.jpeg)

И макар Братислава да вдигна много сериозно кафеената летва... Прага без засилка я прескочи. А напоследък се твърди, че кафе столицата на Чехия не е Прага, а Бърно, но макар че го бяхме планирали първоначално в графика, накрая отпадна от програмата ни, та не мога да потвърдя този факт от първа ръка.

Но не съжалявам по никакъв начин. Винаги ми е приятно да се върна в Прага, а някъде от около 12-13 години (поне) не го бях правил. А пък и в чешката столица освен локалните кафенета и пекари на специално кафе, силно присъствие имат и много други от Европа или дори от по-далеч. Но за това малко по-късно.

Иначе огромната разлика между кафе преживяването в Братислава и Прага е... приветливостта. Не искам да генерализирам, че всички баристи в Словакия са по-дръпнати, но със сигурност общото ми впечатление е за осезаемо по-хладно и дистанцирано обслужване, с по-малко внимание към детайлите и с по-малко мерак и сърце. Докато впечатленията ми от Чехия са в другия полюс и не мога да не призная, че предпочитанията ми са за тях.

И... разбира се, в Прага открихме кафе маратона с [*Acid*](https://www.acidcoffee.cz/?ref=yovko.net). Даже понеже пристигнахме късно следобедно и квартирата ни се оказа съвсем наблизо, се появи известен риск да ходим да пробваме някое кафе още след вечеря. Но удавихме това намерение с бира.

*Acid* също са почитатели на индустриалната и бруталистка неуютност на голия бетон, но пък имат приятна градинка навън. И разбира се, добро и доста различно кафе. За хора с по-традиционен вкус към кафето, може би *Acid* са по-трудни за харесване, но... наистина си струва да опитате, по дяволите. Изборът на кафе за вкъщи при тях не е твърде голям - те не залагат на разнообразие - но мисля, че си купих най-екстравагантното от трите, които бяха налични към момента.

Добро впечатление ми направиха и напитките в [*Ye's kafe studio*](https://www.instagram.com/yeskafestudio/?ref=yovko.net), където се ползват и предлагат кафета от берлинските пекари [*Bonanza*](https://bonanzacoffee.de/?ref=yovko.net) и популярните [*DAK*](https://www.dakcoffeeroasters.com/?ref=yovko.net) от Амстердам (които всъщност са канадци, но това е друга тема).

*Bonanza Coffee Roasters* са едни от първите пекари от новата вълна в Европа (от 2006 година), а миналата година спечелиха приза за *Best Independent Coffee Shop in Europe* в друга субективна и непредставителна класация на [*European Coffee Symposium*](https://www.europeancoffeesymposium.com/?ref=yovko.net), но надвивайки конкуренцията на *Friedhats* и други като тях, което си е трудно постижение - дума да няма.

Чудесно плътно и интересно еспресо пих в [*Dos Mundos Cafe*](https://www.dos-mundos.cz/en/?ref=yovko.net) (това в Прага 7, защото имат и още една локация). Те си пекат свои кафета и май се справят много добре.

Останах разочарован от [*onesip*](https://onesip.coffee/?ref=yovko.net) (в Прага 1) - и от обслужването, и от кафето (и там пих еспресо - не че беше лошо, но... просто нищо особено) и от... липсата на тоалетна. Но пък специално дизайнатата им еспресо машина беше много красива, факт! И съм сигурен, че може повече.

![](https://yovko.net/content/images/2026/05/IMG_0103.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/05/IMG_0108.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/05/IMG_0120.jpeg)

Част от интересните кафета, които си домъкнах от Прага

И накрая... нямаше как да не мина през [*Kofio*](https://www.kofio.co/?ref=yovko.net) \- това е популярен чешки електронен магазин за кафе и аксесоари, предлагащ голямо разнообразие от кафета на пекари от целия свят. Имат и няколко магазинчета в Прага. Снимката по-долу е от едната им локация, тази до *co-working* пространството [*Vnitroblock*](https://www.vnitroblock.cz/en?ref=yovko.net), които btw също пекат на място и предлагат свое чудесно кафе. Момичето зад щанда в *Kofio* ми се извини два пъти, много притеснено, че изборът им бил твърде оредял след дългия уикенд на 1-3 май...

![](https://yovko.net/content/images/2026/05/IMG_0122.jpeg)

Щанд със специални кафета в един от магазините на Kofio в Прага 

У нас, мисля че единствени [*Drekka*](https://drekka.bg/?ref=yovko.net) са прегърнали идеята да запознават публиката с кафета на пекари от различни места по света. Повечето хора, които се занимават със специално кафе в България предлагат единствено своето си кафе. Разбира се, нищо лошо няма в последното, но ключово за развитието на един бранш (а и философия на третата вълна) е споделянето и колективните усилия на всички по веригата от фермата... до чашата. А публика, и вкус се възпитават с разнообразие, съпоставяне и избор.

Ако трябва да съм честен, нито в Прага, нито в Братислава попаднах на някакво феноменално отличимо или незабравимо кафе, но за сметка на това средното ниво и разнообразието е доста добро. Което всъщност е по-важно.

Е, заглавието подвежда, че ще напиша нещо и за бирата... но, няма да е сега. Тя си заслужава отделно време и внимание. Особено чешката. Където също има нова вълна, но и старата пази високо ниво.

Отделихме ѝ нужното време и внимание. Вервайте ми!

Наздраве!
### Третата вълна, или как да пием по-добро кафе
URL: https://yovko.net/tretata-vulna-ili-kak-da-piem-po-dobro-kafe/
Last updated: 2026-06-06T08:58:31.000Z
Преди около две години, написах за „Тоест“ един доста [обширен материал, посветен на кафе културата и т.нар. трета вълна](https://www.toest.bg/tretata-vulna-ili-kak-da-piem-po-dobro-kafe/?ref=yovko.net). От текстовете, които не остаряват – за разлика от вкуса на прясно изпеченото кафе.

Няма да я преразказвам и тук, но понеже искам да я добавя към тукашната си колекция с публикации за кафе, затова реферирам към нея.

[Третата вълна, или как да пием по-добро кафеТретата вълна поставя на фокус качеството, произхода и устойчивостта на кафето и обединява фермери, пекари и баристи в стремежа им към по-добър вкус и съзнателна консумация. В този контекст и България намира своето място с нарастващия брой местни пекарни и кафетерии. Обзорен текст от Йовко Ламбрев.![](https://yovko.net/content/images/icon/favicon-logo-sm-red.png)ТоестЙовко Ламбрев![](https://yovko.net/content/images/thumbnail/photo-1511537190424-bbbab87ac5eb.webp)](https://www.toest.bg/tretata-vulna-ili-kak-da-piem-po-dobro-kafe/?ref=yovko.net)

Ще прозвучи нескромно, но това е един от най-подробните текстове за кафе култура в българското интернет пространство, а без нея личният ми кафеен архив някак няма да е пълен.

Ако не сте я чели досега, в статията разказвам за третата вълна (и за предходните две, разбира се) и как стигнахме до нея; какво означава *специално* кафе и какви са разликите и значението на индустриалното и занятчийското му печене. Опитах се да обясня и защо проследимостта на кафето (от фермата до чашата) е важно за неговото качество. И... още една купчина други полезни и (надявам се) интересни неща.

Даже успях да напъхам между другото и две интервюта с местни пекари.

Приятно четене (с чаша хубаво кафе в ръка)!
### Краят на Виктор Орбан е добра новина
URL: https://yovko.net/viktor-orban-end/
Last updated: 2026-04-13T16:38:42.000Z
Орбан е история.

Дали Петер Мадяр е добра новина предстои да видим. Но при всички случаи разместването на пластове, утаявани в продължение на 16 години трябва да освежи унгарската политика и тамошния обществен дневен ред. Това е работа на унгарците оттук нататък. И шанс, който не бива да пропиляват.

Краят на Виктор Орбан е много добра новина и за ЕС и всички, които оценяваме значението на това, този засега предимно икономически съюз, да съществува. Дано някой ден повече европейци осъзнаят ползите и от политическо обединение.

Краят на Орбан обаче отваря вратите пред следващите мераклии за титлата „троянски кон“ в ЕС. А у нас само след седмица предстоят избори, на които един политически опортюнист, комуто властта много се е усладила, се е засилил да грабне още от нея. Без ясни ангажименти, с кухи фрази и празни обещания. С хора в листите, събрани откъде ли не. И под прикритието на някаква „прогресивност“.

Румен Радев няма да е добра новина нито за България, нито за ЕС. Нищо, че се опитва да се позиционира като алтернатива на Борисов и Пеевски. След невзрачното си президентстване и органичен дефицит на собствени политически идеи, той няма и много какво да предложи. Единственото, което е сигурно при него е неприкритото и непрекъснато залитане към интересите на Русия.

За промяна в Унгария може да се говори с надежда, защото мнозинството там категорично застана зад ясно декларирана проевропейска посока. А тук?

Политическото късогледство у нас плащаме с поколения.
### Италианско сърце с гръцка душа или защо кафето на остров Корфу е различно
URL: https://yovko.net/coffee-culture-at-corfu/
Last updated: 2026-05-06T15:50:55.000Z
Попаднах на Корфу съвсем в началото на месец октомври 2024 година. Планирано нарочно, когато активният сезон поприключваше. Заради онова чудно есенно време, в което жегата вече не те притиска, но островът все още е пълен с позакъснели туристи, опитващи се да откраднат още малко от лятото.

Корфу не е типичен гръцки остров с бели къщи и сини прозорци. Тук историята е напластена на слоеве, с които се сблъскваш на всяка крачка. Владян е от римляните и Византия, минал през ръцете на Неапол, Франция, Австрия и Англия. Всеки завоевател е оставил по нещо след себе си там, но нищо не е оформило Корфу така, както управлението на [Венецианската република](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%5F%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0?ref=yovko.net). Тази връзка е и причината в главния град на острова Керкира човек да се чувства по-скоро в Италия. Докато останалата част от Гърция попада под османска власт, венецианците превръщат Корфу в своя стратегическа крепост. Това дълго присъствие е попило в самата тъкан на града - от плътно прилепените една до друга сгради в пастелни цветове, до местния диалект и, разбира се, кухнята. 

Прекарах седмица там, но не можах да изям толкова *sofrito*, колкото ми се искаше. Със същото име има поне няколко разпознаваеми ястия от най-различни кулинарни географии, при това без някакви задължителни прилики помежду им. Но корфуанското софрито от бавно готвено телешко във винено-оцетен сос, в който чесънът и подправките доминират без дори намек за извинение, завинаги зае специално място в сърцето и душата ми. На български нямаме добър превод на т.нар. *comfort food*, но затова пък изразът *храна за душата* пасва идеално за светата троица ястия на корфуанската кухня *pastitsada*, *sofrito* и *bourdeto.*

Йонийските вина никак не са лоши, но и местната крафт бира не е за пропускане. Без претенцията да съм опитал всичко, много ми допадна един чуден плътен червен ейл с леко карамелизиран малцов вкус.

Иначе, разбира се, никой който е стигнал до тук не трябва да пропуска местните архитектурни и исторически забележителности като Старата крепост, историята на която започва още от византийски времена. А гледките отгоре към морето и града си заслужават всяко издрапано стъпало.

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2542.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2547.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2539.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2531.jpeg)

Старата крепост и гледки от нея към Керкира и морето

На десетина километра на юг от града, дворецът Ахилион пък напомня за австрийското влияние. Построен за лятна резиденция на [Елизабет Баварска (Сиси)](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%5F%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%5F%28%D0%A1%D0%B8%D1%81%D0%B8%29?ref=yovko.net) \- императрица на Австрия и кралица на Унгария - Ахилион днес е музей и своеобразен паметник на личната ѝ меланхолия, обграден от впечатляващи градини с още по-приказни гледки към Йонийско море.

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2582.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2592.jpeg)

Дворецът Ахилион

Едва ли пък изобщо е възможно да се пропуснат площад [Спианада](https://en.wikipedia.org/wiki/Spianada?ref=yovko.net) и улица [Листон](https://en.wikipedia.org/wiki/Liston%5F%28Corfu%29?ref=yovko.net). Тук архитектурата рязко сменя стила си на френска - елегантна, подредена, с високи тавани и широки сводове, под които са се приютили кафенета с бели покривки.

И понеже започнах тази публикация с идеята да пиша за кафе културата на остров Корфу, мисля че кулинарно-визуалното въведение е крайно време да приключи някъде тук... преди този текст да стане банален туристически пътепис.

Иначе, това което моментално прави впечатление на всеки кафе-маниак, попаднал в Керкира е, че тук почти отсъстват популярните индустриални марки кафе. Кафенетата най-често сервират напитки от прясно изпечено кафе, което се пече на място в самото заведение или се доставя от някой местен пекар от Корфу. Предлагат се (макар и по-рядко) и кафета от популярни пекари от други части на Гърция като нашумелите напоследък [The Underdog](https://www.underdog.gr/?ref=yovko.net) от Атина или [Hue](https://hueroastery.com/?ref=yovko.net) от Солун. Срещат се и [Coffee Island](https://www.coffeeisland.gr/?ref=yovko.net) \- доста популярна кафе-верига в Гърция, но с фокус върху кафета с установен произход.

В Керкира за седмица успях да видя едва две места, където имаше рекламни табели на Kimbo и Illy, и разбира се, много бързо ги подминах.

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2483.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2597.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2623.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2757.jpeg)

Един от популярните доставчици на кафе в Корфу е [Cofeco](https://www.cofeco.gr/?ref=yovko.net). Те едновременно дистрибутират кафе на някои по-малки пекари и предлагат свое. Изглежда, че много кафенета из острова разчитат на тях за своето кафе. Дори на някои места, където първоначално твърдяха, че предлагат собствено печено на място кафе, в последствие признаха, че всъщност кафето им е от Cofeco.

Любопитен факт е, че Cofeco и по-конкретно роденият на Корфу Янис Зоис допринасят за развитието и на българската кафе култура. Той е замесен както в създаването на дистрибутора на кафе (и други продукти) [Ibeco](https://ibeco.bg/?ref=yovko.net), така и в появата и развитието на [Memento](https://www.memento.cafe/?ref=yovko.net), които (ако не греша) бяха първите в България, които пробваха да се заявят със собствен бленд кафе.

[Янис Зоискойто предлага чудесно кафе на ъгъла на ”Гурко” и ”Дякон Игнатий”![](https://yovko.net/content/images/icon/apple-touch-icon-1.png)КапиталАлександър Бойчев![](https://yovko.net/content/images/thumbnail/zx1200y630captrw_743228.jpg)](https://www.capital.bg/light/lica/2009/06/24/743226%5Fianis%5Fzois/?ref=yovko.net)

През 2018 г. в Гърция се появява и [U-ROAST](https://u-roastcoffee.com/?ref=yovko.net) \- шотландска компания, която се опитва да промени начина, по който малките кафенета пекат кафето си. Като вместо да разчитат на доставки от популярните брандове, да могат да пекат своето кафе на място, чрез компактна автоматизирана машина. А доставките зелено кафе (от около 8 региона по света) са подсигурени в точните за въпросната машина разфасовки от по 2 килограма. Така кафенетата могат да предлагат винаги прясно изпечени зърна и имат свободата да експериментират с различни блендове и произход всеки ден.

И така, сега... на входа на доста кафенета в града Керкира и на острова се забелязва голямата черно-бяла емблема на U-ROAST.

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2579.jpeg)

Дори в крайпътните кафенета се забелязва претенциозно оборудване и се предлага прясно печено кафе

Най-впечатляващите кафета, които опитах на Корфу обаче бяха от една местна микропекарна, наречена [CafeTierra](https://www.cafetierra.gr/?ref=yovko.net) която пече кафе съвсем близо до парка в подножието на Старата крепост. Част от кафетата им могат да се опитат на място, приготвени по различни начини на филтър и еспресо. Самото местенце е притегателен център и за много чужденци, които са се озовали в Корфу по различни причини.

CafeTierra имат и още една локация - точно на живописното площадче пред църквата Св. Спиридон в центъра на стария град на Керкира.

Не си купих достатъчно пакетчета с техни кафета за България и малко съжалявах като се прибрах.

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2716.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2026/03/IMG_2759.jpeg)

Но в крайна сметка хубавото прясно печено кафе учи точно на това - да цениш момента тук и сега, защото ароматът му не може винаги да бъде опакован в куфар.

За мен важна част от спомена за Корфу остана плътния вкус на софритото, препечения малц в местната бира и нежната киселинност на еспресото от прясно изпеченото кафе на CafeTierra. Защото островът може и да има венецианска фасада, но сърцето му е гръцко - бавно, гостоприемно и влюбено в добрия живот с вкусна храна и напитки.

Прибирайки се към България, в главата ми се загнезди идеята да си купя своя печка за кафе и... към днешна дата вече трупам втората си година стаж в този занаят. Само като хоби. Без амбиция да го превръщам в бизнес. Но и до днес ми е любопитно как така се е случило на остров Корфу за мнозинството кафенета да е важно да предлагат собствено или поне местно прясно печено кафе. И колко време е отнела тази революция, благодарение на която буквално на всеки ъгъл, човек да може да се наслади на много добро кафе. 

Та ако някога се озовете на площадчето пред църквата Св. Спиридон в Керкира... поръчайте си любимата кафеена напитка от CafeTierra, оставете телефона настрани и се насладете на факта, че сте на място, където историята се пие на малки глътки, а храната наистина е за душата.

И си купете поне два пакета кафе повече, отколкото мислите, че са ви нужни. Ще ми благодарите някой друг път.
### С чужда пита... помен...
URL: https://yovko.net/s-chuzhda-pita-pomen/
Last updated: 2026-02-02T08:03:35.000Z
Помните ли как през лятото на 2024 година [*Google* премахна данните за градския транспорт на Пловдив](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/plovdiv/2024/07/17/4651954%5Fgoogle%5Fmaps%5Fspria%5Fda%5Fpoddurja%5Finformaciia%5Fza/?ref=yovko.net) от картите си (приложението *Maps*)? В интервю за „Капитал“ [бях предупредил, че това ще се случи една година по-рано](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/plovdiv/2023/06/28/4500452%5Fkogato%5Fdoide%5Favtobus%5Fsme%5Fpriiatno%5Fiznenadani%5Fkak/?ref=yovko.net).

Не знам дали има друг град като Пловдив в историята на *Google*, който може да постигне един и същ резил за втори път, но нека отново да предупредя, че пак сме се запътили натам. Този път съдя за това по косвени белези, защото (за щастие) се дистанцирах от тази болна тема, но нека да разясня заглавието на този текст.

Кризисният PR на община Пловдив никога не е бил особено талантлив и когато се разчу, че *Google Maps* повече няма да показва данни за тукашния градски транспорт и медиите разшумяха казуса, първоначалната реакция на местната власт беше да замаже положението. Първата глупост беше, че [нямали договор](https://trafficnews.bg/komentari/za-google-maps-ashureto-i-izchezvashtiia-gradski-transport-317427/?ref=yovko.net) с *Google*. Втората, че имали [свое приложение](https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/obshtinata-zamestva-google-maps-sas-svoe-prilojenie-za-gradski-transport?ref=yovko.net). Пази боже!

Чак в третата идея имаше някакъв рационален елемент. Два месеца по-късно успяха да върнат данните за Пловдив в *Google Maps*. Даже беше представено като [иновация от някои местни подлизурчести медии](https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/inovaciq-sledim-koga-idva-reysa-v-plovdiv-po-google-maps?ref=yovko.net).

Тогава премълчах, но сега ще споделя и това. Бяха взели [последния комплект данни](https://trakia.tech/gtfs/plovdiv.zip?ref=yovko.net), които ние от [„Тракия Тех“](https://trakia.tech/?ref=yovko.net) бяхме направили, като вероятно са ги пипнали тук-там, и ги бяха дали отново на *Google* като актуализирани данни.

Как знам за това ли? Ами много просто... понеже бяха свършили работата като кучето на нивата, както обичаше да казва баба ми. И понеже не си бяха дали зор да попрегледат [изискванията на GTFS](https://gtfs.org/documentation/schedule/schedule-best-practices?ref=yovko.net), изведнъж (в уж актуализираните данни) се появиха едни странни автобусни линии, които Пловдив няма. Например 44w или 27rg.

![](https://yovko.net/content/images/2026/02/Screenshot-2026-02-01-at-11.02.30.png)

Спирка пл. Съединение: Фантомни автобусни линии 44w и 22k

![](https://yovko.net/content/images/2026/02/Screenshot-2026-02-01-at-11.03.41.png)

Спирка Тунела - север-запад: Фантомни автобусни линии 44w и 27rg

Тези индекси са лично мое дело. Аз съм ги въвел, та си ги познавам. Така разбрах, че са взели нашите данни. Само, че тези индекси не трябва да се виждат, защото не са различни автобусни линии, а модификации на основните. Има няколко линии в града, които в определени дни или часове от деня се движат с модифицирани разписания или маршрути. Затова 44w всъщност е weekend версията на 44, а 27rg са няколкото коли, които вместо до Родина, се движат до Рогошките гробища (rg) и т.н. Схващате идеята. Само, че който се е погрижил за данните през август-септември 2024 не е схванал. И не е прочел достатъчно какво да прави.

Това, че са взели последния комплект от данни, които ние поддържахме не е лошо. Те са публични, а са такива, защото ние държахме да са *отворени данни*. Лошото е, че са взели един подреден комплект, който само трябваше да актуализират, а всъщност са го оплескали.

Данните с тези грешки и до ден днешен са online и всеки може сам да провери това по-горе. А опасенията ми са, че през 2024 година, в опит бързо да се замаже положението, са качени там някакви си данни и някой от [ОКТ](https://www.plovdiv.bg/administration/municipal-enterprises/transport/?ref=yovko.net) или общината е потвърдил пред *Google*, че те са актуални. Само, че вече е 2026 година, а през последния месец доста активно използвах градски транспорт, трупайки наблюдения. Това, че разписанията не се спазват е ясно - те и не могат да бъдат спазени, защото не са съобразени с действителността в града. Но има грешки в маршрутите, в началните и крайните времена на тръгване на автобусите и в броя коли, които ги изпълняват. А това е трудно да се скрие от *Google*, защото „вижда“ движението на телефоните на пътниците по всеки маршрут.

Подозирам и че след извънредния напън през 2024 година да се върнат някакви данни онлайн, сега отново никой не се грижи да ги актуализира. А *Google* трупа статистика за тези разминавания. И следи дали и кога последно някой е опреснявал данните. Така вероятността Пловдив отново да изпадне от *Maps* никак не е малка.

През същата 2024 година - т.е. преди малко повече от година - на годишната „Среща на бизнеса от Пловдив, Пазарджик и региона“ бях модератор на панела за дигитализация и транспорт, където от сцената се чуха амбициозни идеи и планове за следващата година. Тя обаче отмина, а нито в посока дигитализация, нито в посока обществен транспорт се забелязва някаква положителна промяна. 

[″Пловдив 4.0″: електронните мечти на втория градКамери, датчици, супер приложение, е-транспорт: зам-кметът Владимир Темелков и Николай Недялков от Tixi за близките и по-далечни дигитални амбиции на Пловдив![](https://yovko.net/content/images/icon/apple-touch-icon.png)КапиталГеорги Куманов![](https://yovko.net/content/images/thumbnail/zx1200y630capw_4713941.jpg)](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/plovdiv/2024/12/06/4713346%5Fplovdiv%5F40%5Felektronnite%5Fmechti%5Fna%5Fvtoriia%5Fgrad/?ref=yovko.net)

Ако има някаква добра новина от последните няколко месеца, тя е, че сякаш поне повече автобуси обслужват линиите на градския транспорт. Но на електронните табла по спирките информацията е все по-оскъдна, до степен да е безполезна. Системата за електронно таксуване е все така доникъде. Някак и нещо работи, но така и нищо не бе официално обявено. Таксуващите устройства (където изобщо ги има) много често не са активни. Шофьорите се правят на три и половина, че не разбират и не е тяхна работа, защото имат интерес да продават хартиени билетчета. И да ги препродават по няколко пъти. А контролът е близко до никакъв.

Автобусите преобладаващо са стари и мръсни. Жегата през лятото е сериозна, а климатиците (когато работят) се пускат колкото за отбиване на номера. Доста от водачите са крайно груби, шофират опасно и пропускат спирки. Разписанията, както вече отбелязах са само пожелателни, а напоследък и трудно откриваеми, освен на [сайта на общината](https://www.plovdiv.bg/item/transport/mass-public-transport/?ref=yovko.net), който никой няма желание да гледа.

В този ред на мисли, особено за гостите на града, който има претенции да бъде и туристическа дестинация, информацията в *Google Maps* продължава да бъде повече от пътеводна светлина. Дори с несъвършенствата си.

В края на същата 2024 година бях за седмица на гръцкия остров Корфу. Остров! В Йонийско море. С около 100 хиляди души население. И с безупречен обществен транспорт.

Билети и карти могат да се купят от автомати по спирките, плащайки в брой или с карта. Билетите и картите могат да се презареждат с допълнителни пътувания, а интерфейсът на машините може да се превключва на 5-6 езика. В автобусите винаги се качваш от първа врата и валидираш билет или карта при шофьора. Ако нямаш, може да се таксуваш (но малко по-скъпо) в брой или с банкова карта пак при шофьора. Той е спретнат в униформа. И задължително се поздравявате взаимно. Повечето говорят поне базови изречения на няколко чужди езика.

Автобусите са чисти и нови. Всяка предстояща спирка се обявява на дисплей с времето до достигането ѝ. На някои по-нови автобуси се показват по няколко предстоящи спирки. Климатиците работят така, че може да се простудиш.

По спирките има разписания на хартия и QR код, който води до електронната им версия, заедно с информация след колко точно минути идва следващия автобус на точно тази спирка.

В *Google Maps* сe показват не само маршрутите и разписанията, но и движението на автобусите в **реално време** (с евентуалните закъснения - дори до минута или две) - нещо, което в Пловдив сигурно ще стане възможно след още едно хилядолетие. Пловдивчани сме айляк, за къде да бързаме толкова...

Иначе всичко това е на остров в Гърция. Не в Швейцария.
### Най-накрая...
URL: https://yovko.net/euro/
Last updated: 2026-01-01T13:46:38.000Z
Честита Нова година! И честита нова валута! Честито евро!

[БанкнотиЕвропейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на държавите от Европейския съюз, които са приели еврото. Нейната основна задача е да поддържа ценова стабилност в еврозоната, като по този начин запазва покупателната способност на единната валута.![](https://yovko.net/content/images/icon/favicon-180.png)European Central BankEuropean Central Bank![](https://yovko.net/content/images/thumbnail/social-default.jpg)](https://www.ecb.europa.eu/euro/banknotes/html/index.bg.html?ref=yovko.net)

Деветнадесет години. Толкова време ни отне от първата крачка през прага на ЕС (2007) до днес, да завършим прехода от „малка“ комплексирана страна от постсоциалистическия блок до напълно интегрирана и пълноправна страна-членка на Европейския съюз, шенгенското пространство и еврозоната. Десетата по територия и петнадесетата по население (от 27) между другото. Стига с това усещане за малоценност.

Можеше ли да стане по-рано? Можеше и трябваше. Но попречиха... и още пречат колебливостта, инерцията, конспиративните теории, геополитиката, байганювщината и местната (псевдо)политика. Най-много си пречихме сами. Защото в главите на мнозина Европа продължава да е някъде там - отвъд, а ние сме тук - далеч и... назад. Защото „тука е така“, а можеше и да не е. Защото допускаме в управлението на държавата ни хора, на които иначе не бихме поверили да... измажат дувар.

Но по-добре късно. Защото най-накрая се осъществи избора, който няколко поколения българи направиха, очакваха и искаха от началото на прехода през 90-те години на миналия век. Т.нар. *цивилизационен избор* бе направен тогава. А всички опити да се промени посоката забавиха нещата, но се провалиха.

Вчера управителят на БНБ е направил едно от най-смислените и стойностни политически декларации в най-новата ни българска история. Еврото като знак за *принадлежност*. Задължително е за [четене](https://bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatements/POADate/02%5FRADEV%5F20251231%5FBG?ref=yovko.net) или [слушане](https://www.youtube.com/watch?v=tDNkURX4vtU&ref=yovko.net).

Оттук нататък остава всеки ден да съхраняваме и пазим това място, право и взаимна принадлежност занапред. Като пълноценни и пълнокръвни европейци от България.

За много години!
### Costa Rica anaerobic Tarrazú
URL: https://yovko.net/costa-rica-anaerobic-tarrazu/
Last updated: 2025-12-25T12:21:49.000Z
Това чудесно кафе пристига от сърцето на Коста Рика, от прочутия регион Сан Диего Таразу.

В света на кафето Таразу е легендарно име. Мястото често бива наричано *златна мина* за кафе. Там, на едва 60-тина километра южно от столицата Сан Хосе, които обаче се преминават за около два часа с кола заради криволичещия път, природата е създала почти съвършените условия за страхотно кафе: плодородни почви на височина над 1500 метра и ясно изразени сезони. В тези условия кафеените плодчета узряват бавно, натрупвайки комплексни вкусове и захари.

Повечето плантации там са малки семейни ферми от около 2-3 хектара. А след като фермерите внимателно съберат плодовете ги доставят в легендарната Beneficio San Diego. Основана още през 1888 г., тази станция за преработка съчетава традиции и модерни технологии. Тя работи с над 5500 производители, като не само им гарантира високо качество, но и активно подкрепя местната общност и устойчивото земеделие.

Станциите за преработка на кафе много често се наричат **мелници*, макар това да звучи доста странно на български език. Там ключовият процес е узрелите плодчета да се посмачкат, за да могат семената да се отделят от пулпата, което реално е вид мелница. Но в Латинска Америка тези обработващи центрове са двигатели на местната икономика и са символ на целия процес по облагородяване на кафето (на испански думата **beneficiado* е повлияна от католическия църковен жаргон и носи именно конотация на облагородяване). Затова като знак на уважение към труда на тези хора, когато се говори и пише за обработка на кафе в Латинска Америка, тяхното название **бенефисио* задължително се употребява в оригинал.

Кафето е 100% single origin arabica от сортовете Caturra и Catuai, реколта 2024/25\. С приблизителна оценка 87 по SCA.

Caturra е естествена мутация на сорта Bourbon, която прави растението по-дребно, но пък позволява да се засаждат повече по-близо едно до друго. Това е много харесвано, комфортно кафе, донякъде и поради повсеместното му разпространение. Балансирани карамелени тонове, лека киселинност и червени плодове са доминиращите му вкусови характеристики.

Catuai е кръстоска между сортовете Mundo Novo и Caturra и вкусово е от по-срамежливите кафета, но пък има отлична сладост, нежна и свежа киселинност и леко пивко тяло.

Тайната на вкуса на този конкретен лот се крие в анаеробната ферментация. Кафеените плодчета са обработени по т.нар. меден процес при който външната ципа е обелена, но част от плодовата пулпа остава около зрънцата. След това са затворени в контейнери без достъп на кислород, което позволява на естествените им захари да се превърнат в палитра от вкусове. Това се получава добре, когато ръчно се берат само най-зрелите плодове (които са и с най-висока захарност) от високите склонове на Таразу. В случая между 1450 и 1750 метра надморска височина.

След ферментацията кафето се разстила върху слънчеви тераси да съхне докато влажността му спадне до 11.5%. Преди да бъде опаковано, то се оставя и да отлежи, за да развие напълно своя вкусов потенциал.

Резултатът е кафе, което носи усещане за уют. В него се долавят топлите нотки на прясно изпечен ябълков пай и канелени рулца, със сладък послевкус на кафява захар. Комплексната му структура го прави изключително многопластово, а богатите вкусове остават върху небцето дълго след последната глътка.

Изпечено средно кафето е страхотно за филтър (V60), AeroPress или френска преса. Приготвено с еспресо машина е по-удачно за Lungo или Americano. При по-къси напитки киселинността може да стане по-ярка, но пък удачно се омекотява с малко мляко.
### 2025
URL: https://yovko.net/2025/
Last updated: 2025-12-23T17:33:47.000Z
Отмина цяла година без да напиша и думичка тук. Ако не броим една засега не особено видима публикация, свързана с едно от нововъзпалените ми стари хобита.

В същия момент е настанало време, в което трябва да се пише (и чете) повече, защото сякаш твърде много се говори... най-често на вятъра. Настанало е време и за ясно изразени, аргументирани позиции. Защото моето поколение скоро ще излезе от активната си възраст, а дебелокожите и дебелогъзите са се запънали да провалят живота и усилията на поне още едно поколение българи.

А конформизмът трябва да стане неуютен. Даже нелицеприятен. Той не е път за сближаване. Той често е прикритие за предателства.

Иначе за добро или лошо, моите позиции по актуалните теми се преместиха от тук в [редакционните ми материали в „Тоест“](https://www.toest.bg/author/yovko/?ref=yovko.net), където съм дежурен веднъж месечно. Но въпреки това, мисля да опитам да пиша по-честичко и тук. Отново.

В тази връзка, честно е да „прослушам“ списъка си с абонати, които получаваха всяка нова публикация тук досега под заглавието *yovko in a nutshell*. Сайтът ми ще продължи да се нарича така, защото след 23 години да го преименувам ще е престъпление, но абонатите ми ще получават бъдещите публикации тук под ново заглавие, а именно „Кафе, винил и технологии“, което някак е по-конкретно и близо до мен и темите, които ме вълнуват.

Ще попитате къде ще са тогава позициите и политиката... ами на същото място, с други думи навсякъде. Защото всичко е позиция и политика. Дори, когато ги няма в заглавието. Дори когато мълчим.

Затова, ако този текст се е намърдал в електронната ви пощенска кутия, понеже преди сте имали неблагоразумието да се абонирате за публикациите от този блог, но вече искате да ви е тихо и ви се мълчи... моля, отпишете се като щракнете на линка малко по-долу.

На останалите... до скоро!  
  
P.S. Иначе, във връзка с четенето, ако по някаква причина трябва да прочетете само един текст тази година, аз бих препоръчал да не пропускате това есе на James Marriott - колумнист в The Times.

[The dawn of the post-literate societyAnd the end of civilisation![](https://yovko.net/content/images/icon/https-3A-2F-2Fsubstack-post-media.s3.amazonaws.com-2Fpublic-2Fimages-2Fa0569831-3933-45b1-8d27-b0cb78ea9def-2Fapple-touch-icon-180x180-2.png)Cultural CapitalJames Marriott![](https://yovko.net/content/images/thumbnail/https-3A-2F-2Fsubstack-post-media.s3.amazonaws.com-2Fpublic-2Fimages-2F3d285455-461b-44ac-ae33-79fc301d4d5a_500x310-2.jpeg)](https://jmarriott.substack.com/p/the-dawn-of-the-post-literate-society-aa1)
### El Salvador Vega
URL: https://yovko.net/el-salvador-vega/
Last updated: 2026-03-22T10:40:00.000Z
Андрес Салаверия е представител на петото поколение в семейството си, което отглежда кафе в Ел Салвадор вече над 100 години. Свързан с кафето от дете, учейки се от баща си Хосе Антонио Салаверия, през 2011 завършва и [магистърската програма на Ernesto Illy, специализирана в науката и икономиката на кафето](https://fondazionernestoilly.org/en/activities/educational-projects/master-in-coffee-economics-and-science/?ref=yovko.net). Днес той движи търговската и административната част на бизнеса, докато баща му продължава да бъде „гласът на опита“ в земеделието.

Но това не е просто бизнес по учебник. Семейството стопанисва земи в Атикизая, Консепсион де Атако, Хаюа и Апанека и постоянно експериментира с нови процеси и сортове. Едно от най-специалните им места е фермата „Сан Франциско“, разположена на 207 хектара в региона Апанека-Иламатепек в западен Ел Салвадор на 1600 метра надморска височина. А тя е истинско бижу за отглеждане на кафе заради вулканичната си плодородна почва, където то узрява бавно и спокойно под защитата на високи дървета. Фермата всъщност е дом и на природен горски резерват, за който част от земята си семейство Салаверия са дарили на Националната асоциация по горите на Ел Салвадор, и съвместно разработват програми за подкрепа на местната общност в областта на здравеопазването и образованието.

![Панорамен изглед към една от кафеените плантации на Андрес Салаверия в Ел Салвадор](https://yovko.net/content/images/2025/12/Panoramica-de-una-de-las-fincas-de-cafe-de-Andres-Salaverria-en-El-Salvador-1.jpg)

Панорамен изглед към една от кафеените плантации на Андрес Салаверия в Ел Салвадор

В кафетата на Андрес Салаверия се преплитат семейните традиции и модерния поглед, като той преориентира бизнеса си върху т.нар. микропартиди (micro-lots) - онези специални кафета с разпознаваем характер, които в момента са много търсени, защото са интересни и отличими. И ги назовава с имената на звезди.

Един от чувалите с кафе **Vega** от последната реколта стигна до мен за споделяне с приятели.

**Vega** е *single-estate арабика* от сорта *Bourbon*, един от най-класическите и ценени заради сладостта си сортове. Профилът е *шоколадов*, с изразен вкус на узрели плодове. Кафето е събирано ръчно (между ноември'24 и март'25) за да се откъсват само узрелите плодове. Преминало е през т.нар. натурална анаеробна (безкислородна) ферментация заедно с плодовата си пулпа, а след сушенето кафето е оставено да „почива“ в GrainPro чувалите, за да развие своя комплексен вкус, а влагата вътре в зърната да се разпредели равномерно. Q-Graders го оценяват с 87.5 SCA точки, което означава отлично кафе.

**Bourbon* е един от най-старите сортове **Coffea arabica*. Дава относително нисък добив, но в замяна на това предлага изключително качество в чашата.  
  
Френски мисионери го пренасят от Йемен на остров Бурбон (сега [Реюнион](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%8E%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D0%BD?ref=yovko.net)) в началото на XVIII век – откъдето идва и името му. Едва 150 години по-късно - в средата на XIX век - сортът започва да се разпространява по света, покрай мисиите в Африка и Америка. Около 1860 г. пристига в Бразилия и бързо бива култивиран на север към останалите части на Южна и Централна Америка, където се отглежда и до днес.  
  
Любопитно е, че в наши дни в Източна Африка се срещат много сортове, подобни на **Bourbon*, но никой от тях не е този специфичен и оригинален **Bourbon*, съхранен и отглеждан с гордост в Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Перу.

Кафето е доста капризно за печене. Има нужда от по-нежен температурен контрол след изсушаването и леко удължена фаза на Маяр за по-равномерно „сготвяне“ на вътрешността на зърното при по-ниска енергия. Първите две партиди, които изпекох се омазниха, понеже обичайният ми профил за анаеробни кафета се оказа агресивен за това кафе.

Изпечено около средното в диапазона 55-65Agtron и 12-13% DTR за около минута и половина след първото пукане, кафето се получава чудесно за еспресо, но е и много добро за напитки, приготвяни с аеропреса или V60\. Тялото на кафето е *плътно* и наситено с *кремообразна текстура*, а киселинността е *омекотена и балансирана* с млечно-карамелени нотки и приятен винен оттенък, напомнящ за сладко грозде.

Ароматът на зърната (и преди смилане) е разкошен.

В зависимост от начина на приготвяне в напитките се усещат повече или по-малко нюанси на анасон, тъмен шоколад, червени плодове, къпини или орехови ядки. 

Когато изпием това чувалче със сигурност ще потърся и друго от плантациите на Андрес Салаверия, защото той не просто продава кафе, а разказва истории. Които се усещат във всяка глътка.
### Първо пътуване с електронен билет в Пловдив
URL: https://yovko.net/e-tickets-plovdiv/
Last updated: 2025-04-07T10:55:08.000Z
Първата четвърт на 21-ви век почти отминава, но... вече и в Пловдив става възможно човек да си купи електронен билет за градския транспорт и да го използва. Проверено и потвърдено! Е, засега само по един маршрут - автобус 25.

Приложението [MPass](https://mpass.bg/bg/?ref=yovko.net) е семпло, изглежда доста добре и е лесно за ползване, което е важно. След регистрацията си купих билет за еднократно пътуване срещу 1 лев, който платих с дебитна карта (Revolut) без никакви проблеми. Изненадата беше, че е валиден до края на денонощието (по-точно в рамките на работното време на градския транспорт), но в интерес на истината това е разписано зад бутон **Детайли** на всеки билет. Там пише също и че трябва да е купен поне минута, преди да се качим на автобуса и да се опитаме да го валидираме. Та не си купувайте билети oт днес за следващия ден - ще „изветреят“ преди да ги използвате.

На същото място пише, че валидирането на билета става като поставите смартфона си с QR-кода на билета на разстояние 10-15cm (около една педя) под валидатора. Това е полезно знание, защото QR-кода очевидно трябва да се сканира оптично, а на самия валидатор не личи къде му е сензора. Логично е да отдолу, но ако телефонът е поставен твърде близо, разчитането на QR-кода няма да се получи. Аз успях от втори опит, виждайки светлината на скенера върху дисплея на телефона си, която подсказа колко да го отдалеча и как да го поставя. Не бях прочел това предварително като купувах билета, а шофьорът, разбира се, не знаеше - само промърмори, че не разбирал от електронни неща. Всъщност не е и негова работа, но в първоначалния период на въвеждане на нова система е добре да има някоя табелка, стрелкичка, пиктограма... за всички ще е по-лесно. Но у нас продължава да е в сила методологията „Оправяй се!“.

След валидиране на устройството в автобуса, билетът се маркира с червена лентичка с надпис "За контрол".

И още една особеност. С един акаунт човек може да се логне на няколко устройства (вкл. в браузър) - аз си купих билета, докато бях в офиса на компютъра си, а не през мобилното приложение. Билетът обаче остава в браузъра/устройството, с което е купен, а аз възнамерявах да го ползвам от смартфона си (в автобуса). Няма драма, билетът може да се премести (макар и само веднъж!) - с допълнителна стъпка, която изисква човек да има достъп до електронната си поща, където да получи един код. Иначе и това е лесно и бързо.

С две думи, нещата засега изглеждат доста обещаващо. Остава всичко това да стане възможно и в останалите линии и автобуси от пловдивския градски транспорт. Да се появят и по-удобни варианти на билети. И разбира се, този град да се сдобие с обществен транспорт, на който да може да се разчита.

> P. S. Възможно е и да не се ползва приложението, а да се плати директно с карта (през валидатора), но понеже не съм редовен ползвател на градския транспорт, а и автобус 25 не е сред тези, които ползвам обичайно... не съм тествал тази опция.
### За данните на градския транспорт на Пловдив в Google Maps
URL: https://yovko.net/plovdiv-google-maps/
Last updated: 2024-07-19T09:37:24.000Z
От лятото на 2019 г. в блога ми стои чернова, която така и не публикувах. Идеята ми зад въпросната статия беше да разкажа как се появи разписанието на градския транспорт на Пловдив в Google Maps. Но това сега няма никакво значение, защото от тази седмица там вече няма такива данни. 

Съвсем кратка предистория: Преди вече пет години трима приятели предложихме на Община Пловдив да свършим необходимото, за да се появят маршрутите и разписанията на градския транспорт в Google Maps. Напълно безвъзмездно. Речено – сторено. Общината не трябваше да прави нищо друго, освен от време на време да ни уведомява за промените в маршрутите и разписанията, за да поддържаме нещата актуални и коректни. Това обаче не се случи. В началото на 2022 г. се уморихме да се борим с вятърни мелници и преустановихме поддръжката, като маркирахме, че данните не са актуални и няма да се обновяват.

Преди няколко дни човек от екипа на Google Transit (така се нарича услугата, която добавя информация за обществения транспорт в Maps) се свърза с мен да провери защо вече две години не сме актуализирали данните за Пловдив. Отговорих му, че за съжаление, няма как да го направим, тъй като разчитахме да получаваме тези данни от Община Пловдив, но се оказва, че всеки път трябва да им се молим за данните или да си ги събираме, както намерим за добре. Което определено не е начинът, по който трябва да се прави това. Нито може да гарантира нужната прецизност. Колегата от Google сподели, че разбира ситуацията, и ще преценят как да постъпят. След още два дни ми писа, че са взели решение да прекратят услугата за Пловдив.

Днес в Общинския съвет е имало дискусия по темата, провокирана от [публикация в „Капитал“](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/plovdiv/2024/07/17/4651954%5Fgoogle%5Fmaps%5Fspria%5Fda%5Fpoddurja%5Finformaciia%5Fza/?ref=yovko.net). Журналистите от медията [писаха и преди година по темата](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/plovdiv/2023/06/28/4500452%5Fkogato%5Fdoide%5Favtobus%5Fsme%5Fpriiatno%5Fiznenadani%5Fkak/?ref=yovko.net) и дори заедно прогнозирахме това развитие, но тишината откъм Община Пловдив си остана все така оглушителна.

Пиша това, защото сегашната ресорна кметица, г-жа Савина Петкова, е казала пред общинските съветници няколко изречения, които от стремеж към акуратност не мога да отмина без коментар. Позовавам се на публикации в регионалната преса, тъй като не съм присъствал лично.

Започвам с нейното твърдение, че градският транспорт на Пловдив има далеч по-важни проблеми, с което няма как да не се съглася. Аз самият съм се питал какви данни се опитваме да събираме и предоставяме на хората, когато ситуацията с обществения транспорт в града е толкова безобразна.

Вярно е и че общината никога не е имала договор с Google Maps. Просто защото няма как да има договор. Google не подписва такива. Платформата предоставя напълно безплатно възможността да визуализира данни за обществен или частен транспорт, ако те са предоставени от достоверен източник и в изисквания от тях формат. Иначе казано, Община Пловдив може сама да обобщава такива данни и да ги изпраща към Google. Това могат да правят и самите транспортни фирми. И има няколко в България, чиито разписания са в Google Maps, включително и БДЖ.

Проблемите тук са два. Първо, Google да се довери, че източникът на данни е достоверен. И второ, тези данни да бъдат в [изисквания от тях формат](https://developers.google.com/transit/gtfs?ref=yovko.net) – което не е задача с грандиозна трудност, но не е и тривиално начинание. През 2019 г. се наложи част от информацията да събираме от сканирани PDF-и, MS Word документи с вградени в тях таблици, които всъщност бяха растерни картинки. А данните за маршрутите, по които се движат автобусите, рисувахме точка по точка на ръка, защото „Организация и контрол по транспорта“ (ОКТ) разполагаше с GPS координати на спирките, но не и на пътя, по който автобусите се движат между тези спирки. Имаше още купчина технически засади, за които не подозирахме и в най-песимистичните си очаквания. Но някак ги разрешихме.

Иначе по темата защо Google все пак реши да публикува данни за Пловдив, това стана възможно, след като не общината, а ние, доброволците, се ангажирахме да съберем всичко и да го подредим. За да направим нещо полезно за града и гостите му. И защото ни е грижа за средата, в която живеем.

Община Пловдив потвърди с официално писмо пред Google, че ние ще вършим тази работа с подреждането и преобразуването на данните от нейно име.

За последвалите две години и половина, през които поддържахме данните живи, само веднъж получихме актуализация от общината. След двукратни мои настоявания пред тогавашния ресорен кмет Тодор Чонов, на които и до днес нямам отговор, в крайна сметка просто загубих търпение, обадих се на колегите в ОКТ по телефона и си изпросих нови данни. Те, между другото, винаги са откликвали, но така и никой не им възложи да изпращат промените, когато има такива, или примерно веднъж на три или дори шест месеца. Това щеше да е повече от достатъчно.

Не отговаря на истината обаче твърдението на г-жа Петкова, че данните, които са показвани досега от Google, са идвали от системата на „Индра“. Те не бяха особено полезни, защото в тях имаше грешки и ги получихме едва след като вече се бяхме преборили с дигитализацията на множество „хартиени данни“, които впрочем също бяха само частично полезни. Единственото улеснение на двата комплекта данни беше, че можехме да ги съпоставим и така да проследим къде се разминават, което помогна да отстраним някакво количество грешки.

Би било чудесно, ако системата на „Индра“ изобщо работеше и имаше как да интегрираме данните от нея за [информация в реално време с Google](https://developers.google.com/transit/gtfs-realtime?ref=yovko.net). Това беше в плановете ни за бъдещето, когато градският транспорт на Пловдив евентуално щеше да има адекватна информационна система.

А приложението, което г-жа Петкова съжалява, че не е достатъчно популярно, е ето [това](http://transport.plovdiv.bg/?ref=yovko.net). Моля, проследете линка и ще си отговорите сами защо „не е достатъчно популярно“. То работи (слава богу, нещо работи!), но е кошмарно остаряло и е адски неудобно за ползване, особено в движение и от мобилен телефон. Честно, г-жо Петкова, Вие колко пъти сте го ползвала?

И в заключение: искрено се надявам, че колегите от „Тикси“, които правят поредната за Пловдив нова система за управление на градския транспорт, ще имат добрата воля да предоставят отворено API или друг публично достъпен и документиран начин за интеграция с външни системи. Това ще позволи не само нова и по-лесна интеграция с Google Maps (защо не и в реално време този път?), но и създаването на други мобилни приложения и дигитални удобства за Пловдив. Защото ние още продължаваме да живеем в този град и да ни пука за него.
### Десет души
URL: https://yovko.net/deset/
Last updated: 2025-12-25T11:14:19.000Z
# 

Преди пет години и половина [разказах за началото](https://yovko.net/toest/) на [„Тоест“](https://toest.bg/?ref=yovko.net). Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.

Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.

💰

Дупката в месечния бюджет на „Тоест“ е около 2500 лева. Десет души могат да поправят това. Прочетете докрай публикацията, за да научите защо и как...

През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме [дарителски пакети](https://www.toest.bg/support/?ref=yovko.net) и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ [специален шоколад с кауза](https://www.toest.bg/gaillot-toest-chocolate/?ref=yovko.net). Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той [не е достатъчен](https://docs.google.com/spreadsheets/d/1A7kKMRyl-UhUTyNvPtKM2h0pJ53ZzHhHR9GnoNqbbHY/edit?ref=yovko.net#gid=934155432) за да компенсира разходите.

Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас *устойчив бизнес модел*, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?

Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че [повече от половината българи съзнателно избягват новините](https://nellyo.wordpress.com/2023/08/30/ebu-8/?ref=yovko.net), а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.

🎯

Защо отказваме да пускаме рекламни банери и да затворим съдържанието само за плащащи читатели – прочетете в [редакционния ни текст](https://www.toest.bg/zavavyane-na-restarta-apel-za-pomosht/?ref=yovko.net).

Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е [нашият скорошен материал за A1](https://www.toest.bg/from-a1-with-love/?ref=yovko.net), който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.

Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.

Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.

💰

Изберете [план „Спасител“](https://www.toest.bg/support/?ref=yovko.net) и станете един от тези десет души!

Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор [с карта](https://donate.stripe.com/aFa14ofwffQ6aDY1dr48003?ref=yovko.net) или с [банков превод](https://www.toest.bg/support/?ref=yovko.net).

По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а [„Тоест“](https://toest.bg/?ref=yovko.net) има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.

P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
### Украйна
URL: https://yovko.net/ukraine/
Last updated: 2022-11-22T10:23:46.000Z
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина познати.

Вече [повече от две години нямам Facebook](https://yovko.net/breaking-the-silence/) и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм *мурзилките* отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите *шапокляци*.

Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.

И понеже днес е Прошка... нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.

Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
### Week 52
URL: https://yovko.net/week-52/
Last updated: 2022-01-12T17:31:18.000Z
В началото на годината бях с нагласата да увелича малко темпото на публикациите си в блога, но не се получи. От една страна заделих повече време за (уж) по-важни неща. От друга, все по-трудно намирам смисъл да се надвиквам с джангъра на днешния Web, концентриран в пет URL-а и куриран от тенденциозно-злонамерените алгоритми на социалките, които стават все по-нагли, вредни и безполезни.

В личен план за мен годината беше особена. Няма как да кажа нещо по-добро, защото близки хора си заминаха завинаги от този свят, а фоновото усещане за тегавост и безнадеждност не ме е пускало от много време насам.

Но от друга страна... отново работя със свестни хора в добра компания. В семейството сме добре и ни е уютно. Сдобихме се с мечтано местенце за почивка (и изолация от шума и претенциите на света). Успяваме засега да се опазим от вируса - цялото семейство, заедно с вече доста възрастната ми майка - с ваксини, бустери и дистанция. Разбира се, тежи да не се виждаме с приятели толкова често, колкото бихме искали. И да не пътуваме както преди. Но повече тежи липсата на перспектива това скоро да се промени към по-добро, най-вече заради африканските нива на имунизация в уж европейска България, където има пълен избор и излишък на ваксини. И където на това отгоре масово не се спазват и най-базовите правила.

Не че съм имал високи очаквания за интелекта и чувството за отговорност на българите. Действителността обаче надмина и най-смелите ми допускания. В негативна посока. Такова ниво на страх, тъпота, егоизъм и недоверие в науката, в комбинация с безхаберие и пълната липса на солидарност към по-болните, по-възрастните и по-застрашените... това вече не се лекува. Безнадеждно е. И явно друго не помага, освен да го отмие времето. Ако изобщо му е останало толкова време на този свят, че да стигне за очовечаване на това твърдоглаво племе.

На този фон нямам особени очаквания за 2022 година. Или по-скоро допускам, че всичко ще стърже и скърца поне до лятото. За добро или лошо живеем в ужасно свързан свят и всичко има значение.

В политически план добрата новина е, че доживяхме финала на латиносериала Борисов. Това обаче още нищо не означава, докато не доживеем разглобяването на модела, който направи Борисов възможен (поне от инициатива „Глобална България“ насам, ако не и още по-назад).

От света на информационните технологии през годината по-скоро нямаше нещо кой знае какво за отбелязване. Интернет става все по-централизиран. Облаците също. А гравитацията и значението им огромни. Съпротивата срещу това е слаба и наистина трудна и ще става все по-зле, доколкото хората, които се вълнуват от моралната страна на технологичния прогрес са почти невидимо малцинство. Днес, сега... Няма по-критично време, в което трябва да се опазят и подпомагат *малките* в света на технологиите. Но тези, които не преследват ръст на всяка цена. Защото нямаме полза от нови гиганти.

Криптаджиите продължават да надуват балони, по-новите от които са все по-парадоксални ([NFT](https://the-crypto-syllabus.com/brian-eno-on-nfts-and-automatism/?ref=yovko.net), [Web3](https://tante.cc/2021/12/17/the-third-web/?ref=yovko.net) и [прочие](https://www.stephendiehl.com/blog/against-crypto.html?ref=yovko.net)). „Бойте се от данайците, когато ви поднасят дарове.“ Та и криптаджиите пропиляха всичкия си кредит на доверие, веейки знамето на децентрализацията. От техния парцел (вече повече от десетилетие) не се роди нищо кой знае какво по различно от спекула. А походът им за децентрализация се оказа компрометиран от обичайните проявления на недъзите на пазара и на най-обикновената човешка алчност. Всъщност поход е твърде силна дума.

В тази връзка наблюдавам с интерес фотографската общност, част от която видя в NFT отдавна лелеяна възможност да направи малко пари от изкуство в дигиталния свят. С цената на това да обижда интелигентността на (част от) публиката си. Разбирам подхлъзването, но все пак е тъжно.

Иначе (поне за да не бъде чак толкова минорен този текст)... след почти десетгодишен флирт с Fujifilm, пак снимам с Nikon (доколкото снимам изобщо, разбира се) и е голям кеф. За всичкото това време Fuji някак не се придвижиха в посоката, която се надявах, а междувременно [Nikon започнаха Z-системата](https://www.nikon.bg/bg%5FBG/products/category%5Fpages/lenses/mirrorless/overview.page?ref=yovko.net) си съвсем начисто, с нов и широк байонет за обективи. През отминалите една-две години стана повече от ясно, че се хвърлят с всички сили в тази посока, което нямаше как да не ме спечели отново. 

Надявам се да има как поне малко повече да попътуваме през идната година. И да има повече поводи за снимане. Че за по-мащабни мечти сякаш нито му е времето, а още по-малко мястото.

Наздраве!
### Вредни и опасни
URL: https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
Last updated: 2021-05-26T07:59:20.000Z
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби - които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.

За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.

И ако преди някоя *калинка* се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.

И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!

В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!

P.S. Аз ще отбележа [номер 11](https://demokrati.bg/?ref=yovko.net) в бюлетината.

Снимка: [MirahCurzer](https://unsplash.com/@mirahcurzer?ref=yovko.net)
### Подсигурете паролите си
URL: https://yovko.net/security-keys/
Last updated: 2021-01-22T07:44:42.000Z
Този текст е своеобразно продължение на предишния и затова в някаква степен предполага, че вече ползвате някакъв [мениджър на пароли](https://yovko.net/password-managers/) и искате да надграждате. Макар и това да не е непременно задължително. Иначе още [преди две години и половина писах в „Тоест“](https://toest.bg/parolite-sa-otzhivelitsa/?ref=yovko.net), че паролите вече не са достатъчни, за да опазят достъпа ни до различни системи. 

Все повече и повече нарастват случаите, когато някой бива хакнат, защото някой друг е налучкал или се е домогнал до паролата му. Дори когато паролите са сложни и дълги, пак не сме защитени от пробив. Можем да направим нещо допълнително, така че да минимизираме възможността някой да открадне и използва паролите ни.

Може би сте ползвали банков сейф, или най-малкото сте виждали по филмите как в помещението заедно със собственика на сейфа влиза служител, който носи втори ключ. И сейфът се отваря само когато собственикът превърти своя ключ в едната ключалка, а служителят – неговия в другата. Ако един от двата ключа не е наличен, съдържанието на сейфа остава недостъпно.

Същата практика може да се приложи и към паролите – ако приемем, че те са единият ключ, който е нужен, за да достъпим акаунта си, нека добавим още един, така че само когато са налични и двата, да получаваме достъп до сайт или система. Идеята е, че ако някой е успял да открадне парола, тя да не е достатъчна, а да е нужно още нещо, за да се получи достъп.

Така най-семпло може да се обясни концепцията за двуфакторна или многофакторна *автентикация*. Този втори ключ най-често е някакъв код, който:

- може да е зададен предварително;
- да се генерира от самата система, в която искате да влезете, и тя да ви го изпрати като SMS до телефона ви (който предварително сте задали в профила си);
- да се генерира от някакво трето приложение, което имате инсталирано на смартфона си;
- да се генерира от специално хардуерно устройство за такава цел.

Навярно по някакъв повод вече ви се е налагало да използвате поне нещо от гореизброеното. Много е вероятно банката ви да ви изпраща кодове в SMS-и, за да потвърдите плащане с карта например. Спорно е дали това е „втори“ фактор, но поне процесът е познат.

По възможност трябва да спрете да използвате предварително зададени статични кодове (това не е сериозно!) или такива, които получавате като SMS. Те създават илюзорно усещане, че сте положили някакви допълнителни усилия да се защитите, но реално са силно уязвими. Атаките към SS7 (Signalling System No. 7) са любимо занимание на разни [кракери](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%5F%D1%85%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%80?ref=yovko.net), защото SS7 е колекция от протоколи на вече повече от половин век. В момента се използват и в контекст, в който никога не е бил замислян, когато са били създавани. 

Това всъщност е сигнализация, чрез която телефонните централи си обменят служебни съобщения, най-общо казано. После на някое алчно копеле му e хрумнало, че може да прави луди пари от нищото, като продава на потребителите възможността да си изпращат кратки съобщения (SMS) по SS7\. Проблемът е, че не е много трудно тези съобщения да стигат и до не когото трябва. SIM-карти се клонират и подменят (и без знанието на собственика). 

Напоследък картите стават виртуални (eSIM), което дори улеснява техния porting и swaping, включително чрез социално инженерство (заблуда на служители на оператора), които преиздават „загубени“ или „повредени“ карти. Има случаи, когато кракери успяват да пренесат номерата на жертвите си в друг оператор, за да се сдобият с нови SIM-карти за съответните номера.

Уви, много доставчици на важни услуги настояват да им оставите мобилните си номера, които те да ползват за възстановяване на достъпа до акаунта ви, ако забравите или загубите паролата си. Само че това е нож с две остриета. Ако кракер иска да получи достъп до ваш акаунт, едно от първите неща, които ще опита, е процедурата за забравена парола. И ако се е погрижил преди това да има достъп до SMS-ите ви (с клониран или заменен SIM той ще ги получава директно), то тогава контролът върху вашия акаунт отива в неговите ръце.

Ако официално попитате телеком дали някой друг има достъп до вашите SMS-и, те най-вероятно ще ви отговорят, че за някакво време по закон се пази следа за това кой на кого е изпращал SMS, но не и съдържанието. Само че това не е пълната истина. Технически персонал на телекома с определени права би могъл да има достъп до съдържанието на SMS-ите на клиентите. 

В някои случаи съобщенията могат и да се пазят за някакво време назад. Да не забравяме и че лицензите на телекомите ги принуждават да предоставят интерфейси за достъп на службите за сигурност, в родната конкретика – на МВР, а как МВР контролира достъпа до тези системи и доколко спазва правилата... оставям на вашата далновидност да прецени.

Особено опасно е, ако бъде превзет основния ви имейл акаунт, където пристигат съобщения за забравени пароли, за банкови сметки и транзакции и т.н. – само въпрос на още малко усилия и време е кракерът да превземе цялата ви дигитална самоличност.

Затова вместо еднократни кодове по SMS има два други много по-добри подхода. Разбира се, че и те не са идеални, но със сигурност са за предпочитане.

### Приложения, които генерират еднократни кодове за достъп

Това е лесен, евтин и доста приличен начин да добавите втори фактор към удостоверяването си поне пред по-важните сайтове, които ползвате. А това са електронната поща, интернет банкирането, услуги, чрез които съхранявате важни файлове, и други подобни. Силно препоръчително е, разбира се, да активирате двуфакторна автентикация навсякъде, където е възможно. Уви, все още има сайтове, които не я предлагат на клиентите си – избягвайте да ползвате такива, ако е възможно.

Между другото, търсете активирането на многофакторното удостоверяване някъде из настройките на сигурността на профила ви – най-често тя се отбелязва със съкращения като 2FA (2-factor authentication), MFA (multi-factor authentication) или TOTP (time-based one-time passwords). Тези неща се различават в детайли, но доста често се ползват в сходен контекст.

Идеята накратко е да конфигурирате приложение, което се грижи да изчислява кодове с кратка валидност (TOTP), които стават задължителен втори ключ освен паролата ви за достъп. Това приложение обикновено е най-удобно да работи на смартфона ви, защото се предполага, че той винаги е с вас.

И напук на това, което биха ви подсказали познати или други статии из интернет, силно не препоръчвам да ползвате популярните Google Authenticator и Microsoft Authenticator. Вместо тях аз предпочитам [Authy](https://authy.com/?ref=yovko.net) (без да твърдя, че и то няма трески за дялане). Но поддръжката на повече устройства, и то от различни платформи (iOS, Android, MacOS и Windows), е много удобно. Това ще ви улесни, ако някой ден решите да смените устройствата си с такива от друг лагер, както и ако случайно загубите или ви откраднат телефона, защото конфигурациите ви се пазят в криптиран бекъп и се синхронизират между устройствата, които сте регистрирали.

Обзалагам се, че ще намерите колеги, които ще подхванат спор, че това удобство носи рискове. Така е, но първо, ако ви тресе тази параноя – това е опция, която можете да изключите или да не ползвате, и второ, аз лично считам този риск за съвсем приемлив на фона на неудобството от загуба на единственото ви устройство, което пази вторите ключове към най-важните ви акаунти.

Реално това със загубата на устройство е голям проблем, затова винаги при активиране на двуфакторна автентикация генерирайте резервни ключове, които пазете на сигурно място (или поне различно от обичайното). Така ще можете да върнете достъпа си при инцидент с телефона, на който работи приложението, генериращо еднократните кодове. Повечето сайтове ще ви накарат задължително да генерирате резервни (backup) кодове така или иначе.

Добра практика е да имате два различни инструмента за втори фактор. С уговорката, че ако единият от тях е да получите код в SMS, вие пак сте уязвими към въпросните атаки. Та пак да кажа – където можете, премахвайте тази опция.

И тук идваме до следващото възможно, или по-точно едно от най-добрите възможни решения...

### Специализирано устройство

Те са много и понякога различни. Част от тях могат да генерират еднократни пароли подобно на приложенията, които обсъждахме по-горе. Други в добавка поддържат оторизация и криптография с публичен ключ, U2F и/или FIDO2, някои дори могат да съхраняват и данни (криптирани). Някои се закачат към компютри и телефони по USB или айфонския lightning port, други работят безжично, като ги доближите до телефон с NFC. Има дори и такива с Bluetooth. А някои можете да ползвате и като портфейли за криптовалути.

Те са много добро решение за втори фактор, ако успеете да възпитате у себе си навика да носите такова устройство със себе си. Има много малки такива, които можете да „забравите“ в някой от USB-портовете на компютъра си, но това е една доста рискована идея, защото ако някой открадне компютъра ви или го оставите на публично място, ще сте подарили и ключовете си за дигиталния ви свят. Аз харесвам тези модели, които могат да се носят заедно с връзка ключове. А и те са един вид ключове. :)

Считат се за по-сигурни от генераторите на TOTP, защото са базирани на криптография с публичен ключ и няма „споделена тайна“ между сайта и нашето устройство, която може евентуално да бъде прихваната. Не са уязвими на [фишинг](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3?ref=yovko.net). Не трябва да въвеждате кодове. Обикновено устройството не работи, ако не сте до него и не го активирате с бутонче или докосване – т.е. приема се, че няма как да бъде излъгано да работи автономно. Частните ключове не напускат устройствата. Дори някой да успее да го клонира, вътре има едни броячи на успешни оторизации и в момента, в който този брояч започне да не излиза, оторизацията не минава. (Това последното зависи от протокола, но е налично – б.а.)

И сега лошата новина... Дотук можехте да минете безплатно. Освен ако не плащате вече за мениджър на пароли като Bitwarden, 1Password, LastPass или друг. Но тези хардуерни устройства за двуфакторна автентикация са скъпички. Не всички: има и по-достъпни, и по-скъпи, но при всички случаи струват нещичко – общо взето в интервала от 20 до 100 долара. И това е цена, която при всички случаи ви съветвам да платите, макар да ви съчувствам, че не стига, че се опитвам да ви усложнявам живота с някакви засукани втори ключове, ами това ще ви струва и пари. 

Сигурността не е безплатна – нужна е самодисциплина, дискомфорт, а много често и доста пари. Но всъщност далеч по-малко от тези, които би се наложило да похарчите, ако някой кракер ви създаде грижи. Дето се вика, нищо не е задължително – можете да ползвате и прости пароли като „123123“ или да ходите с гол задник по площада. Само не се сърдете на никого за последствията.

И ако сте истински отговорни към сигурността си, всъщност трябва да купите не едно, а две такива устройства и да ги регистрирате поне в най-важните си акаунти. Едното ви е нужно, за да го разнасяте със себе си непрекъснато, а другото е резервно, в случай че загубите първото. Не е нужно да са напълно идентични. Може резервното да е по-евтино, а може и да е софтуерно приложение за генериране на еднократни кодове. Само не даунгрейдвайте до SMS-и. :)

Многофакторната автентикация всъщност е комбинацията от различни такива методи. 

Преди да си изберете джаджа, прочетете внимателно коя какво предлага и поддържа. Ако се загубите в неясни термини и съкращения, потърсете съвет от познат, който е грамотен по темата. Но в общия случай базовите или средната хубост модели са универсалният избор – като трябва да съобразите какви USB портове има компютърът и телефонът ви. 

Ако не търсите безжични екстри и сте начинаещ в тези води, разумно е първо да си купите по-евтин модел като HyperFIDO Mini или някой от моделите на Solo. [Solokeys](https://solokeys.com/?ref=yovko.net) ще се харесат и на феновете на софтуера с отворен код, както и [Nitrokey](https://www.nitrokey.com/?ref=yovko.net). Много богат избор и с добра поддържка за голямо многообразие платформи са джаджите на [Yubico](https://www.yubico.com/?ref=yovko.net), наричани Yubikeys. Те имат и чудесни *съветници* на сайта си, които да ви ориентират какво ви е нужно. 

P.S. В текста използвам понятието *автентикация* като директна заемка от английски, доколкото нямаме подходяща българска дума. В най-общ смисъл под автентикация се разбира удостоверяване на автентичност или истинност. Понятието идентификация обикновено се ползва в контекста на удостоверена самоличност и има близък, но не идентичен смисъл с автентикацията.
### Мениджъри на пароли
URL: https://yovko.net/password-managers/
Last updated: 2021-01-19T10:11:22.000Z
Още помня първата си парола, която използвах в Интернет някъде преди около 25 години. Разбира се, че по онова време бях немарлив и съм я ползвал на повече от едно място, и не съм я сменял дълго време. А много от сайтовете тогава не можеха да се похвалят със сигурността си. За съжаление, и до днес има такива. А когато кракери пробият някой уебсайт, се случва и да откраднат паролите на всички регистрирани в него. Принципно сайтовете не трябва да пазят пароли, но нямате идея колко го правят. Има и кофти администратори, които нарочно събират пароли на потребителите си, за да могат да пробват дали същият потребител, чийто имейл им е известен, не използва същата парола и потребителско име някъде другаде в Интернет. Такива пакети с откраднати пароли се продават (и купуват) в *тъмната мрежа* безгрижно.

Въпросната парола отдавна не ползвам за нищо, но през тези 25 години тя бе разкрита и открадната при злонамерени пробиви в сигурността на цели 11 сайта, където някога съм я ползвал. Поне за толкова съм проследил и знам. Вероятно са повече.

За съжаление, много хора не подозират, че паролите им отдавна са пробити и публично известни. Дори и да не е по тяхна вина. Дори да са ползвали дълги и сложни пароли. И ако продължават да ползват една парола за повече от един сайт – проблемът е налице.

Затова е най-добре да имате различна парола за всеки сайт, тя да бъде дълга и сложна и да я сменяте поне от време на време. Всичко това не е възможно без някакъв инструмент, защото в наши дни по-активните потребители на мрежата ползват стотици различни регистрации. Някои хора си измислят някакви свои системи за помнене на пароли, но в общия случай те не са ефективни. Иначе казано, днес е немислимо да оцелеете без мениджър на пароли.

Неотдавна [Wired метафорично нарече тези инструменти *зеленчуците на Интернет*](https://www.wired.com/story/best-password-managers/?ref=yovko.net), защото е всеизвестно, че са полезни за здравето, но мнозина още залитат по нездравословното.

Password manager-ът е софтуер, който съхранява пароли за различни сайтове и системи. Разбира се, криптирано. А достъпът до тях се отключва с някаква главна (master) парола, която трябва да се помни много добре, защото е ключ към останалите. С две думи казано, password manager-ът е нещо като сейф за пароли.

В добавка различните мениджъри на пароли могат да предлагат цяла купчина допълнителни екстри. Например:

- генератори на различни по дължина и сложност пароли;
- анализатори и индикатори на трудността на отгатване на паролите;
- лесно въвеждане на паролите чрез различни плъгини за браузъри;
- двуфакторна оторизация чрез TOTP (базирани на времето еднократни пароли), макар че по-добре да се ползва друго приложение за тази цел;
- уведомления дали някоя от паролите ви не е била компрометирана след атака спрямо даден сайт (т.е. дали някъде вече не я продават);
- споделяне на някои пароли със семейството или колегите;
- напомняне за пароли, които не сте сменяли отдавна; и др.

Разбира се, че някои неща изглеждат и като нож с две остриета. Има [рискове](https://en.wikipedia.org/wiki/Password%5Fmanager?ref=yovko.net#Vulnerabilities) и евентуални проблеми. Например, ако забравите master паролата си, ще загубите и всичките си пароли в мениджъра и ще трябва сайт по сайт да възстановявате достъпа си. А този процес ще отнеме дни и седмици. 

Чудите се, можете ли да доверите всичките си пароли на някакъв софтуер... и дали уязвимост в него не ви компрометира изцяло? И това са съвсем резонни тревоги. Но повечето популярни мениджъри на пароли се стараят да ползват сигурни криптографски алгоритми, кодът им се проверява и одитира, и в общия случай удобството и възможността да имате различна парола за всеки сайт или система е труднопостижимо по друг начин. В добавка, рискът да бъде компрометиран мениджърът ви за пароли със сигурност е далеч по-малък от това да ползвате сходни или еднакви пароли на много места.

Можете да подсигурите допълнително master паролата си с [многофакторна оторизация](https://yovko.net/security-keys/), но за това някой друг път.

В добавка има мениджъри на пароли, които се синхронизират през Интернет с множество устройства. Така можете да ползвате приложения или плъгини за различните си браузъри на всички компютри, таблети и телефони, които притежавате. И това е адски удобно.

Разбира се, това означава, че макар и криптирано, хранилището с вашите пароли се дистрибутира през мрежата (облака). Ако тази идея не ви харесва, имате два подхода – единият е да държите само локално копие на своето хранилище за пароли на основния си компютър и да се лишите от удобството да разполагате с паролите си и на други устройства. Втората опция е да имате собствен сървър, който да пази паролите ви, за да не се налага да ползвате синхронизация през нечий чужд или публичен облак, която в общия случай струва и пари. Достъпът и комуникацията до този сървър също задължително трябва да бъдат криптирани. Има много смисъл да го направите за фирмата и служителите/колегите си.

Това последното, разбира се, не е съвсем тривиално, но можете да наемете някой да ви направи такъв сървър. Ако нямате към кого да се обърнете, [аз мога да свърша това за вас срещу заплащане](https://yovko.net/contact/).

Иначе многообразието от мениджъри на пароли е голямо. Важно е да изберете това приложение, което ви предлага максимално удобство и онези функции, които са важни за вас. Както и да поддържа и операционните системи, които ползвате. Има безплатни и платени версии, както и такива с отворен код или не. Има и такива с базови безплатни версии, но се плаща за някои от екстрите.

Някои от най-популярните са [1Password](https://1password.com/?ref=yovko.net), [LastPass](https://www.lastpass.com/?ref=yovko.net), [DashLine](https://www.dashlane.com/?ref=yovko.net), [Bitwarden](https://bitwarden.com/?ref=yovko.net), [KeePassXC](https://keepassxc.org/?ref=yovko.net), [NordPass](https://nordpass.com/?ref=yovko.net). Аз години наред ползвах 1Password за лични, семейни и служебни цели, но напоследък ползвам, предпочитам и препоръчвам Bitwarden, който има и безплатна версия и е с отворен код.

Не забравяйте да инсталирате плъгини за браузърите, които ползвате и да настроите нужното и за мобилните си телефони за да си улесните живота.

И преди да ви оставя да си търсите и избирате password manager, да подшушна нещо като евентуална предпазна мярка срещу едно подхлъзване. Много от тези инструменти ще ви предложат да се грижат и за двуфакторната ви оторизация чрез базирани на времето еднократни кодове (на англ. TOTP). Ако не знаете какво е това, изчакайте малко – скоро ще пиша и по тази тема. Сега само бързам да кажа, че много добре знам колко удобно е да се подлъжете да ползвате мениджъра си за пароли и за това, особено като усетите колко лесно се ползва при логване насам-натам, но... уви, това не е добра идея. Целта на втория фактор е именно да е... втори. Не слагайте всички яйца в една кошница. Препоръчително е да оставите тази работа на друго, отделно приложение.

Заглавна снимка: [Franck](https://unsplash.com/@franckinjapan?ref=yovko.net)
### Време е да притопляме шамарите
URL: https://yovko.net/vreme-za-shamari/
Last updated: 2021-01-05T15:27:22.000Z
2021\. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но [реализацията на това е нелепа](https://themarkup.org/citizen-browser/2021/01/05/in-georgia-facebooks-changes-brought-back-a-partisan-news-feed?ref=yovko.net) и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

- Да избягваме платформите и масовите доставчици - с особено внимание към тези в юрисдикциите на [Петте очи](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%5F%D0%BE%D1%87%D0%B8?ref=yovko.net). Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
- Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
- Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме [бюрократите да не направят това незаконно](https://protonmail.com/blog/eu-attack-on-encryption/?ref=yovko.net)).
- Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
- Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация - например [RSS](https://toest.bg/zashto-e-dobre-da-izpolzvate-rss/?ref=yovko.net) или [Mastodon](https://toest.bg/mastodon/?ref=yovko.net).
- Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център - като [AMP](https://danielmiessler.com/blog/google-amp-not-good-thing/?ref=yovko.net).
- Да *децентрализираме всичко*, каквото можем в Интернет.
- Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите :)

Заглавна снимка: [@ev](https://unsplash.com/@ev/portfolio?ref=yovko.net)
### За блогърстването и още нещо
URL: https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Last updated: 2020-12-25T11:03:48.000Z
Този текст е [провокиран от Иван](https://ralchev.info/bg/posts/za-blogarstvaneto/?ref=yovko.net), който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.

Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.

Интересно съвпадение е, че някъде точно [по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила](https://yovko.net/breaking-the-silence/) си. И не просто го замразих - изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.

Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.

Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог - кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно - например в [Inoreader](https://yovko.net/opitajte-inoreader/). Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.

Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.

Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите - островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат - няма я силата на съчките събрани в сноп.

Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка *заигралка* в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение - *оценка на въздействието* би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.

**Блогърите предадохме блогването**, защото *„глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“* или *„как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“*. Нищо, че *социалките* може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.

Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото [от самото начало технооптимизмът беше в повече](https://yovko.net/internet-democracy-erosion/). В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно - сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.

Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.

Засега не успяваме.

P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към [Ясен](https://yasen.lindeas.com/?ref=yovko.net) и [Мария](https://apieceofme.wordpress.com/?ref=yovko.net).

Заглавна снимка: [Annie Spratt](https://unsplash.com/photos/5psJeebVp9o?ref=yovko.net)
### Varta Portable PowerBank Slim
URL: https://yovko.net/varta-portable-powerbank-slim/
Last updated: 2020-12-24T12:10:02.000Z
Като човек, който използва много технологични джаджи, непрекъснато имам нужда и от преносима батерия, от която да мога да заредя телефон или таблет, в случай че съм в движение, навън, работя извън офис или просто съм забравил да заредя някое устройство. Най-критичното нещо е смартфонът ми, понеже навън го използвам и като Wi-Fi access point, който осигурява интернета за компютъра или таблета ми. Избягвам всякакви публични Wi-Fi мрежи. Този режим на работа доста бързо хаби батерията на телефона и възможността да презаредя в движение ми е важна. Дори да не ми се наложи да я ползвам, присъствието на преносима батерия наблизо успокоява духа и чакрите ми. :)

През последните 6-7 години използвах китайска „куча марка“ литиево-йонна (Li-ion) акумулаторна батерия с 12000mAh капацитет и до днес съм доволен от нея. Тя все още работи прилично, макар и позагубила част от капацитета си, което е напълно нормално. И макар че все още с нея мога безгрижно да заредя два пъти телефона си или поне веднъж донякъде iPad-а си, 6-7 години са много време за една литиево-йонна батерия, затова напоследък започнах да се оглеждам за нова. Към причините да искам да я сменя трябва да добавя теглото ѝ, което в никакъв случай не е пренебрежимо, както и факта, че изходите ѝ са само USB, което допреди няколко години беше окей, но напоследък имам все повече нужда от USB-C без допълнителни кабели или преходници. И най-голямата грижа със старата ми батерия беше, че максималният ѝ изходен ток е едва 2A, което прави едновременното зареждане на две устройства твърде бавно, а често и неефективно, ако едното от тях е таблетът ми, който сам изисква толкова.

И докато умувах над това каква по-нова батерия да си взема, Varta България ми предложиха да тествам тяхната [Varta Portable PowerBank Slim](https://www.varta-consumer.com/en/products/portable-power/overview/details/slim-power-bank-12000?ref=yovko.net) и то точно модела от 12000mAh. Няма да крия, че веднага се съгласих.

![Varta PowerBank Slim 12000mAh and MacBook Air Space Gray](https://yovko.net/content/images/2020/12/varta_2061.jpeg)

Както личи от снимката, цветът ѝ е почти напълно идентичен с този на моя MacBook (Space Gray), с една идея по-тъмен нюанс. Това, което ме накара да проявя интерес обаче, бяха няколко други неща. На първо място приличният капацитет от 12000mAh (44Wh), металният корпус (старата ми батерия беше пластмасова и много внимавах да не я ударя или счупя, а това никак не е добре да се случва на литиево-йонни акумулатори) и на този фон съвсем разумното тегло от 390 грама.

Всъщност Varta Portable PowerBank е литиево-полимерна батерия и вероятно всеки е чувал, че това е по-нова технология от литиево-йонните акумулатори, но всъщност от значение са няколко разлики. Електролитът при литиево-полимерните батерии е сухо или гелообразно вещество, което намалява риска от изтичането му при някаква авария с батерията. Отделно, самите литиево-полимерни акумулатори са по-гъвкави и здрави, като в същото време могат да бъдат много тънки. Не е случайно, че Varta са решили да проектират своя тънка (slim) батерия именно с литиево-полимерна технология.

Класическите литиево-йонни батерии не понасят добре удари или прегряване, стареят с времето, крият по-голям риск от тях да изтече електролит, да се подуят или дори да се самозапалят. Това последното е много рядък случай и се дължи предимно на икономии при производството, а не толкова на технологията. Но затова е важно да си купувате батерии от реномиран производител, дори когато са малко по-скъпи.

Иначе въпросната Varta PowerBank Slim въпреки приличния си капацитет от 12000mAh е наистина тънка – малко повече от сантиметър. За сметка на това е по-широкичка. Ако се търси нещо, което да е по-близо до размерите на телефон или лесно да се побира в джоба на дънките, е по-разумно да се избере по-малкия модел от 6000mAh, стига този капацитет да е достатъчен (за iPad не е).

![Varta PowerBank Slim 12000mAh size](https://yovko.net/content/images/2020/12/varta_2057.jpeg)

С 12000mAh модел Varta твърдят, че може да се зареди пет пъти телефон или два пъти таблет. Вярно е, стига батерията на телефона да не е по-голяма от 2200-2300mAh или тази на таблета – по-голяма от 6000mAh. Батерията на моя iPhone е 2700mAh, а тази на iPad-а ми почти 9000mAh, съответно със заредена догоре Varta PowerBank Slim 12000mAh мога да презаредя изцяло четири пъти телефона си или пък веднъж него и веднъж iPad-а си. Пробвано е вече, така се получи.

Това, което ме прави двойно по-щастлив, е, че максималният изходен ток на моята Varta PowerBank Slim е 3A, достатъчно да зареждам *едновременно* телефона и таблета си. Портативната батерия има два изхода, които осигуряват 5V напрежение – единият е класическо USB с максимален ток до 2,4A, а другият USB-C с 3A ток. Този последният порт може да се ползва и за презареждане на самата Varta PowerBank Slim, което всъщност е по-бързият начин да се направи това с прилично зарядно и USB-C кабел. Иначе батерията има и MicroUSB порт, предназначен само за зареждане. В окомплектовката на батерията идва нужният за целта USB-to-MicroUSB кабел.

![Varta PowerBank Slim 12000mAh ports](https://yovko.net/content/images/2020/12/varta_2059.jpeg)

Батерията няма свое зарядно. Предполага се, че всеки има такова вече. Добре е да се ползва някое по-мощно, спестява време. Varta твърдят, че с 1500mA през MicroUSB порта батерията се презарежда за около осем часа и половина. Не съм засичал с хронометър, но мога да потвърдя, че батерията се зарежда за около 8 часа (една нощ) с такова зарядно и могат да се спестят 2-3 часа от тях, ползвайки хубаво USB-C зарядно (това от новите MacBook-ци също става).

Какво ми липсва ли? Май нищо. Изкушавам се да измрънкам за PD/IQ (за да мога да дозареждам и компютъра си), но нито капацитетът ще ми е достатъчен, нито е справедливо да мрънкам за такова нещо, при положение че крайната цена на дребно на Varta Portable PowerBank 12000mAh Slim е само 80 лева – за това чудесно, а и стилно устройство, което успешно ме спасява от липсата на електрически контакти около мен. :)
### Хей
URL: https://yovko.net/hey/
Last updated: 2021-11-04T09:31:03.000Z
Идната година електронната поща ще навърши половин век. И до днес тя е от фундаменталните мрежови услуги, без които комуникацията в Интернет нямаше да бъде същата.

През последните 25 години, през които аз лично използвам електронна поща, се нагледах на какви ли не „революционни“ идеи за развитие на имейла. Куцо и сакато се напъваше да поправя технологията. Какви ли не маркетингови и други усилия се потрошиха да обясняват на света колко счупена и неадекватна била електронната поща и как именно поредното ново изобретение щяло да бъде *убиецът* на имейла.

Таратанци! Имейлът си е жив и здрав. И продължава да надживява мимолетните изпръцквания на всичките му конкуренти дотук.

Факт... имейлът не е съвършен. На този свят живеят твърде много амбициозни човечета, чийто интелект не стига за много повече от това да се пънат да злоупотребяват с всевъзможни неща. Част от тях пълнят пощенските ни кутии със СПАМ (и виртуалните, и физическите ни пощи). Други едни гадинки прекаляват с маркетинговите си стремежи да ни дебнат и профилират и ни пускат писъмца с „невидими“ вградени *пиксели* и всевъзможни подобни подслушвачки, за да знаят дали и кога сме отворили безценните им скучни и шаблонни бюлетини и дали са ни прилъгали да щракнем някъде из тях преди да ги запратим в кошчето. Трети тип досадници често са скъпите ни колеги, които копират половината фирма за щяло или не щяло. Уви, много често така е наредил шефът или го изисква корпоративната „култура“.

Да, четенето (и отговарянето) на имейли се е превърнало в тегоба заради твърде много спам, маркетинг и глупости, които циркулират насам-натам (много често *за всеки случай*). И защото почти никой не полага усилия да спазва някакъв [имейл етикет](https://toest.bg/e-mail-pravilnata-upotreba/?ref=yovko.net).

Аз съм абсолютен фен на имейла, в есенциалния му вид. Не споделям идеята, че той е счупен или неудобен. Ако човек положи някакви усилия да организира входящата си поща с малко филтри и поддиректории и си създаде навик да чете поща не повече от един-два пъти дневно, животът става малко по-светъл. И да – спрял съм всички автоматични уведомления за нови писма по смартфони, декстопи, таблети и др. Електронната поща е за асинхронна комуникация, а именно да чета и пиша, когато мога и искам. Това не е чат!

Затова изцвилих от удоволствие, когато научих, че [Basecamp](https://basecamp.com/?ref=yovko.net) работят по своя email услуга, с идеята да се преборят с част от досадните неща около имейла. И веднага се записах на опашката за желаещи да я пробват. Вече два месеца я използвам активно и смея да твърдя, че за първи път е постигнато нещо смислено по темата *да направим имейла по-добър*. Нещото се казва [Hey.com](https://hey.com/?ref=yovko.net) и е платена персонална услуга за личен email. Планира се в бъдеще да се предлага и бизнес опция със собствен домейн, но засега може да се получи само личен адрес от типа somebody@hey.com

Няма да скрия, че някои неща в началото не ми се понравиха съвсем. И най-вече това, че няма как да се ползва стандартен клиент за поща като Thunderbird или Apple Mail, защото услугата е недостъпна по IMAPS/SMTPS. Но смисълът да се ползват само и единствено специалните клиенти на *Hey* е в напълно различния подход към електронната поща и специфичните за услугата функционалности, които няма как да се ползват през стандартен mail клиент. Така че цената на този компромис си струва.

*Hey* не прилича на нищо друго, което досега съм ползвал за поща. Има нужда от малко свикване, но само след ден или два аз лично не искам да виждам и чувам за никаква друга пощенска услуга или mail клиент.

![hey.com - Imbox](https://yovko.net/content/images/2020/12/hey-imbox.png)

Философията е следната - аз имам пълен контрол върху това каква поща искам да получвам. Всичката входяща поща минава първоначално през едно нещо, наречено screener, който спира всяко писмо, което пристига за първи път от адрес, който досега не ми е писал. Ако там попадне писмо от някой досадник или спамър аз просто отбелязвам, че не желая да чувам за него и... край. Никога повече няма да чуя и видя писмо от него. Е, освен ако не реши да ми пише от друг адрес, но така пак ще попадне в скрийнъра и пак мога да го маркирам като нежелан кореспондент.

Всъщност такова писмо не се връща обратно, изпращачът му не получава никаква обратна връзка какво се случва, но аз просто никога няма да го видя. Кеф! :) Перфектно оръжие срещу досадници!

![hey.com - The Screener](https://yovko.net/content/images/2020/12/hey-screener.png)

На теория това работи и срещу спамъри, но обикновено голяма част от спама се филтрира предварително и дори не достига до скрийнъра, макар че от време на време се случва. Случва се също и някое полезно писмо да се маркира като SPAM, но доста рядко. В крайна сметка, никой антиспам филтър не е съвършен, особено когато някои писма наистина приличат на СПАМ заради платформата, през която са изпратени, или поради немарливостта на изпращача им.

Иначе казано, поне еднократно, аз трябва да позволя на всеки, който би искал да ми пише, да може да го прави. И това се случва при първото получено от него писмо. Демек нямате втори шанс да направите първоначално добро впечатление. :)

С времето мога да размисля и да заглуша такива, които съм допуснал да ми пишат, или обратно – да позволя на такива, които съм бил заглушил.

Писмата, които съм се съгласил да получвам, се разпределят най-общо в три категории – едната се нарича **Paper Trail** и обикновено е за писма, които са за някакви чисто информативни цели, без да изискват отговор. Най-често потвърждения за платени сметки, за сменени пароли и други такива неща. Другата е наречена **The Feed** и е предназначена за бюлетини, маркетингови послания, неща за четене, когато имам време за тях. И третата, която всъщност е основната, се нарича **Imbox** (от *important box*), където са всички тези писма, които не са спам, не са само за информация, не са маркетингови или други читанки. Тези писма обикновено изискват внимание, а най-често и отговор. Те са истинската ми поща и важните неща. Та, цялата идея е в Imbox-а ми да достигат само такива писма.

За всеки кореспондент мога да определям дали писмата му да остават в Imbox, или да ходят в The Feed или Paper Trail. На всеки email мога да реша да отговоря веднага или да си отбележа някои от тях за *по-късно* (*reply later*). Да маркирам някаква важна информация в тях (*clip*) или да ги заделя *настрани* (*aside*) по някаква своя причина. Разбира се, мога и да си създавам свои етикети и да си отбелязвам различни писма с тях по някакви лични критерии и съображения.

Идеята за *inbox zero* тук я няма. Няма го и безполезното архивиране, което реално е преместване на писма. Важната ви поща си се трупа в Imbox – етикетирана или не (по ваше желание). Всичко, което ви е нужно, е една добра търсачка. Е, имате я. Както и пространство от цели 100GB.

Има и други глезотии, които могат да се [прегледат тук](https://hey.com/how-it-works/?ref=yovko.net). А може и да се направи тестов акаунт за вкусване на услугата и интерфейса ѝ. Всичко може да се използва директно през браузър, но има приложения за мобилни телефони, както и за десктоп операционни системи.

И още нещо, което просто не мога да не отбележа, защото ме спечели окончателно и ми доставя перверзно удоволствие. Всички вградени в писмата *пиксели* за проследяване, парчета код, маркетингови шитни и въобще всякакви такива номера биват обезвреждани автоматично, а писмата – маркирани, че са съдържали такива гадинки. Няма не искам, няма недей! Kill 'em all! Плачете, маркетинг гурута! Ронете кървави сълзи! Не работят вашите hubspot буби, salesforce бози, facebook пиксели, mailchimp вендузи и прочие маркетингови кърлежи. Сега в [hey.com](https://hey.com/?ref=yovko.net), а скоро и по други интернет ширини! :)

С две думи казано, *Hey* е за всички, които ценят времето си. За тези, за които е важно имейлът да е полезен инструмент, а не пиявица на ценно време. *Hey* ще се хареса на всички, които ползват интензивно електронна поща като основна комуникация, защото ще внесе спокойствие в преживяването им с личния им имейл. Такова, че понякога се чудя дали наистина нямам нова поща и дали нещо не се е счупило.

*Hey* не е за тези, които търсят к'ва да е е*ф*тинка пощичка в abv.bg, gmail.com и прочие. Цената е $99 на година. Няма отстъпки, по-базови или по-премиални планове, нито някакви сложни опции. Услугата е само една и толкова. Струва си обаче всеки цент. А адресът, който сте си взели, си остава завинаги ваш (пренасочва се), дори да се откажете след време.

*P.S. Хей! Нямам никакви взаимоотношения с [Basecamp](https://basecamp.com/?ref=yovko.net) или екипа им. Просто съм фен на продуктите, но и на [философията им за бизнеса и живота](https://basecamp.com/books?ref=yovko.net). Платил съм за услугата с лични средства и по собствено желание.*
### Боклук
URL: https://yovko.net/bokluk/
Last updated: 2020-12-24T12:09:38.000Z
Вчера член на управляващата партия ГЕРБ нарече „боклук“ български журналист. Друг маскиран индивид отне, хвърли и счупи репортерски телефон. И това на национална конференция на най-голямата партия във властта. На същото събитие [маскирани използват юмруците си](https://www.svobodnaevropa.bg/a/30768054.html?ref=yovko.net) срещу други хора.

Кои са боклуците е повече от ясно. Случилото се е пореден срам, който се пише по сметката на ГЕРБ, които не успяват да организират адекватно собственото си партийно мероприятие, а продължават с претенциите си да управляват държавата.

България е в криза, нищо че някои политолози били отричали. Страната е в невиждана от доста време политическа криза, предизвикана от дълго и системно отсъствие на здрав разум и компетентност в управлението. България от години се управлява от непочтени, отвратителни и елементарни хора, затлачили пътя към бъдещето на страната ни. Провалили поредното поколение българи.

Бойко Борисов и ГЕРБ не са единствените виновни, но днес са олицетворението на този провал. Популисти, чиято демагогия и липса на визия и кураж за реформи доведе страната до последното място в класациите за медийна свобода в ЕС, а инвеститори и предприемачи започват да отбягват България заради лош бизнес климат, корупция и съмнения във възможността да се разчита на институциите и за въздаването на справедливост.

Страната ни е затънала и в технологична посредственост, във време, когато именно от новите технологии и иновации ще зависи бъдещето и мястото на всеки в задаващия се различен свят. И няма как да бъде другояче, когато безполезни, но верни „калинки“ са напълзяли навсякъде, където иначе вместо тях трябва да има визионери, куражлии и грамотни хора с опит и мечти.

Донякъде е удовлетворяващо, че арогантната алчност и преяждането с власт на Бойко Борисов и ГЕРБ ще ги свлече към мрачните страници на най-новата ни история. Агонията скоро ще свърши. Но дали ще си докараме нова или най-накрая ще изтикаме големия камък, задръстил светлината на входа на пещерата в която са ни завряли, зависи единствено от нас.

Ще стане, ако започнем да ценим образованието и интелекта повече от зрелостта. Ако досегашните прецакани поколения се вслушат в мечтите на младите и този път ги подкрепят. Като им спестят скептицизма си. Ако престанем да търсим поредния *бащица*, а вместо това започнем да ценим и градим институции, които работят по правила, еднакви за всички, а не само в полза на властта и новобогаташите.

И най-важното – ако не заспиваме, очаквайки някой друг да ни нареди живота. А бдим непрекъснато и ежедневно да не ни пречат да го направим такъв, какъвто искаме да бъде.

#оставка
### Приложенията за проследяване на контакти са лоша идея
URL: https://yovko.net/contact-tracing-apps-bad-idea/
Last updated: 2020-12-24T12:09:27.000Z
Напоследък свикнахме, че едва ли не за всеки проблем около нас може да бъде намерено „високотехнологично“ софтуерно решение. Не искам да влизам в непродуктивни дискусии дали ИТ бизнесът прекрачва границите на почтеността, промотирайки се като всемогъщ. Но е факт, че малцина са тези, които признават глупостите, сътворени от същата тази иначе перспективна индустрия. Няма да крия, че като insider, личното ми мнение е, че отдавна са преминати доста граници.

Поредната много опасна идея със съмнителни ползи, но пък безспорни рискове, е проследяването на контактите между хората чрез приложения на „умните“ им телефони. Още по-опасно е, че зад нея застанаха и двете гигантски компании Apple и Google, които [в момента притежават 99,5% от пазара на мобилни операционни системи](https://gs.statcounter.com/os-market-share/mobile/worldwide?ref=yovko.net).

Идеята дойде в отговор на очакванията (а не е изключен и политически натиск), че с помощта на технологично проследяване на контактите между хората може да се контролира по-бързо или по-ефективно разпространението на новия коронавирус сред тях. На първо четене една изключително хуманна идея. Проблемът е, че технооптимистите обикновено създават и тестват идеите си в контролирана лабораторна среда. Но когато се окаже, че пусната в реалния живот, същата идея носи повече вреди, отколкото ползи, те свиват рамене и отказват да носят отговорност. Пикльото Зукърбърг е класически пример.

Ползвателите на Android са си по презумпция прецакани, защото благодарение на телефоните си така или иначе [отдавна са се превърнали в донори на данни за Google](https://e.foundation/about-e/?ref=yovko.net). Ползвателите на iOS досега имаха някакви основания да допускат, че може би водят една идея по-защитено съществуване на уютния остров на Apple. Но след няколко дни (когато излезе iOS 13.5) и те ще трябва да се разделят с тази илюзия. При това „ябълковата“ компания ще го направи по най-свинския възможен начин – забавяйки критична поправка в сигурността, за да я комбинира с новото API за проследяване на контактите в едно обновление. Иначе казано, Apple оставя потребителите си без особен избор, без чиста корекция на пробитата версия 13.4.1.

### Какво възнамеряват да направят Apple и Google, при това заедно и съгласувано?

Всъщност те няма да пускат приложения за проследяване на контактите, както масово неправилно се твърди. Това, което ще добавят към операционните си системи, е т.нар. приложен програмен интерфейс (API), който ще може да бъде използван от разработчиците за създаване на приложения. Програмните интерфейси обслужват различни цели – чрез тях програмистите могат да реализират едни или други функционалности в своите приложения, използвайки възможностите на телефона, операционната система или външни услуги. Например могат да „питат“ GPS-а на телефона за географската му локация, да я покажат на картата, да я добавят към снимка, която камерата прави, и други такива неща.

Новият програмен интерфейс е замислен да прави следното: Нали сте обръщали внимание как когато пуснете bluetooth-а на своя телефон (за да закачите слушалките си например), обикновено виждате една купчина други устройства, които са близо до вас в момента? Обикновено bluetooth работи едва до няколко метра. Напоследък той използва пренебрежимо малко енергия от батерията и за удобство е пуснат по подразбиране на повечето съвременни телефони. Е, това стои в основата на идеята да проследяваме разпространението на вируса, причиняващ COVID-19.

Докато се разхождаме с телефоните си, те ще „подслушват“ **кои други телефони около нас са в достатъчна близост за достатъчно дълго време** и ще си обменят анонимни (или анонимизирани) идентификатори. Тук има две важни думички – едната е анонимни, другата е идентификатори. Чувствате ли иронията в словосъчетанието *анонимни идентификатори*? Но нека засега останем хладнокръвни и добронамерени към тази идея за спасяване на човечеството с апове.

Та, значи, вие си ходите по улицата или на работа, или другаде, срещате се с някакви хора, и когато вашето телефонче „чуе“ наблизо bluetooth-а на друг телефон, той си записва този факт. Важно е да уточним, че ни обещават, че няма да се записва локацията, телефонния номер или „айфона на Пешо Михайлов“, а вместо това ще запамети само някакво (да кажем) число, което има за цел да съответства на въпросния телефон, и така едновременно имаме следа, но сме *анонимизирали* притежателя. Телефоните на всички останали около нас, също си водят бележки, че сме се срещали.

Наричаме тези „числа“ анонимизирани идентификатори, защото ако ги погледнем разписани, няма как да разберем кое на чий телефон съответства. Списъците с такива числа се пазят само в телефона, който ги е събрал. Не се изпращат никъде (засега). Това поредно обещание е важен елемент от идеята, което има за цел да ни *успокои*, че всъщност са взети мерки цялото това нещо да не изглежда толкова страшно, колкото в действителност е. Или поне да не изглежда твърде лесно да се стигне до извода, че Мишо се е срещнал с Мими посреднощ миналата сряда и... нали...

Всъщност Apple и Google „водиха битка“ с нагласите на няколко правителства (вкл. европейски), които искаха тези данни да се изпращат централизирано към някакви национални сървъри и да се споделят (уж само) със здравните служби, но евентуално и с полицията, ако се налага да се издирват хора. Дори само последното е безумно потвърждение по колко тънък лед се движим с напъните да се реализират такива идеи.

### Но как използваме това, че телефоните ни *знаят* с кои други телефони сме били наблизо?

Те ще пазят списъка от идентификатори, с които сме се срещали за някакъв период от време (две седмици). Ако междувременно някой от хората, с които сме били в близост, се разболее или си направи тест, който се окаже положителен, той/тя може да отбележи това чрез своето приложение, а неговият телефонен идентификатор (т.е. онова число) ще бъде обявено за обвързано със заразен човек и разпространено до всички устройства в системата. Така ако останалите телефони открият такъв идентификатор в своя локален списък от последните две седмици, ще алармират притежателите си, че са били в близък контакт с болен или заразен, и ще им препоръчат да си направят тест. Без да им казват кой точно е този контакт, защото не знаят това.

Всичко изглежда като умно и работещо решение, което пък може би наистина би помогнало за по-ефективно и бързо проследяване на пътя на заразата и евентуалното ѝ контролиране, без твърде много да заплашва личната неприкосновеност на хората. И щеше да е така при следните условия:

- ако наистина всичко се случва точно по този начин, както ни го обещават и си го представяме;
- ако можехме да вярваме, че Apple и Google наистина реализират този алгоритъм добронамерено, без никакви неволни или нарочни грешки в реализацията, или скрити функционалности за други цели;
- ако bluetooth технологията нямаше несъвършенства, част от които ще разгледаме след малко;
- ако всички ползватели са добронамерени и коректни, не подават грешна информация или не спестяват такава;
- ако можеше да се вярва на правителствата, че няма да притискат гражданите си да използват системата против тяхното желание... или че [няма да притиснат Google и Apple](https://clubz.bg/98213-franciq%5Fapple%5Fpodkopava%5Fborbata%5Fs%5Fkoronavirusa?ref=yovko.net) да променят реализацията си в бъдеще;
- ако не съществуваха рискове събирането на други данни (напр. от телекомите) да се комбинира по начин, който да разкрива самоличността на хората;
- ако знаехме повече за механизма на заразяване, който все още е обвит в мъгла от допускания;
- ако...

Разбира се, че е съблазняваща идеята да използваме модерните технологии, за да намерим изход от ситуацията, в която попаднахме. Евентуално да спасим човешки животи и по-бързо да се започне с възстановяване на икономиката на целия свят.

### Само че идеята на Google и Apple крие много подводни камъни и рискове, които неутрализират повечето ползи

Основният проблем е свързан с това, че още не знаем колко точно време един заразен човек може да заразява други здрави хора. Нито сме сигурни за началния или крайния момент на този период. Което прави трудно преценяването доколко е вероятно да сме пипнали вируса, ако сме били в непосредствена близост с човек, който се е оказал заразен няколко дни след нашата среща. Учените още не са напълно сигурни и дали заразата се предава чрез повърхности и предмети или само по въздушно-капков път. Предполага се, че трябва да се позастоим около заразен човек, но не знаем колко точно е това време. Също логично е и да е по-вероятно да се заразим в затворено помещение, отколкото на открито, но... все още и за това няма категорично потвърждение.

И на фона на тези неясноти нека добавим несъвършенствата на bluetooth технологията. Можем да правим обосновани допускания за разстоянието между две устройства, които се „чуват“ по bluetooth, съдейки по затихването на сигнала, понеже силата му намалява пропорционално на разстоянието между тях. Само че сигналът затихва различно, ако телефонът е в ръката, в джоба, в дамска чанта или между двете устройства има стена или някаква друга преграда. Това прави опитът да преценим колко близо са две такива устройства в безбройните възможни делнични ситуации доста условен.

В добавка към това, различните устройства ползват различни като качество чипове – т.е. някои ще си общуват по-добре от други. Някои от по-евтините модели понякога пък трудно се „разбират“ със себеподобни. Отново в зависимост от несъвършенствата на конкретни модели някои остават „свързани“ далеч след като това отдавна не е така. Други пък имат нужда от много дълго време да „открият“, че са във връзка.

Всичко това би изкривило изключително много преценката колко точно време и в каква реална близост сме били с телефона на един или друг човек. И не на последно място – няма как чрез bluetooth да преценим дали сме на закрито и открито. А на опашка на открито при спазване на изискваната дистанция от 1,5-2 метра е много вероятно телефоните ви да решат, че сте **достатъчно дълго време и достатъчно близо** един до друг.

Нека към това да добавим човешкия фактор. Това, че нашият телефон е регистрирал близост с друг, не означава по никакъв начин, че настина самите хора са били наблизо. Простички ситуации, които са напълно реални:

- Домът ви или офисът ви са в непосредствена близост до оживен тротоар или още по-зле – до друг офис или магазин. Почти сигурно е, че телефонът ви, оставен на бюрото или на прозореца, ще регистрира множество други устройства на хора, преминаващи по улицата, пазаруващи в магазина или работещи през една стена от вас в съседния офис, с които обаче вие реално може никога да не сте имали никакъв контакт. Дори да филтрираме твърде краткотрайните взаимодействия (преминаващите по тротоара например), пак остават достатъчно поводи да получите фалшиви предупреждения, че сте били в контакт със заразен. Хайде сега си представете, че живеете в съседство на чакалня пред лекарски кабинет, на баничарница или на местната данъчна служба.
- Имаме и обратната възможна ситуация – куриер ви носи пратка на петия етаж, но си е оставил телефона в буса долу на улицата. Реално имате контакт, особено ако допуснем, че зараза чрез предмети е възможна, но телефоните ви ще пропуснат да регистрират този факт.

Към това нека добавим човешката злонамереност. Какво, мислите, ще възпрепятства някакъв кретен да се разхожда активно насам-натам и да се отбележи след няколко дни като заразен, без това да е вярно? Нищо, разбира се. Само веднъж да го направи, ще провокира фалшива тревожност и ще засили мнозина към самоизолация или тестващи центрове, където не е изключена вероятността да се заразят наистина при евентуална среща с други заразени (или да последва вторична вълна от предупреждения след срещата с техните телефони, които също са били наблизо).

Представяте ли си изживяването, когато един ден се събуждате и на телефона ви изгрява съобщението: „Предупреждаваме ви, че през последните дни сте били в непосредствена близост с човек, който е потвърдил, че е заразен/болен от COVID-19\. Съветваме ви да се самоизолирате и/или да се тествате.“ Пожелавам ви спокойни няколко следващи дни... и нощи!

А сега си представете, че това започне да ви се случва през 2-3 дни. Не е изключено – например ако работите на гише в банка, а телефонът ви е бил до вас зад преградата и е насъбрал... „контакти“. Колко пъти ще излезете в неплатен отпуск за самоизолация или ще се тествате? И след колко случая ще започнете да пренебрегвате предупрежденията? А ако точно някое от следващите предупреждения е вярно?

Всъщност при евентуално неблагоприятно развихряне на заразата такава система може да ви подлуди с фалшиви тревоги (окей, може и с истински).

И отново имаме обратния проблем – при непрецизна реализация (а всичко по-горе е изписано, за да обясни, че не е лесно да бъде прецизна) по-опасно от фалшивите тревоги може да е фалшивото спокойствие. Нека не забравяме, че не всички хора ще участват в тази платформа – и не за всички въпросът дали да го направят е свързан единствено с тяхното желание. Някои може и да нямат възможност.

Миналата година излязоха доста оптимистични резултати от проучване, според което 97% от българите имат мобилен телефон, а 74% от тях пък ползват смартфон (доколко го ползват наистина като смартфон, е друга тема). Има един закон на Metcalfe, с който се оценява т.нар. „мрежови ефект“ на една комуникационна мрежа – той гласи, че този ефект е пропорционален на квадрата на броя на свързаните устройства. В резюме от него следва, че дори всички, които имат смартфони, да си инсталират приложението и то да работи перфектно, не можем да достигнем дори до 50-60% от събитията, при които е възможно да е прескочила зараза.

Човешката злонамереност е проблем, но да не забравяме и човешката немарливост. Каква би била мотивацията на някого да признае пред някакво приложение, че е заразен или болен от COVID-19? Грижата за другите? А ако това е свързано с притеснения за стигматизиране или реална заплаха да загуби прехраната си? А ако просто е твърде уплашен и изобщо не му е до другите, или се престраши да рапортува чак 5-6 или 10 дни след теста си, а междувременно данните за близостта с неговия телефон в голяма част от телефоните на останалите вече са заличени, защото е изминало критично време?

Вирусът е коварен – няма две мнения. Но колкото и да изглежда страшно, че коефицентът му на препредаване е висок, все пак засега изглежда, че един болен не заразява средно повече от двама-трима други и при отсъствие на мерки за дистанциране (това всъщност е адски много, но и за реалния коефициент също не сме напълно сигурни, понеже данните, с които се борави към момента, не са прецизни). Има анализи, които твърдят, че среднодневните контакти на средностатистически човек са около 12\. Т.е. е много вероятно да срещнем заразен в ежедневието си, но далеч по-малко вероятно е наистина да се заразим при тази среща. Иначе казано, системата за проследяване е предварително дефинирана като такава, която с цел превенция ще прекалява с фалшивите предупреждения.

Вероятните злоупотреби с тази технология никак не са малко. Първо на Apple, а особено на Google няма никаква причина да се има каквото и да било доверие. Те обещават, че ще забраняват на разработчиците, които ползват тази технология, да я комбинират с други, съчетанието между които би могло да разкрие самоличността на хората, но... и това е заобиколимо. Простичък и относително лесно осъществим подход е да монтираме на оживено място, примерно до касата на един магазин два телефона – единият е в анти-COVID-19 системата и събира „контакти“, а другият е с пусната камера и прави снимки или записва видео.

Колко е трудно да се съпоставят лицата на хората пред касата със събраните идентификатори от другия телефон на база на времето, в което са били там? Ами елементарно е. Ако пък са ползвали карта за лоялност и отстъпка, даже имената, адресът и мобилният им телефон ще са в базата на магазина. Да, да... знам че това би било нарушение на закона и злоупотреба с GDPR, но идете го доказвайте, ако ви се случи. На мен ми отне [цяла година за институционално признание, че някой очевидно е фалшифицирал мой подпис](https://yovko.net/yovko-vs-ataka/).

Ако се върнем към възможните злоупотреби, може и да поразсъждваме колко лесно е да се *създаде* чрез манипулация на системата „огнище на зараза“ в заведението или магазина на конкурент?

Apple и Google обещават, че всеки ще може да активира или деактивира тази функционалност. Проблемът е, че в една от предварителните бета-версии на следващото обновление на iOS бе забелязано, че това [е включено по подразбиране](https://9to5mac.com/2020/04/29/how-to-turn-on-off-covid-19-contact-tracing-iphone-ios/?ref=yovko.net). Макар и да е нужно допълнително оторизирано приложение, за да се събират данни, това задава лош наклон на пързалката. (Точно преди малко Apple коригираха това и сега е *изключено* по подразбиране.) Никой не би могъл да гарантира, че тази технология няма да „остане“ в телефоните и след края на кризата с новия коронавирус. Или че няма да се измисли друго нейно приложение с още по-неприятни ефекти върху личната неприкосновеност. Със сигурност никой не следва да бъде принуждаван да го ползва.

Затова хайде по-внимателно с технооптимизма! Проследяването на контактите по класическия начин може да е бавно и да изглежда неефективно, но е прецизно, докато аутсорсването на този ангажимент по неудачен начин на някаква си технология, която по замисъл има съвсем друго предназначение, води до купчина нови проблеми. При това застрашаващи човешки права, личната неприкосновеност на хората и е с повишен риск за тези от малцинствени, стигматизирани или маргинализирани групи. Още повече че тази идея пропълзя от страни като Израел, Южна Корея и Сингапур, никоя от които не може да се посочи за пример по отношение на човешките права.

Технологични идеи и ресурси в момента са нужни на учените, които търсят ваксина и лечение. Има нужда от софтуерни решения за здравните системи по света. У нас например още няма електронни здравни картони, нито електронни рецепти. Те ще са полезни и след пандемията. Технозаигравките с инструменти за проследяване на контактите между хората са опасни по презумпция, съмнително е, че изобщо ще свършат някаква работа и заслужават всяка съпротива срещу тях.

---

**Допълнено на 8 май 2020**:

Вчера, сякаш в подкрепа на написаното по-горе беше публикуван кода на приложенията [за iOS](https://github.com/nhsx/COVID-19-app-iOS-BETA?ref=yovko.net) и [Android](https://github.com/nhsx/COVID-19-app-Android-BETA?ref=yovko.net), които ще се ползват във Великобритания. И какво се вижда на първо четене ([via Aral Balkan](https://twitter.com/aral/status/1258476212860715010?ref=yovko.net)):

- Публикуван е изходния код само на мобилните приложения, без този на сървъра, а всъщност е далеч по-важно да се знае какво се случва там. Иначе казано това изглежда като хитър PR ход, който дава възможност на недоклатени бюрократчета да твърдят, че „кодът е публикуван“ и да заблуждават народонаселението, че всичко е прозрачно, а то не е.
- Всъщност, без допълнителен независим одит не може да се потвърди, че приложенията, които ще бъдат разпространени за използване от хората, наистина ще бъдат компилирани от точно този публикуван код. Може да се публикува едно, а в действителност да се използва друго.
- От публикувания код личи, че приложенията събират марката, модела и UUID идентификаторите на телефоните, което отваря врати за деанонимизиране на потребителя.
- Приложенията използват база-данни Firebase на Google в облака. Честито! Данните отиват точно където трябва и където най-лесно могат да бъдат съпоставени с други, деанонимизирани, анализирани, профилирани и т.н.
- И понеже това не стига, приложенията ползват и [Microsoft Analytics](https://docs.microsoft.com/en-us/appcenter/analytics/?ref=yovko.net), за да може и още един tech-гигант да се отърка. Още веднъж честито! И наздраве!

**Допълнено на 13 юни 2020**: Ами... [не работело добре](https://www.independent.co.uk/news/uk/politics/coronavirus-nhs-test-trace-app-matt-hancock-london-assembly-tower-block-a9560451.html?ref=yovko.net), споделят британците.

Иначе казано, продължавайте да се предоверявате на технооптимистите и на шибаните правителства!
### ПП „Атака“ санкционирана за злоупотреба с личните ми данни
URL: https://yovko.net/yovko-vs-ataka/
Last updated: 2020-12-24T12:09:13.000Z
Миналата година по това време установих чрез проверка в сайта на ЦИК, че без мое съгласие ПП „Атака“ ме е вписала в списъците си за подкрепа на тяхното участие в изборите за Европарламент. В тази връзка подадох жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Историята [публикувах и тук в своя блог](https://yovko.net/ataka-zloupotreba-lichni-danni/).

Днес съм щастлив да споделя, че [КЗЛД](https://www.cpdp.bg/?ref=yovko.net) се произнесе с решение в моя полза и санкционира партия „Атака“ с 2000 лева за нарушение на чл.6, §1 от Общия регламент за защита на личните данни 2016/679 (ЕС), станал популярен с английската си абревиатура като GDPR.

![Скрийншот от решението на КЗЛД](https://yovko.net/content/images/2020/12/ataka-pic1.png)

Важно е да споделя и как се стигна до тук, защото детайлите са интересни.

След подаване на моята жалба, която Комисията приема за редовна, тя е информирала партия „Атака“, че образува административно производство, и им дава възможност да изразят писмено свое становище. Те го правят, като претендират за *неоснователност* на жалбата ми, защото били обработили моите данни *законосъобразно и при наличието на изричното ми съгласие*.

Този юридически блъф явно разчита на вероятността аз да се откажа да се занимавам при следващите стъпки на производството.

В тази връзка КЗЛД е изискала от ЦИК копие на страница 200 от списъка на избирателите, подкрепящи „Атака“ за участие в изборите, и установява, че на ред 1994 наистина се съдържат моите три имена, ЕГН и подпис. От мен пък беше поискан сравнителен материал за почеркова експертиза с мой подпис, положен пред нотариус и заверен от него. За тази цел трябваше да отделя половин час, за да се разходя до най-близкия до офиса ми Нотариус и да се разделя с 6 лева. И всъщност това и първоначалното подаване на жалбата ми с препоръчано писмо от кварталната пощенска станция бяха единствените някакви особени усилия от моя страна.

Комисията е препратила изпратения от мен сравнителен материал до Националния институт по криминалистика, който изготвя и връща графическа експертиза със заключение, че подписът – обект на експертизата (т.е. този в списъците на партия „Атака“), не е положен от мен.

След този резултат Комисията дава срок за нови доказателства или становища от двете страни, и след като такива не са депозирани, на свое заседание на 21 януари 2020 г. решава, че моята жалба и твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни са основателни, след като подписът на стр. 200, ред 1994, не е положен от мен, което оборва и тезата на „Атака“, че били имали моето съгласие.

![Извадка от решението на КЗЛД](https://yovko.net/content/images/2020/12/ataka-pic3.png)

Важно е също, че Комисията взима за утежняващо обстоятелство, че нарушението не е първо, а *поредно* за ПП „Атака“, която е била санкционирана за идентично нарушение и през 2016 година, а поведението им при обработване на лични данни в изборния процес е било санкционирано и през 2015 година.

![Извадка от решението на КЗЛД](https://yovko.net/content/images/2020/12/ataka-pic2.png)

Затова проверявайте и реагирайте, ако забележите злоупотреба със своите лични данни. Особено когато тези, които имат претенции да управляват и определят правилата, ги газят с калните си обувки. Не струва кой знае какви усилия. Най-досадното за мен беше, че с Комисията си общувахме с препоръчани хартиени писма.

*P.S. И за да не побърза да си помисли някой, че съм забогатял с тези 2000 лева – не, парите не са за мен. Държавата, олицетворена от Комисията, глобява нарушителя. Много или малко е тази сума за случая, също не бих спекулирал. Но пък удоволствието от развръзката си е изцяло мое.*

*Иначе, ако зависеше от мен, щях да накажа ПП „Атака“ да преведe глобата си по сметка на някоя организация, защитаваща правата на малцинствата или бежанците у нас.*
### НОЩ
URL: https://yovko.net/nosht/
Last updated: 2020-12-24T12:08:51.000Z
НОЩ е възможно най-удачната абревиатура за т.нар. национален оперативен щаб, дето се е захванал да ни спасява от новия коронавирус. Тъмата си е направо пълен мрак. Понеже много ключови въпроси - вече цял месец след началото на “извънредното” положение - си висят със страшна сила и без ясен отговор. Като започнем от най-простичките: Как точно щаба го бори този вирус (като оставим настрана счетоводните сводки за жертвите и ранените)? Има ли някакъв разписан план и стратегия? Краткосрочен, средносрочен и дългосрочен? И така плавно достигнем до по-сложните… Компетентен ли е състава на щаба за задачите си? Кой и къде е дефинирал рамките на отговорностите и правомощията им? Къде са разписани и публикувани? На каква база (данни и анализи) се правят препоръки и се взимат решенията? На какво основание правителството се е скрило зад паравана на щаба и се прави, че от някой друг зависи управлението на държавата? Понеже щабът никой не го е избирал да управлява, а вечната тънка сметка друг да понесе отговорността, ако нещата се осерат напълно, е сякаш твърде прозрачна.

Иначе поредният генерал е в главната роля на дневния ред на обществото. И поредното доказателство, че у нас униформата дава добри шансове. Изненади и изненадани няма. На тази територия винаги е имало ферментиращ излишък от фенове на управление с твърда ръка. Оказва се, дори либерално настроените се кротват бързичко. Стига да им се инжектира малко страх от неизвестността. И да се подклажда регулярно.

Методите за управление на кризата са типично казармени - нахокване и наказания. Рационални послания, обяснения и аргументи за една или друга мярка в повечето случаи отсъстват. Мерките се затягат или отпускат хаотично и през ден-два, което няма разумна връзка с факта, че ефектът им може да се наблюдава в период от една-две седмции. Особено перверзна е неспособността и на щаба, и на държавата да вразуми църквата. Като за сметка на това ще бъде наказана полицията (без възможност за отпуск по празниците и с риск за здравето им), както и всички останали със затегнати мерки, отново без ясна аргументация. И това си е съвсем по казарменому - само един тъпанар може да е сгафил, но наказанието отнася цялата рота. Щото така.

Да оставим встрани вторичните ефекти на посланието към останалия свят, като защо е нужно в свободна европейска демокрация кризата да управлява униформен генерал. Който дори не е епидемиолог или вирусолог. Нито пулмолог.

Намеците за ограничаване на свободата на словото и други права от политически джуджета като Данчо Ментата, Дани Кирилов или Владислав Горанов съвсем не са за пренебрегване. На такива хора демокрацията им пречи по подразбиране. Те живеят с нея като болен от COVID-19\. Не знаят точно как да я преборят, но се надяват някак да отмине. И биха се възползвали от всяка липса на реакция от обществото.

И за да не бъда разбран погрешно - аз и семейството ми спазваме всички мерки. И приемам необходимостта от (част от) тях. Тези, които не разбирам също спазвам. Но нямам усещането, че тези мерки са добре обмислени и обосновани.

Като общество не може и не бива да приемаме такава липса на адекватност в ситуация на сериозна медицинска криза и свързаната с нея сериозна икономическа. Не бива да се отказваме да настояваме за разум, за комуникация, за повече данни и информация, за обсъждане на планове за излизане от кризата, за възможните и за невъзможните опции, вкл. за стратегия как да съществуваме в условия на криза. Не бива да спираме нито за секунда да изискваме прозрачност в действията и намеренията на властите от всички нива. И отчетност. Още по-строга от преди!

Снишаването докато отмине бурята не е достатъчно, защото може и да не отмине скоро. Разговорът за икономиката също не може да бъде отлаган за… после.

Разбира се, че човешкият живот е висша ценност, но не може да избираме между него и това да жертваме оцеляването, човешките права и личната неприкосновеност. Такъв избор не може да има. Цената му е много по-висока, от това да си постоим малко вкъщи. Или сме забравили защо предците ни са се клели с думите „Свобода или смърт“? Не само в България, впрочем.

Политическите метафори, че водим *война* с вируса (независимо дали са изречени от Борисов или от Макрон, са си все така съвършени глупости) са политическа манипулация, ползвана като инструмент за контрол, чрез стрес и страх. Копелдаците от всички правителства по света винаги ще се стремят към повече контрол върху хората и безконтролна власт за тях самите. Ситуацията им предоставя удобни извинения - за следене, за наблюдение, за ограничения. Технологии за това също има в излишък и все по-добри. Колко наивно е да вярваме, че когато бурята отмине, те доброволно ще се откажат от установен удобен инструментариум?

Решение на медицинска криза може да се намери само с медицински средства и от компетентни хора. Няма как да я решим с униформи или мобилни приложения, нито с празни приказки по телевизора. Всички такива *лекарства* могат да бъдат по-лоши и от болестта.

Още през 1755 година Бенджамин Франклин казва:

> Тези, които биха се отказали от базисна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Повтаря го отново, двадесет години по-късно - през 1775.

Ако през 2020 година трябва да си припомняме значимостта на тези неща, значи отдавна сме загубили всички важни войни.
### Breaking the silence
URL: https://yovko.net/breaking-the-silence/
Last updated: 2020-03-21T09:55:52.000Z
Не съм писал тук от почти една година. И не - причината не е, че съм бил зает, не съм намерил време или нещо друго по-важно ми е попречило. Основната причина е, че общественият диалог и като качество и като значимост отдавна отиде на майната си. Сякаш е по-здравословно във време, в което всеки се изживява като CNN в собствения си Facebook да не хабиш усилия да се надвикваш... с радиото.

Като споменах Facebook - най-накрая се отлепих от това блато на псевдоинформационна проказа и фалш. Направих го седмица или две преди Коледа и дори за секунда след това не съм почувствал абстиненция. Даже съжалявам, че не се реших години по-рано, а все си намирах поводи да прекспонирам мижавите ползи на шибаната платформа. А те - ползите - наистина са мижави и по-важното заменяеми. Докато без Facebook мисълта се прояснява, възприятията за света са далеч по-изчистени, дори въздухът сякаш е по-свеж.

Хората, които са ти важни пак имат стойност и значение. Заради тях самите, а не заради аватарите им в социалката. Тези, които не са - пак ти досаждат, защото все ще се намери някой да ти преразкаже контекст или някоя „медия“, която преписва статуси да държи особено много да те информира за нечие изпличкване. Но все пак... редукцията на влиянието на енергийните вампири е значителна. И отваря време и пространство за други неща.
### Бъдещето ни е общо
URL: https://yovko.net/shared-future/
Last updated: 2021-11-05T17:43:10.000Z
> ... историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие, тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени – и вие, и те, ще бъдете засегнати от последиците. – Ювал Ноа Харари

Отново се задават [избори](https://www.cik.bg/bg/ep2019?ref=yovko.net). От тези, които хората възприемат като най-маловажни. А те са изключително важни. Защото бъдещето ни е общо. Свързани сме – технологично, икономически и политически. Въпреки всички забележки и резерви, които един или друг може да има за Европейския съюз, той е такъв, какъвто европейците искат.

Имаме огромен късмет да сме част от всичко това (заслужен или не, е съвсем отделна тема). И макар наистина инструментите за влияние на обикновените хора върху съюза да не са много, то най-ефективният е този, който е в ръцете ни в неделя – изборът кой да ни представлява в Европейския парламент. Мястото, където се дебатира и обсъжда всяка крачка, която правим или не правим заедно.

Изглежда далечно и чуждо, но не е. Или би могло да не бъде – ако избираме модерни, интелигентни хора, с поглед напред, отворени да слушат и разговарят с избирателите си по темите, които ни се струват важни. И след това да защитават интересите ни в Европарламента. Да знаят [как функционират институциите в ЕС](https://vimeo.com/337760530?ref=yovko.net), за да могат да ги ангажират ефективно.

Не гласувайте за празноглави или отсъстващи хора. Нито за популисти, които ви пързалят да гледате назад, към миналото, защото инак те няма да имат бъдеще. Не им позволявайте да плашат с измислени врагове, да ви бранят от несъществуващи заплахи и да ви пробутват тесногръди традиции от средновековието.

Провалихме няколко поколения, страхувайки се. И докато се страхуваме, бъдещето ще ни подмине.

Подкрепете хора, които сближават, а не разделят. Които говорят спокойно, без крясъци. И... защо не попитате поотрасналите си деца какво бъдеще искат за себе си? То ще е пълно с огромни предизвикателства – нови технологии, изкуствен интелект, нови професии, нови икономически и обществени отношения помежду ни. Да заравяме глави в пясъка е глупаво, защото всичко това няма да ни се размине. И по-добре е да сме готови да управляваме промените, отколкото да се опитваме да ги избегнем.

Подкрепете бъдещето, не миналото! От всички нас зависи в какъв Европейски съюз ще живеем. И нека опазим това, което толкова много европейци постигнахме заедно – мир, свобода, развитие и научно-технически прогрес, солидарност между хората и държавите членки, свободно пътуване без визи и граници, съхраняване на богатото културно и езиково многообразие на всички ни. Аз не съм готов да загубя нищо от това.

Моят избор тази неделя е ясен – ще отбележа номер 13 в бюлетината.
### Oсобено мнение: Първичният код е за всички
URL: https://yovko.net/osobeno-mnenie-prvichniiat-kod-e-za-vsichki/
Last updated: 2026-08-22T06:36:19.000Z
Не споделям [идеята](http://kweekly.bg/publication/3368?ref=yovko.net), че достъпността на Мрежата цели плурализъм по отношение на инструментите. Всеки инструмент изисква квалификация – дали ще е трактор, ехограф или език за програмиране, трябва да се сдобиеш със знанието да го използваш. За да станеш лекар, още е нужен латински.

Нека правим разлика между достъпност до създаване на съдържание и достъпност до създаване на инструменти. Много хора ползват клещи и отвертки, но малко производители знаят как да правят наистина качествени клещи и отвертки. Мрежата и днес е достъпна не само за консуматорите, но и за създателите на съдържание, реално на почти всякакъв език – без да е нужна някаква техническа грамотност. За създаване на технологичен инструмент обаче е нужна квалификация – най-малкото като бариера пред идиотщините.

Един език за програмиране се състои от около 25-35 думи (те нямат никакви вариации за разлика от човешките езици) и още 5-10 синтактични правила. Учи се за 1-2 седмици. И всеки може да го научи! Думите само са заимствани от английски, но реално кодът не е четима лексика, а рецепта. И изобщо не е нужно да разбираш английски, за да програмираш или да четеш код. Аз самият програмирам от 9-годишен. Английски започнах да уча чак на 12\. Преди това нямах никаква идея какво значи командата HOME на човешки английски (или друг) език. Нито, че не се чете *хоме*, както я бях научил първоначално.

Всичко, което ми бе нужно, е да знам какво прави компютърът, когато му я напиша.
### ПП „Атака“ злоупотребява с лични данни
URL: https://yovko.net/ataka-zloupotreba-lichni-danni/
Last updated: 2019-12-22T15:41:49.000Z
Тази сутрин предпразнично реших да погледна дали в ЦИК правилно е отразен подписа ми в подкрепа на регистрацията на [„Демократична България“](https://demokrati.bg/?ref=yovko.net).

![](https://yovko.net/content/images/2019/04/Screenshot-2019-04-27-at-11.53.29.png)

И това беше така, но... за моя огромна изненада открих, че мой „подпис“ е внесен и от ПП „Атака“ в тяхна подкрепа, без някога да съм се подписвал изобщо за тях. Разбира се, би ми било любопитно да науча откъде са се сдобили с личните ми данни, за да се разправям и с тези, които са им ги предоставили (без мое позволение), но едва ли ще имам шанс да разбера това.

Но пък жалбата ми до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е вече написана и подписана.

![](https://yovko.net/content/images/2019/04/Scanbot-27-Apr-2019-12.19---1.jpg)

[Проверете и вие в ЦИК дали някоя партия или коалиция не е злоупотребила с личните ви данни](https://www.cik.bg/bg/ep2019/for-voters/check-subscription?ref=yovko.net) и да е внесла ваш „подпис“ в своя подкрепа без да подозирате. Лесно е. Ако пък ви се наложи да пишете [жалба до КЗЛД - този линк ще ви е от полза](https://www.cpdp.bg/?p=pages&aid=6&ref=yovko.net).

P.S. На 11.09.2019 получих от КЗЛД решение, че жалбата ми е приета за допустима и ми беше поискано да предоставя материал за почеркова експертиза. Направих го.

Насрочено е открито заседание през януари 2020 година.
### Преди предварителните избори
URL: https://yovko.net/priedi-priedvaritielnitie-izbori/
Last updated: 2019-05-22T08:56:11.000Z
> *Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел*

Преди две години реших да споделя [свои политически размишления](https://yovko.net/different-battle/) в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И *историческите компромиси* с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния *преход* и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече [кампания за предварителни избори в „Да, България!“](https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/?ref=yovko.net). Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са [чудесни хора](https://dabulgaria.bg/zapoznajte-se-s-nashite-kandidati/?ref=yovko.net), много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително [да се регистрирате](https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/?ref=yovko.net#registration) преди 4 февруари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – [има значение реда, в който ще ги подредите](https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/?ref=yovko.net#result).

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са [Владимир Джувинов](http://blog.dzhuvinov.com/?p=1386&ref=yovko.net) (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; [Мария Спирова](https://www.facebook.com/mspirova/posts/10155727294141831) (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и [Емил А. Георгиев](https://emilageorgiev.eu/2019/01/06/nominiran-sam-tarsya-podkrepata-vi-i-smyatam-che-sam-pravilniat-vi-izbor/?ref=yovko.net) (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

 Заглавна снимка: [„Да, България!“](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net)
### 2018
URL: https://yovko.net/2018-2/
Last updated: 2019-03-13T15:30:55.000Z
Тази равносметка ще е кратка.

Със зрелостта осъзнавам, че по-ценни са ми равносметките с поглед напред. Погледът назад се обезценява напълно във време, което се надбягва със себе си. Единственият проблем е усещането, че времето напоследък се движи назад. Но не за хубаво.

От 2018 ще оставя в спомените си само две смислени неща. Едното е [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net). Другото е, че (най-накрая) приключих взаимоотношенията си с Openintegra. И двете са от списъка с мечтите, но второто остава завинаги в графата с несбъднатите. Уж по „взаимно съгласие“.
### Интернет и ерозията на демокрацията
URL: https://yovko.net/internet-democracy-erosion/
Last updated: 2026-02-04T11:23:53.000Z
Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ ([нетикет](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82?ref=yovko.net)), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този *нетикет* се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

### Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

### Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

### Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

### Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

### Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. [\*](https://yovko.net/internet-democracy-erosion/#myfootnote1)

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

### Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

### Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

### Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

\* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)
### Bona diada, Catalunya!
URL: https://yovko.net/bona-diada-catalunya/
Last updated: 2020-12-26T13:33:09.000Z
["Хиляди протестираха в Барселона срещу каталунския сепаратизъм"](https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/09/09/3308042%5Fhiliadi%5Fprotestiraha%5Fv%5Fbarselona%5Fsreshtu%5Fkatalunskiia/?ref=yovko.net), пише вчера привечер "Дневник". Факт е, че това е една от малкото ключови медии у нас, които изобщо следят отблизо темата. Но уви, често пропускат важни детайли.

А важен детайл за **всички** про-юнионистки демонстрации в Барселона от миналата есен насам е техният *екскурзионен* характер. Вчерашната също не направи изключение. С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но е добре да е ясно, че юнионистите си осигуряват площадна подкрепа с влакове и автобуси. Дали защото не са убедени в подкрепата на място в каталунската столица, или защото юнионистките демонстрации отблъскват много хора заради хулиганските прояви и фашизоидните изпълнения, с които неизменно са изпъстрени техните прояви... Но за това – малко по-късно.

Първо, нека малко да се вторачим във въпросните *хиляди*. Полицията твърди, че са били две хиляди, а организаторите се поизхвърлиха с четиристотин хиляди. Една местна медия си направи труда да преброи хората на площада човече по човече от снимка с висока резолюция, направена на сборния пункт малко преди началото на шествието. Преброили са малко под 8000 души. Ето въпросната снимка:

> Mitjançant una fotografia d’alta resolució de l’avinguda Maria Cristina hem pogut recomptar una a una 7.883 persones a la manifestació unionista de Barcelona. La Guàrdia Urbana ha donat la xifra de 2.000 persones mentre que l'organització parla de 400.000 [https://t.co/GRjc9xSO5J](https://t.co/GRjc9xSO5J?ref=yovko.net) [pic.twitter.com/VceavFZ964](https://t.co/VceavFZ964?ref=yovko.net)
> 
> — Directa (@La\_Directa) [September 9, 2018](https://twitter.com/La%5FDirecta/status/1038844779008798720?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Тревожни са обаче едни други снимки. А най-опасното е, че медиите здраво стискат очи за тях. Например тази:

> Esta también está manipulada, no? [pic.twitter.com/8B59H4CurW](https://t.co/8B59H4CurW?ref=yovko.net)
> 
> — Ricard Lostao (@ricardlostao) [September 9, 2018](https://twitter.com/ricardlostao/status/1038882941970120705?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Или пък тази (като е добре да се забележи не само татуираната свастика на ръката на единия индивид, а и пръстенът на неговата дружка):

> Esta también está manipulada?? [pic.twitter.com/eceIT1Kqwg](https://t.co/eceIT1Kqwg?ref=yovko.net)
> 
> — GeekIndignado🎗️ (@GeekIndignado) [September 10, 2018](https://twitter.com/GeekIndignado/status/1039119172540747776?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Можем, разбира се, да спорим дали точно това е лицето на испанския юнионизъм (или пък задникът – понеже има подходяща снимка, ей тук долу). Но по-наблюдателните ще забележат любопитни гербове, знамена, татуировки, включително сърпочукове и петолъчки. Гмежта е необятна.

> [pic.twitter.com/Wddg7ICGJv](https://t.co/Wddg7ICGJv?ref=yovko.net)
> 
> — Clint Is Good (@enspixenalacara) [September 10, 2018](https://twitter.com/enspixenalacara/status/1039043247845326848?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Факт е, че организаторите на тези демонстрации не могат (или не искат) да озаптят и да се разграничат от крайнодесните и фашистки елементи, които са неразделна част от техните прояви:

> En Barcelona, ayer [@pablocasado\_](https://twitter.com/pablocasado%5F?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)  
> gritando "VIVA EL REY!". Hoy esto 👇👇👇👇  
>  
> [pic.twitter.com/AG1KcxvZvX](https://t.co/AG1KcxvZvX?ref=yovko.net)
> 
> — Portuaris CNT (@PortuariosCNT) [September 9, 2018](https://twitter.com/PortuariosCNT/status/1038797833414029321?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

В Италия, в Германия, Франция, Великобритания, Япония и навсякъде ги наричат фашисти. В Испания (и в българските медии) са *противници на каталунския сепаратизъм*.

> Un petit tast del que ha estat la manifestació d’avui de l’extrema dreta a Barcelona. Autor/a anònim/a [pic.twitter.com/vrw697j1rr](https://t.co/vrw697j1rr?ref=yovko.net)
> 
> — angel garcia (@angelgarciafoto) [September 9, 2018](https://twitter.com/angelgarciafoto/status/1038851717583003655?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Всички тези неща се случват под прикритието на псевдолиберални партии като Гражданите/ALDE (които най-често са съорганизатори на юнионистките манифестации в Каталуния), мълчанието на иначе гръмогласния лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа Guy Verhofstadt (има нужда от гласовете на Гражданите в Европарламента човекът и си мълчи, та се късa) и разбира се, широко затворените очи на Европа.

Та не се чудете, че четете за смехотворни манифестацийки, но почти не се споменава, че в Испания, скоро ще стане година, без съд и присъда лежат политически затворници. А други са в изгнание зад граница. Защото са проявили характер и са организирали референдум, на който хората да изразят свободната си воля.

Многохилядна демонстрация в Барселона наистина ще има, но утре, на 11 септември – националния празник на Каталуния. Досега прояви на омраза, сблъсъци и инциденти на тази дата никога не е имало, въпреки участието на наистина стотици хиляди души. И тази година демонстрантите ще са много. Ще бъдат толкова много, че безсилието на испанското централно правителство стигна до там да [затвори въздушното пространство над Барселона утре](https://www.elnacional.cat/es/politica/gobierno-espanol-restringe-espacio-aereo-barcelona-diada%5F303225%5F102.html?ref=yovko.net), за да не се види колко много каталунци ще поискат свобода за политическите си затворници.

> Good afternoon mr. prime minister of [#Spain](https://twitter.com/hashtag/Spain?src=hash&ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net) [@sanchezcastejon](https://twitter.com/sanchezcastejon?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)! You must be really scared to close the airspace over [#Barcelona](https://twitter.com/hashtag/Barcelona?src=hash&ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net) to prevent world from seeing millions of catalans in the streets. This is state censorship at its best. Thats common on China. Not in EU. [#Catalonia](https://twitter.com/hashtag/Catalonia?src=hash&ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net) [pic.twitter.com/Tc0f75yzxe](https://t.co/Tc0f75yzxe?ref=yovko.net)
> 
> — Mikko Kärnä (@KarnaMikko) [September 10, 2018](https://twitter.com/KarnaMikko/status/1039127564294471686?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Bona diada, Catalunya!
### Тихо
URL: https://yovko.net/silence/
Last updated: 2020-12-26T11:55:21.000Z
> Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник "Демокрация". Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията... сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net). Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът за срещата и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани, или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно, някои поне [разказаха историята](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/07/10/3279963%5Flili%5Fmarinkova%5Fbeshe%5Fvuzstanovena%5Fna%5Frabota%5Fv%5Fbnr%5Fi/?ref=yovko.net).

Тихо е вероятно и защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. [Следващият](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2018/07/03/3210421%5Fizvestni%5Fjurnalisti%5Fproduljavat%5Fda%5Fnapuskat%5Fbnt/?ref=yovko.net).

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Spotify. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознават грижите на съседа, защото и той не се вълнува от техните. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас, възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

[С почти 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество](https://www.segabg.com/article/950701-krayat-na-vobrazhenieto-0?ref=yovko.net). Индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Не произходът, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Опит за внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите... ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.
### Електронно гласуване в "Да, България!"
URL: https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/
Last updated: 2019-02-27T15:49:03.000Z
В събота се проведе първата Национална конференция на [Движение "Да, България!"](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net).

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с [речи](https://dabulgaria.bg/doklad-na-hristo-ivanov-na-parvata-natsionalna-konferentsiya-na-da-balgariya/?ref=yovko.net), нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и [Демократична България](https://demokrati.bg/?ref=yovko.net), всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за [iOS](https://itunes.apple.com/app/id1363771656?ref=yovko.net) и [Android](https://play.google.com/store/apps/details?id=com.prosmartsystem.dapp&ref=yovko.net). На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и *политика*, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но *няма непреодолими технологични пречки* тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

![36063324_1878762372416502_1764261248234422272_o](https://yovko.net/content/images/2018/06/36063324_1878762372416502_1764261248234422272_o.jpg)

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява *дистанционно и неприсъствено* гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

![35295680_1878765949082811_6072476671506644992_o](https://yovko.net/content/images/2018/06/35295680_1878765949082811_6072476671506644992_o.jpg)

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

![36188986_1878763989083007_1626470287832776704_o](https://yovko.net/content/images/2018/06/36188986_1878763989083007_1626470287832776704_o.jpg)

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства... би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: *докога ще търпим*?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев  
Снимки в текста: "Да, България!"
### Обратно в блога
URL: https://yovko.net/back-to-my-blog/
Last updated: 2018-06-19T16:09:54.000Z
Още преди десетина години [започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете](https://yovko.net/sp-tema-skoro-nyama-da-e-moderno-da-si-bl/). Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с [#DeleteFacebook](https://yovko.net/deletefacebook/), което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и [репутацията](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F?ref=yovko.net) му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.

Затова вместо да затваряте блогове, отваряйте такива. Преди беше лесно и модерно, сега е малко по-трудно, но по-необходимо. И вместо в Medium, по-добре в [WordPress](https://wordpress.com/?ref=yovko.net), [Ghost](https://ghost.org/?ref=yovko.net) или най-добре на собствен хостинг/сървър, ако имате възможност и познания. Има смисъл от всяко усилие, което да върне гласа на хората, които имат какво да кажат. Вместо курирани или целенасочено манипулирани платформи да създават илюзии за плурализъм и диалог с хора, които не могат да формулират завършени изречения.

От следващата седмица няма да ползвам профила си във Facebook за комуникация, няма да влизам и в сайта им, затова не ме търсете там. Когато имам да кажа нещо, ще го пиша тук, в своя блог. Той е конфигуриран автоматично да публикува всеки нов пост и в [twitter](https://twitter.com/yovko?ref=yovko.net) и във [Facebook](https://www.facebook.com/yovko), затова ако все пак ме следвате там, засега няма съвсем да загубим връзка, но във Facebook тя ще е еднопосочна, защото няма да влизам и да следя кой как е реагирал или коментирал. Това е моята версия на #DeleteFacebook – дълго се колебах дали веднъж завинаги да не изтрия акаунта си (особено след GDPR), за което си мечтая от години. Но от една страна реших, че не е честно да задраскам с лека ръка 500-те виртуални приятели там и останалите 940, които ме следват, а от друга, ми се струва чудесно и перверзно да експлоатирам ненавистта си към Facebook, ползвайки го за оръжие-усилвател срещу самия него.

Все пак за тези, които са позабравили – RSS протоколът е още жив и за мен продължава да е най-удобният начин да следя, без да пропускам нищо от сайтове и блогове, които не прекаляват с интензивността на публикациите си. Виждам, че чрез [Feedly](https://feedly.com/i/discover/sources/search/feed/yovko?ref=yovko.net) и [Inoreader](https://www.inoreader.com/discovery/search/yovko?ref=yovko.net) все още са абонирани за [RSS-емисията](https://yovko.net/rss) ми повече от 500 души. Благодаря ви!

И нещо ново. Отскоро под всяка публикация в моя сайт ще стои малка форма за абонамент за имейл бюлетин, който всяка събота сутрин ще изпраща автоматично всички публикации от седмицата на тези, които са се записали за това. Само ако съм писал нещо ново през седмицата, разбира се.

Основен фокус на писанията ми занапред ще бъдат както обичайните теми, свързани с технологиите и иновациите, така и по-нови за мен, като индустрията, която ме вълнува напоследък, особено как от традиционна да се превърне в такава от бъдещето; също и теми от бизнеса, от Пловдив, за който с група колеги скоро ще анонсираме и нов проект; и вероятно много други, свързани с политиката и обществото.

Ако вече сте забелязали, че в сайта ми повече няма коментари – така е, винаги можем да си общуваме в [Mastodon](https://mastodon.social/@yovko?ref=yovko.net) или (все още) в [twitter](https://twitter.com/yovko?ref=yovko.net). Или пък по [други известни начини](https://yovko.net/contact/)... ;)

Снимка: [Glenn Carstens-Peters](https://unsplash.com/photos/npxXWgQ33ZQ?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText) от [Unsplash](https://unsplash.com/@glenncarstenspeters?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText)
### #DeleteFacebook
URL: https://yovko.net/deletefacebook/
Last updated: 2018-06-19T10:47:47.000Z
Когато започнах рубриката си [„Аз, киборгът“](https://toest.bg/icyborg/?ref=yovko.net) в [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net), имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на [The Guardian и The Observer](https://www.theguardian.com/news/series/cambridge-analytica-files?ref=yovko.net), заедно с [The New York Times](https://www.nytimes.com/2018/03/17/us/politics/cambridge-analytica-trump-campaign.html?ref=yovko.net) и [Channel 4](https://www.channel4.com/news/?ref=yovko.net) са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година [разследване на The Intercept](https://theintercept.com/2017/03/30/facebook-failed-to-protect-30-million-users-from-having-their-data-harvested-by-trump-campaign-affiliate/?ref=yovko.net) извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – [макиавелизъм](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC?ref=yovko.net), [психопатия](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F?ref=yovko.net) и [нарцисизъм](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC?ref=yovko.net).

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

`#DeleteFacebook`

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата [GDPR](https://toest.bg/gdpr/?ref=yovko.net) ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Снимка: [Thought Catalog](https://unsplash.com/@thoughtcatalog?utm%5Fsource=ghost&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcampaign=api-credit) / [Unsplash](https://unsplash.com/?utm%5Fsource=ghost&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcampaign=api-credit)
### Тоест
URL: https://yovko.net/toest/
Last updated: 2021-11-03T16:15:52.000Z
> В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. \[…\] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. \[…\]
> 
> В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. \[…\]
> 
> Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!
> 
> Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

![Първият брой на вестник Марица от 1878 година](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net).

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net). Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно [да ни подкрепят с малки суми](https://toest.bg/support-us/?ref=yovko.net). Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net) няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори [не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си](https://toest.bg/legal/?ref=yovko.net) – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и [paywall](https://en.wikipedia.org/wiki/Paywall?ref=yovko.net), за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.
### За испанската съдебна независимост отвътре
URL: https://yovko.net/spain-judiciary-independence/
Last updated: 2020-12-27T11:18:09.000Z
Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и [вицове в хумористични издания](https://www.theguardian.com/world/2017/nov/07/satirical-article-spanish-riot-police-cocaine-lands-editor-el-jueves-court-catalonia?ref=yovko.net) или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което [обвиненият в крайна сметка влезе в затвора](https://elsaltodiario.com/represion/a-prision-doce-anos-despues-de-sacar-dos-munecos-contra-la-dispersion?ref=yovko.net) (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на [European Network of Councils for the Judiciary](https://www.encj.eu/index.php?option=com%5Fcontent&view=article&id=178:ind-and-acc-&catid=34&Itemid=252&ref=yovko.net), за [периода 2016-2017](https://www.encj.eu/images/stories/pdf/workinggroups/independence/encj%5Freport%5Fia%5Fga%5Fadopted%5Fga%5F13%5F6.pdf?ref=yovko.net) и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

- 18.1% считат, че през последните две години е **имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото**. Испания е лидер в тази класация.
- 64.3% считат, че **съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит**. Испания *води* и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
- 77.7% намират, че **съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит**. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
- 45% считат, че **решения на съдии са били повлияни от действия на медиите** (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че **решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи**, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
- 27.7% считат, че **правителството не зачита тяхната независимост** като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че **собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост**. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че **тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет**. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
- 62.2% считат, че **Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта** на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
- 10% признават, че през последните две години им е **оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин**. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
- 10% признават, че **са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело**. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
- 25.6% **са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок**. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.
### За 2018 година без излишен оптимизъм
URL: https://yovko.net/2018-without-optimism/
Last updated: 2020-12-26T11:58:56.000Z
От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел в орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, което изстрадаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!
### 2017 в ретроспекция
URL: https://yovko.net/2017-flashback/
Last updated: 2020-12-26T12:00:05.000Z
2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на [„Да, България!“](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме [Тракия Тех](http://trakia.tech/?ref=yovko.net), което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена [Тоест](https://toest.bg/?ref=yovko.net), за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!
### Каталуния отново каза "Да"
URL: https://yovko.net/catalonia-si/
Last updated: 2019-12-25T16:52:48.000Z
Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент [Ориол Жункерас](https://en.wikipedia.org/wiki/Oriol%5FJunqueras?ref=yovko.net), друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер [Карлес Пудждемон](https://en.wikipedia.org/wiki/Carles%5FPuigdemont?ref=yovko.net), огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)  
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – ([https://goo.gl/sqbpve](https://goo.gl/sqbpve?ref=yovko.net))

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

> We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would've done if we had been at full strength. [#Catalonia](https://twitter.com/hashtag/Catalonia?src=hash&ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)
> 
> — Liz Castro (@lizcastro) [December 21, 2017](https://twitter.com/lizcastro/status/943968691674284032?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

[Лиз](https://lizcastro.com/?ref=yovko.net) е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на [Assemblea Nacional Catalana (ANC)](https://assemblea.eu/?ref=yovko.net) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая [понатисна Рахой](https://www.bundesregierung.de/Content/DE/Artikel/2017/12/2017-12-22-katalonien-wahl.html?ref=yovko.net)…
### Да, бъдещето е тук
URL: https://yovko.net/yes-the-future-is-here/
Last updated: 2026-03-07T09:19:52.000Z
Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от [„Да, България!“](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net), на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните.

Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота да развия тезите си, но този разговор така или иначе ще продължи под различни форми. Защото, иска ли ни се или не, ще трябва в този контекст да преосмислим много неща. И колкото по-рано започнем, толкова по-добри шансове ще имаме да сме готови да посрещнем предизвикателствата на бъдещето, защото то няма да бъде само розово. Иновациите могат да бъдат използвани и за добро, и за лошо. Могат да намалят неравенството, но може и да го увеличат. Може да подготвим хората да бъдат гъвкави и да живеят с нагласата, че често и непрекъснато ще сменят професии и призвания, или може да ги оставим на инерцията и да живеем сред кризи, безработица и правителства, които ще падат като плочки домино.

За мен решенията са заключени около образованието и в готовността ни да ги търсим out-of-the-box… Задава се бъдеще, в което най-малко потребни ще са общовалидните рецепти и клишетата в главите ни.

А двойно по-страшно ще е там, където институциите не работят или са приватизирани… като у нас.

Нямаме време, така както аз нямах време да си поема дъх по време на презентацията си. А динамиката на живота само ще се ускорява!

Можете да свалите и копие на [слайдовете ми](https://yovko.net/content/files/2017/12/industry4-da.pdf), а запис на останалите презентации (и вероятно малко по-късно и на цялото събитие) потърсете в [YouTube канала на „Да, България!“](https://www.youtube.com/channel/UCoTOJbnyio4ksA39qE20bQQ?ref=yovko.net).
### Не, Испания не отсъства от каталунските учебници
URL: https://yovko.net/catalonia-textbooks/
Last updated: 2020-12-26T13:33:19.000Z
*Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие [„Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“](http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/11/08/3073597%5Fjelanieto%5Fza%5Fnezavisimost%5Fna%5Fkatalunia%5Fne%5Fidva%5Fot/?ref=yovko.net). Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.*

*Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.*

> Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

*Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния*

> В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

*Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.*

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/9.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/8.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/7.jpg)

![Дори по математика се учи за Испания](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)  
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/4.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/3.jpg)

![Каталуния е една от автономните области на Испания](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)  
Каталуния е една от автономните области на Испания

![Дон Кихот](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)  
Дон Кихот

![Сервантес и Дон Кихот](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)  
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена [Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници](http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/10/29/3067810%5Fispaniia%5Fotsustva%5Fmonarhiiata%5Fe%5Fzlo%5Fevropa%5Fse%5Fprovalia/?ref=yovko.net), която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците [EULP](https://www.idescat.cat/cat/idescat/publicacions/cataleg/pdfdocs/eulp2013.pdf?ref=yovko.net) (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

*В този материал са използвани извадки от есета, включени в [книгата “Какво става с Каталуния?”](https://yovko.net/catalonia-bulgarian/), преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.*
### Webinar на TrakiaTech на тема SCADA
URL: https://yovko.net/trakiatech-webinar-scada/
Last updated: 2020-12-26T13:21:10.000Z
Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

За една такава модерна платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в [последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Tech](http://trakia.tech/ignition-the-new-scada/?ref=yovko.net) и разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от [SIVIKO](http://siviko.com/?ref=yovko.net), които освен че са оторизиран партньор за [Ignition SCADA](https://inductiveautomation.com/scada-software/?ref=yovko.net) за България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес [https://trakia.tech/live](https://trakia.tech/live?ref=yovko.net) или в последствие на запис, отново там. Денят е 11 декември 2017 (понеделник) от 16 часа.
### Да побутнем бъдещето
URL: https://yovko.net/push-the-future/
Last updated: 2020-12-26T13:21:26.000Z
Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство.

Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

- аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
- някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
- някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
- опит с програмиране на контролери
- IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
- комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
- PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
- machine learning
- всякакъв друг опит в/от индустрията
- умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
- готовност за споделяне на знания и работа в екип
- прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
- използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля [свържете се с мен](https://yovko.net/contact/) и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.
### Нова посока
URL: https://yovko.net/new-direction/
Last updated: 2020-12-26T13:21:36.000Z
Досега винаги накратко съм се представял като ИТ инженер (с пълното съзнание, че е леко странно, дори може би малко смешно). Но истината е, че минавайки през това да бъда програмист (започнах като ученик), после доста години системен и мрежови администратор, след това ИТ архитект на разни по-сложни системи и внедрявания, консултант, а дори в последните години и търговец, и мениджър… напоследък имам потребността [да свържа точките](https://yovko.net/steve-jobs-pred-stanford-2005/). И да добавя още малко повече инженер към ИТ коктейла.

Неотдавна се оттеглих от частично моя компания, защото имам потребност да чувствам и усещам резултата след положените усилия, а тя има друг свой път.

Междувременно [с партньори създадохме Trakia Tech](http://trakia.tech/visionaries/?ref=yovko.net), с идеята да раздвижим допълнително предприемаческата общност в посока трансформация на традиционните индустрии (като за такава броим и финансовата – нищо че тя най-добре успява да подхранва илюзията, че ако не се е трансформирала напълно, то едва ли не го прави всеки ден, но уви, това е твърде далеч от горчивата истина). И като казвам трансформация, имам предвид това, което по света решиха да наричат digital transformation (за да не се бърка с цифровизацията и автоматизацията, които са предхождащи един вид).

[Trakia Tech](http://trakia.tech/?ref=yovko.net) си поставя за цел да подслонява хора или екипи с идеи, да ги свързва с подходящи ментори, така че идеите да не се развиват самоцелно, а да намират бързо реално приложение и, разбира се, да провокира инвеститори със свободен капитал да превърнат тези идеи в бизнес. Всичко това отнема доста време и усилия, но нещата започват да се случват. Междувременно стартирахме с няколко подгряващи събития заедно с партньори, защото образователните инициативи и изобщо всички начини да провокираме диалог, контакти и създаване на мрежа между хората с интереси в областта ще ни бъде и занапред основен фокус.

Пиша това не без конкретна причина, а защото утре или в идните няколко дни ще пусна анонс, с който ще се опитам да събера няколко души. Ако се сработим и се окаже, че имаме сходна визия, може много бързо да сформираме екип, който да се захване с амбициозен, но напълно реален проект, с потенциал да ускори сериозно дигиталната трансформация на индустрията – дори не само в локален мащаб.

Всичко това не е изцяло пряко свързано с Trakia Tech, но не е и извадено от контекста. Следствие е от усилията ми напоследък да подредя парченца от пъзела така, че да се получи ползотворна картинка, но стигнах до момент, в който не мога да продължа сам, а мрежата на Trakia Tech още тепърва се изгражда.

Имам нужда от свеж [социален](https://youtu.be/sts9upOA9EU?ref=yovko.net) и интелектуален капитал! 🙂

Stay tuned…
### След iOS 11 mobile-only е все по-възможно
URL: https://yovko.net/ios11/
Last updated: 2020-01-13T07:35:28.000Z
В края на септември Apple пусна на вода новата версия на мобилната си операционна платформа. И едва ли щях да пиша нарочен пост за това, ако най-значимият белег на iOS 11 някак не остана подценен, вероятно защото е свързан с философията на платформата по отношение на посоката на развитието ѝ, а не с поредните технологични характеристики. А iOS 11 е крайъгълен камък не защото впечатлява с кой знае каква нова визия или подход, а защото дава заявка за пълноценна, самостоятелна операционна система и изглажда пътя към mobile-only работата. Като блести най-вече на iPad. Даже не просто блести, а започва да ти се струва, че сякаш iPad се е преродил.

Признавам, че темата ме вълнува, защото си мечтая един ден (и се очертава да е скоро) да не си купувам повече лаптоп, а таблетът да е всичко, което ми е нужно, за да върша работата си пълноценно и удобно. Все още не мога да си го позволя, защото има няколко неща, които не мога да свърша с iPad, но те остават все по-малко и по-малко.

Експериментирам да работя само с iPad от години насам, но нищо не ми е давало такава увереност, че един ден това ще е възможно, както промените, които донесе iOS 11.

Всъщност най-голямата благина, която ми дава работата с iPad е… *концентрация*. Което от своя страна ми носи по-голяма ефективност и съответно повече удовлетворение. Личи от няколко версии насам, като очевидно е мислено отдавна, че многозадачността в iOS е планирана да е далеч по-грижовна към концентрацията в основната задача, с която се предполага да съм зает в момента. Всички други мобилни и десктоп платформи сякаш изпитват перверзно удоволствие да разфокусират вниманието ми с всевъзможни нотификации, чието озаптяване до приемлива норма изисква екстра усилия, които трябва да бъдат положени, за да може човек да свърши нещо. Затова, особено когато пиша или чета внимателно някакъв текст или код, концентрацията ми е ключова, и често в такива моменти предпочитам iPad-а си пред компютъра.

С появата на iOS 11 многозадачността е под още по-голям контрол – като отново най-невъзмутимо мога да продължа да си бъда фокусиран в най-важното, което правя (еднозадачният режим винаги ми е най-любим), но имам и гъвкавост, с която мога да си поделя екрана с други задачи или да оставя комбинации от различни приложения върху един екран „залепени“ и на background с не повече от две докосвания. А това е голямо облекчение в ежедневието с таблет. Това заедно с появата на Dock и усъвършенстваните Split View и Slide Over функционалности ми дава не просто почти пълноценно десктоп усещане, ами изцяло ново такова, което намирам за много по-удобно и ергономично. За което помага и приложението [Workflow](https://workflow.is/?ref=yovko.net), което от скоро е собственост на Apple и вече се нарича [Shortcuts](https://support.apple.com/en-gb/guide/shortcuts/welcome/ios?ref=yovko.net), но за него някой друг път. Сега само ще кажа, че веднъж като го вкусиш и повече не можеш без него.

Другият голям бонус (още от iPad 1, всъщност) е мобилността и факта, че с едно зареждане на батерията мога с часове да работя напълно автономно и безгрижно. Тук с уговорката, че при дълга работа с iPad, особено на бюро, предпочитам да пиша с реална клавиатура – засега ползвам класическата Apple Magic keyboard.

Някои от тези неща с iPad Pro и наличието на pensil, който пък отключва и други функции, са още по-секси, но понеже нещата на Apple не само работят добре, ами работят и дълго с години, и могат да носят доста време всички обновявания на платформата, текущият ми iPad e още твърде пълноценен, за да го сменям с Pro. Но ще държа темата отворена, защото mobile-only подхода ще продължи да занимава вниманието ми и занапред и имам какво да разкажа за няколко различни направления.
### 14 години
URL: https://yovko.net/14years/
Last updated: 2018-05-26T11:07:37.000Z
Преди 6 години беше последният път, когато отбелязах рождения ден на този блог. Оттогава понамалих честотата на писането тук (а и по принцип писането). Сега, още 6 години след това, няма да обещавам, че отново ще го зачестя, не само защото няма и сам да си повярвам, но и защото си мисля, че новото темпо е по-близо до сегашното ми аз – говори само когато има какво да каже (или да изкрещи, което все по-често му се налага). А и ми предстои да пиша скоро на едно друго място и не зная колко теми и сили ще остават за този блог. Ще видим…

Иначе 14 години са ужасно много време. Точно толкова ме нямаше и в Пловдив, и междувременно разбрах, че това, което наричаме корени, всъщност не съществува, но усилията да се почувстваш отново на мястото си са съвсем реални. Поне за мен.

Вероятно съм останал един от малкото, които още ползваме някакъв RSS-четец, и с всеки ден, ровейки се в емисиите му, все повече ми липсва не откриването на нови интересни блогъри – защото такива продължават да се появяват – а отсъствието на старите. И индиректната комуникация с тях – с тези които имахме какво да си кажем и да се прочетем, без оковите на клишетата в главите ни, а с широкоскроеността на съзнанията ни. Не с реплики из социалките, а с лични гледни точки, развити в блоговете ни, с повече от няколко бързи изречения.

Подобно на философията slow food може би има потребност и от бавна публицистика – такава лична, от първо лице. Поне аз си признавам, че имам потребност от нея.

Иначе няма да спра да пиша тук, колкото и да е рядко… Но да кажа, че липсвате – тези, които моят [Inoreader](http://www.inoreader.com/u/yovko?ref=yovko.net) листва като inactive feeds. И да – усилията да се почувстваш отново на мястото си след дълга пауза са съвсем реални, но си струват.
### Бебето с мръсната вода
URL: https://yovko.net/baby-with-the-bathwater/
Last updated: 2020-12-26T13:33:29.000Z
След [последните ми публикации за Каталуния](https://yovko.net/what-catalans-want-2/) се озовах в ролята на страна, или поне на адвокат на едната страна, което само донякъде се доближава до действителността. Симпатизирам на каталунците, така е, но то е защото следя проблема им отдавна и бих симпатизирал на всяка група хора, които имат проблем, който държавата, в която живеят се прави, че не забелязва, и отказва да обсъжда.

И преди ескалацията на напрежението, и сега твърдя едно нещо, което остава встрани, а иначе е важно – има само едно решение на такива проблеми и то е дипломацията. Навременната дипломация може да предотврати много. Закъснялата може само да закърпи положението. А в същината на дипломацията не е някаква страшна тайна наука – просто нагласата за общуване и разбиране. Извън контекста на Каталуния имаме по-голям проблем и той е, че превантивната и навременната дипломация се прави от лидери, а закъснялата от followers.

Допуснат е да бъде неглижиран проблем, който тлее от години, докато хората, засегнати от него, са принудени да го ескалират, а отсрещната страна да отговори с насилие. Това е провал! Провал не просто в политическия диалог между Барселона и Мадрид, а институционален провал в европейски мащаб. Заради политическите „приятелства“ и личния си комфорт, европейският естаблишмънт си докарва нова криза и рискува нестабилност с неясен хоризонт и непредвидими последици. Което е най-малкото безотговорно!

В последните дни разбрах, че съм станал анархист, футболен фен (нищо че дори не гледам футбол), комунист, хибридчик, рушител на европейската стабилност и какво ли не, само защото разказах и защитих другата гледна точка…. Пичове, ако наистина си мислите, че с две публикации в блога си, които бяха препубликувани на няколко места, мога да разклатя устоите на ЕС, нали съзнавате, че по-големият проблем навярно не е у мен, а някъде там, където се клати.

Наистина ли позицията на другата страна не заслужава да получи публичност и нужния респект, дами и господа демократи? Наистина ли страхът от лечението на раната на единия ни крак ще ни кара да стискаме зъби и да се правим, че няма рана, докато тя гангреняса и ни отрежат крака, или ще чакаме да пропълзи по цялото тяло?

Наистина ли си мислите, че крепим устоите на ЕС, като се правим, че не виждаме пукнатините и спестяваме критиките и тревогите си? Вместо да търсим и да се оглеждаме за нови и свежи идеи (и от ляво, и от дясно!) или поне да обмислим тези, които са на масата и имат рационална база – като появата на някаква общоевропейска изпълнителна власт, но и някаква форма на „децентрализация“ или „федерализация“ на териториите с адекватна автономност и самоуправление. Крепенето на текущия изхабен и безидеен предимно административен политически елит на Европа, от страх да не счупим нещо крехко, не е креативно. Трябва да се случи нещо в ЕС, след което да не трябва да изтръпваме непрекъснато, че всеки конфликт може да означава краят му. Нужна ни е Европа, която действа, преди да е станала беля, а не такава, която бездейства дори когато кръвта е обляла новините. Нужна ни е Европа не като виртуална абстракция, а като реалност, от която сме част и нещо зависи от нас.

Днес Европа задълбочава кризата като ЕК не осъжда насилието, потвърждава доверието си към Рахой като лидер, който можел да разреши проблема, и който проблем продължава да разглежда като вътрешен за Испания. Той обаче е вътрешен и за Европа – това не е нито Крим, нито Кюрдистан, дори не е Ердоган. Политически и юридически тази безхарактерна позиция може и да е безболезнен и легитимен ход, но обикновеният европеец (не само в Каталуния) вижда как Европа продължава с позата на щрауса, с широко затворените очи и се чувства предаден и излъган в надеждите си. Ако Европа не реагира сега, как очакваме, че ще реагира утре? Кое изобщо кара Европа да реагира, това, което си мислим, че виждаме всички, или взаимоотношения и политика под повърхността? В такива моменти Европа олеква, и това е, което много трябва да ни тревожи.

Вчера с приятели обсъждахме колко безчувствени сме станали към човешкото. Преценяваме политическа тежест, обществен резонас, исторически проекции, възможни конспиративни теории, а сме тотално имунизирани срещу човечността. Пребиват мирни хора – ми к’во, то е законно, референдумът не е, що няма и БТР-и. Ама искали да гласуват – ми те всички, ако поискат…

Изхвърлихме бебето с мръсната вода, отбеляза една приятелка. Губим битката за човечността, за равнопоставеността ни, за мястото на жената в обществото, за човешките ни права, заобиколихме се с черно-бели клишета, че всяко ляво е комунизъм, всичко зелено е ляво, само дясното е демократично, но ако не е, тогава е фашизъм, зад всяко нещо стои или сянката на Сорос, или мрежата на Путин, завърна се безмозъчният патриархат, в който правото е на най-стария или силния с ножа и хляба, щото така е било и трябва да бъде… загробили сме погледа в пъпа си, защото те, политиците, толкова могат, дай да се радваме на тези, че иначе кой знае какво ни чака…

В рамките на една друга Европа нямаше да има проблем, ако няколко милиона души, до вчера броени за испанци, от утре ще се водят каталунци, или джедаи, ако поискат, щом остават в общия пазар и в наднационално обединение със същите релации и отношения с останалите. Но проблемът с Каталуния вече не е проблем на Испания, а на Европа. Пазарите не реагираха тревожно до последно, въпреки всички приказки за отделяне, но вчера полицейските палки удариха и еврото.

А поставяте ли се на мястото на тези каталунци, които не искат отделяне от Испания? Замислихте ли се, че бяха вкарани в ситуация, в която, ако не отидат да гласуват, ще надделеят индепендистите, особено след напрежението в последните дни. А ако отидат, ще бъдат пребити наравно с останалите от жандарите на същата държава, към която искат да принадлежат! Това ли е осигуряване на законност и правов ред? Няма оправдание (и бъдеще) за никое правителство, насъскало полицията срещу гражданите си! И няма място за такова в Европа!

> SOU UNS ANIMALS [pic.twitter.com/RTJVO2apCO](https://t.co/RTJVO2apCO?ref=yovko.net)
> 
> — Catalan Things 🎗 (@CatalanThings) [October 1, 2017](https://twitter.com/CatalanThings/status/914421860959473664?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw&ref=yovko.net)

Това не се забравя! Това не е моята Европа! Това са си казали много хора по света вчера – и това е друг проблем, който не можем да си позволим да не видим.

Иначе, наистина ли считате, че всички законни неща са непременно правилни и силовото налагане на законност е демокрация? Не е – болшевизъм е. Демокрация има, когато мнозинството решава, но взема предвид мнението на малцинството, а не го пренебрегва. Законите отдавна не се изсичат на каменни плочи, нито са някакви икони. Те следват развитието на обществото. Създали сме си ги сами, за да пазят правата ни, а не обратното. Законът спира да има значение, ако се отдалечи толкова от смисъла и полезността си, че хората започнат да живеят с усещане за накърнено чувство за справедливост. Тогава никаква сила и армии не могат да го спасят. А дипломацията е закъсняла!
### Какво искат каталунците? (Част 2)
URL: https://yovko.net/what-catalans-want-2/
Last updated: 2020-12-26T13:34:07.000Z
След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от [първата част](https://yovko.net/what-catalans-want-1/) каталунците са смели и много упорити хора.

#### Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се *ам дик Йовко*) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

#### Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и [Статутът на автономията](http://web.gencat.cat/en/generalitat/estatut?ref=yovko.net) (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

#### Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

#### Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27\. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! [По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души](https://en.wikipedia.org/wiki/2010%5FCatalan%5Fautonomy%5Fprotest?ref=yovko.net). Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

#### Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие [Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния](https://en.wikipedia.org/wiki/Catalan%5FDeclaration%5Fof%5FSovereignty?ref=yovko.net), която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика [извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015](https://yovko.net/catalonia-27s/), които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

#### Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

#### Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

#### Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

#### Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В [пространно интервю в края на август президентът на Каталуния](http://www.elnacional.cat/en/politics/puigdemont-independence-rajoy%5F185712%5F102.html?ref=yovko.net) потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново [Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог](http://www.elnacional.cat/ca/politica/carta-puigdemont-colau-referendum%5F191643%5F102.html?ref=yovko.net).

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

#### Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

![guardian](https://yovko.net/content/images/2017/09/DKV6Bf_WsAEL_p3.jpg)

#### Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

#### Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

#### Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

#### Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

#### Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!
### Какво искат каталунците? (Част 1)
URL: https://yovko.net/what-catalans-want-1/
Last updated: 2020-12-26T13:34:17.000Z
Този текст няма как да е кратък, защото се налага да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко ключови факта, които ние, българите, или не сме учили в училище, или те са били споменати бегло, доколкото нямат отношение към нашата история, но имат тежест и значение за днешната ситуация в Каталуния. За мен простичкият отговор какво искат каталунците е наистина адски ясен, но за съжаление чувстителността на съвременния човек към непоколебимите принципи, около които е изградено общството ни, е твърде притъпена и тези прости и принципни отговори все не са ни достатъчни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези уж, очевидни неща, които проумяваме толкова трудно.

Пиша този текст, защото у нас (включително в уж реномирани издания) се публикува обикновено само част от истината и предимно тази на Кралство Испания. Това донякъде е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които олицетворяват Европа. Достатъчно българи говорят испански и следят испански медии, но каталунският у нас е екзотика и информация за другата гледна точка стига или чрез преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от проблема – каталунската позиция рядко достига през националните испански медии в чист вид, а каталунските медии, които излизат на английски, испански или друг език, са с твърде скромна публика, за да бъдат забелязани.

Затова все по-често попадам на притеснени познати, които се питат “Какво точно се случва?” и “Какво толкова искат каталунците?”.

На 1 октомври предстои референдум за независимост, който Испания твърди, че е незаконен. Само че това не е точно така. Референдумът беше узаконен чрез сложен процес от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този процес и новоприетият закон за този референдум са ОК – и понеже той беше приет буквално преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределено време, докато успее да си изясни ситуацията (или поне това е официалната теза). И това е спор за юристи.

Оттук следват няколко проблема – референдумът е вече насрочен (и не е незаконен, а само суспендиран). Тезата, че е незаконен, е любима на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предишните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания напоследък суспендира почти всичко, което излиза от Каталуния, включително суспендиран е основният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, така и от Испанския). Но за това малко по-късно…

Каша има. Тя е голяма, но се обяснява простичко… Нека преди това обаче се разходим из историята на тази част на света.

Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в миналото на Каталуния, можете да отскочите направо към съвремието и [втората част](https://yovko.net/what-catalans-want-2/).

#### Графство Барселона

На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след постепенното отблъскване на маврите започват да се появяват множество кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби между техните владетели), враждували са, влизали са в различни конфигурации под нечия корона, а някои са били едновременно и част от някакво обединение, но и са запазвали някаква независимост.

Историята на каталунците е свързана предимно с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен отговаря на днешната територия на автономната област Каталуния. За времеви репер на появата му се счита 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едва около 80 години.

#### IХ – XI век

Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който днес считаме за създател на френската и германската монархии и едва ли не прародител на Европа) се сдобива с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона вече са независими и наследствени владетели и чрез множество бракове помежду си са успели да присъединят повечето каталунски графства и да разширят сериозно влиянието си в региона.

#### ХII век

Най-старото открито историческо писмено споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в [документ](https://en.wikipedia.org/wiki/Liber%5Fmaiolichinus%5Fde%5Fgestis%5FPisanorum%5Fillustribus?ref=yovko.net), за който се счита, че е написан между 1117 и 1125 година.

През второто столетие на века Арагонската кралица се жени за графа на Барселона и така техният син наследява както графство Барселона, така и Кралство Арагон, и занапред историята на каталунците е свързана с т.нар. след този момент обединение Корона Арагон, което освен Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински.

Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а постепенно то се превръща в нещо като средиземноморска империя, предвид че мореплаването е основен бизнес и военна мощ.

Междувременно между ХII и ХVIII век Кастилската корона ще обедини кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия.

#### ХIII век

Каталуния развива сложна институционална и политическа система за разпределение на властта между краля и интересите на съсловията. През 1283 г. в Каталуния законодателната власт преминава в нещо като първообраз на [парламент](https://en.wikipedia.org/wiki/Catalan%5FCourts?ref=yovko.net) (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и действа в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си.

Този орган реално твори законодателството (разписват го като [Constitucions catalanes](https://en.wikipedia.org/wiki/Catalan%5Fconstitutions?ref=yovko.net)), по което се управляват Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е само няколко десетилетия след Магна харта.

Първообразът на правителство пък се нарича [Consell de Cent](https://en.wikipedia.org/wiki/Consell%5Fde%5FCent?ref=yovko.net), което означава нещо като Съветът на стоте, защото толкова са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава само ролята да избира членовете на общинското управление на Барселона.

#### ХIV век

През 1359 г. се появява следваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от необходимостта да се събират и разпределят данъците. Наричат я нещо като постоянно представителство или Diputació del General или [Generalitat](https://en.wikipedia.org/wiki/Palau%5Fde%5Fla%5FGeneralitat%5Fde%5FCatalunya?ref=yovko.net) и към нея с времето се измества политическата власт. Днес така се нарича локалното правителство на автономната област Каталуния.

За да не прекалявам с всичко това, ще спра до тук, но ако ви е интересно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което днес бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за съгласуване на действията на различните власти и дори нещо като първообраз на съд за гарантиране на индивидуални и граждански права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век!

Разказвам всичко това не за друго, а защото една от адски популярните атаки по това имат ли или не основание каталунците да твърдят, че са имали собствена държава, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там някога едно племе пирати-разбойници!”…

#### ХV век

Кастилската корона и Арагонската корона се обединяват след брак между престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на могъщество като владее големи части от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и части от Гърция (дори за кратко и Атина). Столицата по това време даже е била в Неапол, защото Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е твърде встрани от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя”.

Междувременно е написан (на каталунски) [Consolat de mar](https://en.wikipedia.org/wiki/Consulate%5Fof%5Fthe%5FSea?ref=yovko.net), който представлява един от най-старите опити за установяване на юридическа рамка за морско и търговско право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров.

#### ХVI век

Арагон и Кастилия присъединяват и кралство Навара (останало независимо до 1513 г.) и това се счита за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едва тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми зрители и скъпи радиослушатели!

През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите държави в света, но още в средата на ХVI век започва да зрее криза, свързана с проблемите на роднинските бракове, понеже първите владетели на все още новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, за да остава богатството във фамилията. Така веднага след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) започват няколко години на нестабилност освен в религиозно-политически контекст, но и за това кой да наследи короната, понеже първородният син на Фелипе II е с психични отклонения и е отстранен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като малки. Следващият му син е чак от четвъртата му жена и е толкова мекушав и невзрачен по характер, че придворните го превръщат в играчка на манипулациите помежду си. Неговият наследник е същата трагедия и реално властта е в ръцете на приближен нему граф. И така стигаме до Карлос II, който е толкова зле ментално и физически, че мисли бавно, ходи трудно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, за да може изобщо да стои изправен без да падне (неговият баща е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на баща му). Въпреки че формално се жени два пъти (едната му съпруга е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата смърт няма кой да наследи кралството.

Така стигаме до ключов крайъгълен камък – войната за испанското наследство – и е важно да уточним, че то включва освен Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) заедно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни.

#### ХVIII век

Основните заподозрени за наследници са с корени от Австрия и от Франция, но Луи XIV действа най-пъргаво и, пренебрегвайки някоя друга честна дума и подписано споразумение с Англия, директно изпраща внука си в Мадрид, заявявайки, че “няма вече Пиренеи”. Това вбесява Австрия, но без съюзници не смее да предприеме нищо, докато само година и нещо по-късно французите не се оливат в своята алчност и не окупират крепости в Нидерландия, които са буферни за доставката на роби и от които Англия има ключов интерес. Така Австрия и Англия решават да не позволят на Франция да се превърне в нова доминираща държава в Европа, подобна на империята на Карл Велики, и обявяват война на Франция (и Испания, доколкото през тази около година и половина на колебания тя се води френска).

Така от една страна Франция е нападната от Англия и съюзническите войски, а от друга австрийският претендент за испанската корона Карл (наричан още и Карлос III) нахлува в Испания с австрийски и английски сили. Нашите приятели, каталунците и арагонците, застават на негова страна, което се оказва историческа грешка.

Войната е сложна – води се на много места и се развива на приливи и отливи и за двете страни. В крайна сметка обаче умира австрийският император и понеже и той няма наследници, същият Карл, който претендира за испанския престол, се сдобива с австрийския, а това пък разколебава подкрепата на англичаните за него. В крайна сметка войната вече е омръзнала на всички, французите са дали много човешки жертви, Карл си има друго кралство и примирието се случва, като Филип V (внукът на Луи XIV) запазва испанската корона, но е принуден да се откаже от френската. (И до ден днешен ще намерите както французи, така и испанци, които да считат, че това не било законно – пуста алчност и имперски бленувания!). Испания губи своята част от Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Гибралтар и официално до днес е владение на династията на Бурбоните.

Барселона не се дава до последно, заедно с Майорка тя остава последната страна, която защитава интереса на австрийския претендент, а след като е подписано примирието Corts Catalanes (онзи същият парламент) решава, че трябва да продължат войната, за да съхранят Каталунската конституция и институции! *Тук е редно да признаем, че този момент се преекспонира от някои каталунски историци, които твърдят, че това вече е битка за независимост от Испания. Формално е така, но няма как да сме сигурни, че аргументацията е била такава (независимост). Това решение на парламента може да е било провокирано от чисто търговски, политически или други съображения, за които историците спорят.*

Барселона преживява тежка обсада, продължила година и половина в периода 1713-1714 г., но когато през април 1714 г. Бурбоните струпват 20-хилядна армия и на 30 август успяват да пробият защитата и да влязат в града, на 11 септември Барселона капитулира, след като са убити ключовите военни, ръководещи съпротивата. Каталунските лидери едва тогава предлагат преговори. Филип V отлага преговорите с един ден, през който насъсква войниците си да колят, насилват и отмъщават, но неговият пълководец, уплашен това да не ескалира в партизанска война, го разубеждава и се ангажира да уважава загубилия противник.

Така на 11 септември 1714 г. каталунците губят своята независимост, графството им престава да съществува, институциите са разпуснати и забранени, отнети са привилегиите и титлите на каталунския елит, забранени са събиранията и всякакви форми на обществени организации. Каталунският език е изцяло забранен не само в Испания, но и във Франция. Забранено е не просто да се ползва в официални документи, но и да се преподава. Филип V установява абсолютна монархия от френски тип и ликвидира автономията на областите от Арагонската корона (Каталуния, Валенсия и Арагон).

Днес този ден е Национален празник на Каталуния (Diada Nacional de Catalunya) или просто La Diada. Странно е някак денят, в който си загубил независимостта си, да е националният ти празник, но ако попитате каталунците защо, много от тях ще се усмихнат многозначително и ще отговорят – за да помним, че имаме несвършена работа…

#### ХIХ век

Още през втората половина на ХVIII век в Каталуния започва сериозно развитие на индустрията, а в началото на ХIХ век и културен ренесанс около каталунският език. И до днес Каталуния е най-развитата индустриална и предприемаческа област в Испания, а [в Каталуния се издават най-много книги на глава от населението в Европа](https://yovko.net/world-book-day/).

След кралска абдикация испанският парламент провъзгласява Първата испанска република, просъществувала малко по-малко от две години, когато военнен преврат възстановява отново монархията на Бурбоните.

#### ХХ век

През 1931 г. резултатите от местните избори в Испания показват грандиозен успех за републиканските партии. Два дни по-късно е провъзгласена Втората испанска република, а кралят бяга в изгнание. Новата конституция установява свобода на словото и сдружаването, увеличава правата на жените, позволява разводите и ограничава ролята на Католическата църква в образованието и държавното управление. Знамето на Испания е сменено с трикольор от червено, жълто и виолетово, а испанските региони получават право на автономно управление. Каталуния първа договаря своята още през следващата година, Баските успяват през 1936 г., но останалите нямат този шанс заради започналата междувременно гражданска война.

Изборите през 1933 г. са спечелени от дясно-центристки и крайнодесни партии не без помощта и манипулациите на църквата, използвайки влиянието си сред силно религиозните испанци. Новата дясна коалиция, наречена Национален фронт, суспендира започнатите реформи. Левичарите са бесни и на 6 октомври 1934 огранизират обща стачка, покрай която нещата излизат извън контрол, след като миньори окупират столицата на Астурия, избиват местната власт и палят театрите и университета. Две седмици по-късно стачката е потушена от армията толкова жестоко, че са разрушени огромни части от града и са избити толкова хора, че командващият операцията генерал Франциско Франко се сдобива с прозвището “Касапинът на Астурия”.

На същия 6 октомври 1934 г. президентът на Каталуния Lluís Companys, юрист и лидер на партията ERC (Републиканска левица на Каталуния) повежда Каталунско национално въстание и провъзгласява Estat Català (Каталунска държава) в рамките на Испанската федерална република. Въстанието е потушено жестоко, с много арестувани и осъдени. Възприето е от дясното правителство в Мадрид като подкрепа на миньорите в Астурия и като опит за преврат. Lluís Companys е осъден на 30 години затвор, но излиза от затвора през 1936, когато поредните избори в Испания са спечелени този път от лява коалиция, нарекла се Frente Popular (Народен фронт), която възстановява и каталунското правителство. Политическата конфронтация в Испания обаче е безумна. Двете коалици вляво и вдясно нямат желание за сближаване на позиците, а центристи-балансьори не са останали. Отгоре на това вече е възникнала вдъхновената от идеологията на фашизма Falange Española – малка националистическа партия, която успява да спечели по-малко от 1% на изборите, но има над 40 хиляди членове.

Скоро се случва така, че фалангист убива антифашист, а като отмъщение неговата организация отвлича лидер на крайнодясно формирование, известен с това, че призовава “армията да спаси Испания от болшевиките, след като политиците не могат”. Десните обвиняват правителството за отвличането и в тази гмеж от политическа неразбория, поляризация и популизъм се случва планиран военен преврат, който започва с военно въстание в Мароко. Това е началото на испанската гражданска война между републиканците и националистите. Същият онзи “касапин” генерал Франко ще поведе разбунтувалите се срещу републиката генерали и с подкрепата на нацистка Германия, фашистка Италия и Португалия ще спечели войната. Само през първите няколко дни са избити над 50-хиляди души, озовали се от грешната страна на барикадата. Националистите избиват верните на републиката с обвинения, че са болшевики и комунисти. Левичарите и анархистите пък убиват заможни хора, свещеници и по-консервативно настроени с аргументите, че са “буржоа” и десни. Барселона е “лява” и прорепубликански настроена. Само през лятото и есента на 1936-та се счита, че там са загинали повече от 8000 души. Lluís Companys не успява много да контролира Барселона и след края на войната през 1939 бяга във Франция, но е арестуван през 1940 г. и нацистите го връщат на Франко. Изтезаван е жестоко със седмици, физически и психически. Осъден е на смърт в скалъпен процес, продължил по-малко от час. Разстрелян е на 15 октомври 1940 в замъка Montjuïc в Барселона като отказва превръзка на очите и успява преди изстрелите да извика “Per Catalunya!” (За Каталуния!). В смъртния му акт е записана като причина за смъртта “травматичен вътрешен кръвоизлив”.

Lluís Companys е със статут на национален символ в Каталуния и за каталунците. Той е единственият действащ демократично избран президент в европейската история, който е бил екзекутиран и вече [77 години по-късно още не е реабилитиран](http://www.lavanguardia.com/politica/20101015/54024231364/artur-mas-reclama-anular-el-juicio-de-companys-para-su-completa-restitucion.html?ref=yovko.net).

[Продължение – втора част](https://yovko.net/what-catalans-want-2/)
### Industry 4.0
URL: https://yovko.net/industry-4-0/
Last updated: 2020-12-26T11:59:38.000Z
Лятото беше горещо не само заради температурите, които отчетоха термометрите. С [група съмишленици](http://trakia.tech/visionaries/?ref=yovko.net) решихме да стиснем ръце помежду си и да поставим началото на един проект, който има за цел да събира хора с идеи за развитие на традиционните индустрии и сферата на финансите или по-точно това, което напоследък се нарича дигитална трансформация. Нарекохме се [Trakia Tech](http://trakia.tech/?ref=yovko.net), защото всичко започна в Пловдив, като се надяваме да не му поставяме географски граници.

Скоро, ако всичко върви по план, ще имаме и собствено място, където да посрещаме събития, да провеждаме обучения или да приютяваме екипи, чиито идеи сме харесали и искаме да помогнем да се случат по-бързо – с менторство, споделен опит или свързване с подходящ инвеститор.

Започнахме с две събития ([\[1\]](https://yovko.net/blockchain-in-manufacturing/), [\[2\]](https://yovko.net/gdpr-event/)), с които искахме да заявим присъствие още докато изчаквахме съда да впише регистрацията ни, и благодарим за приятния отзвук, който получихме след тях. А сега сме съорганизатори на [двудневната конференция Индустрия 4.0](http://www.capital.bg/industry?ref=yovko.net) заедно с [Капитал](http://www.capital.bg/?ref=yovko.net) и [община Пловдив](http://www.plovdiv.bg/?ref=yovko.net).

Това всъщност е традиционната конференция Doing Business, която от миналата година се провежда в Пловдив, а от тази година има ново име, а именно Industry 4.0.

Четвъртата индустриална революция е много интересен момент в технологичната история на човечеството, защото ако предходните три досега са добавяли иновации, свързани предимно с материалния свят (първата свързваме с парните двигатели и механизацията; втората с електричеството, поточните линии и масовите производства; третата с автоматизацията и електрониката;), то четвъртата, която се случва в момента, е комбинация от технологичния напредък в информационните технологии, новите материали, вкл. нанотехнологиите, и дори съвременните открития в генетиката и биологията. Четвъртата индустриална революция е перфектна буря от иновации, които и най-смелите футуристи оглеждат внимателно и предпазливо. Най-хубавото е, че много от тези нови технологии са съвсем достъпни или с нисък праг на внедряване – та, хей, можете да си поръчате 3D-принтер от магазинче в Капана!

И да – отличителен белег на Индустрия 4.0 е дигиталната трансформация – софтуерът, роботизацията, IoT, AI, автономността и виртуализацията.

[За всичко това (и още много други съпътстващи неща) ще си говорим цели два дни – на 28 и 29 септември 2017 – в Пловдив, в палата 7 на Панаирното градче](http://events.economedia.bg/event/37?ref=yovko.net#schedule). Освен възможността да се запознаете с интересните гости, които традиционно посещават събитието, ще имате възможност и да чуете [различните мнения и гледни точки на интересни панелисти](http://events.economedia.bg/event/37?ref=yovko.net#lecturers).

Ние от [Тракия Тех](http://trakia.tech/?ref=yovko.net) ще модерираме точно панел на тема „Дигитална трансформация и готовност за дигитална култура на традиционните индустрии“ в началото на втория ден на конференцията.

Необходима е [регистрация](http://events.economedia.bg/event/37/registration?ref=yovko.net) за събитието – и побързайте, защото след 15 септември цената ще се увеличи. Ако сте присъствали на някое от двете предходни събития на [Trakia Tech](http://trakia.tech/?ref=yovko.net) през лятото, вече сте получили своя код за отстъпка при регистрацията. 🙂

Заповядайте!
### Граница
URL: https://yovko.net/border/
Last updated: 2019-12-27T15:12:26.000Z
> Някои неща са не само непоправими, а и не подлежат на изричане. За тях има само сълзи.

С Капка Касабова се оказваме връстници. По-голяма е от мен с едва няколко месеца. Съзнавам това, докато прелиствам първите страници на [„Граница“](http://books.janet45.com/books/1224?ref=yovko.net) и откривам съвпадения във времето и гледните точки към събитията от сходен с моя възрастов ракурс. Не вярвам обаче, че тази книга ме докосна толкова дълбоко само заради това.

Написана е виртуозно. Рядко може да се открие толкова много поезия в проза, която е само донякъде документалистика, само донякъде пътепис, но най-вече е съпреживяване… на онези балкански трагедии, които още кървят. Съпреживяването им по най-истинския възможен начин – като лични, човешки истории, които засядат в гърлото.

![Корица на Граница от Капка Касабова](https://yovko.net/content/images/2017/09/granitsa.jpg)

Не мисля че съм чел по-човеколюбива книга напоследък. С историите си за прокудените, заселените, избягалите и завърналите се заради световните и балканските военни сблъсъци, или пък заради желязната завеса, с историите за убитите и убийците им, „Граница“ е учебник по човеколюбие. И трагедиите на загубилите своите любими хора и тези на техните палачи са разказани честно, без драма или стремеж за възмездие – произнасянето на присъдите е оставено в ръцете на времето, а то, оказва се, е суров съдник.

Границата формално е тази между България, Гърция и Турция, но книгата я мести и размива непрекъснато, защото хората от едната страна и от другата са толкова еднакви, че човек се пита колко много политическа жлъчка е разсипана върху ни, но тя пак не стига да спрем да бъдем хора и комшии… въпреки кръвопролитията, предателствата и… границите в собствените ни глави.

> — Видях ги за малко, преди да ги покосим с картечниците — разказа ми граничарят. — Хубави момчета бяха, левенти. Най-лошото беше, че след това трябваше да ги разчистим от гората, от дърветата съм ги чистил, ти казвам, парче по парче. Оказа се, че не носят никакви гранати, просто са бягали. И докато чистех, не ми излизаше от главата майката.

Историята започва от Странджа, нестинарите, граничните застави на комунистическа България, пропълзява към Родопите, оттам през Гърция и Турция, за да завърши отново в Странджа. А по пътя разказва за бягащите от комунизма, от войните – от тогава до днес – за тогавашните бежанци и за днешните бежански лагери. За тогавашните изверги, и за днешната безчовечност. За добротата и за предателите. За легендите и преданията. За омразата и за любовта. За спасените и за пожертваните (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За прокудените и преселените (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За преименуваните насила… и по няколко пъти. За нас – вечните бежанци – балканците, каквито и иначе да се наричаме.

Прочетете тази книга! Когато и да го направите, ще бъде ужасно късно. Това, за което се разказва в „Граница“ така или иначе вече се е случило и не може да се промени, но не бива да се забравя. Защото към бъдещето можем да гледаме не с границите в главите ни, а само с безграничността на човеколюбието си – поне ако искаме различно бъдеще за идните поколения.

> Местните я наричат Крейнеро, леко изкривяване на гръцките думи *крио неро*, студена вода… Върху камъка на чешмата все още личи съветска звезда, издялана и датирана 1971 година… Водата на Крейнеро е като името си: студена, вкусна и тежка като желязо. Колкото и да пиеш, не утолява, само натежава. Казват, че независимо откъде си, ако дойдеш да пиеш три пъти, ще продължиш да се връщаш в тази долина между България и Турция, при тази чешма с побългарено гръцко име, въпреки че усещането е за място без страна, без националност, място за всички и за никого.

P.S. Заслуга за прекрасния текст трябва да бъде отдадена и на Невена Дишлиева – Кръстева за прекрасния превод, защото книгата е изначално написана на английски език.
### No Tinc Por
URL: https://yovko.net/no-tinc-por/
Last updated: 2021-10-27T11:21:13.000Z
Да проследят хаштаг [#NoTincPor](https://twitter.com/hashtag/NoTincPor?src=hash&ref=yovko.net) в Twitter. Толкова бе нужно на българските медии, за да добият представа за случващото се в Барселона от миналия уикенд насам. И може би малко базови познания за контекста в Каталуния.

Вместо това българският читател получава умилителни статийки, които разказват как вчера кралят повел хората и как за първи път испански монарх участва в демонстрация от 1975 година насам (смъртта на Франко). Между другото, испанските монарси от тогава до днес са едва двама, а първият от тях е посочен от самия Франко да се сдобие с трона, като това се подготвя около година преди смъртта му (диктаторът доверява част от държавните дела на Хуан Карлос поради влошено здраве).

#### Какво е важно да знаете за контекста, в който се случи терористичният атентат в Барселона?

На 1 октомври 2017 предстои референдум за независимост на Каталуния, която в момента е със статут на автономна област, но последните промени в този статут вече години наред (от 2006) са блокирани от Конституционния съд на Испания. Основният препъни-камък е, че Каталуния иска повече финансова и фискална свобода. Именно това и още множество по-дребни случки наляха много масло в огъня на движението за независимост. Референдумът се случва след многогодишни опити на локалното правителство в Барселона да преговаря с Испания, което централното правителство внимателно отбягва. В последните години диалогът отсъства напълно или се случва с реплики през медиите, но без никакви изгледи за сближаване на позициите.

Междувременно вече имаше неофициален референдум, а той бе неофициален именно защото не бе одобрен от Мадрид, затова се проведе под форма на допитване. Предишният президент на Каталуния в момента е подсъдим заради това. Централната власт в Испания всъщност има властта да не допусне никога такъв референдум, с аргумента, че той е противоконституционен. А Конституционният съд е винаги готов да го потвърди. Каталуния няма правилен ход в тази игра.

Затова [през есента на 2015 година се проведоха предсрочни парламентарни избори](https://yovko.net/catalonia-27s/), които бяха спечелени от гражданска листа, подкрепена от двете най-големи каталунски партии, които по-късно сформираха коалиция заедно с още една по-малка партия, също подкрепяща независимостта на Каталуния, като така разполагат с мнозинство в каталунския парламент. Оттогава насам се подготвиха няколко основни закона на бъдещата Каталунска република (напр. за Каталунска данъчна администрация и др.), а на 1 октомври е свикан Референдум за независимост.

Този референдум отново не се признава от централната власт в Мадрид. Три четвърти от населението на каталунската автономия иска такъв референдум да се проведе, макар и мненията на хората в Каталуния (според социологическите проучвания) да са приблизително наполовина разделени между „за“ и „против“. Ако референдумът покаже, че мнозинството каталунци гласуват за своя независима държава, политическият елит, който в момента управлява автономията, ще провъзгласи едностранно независима Република Каталуния. Правилно отбелязвате – докато има колебания по темата дали Каталуния има свой собствен път като нова държава в Европа, по две други теми има пълен консенсус. Едната е, че ако има такава нова държава, то тя непременно ще бъде република, и втората е, че трябва да бъде член на Европейския съюз. Иначе казано, това е и референдум за отхвърляне на монархията.

#### Защо и от кого бе свикана демонстрацията No Tinc Por вчера в Барселона?

Идеята на демонстрацията изобщо не бе политическа. Беше инициирана от [Президента на Каталуния](https://twitter.com/krls?ref=yovko.net) и [кмета на Барселона](https://twitter.com/adacolau?ref=yovko.net) като реакция срещу насилието. Барселона е много жив град и с изключително силно развито усещане за общност. Много често хората там застават като един срещу неправдите, независимо от политическите си разбирания или обществения си статус.

В допълнение демонстрацията имаше за цел да сподели мъката на семействата и близките на жертвите и да изрази подкрепата и благодарността си към каталунската жандармерия и полиция, които мнозинството хора принципно не обичат особено, но в случая общата оценка за това как са се справили местните служби е висока.

И всъщност се получи. **Според полицията повече от половин милион души вчера са излезли по улиците на Барселона** (в главите на хората това е много голям град, но реално постоянните му жители са едва 1,6 милиона). Демонстрацията мина кротко, по часовник и с нужното уважение към жертвите. В нея участваха много мюсюлмани. Съпътстващи прояви имаше и в други градове.

#### Какво всъщност се случи? И какво медиите се опитват да спестят?

Имаше както испански националисти, така и каталунски индепендисти, които не пропуснаха да се обозначат. Но мнозинството следваше и пазеше основната тема на демонстрацията. Не допусна агресия и провокации. Зорко следеше за прояви на ислямофобия.

Но обстановката бе нажежена чрез медиите и социалните мрежи през миналата седмица, когато акцентът от атентата бе отклонен върху това как каталунските жандармерия и полиция общували с хората на каталунски по време на критичната ситуация и това било акт на демонстрация. Тезата пропълзя през голяма част от испанската преса и тролене в социалните мрежи. Истината е, че всички [важни указания се излъчваха многократно освен на каталунски, и на кастилски (испански) и английски, а много често и на френски, което лесно може да се провери](https://twitter.com/mossos?ref=yovko.net), дори в twitter.

Ако не става ясно къде е проблемът, че в Каталуния се говори каталунски и защо е тази чувствителност по темата, ще добавя, че по времето на Франко са били убивани хора заради това, че говорят català и в Каталуния помнят как и защо са загубили баща или дядо… а част от Испания още тъгува за Франко и живее в носталгия по „величието“ му. Тъжно, но факт!

В допълнение тезата впоследствие се разви до това, че Барселона използва атентата, за да сплоти хората около решението за независимостта.

Появата на краля също не беше случайна и е трудно да бъде извадена от същия контекст. Той пропусна възможността да бъде медиатор между Барселона и Мадрид, въпреки очакванията към него в тази посока. Иначе говори свободно català и се счита за далеч по-широко скроен и сговорчив от баща си, но до момента не е показал по-особени дипломатически умения от това да заравя глава в пясъка.

Всъщност кралят не поведе хората, беше отпред по силата на етикета, а иначе **бе шумно освиркан** (испанската национална телевизия TVE заглуши този момент – уви, не само у нас демокрацията е формална). В доста моменти, в които камерите се спираха на неговото лице или на премиера Рахой, се чуваха възгласи „Махай се!“ (и на кастилски, и на каталунски). А той беше там в отчаян PR ход по демонстрация на „единство“, което уж трябва да олицетворява, но имиджът на монархията в Испания е напълно провален не само в Каталуния. Вероятно един от големите страхове от раздялата е, че тя може да провокира разпад на монархията, освен че ще бъде загубен ключов двигател на икономиката (Каталуния прави 1/5 от БВП на Испания и 1/4 от износа ѝ).

Иначе едва ли кралят щеше да е щастлив да го снимат на фона на индепендистките естелади (знамето със звездата е неофициален флаг, който прокламира независимостта) и под освиркванията и плакатите, укоряващи го за фамилната близост на семейството му със саудитците и търговията с оръжия с тях.

![Felipe VI - крал на Испания Снимка: Sònia Pau, сътрудник на изданието El Punt Avui (публикувана в Twitter)](https://yovko.net/content/images/2017/08/felipe.jpg)Обстановката, в която се случва всичко предполага висока степен на политизиране. Неизбежно е. И захаросаните статии за *единство* и подадени ръце за съчувствие към Барселона звучат добре, но всъщност са инструмент за манипулация. Заедно с всички фотоси в испанската преса днес, на които знамената или неудобните плакати са заличени.

Акцент към това е фактът, че [Испания продължава да отказва на каталунските сили за сигурност директен достъп до системата на Европол](http://www.elnacional.cat/es/politica/gobierno-espanol-mossos-europol%5F184878%5F102.html?ref=yovko.net). В същия момент стана ясно, че **имамът, организирал терористичната група, е бил разследван преди от Испания**, след което напуска страната и заминава за Белгия. Предупреждение за него каталунците са получили не от Мадрид, а [от белгийски колеги](https://www.theguardian.com/world/2017/aug/24/spain-terror-attacks-catalan-interior-ministry-was-warned-about-imam?ref=yovko.net), но тъй като информацията не е дошла по установения ред, тя остава подценена. Един симптом за формалните „семейни“ отношения между Испания и Каталуния, който в този случай има твърде висока цена.

Пиша това, за да обърна внимание върху пропуснати факти, които обаче са важни, и да акцентирам и върху другата гледна точка, която все остава в сянката на преведените на български, но по инерция официозни впечатления на El País.

Октомври наближава, а тогава е възможно някои неща да се прояснят, а други да се пообъркат. Но моето разбиране е, че „единството“, когато е оковано в предразсъдъци и е постижимо само насила или със стиснати зъби, остава само лозунг, с колебливо съдържание и смисъл.

P.S. No tinc por означава „не ме е страх“ на каталунски. На кастилски е no tengo miedo.

P.P.S. Повече за каталунската гледна точка в отношенията им с Испания можете да научите от книгата [„Какво става с Каталуния?“](https://yovko.net/catalonia-bulgarian/), която се разпространява безплатно и свободно като електронна книга.
### Да разберем GDPR. Готова ли е компанията ви?
URL: https://yovko.net/gdpr-event/
Last updated: 2018-05-26T11:12:54.000Z
Вероятно сте чували, а може би още не сте, но Регламентът за защита на личните данни ([GDPR](http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32016R0679&ref=yovko.net)) е вече факт. След 4 години на обсъждане, лобиране и събиране на примери и добри практики Европейският съюз създаде нормативен акт, който променя мисленето ни за личните данни. Разбирането на нуждата от GDPR минава през осъзнаването, че четвъртата индустриална революция се случва сега. Все по–често конкурентното предимство на новите бизнес модели спрямо утвърдените такива се състои в достъпа, анализа и управлението на данни.

Политически кампании се печелят и компании излизат на върха на класациите чрез дейности по профилиране, анализ на големи масиви от данни и персонализиран маркетинг.

Какво променя GDPR и готова ли е компанията ви за новите правила или по-точно – кога е трябвало да бъде готова? Какво реално ще трябва да промените – организация, техническа инфраструктура или нагласа на служителите и ръководството? Ще може ли френския държавен орган по защитата на данните да вземе отношение спрямо нарушение, извършено от компания в Пазарджик? Какво е доклад относно въздействието от защитата на данни? Можете ли да продадете бизнеса си или да сключите стратегически договор без такъв доклад?

На 30 август в Пловдив експерти от адвокатско дружество [Точева и Мандажиева](http://www.tmlawoffice.bg/?ref=yovko.net) заедно с [Trakia Tech](http://trakia.tech/?ref=yovko.net) ще се опитат да отговорят на тези въпроси. Обещаваме Ви да е интересно и полезно.

Събитието организираме съвместно с нашите партньори от [Капитал](http://capital.bg/?ref=yovko.net) и [ETNHost](https://etnhost.bg/?ref=yovko.net).

Работният език е български, а събитието е в малък формат и местата са ограничени, затова регистрацията на адрес [capital.bg/gdpr](http://capital.bg/gdpr?ref=yovko.net) е задължителна.

Очакваме ви в Център за събития [Limacon](http://limacon.bg/?ref=yovko.net), чийто адрес е: Пловдив, бул. Марица 154A (до големия паркинг на Билла).
### Приложения на Blockchain в индустрията
URL: https://yovko.net/blockchain-in-manufacturing/
Last updated: 2026-03-06T21:07:19.000Z
В последните няколко месеца, с различни хора, подготвяме няколко интересни проекта. Пред един от тях съвсем скоро ще дръпнем завесата и ще го представим публично. Свързан е с технологиите и приложението им за промяна и развитие на две сфери на бизнеса – финансите и индустрията. Имаме страхотни партньори в това начинание и затова буквално нямаме търпение да започнем с няколко подгряващи събития.

Първото е директно в десятката на нашия фокус и ще бъде на тема **Приложения на Blockchain в промишлеността**. Организираме го съвместно с [Капитал](http://www.capital.bg/?ref=yovko.net), а лектори ще бъдат Емилиян Енев и Емил Стоянов от [Recheck](http://www.recheck.io/?ref=yovko.net), които ще споделят опит и практически примери за приложението на Blockchain в промишлените производства. Това нямаше да бъде възможно, без подкрепата и домакинството на [speedflow.bg](http://speedflow.bg/?ref=yovko.net), в чието пространство за събития ще се случи всичко, а също и с подкрепата и брилянтния интернет, осигурен от [Cooolbox](https://www.cooolbox.bg/?ref=yovko.net).

Събитието е в малък формат и местата са ограничени. Предназначено е за хора от промишлеността, с идеята да им покажем, че [Blockchain](https://medium.com/the-intrepid-review/how-does-the-blockchain-work-for-dummies-explained-simply-9f94d386e093?ref=yovko.net) не е само това, което стои зад популярната криптовалута, а може да има множество други и различни приложения, включително в сферата на индустриалното прозводство. Няма да залитаме към дълбоко-технологични детайли, а работният език ще бъде български.

Регистрацията на адрес [capital.bg/blockchain](http://capital.bg/blockchain?ref=yovko.net) е задължителна.

Ще ви очакваме на 13 юли от 10 часа на адрес **Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков“ 1А, Бизнес център Lime Tree, в офиса на Speedflow.bg**. Очакваме да приключим около 15 часа следобед.
### Пловдивските варвари
URL: https://yovko.net/barbarians-of-plovdiv/
Last updated: 2020-12-26T12:00:54.000Z
[Манол](https://www.facebook.com/manol.peykov) ми е приятел. Казвам го в началото, за да не бъда обвинен, че се правя на неутрален наблюдател. Като не само че нямам претенция да съм такъв, а и дори не искам да бъда. В Пловдив скандалите станаха толкова много, че да бъдеш неутрален може да означава само две неща – или си част от безобразията, които съсипват града ни, или си съучастник в масовия кататоничен ступор, в който безразличието, а не смъртта, погребва бъдещето на пловдивчани.

Преди три години Пловдив спечели възможността да бъде Европейска столица на културата през 2019 година. Но същинското състезание спечелиха една група идеалисти, с много труд, емоции, усилия и лични жертви. Те са от онези мои съграждани, които сбъдват мечти… и е вдъхновяващо да познаваш част от тях.

Тези хора – и днес, и утре, ще продължават да са такива. Независимо от всичко. Незвисимо, че спечелиха най-важната битка, но загубиха войната – вечната сякаш война с посредствеността на политиците от управлението, с дребните душици в общинския съвет и пасивността на съгражданите си.

Общинската фондация „Пловдив 2019“ бе превзета – бавно, методично и вече окончателно. Бяха изхвърлени или докарани до отчаяние дотам, че да напуснат, повечето ключови фигури и смислени хора с репутация, които се бориха за възможността Пловдив да бъде европейска културна столица. Местните политици използваха гражданите да им спечелят титлата (очевидно за тях това е трофей, а не възможност), след което ги изхвърлиха, за да не им се пречкат в усилията да провалят всичко постигнато.

В последните дни Пловдив проспа и друг огромен скандал. [Едно от доказателствата, че градът ни има осемхилядолетна история, бе изринато с багери, а днес залято с бетон](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/06/22/2993617%5Fbageri%5Frazrinaha%5Fnai-drevniia%5Farheologicheski%5Fobekt%5Fv/?ref=yovko.net), докато общински и районен кмет и всички общинари широко са затворили очи за случващото се… Титаничен срам! На нас не ни е нужен ИДИЛ/ДАЕШ да руши миналото ни – справяме се блестящо сами!

И сме виновни всички, които търпим! Защото на последния марш за европейско правосъдие в Пловдив бяхме стотина и нещо души, докато останалите ни гледаха с тъпо учудване от кафенетата. Защото, докато не сте готови да се разделите с охладената си следобедна биричка и да пожертвате малко време да следите и държите в мъртва хватка всеки продажен политик, те ще продължават с безобразията си.

Бях наскоро на едно особено показателно заседание на пловдивския общински съвет. Да, всеки може да отиде и поне да наблюдава, и ако тези, които ходят, вземат да стават повече или пък да чакат отвън след заседание, за да поразпитват какви са ги свършили общинските съветници, също предвиждам едно друго ниво на регионалната ни политика, но… уви, двата реда за публика в залата най-често са рехаво-празни. Това беше същото заседание, на което общинарите се отметнаха от решението си от миналата есен да откажат акциите от Панаира и решиха да ги приемат. Между другото, заради иронията на историята е добре да припомня, че още на следващото заседание отново се отказаха от тях. И е трудно да се намери толкова красноречив пример, който така тъжно да илюстрира принципната безпринципност сред утайката, която имаме за общински съветници. Двойно отмятане на 180 градуса…

Гьонсуратлъкът очевидно е ключова дарба на кмета Иван Тотев, с която компенсира липсата на красноречие, харизма и други по-важни качества. Не само защото не защити Манол Пейков като член на УС, на който самият той се явява председател, или поне да му даде възможност да се самозащити, не само защото изговори купчина глупости за недоразумение или грешка, която уж трябваше да бъде поправена на 8 юни на извънредна сесия, каквато не се състоя, но и на вчерашната редовна сесия пред очите на други членове на УС на Фондацията предложи нови хора и нито дума за Манол Пейков. И това няма как да е случайно… Това е демонстрация на безпардонност!

Много ми се иска, както сте започнали, да прочетете и [текста на Иво Дернев от „Под тепето“](http://podtepeto.com/pod-nozha/bryuksel-pita-plovdiv-ne/?ref=yovko.net) – акцентира върху важни детайли към историята.

Иначе на онази сесия – панаирджийската – кметът Тотев завърши свое изказване така:

> И когато тук някои сравняват къде историята ще ми отреди място, искам да кажа, че моята задача е да изкарам достойно втория мандат и след 20 години някой да каже: Искам да бъда кмет като Иван Тотев.

Не съм сигурен, че цитатът е точен, но [такъв е според в. Марица](http://www.marica.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D1%8F-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-20-%D0%B3-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-news726050.html?ref=yovko.net). Все едно, такъв беше смисълът. И е чуден симптом на самозабравянето, комплексарщината и липсата на санитарна скромност.

Чувайки това, едва не прихнах, и се зачудих дали някой съветва г-н Кмета да чете повече история и да си припомня по-честичко, че в общества, където институциите не работят в полза на гражданите, се случва някоя капка да прелее чашата на търпението на простосмъртните, така че след 20 години хората още да помнят как инж. Иван Тотев е бил изхвърлен като въшлив дюшек от общината заедно с повечето общински съветници. След разрушени и опожарени тютюневи складове, провалени проекти като „Пловдив 2019“, транспортния или този за площад Централен, бетонирани могили, прокурорски упражнения – все по-често си мисля, че би било напълно справедливо Пловдив, съгражданите ми и най-вече лично г-н Тотев да имат такъв мил спомен след време.

P.S. Видеото е дело на екипа на [Mediacafe](http://mediacafe.bg/?ref=yovko.net), но не успях да открия директен линк към тяхната публикация в сайта им.
### WannaBark (at the Moon)
URL: https://yovko.net/wannabark/
Last updated: 2018-05-26T14:35:37.000Z
Не. Няма да пиша за [ИскаПлаче](http://www.gdbop.bg/bg/news/view/vnimanie-nov-kriptovirus-iskaplache-wannacry?ref=yovko.net). Вече много се изписа – и както обикновено малка част си струваше четенето.

Проблемът е много по-голям от раздуханата случка. А резюмето е, че сме прецакани. Генерално сме прецакани! Нещо, [което си повтаряме от време на време из технологичните среди](http://webfoundation.org/2017/03/web-turns-28-letter/?ref=yovko.net), но е крайно време да го обясним с човешки думи на всички и да започнем някак да поправяме нещата.

Интернет е лабораторно чедо. Няма някакъв съвършен имунитет. Роди се и проходи в среда на академична романтика, обгрижвано с наивната добронамереност на първосъздателите и първопотребителите си. До скоро (в Интернет) все още беше донякъде вярно, че мнозинството по принцип е рационално, що-годе грамотно, а полезното и смисленото естествено ще надделяват над глупостта и враждебността. Вече не е така. Приказката свърши!

> Време е да се събудим и да признаем, че доброто няма да победи злото по подразбиране, без да му помогнем.

Свързани сме. Всички. Повече от всякога. И затова трябва да осъзнаваме отговорността си един към друг. Както когато сме пипнали грип, не си стоим вкъщи само за да се излекуваме по-бързо, а и за да ограничим заразата сред останалите – така и не можем в наши дни да си позволим да ползваме компютър, смартфон и софтуер, който е стар и изоставен от поддръжка – защото сме уязвими не само ние, но застрашаваме и останалите.

Както някой сполучливо обобщи тези дни в twitter: „Не е вярно, че не можеш да си позволиш да обновяваш. Не можеш да си позволиш да не обновяваш!“

Системите, които ползваме явно или невидимо около нас, ще стават все по-свързани и отговорността да ги опазим е обща. Тя включва и да изискваме отговорност – от себе си, от операторите, от правителствата.

WannaCry нямаше да има този ефект, ако пострадалите бяха обновили софтуера си. Затова, когато на телефона или какъвто и да е компютър или умно устройство изгрее обновление, за бога, не го пренебрегвайте! Да, понякога може да е досадно. Не е много забавно и да си миеш зъбите, но е силно препоръчително и полезно за здравето.

Но… дори и от утре всички да започнем стриктно да спазваме това, то пак няма да е достатъчно, ако срещу себе си имаме правителства и организации, които злоупотребяват. WannaCry е производна на уязвимост в Windows, която Агенцията за сигурност на Съединените щати е открила, но вместо да уведоми за това Microsoft, неясно колко време се е възползвала от нея, за да прониква в чужди системи и да проследява и краде данни от тях. Кракерска групировка ги открадна пък от тях преди време, публикува присвоения арсенал – и ето – бързо се намери някой, който да го използва с користна цел.

Такива случки тепърва ще зачестяват. И ако правителствата ни играят срещу нас… няма да е никак весело.

> Нужна е глобална, масова и упорита съпротива срещу практиката да се пазят в тайна уязвимости.

Играем и една друга рискована игра. Ежедневно. С великодушно безразличие за мащаба и ефекта на проблема. Смартфоните и таблетите ни също са компютри, а огромна част от производителите им, увлечени от стремежа за повече продажби на нови модели, бързат да „пенсионират“ старите, спирайки обновленията за тях, притискайки клиентите си да сменят устройството си. Това обаче не се случва така, както на производителите им се иска, и по-старите устройства продължават да бъдат ползвани без обновления, с уязвимости, препродават се на вторичен пазар, преотстъпват се на деца, роднини или по-възрастни хора. Докато един ден… нещо като WannaCry ще направи и от това новина… или тихо ще отмъква данни – телефонни номера, съобщения, снимки, пароли, кредитни карти, всевъзможна лична информация… И понеже сме толкова свързани – ще пострадат не само притежателите на пробити устройства, а косвено и тези, с които те са в някакви взаимоотношения.

Най-лошият пример са старите телефони и таблети с Android, за които Google няма механизъм да принуди производителите им да се грижат по-добре и по-адекватно и продължително за тях.

Огледайте се около себе си и вижте колко ваши познати използват много стари устройства.

За кошмарната сигурност на доста IoT джаджи за автоматизация и управление на умни домове и производства дори не ми се отваря тема.

Но като споменах Google… Необходим ни е нов, променен Интернет!

> Централизираният модел на гигантски силози с информация, които пълним всички, но контрол върху тях имат малцина, е фундаментално сбъркан.

И тук проблемът не опира само до сигурност, защото пробив в такава система директно се проектира върху много хора, които разчитат на нея. Имаме и вторичен, но много сериозен проблем, свързан със зависимостта ни от нея и злоупотребата с данните ни там.

Подхлъзвайки ни да ползваме „безплатните“ услуги на Google, Facebook и подобните им… те ни обричат на зависимост и контрол. Елегантно се оказва, че данните, които им поверяваме, не са наши данни, а техни. Те ги използват, за да ни профилират, да отгатват интересите ни, темите към които имаме чувствителност, манипулират ни с тях, продават ги, за да ни манипулират и други. Това е цената на „безплатното“.

Както казва [Aral Balkan](https://ind.ie/decentralise-everything/?ref=yovko.net) (вече два пъти беше и в България) – това не е data farming, а people farming, защото нашите данни това сме самите ние. А пренебрежителното махване с ръка, че няма какво да крием, е *престъпление към общността ни* (пак да акцентирам) в нашия **свързан** свят, защото пък както казва [Edward Snowden](https://twitter.com/snowden?ref=yovko.net): „Да нямаш нужда от лична неприкосновеност, защото нямало какво да криеш, е като да нямаш нужда от право на свободна воля, защото няма какво да кажеш.“

> Права = Сила

И [борбата за тях (трябва да) е непрекъсната](https://ar.al/notes/we-didnt-lose-control-it-was-stolen/?ref=yovko.net).

- Трябва да си върнем контрола върху дигиталното ни Аз в Интернет. Да редуцираме до минимум използването на безплатни услуги, които събират данни.
- Да приемем грижата за сигурността на софтуера и устройствата ни като част от личната ни хигиена.
- Да възпитаваме чувствителност към манипулациите в Интернет и особено към фалшивите новини и некачествената журналистика.
- Да настояваме за прозрачност от правителствата, организациите, политиците и корпорациите.
- Да предпочитаме децентрализирани или фокусирани (в едно нещо) услуги, вместо глобални конгломерати със стремеж към монопол в колкото се може повече теми (напр. [ProtonMail](https://protonmail.com/?ref=yovko.net) или [FastMail](https://www.fastmail.com/?ref=yovko.net) вместо Gmail, собствени блогове вместо Facebook и др.)
- Да използваме по-малки, децентрализирани платформи (медийни, за услуги, за комуникация) и да ги подкрепяме финансово, а когато можем – и да стартираме собствени такива.
- Да надвиваме индивидуализма си и да се подкрепяме взаимно в общността си.
- Да обучаваме и призоваваме повече хора да правят същото…

Бъдещето принадлежи не на големите мастодонти, а на мрежи от малки, взаимносвързани, независими и подкрепящи се проекти, които случваме заедно. Колкото по-рано осъзнаем тенденцията и силата си, толкова по-добре.

Снимка: [Markus Spiske](https://unsplash.com/@markusspiske?ref=yovko.net)
### На чаша вино с Христо Иванов (част 2)
URL: https://yovko.net/hristo-ivanov-2/
Last updated: 2026-05-11T20:17:45.000Z
> Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана [тук](https://yovko.net/hristo-ivanov-dabulgaria/).

**Йовко:** *Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?*

**Христо:** Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

**Йовко:** *Аз намерих цяла кошница нови приятели…*

**Христо:** Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

**Йовко:** *А как обичаше да почиваш преди три месеца?*

**Христо:** Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми [“Да, България!”](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

**Йовко:** *Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?*

**Христо:** Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

**Йовко:** *Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората, с втора еволюция в дигиталния свят и информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…*

*И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…*

**Христо:** … да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

**Йовко:** *Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.*

**Христо:** Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. *разобличители*). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

**Йовко:** *В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.*

**Христо:** Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

**Йовко:** *Метафора беше, а не историческа препратка...*

**Христо:** Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

**Йовко:** *Добре. Стига, че те уморих…*

**Христо:** Не, не, аз съм добре.

**Йовко:** *И може би разговорът стана твърде философски…*

**Христо:** Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

**Йовко:** *Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.*

*Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.*

*Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в* [*едно интервю*](http://podtepeto.com/glasove/hristo-ivanov-kak-borisov-ne-se-sramuva-da-iska-podkrepa-ot-plovdiv-sled-kato-vodeshe-neobyavena-vojna-sreshu-evropejskata-stolica-na-kulturata/?ref=yovko.net) *наскоро – спряхме да мечтаем колективно.*

*И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без много пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.*

**Христо:** Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

**Йовко:** *И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.*

**Христо:** Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

> Христо Иванов е водач на листите на [„Да, България!“](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) за град Пловдив и София – МИР25\. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

P.S. Снимката е от среща на Христо Иванов и кандидат-депутатите на „Да, България!“ от Пловдив с гражданите и е направена от [Фей Методиева](https://www.facebook.com/FaeePhotography/). Използвам я с нейно позволение.
### На чаша вино с Христо Иванов
URL: https://yovko.net/hristo-ivanov-dabulgaria/
Last updated: 2026-05-11T20:10:34.000Z
Разговаряме с Христо Иванов в апартамента на общ приятел в стара сграда в центъра на Пловдив. Предизборната кампания е в разгара си, а календарът на Христо се пръска по шевовете от интервюта, пътувания из страната и срещи с избиратели. Зная го, защото съм координатор на пловдивския предизборен щаб на [“Да, България!”](https://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) и един от хората, вторачили се във всяка свободна пролука в неговия календар, за да я запълним с нещо. Помолих го за този разговор още в началото на кампанията, но успяваме да го направим повече от половин месец по-късно. Преди малко сме приключили една приятна среща с избиратели в Пловдив, много от които активни млади хора. Христо е настинал, но въпреки това почти цял ден беше навън на площада и по улиците. Вече се смрачава, през прозореца се вижда кулата на Сахат тепе, а ние си говорим на по чаша вино.

Казвам му, че не искам да правим интервю, а да си поговорим човешки за неща, които излизат извън очертанията на темите, разисквани на публичните срещи на “Да, България!”. Защото си мисля, че много хора застанаха до него не защото разпознават лидер, а защото откриват част от себе си в него. Затова искам да поговоря с този Христо – частния човек, както той няколко пъти ще се самоопредели по-долу.

**Йовко:** *На днешната среща с младите хора в Пловдив ти каза, че голямата игра в момента е как да се смени поколението в политиката, а не толкова кой ще спечели тези избори. Как мислиш, как можем да повлияем на това идващо поколение да натежи в правилната посока, независимо дали е част от “Да, България!” или от останалия спектър?*

**Христо:** Осъзнатата нужда от държава не е естествено състояние нито на индивида, нито на общностите. През по-голямата част от съществуването си човечеството не е изпитвало необходимостта да твори държава. Внимателното вглеждане в различните държавни проекти по света – американския, руския, френския, английския – всъщност показва, че те са базирани на различни традиции и субкултури, на различна база на това, което може да се нарече обществен договор.

Въпросът, който стои пред нас, е дали ще излъчим политически елит, който да е носител на осъзната нужда от българска държавност като елемент от колективния план за себе си, от колективната представа за своя успех. Или този елит, който имаме в момента – в чиято колективна представа за себе си са хората, които крадат тоалетната хартия, лампата, крушката и всичко друго, което могат да откраднат от държавната сграда – този елит ще се възпроизведе.

В крайна сметка творенето на държавност – и аз използвам тази дума, защото наистина съществува понятието “държавотворен народ” и “държавотворен елит” – е доста сложно колективно състояние. Големият въпрос е дали сега, в сблъсъка с това, което наричаме мафия и което всъщност е колективната политическа проява на героите на Тодор Колев, дали в този сблъсък нашето поколение ще успее да роди своята представа и ще положи основите на договора помежду ни за това да има тук на тази територия държава, да има държавност. И дали тази държавност ще бъде демократична и европейска или някаква друга. Това е големият исторически въпрос пред нас.

Това, което наричаме мафия, е пряка последица от комунистическия режим и неговото загниване при Тодор Живков, което течеше както от гледна точка на тоталната деморализация на първоначалните постулати, които са били заложени в него, така и от гледна точка на ролята на България като един сателит. И тези хора, обслужващия персонал на този елит, които лъжат едновременно своя народ и метрополията, някак си преживяват, арбитрирайки между тези лъжи.

Има доста интересни изследвания за корупцията през 80-те години, материали на институции като Комитет за държавен и народен контрол и Държавна сигурност, показващи чудовищната степен на корупцията, която тогава всъщност беше един паралелен пазар – там, където социалистическата система не можеше по нормален начин да осигури определени услуги, блага и социална реализация, всичко ставаше паралелно по пътя на връзките и какви ли не измъчени обмени, трикове и начини. Но цялата тази паралелна система на разпределение на блага беше заземена или свършваше в Държавна сигурност, в комунистическия елит.

Аз никога няма да забравя един разказ на Батето, как когато пътувал в чужбина на Запад, купувал играчки на децата в семейството, но ги лъжели, че са произведени в Съветския съюз. Тези хора, които в крайна сметка оперираха този политически режим на загниване – самото гниене беше посвоему проект на същия режим – те се превърнаха в това, което днес наричаме мафия. Въпросът е дали ще се възпроизведат като паразити върху нещо, което трябва да гние, за да добруват те, или ще успеем в борбата с тях да изковем своето групово съзнание като политическа генерация, която да носи държавотворното.

**Йовко:** *В контекста на това, което каза за политическия елит – ние го наричаме “елит”, но никак не изглежда такъв, вероятно именно заради тази политическа и човешка дребнавост, която блика…*

**Христо:** Виж, Йовко, аз неслучайно ги сравнявам с героите на Тодор Колев. Колективният им образ, това е братовчедът от “Двойникът”, който в една следваща серия, която просто не е произведена, вече е министър-председател или министър, или шеф на агенция, или кмет на Пловдив. Това е онзи сноп от характеристики, социални, вредоносни компетентности, които той има в контраст с нормалния си братовчед. Всъщност цялата комедия “Двойникът” се базира на това как този човек с всичките си отрицателни качества и пороци, дори благодарение на тези пороци, е толкова социално ефективен в тотално опорочената среда, която комедията осмива. И тези пороци в момента продължават да са всичко необходимо, за да бъдеш успешен член на българската политическа… класа, хайде, да не я наричаме елит, защото някак си тази дума се свързва с нещо позитивно. Въпросът е някак ще успеем ли да ги сменим, ще успеем ли да извадим нормалния братовчед от стаичката?

**Йовко:** *Цялата борба в национален план като че ли се разделя на едни малки битки, които трябва да бъдат водени на много плоскости, в много посоки, от много места. Хората още не са сигурни как точно да бъде спечелена войната, но със сигурност знаят, че трябва да я водят. За мен това е една добра отправна точка. Поне тази енергия, която усещам в Пловдив, която и ти няколко пъти каза, че си почувствал. Овладяването на тази мъждукаща енергия на хора, които са готови да вложат усилия заедно с други техни приятели и роднини, които припознават тези усилия за смислени – това е основната битка. Да ги убедим, че не просто трябва да отидем да гласуваме, защото тези избори ще минат и ще заминат, а ние трябва да продължим да полагаме тези усилия и след това. Ти няколко пъти каза, че “Да, България!” е дългосрочен проект. Надявам се, че много от симпатизантите ни са го чули достатъчно добре, защото ми се струва, че някои хора сякаш продължават да очакват някакво извънредно чудо. А както скоро написах в един форум, от Исус насам чудесата са само колективни. Не може Христо Иванов да се появи като пореден спасител.*

**Христо:** Не, не. И да може, не бива.

**Йовко:** *Въпросът е, ако това, което стане на 26 март в очите на много хора се стори недостатъчно, защото, хубаво, влизаме в парламента, но с една малка група депутати, а основният въпрос на шатрата ни на площада е “И какво точно ще направите с една малка група депутати?”, а аз казвам: “Ще попречим на другите да имат твърде голяма група и да продължават да не се съобразяват с нищо.”, но в ушите на много хора това не звучи достатъчно убедително…*

**Христо:** Изборите, броят депутати, конкретните резултати – всичко това, разбира се, са важни отметки към определена политическа цел, но никога не бива да забравяме, че те имат значение само докато са част от някакъв път. Една политическа сила, дори еднократно да реализира мнозинство, това би било крайно недостатъчно. Това, което се убедих като министър и не само, е че еднократните мерки, дори да имаш мнозинство, не работят. Необходими са трайни, доста дългосрочни усилия, защото това, което трябва да направим, не е просто да сменим някакви закони с други – както могат да се сменят в едната посока, така могат и в обратната. Смисълът наистина е да успеем да се съберем хора и помежду си да изградим една политическа организация, която да бъде основана на някакво вътрешно усещане за приличие, да започнем да водим различни малки битки, да растем – това само по себе си произвежда вярата и енергията, защото хората се трият помежду си и някак си излизат от тези черупки и влизат във взаимодействие. Това е победата, а не резултатът на изборите. И това се случва.

За мен това, че на 26 март има така да се каже някакво замерване на резултати, е просто една прищявка на историята, но по никакъв начин не е рубикон, който да бъде решаващ в една или друга посока. В зависимост от това какво ще се случи, нашите средства, обстоятелствата, в които ще работим, ще се променят.

Ние имаме и тук в листата си в Пловдив, и в другите листи чудесни хора. Наистина понякога се удивлявам колко много интересни хора са чакали някакъв призив, за да се включат в политиката. Тези хора в парламента – а аз съм сигурен, че ще бъдем там – ще обновят изобщо колективната физиономия на политическия елит, степента и процента човечност и нормалност в него. Обезверяването, страхът от това да се довериш, страхът от това, че пак ще трябва да преживяваш болката на разочарованието, са огромна негативна стихия в нашето общество. Ние сме едно общество, което през цялото време се учи да не вярва на нищо извън непосредствения си кръг. Да не влага доверие, за да си спести болката от разочарованието. Но човек в един момент разбира, че ако не вложиш надежда и вяра, няма как да получиш нещо насреща.

Но и друго виждам. Че хората в един човешки контакт, когато видят нормалност, когато видят желание за разговор, желание да бъдат чути… как да кажа, отлаганата надежда, отлаганата енергия в тях се отключва. Така че за мен потенциалът на нашето общество към промяна в голяма степен е съзрял, въпросът е да се появи политическият агент, който ще стимулира, ще отключи и ще послужи като нейн инструмент.

**Йовко:** *Даже не само политически… Аз си мисля, че дори част от хората, които са в ядрото на “Да, България!”, все още гледат на нея по-скоро като обществен, човешки инструмент, а не толкова политически.*

**Христо:** Ама то е… Виж, ние страдаме от някаква много изкуствена разделителна линия между общественото, гражданското и политическото. Някак е особено в Пловдив – в град, който помни античната политическа традиция, трябва да знаем, че неслучайно думата “идиот” е била дума за онзи, който не участва в обществения живот. Човек е обществено животно и в този смисъл той е и политическо всъщност – този израз на Аристотел “zoon politikón” значи “политическо животно” и се отнася за човека. Идеята, че някак си нашият частен живот може да остава на друга планета от всичко политическо, е много сбъркана. Наистина, много български политици, включително и прилични, свестни хора, смятат, че политиката е едно професионално занимание само за малцина. Всички останали освен тях не разбират и нямат място там. И това е част от разделителната линия между “Да, България!” и някои наши приятели включително, защото “Да, България!” е основана на вярата, че политиката е за всички граждани и тя е сърцевината на гражданското. И се опитваме оттам да градим общност.

**Йовко:** *Факт е, че още по време на протестите през 2013 г. на площада имаше дискусия трябва ли или не трябва да се появи политическа структура. Всъщност, допреди да ме поканиш в “Да, България!” с теб се познавахме абсолютно бегло, бях те виждал на протестите. Тогава живеех в София и бях на площада около шест месеца преди да се отчая и да видя, че няма повече смисъл. Ти беше там един от многото, чел съм няколко твои интервюта и това беше всичко, преди да ми звъннеш този декември. И предполагам, че доста хора, които всъщност сега са в “Да, България!” или ни симпатизират, знаят по-малко за теб и от мен. Какво за себе си би казал извън обичайните факти – женен, с две деца – какво те определя като човек, с какво би се определил сам, ако не беше заплашващата те съдба да бъдеш политик? (смях)*

**Христо:** Ами… Човек се променя. В момента, колкото и банално да е, наистина това, което остава, като извадим политическите занятия и политическото около мен, е че съм баща. И беше много странно, защото аз станах баща в същата седмица, в която станах министър. И въпреки тази конкуренция, бащинската роля е нещото, което успя без никакъв проблем да ме трансформира от всичко, което съм бил преди това. Знам, че звучи доста банално, но за мен това е наистина много важно нещо като мотивация във всичко, което правя, като ориентир как ще го правя. Гледам синовете си в очите при всички решения, които трябва да взема. Така че това е нещо, което много ме определя.

Иначе аз винаги съм бил много частен човек, много някак си привързан към това да бъда гражданин, просто един от всички. И това създава определена трудност да се адаптирам към новата си роля, някак си съвсем не се чувствам естествено в нея и това личи. И не смятам за естествено да бъда политик.

**Йовко:** *Много хора го намират за симпатично. И не ти го казвам като комплимент…*

**Христо:** Да, за някои хора това изглежда автентично и симпатично, и ги убеждава, че не съм поредният патологичен тип, който цял живот е чакал да се качи на коня. Други пък очакват много по-голяма отдаденост, много по-голяма чисто политическа харизма.

**Йовко:** *Да, други хора те критикуват, че си твърде мек и твърде компромисен, твърде дипломатичен.*

**Христо:** Това всичко е така. Но аз се надявам да изградим една политическа организация, която наистина да е колективно тяло и да бъде много повече мрежа, отколкото вертикала или пирамида. И в този смисъл се надявам това да бъде и полезно.

**Йовко:** *Бях впечатлен, когато в най-ранните дискусии още преди учредителното събрание си говорихме какво трябва да бъде Националният съвет. Много хора трудно правят разлика между изпълнителен, национален и т.н. органи, нормално е да не се вживяват чак толкова в детайлите, но реално ролята на Националния съвет е нещо като вътрешен парламент на тази партия. Някой тогава попита: “Добре, горе-долу за какво количество хора си говорим? Петдесет, сто?” и ти каза: “Ами, дори и петстотин.” Аз честно казано тогава се втрещих, защото си представих как едни петстотин души трябва да постигнат някакво съгласие, по демократичен път – с дискусии, гласувания и т.н. В крайна сметка се получи нещо като стотина в момента, което е добре, работи, както е по замисъл, поне на мен така ми се струва. Но съм бил свидетел на едни други организации преди, когато плоската структура и почти отсъстващата йерархия понякога срива самата организация. Иначе казано един такъв 500-членен вътрешнопартиен парламент…*

**Христо:** И слава богу, че не станаха петстотин. Не възникна тази корпулентност. (смеем се) Виж, това, че ние създадохме “Да, България!” първо в тази времева центрофуга – защото тук въпросът не е само, че времето беше кратко, а непостижимо кратко от гледна точка на чисто колективната политическа ферментация, която трябваше да се случи. Това отнема обективно време, то не може да се съкрати, да стане по-бързо. И в същото това време имаше страхотна историческа динамика на политическия процес, на всякакви събития. В този смисъл изграждането на политическа организация в тази времева рамка и при тази динамика от една страна, от друга – от хора, които… Да, всички имаме общи приятели във Фейсбук, всички сме били по едни и същи площади, части сме от едни взаимнозастъпващи се социални кръгове и каузи, всичко това е така – но в крайна сметка ние не се познаваме. Огромна, критична маса от нас не се познаваме.

Когато започнахме трима плюс още десетима, които организирахме събитието на 9 декември 2016 г., след което седемдесет, които влязохме в Инициативния комитет – тогава нещата бяха обозрими. Но в един момент трябваше да скочим на петстотин души за Учредителното събрание и се оказа, че в залата се явиха хиляда и триста… Как от това нещо правиш работеща, репрезентативна извадка, която да може да функционира, без да се откъсне от този субстрат? Хората наистина дойдоха от улицата, хиляда и триста души. И ти трябва да формираш нещо от тях, което да запази тази връзка.

Единственото нещо, което успях да си представя, е един достатъчно голям орган, който да взима много ключови за нашата политическа физиономия решения. Например, решението за това да се явим самостоятелно на изборите беше много трудно, много определящо, много хазартно в някакъв смисъл. И това решение, каквото и да беше то, тепърва с месеци ще трябва да се борим за неговото отстояване и доказване, да изработим неговата правота. В този смисъл, ако разполагахме с повече време, логично щеше да бъде направено допитване до всички членове. Но ние нямахме изобщо това време. Така че създаването на един такъв широк именно парламентарен тип орган беше много важно. Трябва да кажа, че събитията се развиват страшно бързо и от тази гледна точка ние не успяваме чисто емоционално да осигурим онова ниво на въвличане и комуникиране на всичко случващо се, което да съответства на очакванията на хората.

**Йовко:** *Да, някои хора се почувстваха леко встрани, но това можем да го решим с нова Национална конференция, която да избере нов Национален съвет скоро.*

**Христо:** За мен след 26 март това се превръща в основна политическа задача и кауза. Някак си още едно разширяване на процеса, поемане на глътка въздух в колективните дробове.

За съжаление кампанията по съществото си като процес е нещо, което се прави от малка оперативна група. Обяснявам го, защото това са неща, които аз самият научавам в практиката. Още повече когато няма пари, тоест не могат да се наемат безкрайно количество хора, които да правят безкрайно количество неща и прочие.

Така че обръщането към един процес на осъзнаване на всичко това, което се случи като колективен опит през тези месеци, неговото структуриране в един по-инклузивен политически процес е следващата ни голяма задача.

Преди да си поставим пък следващата политическа задача, която при всички положения ще бъде максимално бързият край на следващия парламент, независимо дали сме вътре или вън, просто защото българският мафиотски модел по демократичен път може да се разруши само чрез поредица от избори, които да разрушат неговите структури.

**Йовко:** *Краката на този модел се клатят, просто трябва да бъде бутнат.*

**Христо:** Изключително силно се клатят, да. Аз често сравнявам това с прането на много мръсен парцал, който трябва да мине през много води, за да изтече мръсотията. То ще се случи така или иначе, въпросът е ние да сме катализатор и по някакъв начин хората да виждат, че сме на страната на промяната. И това е най-важното нещо за изграждането на доверие, за съхраняването на спойката помежду ни – това да не забравяме каузата, за която сме се събрали. Въпреки всичките грешки, въпреки това на кого какво му е достатъчно, кой какво е очаквал. Ако помним каузата, ако продължаваме да говорим за проблемите с имената им, това ще ни държи заедно.

> [Продължението на разговора с Христо Иванов е тук](https://yovko.net/hristo-ivanov-2/).

P.S. Снимката е от среща на Христо Иванов и кандидат-депутатите на „Да, България!“ от Пловдив с гражданите и е направена от [Фей Методиева](https://www.facebook.com/FaeePhotography/). Използвам я с нейно позволение.
### Да, България
URL: https://yovko.net/dabulgaria/
Last updated: 2026-03-06T21:07:43.000Z
Не съм от хората, които считат, че партия е мръсна дума. Нито политиката за такава. Дали едно нещо е мръсно или не, зависи от хората, не от думите.

Но пък съм от онези, които почти винаги са някакво малцинство без политическо представителство. Често ме „обвиняват“ в прекален оптимизъм или ме определят за идеалист, но с онзи особен поглед, зад който чета премълчаната диагноза „наивник“. Сигурно и този текст ще се получи по-романтичен, макар да го започвам с нагласата за прагматичност.

През по-голямата част от живота си не осъзнавах необходимостта за принадлежност към някаква организация. От промените насам винаги съм симпатизирал на т.нар. дясно, въпреки влакчето на ужасите, през което то прекара поддръжниците си. От една страна, защото винаги съм искал сам да изработя хляба си, със собствен бизнес – и защото основна ценност за мен е равенството на възможностите, а не равенството в доходите, ако мога да се прилепя за тази дефиниция (не е точна и не е моя!). От друга страна, обаче, аз имам и своите леви залитания и те никак не са малко.

Нямам конфликт с това. И преди съм споделял, че съвременният човек е твърде комплексен, за да може да влезе в някаква ужасно остаряла и опростена координатна система. А това което ме караше да гласувам и подкрепям т.нар. дясно бе не точно идеологията, а нещо съвсем друго – необходимостта от повече нормалност.

За известно време бях член на ДСБ. Записах се, когато те бяха в долна мъртва точка, още преди възникването на Реформаторския блок. И това беше отчаян жест – да се опитам да помогна, ако мога някак да се съхрани малкото разпознаваема нормалност, която сякаш изчезна от целия български политически спектър. Уви, [напуснах](https://yovko.net/non-party/) през лятото на 2015-та, защото блокът с бързи стъпки се превърна в най-голямото ми разочарование, а поглеждайки на ДСБ отвътре, осъзнах че разбиранията ми са твърде либерални и широкоскроени за една дясно-консервативна формация. И отново се превърнах в част от малцинството без политическо представителство.

Когато преди месец и нещо написах [предишния си текст](https://yovko.net/different-battle/) не знаех, че само 2-3 седмици по-късно Христо Иванов ще обяви проект с толкова съвпадения с моите разсъждения по темата:

> Едно по-широко обединение на прогресивните хора (и с по-леви, и с по-десни убеждения), което да поиска властта, защото – първо – е неотложно да извърши съдебната реформа – и второ – да ограничи корпоративните зависимости като вместо това премести акцента върху малкия и средния бизнес и образованието, за да може повече хора да намерят препитанието и мястото си в обществото, би имало нелоша база за отскок. Особено ако заявката е направена от хора с позиция и репутация, без зависимости с миналото.

[Да, България](http://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) още не съществува официално, но вече изглежда като това, което винаги е липсвало в българската политика – прагматична формация, която назовава ясно проблемите и търси и предлага решения за най-спешните от тях. Стъпила е не на шаблонна идеология, а на граждански потенциал с експертна компетентност и си поставя за цел най-нормалното желание за справедливост и по-добър живот.

И когато преди няколко дни получих обаждане от Христо Иванов с покана да се включа в Инициативния комитет, разбира се, че дадох съгласието си. Само няколко дни по-късно в Пловдив се събрахме шепа хора и решихме да организираме среща-разговор, която беше много вдъхновяващо преживяване. Съвсем скоро ще публикуваме видеозаписа. Разбира се, най-важно бе това, което чухме и си казахме, но надеждата в препълнената зала бе най-зашеметяващото невербално усещане.

Този пост обаче има друга цел – да станем повече. Казвам го открито. Не защото [Да, България](http://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) има нужда от това, а защото всички имаме нужда от завръщане на нормалността. Имаме потребност от онова усещане за базова справедливост, което е нужно за да започнем отново да вярваме на институциите, които са призвани да ни пазят, да установяват правила и ред, валидни за всички, а не изкривени от присвоилите държавно-корпоративния интерес. Имаме нужда от това, за да започнем да виждаме плодовете от труда си. Имаме нужда да върнем усещането си за общност, усещането че нещата зависят от нас, а не от треторазредни сценаристи. Нужен е отново онзи възрожденски дух, който е карал българите да жертват всичко не за нещо друго, а за образованието на децата си, за да могат със знанията си да върнат България в семейството на европейските държави.

Имаме шанс да съществува партия, отворена към гражданите, разчитаща на тяхната експертиза и подкрепа. Партия, която [се финансира от лични дарения](http://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net#dari) и се отчита публично как разходва средствата. Би било чудесно, ако можете да заделите сума според възможностите си, за коледно дарение и да подкрепите начинанието.

Сега е важно да се проведе Учредително събрание и да наберем членове – нужно е тази формация да има стабилна и жива база от съмишленици – активни хора с идеи. Тези които вече са почувствали, че [Да, България](http://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net) е нещо, което припознават, могат да се регистрират за повече информация на сайта, ако още не са го направили. Тези пък, които искат да помогнат с някакви лични усилия, е добре [да споделят с какво биха се ангажирали](http://dabulgaria.bg/da-rabotim-zaedno/?ref=yovko.net), тук има и отметка, дали бихте искали да се присъедините.

Обръщам се специално към тези, с които се познаваме и си вярваме, тези от вас, които искат да са членове (и евентуално учредители) на бъдещото движение – да ме потърсят лично или пък [някой друг от 77-ната от Инициативния комитет](http://dabulgaria.bg/?ref=yovko.net#chlenove%5Fik), когото познават, за да подпишат декларация за членство. С мен можете да се срещнете в Пловдив.

Бързаме да наберем нужния по закон брой хора още преди Нова година, затова моля, не се колебайте дълго!

> Не вярвам в едновременната поява на ново ляво и ново дясно, които да запълнят политическия вакуум. Преди това, битката е друга – бъдещето срещу миналото. И в нея трябва да сме повече и сдружени.

P.S. Снимката е на Фей Методиева. Използвам я с нейно позволение.
### Битката е друга
URL: https://yovko.net/different-battle/
Last updated: 2020-12-26T12:03:40.000Z
Независимо от това каква е личната оценка на всеки българин за отминалите избори и за победилият, той е новият президент на България за следващите 5 години. Аз не гласувах за него, по същата причина, поради която не гласувах преди 5 години и за Росен Плевнелиев – не повярвах, че е в състояние да се откачи от партията, която го издига. Президентът Плевнелиев обаче ме изненада приятно в огромна степен – такава, че да съжалявам, че няма да има втори негов мандат. Иначе тези, които не повярвахме на Радев, остава да следим всяка негова стъпка за да потвърдим или разсеем опасенията си.

По-интересен е въпросът с обичайното „А сега накъде?“ или по-скоро възможните отговори. От една страна звучният шамар за ГЕРБ е нещо много хубаво, защото самозабравянето и липсата на реформи ни върнаха там, където бяхме и с първия кабинет на Борисов (ако не и по-зле). От друга – пространството, което отваря ГЕРБ е възможно да бъде запълнено от всякакви други популисти и псевдопатриоти. Друга е темата, доколко това пространство изобщо е налично, докато не го потвърдят евентуални скорошни парламентарни избори.

Тревожно ми е, че за запълването му няма много смислени алтернативи. Реформаторският блок приключи безславно. Доверието, което получиха и непростимо пропиляха ще се върне като възмездие на следващи избори, оставяйки ги в хрониките като патерицата на ГЕРБ, която дори още днес вече е ненужна. От същестуващите проекти [ДЕОС](http://deos.bg/?ref=yovko.net) за мен са най-оптимистичната опция, макар да съзнавам скромното им влияние върху обществото. За някого другиго може би това ще са „Зелените“ или „Движение 21“, но те също имат скромна електорална тежест.

Носи се слух, че предстои нов десен проект. Но само предходното изречение съдържа вече един основен и един вторичен проблем с него. Основният е, че този проект все още е слух. От една страна, защото той вече закъснява, а от друга – че повтаря грешката първо да бъде дефиниран и едва после отворен към гражданите, вместо да бъде обратното. Същото беше и с РБ, на който някак му беше присаден граждански съвет, но той после беше изолиран в ъгъла. А гражданите така и ги забравихме. Ненаучените уроци са най-черната ни орисия…

Вторичен проблем е акцентът върху дясното. Опасявам се, че текущият ни политически пейзаж вече има драстична необходимост и от прогресивно ляво, и от прогресивно дясно, а и от прогресивен център. Общото между тях е прогресивното. Прогресивен означава напредничав, модерен, демократичен, свободолюбив, свободомислещ, развиващ се. Обратното на прогресивен е ретрограден, назадничав… А ние ретроградни ляво, дясно и център си имаме от зората на демокрацията – и те ни дърпат назад до ден днешен. Иначе казано, не можем да продължаваме да търсим ключа за бъдещето ни единствено в дясното.

Едно по-широко обединение на прогресивните хора (и с по-леви, и с по-десни убеждения), което да поиска властта, защото – първо – е неотложно да извърши съдебната реформа – и второ – да ограничи корпоративните зависимости като вместо това премести акцента върху малкия и средния бизнес и образованието, за да може повече хора да намерят препитанието и мястото си в обществото, би имало не лоша база за отскок. Особено ако заявката е направена от хора с позиция и репутация, без зависимости с миналото.

Популисткият вот идва от хора, които не виждат перспективи пред себе си, не се чувстват част от обществото и затова са склонни да залитат ту към един, ту към друг „спасител“. Вместо да стоим и да гледаме как ще ги подхлъзнат към Трифонов, Марешки, Каракачанов и/или… Путин, тези хора трябва да бъдат увлечени в позитивна и прогресивна посока. Да се припознаят като част от нея за да я подкрепят.

Не е популизъм, нито социализъм да търсиш баланс в разпределянето на богатството в едно общество, просто защото крайното дисбалансиране води до революционни ситуации (а те пък и до комунизъм понякога) – класически уроци от историята.

Не вярвам в едновременната поява на ново ляво и ново дясно, които да запълнят политическия вакуум. Преди това, битката е друга – бъдещето срещу миналото. И в нея трябва да сме повече и сдружени. Не е утопия, нито емоция. Зрялост е нужна. И разум.
### Опасният референдум
URL: https://yovko.net/dangerous-referendum/
Last updated: 2020-12-26T12:03:59.000Z
Политическите партии в България страдат от една обща болест – пълната липса на дългосрочна визия и далновидност. Понякога са толкова заровили главите си в пясъка, че няма да усетят и собственото си обезглавяване. Не е като да не им се е случвало и преди, и след девети, а уви, и преди и след десети.

Както и предположих в предишния си текст, [очакванията на тези избори са за висока активност, която се проектира и към референдума](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2016/10/27/2852129%5Falfa%5Frisurch%5Fza%5Fizbori%5F2016%5Fvisoka%5Faktivnost%5Fi/?ref=yovko.net).

Съмнения, че 20%-овата граница, която задължава Парламентът да се произнесе по въпросите, повдигнати на референдума, ще бъде премината няма. Това със сигурност, ще се случи. По-лошото е, че вероятността да се стигне до активност и резултат, който задължително да стане закон е съвсем реална. Ще каже някой, такава е волята на народа – и ще е прав, с едно дребно, но важно уточнение, а то е, че мнозинството не осъзнава рисковете. Волята му е (за пореден път) изградена върху емоции и внушения, които му звучат добре, но имат малко общо с истината. Живо доказателство е, че според горното изследване, от линка по-горе, 74% от хората смятат, че гласуването е право и не бива да бъде задължение, но въпреки това 52% смятат да гласуват ЗА задължително гласуване?!

Brexit също формално е воля на народа, ама… последствията тепърва ще излизат на повърхността. А провокаторите, първи изоставиха кораба…

Та, понеже политическият ни елит допусна грешката да се прави, че референдум няма, може скоро в учебниците да се изучава как не се прави така или как това е най-лесният начин да спечели дори най-наивната и популистка теза.

Защото нагласите в обществото (пак според горното проучване) при липсваща разяснителна кампания и сблъсъци на различни мнения са да подкрепят и трите глупави тези – мажоритарна система, задължително гласуване и орязване на субсидиите. В комплект! Това резюмирано в едно изречение е – ГЕРБ завинаги на власт. И минимален шанс да ги смени единствено някой голям като тях. А да виждате такъв на хоризонта?

И ако за ГЕРБ (и донякъде БСП и ДПС) е разбираемо да си натискат парцалите и да оставят Слави да наежва тълпите (уж, против статуквото), то не проумявам къде спят останалите?

> Комбинацията от мажоритарна система, задължително гласуване и близки до никакви субсидии за партиите е убийствена за цялата политическа система на България и може би дори по-страшна от амбициите на болни егоцентрици като Ергодан или Путин за обширни президентски правомощия.

Ако не сте виждали [тази карта, време е да го направите – такъв щеше да е Парламентът ни сега, ако на предходните избори системата беше мажоритарна](https://mazhoritarni-izbori.com/?ref=yovko.net). Видими резултати! Стабилност завинаги!

Какви са разумните според мен опции?

Както писах и преди два дни – едната възможност е да се гласува с тройно НЕ. Това ще намали теглото на гласуващите с ДА и при недостиг на гласове референдумът да стане закон, ще показва ясно процентът на хората, които са против, така че при дискусиите в Парламента да не може да се спекулира, че може да са гласували недостатъчен брой хора, но почти всички са ЗА (както се случи наскоро в Унгария с референдума на Виктор Орбан).

По-големият риск е, че такова гласуване вдига и активността, съответно работи за това да се достигнат нужните гласове (3,5 милиона) за валидност на допитването, а мнозинството е с нагласа да казва ДА.

Другата опция е да не се гласува в референдума (малко известен факт е, че то не е задължително). Това ще натежи в посоката да не се достигне нужната активност, съответно да не е валидно допитването, но пък ще редуцира гласовете ПРОТИВ, с което може да се злоупотребява, че на негласувалите им е безразлично, а не че са били против.

Въпреки това, струва ми се, втората опция е по-малкото зло и прочитайки проучването днес, реших че няма да участвам в референдума, за да не повишавам излишно активността.

Ще гласувам само за Президент.
### Затишие пред буря
URL: https://yovko.net/calm-before-the-storm/
Last updated: 2020-12-26T12:04:21.000Z
Днес предпоследната страница на вестника, който чета, беше празна. Само най-долу в дъното имаше закачка – един прогрес-индикатор, който едва започва да се пълни с надпис „Зареждане на политическата обстановка…“

Шегата настрана. Общото усещане напоследък от твърде много неща е че… започваме отначало. Или се връщаме назад. [Агенти на ДС изскачат отвсякъде](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/25/2850841%5Ffotografut%5Fivo%5Fhadjimishev%5Fe%5Fbil%5Fagent%5Fna/?ref=yovko.net), цели [четирима са сред кандидатите в президентските избори](http://www.mediapool.bg/trima-ot-ds-kandidati-za-prezident-i-edin-za-vitseprezident-news254885.html?ref=yovko.net), а други от същите дори си позволяват да заплашват с репресии (нищо, че черният им дроб няма да позволи да доживеят мечтите си)…

Личното ми мнение е, че незвисимо от мантрата за *стабилност*, която предъвкват управляващите и пригласящите им фъфляци от Реформаторски блок в същото управление, можем да си позволим доза нестабилност с цената на това нещата да се върнат в правилната посока. А тя е [Европа, повече Европа и още Европа](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/mnenia/2016/04/15/2742937%5Fevropa%5Fmoje%5Fda%5Fse%5Fspravi/?ref=email%5Fcapital). Независимо от това, че ЕС не е в най-добрата си форма.

Струва ми се, че някак всички имаме нуждата да върнем силата и значението на думите в съзнанията си. Да върнем усещането за смисъла. Защото ако т.нар. хибридна война по света е нещо относително ново, то у нас, тя е ежедневие и действителност, в която сме принудени да живеем от промените насам. И това наистина е изтощителна война, защото буксуването убива – убива идеи, надежди, убива желанието за съпротива. А така убива и хора – невидимо, но съвсем реално.

И въпреки, че Реформаторски блок е вероятно най-голямото политическо недоразумение напоследък, то все пак успя да издигне [кандидат за президент, различен от останалата сива маса](http://www.bitelevision.com/trajcho-trajkov-sam-chovek-ne-mozhe-da-napravi-nishto/?ref=yovko.net). Разбира се, че това е единственият, за когото бих гласувал на предстоящите президентски избори. Дори не ми се иска да си представям, когото и да било от останалите като президент! Ще гласувам за [Трайчо Трайков](http://traichotraikov.com/?ref=yovko.net) не защото е кандидат на Реформаторски блок, а въпреки това. Дано сме повече!

Признавам, че не подкрепих Росен Плевнелиев, защото не бях убеден, че е в състояние да се еманципира от ГЕРБ. Оказа се, че съм го подценил. Плевнелиев се оказа възможно най-подходящият президент за времето, което сполетя България през мандата му. Той беше истинско попадение. Единственият кандидат с подобен потенциал сега е Трайчо Трайков. Точка. Няма други.

И докато на президентските избори единствената загадка е дали ще надделее разума, един залязващ шоумен реши да помпа рейтинга си с референдум. В моята глава кънти, че това е злоупотреба с инструмент на демокрацията за лични цели. Искрено се надявам някой ден Трифонов и компания да си понесат негативите!

~~Въпреки това ще участвам в шоуто му, защото този път президентските избори са *задължителни*, а това вероятно ще повиши и участието в референдума. Малко над 700 хиляди души (20% от гласувалите на предишните парламентарни избори) ще могат да задължат Парламента да се произнесе по въпросите, а като си знаем Парламента – по-добре не, благодаря! Предпочитам да заявя лично, че съм против!~~

Размислих! Няма да участвам в референдума. [Ето защо](https://yovko.net/dangerous-referendum/).

> Против съм мажоритарна избирателна система!

Категорично против! Това е най-сигурният начин да бетонираме статуквото на големите партии и да затворим всички шансове на малките да пробият. Това, че ще гласуваме за личности, а не за партии при мажоритарна система е наивна илюзия. Моето убеждение е, че [за България вероятно е най-справедлива смесена избирателна система](https://yovko.net/mazhoritarno-elektronni-razmisli/), но не повече от 30-50% от депутатските места да се избират мажоритарно. Текущият вариант на пропорционална система с преференции, дори още по-засилени, са даже по-добрата опция.

> Против съм гласуването да е задължително!

Винаги съм гласувал. Считам го едновременно за свой граждански дълг и право да влияя на управлението. Но… не приемам да е задължително. Това по замисъл е преди всичко право, което трябва да включва и възможността да не го упражня.

> Против съм и държавната субсидия за партиите да бъде намалена до 1 лев за глас!

Защото това е чиста проба популизъм, изсмукан от пръстите. Откъде се взе точно този 1 лев? Иначе определено бих подкрепил държавната субсидия на партиите да бъде намалена, но не и до 1 лев. Партиите са представителството на гласоподавателите си и принципно е ОК да получат държавна субсидия на база броя гласували за тях, защото тези хора са ги припознали за представители, и същите тези хора са данъкоплатци. По-малкото зло е с тази субсидия партиите да са зависими от гласоподавателите си, отколкото да търсят странични начини на финансиране, които са далеч по-злокобни като последващи зависимости. Идеята на субсидията е да гарантира, че малка партия, която има достатъчна електорална подкрепа, че да е влязла в Парламента, ще има субсидия, достатъчна да ѝ осигури някакъв минимум за да съществува. Не знам колко точно трябва да е размерът, но е очевидно, че няма как да бъде 1 лев на спечелен глас.
### Без коментар
URL: https://yovko.net/nocomment/
Last updated: 2025-12-24T20:32:10.000Z
From: Yovko Lambrev  
To: EVN България

Здравейте,

Бих искал да осъвременя/обновя данните за контакт, които имате за моя абонатен номер (XXXXXXXXXX) – Йовко Димитров Ламбрев (ЕГН XXXXXXXXXX).

Мобилният ми номер е XXXXXXXXXX, a email адресът ми е [yovko@xxxxx.xxx](mailto:yovko@xxxxx.xxx) – ако имате някакви други, моля да ги обновите с тези.

Това е валидно и за трите ми партиди при вас, както следва:

ИТН: XXXXXXX – Пловдив  
ИТН: XXXXXXX – Пловдив  
ИТН: XXXXXXX – Пловдив

Благодаря Ви предварително!

Йовко Ламбрев

---

From: EVN България  
To: Yovko Lambrev

Уважаеми господин Ламбрев,

Благодарим Ви, че се свързахте с нас.

Най-учтиво Ви информираме, че ако желаете да обновите данните по съответните партиди, е необходимо лично посещение от страна на титуляря или упълномощен представител в удобен EVN Офис и легитимация.

Надяваме се, че сме Ви били полезни. Оставаме на разположение!

С уважение,  
Отдел Връзка с клиенти  
Екип Доставка на електро и топлинна енергия  
„ЕВН Център за услуги“ ЕООД

---

From: Yovko Lambrev  
To: EVN България

Уважаеми EVN,

На сайта ви пише, че това упражнение може да стане по email – на този, на който ви пиша. Освен това, да разполагате с актуалните ми данни е единствено във ваш интерес. Така че, вие преценете дали да си свършите работата!

Лека, доходна и безаварийна!  
— Sent from my mobile

---

From: EVN България  
To: Yovko Lambrev

Уважаеми господин Ламбрев,

Благодарим Ви за предоставената информация. Тези данни ще бъдат използвани при необходимост от комуникация с Вас.

С уважение,  
Отдел Връзка с клиенти  
Екип Доставка на електро и топлинна енергия  
„ЕВН Център за услуги“ ЕООД
### 43-тото НС трябва да се саморазпусне незабавно
URL: https://yovko.net/43-parliament-resign/
Last updated: 2020-12-26T12:05:10.000Z
> “The difference between a democracy and a dictatorship is that in a democracy you vote first and take orders later; in a dictatorship you don’t have to waste your time voting” ― Charles Bukowski

През изминалата седмица с промените в Изборния кодекс 43-тото НС достигна и подмина низините и срамотиите и на предходното. С което категорично доказа, че вече не просто води безполезно и безпосочно съществуване, а вреди на демокрацията и бъдещето на държавата. Това е изчерпан парламент (btw и правителство) и трябва да прекрати съществуването си незабавно!

Никаква коалиционна култура и никакви шикалкавения не могат да обяснят безобразията, гласувани в пленарна зала. Всеки депутат, който е застанал зад идеите за:

- забрана за обявяване на социологически данни;
- забрана за едновременно провеждане на референдум и избори;
- вдигане на прага за преференция;
- заличаване от списъка след негласуване;
- гласуване в чужбина само в консулски и дипломатически представителства;
- забрана за местни коалиции;
- преразпределяне на гласовете, неподкрепящи никого при задължително гласуване;
- и дори самото задължително гласуване;

не може да се нарича демократ.

Извършеното в пленарна зала през седмицата е в посока ограничаване на волята на изразяване и тежестта на вота на суверена и е престъпление срещу усилията на всички хора, които мечтаят, борят се, а някои дори изстрадаха демократичния преход на България.

Ако в този парламент има малко хора, с поне малко чувствителност и морал, те трябва да напуснат незабавно!

Срам! #Оставка
### Гражданска инициатива за Тютюневия град
URL: https://yovko.net/tobacco-city/
Last updated: 2020-12-26T12:06:18.000Z
Тази вечер [тридесетина души се събрахме в Пловдив с идеята да създадем гражданска група за натиск](http://plovdiv.topnovini.bg/node/662343?ref=yovko.net), която да опита да застави институциите и местната власт да се ангажират с решение на проблема, който създадоха, допускайки разрушаването на сградата на ул. Одрин. За жалост той – проблемът – не се изчерпва само с този склад, защото обществена тайна е, че са заплашени още сгради в Тютюневото градче.

Поставихме си за цел да държим темата топла и над повърхността, защото потъването ѝ ще означава, че същата съдба ще сполети и други занемарени, но красиви и уникални сгради в града ни, които са не просто носители на история – но и важна част от бъдещето, ако искаме то да притежава морал, различен от ценностната система на късогледото търсене на бърза печалба от апетитен парцел. Ако искаме съграждани с усещане за общност и управници с чувствителност към обществения интерес.

Паниката след този гаф е видима. Реакциите на институциите са неадекватни. И това трябва да бъде използвано! Прокуратурата трябва да свърши своята работа, Общинският съвет да влезе в ролята си на местен парламент, който представлява гражданите си, вместо селектирани лобита, и като минимум следва главният архитект на Пловдив да подаде оставка или да бъде уволнен. А ние – гражданите – не трябва да спираме да го изискваме.

Този случай може да бъде запомнен просто със смъртта на една сграда. Уви, няма да е последната, ако проспим това! Но може да се запомни и като капката, която преля чашата на търпението на едно гражданство, което се събужда и *звучно заявява, че повече така не може*! И да не престава да диша във врата на всички овластени по значимите теми в града ни, а и в държавата.

Това може да се случи, ако сме #заедно и си повярваме. И станем повече…

Утре, в 16:00, пред съборената сграда в Пловдив ще се съберем отново да поговорим как да действаме, а и да станем повече. Нужно е да бъдем повече, за да имаме тежест. Започнахме подписка и по закон трябва да съберем като минимум 50 души под нея, което почти се случи още тази вечер, но колкото повече хора се разпишат толкова по-добре. Дори да нямате възможност да участвате активно, поне елате и се подпишете утре.

За съжаление прогнозата е за дъжд, но въпреки това се надяваме да бъдем #заедно.
### Заедно
URL: https://yovko.net/together/
Last updated: 2020-12-26T12:05:46.000Z
Наистина адски срамно и тъжно е [това, което се случи в Пловдив със сградата на ул.“Одрин“](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/03/07/2718418%5Fsuborenata%5Fsgrada%5Fse%5Fokaza%5Fpametnik%5Fna%5Fkulturata/?ref=yovko.net), но… иронията и умотворенията на някои софийски „приятели“ ми идват леко в повече…

Понеже с какво е по-различно положението на баните в Банкя, Овча купел или Горна баня от това на тютюневото градче в Пловдив? Успя(ва) ли София да ги спаси? Ами Захарната фабрика? Ами Пивоварната на братя Прошек? А Сердика? Къщата с ягодите? Къщата на Пейо Яворов? Тази на Стефан Стамболов? Да не споменавам загиналите жени под самосрутилата се сграда на Алабин? От позицията на какъв по-позитивен опит иронизирате?

Нямаме различни врагове. Врагът е общ. A е силен, защото ‪#‎заедно‬ е само дума, в която не вярваме достатъчно.
### За Републиката
URL: https://yovko.net/zarepublikata/
Last updated: 2020-12-26T12:06:38.000Z
Ако през последните дни до вас не е достигнал [Манифестът](http://zarepublikata.eu/?do=manifest&ref=yovko.net), който циркулира из Интернет, значи е крайно време да преразгледате информационните си източници, медиите и хората, които следвате в социалните мрежи.

Вече стана ясно, че [негови автори са четиримата професори Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров](http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/03/2715467%5Fmanifestut%5Fza%5Frepublikata%5Fna%5Fchetirima%5Fprofesori/?ref=yovko.net), а го припознават и подкрепят [още доста личности с изявена гражданска позиция](http://zarepublikata.eu/?do=iniciatori&ref=yovko.net). Всъщност абсолютно всеки може да подпише Манифеста, ако споделя изказаното в него. Вчера [в София е имало и среща](http://clubz.bg/36326-30%5Fgrajdani%5Fstiga%5Fveche%5Fotstyplenie%5Fda%5Fspasim%5Fsvoqta%5Frepublika%5Fsnimki?ref=yovko.net) на живо.

Вече се започна с мнителност и критики, че дела трябвали, а не думи… или че подобни инициативи нямат шанс. Затова бързам да заема обратната позиция, независимо колко голяма или малка е вероятността [„За републиката“](http://zarepublikata.eu/?ref=yovko.net) да повлияе на събитията. Защото именно граждански групи за натиск върху политическите „елити“ и партиите са пътят към възстановяване на равновесието и загърбения Обществен договор. Политическите формирования в днешна България, оплетени в компромиси и зависимости, очевидно не са в състояние сами и без граждански натиск да извършат нужните реформи и да продължат във вярната посока.

Голямото ми разочарование – Реформаторски блок – се провали толкова звучно, защото допусна две фундаментални грешки – едната, че в зародиш побърза да се самоопредели по ляво-дясната координата като десен проект, с което затвори вратите пред мнозина и се наложи да се самоизгради чрез (или въпреки) скелетите от гардеробите на маргинализирани десни партии и да припознае лидерите им, повечето от които не заслужаваха такива бонуси. И втората – по-голямата – извършена не без влиянието на същото котило „лидери“, които съзнавайки собствената си безполезност се погрижиха да елиминират заплахата от силно гражданско влияние, с което да се съобразяват. Една единствена партия от блока събра кураж да излезе в опозиция в името на някакъв морален принцип.

Затова гражданските формирования за натиск имат своето място – да изискват, да бъдат коректив, и да пазят посоката – особено ако акумулират собствена тежест и си извоюват влияние. За което ще трябват и дела, разбира се, но нека не забравяме, че в началото е словото. И така трябва да бъде! И да върнем значимостта на това какво се казва, пред това кой го казва. Защото само в превзетата държава повече тежи думата на силните, отколкото силата на думите. И всяко усилие, което да обърне това е стъпка в правилната посока. Текущият политически „елит“ е напълно компрометиран и изчерпан. На ход наистина сме всички… гражданите, обикновените хора! И да – щом е нужно – пак отначало!…
### La petita rambla del Poble Sec
URL: https://yovko.net/la-petita-rambla-del-poble-sec/
Last updated: 2020-12-26T13:34:34.000Z
Няколко приятели вече ме попитаха [дали Барселона няма да ми липсва](https://yovko.net/adeu-barcelona-hello-plovdiv/). И единственият възможен отговор е: „Разбира се“. Вероятно точно както ти липсва всяко място, където ти е било уютно. Но пък със сигурност ще се връщаме често насам, даже първото вече е планирано. Затова днес – седмица преди заминаването – споделям една песен вместо довиждане.

[Cesk Freixas](http://ceskfreixas.cat/?ref=yovko.net) е музикант с позиция и мисия. От тези, които днес са тъжно малко. Такива, които творят заради посланията в музиката и думите, с които да събудят останалите. Творци-знамена. Затова избрах именно негова песен за довиждане, въпреки че не споделям особено политическите му възгледи. Тя е от албума му „La Mà Dels Qui T’esperen“ – може да се намери в Apple Music, вероятно и в Google Play. Така се случи, че с тази песен започнахме преди време обучението си по català.

Песента се казва „La petita rambla del Poble Sec“ и в превод означава нещо като „Малката уличка в Поблa Сек“. Poble Sec е квартал в Барселона, близо до пристанището, а името на уличката, възпята в текста е Blai – която всъщност е една пешеходна алея с много чаровни заведения по нея.

Песента е типична за т.нар. стил [rumba catalana](https://en.wikipedia.org/wiki/Catalan%5Frumba?ref=yovko.net), който е смесица от фламенко, рокендрол и кубински вокални влияния. Създаден е в един друг емблематичен квартал на Барселона – Gràcia – от местните роми през петдесетте години на миналия век.

Опитах да направя един нескопосан превод на текста, но… домашното Grammar Nazi не го одобри и се възползва от правото си на президентско вето, затова комуто е любопитно за какво иде реч в песента ще трябва да се задоволи с [този горе-долу читав превод на английски](http://lyricstranslate.com/en/la-petita-rambla-del-poble-sec-poble-secs-little-avenue.html?ref=yovko.net).

А ето го и самият бар La Bohème – той си се казва точно така и си е там – накрая на улица Blai, точно както започва песента…

![DSCF5822](https://yovko.net/content/images/2015/11/DSCF5822.jpg)
### Don’t spoof the momentum
URL: https://yovko.net/dont-spoof-the-momentum/
Last updated: 2020-12-26T12:07:14.000Z
Това е една невзрачна картинка:

![MAC clone interface](https://yovko.net/content/images/2015/11/macspoof.png)

Представлява поле в web-интерфейса за настройки на домашния ми WiFi рутер, където ако напиша произволна комбинация от вида xx:xx:xx:xx:xx:xx, където всяко xx е [шестнадесетично число (такова при основа 16)](https://en.wikipedia.org/wiki/Hexadecimal?ref=yovko.net) и натисна с мишката бутончето до него, ще сменя MAC-адреса на рутера ми. Толкова е лесно!

С това заклинание по-долу пък мога да си генерирам случаен MAC-адрес. Работи на Mac OS X, ще сработи с Linux и повечето UNIX-базирани неща. Изглежда странно за неизкушен наблюдател, но *не е нужно да разбираш как работи*. Ще сработи и с copy & paste. И веднага връща отговор. Колкото пъти го пусна все ще е различен и все ще върши работа.

$ openssl rand -hex 6 | sed 's/(..)/\\1:/g; s/.$//' cf:91:34:2c:65:aa

Сега мога да използвам полученото като напиша в терминала на Mac-а си:

$ sudo ifconfig en0 ether cf:91:34:2c:65:aa

Готово. Смених MAC-адреса на компютъра си с нов и напълно случаен. ОК – това не е точно смяна, но може да е в сила достатъчно постоянно или пък достатъчно кратко време – колкото ми е нужно. Нарича се *spoofing*, когато се опитваш да се представиш за нещо друго или някой друг. Простичко търсене в Google за *spoof mac address* или *change mac address* ще ви засипе с допълнителни идеи по темата.

Това по повод предложения [законопроект за промяна на ИК](http://parliament.bg/bills/43/554-01-174.pdf?ref=yovko.net) и как с MAC-адреса сме щели да осигурим да не гласуват повече от трима…

Ясно е, че нетърпението е голямо. Ясно е, че обществото очаква отговор от политиците след референдума, но е добре този отговор и да е адекватен, защото дяволът е в детайлите. А детайлите, които търпят критика в предложения законопроект съвсем не се изчерпват с горното, но то вади очи и предизвиква турбуленции в главите на хора, които са се занимавали поне мъничко с мрежи, Интернет и комуникации.

Не е ли време подобни чернови да минават на обсъждане в някакъв публичен формат – граждани, експерти – преди да са стигнали до Парламента? Почти вече живеем в Интернет, по света има добри опити за публично обществено online сглобяване на документи и предварителното им обсъждане. Темата е експертна, какво значение имат тук партийните оцветки?

Очакванията на обществото (или поне на рационалната част от него) са нещата с електронното гласуване да се направят, ако не съвършено, то поне задоволително добре. Да се подменят тези очаквания с нахвърляни на коляно текстове не е добра идея.

Да spoof-нем този импулс в надеждите и очакванията на хората е по-лесно, отколкото с MAC-адреса. Това ли искаме?
### I, Simulation
URL: https://yovko.net/i-simulation/
Last updated: 2018-05-26T11:12:00.000Z
Когато научих, че [Aral Balkan](https://ar.al/?ref=yovko.net) ще бъде keynote speaker на тазгодишния [OpenFest](http://www.openfest.org/?ref=yovko.net), който се случи през уикенда, се зарадвах адски много. И не – не просто защото той е отличен презентатор, а той наистина е толкова добър, че мнозина могат да се учат от него. А защото има какво да каже в много важни посоки, които напоследък всички (и аз не се изключвам от това число) подценяваме. А е много, ама много крайно време да се замислим.

Като започнем от виртуалното ни Аз, [с кого, какво и къде споделяме](https://yovko.net/signal/), какви цифрови следи оставяме в една или друга платформа, какви услуги използваме, на какви доставчици и при какви условия се доверяваме… минем през разсъжденията за политическите и икономически влияния в днешния свят, корпоративната структура и финансови модели… запитаме се дали [класическите схеми за финансиране на startup-и са безобидни](https://yovko.net/startup-temptations/) и дали приемайки всяка цена за да случим идеята си е най-доброто нещо за света и потребителите ни… или [дали не е време за поредната еволюция в обществено-икономическите отношения](https://yovko.net/future-ready/) помежду ни…

Aral защитава и обяснява прекрасно онова, заради което едно време българската free/open source общност се поразделихме на два лагера – а именно дали това, че едно нещо, което е free (as a freedom) или open source е достатъчно за да бъде то по-добро…

Той много ефектно размахва и един голям предупредителен флаг към всички, които все се подлъгват по безплатни услуги и продукти, а е крайно време да забравим за тях. Защото цената, която косвено плащаме е висока (а може още и да не можем да си представим колко скъпо може да ни излезе някой ден).

Когато преди малко повече от година го открих (виртуално) – попадайки на един видеозапис на негова презентация – видях един различен визионер, който дано бъде чут от повече хора. Ние отново живеем с погрешните нагласи, че визионерите трябва да излязат от някоя голяма корпорация, а това никак не е задължително, и може би гледаме в грешната посока. Не само за визионери…

Лекцията на Aral Balkan на OpenFest беше много добра и който не е успял да я гледа на живо или online в събота, силно препоръчвам да изгледа записа и да запълни този пропуск.

Някои ще кажат, че им идва твърде емоционално, други вероятно твърде параноично, а трети, че е… много дълго, но отделете едни 60 минути от живота си и го изгледайте. Сигурен съм, че сте пропиляли повече време за далеч по-маловажни неща.
### Signal
URL: https://yovko.net/signal/
Last updated: 2015-11-05T16:38:32.000Z
Реших да редуцирам каналите си за връзка, най-вече по отношение на всевъзможните messenger-и за директни съобщения.

Винаги предпочитам електронната поща за основна комуникация, понеже мога да подреждам (или пренебрегвам) по приоритет писмата, които заслужават внимание и евентуален отговор, и разполагам с end-to-end *криптиране* при нужда. Тук е актуалният ми [PGP ключ](https://keybase.io/yovko?ref=yovko.net). А ако не знаете някой от моите email адреси, винаги можете да ползвате [този начин](https://yovko.net/contact/).

Преглеждам пощата си поне един-два пъти дневно, освен когато съм в почивка, без Интернет или работя по някой спешен проблем или проект. Но не получавам нотификации за нея на смартфона си – това е адски разсейващо и контрапродуктивно. „Любимо“ ми е някой да ми звънне по телефона с изречението: *Току-що ти изпратих mail. Видя ли го?*

За директни съобщения занапред ще използвам основно [Signal](https://whispersystems.org/?ref=yovko.net) на Open Whisper Systems като прилична база за отворена и сигурна платформа, която заслужава да бъде ползвана, популяризирана и подкрепена от потребителите. Временно, като резервна опция, оставям и [WhatsApp](https://www.whatsapp.com/?ref=yovko.net) заради няколко близки приятели, които предпочитат навика и не осъзнават необходимостта от сигурна комуникация, поради което ще отнеме време да бъдат убедени.

> "I don't need privacy, I've nothing to hide" argues "I don't need free speech, I've nothing to say." Rights = Power [https://t.co/AOMc79DIOS](https://t.co/AOMc79DIOS?ref=yovko.net)
> 
> — Edward Snowden (@Snowden) [November 4, 2015](https://twitter.com/Snowden/status/661938964304166912?ref=yovko.net)

Okay, ако сте с iPhone или Mac можете да ми изпратите и iMessage като друга резервна опция, с едно наум, че сигурността и там е според зависи от Apple.

Принципно не ползвам Skype освен след предварителна уговорка за конкретен разговор. Нито Viber и Facebook Messenger (те дори не успяха да ми харесат). Спирам също и Hangouts, и Telegram, както и всякакви други, защото ми идват в повече.

Опитайте [Signal](https://whispersystems.org/?ref=yovko.net) – семпло и леко приложение – за криптирани писмени съобщения и *разговори*. Освен, че е свободно и open source е и *безплатно*. Има го за [iPhone](https://itunes.apple.com/us/app/signal-private-messenger/id874139669?ref=yovko.net) и [Android](https://play.google.com/store/apps/details?id=org.thoughtcrime.securesms&ref=yovko.net), а скоро и за web. И даже Snowden го благослови 😉

> I use Signal every day. [#notesforFBI](https://twitter.com/hashtag/notesforFBI?src=hash&ref=yovko.net) (Spoiler: they already know) [https://t.co/KNy0xppsN0](https://t.co/KNy0xppsN0?ref=yovko.net)
> 
> — Edward Snowden (@Snowden) [November 2, 2015](https://twitter.com/Snowden/status/661313394906161152?ref=yovko.net)
### Буря в каца с лайна
URL: https://yovko.net/shit-storm/
Last updated: 2020-12-26T12:47:42.000Z
Че [не се прави така, както го направи финансовият министър Горанов](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/03/2641768%5Fs%5Foriazvane%5Fna%5Fbonusi%5Fi%5Fzaplati%5Fv%5Fposledniia%5Fmoment/?ref=yovko.net) е ясно. Освен ако това не е стъпка от някакъв мъглив политически танц, което може да се оцени от странно до тревожно.

Че [МВР трябва да се реформира спешно и решително](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/03/2642440%5Fbuchvarova%5Fmvr%5Fima%5Fnujda%5Fot%5Fpromiana%5F-%5Frastej%5Fza/?ref=miniurl) също е ясно. А и моментът е подходящ – очевидно властта има подкрепата на обществото, току-що препотвърдена повече от категорично на местните избори. Кога, ако не сега?

Че [Борисов ще отстъпи](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/04/2642622%5Fborisov%5Fotstupi%5Fza%5Fobezshteteniiata%5Fpri%5Fpensionirane%5Fv/?ref=yovko.net) (дано само частично) е не по-малко ясно. Както е ясно, че със сигурност в МВР има свестни хора и не всички са корумпирани. Всички познаваме такива, но… Тези свестни и некорумпирани хора често са широко-затворили очи пред безчинствата на „колегите“ си.

Такива свестни хора подкрепиха, поне на думи и съвсем в началото онези летни протести, които имаха потенциал да променят България, но началството бързо им скръцна със зъби и те се появиха след това маскирани, озъбени и без отличителни знаци срещу гражданското недоволство. И биеха и нарушаваха закона… не само в нощта на белия автобус. Без напън за обмисляне дали не сме от една страна на барикадата…

А сега очакват разбиране и съчувствие?…

Тези, които са призвани да пазят реда и закона, вчера се държаха като футболни хулигани и го прегазиха най-безцеремонно. Демонстрираха сила и простащина. И отново заплашваха граждани – неясно в каква роля. [Днес продължават!](http://clubz.bg/30051-centyryt%5Fna%5Fsofiq%5Fe%5Fblokiran%5Fprotesti%5Fv%5Fcqlata%5Fstrana%5Fna%5Fjivo?ref=yovko.net) (Свестните в МВР нещо недовиждат, или пак колегиално мълчат?) И това не е дреболия, защото тук размислите спират. Тук всичко свършва и се срутва…

P.S. Реакциите на [ДПС](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/03/2642071%5Fdps%5Fzashtiti%5Fprivilegiite%5Fza%5Fsektor%5Fsigurnost/?ref=yovko.net), [БСП](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/03/2642413%5Fi%5Fbsp%5Fpodkrepi%5Fprotestirashtite%5Fslujiteli%5Fna%5Fmvr/?ref=yovko.net), [омбудсмана Мая Манолова](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/04/2642492%5Fochakvam%5Fborisov%5Fda%5Fkompensira%5Fdeficita%5Fna%5Fuvajenie/?ref=yovko.net) и [синдикатите](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/04/2642706%5Fsindikalisti%5Fne%5Fpriemat%5Fkompromisite%5Fna%5Fpravitelstvoto/?ref=yovko.net) говорят еднозначно. [И не за хубаво](http://vevesti.bg/47927/ilian-vasilev-tozi-pat-politsaite-sa-provodnitsite-na-destabilizatsiata/?ref=yovko.net)…

P.P.S. Фактът, че ДПС критикува Румяна Бъчварова, а мълчи като свестен полицай от системата на МВР за Горанов е двойно по-любопитен. И още толкова опасен!

P.P.P.S. И да… Не се извинявам за заглавието! Още по-малко за иронията…
### Между емоциите и разума
URL: https://yovko.net/emotions-rationality/
Last updated: 2020-12-26T12:48:32.000Z
Че българинът гласува емоционално, а не рационално отдавна не е новина. Но ме изненадва реакцията на хора с претенции да гласуват прагматично, а след резултатите да се обливат в емоции.

Някъде скоро попаднах на една от онези остроумни картинки, които циклят из Мрежата – на нея имаше едно уравнение (цитирам по памет, понеже не си спомням къде е източника):

> Щастие = Реалност – Очаквания

Иначе казано… приятели, сверете си очакванията 😉 Ако те са твърде големи, по-големи от реалността, ще имате отрицателно щастие, по-известно като нещастие 🙂

Аз не мисля, че резултатите от референдума са лоши. Не съм очаквал по-добри. Позицията е категорично изразена от тези, които са счели за нужно да я изразят. При това изразена въпреки процедурните номерца и затруднения. Окей – по закон гласувалите не са достатъчно, за да бъде директно валиден референдума, но нека да си спомним, че бариерата е поставена доста високо умишлено от същото това политическо статукво, което брани лоения си комфорт. Да не говорим, че това с активността е една безумна математика, понеже нашата държава така и не е решила както трябва проблема с избирателните списъци и раздуването им с мъртви души. А ако не знаем колко са избирателите каква активност изобщо пресмятаме??

Та, аз виждам много интересни неща в резултатите от референдума – разпределението по възраст показва, че дори и по-възрастните хора (60+), които принципно са най-консервативни и се притесняват от технологични нововъведения не се отличават от категорично изразената позиция ЗА. Разбивката по партии също е адски интересна, понеже дори електоратът на партиите, които бяха гласно против е раздвоен и почти половината и от техните гласоподаватели са се еманципирали от партийната повеля. А това, драги зрители и радиослушатели е ПРЕКРАСНА новина, понеже партиите започват да не успяват да водят за носа дори твърдите си електорати!

Референдумът все пак постигна достатъчна тежест да бъде задължително да мине през Парламента. А това е хубаво, защото парламентарно представените партии ще трябва ясно да декларират позиция. Такова категорично ДА е трудно да се неглижира дори и от клинични гьонсурати.

Що се отнася до технологичния спор за конкретната реализация (доколкото е възможен, защото на практика той към момента е труден при безкраен брой голи хипотези) – аз останах разочарован от колегите, които предпочетоха иронията и позицията „това няма как да стане“. Разочарован не от капацитета им като експерти, а въпреки това. Защото работата на всеки експерт е да предлага решения, понякога не съвършени, но възможно най-работещите. Самоцелният перфекционизъм не винаги е полезен, особено когато си на фаза мечта или прототип.

В моят професионален път съм имал и провали и успехи, но това което научих по пътя си е да избягвам да работя с хора, които те посрещат с „това няма как да стане“. Животът е твърде кратък за да се заобикаляте с такива хора. Може да не е лесно, може да крие рискове, но всяко нещо е невъзможно докато не стане възможно по един или друг начин. Всеки бизнес-човек ще каже, че рискът не е лошо нещо, ако е управляем. А работа на технологичните хора е не само да си свършат добре работата в детайлите, защото да – дяволът е в детайлите – но и да свършат тази работа, от която някой има нужда. Нарича се възможност, ниша, you name it…

В същия момент бих помолил за разбиране и другата страна, която иска да има е-гласуване, но няма експертността да прецени сложността на задачата и очаква, че някой ще предложи перфектното решение, понеже „щом банкираме електронно, значи може и така да гласуваме“. Това от гледната точка на неспециалист е адски логично и вярно, но на експерта това звучи безумно и му вади пара от ушите.

Най-лошото, което може да се случи е да продължим да се замеряме с „литературни“ доводи вместо да оставим на всеки неговото. ИК си свършиха не лошо работата с „продаването“ на идеята на хората, особено без подкрепата на политиците (а може би пък това помогна!), те пък с референдума принуждават Парламента да „купи“ идеята, и ако там не я заметат в ъгъла, експертите са на ход… А между другото, не рядко точно тези, които са казвали „това няма да стане“ дават след някакво време най-добрите идеи как да стане.

Нека не живеем с илюзията, че от утре веднага ще може да гласуваме и електронно. Важно е да мине новият закон за е-идентичност, който изглежда много добре като предложениe. Важно е да се реши и проблемът с доверието и одитабилността на една бъдеща платформа за е-гласуване. Важно е и кой и как ще я реализира, защото с подхвърляне на туитове и коментари тук-там определено няма да стане със сигурност 🙂

И тук е моето притеснение – не виждам тази фигура (или екип), която да е разпознаваема в обществото и да получи общественото доверие, но и политическата подкрепа, да сътвори такава платформа (и процедури). Понеже без категорична политическа воля и подкрепа ще е трудно. А ако е само формална, каквато изглежда в момента, ще е хипер-абсурдно.

Ако след местните избори на политиците им изглежда, че имат обществената подкрепа за текущия управленски формат, а е факт, че резултатите го показват, то това означава, че трябва и да имат куража да започнат работа по горното без шикалкавения и използвайки ясния вот, който обществото е изразило на референдума.

А за самите местни избори – при това отсъствие на идеи и лидерство – резултатите са според прогнозите. С т.нар. „левица“ в България е свършено, което отваря територия за нещо ново и дано да е смислено, ГЕРБ се бетонира където е, РБ запазва позиции, а по-либералните проекти в България (ДПС ООД не го броим за такъв) засега не успяват да излязат на повърхността, но и това ще се случи с времето. ДЕОС, не унивайте!

ГЕРБ очевидно ще бъде ключов политически субект за осезаемо време напред – добрата новина е, че са с про-европейска ориентация и това на което можем да се надяваме е там в бъдеще да тежат повече позициите на технократи като Томислав Дончев, Андрей Ковачев или Ева Паунова и по-малко на вътрешнопартийни кариеристи.

РБ продължава да не иска да отговори какво е – дори пред собствените си избиратели. И постепенно лидерите на съставните партии завиха към това да се харесват на твърдите си ядра, вместо да бъдат носители на промяната в българската политика. Продължават да не успяват да разпознават и адресират тази част от обществото, която искаше да види една по-отворена и по-гражданска политическа платформа, в която оста ляво-дясно е на заден план пред по-смислени и актуални теми като реформи, образование, устойчиво развитие, граждански активно общество, технологии, малък и среден бизнес, Европа… А тази част от обществото, за разлика от твърдите ядра, има потенциал да расте.

Привидният уют на класически „дясното“ има същия проблем със свиващата се възрастова пирамида, който и електората на БСП. А съвременният човек е многопластов, той е дясно-ляв, не обича клишета и етикети. Бъдещият още по-малко ще иска да се позиционира по една толкова скучна ос. Формациите с поглед напред би трябвало да го осъзнават… Дори либерално-консервативният модел е по-близо до съвремието, отколкото ляво-десният…

Вчера прочетох някъде, че резултатите показвали, че партиите надвили над гражданите. Аз пък мисля, че е точно обратното! Партиите опитаха да успят обществото, но не се получи. Освен може би донякъде с местните избори, но определено не се получи с референдума. За мен най-добрата новина е, че гражданско активното общество, колкото и крехко и политически разноцветно да е, успява да надскочи различията си в полза на общия обществен интерес, което е белег за узряване и не лош базис в сблъсъка срещу политическите елити. И занапред ще става все по-силно и невъзможно за заобикаляне!
### Местни избори 2015 и референдум за електронно гласуване
URL: https://yovko.net/local-elections-2015/
Last updated: 2020-12-26T12:49:31.000Z
Поради обясними причини (отсъствието ми от България през тази година) не мога да гласувам на местните избори в неделя. Зад граница ще мога да участвам единствено в референдума за електронно гласуване и както вече споделих, ще го направя в Барселона с „ДА“.

По отношение на местните избори, предвид безличната кампания, която тече – направо изпитвам интелектуално облекчение, че не трябва да гласувам. Много от политическите сили дори не намериха мотивация да публикуват на сайтовете си листите за общински съветници по региони. И [политическата сила, на която традиционно симпатизирам](http://reformatorskiblok.bg/?ref=yovko.net) не го направи, а от сайта им към днешна дата дори не става много ясно още в кампания за парламентарни избори ли се намираме или нещо друго се е случило междувременно. Възмутително неуважение към симпатизантите! Да не говорим за [„изпуснатите“ сътрудници на ДС в листите](http://desebg.com/index.php?option=com%5Fcontent&view=article&id=2483&ref=yovko.net).

Съответно дори и да бях в София щях силно да се колебая дали да подкрепя кандидатите им за общински съветници – може би евентуално само заради някои по-млади хора с потенциал да разчупят статуквото.

Честно казано, ако бях в София, навярно щях да гласувам за [листата за ДЕОС](http://deos.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82/?ref=yovko.net), в която откривам разпознаваеми имена, доста от които познавам лично и на които бих гласувал доверие именно заради техните индивидуални и професионални качества. Радвам се на гражданския формат, по който се случи ДЕОС и според мен това са формациите на бъдещето и само позитиви би могло да донесе такова присъствие в общинския съвет на София.

Между другото те са от тези, на чийто сайт има програми, представяния на кандидатите им, листи – така както трябва да бъде в 21 век и този свързан свят!

Занапред обаче, по-скоро ще гласувам в Пловдив, затова ще проследя с интерес какво ще се случи там в неделя.

А за тези, които също като мен беснеят заради липсваща информация за кандидатите – на подсайтовете на ЦИК за всяка общинска избирателна комисия (ОИК) поне има списъци с имената им. Ето линкове за [Пловдив](https://oik1622.cik.bg/registers/?ref=yovko.net) и за [София-град](https://oik2246.cik.bg/registers/?ref=yovko.net).

И гласувайте! Важно е!
### Adéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!
URL: https://yovko.net/adeu-barcelona-hello-plovdiv/
Last updated: 2020-12-26T13:22:40.000Z
На 13 декември, преди 14 години, с една чанта багаж, напуснах родния си Пловдив. За неопределено време. Но истината е, че макар в началото да се връщах почти всеки уикенд, впоследствие това се случваше все по-рядко. И докато тогава почти всичките ми приятели и познати бяха някак свръзани с този град, след няколко години осъзнах, че това се промени и започнах да наричам дом една или друга квартира, а приятелите ми навсякъде другаде по света ставаха все повече, докато тези в Пловдив намаляваха. Днес имам повече пръсти на едната си ръка… Понякога ми е тъжно за това, но в същото време съзнавам, че съвремието е такова.

Напоследък в главата ми се въртят много идеи. Признавам си, че част от тях са провокирани от престоя ми в Барселона и паралелите, които неминуемо човек прави. Част от тези идеи могат да се случат навсякъде, но пък друга част са много подходящи и сякаш пасват идеално на град като Пловдив. Заради древната история, заради локацията, заради смесването на толкова хора и култури, заради аристократичността на този уютен град и… искрено се надявам… заради хората. Проблясъкът съмнение тук не е негативен, просто всеки път, разхождайки се из града, виждам как се променя, което е хубаво. Но забелязвам и колко още много нужда от промяна има той. И най-вече в мисленето на хората, в самооценката им за града и себе си, дори промяна в самочувствието.

Идеите, за които говоря, ще споделям с повече подробности по-нататък. По част от тях работих усилено през лятото, и те са почти готови, но да стартирам проекти за Пловдив от Барселона ми се видя малко странно, затова реших да забавя премиерата им. В голяма част от тези идеи е замесена и жена ми, затова ни трябва малко време за да ги напаснем в ежедневието ни, и в контекста на другите ангажименти, защото всяко нещо изисква своето си време и енергия. А единият проект е донякъде медиен и донякъде образователен, другият пък е нещо като общност за бизнес, предприемачество и привличане на инвестиции. Третият е съвсем различен… и ще имат нужда от доста усилия покрай тях. И очевидно, усилия на място – в сърцето на града.

И понеже мисията ни в Барселона приключва в края на ноември (със специални благодарности и овации за [електронната Естония](https://yovko.net/e-resident/), коeто много улесни нещата), четиринадесет години след като напуснах родния си град, с жена ми решихме да се преместим там. За мен е отново, а за нея е нова дестинация. Това ще ми даде възможност както евентуално да разширя текущия бизнес на Openintegra към Пловдив, така и да стартирам новите си идеи именно в родния си град, който все пак познавам много добре и от различни страни.

Разбира се, че ще пътувам и прекарвам и някакво време в София. Поне е лесно и достатъчно близо.

Започнах този текст с изгубените във времето приятелства и контакти, защото ще трябва да си създадем нова среда с нови приятели и познати в Пловдив – хора активни, широкоскроени, с позиция и визия, хора с идеи, които биха искали да споделят и случват. Идеи за промяна – на хората, града и бъдещето. И след като в Барселона за няколко месеца успяхме да се почувстваме у дома си и да създадем приятели, надяваме се, че в Пловдив трябва да е още по-лесно.

Та така – търсим си нови приятели в Пловдив! След по-малко от месец и половина ще можем да се запознаем и на живо. А [дотогава](https://yovko.net/contact/)…

Adéu, Barcelona! Fins aviat! Здравей, Пловдив!
### Бъдещето, за което не сме готови
URL: https://yovko.net/future-ready/
Last updated: 2020-12-26T13:23:29.000Z
> To do nothing is within the power of all men  
> – Samuel Johnson

Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с визията си за нещата около нас или за бъдещето. Ще ви е нужен около час да прочетете публикацията и да изгледате придружаващите видеа.

Преди да продължим ми се иска да помоля да изгледате следващото видео, ако не сте досега. [Peter Diamandis](http://www.diamandis.com/?ref=yovko.net) e предприемач, учен, доктор от Harvard Medical School, следвал още Molecular Genetics и Aerospace Engineering в MIT. Създател, заедно с [Ray Kurzweil](http://www.kurzweilai.net/?ref=yovko.net), на един много особен [университет](http://singularityu.org/overview/?ref=yovko.net), който тотално не се вписва в рамката на казионното образование, но пък (може би точно заради това) от него вече се родиха няколко проекта с революционен потенциал да променят живота на много хора по света.

Видеото е около 15 минути, но е важно да преживеете контраста между първите 30 секунди и останалите… И след това се върнете към текста ми.

Иска ми се да припомня кога беше анонсиран първият iPhone – 9 януари 2007 година. Това никак не беше отдавна. Само 8 години са минали оттогава, но съм готов да се обзаложа, че много хора по света поне от 4-5 години насам са забравили какво е ежедневието без smartphone. Между другото iPhone се появи само 9 дни след като България стана част от Европейския съюз. А оттогава насам се промениха толкова неща, че много пък от българите удобно забравиха как беше преди. Преди само 8 години… Колкото и да си мислим, че нещата се случват бавно, истината е, че всъщност бързо прегръщаме промените, особено когато са позитивни. ОК – и iPhone, и ЕС си имат достатъчно хейтъри 🙂

Замисляме ли се за бъдещето в следващите 8 години? И не говоря за хората, които чакат промените да ги застигнат. Питам тези, които носят промените – предприемачи, хора на науката, хората на словото (избягвам целенасочено думата журналисти, преднамерено е)… Живеем в свят, в който темпото на еволюцията е революционно, невиждано преди. Глобалната ни свързност, технологиите и новите бизнес модели променят бранш след бранш – далеч не само технологичния и това е прекрасно, но нито светът, нито локалните ни общности, в които живеем са готови за толкова грандиозни и бързи промени.

Виждаме го по себе си, самозаливайки се с дребнотемие из социалките, заради местни избори, идиотщини в сутрешните блокове или бълвочите из вестници като Дума или Телеграф… Не се справяме с ignore-а, който всичко това трябва да получи в отговор, за да потъне в забвение. Не се справяме с личните си филтри срещу свръхинформираността си и информационното замъгление. И се превръщаме в усилватели на тази лудница. А има далеч по-важни неща, за които да се тревожим – ето няколко…

Готов съм да се обзаложа, че повечето водещи компании днес няма да преживеят следващите 15-20 години. Даже съм почти сигурен, че примерно Yahoo и HP няма да преживеят 2017-та, поне не в този си вид. IBM ще ги последва много скоро. Всъщност започнах този текст преди около седмица и преди да го довърша [поредното разделяне на две в HP е вече в новините](http://www.zdnet.com/article/hp-board-sets-split-for-nov-1-hp-enterprise-trades-nov-2/?ref=yovko.net).

Говоря за технологични гиганти, понеже следя основно този сектор, но… какво предстои в промишлеността? Роботите и 3D-принтерите ще правят производството все по-евтино, толкова по-евтино, че ще го върнат в САЩ и Европа. Говоря за чудесните работници като тези на ABB или [UR10](http://www.universal-robots.com/products/ur10-robot/?ref=yovko.net), или моят smart любимец [Baxter](http://www.rethinkrobotics.com/baxter/?ref=yovko.net), който не се програмира, а се *обучава* и дори споделя емоционалното си състояние, чрез дисплея, за да бъде възприеман по-естествено от евентуалните си колеги-човеци. Цената на Baxter започва едва от $25000, a UR10 и много други са дори още по-евтини. В същия момент те са супер прецизни, работят 24×7, и могат да се пренастройват от една функционална роля към друга по-бързо, от който и да е човек. Иначе казано още сега, днес, в този момент, техните оперативни разходи са по-малки от цената на човешкия труд. Добавете към това психологическите фактори – гарантирано работят с години в рамките на експлотационния срок, не членуват в профсъюзи, не стачкуват и не напускат…

Буквално всяка година тези роботи стават все по-добри и евтини, и са в състояние да изпълняват все по-сложни човешки задачи. Това в глобален мащаб звучи добре за Европа, САЩ и донякъде в Азия, където има локални производства, но… със сигурност не звучи добре за Китай, например.

И само в следващото десетилетие може да се окаже, че дори няма да се нуждаем от тези роботи. Заради 3D-принтерите, които е напълно реално дотогава да са в състояние да „разпечатват“ и потребителска електроника. За неизкушените технологично, представете си да можете да си „разпечатате“ iPhone-а вкъщи.

Хайде сега да понадникнем в енергетиката. До скоро имаше реален шанс в обозримо бъдеще да изчерпим нефтените запаси на планетата за гориво. Вече има шанс да не го направим, а дори и част от запасите никога да не е нужно да бъдат използвани. Заради слънчевата енергия, чиято цена се срина буквално (97% за последните 35 години, твърди статистиката) и продължава да пада. В Щатите очакват да е по-евтино да си произвеждаш енергията от собствени панели вкъщи, отколкото да използваш мрежата, буквално всеки момент и със сигурност преди края на това десетилетие. Ето и [нещо във връзка с това](http://mashable.com/2015/10/02/elon-musk-solarcity-new-solar-panel/?ref=yovko.net) (пак от вчера). Нека добавим и [Tesla Powerwall](http://www.teslamotors.com/powerwall?ref=yovko.net) към картинката и нещата стават прекрасни за човека на бъдещето, но не и за енергийните дружества. Затова и съпротивата срещу слънчевата енергия вече се води с всички средства – включително у нас. Защото това е единствената алтернативна енергия с потенциал да направи напълно излишна досегашната фосилна енергетика.

Добрата новина е, че ако развитието около слънчевата енергия продължава с тези темпове, достатъчно скоро ще разполагаме с на практика неограничена енергия на пренебрежима цена. Което ще реши и проблема с недостига на питейна вода, понеже ще е безкрайно евтино да се пречиства океанска и морска вода в каквито количества е нужно. Което пък означава, че ще могат да се възстановят обезводнени райони и хората да се прехранват от локално зеленчукопроизводство от т.нар. вертикални ферми. Няма да споменаваме засега за възможността да си „отпечатаме“ вечеря с 3D-принтер, за да не ни бият кулинарите. Но със сигурност следва революция и в хранителната промишленост и земеделието.

И за да посъкратя текста си и да оставя на всеки простор за собствени разсъждения – само ще пробягам през още 2-3 ключови сектора.

Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.

> Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.

Журналистите на бъдещето най-вероятно ще бъдем всички, а тази професия ще изчезне или поне драстично ще се промени. Журналисти ще бъдат експертите и ще се прехранват не от журналистика, а от действителната си професия или роля в обществото.

Финансовите експерименти като Bitcoin ще бъдат все повече и по-интересни, но това, което има истински потенциал да преобърне капиталовите пазари и финансите на бъдещето са инструменти като crowdfunding платформите, които вече разклащат сериозно venture-capital сегмента и банките, правейки възможно бързото и лесно финансиране на различни социални и бизнес-идеи. Вече има и успешни експерименти с crowdfunding финансиране на имотни сделки ([включително в България](http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/10/02/2620963%5Fsudrujnici%5Fna%5Fkvadrat/?ref=yovko.net)), [обществено-споделен бизнес риск](https://yovko.net/social-bakery/), [локални финансови системи](https://yovko.net/bristol-pound/) и др. Много е вероятно да се окаже, че бъдещето ни ще бъде без банките, каквито ги познаваме днес.

Добавете към това здравеопазването, с възможност за ранна диагностика и непрекъснато наблюдение на жизнените ни параметри, посредством сензорите на „умните“ ни устройства, роботизираната хирургия или възможността за трансплантация на 3D-отпечатани органи.

Но… ще имаме и много нови проблеми за решаване, един от които буквано тропа пред вратата ни – изчезването на много човешки професии. Много [работни места ще бъдат заети от роботи и компютри](http://www.bbc.com/news/technology-34066941?ref=yovko.net), включително позиции, които сега се заемат от квалифицирани хора. Почти няма да има незасегната индустрия. А това ще създава нови социални проблеми, защото хората няма да успяват да се адаптират или преквалифицират толкова бързо и може да не разполагат с честни начини да се самоиздържат. В същото време ще разполагаме с индустрия, която е в състояние да произвежда продукция и богатство много по-лесно и евтино, което няма как да се случва без потребление. Следователно ще са нужни нови икономически структури и механизми, които да разпределят богатствата, понеже пазарът може и да не е способен да се справи сам.

В психологически план, без работа, човек ще загуби социалната си ангажираност и чувството си на удовлетвореност и принадлежност към обществото. Животът, независимостта и стремежът към щастие и комфорт няма да са достижими чрез труд и ще трябва да открием други начини. В този ред на мисли е важно да съзнаваме дълбочината на тези процеси за да можем да сме подготвени с решенията.

Част от днешните визионери успокояват, че подобно на процесите около индустриалната революция и [лудитите](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B8?ref=yovko.net) е нормално да има временни катаклизми, но в крайна сметка индустрията ще създаде необходимост от нови професии, всичко ще си дойде на мястото и хората ще живеят още по-добре. Единственият проблем е, че темпото на индустриалната революция измерваме с векове, а това на технологичната е броени години и понякога месеци. А нови знания не се придобиват толкова лесно и бързо, дори и хората да имат нагласа за това.

Не Uber, а self-driving колите са големият проблем на шофьорите, които са едни от най-застрашените от изчезване професии, в много кратък срок. Такива коли и камиони вече експериментално (и [не само](http://www.iamexpat.nl/read-and-discuss/lifestyle/news/driverless-transport-arrives-netherlands?ref=yovko.net)) се движат по пътищата и са невероятно безопасни и много по-безвредни. Те съвсем не са фантастика, а реалност и ще направят излишни много таксиметрови шофьори, тираджии и дори трактористи и куриери до броени години. Хайде пак си спомнете кога Steve Jobs ви показа iPhone… толкова скоро ще бъде. А да, и Uber ще може предложи още по-добра цена.

С напредъка на изкуствените интелекти, big data и cloud computing-а всяка позиция, която изисква анализ на информация ще се прави по-добре от компютър, това включва физици, счетоводители, адвокати, борсови агенти… Евентуално ще са нужни малко хора, които да взаимодействат с други, които предпочитат човешки контакт, но машините ще имат нужда от много малко човешка помощ.

Това всъщност, ако излезем от рамката на социалния проблем, може да бъде възможност за нас хората. Нима наистина е нужно да работим по 40 или 60 часа на седмица, ако фабриките и машините могат да се справят и без нас? Може би човечеството най-накрая ще има времето да преосмисли себе си и да се отдаде на истински креативен труд, вместо безпаметните часове в офиса? Какво ако с 10-15 часа седмично печелим достатъчно за да остава време за отдих, спорт, доброволчество или за повече и още знания и образование?

Може би има повече неща, от които да се вълнуваме и очакваме с трепет, отколкото да се тревожим? Ако сме достатъчно умни да решим толкова проблеми, сързани с болестите, глада, енергията и образованието – вероятно трябва да можем да се справим и със социалните проблеми. Но със сигурност е време да вдигнем носа си и да погледнем напред, не утре, сега, днес… за да сме сигурни, че няма да сме следващите лудити. Да се провокираме и учим да гледаме (и да виждаме!) бъдещето.

В последните около два месеца ми се случи така, че няколко приятели и познати около мен ми цитират и възхваляват четива като тези на Айн Ранд и ми е тъжно, че се опитват да обяснят света около себе си с тях. Окей, със сигурност е по-здравословно да четеш Айн Ранд, отколкото Маркс, но пазарът в крайна сметка е само един възможен механизъм за преразпределяне на богатство, нека не му приписваме и морални функции, моля… И да не търсим отговорите на всички въпроси зад гърба си. Време е да оставим утопиите на миналия век, където им е мястото… в историята.

> Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…

Бъдещето не се побира в рамката нито на либертарианството, нито дори на капитализма, какъвто е днес. Харесва ли ни или не, вярваме ли или не, но имаме нужда от поредна еволюция на обществено-икономическата подредба на обществото. И независимо как я наречем, тя ще се случи. И в нея не бива да има религиозни артефакти като в монотеистичните религии – Пазарът, Равенството, не знам какво си… с главни букви.

Новият свят ще има нужда от по-балансиран модел, където човекът трябва да се преосмисли като съзидател, а не като консуматор, по-малко индивидуалист и егоист, и повече част от общността си. Повече в синхрон с всичко около себе си. Растежът не може да е единствената мярка за успех. Растежът заради самият растеж е пагубен. Пазарът не може да се саморегулира, гонейки ръст и печалба. Или когато успее, ще е твърде късно. Защото може да не изчерпим всичкия нефт за енергия, но може да го изчерпим за производство на какво ли не… или да изхабим много други застрашени и крайни ресурси на планетата. Пазарът е краен, няма как растежът да не е.

Трябва да осъзнаем тежестта си на граждани и потенциала си за промяна, който можем да усилим със сдружаване помежду си и чрез Интернет. Огледайте се, понякога е нужен един единствен човек за да се случи трудна социална промяна, понякога дори в глобален мащаб. Примери колкото искате… Вижте в какво се превърна [Humans of New York](http://www.humansofnewyork.com/?ref=yovko.net), днес това е социален инструмент, по-смислен от много проекти за интеграция, програми на ООН и какво ли не… един човек…

Ето още едно видео – за един човек [Lawrence Lessig](https://lessig2016.us/the-plan/?ref=yovko.net), за един човек [Aaron Swartz](http://blog.ted.com/remembering-internet-activist-aaron-swartz/?ref=yovko.net), и за един човек [Granny D](https://en.wikipedia.org/wiki/Doris%5FHaddock?ref=yovko.net)…

Да, да… повечето такива усилия не успяват ще кажат циниците и прагматиците. Но истината е, че успехът не винаги е пик в кардиограмата, а все повече ще успяваме, ако циниците и прагматиците си мръднат д-тата, вместо да си проветряват устната кухина. Защото Интернет е усилвател, но реалната работа е да излезеш на площада, да пишеш на кмета (дори да не те кефи), да помогнеш на комшията.

Смеем се на VW (не че не са за бой, освен за смях), но [иначе горим дърва и въглища през зимата](https://yovko.net/dust/). С енергията, която се вложи да се убеждаваме колко страшно е е-гласуването можеше да се задвижи нещо креативно, че и да се изкара на печалба, или както [писа наскоро Иван Бедров](http://clubz.bg/28393-koj%5Fotnovo%5Fni%5Fushi%5Fs%5Fbajrqka%5Fsi?ref=yovko.net) по друг повод… в това време хората откриха вода на Марс…

Имаме адска нужда да си повярваме. В силата и потенциала на всеки един от нас и в това, на което сме способни заедно. Дори като малка част от всички. Винаги много малко хора са в зародиша на големите промени.

Политическите ни елити са изхабени, но те са отражение на тези, които сме ги избрали. И на тези, които сме се примирили да имаме такива елити. Политическите елити в цял свят не стават за чеп за зеле. Но и те също са функция и продукт на безпринципни икономически интереси, PR и маркетинг, вместо на визия за бъдещето и (защо не) идеология.

Няма как да променим тях, ако не променим преди това себе си и нагласите си. Ако не осъзнаем ролята си на граждани на бъдещето, което блъска по вратата. Отворете му да влезе…

(P.S. Същите видеа могат да се гледат и в [TED.com](http://www.ted.com/?ref=yovko.net), където за разлика от YouTube може да имат български субтитри. Подсказвам за тези, които имат затруднения с английския.)
### UX дизайн на мобилни приложения
URL: https://yovko.net/ux-mobile-design-workshop/
Last updated: 2020-12-26T13:24:13.000Z
Хей, това може да е интересно за всички, които се занимават (или са изкушени да се занимават) с мобилни приложения и особено с UX дизайн.

Мой добър приятел, аржентинец, с когото се запознах в Барселона, и по-важното – експерт с реален международен опит в областта – е планирал пътуване до София, където ще води [двудневно практическо обучение на тема „UX дизайн на мобилни приложения“](http://www.lucrat.net/courses/traveling%5Fdesign/?ref=yovko.net). Казва се Хавиер Коелю и освен, че е приятен събеседник, е работил по проекти на компании като Yahoo и Telefónica, преподава в Universitat Autònoma de Barcelona и много обича да споделя опита и знанията си.

Повече за семинара можете да прочетете като проследите линка, а иначе аз бих похвалил и неговата книга [Designing Mobile Apps](http://appdesignbook.com/?ref=yovko.net) и скорошната му прекрасна статия [Thinking Like An App Designer](http://www.smashingmagazine.com/2015/04/thinking-like-an-app-designer/?ref=yovko.net) в Smashing Magazine.

И още нещо, специално за читателите ми и следващите ме в социалните мрежи, ако при регистрация за семинара въведете код **mobile** ще получите 30% отстъпка от цената. А пък аз ще завиждам, че можете да участвате, докато аз скучая в Барселона 😉
### Какво се случва в Каталуния
URL: https://yovko.net/catalonia-27s/
Last updated: 2020-12-26T13:34:45.000Z
Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради „дясната“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват [много опасни случки](http://www.thescottishindependent.com/welcome-to-fascist-spain/?ref=yovko.net), като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. [на официални и публични места](http://independence.barcelonas.com/spain-fascist-state-just-downright-stupid-irresponsible/?ref=yovko.net)), явно и неявно [неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти](http://www.publico.es/politica/cinco-actuaciones-politicos-del-pp.html?ref=yovko.net). Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови [идеи за радикални икономически експерименти](http://openeurope.org.uk/blog/podemos-economic-proposals/?ref=yovko.net).

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да *испанизира* каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа [„Junts pel Sí“](https://juntspelsi.cat/?ref=yovko.net), което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

![junts pel si](https://yovko.net/content/images/2015/09/XP13172.jpg)

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:  
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)  
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)  
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)  
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)  
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.  
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… 😉

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

- Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.
- Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.
- Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.
- Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.
- ‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.
- Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.
- CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала [La Mercè 2015](http://lameva.barcelona.cat/merce/en/?ref=yovko.net). Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

![_XP13181](https://yovko.net/content/images/2015/09/XP13181.jpg)

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна [estelada](https://en.wikipedia.org/wiki/Estelada?ref=yovko.net) (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

![_XP13228](https://yovko.net/content/images/2015/09/XP13228.jpg)

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в [книгата „Какво става с Каталуния?“](https://yovko.net/catalonia-bulgarian/), издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

![27S-election-results](https://yovko.net/content/images/2015/09/27S-election-results.jpg)

![27s-results](https://yovko.net/content/images/2015/09/27s-results.png)

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е [анализ на Politico](http://www.politico.eu/article/7-takeaways-from-the-catalonia-election-spain-eu-brussels/?ref=yovko.net), а другата [разказ за хората зад всичко това](https://medium.com/@lizcastro/catalonia-s-deep-grass-roots-44002402864d?ref=yovko.net), защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.
### Изборни несъвършенства
URL: https://yovko.net/voting-problems/
Last updated: 2020-12-26T12:50:07.000Z
[Предходната ми публикация предизвика разни дискусии](https://yovko.net/e-voting/), в които някои хора защитават тезата, че текущият хартиен начин на гласуване им изглежда някак приемливо несъвършен. Което мога да си обясня единствено с наивност или навик. Затова искам да споделя за мой пряк личен негативен опит като наблюдател. И не – не в някое село, където кметът коли и беси, не в някой малък град със зависими от крупен работодател хора, а в центъра на София – район Възраждане. Моля, да обърнете внимание, че дори не става реч за някакви хитроумни манипулации, а за чиста проба некъдърност или невникване в детайлите. При това от състав на секционна комисия, който е опитен и се е занимавал с много избори преди аз да им се случа наблюдател.

Първата история е от изборите за евродепутати през 2014 година.

Секцията отваря в ранни зори, запечатва се урната, проверяват се всички неща, наблюдателите се регистрираме пред председателката на секционната комисия с пълномощните си. Гласоподаватели още няма. Членовете на комисията, които са от същата секция, решават да гласуват докато няма хора, за да не стои урната празна. Забелязвам проблем, който обаче в текущия контекст с три гласа на хора от самата комисия не е от особено значение, но би могъл да бъде, когато започнат да идват хора отвън. Затова засега не се обаждам. Останалите наблюдатели четат вестници или си цъкат в телефоните и дори не обръщат особено внимание – повечето от тях са хора с опит в избори, а някои са били и членове на изборни комисии преди, като един дори е бил председател, както ще разбера по-късно през деня.

Появява се най-ранобудният „външен“ гласоподавател. Всички го познават, винаги идвал пръв. Съсед им е. Говорят си на „ти“ с председателката. Разбирам, че няма да се поправят, защото не осъзнават, че пропускат нещо важно. За да се убедя обаче, трябва да изчакам гласоподавателят да пусне бюлетината си.

Изчаквам следващия гласоподавател и учтиво се намесвам:  
– Извинявайте, но искам да обърна внимание, че не правите важна проверка, която гарантира, че гласоподавателите използват именно бюлетината, която им давате.

В стаята настъпва тишина и кратко стъписване, след което секретарят, който къса бюлетините започва да се оправдава:  
– Не е вярно. Аз гледам за поредните номера, когато подавам бюлетината.  
– Точно така. – съгласявам се аз – Но не го правите, когато гласоподавателят излиза от тъмната стаичка. А това е важно.

За незапознатите – бюлетините са на кочани и са номерирани. Когато гласоподавател влезе да гласува, за него се откъсва бюлетина, която има номер в единия ъгъл, същия номер е отпечатан и на крайчето от бюлетината, която остава към кочана. Идеята е, да не се гласува с предварително подготвена бюлетина. Така гласоподавателят е длъжен да използва именно тази, която му се дава в момента. А за да е сигурно, че той се връща от тъмната стаичка именно с нея, а не с някаква друга, комисията трябва да свери дали номерчето в ъгъла е еднакво с това, което е останало върху кочана. След което да откъсне това номерче/ъгълче, за да направи бюлетината анонимна и едва тогава гласоподавателят я пуска в урната. Моите хора не правеха именно втората проверка, което опорочава цялата идея. И очевидно не осъзнаваха защо се занимават изобщо с тези номерца.

След втората ми реплика в стаята е станало още по-тихо. Всички ме гледат неразбиращо. Ама ВСИЧКИ! Не само комисията, която трябва да е ходила на инструктаж, трябва да си е чела правилниците, а и всички останали наблюдатели и застъпници. Това за мен беше по-големият шок… И в този момент се намесва председателката (иначе мила женица) и по милиционерски ме скастря:  
– Наблюдателите не бива да пречите на изборния процес. Какво не е наред? Всичко е наред. Проверяваме номерата на бюлетините от кочана преди да ги откъснем – и те съвпадат.  
– Разбира се, че съвпадат – упорствам аз – вероятността да не съвпадат е малка и ако е така, ще е по вина на печатницата. Но идеята на номерчето е, че трябва гласоподавателят да върне същата бюлетина, която сте му дали. И за да сте сигурни в това, трябва да проверявате това номерче и след като той излезе от тъмната стаичка, преди да сте го откъснали, а не го правите. Проверете си инструкциите!

Останалите наблюдатели се размърдват вече. Един дори промълвява тихо:  
– Колегата е прав.

Секретарят обаче още не е стоплил:  
– Ама откъде ще се вземе друга бюлетина? Нали няма бюлетини в тъмната стаичка?…

Тук вече не знам дали да се разсмея или да заплача. Но понеже председателката е плашлива женица, започва да се рови в документите си:  
– Да. Май наистина трябваше да се проверява и преди и след…  
– Да. – Казвам аз. – Защото някой може да си донесе готово попълнена бюлетина и да ви върне нея, вместо тази, която сте му дали.  
– Добре. По-тихо! – разпорежда се председателката, защото е настанала лека суматоха в стаята – Оттук-нататък да се сверяват номерата и след като хората връщат бюлетините.

Да добавя ли, че едва след 5-6 души по-късно секретарят вдигна глава, погледна ме и каза:  
– Колега, прав бяхте. Разбрах, какво имахте предвид. Прав сте… Наистина е важно.

Втората история е от същите избори, но малко по-късно, когато изборният ден е приключил, секцията е затворила и комисията трябва да преброи бюлетините.

Няма да споменавам дребни нарушения от вида, че по правило вратата се заключва и не се отваря, не се допускат външни лица и т.н. Не – това не се спазваше, влизаха както технически лица (свърши мастилото на принтера), така и откровени натрапници, които искаха данни за гласуването, вкл. жената на един от секционната комисия за да му донесе незнайно какво. Но…

Най-впечатляващо за мен бе, че комисията не знаеше как се броят преференциите и щеше да си натвори едни глупости в протокола.

Не знам защо, но при тези избори много хора мислеха, че ако не се посочи преференция гласът автоматично се брои за първия, което не беше така. На следващите избори вече внесоха такава поправка, за да могат да бетонират водачите на листи и да стане трудно изместването им, но на тези ако искаш да гласуваш преференциално за водача на листата, трябваше изрично да го посочиш. И ако гласоподоавателите не го бяха осъзнали, защото вероятно не беше акцентирано добре върху това, то каква бе изненадата ми, че секретарят на комисията искаше да се въвеждат в протоколите всички бюлетини без преференция като гласове за първия в листата. И отново имаше спор, и отново се четоха правилници, председателката звъня до РИК за да пита, докато го озаптим.

На следващите избори пак се случи така, че бях наблюдател в същата секция при същата комисия (бяха с един човек по-малко, но същия състав) – да казвам ли, че пък тогава част от тях пак не бяха разбрали, че празните преференциии този път се брояха наистина за водача, но добре, че им бяха подготвили дуракоустойчиви в това отношение протоколи, та не можеха лесно да сътворят пак глупост покрай това. Макар че, тогава протоколите пък бяха доста сложни, и ако се загледате в архивите на ЦИК, ще се хванете за главата колко зле са попълнени много от тях.

И понеже не ми се разказва повече, че се депресирам… Нали съм ясен с посланието? Не говоря за някое село в планината, а за София, в центъра на столицата, опитна комисия, уж минала инструктаж… добронамерени хора, които не го правят нарочно – наистина – просто толкова си могат…

И сега си представете възможно ли е да не се бях обаждал, да си цъках в телефона или да решавах кръстословици, както правят повечето наблюдатели? Или на колко други места из страната подобни комисии от немарливост или незнание може би са сътворили подобни или по-страшни „чудеса“? А знаете ли колко комисии изобщо не се справят с правилното броене на бюлетините и попълване на протоколите? И чак накрая добавете отделно местата, където нарочно се случват манипулации…

Наистина ли някой вярва, че текущата система на гласуване е достатъчно сигурна и устойчива на влияния? Не – не е. Просто при електронна алтернатива ще има други проблеми и пробойни за запушване и контрол. Но и тази сега има такива. Това е горчивата истина. Не хранете погрешни илюзии, че понеже нещо, с което сте свикнали и ви изглежда горе-долу наред, то наистина е такова.
### За електронно гласуване
URL: https://yovko.net/e-voting/
Last updated: 2020-12-26T12:50:35.000Z
Преди повече от година [споделих свои размишления (съдържащи и опасения)](https://yovko.net/mazhoritarno-elektronni-razmisli/) относно предложените от Президента Плевнелиев няколко въпроса за бъдещ национален референдум. За съжаление политическата конюнктура не позволи референдумът да се случи по-рано, а сега ще се проведе само с един от въпросите – този за електронното гласуване.

В дните до 25 октомври 2015, когато ще се проведе референдума (заедно с изборите за общински съветници и кметове) се надявам да има смислени дискусии, които да ориентират хората, понеже за много от тях темата е сложна и чужда. В същия момент проблемът, доколкото не е тривиален, не би могъл да има незабавно изпълнение, независимо от резултата след референдума. Иначе казано при положителен резултат, подкрепящ въвеждането на електронно гласуване, трябва да последва истинската дискусия за това как да бъде направена реализацията. И тя трябва да е сериозна и дълбоко експертна, защото текущата е предимно емоционална, а част от аргументите, които прилагат и двете страни са отчайващо тъпи (без извинение!).

Миналогодишният ми текст имаше за цел да сподели резервите ми, които като технологичен човек няма как да нямам. Всъщност, тези които споделих тогава са едва „най-популярните“, които би следвало да позамислят и поотрезвят най-революционно настроените, подкрепящи идеята, само защото им звучи много модерно и секси. Но с него явно съм оставил впечатление, че съм против електронното гласуване по принцип, което изобщо не е така. Дори преди дни, в Созопол се подписах в подкрепа на инициативния комитет „Гласувай без граници“, макар човекът, който пазеше подписката да извади едни такива аргументи, че ако не бях убеден, щеше да ме откаже. Хора, инструктирайте си доброволците!

![referendum](https://yovko.net/content/images/2015/09/referendum.png)

Аз ще отговоря с ДА – в подкрепа на дистанционното електронно гласуване. И макар да има голяма доза емоция в това ми решение, ще го направя не заради емоцията, а заради точно един принципен и прагматичен аргумент.

> Референдумът не определя как да се случи всичко, а дали. Иначе казано, макар да имам сериозни технологични опасения, аз ще гласувам с ДА, именно за да се отвори вратата към следващата дискусия – как да стане.

Обратното означава, че понеже няма еднозначна яснота как точно да построим станция на Марс, не бива да опитваме. Обратното е същото като да не викаме срещу Орешарски, защото можело и по-лошо да дойде. Обратното е обратно на развитието и прогреса, а ролята на експертите в този спор е не да изтръскват страховете си, а да ги обясняват, оставайки трезви и разумни и обсъждайки и търсейки решения и възможни реализации, точно защото най-добре осъзнават рисковете.

А рискове винаги ще има. И мерки, които да ги минимизират. Така се случва еволюцията. И сигурността е илюзия. И самият Интернет е доста сбъркан – така е – и технологично е несъвършен, и отдавна е загубил част от фундаменталните си принципи за добронамереност, споделяне и [меритокрация](https://en.wikipedia.org/wiki/Meritocracy?ref=yovko.net). Но не искаме да си представяме света без него, надявам се. Можем само да го поправяме и усъвършенстваме.

Трябва да свикнем да живеем в нов, адски динамичен и свързан свят, в който идиотите са много и са шумни, използват Интернет и демокрацията „неправилно“, както дяволът евангелието. И единствената смислена съпротива срещу това са ответните креативни, интелигентни и разумни действия. Защото злото побеждава, само когато доброто и разумът се разсейват с друго, а не правят необходимото.
### Startup изкушения
URL: https://yovko.net/startup-temptations/
Last updated: 2020-12-26T13:24:23.000Z
През последните две или три години, покрай другите ми занимания, получавах и предложения да участвам, подкрепя или съдействам на няколко бизнес начинания, които сега е адски модерно да се наричат startup. Повечето бяха интересни – признавам. На няколко от тях помогнах с каквото можах, но не се включих активно, от една страна, защото моят основен бизнес изисква от мен доста енергия и време и не ми остава много свободен ресурс за нещо допълнително, а от друга, защото не вярвам особено в класическия startup модел, който всички от тях бяха решили да следват. Какво имам наум…

Преразказан с две изречения моделът е следният – събираме се група хора, които за някакво относително кратко време и най-често със собствени сили и средства трябва да скалъпят прототип, който да става за показване, така че да събуди интереса на някой инвеститор/фонд, който да захрани екипа с още пари. Този етап понякога има повече от една итерация. След което целта е прототипът да се превърне в (масов) продукт, който да завладее света или (по-често) да бъде продаден на някой по-голям. Хората, които се захващат с това, обикновено са достатъчно трезви за да съзнават, че това със завладяването на света е по-сложната работа, затова продажбата на начинанието (т.нар. exit) често остава единствената цел.

Някои хора с един exit правят достатъчно пари за да живеят на яхта до края на дните си, други едва успяват да си изплатят ипотеката… а най-често развръзка няма и всичко угасва, но ако е останал още ентусиазъм, човек се захваща с нова идея…

Какво не ми харесва в този модел? (Не казвам, че не работи или че е лош – нищо подобно. Често за много проекти е единствената смислена опция.)

Но – на първо място крайната цел. Да вложа енергия, време, усилия и нерви в проект, с предварителната цел да го продам за едни добри пари не е лошо, но не е непременно най-моето нещо. За мен е важно да се занимавам с идеи, които ме зареждат, в които освен усилия и пари се влага и много сърце, а това обикновно не са идеи, които ще искам да изоставя.

Второто, което не е по вкуса ми е обичайният формален инвеститор/ускорител, защото нека не се заблуждаваме… най-често се финансират не идеи, които съдържат някаква революция, а такива, които имат потенциал за мащаб. Просто защото конвенционалният инвеститор има ясна и прагматична цел – да си върне парите с печалба. Оттук следват странични ефекти – ритъмът на проекта се диктува от очакванията и планирането на инвеститорите (дори и да са с малък дял). Или намесата на разни ментори, които той налага и които често имат по-малък опит и от този на самите предприемачи, но разполагат със сериозно влияние върху проекта, без самите те да споделят някакъв риск. В този контекст – [една чудесна статия](http://qz.com/484700/why-i-hate-calling-my-business-a-startup/?ref=yovko.net), която много ме разсмя наскоро.

В същия ред на мисли, дори и продажбата (exit-а) да не е самоцел в началото, след появата на инвеститор, той също има думата, така че… дори отначало основателите да не искат бърз exit, това в последствие не зависи само от тях.

Като цяло (не говоря за приятните изключения) моделът е клише, което разчита на класическите корпоративни концепции за непрекъснато растящ пазар и стремеж към печалба, базирана на още и още продажби. Да, да – знам, че на много хора ще прозвуча анти-пазарно и старомодно, но определено считам, че в голяма степен той е преекспониран, поизхабен и е далеч от универсален, за какъвто често бива представян. Btw, борсови бури като тези от последните дни също не са от полза за този модел.

Споделям идеята за плавно развитие (и не виждам нищо лошо дори в устойчивия застой). Просто защото, особено в днешния глобален свят, не отива на всеки бизнес да е крупно-корпоративен и да е воден от амбиции за мащаб. Растежът не означава непременно profit, нито гарантира бъдеще. Кризата, която евентуално отминава (а може и никога да не отмине отвъд рамката на очакванията на някои хора) показа, че държави (или райони), в които малкият и среден бизнес беше достатъчно стабилен, преминаха сякаш с по-малко жертви през най-страшното. А и дори там, където беше най-страшно, първо малкият и среден бизнес понадигнаха глава, макар и в рамките на скромните си възможности.

Докато корпоративният свят подходи шаблонно – със съкращения, оптимизации, свиване на инвестиции, затваряне на мощности. Така и трябва, ще кажат религиозните привърженици на негово величество Пазарът, но… те все отказват да осмислят концепцията за ограничените ресурси, и крайният обем на потенциалния пазар на всеки продукт. Корпоративният свят не се е отказал да мечтае за нов лесен период на double digit growth, нещо което може никога повече да не видим отново. И може би за добро! Защото, когато тежестта на корпоративния бизнес в един пазар или територия е твърде голяма, сътресенията са сериозна грижа за цялата държава или район – eдин [съвсем топъл пример](http://www.ibtimes.com/microsoft-shutters-nokia-development-unit-salo-finland-confirms-2300-job-cuts-2063642?ref=yovko.net) от скоро.

> 7800 [#Microsoft](https://twitter.com/hashtag/Microsoft?src=hash&ref=yovko.net) layoffs globally. Finland loses 2300 jobs (66% of MS total workforce here), pretty much killing the city of Salo. Thx [@selop](https://twitter.com/selop?ref=yovko.net)
> 
> — Pekka Pekkala (@PekkaPekkala) [July 8, 2015](https://twitter.com/PekkaPekkala/status/618779662056050688?ref=yovko.net)

Предпочитам да се замесвам с идеи, макар и с по-малък мащаб, но които се самоиздържат, зависят от енергията на екипа си, и са достатъчни да гарантират съществуването му. Идеи, които растат плавно, дългосрочно, без пикове и без самоцелни планове да бъдат заменени за живот на яхта. Бих съдействал, подкрепял и участвал в такива проекти.

Мисля, че локалното и малкото са в основата на следващата икономическа и обществена промяна. А тези, на които изглежда, че това е завръщане към миналото, бих провокирал да помислят дали не е завръщане към смисъла.
### Без общ RSS канал
URL: https://yovko.net/no-all-in-one-rss/
Last updated: 2015-08-25T11:30:20.000Z
От началото на 2009 година, освен обичайната ми RSS-емисия от този блог, имах и един обобщен RSS-канал, в който освен публикациите ми тук, се появяваха (макар и рядко) и други неща – например – мои публикации в Дневник, снимки от Flickr или 500px, видеоматериали от каналите ми в YouTube и Vimeo. Адресът на този канал беше [http://tinyurl.com/yovkorss](http://tinyurl.com/yovkorss?ref=yovko.net), а използвах Yahoo Pipes за управление на обединението на тези емисии.

Пиша това, понеже има няколко десетки души, които ме следят чрез този канал, но който за съжаление след 30 септември 2015 повече няма да бъде активен. Причината за това е, че [Yahoo спират услугата си Yahoo Pipes](http://pipes.yqlblog.net/post/120705592639/pipes-end-of-life-announcement?ref=yovko.net).

Затова моля, тези които използват за своя RSS-четец адреса [http://tinyurl.com/yovkorss](http://tinyurl.com/yovkorss?ref=yovko.net) на емисията *Yovko Lambrev All-In-One RSS Feed*, да го подменят със стандартния [/feed](https://yovko.net/feed)
### Три пъти "не"
URL: https://yovko.net/three-times-no/
Last updated: 2015-08-23T11:11:27.000Z
Понеже напоследък е модерно да се чете със задъхване и по диагонал, се налага да уточня изрично и в кратце някои неща, за да разсея разни заблуждения 🙂

- Не – не съм станал естонски гражданин и не възнамерявам. Дори не съм стъпвал в Естония, макар с удоволствие да бих се разходил до там някой ден. Идеята на това [e-Residency](https://yovko.net/about-the-trust/) е именно такава – да се ползват от него чужденци, които да могат да регистрират естонска фирма и да работят с нея, без да има нужда да бъдат в Естония. Това е лесен начин да продължа да си бъда българче, да живея където си искам по света и да разполагам с фирма в еврозоната, в която България още не е.
- Не – не съм станал и испански гражданин. И също не възнамерявам. Просто живея в Барселона за неопределено време, със същата цел – setup на фирма в еврозоната. В момента обаче, естонската опция изглежда далеч по-смислена от испанската по много причини, съответно преподреждам плановете си.
- Не – не съм излизал от българската си фирма, нито съм я местил в Испания. Екипът ни си действа в София на пълни обороти, просто аз работя дистанционно от Барселона и продължавам да се занимавам с обичайните си ангажименти в България, и с обичайните си клиенти.
### Доверието, глупако!
URL: https://yovko.net/about-the-trust/
Last updated: 2020-12-26T13:24:37.000Z
Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с [тази](https://yovko.net/e-estonia/) и с [тази](https://yovko.net/e-resident/) публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

20 август се оказа не толкова обикновен четвъртък, понеже тогава естонците празнуват Денят на възстановяването на независимостта си. Затова ми е трудно да споделя каква бе изненадата ми, когато минути по-късно се върна нов email, който гласеше, че тя (консулът) няма да бъде в Мадрид на 20 август, но утре можела да попита нейна колежка дали не би могла да отиде до посолството във въпросния ден за да не трябва да купувам друг билет и да планирам друго пътуване. Ако съм съгласен да посоча точен час, в който ще бъда там, за да не ме чака цял ден. Отговорих, че ще бъда много благодарен, ако има такава възможност и написах, че мога да бъда там в 10:30, но и по друго време, ако това не е удобно. На следващата сутрин консулът ми потвърди, че колежката и ще ме очаква там в уреченото време. Така и стана. Преди два дни – на 20 август – чаровна блондинка по къси панталонки (в Испания през лятото това е обичайно облекло за почти всички жени по улиците) с едно приказливо малко момиченце ми отвориха вратата на посолството. Пет минути по-късно беше сканирала отпечатъци от двата ми показалеца, копира първата страница на българския ми паспорт и ми връчи smart-картата и PIN-овете.

Защо разказвам това ли? Защото част от причината електронната Естония да работи е доверието. Да, да – не се шегувам. Технологиите, процедурите и всичко останало са много важни неща, но всяко нещо, колкото и добре да бъде измислено и преценено технологично, винаги има и ще има недостатъци и пропуски, ще крие рискове и т.н. Това, което спасява нещата е… доверието в системата и в хората, а то се гради – не пада от небето. Гради се дори с малки и незначителни жестове.

Затова нека разкажа още малко от нещата, които знам за Естония и електронната им държава.

Двата ключови компонента на платформата им са от една страна картите, които служат като електронна самоличност на всеки човек – на всяка карта има два сертификата – единият служи за идентификация (т.е. кой съм аз), а другият за подписване на документ (т.е. какво казвам). Вторият ключов компонент е т.нар. Национален регистър – от тази база данни започва всичко – тя съдържа основната информация за всеки индивид – име, рожден ден, гражданство, пол, история на адресните му регистрации, релации с другите хора (съпрузи, деца, братя и т.н.). Всеки човек има уникален идентификатор (номер) в тази база и реално тя може да въпроизведе родословното дърво на всеки естонец назад до 1950 година.

> Основно правило в Естония е, че е ЗАБРАНЕНО правителствените информационни системи да съхраняват дадена информация в повече от един регистър.

Иначе казано, информация за това кой съм аз (ако бях естонец), къде живея, кои са родителите или съпругата ми, може да стои само и единствено в Националния регистър и никоя друга служба или система не може да пази копие на тази информация за свои нужди. Единственото, което и е достатъчно да знае, е моят идентификатор, а при нужда прави заявка в реално време за моите данни в Националния регистър и той връща най-актуалният запис за мен.

Което означава, че за да бъде тази информация бързо и лесно достъпна, трябва да има читава инфраструктура за споделянето им – тя се нарича X-Road и е нещо като правителствена интранет система за обмен, където всеки собственик на данни декларира точно каква информация съхранява в неговите регистри и как се достъпват те от останалите. Като казвам правителствена това не означава, че данните са достъпни само за правителството. Много важна част от платформата са както самите бази с данни, така и слоевете, които контролират и записват достъпа до тях. Защото данните в базите са достъпни за всички, но… е нужно да има основание за достъпа до тях. Иначе казано не е проблем банката ви да прегледа вашите данни в регистрите, но вие я упълномощавате за това, когато ставате неин клиент. По-същата схема достъп могат да имат и телекоми, енергоразпределителни дружества и т.н.

В цялата система „живеят“ множество бази (регистри) – примерно има такъв за автомобили, друг – здравно-осигурителен, трети – кадастрален. Достъп до тях могат да имат и различни портали за е-услуги за гражданите, бизнеса и дори частни фирми, които примерно правят мобилни приложения за едно или друго. Много от данните са отворени за всички – примерно кадастъра. Или всеки естонец може директно сам да редактира данните за себе си в Националния регистър (по-точно директно иска редакция), ако открие несъответствия или неточност.

Физическите лица, които работят за някоя фирма са асоциирани с нея и техният сертификат (като физическо лице) е с валидна юридическа тежест за поети ангажименти от името на фирмата. Същото е и със собствениците на фирми – те се представляват електронно от физическите лица, а не се издават отделни сертификати на фирми, или пълномощия, каквото безумие е у нас.

Нещо повече – данните не просто са достъпни, но ако сте виждали някои open data портали знаете, че там те често са меко казано „изсипани“ във всевъзможни формати и с нулево usability. Естонския [държавен портал](https://www.eesti.ee/eng/?ref=yovko.net) не само предлага достъп до данните, а и инструменти за визуализация, за да бъдат удобни за ползване!

Иначе казано, например, можете да видите на 2D-карта парцела на кмета (това не е забранено, понеже той е на държавна служба и е длъжен да декларира имотното си състояние публично), а не просто номерче на УПИ някакво. Но…

> Достъп до данни, които нямате работа да достъпвате, се санкционира ЗЛОВЕЩО.

Всеки достъп до някаква информация се записва и одитира! Нямате никакво право да решите да си браузвате из данните за забавление, особено тези, които са лични – да проверите колега дали е женен, колко извънбрачни деца има комшията или какви са имотите му. Наказанията са тежки, включително затвор!

> Прозрачността на системата изгражда доверието в нея, ще ви кажат естонците. Както и убедеността, че злоупотреби с нея не остават скрити и ненаказани.

А не остават скрити, защото… достъпът до журналите и одит-информацията също е отворен. Иначе казано всеки естонец може да влезе до своята информация в регистрите и да види кой и кога я е преглеждал. И да сигнализира, ако някой го е направил без нужда. Съответно всеки може да знае кога неговата банка е проверила данните му, кой служител на полицията е вписал нова глоба за неправилно паркиране, и дали е гледал историята на предишните му прегрешения за да определи размера на новата санкция, кога докторът му е предписал лечение и какво, и кога аптекарят е прегледал записа за да му продаде лекарствата в аптеката.

Да, идентификационната карта служи и за здравна карта, и за рецептурна книжка и за карта за пътуване в обществения транспорт, просто защото ако сте си купили билетче или сте заредили някакви пътувания, те се отразяват в съответния регистър (не върху картата) и ако ви провери контрола, той има нужда само от вашия идентификатор, който проверява в базата и тя потвърждава имате или не валиден билет за съответното пътуване.

Между другото в момента върви внедряване на т.нар. mobileID, което комбинира ID-картата със SIM-карта в телефона ви и смартфонът ви става вашата електронна самоличност. Отпада нуждата от другата карта, четец и компютър за да ползвате услугите на електронната държава.

Звучи фантастично ли? Така е, но е реалност – тук и сега – в момента, в който излязох от посолството на Естония в Мадрид, и не бях изминал три преки пеша до едно квартално кафе, получих email, който гласеше:

> Dear YOVKO LAMBREV,  
> Certificates for e-Resident Digi-ID NXXXXXXX have been activated and the document is ready for digital use.  
> Welcome to e-Estonia!  
> Sincerely,  
> Police and Border Guard Board

Нищо, че беше национален празник. Електронната държава си работеше.

Приятел, който със семейството си живя известно време в Естония, ми разказа наскоро как глобите за превишена скорост се отразяват директно в банковата ти сметка, а ти само получаваш уведомление, че си глобен със снимка на нарушението по email, често още преди да си се прибрал у дома с колата. По същия начин при влизане в електронното банкиране на банката си, получаваш уведомление, че можеш да си възстановиш част от платените данъци, защото системата вече знае, че детето ти посещава определено училище, а жена ти… еди какво си… и ти подсказва за данъчните облекчения. Ти само потвърждаваш, че е така и… в сметката ти се появяват въпросните върнати данъци още на следващия ден. Без шикалкавене, без бавене, без сложни формуляри и опашки на гише…

Та, ако погледнем като българчета на всичко това, на много от нас никак няма да им хареса или ще го споделят с възторг, само защото дори и да работи, то е някъде там – далече, но не ни засяга. Както гледаме и на извънземността на Швейцария или Япония. А всъщност системата и платформата на електронна Естония не е технология от бъдещето. От настоящето е. И дори е архитектурно твърде простичка и даже… уязвима. Това, което я държи работоспособна е именно доверието.

А това, което може да я счупи моментално е хората да станат изведнъж някакви други (да не подсказвам какви) или да загубят *доверие* в нея. Ако се замислим, така е с всяка държава, дори и най-не-електронната. И е важна част от отговора на въпроса „кога ще се оправим“, колкото и глупаво-примитивен да е той… Отговор е и на въпроса за реформите, и за правосъдната и… та…

Доверието, глупако!…
### Август
URL: https://yovko.net/august/
Last updated: 2015-08-13T15:30:20.000Z
Август е особен месец. От бизнес гледна точка винаги съм се чудел доколко има смисъл от него, освен разбира се за отпуск. Защото винаги някой го няма, друг го замества, но не е точно същото. А после септември нахлува рязко с нагласата, че има много за догонване. Та сякаш е по-разумно да е ясно, че през август не се работи, за да няма излишни очаквания.

Но пък иначе от години използвам по-лежерното темпо на август за да подредя плановете и приоритетите си – поне в главата ми. И тази година не е изключение. Няма да ги споделям сега. Част от тях още са сурови, а на други не им е дошло времето. Но отново предстоят промени и нови посоки. Това му е хубавото на вглеждането в детайлите – че в крайна сметка стигаш до разбиране (или усещане?) за смисъла на нещата, които правиш, отлагаш или пропускаш.

Живеем във време, в което почти всички се плъзгат по повърхността, разсъждават с клишета, не искат да излязат от рамката си, с която дори не знаят кога и защо са се сдобили. А вглеждането в нещата (и в нас) подава отговорите – през рамките, през времето, през Интернет, през разстоянията. Защото иначе…

> Имаме твърде малко време, за да го губим цялото в компромиси. Примиряването с неща, които не ни правят щастливи в един момент ни отнема чувствителността и спираме да забелязваме абсурдите. Бавничко се сваряваме като жаби, без да усетим 🙂 – [Яна Петрова](http://yana.ludost.net/blog/my-2014/?ref=yovko.net)

Харесва ми да почивам в началото на септември. И тази година ще бъде така. Неудобството е, че тези които са почивали през август вече са в режим за наваксване на пропуснатото, а аз не обичам да си изключвам телефона. А и не разбирам оригиналнеченето напоследък – ден без телефон, седмица без интернет, дигитална детоксикация (моля?!)… Баланс не се постига със забрани и ограничения. Постига се с разнообразие, с планиране, с алтернативи. С живот! С онова търсене… което, ако изпусна малко поетичност, трябва да нарека стремление.

А то не почива през август. И не бива 🙂
### За една бристълска лира
URL: https://yovko.net/bristol-pound/
Last updated: 2020-12-26T13:25:28.000Z
Бристъл е град в югозападна Великобритания с около 430 хиляди жители. Иначе казано, малко по-голям от Пловдив. Бристълчани се самоописват като специални хора – креативни и широкоскроени. А Бристъл определят като невероятно място за живеене заради градския дух и усещане за общност, което са съхранили през вековете. Основен елемент на този градски характер придават и множеството малки локални бизнеси, от които хората пазаруват, хранят се или се социализират. „Не искаме Бристъл да се превръща в поредния град-клонинг“, казва едни от героите на днешната ми история за обикновени хора, които правят големи промени.

Началото е някъде през 2009 година, когато Chris Sunderland и Ciaran Mundy започват да обсъждат идеята за съпътстваща валута, което привлича към тях и Mark Burton, който пък точно прави изследване по същата тема. Те обаче са прагматични хора и имат ясна и практична цел – да въведат локална валута, която целият град да използва. А смисъла зад това нетривиално начинание е много семпъл – тъй като тази локална валута ще има значение и смисъл само за хората, които я припознават за такава и я ползват (на теория цял Бристъл), то тя ще циркулира в локалната икономика и ще допринася за завъртането и ускоряването и. Ако някой купи хляб с нея, това означава, че хлебарят също ще я използва, за да купи примерно брашно и при това от местен производител, защото ако последният не е такъв, той няма да я приеме. Всичко това държи парите в локалната икономика, вместо те да изтичат към финансовите центрове на държавата или зад граница, чрез мултинационалните компании.

Към групата мечтатели се присъединяват много скоро още двама души (Dave Hunter и Stephen Clarke), и регистрират начинанието си като [Community Interest Company](https://www.gov.uk/government/organisations/office-of-the-regulator-of-community-interest-companies?ref=yovko.net). Това е вид юридическа форма в UK, която е много подходяща за социално предприемачество. Разказана с едно изречение е нещо като ООД, но преследва ползи за обществото, вместо печалба за съдружниците, капиталът може да се инвестира само в посока осъществяване на тези ползи, а в същото време сумите, които могат да се плащат на притежателите на дялове в дружеството са ограничени.

Когато в действителност новата локална валута стартира през септември 2012 година, основният екип зад цялото начинание е едва 10 души. Доброволците са малко повече, но така или иначе до този момент няма нито един нает служител или някой, който да е получил заплащане за своя труд по проекта. Всички усилия са положени доброволно, понеже началният капитал едва стига за да финансират отпечатването на първата емисия „банкноти“.

По това време във Великобритания няколко общини имат т.нар. „локални валути“. Но идеята на бристолчани е далеч по-мащабна, понеже основната цел е не просто да провокират интереса на местните предприемачи, а да постигнат системна промяна в рамките на своята общност. А именно да накарат и обикновените хора да се доверят и да ползват *бристълската лира* (Bristol Pound или £B).

За да спечелят общественото доверие решават следното – зад всеки бристълски паунд следва да бъде депозирана съответната британска лира (съотношението е твърдо фиксирано 1:1). Това гарантира на хората, че дори начинанието да фалира, бристълските лири в обращение могат да бъдат обърнати в съответните стерлинги. А това пък става възможно чрез партньорството им с [Bristol Credit Union](http://www.bristolcreditunion.org/?ref=yovko.net) (моля, проследете този линк, те сами по себе си са тема за отделна подобна публикация). Последните поемат и управлението на електронните сметки в бристълски лири.

Това обаче е само едната страна на проблема. Едно средство за разплащане би било прието толкова по-лесно, колкото повече хора го ползват, и на колкото повече места то е разпознато за такова. Затова опитват и успяват да убедят общината си да приема плащането на данъците и таксите на местните фирми в бристълски лири. В началото, разбира се, срещат обичайната съпротива, колко сложно и скъпо би било да се променят счетоводни системи, процедури и т.н., но… след вглеждане в детайлите се намира работещо решение, което не затруднява особено процедурите на общината. Успехът е голям, защото така, в най-лошия случай, дори местните предприемачи да нямат къде да оползотворят своите бристълски лири, те знаят, че в крайна сметка могат да платят с тях своите данъци и такси към общината.

И още нещо много хитро, което допринася за това хората да се ангажират и да припознаят въпросните банкноти като свои и като част от своята градска култура. Инициаторите провокират съгражданите си да предлагат различни дизайни на банкнотите. Това се оказва и чудесен инструмент за популяризиране на проекта. Получени са над 200 различни предложения от професионални дизайнери, любители и дори ученици, а жури, съставено от хора от различни градски общности избира финалистите.

![B£ 2015 (3d)](https://yovko.net/content/images/2015/08/bristol-pound.jpg)

Други дизайни могат да бъдат разгледани [тук](http://bristolpound.org/new-bristol-pounds?ref=yovko.net). А [това](http://bristolpound.org/poster?ref=yovko.net) са постери за популяризиране на валутата.

Всъщност как работи всичко?

- Бристолските лири се купуват срещу стандартни британски лири като за целта човек трябва да си отвори електронна сметка и да я захрани. Срещу депозирани британски лири, човек получава същото количество бристълски. При желание, всеки собственик на електронна сметка може да изтегли своята наличност или част от нея в хартиени банкноти. Това е единственият начин бристълските лири да се материализират и излязат в обращение.
- С тях всеки гражданин на Бристъл може да се разплаща електронно или с хартиени банкноти с всеки местен търговец, който ги приема.
- Една бристълска лира струва точно една британска, като двете са взаимнозаменяеми, съответно финансовият риск е равен с този да се използват британските лири. Това е само съпътстваща валута, която няма за цел да заменя основната.
- Някои търговци, които искат да популяризират локалната валута, дори предлагат отстъпки за клиентите си, ако плащат с нея.
- Бизнес-сметки в бристълски лири могат да отварят всички търговци с частен капитал, които са базирани в Бристъл.
- Всеки може да плаща или да приема плащания в £B, но доколкото бристълските лири не са законно платежно средство, използването им е базирано единствено на добрата воля.
- Банкнотите се печатат върху хартия с прилична защита срещу подправяне.
- Бристълските лири могат да се заменят обратно срещу стерлинги при внасянето им обратно в сметка в Bristol Credit Union. Няма такси за тези конверсии.
- В допълнение към системата за електронни разплащания и хартиените банкноти, вече има разработени [мобилни приложения](http://bristolpound.org/app?ref=yovko.net) за плащане в £B, както и [TXT2PAY система за разплащане чрез SMS](http://bristolpound.org/howtxt2pay?ref=yovko.net). При електронно плащане или с SMS платформата удържат малка комисионна от получателя на сумата.
- Технически „банкнотите“ са ваучери със срок на валидност (първата емисия изтича на 30 септември 2015).

> Some people said we were brave, others, slightly mad. But the very small team grew from two, to three, four, six, then eight, as we put together careful and detailed plans for what we would do. Someone volunteered the idea that we could make payments by text, that the technology was all there and simple to execute and, to prove it, he built us a prototype. We burrowed into the detail and wrote a hundred pages of feasibility study. Our aim was to show people we could actually do this. – Chris Sunderland

Самите бристълски лири не създават богатство директно, но увеличават това на бристолчани, задържайки циркулацията на капиталите в локалната им икономика, вместо те да се губят из глобалните финансови системи или разни „райски“ данъчни островчета. В допълнение на това хората опознават града си, избирайки и откривайки места, които приемат валутата. Създават нови познанства и партньорства, при това не само за бизнес. Връщат усещането си, че парите и банките трябва да служат на хората, а не обратното. Малкият местен бизнес отваря работни места и т.н., и т.н.

Ето и едно 4-минутно филмче, в което човекът, от който започва всичко, разказва за проекта:

Сега, когато пиша този текст, [около 800 търговци в Бристъл вече приемат £B](http://bristolpound.org/directory?ref=yovko.net) и около 1000 от жителите на града притежават сметки в местната локална валута. През юни 2015 около 1 милион британски лири са депозирани за £B, от които около 700 хиляди са в обращение. Това не е особено много на фона на икономиката на града, в която се твърди, че циркулират над 3 млрд. лири. И вероятно скептиците ще се захванат за това, но за по-малко от три години и начина, по който започва всичко, този резултат по-скоро е чудесен. А и не всички победи са измерими в цифри. Например, днешният кмет на Бристъл, George Ferguson, получава цялата си заплата (£51000) в бристълски лири. От юни 2015 сметките за електричество към Good Energy (доставчик на електроенергия от 100% възобновяеми източници) могат също да бъдат плащани с бристълски лири. Компанията претендира да е [първата в света, която приема плащане на сметки за енергия в локална валута](http://www.goodenergy.co.uk/press/releases/2015/06/12/good-energy-is-world-s-first-energy-company-to-accept-local-currency?ref=yovko.net). Много от местните фирми предлагат на служителите си избор дали да получат част или цялата си заплата в местна валута. Платформата за електронни разплащания в местна валута (по Интернет, чрез SMS и вече и с мобилни приложения) функционира чудесно. Мобилните приложения са разработени от малка местна софтуерна компания от Бристъл. А [Bank of England признава ролята и съществуването на локалните валути](http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2013/qb1304prereleasebanknotes.pdf?ref=yovko.net).

И понеже текстът стана много дълъг, добавям две кратки филмчета по темата за най-любопитните. Първото дообяснява и рекламира идеята, а второто е преразказът на BBC за нея, в един типичен за тях стил.

Аз накрая, само искам да натвърдя, че всичко започва от двама души…

> Нашата цел бе да покажем на хората, че всъщност можем да го направим. – Chris Sunderland
### Две истории за пекарни
URL: https://yovko.net/social-bakery/
Last updated: 2020-12-26T13:25:41.000Z
Днес искам да споделя още две истории за силата на обикновените хора и малкия локален бизнес, които много си приличат, но илюстрират различни модели на финансиране за социално предприемачество. Иде реч за две пекарни.

Историята на [The Dunbar Community Bakery](http://thebakerydunbar.co.uk/?ref=yovko.net) започва през 2008 година, когато пекарната на семейство Smith на High St. в шотландското градче Dunbar затваря, понеже старите собственици решават да се пенсионират. Хората от градчето обаче, не искат да се откажат от възможността да купуват хубав ръчен хляб, замесен и изпечен на място и да го заменят с хляб, предлаган от супермаркетите. Събира се група от тях, която изготвя тригодишен бизнес план за повторно отваряне на пекарната. Регистрират кооператив и в края на август следващата година 160 души от градчето стават съдружници в начинанието (със скромни лични инвестиции между £1-£500), което стартира с почти 18000 британски лири начален капитал. В управителния съвет са избрани местни предприемачи, финансисти, маркетолози – хора с различни профили. Оказва се обаче, че не могат да договорят дългосрочен наем на старата пекарна, а капиталът не позволява да я купят, затова се налага да потърсят друго помещение на същата улица.

Успяват едва след още една година по-късно като помещението има нужда от архитектурна реконструкция и купчина разрешителни преди строителните работи да могат да започнат едва през лятото на 2011 година. За целта са били нужни и още средства, поради което вложителите вече надхвърлят 300 души, а инвестицията 40000 лири, но в крайна сметка на 6 октомври 2011 година финансираната от хората пекарна отваря врати.

Само две години по-късно тя се цитира като една от най-добрите в цяла Великобритания, дори печели телевизионното състезание Britain’s Best Bakery, а в нея постоянно работят 8 души, които се занимават и с обучение на други пекари. Дребните съсобственици в проекта вече надхвърлят бройката от 800 души.

Ето и кратко филмче за тях:

Втората история е за подобно начинание на друго място – Slaithwaite, West Yorkshire. Всичко започва през 2009 година, когато в едно много малко помещение, група предприемчиви съграждани решават да правят ръчен, занаятчийски хляб. Наричат се [Handmade Bakery](http://thehandmadebakery.coop/?ref=yovko.net). Финансовите им възможности са скромни, затова решават да продават хляба на абонаментен принцип, предлагайки на съгражданите си да предплатят хляб за някакво време напред. И много бързо набират около 60 семейства, от които голяма част предлащат хляба си дори за година напред. Идеята е, че колкото по-дългосрочен е абонаментът, толкова по-голяма е отстъпката в цената, по която се предплаща хляба.

И така първият проблем, пред който се изправят предприемачите-пекари е, че в помещението от само 15 кв. метра те няма как на практика да произведат повече хляб от този за нуждите на първите им 60 клиенти, а желаещите непрекъснато се увеличавали. Тогава те решават да сменят помещението с по-голямо, за което обаче продължавали да нямат средства…

Тогава техен познат подхвърля идеята за „хлебни облигации“, която преразказана изглежда като малки парични заеми от хората, срещу лихва от 6,25% – платими обаче в хляб. Сделката е честна, понеже дребна инвестиция (обикновено до £500 и по-малко) срещу такава прилична лихва не е особено обичайно явление, а рискът е нисък, сумата също. Клиентите-съинвеститори печелят хубав хляб, наблизо до тях в квартала им. А пекарите освен възможността да разшират бизнеса си, печелят и ангажираността на хората, които са заинтересувани и се грижат за оборота на начинанието, в което са инвестирали.

Всъщност новото им място е пекарна, но комбинирана със сладкарница и кафе – място за срещи, което провокира хората да се събират там. Човекопотока около пекарната подкрепя и малките локални бизнеси около тях. По подобен модел точно срещу тях работи и магазин за плодове и зеленчуци, който дори изкупува на дребно продукция на хора от квартала, която те са отгледали в малките си дворчета.

Та това са само примери, които впечатляват с моделите си за обществено финансиране, които са напълно приложими навсякъде, особено защото в резултат засилват усещането за общност, връзките между хората, а и нивото на доверие и съпричастност помежду им.
### Смешен плач
URL: https://yovko.net/smeshen-plach/
Last updated: 2020-12-26T12:53:40.000Z
Заглавието е напълно достатъчно за коментарите, които последваха фалита на „Преса“ и „Тема“. И не – не искам да бъда груб, нито да злорадствам, но… Сериозно ли!? Някой е отишъл да работи в „Преса“, вярвайки че ще прави независим вестник и журналистика? При Тошо Тошев и Валерия Велева!?…

В интерес на истината, следва да призная, че и аз съм работил за гадове (и шефове, и клиенти), но… винаги съм го правил осъзнато – било заради колеги, екип или поети ангажименти и отговорност, и никога не съм се заблуждавал за рисковете, нито за това кой стои срещу мен.

Но споделям тъгата по журналистиката – такава, каквато трябва да бъде. Тя е мъртва, отдавна. Не от днес. И я убиха не само тези, които я упражняват по удобния за тях начин. Убиха я също и тези, които междувременно се правеха, че тях това не ги засяга. Същото е, като да пребиват някой в автобуса, а ти да се правиш, че гледаш през прозореца. Убиха я и тези, които ходят в студиата, редакциите и блоковете на журналисти, издания и предавания със съмнителна хигиена и авторитет. Убиха я и тези, които си купуват евтините и жълти парцали. Също и тези с интернет-сайтовете с гръмките заглавия, но и тези, които ги reshare-ват дори и само за забавление.

И не – възкресението на истинската и независима публицистика и журналистика няма да дойде от поредните нови медийни проекти, нови медийни „звезди“ или нови медийни могули, които евентуално еволюционно да очакваме някога да са една идея по-свестни. Нова и независима журналистика може да се роди само и единствено в Интернет, но не под нечия шапка и закрила, а подобно на дистрибутираните мрежи за съдържание, евентуално усилени от социални мрежи, където да няма единична точка за въздействие, чрез която да бъде притиснат автор, редактор, собственик или издател. Където пишещите трупат авторитет на база репутацията си като автори и експерти, а не като разказвачи или преразказвачи. Такива медии трябва да бъдат финансирани от тези, на които служат, а именно от читателите си, за което е нужна друга еволюция на нагласите, много различна от вредната култура на „безплатния Google“. В противен случай, ако това не стане, бъдещите „журналисти“ очевидно ще се прехранват с нещо друго. Което може и да не е толкова лошо – да бъдат експерти – инженери, икономисти, лекари, юристи, преподаватели… а „журналистиката“ да остане само призвание, втора проекция или аватар на тези, които истински и безкористно го умеят.

Предстои да видим… А междувременно нали не си правим илюзиите, че призраците на фалиралите и други техни реинкарнации няма да се прераждат неколкократно и в Интернет, правейки същото, което и досега. И дори още по-лошо. Пазете се от тях! Не им помагайте! И не се правете на изненадани… Някак е тъпо да те вкарват в един и същ капан няколко пъти.
### Аварията
URL: https://yovko.net/breakdown/
Last updated: 2025-12-26T14:15:57.000Z
„Аварията“ е заглавието на най-новия [роман на Тихомир Димитров](http://asktisho.wordpress.com/about/?ref=yovko.net), който си признавам, че още не съм прочел, понеже го получих едва снощи, но бързам да го споделя, по две причини. Всъщност са три, но за последната ще разкажа чак накрая. Едната е, че самият автор позволява и дори провокира към свободно споделяне и разпространение на книгата, когато е с некомерсиална цел. А другата е още по-обяснима – просто Тишо пише много добре. Дори, когато не съм бил съгласен с тезите в блога му, за мен пак е било удоволствие да го чета.

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Или както Тишо е подсказал в анонса си…

> „Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния?“

И преди да ви дам линк към книгата (която всъщност Тишо бързаше да пусне преди началото на август за да имате още нещо за четене през отпуската или на плажа) да споделя и последната причина, заради която се радвам да му помогна да разпространи книгата си. Той споделя вече няколко свои творби с читателите си. И тества различни модели, което го нарежда сред пионерите на новото книгоиздаване. Тази книга също е тест на нов модел взаимоотношение между автор и читателите му – онзи, който е много честен и на мен поне много ми допада. Да нямаш пречка да прочетеш и споделиш една творба и ако ти хареса да платиш колкото прецениш или пък можеш едва след това. В случая не е точно така, защото Тишо е още по-щедър – но затова ще прочетете накрая…

Книгата в PDF можете да свалите от [тук](https://asktisho.wordpress.com/2015/07/31/breakdown/?ref=yovko.net), а във формати за електронни четци [тук](https://asktisho.wordpress.com/2015/08/07/breakdown%5Fformats/?ref=yovko.net).

Приятно четене!
### Уличните лампи на Malvern
URL: https://yovko.net/malvern/
Last updated: 2020-12-26T13:25:55.000Z
Malvern е малко градче, за което едва ли сте чували. То си имало 104 красиви улични лампи във викториански стил, които са неразделна част от градския облик и културно наследство. Толкова са били през 2010 година, когато изправена пред бюджетни съкращения, тамошната община излиза с тежкото решение да ги подмени със съвременно осветление, защото въпросните лампи са стари, много скъпи за поддръжка и консумират много… газ – да, газ – понеже са газови!!

Тогава малка група местни доброволци решават да измислят начин да спасят градското си осветление, което е емблема на градчето, а дори местната легенда разказва, че точно техните лампи са били [вдъхновение за C. S. Lewis в книгата „Narnia“](http://news.bbc.co.uk/local/herefordandworcester/hi/people%5Fand%5Fplaces/history/newsid%5F8317000/8317904.stm?ref=yovko.net).

Речено-сторено. След размисли, опити и обмен на идеи те излизат с предложение да бъдат подменени с електронни механичните таймери, които преди е било нужно да бъдат обхождани един по един веднъж седмично (защото са били обикновени часовникови механизми с пружина, които трябвало да бъдат навивани и сверявани) и да бъдат монтирани рефлектори в тавана на лампите, които да насочват разсейваната нагоре светлина обратно към улицата, с което да се увеличи ефективността.

Общината решава да финансира осъвременяването на две от лампите в града за тест, който се оказва успешен и групата ентусиасти заедно с локалната компания Sight Designs осъвременяват всички улични лампи в градчето. Ефектът е поразителен. Емблематичните лампи са спасени, светят още по-добре, консумацията на газ спада с 92%, а разходите на общината за всяка една от тях се редуцират от 120 до само 22 британски лири годишно. Една от дамите от групата доброволци става първата жена във Великобритания, сертифицирана като газ-техник и тя сама остава единственият служител, който е необходим за поддръжката им.

Ето и видеопреразказ на историята от BBC:

Историята обаче не свършва до тук. От малката тогава група доброволци вече се е родила цяла общност, която се опитва да ограмотява и провокира съгражданите си как да пестят енергия, как да оптимизират транспортните си разходи, да отглеждат собствена продукция в градините си, да инвестират взаимно в малките квартални магазини и кафенета. Пример за вдъхновение и идеи са за още много подобни групи във Великобритания и по света. Общината подлага на предварителна дискусия с тази общност почти всяка генерална идея за управление на градчето.

А… лампите. В градчето вече те са 109\. По техния модел са осъвременени и уличните лампи на няколко съседни общини, а миналата година, малко преди Коледа, приключи и втори проект за обновяване и оптимизация на уличното осветление в Malvern. Лампите вече са LED и само изглеждат „газови“, но занапред ще консумират съвсем минимално електроенергия, а поддръжката им ще стане съвсем пренебрежима.

Една история за силата на обикновените хора, които могат да донесат големи промени. Ще има още такива истории…
### Кога?
URL: https://yovko.net/when/
Last updated: 2020-12-26T12:54:03.000Z
Няма да е нито много скоро, нито много бързо, нито много лесно.

Това изречение е по-важно за проумяване от „Съединението прави силата“ или други разни фрази. По-важно е заради нагласата и очакванията към всичко. Към всяко нещо, което изисква своето време за да се случи, изстрада или отвоюва.

Не, няма да пиша за съдебната реформа, макар че това е повода. Тя не е от моята сфера на експертност, а е крайно време да спрем да бъдем специалисти по всичко (особено някои блогъри). Вместо това ще препратя към [текста на Даниел Смилов от вчера](http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/07/24/2578667%5Fravnosmetkata%5Fsled%5Fistoricheskiia%5Fkompromis/?ref=yovko.net).

Друго е нещото, което ми прави впечатление – а именно емоциите и детинската наивност, че с едно усилие, с един ход, и не по-късно от утре, ще се реши генерално някакъв проблем. Особено такъв, който се е загнездил около нас от години. Наивността е типична за непораснали деца и явно и за общества в детинска възраст на своето гражданско развитие.

Проблемът е, че доскоро гражданското общество спеше дълбок зимен сън и също толкова наивно вярваше, че някак по стечение на обстоятелствата доброто винаги побеждава и страната се движи във вярната посока. И както във всяко нещо и в това има доза истина. Защото ако погледнем назад към последните 25 години, в крайна сметка ще осъзнаем, че в България се случиха доста неща и тя е променена до неузнаваемост. Дали пътят за това е бил повече или по-малко трънлив, дали сме минали по него гладко или с натъртвания е друга тема и то важна, но тя не променя фактите, че сме стигнали далеч.

Защо обаче не сме където трябва или където си мислим, че трябва? Дали не е защото едва от скоро започнахме да си задаваме въпроса как се движим и къде отиваме? А преди това беше важно просто да помръдваме. Дори и сега, когато със сигурност механизмите на гражданското общество започват да работят, то мащабът на хората, които се ангажират да ги ползват и да участват е разочароващо малък. Това обаче също е нормално. Промяната в едно общество, в една фирма или в една организация се носи винаги от някакво активно малцинство. Революционерите, лидерите, двигателите са винаги малко, но те успяват като побутват другите, като увличат пасивните. Това е пътят на човешкия ни прогрес. Недостатък е, че това отнема време. Понякога повече отколкото ни се иска, или сме имали очаквания. Измеримо не в дни и години, а дори в поколения.

Някои процеси излизат извън рамките на човешкия ни живот. Дори в динамичното време, в което живеем. А горчивата истина е, че срещу плахото и малобройно гражданско общество у нас има добре смазана машина за медийни манипулации, групировки, октопод, обсебил голяма част от институциите. Доброто в крайна сметка наистина ще победи, но няма да е днес, нито утре. А мисията ни е да живеем и постъпваме така, че поне децата или внуците на днешните българи да имат повече простор пред себе си за полезни неща и по-малко да се занимават с пипалата на октопода. Нашите родители бяха наивни и без обществен опит и предовериха време на неправилните хора, дори нашето поколение беше подведено, но това е еволюционен процес, който просто изисква своето време.

И това не трябва да е повод за отчаяния, защото е… нормално. Мащабни и революционни победи са невъзможни без мащаб в осъзнаването, без мащаб на площада, без мащабна гражданска активност, затова остават победите на китайските капки – малко по малко. Като в „Изкуплението Шоушенк“ – с време и натиск.

Пиша този текст, защото вчера избеснях срещу емоционалните изблици срещу РБ. Нямало повече да гласуват за тях, били предали фронта. Дори прочетох, че някой си щял пак да се върне към ГЕРБ… WTF?! А всъщност РБ (даже само част от него) направиха каквото беше възможно. Дръпнаха се рязко точно когато трябваше, съгласиха се в последствие на каквото беше възможно. В тази ситуация с толкова малко собствена тежест, те наистина направиха много. Дали е историческо ще видим по-нататък, но заслужават стискане на ръце и подкрепа, включително електорална. Защото ако имаха повече доверие от това, което им бе дадено (8.89%) сега можеше и резултатът да е друг.

Честно казано беснея като видя наивността с която хора ругаят срещу РБ, защото не били сервирали на тепсия очакваното, а не чух поне малко бяс към безпринципността на ГЕРБ, които се въртят като фурнаджийска лопата през цялото време?!

След вчерашния ден за мен има две много добри новини. Едната е, че т.нар. „ляво“ БСП (и АБВ) остава все по-неадекватно на времето си и се погребва все повече като съответно отваря място за ново и надявам се смислено ляво, което все някога ще се появи. Дано и в един бъдещ парламент формации като [ДЕОС](http://deos.bg/?ref=yovko.net) и [Зелените](http://zelenite.bg/?ref=yovko.net) да успеят да прескочат бариерата, защото това ще даде много сериозен тласък за промяна и еволюционен ръст на цялото ни общество. Либералният център в България не трябва да принадлежи на ДПС, абсурдно е. Дано и ALDE го проумеят някой ден. Защото емоциите от последните дни бяха всъщност провокирани от атаката на ДПС срещу реформаторското малцинство. И ми се иска да вярвам, че ДПС не успя. И че това е голямата им загуба.

Другата добра новина е, че в България има политици и лидери от нов тип – като Радан Кънев и Христо Иванов. Те са също толкова малко, колкото малка е представителната извадка на гражданското общество, която ги е излъчила и въпреки слабата обществена подкрепа зад тях, с време и натиск постигнаха каквото можаха. И е важно да почувстват пък те подкрепа за да продължат, вместо да хабят енергия да мобилизират и убеждават електората си, че не са го подвели и предали.

Другата опция беше да не рискуват електоралното си влияние и да напуснат. Но какво следваше след правителствена или евентуална парламентарна криза и празни площади? И какво прегрупиране щяха да направят ГЕРБ, нали не е толкова трудно да се досетим?

Всичко тепърва предстои… Всичко тепърва започва…
### #160от240 и #оставка
URL: https://yovko.net/160ot240/
Last updated: 2020-12-26T12:54:22.000Z
Днес, тази част от България, която иска да промени съдбата си, отново ще излезе на протест – този път пред Съдебната палата – за да защити ценности, които са базисни за една съвременна европейска държава. Протест, който ще поиска #оставка от опозорения (и опозоряващия се почти ежедневно) главен прокурор и ще подкрепи идеите за реформа в съдебната система.

Отново е време разделно! И точно сега е този момент, в който безразличието не върши работа. Нито свиването на рамене. Защото от правосъдието започва всичко. А то е превзето на абордаж от шепа хора с малки души, част от същия октопод, опипалачил медии, държавност, бизнес… всичко.

Някое и друго пипало беше отрязано, но туловището на октопода е почти непокътнато. Статуквото не се дава лесно и единствено срещу общи и упорити усилия няма никакъв шанс. Затова те – усилията са оправдани и си струват. И резултатите, дори малки, са видими.

Напоследък България наистина става все по-европейска държава и все по-зряло общество. И именно тези демонстрации в подкрепа на реформите и промените го доказват.

Затова [бъдете днес – 14 юли, в 18:30ч. пред Съдебната палата в София](https://www.facebook.com/events/1458480457805092/). И заради тези от нас, които сме далеч от София.

# оставка #160от240
### Прах
URL: https://yovko.net/dust/
Last updated: 2020-12-26T12:55:23.000Z
Имам един приятел, с който споделяме едни и същи пролетни алергии. Едно време аз бях по-тежкият случай, напоследък той е много по-тъжната гледка. През зимата неговото семейство се топли на дърва. Той казва, че няма по-хубава топлина от тази, която отдават дървата. Вероятно е така. Когато имам възможност да отседна в хотел с камина или на гости на приятели в някоя вила, оценявам удоволствието от живия огън в стаята.

Но… къде е връзката между алергиите и дървата? За съжаление доста пряка. И не само дървата, а и въглищата или нафтата, които за жалост все още много хора продължават за използват за отопление през зимата. Не – не само за едно или друго барбекю или купон край камината, а цял сезон, който в България не е много кратък. В резултат на това, във въздуха който дишаме, витаят така наречените фини прахови частици (ФПЧ), които са сред обичайните заподозрени за астма, алергии и дори рак. И не – този път основният виновник изненадващо не е индустрията – ние сме – тези, които се топлят на дърва и въглища, автомобилите ни – особено старите, особено дизеловите и тези без катализатори. Битовото отопление е виновно за 59% от ФПЧ във въздуха, който дишаме в България. Ако не ви се чете много по темата, [прочетете поне тази статия – достатъчно кратка и актуална е.](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2015/03/06/2486119%5Fkogato%5Fdishash%5Fotroven%5Fprah/?ref=yovko.net)

Преди по-малко от месец някак тихо, покрай паметника със светещи очи и гръцката криза, мина новината, че ЕК ще заведе дело срещу България заради трайно мръсния въздух у нас. И за съжаление основното, което се акцентираше в тези новини бе, че евентуално ни чакат солени глоби или пък „успокоението“, че ще ни съдят заедно с Белгия. В интерес на истината проблемът е общоевропейски и повече от дузина европейски държави са с процедури за нарушения, но това съвсем не е успокояващо, още повече, че Белгия определно далеч по-безболезнено от нас ще преглътне глобите.

Най-важният въпрос не е до процедурите или парите, а за здравето ни. Живеем в 21 век, хората в градовете вече са твърде много, за да продължаваме да се топлим на дърва и въглища. „Ароматът“ на пушек чак може да се вкуси през зимата – и то в уж модерни градове като София и Пловдив. Иначе се тревожим за пожар около Чернобил или риба, внесена от Япония, а в същия момент се задушаваме сами в собствен прах – някои от бедност, други по инерция, а трети от незнание. Ако поне последните две групи направят нещо, тези 59% могат поне да намалеят, а оттам и в някаква степен болестите, свързани с това.

Наистина иде реч за здраве – нашето, на децата, на всички. И тук класическото оправдание нека първо се оправят с индустрията или пък с комшиите, не върши много работа. Защото тези 59% замърсяване са в твоите/нашите ръце. Според статистиката 80% от българите дишаме замърсен с ФПЧ въздух (два до три пъти над средните за Европа нива). И не са толкова много глобалните проблеми, решението на които да е в ръцете на обикновените хора.

Общините често са мудни, некомпететни и неадекватни, правителствата също, но ако не започнем да намаляваме и спираме проклетите дърва, въглища и дизел и чакаме вълшебно решение „отгоре“, ще продължим да кихаме, кашляме, да се задъхваме и да умираме все повече. Първата стъпка е всеки да се замисли как да спре или поне намали своята вноска прах, а втората – да започне да прави нещо реално още от днес, от утре и от тази зима.

Само няколко базови идеи:

- Спрете камината (освен за празнични поводи), нафтовите печки и тези на дърва и въглища. Заменете ги с електричество, климатици, газово, слънчево отопление, каквото и да е друго е по-добре. Дори ТЕЦ – те също замърсяват с ФПЧ, но по-малко.
- Сменете най-накрая 15-20-годишната си кола. Особено ако е дизелова. Тя освен вредна, вероятно вече е и опасна. Дори пак да вземете стара – примерно на 7 години – ще сте намалили вредата, която причинявате с нея в пъти.
- Изолирайте жилището си. Топлоизолациите помагат много и за сметката за ток.
- Сменете старите дограми.
- Посадете някое и друго дърво наоколо.

Да – всичко по-горе струва пари, и то не малко. Но пък здравето все още е безценно или поне много по-скъпо. А малките стъпки, предприети от много хора водят до големите промени.
### e-Resident
URL: https://yovko.net/e-resident/
Last updated: 2020-12-26T13:26:07.000Z
> Estonian Police and Border Guard Board has granted e-Residency to YOVKO LAMBREV.  
> You will be notified upon the document’s arrival to the place of issue marked on the application form.  
> Sincerely,  
> Police and Border Guard Board

Това е част от email, който получих вчера, понеже кандидатствах за естонско e-Residency веднага щом стана възможно да подам заявление online през отминалия месец май. Според данни на естонското правителство през първия ден са подали документи повече от 200 души, а в края на първата седмица вече надвишаваха 700\. И аз бях един от тях.

Удоволствието струва €50, валидно е 3 години и ще ми коства и една разходка до близко посолство на Естония за да оставя биометрични данни (отпечатъци) и да получа картата, четеца и PIN-овете си. Това ще ми осигури възможност, при желание, да регистрирам фирма в Естония по електронен път и в рамките на същия ден тя да работи. [Написах го и в предишната си публикация – естонците държат световния рекорд за най-бързо вписване на фирма по електронен път – 18 минути](https://yovko.net/e-estonia/). Разбира се, това означава, че данъците по сделки през такава евентуална фирма ще дължа в Естония. Хитро, нали. Ето как една малка държава може да привлече бизнес, предприемачи и приходи, и да увеличи обема на икономиката си, използвайки съвременния свързан свят и технологии.

> Over 200 people have applied for e-Residency since our online application site launch yesterday, welcome! [http://t.co/ddWuaZASsJ](http://t.co/ddWuaZASsJ?ref=yovko.net)
> 
> — e-Residency: Estonia (@e\_Residents) [May 14, 2015](https://twitter.com/e%5FResidents/status/598792913603133440?ref=yovko.net)

> Whoa, over 700 e-Residency applications during a week since the launch of the application portal! [http://t.co/ddWuaZASsJ](http://t.co/ddWuaZASsJ?ref=yovko.net)
> 
> — e-Residency: Estonia (@e\_Residents) [May 26, 2015](https://twitter.com/e%5FResidents/status/603161673067802624?ref=yovko.net)

Допълнителен плюс за мен като българче е, че мога да се сдобия и оперирам лесно с фирма в еврозоната, каквито българските фирми засега не могат да бъдат. Всъщност една от основните ми задачи и причина да живея в момента в Барселона е тази, но да си призная естонската опция в момента ми звучи много по-добре от испанската. Има и купчина други, чисто икономически (данъчни, бюрократични и правови) причини евентуално да предпочета Естония. Но това разбира се е гледна точка от мой частен контекст и не е общовалидна, затова няма да влизам в детайли.

Вместо това препоръчвам едно [видео-интервю на Robin Wauters с Taavi Kotka](http://tech.eu/features/4685/estonia-e-residency-taavi-kotka-video/?ref=yovko.net), който е CIO на естонското правителство. Да – там имат такава позиция.

Препоръчвам също и едно малко дългичко четиво, което не е само четиво, понеже има доста видео в него, но то е една [чудесна презентация на електронна Естония](http://review.gemalto.com/estonia/?ref=yovko.net).
### e-Estonia
URL: https://yovko.net/e-estonia/
Last updated: 2020-12-26T13:26:15.000Z
Сигурно и преди сте го чували, но [Естония за момента изглежда като най-напредничавата електронна държава](https://e-estonia.com/?ref=yovko.net) в света. И това не е маркетинг. Фактите са впечатляващи. Затова от известно време сън не ме хваща да споделя няколко малко по-долу.

Държавата има работещи e-Cabinet, e-TaxBoard, e-Customs, e-Registers и e-Voting системи. И за естонците да използват тези услуги е обичайно ежедневие. От 1 декември 2014 година Естония стартира и програма за e-Residency, която дава възможност на неграждани на Естония да се сдобият с дигитална самоличност, с която могат да се легитимират електронно пред държавните органи, както и да подписват електронно документи, без реално да пребивават физически в Естония. Важно уточнение е, че e-Residency не е гражданство, нито дава статут за физическо пребиване, още по-малко право на глас. По-скоро може да се приравни на електронна „зелена карта“, която дава възможност за отдалечен бизнес. От 13 май тази година [заявлението за e-Residency вече може да се подаде и online](https://apply.e-estonia.com/?ref=yovko.net) (преди това можеше само на живо), и сега само получаването му изисква поне една разходка до Естония, или до някое от посолствата им по света, които са упълномощени да предоставят e-Residensy (не всички посолства са в списъка!). Физически човек получава дигитална ID-карта с чип, USB-четец за нея и PIN-ове. В чипа на картата са записани два сертификата – единият за удостоверяване, а другият за подписване, като всеки един от двата се отключва със съответния му PIN. Картата е много подобна на личните карти на самите естонци, но е без снимка или други визуално-изобразени лични данни. До чипа отстрани само е изписано името на притежателя.

Снимката е примерна, а не на![e-res-id-card](https://yovko.net/content/images/2015/05/e-res-id-card.jpg)\](/content/images/2015/05/e-res-id-card.jpg)

Принципно за разлика от други лични документи, които не е препоръчително да се разпространяват копирани, дори да бях публикувал снимка на реална карта, това не би трябвало да е проблем и на практика почти с нищо не заплашва сигурността и.

Та обещаните факти:

- 93% от естонците притежават подобни дигитални ID-карти. Или 1 217 016 души от 1,3-милионното население (по данни от март).
- 99.8% от всички банкови трансакции се извършват online в Естония.
- 95% от данъчните декларации се подават online.
- 4G (LTE) покритието е 97% от територията, като се планира 5G имплементация през 2016 година. В цялата страна има широколентов Интернет достъп.
- В столицата Талин е приютена както European Union IT Agency, така и NATO Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence.
- Естония е страната с най-много start-ups на глава от населението в ЕС.
- Естония държи световния рекорд за най-бързо регистрирана фирма (online) – 18 минути от завлението до вписването в регистъра.
- Не много хора знаят, но популярният [Skype](http://www.skype.com/?ref=yovko.net) започна като проект на трима естонци през 2003 година, както и [Kaaza](http://en.wikipedia.org/wiki/Kazaa?ref=yovko.net) през 2001.
- Поредното голямо Интернет нещо, което тръгна от малката Естония преди по-малко от 2 години е [Transferwise](https://transferwise.com/?ref=yovko.net).
- Бивши Skype-инженери и служители сега са замесени в купчина нови проекти като [Ecofleet](http://ecofleet.com/?ref=yovko.net)/[SeeMe](http://seeme.eu/?ref=yovko.net), [fortumo](http://fortumo.com/?ref=yovko.net) или [Mooncascade](http://mooncascade.com/?ref=yovko.net), които пък от своя страна стоят зад доста други популярни проекти като [Yoga](http://www.yogasystems.com/?ref=yovko.net), например.

Как Естония стигна дотук? Всъщност всичко започва още през 1991-1992 година, с Независимостта и отделянето от бившия Съветски съюз, когато държавата е изправена пред много проблеми и основната задача да се възстанови изоснови. И вместо да укрепва развалините, в които се е заварила, се вторачва уверено в бъдещето. Цифровизира комуникациите си, въвежда плосък данък и облекчения за започване на бизнес, опростява административно-бюрократичните процедури и непрекъснато се стреми към безхартиена администрация. Още през 1998 всички училища в Естония са online, а през 2000 година правителството на Естония признава достъпа до Интернет за човешко право. Попаднах и на интересно изследване (от преди две години) сред гимназистите, което показало, че докато през 80-те мнозинството от тях са мечтаели да бъдат рок-звезди, категоричната им мечта днес е да бъдат предприемачи. В Естония има програма създадена като публично-частно партньорство, която обучава *петгодишни* деца на програмиране! Между другото това няма директна връзка с горното, но не е необичайно за Естония средната възраст на министрите в правителствата да е около 35-40 години. Замислете се обаче за индиректната…

И още нещо. Нарича се [Enterprise Estonia](http://www.eas.ee/?ref=yovko.net) и е най-голямата обществена организация за подпомагане на предприемачеството в Естония. Нали не пропуснахте думичката *обществена*? Бюджетът на организацията е 100 милиона евро и се управлява от тричленен съвет и надзорници, сред които са най-успешните предприемачи на Естония, както и членове на Парламента и властта. В добавка към това организацията съставя експертни консултативни съвети, съставени от предприемачи и хора с експертиза и опит, които да подпомагат бизнеса в страната, да насочват партньори един към друг, да съдействат на чужди компании да видят бизнес-потенциала на Естония. Безплатно! Организацията има около 300 служители и офиси в най-горещите бизнес-дестинации по света. Ако се зачетете в сайта им ще видите, че мисията им е дефинирана с едно изречение: „Build a successful Estonia.“.

Искам да споделя и част от email от човека, който ръководи правителственото начинание (той го нарича startup) – защото е адски показателно:

> Our government is developing e-Residency like a startup. We launched it fast and agile, and we are constantly working to improve and extend this revolutionary program. e-Residency is now in a public beta phase: everybody is invited to apply and help us cater it best to you, the new e-Estonian — a new kind of digital and global citizen. For that, we depend on your feedback and guidance.
> 
> Since the issue of security has recently been raised, I feel that it is important to tell you about it as well. A digital identity itself does not bring along new risks, such as money laundering. Instead, it makes existing risks more visible and manageable as digital footprints are easily traceable. We have extensive logging and fraud analysis, which we make use of at our discretion and on reasonable suspicion. We also thoroughly check the background of prospective e-Residents to make sure we can trust them as future members of the Estonian e-Society.
> 
> Kaspar Korjus, Program Director  
> and the e-Residency Team  
> Tallinn, Estonia

Много скоро ще пиша още за Естония…
### Безпартиен
URL: https://yovko.net/non-partisan/
Last updated: 2023-07-16T14:55:11.000Z
До г-н Вили Лилков  
Председател на ДСБ – София

Уважаеми г-н Лилков,

С вас се познаваме бегло и сме разменяли едва няколко реплики на живо.

Когато България започна своя демократичен преход, още нямах право да гласувам, но агитирах родителите, близките и познатите си да подкрепят “синята идея”. И до днес около всички избори правя същото, независимо коя е актуалната реинкарнация на тази идея. Защото тя за мен е много повече от цвят или партийна абревиатура. Това е идеята за една различна, прогресивна и модерна България, която безусловно стои зад своята принадлежност към Европа и ценностите на демокрацията. Това е съкровената ми представа за моята България.

Аз (поне в моята организация) съм един от малкото т.нар. “млади” членове на ДСБ и ви пиша, защото съм и от хората, които проследиха и оценяват усилията и инициативите ви за София. Иронията в кавичките от предходното изречение е, че вече съм на 41, и една от болките ми е, че не виждам много по-млади хора около мен по събиранията ни, но за това малко по-долу.

Аз съм от хората, които помагат тихо. Нямам необходимостта да чувам името си от трибуната или да добавям различни роли към него, които да му придават тежест. Обичам да казвам, че съм простосмъртен член на ДСБ, когато убеждавам приятели да гласуват. Нямам никакви амбиции за друго. И до сряда това звучеше скромно, но с гордост. Вече не. А причината е [вашата позиция за “София Прайд”](http://sofia.topnovini.bg/node/614889?ref=yovko.net).

Не ме разбирайте погрешно – не отричам правото ви да имате каквато и да е позиция и да я споделяте публично. Това е цел и на хората, за които “София Прайд” е начин да декларират именно това – позицията си. Вие изразявате вашата публично и чрез медиите, а искате от тях да демонстрират “дискретно”. Няма начин да съм по-несъгласен с вас.

“София Прайд” не е моята битка, макар да съм граждански активен човек с позиции по много теми, които съм припознал за свои по една или друга причина. Но вашето изказване ме накара да настръхна. Защото нека ви припомня, че със сходни призиви да си демонстрираме ненатрапчиво, статуквото на #КОЙ се опитваше да неглижира най-масовите и продължителни демократични протести за промяна на България допреди само няколко броени месеци. Не мога да преглътна, че сега чувам подобни думи от вас. И не само това – не мога да приема, че вие се присъединявате към пригласящия хор на ДС-ченгеджийницата от т.нар. Българска православна църква, очевидно неслучайно наредените медийни изяви против темата и звучите не много по-различно от последовател на Атака и ПФ.

Не – не съм се объркал. Наясно съм, че ДСБ е дясна и консервативна партия, но живеем в 21 век и дясно и консервативно отдавна не означава да гледаме под чаршафите си. А проблемът е сериозен, защото България има нужда от усилията на всички, за да прекрачи през времето. А не от поредните разделителни линии и етикети, с което наливате вода в мелницата на тези, които искат в родината ни да няма усещане за общност и заедност. Демонстрацията не е цел на “София Прайд”, а средство за привличане на вниманието върху проблем, който съществува и няма как да се реши от само себе си, докато се правим, че не го забелязваме. Това е проблем, свързан с изолацията на част от нашето общество, която е пренебрегвана, сочена с пръст и съответно живее с тревога и усещане за непълноценност. Каква е ползата за обществото ни тези хора да се чувстват подтиснати? Или нямаме нужда от техния професионален и интелектуален потенциал, че ги съветвате да си живеят и демонстрират в “своите среди”?

Сега сякаш разбирам защо идеята за гражданска версия на “Реформаторски блок” не се получи. Защото липсват достатъчно еволюирали в своето личностно развитие лидери, които да предпочетат и припознаят силата на гражданската енергия пред напоените с минало политически координатни системи. Предпочетохме късогледо да се убеждаваме взаимно в значимостта на политическите компромиси в краткосрочен план, уютно затворени сред етикетите на “дясното”. И широко да затваряме очи пред проблема с политическите франкещайновци – някои от които дори са лидери на почти всичките ни партньорски партии и коалиционни партньори.

Как да продължа да бъда част от организация и да убеждавам околните си да доверят на нея надеждата за промяна на България, когато тя се представлява от хора, които не успяват да реформират собствените си закостенели представи?

Дълбоко разочарован съм. И щом трябва да избирам, то вашата среда повече не е моята среда, г-н Лилков. И съжалявам да го кажа, но вие дефинирахте границата. За мен остава единствено избора да остана несъгласен с вас. Разбиранията ми очевидно са твърде либерални за ДСБ и с това писмо искам да декларирам, че напускам партията. Предпочитам да хабя енергия за проекти, в които участието ми има смисъл и полезност. И където хората ценят човешкия потенциал и качества, без да градят стени и лепят етикети. Където “организационният живот” не се изчерпва с квартални събрания с хора, които са се събрали да се наговорят. Където са открили Интернет и го използват. Където разпознават капацитета на собствените си членове и симпатизанти и го насочват към нещо по-полезно и смислено от това да раздават хартиени листовки. И най-важното, където припознават проблемите на обществото и търсят решения за тях, а не ги неглижират и замитат в ъгъла.

В ДСБ и РБ няма да дойдат млади, модерни и нови хора, ако нещо спешно не се промени. Или ще избягат през глава, което е по-лошо.

Още не знам дали ще загубите моя глас. Вероятно ще продължа да гласувам за ДСБ и РБ, въпреки всичко. Но със сигурност загубихте много повече – някаква част от няколко десетки гласа на мои близки, приятели и роднини, които понякога се колебаят и аз се стараех да разсейвам колебанията им. Загубихте ги, защото аз нямам лицето и увереността да застана отново пред тях с аргументите си.

Пожелавам ви прозрения!

Йовко Ламбрев – безпартиен  
26 юни 2015
### За българската кирилица
URL: https://yovko.net/bulgarian-cyrillic/
Last updated: 2020-12-26T12:58:32.000Z
Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на [тази статия в Капитал](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/obshtestvo/2014/06/20/2327599%5Fza%5Fbukvite%5Fkoito%5Fni%5Fkazvat%5Fkoi%5Fsme/?ref=yovko.net), а оттам научих и за инициативата [„За българска кирилица“](http://cyrillic.bg/manifest/?ref=yovko.net). Преди два дни [статия в Култура](http://www.kultura.bg/bg/article/view/23494?ref=yovko.net) ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и [„Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев](http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com.es/2012/07/scriptura-mundi-cyrillic-alphabet.html?ref=yovko.net), защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да [погледнат поне в Wikipedia](http://en.wikipedia.org/wiki/Cyrillic%5Fscript?ref=yovko.net).

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели *реформираната* кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата [„За българска кирилица“](http://cyrillic.bg/manifest/?ref=yovko.net).

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият [Barkentina](https://www.behance.net/gallery/6151175/Barkentina-Typeface-and-Free-Font?ref=yovko.net) на българският художник [Кирил Златков](https://www.behance.net/Rand0mAbstract?ref=yovko.net), който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от [тук](http://www.dafont.com/barkentina-1.font?ref=yovko.net). Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се [Helen](https://www.hermessoft.com/newproject/packages/helen.php?ref=yovko.net) и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко [полезна информация от списание Осем](http://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/3435-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0.html?ref=yovko.net), които са посветили [майския си брой](http://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/168-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-52015-%D0%B3.html?ref=yovko.net) на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 [Стефан Пеев](https://stefanpeev.wordpress.com/?ref=yovko.net) ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

- [Българска кирилица – безплатни шрифтове](http://localfonts.eu/bulgarian-cyrillic/?ref=yovko.net)
- [Ръкописна кирилица – безплатни шрифтове](http://localfonts.eu/handwritten-cyrillic-free-fonts/?ref=yovko.net)
- [Декоративна кирилица – безплатни шрифтове](http://localfonts.eu/decorative-cyrillic-free-fonts/?ref=yovko.net)
- [Средновековни кирилски шрифтове](http://localfonts.eu/medieval-cyrillic-free-fonts/?ref=yovko.net)

Благодаря!
### BCN Smart City
URL: https://yovko.net/bcn-smart-city/
Last updated: 2020-12-26T13:35:39.000Z
[Вчерашният ми текст](https://yovko.net/%D0%BC%D1%80%D1%8A%D0%BD/) стигна почти 1500 прочитания само за половината ден до полунощ, което потвърждава усещението ми, колко жадни сме за позитивни неща (не само четива). В този ред на мисли си спомням [едно скорошно обещание](https://yovko.net/6weeks/) да споделям за хубавините на Барселона и не в контекста на туристическа дестинация или място за живеене, но и като потенциална отправна точка за бизнес, и че в черновите на този блог от известно време висят за споделяне няколко неща, но… лека-полека…

Първо едно кратко филмче, то е от програмата на общината, която има за цел да популяризира града като място за бизнес, иновации и живот. Докато гледате пробвайте да си задавате въпроса дали с някои от тези неща не могат да се похвалят и български градове като Пловдив или София… а с тези, с които не можем, защо не можем? И дали не може да се направи нещо по въпроса? И няма ли други неща, с които дори да звучим още по-добре, защото аз се сещам поне за няколко.

Между другото отчитайте факта, че това е маркетинг и действителността е такава, но с известни уговорки. Например, аз беснея като ми се хвалят с оптична свързаност и технологии, при положение, че тук съм бил на профи hi-tech събития, на които трябва да извикат екипа на [OpenFest](http://openfest.org/?ref=yovko.net) да им покаже как се прави wi-fi решение. Включително един Mobile World Congress помня, който беше ужасен в този контекст. Оптичната свързаност на теория може и да съществува, но услугите около нея не са качествени, а са достатъчно скъпи. Мобилните мрежи в Испания също бих определил с една дума и тя е mess. Покритието е зле. Изобщо България е рай в това отношение. Да не говорим за цените.

Но да се върнем на позитивната писта 😉

Барселона беше избрана за европейски, а и глобален умен град (smart city) на 2015 – това е след няколкогодишни съвместни усилия на местното правителство, община и бизнеса. Не много – само няколко години. Ето някои примери (без претенции за систематичност), които направиха това възможно:

- Градът си има [OpenData портал](http://opendata.bcn.cat/opendata/en?ref=yovko.net) със свободен достъп, което прави възможно тези данни да се събират, изследват и използват от всички – например за всевъзможни мобилни приложения, които облекчават живота на хората. Разнообразните данни обаче са налични и защото самите институции ги споделят. Разбирането е, че събирането им е финансирано от данъците на хората и те са техни, а не на институциите. Ето например [портала със статистически данни на автономната област Каталуния](http://www.idescat.cat/pub/?id=aec&lang=en&ref=yovko.net).
- Както казах, това по-горе прави възможно например, гражданите да разполагат с мобилно приложение, което в реално време предоставя информация за свободните места за паркиране из целия град. Информацията се събира от сензори за метал и светлина по слотовете за паркиране (звучи безумно скъпо, но не е така – тези сензори стават все по-евтини, а и с малко въображение те могат да предоставят и друга полезна информация).
- Контейнерите за боклук (и тези за рециклируеми отпадъци) – все още не всички, понеже проектът е в ход – също са оборудвани със сензори, които рапортуват дали контейнерът се е напълнил. На тази база службата, която извозва боклука оптимизира транспортните си маршрути.
- На ключови места са вградени сензори за движение (и не само), които се ползват за купчина полезни неща. Едното е да регулират уличното осветление (ако повече хора щъкат по тротоара, осветлението е по-силно, като намалеят хората или се приберат по къщите, то се редуцира). Другата им роля е да рапортуват данни за замърсяването, шума, влажността и т.н. Всички тези данни, както стана ясно се събират и достъп до тях имат както властите, така и гражданите.
- NFC и QR тагове из целия град предоставят разнообразна информация, свързана с конкретната локация.
- Приложението на общинската велосипедна мрежа предоставя информация в реално време за наличието на свободни велосипеди.
- Няколко училища в Барселона се включиха в startup проект, наречен [KanGo!](http://www.nfcworld.com/2015/05/05/335052/nfc-gets-top-marks-for-helping-barcelona-kids-get-to-school/?ref=yovko.net), с който родителите могат да се чувстват сигурни, че децата им са стигнали благополучно до училище. Без някакви велики иновации – просто NFC карта и сканиране с мобилен телефон при пристигане. Но тук е по-важно да кажа, че проектът е възможен заради съвместните усилия на общинската транспортна компания, телефонната компания, няколко NGO-та и социалните предприемачи от KanGo! (Колко хора в България биха предварително отхвърлили такъв проект като наивен, глупав или невъзможен, защото примерно твърде много интереси са замесени?…)
- Хайде и един сходен и доста по-технологичен [пример от Лондон](http://www.bbc.com/news/health-31754365?ref=yovko.net).

В резюме… Нищо не е толкова сложно, колкото изглежда. Технологиите с всеки ден стават все по-евтини и достъпни. Буквално! А най-голям ефект постигат, когато решават чисто човешки проблеми от ежедневието. И за тях не е нужен технологичен гений, нито Steve Jobs или (пази боже!) Mark Zuckerberg. И за да работят добре, всичко има значение – и най-вече това, което някой друг е направил преди теб и около теб – общината свободна wi-fi мрежа, институциите споделящи данните си, предприемачите, които не се страхуват от това някой да им измъкне брилятната „идея“ и я споделят… Защото в наши дни по-голямо значение от идеите имат възможностите, желанието и куража да ги реализираш. Ключът е в пресечните точки, партньорствата и преизползването на данните, идеите и технологиите. И пречупването им през различен контекст и гледни точки.

И в този ред на мисли още едно рекламно клипче. На някой може да се стори още по-алабала, но всъщност дали не трябва точно това да бъде разбирането ни за време…
### Мрън
URL: https://yovko.net/lousy/
Last updated: 2020-12-26T12:59:09.000Z
Преди няколко дни се върнах в Барселона след първото си кратко отскачане до България от февруари насам. Принципно не си падам по генерализациите, макар че признавам, че понякога ми е трудно да ги избегна. Отделно, че винаги съм се дразнел на сравнения от типа тук и там. Но беше неизбежно всички да ме питат дали сме свикнали, харесва ли ни…

Не знам дали съм свикнал. Твърде ми е рано да свикна, още повече, че бизнесът ми е в България, продължавам да работя с клиентите си от България, в главата ми се въртят идеи за нови проекти, повече или по-малко свързани с България. Прекарах 14 години в София и така и не свикнах особено с нея, така че това със свикването при мен никога не е било много на фокус. Още повече в съвременния свят и днешните дву- или тричасови разстояния с low-cost авиокомпания до всяка точка на Европа.

Не се чувствам емигрирал. Просто временно живея другаде. Без някакъв конкретен срок. Имам няколко задачки, които трябва да свърша – за [Опънинтегра](http://openintegra.com/?ref=yovko.net), за себе си, за семейството си. Част от тях вече започнах, други предстоят. Иска ми се в някакъв момент да постигна ако не пълна, то поне значителна независимост от физическата география, от мястото, където временно или за постоянно съм избрал да пребивавам. Абсолютен фен съм на т.нар. distributed компании.

Това което, обаче, неминуемо прави впечатление, когато се отдръпнеш на 2-3 хиляди километра от София, дори за няколко месеца е… мрънкането. Чува се! Уха! Така здраво се чува… Предимно от България, усилено от днешните псевдообщности на all-in-one multipurpose социалките и най-вече шибания facebook. Но не само. Дори хора, които са напуснали България от години пазят тази наша съкровена отличителна черта като свидна национална идентичност. Световни шампиони сме по мрънкане… Без конкуренция!

Това, което много ми харесва в Барселона е живото усещане за общност. Хората общуват – на улицата, на пазара, в магазините, в учрежденията. Минах през значителна част от испанската бюрократична машина за да setup-на скромното си бизнес-присъствие тук (данъчни служби, социални и емиграционни служби, общински…) – нито едно нещо не мога да кажа, че е фундаментално по-различно, по-подредено или по-добре от България, нито бумащината, нито опашките, но… с едно изключение – отношението. Хората пред и зад гишето имат общата нагласа и възприятие, че имат обща цел – да са си взаимно от полза. Никой не ме върна, защото нещо не съм разбрал, никой не се намръщи, че не говоря добре нито един от двата официални езика. На едно място жената зад гишето стана да ми донесе стол за да не стоя прав (при положение, че заедно със заекването на кастилски, работата ми с нея беше под 3 минути).

„Хората в метрото са отчаяни“, сподели един познат. „Не е както преди. Някои имат по двама безработни вкъщи, а някои са с по две ипотеки.“ А друга наша приятелка ни разказва, че „Mossos d’Esquadra вади по 10-20 семейства от жилищата им на улицата всеки ден, защото не могат да погасяват задълженията си“. И двамата са българи – и са прави. Европейската криза бушува тежко в Испания – младежката безработица е 50%, строителният бум отпреди кризата и алчните банки са подвели мнозина и са стъжнили живота им, но… Елате в България да видите хората в метрото 🙂

Всичко е въпрос на отправна гледна точка. В България било мръсно и грозно. Сигурно, но аз и Париж не съм го видял много спретнат. В България е пълно с безстопанствени кучета – абсолютно вярно. Тук за три месеца не съм видял едно, но пък основно занимание на подсъзнанието ми, когато се прибирам или излизам от къщи е да внимавам да не настъпя някое кучешко произведение. Толкова са много. Само в Лисабон съм виждал повече. Явно тук не се трогват особено да си събират творенията на домашните любимци. Пред входа на метростанцията ми група тийнейджъри правят свинщини и купчини боклуци през два дни. Никой копче не им казва. За сметка на това в квартала ми протестират два пъти седмично срещу някаква антена на мобилен оператор, от която има належаща нужда, защото покритието е под всякаква критика, но местните галфони, четат и събират псевдонаучни факти, колко били вредни антените и си държат телефоните на 50 сантиметра, говорейки на високоговорител. Мрън! 🙂

Няма идеални ситуации, места и отношения. Но това, което прави малката разлика сила с огромен потенциал е как гледаш на нещата – позитивно или не. В крайна сметка проблемите са нещо, което провокира търсене на решения за тях. Дори с възможности за бизнес. Мрънкането работа не върши! Никаква.

Светът е такъв, какъвто е! И познайте кой го е направил такъв? Марсианците ли? Май ние, а?… Е, значи точно пак от същите зависи някак да го променим. Понякога не е лесно! Друг път е отчайващо трудно. Но никой няма полза от изначалната нагласа, че няма да се получи. Сигурно е, че няма да стане по-добре само ако изобщо не опитваш.

А България веднага ще стане по-малко зле, ако погледнем на нещата с мисълта как да ги поправим вместо да мрънкаме. И като заменим болезнения си индивидуализъм с желание да потърсим това, което ни прави общност (извън facebook).
### Световен ден на книгата
URL: https://yovko.net/world-book-day/
Last updated: 2021-10-27T11:31:16.000Z
[На този ден преди година написах кратък текст](https://yovko.net/la-diada-de-sant-jordi/), който сутринта си позволих да припомня из социалните мрежи. Още повече, защото се налага една от темите в световния ден на книгата в България да бъде *културата на министъра*… но… за друго ще иде реч по-долу, като изводите и връзката със злободневието ще оставя всеки да направи сам.

Само да напомня, че по повод световния ден на книгата и специалния привкус, който добавят към него каталунците – ако не сте си свалили книгата [„Какво става с Каталуния?“](https://yovko.net/catalonia-bulgarian/), която Сдружение „Диалози“ издадe наскоро – днес имате чудесен повод да си я подарите. [Напълно безплатно](https://yovko.net/download/books/catalonia.epub)! И пак да кажа – тя не е само за движението за независимост. Покрай тази основна тема ще научите много важни и интересни детайли за обществото, хората и ценностите им. За много от тях не сте имали дори идея, повярвайте ми. А някои от тях са били и наши български ценности, но за жалост част от тях сме забравили. Или подменили с други…

Иска ми се да ви припомня възрожденците ни! Спомнете си, как след Освобождението българинът е давал мило и драго да изучи децата си. Едни само на четмо и писмо, защото за това са стигали възможностите им, а други са ги изпращали зад граница. И сега се случва същото, но… и онова усещане за тези пропуснати поколения, за които [книгата и знанието останаха второстепенни и дори отсъстващи](http://news.ibox.bg/news/id%5F1480460451?ref=yovko.net)…

Ще споделя три цитата от гореспоменатата книга, която моя позната реши да сподели преди няколко дни като неща, които са я впечатлили. Те са от есето на Ева Пике – писател, журналист, преподавател по журналистика и депутат в каталунския парламент.

> В тази нова държава, която имаме възможността да изградим, трябва ясно да заявим, че културата е от огромно значение. Ето защо тя не е ненужна. Ние сме изградени от книгите, които сме прочели, от картините, които сме съзерцавали, от песните, които сме изпели. Не можем без култура, защото това е, което ни цивилизова, което придава смисъл на действията ни. Да нахраним интелекта си е толкова важно, колкото и да задоволим физическия глад. Който вдигне ДДС, не го прави в невинно неведение, прави го, защото има интерес: едно нечетящо общество е по-лесно за манипулиране, общност, която е по-податлива на употреба.

И още…

> Един от моите любими поети, Жуан Маргарит, защитава културата преди свободата. Защото без култура няма свобода, дори ако гласуваш всяка седмица, докато ако няма свобода, все още може да имаме култура.

И последно…

> Идва време, обаче, когато усещаш, че трябва още повече да запретнеш ръкави. Идва време, в което трябва да извисиш глас. Моментът е изключителен, а такива моменти изискват и изключителни прояви. Този момент е сега… Светът се дели на три групи хора. Хора, които правят нещата, хора, които не правят нещата и пречат на другите да правят нещата, а съществува и една голяма група, включваща всички нас, в която седим и се гледаме, като в зависимост от вибрациите, които една или друга група изпраща, се заемаме за работа или пък отместваме поглед, за да не ни се наложи накрая да товарим кашони, да продаваме лотарийни билети или да чистим масата.

Както казах няма да коментирам нищо, само ще добавя малко цифри, повечето от които научих вчера. [Източник е Правителството на Каталуния](http://www.govern.cat/pres%5Fgov/AppJava/govern/monografics/282631/catalunya-referent-llibres-ledicio.html?mode=static&ref=yovko.net).

- Книгите, издавани в Каталуния са средно 4.38 на 1000 души жители. За сравнение във Великобритания числото е 3.44, в Дания 2.40, в Германия 1.09, а във Франция 0.92.
- Три милиона и 590 хиляди (от 7.5-милионното население на Каталуния) имат членска карта за някоя от 387-те обществени библиотеки в автономията, които съхраняват над 14 милиона книги.
- 12 нови библиотеки са отворени само от началото на 2015 година.
- С библиотека в общината си разполагат 93% от каталунците. Цел на местното правителство е да достигне 100%.
- Средно регистрираните посещения в библиотеките са около 85 хиляди дневно или над 25 милиона годишно.
- Индексът на четящите хора от 2010 до 2013 е нараснал от 61.9% до 65.3%. (Средно за страните от ЕС този показател е 58%)
- Миналата година (2014) в деня на книгата са продадени 1.6 милиона бройки от 22571 различни заглавия на обща стойност 19.3 милиона евро.

И още факти от мен и от други източници:

- Едно от най-популярните телевизионни състезания с парични награди от десетки хиляди евро в Каталуния се нарича „Голямата диктовка“, в което хората се състезават по правопис и богатство на лексикалния си запас.
- Министър-председателят на Каталуния (тук го наричат Президент) владее перфектно и общува свободно с хора и медии едновременно на каталунски, кастилски (испански), френски и английски език и дори произнася важните си речи паралелно на няколко езика.
- Каталуния е двигател на испанската икономика и е отговорна за 1/5 от БВП и над 1/4 от износа на Испания. 40% от чуждите компании в Испания са всъщност в Каталуния.

Открийте разликите и взаимовръзките…
### Отблизо: WordPress vs. Ghost
URL: https://yovko.net/wordpress-vs-ghost/
Last updated: 2026-02-06T07:29:09.000Z
Предходният пост провокира разговор с приятел, изкушен да опита [Ghost](https://ghost.org/?ref=yovko.net). Любопитно му бе какви са впечатленията ми и защо се върнах обратно към [WordPress](https://wordpress.org/?ref=yovko.net). Покрай този разговор се поразмислих какво наистина ми харесва и какво не в двете платформи и съответно реших да споделя, доколкото може разсъжденията ми да са от полза още за някого.

Първо няколко уточнения:

- Директните сравнения между двете платформи биха били някак несправедливи, понеже Ghost е твърде млад проект и се е прицелил в ниша, която WordPress по-скоро изглежда като да оставя леко встрани.
- Технологично двете платформи разчитат на доста различен приложен stack.
- И макар и да харесвам различни белези и при двете, използвам WordPress още от първите му версии и трябва да отчитам влиянието на свикването и симпатиите, които са се натрупали у мен към него с времето.
- И още едно уточнение. Понеже съм гърмян заек, аз не спрях WordPress сайта си, а само го свалих offline. Иначе казано миграцията обратно беше доста лесна, защото имах recovery point към който да се върна, като само трябваше да изравня натрупалото се междувременно съдържание в Ghost към старата си WordPress база. Това е важно, понеже обратният път е доста каменист.

## Какво ме накара да опитам Ghost?

*Любопитството* на първо място. Работата ми е свързана с непрекъснати тестове на един или друг софтуер или платформа. А най-добри впечатления се трупат, когато са на собствен гръб. Допълнително Ghost засили това любопитство с различния си фокус (чиста блог платформа), технологии (от долу [Node.js](https://nodejs.org/?ref=yovko.net), а откъм потребителя [Markdown](http://daringfireball.net/projects/markdown/?ref=yovko.net)) и семплост, от една страна характерна за всеки млад проект, а от друга – това е водещ принцип при разработката на Ghost

## Какво ме накара да оглеждам алтернативи на WordPress?

Използвам WordPress от времето, когато беше някакви двеста и нещо килобайта код. Преди това ползвах [Movable Type](http://movabletype.org/?ref=yovko.net). WordPress тогава ме спечели с пъргавина, семплост и… подреденост. Да, да – знам, че сега някой ще каже, че тогава беше много по-неподреден от сега, plugin-ите бяха хакове, сигурността беше леко условна в някои отношения и въобще имаше известна каша, но проектът беше обозрим и вършеше прекрасно работата си, въпреки грешките на младостта и растежа.

С времето WordPress от блог-машина се превърна в универсален боец и излезе от рамката на основната си идея – блогването. То, разбира се, остана в базиса му, но новата посока към CMS и publishing платформа от една страна добавиха много удобства, без които признавам си трудно си представям свой проект, но от друга кодът набъбна и започна да изисква доста – и ресурси, и време, и внимание. Дори при мен, макар отдавна да не съм толкова активен блогър и сайтът ми да не провокира толкова трафик, колкото в най-силните му периоди, често имах грижи, свързани най-вече с производителността и натоварването, които трудно се вместваха в стандартните споделени хостинг оферти и дори малките VPS-и.

В София миналата година [Matt](http://ma.tt/?ref=yovko.net) каза нещо като (цитирам по памет): *да, WordPress вече има нужда от повече ресурси, не може да очакваме след толкова време да работи върху хостинг за $5*. И не мога да отрека, че е прав, защото в крайна сметка, ако някой иска просто да блогва и да не рови под капака – има [wordpress.com](https://wordpress.com/?ref=yovko.net) като услуга. Ако претендираш за нещо повече, то има цена. Но… все пак… все си мисля, че една WordPress mini версия, прицелена в доброто старо блогване и до днес щеше да има своя вярна публика. Особено при текущия мащаб на общността около [Automattic](http://automattic.com/?ref=yovko.net). Btw [със същите мисли John O’Nolan](http://john.onolan.org/project-ghost/?ref=yovko.net) подхвана Ghost.

Другото нещо – Markdown. Във времето, когато мигрирах към Ghost, [WordPress още не поддържаше официално Markdown](https://en.support.wordpress.com/markdown-quick-reference/?ref=yovko.net). Буквално само седмица или две по-късно бях изненадан приятно да чуя анонс и за това. Обожавам Markdown! Точка. Не! Удивителна! Считам Markdown за своеобразна революция! И макар да нямам никакъв проблем да пея на HTML (аз пея ужасно, така че наличието на HTML в пеенето ми направо спасява нещата), когато пиша, при всички случаи, от много време насам използвам Markdown. Той заслужава побутване из нашите „географски“ интернет ширини, защото все още е незаслужено непопулярен, но това е тема за някой друг нарочен пост.

## Какво ми хареса и какво не толкова при Ghost?

Започвам с плюсовете. Ghost е ужасно, ама ужасно пъргаво животинче. Ползването на семплия му интерфейс е удоволствие, особено заради комфорта на писането без почти никакво разсейване. Отляво текстът (с Markdown), отдясно форматиращият се в реално време краен вид на публикацията. Долу ляво tags, дясно бутон save или submit. И малко опции скрити в отлистващ се панел. Това е. Семпло, фокусирано в съдържанието решение за блогване.

Цената на удоволствието – изисква node.js под себе си, което означава, че е нужен хостинг с node.js или VPS, респ. собствен сървър, където човек да си подкара каквото му е нужно. Пускането му изисква [известно усилие](http://support.ghost.org/installation/?ref=yovko.net), което е детска игра за средно грамотен администратор, но вероятно ще е трудно до невъзможно за технически неизкушени представители на човешката раса. Но за тях пък Ghost се предлага като [платена услуга](https://ghost.org/pricing/?ref=yovko.net) (всъщност идеята на проекта е да се издържа от платените си потребители). При този вариант (има и пробен период) се плаща месечна такса, срещу която екипът се грижи за техническите неща, обновленията се случват автоматично, а потребителят само твори на воля.

За мен опцията да ползвам Ghost as-a-Service не е приемлива, защото не мога да си поиграя както обичам с нещата под повърхността. Затова изпратих дарение на екипа, възлизащо на няколко месечни такси и си свалих безплатната опция, която инсталирах върху VPS от [DigitalOcean](https://www.digitalocean.com/?refcode=cd18ec7c2bec&ref=yovko.net). Между другото, в момента е много лесно да се подкара Ghost върху DigitalOcean, понеже последните вече предлагат готов template за него и всичко се вдига с едно щракване за няколко секунди.

Каква обаче е цената да се поддържа жива една Ghost инсталация? Проектът е още доста суров, развива се от много малък екип и меко-казано ужасно бавно. Например, едва наскоро потребителите бяха зарадвани с възможността да имат previous и next post линкове 🙂 Обновяванията добавят доста скромна функционалност, но пък са чести, което не е проблем ако се ползва като услуга, но ако човек си го дундурка сам, това означава доста често (примерно на около 2 седмици) да минава през ръчно-крачна [процедура по обновяване](http://support.ghost.org/how-to-upgrade/?ref=yovko.net), която може да се скриптира лесно и не боли, но изисква някои съобразявания и последващи проверки дали всичко работи, особено ако човек не ползва темата по подразбиране. А така или иначе за ползване на новите благинки се налага човек сам да си ги добави в темплейта, ако не иска да чака дизайнера на неговия темплейт да се натутка. Много от тях чакат 5-6 ъпдейта накуп за да обновят темплейтите си – и няма как да им се сърди човек. Добрата новина е, че темплейтите на Ghost са базирани на [Handlebars](http://handlebarsjs.com/?ref=yovko.net) и не е нужно да си гений за да си ги хакваш сам, достатъчна е много базова web dev грамотност.

Друг недостатък е, че SEO-то на проект с Ghost е от никакво (доскоро) до средна хубост (към момента). Едва от няколко месеца има автоматично генериране на sitemaps и meta description (с ръчна редакция при желание) на публикациите.

На опашката за бъдещите версии все още чакат доста ключови неща – като може би едни от най-основните са локализацията, архивите, related posts, управлението на съдържанието отвътре, което е доста базово и създава грижи при по-голям сайт, публикувани и чернови са смесени в един поток, заедно със статичните страници за още по-весело. Картинки и изобщо мултимедийното съдържание засега се управлява малко тромаво и куцо. Коментари Ghost си няма по замисъл – ползват се външни услуги за това като Disqus.

На фона на всичко това, очаквам вече въпроса – и защо всичкия този мазохизъм? Но всъщност няма такъв. Ghost прави малко неща, но идеята му е да ги прави по един конкретен (и правилен според авторите му) начин, да работи пъргаво и да работи добре. И каквото може да прави Ghost наистина го прави бързо и добре. Просто още е в периода на нулевите си версии. За някого, който само ще блогва и предимно текст е прекрасно решение, особено ако се ползва като услуга, което ще разтовари блогъра от техническите детайли по поддръжката на платформата му. Но Ghost не е за всеки, особено като stand-alone инсталация. Бих го препоръчал като as-a-service само за блогъри, които тепърва започват и нямат амбиции да растат твърде много, което пък няма как да се отгатне в началото.

От чисто бизнес гледна точка – няма достатъчно инструменти за задържане на вниманието на посетителя или те не са достатъчно развити. Иначе казано – няма удобни архиви, няма подсказвания за подобни други публикации и т.н.

Ghost (поне засега) според мен е силно неподходящ за сайтове с повечко съдържание или такива, които дори с малко излизат от рамката на обичайното лично блогване.

Миграцията към него е относително лесна, но от него към нещо друго (включително към WordPress) си има особености и не е лъжица за всяка уста. Ghost трудно ще впечатли повечето потребители на WordPress, свикнали със зрелостта и богатата функционалност на платформата си.

Та…

## Защо се върнах към WordPress?

Започнах с отговора на този въпрос още в предходния абзац. А и целият пост донякъде обяснява защо. Отделно, че това бе тест с планирано завръщане, което почти бях сигурен, че ще направя. Наясно бях, че много неща ще ми липсват без WordPress, а и съм свикнал ужасно много с него, за да не отчитам тежестта на емоционалната си привързаност.

Допълнително към това, моят сайт е натрупал толкова съдържание с времето, че имам нужда от гъвкавостта, зрелостта и функционалността на WordPress и като CMS за да ми бъде лесно и удобно.

И нещо, за което не говоря, но [yovko.net](https://yovko.net/) винаги е бил тестова площадка за други мои и чужди WordPress-базирани проекти и имам нужда тя да продължи да бъде такава.

И накрая, нещо което ще прозвучи като реклама, но наистина е важно… Имах късмета наскоро, покрай един друг проект, да пробвам услугите на [SiteGround](http://www.siteground.com/recommended?referrer%5Fid=7125304&ref=yovko.net) и останах много приятно изненадан. Бях чувал много добри отзиви, но досега не се беше случвало да имам преки впечатления. И понеже този пост стана наистина ужасно дълъг, ще спестя технически детайли и подробности, но момчетата и момичетата от екипа на [SiteGround](http://www.siteground.com/recommended?referrer%5Fid=7125304&ref=yovko.net), само на първо четене изглеждат като обичайна хостинг компания, защото истината е, че са необичайна и различна хостинг компания, а в предлаганите от тях услуги е вложено сърце и много свежи и оригинални идеи. А това прави нещата съвсем различни като краен резултат. Особено по посока производителност, включително извън България. Силно ги препоръчвам! Най-вече за WordPress проекти. От няколко дни и този сайт преместих там, защото макар и да претеглих други опции, балансът между удобството, цената и производителността, която получавам нямат равни на нищо друго, което съм опитвал до тук. А и са компания с български корени, която си е отвоювала своето място на глобалния пазар, за което заслужава и адмирации и подкрепа.

Засега ми е уютно с WordPress, но ще опитам Ghost отново.
### Какво става с Каталуния?
URL: https://yovko.net/catalonia-bulgarian/
Last updated: 2026-03-07T09:16:17.000Z
Днес е Цветница в България и Великден за католическия свят към който се числи и Каталуния. Така че какво по-подходящо време за подарък, особено когато той е книга на български език за съвремието на каталунците. И това май е първата такава, понеже търсих сериозно, но не открих друга. Така че със сигурност ще ви разкаже много неща, които навярно не знаете.

![Корица на книгата Какво става с Каталуния](https://yovko.net/content/images/2015/04/cover-500w.jpg)

Какво става с Каталуния - корица

Иначе книгата, както написах и в предговора към българското издание, освен да запознае читатателя с гледната точка на Каталуния по темата за нейната независимост, ми се иска и да зададе някои въпроси към българския си читател. Най-важният от който е – как след векове отсъствие от картите на света (България 500 години, и Каталуния вече 300), след тоталитарни режими и на двете места (45 години комунистически у нас; гражданска война и последвалите 36 години диктатура на Франко), сега и двете са част от ЕС, с почти еднакъв брой население респ. сходен мащаб възможности и теоретични граници на растеж – едната е двигател не само на испанската, а и на европейската икономика, със здраво и активно гражданско общество, и се бори по мирен и цивилизован начин за независимост, а другата, имаща своята независимост и признание от останалия свят отдавна, се бори тепърва да роди свое гражданско общество, което още се колебае в посоката и търси себе си, а икономически едва успява да се закрепи над водата, и е далеч от това да впечатлява с постижения.

Има много отговори в книгата. Не знам дали всички са *правилни*, разбира се, но всяко есе разказва за различни причини и споделя идеи, които както самите те, така и нагласата към възприемането им, могат да провокират много добри примери за България. Но това всеки дано го открие за себе си. Повечето от есетата са адски интересни, уверявам ви!

Оказва се, че за да се роди една книга, са нужни много повече усилия, отколкото изглежда отначало. Особено когато ти е за първи път и не можеш да предвидиш всички подводни камъни. Но… в случая по-важното е, че се справихме и книгата вече е на разположение на читателите си – напълно *свободно* и *безплатно*. А това нямаше да бъде възможно без всички онези, които отделиха лични средства, за да финансираме поне частично дейностите по превода и редакцията на текста. Благодаря Ви!

Благодарности и за всички, които напълно безвъзмездно или срещу символично заплащане преведоха, редактираха, консултираха или споделиха експертните си познания в различни области, за да успеем да направим прецизен и качествен превод на тази нелека за превеждане и толкова политематична книга. Това нямаше да бъде възможно без преводачите Десислава Спасова, Борис Янишевски и Дияна Никова, нито без прекрасния редактор и коректор [Ани Костова-Бозгунова](http://www.molif.com/?ref=yovko.net), нито без помощта на [Бойко Благоев](http://beback.bg/?ref=yovko.net) и още по-малко без безценното съдействие на [Нева Мичева](https://www.goodreads.com/author/show/3138402.Neva%5FMicheva/blog?ref=yovko.net), която помогна със сложните съобразявания на произношенията на каталунските и испанските имена и названия. Дизайнерът на оригиналната корица – [Андреу Кабре](http://www.andreucabre.com/?ref=yovko.net) – направи специална нейна версия за българското издание. Благодарности за всички вас!

Най-специалните обаче, са за [Ан](http://inansroom.com/?ref=yovko.net), която прегърна идеята като своя и се превърна в проектен мениджър и координатор на екипа по сбъдването на тази книга. В добавка към това вероятно изчете текста повече от десет пъти, редактира и коригира, преправи таблици и графики! Накрая за мен остана само да събера всичко в InDesign и… да се преборя с особеностите на EPUB формата и дигиталното книгоиздаване.

Благодаря и на [Лиз Кастро](http://elizabethcastro.com/?ref=yovko.net) и [Catalonia Press](http://www.cataloniapress.com/?ref=yovko.net) за доверието, предоставените права за българско издание и за съветите! Стискам палци за успех на [новата ѝ книга](http://www.verkami.com/projects/10616-many-grains-of-sand-molts-granets-de-sorra?ref=yovko.net)!

Можете свободно да си свалите копие на книгата „Какво става с Каталуния?“ на български език в EPUB или PDF формат:

[Какво става с Каталуния?Електронна книга в EPUB формат (свободна за сваляне и разпространение)WhatsUpWithCatalonia.epub706 KBdownload-circle](https://yovko.net/content/files/2026/03/WhatsUpWithCatalonia.epub "Download")

[Какво става с Каталуния?Електронна книга в PDF формат (свободна за сваляне и разпространение)WhatsUpWithCatalonia.pdf904 KBdownload-circle](https://yovko.net/content/files/2026/03/WhatsUpWithCatalonia.pdf "Download")

А на всички вас честита Цветница или Великден и приятно четене!
### 6 седмици
URL: https://yovko.net/6weeks/
Last updated: 2020-12-26T13:37:27.000Z
Точно преди месец и половина в една такава неделя като днешната пристигнахме с два куфара багаж на летище El Prat в Барселона. Сега пиша това от кабинета (домашния ми офис), а вчера приключихме дори с окачването на картините по стените на жилището ни тук. През това време се сдобихме със статут за постоянно пребиваване, данъчна регистрация, адвокат и… дузина приятели. Успях да участвам на тазгодишния [4YFN](http://4yfn.com/?ref=yovko.net), да посетя и разгледам [Mobile World Congress 2015](http://www.mobileworldcongress.com/?ref=yovko.net) и дори [да споделя впечатления за Дневник](http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2015/03/09/2486750%5Ftehnologichni%5Fnovini%5Fot%5Fblizkoto%5Fbudeshte/?ref=yovko.net).

До преди броени дни ми се струваше, че съм загубил много време в лутане насам-натам през последните 6 седмици, загубих малко и темпо с бизнеса си, защото испанската бюрокрация е не по-малко сложна и мудна от нашенската, дори понякога повече, но сега като погледна назад и ми изглежда, че всъщност темпото е било не много лошо. Най-важното, разбира се, бе да намерим жилище, където да живеем (и откъдето да работя) и да бъда легален, регистриран бизнес субект в Барселона. И двете са факт и… вече дължа данъци и осигуровки за март на испанската държава 🙂

Живеем в кротък квартал в подножието на едно от тепетата на Барселона и съвсем близо до парк La Creueta del Coll и не много по-далеч от [Park Güell](http://www.parkguell.cat/?ref=yovko.net), до който с адресната ни регистрация се оказа, че имаме безплатен достъп. Още не сме пробвали една друга [интересна програма на местната община](http://lameva.barcelona.cat/barcelovers?ref=yovko.net) за безплатен (или с отстъпка) достъп до музеи и забележителности с пръстов отпечатък от показалеца вместо карта.

И тук – малко не на място – но [първата книга на dialog.ink](http://dialog.ink/?ref=yovko.net) – тази за Каталуния – вече се забавя по моя вина. Преводът е готов, в момента вече я оформям в InDesign за да пуснем първо EPUB, а после и PDF-версия. Случи се така, че преводът беше готов, точно когато определено не ми беше до правене на книга, защото опаковах къщата си, а през последните седмици я местих и разопаковах тук, така че не остана никакво време и в без това много малкото, в което можех да свърша някаква смислена работа. А правенето на e-книга в InDesign си е пипкава работа. Та, надявам се скоро да приключа с нея, да я върна към оригиналния издател за одобрение и ако всичко е наред – да я пуснем за разпространение скоро.

Занапред се надявам да отделям повече време да пиша и споделям интересни неща за Барселона, понеже определено има какво и си струва. А и много от познатите се чудят защо избрахме точно Барселона – и за бизнес и за живот – така, че им дължа някакъв отговор. И най-вече за първото. Дори адвокатът ми тук ме попита при една от първите ни срещи: „А защо Испания?…“. Отговорих му: „Не точно Испания, а Барселона…“ Но за това някой друг път…

Сега само една весела песничка от миналото лято, която местната община използва за кампания за популяризирането на различните лица на десетте основни квартала на Барселона. Клипът от кампанията ще пусна някой друг път – сега цялата песен в оригинал. За честита пролет! 🙂

И поздрав за най-новите ни приятели Юлиана, Албена и Иван, Мариела и Емо, Мария и Милен, Мариана и Владо, Стефан и София, Javier и домакинът ни през първия месец в Барселона Lino! Сърдечни благодарности за съветите и помощта!
### Inicio
URL: https://yovko.net/inicio/
Last updated: 2020-12-26T13:37:36.000Z
El inicio de cada año siempre está impregnado de optimismo para algo nuevo o por lo menos algo diferente. E incluso si esta es sólo una actitud ilusoria, es realmente buena, porque en los cambios, en los viajes y en las búsquedas encontramos lo que nos hace sentir plenos. Un nuevo inicio no significa necesariamente la eliminación de todo pasado. Las mejores cosas nuevas, por lo general, nos hacen sentir felices porque tenemos la base del pasado para compararlos con éste y, a veces, esto los hace inapreciables. Otras cosas están directamente situadas sobre la base del pasado.

Y ahora, después de esta introducción, quiero decirles que en 2015 estoy a punto de un nuevo inicio. De los que están basados en el pasado y provocan el futuro.

Dado que a los 25 años no he partido en busca de mi fortuna, porque por un lado, no quería ir con esta actitud y con algo tras mí, lo que todavía no tenía, y por otro lado – quería tratar de hacer algo en mi Bulgaria natal… 15 años después, he hecho lo que podía, y he alcanzado lo que el tiempo, la suerte y mis esfuerzos en conjunto me han permitido, yo he decido que tenía suficiente experiencia en el pasado para buscar otra mirada hacia el futuro y… desde otra ubicación geográfica. No fundamentalmente diferente o distante, porque Europa me gusta mucho y creo que todavía no hemos ido extendiendo nuestros potenciales de europeos libres, empresariales y multiculturales. Pero un lugar que esté viva con una comunidad de gente que no es una suma aritmética de personas y que tiene una dirección, aspiraciones y sueños que guarda con tenacidad y los defiende. Un lugar con gente emprendedora que se entusiasman de las innovaciones y no tienen miedo para probar cosas nuevas. Con autoridad local y gobierno que protege y atrae a empresarios e inversores, incluso de pequeña y mediana medida. Con un ambiente universitario que está en consonancia con el tiempo y una cultura urbana, que te carga con color, arte e eventos. Lugar, que por supuesto, desde mucho tiempo me encanta y lo siento como mío…

Después de un mes viviré en Barcelona – por ahora, por tiempo indefinido. Como insinuado hace unos días con mis socios de Openintegra hemos decidido que el tiempo para expansión ha venido y que trataremos de establecer un nuevo startup allí, posiblemente en cooperación con un inversor. Tal vez lo hayamos solos. Con un enfoque en software-as-a-service y móvil. Y la web… Creo firmemente que la nueva web será un tema apasionado para el futuro. Y dejamos de llamarla móvil o de otra manera, porque va a seguir siendo una web, pero en su próxima manifestación (basada en la evolución del pasado).

Estoy a punto de aprender otro idioma nuevo (catalán) y mejorar mi español, que actualmente es bastante torpe. Me voy con la actitud de integrarme lo más posible allí. Salgo de mi zona de confort y buscaré nuevos contactos y desafíos. Y no sólo en TI. Mis amigos más cercanos saben que a pesar de que estoy tratando con TI, mis proyectos de TI no son lo más interesante para mí. Siempre he buscado y preferido proyectos en los que TI son implícitas y se sitúan por debajo de la superficie y no están el foco de las cosas. Las ideas más interesantes son las que cambian de alguna manera, aunque cambien ligeramente una parte de la vida cotidiana de la gente común. Y las ideas de negocio más exitosas son las que están cerca del humano en nosotros, no en el mercado de los consumidores, pero acerca de los hombres, acerca de las comunidades de las que ellos toman parte, y para los que están destinados. Y me gustaría pensar que podemos esperar un futuro en el que esto tiene que ser cada vez más cierto.

Además quiero mucho ocuparme de los medios de comunicación, pero medios de comunicación de nuevo tipo, dónde el contenido no especifica el tipo de existencia física de la publicación. La diferenciación de los contenidos de los medios y los formatos, los almacenamientos de masa y… el papel son en gran parte pasado, que no tenemos olvidarlo, pero que esperemos transformarlo en una forma adecuada al presente. Me gustaría tratar con un negocio editorial e intentaría ayudar a los editores simpáticos a arrostrar muy suavemente el futuro. Pero cada cosa con su tiempo.

Y espero mucho que me quede un poco más tiempo para escribir y fotografiar, lo que he descuidado mucho últimamente y tengo que restaurar de alguna manera el equilibrio que cuando está presente me hace mucho más exitoso, concentrado y lleno de energía. Barcelona es una ciudad que muy naturalmente entrelaza cultura, negocio, tecnologías, historia, estilo de vida, innovaciones. Suena como el lugar más apropiado para concentrar todos mis intereses. Espero que me influya bien para… connecting the dots.

O bien…

¡Feliz Año Nuevo a todos!
### Препоръка
URL: https://yovko.net/preporka/
Last updated: 2015-01-28T11:48:30.000Z
В бизнес-центъра на Виваком в подлеза на метростация Сердика в София работи едно скромно момче. Казва се *Веселин Александров*. Обслужва клиенти и го умее добре, за разлика от много други негови колеги, включително такива, които са ангажирани с корпоративни клиенти и които много скоро ще станат „герои“ на един мой трагикомичен диптих, озаглавен „Поуки и изводи от две раздели с Виваком“, и които през последните месеци успяваха единствено да обтягат нервите ми, както и тези на мои колеги с обяснения как от тях нищо не зависи. Но за тях друг път, понеже не заслужават да цапат и този текст.

Та това момче не просто може да обслужва клиенти, той може да преподава как се прави – особено когато компанията зад гърба му е направила всичко възможно да вбеси клиентите си до степен да са готови да стрелят на месо. Прави го въпреки незначителността на силите си – с тиха въздишка заради абсурдността на ситуациите, в които се оказва поставен. По най-естествения начин – влизайки в обувките на клиента, проявявайки човещина и съчувствие, което неговите колеги, ментори и началници очевидно са забравили. И накрая каза едно обикновено „Извинявай!“, което тежи много повече от целия претенциозен бранд зад него.

На мястото на Telenor и Mobiltel бих изпратил веднага някого в подлеза на метрото – да го намери и да го открадне за служител, защото Виваком определено не го заслужават!
### Начало
URL: https://yovko.net/nachalo/
Last updated: 2020-12-26T13:37:45.000Z
Началото на всяка година винаги е напоено с оптимизъм за нещо ново или поне нещо различно. И дори това да е само илюзорна нагласа, всъщност е хубаво, защото в промените, пътуванията и търсенията намираме онова, което ни кара да се чувстваме осъществени.

Едно ново начало не означава непременно зачеркване на всичко предходно. Най-хубавите нови неща обикновено ни правят щастливи, защото имаме с какво от миналото си да ги сравним и понякога точно това ги прави безценни. Други пък направо са стъпили върху основите на въпросното минало. Ако си позволя леко да перифразирам [Георги Господинов, който наскоро припомни един свой прекрасен текст](http://www.capital.bg/specialni%5Fizdaniia/novi%5F20/2013/11/27/2190222%5Ffuture%5Fcanceled/?ref=yovko.net), с който обаче не съм съвсем съгласен… понеже…

> Миналото (още и винаги ще) е пълно с бъдеще.

Но никога не е излишно да се вглеждаме в детайлите му, поне за да не ни изненадва бъдещето.

И сега, след това твърде засукано въведение, остава да кажа, че през 2015-та ми предстои едно ново начало. От тези, които са стъпили върху миналото, и предизвикват бъдещето.

След като на 25 не тръгнах по света да си търся късмета, защото от една страна не исках да тръгвам с тази нагласа, а с нещо зад гърба си, каквото още нямах, а от друга – исках да опитам и да направя нещо тук, където би трябвало да тежа на мястото си… 15 години по-късно, направил каквото можал, и постигнал каквото времето, късметът и усилията ми взети заедно позволиха, реших че имам достатъчно натрупвания в минало време, за да погледна с друг поглед в бъдещето и… от перспективата на друго географско място. Не фундаментално различно или далеч от тук, защото всъщност много харесвам Европа и вярвам, че още не сме разгърнали потенциала си на свободни, предприемчиви и мултикултурни европейци. Но място, което е малко по-живо, с общност от хора, която не е аритметичен сбор от числа, а има своя посока, стремежи и мечти, които упорито пази и отстоява. Място с повече предприемчиви хора, които се увличат от иновациите и не се страхуват да пробват нови неща. С местна власт и правителство, което закриля и привлича предприемачи и инвеститори, дори с малък и среден мащаб. С университетска среда, която е в крак с времето и градска култура, която те зарежда с цвят, изкуство и събития. Място, което, разбира се отдавна харесвам много…

След около месец ще заживея в Барселона – засега за неопределено време. Както намекнах преди няколко дни, с моите партньори в [Openintegra](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) решихме, че е крайно време за експанзия и ще опитаме да установим нов startup там, евентуално съвместно с инвеститор. А може би сами. С фокус върху software-as-a-service и mobile. И web… Силно вярвам, че новият web ще бъде горещата тема занапред. И ще спрем да го наричаме mobile или другояче, понеже той ще продължи да бъде web, но в следващото си проявление (стъпило на еволюцията на миналото си).

Предстои ми да уча пореден нов език (каталунски) и да подобря испанския си, който към момента е доста сакат. Тръгвам с нагласата да се интегрирам, колкото мога повече там. Да изляза от твърде некомфортната си комфортна зона тук и да търся нови контакти и предизвикателства. Друга гледна точка. И не само в ИТ. Близките ми приятели знаят, че макар да се занимавам с това, чистите IT проекти не са най-интересното ми нещо. Винаги съм търсел и предпочитал проекти, където ИТ-то се подразбира, но стои под повърхността и не е във фокуса на нещата. Най-вълнуващите идеи са тези, които променят някак, дори с малко, някаква част от ежедневието на обикновените хора. А най-успешните бизнес идеи са тези, които са близо до човешкото у нас, не до потребителите като пазар, а до човеците, до общностите, част от които са те, и за които са предназначени. И ми се иска да мисля, че ни очаква бъдеще, в което това трябва все повече да бъде вярно.

Освен това адски ми се занимава с медии, но медии от нов тип, където видът съдържание не определя физическото съществуване на изданието. Разграничаването на медиите по съдържание, както и форматите, носителите и… хартията, са в голяма степен минало, което не е нужно да захвърляме, но чака да го пренесем в адекватна на настоящето форма. С удоволствие бих се занимавал и с книгоиздателски бизнес или бих се опитал да помогна на симпатични книгоиздатели по-плавно да посрещнат бъдещето. Но всяко нещо с времето си.

Иначе много се надявам да ми остава малко повече време за писане и снимане, което адски занемарих напоследък и трябва някак да възстановя баланса, който когато е наличен ме прави много по-успешен, фокусиран и деен.

Барселона е град, който някак естествено преплита култура, бизнес, технологии, история, lifestyle, иновации. Звучи като подходящо място за пречупване на всичките ми интереси. Надявам се да ми повлияе добре за… connecting the dots.

Близките и приятелите знаят за този план отдавна. Той не е плод на емоция, а на внимателно и продължително обмисляне и планиране, но понеже след броени дни ще бъда по-рядко и по-малко време в България, ако колеги или познати решат, че има какво да си кажем или споделим на живо, докато към тук – включително разхвърляни мисли за неосъществени планове или проекти, за които можем да си партнираме или помагаме заедно, с удоволствие ще отделя някакво време от календара си през януари за разговори на кафе или бира. Особено с хора, с които мислим по сходен начин или в обща посока.

Иначе…

### Честита Нова година на всички!
### Не точно обява
URL: https://yovko.net/ne-tochno-obyava/
Last updated: 2020-12-26T13:26:27.000Z
Рядко пиша за своя бизнес и знам, че от позицията на предприемач това принципно е грешка, но понеже нещата, с които се занимаваме не са предназначени за масовия потребител, а предимно за средни и големи компании, често ми е трудно да пиша за твърде специализирани теми, засягащи услугите ни, които са ориентирани предимно около опазването и съхраняването на данни или са предназначени за фирми, които имат поне един data center (дори и виртуален). Имаме местни и международни клиенти, за чиито данни и инфраструктура се грижим в локации, пръснати по 4 континента.

Другата половина на фирмата ни се занимава с мобилни приложения като най-големият ни проект е [платформата за мобилно банкиране на Банка ДСК](https://www.dskdirect.bg/dsksmart/?ref=yovko.net), която освен от множество мобилни приложения (скоро ще бъдат 6 или 12 – зависи как броим модификациите) се състои и от интеграционен слой, който спомага за работата и на още няколко други системи на банката.

[Openintegra](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) е компания с вече многогодишна история, но има едно нещо, което пазим от първите дни, когато буквално с джобни пари започнахме… и то е, че вътрешните ни отношения са като тези в един startup. И май държим на това и занапред. Стремим се да не растем твърде бързо и неуправляемо. Чувстваме се напълно комфортно да сме малки. Някои колеги ни наричат бутикова компания. О’кей сме с това. Държим на плоската си структура и принципна липса на йерархия – при нас всички работят с функционалните си роли за компанията – няма чисто административни роли. Няма HR-и, счетоводители… Много от хората са мултифункционални и изпълняват повече от една роля. Ключовите хора в екипа след някакво време получават и дял от компанията, макар досега никога да не сме преразпределяли печалба, защото всичко реинвестираме в развитието си. Но това един ден ще се промени.

Идната година е важна за нас – ще направим първия си истински опит да прекрачим границите на България и да преместим фокуса си от местния върху европейския пазар. Защо не казвам международния – няма да се ограничаваме насила, но истински вярваме в потенциала на Европа, и искаме да използваме именно възможностите, които тя предлага.

В този контекст навярно ще потърсим един-двама души още в началото на новата година за софтуерния ни екип в София. Търсеният профил би бил човек с някакъв опит в разработката на мобилни приложения (Android/iOS) или поне със силно желание да се занимава с това и да се учи. А идеалният профил би бил на някого, който има и приличен web background. Човек, който е способен сам да подрежда и планира задачите си, за да има свободата да го прави и да цени това, че няма армия от project managers на главата си и безкрайни срещи за планиране и отчетност. Хакер като mindset, който предпочита да работи за малка и гъвкава компания, вместо на конвейра на голяма и тромава организация.

Досега сме назначавали само веднъж по обява и CV. Винаги предпочитаме по-неформалния подход – препоръка, среща с екипа, досегашна съвместна работа, самопроявено желание да работим заедно. Така или иначе е добре досегашния екип да хареса новите хора в него и на самите нови хора да им допада идеята да се присъединят и да го направят максимално информирано.

И ако някой, докато си почива и празнува край коледно-новогодишните трапези, реши че търси промяна или припознава в някаква степен себе си в текста от преди два абзаца по-горе, може да драсне някой ред по [email](mailto:yovko@yovko.net) и евентуално да се видим на по кафе и разговор във взаимноудобно време.

Иначе повече подробности за следновогодишните планове, бизнеса, Вселената и всичко останало ще споделя съвсем скоро…

Stay tuned!
### Неподредени мисли
URL: https://yovko.net/nepodredeni-misli/
Last updated: 2014-12-20T11:43:40.000Z
И преди съм писал за бизнеса като партньорство, но едва ли се очаква в седмица като отминалата да пиша по точно такава тема, при положение, че поредно българско правителство, извън контекста на част от мнозинството, на чиято подкрепа лежи (и явно разчита на друга!), полага основите на [пладнешки обир](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2014/12/19/2442541%5Fkak%5Fda%5Frazbirame%5Fpensionnite%5Fpromeni/?ref=yovko.net) на парите на хората, заделени за старини в частни осигурителни фондове. Никога не съм предполагал, че някое българско правителство след промените би си помислило дори за такава стъпка. Уви – тя е вече факт! Под натиска на едни напълно безполезни и дори фундаментално вредни като явление през последните години „синдикати“ и разбира се… сценаристите на политическото статукво. Последиците от това безумие не са само дългосрочни – по-страшни ще са краткосрочните. А държавата за пореден път бетонира представата за себе си като за брутално непочтен бизнес-партньор.

Но няма да пиша за това – от една страна, защото моето поколение и следващите го е по-добре да не разчитат на пенсионната система в тази държава, а от друга, защото макар да не съм се отчаял напълно, че има шанс за промяна тук и сега, то не вярвам, че тя е възможна еволюционно в обозрим житейски хоризонт. Критичната маса хора е малка, разединена и… намаляваща. Революцията не съществува като опция, остава да разчитаме отново на еволюцията, но след достатъчно дълго време, когато средностатистическия българин е изял още много кофи с … и е поумнял поне мъничко.

Отдавна не съм писал нищо лично. И не е, защото не искам. Текстове се раждат в главата ми и времето ги отмива още преди да започна да ги записвам, защото… напоследък ми се струва, че писането е по-лесно от четенето… Толкова много неща се пишат, че можеш да се загубиш в това, което искаш да прочетеш в краткото време, което остава за четене. Не пиша донякъде и защото процесът на писане и четене също е вид партньорство, което се гради върху крехък баланс на емоции, любопитство и споделени теми. А в пика на социалните мрежи и ежедневното споделяне този баланс е странно изместен до отсъствие или хаотични екстремуми на различни променливи. В този все по-свързан свят, развиваме безумната способност да сме все по-отдалечени.

Предстои ми обаче период, в който ще пиша за други неща – и много се надявам те да са зареждащи, променящи и позитивни. Ще търся нови теми, хора и посоки. Ще опитам да открия бизнес партньорства, каквито не съм досега. Надявам се да успея да видя под различен ъгъл първо себе си (и натрупванията, които събрах във времето) и после, самите ми представи за това как би трябвало да се случват нещата на фона на това, как се случват в действителност – в бизнеса, в ежедневието… навсякъде.

Но затова по-подробно някой друг път. Скоро…

Иначе в плановете през новата година си планирайте декларацията, с която да попречите на правителството и НОИ да засмучат партидата ви от частния ви фонд и обяснявайте, обяснявайте и не спирайте да обяснявате на безразличните и инертните около вас колко важно е да направят същото.
### Какво става с книгите?
URL: https://yovko.net/kakvo-stava-s-knigite/
Last updated: 2019-12-27T15:14:41.000Z
Понеже се чувствам длъжен да осведомя тези, които симпатизират на [идеята за свободните електронни книги](http://dialog.ink/?ref=yovko.net) и особено тези, които дариха лични средства.

- Преводът на първата ни книга е почти готов – 98-99%
- Вече повече от 50% от българският текст е минал през редакция и корекции.
- Предстои оформление и публикуване (искаше ми се да кажа, че ще смогнем с това до Коледа, но ще е по-честно да кажа, че ще пуснем e-книгата за свободно разпространение след Нова година).
- Междувременно миналия месец проведохме учредително събрание на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което ще се занимава с проекта. Чакаме да приключи юридическата процедура по съдебната регистрация.
- Събраните дарения до момента се ползват само за дофинансиране на работата по книгата, като по нея работят или доброволци или хора, които са предложили услугите си на преференциални цени.

По книгата работят трима преводачи, двама редактори (единият от които и коректор) и разчитахме на няколко subject matter experts (не знам как се казва на български) за безценна помощ по отношение на специфична терминология по различни теми. Кои са те – ще научите, когато книгата види бял свят – съвсем скоро.

Остатъкът от даренията, който надхвърля нуждите по работата на книгата ще бъде прехвърлен по банковата сметка на новото сдружение за да подпомогне издаването на някоя от следващите книги.
### Empatheast
URL: https://yovko.net/empatheast/
Last updated: 2020-12-26T13:00:07.000Z
Два от последните три дни прекарах с темите и хората, посетили [Empatheast](http://empatheast.net/?ref=yovko.net) в Пловдив. Начинание, което е първо по рода си у нас (и искрено се надявам и стискам палци да не остане единствено). Подзаглавието на Empatheast звучи вероятно леко отвлечено в ушите на прагматиците – Форум за социална промяна – но по-точно едва ли може да бъде казано. В петък и събота (аз пропуснах неделната програма), под формата на лекции, презентации и практически семинари, съвсем различни хора, обменяхме всякакви идеи за социално предприемачество, които имат за цел да променят в една или друга посока и степен нещата около нас.

Един познат, с когото говорихме в една от почивките призна, че е изненадан да ме е срещне там, но аз също бях изненадан да видя хора, дори и сред презентаторите, за които не съм и предполагал, че темата ги вълнува така сериозно.

Събитието беше адски зареждащо – и моля, не си представяйте TED. Всъщност с риск да засегна или разочаровам някого, аз някак не споделям еуфорията около TED и вариациите му, най-малкото заради твърде многото плява, която светлината на прожекторите му привличат и разхвърлят в пространството, което пък изисква твърде много усилия и време за отсяване на стойностното от пълнежа, каквито не желая да хабя.

Empatheast от самото начало [започна](http://vimeo.com/88339287?ref=yovko.net) и (за мое щастие) продължи с идеи и провокации от хора, които от една страна се бяха захванали с нещо трудно и дори лудо, но бяха „изцапали“ сериозно ръцете си с него. Бяха хора с проекти, чийто резултат е видим и осезаем – и вдъхновяваха не просто с мечти, а с реализацията им. Хора, които дори в лутането си, оставаха земни и прагматично трезви. Удоволствие бе да ги слушам. Истинско!

Защо аз бях там? Истината е, че не бях напълно сигурен, когато се регистрирах, защото преди време избягах през глава от една страна от NGO-средата и обществено-полезните ангажименти (най-вече заради хаоса и начина, по който се случват нещата там), и от друга – от корпоративния свят (най-вече заради „оцеляващия“ стереотип хора, които изплуват над повърхността), но винаги съм считал, че балансът е някъде между двата свята.

Живеем във време, което очаква нови модели. Тези, които очакват, че поредната икономическа криза ще отмине просто така, както всяка друга, дълбоко грешат. Кризата е системна, именно заради натрупвания от предходните загърбвания и разумно е не да я загърбим отново, а да я използваме като повод да променим нещо. Не можем с клиширани отговори и стереотипи от книгите от преди десетилетия да решаваме днешни казуси. И бизнесът, и обществото, и всеки един от нас – хората – ще се променим едни други… По-добре ще е да го направим съзнателно, доброволно и… с емпатия.

Отидох на Empatheast, защото винаги съм считал и искал да съм ангажиран с бизнес, който не съществува сам за себе си, или само за да осигурява прехраната и бъдещето на служителите, собствениците или акционерите си, а и за да промени (към по-добро) нещо в живота на хората. Вярвам, че бъдещето принадлежи на такъв тип проекти и идеи. И по-голямо богатство се постига не когато направиш хиляди или милиони за себе си, а когато промениш живота на хиляди или милиони хора. И в навечерието на една друга промяна, свързана с мен, но за която ще пиша някой друг път, някак имах нужда от провокация, че още хора споделят подобни нагласи. И Empatheast ми даде тази увереност, заедно с много приятен заряд.

Силно препоръчвам на тези, които тази година пропуснаха проявата, да отделят време за нея следващия път. И дано организаторите получат достатъчно позитивен отзвук, за да намерят сили и мотивация да продължат. Защото смисъл и потребност има!…

> P.S. Повече можете да прочетете в [DarikNews](http://dariknews.bg/view%5Farticle.php?article%5Fid=1358810&ref=yovko.net) и [Капитал Light](http://www.capital.bg/light/tema/2014/11/21/2423395%5Fdal%5Fbiznes%5Fdobro/?ref=yovko.net)…
### OpenFest 2014
URL: https://yovko.net/openfest-2014/
Last updated: 2020-12-26T13:00:19.000Z
[Сякаш беше вчера](https://yovko.net/6/)… но всъщност, когато за първи път застанах пред публиката на OpenFest, най-старшата цифра от стойността на променливата, която обозначава възрастта ми беше двойка, а сега вече е четворка. Знам, че можех да го кажа по-разбираемо 🙂

В събота и неделя ще се случи поредният [OpenFest](http://openfest.org/?ref=yovko.net) – и всеки път е с все по-амбициозна, зряла и интересна [програма](http://www.openfest.org/bg/programa/?ref=yovko.net). Особено тазигодишната мен лично силно ме впечатлява.

И най-хубавото – сигурно вече трето поредно поколение двадесетгодишни се грижат OpenFest да продължава да се случва!

Благодаря!

Ще се видим през уикенда!
### Инициатива за свободни книги
URL: https://yovko.net/free-books/
Last updated: 2019-12-27T15:15:27.000Z
За много от нас е ясно, че обществото ни пропусна да съпреживее важна част от процесите, които ни доведоха до света, в който живеем днес. Може би именно затова голяма част от българите се чувстват като объркани пътници в шарената влакова композиция на Европа и без ясна идея защо и накъде пътуват. И това е обяснимо, защото зад Завесата пропуснахме да споделим усилията и стремленията на хората към обединена Европа, пропуснахме осмислянето на мотивите им, всичко се случи някак встрани от нас. Не осъзнахме в нужното време мотивацията и аргументите на основоположниците на ЕС като Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол, Робер Шуман или Жан Моне. А може би ако знаехме повече за Йозеф Бех нямаше да се чувстваме толкова малки и незначителни в европейското семейство.

Имаме толкова много за наваксване. Дори интелигентните среди у нас не са насмогнали да прочетат и осмислят всичко пропуснато, а запълването на тази празнина, дори с малко, би дало на обществото ни съвсем друга база за анализи, преценки и посоки.

Затова с шепа приятели решихме да се заемем с една безумна идея. Да набираме средства, с които да откупуваме правата на важни книги, които разказват за история, обществени нагласи, икономика, политика и социални настроения в контекста на случващото се или случилото се около нас през последните десетилетия. Книги, които в една или друга степен са крайъгълни камъни, понеже хвърлят светлина върху ежедневието ни на европейци. Книги, които биха провокирали допълнителен интерес към процесите в мултикултурна и многонационална, но споделена Европа. И най-важното – ще набираме средства за да финансираме превода и редакцията на тези заглавия на български език и след това ще ги разпространяваме *безплатно* като *свободни електронни книги*.

Това обикновено няма да са заглавия, които биха съблазнили издателствата с потенциала си за комерсиален успех, но ще бъдат заглавия с друга стойност – образователна и ограмотяваща – надяваме се, че като ги предложим на български език и без финансова бариера пред притежанието им, ще провокираме повече читатели да посегнат към тях.

Вече работим по първата книга, която засега финансираме с лични средства. Тя преразказва гледната точка на Каталония и движението за независимост от Испания, което през последните няколко години става все по-масово и сериозно. В България знаем твърде малко за това, в голяма степен представата за процесите там е силно повлияна от пренебрежителното отношение към проблема от управляващото мнозинство в Мадрид, което е сравнимо с позицията на заровилият глава в пясъка щраус. Книгата представлява сборник от есета, написани от няколко души, с експертиза в различни сфери и се вглежда в детайлите от техните гледни точки и в контекста на историята от далечното и близко минало до днешния момент. Книгата впечатлява с разумната и прагматична обосновка и отговаря хирургически прецизно, как каталунците виждат бъдещето си в една по-федеративна Испания или като своя малка независима държава в рамките на Европейския съюз. Задава и много въпроси – за мястото на малките нации в Европа, за федеративното устройство на държавите и самия съюз, за адекватността на демократичните модели и илюзиите около тях, както и за бъдещето на устройството на самата Европа. Първото есе в книгата е написано от Президента на Каталуния г-н Артур Мас.

Текстовете изначално са написани на различни езици – повечето на каталунски и английски, но първообразът на книгата е на английски език, като след това беше преведена и на испански (кастилски). Българският превод ще бъде първият на език, който е чужд за Испания и Каталуния.

Книгата се нарича [„What’s Up with Catalonia?“ и оригиналът се разпространява чрез повечето големи книжарници електронно или като хартиено издание, както и безплатно под Creative Commons лиценз](http://blog.cataloniapress.com/2013/03/whats-up-with-catalonia-is-out.html?ref=yovko.net).

Идеята на тази моя публикация е тройна… Имаме нужда от съмишленици и съдействие за да реализираме идеята си и да я продължим. Ето как можете да ни помогнете:

- Скоро ще бъде регистрирано сдружение/фондация, която да набира средства за финансирането на откупуването на правата, и разходите по преводите и издаването на книгите. Търсим хора, които биха се включили в създаването на такава организация. Най-вече хора със сърце и страст в идеята.
- Трябва да наберем някакво минимално финансиране за да се регистрираме и да направим поне 2-3 книги за да покажем, че можем, преди да започнем да тропаме на други врати за финансиране на следващи издания. Текущо първата книга работим с изцяло лични средства. А издаването на книга, от която накрая няма да има никаква финансова възвращаемост, никак не е лесна и евтина задача. Ще се радваме, ако според възможностите си помогнете финансово да отскочим от кота нула.
- Занапред ще са ни нужни преводачи, коректори, редактори и консултанти по различни теми, които биха работили по бъдещите книги. Считаме, че тези хора трябва да получават релевантно заплащане за труда си, което и без това е подценено у нас, но ако такива хора биха били склонни да дарят някаква част свои професионални усилия доброволно или да ни предложат преференциална цена за услугите си бихме били изключително благодарни.

Ако можете и искате да ни съдействате по някоя от горните три посоки, моля свържете се с мен и ще се уговорим къде и как да се видим всички, които бихме работили за този проект.

Значима помощ би било и да споделите този анонс или да го препратите на някого, който би ни съдействал, за което предварително благодаря!

P.S. Благодарността към тези, които помогнат финансово за първите книги, с които да проходим ще бъде изразена писмено и поименно в нарочна страница в началото на всяка книга.

На 25 октомври 2014 стартира сайт на инциативата [http://dialog.ink](http://dialog.ink/?ref=yovko.net), а първата книга вече е издадена (Април 2015) и публикувана на същия адрес.
### Опитайте Inoreader
URL: https://yovko.net/opitajte-inoreader/
Last updated: 2014-10-17T10:52:26.000Z
Помните ли Google Reader? Това не беше само един от добрите проекти на Google, по който вярвам, че още много хора тъгуват. Той беше крайъгълен камък за един роматичен период на развитието на блогосферата (и българската), който свързваше общности от хора на базата на това какво пишат и какво четат. И преди социалните мрежи да опошлят това.

Спирането на Google Reader доведе до появата на много алтернативи, някои от които доста сполучливи и иновативни. Аз лично минах през [Feedly](http://feedly.com/?ref=yovko.net), който печели доста потребители с изчистения си и функционален интерфейс и мобилните си приложения, след това през [Digg Reader](http://digg.com/reader?ref=yovko.net), същите [Digg](http://digg.com/?ref=yovko.net), които [betaworks](http://betaworks.com/?ref=yovko.net) възродиха от пепелта и приютиха заедно с чудесното Instapaper под крилата си. Digg Reader позакъсня с мобилните си версии, но пък и до днес предлага може би възможно най-изчистения интерфейс от тип *само-за-четене*, който винаги ме е изкушавал.

Пробвал съм, разбира се, и много други RSS-четци, включително и не само web, а и десктопски такива, но никой не предлагаше истински онзи социален елемент, който позволяваше да споделяш това, което четеш със своите приятели/последователи и да виждаш какво четат и споделят те. И не, не, не… в проклетия facebook или някъде другаде, а там – в самия четец.

Докато един ден не открих [Inoreader](http://inoreader.com/?ref=yovko.net). Интерфейсът му по подразбиране ми е една идея по-цветен, но пък настройките са толкова много и гъвкави, че (за жалост както могат да изплашат някого) така можеш да настроиш всичко, че да ти бъде максимално удобно и полезно. Аз лично използвам напоследък светлата тема с шрифт Verdana и това ми дава нужната светла семплост и уют за четене. Всъщност, настройките по подразбиране са изключително премерено направени. Всичко, което е допълнително нужно човек да добави са социалните си мрежи за да може да споделя статии в тях, ако иска. Ако ползва Instapaper или Pocket, също може да добави прехвърляне към тях. Да потърси и добави приятели за да вижда техните канали, и разбира се да добави RSS-емисиите на блоговете и сайтовете, които следи. За щастие всички, които споменах по-горе поддържат import и export на колекциите от RSS-емисии в OPML-файл и така човек може спокойно да пренася абонаментите си от един инструмент в друг (и да ги сравнява).

Аз се влюбих в Inoreader преди около половин година и ще се радвам, ако повече от бившите потребители на Google Reader оценят функцията да четат и broadcast-ват към приятелите си нещата, които намират за важни за споделяне, защото това е което ми липсваше във Feedly, Digg и другаде.

Inoreader за мен е най-добрият четец не само в момента, а и сред всички, които съм пробвал досега. Разполага освен с мобилни приложения, така и с разширения за браузърите Chrome, Firefox, Opera и Safari. Има чудесна поддръжка на работа с клавиатура. А споменах ли, че една от големите ми изненади бе, че това е български проект! И нови и интересни функции се добавят едва ли не непрекъснато. Ето нещо от преди само два дни:

> Rowing down the [#Twitter](https://twitter.com/hashtag/Twitter?src=hash&ref=yovko.net) stream with Inoreader – [http://t.co/EKfzkkRqh7](http://t.co/EKfzkkRqh7?ref=yovko.net) [#RSS](https://twitter.com/hashtag/RSS?src=hash&ref=yovko.net)— Inoreader (@Inoreader) [October 15, 2014](https://twitter.com/Inoreader/status/522386957352329216?ref=yovko.net)

Та не тъгувайте излишно по отминалото време! [Inoreader](http://inoreader.com/?ref=yovko.net) е чудесен и толкова богат на функции и настройки, че ако опитате, едва ли ще погледнете към нещо друго повече. И е български! 🙂
### 7 причини ЗА Реформаторски блок
URL: https://yovko.net/7-prichini-za-reformatorski-blok/
Last updated: 2020-12-26T13:02:11.000Z
Помолиха ме да отговоря кратко в блиц-блог-анкета на един въпрос в 7 негови проекции. Ето и моите 7 отговора:

**Въпрос**: С какво позициите на Реформаторския блок по следните въпроси те карат да гласуваш за тях?

1. **Образование и култура** \- Идеята за образованието и културата като национален приоритет е най-смислената и значима реформа с дългосрочен ефект, от която имаме критична нужда и която е в същината на всичко. Както и съобразяването на образователните програми с нуждите на бизнеса.
2. **Здравеопазване** \- Националната (електронна) здравна карта и преосмислянето на Здравната каса като инструмент за предоставяне на базов пакет от медицински услуги за всеки може да промени много неща в здравеопазването. И ще мотивира повече хора да плащат осигуровките си.
3. **Съдебна система и администрация** \- Пакетът от идеи за реформа на прокуратурата и съдебната система в цялост, както и стремежът за повече прозрачно (и електронно!) управление, вкл. обществените поръчки и др. Тук смятам, че е нужна не реформа, а направо революция!
4. **Малък и среден бизнес** \- Бизнесът има нужда от предвидимост, правила и спазването им, което Реформаторски блок съзнава и декларира ясно – това ми е достатъчно като представител именно на малкия и средния бизнес. И е във връзка с ангажиментите по предишната и по следващата точки едновременно 🙂
5. **Банки и финанси** \- Три неща, които ме печелят изцяло – запазване на текущите данъци и валутния борд, членство в eвропейския банков съюз и влизане в Еврозоната. Дори само за това бих избрал Реформаторски блок.
6. **Енергетика** \- Твърдата позиция – никакъв Южен поток, ако не е паневропейски проект и няма доказани ползи за България. Идеята за Национална стратегия за енергийна независимост, която да бъде следвана от всяко правителство и парламент занапред, също много ми харесва.
7. **Околна среда** \- Спазването на закона, особено за защитените зони и Натура 2000 е ключово и трябва да е много важен приоритет, пречиствателните съоръжения по Черноморието и поне по-големите реки, както и облекченията за ползване и прозводство на електромобили са неща, които много се радвам да виждам и чувам като ангажименти на блока.

P.S. Прочетете и 7-те причини на [Стойчо](http://komitata.blogspot.com/2014/10/7.html?ref=yovko.net), [divini](http://divini-divini.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Нервната](http://nervousshark.wordpress.com/2014/10/04/zashto-shte-glasuvam-za-rb/?ref=yovko.net), [Комитата](http://komitata.blogspot.com/2014/10/blog-post%5F3.html?ref=yovko.net) и [Дончо](http://blog.doncho.net/2014/09/7-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA/?ref=yovko.net). Ако и вие имате своите #7причинизаРБ – споделете ги в своя блог 🙂
### Каква трябва да бъде България?
URL: https://yovko.net/kakva-da-bude-bulgaria/
Last updated: 2021-07-11T19:53:56.000Z
> Досега не се беше случвало да правя такова нещо, но ето… никога не е късно. Този текст по-долу беше написан от мен – при това напълно искрено. Малко повече от година по-късно изпитвам хигиенна необходимост да се дистанцирам от този човек, за когото за съжаление гласувах с чисто сърце. Оказа се, че не го е заслужавал! И при първа възможност ще му го кажа лично!  
> Няма да изтрия текста, защото човек трябва да признава грешките си, а не да ги прикрива. А Петър Москов занапред не би могъл да бъде нищо повече от една жалка грешка!  
> 17 декември 2015

Никога преди не ми е било по-лесно от сега да кажа за кого ще гласувам, защото имам късмета да живея на територията на район, в който листата на Реформаторски блок се води от д-р Петър Москов. А че ще гласувам за [Реформаторски блок](http://reformatorskiblok.bg/?ref=yovko.net) едва ли е тайна, за когото и да било, който ме следи тук или в някоя от социалните мрежи. Но всъщност само на пръв поглед логиката е толкова очевидна. Аз ще гласувам с преференция за д-р Москов, именно заради самия него и това съвсем не е толкова очевидно решение, предвид че в същия списък са имената на Иво Божков (23), Гроздан Караджов (2) \[редакция: [Пейо с публикация за Гроздан Караджов](http://blog.peio.org/?p=12939&ref=yovko.net)\], Трайчо Трайков (24), Марта Георгиева (8)… Изборът е труден, защото бих гласувал за всеки от тях и ще го направя, избирайки седмицата на Реформаторски блок в бюлетината, но понеже имам право и да посоча предпочитано име, ще отбележа допълнително и единицата за д-р Петър Москов.

Защо ли? По-надолу в текста ще добавя още едно клипче, което е малко по-дълго, но мисля, че и това краткото, което е само минутка и нещо казва много. Защото искам такава България, за каквато мечтае и д-р Москов…

Искам да бъда заобиколен от почтени хора, с добро образование и смели идеи, които да могат да бъдат реализирани без страх, без скептицизъм, без завист и злоба. Идеи, които променят и спасяват животи, съдби и индустрии. И това да бъдат не само колегите и приятелите ми, с които съм се заобиколил, а съседите ми, всички, дори най-обикновените хора по улицата. Защото никой не би бил способен да създаде уютен оазис за себе си, там където е заобиколен от нещастни, бедни и унили хора, без надежда в очите. Не може да правиш успешен бизнес, когато партньорите ти не плащат навреме, дали защото са тарикати или просто защото и на тях някой не им е платил навреме. Или евентуалните купувачи и потребители на твоите идеи трудно свързват двата края. Не можеш да се надяваш, че полицията ще си свърши работата, когато знаеш, че много от хората в патрулките и те оцеляват и са подвластни на всякакви изкушения. Не можеш да очакваш справедливост, качествено образование или здравеопазване в държава, която е подчинила институциите на интересите на силните на деня.

Държавата ни буксува. И това е така, защото наистина сме безобразно толерантни към кривиците – нашите, чуждите и общите. Буксува, защото не искаме да излезем от комфорта на безразличието си. Не искаме да почувстваме общата си сила – не тази на един или друг, когото да последваме, а тази, която ще се получи ако всички поискаме живота, който заслужаваме, редът и правилата, които да спазваме и усилията, които всеки един от нас лично да положи за да се почувстваме именно там, където още не вярваме, че сме – в семейството на обединена, силна и мултикултурна Европа.

Живеем във времена на големи промени – технологични, геополитически, културни. Промените се случват навсякъде около нас, понякога по два-три пъти в рамките на един човешки живот, но само защото има кой да ги случи и подкрепи. А ние не сме толкова малки, бедни и изостанали, колко ни е удобно да се оправдаваме, особено ако оценим това, че сме свободни хора, имаме независима държава, част от демократичен съюз с обща икономика и огромен пазар. Разполагаме с излаз на море. Имаме природа, за която много страни могат само да ни завиждат. Имаме чудесна отправна точка да изградим модерна държава, ако променим себе си, хората, мисленето си. Ако реформираме себе си, реформаторите сме ние, от нас зависи.

Ако от утре всеки един от нас промени нещо малко, и провокира още някой да се промени, на следващия ден нещо друго, и така… ден след ден, ще бъдем по-усмихнати, ведри, здрави и богати. Ако се разделим с митовете и легендите, като това че предприемачът е чорбаджия, и осъзнаем, че той създава работните места, а не въздухари под налягане като Бареков. Ако проумеем, че няма как да се преборим с корупцията, без да спрем да корумпираме чиновници, катаджии и бюрократи. Ако веднъж завинаги сложим образованието като приоритет номер едно, и си спомним за възрожденците от историята ни, давали мило и драго да изучат децата си. И да започнем да се доверяваме на грамотните, образованите и предприемчивите, вместо на мускулестите, тарикатите и шушумигите.

Вчера Петър Москов на едно кафе разказваше за себе си, за собствените си отчаяния преди време, за това какво го е върнало в политиката, в какво вярва, и в какво не може да си позволи да е наивен… Един човешки разговор, който ми се щеше да бъде чут от повече от тези, които бяхме около него. Обикновен разговор, в който обаче има само една истина – и тя е, че всичко е възможно – и лошото, и доброто развитие на нещата, защото те – нещата – не висят произволно в пространството, а зависят от нас да ги направим едни или други. Да, да – не се опитвам да пробутам предизборния лозунг на Реформаторски блок, но той сам си идва… Всичко е в твоите ръце! И когато гласуваш, и когато държиш сметка на този, когото си избрал или когато пропускаш да излезеш на площада и да поискаш категорично оставката на този, който те е подвел… Ти си този, и който избира, и който бива избиран, носи отговорност за своята си роля и най-вече затова, че не изисква от политиците си да бъдат образовани, отговорни и… да бъдат държавници.

След седмица ще имаш нова възможност. И аз се надявам, че въпреки всичко, което те е заляло, застигнало или подразнило – ще отидеш да гласуваш, защото съзнаваш, че е важно – не само за себе си, а за хората около теб, семейството ти, приятелите ти, дори тези зад граница. Важно е дори за неродените още следващи поколения.

Искрено се надявам, че ще гласуваш за Реформаторски блок, защото там желанието и волята за промени и реформи е истинско. Разбира се, че сигурно има хора в листите, които не им е там мястото. Разбира се, че не всичко е гладко и безпроблемно в коалицията, но въпреки това – там има истинско намерение, воля и кураж за тази България, каквато според мен повечето хора искаме. А този път имаме и оръжието на преференцията – можете да гласувате за конкретен човек. Вярвам, че във всеки район в листите на Реформаторски блок има достойни имена, от които можете да изберете едно. И никак не задължително да е винаги този, който е на първото място!

Трябва да гласуваме с преференция и заради самата преференция – за да я установим и запазим като демократичен инструмент за въздействие и контрол. Тя има огромен смисъл и извън самите избори. За първи път имаме реален, истински прецизен индикатор (извън всякакви математики на социолозите), който много точно да измери влиянието на едно или друго име в собствената му партия (до глас). А това има значение и след изборите. Има значение и за самите партии да сверят часовниците си директно с нас избирателите, без изкривяванията на всевъзможни социологически проучвания. Преференцията е този мажоритарен елемент, който може би е най-подходящият коректив на текущата ни избирателна система. Използвайте го!

Който обича да чете, бих го провокирал да попрехвърли принципните виждания на Реформаторски блок в различните сфери, но ако си активен човек, на когото не му е безразлично какво ще е бъдещето му, който мечтае и знае каква иска да бъде неговата България, вярвам, че вече си го направил.

И ако разпознаваш прилична част от себе си в тези думи и в следващото видео и би застанал зад тях… Реформаторски блок е под номер 7 в интегралната бюлетина. И [опитай да убедиш още седмина около теб да гласуват за Реформаторски блок](http://fb.me/2PV7S4J3X?ref=yovko.net). Подкрепата набъбва с всеки ден и час. Помогни да станем повече! Каква да бъде България зависи и от теб!

# якопреференция
### future.talk с Arianna Huffington
URL: https://yovko.net/future-talk-arianna-huffington/
Last updated: 2020-12-26T13:28:01.000Z
Една от темите, които винаги живо са ме интересували е свързана с медиите – но не такива, каквито са, а по скоро в контекста на това как Интернет ги променя. До много скоро се твърдеше, че блоговете, социалните мрежи, различните други платформи са медиите на бъдещето, но толкова свикнахме с тях, че те по-скоро са медии на настоящето, ако не са и в някаква степен вече остарели. Други твърдят, че колаборацията между класическите стари медии и инструментите на Интернет са ключът, зад който ще се появят медиите на бъдещето. Аз по-скоро споделям виждането, че Интернет, сам по себе си, е новата медия, за която сполучливо определение чух преди два дни от Hannes Ametsreiter, CEO на Telekom Austria Group, който я нарече liquid медия. Темата ме интересува толкова много, че нееднократно през живота си съм се изкушавал да се захвана сериозно с нея, включително като бизнес и препитание. Това, което ме е спирало е, че не съм открил доста отговори на ключови въпроси около бизнес моделите, (не)зависимостта от собственици и рекламодатели, многоезичността на Европа, себестойността на качественото съдържание и много други.

Затова почти не се колебах, когато получих покана да участвам във [future.talk 2014](http://www.telekomaustria.com/en/group/13052?ref=yovko.net) – едно вече многогодишно и традиционно начинание на [Telekom Austria Group](http://www.telekomaustria.com/?ref=yovko.net), които всяка година канят популярна и самодоказала се личност от света на бизнеса, иновациите, технологиите или визионер, който да сподели вижданията си за бъдещето в някоя сфера или в глобалния свят. Гости на future.talk са били хора като Steve Wozniak, Tim Berners-Lee, Richard Branson и Al Gore… Тази година „звездата“ беше Arianna Huffington, създаделката нa [The Huffington Post](http://www.huffingtonpost.com/?ref=yovko.net) – един проект, чиято популярност и влияние (без да е нужно да изпадаме в умиление) е трудно да бъде оспорена. Аз не съм от феновете на HuffPost, но е факт, че това е нова глобална медия с огромно влияние (100 милиона читатели), създавана едновременно от стотици редактори и десетки хиляди блогъри, на 8 езика (засега) и вече има и една награда Pulitzer. Именно HuffPost си създаде славата на платформата, в която до текст на Барак Обама например, е обичайно да стои друг на световнонеизвестен блогър. Иначе казано, темата на тазигодишния future.talk за бъдещето на медиите и журналистиката обещаваше да е почти в десятката на специална част от спектъра на моите интереси.

Както вече написах бях поканен от [Мобилтел](http://www.mtel.bg/?ref=yovko.net), които са част от семейството на Telekom Austria Group, и е редно да споделя, че бях техен гост във Виена, за което искрено им благодаря! Също така следва да кажа, че пиша този текст единствено по своя воля, с идеята да споделя мисли и впечатления, които се утаиха в главата ми след събитието и които прецених като важни, иначе поканата на [MTel](http://www.mtel.bg/?ref=yovko.net) не бе обвързана с никакъв ангажимент от моя страна да пиша каквото и да било.

Няколко часа преди самото събитие, което бе на много интересно място, Arianna Huffington даде пресконференция в хотела, в който бе отседнала, на която поне за мен не каза нещо ново, освен може би плановете им за развитие на HuffPost към Балканите – като начало Гърция (тя самата е с гръцки произход), а втора, но важно акцентирана тема на пресконференцията бяха вижданията и за баланс между работа и релакс, нещо с което се занимава и [последната и книга](http://www.amazon.co.uk/Thrive-Redefining-Success-Creating-Happier/dp/0753555409/?ref=yovko.net).

Много интересно бе самото събитие вечерта, което се случи в Semperdepot, което сега е т.нар. Studio Building на Виенската академия за изящни изкуства. Забележително място, което на пръв поглед никак не изглежда подходящо за подобно събитие, а в същия момент сякаш беше направено за него. Форматът беше семпъл, след кратко изложение на модератора, Hannes Ametsreiter откри форума, като в коментарите си далеч не се ограничи до гледната точка на инфраструктурния доставчик, и сподели не само наблюденията си за огромния взрив на потребление на всякакво съдържание, но и размисли от позицията си на консуматор и бизнесмен, и оцени като един от най-важните фактори за бъдещите трансформации на новите медии именно начина и *удобството* при достъп до съдържанието, което потребяваме. Теза, която споделям и аз…

> The [@TA\_Group](https://twitter.com/TA%5FGroup?ref=yovko.net) CEO: it is important to have convenient access to content [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Yovko Lambrev (@yovko) [September 23, 2014](https://twitter.com/yovko/status/514469277551046656?ref=yovko.net)

След него Arianna Huffington зае центъра на сцената и разказа за успеха на The Huffington Post, за концепцията и принципите им, за предрусването ни с информация, за прекалените акценти върху негативните новини и техния опит да балансират с нарочна секция за \[добри новини\](http://www.huffingtonpost.com/good-news/), за която рекламодателите чакали на опашка, а хората споделяли най-много в социалните мрежи. 

> The focus of media on negative news is problematic. We in the media need to spotlight positive news as well. [@ariannahuff](https://twitter.com/ariannahuff?ref=yovko.net) [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Telekom Austria (@TA\_Group) [September 23, 2014](https://twitter.com/TA%5FGroup/status/514474185155153921?ref=yovko.net)

Разбира се, не пропусна да рекламира книгата си и да акцентира върху разбирането си, че трябва да използваме регулярно възможността да се „изключим“ от мрежата и да захвърляме устройствата си, за да си почиваме истински и да зареждаме собствените батерии. И макар една идея повече да ми дойде проповедничеството, не мога да отрека, че е права. Казвам го като човек, който буквално непрекъснато е online и често усещането е за нещо изтощаващо, дори изцеждащо и неефективно.

> Unplugg and recharge in order to find your own creativity – [@ariannahuff](https://twitter.com/ariannahuff?ref=yovko.net) [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Ivana Ćirković (@OrganVlasti) [September 23, 2014](https://twitter.com/OrganVlasti/status/514473352615186432?ref=yovko.net)

И нещо повече, струва ми се, че съвременният стил на консумиране на новини и информация от различни канали, формати и устройства води до незадълбоченост във възприемането им. Същото е като нервното и бързо хранене, което засища много, пресища, вярвам тежестта след преяждане с информация познаваме всички. Но от това трескаво преяждане често пропускаме вкуса и аромата на храната, смисъла на новината, контекста… Това непрекъснато превключване на теми и потоци уморява, но това е по-малкият проблем, по-сериозният е, че сякаш възпитаваме себе си и мозъка си в съзнателно повърхностно потапяне и бързо изплуване и прескачане към нещо друго. Чудя се дали няма скоро да се налага масово да посещаваме нарочни курсове по запазване на концентрацията си… Краят на изложението на Arianna Huffington отвори последвалата дискусия за бизнес-моделите… Една от най-любопитните ми теми. За съжаление нито тя е човекът, който може да каже нещо революционно, нито HuffPost е модел, който може да бъде следван като пример. На фона на главоломния им успех, това ми твърдение сигурно звучи хейтърски, но истината е, че зад HuffPost наистина няма революция. Съдържанието е безплатно за читателите, а приходите са единствено от реклами. Огромната част от съдържанието също не струва нищо на Huffington, защото сделката която предлага на блогърите, които (пре)публикува е с две думи казано: текст срещу популярност. И този модел работи (засега) основно заради мащаба и… бранда, който вече е The Huffington Post. Този модел, обаче има по-лоши страни от това, че евентуално не възнаграждава някаква част от авторите или възнаграждението е виртуално. Най-лошото е, че не е предпоставка за професионализъм, качество и стандарти. Arianna Huffington твърди, че постига това с екипа си от редактори и куратори на съдържание, които стриктно следват дефинирани ясни и стриктни правила, но истината е, че HuffPost залага и на доста жълтеникаво съдържание за да държи високо популярността си. В същия момент, това което не може да се отрече на г-жа Huffington е прагматичният оптимизъм, с който атакува и обърна наопаки обичайните негативни нагласи, че бъдещето на медиите е мъгливо и неясно. Логиката е проста – хората в Интернет стават все повече и повече и потребяват повече и повече. И преходното състояние в което сме, не е залез, а отправна точка за революционни промени. Както каза тя – живеем в златно време по отношение на медиите. Време, в което буквално всеки може да е newsmaker… А преходът и революциите е много вероятно да са перманентно явление, с което не просто трябва да свикнем, а да се възползваме от него. 

> The economic model of media is more than unique visitors. It’s loyal readers. [@ariannahuff](https://twitter.com/ariannahuff?ref=yovko.net) [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Telekom Austria (@TA\_Group) [September 23, 2014](https://twitter.com/TA%5FGroup/status/514477511070470144?ref=yovko.net)

Най-интересната част за мен, беше последвалата дискусия между Arianna Huffington и Stefan Niggemeier, с включвания от публиката, домакинът Hannes Ametsreiter и модераторът Michael Fleischhacker. Името Stefan Niggemeier чувах за първи път, но той се оказа популярен немски журналист, [създател на блог, който следи за гафове и издънки на немски журналисти](http://www.bildblog.de/?ref=yovko.net) от големите медии, който постепенно се е превърнал в място за критичен поглед върху медиите по принцип, а най-новото му начинание е [Krautreporter](https://krautreporter.de/?ref=yovko.net), където група журналисти обещават стойностно и професионално поднесени анализи, съдържание и разследвания, без никакви реклами, съответно без влияния и заобикаляне на щекотливи теми заради един или друг повече или по-малко влиятелен рекламодател или институция, като цената на това е абонамент (€60/година). Експериментът ще стартира всеки момент.

Той започна с възпитана, но доста фронтална критика на модела HuffPost:

> .[@niggi](https://twitter.com/niggi?ref=yovko.net) says that the [#HuffPost](https://twitter.com/hashtag/HuffPost?src=hash&ref=yovko.net) is journalism of the present, not of the future. [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Thomas Peham (@tompeham) [September 23, 2014](https://twitter.com/tompeham/status/514477537645559808?ref=yovko.net)

Както и сподели интересни разсъждения и наблюдения за преките и косвени влияния върху медиите и журналистите, които разчитат на постъпленията от рекламодателите за съществуването си: 

> „Brands should not drive the kind of content that is produced. There are other values that should drive it.“ [@niggi](https://twitter.com/niggi?ref=yovko.net) [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Telekom Austria (@TA\_Group) [September 23, 2014](https://twitter.com/TA%5FGroup/status/514481403208433664?ref=yovko.net)

Домакинът Hannes Ametsreiter добави и друг интересен нюанс в дискусията с проблема как отсяваме качеството и достоверността на информацията в поточния шум като даде за пример ситуацията в Украйна и как трудно можем да отличим едната пропаганда, от другата пропаганда, реалната действителност и манипулираната такава.

> „The democratization of today lies within the immense variety of possibilities.“ Hannes Ametsreiter [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Telekom Austria (@TA\_Group) [September 23, 2014](https://twitter.com/TA%5FGroup/status/514480185782337536?ref=yovko.net)

Имаше и няколко сполучливи включвания от публиката, след които бях повече от убеден, че това на което присъствам е тема с продължение, която немскоезичните блогъри и журналисти обсъждат отдавна, защото бяха изградили собствена терминология (жаргон), познаваха тезите си, отгатваха позициите си и адски зряло и с респект един към друг анализираха модели и становища. И съжалих, че не съм свидетел на подобна дискусия у нас, различна от твърде ежедневното ехидничене из социалките. Един от жаргоните, който ми хареса, макар и твърде помпозен и неточен, дори според неговия автор бе „платформен капитализъм“, визиращ абсурдното тегло на значението, което има споделянето през социалните платформи на дадено съдържание за да се превърне в популярно. 

> What is going to be valued in the future, if information is so easy to get? Wisdom and creativity… [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Franz Neunteufl (@franz9teufl) [September 23, 2014](https://twitter.com/franz9teufl/status/514485240799457280?ref=yovko.net)

Беше и весело, освен сериозно, разбира се… Например Michael Fleischhacker (модераторът) беше взел екстравагантното решение да носи ярко червени чорапи, което особено отчетливо изгря, когато участниците в дискусията се наложи да седят на относително ниска мека мебел на сцената. И това стана повод за шеги, както от самата Huffington, така и в twitter:

> The question of the event: are the red socks of [@mfleischhacker1](https://twitter.com/mfleischhacker1?ref=yovko.net) branded entertainment or native advertising? [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Thomas Peham (@tompeham) [September 23, 2014](https://twitter.com/tompeham/status/514484107842445312?ref=yovko.net)

Накрая позитивизмът на Arianna Huffington все пак надделя и дискусията приключи с общото съгласие, че креативността е ключът за бъдещето – и по отношение на бизнес-моделите, популярността, платформите, така и по отношение на самото съдържание. 

> People don’t look for a job, they look for a place to be creative [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net) A.Huffington
> 
> — Konstantin Pavlov (@komitata) [September 23, 2014](https://twitter.com/komitata/status/514488238657257474?ref=yovko.net)

> „Creative people don’t need to knock on doors for jobs. The can start something.“ [@ariannahuff](https://twitter.com/ariannahuff?ref=yovko.net) [#ftalk14](https://twitter.com/hashtag/ftalk14?src=hash&ref=yovko.net)
> 
> — Telekom Austria (@TA\_Group) [September 23, 2014](https://twitter.com/TA%5FGroup/status/514488150945976320?ref=yovko.net)

За мен лично беше много интересно да присъствам и да чуя толкова много мнения, твърде малка част от които успях едва да загатна тук, понеже този текст се получи твърде дълъг. Със сигурност ще продължа със своите собствени разсъждения в главата си, а може би и в някой следващ пост. Иначе в допълнение на горното, който се интересува, може да прочете и [press-резюмето (на немски) след събитието](http://www.telekomaustria.com/de/newsroom/2014-9-24-future-talk-der-telekom-austria-group-mit-arianna-huffington-technologie-und-journalismus?ref=yovko.net) и да разгледа [официалните снимки](https://www.flickr.com/photos/telekomaustriagroup/sets/72157647567883648/?ref=yovko.net) от него.

P.S. И още за същото събитие от [Момичетата от града](http://www.momichetataotgrada.com/article/loshite-novini-veche-ne-prodavat.html?ref=yovko.net).
### Ara és l'hora, Catalunya!
URL: https://yovko.net/ara-es-lhora-catalunya/
Last updated: 2020-12-26T13:38:27.000Z
На този ден, точно преди 300 години, приключва [войната за испанското наследство](http://en.wikipedia.org/wiki/War%5Fof%5Fthe%5FSpanish%5FSuccession?ref=yovko.net), провокирана от смъртта на Carlos II, продукт на поколения кръвосмешения, които го оставят бездетен и психически, физически, ментално и интелектуално увреден. След дългa 14-месечна обсада Барселона, която е на страната на Хабсбургите, се предава, а Бурбоните стават новите владетели на Испания и териториите на бившето Кралство Арагон (което включва Каталуния, Валенсия и Балеарски острови) като налагат френския централизиран модел и унитарната монархия в Испания. Отменена е Каталунската конституция, която носи и наследява 500-годишни [влияния и традиции](http://iberianature.com/spain%5Fculture/culture-and-history-of-spain-c/catalan-aragonese-oath-of-allegiance/?ref=yovko.net), между другото, датиращи повече от 100-150 години преди Magna Carta, която считаме за историческия крайъгълен камък на зародиша на демократичното конституционно право.

От този ден насам, един народ, който в последните 300 години не съществува на картата на света, макар и в миналото да е владял териториите от Арагон, Валенсия и Барселона през Италия и Сицилия, та чак до Атина (ХV век), се бори за своята идентичност. И колкото и да е странно – е избрал именно този ден за свой национален празник. „Вероятно за да помним, че имаме несвършена работа“, каза наскоро един мой twitter познайник от Catalunya.

В България (извън футболния контекст) малко се пише, говори и чува за Каталуния, а това е народ с история, от която може да се научи много. История, която респектира с един от първите парламенти в света или с един от първите опити за република. И впечатлява със злощастната си съдба да бъде заличавана неколкократно, включително и като език и култура от Филип V до Франко.

За съжаление съдбата на Каталуния след 1975 г., когато Испания започва своя преход към демокрация, продължава много често и до днес да е като на малцинствен придатък към пренебрегващо интересите и стремежите им мнозинство. Испания, макар и вече част от обединена Европа, продължава да счита мултикултурното и мултиезичното си богатство повече като заплаха за своята цялост. Нищо че самата Европа счита точно това за една от най-значимите си ценности. Поведението на пренебрежение от Мадрид към Барселона само налива допълнително масло в огъня на привържениците на независима Каталуния. Както и чисто финансовите взаимоотношения, които към днешна дата приблизително изглеждат по следния начин – каталунците са 16% от населението на Испания, създават 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа, поемат 25% от данъчната тежест на държавата, но едва 11% от държавните харчове, инвестиции и като цяло разходи на Испания са в полза на Каталуния. За жалост само на хартия. Централният бюджет продължава да дължи няколко милиарда евро на Каталуния, натрупани от няколко години и без изгледи нещо да се промени. Така, че реалното число от 11 става 8%.

В същия момент Catalunya е един от двигателите на испанската икономика, със спад в безработицата през последните месеци, с малък, но равномерен ръст през годините на кризата, със силен и осезаем предприемачески дух – 8% от хората в активна възраст имат собствен бизнес/startup, което би поставило каталунците на 7-мо място в Европа по този показател (ако бяха самостоятелна държава). Около 19% от всички новорегистрирани фирми в Испания са именно там. През 2012 г. БВП на Каталуния беше с цели 17% по-висок от това на EU. Изобщо доста икономически наблюдатели считат, че има прилични шансове Каталуния да стои много по-добре финансово, а може би да се превърне и в малко икономическо чудо, без воденичната тежест на централната власт в Мадрид. Доста от каталунците също вярват в това и през последните няколко години движението за независимост на Каталуния набира скорост, за да се стигне до там, че преди 2 години, на днешния ден през 2012, милион и половина души се събраха из улиците на Барселона – най-голямата мирна демонстрация изобщо случвала се някога там, организирана от граждански организации и комитети – и поискаха преразглеждане на отношенията с Мадрид. На следващата година – на същия ден, точно в 17:14 ч местно време (годината, в която са загубили независимостта си е 1714) 1,6 милиона души се хванаха за ръце в [дълга 480 км човешка верига](http://en.wikipedia.org/wiki/Catalan%5FWay?ref=yovko.net) (това са 300 мили, друго символично число), пресичаща цяла Каталуния от север до юг, за да поискат референдум за независимостта си.

Той е насрочен за 9 ноември тази година. Управляващите в Мадрид отхвърлят всякакви опити за дискусия и използват всички юридически средства, за да попречат на провеждането му. Основният аргумент е, че Конституцията не го позволява, която не позволяваше и абдикацията на Хуан-Карлос в полза на сина му, но беше коригирана само за седмица по нужния начин. Актуалната опция в момента е референдумът да се проведе като консултативен вот с решение на местната власт, но Мадрид се подготвя да атакува и това моментално. В същия момент мнозинството каталунци настояват за демократичното си право на глас и самоопределяне, но държат и това да стане законосъобразно, мирно и разумно. Нагласите сред хората, разбира се, са динамични, но при евентуален референдум се очаква в най-лошия случай малко над половината каталунци да гласуват за независимост (55%), около 20% да са против, а 15-16% да не гласуват (останалите до 100% не са решили), което означава, че референдумът би показал, че около 66% или 2/3 подкрепят идеята за повече независимост на Каталуния. Въпросът на референдума е двоен – „Подкрепяте ли идеята Каталуния да бъде отделна държава?“ и ако да… вторият е „Искате ли да бъде независима държава?“… Иначе казано, опцията Каталуния да остане част от Испания, част от евентуална федеративна Испания, каквато обаче не същестува към момента, е реална в допусканията на каталунците.

Целият проблем е, че диалог между Мадрид и Барселона на практика няма, а това засилва единствено крайните позиции и от двете страни. Какво ще се случи на 9 ноември е важно и за цяла Европа, а какво ще се случи зависи в не малка степен и от изхода от референдума в Шотландия на 18 септември, където поне няма колебания дали ще бъде законен или не, но подкрепата на идеята за независимост расте с наближаването на датата.

Аз не крия симпатиите си към Каталуния, каквото и да реши мнозинството там и съм сигурен, че то ще получи своето човешко право на собствена воля. Именно мъдростта на тази древна нация и разумната им и упорита нагласа да се справят мирно, демократично и интелигентно с всичко ги е съхранила досега и ги прави толкова различни, с което заслужават напълно и да бъдат на картата на Европа, ако решат така. Единствено от тях трябва да зависи – и ще бъде интересно – като едновременно една от най-старите и най-младите държави на света.

---

„Ara és l’hora“ в превод от català означава „Сега е времето/моментът!“ и е слоганът, под който ще се проведе днешният национален празник и поредната демонстрация на идеята за независимост на Catalunya, както и #9N2014

Повече по темата (на английски, немски или френски): [www.cataloniavotes.eu](http://www.cataloniavotes.eu/?ref=yovko.net) и [www.diplocat.cat](http://www.diplocat.cat/?ref=yovko.net).
### И България е една голяма грешка
URL: https://yovko.net/i-blgariya-e-edna-golyama-greshka/
Last updated: 2020-12-26T13:04:01.000Z
Вчера най-накрая успях да гледам филма на Стоян Радев и Георги Лозанов „И България е една голяма грешка“. И макар това да не е точно суровия тип документалистика, а може би именно заради това, филмът заслужава специално внимание. Именно заради оставените просто да изтекат мнения от доста интересно подбрана група събеседници с различни политически оцветки, позиции и имидж в обществото. На моменти дори отказвах да повярвам, че чувам всичко това, което чух – толкова много изпуснати реплики, толкова много естествено изтървани признания… За „нашите“ (от службите) и „техните“ милионери (Андрей Райчев), за християнското, кръчмарско, счетоводно оневиняване на принадлежността към ДС (Богдан Богданов), за личностното развитие след архонството (Слави Бинев) или защо Явор Дачков работи в жълтата „Галерия“ – ами просто защото няма къде другаде и за да си връща кредита и храни семейството…

Филмът е и стряскащ, и смешен, и… отчайващ… Именно с очевидността на нашата невъзможност не да не допускаме грешки, а да не можем да ги поправяме, защото отказваме да ги осъзнаем, съответно да не ги повтаряме.

Най-подробното [ревю на „И България е една голяма грешка“ намерих при Христо Христов](http://desebg.com/2011-01-06-11-54-33/1834-2014-05-17-11-42-08?ref=yovko.net) – прочетете го. И гледайте филма. Аз със сигурност мисля да го направя още веднъж.
### Охлювите не могат да скачат
URL: https://yovko.net/ohlyuvite-ne-mogat-da-skachat/
Last updated: 2020-12-26T13:04:11.000Z
В късните ми тийнейджърски години една девойка, която харесвах, ми обясни, че съм бил много мил, внимателен и грижовен с нея, но това било обичайно и естествено за мен да съм такъв, а тя решила да избрере друга опция, понеже конкурентът бил пълно дърво, но полагал огромни усилия да се промени и това му старание било толкова мило и впечатляващо… Присвих рамене, оставих пари за сметката и я оставих с умиленията и в кварталното кафене. Като се прибрах вкъщи, разлистих някаква книга, която бях купил наскоро, и една от главите започваше с цитат от източен мъдрец, който гласеше нещо като „Хората не забелязват, че орелът лети високо в небето, но ще аплодират всеки магьосник, който успее да ги заблуди, че охлюв може да подскочи.“ Тогава се усмихнах на иронията на момента, но всъщност ще ползвам този неточно преразказан цитат като увод на друго, далеч по-малко сантиментално продължение…

Поводът е повсеместното мрънкане за листите на Реформаторски блок. Както и повсеместното мрънкане по повод Реформаторски блок по принцип. Защото очевидно нечии идеалистични представи за нещата не са се сбъднали на 200%. Спестих ви/си едно публично избухване след отминалите избори за Европарламент, за жалост не си спестих личните препирни, с които си обтегнах отношенията с доста близки и ценени от мен хора. Защото като представител на Реформаторски блок имах възможността да наблюдавам от първо лице изборния ден, активността, хората… и това, което ме шокира и отчая, бе, че в Центъра на София, буквално на пъпа на столицата, младите гласоподаватели бяха осезаемо малко. Възрастните гласуваха с патерици, с два чифта очила, едва стоящи на краката си, но бяха много повече. И всичко това след почти година неспирни протести срещу статуквото. Спестих го, защото щях да споделя толкова смешно-тъжни детайли, че щях да налея още вода е мелницата на отчаянието – като например, че в моята секция комисията не беше наясно как точно се броят преференциите, и че трябваше да се намеся изрично да следят дали номерчето на бюлетината съвпада с това на кочана и след като човекът излезе от тъмната стаичка, а не само преди това. И обяснявах минимум 5 минути преди първият от комисията да загрее бавно защо е нужно това…

Иначе – аз вече съм на 40 – от всички представители, застъпници, наблюдатели и членове на комисии имаше само един по-млад от мен – четеше книга през цялото време (все е нещо – другите четяха „24 часа“ и решаваха кръстословици) и проведе точно един телефонен разговор, в който уточняваше кога и къде ще му бъде платено, че е жертвал деня си.

След изборите се наслушах на иронични бележки кой, защо и как не бил гласувал – и беснеех… вътрешно и външно… Сега съм в отпуска, но отново беснея, четейки реакции на хора, които не зная дали дори са се замисляли някога какво означава да съгласуваш дори едно общо становище между повече от три различни субекта и какви усилия и компромиси стоят зад това. Иначе, разбира се, че е по-лесно да мрънкаш – че някой не ти е представил идеалната листа, перфектния кандидат, в перфектния контекст… Само че политиката е изкуство на компромиса… много често изкуство на възможния компромис! А изборът е винаги ограничен. И всяко друго очакване е просто детинско или най-малкото незряло.

Иначе наскоро на вътрешното гласуване на кандидатите на ДСБ (и в моята организация, и после в района ми) се обърнах и огледах залата и се запитах нямаме ли още по-добри кандидати, но тези бяхме посочили, тези не се бяха отказали, подредих ги според своите преценки (в ДСБ се гласува вътрешно със сложна преференция за абсолютно всеки – подреждаш ги по предпочитание) – тези, които прецених за неподходящи, просто сложих последни. Иначе ми се искаше и в залата да има повече по-млади от мен хора, но уви, преобладава достолепието на беловласите, на които сигурен съм също им се иска да има повече по-млади от тях… Иначе ми се искаше в моята организация на ДСБ да не сме само двама до 40 години… Искаше ми се на първата ни среща на да го нарека локалния изборен щаб в моя район преди 2-3 седмици да не бяхме се събрали само от ДСБ и един човек от НПСД (единственият им член в района). БЗНС нямат организация в нашия район – тях не ги броим, но… иначе и вие сте чували, че в Реформаторския блок не са само ДСБ и НПСД, нали… дано останалите не са заети с нечия друга кампания. Искаше ми се, като започне след няколко дни новата кампания, да има повече доброволци и да не се чудим кого и къде да клонираме, за да има хора навсякъде за всичко. Искаше ми се Зелените да бяха поузряли поне малко, но… уви… иска ми се, но… с това разполагаме… И ще направим добра кампания сигурен съм!

Искаше ми се поне някаква част от тези мрънкащите, които иначе мрънкат от позицията на незадоволени симпатизанти или проекто-симпатизанти, да бяха почукали на някой щаб и да кажат „Добър ден! Мога ли с нещо да помогна?“ и да вкусят нещата отвътре… Защото политиците не се доставят по каталог от Amazon, те се създават и избират от всички нас. Партиите и организациите също се създават от хората. [Иво Божков](http://www.yvobojkov.com/?ref=yovko.net), когото избрахме за човек на годината преди време, беше издигнат за кандидат-депутат от ДСБ в моя район… Но защо не бяхте повече в залата тези, които да гласуваме да бъде по-напред в списъка? Нямаше ви. Мнозина харесваме [Радан Кънев](http://radankanev.blogspot.com/?ref=yovko.net), но той не може да оглави всички листи, а и замисляте ли се понякога какво му струва да бъде дори само начело на ДСБ и да се бори дори само за вътрешнопартийното общо становище. Наистина ли вярвате, че няма вътрешнопартийна опозиция – и в хубавия, и в не толкова приятния контекст? И дали бихме имали шанса да имаме втори Радан, ако някой ден и той се обезвери и се откаже?…

Много е лесно да си белоснежно чист и еталонно морален, когато стоиш отстрани, подаваш оригинални реплики през социалките и нямаш никакво намерение да си нацапаш ръчичките. И да си толкова критичен към РБ и толкова безкритичен към ГЕРБ, например… Докато гледаме политиката от разстояние като сапунен сериал – тя ще бъде точно това – режисиран от някой друг сапунен сериал. Трябва най-накрая да пораснем и да проумеем, че договорките в политиката и дори коалициите не са непременно любовни истории, а начин да се отработи дадена ситуация – пример прагматичните коалиции в Германия. Докато реагираме като малки деца – импулсивно и емоционално – ще сме в детската градина на общественото израстване и в задния двор на Европа.

За да има работещ и стабилен следващ парламент, който поне да започне да поправя счупеното, е критично важно Реформаторски блок да има прилично представителство – и това е нужно за да не бъде просто патерица на ГЕРБ, а да тежи на мястото си. И да тежи достатъчно, че дори и да има такива, които ги устройва да са патерици на ГЕРБ, те да имат малка тежест и значение, дори да се пребоядисат.

Реформаторски блок не е идеален, но с това разполагаме. Формацията е с потенциал и е добра отправна точка за нещо по-добро. Принципите са ясно декларирани и повтаряни до болка – ако сте се разсеяли и сте забравили есенцията им – [прочетете последния пост на Радан](http://radankanev.blogspot.com/2014/08/blog-post.html?ref=yovko.net) и [линкнатия от него по-стар пост](http://radankanev.blogspot.com/2013/08/blog-post.html?ref=yovko.net). Ако виждате нещо по-добро на хоризонта – добре, но аз не виждам – моята надежда за промяна е свързана с Реформаторски блок и се надявам повече хора не само да гласуват, но и да помогнат да убедим в оставащия месец и други да гласуват за него.

Другата опция е да чакате охлювите да се научат да скачат…
### Скачени съдове
URL: https://yovko.net/skacheni-sdove/
Last updated: 2020-12-26T13:04:24.000Z
Не живеем сами. И това е факт, който не можем да променим. Дори тези, целенасочено подхранващи социопатията си.

Зависим един от друг. Семейният среднощен скандал у съседите пречи и на нашия сън. Застрояването на едно дере погуби десетки. Изсичането на половин гора, дори не можем точно да оценим какво може да ни докара. Ако в съседна или близка държава се води война, това рефлектира и отвъд границите ѝ. А ако едно общество е позволило до управлението да се докопат дори само един-двама антонкутевци, това дърпа надолу всички. Затова има значение за коя листа гласувате и дали сте ползвали преференция!

Дори когато бягаме, сме свързани един с друг. Там, където ще отидем, ще се свързваме и с други. Зависими сме един от друг. Непрекъснато – от първия ни плач до последното ни издихание. И няма голямо значение, дали си пацифист сред племе агресивни туземци. За да имаш шанс, трябва да спечелиш повече от тях на своя страна. Няма особено значение и дипломата ти от реномиран университет, ако живееш сред наивно мнозинство, което се манипулира от слухове и жълта преса. Шансът ти е да ограмотиш максимално повече от другите. Няма значение, че ти не четеш парцали, ако не си попречил и опитал да откажеш от тях още някого. Няма значение, че си велик журналист, ако си склонил да работиш за издание-подлога. Няма значение, че едно от малкото добри постижения на тази страна е консервативната и стабилна банкова система, ако няколко самозабравили се престъпници и псевдополитици са в състояние чрез машите и глупаците си да създават масови психози. А дотук до мен достигнаха само три адекватни, категорични и отговорни реакции – на БНБ, на Президента Плевнелиев и на Радан Кънев. И за щастие на разумните обикновени хора.

И най-здравата стена е изградена от по-малки тухлички и ако извадим твърде много от тях, тя не може да остане здрава, а тогава всички тухлички ще станат безполезни. Парите и банките са като тухличките. Харесва ли ни или не – с тях градим къщи, държави, бизнес. А всичко това ще се случва по-лесно и спокойно, когато стената е здрава и повечето тухли си тежат на мястото.

Живеем в трудна симбиоза едни с други, но съдбата ни е да сме скачени съдове – така е построено обществото ни, природата… Всяко нещо има значение. (Иронията е, че ефектът на пеперудата се проявява по-сериозно в прости системи.)

Добрата новина е, че обратното също е вярно. Можем да си влияем един на друг и с положителен рефлекс. Повечето големи промени са започнали от малко хора. Не само в Аспарухово дарителите и доброволците могат повече от отсъстващата държава.

Оставете и върнете тухлите на мястото им! За да не си чукате главите с тях!
### Една година Протест
URL: https://yovko.net/edna-godina-protest/
Last updated: 2020-12-26T13:04:36.000Z
Признавам си, че на този ден, преди една година, наивно вярвах, че след броени дни правителството на Станишарски ще си замине под освирквания и всеобщо недоволство. Защото така се случва в демократичните държави, когато бъде премината граница, която не бива да бъде преминавана. По ирония на съдбата, година по-късно, отново вярвам в същото. От една страна е тъжно, от друга смешно, от трета – просто ситуацията стигна до там, че май няма други реалистични опции за изход.

Аз прекарах на площада точно половината от тази една година – време, напълно достатъчно да убие наивността ми, че сме станали демократична държава. През тази година и хората от Протеста (голямата буква е напълно заслужена и задължителна!) и тези, които така и не участваха нито веднъж, загубихме много неща. И не само време и илюзии! Спечелихме също – пак всички, дори тези, които не припознаха протестите и още не са се осъзнали! На първо място себеуважението си, усещането за (дори и скромна по процентен дял от общата маса) общност, която настоява за ценностите, които е избрала за фундамент на бъдещето си. [Върнахме си знамето](http://smiling.webreality.org/blog/?p=5825&ref=yovko.net), както сполучливо отбеляза Жюстин. Някои намериха нови приятели, други си свериха часовниците с обкръжението си и се разделиха с псевдо-такива. Това, обаче са лични истории…

Дали Протестът е успял и какво е неговото тегло в разрушаването на пясъчните кули, върху които беше построено престъпното управление на България след последните парламентарни избори, е въпрос на гледни точки, разбира се. „Това не е Протест, а процес!“ беше лозунг от първите дни на #ДАНСwithme и е жалко, че малко хора го чуха. А Протестът ще успее истински само ако наистина продължи – като процес – не толкова на площада, колкото в главите. На всички. И ми се иска критикарите да се замислят каква щеше да е тази отминала година и СЛЕДВАЩИТЕ, ако Протестът не се беше случил? Защото независимо от нюансите и оценките за него, демокрацията в България днес има празник, дали е кръгла годишнина или рожден ден няма такова значение, защото най-голямата и значима победа е, че словосъчетанието *гражданско общество* у нас най-накрая е напълнено със съдържание.

А оттам започва всичко…
### За разстоянията, мащабите и възможностите
URL: https://yovko.net/za-razstoyaniyata-mashhabite-i-vzmozhnos/
Last updated: 2020-12-26T13:04:46.000Z
Започнах този текст преди няколко дни на летището в Лисабон, чакайки полета си за Мадрид с група приятели. Пътувахме почти само с ръчен багаж и лични карти, съвсем малко пари в брой, и някоя и друга дебитна или кредитна карта. Бяхме се уговорили за пътуването, ей така, почти на майтап, браузвайки за билети из сайтовете на самолетните компании. До не много отдавна, достатъчно скоро, за да си го спомням все едно е било вчера, това нямаше да звучи толкова лесно. И не само нямаше да звучи. Щеше да е досадно трудно, а още малко по-назад във времето направо невъзможно. Защото тогава живеехме зад една завеса. Наричаха я желязна. Любопитен факт е, че Гьобелс е оригиналният автор на това зловещо название. А то бе зловещо – не по-малко от кръстника си.

Когато „завесата“ рухна, опиянението от свободата се смеси с осъзнаването на огромното разминаване с останалия свят. Факт, който не бе изненада, но стряскаше с размерите на пропастта. Появата на Интернет не направи нещата много по-лесни. Хората с достъп до Мрежата виждахме още по-страшно и ясно мащабите – нашите и на догонването. Но това не бе повод за отчаяние. Напротив! Гонехме. Имаше много да гоним, но колебания нямаше. България сякаш неотменимо бе избрала посоката си. И тя бе Европа. Ако имаше дискусии, те бяха за пътя… не за посоката…

През лятото на 1998-ма, веднага след университета и казармата, с двама съдружници основахме първия си startup (това още не бе модерна думичка тогава) – с джобни пари и личните си компютри – и само година и нещо след драматичната Виденова зима. Бяхме луди и млади – с много хъс, ентусиазъм и надежди. И не – не беше провал! Прекратихме сами, защото след година преценихме, че не това искаме да правим.

Пет години по-късно опитахме отново и създадохме фирмата, в която работя днес – но преди да се върна в нея, прекарах няколко години в Siemens и цели осем в IBM. И това бе най-полезният ми „университет“. Безценен бизнес и корпоративен опит, който нямаше да придобия, ако България беше останала зад желязната завеса и не бе станала част от Европа. Не бих бил предприемач. Вероятно не бих бил тук…

Толкова свикнахме за даденост да сме част от модерния свят, че не си задаваме въпросите заслужаваме ли го. Внимаваме ли да не ни отнемат удобството да работим, живеем и пътуваме където поискаме (според възможностите си, разбира се). И като споменахме възможности – почти като по време на Възраждането, много българи днес дават мило и драго да изучат децата си в Европа и чужбина. А възможности сега – всички, които не чакат съдбата да ги позлати, защото така им е било писано – имат много повече… Възможности да опитваш, да се проваляш и да опитваш отново. Не е лесно, разбира се. Няма лесни неща. Но пък глобалният и свързан свят прави границите и разстоянията често незначителни. Когато започнах този текст на летището в Лисабон, преди няколко дни, този сайт беше във Великобритания, а утре когато ще бъде публикуван, ще го четете от сървър в Амстердам. И дори няма да знаете, че е така, ако не го бях написал, защото всъщност няма никакво значение.

Мащабите и разстоянията в глобалния свят вече не означават дистанция, а възможности!

Не ви харесва заплата от 1000лв? Ами намерете 150 души в Интернет, които биха ви плащали по 10 евро месечно за нещо, което можете и… ето ви приход от 3000 лв. Да, няма да стане от утре и изведнъж, но няма да стане и ако не започнете да ги търсите. Ако говорите, дори не идеално, език, различен от български, това определено прави задачата по-лесна. Научаването на английски ще ви помогне да общувате с повече от половин милиард души по света, испанския ще добави още 350 милиона и така… Пак ли 150 души изглеждат толкова много?

Възможности! Общ пазар от 500 милиона души. Без граници, без мита… Това е тази страна на Европа, която никак не оценяваме. А е нужен само онзи прагматичен поглед, който българинът уж претендираше да има. Да му дадеш възможности и да го оставиш да се оправя – с трудолюбие и изобретателност. Да, ама не… Толкова не ги оценяваме, че изглежда много хора са склонни да прежалят четвърт век време и много повече мечти и да се откажат. За първи път след толкова години, в които явно сме се заблуждавали, че посоката не се дискутира, тя не само отново е на масата, но и се поставя под съмнение?

Особено през последната година, когато престъпното управление на Орешарски и Станишев направи и невъзможното да убие живеца в обществото ни, да размие посоките, да изопачи действителността и да създава паралелна реалност, в която нищо не е каквото е. Струва ми се, че това е едно от най-грандиозните морални престъпления в историята ни. Неоценимо по размери и с кошмарни последствия, които ще продължават да се проявяват с години. Дано някой ден ги застигне справедливо възмездие!…

Те предпочитат да не гласувате! Те се стараят всеки ден да ви убедят, че всичко е безмислено и да ви отчаят, откажат и отвратят напълно. Пасивността и безразличието ги устройват идеално, за да продължат с безобразията! Затова е важно – този път даже повече – всеки глас е важен!

Защото след седмица ще избираме отново ЗА или ПРОТИВ Европа. За жалост, вместо да избираме каква да е Европа, и кой е пътят за справяне с кризата, ние изглежда сме на поредния си поправителен, на който трябва отново да препотвърдим избора си! Да поискаме отново да бъдем част от Европа без граници, в Европа на толерантността и помирението, в Европа на възможностите и свободното движение на хора и капитали, в образована Европа, която е микс от култури и история. И да го заслужим и използваме разумно. Защото ако Европа има своите основания за скептицизъм, ние нямаме. Нашият дебат е друг!

Няма да изненадам никого като споделя, че възнамерявам да гласувам за [Реформаторски блок](http://reformatorskiblok.bg/?ref=yovko.net). Никога не съм крил пристрастията си тук, а който ме следи в социалките, вероятно често му досаждам с политика повече от обичайното. Но такова време настана. Иначе аз лично нямам политически амбиции. Никакви. Простосмъртен член на [ДСБ](http://dsb.bg/?ref=yovko.net) съм. Реших да се присъединя към организацията, точно когато бяха в долна мъртва точка. Не за това, разбира се, а защото винаги съм ги припознавал за най-близки пазители на моите интереси на средностатистически грамотен и предприемчив българин, с проевропейска нагласа. Честно е да декларирам тази принадлежност. Защото освен да споделя аз как ще гласувам, което правя от години преди различни избори, този път ще ви призова и вие да гласувате. На всяка цена! И моля, гласувайте за някоя от, за жалост много малкото, проевропейски партии! Не загърбвайте това, за което мечтаеха и страдаха няколко поколения българи зад желязната завеса! Не пропилявайте с лека ръка, това което толкова трудно постигнахме през годините. Малко или много, то е положено усилие, павиран път, който дори лъкатушещ, ни доведе до повече свобода, повече ред и повече възможности… това ни дава Европа. Това, че не сме намерили най-краткия път, или още има да вървим по него, не бива да ни отчайва. Ако погледнем назад сме постигнали доста. И то си струва… Рационалният избор е да продължим, а не да се отказваме.

Не искам да звуча патетично, но ни грози съвсем осезаема опасност от реставрационни настроения. Те няма да ни върнат от пътя, но той ще продължи да лъкатуши, което ще продължи да ни отдалечава. А да излезем от безвремието на крайните коловози на Европа, зависи предимно от нас. Никой не би отказал да работи и инвестира в една подредена, стабилна, правова, пазарна и демократична България. От днешна лъкатушеща и неуверена България обаче, инвеститорите и предприемачите вече бягат. С тях ще избягат по-амбициозните, а накрая и последните мечтатели (не съм сигурен дали последните две групи вече не са се слели в една)… Това могат да постигнат [днешните отчайващо посредствени и продажни управляващи](http://dsb.bg/bg/blogs/article/3965?ref=yovko.net).

Моля, тези от вас, които още не са решили дали и за кого да гласуват… дайте шанс на Реформаторския блок! И предайте нататък! Предложете на вашите близки и познати да направят същото!

Излезте от клишето ляво и дясно! С всеки ден става все по-неактуално. България и Европа имат нужда от реформи – спешни, точни и на място. И от хора, които имат куража да искат да създават, да работят, да печелят и да се развиват. Припознайте се като такива! Зависи първо от вас. Реформаторският блок тръгна от нулата и само няколко месеца по-късно е една от малкото рационални, адекватни и модерни политически формирования в България. С потенциал да бъде много повече в бъдеще. Помогнете му! Попътният вятър е важен. Помогнете си! Оставете настрани буквализма на пристрастията за това дали харесвате или не един или друг от листата! Оценете общностното! Разпознайте осъзнатия компромис, който още онази легенда за завета на Кубрат със снопа пръчки се опитва да ни е пример. Хората в Реформаторски блок го направиха и това е важно да бъде забелязано!

Не мога нищо да ви обещая, но знам, че за да можем да си обещаваме каквото и да е занапред трябва да сме повече – и повече българи, и повече европейци, а най-добре повече европейски, образовани и мислещи българи. Не живеем сами! Живеем и за тези, които идват след нас. И всяко нещо, което правим или не правим днес, утре ще има значение. Едно или друго. А бъдещето винаги има значение! Затова винаги си струва да се разходите до избирателната си секция. Още повече в тези избори… За да продължи бъдещето да зависи от нас самите!

В бюлетината [листата на Реформаторски блок е под номер 10](http://reformatorskiblok.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0/?ref=yovko.net).
### Ratio 2014 на 24 май в София
URL: https://yovko.net/ratio-2014-na-24-maj-v-sofiya/
Last updated: 2014-05-13T22:10:34.000Z
На 24 май 2014 в Sofia Event Center, който се намира в огромния Paradise Center мол в София на бул. „Черни връх“, ще се случи поредното издание на форума за популярна наука [Ratio](http://ratio.bg/?ref=yovko.net). Програмата е публикувана на сайта на събитието, откъдето също могат и да се закупят билети online.

За съжаление датата не ми е удобна за да мога да присъствам, но ако искате да провокирате рационалното си мислене, да срещнете будни и интересни хора, които търсят отговори и си обясняват света чрез науката и разума си, вярвам че ще намерите доста такива там. Заобикалящата ни посредственост и неадекватната на времето и мястото образователна система за жалост се възпроизвежда мащабно в лицето на хора, които са точно по-същия начин разсинхронизирани с действителността около себе си. А модерният свят има нужда от все по-прагматични, предприемчиви и отворени към новото, експериментите и науката съзнания. Комбинативни, неограничавани от географски разстояния, необременени от предразсъдъци, закостенели разбирания или догми. Четящи, мислещи, търсещи…

Чудесно е, че у нас се случват събития като Ratio и се намират [хора, които да ги сбъдват](http://ratio.bg/team/?ref=yovko.net)!
### Алтернативата?
URL: https://yovko.net/alternativata/
Last updated: 2014-05-05T15:15:37.000Z
Миналото лято много хора питаха каква била алтернативата на правителството на Орешарски? Сега много от тях не крият симпатиите си към евроскептични и пропутиновски проекти на корпоративно-политическото инженерство. И ако у нас подобни ефекти могат да се обясняват с незрялост и андрешковщина (твърдо съм убеден, че в мнозинството си съвременните българи считат Андрешко за национален герой), то очевидно е, че подобни настроения съвсем не отсъстват и в Европа.

На 25 май предстои борба за бъдещето на ЕС. В която борба България има както малък, така и стойностен дял. Защото Европа наистина търси себе си и кризата разколеба много хора (не само у нас) дали пътят и посоката са правилни. Но всъщност – да върнем въпроса на евроскептиците – коя е алтернативата на Европа?

Тези, които сега хвърляме две ризи в раницата и се качваме на самолета с лична карта, дали искаме да си спомним как се пътуваше преди? Тези, които сега учите зад граница, дали знаете, че тези, които сега сме над 35 дори не можехме да мечтаем за подобен късмет?

Все си мисля, че българите имаме един допълнителен проблем с Европа – и той е, че така и не я заслужихме. Затова толкова лесно някои от нас са склонни да не се интересуват или дори да я прежалят с лека ръка.

> …искаше ми се да видя малко повече еуфория, но не по телевизията, а във въздуха, между хората, на които и това нещо им се случи някак между другото – точно както им се случи демокрацията и комунизма. Някой им го донесе отнякъде, а те май не участваха особено. Даже не знаеха искат ли го или не…
> 
> [„Евромахмурлук“, 2 януари 2007](http://blog.yovko.net/1026/?ref=yovko.net)

И това винаги ме е тревожило, че въпреки, че ЕС вече не е нещо извън нас, ние продължаваме да сме само зрители, с комплексите си на малка нация и незначителни хора. А именно обединена Европа е шансът ни – да бъдем нещо, да продължим да същестуваме и да имаме думата. Защото, ако не се сещате, алтернативата ще бъде скоростна миграция на активните при активните, а тук… летаргия на три морета.

Европейският съюз не е съвършен. Така е… Но единственият разумен избор са политическите субекти, които търсят решения и обсъждат политики за усъвършенстването му. Тези, които ясно декларират проевропейската си ориентация, без увъртания, витиеват изказ и шикалкавене. Те никак не са много у нас. И не са наредили на челните места в листите си имена като Бареков, Пеевски, Станишев, Сидеров и други подобни, които с нищо няма да допринесат за по-добра Европа, най-малкото, защото не вярват в нея.

Дано повече хора до 25 май осъзнаят това!
### Telerik Kendo UI Core с отворен код
URL: https://yovko.net/telerik-kendo-ui-core-s-otvoren-kod/
Last updated: 2014-04-24T10:43:15.000Z
Една много интересна новина, която няма как да не споделя. Вчера [Telerik](http://telerik.com/?ref=yovko.net) обявиха, че пускат библиотеката си с UI-инструменти Telerik Kendo UI® Core за ползване под Apache лиценз или с други думи казано като софтуер с отворен код, който може да се използва за създаване на комерсиални и некомерсиални приложения, базирани на HTML5 и JavaScript, включително и мобилни такива, понеже вътре в колекцията е и Telerik Kendo UI Mobile.

Авторите се ангажират да доразвиват пакета, като се предполага, че Apache-лицензът ще провокира и ползвателите да съдействат за развитието и обогатяването му с нови компоненти.

Кодът е публикуван освен на сайта им, [също и в GitHub](https://github.com/telerik/kendo-ui-core?ref=yovko.net), а който иска да научи повече подробности от първа ръка, на 7 май от 18:00ч. ще има специален webinar по повода, за който всеки любопитен може да се [регистрира тук](http://www.telerik.com/campaigns/kendo-ui-build-free?ref=yovko.net).

Браво на Telerik!

> N.B. Telerik са мой любим и дългогодишен клиент и макар горният текст да е моя лична инициатива, редно е да споделя, че освен симпатични, не са ми безразлични 🙂
### La Diada de Sant Jordi или денят на книгата
URL: https://yovko.net/la-diada-de-sant-jordi/
Last updated: 2026-06-06T09:31:38.000Z
Днес е световният ден на книгата (UNESCO) – всъщност всяка година на 23 април – но у нас някак все остава в сянката на злободневието, както твърде много неща, свързани с книгите и образованието. За жалост.

Твърди се, че на 23 април 1616 година умират едновременно Сервантес и Шекспир, но това символично съвпадение е само една от причините да е избран именно този ден. Всъщност на тази дата, на много места по света, празнуват Свети Георги по новия Григориански календар. (Източноправославната ни църква ползва стария Юлиански календар, затова при нас Гергьовден е на 6 май.)

В Каталуния, обаче, празникът *La Diada de Sant Jordi* (денят на Св. Георги) се нарича още и *El dia de la Rosa* (денят на розата) и *El dia del Llibre* (денят на книгата) – и именно каталунците са друга причина за този празник, заради начина, по който преплитат в едно отбелязването на пролетта, любовта и книгите. Това е и техният отговор на твърде комерсиалния Св. Валентин. А традицията им започва още от 15 век, като първоначално мъжете са подарявали рози на жените, които обичат, а жените – книги на мъжете, които ценят (след като се появяват книгите, разбира се). В наши дни празникът е еволюирал до по-общи категории – сега рози и книги си разменят всички, не само влюбени, но и близки, роднини, колеги и приятели.

До края на днешния ден само в Барселона ще бъдат подарени около 4 милиона рози, а градът неслучайно е център на испанското и каталунското книгоиздаване.

Днес, въпреки празника (btw денят е работен), около 700-те книжарници в Каталуния ще бъдат отворени от ранно утро до късна вечер и ще продадат книги (приблизително поравно на кастилски и каталунски) за около 20 милиона евро, което представлява около 8% от годишните им продажби. В рамките на днешния ден каталунските издатели ще реализират около 1/3 от годишния си оборот. При това данните ми са от преди две години, най-актуалните, които намерих, но всяка следваща година цифрите само се увеличават. За тези, които не знаят, каталунците са само малко повече от българите, а Барселона като население не е много по-голяма от София.

Разказвам всичко това, не за да акцентирам върху комерсиалната страна на празника, напротив... споделям го, защото е впечатляващо – това за книгите. И обяснението е простичко – каталунците дълбоко вярват, че именно книгите и езикът са ги съхранили през вековете, макар и тази година да стават точно три века, откакто те нямат собствена държава. Такова отношение към книгите и културата не остава незабелязано [и е наклонило везните през 1995 г. UNESCO да избере именно 23 април за световен ден на книгата](http://en.wikipedia.org/wiki/World%5FBook%5FDay?ref=yovko.net). Един хубав пример, че малките и дори несъщестуващите държави могат да бъдат много големи в мащабността на времето и мечтите си!

Нещо, което ние българите често забравяме.
### За Европа
URL: https://yovko.net/za-evropa/
Last updated: 2014-04-12T10:40:53.000Z
Някъде по това време, преди година в главата ми се въртяха напълно различни идеи. След това се случи едно лято, което промени всичко. Понякога ми се струваше, че живея в един от албумите на Pink Floyd, чието заглавие също пасваше някак на ситуацията – A Momentary Lapse of Reason… Макар и много скоро да стана ясно, че нашата загуба на… равновесие… си е направо системна и няма изгледи да приключи скоро. Та така – започнахме със Signs of Life, продължихме с Learning to Fly, но бързо ни пуснаха The Dogs of War… заедно с не малко улични (и медийни) помияри…

След чифт, скъсани по жълтите павета, маратонки и 180 дни по-късно и аз се отказах. Защото осъзнаването, че това е Yet Another Movie / Round and Around беше не толкова стряскащо заради самото осъзнаване, колкото болезнено заради пропиляването – на последния четвърт век и на енергията на всички тези хора по площадите. Да имаме толкова много да наваксваме и да пилеем с такава лека ръка време и човешка енергия е непростимо! И историята няма да ни го прости… Както няма да прости, че оставихме толкова факти под завивиките на времето в името на някаква илюзия за помирение, че не научихме по-младите какво огромно зло бе комунизма. А в същото време скелетите и призраците на миналото, съвсем пред очите ни, замазваха и дегизираха себе си и нелицеприятните факти до степен, до която да ги легитимира, да управляват отново държавата и да манипулират всички… Днес, вместо те да са зависими от нашата милост, сега нашето бъдеще зависи от техните капризи (и тези на прислугите им). И няма друг виновен за това, освен българите!

Идват избори – и тези които не са осъзнали, че ще избираме между прогресивна Европа и феодална Русия, значи са кръгли идиоти, без никакво извинение. И тук не иде реч за обичайната дискусия за несъвършенствата на Европейския съюз и как да ги поправим, а за жалост да препотвърдим посоката си като такава. Не иде реч за русофобия, а за способност за отличаване на минало от бъдеще и осъзнаване, че посоката на движение на Позитания и Путинландия сочи обратно на развития и модерен свят.

Тези избори са адски важни, защото след тях има риск да се окаже, че нищо няма да има смисъл. И не само, защото е съвсем реалистично безумна България да изпрати в Европарламента цирковата трупа Пеевски, Сидеров, Бареков и Станишев, а защото това ще означава, че сме загубили всичко. И всички! Дори тези, които не го осъзнават.

При предишни избори само споделях за кой ще гласувам. Този път изобщо няма да бъда толкова дискретен. Тези които не се интересуват от политика или не се съгласни с моите разбирания за нещата, да не ме четат.

Най-близките ми приятели знаят, че в личен план резултатът от тези избори сякаш по-малко ме касае. Или поне се надявам. Но това не означава, че не ми пука. Защото винаги ще ми пука – най-малко заради приятелите, които по една или друга причина ще бъдат последните мохикани на идеята за една подредена, красива и модерна България.

И защото, ако кротичко продължим да си слушаме до края онзи албум на Floyd – той завършва със Sorrow…

> A man lies and dreams of green fields and rivers  
> But awakes to a morning with no reason for waking  
> He’s haunted by the memory of a lost paradise  
> In his youth or a dream, he can’t be precise  
> He’s chained forever to a world that’s departed
### MalinaPetrova.com
URL: https://yovko.net/malinapetrova-com/
Last updated: 2014-02-08T10:39:54.000Z
Вече няколко пъти реферирах сайт, който в началото даже не беше публично достъпен. Вече е. И благодарение на препратките постепенно набира скорост и популярност. Това е сайтът на [Малина Петрова](http://malinapetrova.com/?ref=yovko.net) – кинорежисьор, документалист и… будител.

Последното всъщност е най-важното, защото откакто я познавам, за нея разбрах, че най-важното в живота и е Истината (с главна буква), без значение в чия полза, изгода или вреда е, без значение на политическия контекст или оцветка. Защото чистата Истина е такава, каквато е. И рядко срещам хора, които толкова всеотдайно са посветили живота си на търсенето и.

Следете [malinapetrova.com](http://malinapetrova.com/?ref=yovko.net) – освен още няколко филма, които скоро ще бъдат публикувани, още този уикенд можете да прочетете няколко части от нейната [Енциклопедия на злото](http://malinapetrova.com/blog/category/%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE?ref=yovko.net), придружени с документи, до които иначе трудно бихте могли да достигнете.

Очаквайте и много други интересни факти и истории. И си задавайте въпроси и търсете отговорите. Особено ако сте от тези хора, които сте повярвали на приказките на баба, колко готино е било през соца (което е далеч по-правилно да се нарича комунистическа диктатура).
### 1 февруари
URL: https://yovko.net/1-fevruari/
Last updated: 2020-12-26T13:05:46.000Z
Днес е една от „избелените“ (както ги наричам) дати от историята ни. Дата, на която започва заличаването на държавността и нацията ни, за която и до днес не се говори и знае достатъчно.

На 1 февруари 1945 са осъдени от т.нар. [„народен съд“](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%5F%D1%81%D1%8A%D0%B4?ref=yovko.net), и веднага, в нощта на 1 срещу 2 февруари, са убити и заровени в безименен изкоп – депутати (67), министри (23), тримата регенти, един от които и бивш министър-председател, още двама министър-председатели, висши военни (47) и още… И с това не свършва всичко…

До 2 април 1945 от комунистическия режим са арестувани почти 30000 души, съдени са повече от 20000 от тях, но съдбата на много от останалите не е известна. Официално са осъдени 21024 души, от които 2618 на смърт. Около двеста от тях са били убити преди присъдата да бъде произнесена. Изселени са над 4 хиляди семейства. Конфискувани са стотици фабрики и имоти на български предприемачи. [Още цифри](http://desebg.com/2011-01-17-14-11-51/62-2011-01-30-19-35-24?ref=yovko.net).

Заличен е политическият, интелектуалният и бизнес елит на държавата. С всичките условности на понятието елит, това е факт. И до ден днешен носим на гърба си негативите от това зловещо престъпление, след което новият соцморал ще наложи нови ценности като родоотстъпничество (в полза на Съветския съюз) и доносничество. А наследници на убийците и престъпниците още управляват държавата ни.

И до днес да си грамотен и предприемчив в България сякаш е срамно…
### 2014 #TheNextBigThing
URL: https://yovko.net/2014-thenextbigthing/
Last updated: 2014-01-31T10:35:41.000Z
Екипът на [Булбанк](http://www.unicreditbulbank.bg/Blog/CATEGORIES/Initiatives/BLOG%5FPOST?doc=THENEXTBIGTHING&ref=yovko.net) ме покани да споделя размисли за очакванията ми през годината в света на технологиите. [Те вече споделиха техните](http://www.unicreditbulbank.bg/Blog/CATEGORIES/Our%5Fexperts/BLOG%5FPOST?doc=TRENDS%5F2014&ref=yovko.net). Разбира се, едва ли мога да подмина подобна провокация и приех с удоволствие.

Още повече, че годината вече започна обещаващо – [Google купи Nest](https://nest.com/blog/2014/01/13/nest-google-and-you/?ref=yovko.net) и [продаде Motorola на Lenovo](http://googleblog.blogspot.com/2014/01/lenovo-to-acquire-motorola-mobility.html?ref=yovko.net), които по-малко от седмица по-рано [купиха голяма част от сървър-бизнеса на IBM](http://www.forbes.com/sites/maggiemcgrath/2014/01/23/lenovo-buying-ibm-server-business-for-2-3-billion/?ref=yovko.net).

Но за да останем още малко на банкова вълна, преди да отскоча настрани – ако не сте пробвали [мобилното приложение за банкиране на Bulbank – то има втора обновена версия](http://www.unicreditbulbank.bg/bg/Bulbank%5FMobile/Promo/index.htm?ref=yovko.net), която е с доста модерна визия и по-удобен интерфейс от първата – направете го! Като техен клиент я ползвам доста активно и почти зарязах Интернет-банкирането покрай нея.

Иначе какво очаквам и ми се иска да видя в света на мобилното банкиране… разплащания и виртуални портфейли, поне за микроплащания. Окей, вече имаме конвенционален канал между банката и смартфоните си, но когато застана пред продавачката в кварталния си магазин това не ми върши работа. Отново имам нужда от пари в брой или в по-добрия случай банкова карта. Затова и много ме радва кампанията за безконтактните карти, която няколко банки водят в момента. Макар и да изискват наличие на съответния POS, дребни покупки се плащат много по-бързо и лесно с тях.

Иначе извън света на банките, от тази година очаквам много неща – и доста от тях са свързани с Google. Смартфоните и таблетите вече са mainstream. И въпреки, че няма конкретна дата, мисля че някъде през 2014-та ще бъде търговският анонс на [Google Glass](http://www.google.com/glass?ref=yovko.net), което за мен е най-интересният и смислен проект от всички подобни. Аз лично не вярвам в smart-часовниците, нито в smart-телевизорите. Напротив – според мен дори телевизорите ще downgrade-нат до dumb-дисплей, към който просто ще може да се stream-ва. [Chromecast](https://www.google.com/intl/bg/chrome/devices/chromecast/?ref=yovko.net) примерно е повече от достатъчно за моята представа за „smart“ телевизор.

Революцията в телевизията ще се случи в [YouTube/G+/HangoutsOnAir](http://www.google.com/get/mediatools/engage.html?ref=yovko.net) и/или [Vimeo](http://vimeo.com/?ref=yovko.net). Или в някой подобен проект. Но аз залагам на първия – те отдавна и тихичко под повърхността се подготвят за това. Може би този момент също ще дойде някъде през 2014-та година. Конвенционалната телевизия със сутрешни блокове, сапунени сериали и prime-time-ове е пътник – тя куца, скърца и оттук-нататък все повече ще бъде на изкуствено дишане. Един ден просто ще осъзнаем, че си е заминала. Окей, това няма да стане тази година 🙂

Революцията в телевизията не е свързана с устройствата, нито тази в печатните медии, нито тази с бъдещите джаджи и компютри дори. Революцията ще бъде в технологията зад тях и колко близо ще бъдe тя до хората. Не със сложни интерфейси, наобратно – [с простички, дори незабележими](http://www.google.com/glass/start/what-it-does/?ref=yovko.net). Не с лавина от съдържание, а с това, което ми е нужно в момента, на това място, в този контекст.

Ще има обаче и още една революция – тя е #TheNextBigThing – в съзнанията ни – свързана с осъзнаването, че сме в перманентна революция. Но не като надпревара с времето и конкуренцията, а като усещане за подреждане на всичко, което сме натрупали в миналото си. Не може да не усещате новата ера на новите творци, които вече имат толкова много инструментариум около себе си. И само трябва да започнат [да свързват точките](http://youtu.be/UF8uR6Z6KLc?ref=yovko.net)…
### Мажоритарно-електронни размисли
URL: https://yovko.net/mazhoritarno-elektronni-razmisli/
Last updated: 2014-01-30T10:34:14.000Z
Трябва да започна с важна уговорка. Аз съм geek и early adopter, тествам и се хвърлям във всяка нова технология преди всички, през глава и въпреки потенциални проблеми. Изгубил съм много пари, нерви и време с всякакви експерименти, доста от които са били неуспешни и далеч от очакванията. Но продължавам да го правя, защото е част от мен, от професията ми, обичам това и адски много съм научил именно от такива експерименти (включително провалените). Отделно съм човек с повече от четвърт век опит в технологичния бизнес – работих 10 години за гиганти като IBM и Siemens. Участвал съм в успешни проекти с обхват от няколко държави (26 беше най-големият), пусках единствения суперкомпютър в региона. Сега съм предприемач.

Иначе казано, много ми се иска да кажа едно „Уау! Най-накрая в 21 век ще гласувам електронно!“. Но вместо това ще се опитам да обясня, как това много повече ме притеснява, отколкото ме радва.

Преди това, обаче, понеже ситуацията е с наситен политически аромат, трябва да уточня, че подкрепям идеята за референдум, най-малкото защото тя дава шанс суверенът да уточни позиция за важна процедура (никак не съм сигурен за компетентността му, но това е перманентно усещане по време на избори), която има значение за бъдещето на държавата и всички нас поединично. Дебатът, който вече започна при всички случаи ще е полезен, а отделно, заради момента, това е ново вълнение в блатото на псевдо-спокойствието на управляващата шайка разбойници. Заради което кефът е двоен!

И понеже винаги съм споделял как гласувам, как бих гласувал и какви са симпатиите ми, споделям своите размисли, поне спрямо първоначалните си нагласи, които предизвика у мен снощното изявление на Президента.

На първо място считам, че въпросът за смесена избирателна система не е прецизен. Защото каква част от депутатите ще избираме мажоритарно е важно начално условие. Принципно съм за смесена избирателна система, защото и пропорционалната и мажоритарната си имат недостатъци, а смесената сякаш има реален вариант да ги балансира. И аз бих отговорил с „Да“, ако не повече от 30-40%, до най-много 50% от депутатите се избират мажоритарно. Но с категорично „Не“ ако са повече. Защото мажоритарната система може би е по-добрата за зряло общество с установени ценности и демократични механизми за контрол, но нашето не е такова. Лозунгът да гласуваме за личности, а не за партии е чиста проба популизъм и наивност, „личностите“ често са продукт, не са ангажирани с някаква идеологическа или принципна рамка, освен с тяхната собствена, която свободно подлежи на предефиниране по всяко време. И защото основният проблем на мажоритарната система е, че победителят (дори с малко) взима много (или често всичко) и голяма част от хората, остават непредставени. В момента имаме такава ситуация, дори при пропорционална система. Спомнете си само резултатите от по-предишните парламентарни избори, които спечели ГЕРБ и си представете същите резултати (по райони) при изцяло или преобладаващо мажоритарна система. ГЕРБ щеше да има не обикновено, не квалифицирано, а навярно близо до абсолютното мнозинство. Представете си само какво имахме да виждаме, без опозиция срещу ГЕРБ. Или без опозиция срещу БСП. Или без (или слаба) опозиция срещу когото и да било…

Мажоритарната система пренебрегва малките и малцинствата. [Пейо е написал прекрасен и подробен текст днес, изброяващ недостатъците на мажоритарната система](http://blog.peio.org/?p=12803&ref=yovko.net). Прочетете го, моля!… И помислете добре…

Вторият въпрос за задължителното гласуване е против личните ми разбирания за човешко достойнство и избор. Отделно, не мисля, че то ще промени нещо в добра посока. Да, ниската избирателна активност е проблем. И лично за мен, с политически симпатии и пристрастия в дясно (симпатизирам на Реформаторския блок и ДСБ) най-вече, защото често оставам без политическо представителство. Но задължителното гласуване според мен в по-добрия случай ще доведе до сходни резултати, защото ще се преразпредели горе-долу равномерно и пропорционално (ако системата остане такава) или в по-лошия – ще се изплиска към популистки или екстравагантни герои от политическата сцена, особено при силен протестен вот. Примери, колкото иска човек – Жорж Ганчев, Жириновски, Бепе Грило…

Проблемът не е ниската избирателна активност, а ниската избирателна грамотност и обща политическа култура. Задължителното гласуване ще увеличи математически активността – което е добре, но когато едно незряло общество, с почти ампутирани механизми за корективна активна самозащита (гражданско общество) сътвори поредната глупост, зад нея ще е застанало с цялата си математическа тежест. И тогава „избраните“ ще имат аргумента още по-нагло да твърдят, че са „богопомазани“.

И стигнахме до дистанционното електронно гласуване, което сигурно звучи модерно и секси, но проблемът е, че не е тривиално да се направи правилно (като включвам и процедурата в технологията, защото технологии има, но те са подвластни на процедурите). Не и ако настояваме да гласуваме тайно (аз нямам проблем да гласувам явно, но много хора имат).

Начинът, по който гласуваме сега е гениално-простичък и ефективен. Удостоверяваме се пред комисията, така че да бъдем отметнати в списъка, че сме гласували и след това влизаме в тъмната стаичка, където слагаме в плика бюлетина, която по никакъв начин в последствие не може да бъде асоциирана с нас.

Нека да си представим същото нещо електронно. Окей, лесно е да се удостоверим пред една компютърна система електронно – начини много – електронни подписи, сертификати. Системата може да провери дали имаме право на глас. Проблемът идва след това, а именно – същата тази система, която вече знае кой съм аз, трябва да го забрави и да отчете моя глас без да го асоциира с мен. О да, компютрите са коректни машинки, за разлика от нас хората и те ще направят точно това, което им е казано. Да, компютърът наистина няма да асоциира моят глас с мен, ако не трябва да го прави, но… дали наистина ще му е казано да не го прави? Защото именно хора ще са написали какво трябва да прави системата…

Вие ще повярвате ли, че системата работи както се твърди? А дали наистина ще отброи гласа ви? А дали няма да го удвои или пренебрегне? Можете ли да го проверите? Трудно. А дори и да можете, сигурни ли сте, че това, което проверявате е същото, което е работило във вашата виртуална секция?

Ще кажете експерти могат да го одитират. Могат. Но и те могат да бъдат заблудени, да проверят каквото трябва, а не каквото е в действителност. Или да бъдат купени… Защото искаме да решим проблемите с купения, корпоративния и манипулирания вот, но с електронното дистанционно гласуване, ще е достатъчно не да се купят някакви хиляди глупави хорица, при това рисковано и трудно, а само няколко, тихо и лесно, които да направят каквото трябва, за да получим резултатите, които са нужни някому. Да, ще са се охарчили повече, но пък за каква гарантирана ефективност иде реч…

Искрено се радвам на феновете на електронното гласуване, но моля, осъзнайте и риска, който поемаме… Вместо да изпишем вежди, можем да си извадим и двете очи!

Машинно гласуване, но в тъмната стаичка е по-приемлив компромис, за да развържем идентифициращият орган (комисията) от регистриращият (машината), но пак много зависи от процедурата. Но дистанционното електронно гласуване предполага ниво на доверие, което аз не бих имал по подразбиране към управлението, като организатор на избори, от резултата на които зависи следващото тяхно управление. Още по-малко в нашата действителност.

Имаме проблем с доверието в политическата система и електронното гласуване няма да го реши. Докато рискът да го задълбочи е почти сигурен. Рискът е много по-голям от това да ти свият номера на кредитната карта… Рискуваме никога да не можем да си вземем държавата от престъпниците!

Иначе аз много искам да гласувам електронно. Но е важно да помислим как.
### Нови документални филми
URL: https://yovko.net/novi-dokumentalni-filmi/
Last updated: 2025-12-26T14:29:59.000Z
Напоследък се появиха няколко нови документални заглавия, които са задължителни за всички, които се интересуват от най-близката ни история. И от фактите, а не само от преразказите за тях. Всъщност, както написах снощи в twitter – трябва да се гледат много филми по една тема за да може всеки за себе си да пресее и прецени гледната си точка. Особено, когато темата е нееднозначна или щекотлива, каквато е тази за репресивния апарат на Държавна сигурност, например…

И радващо е, че на фона на реставрационния режим на Станишарски, интересът на публиката по темата и свързаните с нея събития расте. Което е чудесна форма на интелектуална съпротива. Или поне аз наивно вярвам, че ще станем бяла държава, когато най-накрая си дадем зор да проумеем и оценим историята си, и си извлечем нужните поуки. Това е нашата пустиня, която трябва да избродим – историята ни след Освобождението насам, със силен акцент върху „избелените“ моменти около балканските войни, втората световна, първите години след деветосептемврийските събития и смазването на държавността след тях.

Затова искам да препоръчам няколко филма, които излязоха напоследък, не толкова защото много харесвам всичко или всички от тях, а защото предлагат нови и различни гледни точки. Аз имам своите резерви и бележки, към почти всеки документален филм, понеже не винаги е достатъчно да видиш документ за едно или друго, за да приемеш, че е истина. Може да се окаже, че има документ и за противоположната истина. Може да се окаже, че липсват други документи, които са били по-близо до истината, или че екипът зад филма не се е постарал достатъчно в една или друга посока, но… въпреки това… Гледайте ги, и мислете – преценете нещата за себе си. Сравнявайте фактите. Документалното кино поне се старае да ви предостави много факти и документи за осмисляне и преценка. Направете обаче и второто – след като напуснете киносалона.

И така, започвам отзад-напред…

Вчера в Дома на киното беше премиерата на „Отмъщението или дългата сянка на държавна сигурност“ – филм на режисьора Атанас Киряков. Не зная защо към този момент няма обявени други прожекции, но би трябвало да има. А филмът е задължителен за гледане – заради личната история, няколко всъщност. Фокусиран е доста върху конкретните случаи, но не е трудно човек да си представи мащабите, виждайки как репресивната машина може да смазва един или друг човешки живот. И как накрая жертвата може да излезе доносник наравно със злодеите. Филмът си струва дори само заради това – за едното наум, че от днешна гледна точка аршинът не може да е еднакъв в оценките.

Вторият филм, за който искам да напиша няколко думи е получил „Златен Ритон“ на Фестивала на българското документално и анимационно кино в Пловдив за 2013 година, както и наградата на Българска национална филмотека. Заглавието му е [„Вапцаров. Пет разказа за един разстрел.“](http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=81445&ref=yovko.net).

Също силно препоръчвам филма – макар към него да имам най-много забележки. И първата е, че филмът е дълбоко патетичен, което изглежда да е търсен ефект, но въпреки това… идва ми в повече за документален филм. Втората е, че зрителят бива воден за носа от началото на филма, до финалните надписи, което прави филма увлекателен и някак популярен, но би подразнил по-немасовия зрител. И третата е, че някои много важни за мен въпроси, които авторите хвърлят на масата, остават недоразчоплени, при това никак. Например как стотината арестувани (и непрекъснато разпитвани от прокурори, следователи и агентите на фамозния Гешев) вътре в затвора успяват да сихронизират версии и да съгласуват показания в полза на ЦК…

Като цяло филмът според мен залита в пресъздаването на един твърде наивен образ на Вапцаров, който не приляга най-малкото на възрастта му. Но това си е мое мнение. И пак казвам – филмът е силно задължителен. Гледайте го! Поне заради поетът Вапцаров, чийто гений не бива да става жертва на политическите му заблуди и утопии.

И на трето място, споменавам и филма на [Мина Милева и Весела Казакова](http://activist38.com/?ref=yovko.net) – [„Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“](http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=80735&ref=yovko.net), който разбуни много духове с историята на художника Антоний Траянов – чичо Тони, създал Сънчо и анимирал шедьоври като „Умно село“, „Де Факто“ и „Тримата глупаци“, заглавия, които повечето хора свързват само с Доньо Донев, и от чиято сянка Антоний Траянов не е получил шанс да се измъкне. Авторите на филма бяха обвинени в пристрастия. Филмът вече няколко пъти пада от афишите на киносалоните. Аз, както започнах и в началото, ще ви провокирам да гледате филма, докато още може, и да прецените сами.

Документалното кино, предполага да мислите, да съпоставяте и да търсите и другите гледни точки по темата (дори и само за да ги отхвърлите). И да не спирате да го правите! Непрекъснато…
### Заличаване
URL: https://yovko.net/zalichavane/
Last updated: 2025-12-26T14:26:53.000Z
Някак е странно да живееш като в сценарий от вече изгледан филм, но омагьосаният кръг, в който се въртим през последния четвърт век (а дали само през него?) е болезнено доказателство за това, колко неспособни сме да извличаме поуки. Неспособност, която никак не пасва на уж древните ни гени. Неспособност, толкова драматично очеизвадна, че е направо отличителен белег на неслучило се израстване – инак няма как да обясниш липсата на способност за вглеждане във фактите и елементарното им подреждане и анализ.

Темата Странджа отново е на дневен ред… И само тя ли?…

И отново [Малина](http://malinapetrova.com/?ref=yovko.net) вече има филм за това – и пак правен преди време, но сякаш за същото това днес…

Защото заличаването е принципния ни проблем. Заличаването на паметта, заличаването на миналото, заличаването на престъпленията, замазването на фактите.

И така докато заличим бъдещето. Напълно…
### Същите са
URL: https://yovko.net/the-same/
Last updated: 2020-12-26T13:05:57.000Z
Тази седмица беше много показателна. Още повече след като преди около 2-3 седмици [Малина Петрова](http://malinapetrova.com/?ref=yovko.net) ми предостави да чета и разглеждам фотокопия и телеграми, които преди 10 ноември 1989 са били във фонда на Върховния съд, и които тя лично е преписвала (като старателно е запазила неграмотността и правописните грешки на оригиналите). Те са в контекста на [филма за делото срещу Трайчо Костов](https://yovko.net/blog/10637/).

Колкото повече четях, толкова повече се подтисках, защото – по-долу може всеки да се увери сам – нещата са тъжни и страшни. Една система, която не може да извади истински доказателства, вместо това манипулира общественото настроение, което само на база обвиненията (и без доказателства) иска смъртна присъда, за да може това обществено настроение да бъде превърнато в ключово оръжие на съда. Включително деца. [Деца, които обещават да следят за врагове сред приятелчетата](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg09.jpg) си. [Деца, които доносничат](https://yovko.net/content/images/2014/01/dete-pismo.jpg)… Не се чете добре, но изречението „Това научих от мама и татко, които общуват с тях“… казва всичко…

Звучи ли познато? Актуално някак…

И най-страшното е, че тази седмица чугунените глави около Станишев, Миков и Манолова говореха с опорни точки, които са по-долу в телеграмите от онова време… Едно към едно…

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg01.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg02.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg03.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg04.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg05.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg07.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg08.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg09.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/teleg10.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2014/01/dete-pismo.jpg)

```
                ЯМБОЛ

```

20 7.ХІІ.49

```
Днес събрани на махленско заседание І-ви блок ІІ тройка 22 район. Като изслушахме обвинителния акт на Главния прокурор за извършените престъпления от шпеонина? На Тито и предателя Трайчо Ксотов и кликата му, която сега е на подсадимата скамейка. Съвещанието биде дълбоко възмутено от делата на предателите, за което иска най-строго наказание да приложи съда.

                            /три подписа/

                * * *

```

44 7.ХІІ.1949  
Рeзолюция

До главния прокурор на народна република България

Днес 4.ХІІ 1949 год. свикахме махленско съвещание тройка от 2 блок при 22 район и след като прочетохме обвинителният акт срещу предатела и шпионина Трайчо Костов и неговите съмишленици решихме единодушно да бъде наказан чрез смърт.

агитатори:

```
                * * *

```

52 7.ХІІ.49  
Телеграма  
До Главния Прокурор  
На Н.Република България  
София

Днес 4.ХІІ.1949 г.Ямбол избирателите…….х.Илиева кв.22 блок 6 събрани на махленско съвещание след като прочетохме обвинителния акт на Трайчо Костов и неговата банда изказваме нашето дълбоко презрение към предателите. Искаме най-строго и безмилостно наказание за народните врагове. Ние заявяваме да изпълняваме заветите на нашия обичан учител и вожд, др.Георги Димитров и ще укрепваме още повече дружбата С СССР наш освободител и покровител.

```
                    За събранието: М.Чаушева

```

Ямбол 23 О.Ф.район

126  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
НароднаРепублика България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол събрани на махленско събрание, изслушвайки доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, настояваме за най-сурово наказание.

                        За събранието: Димитрова
                  * * *

```

127 4.ХІІ.49  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
НароднаРепублика България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са грозяли българския народ, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

```

гр.Ямбол  
За събранието: Кабокова

---

127 4.ХІІ.49  
Резолюция До Главния прокурор на Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме най-сурово наказание на предателите.

                                   За събранието: Дечев
                * * *

```

128 4.ХІІ.49  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са подготвяли българския народ, настояваме да бъдат наказани най-сурово. 
                        За събранието:Костов

                 * * *

```

129  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

                        За събранието:Киров
               * * *

```

131  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

                        За събранието: Плочев

              * * *

```

132  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол събрани на махленско събрание, изслушвайки доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, настояваме за най-сурово наказание.

                        За събранието:Тодорова
                 * * *

```

132  
Резолюция До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

                        За събранието: Купнева                              * * *

```

133  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са подготвяли на българския народ, настояваме да бъдат наказани най-сурово.

```

За събранието:Атанасов

```
                   * * *

```

134  
Резолюция До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са подготвяли на българския народ, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

```

Гр.Ямбол  
За събранието:Киров

```
                * * *

```

135  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме сурово наказание на предателите.

                        За събранието: Дечев

                 * * *

```

136  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

                        За събранието:Имандиева

                     * * * 

```

137  
Резолюция До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са грозяли българския народ, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

```

гр.Ямбол  
За събранието:Иванова

```
                * * * 

```

139  
Резолюция До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол събрани на махленско събрание, изслушвайки доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме най-сурово наказание.

                        За събранието: Андреев

                * * *

```

140  
Резолюция До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са подготвяли на българския народ, настояваме да бъдат наказани най-сурово.
                        За събранието:Чирпанлиев

                                              * * *                                  

```

141  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, искаме сурово наказание на предателите.

                        За събранието:Главчева

```

---

142  
Резолюция До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са подготвяли на българския народ, настояваме да бъдат наказани най-сурово.

```

За събранието: Пашов

---

143  
Резолюция  
До  
Главния прокурор на  
Народна Република България  
София

```
Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от пъклените им намерения, настояваме за най-сурово наказание.

                        За събранието: Йорданов

```

---

144  
Резолюция

```
     До
                             Главния прокурор на
             Народна Република България
                            София

Днес, 4.ХІІ.1949 год. събрани на махленско събрание жителите на 23 О.Ф. район гр.Ямбол, изслушвайки доклада по обвинителния акт на  Трайчо Костов и бандата му. Възмутени от кървавите злодеяния, които са подготвяли на българския народ, искаме най-сурово наказание за предателите и шпионите.

```

Тр.Ямбол  
За събранието: Недялков

---

374  
До Главния Прокурор на  
Народна Република България  
гр.София

```
Избирателите от блок 6 при 22 О.Ф. район от гр.Ямбол събрани на махленско съвещание в домът на др.Стефанка Георгиева. След излушване на доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов се възмущавам от предателските му дала, искаме неговото най-тежка наказание.

СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ И ШПИОНИТЕ.

```

4.ХІІ.1949 год За махленските съвещания:  
гр.Ямбол Ст.Георгиева

---

598 8.ХІІ.49г.

```
                    До Главния Прокурор
                    на Народната Република България

            Резолюция

Днес 4-ти Декември 1949 год. гр.Ямбол съкварталците от 16 О.Ф. район …Бело море, на махленското съвещание по случай изборите на 18 Декември т.г. След изслушване на доклада по ………тането на нашия народ и възникналите дебати по него, вземахме следната резолюция.
1.Одобряване единодушно взетите мерки от Ц.К. на народната власт за подвеждането на Трайчо Костов и неговата банда под отговорност за изнесените обвинения.
2.Изказваме благодарноста към Ц.К. на Б.К.П., който разкри и не се подаде на Трайчо Костов, който искаше присъединяването на България към Югославия и от там към лагера на Империалистите.
3.Нашата воля е твърда и непоколебима да вървим смело с Великия Съвет.Съюз и вожда на прогресивното човечество др.Сталин.
4.Да засилим бдителноста към народните врагове като искаме сурово, но справедливо наказание за тях.
Напук на враговете ще се борим……………………………………

                * * *

```

338 13.ХІІ.49

```
                 Резолюция

Днес 5 дек.1949 г. гр.Ямбол ул.Цар Петър №2 събраните 9 души съседи в домът на Къню Ст.Генов, като изслушахме обвинителния акт на Трайчо Костов и неговата група възмутени от подлите им предателски постъпки спрямо др.Георги Димитров и нашата родина както и против братския Съветски съюз, изказваме нашето презрение към тях и строгото им наказание. Смъртта, казаха присъствуващите, е леко за тях, но да чукат камъни до смърт, за да видят, как с черен труд се изкарва прехраната и как се предателства.

                    За събранието Ив.К.Генова

                * * *

```

371 8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Днес 5.ХІІ.49 год. гр.Ямбол граждани от ул.Г.Ковачев сабрани на махленска конференция разгледахме обвинителния акт за шпионския акт начело с Трайчо Костов. С възмощение заклеймихме предателскато им дейност настояваме пред Ц.К. на Б.К.П. искаме да им се даде най-тежкото наказание. Като обещаваме да следваме пътя на БКП начело с нейния централен комитет

                            За събранието:
                                           Павлова  Попова

      * * *

```

372 8.ХІІ.49 г.  
Резолюция

```
Узнавайки за предателската и шпионска дейност на Трайчокостовата банда гражданите от ул. От.Паисий в гр.Ямбол, изразяваме възмущение и погнуса от нейните гадни планове срещу вожда на българския народ др.Георги Димитров и за готвената от същите робска участ на народа ни. Българския народен съд ще ни задоволи ако произнесе най-тежка присъда на предателите и шпионите.

                    За събранието:

                       * * *

```

414 9.ХІІ.49

```
 До Главния прокурор        на народна република
                            София

                             Резолюция

Днес 5.ХІІ.1949 год Ямбол групата тройка №9 свика на махленско съвещание другарите от 7-ми район за прочитане и разискване върху обвинителния акт на Трайчо Костов и неговата банда. След като изгледаха въпросния акт, всички благодариха на Б.К.П. за проявената бдителност чрез която навреме успя да разкрие това възмутително дело и не позволи на предателите да изпълнят своя пъклен план.
Затова най-строгото наказание на престъпниците ще бъде единственото възмездие решиха те.

                    От събранието

```

---

433 9.ХІІ.49

```
                  Резолюция

Днес 5.ХІІ.1949 г. съкварталците от ул.”Ангел Кънчев” 6-та тройка след изслушване доклада по обвинителния акт против Трайчо Костов и групата му. Единодушно удобряваме взетите мерки от Народната власт за ….ледяването предателите, шпионите и бандитите, които са целили откъсването на Българския народ от братската дружба с С.С.С.Р и подчиняването политически и икономически на Англо-Американския империализъм.
Искаме най-строго и справедливо наказание на тези предатели.

```

За събранието: Присъстват 21 човека на събранието.

```
                  * * *

```

519 8.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес 5.ХІІ 1949 год гр.Ямбол 14 блок при VІІ О.Ф. район има махленско съвещание, на което след дълго обсъждане подлото и престъпно дело на Трайчо Костов и неговата банда взема следната резолюция:
Безпощаден съд над народните предатели, борба с саботьорите и осторожна бдителност към враговете. Да бием врага и го разобличаваме където и да е той за да можем на 18.ХІІ. да се поздравим с бляскава изборна победа.
Да живее нашата славна Б.К.П.!
Да живее Отечествения фронт!
Да живее гениалния Сталин вожда и учителя на прогресивното човечество.

    За 14 блок  : два подписа
        За събранието: подпис

                * * *

```

575 8.ХІІ.49  
Резолюция

От тройка № 24 ул.Ан.Кънчев. Днес 5.ХІІ.1949 год. се проведе махленско събрание при дневен ред: Обвинителният акт против Трайчо Костов и групата му. Събранието изслуша добре обвинителния акт и остана покрусено от неговата предателска шпионска дейност, събранието единодушно протестира за неговата гнусна вредителска дейност към народа. Искаме най-сурово наказание на изменниците и предателите Трайчо Костов и групата му. В чест даваме обещание пред др.Сталин – Ц.К. Б.К.П. и Н.К.О.Ф, че ще гласуваме 100% с листата за О.Ф.

5.ХІІ.1949 год. от тройката  
Ямбол Златаров

---

Секц. №15……… Кръстев гр.Ямбол 6.ХІІ.949 г.

Ний събраните 22 другари и другарки Порицавами и настоявами за най тешката присъда да се наложи на Агентите на Англо.Американския Империализъм, Титовия Националшувинизъм, и предателите на нашата свобода и независимост: над съботьорити и убийците на нашите бойци от съпротивата: Ний дадохме клетва че ще отсечем всяка предателска ръка от където и да идва тя, която посегне на дружбата ни с Великия Съветски съюз наш двоен освободител и Венеца учителя и вдъхновителят на цялото прогресивно човечество на земното кълбо.

С Дружески привет

---

591 8.ХІІ.1949 г.

```
                  Резолюция

Днес 5 декемврий 1949 г.блок “Д.Манолов” Е.О.П.О. гр.Ямбол, проведе махленско съвещание в домът на Иван Коняров.
След като разгледахме обвинителния акт срещу Т.Костов и съмишлениците му, събранието порицава тяхната постъпка и иска най-тежко наказание за тяхната постъпка.

```

5.ХІІ.1949 г. От събранието  
Ямбол

---

594  
8.ХІІ.49 г.  
До Главния Прокурор  
по тежките обвинения срещу  
ТРАЙЧО КОСТОВ и неговата  
банда  
София

```
            Резолюция
    взета на махленското съвещание на
        ул.”Хр.Ботев” от гр.Ямбол

Ние махленците от ул.Хр.Ботев в гр.Ямбол като разгледахме на махленско събрание обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда поздравяваме Ц.К. на Б.К.П., който можа навреме да открие змийското гнездо в своята пазва и да го изправи на подсъдимата скамейка пред очите на народа.
Затова, че др.Трайчо Костов и бандата му са искали:
1/да завържат страната ни за колесницата на империалистите и така да я навлекат в пропаст;
2/че заедно с Тито са се готвили да унищожат нашата национална независимост, народната ни власт, дори да убият живия тогава Димитров;
3/че са били предатели и шпиони на англоамериканците
4/че искаха да ни откъснат от братския Съветски съюз

```

–––––-незавършена

---

195 15.ХІІ.49

```
            Днес 6.ХІІ 1949 год.
    При махленско съвещание на V ти тройка №5 се взе следната резолюция:
    Изказваме презрения към предателя Трайчо Костов и неговата шпионска банда, като единодушно желаеме най-тежката , строга и безпощадна присъда на англоамериканските лакеи.

                            От събранието
                             гр.Ямбол

                * * *

```

329  
5.ХІІ.49

```
                Резолюция

От общоселското събрание, състояло се на 30.ХІ.1949 год. в с Мечкул, околия Горно-Джумайска.
Ние, всички членове на Е.О.П.О. , на Б.К.П., на Д.С.Н.М. и безпартийни от с.Мечкул, събрани на съвместно общо събрание, на което се изнесе доклад на тема: “Процеса срещу предателя Трайчо Костов”, единодушно приемане следната резолюция;
Одобряваме обвинителния акт срещу юдата Трайчо Костов и неговата клика - шпионска банда, готова да прикачи родината ни към колесницата на империализма като превърне народа ни в безправен роб на юда Тито.
Порицаваме всички народни продажници и изменници на социалистическото дело и на могъщия Съветски съюз, от типа на Тито, Райк, Трайчо Костов и др.
Народните продажници като Трайчо Костов и сие искаме да бъдат най-строго наказани съобразно законите в републиката и изградени върху Димитровската конституция.
Единодушно заявяваме, че ще стегнем здраво бойните редове на нашите организации под ръководството на славната Б.К.П., ще засилим бдителността си спрямо народните врагове и ще се борим за изборната победа на 18.ХІІ.1949 год. При избирането на народни представители и окръжни народни съветници, с което ще нанесем още един съкрушителен удар над врага и реакцията и ще направим решителна крачка към изграждането на социализма в народната ни република.
Позор на народните предатели и изменници на марксизъма и на великия Съветски съюз от типа на Тито, Колишевски, Райк, Трайчо Костов и др.
Борчески привети на славния димитровски Ц.К. на мощната БКП - верна последователка на В.К.П./б/.
Вечна дружба с великия Съветски съюз - гарант за мира и щастието на трудящето се човечество.
Да живее учителя и вожда на прогресивното човечество - великия Сталин.

                    От събранието
                * * *

```

Стара Загора, кв.”Георги Димитров”

309 12.ХІІ.49

```
                        Телеграма

                            До
                            Главната прокуратура
                            София

Днес 8 декември 1949 год. група граждани събрани в домът на Джана М.Минева кв.”Георги Димитров” на конференция за да изслушат обвинителния акт срещу Трайчо Костов и кампания дълбоко се възмощават и искат най-строгото им наказание.

```

Ст.Загора от конференцията

```
                         * * *

```

310 12.ХІІ.49  
Телеграма

```
                            До
                            Главната прокуратура
                            София

Днес 8 декември 1949 год. група граждани събрани в домът на  Марко Матев кв.”Георги Димитров” на конференция за да изслушат обвинителния акт срещу Трайчо Костов и кампания дълбоко се възмощават и искат най-строго наказание на предателите на народа.
Ст.Загора                                             от конференцията

                 * * *

```

379 9.ХІІ.49

```
                 Телеграма

Днес на 7.ХІІ.1949 год. на ул.”Марко Иванов” ІІІ блок се състоя конференция за разясняване обвинителния акт на главната прокуратура срещу бандата на Трайчо Костов. След изслушването на доклада изнесен от другаря Пеню Кръстев - конференцията единодушно заявява:
1.Застава твърдо зад водената от Б.К.П. и О.Ф. и народното правителство политика.
2.Порицаваме и дълбоко се възмощаваме от предателската- шпионска дейност на Трайчо Костов и компанията.
3.Искаме най-справедлива присъда срещу шпионите събутюрите-предатели на нашата родина.
4.Ще следваме заветите на другаря Димитров ще пазим, като зеницата на очите си единството с С.С.С.Р. начело с др.Сталин.
5.Ще положим всички усилия за преизпълнението на 5 годишния народно стопански план за изграждане основите на социализма в нашата прекрасна родина.
6.Ще се явим до един на 18 декември с О.Ф. бюлетина в ръка да докажем на враговете, че българския народ е за мир, демокрация и социализъм.
Смърт на предателите.
Да живее Б.К.П. ръководителса на българския народ.
Да живее дружбата с великия Съветски съюз начело с другаря Сталин.

                        От конференцията
                * * *
                                                         Стара Загора

```

393 9.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес 6.ХІІ. 1949 год. група граждани събрани на блокова конференция от кв.”Георги Димитров” І-ви западен сектор, след като изслушахме обвинителния акт против предателя Трайчо Костов прочетен от др.Коста Ципоранов, дълбоко се възмощаваме от  предателската дейност на Трайчо Костов и искаме строго но справедливо наказание.
                                                             от конференцията

```

---

394 9.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес, 6.ХІІ.1949 год. група граждани от кв.Георги димитров І-ви западен сектор, събрани на блокова конференция след като изслушаха  обвинителния акт срещу предателя Трайчо Костов прочетен и разяснен от Г.Пенев, дълбоко се възмощаваме от предателя на своя народ Трайчо Костов и искаме строго наказание.

                                  от конференцията
                * * *

```

395 9.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес, 6.ХІІ. 1949 год. група граждани от кв.Георги Димитров І-ви западен сектор, събрани на блокова конференция след като изслушаха  обвинителния акт срещу предателя Трайчо Костов прочетен от др.Самоил Москона, дълбоко се възмущаваме от предателя на своя народ Трайчо Костов и искаме строго наказание.

                                             от конференцията
                         * * * 

```

397 9.ХІІ.49

```
      Резолюция

Днес, 6.ХІІ. 1949 год. група граждани от кв.Георги Димитров І-ви западен сектор, събрани на блокова конференция след като изслушаха  обвинителния акт срещу предателя Трайчо Костов прочетен и разяснен от др.Самоил Москона, дълбоко се възмощаваме от предателя на своя народ Трайчо Костов и искаме строго наказание.

                                            от конференцията
                    * * *

```

480  
Телеграма

```
Днес, 7 декември 1949 год. група граждани и гражданки събрани на блокова квартална конференция в домът на Иван Кирчев - 10.ХІІ.49 г. След изслушване на обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда дълбоко се възмущаваме. Искаме най-строго наказание за предателите на народа.
Ст.Загора                                  от конференцията
                     * * *

```

Квартал Георги Димитров западен І сектор

482 10.ХІІ.49  
Телеграма

```
Днес, 7.ХІІ.1949 год. група граждани и гражданки събрани на блокова конференция в домът на Деню Тошовски след като изслушахме обвинителния акт срещу Трайчо Костов и компания дълбоко се възмущаваме и искаме най-тежко наказание на предателите на народа.
                              от конференцията

```

Квартал Георги Димитров западен І сектор

---

484 10.ХІІ.49  
Телеграма

```
Днес, 7 декември 1949 год. група граждани и гражданки събрани на блокова конференция в домът на Стоянова след изслушахме на обвинителния акт срещу Трайчо Костов и банда му дълбоко се възмущаваме и искаме най-сурово наказание за предателите на народа.
                                                от конференцията

```

Квартал Георги Димитров западен І сектор

```
                         * * *

```

484 / повторение на горния номер / 10.ХІІ.49

```
    Телеграма

Днес, 7 декември 1949 год. група граждани и гражданки събрани на блокова конференция в домът на Димитър Белов след изслушване  обвинителния акт срещу Трайчо Костов и бандата му дълбоко се възмущаваме и искаме най-сурово наказание за предателя на народа.
                                                         от конференцията

```

Квартал Георги Димитров западен І сектор

```
         * * *

```

485  
Телеграма

```
Днес, 7 декември 1949 год. група граждани и гражданки събрани на блокова конференция след изслушване обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда се дълбоко се възмущаваме и искаме най-строго наказание за предателите на народа.
                                                                            от конференцията

```

Квартал Георги Димитров западен І сектор

```
                         * * *

```

601  
Резолюция

```
Днес, 5.ХІІ.1949 год. група граждани от кв.Георги Димитров І-ви западен сектор, събрани на квартална конференция, след като изслушахме обвинителния акт срещу Трайчо Костов и компания прочетен и разяснен от др. Иван Драганов, дълбоко се възмущаваме и искаме най-строго наказание за предателите на народа.

5.ХІІ.1949 год.                                 От конференцията:
Ст.Загора
                    * * *

```

602 8.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес 5.ХІІ. 1949 год. група граждани събрани на блокова конференция от кв.”Георги Димитров” І-ви западен сектор, след като изслушахме обвинителния акт срещу Трайчо Костов и компания, дълбоко се възмущаваме и искаме най-строго наказание за предателите на народа.
                                                От Конференцията

    * * *

```

603 8.ХІІ.49 г.  
Резолюция

```
Днес, 5.ХІІ. 1949 год. група граждани от кв.Георги Димитров І-ви западен сектор, събрани на квартална конференция след изслушване на  обвинителният акт, прочетен от др.Соломон Москона за Трайчо Костов и компания, дълбоко се възмущаваме и искаме най-строго наказание за предателите на народа.

                              От конференцията

   * * *

```

604  
Резолюция

Днес, 5.ХІІ.1949 год. група граждани събрани на блокова конференция от кв.Георги Димитров западен сектор гр.Ст.Загора. След като изслушахме обвинителния акт срещу Трайчо Костов прочетен и разяснен от др. Георги …..ев, дълбоко се възмущаваме и искаме най-строго наказание за предателите на народа.

```
                                            От конференцията
                   * * *

```

Горно Оряховска околия

502  
8.ХІІ.1949 г.  
Резолюция

```
Днес 5 декември 949 година с Николаево, Гор.Ореховска околия се състоя мяхленска седянка 17 мъже и 10  жени.
След като изслушахме доклада на обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда, гласувахме следната резолюция.

```

1/С погнуса посрещаме предателската дейност на Трайчо Костов и неговата банда и опитът да продаде нашия народ на подпълвачите на нова война- Англоамериканците.  
2/Одобряваме единодушно взетите мерки от ЦК на БКП и народната власт за подвеждане под отговорност на престъпниците.  
3/Нашата воля е непоколебима да вървим с Великия СССР и вожда на прогресивното човечество др.Сталин.  
4/Ще се борим за бляскава победа в изборите на 18 декември и ще гласуваме 100% за народните представители и окръжни народни съветници.  
5/Искаме смъртна присъда на Трайчо Костов и неговите първи съветници.  
6/Да живее ЦК на БКП  
Да живее ВКП/б/ начело с вожда на прогресивното човечество др.Сталин.  
Да живее единството на демократичните народи начело с СССР, фактор на мира на целия свят.

```
                    От махлянската седянка:
                * * *

```

502 8.ХІІ.49 г.

```
                 Резолюция

Днес 5 декември 1949 година с.Николаево, Г.Оряховска околия , се състоя махленска седянка 13 мъже и 16 жени.
След като изслушаха доклада по обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда, гласувахме следната резолюция.
1/Одобряваме единодушно взетите мерки от ЦК на БКП и народната власт за подвеждане под отговорност на престъпниците.
2/Искаме смъртни присъди на Трайчо Костов и неговите първи помощници.
3/Нашата воля е непоколебима да вървим с Великия СССР и вожда на прогресивното човечество др.Сталин.
4/Ще се борим за бляскавата победа в изборите на 18.ХІІ и ще гласуваме 100% за народните представители и окръжни народни съветници.
Даживее ЦК на БКП.
Да живее ВКП/б начело с вожда на прогресивното човечество др.Сталин.
Да живее единството на демократичните народи начело с СССР фактор на мир в целия свят.

                    От махленската седянка:

                      * * *

```

503  
8.ХІІ.1949 г.  
Резолюция

```
Днес 5 декември 949 година с Николаево, Гор.Ореховска околия се състоя махленска седянка……мъже и ….жени.
След като изслушахме доклада на обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда, гласувахме следната резолюция.

```

1/С погнуса посрещаме предателската дейност на Трайчо Костов и неговата банда и опитът да продаде нашия народ на подпълвачите на нова война- англоамериканците.  
2/Особенно потресяюще впечатление ни направи покушението, което Трайчо Костов по заповед на Тито са готвили срещу живота на скъпия наш учител и вожд др.Г.Димитров.  
3/Единодушно искаме най-строго и сурово наказание за предателите и враговете на родината ни.  
4/Ние здраво държим за дружбата с могъщия СССР, която ни е толкова скъпа и необходима както слънцето и въздуха.  
Да живее ЦК на БКП.  
Да живее ВКП/б/ начело с вожда на прогресивното човечество др.Сталин.  
Да живее единството на демократичните народи начело с СССР, фактор на мира на целия свят.

```
                    От махленската седянка:
                 * * *

```

527 и 528 – еднакви  
527 8.ХІІ.49

```
  Резолюция

Днес 5 декември 949 година с Николаево, Гор.Ореховска околия се състоя махленска седянка 16 мъже и  12 жени.
След като изслушахме доклада по обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда, гласувахме следната резолюция.

```

1/С погнуса посрещаме предателската дейност на Трайчо Костов и неговата банда и опитът да продаде нашия народ на подпълвачите на нова война- англоамериканците.  
2/Особенно потресяюще впечатлене ни направи покушението, което Трайчо Костовисти по заповед на Тито са готвили срещу живота на скъпия наш учител и вожд др.Г.Димитров.  
3/Единодушно искаме най-строго и сурово наказание за предателите и враговете на родината ни.  
4/Ние здраво държим за дружбата с могъщия СССР, която ни е толкова скъпа и необходима както слънцето и въздуха.  
Да живее ЦК на БКП.  
Да живее ВКП/б/ начело с вожда на прогресивното човечество др.Сталин.  
Да живее единството на демократичните народи начело с СССР, фактор на мира в целия свят.

```
                    От махленската седянка:
                * * *

```

528  
8.ХІІ.1949 г.  
Резолюция

```
Днес 5 декември 949 година с Николаево, Гор.Ореховска околия се състоя мяхленска седянка 17 мъже и 19  жени.
След като изслушахме доклада на обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда, гласувахме следната резолюция.

```

1/С погнуса посрещаме предателската дейност на Трайчо Костов и неговата банда и опитът да продаде нашия народ на подпълвачите на нова война- Англоамериканците.  
2/Одобряваме единодушно взетите мерки от ЦК на БКП и народната власт за подвеждане под отговорност на престъпниците.  
3/Нашата воля е непоколебима да вървим с Великия СССР и вожда на прогресивното човечество др.Сталин.  
4/Ще се борим за бляскава победа в изборите на 18 декември и ще гласуваме 100% за народните представители и окръжни народни съветници.  
5/Искаме смъртна присъда на Трайчо Костов и неговите първи съветници.  
6/Да живее ЦК на БКП  
Да живее ВКП/б/ начело с вожда на прогресивното човечество др.Сталин.  
Да живее единството на демократичните народи начело с СССР, фактор на мира на целия свят.  
От махлянската седянка:

---

Неврокоп

282  
БЪЛГАРСКА  
КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ  
ОКОЛИЙСКИ КОМИТЕТ

2 ДЕКЕМВРИЙ 1949  
НЕВРОКОП ДО  
ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА  
СОФИЯ

```
Другари,

```

Приложени представяме Ви 13 броя резолюции взети на общи събрания на служителите и работниците при отделните събрания на служителите и работниците при отделните учреждения и предприятия в града ни, състояли се веднага след оповестяване обвинителния акт против предателската група на Трайчо Костов.  
Молим да бъдат взети под внимание исканията в същите резолюции.  
Приложение: 13 броя.

---

285

```
              РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 30.ХІ.1949 г., в гр. Неврокоп, работниците и служащите при Българския държавен тютюнов монопол, след изслушване доклада на др.Георги Лаков в връзка с обвинителния акт срещу Трайчо Костов и с-ие, решихме:
1/Осъждаме шпионската дейност на англо-американския империализъм насочен срещу народната власт и националната независимост на Народна Република България;
2/Осъждаме англо-американскат агентура на Тито-Джилас, която с действията си е целяла откъсването на Пиринския край от България и присъединяването му към Вардарска Македония, както и присъединяването на България към Югославия, както и присъединяването на България към Югославия под благовидната форма на югославянската федерация впоследствие да бъде включена в вражеския лагер срещу Съветския съюз.
3/Искаме и одобряваме предвиденото наказание в обвинителния акт - смърт за Трайчо Костов и компанията му за тяхната шпионска, изменическа и саботьорска дейност.
4/Верни на клетвата дадена пред др.Георги Димитров ние стоим твърдо на позициите на Димитровския Ц.К. на Б.К.П. вНародната ни правителство - и ще водим безпощадна борба срещу всяка вражеска проява подобна на Титовата, Тр.Костова и др. , като положим всички усилия за изборната ни победа на 18.ХІІ.т.г.

                                          Председател:
                                          Секретар:
                        * * *

```

287  
РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Работниците и служителите при профорганизацията на Стройгрупа Неврокоп събрани на общочленско събрание на 30.ХІ.1949 год. след изслушване доклада във връзка обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и неговата група гласува следната резолюция:
1.Имайки предвид империалистическата политика на англоамериканските тръстове от Уолт-стрит и Лондон, политика на война, робство и предателство на интересите на работническата класа от цялото земно кълбо, ние с възмущение изучаваме проводниците на тази смъртна на народните демокрации експанзия, в нашата страна.
Трайчо Костов и Трайчо Костовци в продължение на повече от осем години системно и упорита са служили за агенти на англоамериканците предавайки  интересите на работническата класа у нас и утвърждавайки се по този начин като верни сътрудници на Тито и неговата клика. Предвид на това единодушно одобряваме обвинителният акт настоявайки за смъртна присъда на предателите.
Ние обещаваме, че още по-здраво ще стегнем нашият юмрук тук на нашата граница, ще откриваме и заклеймяваме предателите от типа на Костовци устоявайки по този начин интересите на трудещите си в нашата страна начело с авангарда на работническата класа любимият Димитровски централен комитет.
Ще гласуваме на 18-ти на Отечествения фронт. Ще унищожаваме предателите, ще построим СОЦИАЛИЗМА в нашата страна, за вечна дружба с народите на великият съюз на съветските социалистически републики.

                            За събранието: 1.
                                          2.
                                          3.
                    * * *

```

289  
Резолюция

```
Пощенци от Неврокоп събрани на общочленско събрание, след изслушване доклада от др. Никола Карталов по обвинителния акт срещу вредителската, шпионска и предателска група на Трайчо Костов - гласува следната:

                Резолюция

1.Единодушно порицаваме и изказваме нашето най-голямо възмущение спрямо опитите на Англо- Американския империализъм да откъсне страна ни от страните с народна демокрация начело с великия Съветски Съюз.
2.Порицаваме опитите на Титовци, Колишевци и тяхните агенти в България - да присъединят пиринския край на Македония към Титова Югославия.
3.Заявяваме, че ще сплотим още по-здраво наще редове и под ръководството на Б.К.П. и нейния болшевишки Ц.К. - ще изпълним до край заветите на др.Димитров - ПОСТРОЯВАНЕ СОЦИАЛИЗМА И КОМУНИЗМА В НАЩА СТРАНА.
4.Под ръководството на Б.К.П., под знамето на О.Ф. - не ще пожалим труд и сили за спечелване на БЛЯСКАВА ИЗБОРНА ПОБЕДА НА 18 ДЕКЕМВРИЙ.
5.Презираме всякакъв национален шовинизъм и стоим здраво на позициите на пролетарския интернационализъм.
6.Ще отдадем всички сили за укрепване на дружбата ни с страните с народна демокрация начело с ВЕЛИКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ - така необходими за запазване на националната ни независимост.

    СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ И ШПИОНИТЕ ТРАЙЧО КОСТОВЦИ.

    ЗА СЪБРАНИЕТО:
                /Милотов/

                  * * *

```

290

ДО ЦК на БКП София

```
               РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 30 ноември 1949 год. работниците при обущарска Кооперация “Прогрес” Неврокоп събрани на общочленско събрание и които изслушаха доклада на Председателя на кооперацията  относно процеса за шпионската дейност на предателите на нашия народ реши:
Заклемява англоамериканските подпалвачи на нови войни и тяхните слуги и шпиони от рода на Титовци и Трайчо Костовци. С погнуса посрещаме противо-народната подмолна дейност на народните врагове и изказваме най-тежкото наказание за подла измяна на своя народ.
Заявяваме, че ще следваме твърдо пътя начертан от др.Г.Димитров - и на вечна дружба с Съветските народи, авангарда на мира и демокрацията в целия свят.
Декларираме, че на 18 декември т.г. с масово участие ще осигорим пълна изборна победа за Укрепване на мира и демокрацията в нашата родина.
Смърт на предателите и шпионите на нашия народ.

30 ноември 1949 год.                      Председател:
гр.Неврокоп

       * * *

```

291

```
              РЕЗОЛЮЦИЯ

на поделенията на М.В.Р. в гр.Неврокоп.
След изслушване кратката информация в връзка с шпионската, предателска и вражеска дейност на Трайчо Костов Джунев и неговата клика събранието единодушно взе следната резолюция:
1.Англо Американският шпионаж се опита чрез продажниците  на нашия народ воглаве - Трайчо Костов да откъснат страната от братския Съветски съюз и да я тласнат по пътя по който тръгна агента на Тито.
2.Отвращаваме се от престъпните опити на изменника Тито за реставрация в нашата страна и аспирациите му за самовластен фюрер на Балканите.
3.Искаме смърт на предателите на Българския народ които са служили верно на Тито и на Англо-Американският империализъм.
4.След разкриване шпионската дейност на нашия народ, които бяха намерили продажни елементи и в нашата околия ние с още по-голяма твърдост, последователност, постоянство и самоотверженост ще следваме пътя на нашия славен Димитровски Ц.К. за вечна дружба и признателност към Съветския съюз.
5.Ще засилим нашата зорка бдителност за пълното разобличаване на Трайчо Костовските остатъци и с необходимото мъжество и бойкост ще гарантираме пълната свобода на населението в околията за спечелване на изборите на 18 декември за народни представители и окръжни съветници.
6.Ще разкриваме и бием враговете на нашия народ където и да се скриват те, както ни учеше Др.Димитров.
Да живее вечната ни дружба с Великия Съветски съюз начело с великия Сталин.

                            ОТ СЪБРАНИЕТО

* * *

```

292 Резолюция

```
Взета на протестното събрание свикано по случай четене обвинителния акт на народния предател Трайчо Костов и неговата компания от учителите и учениите при Народно основно училище “Кирил и Методи”, Неврокоп.
Учителите и учениците при Народно основно училище “Кирил и Методи” събрани на протестен митинг след изслушване краткия доклад от др.Директор по повод четенето по радио София на обвинителния акт по процеса Трайчо Костов гласувахме единодушната резолюция:
1.Изразяваме нашето безмерно презрение към Англоамериканските империалисти и техните слуги и блюдолизци  - Титовата клика и предателите на Македонския народ …….евци и Влаховци, които искат да откъснат нашия Македонски край и да го присъединят към Югославска Македония спекулирайки с заветите на Македонските революционериГоце Делчев и Яне Сандонски.
2.Дълбоко сме възмутени от Англоамериканския агент рафиниран подлец и предателТрайчо Костови неговата клика, които са искали да убият физически нашия непрежалим и любим учител на всички учители и септемврийчета др.Г.Димитров, като ни откъснат от Съветския съюз и присъединят към Анголамериканския империализъм.
3.Ние заявяваме на Англо Американците  и технитепредатели и шпиони - Титовци и Трайчо Костовци и Николовци, че нищо не е в състояние да ни откъсне отВеликия Съветски Съюз начело с любимеца на цялото прогресивно човечество др.Сталин в отговор на техния шпионаж и предателство към нашия народот името на нашите синове и бащи обещаваме, че на 18 декември т.г. ще гарантираме бляскавата изборна победа.
Настояваме пред Върховния Народен Съд да бъдат изправени пред народа и искаме смъртно наказание на всички народни предатели от типа на Т.Костов.
Смърт на народните предатели .
Да живее Великия Съветски съюз и вожда на прогресивното човечество др. Й.В.Сталин.
Да крепне дялото на ОФ начело с Българската комунистическа партия.

                        За събранието:
                            /Дим.Измирлиев/
                * * *

```

294  
РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Профорганизацията при районната болница - гр.Неврокоп на съвместно събрание с болните състояло се на 30.ХІ. т.г. след като изслушахме информацията на представителя на О.К. на Б.К.П. другарката Ангела Тупарова - върху обвинителния акт срещу Трайчо Костов единодушно издигаме гласно обвинение, против Англоамериканските империалисти - подпълвачи на нови войни и техните слуги титовци и шпионите и предателите в нашата страна Трайчо Костовци.
Нека всички отклонения от пътя начертан от др.Георги Димитров отклонения в буржоазно националистически уклон бъдат най-сурово и строго наказани.
Обещаваме да засилиме нашата бдителност и разобличаваме навсякъде и всякога диверсантите, шпионите и изменниците от типа на Трайчо Костовци.
В предстоящите избори, чрез масово гласуване и подкрепа прогламата на О.Ф. ще покажем нашата готовност и жертва за укрепване на отечеството ни.
Смърт за шпионите и предателите - само тъка ще бъде пресечено посегателството върху националния ни суверинитет.

            ЗА СЪБРАНИЕТО:
                        /Г.Стоянов/
                        /Зл.Попова/
                        /К.Нечева/
                    * * *

```

Протестна Телеграма: До Върховния Съд  
София  
15.ХІІ.1949 копие: Ц.К. на Д.С.Н.М.  
София  
копие: О.К. на Д.С.Н.М.  
Неврокоп

```
Септемврийчетата и учителите ръководители при училище Г.Делчев - Неврокоп, събрани днес 2.ХІІ.1949 год. на протесно събрание поради започването процеса срещу предателската банда на Трайчо Костов, след като изслуша доклада на др.Директор, взе следната резолюция:
Ние Септемврийчетата сплотени в Димитровската организация съвместно с своите народни учители-ръководители издигаме глас на възмущение срещу подлата и предателска дейност на англоамериканските империалисти, в лицето на Трайчо Костов и тяхната клика.
Те, които се опитаха да подведат нашия народ в лагера на войната и мизерията, да го откъснат от нашия искрен двоен освободител Великия Съветски Съюз, които ни подпамага  всякога в изграждането на социализма.
Ние най-младите граждани - септемврийчетата от Пиринския край на Македония с двойно по-голямо възмущение порицаваме Трайчо Костовци, които са в тясна връзка с агента-шпионин Тито, който изкуствено и насила раздели македонския народ от Вардарска Македония.
Ние заставаме още по-твърдо зад героичната БКП в борбата срещу предателите на родината ни.
Обещаваме, че ние Септемврийчетата ще превърнем в живо дяло клетвата дадена пред светлата памет на любимия незабравим вожд Г.Димитров.
Ние настояваме другарите съдии да имат предвид нашето възмущение и наложат строго, заслужено наказание - смърт на Трайчо Костовци.

            За събранието: септемврийчетата: Т.Илчева
                                И.Мавродиева
                                      Божов

```

---

Фъревска народна община, Дряновска околия

554  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Павлевци, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

```
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

    За председател на събранието

                * * *

```

556  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Миковци и Никачковци, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие - Смърт.
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител - братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

    За председател на събранието

                * * *

```

557  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Рашевци, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

```
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

```

С.Рашевци, 2.ХІІ.1949 год.

```
    За председател на събранието.
                        Димо Иванов
                * * *

```

558  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Йовчевци, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

```
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

    За председател на събранието

                * * *

```

559  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Стражата, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

```
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

    За председател на събранието

                * * *

```

560  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Дамяновци, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

```
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

    За председател на събранието
                * * *

```

560  
Национален комитет на О.Ф. София  
Резолюция

```
3 декември 1949 год. жители на с.Белчевци Фъревско събрани на общо събрание в връзка с ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ срещу предателската банда на Трайчо Костов, след като изслуша доклада изнесен от др.Ангел Джуров, агитатор на Градския комитет на отечествения фронт гр.Трявна и направените разисквания и изказвания от страна на присъствуващите, събранието взема следната

        РЕЗОЛЮЦИЯ:

Другарите и другарките от с.Белчевци Фъревско, протестираме за извършената гнусна и предателска дейност на Трайчо Костовската банда, която е водила англо-американска политика съвместно с предателската клика на Тито, Ранкович и Кардел .

```

\` Протестираме за гнусната замисал на Трайчо Костов и предателя Тито за физическото унищожение на най-предания и любим вожд и учител на българския трудящ се народ др.Георги Димитров.  
За тази предателска политика ръководена от Трайчо Костов, която води до заробването на работническата класа и унищожаване правата и свободата на трудещия се Български народ, ние искаме от нашата партия и нашето народно правителство най-строго наказание на Трайчо Костов и неговата шпионска и предателска банда.

```
                        За събранието

```

## Председател:

563  
8.ХІІ.1949  
Резолюция

```
Жителите на село Радневци, Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.

```
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН - ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

```

## За председател на събранието

8.ХІІ. 1949  
Резолюция

```
Жителите на село                 , Фъревска народна община, Дряновска околия, събрани на общо селско предизборно събрание 

```

днес 2, декемврий 1949 година, узнавайки за предателската дейност на Трайчо Костов и кликата около него.  
1/Изказваме сърдечно благодарност към Централния комитет на БКП за откриване предателя на Българския народ Трайчо Костов и неговата банда.  
2/ Ние се възмощаваме от тяхната гнусна постъпка и искаме тяхното най-строго наказание предвидено в законите на народното ни правосъдие – Смърт.  
3/Протестираме най-енергично против намесата на Англоамериканците и Титовата банда в вътрешните работи на Народната ни РЕПУБЛИКА и с най-голямо възмощение посрещаме пъкленната им пропаганда.  
4/Ние заставаме без резервно зад Цека на славната БКП и ОФ и ще следваме неотклонно заветите на покойния наш любим Минис.Председател ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното изграждане Социализма у нас.  
5/Ние сме благодарни на нашия двоен освободител – братския нам Съветски съюз и обещаваме, че ще му останем верни във правдивата му борба за Социализъм, демокрация и мир на земята.  
6/Обещаваме, че в настоящите избори за Народни представители и окръжни съветници ще гласуваме 100% за отечествения фронт.  
7/Ние упорито ще строим социализма и зорко ще бдим против врага от където и да се покаже той, като ще го унищожаваме още в самия му зародиш.  
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКИЯТ СТАЛИН – ПОКРОВИТЕЛ И ЗАЩИТНИК НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО.

## За председател на събранието

---

282 12.ХІІ.49

```
                До Националния съвет на отечествения
фронт
Копие: Главният прокурор на народната република България

                    София
                Копие: До Ц.К. на Б.К.П.

                            София

        Резолюция

    Днес 7 декември 1949 година жителите от с. Горна Росица, ок. Севлиевска, събрани на общоселско събрание, след като изслушаха доклада на представителя от ок.комитет Др.Борис Михов за разобличаване шпионската и предателска дейност на Трайчо Костов.

        РЕШИ:

    Порицава с възмущение предателската дейност на Трайчо Костов.
    Настоятелно иска най-строго, но справедливо наказание на народните предатели.
    Обещаваме на 18 декемврий 1949 година 100 процентово да подкрепим едината листа на О.Ф. с която ще утвърдиме единството на българския народ и ще прикове на позорния стълб народните врагове.

                За събранието

                        Христо Петров Янев

```

256 10.ХІІ.49

```
                    ДО ПРОКУРОРА НА
                    ВЪРХОВНИЯ СЪД
                        СОФИЯ

    ТЕЛЕГРАМА

Членовете на С.Б.П.Ф. с.В.Левски Търговишко като разгледаха престъпната дейност на бандита Трайчо Костов и неговата шайка преценихме за най-зловредна на целия български народ и за тия му злодеяния искаме незабавно неговата смъртна присъда.

7 декемврий 1949 год.
с.В Левски                                                С.Б.П.Ф.

```

---

257 10.ХІІ.49

```
    ТЕЛЕГРАМА

                ДО ДРУГАРЯ ПРОКУРОР
                НА ВЪРХОВНИЯ СЪД
                СОФИЯ

```

7 ДЕКЕМВРИ 1949 ГОД. с.В Левски

```
Членовете на ЕОПО О.Ф. разглеждайки престъпната дейност на шпионската дейност на бандата тр.костовци решихме те да бъдат осъдени на смърт и незабавно се изпълни тази присъда.

```

## Е.О.П.О. О.Ф.

248 10.ХІІ.49

```
    РЕЗОЛЮЦИЯ

взета на общо работническо събрание на 3.ХІІ.1949 год.
при Д.М.П. “Родопски метал” с Средногорци Смолянско

Работниците и служащите при “Родопски метал” Средногорци, Смолянско, събрани на общо работническо събрание, а така също и миньорите от мина “Страшимир” с.Боево Златоградско, след като научихме за шпионската и предателска дейност на Трайчо Костов и неговата група, които са готвили да забият нож в гърба на нашия народ и да погребат всичките ни придобивки от 9-ти септември 44 г. , като ни хвърлят в ново още по-страшно робство, сме дълбоко възмутени от гнусните дела на тия шпиони и предатели. Нека върху главите им се стовари юмрука на народното правосъдие, налагайки им заслужено най-сурово наказание.
Към тия продажни души и жалки слуги на враговете общочовешки англо-американските капиталисти и подпалвачи на нова война, ние отправяме нашето презрение и погнуса. С такива недостойни за човека приоми на борба може да си служи само една умираща класа отречена от историята и презряна от народа, каквато е буржоазията.
Не ще ни спре нищо по пътя към социализма, основите на който уверено и сега градим, ръководени от чиличената Б.К.П. и О.Ф. под знамето на който още по-здраво ще се сплотим, а на 18 декември ще гласуваме до един с О.Ф. листа. Нека беснеят враговете  на радио Лондон и Америка.
Сърдечен привет на Съветските народи и любимият вожд др.Сталин!
Да живее Ц.К. на Б.К.П. и народната милиция, които разкриха шпионите и техните планове и спасиха народа и страната ни от нови беди!

            За събранието Вангелов - Атанасов

```

## –––––––––––––––––––––––––––––––––-

59 7.ХІІ.49

```
ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БКП

```

ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

```
СТОЛИЧНАТА ПРЕСА

```

Артистите и театралните служители от столичните театри единодушно изразяват възмущенията си от предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата банда и искат за тях най-сурово наказание. Сплотени около народното правителство и под мъдрото ръководство на БКП театралните дейци в София заявяват, че ще дадат всички свои сили за да подпомогнат изграждането на социализма на нашата страна, за създаване социалистическо театрално изкуство. Ще съдействат за още по-здравото укрепване на културните връзки на нашата страна с нашия съюзник и освободител Великия Съветски Съюз.

```
            За събранието: Ст.Великов

```

## секретар на парт. организация на БКП

60

```
                Резолюция

Събранието на артистите и театрални служители от Столичните театри свикани на събрание днес 5 декември в салона на Народния театър, след като изслуша доклада на др.Рубен Леви на тема “Предателската дейност на Трайчо Костов и неговата банда” и Резолюцията на Информбюро, взе следната резолюция:
Артистите и театралните служители изказват своето дълбоко възмущение и погнуса от шпионската и предателска дейност на Трайчо Костов и неговата престъпна банда.
Ние посрещаме с облекчение разкриването на тая  предателска банда - оръдие на Англо-американските империалисти и придатък на Титовата агентура за реставрация на капитализма и откъсване на нашата страна от единня фронт на мира и демокрацията начело с великия Съветски съюз.
Ние заявяваме твърдо, че заставаме още по-единни и сплотени около Димитровския Централен Комитет на Б.К.П, Правителството на Народната Република България начело с др.Васил Коларов, за вярност до смърт на дружбата ни с Съветския съюз.
Ще вложим всички сили и способности за осъществяване мъдрите завети на нашия непрежалим учител и вожд др.Георги Димитров за построяване на социализма в нашата страна.
За предателите на родината искаме най-сурово наказание.
Да живее и крепне Б.К.П. и нейния Димитровски централен комитет.
Да живее Народната Република България.
Да живее вожда и учителя на съветските народи и цялото прогресивно човечество Великия Сталин.

```

82 7.ХІІ.49

О.Р.П.С. – ПРОФДРУЖЕСТВО НА ПОРТИЕРИТЕ УЛ.”ПОЗИТАНО”- СОФИЯ

```
                    ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
                НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

        РЕЗОЛЮЦИЯ

                    За събранието:

                    Председател:М.Йорданова

```

---

90 4.ХІІ.49

О.Р.П.С. -ПРОФДРУЖЕСТВО НА ДОМАШНИТЕ РАБОТНИЧКИ “ПОЗИТАНО” 10 – СОФИЯ  
До  
Главния Прокурор на  
Н.Р.Б.  
Резолюция

```
Днес на 1.ХІІ.1949 год. домашните работнички от ІІ-ра профорганизация при дружеството от гр.София свикани на общо събрание изслушахме доклада за подлата и предателска дейност на изменика и полицейския провокатор Трайчо Костов и неговата банда и с голямо възмущение от неговите долни дела изказваме нашето най-голямо желание, той и съмишлениците му да получат сурово и справедливо наказание.
Няма вина по-голяма от тая да потъпчеш кръвта на хилядите убити от фашистките палачи герои за свободата на нашия народ и през неговото желание да построи за себе си щастливия живот в социалистическа България да подадеш ръка на кървавите от пресна човешка кръв ръце на подпалвачите на нова война. Такова престъпление заслужава най-голямото наказание и ние искаме то да им се наложи.
Ние изказваме нашата голяма благодарност към нашия славен Димитровски Ц.К. на Б.К.П. който проявява голяма бдителност и зорко пази народната свобода от хищната националистическа ръка.
ДА ЖИВЕЕ ДИМИТРОВСКИЯ  Ц.К. НА Б.К.П!
СУРОВО НАКАЗАНИЕ ЗА ПРЕДАТЕЛЯ НА ДЕЛОТО НА СОЦИАЛИЗМА - ТРАЙЧО КОСТОВ И БАНДАТА МУ!

                                                                     От събранието:
                                    /М.Иванова/

```

124 17.ХІІ.49  
Съюза До Държавната  
на Прокуратура  
Бойците против фашизма София

```
Членовете на съюза на бойците против фашизма на Х .р.профорганизация, събрани на организационно събрание на 13.ХІІ.1949 г., в връзка с изборите за народни представители и окръжни съвенвици на 18.ХІІ.49 г. след като изслушахме краткия доклад на др.Д.Г.Дяконов относно предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата банда  от предатели, шпиони и изменици на родината ни, искаме да бъде  извадена най-строга присъда срещу предателя, шпионина и изменника Трайчо Костов и неговите съподсъдими и за всички онези, за които в бъдеще се установи, че имат връзка с горното гнусно предателство.

```

## Секретар-протоколчик: Председател:

149 14.ХІІ.49

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 5.ХІІ.1949 год. съкварталците на ул. “Антим”1 VІІ О.Ф. Район, събрани в домът на Екатерина Драганова на махленско съвещание изслушаха доклад по обвинителни акт срещу предателската група на Трайчо Костов и резолюцията на коминформбюро.
1.След като се изтъкнаха предателските и вражески постъпки на Трайчо Костовци и пораженията в стопанският ни живот присъствуващите единодушно осъждат Трайчо Костовщината у нас и искат най-суровото им наказание.
2.Удобряваме стопанската политика на нашата народна власт и пожелаваме да върви твърдо по пътя начертан от нашия велик вожд и учител - др.ГЕОРГИ ДИМИТРОВ.
3.Ние съкварталците от ул.”Антим”1 заставаме твърдо зад политиката на О.Ф. подкрепяйки безрезервно нашия славен Димитровски Ц.К. обещаваме, че ще отдадем всички сили за разгромяването на врага, където и да се появи той.
4.Като вложим всички сили в изборната борба за 100% победа на О.Ф. и за достойно чествуване на великата 70 год. на нашия вожд ГЕНИАЛНИЯ  СТАЛИН.

```

---

5.ХІІ.49

```
    ТЕЛЕГРАМА
                До Главния прокурор на Републиката
                        Тук

Протестното събрание на хиляда и петстотин служители при централния кооперативен съюз изразява своето възмущение и погнуса от Трайчо Костов и неговата престъпна банда настоява за безмилостна и най-тежка присъда наз разобличените народни врагове декларира безрезервната готовност на цялото кооперативно движение да следва правителстовото и славната Българска комунистическа партия в героичните им усилия за построяване основите на социализма в нашата страна, за мир и вечна дружба с всички свободолюбиви демократични народи начело с великия Съветски съюз.
На позорния стълб предателите, шпионите и вредителите.
Да живее Отечествения фронт и единната по-крепка от всякога…..

```

ДЪРЖАВЕН  
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ  
ПРОФОРГАНИЗАЦИЯ До  
ЦК на БКП  
НС на ОФ

```
                              Главния прокурор на НРБ

Предизборната събрание на служителите при ДЗИ и национализираните презастрахователни дружества от 5 декември т.г. заклеймяват с печата на позора шпионската клика на изменника Трайчо Костов. Заявяваме високо, че нито тая групичка от предатели, нито господарите им във Вашингтон, Лондов и Белград могот да убият нашият ентусиазъм в изграждането на народната държава и преданноста им към правителството на ОФ и БКП, ръководна сила в него.

Искаме безпощадна присъда над групата от гробокопачите на народната демокрация и социализъма, възглавявана от Трайчо Костов, знаменосец на престъпната вражда срещу великия СССР.

                        За служителите при ДЗИ.

```

## Соколов

205 6.ХІІ.49  
ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА  
НАР.Р-КА БЪЛГАРИЯ

```
                    ДО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НРБ                                

```

ЦК НА БКП

```
                    НАЦ. СЪВЕТ НА О.ФРОНТ
                        СОФИЯ

        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 3.ХІІ.949 год. работниците и работничките от текстилна ф-ка “Левски”, свикани на общо събрание, след като изслушахме доклада от директора на ф-ката относно гнусния заговор на империалистическите агенти у нас кликата на Трайчо Костов,

        РЕШИХМЕ

Възмутени сме от гадното предателство на Трайчо Костов и сие, които са замислили пъкленият заговор да унищожат физически учителя и вожда на българския народ др.Димитров. Да откъснот нашата родина и я прикрепят към колесницата на експлоататорите капиталисти за вечно робуване на работническата класа. Възмутени сме от всички ония съботьори и диверсанти, които чрез замисленият заговор искаха да хвърлят нашата родина в нечувана вътрешна борба и кланета.
Ние искаме най-строго наказание за народните предатели и диверсанти, абсолютно никакво снизхождение към народните врагове. Ние заявяваме , че стоим здраво на поста си зад верният Ц.К. на Б.К.П. Правителството и О.Фронт. Ние също заявяваме, че на 18.ХІІ.т.г. до един ще гласуваме с бюлетината на О.Фронт, за позор на враговете и за щастие на трудещите се у нас.
Да живее Ц.К. на Б.К.П. да живее Правителството на Нар.република България, начело с др.Коларов.
Да живее Отечественият Фронт.

                    Пред.Проф. ком.:

```

## /Д.Баларев/

258 10.ХІІ.49г.  
ТЕЛЕГРАМА

ДО ДРУГАРЯ ПРОКУРОР  
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД  
СОФИЯ

```
7 дек.1949 год.
Членовете на ДСНМ след като разгледаха престъпната дейност на бандита Костов и неговата шайка решиха да бъде осъден на смърт и да последва незабавно й испълнение.

```

## Д.С.Н.М.

260 10.ХІІ.49  
ТЕЛЕГРАМА

```
                    ДО ДРУГАРЯ ПРОКУРОР
                    НА ВЪРХОВНИЯ СЪД
                    СОФИЯ

7 Дек.1949 год.
    Членките на Б.Н.Ж.С. след като разгледахме престъпната дейност на шайката Тр.Костовци решихме да бъдат осъдени на смърт и незабавно да се изпълни тази присъда.

                            Б.Н.Ж.С.

```

283

```
    Днес на 30 ноември 1949 година съдебните служители от Областни и Околийски съд, прокуратурата, Съдия иследовател и Съдия изпълнител, събрани в залата на Областния Съд, след като изслушаха краткия доклад по обвинителния акт на ТРАЙЧО КОСТОВ единодушно приехме и гласувахме следната

                РЕЗОЛЮЦИЯ

    1/Осъждаме дейността на Англоамериканския империализъм насочен срещу народната власт и националната независимост, чрез организиране на шпионски групи в вътрешността на Народна Република Бългаия за откъсването и от лагера на мира и социализма и пресъйденяването и към Англоамериканския империализъм.
    2/Осъждаме шпионската агентура на Англоамериканския империализъм – ТИТО, ЖИЛАСТ, РАНКОВИЧ, КАРДЕЛ и др., които чрез своите агенти Трайчо Костов и др. в България, са целяли откъсването на България и конкретно на Пиринския край от Мкедония, от лагера на мира и демокрацията начело с Великия Съветски Съюз , присъйденяването и към Югославия и нареждането и в лагера на Англоамериканския империализъм.
3/Верни на клетвата дадена пред тленните останки на др. ДИМИТРОВ като един застанали зад Ц.К. на БКП и стоим твърдо на страната на лагера на мира и социализма начело с Великия Съветски Съюз и ще водим решителна борба против империалистическите подпалвачи  на нова война начело на които стои Англоамериканския империализъм и неговите слуги - Тито, Трайчо Костовци и др.
4/Искаме смъртно наказание на Трайчо Костов и неговите колеги, шпиони посочени в обвинителния акт, които с своята предателска дейност са искали да продадат националната независимост и наредят България в лагера на подпалвачите на готвящата се нова империалистическа война.
5/Изказваме своята признателност на В.К.П./б/ е Великиь СТАЛИН които с своята прозорливост ни помогна и спаси от хауса на гражданската война и гарантира спокойствието на народа ни и неговата национална независимост. Заявяваме, че ще работтим за разширяване и заякчаване на вечната Българосъветска дружба и не ще позволим враговете да ни разделят.

```

## ЗА СЪБРАНИЕТО:

284 София – Върховния съд

```
            Резолюция

Служителите при градския народен съвет съвместно с тия при ОСП ХОРЕМАГ свикани на събрание днес 30.ХІ.949 год., по повод предадения по радио София обвинителен акт срещу предателите и изменниците на Българския народ начело с ТРАЙЧО КОСТОВ и след изслушване доклада на др.Пандо Биков в връзка с горното взе следната

        РЕЗОЛЮЦИЯ

```

1.Порицаваме най-остро предателската и шпионската дейност на Англоамериканските агенти – Трайчо Костов и Сие целящи да откъснат България от лагера на демокрацията начело с ВЕЛИКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ и да го хвърлят отново във политическо, економическо и духовно робство в лапите на империализма.  
2.Бидейки на южната ни граница – граница между двата лагера ние заставаме още по-твърдо на позициите на Демократичните народи, които водени от ВЕЛИКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ са в непрестанна борба за траен мир, като още повече заостряме нашата бдителност срещу народните врагове.  
3.Искаме смъртни присъди на народните предатели.  
4.Заставаме още по-здраво зад ДИМИТРОВСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА БКП и декларираме, че на 18 Декемврий всички до един ще гласуваме за листата на Отечествения фронт.

## За събранието Ангел Гущанов

305 12.ХІІ.49

```
            Резолюция

Другарите от Б.Е.Н.О.П.О УЛ.”Екз.Йосиф” тройка №19 събрани на махлянско съвещание разгледахме обвинителния акт но Трайчо Костов, в който се разкрива неговата предателска и шпионска дейност спрямо Народната Република България. Събранието порицава предатела Трайчо Костов заради гнусната му шпионска дейност спрямо българския народ и иска да ме бъде възложено най-строго наказание.

                    За събранието: 1.
                                  2.Д.Воденичаров

```

## 3\. Попова

325 15.ХІІ.49

```
                До 
                Главния Прокурор на Народната
                Република

                До Върховния съд на Народната 
                Република

                и Националния съвет на Отечествения
                                            фронт

Членовете на 115 Е.Н.П.О. - ІV -ти район - Квартал “Зоологическа градина”, събрани на организационно събрание на 11.ХІІ.1949 год по повод положението на членът на организацията - народен враг и предател Георги Петров и неговата другарка, изслушаха направения доклад по процеса на Трайчо Костов и участието на Георги Петров в предателското дело на народните врагове.
След като събранието констатира, че Георги Петров е проникнал в редовете на организацията с груби  кариерстически цели, че е бил лесно завербуван като отявлен враг на правилната политика на О.Ф. за дружба със Съветския Съюз, че е прокарвал дълбока вражеска и противонародна шпионска и вредителска дейност в услуга на враговете на мира и демокрацията - англоамериканските империалисти, същото единодушно намира, че местото на подобни предатели не може да бъде в редовете на организацията на Е.О.П.О. и че отношението към тях трябва да бъде такова на безпощадна ликвидация в духа на законите на страната.
Събранието намира, че при сегашната международна обстановка трябва да се заостри до най-висока степен бдителността срещу проявите на всички скрити врагове на народа.
Вземайки предвид изнесените факти за огромното значение, което ще има присъдата срещу предателя и шпионина Георги Петров, събранието реши да бъдат изключени Георги Петров и неговата съпруга Донка Г.Петрова от редовете на организацията и настоява за смъртна присъда срещу народните врагове.

            За събранието    Председател:

```

## Секретар:

356 13.ХІІ.49

```
                            ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
                            ПРИ ВЪРХОВНИЯ СЪД - Н.Р.Б.
                            ТУК

                РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес на 5.ХІІ.1949 год се състоя събрание на ІІІ-а профорганизация, при профдружеството на Портиерите, на което бе изнесено доклад в връзка с процеса на Трайчо Костовата банда от др.Христев.
Който доклад бе изслушан от членовете на портиерските работници при ІІІ-а профорган. С голямо внимание, като останахме дълбоко възмутени  от подлите замисли и шпионска дейност, с която целеше да откъсне нашата страна от Съветския съюз и страните с Народна демокрация, даже и да посегне на живота на покойния вожд и учител на трудящите се в нашата страна др.”Георги Димитров”, с обещаната му помощ от предателя на Югославските Народи - Тито, Кардел и др.
За което ние изказваме благодарност към Димитровския Ц.К. на Б.К.П. за навременната бдителност и откриването на шпионската дейност на Трайчо-Костовата банда, с което предотврати опасността която готвеше Трайчо Костов и неговите сътрудници.
Ние Портиерските работници от ІІІ-а профорганизация изкаме най-сурово наказание, да се наложи на Трайчо Костов и неговата банда, като обещаваме че ще засилим бдителността и сплотим под знамето на О.Ф.

```

## За събранието:

356а 13.ХІІ.49

О.Р.П.С. ПРОФДРУЖЕСТВО НА ПОРТИЕРИТЕ – СОФИЯ

```
        Резолюция

Днес 7.ХІІ.1949 год.общоселското събрание на Ангелари - Тервелско, след като изслуша доклада на др.Ганчо Димитров Радев - представител на О.К. ОФ Тервел - прие единодушно следната резолюция:
1.Да изнесем стопроцентово възложения ни наряд зърнени храни
2.Искаме най-тежко наказание на участниците от противодържавния заговор - с главен виновник предателя Трайчо Костов.
3.Обещаваме да дадем всички усилия за бляскавата изборна победа на О.Ф. на 18 декември.
4.Обещаваме да спечелим съревнованието  обявено от нашата околия на Толбушка, Н.Пазарска и Карловска  околии.

                    За събранието:

```

## Б.Иванов

357 13.ХІІ.49

О.Р.П.С. ІV-А ПРОФОРГ. ПРИ ПРОФДРУЖ. НА ПОРТИЕРИТЕ – СОФИЯ

```
                    ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
                НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес на 7.ХІІ.1949 год. се състоя събрание на ІV-а профорганизация, при профдружество на портиерите, на което събрание зр.Христев, изнесе обстоен доклад, в връзка с процеса на Трайчо Костов и неговата шпионска и предателска банда.
След като изслушахме доклада за подлата дейност на Трайчо Костовата банда, ние Портиерските работници сме дълбоко възмутени от шпионската му дейност, с която целеше да откъсне нашата страна от Великия Съв.Съюз и от страните с Народна Демокрация.
За което ние изказваме голяма благодарност на Димитровския Ц.К. на Б.К.П. за голямата бдителност и навременно откриване на шпионската дейност на Трайчо Костов и бандата му, която даже имаше за цел, да посегне на живота на покойния др. “Г.ДИМИТРОВ”.    
Ние портиерските работници от ІV-а профорганизация искаме да се наложи най-суровото наказание на предателската и шпионска банда на чело на която е Трайчо Костов, ние обещаваме че ще бъдем още повече единни и сплотени, под знамето на О.Ф. и увеличим бдителността.

        ДА  ЖИВЕЕ ДИМИТРОВСКИЯ Ц.К. на БКП.

```

ДА ЖИВЕЕ ДРУЖБАТА НИ С ВЕЛИКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ, НАЧЕЛО С ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ И ВОЖД НА  
ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО ДР.СТАЛИН.

```
        За събранието:

```

## /Д.Н.Сираков/

358 8.ХІІ.49

О.Р.П.С. ПРОФДРУЖЕСТВО НА ПОРТИЕРИТЕ – СОФИЯ

```
                    До Главния Прокурор
                при Върховния съд - Н.Р.Б.
                        Т у к

```

Резолюция

```
Днес на 6.ХІІ.949 год. се състоя събрание на ІІ-а профорган. При профдружество на портиерите на което бе изнесен доклад в връзка с процеса на Трайчо Костов и неговата банда, от др.Христов, който доклад бе изслушан от членовете на Портиерските работници при ІІ-а профорганизация, с голямо внимание, като останахме дълбоко възмутени от делата на Трайчо Костов и неговите сътрудници, които са вършили шпионска дейност и предателство, с която си дейност целеха да откъснат нашата страна от Съв. Съюз и страните с Народна демокрация, като е присъединят на колесницата на империализма, даже са имали замисли да посегнат върху живота на покойния вожд и учител на трудящите се в нашата страна др. “ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”, като за целта , предателя на Югославските Народи Тито, им обещал неговата помощ.
За което ние портиерските работници от ІІ-а профорганизация изказваме голяма благодарност към Ц.К. на Б.К.П. за проявената голяма бдителност и навременното откриване на шпионската банда на Трайчо Костов, с което се предотврати опасността която готвеше Трайчо Костов за нашата страна.
Ние портиерските работници от ІІ-а профорганизация, искаме най-суровото наказание да се наложи на предателската шпионска клика на Трайчо Костовата банда, като обещаваме че ще засилим бдителността и сплотим под знамето на О.Ф.

                            За събранието:

```

## /Васил Благоев/

359 13.ХІІ.49

О.Р.П.С. – Профдружество на домашни работнички “Позитано” 10 – София

```
                    До Главния Прокурор
                при Върховния съд - Н.Р.Б.

    Резолюция

Днес на 7.ХІІ.1949 год. домашните работнички от І-ва и ІV-та профорганизации при профдружеството от София свикани на общо събрание изслушахме доклада на др.Фроска Бонева за подлата и предателска дейност на изменика Трайчо Костов и неговата банда и с голямо възмущение от неговите долни дела изказваме най-голямо желание, той и съмишлениците му да получат сурово и справедливо наказание.
Тази гнусна банда, която си беше поставила за цел да унищожи физически ръководителите на нашия народ и преди всичко нашия покоен и незабравим вожд и учител ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ се откъсне нашия народ от дружбата с ВЕЛИКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ и страните с народна демокрации и да го присъедини към лагера на империализма.
Няма вина по-голяма от тая да потъпчеш кръвта на хилядите убити от фашистките палачи герои за свободата на нашия народ и през неговото желание да построи за себе си щастлив живот в социалистическа България, да подадеш ръка на кървавата от прясна човешка кръв ръка на подпалвачите на нова война.
Такова престъпление заслужава най-голямото наказание и ние изкаме то да им се наложи.
Ние изказваме нашата голяма благодарност към нашия славен ДИМИТРОВСКИ Ц.К. на партията, която проявява голяма бдителност и зорко пази наподната свобода от хищната националистическа ръка.
ДАЖИВЕЕ ДИМИТРОВСКИЯ Ц.К. НА Б.К.П.
СУРОВО НАКАЗАНИЕ ЗА ПРЕДАТЕЛЯ НА ДЕЛОТО - ТРАЙЧО КОСТОВ И БАНДАТА МУ!

                    За събранието:
                            /Мария Маринова/    

```

---

387

Народен съюз за спорт и техника – Градски съвет – София

```
                    София, 7 декември 1949 год.

                Тук - ЦК на БКП - копие - Прокуратура на
                    Народната Република България

Другари,

Ние, работниците членове на профорганизацията при Градския съвет Спорт и техника след като изслушахме кратък доклад за предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата тбанда, заявяваме:
Изказваме дълбоката си благодарност към ЦК на БКП за проявената бдителност към народните врагове. Ние сме дълбоко убедени, че само по пътя на нерушимата дружба с Великия Съветски Съюз ще запазим нашата национална независимост. На 18 декември - деня на изборите и в чест на рождения ден на вожда и учителя на прогресивното човечество др.Сталин, гласувайки до един за Отечествения фронт ще нанесем още един съкрушителен удар върху предателите на Родината.
Сплотявайки се още по-здраво около ЦК на БКП и нашето народно правителство ние искаме да се наложи най-сурово и тежко наказание на мръсната и предателска клика на Трайчо Костов.

```

## ГОСТ

402  
ТУК – ЦК на БКП  
Копие: ТУК – Прокурора на НРБ  
Копие: ТУК – Редакцията на в.”Работническо дело”

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

Войниците от поделение 6000 - София, събрани на митинг по случай излизане обвинителния акт срещу групата продажници и шпиони на Тр.Костов гласува и одобри следната резолюция:
След като изслуша доклада на др. Подпоручик Григоров, за предателската дейност на Тр.Костов и групата, с дълбоко възмущение порицава противонародната дейност, заклеймява дейноста на групата предатели и слуги на хищническия империализъм, продали се за 30 кървави сребърника.
ОБЕЩАВАМЕ,да засилим своята революционна бдителност, да сплотим редовете си около славния ЦК на БКП, който мъдър и всепризнат вожд бе др.Г.Димитров.
ОБЕЩАВАМЕ,  в чест на 70 годишнината на др.СТАЛИН да усвоим до съвършонство военното дяло и се подготвим като добри бранители на строящия се социализъм.
За народните врагове от кръга на Тр.Костов събранието иска най-строго наказание и народно възмездие.
СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ! СВОБОДА И ЩАСТИЕ НА НАРОДА!

```

## За събранието: Узунов

425 ДО  
ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА НА Н.Р.БЪЛГАРИЯ

```
    Другари,

Ние членовете на профорганизацията в Софийската духовна семинария на специално събрание изслушахме доклад за дейността на ТРАЙЧО КОСТОВ и неговата престъпна група и сме погнусени от тяхното предателство, шпионаж и всестранно вредителство, затова поздравяваме народното правосъдие за изправянето им пред съда на народа и искаме да се наложи най-строго наказание на тези продажни агенти на престъпника Тито и на неговите господари империалистите от Англия и Америка.

                Председател:
                     За събранието:

```

## Секретар:

---

426 9.ХІІ.49

```
    Другарю главен прокурор,

Ние, най-малките защитници на нашата скъпа република България, се възмущаваме от подлото предателство на Трайчо Костов и неговата банда. Искаме тези предатели да се накажат най-строго.
Ние обещаваме, че ще следим неприятеля на всяка стъпка, ще го търсим в нашите редове, в своя другар.
Другарю прокурор, ние още веднъж Ви молим да бъдат наказани.

                        Септемврийчета
                        дружинка “Левски”
                        ХІХ у-ще София

```

---

428 9.ХІІ.49

```
                Резолюция

До Главната прокуратура на Народна Република България

1.Разглеждайки подлите престъпни деяния на шпионската Трайчо Костова банда, жителите на кв.Малашевци, настояваме за справедлива присъда - смърт на Трайчо Костов и неговата компания.
2.Обещаваме че ще заострим още повече нашата революционна бдителност с всички сили ще подпомагаме нашето народно правителство, правосъдие и народна власт, за издирването и заляването на предателите, шпионите и диверсанти.
3.Да пребъде дружбата ни с великия Съветски съюз. Да живее великия учител и вожд на нашия народ и на цялото прогресивно човечество др.СТАЛИН.
С блескава изборна победа на 18 декември ще нанесем нов удар на нашата вътрешна реакция и подпалвачите на нови войни.

От събранието кв. Малашевци - ІІ район -София

```

## 5 декември 1949 г.

459 9.ХІІ.49

До Ц.К. на Българската Комунистическа Партия  
копие: Главната Прокуратура на Републиката  
копие: Вестник “Отечествен фронт”

```
Присъствуващите на жилищната конференция  в ж илищния дом - Г.С. “Ралица” - бул. “Генер.Вл.Заимов” № 54, след изслушване доклада в връзка с процеса на предателите от кликата на Трайчо Костов, изказваме възмущението и презрението си от тяхната вредителска и шпионска дейност, насочена срещу благополучието на целия  български народ.
Изказваме същевременно с това горещата си благодарност на Димитровския Ц.К. на Българската комунистическа партия и на Главната прокуратура на Републиката - неуморния страж над съдбините на българските граждани от всяко престъпно посегателство, за разобличаването и обезвредяването на тази предателска банда.
Едновременно с това заявяваме, че сплотени под знамето на Отечествения фронт, ние ще засилим нашата бдителност и ще работим неуморно за пълната изборна победа на Отечествения фронт на 18 декември, което ще бъде последния съкрушителен удар за външната и вътрешна реакция.

                        За конференцията:

```

## К. Караваневски

488  
До др.Главен Прокурор  
на Народната Република България  
Тук

```
            Резолюция

на Профгрупа при Д-во Алианс Франсез по предателската дейност 
на бандата на Трайчо Костов

Профгрупата при Д-во Алианс Франсез, събрана на извънредно заседание днес, вторник, 6 декември 1949 г., след като изслуша краткия доклад от секретаря на профгрупата, взе единодушно следната резолюция:
Настоява за строго и безпощадно наказание на продажниците на народните интереси и агенти на англо-американския империализъм.
Изказва отвращението си от гнусния план на трайчокостовци да се посегне на любимия вожд и учител на българския народ др.ГЕОРГИ ДИМИТРОВ.
Изказва признателност на Централния комитет на БКП и Отечествения фронт, която ни води към социализъм и вечна и ненарушима дружба с Великия Съветски Съюз.
За блестяща изборна победа на 18 декември, която ще нанесе съкрушителен удар на вътрешните и външни врагове!

                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪБРАНИЕТО:

```

## София, 6 декември 1949 г.

493  
ДО ЦК НА БКП  
ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА НА  
НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  
ДО РАДИО СОФИЯ, В.”ТРУД” И  
“РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО”

```
450 работници и служители при Държавно издателство “Народна просвета” изказваме нашето презрение към отвратителната и престъпна Трайчокостовска клика.

        НИЕ ИСКАМЕ:
Народното првосъдие да издаде най-строга и безпощадна при съда за предателите и шпионите на Работническата класа и Родината ни.

        НИЕ ЗАЯВЯВАМЕ:
Че стоим здраво зад железния Димитровски ЦК и се възхищаваме от неговата бдителност и твърдост.
Ще засилим нашата революционна бдителност, където и да се намираме.
Ще разобличаваме всеки опит за увреждане дружбата ни с Великия и непобедим Съветски съюз.
На шпионите и предателите и тяхните англо-американските господари отговоряме - ще заработим още по-упорито и ентусиазирано за изпълнение на поставените ни задачи за бляскава изборна победа с листата на ОФ - за изпълнение поетите обещания пред нашия любим Вожд и покровител, покровител на трудещите се от целия свят - др.Сталин за изпълнение на 5-годишния стопански план и построяване на социализма в нашата страна.
Да живее изпитаната БКП - ръководител на ОФ и победите на българския народ!
Да живее нерушимата дружба със Великия Съветски съюз!
Да живее защитника на мира и социализма зр.Сталин!

```

499 6.ХІІ.49

```
        телеграма

Служителите при Индустриалимпорт посрещат с възмущение и погнуса предателските планове на англоамериканския шпионин Трайчо Костов и неговата банда стоп те настояват на същите да се наложи най-сурово наказание стоп същевременно те заявяват че от своя страна най-добър отговор ще дадат на вдъхновителите на всички шпиони и предатели като още по-здраво се сплотят зад ръководството на героичната БКП и водят непрестанна борба за изпълнение заветите на другаря Димитров стоп
Смърт на предатемите и техните вдъхновители
Да живее ЦК на героичната БКП
Да живее ВКП/б/ и Великия Сталин
Да живее НС на ОФ

```

Членовете на профорганизацията при Индустриалимпорт

---

510 7.ХІІ.49

```
                        До
                    Главния Прокурор на Н.Р.
                Копие: До Ц.С на О.Р.П.С.

        Резолюция

Днес 6.ХІІ.1949 г.членовете на профгрупата при Дневни детски ясли №5, се събраха на извънредно протестно събрание, на което след като изслушаха доклада на др. Председател Димитър Танчев “Изменици на социализма” и след сстаналите изказвания пропити с отвращение и омраза към народните врагове, гласуваха единодушно следната резолюция:
Ние членовете на прогрупата при Дневни детски ясли №5, с тежка и дълбока ненавист заклеймяваме народните предатели начело с изменика Трайчо Костов и единодушно се присъединяваме към общата всенародна вълна от негодувание, издигайки глас за най-тежко и справедливо наказание на дезертьорите в лагеря на империализма и подпалвачите на нова война.
От друга страна, ние поздравяваме гениалния Димитровски Ц.К на героичната Б.К.П. за проявената остра бдителност за навременно откриване предателското гнездо и осуетяване опита за връщане нашата скъпа и обична родина в лагера на презрения и порочен капитализъм.
В навечерието на изборите за Народни Представители, Окръжни Съветници и в чест на 70 год. на Великия Световен вожд и учител др.Сталин, ние служителите при дневни детски ясли №5 обещаваме че ще приобщим своите усилия към всенародното движение за пълна изборна победа - победа на Мира, народна демокрация и социализъм.
Срещу опитите на външните и вътрешни врагове ние ще противопоставим нашата вярност към Ц.К. на Б.К.П. нашата любов къв Великия наш двоен освободител -непобедимия С.С.С.Р. нашата упоритост за изпълнение заветите на др.Георги Димитров.
На позорния стълб народните врагове!
На борба за окончателно изкореняване предателския национализъм.
Напред към построяване СОЦИАЛИЗМА В НАШАТА СТРАНА.

Председател:                                           Секретар:

6.ХІІ.1949 г.
София

```

Народен съюз за София 14 декември 1949 г.  
Спорт и техника  
ТУК – Председателя на Върховния съд  
на Републиката

```
Другарю,

Инструкторите по парашутизъм при Народния съюз за спорт и техника на своята втора национална конференция по отчитане резултатите от извършената работа през изтеклата година и начертаване на бъдещите задачи, изказва своето най-дълбоко възмущение от предателската, шпионска и подривна дейност на Трайчо Костов и бандата му.
От името на парашутистите и парашутистките в нашата страна искаме най-строго наказание за предателите на нашата Родина.
На позорния стълб предателите и шпионите от типа на Трайчо Костов!

```

## За конференцията:

590 8.ХІІ.49  
До Главния Прокурор  
на НРБ  
др.Димитър Георгиев  
София

```
                РЕЗОЛЮЦИЯ

Ние кварталците от ул.Раковски и Левски събрани на махленско съвещание след като изслушахме доклада по обвиненията на шпионската банда на Трайчо Косотв, изказваме най-гневното си възмущение от престъпните им дела, да ни откъснат от братския Съветски Съюз и ни въвлекат в водите на англоамериканския империализъм. Да ликвидират нашия любим учител и вожд др.Георги Димитров.
Одобряваме взетите мерки за съденето им и искаме най-строго наказание на всички подсъдими.
Ние още по-здраво се нареждаме под знамето на ОФ и ръководящата БКП, ще засилим нашата бдителност и ще бъдем безпощадни разобличители на народните врагове.
Обещаваме, че непоколебимо ще вървим с Великия Съветски Съюз и вожда на цялото прогресивно човечество др.СТАЛИН.
Обещаваме, че на 18 декември до един ще гласуваме за единната ОФ листа начело на която стоят изпитаните борци в окръга ни за траен мир, благоденствие и социализъм.

```

## За събранието: Дим.Овчаров

592 8.ХІІ.49

```
                Резолюция

взета от избирателите в ХVІІІ Район на ул.”Карагьозов” на махленско събрание - 5 дек. Т.г.

Днес, 5 дек. т.г., група избиратели от ХVІІІ  ОФ? Райони живущи на ул.”В.Карагьозов” разгледахме обвинителния акт срещу  бандата на Трайчо Костов. Сега е разкрита изцяло пристъпната и предателска дейност на Трайчокостовци. Под формата на федерация са искали да присъединят Българие към Югославия с цел да ни откъснат от СССР и ни присъединят  заедно с Югославия към блока на империалистите. Следователно за нас е ясно, че Трайчокостовщината не е нищо друго освен Титовщина на българска почва. Особено дълбоко сме възмутени от решението на предателите да убият вожда на бълг.народ др.Г.Димитров.Ето защо ние единодушно решихме:
1.Поздравяваме нашето нар.правителство и БКП за днешното издирване и заляване на престъпниците.
2.Настояваме за най-строгото им наказание.
3.Стоим твърдо под знамето на О.Ф. и ръководството на БКП - за вечната дружба с СССР и за изпълнението на 5-годишния народостопански план.
4.Обещаваме всички до един на 18 дек. да гласуваме за единната листа на О.Ф.
                        За събранието:

```

---

595 8.ХІІ.1949 г.

До  
Главния Прокурор  
на Народна република  
България

Резолюция

Днес на 4.ХІІ.949 год. съмахленците от ул.Славянска , събрани на махленско съвещание, след като изслушаха доклада и също така узнали от публикувания обвинителен акт за предателската дейност на Трайчо Костови, изказват своята погнуса към подлото дело на народните изменици и искат най-строго наказание за престъпниците.  
Съмахленците изказват своята готовност, да дадът всички свои сили за пълна изборна победа на О.Ф. и да изпълнят заветите на нашия безсмъртен вожд и учител др.Георги Димитров, който има най-голяма заслуга за предотвратяване на пъклените планове на платените чужди агенти и шпиони в нашата страна.  
Ще пазим дружбата с Великия Съветски съюз.

```
    За махленското съвещание:

```

## М.Стойчева

Момчилградска околия, Мишевска община

360 8.ХІІ.49

```
            Резолюция

Днес 2 декември 1949 година жителите на с.Щерна Мишевска община, Момчилградка околия, събрани на общо селско събрание на което присъстваха 46 члена и след изслушването на др.докладчик Борис Георгиев Дюкянджиев чрез гласуване единодушно взехме следната резолюция.
1.Одобряваме проекто листата за окръжни съветници и народни представители.
2.Искаме най-строга присъда да се даде на Трайчо Костов “смърт” и неговите сътрудници.
3.Порицаваме остро Тито и неговата клика, който отдели  Югославския трудящ се народ от Съветския съюз и страните с народни демокрации и го тласна в лагера на империалистите.
4.Изявяваме най-голяма благодарност на др.Сталин и на Великия Руски народ двоен освободител на Бъргарския народ.
5.Одобряваме комюникето на Информбюро.
6.В чест на изборите обещаваме, че ще пасталираме тютюна предсрочно в определен срок като  изчистим всички негодни листа.

Смърт на Фашизма и подпалвачите на нови войни.

```

## За събранието Мустафа Юзеиров Мустафов

361 8.ХІІ.49

```
            Резолюция

Днес 2 декември 1949 година жителите на с.Велишане Мишевска община Момчилградка околия, събрани на общо селско събрание на които присъстваха 46 члена и след изслушването на др.докладчик Юмер Мехмедов Шабанов чрез гласуване единодушно взехме следната резолюция.
1.Одобряваме проекто листата за окръжни съветници и народни представители.
2.Искаме най-строга присъда да се даде на Трайчо Костов и неговите сътрудници.
3.Порицаваме остро Тито и неговата клика, които отделиха трудящия се Югославски народ от Съветския съюз и страните с народни демокрации.
4.Одобряваме комюникето на Информбюро.
5.В чест на изборите обещаваме, че ще пасталираме тютюна пресрочно и ще изчистим всички негодни листа.

Смърт на Фашизма и подпалвачите на нови войни.

```

## За събранието Мюмюн Мехмедов Шакиров

362 8.ХІІ.49

```
            Резолюция

Днес на 2 декември 1949 година жителите на с.Житорник Мишевска община, Момчилградса околия, се събраха на общоселско събрание на което присъстваха        -          члена след изслушване на докладчика присъстващите взеха следната резолюция.
1.Одобряване проекто листата за окръжни съветници и народни представители.
2.Да се осъди най-строго продажника на нашата родина Трайчо Костов, и неговите сътрудници.
3.Обещаваме най-тържествено, че всички до един ще гласуваме за О.Ф. и ще пасталираме тютюните в най-скоро време.

```

## Смърт на подпалвачите на нови войни.

376 8.ХІІ.49 г.

```
        Резолюция
Днес на 2 декември 1949 година жителите на с.Търновци Мишевска община, Момчилградса околия, се събраха на общоселско събрание на което присъстваха  96 члена след изслушванена докладчика присъстващите взеха следната резолюция.
1.Одобряване проекто листата за окръжни съветници и народни представители.
2.Да се осъди най-строго протажника на нашата родина Трайчо Костов, и неговите сътрудници.
3.Обещаваме най-тържествено че всички до един ще гласуваме за О.Ф. и ще пасталираме  и денкираме тютюните в най-скоро време.

Смърт на подпалвачите на нови войни.

```

## За събранието Илияз Юсеинов Хасанов

377 8.ХІІ.49

```
            Резолюция

Днес на 2.ХІІ.949 год.вечерта жителите на село Църквица об.Мишевска ок.Момчилградска събрани на общоселско събрание на което присъствуваха 48 души, след изслушване на другаря докладчик /Виктор Андреев Тодоров/ чрез гласуване единодушно взема следната резолюция.
1.Одобряваме утвърдената листа за народни представители и народни съветници.
2.Искаме най-строга присъда /смърт/ на шпионина Трайчо Косотв и неговите сътрудници, чужди агенти на англо американския империализъм, които с своята подла политика се строиха да откъснат нашата страна от Великия Съветски Съюз и я тласнат в лагера на империализма.

СМЪРТ НА ПОДПАЛВАЧИТЕ НА НОВА ВОЙНА.    

```

## За събранието Адем Фейаулов Шакиров

378 8.ХІІ.49

```
    СОФИЯ

```

ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА Б.К.П.  
КОПИЕ: МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ  
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА О.ФРОНТ  
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

```
    РЕЗОЛЮЦИЯ

На 2 декември 1949 година жителите на Мишевската община Момчилградска околия се събраха на общоселско събрание на което присъствуваха над 600 души мъже и жени. След като бе разгледан обвинителния акт срещу шпионина ТРАЙЧО КОСТОВ и НЕГОВИТЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИ събранието чрез гласуване единодушно прие следната

        РИЗОЛЮЦИЯ       
1.Искаме най-строга присъда “СМЪРТ” на предателя Трайчо Костов и неговите сътрудници, чужди агенти на англоамериканския империализъм които с тяхната подла политика се стремели откъсването на нашата страна от Великия С.Съюз и я тласнат в лагера на империализма.
2. Порицаваме титовата клика които отделиха Югославския трудящ се народ от С.Съюз и страните с народна демокрация и го хвърлиха в лапите на англо-американския империализъм.
3.Изявяваме най-голяма благодарност на другаря СТАЛИН и Съветските народи за указаната ни политическа и стопанска помощ.
4.Одобряваме изцяло комюникето на Информбюро.
5.Изказваме нашата искренна благодарност на Димитровския централен комитет на Б.К.Партия за навременното разскриване шпионската банда Костов.
6.Жителите на Мишевската община обещаваме най-тържествено, че ние сплотени под ръководството на Б.К.Партия всички до един да гласуваме за листата на О.Фронт и ще пасталираме тютюна качественно до 30 т.м.
СМЪРТ НА ПОДПАЛВАЧИТЕ НА НАВИ ВОЙНИ.

            За събранието:

```

## /Бейтула Файзулов Мехмедов/

12.ХІІ.49

```
        Резолюция

            До Националния съвет на Отечествения фронт

                        копие:

```

Главния прокурор на народната република

```
                        копие:
        Ц.К. на Българската комунистическа партия

                        София

Ние селяните от с.Гол.Раковица Новоселско събрани днес 9.ХІІ.49 г. на публично събрание след като изслушахме доклада по обвинителния акт но Трайчо Костов се възмощаваме от неговите шпионски дела и заедно с нето и от делато на неговата банда в лицето на Стефанов, Павлови и др. и искаме най-строгото и сурово наказание на предателите. Ние изказваме благодарност на ЦК на БКП за навременното разкриване на намеренията на тази шпионска банда, която е искала да ни продаде на англоамериканците за шепа леща, и да ни откъсне от Великия Съветски съюз и от Великия Сталин. Ние вярваме в ЦК на БКП и обещаваме, че на 8.ХІІ.т.г. до един ще гласуваме за листата на Отечествения Фронт за пълна победа над враговете на нашата родина.

6.ХІІ.1949 год.                         1.Председател:
с.Гол.Раковица                                                Спас В.Спасов
ок.Новоселска            

```

## За събранието:

Кърджалийска околия

451 9.ХІІ.49

```
        Резолюция
Турското население в с.Звъника Бойновска общ. Кърджалийска околия, което много добре помни ужасите през Черното фашистко робство, днес 2.ХІІ.1949 год. Присъствуваха /42/ мъже и /31/ жени, всичко /73/ души жители от всичките махли на селото, взе следната резолюция.

```

Одобрява резолюцията на Комин форма.  
Гарантира 100% успех в изборите на 18.ХІІ. за нар. представители и окръж.съветници.  
Обещаваме, че ще се включи в стопанския план на страната, по следния начин.  
На временно елпизиране и денкиране на тютюните.  
200% изпълнявам наредбата за дълбока оран и залесяването.  
Изказваме благодарност на Б.К.П. за усилията по разкриване и демаскирането бандата на Трайчо Костов.  
Да живея и пребъде делото на безсмъртния наш Учител др.Георги Димитров  
Да живее О.Ф.

## От Комитета при събранието

453 9.ХІІ.49 г.

Резолюция  
Днес на 1.ХІІ.1949 год. населението на с.Каменарци, Кържалийска околия събрано на общо селско събрание, след като изслуша доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов предател и шпионин и неговата банда взе следната резолюция.  
1.Одобрява резолюцията на коминформа.  
2.Обещава, че до края на този месец ще пасталира и денкира тютюна.  
3.Също така обещава, че до 7 т.м. ще преизпълнят плана по залесяването.  
4.Дълбоката есена оран ще преизпълнят с 200% до края на този месец.  
5.Обещаха, че ще гласуват всички на изборите които ще се произведат на 18 т.м. и то 100% на О.Ф.листа.  
6.Поздравлява и изказва искрена благодарност на Централния комитет на Б.К.П. за разкритието на Трайчо Костов и неговата банда.  
7.Също така изказва искрена благодарност на С.С.С.Р. и другаря Сталин, който подпомогна за откриването на Трайчокостовата банда.  
8.Обещаха, че винаги ще работят от сърдце за преизпълнението на тазгодишния народостопански план.

## За събранието: Делчо Петров

454 9.ХІІ.49

Резолюция

```
Днес 2.ХІІ.1949 год. населението на с.Тополчане, Кържалийска околия събрано на общо селско събрание след като изслушаха доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов предател и шпионин и неговата банда взе следната резолюция.
1.Одобрява резолюцията на Инфон.бюро на Комунистическата и работническата партия по вътрешната и външна политика и решенията за изменника Тито.
2.Обещава, че до края на годината ще пасталира и денкира тютюна.
3.До 5.ХІІ. ще преизпълним плана по залесяването.
4.До деня на изборите ще удвоим дълбоката есена оран.
5.Обещаваме, че ще гласуваме за листата на О.Ф. 100%.
6.Поздравлява чиличения централен комитет на Б.К.П. за бдителноста по разкриването и разоблекчяването изменика и предателя на социализмаТрайчо Костов и неговата банда.
7.Изказва искрена благодарност към болшевишката партия и лично на вожда ни и учителя др.СТАЛИН за неговите бащински грижи за нашата страна. И пазител и покровител на целия български народ.

```

## За събранието: Хасан Юсейнов

455 9.ХІІ.49

```
        Резолюция
Днес 2.ХІІ.1949 год. населението на с.Кобиляна, Кържалийска околия събрани на общо селско събрание след като изслушаха доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов предател и шпионин и неговата банда взе следната резолюция.
1.Одобрява резолюцията на коминформа по вънкашната и вътрешната политика и решенията за изменника Тито.
2.Обещава, че до края на годината ще пасталира и денкира тютюна.
3.До 6.ХІІ. ще преизпълним плана по залесяването.
4.До деня на изборите ще удвоим есенната дълбока оран.
5.Обещаваме, че ще гласуваме за листата на О.Ф. 100%.
6.Поздравлява централния комитет на Б.К.П. за бдителноста по разкриването и разоблекчяването изменика и предателя Трайчо Костов и неговата банда.
7.Изказва искрена благодарност към болшевишката партия и нейния ръководител др.СТАЛИН.

            За събранието: Камил Ахмедов

```

Ардинска околия

71 До Председателя на  
върховния Съд на Н.Р.Б.  
София

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

Младежите членове на ДСНМ от с.Дойранци -Ардинско, събрани на предизборно събрание след като разгледахме вредителската и шпионска дейност на Костов изкаме смъртна присъда на предателя и злодея Трайчо Костов. Сплотени под своя Димитровски СНМ под ръководството на ЦК на Б.КлП. ще хвърлим всичките си сили за пълна изборна победа на 18.ХІІ.т.г. с 100%.

                С.Дойранци 8.ХІІ.1949 год.

```

## С бодри младежки поздрави от събранието на ДСНМ

73  
До Председателя на  
върховния Съд на Н.Р.Б.  
София

```
                РЕЗОЛЮЦИЯ

Ние младежите, членове на ДСНМ с.Русалско, Ардинска околия, излизаме с настоящата резолюция за да изкажем благодалност си за бдителноста на Б.К.П. за разкритието на противонародната дейност на Трайчо Костов, вмъкнал се лицемерно в налродното Димитровско правителство за да руши строящия социализъм у нас.
За целта ние младежите изкаме смъртна присъда на предателя, на шпионина, на мушеника Трайчо Косотв. Като обещаваме пред ЦК на ДСНМ, пред ЦК на Б.К.П. и пред народното правителство начело с др.Васил Коларов на 18 декмври тази година ще дадем гласа си за………

```

---

74 До Председателя на  
Върховния Съд на Н.Р.Б.  
София

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ
Днес 2.ХІІ.1949 год.младежите членове на ДСНМ от село Горна Сполука, Ардинска околия се събрахме на предизборно събрание на което след като разгледахме предателската дейност на измамника Трайчо Костов, събранието единодушно гласува следната резолюция:
Младежите на ДСНМ от селото ни порицавеме предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов настояваме за издаване на смъртна присъда.
Смърт на предателите и шпионите!
Да живее ДСНМ под мъдрото ръководство на Б.К.П.
    с.Горна Сполука 8.ХІІ.1949 год.

        С другарски привети от 

```

## събранието на ДСНМ

76 До Председателя на  
Върховния Съд на Н.Р.Б.  
София

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

```

Днес 8.ХІІ.1949 год. младежите членове на ДСНМ с.Ненково околия Ардинска събрани на предизборно събрание след като разгледахме предателската дейност на изменника Трайчо Костов единудушно гласувахме следната резолюция.  
Младежите членове на ДСНМ от селото ни порицаваме предателската и шпионска дейност на Костов и настояваме за издаване на смъртна присъда.  
Смърт на предателите и шпионите.  
Да живее ВСНМ под мъдрото ръководство на др.Васил Коларов.  
С младежки поздрав от събранието.

---

77 До Председателя на  
Върховния Съд на Н.Р.Б.  
София

```
                РЕЗОЛЮЦИЯ

Младежите членове на ДСНМ от с.Аврамово, Ардинско събрани на предизборно събрание след като изслушахме доклад за предателската и шпионска дейност на Костов единудушно решаваме смъртна присъда на предателя и шпионина Трайчо Костов, като обещаваме, че ще дадем всички сили в предизборната борба за спечелването изборите 100% на 18 декември т.г.

                с.Авраново 2.ХІІ.1949 год.

                С младежки поздрави от събранието на

```

## ДСНМ

79  
До Председателя на  
Върховния Съд на Н.Р.Б.  
София

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Девойките членове на ДСНМ с.Аврамово, Ардинска околия събрани на организационо събрание на което след като разгледахме предателската дейност на Трайчо Костов, благодарим от всесърдце на ЦК на БКП за неговата бдителност чрез която съумяха навреме да откриет вражеската дейност на Костов който съботираше стопанския план - бригадирството, където нашите младежи дават своя труд и пот, в главата на който е била залегнала престъпната мисъл да обие нашия скъп и никога незабравим учител др.Димитров, и ни укачи на колесницата на Тито. Ние девойките се сплотяваме още повече около своя славен ДСНМ като обещаваме, че на 18 декември т.г. ще гласуваме 100% за Отечествения Фронт и изкаме смъртна присъда за злодея и предателя Трайчо Косотв.

```

8.ХІІ.1949 год. С другарски поздрав от

## с.Аврамово събранието на ДСНМ

80 До Председателя на Върховния Съд  
на Народна Р.България  
София

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 8 Декември 1949 год. с. Русалско, Ардинска околия жителите на Русалската община събрани на многолюдно предизборно събрание и отчитайки предателската дейност на ТРАЙЧО КОСТОВ и камарилата му настояваме да му се наложи смъртно наказание, като обещаваме да ме се наложи смъртно наказание, като обещаваме 100% изборна победа на О.Ф. и Б.К.П. в предстоящите законодателни избори.

```

С.Русалско  
8.ХІІ 1949 год. За събранието:

```
                        Рюстем Аф.Руфатов

```

## Димитър Петлешков

78 СОФИЯ

```
        ВЪРХОВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКАТА

Учителите, родителите и настойниците на ученичките при Шуменската народна девическа гимназия, страни на съвместно предизборно събрание, изпращат своето презрение на шпионите и народните предатели от бандата на Трайчо Костов и настоятелно моля за най-строга присъда за тях.

                За събранието:

            ДИРЕКТОР НА ГИМНАЗИЯТА: В.Атанасова

```

---

Неизвестна околия

415 9.ХІІ.49 г.  
Резолюция

```
Днес 5 декемврий 1949 година жителите на с. Козарово след като изслушахме доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и кликата му и решихме:
1.Възмущаваме се от предателската дейност на Трайчо Костов и бандата му и изменниците на югославския народ начело с Тито които са работили по тъмни пътища за възвръщане капитализма и откъсването ни от Съветския съюз.
2.Одобряваме решението на Информбюро на комунистическите партии - за борба против подпалачите на нова война и запазване на мира;
3.Настояваме за налагане на строга присъда за изменниците на българския народ - Трайчо Костов и кликата му, които за постигане на пъклените си намерения са имали решение да убият вожда на нашия народ - другаря Георги Димитров.
4.Обещаваме на другаря Сталин че ще пазим като зеницата на окото си единството и дружбата ни с братския руски народ - наш двоен освободител и покровител;
5.Обещаваме че на 18.ХІІ всички до един ще гласуваме с листата на Отечественния фронт и подкрепим делото на социализма.

```

## От събранието:

416 9.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес 5 декемврий 1949 година жителите на с.Костел след като изслушахме доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и кликата му и решихме:
1.Възмущаваме се от предателската дейност на Трайчо Костов и бандата му и изменниците на югославския народ начело с Тито които са работили по тъмни пътища за възвръщане капитализма и откъсването ни от Съветския съюз.
2.Одобряваме решението на Информ бюро на комунистическите партии - за борба против подпалачите на нова война и запазване на мира;
3.Настояваме за налагане на строга присъда за изменниците на българския народ - Трайчо Костов и кликата му, които за постигане на пъклените си намерения са имали решение да убият вожда на нашия народ - другаря Георги Димитров.
4.Обещаваме на другаря Сталин че ще пазим като зеницата на окото си единството и дружбата ни с братския руски народ - наш двоен освободител и покровител;
5.Обещаваме че на 18.ХІІ всички до един ще гласуваме с листата на Отечественния фронт и подкрепим делото на социализма.

```

## От събранието:

417 9.ХІІ.49

Резолюция

```
Днес 5 декемврий 1949 година жителите на с. Граматици след като изслушахме доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и кликата му и решихме:
1.Възмущаваме се от предателската дейност на Трайчо Костов и бандата му и изменниците на югославския народ начело с Тито които са работили по тъмни пътища за възвръщане капитализма и откъсването ни от Съветския съюз.
2.Одобряваме решението на Информбюро на комунистическите партии - за борба против подпалачите на нова война и запазване на мира;
3.Настояваме за налагане на строга присъда за изменниците на българския народ - Трайчо Костов и кликата му, които за постигане на пъклените си намерения са имали решение да убият вожда на нашия народ - другаря Георги Димитров.
4.Обещаваме на другаря Сталин че ще пазим като зеницата на окото си единството и дружбата ни с братския руски народ - наш двоен освободител и покровител;
5.Обещаваме че на 18.ХІІ всички до един ще гласуваме с листата на Отечественния фронт и подкрепим делото на социализма.

```

## От събранието:

418 9.ХІІ.49  
Резолюция

```
Днес 5 декемврий 1949 година жителите на с. Зеленик след като изслушахме доклада по обвинителния акт на Трайчо Костов и кликата му и решихме:
1.Възмущаваме се от предателската дейност на Трайчо Костов и бандата му и изменниците на югославския народ начело с Тито които са работили по тъмни пътища за възвръщане капитализма и откъсването ни от Съветския съюз.
2.Одобряваме решението на Информбюро на комунистическите партии - за борба против подпалачите на нова война и запазване на мира;
3.Настояваме за налагане на строга присъда за изменниците на българския народ - Трайчо Костов и кликата му, които за постигане на пъклените си намерения са имали решение да убият вожда на нашия народ - другаря Георги Димитров.
4.Обещаваме на другаря Сталин че ще пазим като зеницата на окото си единството и дружбата ни с братския руски народ - наш двоен освободител и покровител;
5.Обещаваме че на 18.ХІІ всички до един ще гласуваме с листата на Отечествения фронт и подкрепим делото на социализма.

            От събранието:

```

375  
Българска комунистическа партия гара Върбанова Дряновско

```
                      Гара Върбаново, 5 декември 1949 г.

                До Другаря Прокурор
                при Върховния народен съд
                    София

```

Другарю Прокурор,  
Събрани на организационното събрание, членовете на Б.К.П. гара Върбаново Дряновско след като изслушаха с необходимото внимание изнесените в обвинителния акт гнусни деяния на Трайчо Костовият бандитски замисъл за ликвидация суверинитета на страната и физическото унищожение на безсмъртният наш учител Димитров, взеха резолюцията, с която на свой ред като клетка от българската общественост да поискат от вас другарю прокурор, ВИЕ ДА УПРАЖНИТЕ НАЙ-ЧИСТОСЪРДЕЧНО ПРАВАТА СИ НА НАРОДЕН ЗАЩИТНИК В ОБЛАСТТА НА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО И ОТРЕДИТЕ НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ, КОЕТО ЗАКОНА ПОЗНАВА ПРИ ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ИЗМЯНАТА.

Другарски поздрави Ви пращат членовете на организацията с.Върбаново  
Агитпроп НАЧЕВ

---

374 8.ХІІ.49

Българска Комунистическа Партия гара Върбаново Дряновско

---

465 9.ХІІ.49 г.

```
                До Главната прокуратура
                    на Н.Р.Б.
                    София

Ние, жителите на с.Драгоево, Преславска околия, събрани на митинг по случай изнасянето обвинителния акт против предателската и шпионска група на Трайчо Костов се възмущаваме от престъпната им и противонародна дейност, с която са целели да ни откъснат от нашия освободител и защитник Великия Съветски Съюз, да продадат националната ни независимост и държавен суверенитет на англоамериканския империализъм и неговия агент на Балканите - Титовата клика и да унищожат всички завоевания на Великия 9 септември, извоювани от нашия народ с толкова свидни жертви.
Заявяваме, че ще останем докрай верни на фронта на мира и демокрацията, на непобедимия Съветски съюз, на др.Сталин, и ще се борим по Димитровски за изграждането на социализма в нашата родина. А на предателите и шпиони Трайчокостовци искаме най-строгото и справедливо наказание.

                За събранието: В.Каров

```

---

608 8.ХІІ.49

```
        Резолюция
                До Главния Прокурор
                На Н.Р.България
                    София

Ние младежите от Пиринският край на Македония обединени под знамето на славният ….в село Горно Лявски Неврокопско, ислушвайки доклада по обвинителният акт на “Трайчо Костов” и провежданата от него вражеско и шпионска дейност спрямо Македонският и Българския народ, искаме най-тежкото наказание - Смърт.
Защото знаейки, че чистейки се от предателите ние по уверено и смело ще вървим напред към изграждането на Социализъма в нашата страна.

                От младежкото събрание
                в село Горно-Лявски
                    Неврокопско

                Председател:
                Секретар:

```

---

451 9.ХІІ.49

```
        Резолюция
Турското население в с.Звъника Бойновска общ. Кърджалийска околия, което много добре помни ужасите през Черното фашистко робство, днес 2.ХІІ.1949 год. Присъствуваха /42/ мъже и /31/ жени, всичко /73/ души жители от всичките махли на селото, взе следната резолюция.

```

Одобрява резолюцията на Комин форма.  
Гарантира 100% успех в изборите на 18.ХІІ. за нар. представители и окръж.съветници.  
Обещаваме, че ще се включим в стопанския план на страната, по следния начин.  
На временно елпизиране и денкиране на тютюните.  
200% изпълняваме наредбата за дълбока оран и залесяването.  
Изказваме благодарност на Б.К.П. за усилията по разкриване и демаскирането бандата на Трайчо Костов.  
Да живее и пребъде делото на безсмъртния наш Учител др.Георги Димитров  
Да живее О.Ф.  
От Комитета при събранието

---

391 9.ХІІ.49

```
                        До Върховния съд
                            на НРБ
                        Главния прокурор на
                        републиката
                        София

    Другари,

Членовете на ДСНМ - VІІ кл. При мъжка гимназия гр.Търново събрани на месечно отчетно събрание, изказваме нашето безгранично възмущение спрямо предателската и шпионска банда на Трайчо Костов. Искаме смъртно наказание за изменниците на народа и партията.
Ние обещаваме, че ще изострим нашата бдителност не ще позволим в никакъв случай на такива агенти, шпиони и предатели като Трайчо Костов и неговите съучастници да откъснат нашата страна от страните с народна демокрация начело със Великия СССР и я хвърлят в блатото и кървавите лапи на англо-американските империалисти. Никаква милост към бандата на Трайчо Костов!

```

## Борчески привети на славния Димитровски ЦК на БКП!

206 До върховния  
народен съд  
София

```
        Резолюция

Взета на организационото събрание на Д.С.Н.М. с.Студена Свиленградско на 11.ХІІ.1949 год.
След като беше изнесен доклад за вражеската дейност на Трайчо Костов и неговата банда, като предатели, изменници, спирачки за стопанския фронт и за убиването съвеста на българския народ в лицето на др.Димитров, младежите и девойките единодушно гласуваха:
1/Искаме час по-скоро налагането на най-тежката присъда на предателя Костов - смърт.
2/Народния съд да даде правилна и заслужена присъда на Стефанов, Павлов, като първи негови помощници и всички участващи в нелегалния заговор.
3/Ние като село в погранична зона обещаваме, че не ще допуснем нито един враг да премине границата и да шпионира за сметка на Англо-американските империалисти.

                    За събранието: Маринов.

```

---

380 9.ХІІ.49

```
                    ДО ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА
                            СОФИЯ

Актива на С.Б.П.Ф. - гр.Димитрово на събранието от 5.ХІІ.1949 год. изказвайки своите възмущения на предателската шайка оглавявана от Трайчо Костов за тяхните пъклени планове, които са искали присъединяването на Нашата Народна Република към Титова Югославия и предаването и от там в лагера на империализма, искаме строго сурово наказание на предателите шпиони.
СМЪРТ НА ФАШИЗМА, СМЪРТ НА ПОДПАЛВАЧИТЕ НА НОВИ ВОЙНИ, СВОБОДА, МИР И ЩАСТИЕ НА НАРОДИТЕ!

                                                             ОТ СЪБРАНИЕТО!

```

---

171 5.ХІІ.49

```
                До Главната 
                Прокуроратура на Н.Р.
                България
                    София

ТЕЛЕГРАМА

```

След като разгледахме на публично събрание престъпланията на Трайчокостовци, ние жителите на с.Мартиново Михайловградско , намираме, че няма и не е имало по-подли престъпници в наща история, искаме най-строгото им наказание – СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ с което ще се удовлетвори желанието на нашия народ да се бори за посторояването на социализма в наща страна.

## От събранието

---

54 стр.53

```
Днес 9.ХІІ.1949 год. жените от гр.Тетевен организирани в женското д-во “П.Михайлова” уредиха общоградска седянка, на която взеха следната резолюция, в връзка с процеса срещу бандата на Т.Костов от предатели, шпиони и вредители.

```

Следейки с жив интерес процеса Т.Костов жените от Тетевен изразяват дълбокото си възмущение от противонародната му дейност и искат най-строгото му наказание. Ние вярваме, че върховния съд на Републиката, ще даде заслужено възмездие за гнусното предателсдтво на Трайчокостовата банда.  
Но още по-тежка присъда, ще произнесе бълг.народ на 18.ХІІ 1949 год.

## Жените от Тетевен обещават да осигурят блестяща победа на О.Ф. и още един път ще потвърдят своята непоколебима вярност към клетвата пред паметта на неприжалимия учител и вожд др.Г.Димитров и ще укрепват с всички сили нерушимата дружба с великия Съвет.Съюз, който е главната упора на мира и демокрацията в света – гаранция за нашата национална независимост. Да бъде дълго още жив великия Сталин.

607 8.ХІІ.49 г. стр.607

Всестранна кооп.”Победа” – с.Безмер, Ямболско от 5.ХІІ.49 г.

```
        Резолиция
След излушване на доклада излизаме с своето искане 
1.смъртна присъда на Трайчо Костов и неговата банда
2.Вечна дружба с СССР.
3.Ще вземем изборите с 100%.
4. Пет годишния план и ОФ - единство
Присъствали:

```

## /следват подписи/

592 8.ХІІ.49

```
        Резолюция

взета от избирателите в ХVІІІ Район на ул.”Карагьозов” на махленско събрание - 5 дек. Т.г.

Днес, 5 дек. т.г., група избиратели от ХVІІІ  ОФ? Райони живущи на ул.”В.Карагьозов” разгледахме обвинителния акт срещу  бандата на Трайчо Костов. Сега е разкрита изцяло пристъпната и предателска дейност на Трайчокостовци. Под формата на федерация са искали да присъединят Българие към Югославия с цел да ни откъснат от СССР и ни присъединят  заедно с Югославия към блока на империалистите. Следователно за нас е ясно, че Трайчокостовщината не е нищо друго освен Титовщина на българска почва. Особено дълбоко сме възмутени от решението на предателите да убият вожда на бълг.народ др.Г.Димитров.Ето защо ние единодушно решихме:
1.Поздравяваме нашето нар.правителство и БКП за днешното издирване и заляване на престъпниците.
2.Настояваме за най-строгото им наказание.
3.Стоим твърдо под знамето на О.Ф. и ръководството на БКП - за вечната дружба с СССР и за изпълнението на 5-годишния народостопански план.
4.Обещаваме всички до един на 18 дек. да гласуваме за единната листа на О.Ф.
                        За събранието:

```

–––––––––––––––––––––––––––––––––-275 12.ХІІ.49

```
        Резолюция

                    До другаря
                    главен прокурор
                    на Н.Р.България
                    София

Жителите на с.Козарево, ок.Н.Загорска събрани на общоселско събрание на 6.ХІІ.1949 г. , след като изслушаха обвинителния акт заведен срещу Трайчо Костов и неговата банда за предателство и подлост към нашето нашето народно правителство и като порица тяхната постъпка, гласува следната
        Резолюция

```

1/Порицаваме предателската и шпионска клика на Трайчо Костов, които със своите пъклени планове са се мъчили да откъснат България от лагера на мира, демокрацията и социализма начело с великия съветски съюз и да я прикачат на Титовата колесница и вмъкнат в лагера на империализма, подпалвачите на нова война.  
2/В нашата Н.Р.България за шпиони и предатели място няма. Затова настояваме за най-строга справедлива присъда на предателите.

## 3/Заявяваме, че под знамето на О.Ф. и ръководен от Б.К.П., изпълнявайки заветите на др.Георги Димитров, ще укрепваме още повече нерушимата дружба с страните с народна демокрация, начело с великия съветски съюз. Наред…..

522 8.ХІІ.49

```
                До
                Ц.К. на Б.К.П.
                Н.С. на О.Ф. и
                Главния прокурор на Н.Р.България
                София

    Другари,

Ние турското малцинство от гр.Варна на учредително събрание за изграждане на читалище, изказваме към правителството на О.Ф. и Димитровския Ц.К. на Б.К.П.безграничната си благодарност за свободата, равноправието и куртурно просветническите грижи които получихме след 9.ІХ. благодарение на братската помощ  на съветските народи и на най-големия покровител на малцинствата и подтиснатите народи , вожда на прогресивното човечество  - СТАЛИН.
Изказваме дълбоко възхищение от престъпните деяния на Трайчо Костов и неговата банда които се целели да ни хвърлят в лапите на империализма, искаме най-сурово наказание на предателите.
Заявяваме, че ще стоим здраво под знамето на О.Ф., за което на 18 Декемврий т.г. ще гласуваме до един и ще следваме неотклонно пътя начертан от славната Димитровска партия - за мир, демокрация, социализъм и дружба с съветските народи.

```

Гр.Варна 4 Декемврий 1949 г- За събранието

## Председател:Г.Мехмедов

591 8.ХІІ.1949 г.

```
        Резолюция

Днес 5 декемврий 1949 г.блок “Д.Манолов” Е.О.П.О. гр.Ямбол, проведе махленско съвещание в домът на Иван Коняров.
След като разгледахме обвинителния акт срещу Т.Костов и съмишлениците му, събранието порицава тяхната постъпка и иска най-тежко наказание за тяхната постъпка.

```

5.ХІІ.1949 г. От събранието

## Ямбол

299  
……………………  
народната Република  
София

```
Членове на Димитровският съюз на народната младеж І год стопански факултет  гр.Варна на протестното събрание изказват своето дълбоко възмущение против агентите на англоамериканският империализъм. Трайчо Костов и неговата банда.
За агентите, предателите  и шпионите на нашата страна няма място в строежа на социализма.
Осъждайки  подбудителите на заговорниците - Титовата банда, поздравяваме борците за нова Югославия.
Стоим здраво на страж на мира и не ще позволим на англоамериканските империалисти да превърнат нашата страна в колония. 
Заставаме още по-здраво зад славната Димитровска Партия и обещаваме, че на 18 декември ще гласуваме до един за ОФ.
А за предателите и шпионите Трайчокостовци, искаме смъртно наказание(

        За събранието:

    /И.Русинов/                        /Н.Желязков/

```

414 9.ХІІ.49

```
                 До Главния 
            прокурор на народна република
                София

    Резолюция

Днес 5.ХІІ.1949 год Ямбол групата тройка №9 свика на махленско съвещание другарите от 7-ми район за прочитане и разискване върху обвинителния акт на Трайчо Костов и неговата банда. След като изгледаха въпросния акт, всички благодариха на Б.К.П. за проявената бдителност чрез която навреме успя да разкрие това възмутително дело и не позволи на предателите да изпълнят своя пъклен план.
Затова най-строгото наказание на престъпниците ще бъде единственото възмездие решиха те.

                    От събранието

```

–––––––––––––––––––––––––––––––––433 9.ХІІ.49

```
        Резолюция

Днес 5.ХІІ.1949 г. съкварталците от ул.”Ангел Кънчев” 6-та тройка след изслушване доклада по обвинителния акт против Трайчо Костов и групата му. Единодушно удобряваме взетите мерки от Народната власт за ….ледяването предателите, шпионите и бандитите, които са целили откъсването на Българския народ от братската дружба с С.С.С.Р и подчиняването политически и икономически на Англо-Американския империализъм.
Искаме най-строго и справедливо наказание на тези предатели.

```

## За събранието: Присъстват 21 човека на събранието.

```
                                                5.ХІІ.49    стр.328

```

“ОСВОБОЖДЕНИЕ” – сладкарска трудова производителна кооперация

```
                        Пловдив 30 ноем.949
                До Държавния Прокурор на Републиката
                        гр.София

```

Работниците при Сладкарскат кооперация – Освобождение гр.Пловдив, събрани днес на събрание изказват своето възмущение от предателскат дейност на Трайчо Костов и неговите съпомагаче. Желаят наказанието им, като се приложат законите на народната ни република в най-остра форма. Благодарят на Ц.К. на Б.К.П. че е положил грижи за откриване на заговорниците. Заявяваме, че с всички сили ще подкрепим народното ни правителство, като засилим бдителността къв народните врагове за запазване на независимостта ни, гаранция за траен мир.

## От събранието

350  
До Централния Комитет на Българската  
Комунистическа Партия

До Главната Прокуратура на Република  
България

До Министерския Съвет на Народна Република  
България

Копие:Администрацията на в.”Труд”

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Събранието на Язмаджийската Труд.Производ.Сооп.”СЕЛСКА ЗАБРАДКА” -Пловдив, днес на 30 Ноември 949 год., след като изслуша доклада на другаря Ефтим …ев в връска с връчването на обвинителния акт на предателя Трайчо Костов и компанията му, реши:
Да изкаже своето най-голямо негодувание и възмущение на работническата класа против това гнусно предателство и умраза към тия жалки оръдия на Англо-американските империалисти.
Събранието изразява своята голяма благодарност към Ц.К. на партията за разсриване на тази банда, като с отстраняването й от държавното управление открива пътя за правилно развитие на социализма в нашата страна.
Единодушно всички работници декларират пред Ц.К. на Б.К.П., че ще изострят още повече бдителноста си и няма да позволят на враговете да си разиграват конете из нашата родина и на 18 Декември 1949 год. ще дадът заслужен отговор на реакцията, чрез избирателната бюлетина, като гласуват за единната листа на спасителния Отечествен фронт, за укрепване още по здраво вечната дружба с С.С.С.Р. и страните с народна демокрация за тържеството на социализма и комунизма в света и у нас.
Смърт на предателите, измениците и шпионите на народа и работническата класа, като настояваме за най-тежкото им наказание.

                    За събранието:

```

## Председател: Секретар:

---

435 РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Днес 30 Ноемврия 1949 година гр.Бяла -Слатина членовете на профорганизация “Прислуга Прехрана” свикани на събрание, след като изслушаха доклада на др.Стойчовски в връска с предстоящите избори на 18Декемврий т.г. за Народни представители и окръжни съветници и в връска с изясняване предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата банда, взе следната резолюция:

```

1.Ние работниците от профорганизацията “Прислуга Прехрана” напълно удобряваме единодушно политиката и платформата на Народно  
Демократичното ни Правителство в връска с предстоящите избори за народни представители и окръжни съветници.

2.На 18 Декемврий т.г. всички до един ще гласуваме за листата на О.Ф. с което ще манифестираме нашето единство и сплотеност под знамето на Отечественият фронт и под мъдрото ръководство на Б.К.П.

3.Присъединяваме нашите усилия към усилията на целия трудещ се български народ за изпълнение заветите и клетвата която дадохме пред нашия непрежалим вожд и учител ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, за по-скорошното построяване на социализма в нашата Родина.

4.Погнусени от предателската, шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата мракобесническа клика, които са искали да хвърлят нашия народ отново в робство а именно като ни откъснат от великият Съветски съюз и държавите с народна демокрация и ни хвърлят в лапите на бесният и кървав империализъм посредством предателя изверг – Тито, искаме техното най-строго наказание – СМЪРТ.

5.Ще засилим нашата бдителност по места и прледприятия, като навреме скриваме и ликвидираме каквато и да било продажна, предателска и шпионска дейност, която цели да попречи и саботира Народното ни Стопанство и поставя под опасност Държавният ни Суверинитет.

6.Присъидиняваме се към общо подетата борба в световното работничество и прогресивният свят в борбата му за траен мир в света и против подпалвачите на нова война.

1. В чест 70-годишнината на вселюбимият защитник и водач на цялото прогресивно човечество др.СТАЛИН, да изпълним предсрочно производствените си планове, с което ще ускорим предсрочното изпълнение на 5-годишният Народостопански план за поскорошното възстановяване и процъвтяване на Народното ни Стопанство и Индустрия. Да живее славният ОРТС – обидиняващ всички трудещи се в нашата страна които неуморно работят в полето на мира и демокрацията.

Вечна слава на нашият непражалим вожд и учител покойния Г.Димитров.

Да живее и пребъде героичната и славна Б.К.П.водачи и ръководитер на нашият народ.

Да живее великият водач и стратег на СССР, любимият вожд и учител на народите борещи се за мир и демокрация, на окйто на 21 Декемврий т.г. ще чествуваме 70-годишната на др.ИОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ – СТАЛИН.

Напред към изборна победа с листата на О.Ф. на 18 Декември!

```
            За събранието:

```

---

132 16.ХІІ.49

14.ХІІ.1949 г.  
гр.Хасково Другарю Прокурор,

```
Ние учениците от ІV-те класове при М.Г. гр.Хасково събрани на дружествено събрание, след като разгледахме двуличната, предателска и шпионска дейност на бандата на Трайчо Костов и на самия него, ги порицаваме и искаме най-строго наказание на него на бандата му - смърт.

                От събранието
            Председател на ІV-те класове при Х.М.Г.

```

## /Георги Иванов Георгиев/

162 17.ХІІ.49

КУЛТУРНО ПРОСВ. ОРГАНИЗАЦИЯ  
НА  
ЦИГАНСКИТЕ МАЛЦИНСТВА  
ГР.ВРАЦА

```
        ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА Б.К.П. КОПИЕ
        НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ
        ФРОНТ
        ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА Н.Р.Б.

    РЕЗОЛЮЦИЯ

На 4 декември 1949 год. култ. Просветната организация на циганските малцинства в гр.Враца свикаха събрание на членовете си в връска с претстоящите избори за народни представители и окръжни съвети. Присъстваха всички членове на брой 100 члена. Др.Параскева Димитрова Асенова представителка на циганското малцинство в гратския народен съвет - Враца и изнесе обстоен доклад, за всенародното и вътрешно положение на страната, Разобличи докрайност Трайчо Костовщината в нашата страна като изслушахме докрай доклада с внимание ние одобряваме водената от нашето народно правителство политика. Ние порицаваме шпионската и предателска дейност на Трайчо Костов и неговата банда които с помоща на фашиския главорез Тито изказа визически да унищожат нашия вожд и учител др. Димитров, щото да върнат в страната ни позорното минало. Ние добре помним нашето минало и затова ще се борим с всички средства против шпионите и чуждите агенти от родът на Трайчо Костовци и Петко Кунинци в нашата страна.
Да живее славния изпитан в борбата Ц.К. на Б.К.П.
Да живее О.Ф. и народното правителство възглавявано от др.В.Коларов.
Да живее вождът и учителят на целото прогресивно човечество др.Сталин.
Напред към 100% победа в изборите на 18 декември.

            За събранието:

```

## /Д.Асенов/

102 19.ХІІ.49

```
        ДРАГИ  ДРУГАРИ,

Ние младежите, членове на Д.С.Н.М.  село Козирог Габровско, днес на 10.12.1949 година на събрание изслушахме доклада за деянията на Трайчо Костов и неговата банда за спъване развитието на нашата страна и откъсването и от Съветския Съюз от страните с народни Демокрации и с това от лагера на мира. Ние чухме, че Трайчо Костов още след 9.9.1944 година се заема с организирането на заговор, който да свали народното правителство и го замени с престъпното под ръководството на Трайчо Костов вярно на англоамериканците и техния лакей Тито.
Тая заговорническа група начело с Трайчо Костов е въвела редица вражески прояви в народното единство с цел да се подрони иканамиката на нашата страна. Ето как сега нашето стопанство се намира в ръцете на народа и се нуждае от здрава организация за произвеждане на блага, за задоволяване нуждите на трудещите се, тия народни врагове са внасяли дезорганизация в работата на народното стопанство.
И сега когато за построяването на социализма в нашата страна ни е тъй необходим Съветския Съюз, неговата братска помощ, Трайчо Костов е искал да ни откъсне както от него така както е откъсната Титова Югославия ни поставят под зависимост на англоамериканския империализъм.
С знанието на англоамериканското разузнаване Трайчо Костов се свързва с предателите на Югославския народ и се спуразумели с присаиденяването на България с Югославия и преди всичко на Пиринския край към Югославска Македония. Виждайки силата и решително поетия път на нашия народ, пътя на мирното строителство, на социализма, на все по-тъсна дружба с Съветския Съюз и привържениците на лагера на мира сплотени под знамето на могъщия Отечествен фронт и ръководството на Б.К.П. вдъхновявани от своя вожд другаря Димитров.
Трайчо Костов и неговата банда стигнаха до там да унистожат физически нашия учител и вожд др.Георги Димитров затова че той и българския народ не разрешиха присъединяването на България към Титова Югославия и че не позволи на Тито да си играе с правата на нашия народ.
Ние се възмущаваме пред мисълта на Трайчо Костов и неговата банда за физическото унистожение на нашия любим учител и вожд другаря Димитров за лишаването на нашия народ от националната независимост и откъсването ни от лагера на мира начело с Съветския Съюз.

ИСКАМЕ НАЙ-СТРОГО НАКАЗАНИЕ ТАКОВА КЪКВОТО ЗАСЛУЖАВЪТ ПРЕДАТЕЛИТЕ И ИЗМЕННИЦИТЕ НА СВОЯ НАРОД КАТО БАНДАТА НА ТРАЙЧО КОСТОВ.

```

---

20 7.ХІІ.49

```
Днес събрани на махленско заседание І-ви блок ІІ тройка 22 район. Като изслушахме обвинителния акт на Главния прокурор за извършените престъпления от шпеонина? На Тито и предателя Трайчо Ксотов и кликата му, която сега е на подсадимата скамейка. Съвещанието биде зълбоко възмутено от делата на предателите, за което иска най-строго наказание да приложи съда.

```

## /три подписа/

344 5.ХІІ.49

```
    РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 30 ноември гр.В.Търново служителите при В.Търновския затвор при В.Търновския затвор на извънредно събрание след като прочетохме обвинителния акт против Трайчо Костов и неговите съзаклятници за провежданата от същите противонародна продажническа и шпионска дейност гласувахме следната резолюция:

1.Порицаваме престъпната антинародна дейност на народните врагове Трайчо Костов и неговата шайка.
2.Одобряваме решението на Народното правителство за съдене на Трайчо Костов и съзаклятниците му.
3.Искаме да се наложи на същите смъртно наказание.
4.Обещаваме, че винаги ще бъдем на поста си в издирване и унищожаване на народните врагове.

                    НА СЪБРАНИЕТО,

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                /Ив.П.Иванов/
                        СЕКРЕТАР:

```

## /А.Живков/

295 София  
Върховният Народен съд  
Копие:Редакцията на в.”Раб.дело”

```
Работниците и служащите при Държавен Спиртен Монопол Неврокоп след като изслушахме обвинителният акт за изваршеното предателство от наемниците на капитализма Трайчо Костов и компания ние сме съгласни с така изнесеният обвинителен акт и настояваме за смъртно наказание на предателите на Македонският и българския народ.
Обещаваме, че ще заострим още повече бдителноста си и нека да не позволим на нашата южна съседка врагът да сее омраза сред нашият народ. Обещаваме, че на 18 декември в денят на изборине ще нанесем на врага такъв удар, че да не посмее вече да пуска своята отрова всред българският и македонски народи.

                        От събранието

```

## Тодор Папалезав

121  
Профорганизация на продоволствените  
работници и служители  
при ДСМ клон 70  
№35  
Силистра, 17.ХІІ.1949 год.  
До Върховниясъд на Н.Р.България  
София  
До Околийския Синдикален съвет  
Т у к

```
Другари,
Приложена изпращаме Ви резолюцията на Профорганизацията на продоволствените работници и служители при Държавния спиртен монопол клон 70 Силистра, взета в заседанието й на 17 декемврий т.г. в връзка с одобрение на справедливите присъди над предателската, шпионска и саботьорска банда на Трайчо Костов, произнесени от Върховния съд на Н.Р.България на 14.ХІІ. т.г.
Приложение: Една резолюция.
                    Председател:
                            /Иван Градинаров/
                    Секретар:
                            /Любен Златаров/

```

––––––––––––––––––––––––––––––––– РЕ ЗО Л Ю Ц И Я

```
Днес 1.ХІІ.1949 год. работницине и служителите при Държавния спиртен монопол гр.Силистра, събрани на общо събрание след като изслушахме информацията за присъдата над предателската, шпионската и саботьорска банда на Трайчо Костов, произнисима от Върховния Съд на Н.Р.България на 14.ХІІ т.г.
Решихме:
1.Напълно одобряваме изпълнената присъда над ръководителя на бандита, шпионина и предателя на Българския народ Т.Костов.
2.Одобряваме произнесените присъди над останалите шпиони, предатели, саботьори от бандата на Т.Костов.
3.Обещаваме да водим непримирима борба срещу враговете, шпионите и предателите на българския народ.
4.Ще бъдем верни на Съветския Съюз и др.Сталин така както ни беше учил? Др.Георги Димитров.
5.Ще гласуваме всички до един с листата на О.Ф. с което ще смажем вътрешната и външната реакция.

```

6.Под ръководството на Б.К.П. и знамето на О.Ф.напред към пълна изборна победа на 18 декемврий т.г.  
Да живее Б.К.П. и нейния Димитровски Ц.Комитет.  
Да крепне дружбата ни с Великия Съветски Съюз и страните с народна демокрация.  
Да живее нашият учител и вожд, учителят и вожда на цялото прогресивно човечество др.СТАЛИН.

```
        Профорганизация на продоволствените                 работници и служители при
        Държавния спиртен монопол - Силистра.   

```

––––––––––––––––––––––––––––––148 14.ХІІ.49

```
        Резолюция

Днес на 7 Декемврий 949 г., служителите при Седмична детска градина “Ани Вентура” свикани на Общо събрание, след като изслушахме доклада на секретаря на Софийското проф.д-во на Здравните хигиенич. Р-ци за предателската противонародна дейност на Трайчо Костов и неговата клика, решихме:
1/Отвращавайки се от продажничеството на Трайчокостовци, ние ги заклиняваме и искаме от Народното правосъдие, техното справедлино, но сурово наказание.
2/Ние благодарим на Ц.К.Б.П. и народното правителство на О.Ф. за проявенато от техна страна голема бдителност с което спасиха националната ни независимост.
3/Обещаваме да се грижиме за децата на трудящите се така, че да осигурим спокойното отдаване на родителите им на творчески и градивен труд.
Да живее Димитровския Ц.К.Б.К.П.
Да живее народното правителство на О.Ф. начело с продължителя на делото на Димитров др.Васил Коларов.
Да живее дружбата между всички народно-демократически страни начело на великия Съветски Съюз.

```

## София, 7.ХІІ.46 /грешна година/ Секретар:

---

108 19.ХІІ.49

```
                До Централния Комитет на Б.К.П.
                Националния Съвет на О.Ф.
                Министър Председателя - д-ря Васил
                Коларов и до Върховния Съд.
                    София

    Драги Другари,

```

Жителите на селата: Пет-могили, Никола Козлево, Цани Гинчево, Каравелово, Красен-дол, Векилски, Червенц и Радан -войвода събрани на Сталинов предизборен митинг на който говори Кандидата член на Ц.К. на Б.К.П. и прославения партиен командир и Генерал Другаря СЛАВЧО ТРЪНСКИ, Ви изпращам сърдечни и борчески привети, като изказваме благодарност на Вашето мъдро ръководство по пътя на социалицма.  
Ние които през 1923 година с оръжие в ръка се вдигахме и се бихме с шпик-командите на цанковата банда и които сме стояли на борчески позиции пазейки ревулиционните ……ции на нашия народ, сега от дъното на душата си се възмущаваме от предателското дяло на Трайчо Костовата банда. Настояваме за смъртно наказание за Трайчо Костовата банда.  
И сега когато се касае за бъдещето на нашата страна в чест на 70 годишнината на най-Великия човек на земята, нашия вожд и учител Другаря СТАЛИН, ние обещаваме да се явим единни в изборите на 18 Декември и гласуваме за нашата национална независимост за МИР И СОЦИАЛИЗЪМ.

## От митинга

84 ДО  
ВЪРХОВНИЯТ СЪД НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА  
БЪЛГАРИЯ

```
                СОФИЯ   

Трудящите се селяни, седянки, младежи и девойки на село Хайредин  събрани на Общоселски предизборен митинг, след като изслушаха дълбоко поучителното слово на Народният Генерал Др.Фердинанд Козовски, за предателското дело на шпионската банда на Трайчо Костовци Заявяваме:
1/ние сме дълбоко възмунети от гнусното предателство на Трайчо-Костовци  чиито  коварни планове целят да откъснат нашата страна от Великото семейство на мира и социализма от Братският С.С.С.Р. който ни освободи и закриля - Да предадът на българският народ под робство на Англо-Американските Империалисти и техните Титовски агенти.
2/Сплотяваме се още по-крепко под знамето на О.Ф. с твърди стъпки по ръководството на героичната Б.К.П. 
Неуклонно ще следваме пътя който ни посочи Др.Г.Димитров за изграждане на социализма в нашата страна.
На 18.ХІІ.1949 г. с единодушната подкрепа на О.Ф. и Б.К.П. Ние ще нанесем нов мощен удар на международната и вътрешна реакция.
3/Ние настояваме пред върховният съд на Републиката да бъде суров и безпощаден към Народните предатели и Англо-Американските шпиони които подготвяха ново робство на нашият народ! Ние искаме СМЪРТ на презрените шпионски предатели.

```

## За митинга: Божин Ив.Джурджов

---

380 5.ХІІ.49

```
До Главния прокурор на републиката - София

```

копие:До Националния съвет на О.Ф. – София  
копие:Централния Комитет на Б.К.П.  
копие:До Редакцията на в.Работнически дело  
копие:До Редакцията на в.Отечествен фронт  
копие:До Околийския комитет на О.Ф. гр.Г.Оряховица

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 2.Декемврий 1949 год., ние комунистите от първичната низова организация с.Калтинец,Г.Оряховско сесъбрахме и разгледахме шпионската и вредителска дейност на Трайчо Костов и кликата му.
С чувство на дълбока погнуса и презрение, ние наказваме нашето безгранично възмущение от пъклените замисли и дела на тази банда от ръководни постове в нашата партия и от там да съботира провежданата от правителството политика на разгромяване на реакцията и за построяване на социализма в нашата страна. Сега, когато целия български трудящ се народ е запретнал ръкави и с пот на челото стри своето слънчево бъдаще намериха се подли предатели, които намериха за най-удобно да свият змийското си гнездо в сърдцето на нашата партия от там да извършват своята подривна дейност. Тия изверги не се поколебаха да станат оръдия на вътрешната и международна реакция и да подадат ръка на Бялградските палачи: Тито, Кардел, Ранкович и Джилас, с които подло са подготвяли покушение срещу живота на нашия любим учител и вожд - др. Димитров, и откъсването на Пиринска Македония с оглед присъединаването и към щурмовия отряд на империализма - фашистка Югославия.
Дълбоко ни радва факта, че нашия димитровски ЦК, съумя навреме да разкрие пъклените замисли на предателската трайчокостовска шайка и с това нанесе погром върху плановете на вътрешната и международна реакция. Тази наша победа е толкова по-ценна, защото тя укрепва още повече световния лагер на мира и демокрация.
Разкритията, които се направиха в връзка с това подло предателство идват тъкмо на време за дани покажат, как хитро и замаскирано действа врага, как умело се промъкна в партията ни и от там върши невъобразими предателства и саботаж.
Ние комунистите от с.Калтинец, Г.Оряховско, заявяваме, че вземаме поука от това, и обещаваме да засилим нашите редове чисти от вражески и кариеристични елементи и да не позвалим на врага дори и опит да направи за вредителство и заговор особено сега в периода до предстоящите избори.
ИСКАМЕ от нашата партия и правосъдие да бъдат безпощадни към народните предатели и да приложат върху тях най-сурово действащите в страната закони.
Удобряваме решенията на Коминформ бюро, които са предназначени да спомогнат за масовизиране и активизиране борбата на трудящите се от цял свят против подпалвачите на нова световна война, за установявяне на траен мир.

```

## За събранието:

4  
До Другаря  
Председател на Върховния съд  
на Републиката  
София

```
На младежко събрание състояло се на 11 декември т.г. в село Ново село околия Котелска бе изнесен обвинителният акт на презрения предател на родината Трайчо Костов и неговата банда Обвинителният акт бе изслушан с голямо внимание от присъствуващите членове, които възмутени от предателската постъпка на тая шпионска банда заявиха:”Презирайки от дъното на сърцето си предателите на родината, ние не можем да не констатираме, че шпионите въпреки че бяха в редовете на работническата класа - те действително произхождат от нея. Какъв комунист ще бъде шпионина Стефанов на който родителите му са притежавали 4000 дка земя и той през целия си живот не е почувствувал нужда от нищо, а е живял в охолство. Такива хора като него не могат да бъдат истински комунисти и за тях няма и не може да има място в редовете на партията.
Мразим и презираме Т.Костов и неговата предателска банда и ще се борим за пълното унищожаване на предателите и шпионите.
Ние виждаме още залога за построяване на социализма у нас и нашето свободно съществуване в ненарушимата ни дружба с Съветския съюз, затова искаме най-строга присъда на презряната шпионска банда начело с Трайчо Костов, като обещаваме, че ще сплотим още по тясно в редовете на нашия любим Димитровски съюз, че всички до един ще гласуваме на 18-ти декемврий с бюлетена…..
Днес на 2.ХІІ.1949 год. портиерските лаботници от град София свикани на общо събрание изслушахме доклада за подлата и предателско дейност на изменика и полицейския провокатор Трайчо Костов и неговата банда и с голямо възмущение и желание, той и съмишлениците му да получат сурово и дправедливо наказание.
Няма вина по -голяма от тая да потъпчеш кръвта на хилядите убити от фашистките пабачи герои за свободата на нашия народ и през неговото желание да построи за себе си щастлив живот в социалистичедска България, да подадеш ръка на кървавата от пресна човешка кръв ръце на подпалвачите на нова война.
Тази гнесна банда, която си беше поставила за цел да унищожи физически ръководителите на нашия народ и преди всичко нашият покоен и незабравим вожд и учител другаря ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, да откъсне нашия народ от дружбата с великия СЪВЕТСКИ СЪЮЗ и страните с народна демокрация и да ги присъидини към лагера на империализма.
Такова престъпление заслужава най-голямото наказание и ние искаме то да им се наложи.
Ние изказваме нашата голяма благодарност към нашия славен ДИМИТРОВСКИ Ц.К. на Б.К.П. който проявява голяма бдителност и зорко пази народната свобода от хищтната националицтическа ръка.

```

## Ние портиерските работници обещаваме, че ще засилим още по вече нашата бдителност и не ще допуснем нито един враг между нашите редове.

136 16.ХІІ.49

```
        Другари

Ние членовете на С.Б.П.Ф. при шивашката кооперация гр.Толбухин посрещаме с дълбоко възмущение делата на Трайчо Костов и неговите сподвижници, които са се продали изцяло на Англо-Американския капитализам и целейки с това да преварнат България в колония на фашизма и пречат в изграждането на социализма в нашата страна. Съм такива предатели ние сме и ще бъдем безпощадни като искаме смъртно наказание.
Ние стоим здраво зад Отечествения фронт като обещаваме, че ще затегнем още повече нашите редици и ще бдим и биеме врага от кадето и да идва той.

```

## 13.ХІІ.1949 от С.Б.П.Ф. при шивашката кооперация гр.Толбухин

147 16.ХІІ.49  
До др.Главния Прокурор  
на Народна Република България  
и др.Председателя на Върх.Съд

```
    Другари,

Днес 14.ХІІ. 1949 год. село Драгоман на организационното събрание на местната ни партийна организация на Б.К.П. След като се изслуша доклада на др.секретара на партийната ни организация на правителствената политика от шпионина и предателя на Българския народ и независимоста на Народната ни Р.България - Трайчо Костов и неговата банда.
Единодушно се взе следната резолюция: членовете вземайки предвид огромните престъпления на Трайчо Костов и неговата банда извършени срещу Българския народ и замислите за сваляне Народното правителство възоглавявано от непрежалимия учител и вожд на Българския Народ др.Георги Димитров и за предаване народа и независимостта ни на агента на империализма предателя Тито.
Събранието ни настоява, че смърта ще бъде малко наказание на такива предатели.

За събранието:
            Председател:

```

## Секретар:

137 16.ХІІ.49

```
                    До Главният Прокурор
                    на Народната република
                    България

Първичн. парт.организация Б.К.П. с.Лозен, околия Старозагорска на събранието си станало на 9.ХІІ.49 год.узна с погнуса и неизразимо отвръщение за подлото предателство на Трайчокостовската банда, която е целяла да онищожи свободата и независимостта на нашата родина, да ни отнеме слънцето и въздуха - нашата братска дружба с великият Съветски съюз, да разруши у нас великото дело на др.Г.Димитров, да почерни нашето щастие и светло бъдаще прие следната

            Резолюция
1/Обещаваме да проведем широка разяснителна работа за разобличаване гнусните стремежи на предателите - Трайчокостовци и за изкореняване и унищожаване на змийското им гнездо.
2/В чест на 70 годишнината на Др.Сталин и изборите, ще вземем най-голямо участие във всички обществени инициативи и мероприятия.
3/Обещаваме да бъдем бдителни и осигурим победата в изборите.
4/Ние ще изпълним заветите на нашият незабравим учител и вожд Др.Г.Димитров.
5/Ние заставаме на фронта мира, начело с първия борец великият Сталин - наш вожд и учител.
6/ Ше държим високо знамето на безгранична обич и признателност към великият братски Съветски съюз
7/Като изказваме своето презрение към шпионите и предателите, настояваме за сурова и безпощадна присъда над тях!

                    От събранието:

```

…………………………………………………………………………………………

156 14.ХІІ.49

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

Ние, работниците и служителите от МТС “ГЕНЕРАЛИСИМУС СТАЛИН” гр.Каварна, днес 8 декември 1949 год.събрани на протестно събрание против шпионско-предателската банда Трайчо Костовци, след кано изслушахме доклада за обвинителния акт, единодушно гласуваме следната резолюция:
1/Искаме строга и безжалостна присъда за народните врагове от шпионската банда на Трайчо Костовци, които са готвели откъсването на нашата страна от лагера на мира и демокрацията и предаването и на англоамериканските империалисти в лицето на Тито.
2/Заявяваме пред ЦК на БКП и НС на ОФ, че стоим здраво на позициите за вечна дружба с могъщия Съветски съюз и страните с народна демокрация.
3/Обещаваме в чест на 70 годишнината на нашия патрон, великия Сталин, да преизпълним производствения план, и да работим с всички сили сплотени под знамето на ОФ и ръководството на БКП на пълна всенародна победа в изборите на 18 Декември т.г.

            От събранието

```

## Председател:Димитър Панайотов Михайлов

1 11.ХІІ.1949 год. с.Маточина ок.Свиленградска

```
        Резолюция

Днес на 10.ХІІ.1949 год. ДСНМ с.Маточина провеждайки своето редовно сабрание се занима с разглеждане на обвинителния акт срещу предателя на Българския народ Трайчо Костов. След разглеждане на обвинителния акт сабранието бе възмотено от предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговите съратници и реши:
Тъй като Трайчо Костов с своята шпионска дейност е пречил на нашто бригадирско движение без което е немислимо възходат ни към социализъм. Така също той е пречил на дружбата ни с СССР без която дружба е немислим нашият прогрес.
Сабранието бе възмотено от зверското отношение на Трайчо Костов с замисленоста му за убийството на нашия вожд и учител др.Димитров.
Имайки предвид политиката на Трайчо Костовсабранието еска най-безпощадно наказание на предателя а имено смърт. Защото между нас няма място за предатели и шпиони.

```

## Съобразявайки се с шпионската дейност на Трайчо Костов ний няма да позволим врагът да се шири а ще се борим с всички сиб(ли за нашата свобода и независимост, за окрепване на нашата дружба с великият Съветски съюз, за…..фронта на мира, демокрацията и социализма начело с великият Сталин.

27 15.ХІІ.49  
До  
Върховния Съд  
София

```
        Телеграма

Днес 4.ХІІ.1949 год. жителите на с.Маточина на общо селски събрание с възмущение изслушаха обвинителния ак на Трайчо Костов, кйто е искал да тласне Българския народ в лагера на империализма и го върне към мрачното минало. Ние жителите на с.Маточина искаме смърт на такива предатели.

                    Председател:

                    Секретар:

```

## Член:

352 5.Х–.49

```
    Радиограма

                До 
            Главния Прокурор на Република България

Ние, служителите при /ДС/ Пловдив свикани на събрание по повод обвинитилния акт срещу предателя, шпионина и вредителя Трайчо Костов и неговата банда, след изслушване на доклада изнесен от др.Началник Илчев, изразяваме нашето презрение и погнуса от пъклените планове и искаме най-настоятелно смърт за агентите на англо-американците Трайчо Костовци.
Заявяваме, че ще работим неуморно за повишаването нашата бдителност и квалификация за да може по-лесно и навреме да откриваме и унищожаваме трайчокостовци и др.врагове на нашия народ и нашата партия, ще бдим за чистотата на нашата партия, стоим здраво зад нашата Благоево-Димитровска партиа и нашия Ц.К.
Ще браним единството на нашия народ, съюза с народните демокрации начело с великия Съветски съюз.
Да живее нашия и на цялото прогресивно човечество вожд и учител др.Сталин.

                        За събранието: Трайчев

```

## Пловдив

155 14.ХІІ.49

```
        Резолюция

Днес на 5-й декемврий 1949 год. ние земеделските стопани и стопански събрани на общо редовно събрание след като изслушахме доклада за изборите вътрешното и външно положение на нашата стпана от др. сек. на М.З.П.З. Ние земеделските стопани и стопанки обещаваме, че както изпълнихме посевния план 100 на 100 така също обещаваме че ще доизпълним есената дълбока оран и ще гласуваме 100 на 100 с листата на О.Ф. в пристоящите избори с което ще помогнем за по-бързото построяване на социализма в нашата страна.
Ние земеделските стопани и стопанки искаме най-строго наказание на предателя Трайчо Костов.

```

## От събранието.

22 13.ХІІ.49  
Околийско д-во “Инвалид”  
На пострадалите от войните и фашизма  
гр.Кюстендил До Ц.К. на Б.К.П.  
Копие: Н.С. на О.Ф.  
Копие: Ц.С. на постр. От войните  
и борбата против ф-ма  
Копие: Ц.С. на Трудовите инвалиди  
Копие: Върховния съд на Н.Р.Б.  
София

```
Днес 11.ХІІ.1949 год. пострадалите от войните и в борбата против фашизма съвместно с пострадалите на трудовия фронт, събрани на очщо предизборно събрание след като изслушахме изчерпателния доклад на др.Асен Бояджиев член на Ц.С. на О.Р.П.С. на тема “ Изборите на 18.ХІІ.т.г.външно и вътрешно положение, Тито и Трайчо Костов - предатели на работническото движение,
            ЗАЯВЯВАМЕ
1.Изпитали най-добре ужасите от войната и имайки предвид  че О.Ф. е решително на фронта на мира и демокрацията, всички до един ще дадем гласа си за О.Ф.
2.Ще гласуваме за О.Ф. защото правителството на О.Ф. е в тясно сътрудничество с С.С.С.Р. - единствения пазител на мира и демокрацията и страните с народна демокрация и стои на страж на мира.
3.Порицаваме предателската дейност на Трайчо Костов и настояваме за най-строга и справедлива присъда подобаваща за шпионите, предателите и вредителите на народа си.
- Да живее великия миротворец пазител на човешките праве и свободи др.Сталин.
- Привет на Ц.К. на Б.К.П.
- Да живее О.Ф. - да живее Българския народ и пострадалите от войните и в борбата против фашизма.
Напред към пълна изборна победа на 18.ХІІ.т.г. с листата на О.Ф.

```

## За събранието: Павел Грозданов

133 16.ХІІ.49  
До Ц.К. на Б.К.П.  
До Н.С. на О.Ф.  
До Главния Прокурор на Републиката  
До Ц.Р. на ОЗПС – Цар Калоян 21  
Копие:До Редакцията на В.Земеделска Защита  
\-ул.”Цар Освободител” 20  
София

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес на 5.ХІІ.1949 год в с.Лясково - Девинско членовете на Местното Земеделско Професионално Сдружение събрани на предизборно събрание на което бе изнесен доклад. Какво донесе О.Ф. на селяните и бе разяснен въпроса с Трайчо Костов и неговата банда, в връзка с тяхната подла и предателска роля която са играли в нашия политически и стопански живот.
По този случай изказваме нашето възмущение и презрение към шпионите и предателите.
Заявяваме че стоим здраво зад гранитния Ц.К. на калената в борбите и славна Б.К.П. и ще следваме неутклоно нейната генерална линия начертана от покойния наш учител и вожд др.Г.Димитров.
Удобряваме водената от нашето правителство външна и вътрешна политика и ще работим неуморно за нейното осъществяване, за пълното построяване на социализъма в нашата страна.
Ще работим неуморно за още по-голямо укрепване на Българо-Съветска дружба и ще подемем с още по-голям жар борбата за мир срещу подпалвачите на нова война - англо-американските империалисти.
Обещаваме, че в чест на 70-годишнината на др.Сталин, ще се явим до един да гласуваме с листата на О.Ф. с което ще нанесем окончателен удар на нашите врагове и зашеветяващ удар на международната реакция.
Обещаваме да засилим още повече бдителността и ще пазим южната ни граница от посегателствата на гръцките монархо-фашисти.
Събранието презира Трайчо Костов и неговата банда, като врагове и предатели на нашия народ, с което са целели да откъснат нашата страна от лагера на демокрацията и социализма начело с Великия Съватски съюз и да ни направят роби на англо-американските империалисти.
Ние настояваме щото шпионите и предателите да бъдат най-тежко и справедливо наказани, за да възтържествува правдата на социализма.

```

## За събранието:

286 Служители по горите – гр.Неврокоп

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес на 30 ноември 1949 год., горските служители в гр.Неврокоп, събрани по случай процеса на предателската Троцкистко-шпионска груха на ТРАЙЧО КОСТОВ, агенти на Американския империализъм, взе следната
        РЕЗОЛЮЦИЯ
1/Англо Американските имприалисти в стремежа си да запазят своето световно господство включително и в България, особено след провала на техната политика след втората световна война отпочнаха отрано да вербуват техни агенти в това отношение в всички Демократични страни; 
2/Като верно тяхно оръдие в това отношение се явиха:Тито в Югославия, Лаз-Лорайк в Унгария, в нас Трайчо Костовци - предатели на интересите на собствения си народ срещу Американското злато.
3/Трайчо Костовци не се спряха през нищо в своята предателска политика и с различни саботажни мерки и действия целяха да хвърлят наново в престъпните лапи на Англо-Американците нашия народ.
4/Титовци се явиха като най-послушното оръдие на Англо-Американските империалисти за постигане пъклените им цели на Балканския полуостров, като спекулираха най-коварно с Македонския въпрос - присъединяването на Пиринска Македония към Югославия.
5/Нашия народ от Пиринска Македония и населението от Неврокопска околия дълбоко се възмущава от предателската и шпионска дейност на Тито и Трайчо Костов и заявява, че ще следва неотклонно начертания ни правилен път от безсмъртния вожд другаря Георги Димитров.
6/Целия наш народ в лицето на Централния Комитет на Б.К.П. държи високо знамето на вечна дружба с великия Съветски Съюз и страните с Народна Демокрация и ще брани с всички сили независимостта на нашата родина.
7_В настоящите избори, ние горските служители ще употребим всички усилия за пълната победа на Отечествения фронт, за нанасяне на още по-голям съкрошителен удар на Англо-Американските империалисти и ще докажиме, че ведно с целия Български народ ще стоиме здраво на страната на Анти-империалистическия блок ръководен от великия Съветски съюз начело с гениалния учител и вожд на цялото прогресивно човечество другаря Сталин.
Позор и презрение на Трайчо Костовци и настояваме за тяхното смъртно наказание, като върли предатели и врагове на нашия народ.

```

## За събранието:

299 5.ХІІ.49  
Поверително  
Екз. №

```
София - Гл.Прокурор на НР България

Приложена изпраща Ви се резолюция приета на облщо -полкови митинг.
Приложение: резолюцията.
№21/2 декември 1949 год - Плевен

            Секретар БКП при Поделение 9120

```

## Поручик: /Филипов/

298 РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Днес 1 декември 1949 година в 17.00 часа, по случай публикуването на обвинителния акт на предателите начело с Трайчо Костов в поделение 9120 в Плевен се състоя общо-полкови митинг.
След изслушване на кратко слово по предателската дейност на Костов и неговите съучастници, чиновете от поделението приеха следната резолюция:
1.Заклеймяваме предателската дейност на Трайчо Костовата банда.
2.Изказваме нашата голяма благодарност на Димитровския Ц.К. на Б.К.П. за проявената бдителност.
3.Обещаваме, че ще увеличим нашата бдителност по отношение на враговете.
4.Обещаваме, че в предстоящите избори ще гласуваме до едни за листата на О.Ф.
5.Ще укрепваме и разширяваме дружбата с Великия СССР.
6.Обещаваме, че ще се подготвим в нашата военна наука, като отлични бойци и командири и ще бъдем в боева готовност всяко време да защитим независимостта на нашата социалистическа Родина.
7.Искаме смъртна присъда на предателите, начело с Трайчо Костов
   Да живее Ц.К. на Б.К.П.!
   Да живее Ц.К. на В.К.П./б/!
   Да живее вожда и учителя на трудящите се от целия свят другаря Сталин!

1 декември 1949 год. - Плевен 

                    За митинга: /Филипов/

```

––––––––––––––––––––––––––––––––––277  
Резолюция

```
На 6.ХІІ.1949 жителите от квартал №2 се събраха на махлянско съвещание като изслушахма доклада на кварталния отговорник и разбрахме за гнусните дела на Трайчо Костов и неговата банда.

        Решихме:
Искаме вечна и неразделима дружба с великия Съветски съюз начело с др.Сталин. Искаме смъртна присъда на Трайчо Костов и неговите съюзници и на всички които протягат ръка против народната ни власт.
Заявяваме, че ще дадем гласовете си 100% за народната О.Ф. власт.
Обещаваме, че ще изпълним 5 год. народостопаски план с 100%.
Обещаваме, че ще крепим и пазим единството на О.Ф.
    Смърт на предателите,
        свобода на народа.

За събранието:

```

## 6.ХІІ.1949 год.

276 До ОК.Б.К.П. гр.Карнобат  
копие: Ц.К. Б.К.П.  
Министерския съвет  
Главния прокурор на Н.Р.Б.  
гр.София

```
    Резолюция

Днес 7.ХІІ.1949 год. , членовете на низовата партийна организация Б.К.П. с.Глумче, се събраха на извънредно организационно събрание. Другарят секретар Лозю          стов, изнесе доклад за изнесеното обвинение на Трайчо Костов и неговата банда. След като изслушахме доклада по извършените престъпления  на Трайчо Костов и цялата предателска клика, спрямо Българския трудящ се народ, предизвика всред всички партийни членове на организацията дълбоко възмущение и гласувахме единодушно следната резолюция с която искаме най-строгото и сурово наказание на предателите и шпионите Трайчо Костовци от Българския народен съд. Единодушно одобряваме ……….на Ц.К. на Б.К.П. и народната власт  Отечествения фронт, за подвеждането им под отговорност Трайчо Костов.
Ние всички заявяваме, че ще работим още повичи за укрепване на мира, и задълбочаване връзките с братския Съветски съюз, който бди като верен страж на мира. Поетите обещания в чест на изборите на 18.ХІІ.за народни представители и окр…………………………………………..

```

---

330 РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Днес 1-ви декември 1949 г. всички войници, подофицери , офицери, чиновници и работници от летищния гарнизон Ст.Загора, събрани на протестен митинг срещу престъпната и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата банда след като изслушахме доклада на др.поручик Младенов напълно удобряваме и безрезервно подкрепяме обвинителния акт на главния прокурор на НРБ. С голямо възмущение и едва сдържан гняв ние порицаваме и осъждаме предателя и шпионина Трайчо Костов и неговата банда и искаме по-скорошното техно най-тежко наказание.
Затова че Трайчо Костов още през 1942 год- е бил свързн с полицията и е издал ЦК на БКП и неговите членове за борба против фашизма. Трайчо Костов, Иван Стефанов и Никола Павлов са организирали нелегален център и организация срещу  народната власт и БКП с цел дза ги унищожат и заграбят властта в свои ръце.
Трайчо Костов, Павлов, Стефанов, Начев и тяхната банда са извършили вражеско действие в народната стопанство на България с цел, да подкопаят икономическите устои на народната власт.
Трайчо Костов и неговата банда са влезли в тайни престъпни връзки с фашистката клика на Тито с цел, да се отнеме свободата и независимостта на България и се присъедини към Титовата клика.
Трайчо Костов и неговата шпионска банда с помощта на кликата на Тито са замисляли физическото унищожение на вожда и учителя на българския народ др.Димитров.
Трайчо Костов и неговата предателска банда са работели за откъсването на НРБ от СССР с цел да я хвърлят в ръцете на империализма. Затова, че те са станали жалки пионки в ръцете на американския империализъм и предатели на своя собствен арод и неговата свобода,ние искаме тяхното най-тежко, най-голямо наказание, искаме смъртна присъда.
Няма място в нашата страна на предателите шпиони и враговете на народа дори и в затворите.
Другари, искайки смъртната присъда на Трайчо Костов и неговата банда ние Ви заявяваме и обещаваме, че още по-здраво, още по-крепко ще се сплотим около нашия болшевишки ЦК, не ще допуснем никакво раздвоение и разцепление всред партията и народа и още по-смело, още по-решително ще водиме борбата срещу враговете на народа външни и вътрешни.
Ние първи ще срещнем със стоманените си гърди всеки който се опита да наруши спокойния и мирен труд на нашия свободолюбив народ и да отнеме неговата свещена свобода.
Ние ще водим борбата против всички подпалвачи на нова война докато напълно ги унищожим за да изградим здрав и траен мир за народите в света.
В предстоящите избори ще дадем своя глас за листата на ОФ, ще избелем истинско народно събрание което ще води нашия народ напред към построяването на социализма в нашта страна.

```

## За нас дружбата със Съветския съюз е най-светото нещо, защото тя ни е необходима както са ни необходими слънцето и въздуха затова ние ще я пазим като зеницата на собствното си око.

259 10.ХІІ.49

```
        ТЕЛЕГРАМА

                    ДО ДРУГАРЯ  ПРОКУРОР НА
                        ВЪРХОВНИЯ  СЪД
                               софия

```

7.ХІІ.49 год

```
Членовете на Б.К.П. с.В.Левски - Търговишко, след като разгледахме делата на бандита Костов, искаме назабавно смъртната му присъда.

```

## Б.К.П.

384 9.ХІІ.49  
ДО ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА  
СОФИЯ

```
Околийския Комитет на С.Б.П.Ф.- Димитрово, като презира бандата предатели начело с Трайчо Костов, които с свойте подли и предателски деяния увредили на развитието на нашата Народна Република, подготвяли ….да хвърлят нашия народ в лапите на хищните империалисти, работили за връщането на черното фашистко минало и на мракобесието, НИЕ заявяваме: стоим здраво зад изпитания Димитровски Ц.К. на Б.К.П., Народното Правителство на О.Ф. начело с др.Васил Коларов за вечна и нерушима дружба с Великия Съветски Съюз под мъдрото ръководство на В.К.П./б/ и др. Сталин.
Ние искаме най-строго но справедливо наказание за бандитите и шпионите, които са демаскирани и изправени да отговарят пред Върховния съд на Републиката за тяхните коварни и предателски деяния.
Те ще получат всенародно презрение и на 18.ХІІ. в изборите за Народни Представители и Окръжни Съветници ще сразим и последните фашиски останки с бюлетината на Отечествения Фронт.
СМЪРТ НА ФАШИЗМАЫ СМЪРТ НА ПОДПАЛВАЧИТЕ НА НОВИ ВОЙНИ, 
СВОБОДА, МИР И ЩАСТИЕ НА НАРОДИТЕ!

                        Секретар:

```

## /Ив.Кирилов/

430 9.ХІІ.1949 г.

```
        Резолюция

Махленското събрание на ул.”Цар Петър” №16 на 20 ОФ район, ръководено от агитационата тройка Георги Казанджиев, Недка Тръпкова, Софийка Пеева, след разглеждане на обвинителния акт срещу агент-провокатора на англо-американския империализъм Трайчо Костов и неговата предателска клика, изказва своето дълбоко възмущение и негодувание против същите и иска смъртното им наказание.

```

ХІІ.1949 г. агитатор: помощници:

## Ямбол

---

339 13.ХІІ.49

```
        Другарю Прокурор

Дружеството на Съюза на бойците против фашизма с.Яна ок.Новоселска, иска най-строго наказание на Трайчо Костов и неговата банда от шпиони и предатели на българския трудещ се народ.

```

9.ХІІ.1949 год. Смърт на фашизма  
с.Яна Свобода на народа

```
                        1.Секретар:

```

## 2.Председател:

---

390 Телеграма

```
                        До Главния
                        Прокурор на Република
                        България
                            София

Населението на с. Катраница Девинско, възмутено от престъпната дейност на Трайчо Костовската банда, настоява да се наложи най-тежкото наказание на същата, каквато заслужават шпиони и предатели - смърт.

                    За събранието бе избрано бюро:
                    1.Председател: Саврис Сараков
                     2.Секретар: Стоян Ст.Калоянов
                     3.Член: Селим Осм.Кехайов

```

## /подписи/

395 5.ХІІ.49  
Отечествен фронт До Главния Прокурор на  
село Полатово, Пловдивско Народна Република България

```
    Днес 1 декември 49 г. жителите на с.Полатово свикаха на общоселско събрание за изслушване доклад за подривната дейност на Трайчо Костовци, настояваме пред Вас, пазителя на националния ни и държавен сувуренитет, да им дадете заслуженото наказание - СМЪРТ.

```

## За събранието: Стефан Петров

172 5.ХІІ.49

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Вземата на 1.ХІІ.1949 год. с.Дъбравино Провадийско на състоялото се общоселско събрание по повод разкритата българска троцкиска банда на Трайчо Костов и сие.
След изслушване на доклада по обвинителния Акт на Трайчо Костов от около 150 души взехме следната резолюция:
1.Подкрепяме заведеното дело срещу бандита Трайчо Костов
2.Настояваме Народния Съд да даде най-строги и сурови наказания на бандитите Трайчо Костов , Иван Стефанов и Сие.
3.Ние жителите на борческото село Дъбравино Провадийско ще продалжим заветите оставени ни от безсмъртния учител и вожд др.Георги Димитров и до един ще гласумваме за листата на О.Ф.
4.Обещаваме да стоим твърдо на позоциите на О.Ф. в подкрепа на мира и демокрацията с великия С.С.С.Р. и славния му вожд ИОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН.

```

## За събранието: Ив.Богданов

165 5.ХІІ.49

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Населението на с.Православен ок. Първомайска събрано на общоселско събрание на което др.Добри Делчев разясни предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата клика, изказва своето дълбоко възмущение към предателите на народа Трайчо Костовци.
Изказваме своето признаниие към Димитровския Ц.К. на Б.К.П. за разкриването на тая шпионска мрежа, подготвяща заробването на страната ни.
Изказваме още по-голяма готовност за участие в изборите за народни представители и окръжни нар. съветници на 18 декември т.г. , готовност за изграждане на социализма в нашата страна и заякчаването на връзките с Великия Съветски Съюз.
Искаме най-сурово наказание за шпионите и предателите - врагове на народа и националната ни независимост.

```

## За събранието:

171 5.ХІІ.49  
ДО ГЛАВНАТА  
ПРОКУРАТУРА НА Н.Р.  
БЪЛГАРИЯ  
СОФИЯ

```
        ТЕЛЕГРАМА

След като разгледахме на публично събрание престъпленията на Трайчокостовци, ние жителите на с.Мартиново Михайловградско, намираме, че няма и не е имало по.подли престъпници в наща история, искаме най-строгото им наказание - СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ с което ще се удовлетвори желанието на нашия народ да се бори за построяването на социализма в наща страна.

```

## От събранието.

166 РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Работниците и служащите при Машино тракторска станция гр.Пловдив събрани на общо извънредно събрание на 30 ноември 1949 година в 12.30 след като изслушаха доклада на председателя на проф.организацията Георги Петров Георгиев по обвинителния акт на продажника Трайчо Костов и неговата банда, взема следната резолюция:
С нетърпение очаквахме денът в който ще бъдат поставени на съд гнусните дела на Трайчо Костовските бандити.
Изказваме възмущение за гнусната и продажна политика на Трайчо Костов и неговата банда.
Същевременно изказваме голямата си радост на ЦК на БКП в връзка с разкритието, което направи на Трайчо Костовската банда.
Засилваме още повече бдителноста и ще положим повече усилия за изобличаване вражеските елементи в нашата страна, като ще работим с всички усилия за изпълнение на есенната дълбока оран 100% и изпълнение годишния план и за бляскавата победа на 18 декември 1949 година в изборите за народни представители и окръжни съветници.
Обещаваме, че ще работим за още по-здрави дружелюбни връзки с великия Съветскси съюз.
Искаме за най-сурово наказание за продажника Трайчо Костов и неговата банда, които са работили за откъсването на нашия народ от Съветския съюз и присъединяване към лагера на империалистите.

СМЪРТ НА ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА!

                        ЗА СЪБРАНИЕТО:

```

–––––––––––––––––––––––––––––––––173 До Главния Прокурор по обвинителния процес срещу Трайчо Костов  
София

```
                             Копие: Редакция “Работническо дело”

                Копие: Политбюро на Ц.К. на Б.К.П.
                        София
                Копие: Редакция “Отечествен глас”
                        Пловдив

Жителите на с.Дебър Първомайска околия събрани на многолюдно общоселско събрание след изслушване обяснениета на другаря Канев представител на О.К. на Б.К.П. гр.Първомай по обвинителния акт срещу Трайчо Костов, изказваме дълбоко своето възмущение от предателско-шпионската дейност на тоя върл Народен враг и неговите сподвижници.
Язвата се лекува с нож и ние искаме премахването на тая обществена язва без остатък.
Същевмременно изказваме сърдечни благодарности на Ц.К. на В.К.П./б/ и Ц.К.Б.К.П. за проявената от тях бдителност поради което Българския народ не изпадна в положението на Титова Югославия и монархофашистка Гърция.
Застанало безрезервно зад правителството на Отечествения фронт начело с Б.К.П. прогресивното гражданство на село Дебър ще покажем още един път на 18.ХІІ. на Трайчо Костовщината в наща страна, че място за виреене за нея тука няма.
Смърт, на предателите на народа.
Да живее Димитровския Ц.К. на Б.К.П.
Да живее вечно ненарушимата дружба със С.С.С.Р.
Да живее великия Сталин.

```

## За събранието: М.Запрянов

## …………………………………………………………………………………………

Българска Комунистическа партия До Главната прокуратура на  
Околийски комитет Народна Република България  
гр.Дряново София

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 30 ноември 1949 година ние работниците и служителите от жп. Работилница Дряново, на общо събрание - митинг след като изслушахме кратката информация изнесена от парт. Секретар др.Гитев по обвинителния акт за шпионската и предателска дейност на групата Трайчо Костов и тяхната пъклена замисъл за убийство на любимия наш вожд и учител др.Г.димитров.
Възмутени ние остро порицаваме тия изметнници на работническата класа, слуги на англоамериканските милиардели, предатели на българския трудов народ и искаме най-строгото им наказание.
Същевременно ние още по-плътно сгъстяваме нашите редици около Б.К.П. начело с Димитровския Ц.К. Изпълниме годишния производствен план за 11 месеца обещаваме, че ще изпълним до край заветите на др.Димитров. В изборите на 18 декември с пълната победа на ОФ ще заклеймим продажниците на нашия трудов народ. Ръководени от съветите на нашия вожд и учител, вожда и учителя на цялото прогресивно човечество ще построиме социализма-комунизма въпреки съпротивата на капиталистическите остатъци у нас и апетитите на империалистите от вън.

                        За събранието: 

```

## /Демирев/

391 5.ХІІ.49

```
            Телеграма

До Главната прокуратура на Народна република България.

Днес на 1.ХІІ.1949 год. жителите на с.Китен, Проводийско събрани на обща селско събрание, след като изслушахме доклада на др. Демир Добрев председател на сел.съвета, в връзка с обвинителния акт на Англо-Американските лакеи, оглавявани от изменика Трайчо Костов. До един  се отвращаваме от тяхната вражеска противонародна политика и искаме тяхното най-строго наказание.

```

Като заявяваме, че ние още по-твърдо заставаме под знамето на О.Ф. и ще работим с всички сили за бляскавата изборна побида на 18 декември 49 год.  
За събранието:  
––––––––––––––––––––––––––––––400 5.ХІІ.49

```
    РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 1 декември 1949 година, селяните на село Говежда околия Михайловградска на общо селско събрание свикано за разглеждане обвинителния акт против предателите на нашата родина Трайчо Костов и компания, след като изслушаха доклада на другаря Стоян Папурков , агитпропчик при О.К. на Б.К.П. Михайловград, гласуваха следната резолюция:
1.Искат най-тежко наказание - смърт на шпионите и предателите на нащо отечество.
2.Заклеймяват предателската клика на Тито и декларират че ще помагат за нейното унищожение и за освобождаване на братския наш югославски народ.
3.Ще работят още по-неуморно за изпълнението на пет годишния стопански план, респективно стопроцентово изпълнение на наряда по дърводобива.
4.В изборите за народно събрание и окръжни съвети на 18 декември ще гласуват до един с бюлетината на Отечествения фронт, която ще е принос зазапазване на мира , националната независимост на българския народ.
5.Като граничен край на югославската граница заявяват, че ще утроят наща революционна бдителност за обезпечаване на каквито и да било диверсионни актове от страна на титовци и неговите агенти в България.
6.Изказват дълбока и искрена благодарност на приятелския Съветски съюз и братската В.К.П.Б. за оказаното ни съдействие при залавяне бандата на Трайчо Костов.
Смърт на предателите на българския народ!
Да живее Българската комунистическа партия и нейния Димитровски централен комитет.
Да живее народното правителство на България начело с другаря Васил Коларов.
Да живее вечната ни дружба с Съветския съюз.
Да живее вожда на С.С.С.Р. и всички честни хора в света другаря Йосиф Висарионович СТАЛИН.

```

## От събранието

358 5.ХІІ.49

```
                        До
                    Ц.К. на Б.К.П.
                Копие:ГЛ.ПРОКУРАТУРА
                    СОФИЯ

        РЕЗОЛЮЦИЯ

    Днес 1.Хіі.1949 год. - Враца.
Служителите и милиционерите при Окол.У-ние МВР, след като разгледаха обвинителния акт против предателите и шпионите на българския народ в служба на англо-американските империалисти - ТРАЙЧО КОСТОВ и неговите агенти, реши следното:
1.Осъждаме предателската им дейност и искаме тяхното НАЙ-СТРОГО наказание предвидено в нашите закони - СМЪРТ.
2.Никаква пощада на диверсантите и агенти на империализма.
3.Всяка вдигната ръка против Великия СССР - страж на мира и демокрацията да бъде пречупена.
4.Ние заявяваме, че ще изпълним клетвата дадена пред безсмъртния учител и вожд др.Димитров, че ще служим честно и вярно на Работническата класа и целия български народ, че ще водим борба с нацизма, ще укрепваме и провеждаме пролетарската диктатура в България в съюз със селяните под ръководството на БКП, вожда и учителя на СССР и всички демократични и свободолюбиви народи - др.СТАЛИН.

```

## За събранието: Ц.Ганев

372 5.ХІІ.49  
ДО  
ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БКП  
СОФИЯ

```
        КОПИЕ: ГЛ.ПРОКУРАТУРА НА НАР.РЕПУБЛИКА
                            СОФИЯ

        КОПИЕ:  ОКОЛИЙСКИ КОМИТЕТ НА БКП
                        ГР. МАРЕК

На 30.ХІ.1949 год. на състоялото се общо събрание на Електроработниците, инженерите и техниците от ЕЛЕКТР.ЦЕНТРАЛИ “ГРУПА  РИЛА” с.Рила-Марекско, след като разгледа обвинителния акт на ГЛ. Прокуратура срещу престъпната банда на Трайчо Костов гласува единодушно следната

                РЕЗОЛЮЦИЯ

1.Заклеймяваме шпионите предатели на Българския народ и искаме техното най-строго наказание.
2.Заставаме твърдо и единно зад железния ДИМИТРОВСКИ Ц.К. на Б.К.П. , като заявяваме че сме за още по голямото укрепване на дружбата ни с ВЕЛИКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ  начело с ВОЖДА И УЧИТЕЛЯ НА ЦЕЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО  др.СТАЛИН.
3.Настояваме за бързото и ефикасно прочистване на Държавния и ръководния партиен апарат от ТРАЙЧОКОСТОВЩИНАТА.
4.Ние ЕЛЕКТРОРАБОТНИЦИТЕ заявяваме че в отговор на мерзкото предателство ще отговорим с още по-големи и твърди ТРУДОВИ ПОБЕДИ.

                    За събранието:

```

## /Сл.Савов/

77 7.ХІІ.49

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 3.ХІІ.1949 год. чиновете при поделение “МЕСТА” , свикани на общо събрание, след като изслушахме доклада по обвинителния акт срещу троцкистко предателската и шпионска банда на Трайчо Костов в нашата страна, осъждаме с отвръщение пъклената замисъл на тая банда, за откъсване страната ни от лагера на социализма, мира и демокрацията, начело с С.С.С.Р., и превръщането й в сателит на Англо-американския империализъм, за ликвидирането на учителя и вожда на нашия народ, славата и гордоста на нашата страна - безсмъртния Димитров, ИСКАМЕ най-строгото и сурово наказание: - СМЪРТ НА ТАЗИ ПРЕДАТЕЛСКА, ШПИОНСКА И ИЗМЕННИЧЕСКА БАНДА!
Ние, граничарите стоим твърдо зад славния Димитровски Ц.К. на  Б.К.П., зад народното правителство, начело с верния съратник и другар на великия Димитров - другаря В.Коларов, за укрепване на народната власт, запазване суверенитета, и не зависимост на нашата страна и по-бързото и мирно изграждане социализма у нас.
Денонощно ще бдим по южната граница на нашата прекрасна Народна Република, като не ще допуснем нито един враг, било отвън или отвътре, да наруши безнаказано нейната неприкосновеност.
На 18 Декемврий да подкрепяим политиката на Ц.К. на Б.К.П. и на правителството за вечна дружба с великия С.С.С.Р. и всички демократични страни под вещото ръководство на В.К.П./б/ начело с др.СТАЛИН, като гласуваме единодушно с листата на О.Ф. 
Да живее Ц.К. на Б.К.П.
Да живее народното правителство.
Да живее гениалния вожд на световния пролетариат великия СТАЛИН.
Смърт на предателите, шпионите и изменниците!

                СОФИЯ - Ц.К. на Б.К.П.
                          Главния прокурор
                          вестник “Народна войска”
                           Щ.Г. Войски - Политотдела

Представяме Ви резолюция, приета на общото събрание на чиновете при поделение “Места” , по обвинителния акт на троцкистко-предателската и шпионска банда на Трайчо Костов.
Приложение: една резолюция

3.ХІІ.1949 год.с.Факия

        Поручик: З.К.П.Ч. поделение “МЕСТА”

```

## /Димитров/

4.ХІІ.49  
РЕЗОЛЮЦИЯ

```
    Взета на общото събрание на ръководствата и актива на масовите и политически организациии съвместно с целия низов - агитационен апарат на 3.ХІІ.1949 година с.Генерал Тошево, Ямболско.
    След ислушаните доклади обвинителния акт срещу Трайчо Костов и съучастниците му и доклада по изхранване на нашия народ събранието единодушно,

            РЕШИ:
1.Узнавайки от обвинителния акт престъпните действие на бандата на Трайчо Костов ние жителите на борческо Генерал-Тошево посрещаме с дълбоко възмущение и погнуса шпионската и предателска дейност на Трайчо Костов и неговите съучастници, ние искаме най-строгото им наказание - смърт за предателите от типа на Тито Трайчо Костовците.
2.Ние обещаваме, че още повече ще затегнем нашите редици под знамето на О.Ф. ръководен от славната и героична Компартия и нейния Димитровски Централен Комитет, ще положем всички усилия за изпълнение на поставените ни от правителството ни задачи.
3. Ще направим всичко възможно за откриване организиран фронт за провеждане борбата за икономия на хляба.
4.Ще напрегнем всички сили за срочно изпълнение на плана за есенната дълбока оран.
5.Ние уверяваме Нашито народно правителство начело с Др.Васил Коларов, че на 18.ХІІ.1949 година ще нанесем съкрушителен удар върху шпионите и предателите на нашия анрод, като до един ще гласуваме за Отечествения фронт, за “МИР, ЩАСТИЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕ” на нашия народ, за изграждане СОЦИАЛИЗМА  в прекрасната ни родина.
Да живее дружбата ни с нашия двоен освободител и покровител великия Съветски Съюз.
Да живее любимия вожд и учител на прогресивното човечество и нас ВЕЛИКИЯ СТАЛИН.
Да живее и крепне борческата и героична партия на БЛАГОЕВ, ДИМИТРОВ И НЕЙНИЯ Ц.К.
Да живее Е.Н.О.П. организация О.Ф.

                За събранието:
                        /Господин Александров/ 

```

––––––––––––––––––––––––––––––––––114 12.ХІІ.49

```
                    До главната прокуратура на 
                    Народна Република България          
                копие:Ц.К. на БКП - София
                копие:УС на БНЖС - София
                копие:НС на ОФ   - София

        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 8.ХІІ.жените от с.Крушете, Г.Оряховско, събрани на общоселска седянка след като изслушахме доклада, за предателската дейност на Трайчо Костов и неговата ланда, единодушно решихме:
1.Одобряваме взетите мерки от ЦК на БКП и правителството за провеждане под отговорност, пред народния съд подлите предатели на българския народ.
2.Дълбоко сме възмутени от коварното предателство на Трайчокостовата банда, която се е включила в шпионската агентура на англоамериканския лакей - Тито и под булото на южнославянска федерация, да бъдем откъснати от най-верния си брат и защитник Великия Съв.Съюз и предадени на кървавия империализъм.
Затова, че са готвили погром за българския народ и погазване на националната ни чест.
Ние жените които дължим нашето политическо и духовно освобождение на Великия Съв.Съюз, обещаваме: Да укрепваме все повече дружбата си с Великия Съв.съюз, да възпитаваме поколенията в дух на все по-голяма любов към съветските народи. Да се включим за изпълнението на всички стопански и политически задачи и на 18.ХІІ. с листата на О.Ф., да нанесем най-съкрушителен удар навъншните и вътрешни врагове.
Смърт на народните предатели.

```

## За събранието: Козлева

56 2.ХІІ.49  
ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

```
        КОПИЕ: НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА О.Ф.
                ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА О.З.П.С

        РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 2.ХІІ.1949 година членовете на Местното Земеделско Професионално Сдружение - Девин, събрани на предизборно събрание с доклад какво ни донесе отечественофронтовското правителство след 9.ІХ.1944 година на земеделските стопани, и разясняване делата на Трайчо Костов и Титовата банда. След като бе ислушан доклодо събранието единодушно  одобри водената политика от отечествения фронт начело с ЦК на БКП и пожелаха все така да ни водите към щастие и благоденствие. Неразривна дружба с Съветския съюз начело с Др.Сталин.
Събранието енергично порица Продажническата политика на Трайчо Костов и неговите съмишленици като настоява по-бързото ликвидиране на ЛЕВОСЕКТАНЩИНАТА И ТРОЦКИЗМА В БЪЛГАРИЯ. Събранието отправи апел да се разобличи измената политика на Титовата банда всред трудещите се в цял свят.
Единодушно декларираха, че ние земеделските стопани от гр.Девин стоим здраво зад Отечествения фронт и мощен страж на южната ни граница. Всеки глас за О.Ф.власт.

```

## За СЪБРАНИЕТО:Джамал Мехмедов

72 РЕЗОЛЮЦИЯ

```
Днес на 1 Декември 1949 година ние селяните от с.Превала околия Михайловградска събрани на общоселско събрание, след като изслушахме доклада за шпионската изменическа и предателска дейност на Трайчо Костов и неговата банда приехме единодушно следната резолюция.
1.Осъждаме предателската изменическа и шпионска дейност на Трайчо Костов и бандата му и настояваме пред съда на републиката да се накажат най-сурово противодържавните заговорници и агенти на Англо-Американския империализъм.
2.Декларираме, че ще стоим неотклоно за политиката на О.Ф. ръководена от изпитаната в борбата българска комунистическа парртия начело с Димитровския централен комитет.
3.Обещаваме, че ще укрепваме с всички сили дружбата ни с великия и непобедим Съветски съюз с генералния му вожд, вожда и учителя на трудещите се в света другаря СТАЛИН.
Смърт на предателите -шпионите и измениците да пребъде делото на народа.

```

## От събранието

103 7.ХІІ.49  
ДО ЦК на БКП  
ЦК на ОРПС и  
Главния Прокурор  
София

```
            РЕЗОЛЮЦИЯ

Днес 3 декември работниците от ДАП - карусерийна работилница Ботевград събрани на общо събрание, накрая единодушно гласуваха следната резолюция:
Презираме предателите на българския трудов народ и враговете на мира и демокрацията - Трайчо Костов и компания и искаме най-тежкото им наказание - смърт. Тези Юди които предаваха родината ни за 30 сребърника, а за много повече на подпалвачите на нови войни, не заслужават и не бива да дишат родния въздух.
Ние стоим здраво зад Димитровския ЦК на БКП и Правителството на Отечествения фронт. Обещаваме да поднесем в дар за 70 годишнината на другаря Сталин преизпълнен производствен план в 100% ОФ бюлетини за народните избраници на 18 декември.

                            Тодор Арбов

```

## за събранието:

63 7.ХІІ.49

```
        Резолюция
                До главния прокурор на Н.Р.България
                    гр.София
            копие:Ц.К. Б.К.П.
                Националния съвет на О.Ф.
                и в-к “Работническо дело”

Днес 1.ХІІ.1949 г. трудящите се на с.Горно Изворово Казанлъшко, събрани на общо селско събрание с възмущение се научаваме за предателската, шпионска саботажническа дейност на Трайчо Костов и доверените му лица.
С неизразимо негодувание се научихме, какво, че Трайчо Костов и сие са искали “физическото унищожение” на обичния роден Димитров.
Ние апелираме и искаме от нашата народно-демократична законост с най-голяма строгост да наложи революционо наказание на тези изменици, вредители и шпиони начело с Трайчо Костов.
Ние обещаваме, че ще продължим с още по-голяма бдителност, да чистим редовете си от вражески и троцкиски елементи укрепвайки редиците на нашата славна Димитровска Б.К.П. единството на работническата класа и трудещите се селяни под знамето на О.Ф.

```

## Ние заявяваме, че едини сплотени , изпълнявайки свещените завети на непрежалимия учител и вожд на нашия народ др.Димитров, ще гласуваме………

87 7.ХІІ.49

```
                            До Главната
                        Прокуратура на Народната
                        Република България

                Копие: вестник “Работническо дело”
                                                                      В СОФИЯ

Кооператорите ог гара Пирин, Санданска околия, събрани на извънредно годишно кооп.събрание по свеждане юнските решения на Централния Кооперативен съюз и Р.К.С. след станалите разисквания и взетите решения по отношение нередностите в кооперацията. Изслушвайки изнесения доклад по резолюцията на Информбюро и обвинителният акт на предателя Трайчо Костов и значението на предстоящите избори единодушно гласувахме следната 
            РЕЗОЛЮЦИЯ:

Порицаваме престъпната шпионска и предателска дейност на Трайчо Костов и неговата шайка, като искаме най-суровото им наказание от народното ни правосъдие.
Ние обещавайки, че намираме се на две фашистки граници зорко ще бдим против нарушаване националният ни суверинитет и против провокациите на фашистката клика на Тито и монархофашистка Гърция, които чрез техните шпиони искат да нарушават спокойствието ни.

Обещаваме се, че за изборите ни до един ще гласуваме с листата на О.Ф.

```

## За събранието:

102 7.ХІІ.49

```
            Резолюция

Днес на 4.ХІІ.1949 год. 140 жени организирани в БНЖС с. Писарево, Горнооряховско, събрани на общоселска седянка след като изслушахме доклада за предателската и шпионска дейност на Трайчо Костов, Никола Павлов, Иван Стефанов и компания предатели на българския народ решиха:
1.Одобряваме решенията и мерките, които са взети от правителството за изправянето на предателите пред народния съд. Дълбоко сме възмутени от подлата предателска и шпионска дейност на Трайчо Костов, Иван Стефанов, Никола Павлов и компанията предатели за тяхното включване в империалистическата агентура, които са мислили да унищожат физически др.Георги Димитров и изправят българския народ пред национална катастрофа.
Никаква милост и пощада за предателите на българския народ и заклетите врагове на СССР, които са искали да откъснат нашата страна от демократическия лагер и предадат в лапите на империализма.
Ние организираните жени от с.Писарево заявяваме, че …на Отечествения фронт под ръководството на изпитаната П., която бди за нашите права и свобода и обещаваме:да укрепваме все повече дружбата с великия Съветски съюз, да възпитаваме нашите деца в безгранична любов към Съветска Русия и Великия Сталин.
Да включим всички жени в борбата за мир, демокрация, щастливо бъдеще на децата ни - социализма.

```

## Смърт на предателите!

80 7.ХІІ.49

```
        Телеграма
София - Централния комитет на българската комунистическа партия                                                До Националния съвет на О.Ф.
       До правителствоно на Нар.Репуб.България
       До Главния прокурор на Нар.Репуб. България
Днес 4.ХІІ.1949 година населението на с.Осиково, Девинско събрани на общо селско събрание, след като изслушахме обвинителния акт срещу Трайчо Костов и неговата банда от шпиони, които са си поставили за задача да изпълняват пъклени противонародни планове и договор да откъснат нашата страна от най-необходимия за нас Великия Съветски съюз и Народните демокрации т.е. от лагера на мира и демокрацията и да я предадът в лапите на империалистите, в лапите на най-големия изверг и бандит Тито и да направят от нашата страна нова касапница, единодушно, с пълна увереност. Настояваме да се наложи най-тежкото и справедливо наказание на гореказаната предателска банда, като изказваме безаветна преданност и благодарност към великия Сталин, който на времето ни помогна за разкриването й, като същевременно обещаваме, че ние тук на границата ще бъдем още по-бдителни от тоя момент нататък,за опазване на нашата страна от подобни шпиони.

```

## За събранието:

95 7.ХІІ.49

```
                        ДО ГЛАВНИЯ  ПРОКУРОР  на РЕПУБЛИКАТА                     СОФИЯ

        КОПИЕ: ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА  БКП
                СОФИЯ

                ОКОЛИЙСКИ КОМИТЕТ НА БКП
                гр.ПАВЛИКЕНИ

Другари,
Приложено Ви представяме резолюция вземата на общо партийно събрание на ВСП в с.Върбовка Павликенска околия на 2 декември 1949 година.
Приложение: една резолюция

                        Секретар:

            Резолюция

Днес 2 декември 1949 година 1949 година комунистите от с. Върбовка, Павликенска околия, след като разгледахме на общо партийно събрание обвинителният акт по делото на троцкиста, шпионина и предателя на българския народ Трайчо Костов и неговата банда гласувахме следната 

            Резолюция

1.Поздравяваме органите на държавна сигорност за бдителност проявена по разкриване шпионската и предателска банда начело с Трайчо Костов.
2.Одобряваме подвеждането на тия шпиони и предатели под съд.
3.Настояваме забезпощадно и сурово наказание.
4.Стоим твърдо зад ЦК на БКП начело с изпитания Димитровец другаря Васил коларов.
Да живее ЦК на БКП.
Да живее СССР начело с вожда и учителя на цялото прогресивно човечество - другаря СТАЛИН.

СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ НА НАШИЯ НАРОД.

                За събранието:

                Председател:
                        /Минчо Димитров Желязков

```

## Секретар: Хр.Колев Петров

```
                            19.ХІІ.49

    Другарю Главен Прокурор,

Следях с голям интерес, в вестник “Работническо дело”, процеса на предателската и шпионска банда на Трайчо Костов. Научих, че в нея е участвувал и бившия Гл.Директор на Б.Д.Ж. Васил Марков и не мога да не донеса до Вашето знание за неговите саботажни действия в Б.Д.Ж.  През 1946 год. същия по свой почин е взел от авоарите на БДЖ при Б.Н.Банка 600, 000 шведски крони и е капарирал една ТЕЦ централа от Швеция, която в последствие е била закупена от БНБ.
Тази централа сега се монтира на гара Горна Оряховица, обаче не може да бъде пусната в действие, защото е негодна. Същата е била закупена чрез посредничеството на приятеля на Васил Марков - инж. Левтеров, а е била приета от инж.Николчев от БДЖ , който първоначално е отказал да я приеме, понеже същата е била негодна, но в последствие под натиска на Марков - Николчев е бил принуден да я приеме. Инж.Николчев един честен и добросъвестен служител по БДЖ и ако бъде разпитан ще каже истината как е бил заставен от Марков да приеме една негодна ТЕЦ централо.
Въпросните 600,000 шведски крони, които Марков е взел за капарирането на тая централа можеха да се употребят за закупването от Швеция на много ценни за стопанството ни материали: стомана “ВИД….?”, съчмени лагери и др.
Инженер Левтеров пък ще каже каква комисиона е взел Марков за сделката.
Напоследък, след арестуванието на Марков се говори, че същия е предал др. Лиляна Димитрова.

```

## София, 17.ХІІ.1949 год. ЖЕЛЕЗНИЧАР

597  
Резолюция

```
    до главния прокурор за тежките присъди - гр.София

Гласувана на махленското съвещание на ул.Александровска, гр.Ямбол.

След като разгледахме обвинителният акт срещу Трайчо Костов и неговата банда, поздравяваме Ц.К. на Б.К.П., който можа навреме да открие змийското гнездо в своята пазва и да го изправи на подсадимата скамейка пред очите на народа. Ние изказваме своето възмущение за това, че са искали:
1.Да изменят нашата външна политика и да ни присъединят към англоамериканците - подпалвачи на нови войни.
2.Че заедно с Тито са се готвели да унищожат нашата национална независимост, народната ни власт и дори да убият др.Георги Димитров.
3.Че са били предатели и шпиони на англоамериканците и искаха да ни откъснат от братския Съв.съюз и страните с нар. демокрации.
4.Че по троцкиски пътеке разрушаваха народното ни стопанство и се мъчиха да разбият съюза между работниците и селяните.

```

## За тази им дейност ние искаме………..

596 8.ХІІ.1949

```
                    До Главния Прокурор
                               за най-тежки наказания
                      в Народна Република България

        Резолюция
Днес 4 декемврий 1949 г. избирателите на 16 ОФ район ул.Цар Симеон  събрани в домът на Господин Недялков Ганчев в връзка с обвинителния акт на ТрайчоКостов и неговата банда взехме следната резолюция:
1.Да се наложи най-строго наказание на Трайчо Костов и неговата банда.
2.Да се заостри бдителността и да се ликвидира с всяка проява на Трайчо Костов.

                        За събранието:

```

## Ж.Коен

321 12.ХІІ.49

```
            Резолюция

Ние, жителите на с.Безмер, Ямболско събрани на квартално съвещание изслушахме доклада на другарката   Д.Тенекеджиева и разбрахме за гнусните престъйпления на Трайчо Костов и неговата банда, искаме:
1.Шпионите-предатели да бъдат строго наказани.
2.срещу Титовщината на Трайчо Костов и неговата банда, която води отечествоно към ново робство!`
3.Всички зад твърдия като стомана Централен комитет на БКП заявяваме, че ще работим за укрепване на дружбата ни с Великия Съв.съюз.
Одобряваме обвинителния акт на Трайчо Костов и неговата банда.

```

## Всички ще работим за 100% -тово изпълнение на петгодишния стопански план.

469 До Главния  
Националниа съвет Прокурор на Народната  
О.Фр. София Република България  
Ц.К.на БКП Димитър Георгиев  
София София

```
Днес 4.ХІІ.1949 год. в 10 часа преди обяд с.Малко Ботево Хасковско се състоя учителска педагогическа конференция. На коята беше изнесен доклад на др.Тончо Петров за национализъм, интернационализъм и космополитизъм. На конференцията отсътвува и ІІ ок.уч.инспектор др.Делчо Лосков. След изслушване на доклада се зададоха въпроси по доклада и бяха добре разбрани от всички учители - също се разгледа и въпроса с пристъпната дейност на продажника Трайчо Костов и неговите съучастници - провокатори. След завършване на конференцията се взема следното решение:
Изказваме най-голямо възмущение от подлите народни агенти на англоамериканските империалисти. Искаме най-строго и справедливо наказание на тия предатели, шпиони и конспиратори.
      В връзка с изборите ще извършим най-широка и самостоятелна работа и на 18.ХІІ ще демонстрираме …..ално-политическото единство на народа за делото на ОФ и изграждане на социализма в нашата страно.

```

––––––––––––––––––––––––––––––––––410 9.ХІІ.49

```
        Резолюция

Днес, 4.ХІІ.1949 г. с.Широка поляна, Хасковско се състоя общоселско събрание, на което изнесе доклад др.Димитрия Аврамова, представителка на Окол.комитет та О.Ф. на тема: “Разяснение обвинителният акт на групата предатели начело с Трайчо Костов и вътрешното и международното положение”.
Събранието след като изслуша блестящият и изчерпателен доклад др.Дим.Аврамова, от който на всички сатна ясно: 1. Разложението докарвано от Тр.Костов и групата около него; 2.Техните предателски заговори против българския народ, като агент на време
            Реши:
1.Искаме най-строга присъда на Трайчо Костов и Сие.
2.Изразяваме нашата любов и вечна признателност към СССР
    Да живее великият СССР - пазител на мира
    Да живее О.Ф. начело със славната БКП.

```

## Председател: Секретар:

278 12.ХІІ.49

```
            До Правителството на Народната Република
             Копие: Национален Съвет на О.Фронто
             Копие: Главния Прокурор

                    София

        Резолюция

Днес 1.ХІІ.1949 год. 11 О.Ф. организация Свиленград на която присъствуваха около …0 души взема следната резолюция.
1.С най-голямо отвръщение порицаваме придателската и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата шпионска група и искаме от Върховния съд на публиката най-строго наказание.
2.Изказваме горещи благодарности на Ц.К. на Б.К.П. затова, че тя можа да разкрие на време шпионската дейност на Трайчо Костов и спаси страната от присъединяване към лагера на империалистите и подпалвачите на война.
3.Дружбата ни с Великия Съветски съюз с страните на народните демокрации гаранция за построяване социализма в България.
4.Обещаваме да организираме всички сили за спечелване изборите на 18% т.г. и със това да заздравим още повече нашата народна Демократична власт.
5.Порицаваме заговорническата дейност срещу нашата родина на предателите:
Тито, Кардел, Джилас, Ранкович, които предадоха Югославския народ на империалистите и се помъчиха чрез заговор с Трайчо Костов да съборят съществуващо правителство и да ни присъединят към 7-ма република на фашиста Тито и неговата клика. Единни в О.Ф. под ръководството на Б.К.П. ще вървим ……..напред всичко гнило, което се изпречи на пътя ни ще бъде сметено.
Да живее Отечествения Фронт.
Да живее славната Б.К.П. и нейния Централен комитет.
Да живее непобедимия Съветския съюз и вожда на целото прогресивно човечество начело с др.СТАЛИН.

```

## За събранието:

330  
Резюлуция

```
Днес на 6.ХІІ.1949 год. Местния комитет на Първичната Партия БКП с.Голебина, Силистренско свиква събрание на членовете си в помещението на училището на следния дневен ред:
1/за четене и обсъждание обвинителния акт на Трайчо Костовци и неговите агенти.
  След като чете и на широко обесни обвинителния акт на Трайчо Костов и неговите привърженици, от Другаря Сали Салимов Юсеинов представител на ок.комитет на БКП град Силистра се вземаха следната резюлуция:
Да се наказват най-строго чрез обесването привърженици и предатели на Трайчо Костов начело с него, за извършеното деяние и….за нашата млада и красива Демократична България също и на Великия Съветски Съюз, нашия народ остава верен и обещава че ще изпълни заветите на Др.Г.Димитров учител и строител на социализма и верен си на Работническа класа в света, да укрепим съюз, Дружба между непобедима Съветския Съюз и строител на социализма също дружба между Демократични страни начело с най-верен съратник на Др.Ленин и учител и защитник на мира Др.Сталин.
Да живее и да крепне Съюз между Демократични страни начело с Великия Съветския Съюз.
Да живее Др.Сталин строител на Социализма и защитник на мира и права в света.

            За събранието: 1.
                                           2.

```

## 3.

443  
До Главният  
Прокурор  
София

```
        Резолюция

Днес 1 декември 1949 год. селяните и селянките от с.Динк , ок.Пловдивска, събрани на общоселско събрание по почин на Е.О.П.О. и Б.К.П. , изслушахме разясненията по обвинителния акт на народният предател Трайчо Костов Джунев и другите негови съочастници.
Погнусени от предателската дейност на тези англо-американски лакеи и Титови последователи, ние жителите на с.Диник, настояваме за тяхното най-строго наказание.
Така прочистена страната ни от подобни лакеи ще остане мирна и спокойна и ръководена от мъдрия вожд др.Васил Коларов, ще следваме пътя на братския С.съюз - Да строим социализъм в България.

```

1.ХІІ.1949 год.

## с.Динк

351 Резолюция

```
Днес 2.ХІІ.1949 год. жителите на с. Горно Озирово, Берковска околия събрани на общоселско събрание, след изслушване доклада по обвинителния акт за престъпната и шпионска дейност на предателя Трайчо Костов и неговата банда предали се на англо-американските империалисти прие с възмущение следната резолюция.
1/ Заклеймяваме шпионите - предатели на българския народ за тяхната подривна и предателска дейност, целяща да ни откъсне от семейството на демократичните народи, начело на които стои великият Съветски съюз.
2/ Заставаме единни и сплотени зад правителството на Отечествения фронт, ръководено от др.Васил Коларов - верния съратник и другар на покойния вожд и учител др.Димитров.
3/ Сплотяваме се още по здраво около Ц.К. на Б.К.П. и заявяваме, че още по-зорко ще бдим и разкриваме шпионите-предатели и всички агенти на Титовци и Трайчо Костовци в нашата страна - служи на международната реакция.
4/ Заявяваме, че ще работим с още по-големи усилия за укрепване съюза ни с Великия Съветски съюз начело с вожда и учителя на цялото прогресивно човечество др. Сталин, който ни помогна да разкривме шпионската агентура у нас.
5/ Искаме смъртно наказание за предателите и шпионите на българския народ Трайчо Костов и неговата банда.
6/ Декларираме, че стоим здраво на фронта на мира и демокрацията, начело със Съветския съюз, против подпалвачите на нова световна война.

```

---

328

```
            Резюлуция

Днес на 6.ХІІ. 949 год. с.Толебина Силистринско местния комитет на Е.О.О.Ф. свиква общо селско събрание в в помещенията на училището на следния дневен ред:
Обсъждането и четене обвинителния акт на Трайчо Костов и неговите привърженици.
След като чете обвинителния акт на Трайчо Костовци от др. Сами Салимов Юсеинов представител на ок. к-тет на БКП град Силистра, се вземаха следната резолюция:
Общо селско събрание с болшинство иска най-строго наказание на предателите на Трайчо Костов и неговите привърженици за тяхното извършената шпионска и предателска дейност против непобедимия Съветски Съюз и нейния авангард Болшевишка партия.
Нашия народ Отечествено Фронтовци остовот верни на нашата Отечествена фронтовска България и неговия строител Г.Димитров, обещаваме, че ние ще вървим и ще изпълним заветите на Др.Г.Димитров и чертани планове от него.
Исками и да крепним Дружбата между Демократичните страни начело с Съветския Съюз строител и защитник на права и мира в Света с нейния учител др.Сталин.
Да живее О.Ф. Власт.
Да живее Др.Сталин.
Да живее Непобедима Червена Армия двойна освободителка на народа.

```

## За събранието

353 ТОПЛИВО 5.ХІІ.49

```
                              РЕЗОЛЮЦИЯ

Ние, служителите при Д.А.С.П.”Топливо” - клон Пловдив събрани на 29 ноември 1949 г. на обко събрание по повод известяването на обвинителния акт срещу шпионското и предателска банда на Трайчо Костов, изказваме нашето възмущение и погнуса от пъклените им планове.

1.За обезглавяване на ръководството на Б.К.П. начело с др.Георги Димитров, да предадат нашата Родина на империалистическите разбойници да ни откъснат от С.С.С.Р. и народните демокрации и ликвидират нашата национална независимост.

2.Тези престъпни планове на предателя Трайчо Костов представляват най-голямото предателство към нашия народ и международното движение за МИР, ДЕМОКРАЦИЯ и СОЦИАЛИЗЪМ.

3. Изказваме нашата признателност към Ц.К. на Б.К.П., който навреме разкри змийското гнездо в нашите редове и с това бранят нашата национална независимост и укрепват нерушимата дружба с Великия СЪВЕТСКИ СЪЮЗ - гаранция на строежа на социализма в нашата страна.

4. Ние заявяваме, че ще увеличим нашата бдителвност и ще ликвидираме Трайчокостовщината, като удвоим нашата енергия за предсрочно изпълнение на производствения ни план.

5. На 15 декември ние всички ще гласуваме с единната листа на О.Ф. с това ще покажем на международната реакция, че ние твърдо стоим зад нашето народно правителство - за изграждане………

```

…………………………………………………………………………………………..  
94 7.ХІІ.49

```
        РЕЗОЛЮЦИЯ

Членовете от поделение 8390 - К.събрани на митинг, след прочитане обвинителния акт срещу коварните изменници на Марксизма-Ленинизма и предатели на българския народ, порицаваме тяхната дейност като агент-провокатори и шпиони и се присъединяваме към всенародното възмущение и презрение, не само на българския народ, но и на всички прогресивни и честно мислещи хора.
В продължение на няколко години, българския народ беше лъган и заблуждаван от предателската група на Трайчо Костов и С-и е, които замазваха своето троцкиско и тъмно минало с гръмки фрази, а в същност под тяхната маска се криеха най-опасните врагове на народа, целещи откъсването ви от лагера на демокрацията и Съветския Съюз и преминаването към лагера на империализма.
Сега ролята на Трайчо Костов, като най-гнусно оръдие на империализма и подпалвач на нова война е разкрита до дъно. Той се съгласи, че главната спънка за изпълнение на неговия престъпен план  е др.Г.Димитров. И тоя приемник на империализма се договаря да премахне нашия любим учител и вожд върху живота съм.
Изказвайки дълбоко отвращение и погнуса от престъпните дела и замисли на Трайчо Костов и неговите съучастници, с кървавия полицейски палач Гешев, с англо-американските разузнавателни служби с главната империалистическа агентура на Балканите и лицето на старите шпиони и провокатори - Тито-Ранкович-Джилас и компания, ние искаме да се даде справедливо и сурово наказание на предателите и продажниците на българския народ, на комунистическите партии, като обещаваме:
Да стоим с болшевишка твърдост на линията провеждана от БКП и нейния ЦК.
Да следваме неотклонно пътя, който ни начерта нашия любим вожд и учител др.Георги Димитров.
Да бъдем безпощадни към враговете на народа и народната власт, към чуждите агенти и шпиони.
Да изпълним клетвата на ЦК на БКП дадена пред тленните останки на др.Георги Димитров.
Да браним нашата национална независимост с всички сили и средства от вътрешни предатели и врагове и от външни посегателства, като овладяваме до майсторство Сталинското военно изкуство.
Да бъдем верни на Марксизма-Ленинизма на великия Съветски съюз и на гениалния вожд и учител на цялото прогресивно човечество Йосиф Виссарионович Сталин.
Смърт на предателите!

```

## От членовете на поделение 8380 – К
### Духът и камъните
URL: https://yovko.net/soul-stones/
Last updated: 2025-12-26T14:27:58.000Z
> Всеки трябва да разкаже какво е видял с очите си – така светът ще узнае истината. (Аксел Мунте)

> Ако децата и учениците бъдат въвлечени в игра или конкурс да напишат какво майките, бащите, бабите и дядовците им са видяли с очите си, възрастните няма да могат да се измъкнат лесно. (Малина Петрова)

Днес е годишнината от голямата бомбардировка над София, за която се разказва и в днешния подарък на Малина – „Духът и камъните“, сниман през 2006 година, който представлява разказ за събитията и обществените вълнения от края на 19-ти до първата половина на 20-ти век, който възкресява духа на личности, сгради и улици и се опитва да открие истината за големия български поет Кирил Христов.
### Балкански уроци по история
URL: https://yovko.net/balkanski-urotsi-po-istoriya/
Last updated: 2020-12-27T11:08:32.000Z
Един от големите проблеми и на България (и на Балканите) – но у нас ситуацията наистина е тъжна – е, че малко и слабо познаваме историята си. Дори и някоя тема да не може да бъде еднозначна, ние предпочитаме комфорта на клишираното си възприятие за нея, вместо дискусията, обсъждането, различните гледни точки, другите източници. По отношение на възприемането на историята под различни ъгли и непознаването на „избелените“ моменти от нея сме в детската градина на обществената си зрялост.

И една от основните причини, поради които с Малина Петрова започнахме този кинопреглед от архивите и, е именно желанието да провокираме размисли и сравнения, да подхвърлим теми за размисъл, да споделим материали, които сякаш е някак удобно да стоят забравени в ъгъла. Да събудим любопитство. Защото да спрем да се въртим в омагьосания кръг на настоящето, можем да успеем само, ако прочетем и познаваме миналото и историята си (понякога от повече от един ъгъл на пречупване). И да извадим поуки, преди да затворим страницата. Да обезсилим клишетата и популизма, можем само чрез познание. Статуквото предпочита да изгори и „избели“ някои страници, защото тогава кретените с мегафони могат безнаказано да бълват клишета.

Затова днес ще ви подскажа да гледате един филм – двете части са в един файл – и са доста различни. „Балкански уроци по история“ е сниман буквално 2-3 месеца след прекратяване на бомбардировките на НАТО в бивша Югославия през лятото на 1999 година, но в него става дума за доста много други неща…
### Statute of Limitations
URL: https://yovko.net/statute-of-limitations/
Last updated: 2020-12-27T11:08:53.000Z
Днес ще бъда кратък, но отново в контекста на документално-историческия ни кинопреглед, който подхванахме с Малина Петрова.

За тези, които са пожелали [„Приключено по давност“](https://yovko.net/blog/3116) с английски субтитри, вече е качен в [канала ѝ в YouTube](http://www.youtube.com/channel/UC9awDhm1SabrRBs9yrZcvaA?ref=yovko.net "Malina Petrova's YouTube channel") със заглавие [„Statute of Limitations“](http://www.youtube.com/playlist?list=PLq63l%5FwkO2ErUZZf9NaMDDHLNjfsful0q&ref=yovko.net), като всъщност представлява playlist с трите части на филма, плюс бонус – едночасово интервю, от което ще научите още много интересни акценти и факти за времето и участниците в събитията от първо лице.

Изваждам само него, за тези, които вече са гледали филма. Интервюто наистина си струва!

И като допълнение към \[вчерашния анонс на „Пантеон“\](http://yovko.net/blog/10659), Малина споделя с публиката още един филм, за сходен случай, отново от Бургас, година по-рано, който е в същата тема и контекст. Казва се \[„Виновни няма“\](http://www.youtube.com/watch?v=ZSxf\_bzRw4g). 

Stay tuned… Следват още неща, включително такива, които никога не са стигали до зрителите. А за да не чакате моя преразказ, можете да се абонирате директно за [канала на Малина Петрова](http://www.youtube.com/channel/UC9awDhm1SabrRBs9yrZcvaA?ref=yovko.net).
### Пантеон
URL: https://yovko.net/panteon/
Last updated: 2020-12-27T11:09:05.000Z
Годината е 1987\. Аз още не съм бил в гимназията, но главните герои на филма вече са. Повечето от тях са деца на неслучайни хора от силните на деня в Бургас, където се развива действието. А скандалът е, че именно тези „неслучайни“ деца извършват 3-4 пъти гаменски погром върху не какво да е – а пантеонът на антифашистите в морската градина на града. Иначе казано децата на партията срещу светинята на партията, но без политически подтекст. Най-обикновена хулиганщина.

Малина Петрова започва да прави филм, но я спират. Партията. Също така е спряно и следствието, а наказанията са изненадващо меки за „децата“ на партийните величия на града.

Малина обаче не се отказва, събира заснетия материал и го пуска на свои колеги – изявени кинематографисти като Анжел Вагенщайн, Тодор Андрейков, Георги Дюлгеров, Христо Ковачев и Божидар Манов като снима тяхната дискусия и коментари.

Всъщност именно втората част вбесява много повече Партията…

Защо да изгледате този 40-минутен филм днес ли? Обърнете внимание на клишетата в разговорите, сравнете ги с днешните. Онези ще ви звучат далечно и различно, но не са много различни от днешните. Продължаваме да говорим (и за съжаление) да мислим с клишета. Задайте си въпроса, въпреки фалша на онова общество, той сега по-малък ли е? Дали всъщност след толкова години преход не позволихме нещата да се върнат дори по-назад? Механизмът с потулването на „нашите“ и до ден-днешен съсипва държавата и обществото ни.

И защото именно нежеланието да помним и познаваме миналото (и злодеите му) продължават да ни държат в омагьосания кръг на пантеоните на забравата…

P.S. А ето и още един кратък филм, за сходен случай, година по-рано… Заглавието е „Виновни няма“.
### Сърцето умира последно
URL: https://yovko.net/srtseto-umira-posledno/
Last updated: 2020-12-27T11:09:17.000Z
Днес ще напиша няколко реда за един доста стар филм. Отново от онези филми, които много хора няма да искат да гледате. Филм, който е разгневил мнозина с появата си (1991 година). Филм, в който е много вероятно да видите документи, за които днес някой ще твърди, че пожарът в партийния дом е унищожил, макар това да не е вярно. Вероятно е, обаче, да са били „почистени“ в последствие. Възможно е документите, до които режисьорът Малина Петрова успява да получи достъп, преди пожара, да съществуват вече само в този филм. ([Писал съм няколко пъти за друг нейн проект – Приключено по давност](https://yovko.net/blog/10408).)

Филмът разказва историята на делото срещу [Трайчо Костов](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%BE%5F%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2?ref=yovko.net) (по-младите си струва да проследят препратката към Wikipedia), който е част от политическия елит на България през 40-те години или с други думи казано – в най-първите години на установяването на комунистическия режим. Определено спорна личност, на чиято сметка се пише най-малкото ангажираността с разгрома на опозицията и закона за Народния съд. Иронията е, че съдбата се обръща срещу него и след скалъпен процес бива обесен на 16 декември 1949, като една от теориите гласи, че това е подарък от БКП за рожденния ден на Сталин (18 декември).

Напълно наясно съм, че филмът не е особено лесно да бъде разбран и осмислен от днешните млади хора под 30 години. А дори и за по-възрастни от тях. Много от фактите, цитирани в него, предполагат детайлно познаване на онова време, за да бъдат оценени в дълбочина. Но ви провокирам да го гледате… Не заради Трайчо Костов.

Ако гледате филма, ще видите много ясно срещу какво продължаваме да се борим и днес. Ще видите как действа Държавна сигурност – и тогава, и днес… Същите са… в детайлите, в създаването на паралелна действителност, в манипулирането на фактите, контролът над хората. Ще видите как около всеки оперативно-интересен е имало гнездо от агенти – включително сред най-близките му приятели. Ще осъзнаете парадокса, как толкова скоро след 44-та и войната, първото което „другарите“ са сътворили и смазали до блясък, не е държавата – а репресивния апарат на Държавна сигурност.

Ще чуете реплики, които обясняват много и до днес… като например, че… „няма по-важно нещо за хората в следствието от преданността към партията“… Следствието – забележете. И най-страшното, че почти никой от героите на лентата не търси истината…

Филмът е задължителен, за осъзнаване на това, къде се върнахме през това лято. И накъде ни водят. #оставка

 P.S. Благодаря на Малина Петрова и авторския екип на филма, че са решили да го споделят свободно в Интернет! А аз призовавам и другите блогъри да популяризират филма – оръжието ни срещу репресивните апарати е свободната воля и глас! И информираните съзнания! 

P.P.S. [Линк](http://va.ludost.net/files/misc/%d0%a1%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b5%d1%82%d0%be%20%d1%83%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0%20%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be.mp4?ref=yovko.net) за сваляне на филма за лична употреба – с благодарност към [Васил Колев](http://vasil.ludost.net/blog/?p=3106&ref=yovko.net).
### За нормалността
URL: https://yovko.net/za-normalnostta/
Last updated: 2020-12-26T13:06:19.000Z
През миналата седмица имахме среща със семейство българи в Барселона, които за първи път бяха на пътуване извън България, за първи път бяха летяли, единственият друг език, който говорят е руски, който там не им беше особено полезен. Забавиха се за срещата, но в крайна сметка се появиха. И когато разказваха защо са се забавили, споделиха как някакъв възрастен човек, без дори да го молят, като прочел объркването на лицата им, с жестове и мимики им обяснил на коя спирка и кой автобус да чакат. А цели петнадесет минути по-късно (явно се е сетил, че има някаква промяна или проблем) се върнал незнайно откъде и ги накарал да се качат на метрото, с което всъщност дойдоха до мястото на срещата ни. Споделиха също и че и предните дни буквално непрекъснато хората им помагали и ги упътвали, само като ги виждали, че се суетят.

Да, това се случва и у нас. Поне понякога. Но като ги слушах първо някаква емоция се опита да извади сълзи от очите ми, но веднага след това буца заседна в гърлото ми. Защото осъзнах, че и на тях, и на нас всичко това ни звучеше извънземно… Впечатлявахме се от нормалното човешко отношение…

Защото в същото време в България, пребитият от „българи“ заради произхода си българин Метин – Георги продължава да лежи в тежка кома. Дали не и защото никой не се е намесил? Защото в същото време в България, избраните от българите народни представители се криеха от работодателите си българи зад ограждения и насъскани български полицаи, отказвайки половин година да чуят една активна и упорита част от същото българско общество. Половин година тази активна част от това българско общество загърбва семействата си, бизнеса си и идеите си, които и без това трудно реализира, за да надува свирки и да търка подметки из улиците на София. Половин година енергия, която иначе можеше да създаде нещо, от което да има по-голяма полза.

Същата тази активна част на българското общество, обаче, ден след ден отхвърляше всякаква идея за представителство, защото едните били такива, а другите онакива. И продължава! Защото докато думи като лидер и политика по света се употребяват с респект, тук те се въргалят не просто без стойност, а се избягват внимателно сякаш са срамни. Защото продължаваме първо да декларираме с какво НЕ сме съгласни, какво НЕ подкрепяме, какви НЕ сме. Самораздробявайки се. Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги глупав народ мъченик… Да ме прощава Яворов!

Иначе гражданската енергия е наистина нещо страхотно, но когато от двете страни имаме разлика в мисленето от половин век, а по средата лежи най-големият континент на планетата (Евразия), това което може да я превърне в реална сила е само представителството. Политическото представителство. Ако имаше други опции, да се бяха появили вече… А за да се върне нормалността в живота ни, трябва да върнем нормалността там, откъдето се вмирисва рибата.
### е-парцали
URL: https://yovko.net/e-partsali/
Last updated: 2013-11-04T09:41:14.000Z
Във връзка с опитите на разни електронни „медии“ да провеждат милиционерските си манипулации, държа да заявя, че заставам зад всяка своя дума и позиция, изразявам ги публично в своя сайт, и нямам (и никога не съм имал) нужда от наметалото на анонимността!

Последното е отличим похват на страхливците и подлогите на управляващото задкулисие!

P.S. Иначе винаги ми е звучало по-безобидно технократ да се упражнява в съчинения, отколкото мекотело в журналистика 🙂
### Помнете
URL: https://yovko.net/pomnete/
Last updated: 2013-10-30T10:00:23.000Z
Някой ден кошмарът, в който всички живеем, ще свърши. По един или друг начин. Все си мисля, че ще е скоро и изходът ще е позитивен за всички ни. Дори за тези, които сега се правят на неразбрали или незаинтересовани. Поне ще има нова порция надежда. Нов шанс да поправим това, което пропуснахме преди години. Но за да е реален този шанс за национален поправителен изпит е важно да не допускаме старите грешки и да не се подвеждаме по наклона на кривоизтълкуваната демокрация и плурализъм. Защото те – дървоядите на българската демокрация шумно претендират именно за демократичност и плурализъм. Бият ни умело със собствените камъни, извъртайки се непрекъснато в тезите си и мимикрирайки в различни роли на невинността. И много от тях са достатъчно умни за да го правят добре. А средностатистическият българин е достатъчно наивен…

Затова, когато тази битка бъде спечелена е двойно по-важно да не забравяме да воюваме всеки ден срещу това, което не бива да се случва, което е в противовес на основните принципи на житейския и политически морал. Да не забравяме да казваме „Не“, когато трябва. Твърдо и категорично. Въпреки правото на отсрещната страна на мнение. По-умният не трябва да отстъпва!

Затова помнете! Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват с всички средства срещу нас – политици, журналисти, ректори, държавни служители, марионетките им. Помнете поведението им, помнете ролите им. Помнете всичко! Всеки детайл!

Защото те не са ни равни – те не заслужават коректно отношение и равнопоставеност на мненията, тъй като не говорят от свое име, а от името на кукловодите си. Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот, точно така, както живият организъм се бори с вируси и зарази за оцеляването си. За да не се окаже, че печелим битката, а отново да загубим войната е важно да не забравяме, че те са враг. Те няма утре да се събудят различни. Няма утре да бъдат приятели. Затова е важно да ги запомним.

Помнете ги! За да не станат част от познатите ви, за да избягвате да правите бизнес с тях и да купувате стоки и услуги, които техният нечистоплътен бизнес продава. За да не ги избирате за кметове, съветници и депутати, да не ставате техни служители. За да не четете статиите и да не гледате предаванията им, които ще продължават да бъдат манипулативни.

Дори да няма закон за лустрацията, ако успеем да направим гражданска, национална лустрация, мафията ще бъде ако не победена напълно, то много по-слаба.

А можем, можем да ги накараме да ги срам от децата им, да се срамуват да влязат в кварталната бакалия заради това, което сториха на държавата и продължават безсрамно. Можем, само ако помним недостойните им дела, имена и физиономии. И ако узреем, че трябва да сме обединени срещу това…

Помнете!

# ДАНСwithme #оставка #occupySU

> Тази публикация беше употребена! От утайката на помийната медийна среда у нас – кампания в жълтеещи и безпринципни сайтове я използва за да ми припише авторство върху някакъв списък, с който нямам нищо общо, нито имам представа кой стои зад него. Но омаскаряването на всички и всичко е в пълен ход и не е от вчера, затова не съм особено впечатлен. Те толкова могат! И реакцията им не е неочаквана, понеже двете оръжия, с които беше победена демокрацията в България бяха късата историческа памет на българина и пропуснатият шанс за категорична лустрация – за което всъщност е текстът по-горе и теза, зад която продължавам да стоя!
> 
> Никога анонимен,  
> Йовко Ламбрев
### Време разделно
URL: https://yovko.net/vreme-razdelno/
Last updated: 2013-10-27T15:13:41.000Z
Днес група гаменчета (събудили се жадни за наука тази сутрин), заедно с депутатът от БСП Борис Цветков, са се опитали да пробият окупацията на СУ. С улична агресия! Счупили са прозорец, блъскали са с юмруци по вратите и стените на Университета.

Най-доброто [видео от случката е на Иван Бедров](http://ivanbedrov.com/?p=3651&ref=yovko.net):

Когато успях да стигна там, всичко вече изглеждаше спокойно, а десетина минути по-късно гаменчетата се изнизаха с наглички изражения на лицето под мощни освирквания от бързо стеклите се да подкрепят студентите граждани. Парадоксът на ситуацията беше, че контрите бяха вътре в двора, а хората, които искаха да помогнат на студентите бяха отвън зад оградата. Затова и още малко по-късно студентите взеха правилното решение да ни пуснат в двора. Имаше кратко изявление и овации. Инцидентът се размина. Провокацията не успя!

Но…

Това нито бе инцидент, нито провокация! Това бе поредната демонстрация на сила от обезличената и делегитимирана власт срещу гласа на разума. И срещу нацията! Власт срещу нация е новият сблъсък! Нацията, която иска ред, морал, работоспособни и работещи институции, защото иска да вижда смисъл и ползи.

Смисълът да бъдеш българин, да си все още тук и да работиш за добруването на децата и семейството си. Да виждаш ползите от труда или бизнес начинанията си – колкото и малък и дребен да е твоят бизнес. Смисълът да планираш бъдещето и развитието си.

А това няма как да се случи, ако държавата е построена върху плаващи пясъци, ако посоките са някъде натам, но никога конкретни, ако люшкането на платноходката България е според вятъра, който банкнотите на една или друга групировка създават, и ако екипажът не разполага дори с обикновен компас, защото някой си е повярвал, че в името на нечии интереси може да се пренебрегва дори магнитното поле на земята.

Студентите днес поискаха подкрепа. И помолиха нацията да направи избор. Не в ляво или дясно, защото когато не ползваш компас и не знаеш къде отиваш това няма значение. Те помолиха за най-базовият избор – накъде… Накъде отиваме?

Достигнахме недопустим и немислим кръстопът. Да продължим да съществуваме като древна нация на Стария континент, да потвърдим своята европейска ориентация и като прадедите ни, давали мило и драго да ограмотят и образоват децата си, да поставим образованието и цивилизоваността си на пиедестал. Или да оставим това красиво парче земя на орките, гамените и нискочелите тъпаци, които четири месеца се упражняват в популизъм, провокации и създаване на паралелна реалност, само за да не хвърлят една оставка и да поискат ново доверие от избирателите, както биха направили във всяка една истинска и установена демокрация?

Понякога се чудя – как един – ама наистина поне един – министър или депутат от сезонната колекция в момента не се погледна в огледалото някоя сутрин и не си каза – аз не мога повече – това е под човешкото ми достойнство…

Затова днес в 18:00 ч. пред Софийския университет, пред паметниците на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви всички ние трябва да направим своя избор! Днес, помолиха студентите, защото без днес няма да има утре… Утре ще е късно да псуваме като постмодерни хъшове пред телевизора. Утре ще е късно да крещиш, ако днес преглътнеш статуквото. Утре ще си нищо, ако днес не бъдеш себе си.

Днес в 18:00 ч. – всички – леви, десни, млади, стари, всякакви… Всички, които милеят за една нова и по-подредена България. Това е залогът. Другото са глупави подробности и оправдания! Аз ще бъда там. Никъде другаде не е по-важно да бъдем!

Време разделно е… #ДАНСwithme #оставка #occupuSU

(Използвани са видеоматериали, публикувани в YouTube от [Иван Бедров](http://ivanbedrov.com/?ref=yovko.net), [Politikat.Net](http://politikat.net/?ref=yovko.net) и [occupySU](http://occupysu.org/?ref=yovko.net).)
### Кой?
URL: https://yovko.net/koj/
Last updated: 2013-09-19T10:28:42.000Z
via [NOresharski.com](http://noresharski.com/?ref=yovko.net)
### Моят изход
URL: https://yovko.net/moyat-izhod/
Last updated: 2013-08-17T21:00:31.000Z
Вероятно щях да започна този текст по друг начин, но снощи – на 64-тата вечер от протестите #ДАНСwithme – неволно дочух отблизо за кой ли път любимия въпрос на журналистите по жълтите павета: „А вие за какво протестирате?“… Наистина ли? След два месеца?… Все този въпрос?… И после следващия: „А след това какво?“

Наистина не разбирам! Имам познати, които ме докарват до напълно искреното желание да им извия врата, заради малодушието и безразличието им – най-често прикривано зад интелектуални брътвежи и умувания в стил как не се правело или как било по-добре… И как протестът трябвало да предложи решение за изход. И не – няма да ви простя – дори и все още (но все по-трудно) да се опитвам да си общувам с вас – няма никога да простя бездушието ви, защото не мога да преглътна, че произволни две неща от [този списък](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2013/07/26/2111208%5Fsedmicite%5Fna%5Fabsurda/?ref=yovko.net) не са достатъчни да си мръднете задниците, да захвърлите политическите си доспехи и клишета, да надвиете съмненията си дали един или друг манипулира едно или друго, и в крайна сметка – дори да има такива елементи… да обърнете гръб и да видите, че в своята същност манипулация няма – освен в главата ви, освен в ежедневието ви на страхливци, в което сте се вкопчили.

Протестът няма лидери и не предлага изход, защото всички там са лидери. Лидери на собствената си позиция и мнение. Справедливо нетолерантни към подменената действителност. Изискващи дезинфекция и ампутация на гнилото. Това е протест на погнусата от летаргията, в която с широко затворени очи живеем с години, недовършили… или може би… дори проспали пътьом… прехода си към (явно неосъзнатата) необходимост от демокрация и простичък набор от базови житейски ценности.

Изход ще предложат партиите – така работи демокрацията – площадът сочи проблемите, а те се решават от управляващите партии, експертите им и съдействието на външни формации, НПО-та и други, разбира се. Да – знам, че партия е мръсна дума, но тя е такава, защото манипулаторите и вие – същите тези с псевдоинтелектуалните брътвежи – се опитвате да оправдаете пасивността си с удобния извод, че всички са маскари и нищо няма да се промени. Забравяйки, че със 100% сигурност не успява само този, който не опитва.

Снощи вървях близо до човек, който носеше огромен плакат с надпис „Партии – Не! Проекти – Да!“. Нещо с което никак не съм съгласен, всъщност. Понеже какво са партиите, проектите, движенията… в крайна сметка са колективни формирования на хора, споделящи някакви сходни убеждения как трябва да се случват нещата. Тогава какво значение има дали ще се нарича партия, проект или нещо друго? Каква е разликата?… Не е ли по-добре вместо да се гнусим от една или друга дума, да я напълним със съдържание и смисъл!

Но нямам проблем да бъда рамо до рамо с този човек – нищо, че не съм съгласен с него. Понеже разбирам прекрасно защо го е написал. Защото и аз съм отчасти виновен, че той мисли така. Всички ние, които веднъж и друг път сме били безразлични или пасивни за важни неща от живота ни сме по малко виновни. Защото всичко това – как живеем – е следствие на това какви сме ние, как работим, колко сме отговорни към себе си, другите, фирмата или клиентите си… следствие е на това колко и какво четем, как възпитаваме децата си… какви са реперите ни за добро и лошо, за правилно и неправилно. Всичко това е важно. И… изненада! Всичко това е политика! И към нея е нормално да има различни гледни точки.

Затова нямам проблем да марширувам ден след ден с хората около себе си – те са и леви и десни – вероятно някаква част от тях са гласували за ГЕРБ, докато аз не съм и не бих. Вероятно някои ще гласуват пак за ГЕРБ или дори за БСП и ДПС – знам ли? Но там всички сме против липсата на усет за прекрачена граница, против толерантността към липсващия морал, против принципната безпринципност! Затова сме там – и различията ни нямат значение в тази плоскост на търсене на отговорност.

Аз винаги съм се осмислял като десен избирател, но на повечето си леви приятели винаги задавам вечния въпрос – няма ли да направите нещо смислено вляво? Защото парадоксът на днешния ден е, че десницата може да е в криза, но там нещо започва да се случва, дясното ще намери пътя си и ще покълне отново, но на него ще му трябва релевантното ляво, с което да спори, обсъжда, сравнява, провокира. Така работи демокрацията! А в ляво няма никой – там дори не е започнал процесът на случване. Защото БСП не е ляво – БСП е престъпление!

А изход има – няколко – просто всички, за да имат изобщо някакъв смисъл, минават през оставката на марионетния кабинет Орешарски и 42-рото Народно събрание – [списъкът на хора с неустойчив морал](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/2013/06/19/2085656%5Fpoimenno%5Fkoi%5Fsuzdade%5Fpeevski/?ref=yovko.net) в пленарната му зала надвишава приемливата норма на търпимост.

Иначе аз нямам проблем да споделя своя изход и той е свързан с участието на [Реформаторски блок](https://www.facebook.com/ReformatorskiBlok) в управлението на страната. И не като конструктивна опозиция, както някак неловко все още не смеят да повярват в себе си някои от основателите му, а именно участие в управлението – нищо по-малко. Време е за смяна на поколението във властта. И голяма част от партиите в Реформаторския блок вече направиха такава вътрешно-партийна смяна. За да бъда максимално честен и конкретен – моите политически симпатии принадлежат на [ДСБ](http://dsb.bg/?ref=yovko.net) – считам, че програмата, идейната платформа и принципите, които ДСБ следва съдържат максималния потенциал за отскок във вярната посока и са най-близо до моите политически убеждения.

Разбира се, от една страна предсрочни избори трябва да има максимално бързо, а от друга – Реформаторски блок няма как за толкова кратко време да акумулира енергия и електорална маса за самостоятелно управление. Но няма лесни битки – особено, когато става въпрос за бъдещето на цяла нация.

Встрани от моя изход, но в контекста на бъдещето на страната, се надявам (дори и в по-далечно време) на разпад на годзилогрухтера БСП (+ ДПС) – там няма нищо ляво, а очевидно няма и нищо здраво. Между другото около #ДАНСwithme се срещам непрекъснато с хора от БСМ – младежката организация на БСП, която Станишев съсипа, за да не му се пречкат като вътрешна опозиция, което само показва колко безпрецедентно вредно е явлението БСП и политическите мажоретки като Станишев – със или без преживените им катарзиси. И колкото по-рано в ляво се появи смислен и адекватен на времето субект, толкова по-добре ще бъде и за лявото, и за дясното, и за България.

Всъщност, в една по-мъдра България (какво – не подхожда ли на 13-вековната ни възраст да сме малко по-мъдри?) текущото политическо ръководство на ГЕРБ би подало оставка, защото би искало да провокира вътрешен оздравителен процес (без Цветанов и Борисов), след който опционалните следизборни партньорства биха били една идея по-лесни и възможни. В името на политическия компромис и бъдещето на всички, но… това опира до периферията на хумористичната фантастика.

А на всички тези приятели и познати, които продължават да мрънкат как не виждат какво могат да променят и за какво по-различно могат да гласуват бих им подхвърлил [това видео](https://plus.google.com/101118968403881827448/posts/FjdSC7p6hz2?ref=yovko.net) и [това интервю](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2013/08/17/2124031%5Fionko%5Fgrozev%5Ftriabva%5Fda%5Freshim%5Fkak%5Fda%5Fpromenim/?ref=yovko.net) – сумарно няма да ви отнеме повече от 15 минути от живота, а те са важна част от моя изход…

Друга важна част е малцинство на безразличните.
### #ДАНСwithme навсякъде
URL: https://yovko.net/danswithme-navsyakde/
Last updated: 2020-12-26T13:06:35.000Z
Парламентарните буболечки, пълзящи по пода на разни автобуси се канят да излизат във ваканция. Преуморили са се от стреса да умуват как ще се отчетат на кукловодите си и се опитват да спечелят по лесния начин още един месец време.

В същото време и ние ще понамалеем през август – и е нормално това да се случи. Жертвахме много лично време. И продължаваме да пренебрегваме себе си и семействата си вече почти месец и половина. Нека никой не се чувства виновен, че ще избяга за кратко за да презареди батериите си. Това обаче не пречи да носим и пускаме здравословната зараза на #ДАНСwithme навсякъде, където ходим – по всякакъв начин – и най-вече позитивно, интелигентно и кротко.

Направете си тениски с някакъв надпис. Ако нямате идеи – на [http://fostavka.tumblr.com/](http://fostavka.tumblr.com/?ref=yovko.net) има колкото искате. Купете си знаме или някаква лента с трикольора ни и я завържете на плажната си чанта, раницата, с която се разхождате. Или пък шапка с козирка, на която да закачите значка на #ДАНСwithme. Оставяйте тези неща така, че да се виждат – дори, когато пиете кафе в заведение край плажа.

Ако случайно някъде разпознаете депутат или министър – поръчайте му една студена вода като му напишете ОСТАВКА на салфетката, например. Вярвам ще измислите много по-хитри идеи 🙂

Говорете си с хората около себе си – много от роднините ни от провинцията не разбират и не се чувстват част от протеста, въвлечете ги. Говорете и с непознати, ако ви заговорят – като по-добре пропускайте агресивните – така или иначе от диалози с тях няма особена полза и смисъл. Нито за тях, нито за вас. Още по-малко за бъдещето на родината ни.

Вероятно не е лоша идея да си носите документ за самоличност навсякъде със себе си, за да не давате повод на провинциалните милиционери…

И снимайте – снимайте и споделяйте къде сте, къде разхождате българското знаме, какво ви се е случило. Нека #ДАНСwithme не спира никога!

Буболечките вече загубиха! Напръскали сме против паразити толкова мощно, че вече не знаят на кой свят се намират! Броим им секундите в нокдаун 🙂
### #ДАНСwithme докрай
URL: https://yovko.net/danswithmedokrai/
Last updated: 2020-12-26T13:06:48.000Z
Всичко тези дни е политика! Така трябва! Защото се налага да преминем през това. Не се е случило, когато е трябвало. Не сме го случили, когато трябва. Или не сме могли, не сме искали, проспали сме го… Няма значение. Точно затова трябва да го случим сега!

Да изрежем гнилото!

Баламосват ни с глупости. Питат коя е алтернативата. Даже [Капитал призова да чуем другите](http://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/obshtestvo/2013/07/19/2106708%5Fchuite%5Fdrugite/?ref=yovko.net). Само, че аз се надявам поне веднъж да не слушаме, а да се водим от вътрешното си усещане за погнуса и справедливост. И няма значение дали е навреме или е закъсняло. Защото като гледам кои са другите, половината от тях дори и не искам да ги чуя. Заради тях и тяхната липса на топки стигнахме дотук. Заради съобразяването с другите, които спят, не гласуват, псуват и пасуват. Заради криворазбрания демократичен модел, че активния и пасивния имат еднакво значение. Може да имат равни права, но не и равно значение. Sorry!

Не съм от най-големите фенове на Теди Москов, но той преди няколко дни [попита „Коя е алтернативата на гнойната ангина?“](http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2139536&ref=yovko.net)… В десятката!

От алтернатива имат нужда лутащите се – тези, които не знаят къде отиват или какво искат. А #ДАНСwithme знае – иска наказание! Наказание за самозабравилите се, за наглите, за посредствените и за лихварите в българската политика. И това няма алтернатива! Никаква!
### ДАНСwithme
URL: https://yovko.net/danswithme-2/
Last updated: 2026-09-13T18:07:47.000Z
Един месец безсрамието и наглостта на управляващата шайка държи хората на улицата, но това не отчайва никого. Ще дойде ден и престъпниците ще бъдат наказани! [#ДАНСwithme](http://danswithme.com/?ref=yovko.net) продължава…

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2415.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2478.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2480.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2502.jpg)
### NOрешарски
URL: https://yovko.net/noresharski/
Last updated: 2013-07-13T09:50:52.000Z
[Crowdsourcing](http://en.wikipedia.org/wiki/Crowdsourcing?ref=yovko.net) платформите в наши дни са изключително популярно средство за набиране на средства за различни кампании, за финансиране на проекти, за събиране и обобщаване на информация от много източници и хора, за реализация на обществени неформални медии и за какво ли още не…

Идеята с две думи е следната – информация, факти или средства се събират от множество хора, обикновено доброволци, които след това се обобщават и предоставят обратно за публично използване или за целите на даден проект.

Същата концепция е заложена в основата и на един проект, който се появи тези дни, във връзка с наболялата тема на обществото ни – моралът в политиката. Сайтът [NOрешарски (noresharski.com)](http://www.noresharski.com/?ref=yovko.net) събира и обобщава информация за предстоящи протестни действия срещу делегитимираното правителство на Пламен Орешарски, както и за предстоящи ангажименти на премиера – така, че да информира своевременно тези, които биха искали да участват в процеса на граждански натиск, с идеята това вредно за България и развитието на обществото ни цинично правителство, заложник на неясни и недекларирани бизнес-интереси да остане в историята възможно най-скоро.

Сайтът NOрешарски използва платформата [Ushahidi](http://www.ushahidi.com/?ref=yovko.net), за която съществуват и мобилни приложение за [iPhone](http://bit.ly/XWwuYe?ref=yovko.net) и [Android](http://bit.ly/1aVH1Oc?ref=yovko.net) смартфони, чрез които можете да подавате сигнали и информация за предстоящи акции. Обобщената информация е достъпна в сайта, включително за събития извън пределите на България, с карти и подробности.

Колегите, създали този проект заслужават адмирации! Те още веднъж показват колко много различен е този протест от всичко досега у нас. И колко съществена е разликата в поколенията. И не само в поколенията! Respect, колеги! Поздравления!

А останалите… Използвайте [NOresharski.com](http://noresharski.com/?ref=yovko.net) за да помогнем на един опозорен премиер да си отиде!
### Ние сме...
URL: https://yovko.net/nie-sme/
Last updated: 2013-07-12T10:07:33.000Z
Не обичам да преписвам, още по-малко от себе си, но всичко отново е толкова сходно. Иначе никога не е късно да гледате филма „Приключено по давност“ на Малина Петрова за пожара в Партийния дом, ако досега не сте. А тези дни е особено подходящо…

\[blockquote align=“left“\]2009-та година: \[от [Приключено по давност](https://yovko.net/blog/3116)\]\[/blockquote\]

> Историята за пожара всъщност е отдавна ясна – поне за тези, които бяхме свидетели на онова време и това, което последва. Във филма обаче – стига да се загледате в някои погледи, в изпуснатите реплики, в гримасите… ще откриете нещо много по-важно – а именно защо не се случват нещата в държавата ни… ще осъзнаете за пореден път колко театър и кукловоди има около нас непрекъснато… и до днес… Ще видите наивността на куклите, на случайните хора… и защо е важно водачи на каквото и да е – да не бъдат хора, които не са си на мястото.
> 
> За по-младите си мисля само, че са нужни две важни уточнения – тогава една партия искаше да загърби историята, всички да забравим за миналото (каквото и да е то) и да продължим щастливи напред. Опозицията пък искаше да прочетем историята преди да затворим страницата.
> 
> Другото уточнение е защо точно тази сграда – защо точно партийните архиви – другите не са ли по-важни… Ами всъщност другите нямат такова значение. Предишните парламенти не бяха интересни – те заседаваха от дъжд на вятър и гласуваха по команда и единодушно наставленията, идващи именно от тази сграда. Същото беше и с правителството, което дори имаше друго смешно име. Държавата дотогава бе именно онази партия. Е, страницата беше затворена преди да бъде прочетена – с един пожар… Така, както искаше партията… И до днес сме роби на тайните… защото беше опожарена не някаква гротескна сграда, а истината за миналото… и за бъдещето…

\[blockquote align=“left“\]2011-та година: \[от [Роби на тайните](https://yovko.net/blog/4937)\]\[/blockquote\]

> По ирония на съдбата точно тези няколко последни седмици живеем във време, в което е още по-показателно, че милиционерщината винаги ще бъде същата, а ние продължаваме да сме роби на тайните. И толкова тихо съжителстваме с тях, сякаш нищо не е в състояние да ни извади от нирваната на безразличието. Понеже също толкова тихо и без съпротива свикнахме с посредствеността, с чалгата и беззъбата журналистика.
> 
> И днес пак бих подсказал да гледате “Приключено по давност”, ако сте го пропуснали. И дано осъзнаят повече хора, че за да изгасим този адски пожар, в който се мъчим десетилетия не ни е нужен пожарникар. А просто да свикнем да търсим и ценим истината…

 \[info\_box title=“Download“\] Филмът се разпространява online с позволението на създателите му – \[част 1\](http://kolibka.com/download.php?mid=8309), \[част 2\](http://kolibka.com/download.php?mid=8310) и \[част 3\](http://kolibka.com/download.php?mid=8311). \[/info\_box\] 

\[blockquote align=“left“\]2013-та година:\[/blockquote\]

> Ние сме… на ход… #ДАНСwithme
### ДАНСwithme 21
URL: https://yovko.net/danswithme-21/
Last updated: 2026-09-13T18:08:24.000Z
Снимки от двадесет и първия ден на протестите срещу правителството на Орешарски. #ДАНСwithme

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2337.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2340.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2345.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2352.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2354.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2358.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2364.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2367.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2368.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2371.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2373.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2376.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2379.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2395.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/07/DSCF2400.jpg)
### #ignorevolen е грешка
URL: https://yovko.net/ignorevolen-e-greshka/
Last updated: 2013-06-28T14:51:57.000Z
Помислих си го още в самото начало, когато този хаштаг тръгна из социалките. Да игнорираш идиот принципно е по-правилната стратегия, отколкото да му се вързваш. Правилно е да го правиш и с енергиен вампир, който очевидно е в състояние да засмуче позитивната и креативна енергия на цяло общество. Правилно е да го направят медиите, защото е излишно да го захранват с внимание. Но не и ние! Не и протестът, обикновените и активните хора, органите за реда и в никакъв случай политици, депутати, интелектуалци, никой с претенции за нормалност в тази страна!

Защото Волен стана това, което е, именно заради игнорирането на постепенно набъбващите му прояви. Ние всички го произведохме! С погрешна толерантност и криворазбрана демокрация. Правейки се, че не ни интересува, не ни засяга или не го забелязваме. И сега си имаме чудовище. Да, отдавна не е клоун, нито смешен – и не от вчера… Човекът Волен Сидеров може да болен, платен или актьор, но явлението Волен Сидеров е чудовищно, и ако имаме претенции за нормалност, държавност и промяна, не трябва да го търпим и минута повече, а да го зачеркнем моментално. С активни действия, категорично и безстрашно. Пъзльото е той! Той ходи с агитка, охрана и въоръжен… Длъжни сме да поправим грешката си, че му позволихме да стигне дотук!

Всеки политик, всеки депутат, всеки евродепутат не трябва да бъде оставян на мира, докато не изкаже публично, категорично и ясно позицията си спрямо явлението и поведението Волен Сидеров! Журналисти, блогъри, моля… Вие също!! Питайте, не се спирайте пред увъртанията им!

Пишете до [Парламента](http://parliament.bg/bg/feedback?ref=yovko.net), локалния си [депутат](http://parliament.bg/bg/MP?ref=yovko.net), председателя на НС, докато още ги има. Питайте ги как и докога възнамеряват да го търпят и как ще санкционират поведението му. Питайте ги не ги ли е срам да им е колега… И не ги оставяйте само да ги е срам – понеже те – видяхме – с лекота преглъщат гигантски количества срам… Притискайте ги! Изисквайте реакция и отговори!

Ако сте част от НПО или друга организация, опитайте се да изискате нейна реакция! Публикувайте я!

Петициите имат смисъл в по-белите държави, но не вреди да подпишете [това](http://www.peticiq.com/za-svalyane-na-imuniteta-na-volen-siderov?ref=yovko.net)!

Идиоти от БСП и ДПС – всички знаем, че сте зависими от оковите на кукловодите си – но дори вие не можете да си позволите ТОВА. Не и твърде дълго… Опасно е! За всички! Опасни сте! Носите ОТГОВОРНОСТ!

И заради бъдещето – за да няма следващ такъв…
### ДАНСwithme
URL: https://yovko.net/danswithme/
Last updated: 2020-12-26T13:09:25.000Z
Този път ще бъда кратък. И може би леко по-рязък от обикновено…

Идеята, че хората сме равни не е лява идея – левашко тъпа е! Имаме равни права, но сме различно бедни, богати, красиви, умни, работливи, образовани и т.н. Да, протестът [#ДАНСwithme](http://www.danswithme.com/?ref=yovko.net) е различен от февруарските по ред причини. Но прекаляването с мрънканиците за едните и другите, за леви и десни, за красиви и умни, за средна класа и работници е класическата схема „разделяй и владей“…

Протестът е за нов базисен минимум от политически и обществен морал. Точка. Това е!

Не можем да минем без изрязване на гнилото! Ампутацията на всички шарени боклуци от текущия псевдопарламент и псевдоправителство е без алтернатива. *Какво ще правим после* е фонов въпрос, който ще дойде на дневен ред, едва когато сме почистили раната, за да има шанс да оздравее изобщо. В момента, този въпрос просто не е актуален, защото каквото и да измислим в текущия пейзаж, то няма особено значение.

Затова тези обезверените, безразличните, отчаяните, аполитичните, сложните, драматичните… вдигнете си носа от пода и елате! Нали и вие искате нов морал? От едно време насам хъшовете са го дирили в кръчмите на сянка и не са го намерили. Няма и вие да го намерите в чашите си кафе и бутилките бира.

Елате на площада! Днес! В 18:30\. Дайте си шанс!

Тези които променят нещата, тези които променят света, винаги са единици! Но не се отказват! А ние вече сме хиляди…

[#ДАНСwithme](http://www.danswithme.com/?ref=yovko.net) #идвайте

![](https://yovko.net/content/images/2013/06/DSF4778.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/06/DSF4800.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2013/06/DSF4812.jpg)
### Езикът на протеста
URL: https://yovko.net/ezikt-na-protesta/
Last updated: 2013-06-20T10:52:20.000Z
Из мрежата пъплят няколко текста на хора, подразнени от някои от посланията на протеста. Съответно и други текстове, реплики към тях. Като аргументите и на двете страни в дискусията се колебаят в диапазона от смислено и разумно до „смешен плач“. Не искам да влизам с поредно мнение в този спор, нито да давам оценки – само искам да добавя гледна точка.

След като този протест свърши, ние отново ще започнем да се делим – на леви, на десни, на фенове или не толкова на пряката демокрация, на пушачи и непушачи и т.н., и т.н. И това е нормално, защото сме различни. Това, което сега е важно, обаче, е не само протестът да постигне краткосрочните си цели – оставката на това псевдоправителство и нови предсрочни избори. А и това, което протестът постига всеки ден – усещането за общност – нещо, което ние в България бяхме позабравили до степен на отчаяние. Протестът е силен, защото сме заедно. Защото имаме обща основна цел и посока, дори и да се разминаваме в детайлите. На ларгото идват хората, които искат да живеят в подредена и нормална държава и намират други, които искат същото. Трябваше да се случи това, за да видим и да си повярваме сами, че има и други, които искат нормалност. И те са достатъчно много.

А [теорията за счупените прозорци](http://raltchev.info/?p=4267&ref=yovko.net) има и обратно действие – ако повечето хора се опитват нещата да са подредени – те ще увличат и други.

Затова аз не скандирам „червени боклуци“. Всъщност, по принцип рядко крещя и когато ми се случи значи е много страшно. Но не викам не защото не осъзнавам, че те СА боклуци. Също така, част от тях, очевидно са и червени. Но ако дори само няколко човека, по купчина свои лични, емоционални (и дори глупави) причини, се чувстват зле, чувайки тези скандирания на площада, около себе си – и това ще ги възпре да дойдат утре – аз предпочитам и те да са там. Защото ще доведат и други. Защото част от тях също иска да изкрещи „Оставка“ и „Избори“. Или имат същия стремеж към нормалност и също прекрасно знаят, че онези, срещу които е протеста са истински боклуци.

И така ще бъдем повече. И повече заедно в една обща и много важна битка.

И ако това да си червен или не, ляв или десен, все пак е избор – то етническият ти произход е по стечение на обстоятелства, които не можеш да промениш. И дори да е само за да се дразни онзи, дето се договорихме да го игнорираме, пак не си струва – защото иначе пак можем да бъдем още повече. И заедно.

А е важно да сме много – всеки път – не само заради статистиката. Важно е протестът да остане символ на обединените усилия на една държава да се преоткрие и съхрани. Да бъде категорично предупреждение за боклуците от всякакъв тип и цвят. И занапред! Защото иначе онези, рано или късно, пак ще победят – те се пребоядисват лесно, както видяхме последните години.

И дваж по-важно е да сме заедно!

Защото този протест, с атмосферата и енергията си, е най-хубавото нещо, което се е случвало на България напоследък. И можем още! И повече! И по-добре!

P.S. Генералните репетиции днес и утре от 18:30 пред Министерски съвет прoдължават. Защото в събота [трябва да сме много](https://twitter.com/gospodin%5Fi/status/347474265169330177?ref=yovko.net)! #идвайте [#ДАНСwithme](https://twitter.com/search?q=%23%D0%94%D0%90%D0%9D%D0%A1withme&ref=yovko.net)
### Хубаво е
URL: https://yovko.net/hubavo-e/
Last updated: 2013-06-16T14:53:01.000Z
Снощи, прибирайки се след протеста в София, за който много хора коментираха, че не са виждали такъв от 90-те, обсъждахме какво ще стане после. И защо след толкова позитивна енергия, разлята по площадите, дори и когато постигаме исканията си, накрая тя се разпилява и се завръща усещането, че отново сме в болезнено познатия коловоз на управлението на групировките, които просто са подменили политическия си интерфейс, чрез който правят отново, каквото си искат. Защото това, което се случи през последните няколко месеца, може да се каже само с едно изречение. Кукловодите, смениха куклите за новия театрален сезон.

Един от приятелите ми беше притеснен, че това се случва отново и отново и нямаме механизъм да попречим. Репликирах го, че механизмите са пред очите ни – вярно, че протестите са крайна мярка, но бяха минати и крайни граници. А тези протести – именно заради тяхната нережисирана спонтанност – трябва да стряскат повече. Защото, хора, които иначе странят от политиката, сега участват активно. А това, което се случва на улицата в момента е политика – от най-чист вид. Вчера хората искаха „Оставка!“ и „Избори!“, а това са съвсем конкретни и никакви други освен чисто политически искания.

Тогава излиза, че политиката може да не е толкова мръсно нещо, ако се прави от нормални хора и на светло? И ако това се случва по-често няма да създаваме впечатлението, че сме безгласна тълпа, пред която минават всякакви келнерски номера.

В последните няколко седмици/месеци/години всички си повтаряме една мантра, която е очевидно погрешна. Мантрата, че по-добре да имаме някакво правителство, отколкото никакво. Текущото само за две седмици успя да докаже обратното. В БСП си повтаряха (и продължават), че по добре Станишев, отколкото Румен Петков. Преди беше по-добре Бойко, отколкото… И така, то не бяха царе, царедворци, пожарникари… а зад тях все едни и същи кукловоди…

Защото имаме отправната точка на ниските очаквания – за морал, за класа, за стойност и ценности. Отчаяно търсим по-малкото зло от ограничения избор, който ни се предлага. Продължаваме да избираме емоционално, а не рационално. Дори и сега на протеста се чуват и виждат плакати, които слагат всички партии в общия кюп на общото зло. А това налива вода само в мелницата на тези, които светът без различия, без ясни морални дефиниции и принципи ги устройва.

Имаме такъв ограничен избор, защото сме го позволили. Защото не бива и не трябва да съществуват изобщо формации без ясни ангажименти, програми и фундамент. А те няма да съществуват, когато спрат да имат шанс да бъдат избирани. Така и не проумяхме, че се гласува за ПРОГРАМА. И се следи изкъсо дали тя се спазва.

– Аз симпатизирам на „Зелените“ и ДСБ – ми каза моят приятел снощи – защото на останалия фон ми изглеждат най-нормални. Но и едните и другите са под бариерата.  
– А защо не избереш едните? – запитах аз. – „Зелените“ стоят по-скоро в ляво, докато ДСБ са традиционно десни. Избери си едните, и не само защото са по-нормални, а защото са най-близо до твоите идеи и представи, като фундамент и по програма, и им помогни да минат бариерата. Докато стоим настрани и се правим на чисти, аполитични и независими, нормалните партии нямат много шансове. Виж само в момента, колко са проявите на здрав разум в текущата БСП – един Кадиев\*?.. (не се сетих за друго име – съжалявам!)… Дотолкова паразитите са напълзели навсякъде, че процента разум е под статистическата грешка. Как после партиите да са нормални, като са превърнати в инструменти за управление на зависимости. Ако приемем, че сме от разумните и точно затова страним от политиката, тогава не е ли логично, че тя ще е превзета от неразумни и ще се налага да правим инцидентно кризисна политика като сега? Да сме аполитични в днешно време е лукс, който не можем да си позволим.

Време е да спрем да се дистанцираме от политиката и политиците – и да сме част от формациите, на които симпатизираме, да им влияем – за да внимаваме за нивото на паразити отблизо. За да следим за нормалността там, което ще е критерий и за нормалността навсякъде.

А в политическия ни модел няма нищо толкова лошо, но той изисква стабилна база от нормални хора – и в ляво, и в дясно, и в центъра. В момента протестите правят едно добра стъпка – обединяват нормалните в целия спектър.

– Но само с протести ли можем да правим граждански контрол? – дразнеше се моят приятел. А само няколко часа по-късно [се е случило това](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/16/2082653%5Fsrednoshten%5Fgrajdanski%5Fkontrol%5Fili%5Fizvini%5Fse%5Fsiderov/?ref=yovko.net) – като един перфектен пример и отговор… Браво! Трябва да направим така, че да ги е страх да излязат на вечеря, ако са гласували под диктовката на една или друга зависимост. Тях да ги е страх – не нас! Тогава и по-рядко ще се налагат такива протести.

И най-важното – вместо да се вайкаме за ограничения си избор – време е да си представим, а след това да си кажем ясно какъв живот искаме и как да го постигнем. За да се намерим и разпознаем с тези, с които да го направим. Защото просто така се прави навсякъде – поне в белия свят. От много време. А общество не се случва от самосебе си. То се гради.

И всъщност, всичко това, което се случва тези дни е много хубаво. Хубаво е, не защото Пеевски няма да стане шеф на ДАНС. Хубаво е защото скърцането, което се чува тези дни откъм Министерски съвет и Парламента означава, че е по-добре да нямаш правителство, отколкото то да е толкова зависимо и обречено като кабинетът Орешарски. Хубаво е че успя да се самоубие за две седмици, вместо да убива всичко наоколо няколко години (с последствия за бизнеса, инвеститорите, и всички българи). Хубаво е, че от тези 7% гласували за Атака, надявам се поне 5% са осъзнали за кого и какво са гласували. Хубаво е, че купувалите гласове на предишните избори сега са с едни пари назад, без да им излизат сметките. Хубаво е, че ДСБ ще има нов лидер с нова енергия още идната седмица и това може да е началото на новото дясно. Хубаво е, че Станишев скоро няма да представлява БСП и там евентуално биха имали нов шанс за нормалност. Хубаво е, че това е протест на [мечтателите, които все още са тук](https://yovko.net/blog/3350). Хубаво е, че те ще провокират още нормалност. И ще ставаме все повече…

Хубаво е! И днес отново – [София, 16 юни 2013, 18:30ч., пред МС](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/16/2082701%5Fna%5Ftretiia%5Fden%5Fna%5Fprotesti%5Fse%5Fochakva%5Fte%5Fda%5Fsa%5Foshte/?ref=yovko.net).

Идвайте…

–––

- Официално оттеглям допускането си за наличието на здрав разум у г-н Кадиев след прочитането на [това](https://www.facebook.com/georgikadiev/posts/10151468960146304). (бел. автора)
### Стига!
URL: https://yovko.net/stiga/
Last updated: 2013-06-14T13:19:46.000Z
Днес [парламентът e избрал Делян Пеевски за шеф на ДАНС](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/14/2081376%5Fza%5F15%5Fminuti%5Fparlamentut%5Fizbra%5Fdelian%5Fpeevski%5Fza%5Fshef/?ref=yovko.net), с което губи не просто главното П в името си. Губещите сме много повече. И понеже е настало време разделно, време за позиция, време за категоричност, която не търпи компромиси – не и с [това падение на държавността, институциите, ценностите и морала](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/14/2081444%5Fstanishev%5Fi%5Foresharski%5Fkum%5Fsvoite%5Fili%5Fglasuvame/?ref=yovko.net). Моята позиция е, че не мога да преглътна това!

[София, 14 юни 2013, 18:30ч. пред Министерски съвет…](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/14/2081434%5Fgrajdani%5Forganizirat%5Fprotest%5Fsreshtu%5Fizbiraneto%5Fna/?ref=yovko.net)
### Плюсовете на Google+
URL: https://yovko.net/plyusovete-na-google/
Last updated: 2019-12-27T15:41:57.000Z
Напоследък често споря с различни хора защо предпочитам [Google+](http://plus.google.com/?ref=yovko.net) пред twitter или Facebook, където дори затворих акаунта си преди известно време. Всъщност го правя за втори път, но се надявам да е за последен. Честно ще е да кажа, че никак (ама наистина никак) не харесвам Facebook, макар да имам акаунт там от времето преди големия му бум.

Когато преди около половин година приключих с Facebook, открих, че нито за миг не ми е липсвал. Нито общуването там. Вярно, че никога не съм бил особено активен, но въпреки това, затваряйки акаунта си единствено спечелих. Първо – спокойствие (отпадна едно осезаемо усещане за магистрална фонова шумотевица в online ежедневието ми, което хабеше от енергията ми) и второ – освободих си време, което можех да пренасоча към по-ценни за мен занимания. Преди да затворя акаунта си огледах стената си и се опитах да оценя каква част от екрана на браузъра ми представлява интерес или има някаква релация към мен и прецених, че вероятно повече от 80% от съдържанието изсипано там е просто фонов шум, който ни най-малко не ме интересува.

Имах няколкостотин „приятели“ – факт, който просто няма как да бъде верен, дори и да ми се иска. Бях се опитал да си създам списъци за да управлявам глъчката, но без особен успех, просто защото по замисъл Facebook няма за цел да позволява това. Иронично е, но дори имах рестриктивен списък, озаглавен Непознати, с които изрично не споделях почти нищо, освен публични линкове. Непознати приятели е вид интересна социопатия… А изискващата огледална двупосочност релация на приятелство във Facebook е възможно най-погрешната концепция. Не може да се подразбират огледални взаимоотношения между хората – дори в реалния живот не са такива. А успешните виртуални проекции или трябва максимално да следват установени реални модели или да успеят да наложат нови.

За щастие, и за разлика от Facebook, Google+ възприе „следването“ от twitter, вместо „приятелството“. Като приятна добавка е огранизирането на контактите в кръгове и най-страхотното – управлението на трафика (или шума, ако предпочитате) от всеки кръг. Така в ръцете на потребителя остава решението дали да вижда в потока си споделеното от даден кръг и количеството му (дефинирано с абстракциите повече, по-малко или обичайно), като разбира се относителността на тези настройки е според зависи от общото количество трафик, произтичащ от там, идея за която Google заслужават овации. Сходно е управлението и на шума от Communities, като тези с много членове по подразбиране са заглушени (mute).

Изообщо замисълът на Google+ е да бъде полезен (и) на потребителите. Или както сполучливо отбеляза наскоро един коментатор (по темата Android vs. iOS) Android-ът му приличал на неговия Android, докато iOS-ът му на iPhone-ът на Apple. Та – ако си позволя аналогия – моят G+ определено е моят поток, докато *стената* ми преди определено беше една от стените на Facebook.

Използвам [G+](http://plus.google.com/?ref=yovko.net) все по-активно от ден на ден. Превърна се в основният ми информационен канал, особено след като се наложи да свикна с идеята, че Google Reader след няколко дни ще бъде история (макар да продължавам да считам, че Google грешат с този си ход). [Feedly](http://feedly.com/?ref=yovko.net)/[Flipboard](http://flipboard.com/?ref=yovko.net) са ми на второ място, а twitter на трето.

Мисля, че G+/Hangouts ще бъде и предпочитаната от мен instant messaging (IM) комуникационна платформа занапред, доколкото предоставя многоплатформена универсалност, включително в браузър. А G+/Hangouts е много повече от IM инструмент – наскоро го използвах доста активно за няколко телеконференции по работа. А той може да бъде прекрасна платформа и за бизнес – ако да кажем предоставяте отдалечено консултации или обучения. Например, можете да предложите виртуален клас по някаква тема (да и срещу заплащане) като записалите се сложите в един кръг, с който споделите Hangout-а. А ако искате, можете в същото време да го излъчвате и публично за останалия свят или за друг кръг (само за гледане и без интеракция) през YouTube. Или да запишете лекцията, така че да може да остане да се гледа в YouTube в последствие. Просто трябва да го заявите.

G+/Hangouts е прекрасна платформа и за вътрешнофирмени обучения, виртуални екипи, отдалечена работа, презентации между бизнес-партньори и други подобни. За всичко това е нужно само всеки да има браузър и Google акаунт.

Google+ не е просто социална мрежа, а по-скоро надстройка, слой – и разбира се, лепилото, около което Google напасват и сглобяват екосистемата си и все повече им се получава. Google/+/Gmail акаунта вече е със статут на ЕГН в света на Google/Chrome/Android, а и не само след появата на G+ Sign-In…

Всъщност няма да крия, че никак не харесвах първите дни на Google+ – стартираха сакато, веднъж ми се затриха кръговете, support-а на Google не винаги е за хвалене… Но платформата се разви светкавично и става все повече именно платформа – за много неща. Стига човек да се вгледа и оцени възможностите и. Това със сигурност е мрежата с най-сериозен потенциал към момента и занапред. Ориентирана около потебителя и интересите му, с гъвкав и относително семпъл инструментариум за управление, с прекрасни мобилни приложения за iOS и Android. Секциите за снимки, събития и места също са прекрасни – и като функционалност, и като презентационен вид.

Основната критика, която слушам напоследък е – „Да-де, ама то всички са във Facebook… А в G+ нищо не се случва.“. От една страна не виждам нищо лошо в това, понеже това спестява огромния процент шум от вид bg-mamma, но от друга това изобщо не е вярно.

Текущо към този момент от време имам 138 контакта, които следя в Google+, което е двойно повече от тези ми в twitter, където съм преценил, че не бива да надхвърлям с много границата от 60 поради сходната с Facebook липса на много възможности да регулирам удобно шума. Мен ме следват 685 (почти два пъти повече от едновремешните ми „приятели“ във Facebook, които тогава внимавах много да не надхвърлят 300). В кръга си Приятели, които могат да виждат почти всичко за мен, има едва 16 души, което е много близо до действителните ми най-близки приятели (липсват само няколко души, които още нямат G+), следвам 13 общности с около половин милион души сумарно в тях, но съм направил така, че в моя поток нещата са съвсем обозрими, кротки и тихи и успявам да прегледам най-важните за мен неща неща, които изгряват на Home-страницата ми с едно-две влизания дневно. Информацията от кръг Фотография съм задал да бъде повече от тази в кръг Музика, например. А си имам и кръг Silence, по навик от преди, който е заглушен и и приготвен за тънкообидни хора, които биха се разсърдили, ако не ги последвам и аз – така, ще ги следвам, без да виждам какво споделят. За щастие никой още няма в него 🙂

Мисля, че е излишно да казвам, че в G+ не е обичайно да получаваш нотификации, че този или онзи е харесал това или онова, или е репликирал някого в някаква нямаща нищо общо с мен дискусия.

Google+ в началото на месец май вече имаше 360 милиона активни потребителя (което е 33% ръст за последните 11 месеца) и отне второто място на twitter по потребители. И е най-бързо набъбващата подобна мрежа в историята на Интернет. Така че, ако на някой му е пусто в G+, това е защото обикновено в България така или иначе откриваме нещата 2-3 години след всички останали… И вместо да се вайкаш – вземи да поканиш дружките си да пробват или разгледай обществата по интереси или пък най-лесното – What’s Hot или Nearby от мобилния си телефон 🙂
### Конференция за UX дизайн и ползваемост в София
URL: https://yovko.net/konferentsiya-za-ux-dizajn-i-polzvaemost-v/
Last updated: 2013-04-25T17:03:13.000Z
Връщайки се леко разочарован от втория ден на Webit 2013 днес, си мислех, че е хубаво да спомена за едно друго събитие, което ще се случи между 5 и 7 юни в София. А именно [конференция за UX дизайн и ползваемост](http://www.uxsofia.com/bg/?ref=yovko.net). Разбира се, събитието е насочено към хора, за които темите за важни в професионален план, но понеже рядко се случват толкова фокусирани събития у нас, а още по-малко такива, които се водят от хора от бранша, и от „бойно“-то поле.

Конференцията всъщност има и по-различен формат – програмата през първите два дни се състои от четири тренинга, а третия ден е презентационно-семинарен. Има и два опционални дни за разпускане след това.

Кои са лекторите, човек може да види и сам на сайта на конференцията на адрес [http://www.uxsofia.com/bg/](http://www.uxsofia.com/bg/?ref=yovko.net)
### Paris lady
URL: https://yovko.net/paris-lady/
Last updated: 2020-12-27T12:09:30.000Z
В Париж човек може да очаква всичко. Изкуството е навсякъде. Дори на улицата – от графитите, до класиците… Едно от нещата, които го правят толкова непринудено различен.

![Paris lady](https://yovko.net/content/images/2013/03/DSF3416.jpg)
### Love in Venice
URL: https://yovko.net/love-in-venice/
Last updated: 2020-12-27T12:09:41.000Z
Чувал съм, че било забранено това с катинарчетата, и даже имало сериозни глоби. Въпреки това във Венеция… любовта е навсякъде.

![Love](https://yovko.net/content/images/2013/03/DSF3084.jpg)
### Moulin Rouge
URL: https://yovko.net/moulin-rouge/
Last updated: 2020-12-27T12:09:50.000Z
Moulin Rouge през нощта е далеч по-впечатляващ отколкото на дневна светлина. През деня секс-индустрията наоколо взима надмощие с многобройните секс-магазини и peep show клубове, но през нощта, независимо от светлинните реклами, опитващи се да отвличат вниманието, поне за туристите, Moulin Rouge и пространството пред него са във фокуса на всички обективи.

!\[Moulin Rouge\](https://yovko.net/content/images/2013/03/DSF3310.jpg)

Fujifilm x100
### Клонът на бъдещето на UniCredit Bulbank
URL: https://yovko.net/klont-na-bdeshheto-na-unicredit-bulbank/
Last updated: 2013-03-20T20:44:38.000Z
За първи път чух за този проект преди около година и като типичен geek веднага си представих разни технологични удобства и съвършенства. Предимно такива. Затова с любопитство откликнах на поканата на екипа на UniCredit Bulbank да покажат на няколко подобни на мен любопитковци как в най-голямата българска банка си представят клона на бъдещето. И ме изненадаха. Приятно!

Изненадаха ме, защото акцентите не бяха върху технологиите. Или поне – не основно там. Интересно ми беше да чуя именно за разсъжденията извън технологичния контекст – например за различната настилка на входа и след това навътре в клона – с идеята да е все по-уютно навътре. За едва доловимия аромат или музика, които забелязах едва като ми обърнаха внимание, защото пак зяпах предимно дисплеите и машините около себе си. Впечатли ме идеята клиентът да не усеща времето, през което чака реда си, защото междувременно има с какво да се забавлява, информира или просто да изпие едно кафе, понеже фоайето на клона прилича повече на кафене, отколкото на конвенционален банков клон.

!\[Голям интерактивен дисплей в предверието за бързо и самостоятелно банкиране\](http://yovko.net/content/images/2013/03/DSF3496-690x458.jpg)

Голям интерактивен дисплей в предверието за бързо и самостоятелно банкиране

Изобщо струва си да се разходи човек до Бизнес парка в Младост и да надникне в пилотния клон на бъдещето на Булбанк, който е в подножието на Сграда 2\. Технологиите там не са нечувани и невиждани, но рядко у нас се случва да се сблъскаш с толкова внимателно и прецизно вглеждане в детайлите. А те са важни – това е нещо, което – признавам си – и аз често забравям. А най-хубавото е, че голяма банка като Булбанк не го прави, а се опитва да провокира друг модел на обслужване и презентация на самата себе си. Защото нито технологиите, нито банките, нито услугите, нито каквото и да е било – няма особено значение, ако не е фокусирано върху човека. Не върху самите технологии като самоцел, не върху самата услуга като самоцел – а именно върху потребителя. И това прави успешните успешни всъщност. 

!\[Главният изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян разказва накратко за идеите на банката за клона на бъдещето\](http://yovko.net/content/images/2013/03/DSF3486-690x458.jpg)

Главният изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян разказва накратко за идеите на банката за клона на бъдещето

И все пак в бъдещето трябва да има технологии, и на Булбанк ще им е нужен още един клон на бъдещето – виртуален – който все пак има за цел да спести времето за ходене до офис, колкото и уютен и приятен да е той. И като потребител на текущото мобилно банкиране си позволявам да си мечтая за едно по-добро приложение от днешното. Пожелавам им го! Както и все повече такива случки… от бъдещето! Днес 🙂 

P.S. Повече детайлна [информация за клона на бъдещето на Булбанк има и в техния корпоративен блог](http://www.unicreditbulbank.bg/bg/Media%5FCentre/News/2013/BG%5FNEWS%5F19%5F03%5F2013?ref=yovko.net).
### Киана - мляко без консерванти
URL: https://yovko.net/kiana-mlyako-bez-konservanti/
Last updated: 2013-02-18T20:40:04.000Z
Преди известно време здравословни причини ме провокираха да се заглеждам повече по етикетите на нещата, които ям. От тогава ми остана навика да се разглеждам из рафтовете за продукти на малки и неизвестни производители и да търся етикети, на които не само пише „Без оцветители“ или „Без консерванти“, но и такива, чийто срок на годност е достатъчно кратък за да има смисъл да повярвам, че наистина няма консерванти. И след това, разбира се, пробвам – дали след като срокът на годност отмине, нещото наистина се разваля. Защото, особено в наши дни, каквото и да пише на опаковките, се оказва, че въпреки всичко млеката са *вечни* и нищо им няма дълго след формалния срок на годност. Казвам го, защото в следващия абзац ще пиша за мляко, а и се чудех дали да озаглавя този текст „Мляко, което се разваля“, и което би звучало като чудесна реклама в моите уши, но не съм сигурен в общата култура на средностатистическия потребител.

Така попадах на [Киана](http://kiana.bg/?ref=yovko.net) – серия продукти на малък млекопроизводител от село Самораново, които открих из рафтовете на моя квартален магазин. Винаги с удоволствие предпочитам да пазарувам именно от там, заради личното отношение и старанието на собствениците, което е рядкост в големите вериги и хипермаркети. Привлече ме етикетът „Без консерванти“, а и забелязвах всяка сутрин, тръгвайки за работа, бусчетата на производителя, които снабдяваха магазина и краткият срок на годност от едва няколко дни, маркиран върху бутилките с мляко. Вкусът е чудесен – и на прясното, и на киселото мляко, както и на сирената и кашкавала. Мисля, че само краве масло не съм купувал още от Киана. Цените им също са много добри (около и дори леко под средните).

Най-важният за мен тест също беше издържан – млеката се развалят. Прясното мляко се разваля най-много до втория-третия ден след отваряне (както и трябва!) – дори в хладилника. Същото се случва и с неотворена бутилка, не по-късно от ден след като е изтекъл срокът на годност. Тествано!

Така, вече поне година-две много често взимам за вкъщи млечните продукти с марка Киана. Единственият недостатък е, понеже очевидно самият производител си организира дистрибуцията, че продуктите с етикет „Киана“ трудно се намират извън югозападна България. Не успявам да ги открия в Пловдив, например. Иначе, вероятно няма смисъл да ги търсите из големите вериги – поне досега не си спомням да съм ги виждал там.

Съвсем наскоро попаднах и на друг подобен български, малък и читав млекопроизводител, но за него ще споделя някой друг път…
### The Opinionist
URL: https://yovko.net/the-opinionist/
Last updated: 2013-02-05T09:45:13.000Z
Като ученик и тийнейджър, изкушен от света на технологиите, мечтаех някой ден да работя за някоя от големите компании. Няколко години по-късно се случи да бъда част от екипите на Siemens и IBM, като съм отказвал не лошо предложение от Motorola и формално на HP. Работих за клиенти като Coca-Cola (в цели 27 държави), Telekom Austria и ми е по-лесно да изброя българските банки, които не са ми били клиенти, отколкото тези, които са били. Имал съм проекти във всеки един от трите мобилни телекома у нас. Случи се да съм един от хората, които събрахме, инсталирахме и пуснахме българския суперкомпютър, за което някой ден трябва да напиша един адски забавно-смешен пост, но може би ще оставя темата за мемоарите си.

Не съжалявам за всичко това, но след малко повече от десетина години из корпоративния свят на големите гиганти, реших да го напусна и избрах да съм част от малък и фокусиран екип на една много малка технологична компания, която оцелява всеки ден, борейки се със зъби и нокти за съществуването си и правото да случва нещата както трябва. Не е лесно – никак. Но не съжалявам, защото все повече се убеждавам и вярвам, че бъдещето на всеки един от човеците на планетата, и бъдещето на света изобщо, е да преоткрие себе си – чрез малкия и средния бизнес, чрез гъвкавост и лично отношение към всеки клиент, като застава с лице пред ежедневието и проблемите си, като приема бизнеса като партньоство между две страни от първия до последния ден на всеки проект и дори след това. Дори чрез завръщане – към занаятчийството (и в това няма нищо смешно и ретро), към истинските неща, произвеждани качествено, трайно, с любов и внимание… Завръщане към природата и хубавите храни и продукти. Към качественото, изоставяйки ширпотребния трескав свят на fast food, конфекция и безполезен стрес.

Знам, че не казвам нищо ново. Няколко от последните ми текстове споделяха подобни мисли.

Затова с още няколко души решихме да стартираме един проект – сайт-агрегатор, който да събира на едно място публикации за хора, места, услуги и продукти, които са различни. Които произвеждат и творят, борят се и оцеляват, създавайки неща, в които са вложили много усилия, мечти, време и лично отношение. Хора, които са решили, че е по-важно нещата да бъдат направени както трябва.

Текстове, разказани от хора, които също емоционално и напълно пристрастно са ги харесали и ги препоръчват – хора с изявено мнение и позиция. Тези разказвачи ще стават все повече с времето, надяваме се всички, с които днес започваме [The Opinionist](http://theopinionist.net/?ref=yovko.net). Преди броени минути свалихме завесата и пуснахме попътния вятър в платната.

\[blockquote\]Защото за хубавите начинания и сбъднати усилия трябва да остава по някоя добра дума някъде.\[/blockquote\]
### Зимен баланс на цветовете
URL: https://yovko.net/zimen-balans-na-tsvetovete/
Last updated: 2026-09-13T18:11:53.000Z
Човешкото зрение в комбинация с мозъка върши чудеса, с които толкова сме свикнали, че рядко ги осъзнаваме. Затова и много често за начинаещите фотолюбители е трудно да си обяснят защо когато снимаме с цифров фотоапарат е от значение настройката на баланса на бялото (често срещано още и като *бял баланс* от буквалния превод от английски white balance). Във филмовите времена фотографите си купуваха различни цветни филми – например такива, подходящи за снимане през деня, на дневна светлина, и такива, за снимане на закрито, когато единствената светлината често идваше от електрически крушки с нажежаема жичка. Сега е далеч по-просто – трябва само да кажем на апарата си, при какви светлинни условия снимаме – през деня, на сянка или на изкуствено осветление. (Внимавайте! Настройката за светлина от крушка с нажежаема жичка е различна от тази за светлина от луминесцентна лампа!).

И всичко това е, защото нашият апарат реално не знае кое точно е бяло. В действителност и нашето зрение не „знае“, но тук се намесва мозъка ни и внася нужните „настройки“, когато светлината около нас се мени. Всъщност променя се цветната температура, но по тази тема ще си говорим някой друг ден в Учебник. Затова, ако му изключим мозъка, разбирайте системата за автоматичен баланс на белия цвят (Auto White Balance), на апаратът му остава да разчита на нас да направим вярната настройка. В противен случай снимките ни могат да изглеждат повече или по-малко жълтеникави или пък синкави.

Напоследък съвременните цифрови фотокамери се справят прилично с налучкването на баланса на бялото, но често – особено през зимата, когато снимате снежни писти и преспи – системата за автоматична настройка на бялото може да греши в една или друга посока. По-вероятно към синкавия цвят. Често това е комбинирана грешка, свързана и с грешка в системата за автоматично измерване на експозицията – тъй като при твърде бял кадър, фотоапаратът се подлъгва от отразената светлина, решава, че му е твърде в повече и позатваря блендата, при което се получава недоекспониран (тъмен) кадър. Този проблем можете да решите като настроите корекция от +1 EV на апарата си (старите фотографи ще ви кажат да коригирате с „около плюс една бленда“). Може да се наложи и повече.

Защо обаче апаратът по-често греши в посока към синкавия цвят? Обикновено причината е, че снимаме снегове и писти високо в планината, а при по-голяма надморска височина ултравиолетовите лъчи са повече, затова и снимките ни се сдобиват с видим синкав оттенък. Тук на помощ идват ултравиолетовите филтри, но за тях също по-подробно ще си разказваме някой друг път.

Днес – понеже все още е зима – и при добро желание може да се намери сняг из планините – нека си подскажем идея, която е толкова очевидна, че също толкова рядко бива използвана, а именно – да обърнем дефекта в ефект. Можете да използвате нарочно „погрешни“ настройки на баланса на бялото с креативна цел. Разбира се, това можем да правим не само непременно за снежни снимки, а и при доста други условия.

Та така – ако искате да затоплите цветовете във вашата снимка вместо дневна светлина (daylight) нагласете на облачно или сенчесто (cloudy или shade) – нищо, че няма облаци по небето и дори слънцето грее закачливо. Така ще „подлъжете“ камерата да мръдне цветовете към червеното, което ще се прояви като засилване на розовите и жълтите тонове. Опитайте – дори и при портрети се получава добре понякога 😉

Обратно – ако искате синкав ефект – опитайте с настройката за лампа с нажежаема жичка (tungsten или incandescent).

И още две бързи идеи като бонус – при снеговалеж светлината обикновено е доста слаба и разсеяна. Това, че е слаба може да ви принуди да снимате на твърде бавна скорост на затвора. Имайте наум, че при скорост 1/30s и надолу снежинките ще започнат да се размазват и дори да заприличват на чертички. Стативът може да ви спаси от общо размазване на цялата сцена заради трепване на ръцете. И без това контрастът при тези условия ще е нисък, а картинката мека, заради разсеяната светлина.

Ако пък не вали, а е просто облачно – светлината ще е подходяща за портрети, особено женски. Опитайте!
### За техничарския минимализъм
URL: https://yovko.net/tech-minimalism/
Last updated: 2026-09-13T18:11:33.000Z
Много от фотографите днес не осъзнават колко мощни инструменти държат в ръцете си. Дори най-малките и пренебрегвани с лека ръка любителски цифрови модели напоследък притежават способности, за които дори професионалните фотографи до неотдавна можеха само да бленуват, особено що се отнася до автофокусни системи, детайлност на изображението, богатство и прецизност на цветовете или бързина на работа. Днес можем да експонираме и снимаме в почти пълна тъмнина при това без да е нужно дори да разбираме как работи или се случва всичко.

И вместо да използваме всичко това, което камерата, която държим в ръцете си ни предлага като възможности, често (признавам си, че и аз минах по този път) любителите мечтаят за един или друг апарат или кошница с непосилно скъпи обективи, чиято липса се превръща в оправдание да не отвориш очи за кадрите, които са навсякъде около нас. А най-важният фотографски урок, който всеки начинаещ фотолюбител трябва да научи от самото начало е, че няма добра и лоша светлина за снимки, няма добра и лоша камера или обектив, нито добри или лоши условия за снимане. И че – особено в наши дни – почти винаги можем да направим прилична снимка, ако положим малко усилия да познаваме повече инструментите, които държим в ръцете си и съобразяваме някои, често удивително простички правила и много малко теория на фотографията. Понякога всичко, което е нужно е да си представим как бихме могли да заснемем съответната ситуация по един или друг начин и да изберем предпочитания. Да измислим как можем да използваме моментните светлинни условия, вместо да се борим с тях или да ги изчакваме да се сменят, заедно с отлива на вдъхновението ни. Да се научим да ценим очарованието на сивите зимни дни или дъждовните градски пейзажи. Да видим в една зимна буря или едно заледено утро възможността за уникални кадри, въпреки че изначално това не изглежда като най-добрите условия за създаване на шедьоври.

Затова във фотографския раздел на този сайт ще се появяват публикации с идеи как да снимаме едно и друго нещо от заобикалящия ни свят – често без задълбаване в теорията – просто като побутване, в стил – ето вземи апарата завърти тези две копчета и опитай това. Понякога и по-основни теми, свързани с това защо и как трябва да се снима, как се случва всичко, какво се крие под повърхността и какво трябва да знаем за да постигнем идеите си и да използваме по-широко въображението си. А за вдъхновение отвреме на време ще си припомняме и мисли, идеи и съвети на майстори на фотографското изкуство.

Ще се старая идеите и съветите да бъдат в контекста на съответния сезон или да бъдат повод човек да вземе апарата със себе си при следващата разходка в парка и да опита съответната техника или подход. Ще бъдат представени лесно и в общия случай няма да изискват кой знае какво специално оборудване. Разбира се, няма как да няма такива, които да не изискват специални аксесоари, но ще видим как можем да направим някои неща и с тях и без тях и всеки сам да може да оцени разликата и да реши за себе си – дали това е нещо нужно или не.

Ще правя допускането, че хората, които четат този сайт, разполагат с някаква, макар и непретенциозна камера. Най-добре би било тя да бъде някаква компактна любителска система със сменяема оптика и поне нормален обектив, но не би било проблем да пробвате повечето съвети и ситуации с нисък, среден или висок клас SLR – цифров или филмов, както и дори със „сапунерка“, стига тя да не е пълен автоматик и да можете поне да правите някакви настройки по ваше желание. Иначе казано, ако сте от онези форумни възпитаници, които мислят, че успехът във фотографията непременно е свързан с последния 36-мегапикселов сензор, незнам-си-кой светолосилен обектив или супер-zoom, тези публикации може и да не ви харесат, но пък може да са ви полезни 😉

Моето мнение е, че през последните около 3-4 години в професионалния сегмент не се случва и предлага почти нищо, което да има значение и смисъл за любителя и дори за запаления любител с по-сериозни амбиции, затова много рядко тук ще става въпрос за технически или технологични превъзходства на един или друг сензор или една или друга марка. Нито за актуални модели, особено за надпреварата във високия сегмент. За такива неща ви препоръчвам силно [един друг сайт](http://photocafe.pro/?ref=yovko.net).

И още нещо… понеже филмовата фотография, за добро или лошо, все пак се свързва повече с миналия век, най-често тук ще обсъждаме цифрови фотографски процеси, но ще се старая при всяка възможност да правя паралели, доколкото филмовата фотография възпитаваше различни качества у фотографите, които все още мисля, че имат значение и днес.

P.S. И нещо, [което ми подсказаха в twitter](https://twitter.com/aquarium/status/295835569597063168?ref=yovko.net) – когато човек харесва и обича инструментите си, всичко се получава много по-лесно, затова просто си намерете камерата, с която се разбирате най-добре. Другото е маловажно.
### Как да регистрираме ООД за 96 лева
URL: https://yovko.net/ood-za-96-leva/
Last updated: 2020-12-26T13:28:14.000Z
За много хора регистрацията на нова фирма изглежда като някакво тайнство и докато тенденциите по света са това да става бързо, лесно и електронно, у нас все още хората се плашат, разчитат на посредници, подготвят се купчина документи, които се носят насам-натам на хартия, докато в същия момент това може да направи всеки сам (поне в общия случай).

Едно важно уточнение – ако не знаете какво правите или какво искате да направите – вие се нуждате не толкова от посредник, колкото от консултант. И в този случай, непременно си намерете и наемете подходящ – може да е и просто човек от бизнеса – не винаги вашият счетоводител или юрист е най-правилният човек. Да – и двамата могат да ви регистрират фирма, но както ще видим това не е нито сложно, нито страшно – експертната (консултантската) помощ ви е нужна преди и след това. Самата регистрация вече е процес, който не изисква такава.

Иначе казано, ако сте сигурни и знаете, че искате да регистрирате ООД (за ЕООД е още по-лесно), това може да се случи бързо, лесно и евтино, ако управителят (който извършва вписването) притежава т.нар. персонален електронен подпис (като физическо лице). Дори и да не притежава – покупката на такъв пак се оправдава заради спестяването на половината държавна такса за вписване (само 80лв, иначе е 160лв към днешна дата) и разходката на живо до Търговския регистър. Вече няма съдебна регистрация. Така или иначе, текстът по-надолу предполага, че Управителят, който ще вписва фирмата притежава персонален електронен подпис. Аз използвам такъв вече поне седма или осма поредна година и това ми е спестило доста чакане по гишета за данъчни декларации, различни плащания на комунални сметки и др.

Процедурата описана по-долу е изтествана само преди броени дни лично от мен и мой съдружник и след три дни, което е срок по закон, който трябва да изтече преди да се впише нова фирма, имахме готова регистрация по електронен път.

Иначе казано, всичко което е нужно, за да впишете ново Дружество с ограничена отговорност (ООД), е да подготвите комплект документи, да заверите нотариално един подпис, да посетите банка по избор за откриване на сметка и да направите вписване в Търговския регистър чрез браузър, подписвайки с електронен подпис.

Документите, които са нужни като минимум, са следните:

- Протокол от учредителното събрание на дружеството, в който разказвате как сте се събрали и решили да работите като ООД, какви вноски сте обещали да направите и как спрямо тях се разпределят дяловете ви, включително и кой назначавате за Управител. Той е човекът, който трябва да притежава на свое име електронен подпис за да може да извърши вписването.
- Дружествен договор, който съдружниците подписват и който е основният документ на дружеството. Много често там се преписва половината Търговски закон (ТЗ), което няма никакъв смисъл. Особено тъпо е да се напише нещо, което противоречи на ТЗ. Там трябва да фигурира нужния минимум информация за нормалната работа и управление на дружеството и отношенията между съдружниците. Едно копие ви е напълно достатъчно, макар че трябва да напишете, че е подписан в еднообразни екземпляри поне по един за всеки съдружник и за архива на дружеството. Имайте наум, че банката ще ви поиска копие (или ще си направи такова).
- Декларация по чл. 142 от Търговския закон (от управителя).
- Декларация по чл. 141 от Търговския закон (от управителя)
- Декларация по чл. 13, ал.4 от Закона за търговския регистър (от управителя, който вписва)
- Съгласие за приемане на управлението и спесимен от подписа (на управителя)
- Документи за внесени дялови вноски (от всеки съдружник) – платежни нареждания, вносни бележки или разпечатки от електронни банкирания вършат работа
- Документ за внесена/платена държавна такса за вписване в Търговския регистър (80лв за електронно вписване) по [сметка на Агенцията по Вписванията](http://www.registryagency.bg/?page%5Fid=954&ref=yovko.net).

Подготовката на горните документи изглежда обемна, но не е. Нужна е средна интелигентност, компютър, принтер и текстообработваща програма. Би трябвало да не ви отнеме повече от 2-3 часа. Потърсете примерни документи из Интернет, но имайте наум, че можете да попаднете на стари и дори безполезни. Добри примери има [тук](http://www.regfirms.com/page.php?9&ref=yovko.net). Аз използвах частично протокола и договора, цитирани [тук](http://kvasilev.com/business/registraciya-na-eood/?ref=yovko.net).

Разпечатвате подготвената документация на хартия и подписвате всичко, без съгласието за управление и спесимена. Последното трябва да направи управителят пред нотариус. Независимо какво ви съветват, и какво сте прочели из Интернет, единственият документ, който трябва да заверите нотариално е само и единствено този. Ако разбира се, лично управителя си вписва фирмата, но тук не дискутираме други възможни опции. Заверката на подписа ни струваше 6 лева.

След това си избирате банка. Тук също можете да си спестите доста неща, които не е нужно да правите. Не е нужно първо да откривате набирателна сметка, която после да затваряте и след това да откривате разплащателна. Всяко откриване и закриване ще ви струва пари. Открийте си направо разплащателна сметка в банката, която ще продължи да бъде вашата обслужваща фирмата банка. Ако банката ви не иска да направи това – излезте от клона и си потърсете друга. Ние избрахме [ПроКредит Банк](http://procreditbank.bg/?ref=yovko.net), защото е ориентирана към малкия и средния бизнес, предлага много приятни [бизнес-пакети](http://procreditbank.bg/bg/biznes-paketi/page/132?ref=yovko.net), а и сме с други добри впечатления от тях. Те ще ви открият директно разплащателна сметка, без да е нужно първо да минавате през набирателна. В ПроКредит това ще ви струва 10 лева.

След като сметката е открита съдружниците внасят дяловите си вноски в нея, кой както му е най-удобно.

Преди, за да се регистрира ООД, трябваше банката да издаде удостоверение за внесения от съдружниците капитал. И сега това е възможно, но първо ще ви струва някакви пари (според тарифата на банката ви), а вече не е необходимо. Всичко, което е нужно, е до управителя на новото ООД да достигнат сканирани копия от платежните документи (вносна бележка, касов превод, банков превод, платежно нареждане) с които всеки един от съдружниците е внесъл своя дял. Важно е в основание за плащане да е отбелязано, че това е дялова вноска на дружествен капитал и името на бъдещото ООД.

В нашия случай аз наредих превод от личната си сметка през мобилното си банкиране и после разпечатах през интернет-банкирането си нареждането в PDF. Съдружникът ми предпочете да внесе парите в брой в клон на банката и после сканирахме разписката. По-късно същия ден внесохме и държавната такса от 80 лева чрез електронен превод, като за доказателство направихме screenshot на платежното от екрана на браузъра.

Дотук всичко това ви струва:

- Няколко часа да подготвите документите си
- Една разходка на управителя до нотариус за заверка на подпис
- Една разходка на управителя до банка за откриване на сметка
- В пари сме похарчили: 6лв (за нотариална заверка) + 10лв (такса за откриване на банкова сметка) + 80лв (държавна такса за вписване в ТР) или иначе казано 96 лв.

Принципно е добре предварително да сте запазили име на фирмата си, но това също струва пари, а не е задължително. Можете просто да проверите (безплатно) в сайта на Търговския регистър [дали вече има регистрирана фирма с такова име](https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/VerificationPersonOrg.ra?ref=yovko.net) или [дали някой не е запазил името за бъдеща фирма](https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/PreservedCompanies.ra?ref=yovko.net). Хитро е да търсите със специални знаци като звездичка. Например, ако ще регистрирате дружество „АБВ Проект“, можете да потърсите с АБВ\* за всички имена на фирми, които започват с АБВ.

Ако се уверите, че няма регистрирана фирма със същото име, както и че то не е запазено, можете спокойно да подадете заявление за вписване. Има теоретичен риск някой да реши да прави фирма със същото име и по същото време, и затова да получите отказ, но вероятността за това е наистина теоретична. Иначе казано, не е нужно да харчите други пари, освен горните 96 лева.

За самото подаване на заявление за вписване е нужно да имате електронен подпис и работоспособен браузър, който сте се уверили, че може да работи добре със сайта на Търговския регистър. Възможно е да трябва да инсталирате Java-plugin или да конфигурирате нещо, ако вече не е направено, затова първо тествайте. На сайта на Търговския регистър можете да направите [пробно подписване](https://public.brra.bg/Signing/SignTest.ra?ref=yovko.net), преди да пристъпите към попълване на заявката, понеже не е малко работа – няколко страници електронен формуляр и качване на около десетина документа като приложение към него. Тъпо е накрая да осъзнаете, че не можете да подпишете. Аз използвах електронен подпис от [B-Trust](http://www.b-trust.org/?ref=yovko.net), Firefox 18.0 за Mac и бях забравил Java-plugin за браузъра, а той е нужен за сайта на ТР. Затова тествайте първо.

Два дребни детайла, които могат да ви спестят главоболия:

- Може да трябва да посочите PKCS#11 библиотека на интерфейса за подписване. Според зависи от картата, на която стои сертификата ви, операционната система, браузъра или вашия удостоверител, тази библиотека може да се казва по един или друг начин и да стои на едно или друго място. Например, за B-Trust и Mac OS X можете да я намерите в /Library/cv cryptovision/ и да се казва libcvP11.dylib или libcmP11.dylib. Ако имате ядове – обърнете се към поддръжката на вашия доставчик на удостоверителна услуга (издателя на електронния ви подпис).
- Когато подписвате (понеже интерфейсът е малко дървен и може да показва само един ред) – добре е да проверите какво подписвате – скролирайте надолу по имената на документите, които сте качили, докато видите „Пакет“. Така ще подпишете в пакет всички документи от заявката ви за вписване.

Иначе, това което трябва да попълните, е в секция Електронни услуги, заявление A4 (за първоначално вписване не се посочва БУЛСТАТ, така или иначе още нямате такъв). Когато качвате документите си като приложения към заявлението също има лека засада с интерфейса. Бутончето „Добави документ“ само отваря ново поле за описание на нов документ, но реално не го добавя и не го качва, дори и като натиснете „Запиши и продължи“. Вместо това срещу всеки документ има малка картинка на дискета – именно щракването върху нея качва документа ви на сървърите на Търговски регистър.

И това е всичко. След като подпишете успешно заявлението си за вписване ще получите входящ номер. Можете да [проверявате по входящия си номер](https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/Registrations.ra?ref=yovko.net) какво се случва със заявлението ви. Първо ще видите статус „Обработва се“. И ако сте подготвили както трябва документите си, скоро той ще се смени с „Изчаква 3-дневен срок“. След три дни ще имате вписване и БУЛСТАТ. И ще сте похарчили само 96 лв.

Успех в бизнеса! 🙂

P.S. Ако, разбира се, нещо от горният текст ви плаши или притеснява, или пък всичко това ви се струва сложно или не като за вас, тогава потърсете услугите на фирма, посредник или юрист, който да ви съдейства или да свърши вместо вас каквото е нужно.
### Скъпо (ми) е
URL: https://yovko.net/skpo-mi-e/
Last updated: 2013-01-10T12:06:11.000Z
\[blockquote\]Българинът ще бъде най великият гражданин на света, когато преодолее най-долното си качество – винаги да гледа да минава тънко и да не плаща справедливо за това, което получава. – Атанас Буров\[/blockquote\]

Тази тема може да бъде достатъчно протяжна, както и повод за всевъзможни дискусии, но въпреки това реших да напиша нещичко по нея, провокиран от множество ситуации и разговори, които съм водил и продължавам да водя през годините. Разбира се, както обикновено, изразявам лично мнение, и несъгласните с него имат право на свое. Но това, което често ме кара да хабя енергия, за да обяснявам очевидни неща, е принципното неразбиране (или нежелание) да бъдат осмислени няколко простички факта, а те са следните:

\[blockquote\]Ние не сме сами на този свят\[/blockquote\]

Това, независимо дали ни харесва или не, е от значение през всеки един ден от нашия живот. И макар че оттук надолу ще говоря предимно за бизнес взаимоотношения, същото нещо е не по-малко важно и в личния ни свят по отношение на релациите с роднини, съседи, близки и непознати. Дори за такива дребни на пръв поглед неща като дали си паркирал като за двама пред блока. Справка – [теорията за счупените прозорци](http://raltchev.info/?p=4267&ref=yovko.net)…

Но да се върна на темата…

Дори никога през ум да не ни е минавало да развиваме някакъв собствен бизнес, животът непрекъснато ни поставя във всевъзможни търговски взаимоотношения. Веднъж сме купувачи, а друг път продавачи. Дори да продаваме единствено собствения си труд срещу заплата или старата си кола, това също са търговски взаимоотношения. А за всяка сделка или договорка са нужни две страни. Една, която предлага някаква стока или услуга, и друга, която я търси и потребява.

Затова останалите около нас са важни. И техните нужди и потребности имат значение, защото всъщност те са пазарът.

\[blockquote\]Бизнесът е взаимноотношения\[/blockquote\]

Дано това не е изненада за някого, който е свикнал да възприема търговията твърде буквално като размяна на стоки срещу пари, но, особено в днешния свят и занапред, бизнесът е повече взаимоотношения, отколкото каквото и да е друго. За всеки, дори за най-малката квартална бакалия, е от значение какви взаимоотношения поддържа с клиентите си. Почти е невъзможно конкурентна фирма да измести друга, която се е превърнала в доверен и традиционен доставчик някъде, ако отсрещната страна държи на изградените взаимоотношения. Дори цените могат да са фактор от второстепенно значение при такъв тип изградено доверие между партньорите, защото те вече няма да са просто контрагенти, а наистина партньори. Малко по-долу ще видим защо.

\[blockquote\]Парите НЕ са нещо лошо\[/blockquote\]

По нашите географски ширини изглежда, че сме генетично увредени да възприемаме парите като нещо нечистоплътно. Особено стремежът към забогатяване. Разбира се, че дозата прави отровата, но… цел на всеки бизнес е търговската печалба. Не, разбира се, само за да може шефът да кара последен модел лимузина, а защото, без да печели, самият бизнес няма как да съществува (дълго) и служителите, ангажирани с него, няма как да имат по-добри условия на труд, заплати и бонуси. Или иначе казано, всеки бизнес трябва да съществува, за да печели пари, и да печели пари, за да съществува. Няма друга цел и смисъл. Всичко друго са импровизации.

Затова няма нищо срамно във факта един бизнес да се стреми да реализира печалби. Срамно и страшно е да не го прави. А да не смее да си го признае, може да има само две причини – и по-добрата от тях се нарича лицемерие. Другата е глупост, което е възможно най-вредното нещо за един бизнес.

Бягайте далече от търговец или бизнес-партньор, който твърди, че не се стреми към печалба. Особено опасни са бизнес начинания с идеална цел. Там някой много сериозно се е объркал – за това си има НПО-та, фондации и т.н. И дори те (се налага да) правят *бизнес.*

\[blockquote\]По-лошо е да обявите абсурдно ниска, отколкото абсурдно висока цена\[/blockquote\]

Най-важното, когато иде реч за ценообразуване, е да знаете своята цена или поне себестойността на своя продукт или услуга. Да, от значение е да се съобрaзите с пазара или цените на конкурентите си, но ако не знаете своята себестойност (това, което в учебниците се нарича cost) сте го закъсали сериозно. Защото единствено и само съпоставяйки своята цена с останалите, можете да прецените колко сте ефективни в производството и дали не трябва да оптимизирате някои разходи, за да подобрите себестойността си. Ако вашето производство е в пъти по-скъпо (или по-евтино), нещо сериозно сте объркали с математиката – и дано да е само на листчето.

Много вредно е да се стремите да сте най-евтините на пазара. Това може да ви гарантира първоначален интерес към продукцията ви, особено на ценово ориентиран пазар като нашенския, но веднъж създадете ли си имидж на low-cost компания и бизнес, трудно ще излезете от него. Клиентите ви ще са свикнали да плащат малко и няма как лесно да ги убедите, че трябва следващия път да платят повече, дори за по-качествен продукт или услуга, щом преди е било възможно иначе.

Агресивно ниската цена ще ви спечели внимание за сметка на конкурентите ви (и за сметка на тяхната неприязън), но парчето от тяхната баница, което ще отхапете, ще е точно този контингент клиенти, които при следващата по-добра оферта ще изоставят и вас. Това е точно сегментът, на който не можете да разчитате дългосрочно. Този сегмент, с който трудно можете да изградите взаимоотношения. В този ред на мисли най-глупаво е да го направите с идеята, че после ще възстановите загубите.

Агресивно ниската цена звучи подозрително за сериозните и разумни клиенти, които знаят, че един продукт не е само себестойност.

Много по-добре е (особено ако продавате услуги, чиято цена варира много, в зависимост от това кой върши работата) да обявите по-висока цена, която клиентът винаги може да дискутира и да я оптимизирате впоследствие, отколкото да обявите ниска цена и после с неудовлетворение да работите или да претупате набързо, за да ви се вържат сметките поне на cost или с мижава печалба. Така никой няма да има полза от свършеното – нито едната от двете страни. И разумните клиенти знаят това.

Думата *евтино* не звучи никак добре – осъзнайте го…

И понеже винаги сме ту доставчик, ту купувач… когато сме от другата страна на барикадата, правилното изречение е:

\[blockquote\]За бога, братя, не купувайте евтино! \[/blockquote\]

Защото се превръщате в част от този low-cost сегмент клиенти, които скачат от продукт на продукт и от доставчик на доставчик, отказвайки да изграждат взаимоотношения и доверие. Много от вас ще кажат – и какво толкова, светът няма да свърши – винаги е имало и има такива. И ще са прави, но донякъде, защото няма как някога изобщо да се почувстват обгрижени клиенти. Просто защото това струва пари. А low-cost доставчиците са изрязали този разход от себестойността на продукта си.

Ако искате да получите повече от ширпотреба, пригответе се да платите повече. Логиката е безумно простичка. Със сигурност тук е мястото черните станции да се обадят, че и така няма гаранции. И пак понякога може да са прави. Гарантирано 200% е само, че ще получите low-cost продукт и обслужаване, ако винаги търсите такова.

Вие сами определяте сегмента си, независимо дали сте купувач или доставчик.

\[blockquote\]Плащайте достатъчно за това, което не можете да свършите сами. \[/blockquote\]

И понеже винаги сме ту продавачи, ту купувачи, а много често за да произведем нашия продукт ни е нужно да купим нечий друг продукт или труд, ако искаме да имаме дългосрочен и верен партньор, той трябва да бъде доволен, че работим заедно. А той ще бъде доволен, само ако не се чувства изцеден да свърши много работа за малко пари. Не бива да реализираме печалба за сметка на изцеждането на нашите доставчици, партньори и служители. Първо, защото това няма да продължи твърде дълго, и второ – те ще работят некачествено, защото са недоволни, или защото ще търсят да уплътняват времето и усилията си с нещо друго, и това може да доведе до немарливост. (Ако са си немарливи по природа – разделяйте се навреме – няма смисъл да опитвате още веднъж. Хората по природа са едни или други – променят се в детайлите, не в базиса си.)

Така, както искате да получите разумна печалба за вашия труд или продукт, погрижете се справедливо да възнаградите за техния и доставчиците си.

\[blockquote\]Наемайте хора за това, което не е ваша работа\[/blockquote\]

За да се развива един бизнес и една икономика, парите трябва да се въртят. И всеки има отношение към това. Създавайки работа за доставчиците ви, те ще имат кураж да инвестират в хора и продукти, ще произвеждат по-ефективно, защото за по-голям пазар обемът може да компенсира свиване на търговската надценка, което пък е изгодно за вас, а служителите им ще имат повече възможности да пазаруват и потребяват стоки и услуги, което може да ги направи ваши клиенти или да ги кара да купуват стоки и услуги от вашите клиенти.

Създавайте този кръговрат! Не му пречете и не го прекъсвайте… Всеки път, когато решите, че можете нещо и сам (дори да е така), помислете – наистина ли искате да се занимавате с нещо, за което е по-добре да платите на този, който се е захванал да прави именно това. Не гледайте на това непременно и само като разход. Във времето, което си освобождавате от занимание с несвойствено за вас начинание (в което вероятно ще бъдете неефективни), правете пари с това, което умеете и което е вашият бизнес. Или споделете освободилото се време с приятелите и семейството си. Това винаги има значение.

Направи си всичко сам е много много вредна концепция. Оставете я за забавление, след като се пенсионирате.

\[blockquote\]Сделката е взаимна инвестиция\[/blockquote\]

Доставчикът е партньор. Клиентът също. И всяка сделка е взаимна инвестиция. Продавачът развива клиента си, добавяйки му стойност, а клиентът, купувайки продукт или услуга, също така и инвестира в бъдещето на доставчика си. За да може следващият продукт или услуга да са по-качествени и модерни. За да може той да наеме по-добри хора, които да предоставят по-добра поддръжка.

Изключително глупаво е да изцедите бизнес партньора си при сделка и да го накарате да работи на cost или почти без печалба. Много вероятно е и други да го правят, а той да е добродушен – и в един момент, за него да се окаже, че няма защо да работи така, и да излезе от бизнеса. Губите поддръжката и развитието на продукт или услуга, която сте избрали. Какъв е смисълът?

Търсете услуги и продукти, които ви развиват и добавят стойност, и плащайте справедлива цена за тях.

\[blockquote\]Цената не е само себестойност и печалба\[/blockquote\]

В цената на един продукт има не само стойността на вложените материали и работа плюс малко търговска надценка. Там трябва да има и неща като вдъхновение, като време за измислянето им, ако щете дори свободното време на създателите, което те да прекарват със семейството си на любимото им място, глътката въздух и свободното съзнание, което им е нужно за да творят.

Има продукти, създадени с вдъхновение, и знаете, че те си струват цената, ако сте използвали такива. А за да ги има, трябва да има някой, който да ги търси и да плаща тяхната цена.

Ако купувате продукти, които са създавани единствено с цел масова ширпотреба и с идеята да извадим максимално много бройки за дадена цена, те се правят от хора, които нямат възможност да вдигнат глава от работа, за да видят небето. В тях няма да намерите вложено вдъхновение и те няма да ви вдъхновяват.

\[blockquote\]Намерете своя сегмент\[/blockquote\]

Разбира се, всички ние сме с ограничени възможности. И не бива да ги надскачаме, най-малкото защото това създава чувство на неудовлетворение. Но във всеки пазарен сегмент има различни поднива. Намерете своя сегмент – само и единствено вие избирате кой да е той и какво да предпочетете от предложенията в него.

\[blockquote\]Има разлика между „Скъпо e“ и „Скъпо ми е“ \[/blockquote\]

Правете разлика между „Скъпо e“ и „Скъпо ми е“. Няма скъпо по принцип – щом един продукт е на пазара, особено ако не е епизодичен проблясък, той има своя сегмент и клиенти, които са готови да плащат за него. Може да е скъпо на вас, според вашите нужди, възможности и критерии. Някои дават повече пари за компютър или фотоапарат, отколкото за кола. Други обратното. Приемете, че просто това не е продукт от вашия сегмент и потърсете своя.

Да обвинявате някого, че продава скъпо труда или продукта си по принцип, не е справедливо. Първо, защото със сигурност има и такива, които си мислят същото за вас. И второ, защото не сте разбрали прекалено много от горния текст… 🙂
### 10001
URL: https://yovko.net/10001/
Last updated: 2012-12-18T19:35:24.000Z
В края на годината на мода са равносметките, но след толкова много математика в ежедневието ми, свързана с проекти, хора, клиенти, пари, време и какво ли не друго… стигнах до позицията, че ако бизнесът и проектите имат нужда от прецизни равносметки, хората по-скоро нямаме. Освен такива, които са свързани повече с усещания. Понеже, дори и математиката в едно начинание да излиза, ако сбъдването му е свързано с криви усещания, накрая като теглиш чертата, няма да си доволен. И обратно, може да се окаже, че си работил на загуба, но задоволството накрая да е голямо. Ако не във финансов, поне в човешки план.

Затова няма смисъл да пиша, че 2012-та не беше лека – всички го знаем – нито за буксуването в Европа, нито за местната (и обичайна) липса на нормалност в доста отношения. В същото време в личен план 2012-та за мен беше странна и прекрасна едновременно. За щастие – освен във фотографията – нищо не е черно-бяло.

И понеже няма по-естествено нещо от това годините да идват и да си отиват, важни са не равносметките, а какво остава след нас и годините в действителност – какво сме направили, създали, случили, сбъднали, постигнали.

Този пост си няма заглавие, оставих вместо това id-то му, заради символиката – първия петцифрен идентификатор на публикация в този блог, който вече започна десетата си година (даже без да броим предходните му реинкарнации). През всичкото това време тук се трупаха текст след текст, които значеха и много, и не чак толкова. Темпото варираше, темите в известен смисъл също. На моменти си омръзвахме, на моменти бяхме всичко един за друг. That’s life…

Но какво следва да се случва всяка нова година в живота ни? Даже всяка нова седмица или поне месец. Нещо ново е моят отговор. От затишията трябва да се раждат нови идеи, които да провокират други. И всъщност това е, което има смисъл и трябва да ни държи живи над повърхността. Експлоатирането на надеждата. И това не е толкова лошо, колкото звучи. Понеже дори някои от плановете да не се сбъдват или да се оказват безпредметни, около нас е пълно с интересни проблеми за решаване, които чакат някой да им обърне внимание.

Аз умувам над купчина нови идеи – за бизнес с много лично отношение, за реални проекции на виртуалните ни взаимоотношения в действителния свят, за нови web-проекти…

А ти? Какво ново ще направиш през 2013-та?
### Краят на света
URL: https://yovko.net/krayat-na-sveta/
Last updated: 2012-11-28T19:59:35.000Z
Напоследък разсъждавам много за креативността. Непрекъснато ме гложди усещането, че живея в свят, в който всеки се е заровил в дребнотемие (не изключвам себе си също). Дали защото е по-лесно, дали заради някаква инерция, или защото се увличаме едни други, но болезнено ми липсва мислене, или дори фантазия, с размах.

Снощи – на гости при приятели – научих, че било публикувано изследване каква част от заглавията в киното през 80-те, 90-те и сега през първото десетилетие на новото хилядолетие са оригинални, каква част са адаптации и каква римейк на предишни творби. Не запомних точните цифри, но едва ли ще изненадам някого, както и аз не бях, че през 80-те са преобладавали оригиналните и нови заглавия, през 90-те набъбват адаптациите и в по-малка степен римейк заглавията, а в наши дни повечето неща са римейк, по-малко адаптации и най-малко оригинални и нови неща. И едва ли е само в киното…

Преглеждам си музикалната колекция и виждам, че почти не си купувам съвременни творци, а или нови неща на стари динозаври, или просто си слушам музиката на миналия век. В съвременната литература също не успявам да се влюбя дълбоко. (Почти) няма в какво…

Оглеждам се в бизнеса около себе си – моята фирма, близки други такива, повечето от клиентите си – и откривам същото свито, предпазливо залитане към познатото, към клишираното и утъпканото. Окей, криза е, но именно оригинални, нови и дори рисковани идеи могат да рестартират това привидно спокойно униние навсякъде около нас.

Живее ми се в динамичен свят, гладен за нови идеи и рисковани начинания. Не искам да повярвам, че съм част от фригидно поколение, което почти няма с какво да бъде запомнено… Защото, вторачени в края на света, най-много да го дочакаме. Понеже човек винаги стига там, където се е запътил…
### На гости при Гайо Шоколад
URL: https://yovko.net/gaillot-chocolate/
Last updated: 2020-12-26T13:28:24.000Z
Пия кафе без захар, не за друго, а защото обичам да усещам аромата и вкуса на хубавото кафе. Обичам тъмен шоколад, отново заради наситения вкус на какао. Затова и примижах от удоволствие, когато опитах Jazz – един от шоколадите на [Гайо Шоколад](http://www.gaillotchocolate.com/?ref=yovko.net), преди известно време. За момента това е любимият ми шоколад, заради специфичния му вкус на какао. И понеже не бях чувал нищо за тези шоколади, разрових се в Мрежата и това, което открих, ме спечели още повече.

Шоколадите се правят в родния ми Пловдив от двойка млади предприемачи, захвърлили професиите, които са ги изхранвали преди и впуснали се да правят това, което обичат. На всичко отгоре произвеждат шоколада по възможно най-традиционния начин – от собственоръчно смлени какаови зърна, добавяйки към какаото единствено нерафинирана, тръстикова захар, преследвайки суровия, богат и чист вкус на шоколада от истинско какао без примеси – напук на масовия вкус.

Това ми беше повече от достатъчно да потърся Мария и Венсан (имат си и [блог](http://gaillotchocolate.blogspot.com/?ref=yovko.net)), да се запозная с тях и да ги помоля да разгледам работилницата им. Случи се така, че с Мария не успяхме да се видим, но през уикенда Венсан бе така любезен да ни посрещне в работилницата, където видяхме с очите си как от чувалите със сурови какаови зърна се прави „Гайо Шоколад“ (ударението е на ó – Гайó – gaillot – от френски). И понеже темата ми е интересна и лично съм се ровичкал доста в нея, ето няколко любопитни факти, които за жалост малко хора знаят.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/11/DSF2849.jpg "Какаови зърна")

Така изглеждат какаовите зърна, току-що извадени от чувала

Шоколадът-конфекция, с който сме свикнали, всъщност е продукт на индустрия, която иска да създаде възможно най-много продукция, с възможно най-малко разходи за суровини и производство. В което лошо няма, стига в резултат на това, дори и в най-луксозните и маркови шоколади, да не се слагат всевъзможни добавки и то такива, подменящи или разреждащи основните и доста скъпи съставки – какаото и какаовото масло. Соевият лецитин е най-ужасната сред тях за всички като мен, които са склонни към или имат доказани алергии. Използва се, защото е евтин (отпадъчен продукт) и съкращава от дни на часове производствения цикъл на шоколада. Отделно много често масовите производители не купуват какаови зърна, които да пекат сами, а разчитат на доставка на готова какаова маса (оставям на фантазията на всеки откъде и какво има вътре – пише го на опаковките – погледнете ги). Добавят се и адски много захар и други подсладители и овкусители. След всичко това едва ли е изненадващо, че шоколадът е сред първите неща, които забраняват при алергии, много диети и по-особени състояния на човешкото здраве. Шоколадът днес приемаме за вредно изкушение, а сме го наричали „храна на боговете“, защото всъщност той е полезна и здравословна храна, ако е приготвен както трябва. 

В допълнение към всичко това масовото производство на шоколад отдавна е прекъснало връзката между вкуса на различните видове какао и крайния вкус на готовия продукт. А какаовите зърна са различни. И едва една десета от световната продукция на какао се дължи на редките, фини сортове, които виреят предимно в Южна Америка. И твърде малко е шоколадът, произведен само от него.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/11/DSF2850.jpg "Какаов ликьор")

Почистените изпечени зърна се смилат до фина смес от какао и какаово масло, което се съдържа в тях, наречена какаов ликьор

Именно затова бях впечатлен да науча, че Мария и Венсан са решили да правят истински занаятчийски шоколад от конкретни два вида подбрано качествено какао, което си доставят директно сами, ръчно преглеждат зърната, пекат ги и ги мелят на място в работилницата си в Пловдив, и от получения какаов ликьор (така се нарича фино-смляната смес от какао и какаово масло, което изпускат зърната) след нужното изчакване да узрее, правят своите чудесни шоколади. 

Любимият ми Jazz се прави от стар сорт венецуелско какао, наречено Rio Caribe Superior, с много наситен и разпознаваем вкус. Влюбих се в Jazz, който съдържа 70% какао, още от първия път, заради суровия му, изчистен и благороден вкус. Всички останали шоколади на Гайо се правят от Hispaniola – също качествен сорт какао от Доминиканската република – с много богат послевкус и палитра от аромати. Аз отново бих препоръчал Blues (70% какао) заради удоволствието от чистия и богат вкус без други примеси освен малкото нерафинирана захар. Иначе в Pop има мляко и ядки, а в Chanson мляко, ванилия и допълнително какаово масло за тези, които обичат по-нежния и „гладък“ вкус на шоколада. Jazz и Blues могат да се сторят малко „грапави“ на хора, които не харесват тъмен шоколад или наситения суров вкус на истинското хубаво какао.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/11/DSF2856.jpg "Венсан")

Венсан

Имената на шоколадите не са случайни – Венсан се е занимавал с музика преди с Мария да превърнат любовта си към шоколада в занаят. Всъщност това е другото, което ме привлече да се запозная с тях и да пиша сега това – същото, заради което писах преди време – личното. В тяхната работилница няма служители – те лично, двамата, с двете си ръце, са навсякъде – от подбора на зърната, до опаковането на всяко блокче шоколад. Държат на личния контакт с всеки търговец, който продава шоколадите им. Не искат да се скрият удобно зад някой дистрибутор. Трудно им е – не смогват с всичко – но искат да го правят по правилния според тях начин. 

Малки са – но се конкурират с индустрия, която е възпитала масовия вкус да търси и харесва шоколадовата конфекция, и на първо четене може би ще намери вкуса на шоколадите на Гайо за необичаен – т.е. те ще трябва тепърва да си превъзпитат публика и почитатели – при това на един адски малък пазар. И именно затова им се възхищавам – за куража и вдъхновението. За практичността и оригиналните идеи, защото смлените обвивки на какаовите зърна, които не могат да се използват за шоколад, опаковат в малки пликчета, добавят джинджифил и канела, и предлагат като какаов чай, който също е великолепен. А от чувалите, в които пристигат какаовите зърна, техен приятел прави ръчно-изработени и ухаещи на какао чанти. 🙂

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/11/DSF2862.jpg "Какаов чай")

Какаовият чай на Гайо Шоколад се прави от обвивките на какаовите зърна с добавен джинджифил и канела

Благодаря за гостоприемството и вдъхновението, \[Венсан и Мария\](http://www.gaillotchocolate.com/)! Стискам ви палци! 

P.S. Забравих да линкна [къде може да се купи Гайо Шоколад](http://www.gaillotchocolate.com/p/blog-page%5F4.html?ref=yovko.net), като аз лично за София бих препоръчал [магазин Foodies’](https://www.facebook.com/Foodiesbg) на ул. Беласица 11, близо до метростанцията на Централна гара. Цената там е много добра, а можете да си купите и много други вкусни и полезни неща.
### Вила Стефи
URL: https://yovko.net/vila-stefi/
Last updated: 2012-11-07T22:02:39.000Z
В началото на юни шепа приятели с купчина фотоапарати и едно едва-навършило четири месеца бебе, потърсихме тихо място за релакс край морето. Всъщност „потърсихме“ не е точната дума, понеже аз организирах пътуването и дестинацията беше ясна предварително – [с. Тюленово](http://tyulenovo.info/?ref=yovko.net) край Шабла – а [още предходната година, когато бяхме отседнали в един крайбрежен хотел в селото](https://yovko.net/blog/6313), имах покана от собственика на [Вила „Стефи“](http://www.kushta-tyulenovo.free.bg/?ref=yovko.net), следващия път да отседнем при тях. Така, че просто наехме вилата преди пътешествието.

Поводът да пиша това сега е, че за хубавите начинания и сбъднати усилия е хубаво да остава по някоя добра дума някъде, а домакините ни от [Вила „Стефи“](http://www.kushta-tyulenovo.free.bg/?ref=yovko.net) бяха прекрасни. Силно препоръчвам къщата на всеки, който обича красотата и безвремието на северното черноморско крайбрежие и се колебае къде да отседне в Тюленово. Попитайте домакините и дали могат да ви приготвят нещо с прясна риба, извадена същия ден от морето – ще бъдете очаровани. Но ако предпочитате, можете да си готвите и сами. Вилата е малка, но уютна, а градината зелена и закътана. Перфектното място за абсолютен релакс.

Втората причина да го правя е, че напоследък разсъждавам много за всевъзможни бизнес-начинания, особено такива, в които може да бъде вложен много личен елемент. Харесвам неща, в които има много лично отношение. Винаги бих предпочел предмети, продукти и услуги, създадени от малки предприемачи или занаятчии, които са вложили сърце в това, което правят. Особено когато това личи. Конвейерната продукция, каквато и да е тя, колкото и да е оптимизирана като цена и качество е скучна и бездушна. И някак (знам колко е налудничаво и непрактично) се надявам, че с времето хората ще се обърнат повече към това. Към неща, създадени специално за някого, уникални, ръчни, лични, в малки бройки. И това ще има значение – повече от цената им. Повече от удобството да купиш всичко в местния хипермаркет в партера на близкия мегамол, преливащ от китайски чесън, кубчета Maggi, колбаси-конфекция и неучтиво и хладно обслужване на касата.

Предпочитам кварталния си магазин, които зареждаха специално за мен няколко продукта, към които проявих интерес, когато бях с алергична криза преди две години и можех да ям твърде малко неща. Без дори да ги моля за това – те ме попитаха защо търся само тях и просто започнаха да ги зареждат редовно. Там собственикът и жена му все още застават от време на време зад щанда, нищо че бизнесът им се разрастна и си наеха хора.

Наскоро бях в Италия – в Ломбардия – една от петте най-стабилни икономически зони, които крепят икономиката на Европа (не само в Италия) и не можех да повярвам колко много семеен, малък и среден бизнес има там, въпреки големия – малки квартални магазинчета, хостели, заведения, занаятчийски работилници и ателиета, малки производители на един или два вида неща – сирене, вино… без амбиции да завладяват света, да реализират двуцифрен ръст всяка година и да са най-великите, а просто правещи едно-две неща, вероятно от поколения насам, но както трябва, пазещи традицията и реномето си.

Дали защото прекарах твърде много време из големите корпорации и работейки за такива клиенти – големите мащаби, прагматизма и студената безличност на корпоративния свят ме отблъсква. Търся и се опитвам да открия нишата, в която малкото, посветеното и създадено с любов и много лично отношение нещо ще има значение и потребители (пазар).

Скоро (надявам се) ще разказвам и за други такива начинания и хората, застанали зад тях, вложили сърцата си, в това, което правят… И си мечтая някой ден да съм като тях.
### Welcome back
URL: https://yovko.net/welcome-back/
Last updated: 2018-05-30T09:38:54.000Z
> Тя мисли известно време, после се усмихва, застанала на тъмнозеления фон на дърветата. Разбира оня особен език, който няма нищо общо с произнесените думи.  
> Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

Почти бях забравил паролата за този блог. Не бях обновявал дори плъгините, нито гледал коментарите. През последните месец-два водя много диалози, но на живо. Вслушвам се в думите повече от всякога. Вглеждам се по-често от обикновено в обичайното си ежедневие. И преоткривам много. Говоря малко, но казвам повече. И така е далеч по-хубаво. И много истинско.

Този блог винаги е бил парченце от мен. И ще продължи да бъде. Дори когато си взимам отпуск за седмици и месеци…

Иначе пътувах. Това лято пътувах повече от друг път – в различни посоки. А аз обичам пътуванията – особено споделените и съпреживените. Но няма да пиша за тях. Или поне не сега. Мисълта ми е, че когато човек пътува, често открива нови места, нови хора и дори частици от себе си. Или преоткрива много познати неща под друг ъгъл, дори замрежени с паяжини ъгълчета от себе си или своето alter ego.

Тук в този блог отдавна чакат реда си много текстове и теми, които ме вълнуват. Неща свързани с мечтите ми, с бизнеса и света на технологиите. Напоследък бях твърде фокусиран в личната си егоцентрична пустош, в безполезни метафори или (опити за) литературна шизофрения – теми, които други блогове експлоатират далеч по-добре от мен ;-p

А това, на което ме научи това лято е, че много неща се казват, чуват, случват или усещат без думи. Или с най-обикновени такива. Важните неща нямат нужда от метафори. Тогава безсънието се превръща в споделяне, пространството става дом и дори случайните хотелски стаи започват да участват в заговора на Вселената със спиращи дъха гледки към безкрайността на изгревите.

Welcome back!
### Проектираната реалност
URL: https://yovko.net/proektiranata-realnost/
Last updated: 2026-09-13T18:11:11.000Z
Вчера имах удоволствието да присъствам на откриването на една интересна изложба, с която започва новият сезон на [UniCredit Studio](http://www.facebook.com/UniCreditStudio) – в уютното помещение на малката галерия (намира се в клона на банката на Батенберг 12) може да се види един микс не само между изложба и инсталация и не само между (рекламна) фотография и изкуство, а по-скоро от реалности, разказани чрез внушения. Съвсем сполучливо, на откриването вчера, кураторът Петър Цанев използва фразата „проектирана реалност“. Понеже в нашия миксиран свят на виртуалности и реалности, „дигитално“ и „аналогово“, вътрешна, външна и дори егоцентрирана емиграция, емоционалността също започва да звучи двоично и бинарно… да или не… има или няма… крайности, между които избираме или се губим.

На този фон обикновената stock-фотография в комбинация с ярко, емоционално, визуално послание може да изглежда толкова нереална, колкото и истинска. Като любовна история…

Вижте [изложбата Real Love Story на Ивайло Христов](http://www.unicreditbulbank.bg/bg/Media%5FCentre/News/2012/BG%5FNEWS%5F12%5F09%5F2012?ref=yovko.net) от днес до 15 октомври 2012\. И отворете сетивата си за внушения. Понеже винаги има какво да научим за любовта.
### Stormy Sea
URL: https://yovko.net/stormy-sea/
Last updated: 2020-12-27T12:10:05.000Z
Тези, които ме следят във Facebook, вече са виждали тази снимка преди около две седмици, пусната на коляно от плажа на Бургас чрез iPad-а ми. Но си я искам и тук 🙂

![Stormy Sea](https://yovko.net/content/images/2012/08/DSF1059.jpg)
### Хартиени фенери
URL: https://yovko.net/hartieni-feneri/
Last updated: 2020-12-27T12:10:16.000Z
с. Лозенец, концертът на Bebel Gilberto, който беше преместен, после началото му закъсня с повече от 2 часа, времето беше необичайно прохладно за август, заради изсипалия се дъжд по-рано през деня, но… публиката се забавляваше и преди и по време на концерта, който все пак се получи чудесен. И много, много хартиени фенери полетяха в небето над Лозенец…

!\[Хартиени фенери\](https://yovko.net/content/images/2012/08/DSCF0475.jpg)

Fujifilm x10
### Sunset
URL: https://yovko.net/sunset-2/
Last updated: 2020-12-27T12:11:50.000Z
Обикновено залезите се наблюдават мълчаливо. Особено, тези които си струва да запомниш.

Има залези, заради които си струва да мълчиш поне половин живот.

![]([https://yovko.net/content/images/2012/08/DSF2158.jpg])
### Катедралата
URL: https://yovko.net/katedralata/
Last updated: 2018-05-30T09:39:33.000Z
> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно.

Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал да публикувам. Тя съдържа най-големия ми страх, в няколко думи. Всъщност в едно-единствено изречение. Щях да го направя, преди няколко седмици, когато започнах да пиша тези кратки неща, които нарекох *не-хайку*. И точно тогава нещо се случи.

Не вярвам в съдбата… освен когато се случват хубави неща. Защото е толкова рядко, че именно заради това си струва да повярваш в тях. И в себе си. И в този отсреща… Особено, когато са истински и сте се уверили, че можете да се докоснете. Когато думите са ви срещнали и са останали встрани – прочетени, преглътнати, задавени, недоизказани… за да направят път на нещо друго… във въздуха.

Чудя се, дали не забравяме подсъзнателно въпросителните, когато всъщност не искаме да питаме? Особено когато такива въпроси винаги звучат като отговори. И страховете ни са толкова общи, но аз трябва да съм този, който да ги превъзмогне пръв. Да започна поне да изглеждам мъничко смел. Защото истински смел може да е само този, който не се бори сам с това, което се надвива само със заедност.

Преди няколко дни застанах пред Невски и стоях там повече от половин час на студа. Отвън. На дистанция. Живея вече 11 години в София и никога не се осмелих да прекрача прага на катедралата. Държах едно цвете и вероятно изглеждах глупаво, но изобщо не ми пукаше, нито дали, нито кой ще ме види. Защото за първи път в живота си имах толкова истинска нужда да повярвам. В нещо. И най-вероятно в себе си. Заради най-смисленото нещо в моя живот дотук. И заради съвпаденията и заради различията. Защото толкова ме беше страх, че предстоеше не просто да се помоля, а да се преборя за нещо, което не бих могъл да побера в никоя катедрала… И осъзнах, че ако не го направя, всъщност нищо друго не би имало значение… или по-добре да си остана там, на паважа… forever.

Защото най-лесно е да продължим да се страхуваме поединично. И вероятно е толкова трудно да спрем, защото толкова много сме свикнали. С бездните безцветно ежедневие и по своему комфортния уют на думите, които са отдушник – докосват, но… не топлят… никого.

Думите са минало – като образите, които рисуваха, а също и представите ни. Не ги харесвам такива. Те имат някакво значение, защото са причина и отправна точка, но нищо повече. Единствено важно е не какви сме били, а какви ще бъдем, и всичко това отпред, което всъщност зависи от всеки от нас – и заедно, и поотделно. И очаква да бъде измечтано и сбъднато, пожелано и случено. И не се нуждае от безразсъдна смелост, а от простичка надежда, най-обикновено доверие… и много малко вяра… Думите могат да са бъдеще, само ако го поръсим отгоре им… в действителност.

Преди да тръгна към теб, погледнах катедралата… и си обещах да прекрача прага и, когато в ръката ми е твоята.

14 март 2012  
София
### On the Road (2012)
URL: https://yovko.net/on-the-road-2012/
Last updated: 2018-05-29T16:30:48.000Z
> the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars.  
> ― Jack Kerouac, On the Road

Преди две лета си мислех как още следващото в никакъв случай няма начин да бъде поредното пропуснато. Мислех си, че да напуснеш корпоративния свят е достатъчно за да разполагаш с времето си. Но се оказа недостатъчно. Пропуснах и следващото лято. Защото ти може и да напуснеш корпоративния свят, но той да не те напусне. И защото свободата да направиш това, което искаш не е свързана с напускания. Свързана е с пристигания – там, където искаш да отидеш. Или поне с посока. И ако не заедно с някого, който има значение, то поне с осезаема липса на… липси.

А няма пристигания без пътувания. Точно както и новите мечти, планове и съдби минават през раздялата със скелетите в гардероба. Дори да не им организираш публична екзекуция със сигурност е наложително да загърбиш поне тези, които те държат увиснал в безтегловността на колебанията. А те могат да са много. И да са лепкави.

Затова, преди да съм пропуснал и това лято – време е за глътка въздух, няколко изгрева, малко повече залези, поне един концерт, пясък, няколко хотелски стаи, планирани поне 1500 километра между поне 5 спирки по маршрута, три обектива, два фотоапарата, iPad, евентуално някакви снимки, две хартиени книги (и за всеки случай още няколко в kindle-а), прилична купчина размисли, шепи празни приказки и може би нови приятели или познанства.

Изглежда достатъчно за седмица. Но няма да е. Никога не е достатъчно. По принцип. И заради липсите…
### Dubai Desert Rodeo
URL: https://yovko.net/dubai-desert-rodeo/
Last updated: 2020-12-27T12:12:21.000Z
В края на април в Дубай може да бъде 33 градуса в един и половина след полунощ. Не че и в България не става почти толкова понякога, но поне не и през април. Едно от популярните туристически забавления там е автородео с джипове през пясъчните дюни на пустинята. Не е чак толкова адреналинесто, колкото изглежда на пръв поглед – макар, че зависи на колко луд шофьор случи човек, но си струва преживяването. И цената също!

!\[Dubai desert rodeo\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSC2809.jpg)

Nikon D200 | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro
### Return 2
URL: https://yovko.net/return-2/
Last updated: 2020-12-27T12:13:01.000Z
16 декември 2007-ма… „Апартамента“… Точно около месец преди премиерата на [RETURN](https://yovko.net/return). Снимката е от фотосесията, в резултат на която се получиха материалите за сайта и плаката на пиесата.

!\[Биляна Казакова - Угринска и Жанет Йовчева в Return\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSC1749.jpg)

Биляна Казакова – Угринска и Жанет Йовчева в Return

Тъжна ирония бе, че въпреки заглавието, режисьорът на пиесата и мой близък приятел \[Тони Райжеков\](http://raijekov.com), няколко дни след премиерата, излетя с еднопосочен билет за Виена. Вече пет години…
### Нека бъде лято
URL: https://yovko.net/neka-bade-lyato/
Last updated: 2020-12-27T12:13:08.000Z
Август. Точно преди три години. Любимият Созопол. Любимият Nikon D700\. Снимката е правена в морето – от една малка, клатушкаща се доста силно лодка – далеч по-скромна от тази моторна красавица отсреща. И така, като се замисля, бях влязъл в морето с фотографска техника за има-няма 10000-12000 лева. Чисто луд!

!\[Summertime\](https://yovko.net/content/images/2012/07/7003709.jpg)

Nikon D700 | AF-S 70-200/2.8G ED VR @200mm @f/3.2

Ето и нещо релевантно и за ушите…
### Цветарят
URL: https://yovko.net/flowerman/
Last updated: 2020-12-27T12:13:17.000Z
> Цветарят много ме изненада. Някак ми трябваше време да осъзная, че е твоя.

Това беше първият коментар, който тази снимка предизвика снощи, понеже първо я пуснах в профила си [в 500px](http://500px.com/yovko?ref=yovko.net). Тя наистина не е напълно само моя. Понеже преди около малко по-малко от две години с приятели си направихме нещо като мини-пленер в Балчик. Беше в края на октомври, и времето и морето вече се зъбеха на есента. Цветарят беше поканен за модел, а някои от фотографите от групата дори му гостуваха и снимаха ромското семейство в дома им. Аз сякаш нямах нужното вдъхновение и почти пропуснах да снимам през цялото време. В интерес на истината бях отишъл повече на разходка и в стремеж да подредя мислите си. Направих няколко снимки заради олимпийския принцип, че е по-важно до участваш. И този портрет също щракнах някак по инерция…

!\[The Flowerman\](https://yovko.net/content/images/2012/07/7005743.jpg)

Nikon D700 | AF-S Nikkor 24-70/2.8 @50mm @f/2.8

Напоследък обаче се ровя из снимките си и ги пресявам. Често откривам такива, които едва сега \*виждам\* извън рамката на фотографския визьор. Някои неща е важно да изчакат своя си момент. Така и тази снимка – беше започната преди година и половина, но узря едва вчера, защото само вчера можех да я видя именно такава.
### Morning Sea
URL: https://yovko.net/morning-sea/
Last updated: 2020-12-27T12:13:28.000Z
Тюленово преди изгрев слънце е почти религиозно преживяване. През юни. С грубата първичност на северното крайбрежие. И вятърът… преди да са се събудили птиците…

!\[Morning Sea\](https://yovko.net/content/images/2012/07/7008869.jpg)

Nikon D700 | Ai-S Nikkor 28/2.8 | 1/125 | f/11 | ISO 400
### X-R@Y в DaDa
URL: https://yovko.net/x-r-d0-b0y-dada/
Last updated: 2026-09-14T16:52:41.000Z
Какво може да събере на едно място бисквитено чудовище и верен фен-клуб (най-малкият член на който само на 5-месеца и още на млечни коктейли) в един тесен клуб като [Da Da](http://blog.dadaculturalbar.eu/?ref=yovko.net) в гореща петъчна лятна нощ? И кой може да миксира в едно Sting, Rihanna, Purple, Beatles, Lady Gaga и… белите маратонки на Стефан Вълдобрев… в акомпанимент на акустична китара и гъдулка? Само група [X-R@Y](http://xray.bg/?ref=yovko.net), разбира се… Не пропускайте да ги чуете ако ви се отвори възможност!

![Най-младата фенка](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0952.jpg)

![Dada Cultural Bar](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0960.jpg)

![Група X-R@Y](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0965.jpg)

![Бисквитеното чудовище](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0973.jpg)

Едно bootleg-видео от същия клуб, но от края на пролетта:
### Ново лого
URL: https://yovko.net/novo-logo/
Last updated: 2012-07-15T17:26:19.000Z
![yovko in a nutshell logo](https://yovko.net/content/images/2012/07/in-a-nutshell-scan.jpg "yovko in a nutshell logo") За рожденния си ден бях изненадан най-малко два пъти от най-скъпоценните ми приятели. И рядко съм се радвал на подарък толкова много, колкото на [този](http://nixonixo.com/2012/05/17/photoalbum-13/?ref=yovko.net). Албумчето е ръчна изработка. Ръцете на [Никсо](http://nixonixo.com/?ref=yovko.net) са сръчни, а той е [мега-талантлив](http://nixonixo.com/category/comic-strip/?ref=yovko.net).Това не е изненада за никой, който го познава… Но не знам дали изобщо някой можеше да измисли по-добро лого за мен, от това, което Никсо е нарисувал на корицата. Просто е в десятката!

От днес тази рисунчица става и лого на сайта ми. Никсо, още веднъж много благодаря!

А ако някой ден се чудите какъв подарък на направите на някого – можете да си [поръчате албумче за снимки от Никсо](http://nixonixo.com/shop/photoalbums/?ref=yovko.net). Силно препоръчвам!
### Между мечтите и вдъхновенията
URL: https://yovko.net/mezhdu-mechtite-i-vdhnoveniyata/
Last updated: 2012-07-14T14:21:07.000Z
Първата половина на 2012-та от няколко дни е история, термометрите са напомпани догоре, а календарът е нажежен до юли. А сякаш вчера беше… зимата, Новата година, равносметките, плановете. И в същия момент, обръщайки се към тези шест месеца назад, се чувствам сякаш съм изживял няколко живота. А когато човек живее, толкова… сгъстено… освен блудкавия вкус в устата, остават и някакви уроци… Като, че ли… Понеже никога не можеш да си сигурен в правотата на изводите си.

Все пак очевидните са, че не можеш да стигнеш много далече, ако не бягаш достатъчно бързо. А не можеш да го направиш – ако не откачиш колкото е възможно по-рязко и рано от гърба си „вагончетата“, които са свикнали да се возят по релсите. Те – „вагончетата“ – са изобретателни – могат да са нагли, мили, безпомощни, възпитани, цинични или безразлични… както и да проявяват всяка произволна друга комбинация от качества. Но винаги имат отличителния белег – да чакат някой да ги засили и издърпа. Най-голямата грешка е да се надяваш, че някой или нещо може да ги провокира да бъдат локомотив на която и да е идея, връзка, бизнес, партньорство или каквото и да е друго.

И за да не се задавяш с блудкавия бешамелов вкус на сгъстеното ежедневие – трябва да разредиш консистенцията му – с истински приятели, с време за себе си, с пътувания, със снимане, писане и… с нови мечти… Но и да останеш фокусиран именно върху най-важните от тях. Твърде многото посоки не те водят до никъде… По-добре да заложиш всичко на една карта и да я изиграеш максимално добре, дори и да се издъниш, отколкото опитите да балансираш да те изцедят до невъзможност да се концентрираш в играта.

Имах много [други](https://yovko.net/blog/7872) планове за 2012-та – за някои не намерих време, за други – екип, за трети – подкрепа, а често и енергия у себе си. Но осъзнавайки, колко е важно да остана фокусиран точно в този момент, реших да отложа някои от тях – за момент, в който екипът, времето, и енергията ще се получат от самосебе си. Понякога да се откажеш от една мечта заради друга по-нова или по-значима е хубаво.

Иначе магии няма – просто сбъдването на мечтите е най-обикновено съвпадение на вдъхновенията.
### Как да отключим сами MTel Hotspot (Е5832)
URL: https://yovko.net/kak-da-otklyuchim-sami-mtel-hotspot-e5832/
Last updated: 2012-07-09T10:39:02.000Z
В продължение на [предишната тема](https://yovko.net/blog/9266) за отказа на Mtel да отключи собственото ми устройство, след като договорът ми към тях е изтекъл… след около 20-30 минути ровене с Google и още толкова време за извършване на firmware-ен ъпгрейд и разкодиране, устройството, наречено MTel Hotspot 3G Wi-Fi (Mi-Fi), което всъщност е Huawei E5832, е вече отключено и свободно за ползване с карта от абсолютно всеки оператор.

В Интернет могат да бъдат намерени доста начини и инструментчета това да бъде направено. Реално задачата се свежда до това да бъде намерен верният отключващ код за конкретната бройка (зависи от IMEI номера му). След което е нужно едно щракване с мишката и устройството е свободно.

Как се намери кода, обаче, е по-сложната задача. Има сайтове, които го генерират на база IMEI (понякога тази услуга се продава). Има други tool-чета, като това на Zibri.org, които просто опростяват процеса до закачане на устройството по USB и натискане на Enter, но доколкото процеса по отключване остава напълно неясен, особено ако не протече според очакванията, аз не съм фен на такива изпълнения.

Отделно, броят опити за въвеждане на отключващи кодове е ограничен (до 5 или 10 – не запомних точно), а оказа се, че моята бройка фабрично (понеже аз не съм правил опити досега) е с изхабен лимит на такива опити. Хитро, нали… Не ме убеждавайте, че не е нарочно. Но и това се лекува – с префлашване на firmware-а.

Та в резюме, всичко, което е нужно е машина с Windows XP (аз дори ползвах виртуална, понеже нямам истинска), един USB порт, самото устройство и около половин час свободно време. Съвсем подробно упражнението е описано [тук](http://www.nosillyfees.com/E5830%5FUnlocking/E5830%5FUnlocking.html?ref=yovko.net), като аз използвах за префлашване firmware от [тук](http://huaweifirmware.blogspot.com/2011/05/huawei-e5832.html?ref=yovko.net). Добре е да имате под ръка SIM-карта и от друг оператор за да се уверите, че сте успели да го отключите наистина, потребителя и паролата по подразбиране за настройка на web-интерфейса на рутерчето (admin/admin), SSID-то и ключът по подразбиране на wi-fi мрежата, която устройството създава (обикновено са залепени под батерията и след префлашването ще са ви нужни).

Между другото този подход трябва да работи за всички устройства от фамилията E583x, или поне за тези, известни на пазара към днешна дата.

Редно е все пак да кажа, че при подобни упражнения винаги има доза реален риск да прецакате устройството до степен, в която то да се превърне в напълно безполезна вещ. Това е риск, които всеки сам си решава дали да поеме. Enjoy!
### Благодаря, Mtel
URL: https://yovko.net/blagodarya-mtel/
Last updated: 2012-07-07T17:51:11.000Z
> – Добър ден! Обаждам ви се от [Mtel](http://www.mtel.bg/?ref=yovko.net) във връзка с молбата ви да бъде отключен [3G Wi-Fi модема](https://yovko.net/blog/4421) ви, но за съжаление той не отговаря на условията да бъде отключен и това не може да стане.  
> – А какви са условията, на които трябва да отговаря, за да бъде отключен?  
> – Договорът ви е прекратен.  
> – Прекратен е понеже е изтекъл! Устройството е купено преди две години…  
> – Разбирам ви, но ако договорът не се поднови, не можем да отключим устройството.  
> – Разбира се, че ще го подновя, но с някой друг оператор. Всичко добро и довиждане!

В добавка към историята мога само да кажа, че когато купувах устройството се наложи половин ден да обикалям София, защото „компетентни“ служители на Мобилтел ме разходиха между няколко бизнес-центъра, понеже не познаваха добре продукта си тогава и не проумяваха, че не търся USB-stick. След което писах жалба, понеже бизнес-центъра в Мол Сердика отказа да ми го продаде, защото поисках да го добавя към договор, който бях преподновил предния ден с дата още в бъдещето, т.е. не бе влязъл в сила, а вместо това искаха да подпиша втори (wtf?). Накрая намерих бизнес-център, който просто анулира невлезлия в сила договор и го преподписахме наново + играчката. Не отключих устройството в рамките на договора, понеже… за да съм коректен към оператора. А и защото не ми е трябвало, освен в някои редки случаи в чужбина, когато бих могъл да ползвам местна карта вместо данни в роуминг. И сега, когато устройството би трябвало да е изцяло мое, понеже не е обвързано с договор (не че не съм си го и купил, още преди две години за цели 109 лева), операторът цитира именно това като причина да не го освободи?! Очевидно Mtel дълбоко цени коректността ми.

Но за разлика от преди две години, подобрена версия на същото устройство, вече се подарява напълно безплатно срещу подписан договор за данни. А и още тези дни ще пробвам да го префлашна с чист firmware от Huawei.

Иначе, благодаря, Mtel, за всички сходни емоции, които сте ми създали през времето от 1999-та насам. И особено напоследък. Тринадесет години стигат! Има капки, които преливат чашата.

P.S. Между другото, [ето как да се справи човек сам с отключването](https://yovko.net/blog/9277).
### Смисъл
URL: https://yovko.net/smisl/
Last updated: 2012-07-03T20:18:28.000Z
Винаги търся смисъл. В нещата, които правя, в нещата които планирам… В думите, които чета или долавям. В нещата, които се случват… Смисълът е това, което ми създава усещането за полезност. Подрежда в строен ред причините да направя или да не направя нещо. Смисълът. А когато той свърши… вдъхновенията…

Не откривам смисъл в разпилените думи, които не стигат никъде. Не откривам смисъл в красиви фотоси, ако не казват нещо важно. Не ме вдъхновяват докосвания, които не се сбъдват… в този обикновения, семпъл, триизмерен свят, без криволиците на часовниците или термометрите. Няма смисъл в проектите, в които никой не гори и не вярва… Няма смисъл от бизнес, който не променя света. Нито от пътувания, които те връщат в изходна позиция. Отново и отново. Няма смисъл в инерцията…

Безсмислието уморява до смърт. А вдъхновенията понякога са само утайка на дъното на чашата с кафе, която по невнимание си преглътнал неволно…
### July
URL: https://yovko.net/july/
Last updated: 2020-12-27T12:13:44.000Z
Винаги се чувствам по-уютно на юг. И предпочитам южното черноморие. Но няколко поредни години без прекъсване нещо ме води на север – Дуранкулак, Крапец, Тюленово, Шабла, Каварна… Не за дълго – само за ден-два, но задължително минавам оттук всяко лято. Не зная какво – не мисля, че бих могъл да открия причина или повод, дори и да положа специални усилия. Може да е случайността, а може и да не е…

![](https://yovko.net/content/images/2015/04/DSF0713-e1493502937770.jpg)
### Sunset colors
URL: https://yovko.net/sunset-colors/
Last updated: 2020-12-27T12:13:52.000Z
Ръждивата преграда стои в началото на мостика до Шабленския фар, понеже мостикът се руши и е опасен. Малко преди залез, обаче, светлината превръща това място в едно от най-фотогеничните и уютни местенца наоколо.

!\[Sunset colors\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0839.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R
### Fade painted eyes
URL: https://yovko.net/fade-painted-eyes/
Last updated: 2020-12-27T12:20:34.000Z
Обичам нережисираната искреност на улицата. И макар да не харесвам особено графити. Има попадения, които…

!\[Тъжно момиче\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0525.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R
### Open Air - Metropolis
URL: https://yovko.net/open-air-metropolis/
Last updated: 2012-06-28T14:28:12.000Z
Напоследък ми се случва често да разсъждавам кои хора, колко и какво правят (или са направили) това наше, все по-странно общество, все пак да има някакви сили да се съпротивлява на чалгата, безвкусицата и движението по течение. Та по този повод – макар аз лично да не слушам много електронна музика – днес един приятел спомена Ясен Петров, DJ Steven и [Metropolis](http://www.metropolis-bg.com/s2012/?ref=yovko.net) – едно от не толкова многото музикални явления у нас, което оцелява през годините до днес. И което заслужава своя поклон и уважение за упоритостта, за случването и за съпротивата. Най-вече тази в съзнанията…

На 1 юли в неделя от 12:00 на обяд – Open Air – Metropolis – пред паметника на Съветската армия в София. Безплатно.
### Билети за Elevation 2012 срещу дарение
URL: https://yovko.net/bileti-za-elevation-2012-sreshhu-darenie/
Last updated: 2012-06-18T23:01:18.000Z
![](http://www.elevation.bg/sites/default/files/logo.png "Elevation")Искаш ли два билета за [Elevation 2012](http://www.elevation.bg/?ref=yovko.net) през уикенда?

На половината цена, на която в момента се продава един! Нужно е само да пуснеш коментар под този пост – тук в сайта (Facebook не се брои) с текст „Искам“. И не забравяй да оставиш email за връзка. Най-бързият по време ще получи контактите на една организация, която се грижи за изоставени деца. След това ще трябва да направиш дарение от 50лв в тяхна полза (online или с банков превод) и да дойдеш с бордерото или разпечатка на превода до офиса ми в Интерпред и да си получиш билетите.

> **Уточнение (постфактум):** Понеже май не го артикулирах ясно (а и не счетох за нужно), но тъй като съм създал заблуда, че това е някаква организирана игра, следва да уточня, че не беше. Двата билета са мои и са купени лично от мен още преди месеци. В последствие се оказа, че нямам желание да ги използвам. Опитах да ги подаря на някои от приятелите си, но всички около мен или си имаха, или не искаха. Затова реших да ги дам на някой, който е ОК да дари срещу тях 50лв на [„SOS Детски селища“](http://sosbg.org/?ref=yovko.net) – организация, с която нямам нищо общо, а просто подкрепям лично и ежемесечно със скромна сума от години. Това е…
### Пловдив в началото на лятото
URL: https://yovko.net/plovdiv-v-nachaloto-na-lyatoto/
Last updated: 2020-12-27T11:12:04.000Z
Родният ми град е най-хубав и жив през почивните дни, в късните следобеди преди залез слънце и кратките летни нощи. Не може да се разкаже, нито да се заснеме. Трябва да се почувства. Но понеже е престъпление от изключително тежък характер да имаш обектив, който никога не си използвал, най-накрая “завинтих” новия си “портретчик” и реших да го използвам нетрадиционно – щракайки непретенциозни, откраднати моменти от улицата на съботния, късноследобеден и много летен Пловдив – първият ден от годината, в който термометрите преминаха 30 градуса.

Обективът се справи по-добре от мен. Аз още малко трябва да му свикна, но предишният любимец Nikkor AF 85/1.4D няма да ми липсва много. Даже никак. Особено теглото и обема му. Anyway – това са глупости…

Докато вървях сред хората (и те почти не ме забелязваха) се замислих, че за първи път след 11 години този град и точно тази атмосфера много ми е залипсвала. Толкова много, че ако измисля как да се препитавам с това, което обичам, или да движа бизнеса си от тук, бих се върнал моментално.

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0622.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0626.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0630.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0635.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0638.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0639.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0642.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0643.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0656.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0664.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro

!\[Пловдив в началото на лятото\](https://yovko.net/content/images/2012/07/DSF0666.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF60mmF2.4 R Macro
### Месец на фотографията 2012
URL: https://yovko.net/mesets-na-fotografiyata-2012/
Last updated: 2026-09-14T10:54:31.000Z
Преди няколко дни стартира третото поредно годишно издание на [Месеца на фотографията 2012](http://www.photoacademy.org/themonth/2012/?ref=yovko.net) на [Фотоакадемията](http://photoacademy.org/?ref=yovko.net) и [партнорите](http://www.photoacademy.org/themonth/2012/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8/?ref=yovko.net) и. Събитията в [програмата](http://www.photoacademy.org/themonth/2012/program/?ref=yovko.net) са толкова много, че буквално всеки ден има по няколко. Както и достатъчно много извън София. Чуждестранното участие също е впечатляващо, но българските и младите автори също заслужават сериозно внимание. А най-хубавото е, че „месецът“ всъщност е съвсем „виртуално“ понятие и доста от изложбите ще останат на разположение на публиката си чак до средата на юли.

Имах кошмарни десетина работни дни напоследък и не смогвам да посетя и разгледам всичко, което съм планирал, но какво препоръчвам от видяното от мен до тук…

Вчера във Фотосинтезис беше откриването на изложбата на Румен Койнов – „Моята любов е Океана“. Някой днес написа във Facebook, че това е най-добрата изложба, която [Photosynthesis](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) са показвали изобщо някога…

Преди малко се върнах от откриването на две паралелни експозиции, изложени в Централата на Булбанк на пл.“Св. Неделя“. Можете да ги посетите в рамките на работното време на банката, понеже са разположени из самото пространство на салона за обслужване на клиенти. Панорамите на Ели Йонова (българска фотографка, живееща в Канада) са много цветни и емоционални – тя снима силно абстрактна фотография. В противовес другата изложба – тази на [Веселин Малинов](http://malinov-photo.comze.com/?ref=yovko.net) – e впечатляваща със съвсем друго – с една, колкото обикновена, толкова и мащабна безбрежност. Уникални, разпечатани в голям формат, спиращи дъха, зимни пейзажи ще можете да видите, ако се разходите до Централата на [Булбанк, която между другото е Официална банка на Месеца на фотографията](http://www.unicreditbulbank.bg/?ref=yovko.net) – и кой друг ако не най-фотографската банка в България. Никак не е случайно, че [за втори път в рамките на около месец пиша за фотографски изложби с тяхно съдействие](https://yovko.net/blog/8962).

А Веселин Малинов, всъщност е момчето, което спечели и златото на [FIAP](http://www.fiap.net/?ref=yovko.net) на миналогодишната [Фотоваканция](http://www.photovacation.org/?ref=yovko.net) с един чудесен и запомнящ се кадър с много гълъби…

Утре (всъщност ще е днес, когато ще четете това) или иначе казано в четвъртък, отново във [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net), моят приятел [Росен Русинов](http://photo-forum.net/rorus?ref=yovko.net) също ще се опита да разхлади лятото със своите градски зимни пейзажи. Неговите кадри са интересни и с това, че той целенасочено използва оптични несъвършенства и обективи със селективен фокус за да внушава настроения с фотографията си.

Друг мой приятел [Начо Каменов – kubeto](http://photo-forum.net/kubeto?ref=yovko.net) ще покаже [„Фантазии“](https://yovko.net/blog/6417)\-те си във Велико Търново – от петък, до края на юни. Ако сте пропуснали да видите изложбата в София, Бургас и Варна, сега красотата на голото женско тяло, в опит да бъде преразказана, така както само обективите на Начо могат да го направят, ще впечатлява този път гостите и жителите на Търново.

Иначе [програмата](http://photoacademy.org/themonth/2012/files/2012/03/program%5FMonth%5Fof%5FPhotography%5F2012%5FA4.pdf?ref=yovko.net) включва цели 101 събития в 43 локации на 6 различни градове в България. Разгледайте я. Със сигурност всеки ще открие своята тема и автор.

И накрая, понеже преди малко си поговорихме с Емануил Трейман, който е координатор на „Месец на фотографията 2012“ и който сподели, че не е спал нормално от два месеца, покрай организацията на всичко това… Поклон и огромни благодарности за усилията на всички замесени в случването на такива неща в България! Чудесно е! Сигурно е трудно. Но не се отказвайте! Има смисъл!
### Основание
URL: https://yovko.net/osnovanie/
Last updated: 2012-06-06T10:05:31.000Z
Признавам си, че фактура с такова основание досега не бях плащал! 🙂

![](https://yovko.net/content/images/2012/03/screenshot.png "Нежни чувства")
### Думите
URL: https://yovko.net/dumite/
Last updated: 2018-05-29T16:47:35.000Z
> – Не пишеш… – промълвява.  
> – Не пиша. – отговарям.

Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място, където да е тихо, да има море и никой да не говори.

Защото думите олекват, когато няма нищо или никой зад тях. Или пред тях. Когато няма кой да ги чуе, независимо дали ще бъдат написани и прочетени от стотици. Уморих се да хабя думи напразно. Които уж са думи за вглеждане, сближаване и сбъдване. А всъщност сe превръщат в банални изречения, които просто увисват в тишината на чашите помежду ни. Преглътнати между виното и сдъвкани с хапките, останали единствен повод за виждане и разговори.

Защото между думите и мен няма знак за равенство. Те са само част от всичко. Извън словесния си образ съм жив и дишам. И се лутам. И се опитвам да се прескоча. И греша.

Но когато говоря между редовете, то е за да кажа повече, а не по-малко. Понеже ненавиждам думите, ползвани за прикритие… на страхове, на истини, на обърканост, на колебания, на недоверие… Защото, когато вече се съмняваш в нещо, въпросите дали това съмнение е оправдано или истинско са безмислени. Отговорите още повече. То е усещане – и думите няма да го заличат. А от потвърждение на очевидното полза няма никой. Правилните въпроси са други, насочени са навътре към теб, а отговорите трябва да бъдат болезнено груби за да свършат някаква работа. И не се състоят от думи… а пак – от усещания.

Думите, които само хапят и оставят синини, отминават и се забравят. Имат значение единствено думите, които пускат кръв и оставят белези. Или лекуват рани…

Иначе просто ги хабим (заедно със себе си). Независимо дали злоупотребяваме с тях, замеряйки се псевдо-интелигентно със сложни метафори и иносказания, или когато си обещаваме да стигнем до края на света, а не успяваме да преминем Петрохан.

Не пиша, когато нямам какво да кажа. Или на кого. И когато няма смисъл… as usual…
### The Street
URL: https://yovko.net/the-street/
Last updated: 2020-12-27T12:14:54.000Z
Улицата често е тъжно място…

!\[The street\](https://yovko.net/content/images/2012/06/7000930.jpg)

Nikon D700 | AF-S VR Nikkor 70-300/4.5-5.6G IF-ED
### Significant other
URL: https://yovko.net/significant-other/
Last updated: 2020-12-27T12:15:08.000Z
Значения…

!\[Significant other\](https://yovko.net/content/images/2012/06/7000971.jpg)

Nikon D700 | AF-S VR Nikkor 70-300/4.5-5.6G IF-ED
### Ер-малките
URL: https://yovko.net/er-malkite/
Last updated: 2012-05-27T18:45:23.000Z
Омръзнах си и на себе си! Съвсем наистина…

Но поводът да пиша това е новопостигнатата висота в „журналистиката“ от екипа на ер-малък-ТВ Репортерите вчера, с нещо-като-водещ Асен Блатечки и тема „Авторските права“. Разбира се, че предаването разгледа темата силно пристрастно и едностранно. Да не би пък някой да е очаквал нещо друго от този канал? В крайна сметка „водещият“ е заел обществено-известна позиция по темата отдавна и тя очевидно е банално-простичка от неговата гледна точка – свежда се до ядене [или до плюскане, както може би по-прецизно го определи друг блогър](http://www.borisloukanov.com/blatetchki-btv-piratstvo/?ref=yovko.net). ьТВ даде трибуна на правоносителите отново да изпеят своята песен, да си пресметнат загубите, разбира се, пропускайки да отворят базовия учебник по икономика за да проверят, че нереализираните обороти и очаквания не са точно загуби. Гадините зад БГ-торент-тракерите отказали да изкажат позиция, но за сметка на това не се чуха мненията на Интернет-доставчиците, потребителите и бизнеса, защото кой да се сети да потърси „всички гледни точки“… Нищо, че отново към градината на доставчиците полетяха камъни, с толкова безумни аргументи, че предизвикват поне вторичен пернишки земетръс, но от смях. На толкова глупости в 15 минути само ер-малките са способни.

И всичко това след [внесеното предложение за промени в Наказателния кодекс](http://blog.peio.org/?p=7885&ref=yovko.net). Не, не – няма връзка. Моля, ви! Да не си помислихте нещо за лобита или за използване на медия като проводник на една или друга позиция. Всъщност една… друга не би могло да има. Какви ги говоря?…

По повода [във Facebook се появи група „Изпрати салам на Блатечки!“](https://www.facebook.com/groups/358366724216997/) и си мисля, че би било добре саламите да не останат виртуални. И понеже един саламен flood по Български пощи май не е много добра идея (ьТВ няма да си вземат пратките, а БГ пощи ще се вмиришат, докато ги върнат обратно на изпращача като непотърсени) си мисля, че не е лоша идеята някой уикенд да се занесем лично с по един салам пред малкото НДК. Освен това с удоволствие бих си поръчал тениски с надпис „Салам за Блатечки“ и една голяма стрелка, сочеща под пъпа… стига да има някой, който да направи шаблон (за свободна употреба без авторски права). Ще си ги нося цяло лято.

Не – не се шегувам! Обявена е война! Война, която няма лесно да бъде спечелена и няма да приключи скоро…

Но си мисля, че по-важната съпротива е следната:  
– Аз лично спрях да купувам музика и филми от тукашните разпространители – особено на физически носител – нищо… Купувам само дигитално – музика през [iTunes](http://www.apple.com/itunes/?ref=yovko.net), [Magnatune](http://magnatune.com/?ref=yovko.net) и [Jamendo](http://www.jamendo.com/?ref=yovko.net), а носители (DVD/Blu-Ray) – много рядко от Amazon.(co.uk). Дано скоро да има и [Netflix](http://netflix.com/?ref=yovko.net). Софтуер си купувам също online – директно от изворите, според зависи от платформата и авторите му.  
– Мисля, че ще спра да ходя на кино на тези заглавия, които Александра филмс разпространяват. Заради [г-н Стефан Минчев и блестящите му математически умения](http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/03/26/1795894%5Faleksandra%5Fgrup%5Fse%5Frazmina%5Fs%5Fprodajba%5Fzaradi%5Fdulgove/?ref=yovko.net). И [Бъргър Кинг](http://www.capital.bg/biznes/stoki%5Fi%5Fprodajbi/2010/05/21/904597%5Fburger%5Fking%5Fna%5Fkvadrat/?ref=yovko.net) не съм вкусвал – и без това е junk food.  
– Днешните посредници трябва наистина да генерират истински загуби за да изчезнат, за да се сменят, за да се промени нещо, а това което трябва да се промени фундаментално е авторите да се издават директно от тези, които ги продават – защо не и Apple, Amazon и Google… в цифровия свят е напълно възможно – с ясен, простичък и честен бизнес-модел. Защото истинските пирати днес са именно посредниците – дали са торент-тракери или самата развлекателна индустрия – особена разлика няма. Ограбени са и двете страни – автори и фенове.

Иначе… да – аз също мисля, че зад БГ-торент-тракерите стоят бизнес интереси, които не са част от решението на проблема и се възползват от ситуацията – но те се възползват, защото има ситуация – и няма адекватни алтернативи. Това обаче не прави технологията лоша. Нито Интернет вреден. Напротив, защото очевидно доказва работоспособност, трябва само правилен бизнес-модел в добавка. И докато някой си отвори широко-затворените очи – технологиите ще бъдат естествен регулатор – оръжие за съпротива срещу закостенял бизнес-модел, който не заслужава нито минута повече живот, който противопоставя фенове на автори, и който не работи за нито една от двете страни. Нищо, че папагали като Блатечки не го разбират…

Що се отнася до загубите… Поглеждам си текущото извлечение за покупките си на софтуер, книги и музика от iTunes от началото на месец май до днес. В горната половина на картинката са днешните движения…

![](https://yovko.net/content/images/2012/05/iTunes.jpg "iTunes сметка")

Над стотина лева грубо явно съм изхарчил, а още месецът не е приключил. Не знам малко ли е или много от един човек за по-малко от месец, но тези пари излизат извън българската икономика, защото тук не ги искат. Иначе сигурно и тях местните лакомници ще ги преброят за загуби, докато в същия момент при Apple влизат в графите оборот и печалба. Интересно, нали?

P.S. И да не забравя, избягвайте телевизията на ер-малките… Заслужаваме повече!

P.P.S. Появи се и първото предложение за дизайн на![](https://yovko.net/content/images/2012/05/asencho-900x504.png "asencho")04.png "asencho")\](/content/images/2012/05/asencho.png)

Векторен файл за поръчка –>[http://file.bg/c166253mKVtZ](http://file.bg/c166253mKVtZ?ref=yovko.net) ([още при Бого](http://bogomil.info/4688?ref=yovko.net))
### Photosmith 2 - задължителна добавка за Lightroom
URL: https://yovko.net/photosmith-2-lightroom/
Last updated: 2026-09-13T18:10:51.000Z
Когато започна ерата на цифровата фотография се оказа, че конвенционалните редактори на изображения и дори вездесъщия Photoshop не задоволяват напълно нуждите на новите фотографи. И най-големият проблем бе как да се организира работата с по-голямото количество снимки, така че човек да не се загуби сред собствените си файлове. Модулът за мениджмънт на цифровите снимки се превърна в задължителен компонент в работния процес на всеки фотограф. И най-удобно се оказа, когато той е интегриран гладко в целия процес или в обща система от софтуер. С времето едно от най-популярните решения, претендиращи за централно място в екосистемата и ежедневието на цифровите фотографи се оказа [Adobe Photoshop Lightroom](http://www.adobe.com/products/photoshop-lightroom.html?ref=yovko.net), което набира все повече и повече почитатели с всяка нова версия.

Междувременно [Apple](http://www.apple.com/?ref=yovko.net) накараха света да полудее по [iPad](http://www.apple.com/ipad/?ref=yovko.net), а таблетът някак естествено се превърна в задължителна играчка на всеки фотограф. Особено след като на пазара се появи и iPad с т.нар. retina-дисплей. Парадоксално или не, но iPad може да бъде много по-удобен за разглеждане, подреждане и дори обработка на фотографии, отколкото всеки друг мобилен компютър, особено на път. А фотографите пътуват доста. Естествения начин за работа с него, специално пригодения за докосвания интерфейс на цяла фамилия фотографски приложения, които се появиха през последните месеци, го правят предпочитан инструмент от много хора. За iPad вече има RAW-конвертори, много удобни и прецизни редактори на изображения и какво ли още не… Една от посоките, в които iPad със сигурност и завинаги има своята сериозна ниша е именно света на цифровата фотография.

Аз самият не крия болезнената си пристрастеност към iPad и много често зарязвам компютъра си в къщи или офиса, но без iPad май ходя само в банята. През последните няколко месеца, на фотографски пътувания взимам само него и вече никога не нося компютър. Обработвам и публикувам снимки в движение, на коляно, на път, в леглата на хотелските си стаи или докато пия кафе сутрин… Нещо, което почти никога не съм правил с лаптоп. Особено удобно е да преглеждаш и подреждаш снимките си с iPad, дори и да оставиш обработката за по-късно, върху по-голям монитор. И ако Lightroom е центърът на твоята фотографска вселена би било чудесно да можеш да ползваш Library модула върху своя iPad.

Всъщност точно това прави [Photosmith](http://www.photosmithapp.com/?ref=yovko.net), чиято втора версия се появи на бял свят вчера, а аз я чаках с огромно нетърпение. Тук е мястото да благодаря на Chris Morse (един от разработчиците на Photosmith) затова, че имам възможността веднага след анонса да споделям първи впечатления. Thank you, Chris!

[Photosmith 2](http://www.photosmithapp.com/?ref=yovko.net) е задължителен за всеки, който използва Lightroom и предпочита да преглежда, подрежда и каталогизира снимките си с iPad. Или пък да му се налага да го прави в движение. Photosmith не просто прави това възможно, а нещо много повече – грижи се да осигури безболезнена и лесна синхронизация с библиотеката на Lightroom върху настолната работна станция на фотографа, веднага щом той се завърне при компютъра си. Единственото условие е компютърът и iPad-а да се озоват в една и съща Wi-Fi мрежа. Това се случва с помощта на [разширение](http://www.photosmithapp.com/index.php/plugin/?ref=yovko.net) за Lightroom, което трябва да бъде инсталирано допълнително. След това Lightroom и Photosmith сами се откриват и си общуват безгрижно.

Интерфейсът на Photosmith 2 спрямо този на първата версия е много, много по-добър. Приложението изглежда семпло, ненатрапчиво, а в същото време е адски удобно за каталогизиране, селекция и подреждане на снимки, каквато е основната му цел. Разпознава [RAW-форматите на доста камери и списъкът набъбва](http://www.photosmithapp.com/index.php/camera-compatibility-list/?ref=yovko.net) с времето. По-важните нови функции, спрямо предходната версия включват групово прилагане на етикети (tags) и ключови думи върху селекция от снимки, поддръжка на Eye-Fi, прилагане на preset-и от метаданни, обща (luminance) и RGB-хистограми и… разбира се, цялото приложение е преправено за да поддържа и използва високата резолюция на новия retina-iPad, макар да може да се ползва безгрижно и с по-старите.

Едва ли ще изненадам някой ако кажа, че Photosmith 2 поддържа директен експорт към услуги като Dropbox, Flickr, Facebook и разбира се и по email…

Ето официалното видео-intro на Photosmith 2:  
\[vimeo 42598261\]

А ето колко удобно се работи с него:  
\[vimeo 42742791\]

Приложението не е особено евтино – струва 16 EUR – но според мен удобството, което предлага си заслужава всеки цент. А и версия 2 е безплатен upgrade за всички, които са били купили първата и вероятно вече и се радват лично.
### Фотокафе
URL: https://yovko.net/fotokafe/
Last updated: 2026-09-14T10:53:06.000Z
[![](https://yovko.net/content/images/2012/05/photocafepro.jpg "photocafe.pro")](http://photocafe.pro/?ref=yovko.net) Току-що в българското online пространство се роди нов фотографски проект. Можете да го навестите на адрес [photocafe.pro](http://photocafe.pro/?ref=yovko.net) и както говори името му, там ще попаднете на приятелски, лежерен разговор за фотография, апарати, обективи… такъв като на гости… с привкус на средиземноморие и аромат на хубаво кафе. Хората зад проекта са моите приятели [Джъмбо](http://jumboland.org/?ref=yovko.net) и [Елена](http://leni-s.com/?ref=yovko.net). И както не е трудно да се досетите, този проект ще събере и всички ревюта на фототехника, които Джъмбо е писал през годините. Най-старите и златни текстове, вече са online.

Успех на новия проект! Аз като пристрастен към аромата на кафето и аромата на фотография се абонирах за RSS-емисията на сайта още преди анонса 😉
### Седмица преди сезона
URL: https://yovko.net/sedmitsa-predi-sezona/
Last updated: 2020-12-27T12:15:18.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0271.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0292.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0333.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0349.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0388.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0440.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF35mmF1.4 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0482.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF18mmF2 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0492.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF18mmF2 R

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0496.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF18mmF2 R
### Touch
URL: https://yovko.net/touch/
Last updated: 2020-12-27T12:15:25.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSF0497.jpg)

Fujifilm X-Pro1 | Fujinon XF18mmF2 R @f/8 | OOC JPG
### Fujifilm x10
URL: https://yovko.net/x10/
Last updated: 2020-12-27T12:15:34.000Z
Може ли някакво „сапунерче“ да отклонява вниманието ти от [една от най-прекрасните и желани камери, които си притежавал](http://fujifilm-x.com/x-pro1?ref=yovko.net) някога? И вместо с нея, да снимаш предимно с него? Може – ако снима така…

![Fujifilm x10 @50mm | f/4 | 1/500 | ISO 200](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSCF0055.jpg)

![Fujifilm x10 @50mm | f/2.5 | 1/52 | ISO 1000 | OOC JPEG](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSCF0067.jpg)

![Fujifilm x10 @44mm | f/2.2 | 1/20 | ISO 500 | OOC JPEG](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSCF0062.jpg)

![Fujifilm x10 @100mm | f/5.6 | 1/1600 | ISO 100 | OOC JPEG](https://yovko.net/content/images/2012/05/DSCF0072a.jpg)

Добре де, [не е съвсем сапунерче](http://fujifilm-x.com/x10/?ref=yovko.net) – сензорчето е с размер 2/3″, което е до към два пъти по-голямо по площ от „стандартното“ за сапунерките, но все така и два пъти по-малко от този на Nikon 1, четири пъти по-малко от сензорите в m43 камерите и цели 16 пъти по-малко от класическия „лайка“ full frame. И върху него има ужасното количество от 12 милиона пиксела. И въпреки това… Втората снимка е при ISO 1000 и е out-of-camera jpeg.

[Fujifilm](http://fujifilm-x.com/?ref=yovko.net) не престават да ме изумяват.
### Downgrade
URL: https://yovko.net/downgrade/
Last updated: 2012-05-04T22:08:15.000Z
Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?…

[Любовта е простичка](https://yovko.net/blog/8815), бях написал преди време. Когато не я обмисляш и анализираш с месеци и години, докато пропуснеш най-хубавите си. Когато не се стремиш непрекъснато да намериш усещането, което заслужава седмица по шестобалната система. Когато не дебнеш непрекъснато какво (не) получаваш, вместо да се огледаш и да се запиташ какво всъщност си дал.

Защото и животът и любовта са раздаване… понякога без да получаваш. Нищо. Нищичко…
### Задължително
URL: https://yovko.net/zadlzhitelno-2/
Last updated: 2012-05-03T21:35:53.000Z
Сутринта [писах за една изложба](ttp://yovko.net/blog/8962), но понеже тя започна днес, нямаше как да кажа много. Но тъй като преди малко се върнах от откриването, мога само да препоръчам на всеки да я разгледа. Заради импулса. Защото това, което носят експонатите е енергия, импулс и заряд. Посланията са чисти и откровени, без поза, без стремеж към оригиналничене. На едно младо поколение творци, което не се страхува да излезе от рамка, от равновесие… да търси и открива… света и себе си…

Силно, силно препоръчвам!!
### Противоположни заедно
URL: https://yovko.net/protivopolozhni-zaedno/
Last updated: 2012-05-03T09:15:00.000Z
От днес до 26 май в галерия „Индустриална 11“ и в Галерия “УниКредит Студио”, автори от Италия и България ще представят свои произведения, провокирани от търсенето на хармония в противоположностите. Изложбата “Противоположни заедно” съдържа живопис, графика, скулптура, стенопис, фотография, сценография, архитектура, звуков дизайн, графичен дизайн, компютърна графика, 3D-дизайн и литература и се осъществява с подкрепата на [Уникредит Булбанк](http://www.unicreditbulbank.bg/?ref=yovko.net).

Имам позволението и удоволствието да покажа online едно от произведенията от изложбата, която се открива днес – наречено е Sky and Earth и е на Стефано Бенацо – посланик на Италия у нас.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/05/stefano-benazzo-sky-and-earth.jpg "Stefano Benazzo - Sky and Earth")

Stefano Benazzo - Sky and Earth

Двете галерии са със следното работно време, а входът е свободен: 

Галерия “УниКредит Студио”  
София, ул. “Княз Ал. Батенберг 1” 12  
10:00 – 18:30 часа от понеделник до петък  
10:00 – 17:00 часа в събота

Галерия “Индустриална 11”  
София, ул. “Индустриална” 11  
10:00 – 18:00 часа от вторник до събота
### Навреме
URL: https://yovko.net/navreme/
Last updated: 2012-04-26T20:46:34.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSF0068.jpg "Nikon Love")

Това на снимката е ремък за фотоапарат. Емблематичен за марката върху него. Един от най-скъпите. Струва цели 30 долара. Без транспорта от Щатите, който може да дойде още толкова. Когато го купувах, нямаше лесен начин да си го намериш в България. Човек прави всякакви глупости, когато е влюбен.

Този ремък е почти единственото, което ще ми остане за спомен от голямата ми (почти 15-годишна) любов към Nikon. Бранд, към който едва ли някога ще бъда безразличен. Най-малко заради мечтите и трепета, които всичките тези години с Nikon ми донесоха. И заради разочарованията, разбира се, защото във всяка любов има поне супена лъжичка разочарование. Може би за да научиш нещо, или да я усетиш и запомниш истински.

Ремъкът може би далеч не е най-романтичния спомен, който да оставиш за себе си. Но пък е напоен със символика. Някак… особено ако имаш куража да си болезнено откровен към себе си. Защото всяка любов заслужава поне една гола откровеност.

Но този пост не е за Nikon, нито за ремъците… нито дори за любовта… Защото за любовта не се пише, ако вместо това можеш да я изживееш. Идва тихо и внезапно… или разцъфва постепенно. И в един момент разбираш, че всичко има значение. И си струва. И си е струвало. Дори сивотата на миналото. Защото винаги има утре, бъдеще и нова любов. И е вълшебна. Стига да я забележиш. Навреме.
### ISO 6400
URL: https://yovko.net/iso-6400/
Last updated: 2020-12-27T12:15:41.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSF0047.jpg "\_DSF0047")

Fujifilm X-Pro1 | FUJINON XF35/1.4 R | ISO 6400 | OOC JPG

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSF0057.jpg "\_DSF0057")

Fujifilm X-Pro1 | FUJINON XF35/1.4 R | ISO 6400 | OOC JPG

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSF0050.jpg "\_DSF0050")

Fujifilm X-Pro1 | FUJINON XF35/1.4 R | ISO 6400 | OOC JPG

\- OOC JPG = out-of-camera JPG
### Не искам
URL: https://yovko.net/ne-iskam/
Last updated: 2012-04-16T08:59:08.000Z
не искам  
само тялото ти

дай ми себе си

сексът сме  
аз и ти

забравили  
да съществуват  
поотделно
### Защо
URL: https://yovko.net/zashho/
Last updated: 2012-04-13T14:45:55.000Z
„Защо не пишеш?“

Защото  
предпочитам  
да съм.

С теб!
### Don't smoke
URL: https://yovko.net/dont-smoke/
Last updated: 2020-12-27T12:15:49.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/7000885.jpg)

Nikon D700 | AF Nikkor 85/1.4D IF | Модел: Илияна Ковачева
### Цветница
URL: https://yovko.net/tsvetnitsa/
Last updated: 2020-12-27T12:15:58.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC\_2168.jpg)

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @f/2.8
### Аватар
URL: https://yovko.net/avatar/
Last updated: 2025-12-24T19:34:49.000Z
Прибирам се към къщи след купчина бири и няколко приятни разговора, но настроението ми продължава да е късогледо. С астигматизъм.

Напоследък не обичам петъците. Предвестник са на празни уикенди и още по-безцелни размисли, които не ме водят до никъде. И вероятно, опитвайки се да отложа уикенда, се запътвам отново към офиса. Разминавам се с черно-бели хора по улиците и дефокусирани светлини около тях. И размазани в локвите отражения…

Отново вали. Тази пролет не иска и не иска да се случи. Заглеждам се в мартеницата на ръката си, която още не съм свалил и се опитвам да си спомня от кого е. Безуспешно, защото няма значение. Така или иначе, не е от теб.

В асансьора пътувам безмълвно с много красиво момиче. Мисля, че ми направи впечатление, още когато преди осем-девет години за първи път прекрачих прага на Интерпред. Очите и са пъстри, а лицето и е бяло, красиво и много нежно, но винаги каменно. Толкова години не прочетох емоция. Никаква. Сякаш носи маска. Неотдавна я нарекох в съзнанието си аватар, защото не мога да се отърва от усещането, че е някакво копие на самата себе си, която е някъде там, но не съвсем или не точно в това време. Правя и път да излезе първа от асансьора и слушам ритъма на отдалечаващите се токчета. Аз не бързам за никъде…

Завързвам една от обувките си, която се е разхлабила и кимам на портиера зад рецепцията преди да изляза отново навън. Той (или аватарът му) ми отговаря едва забележимо. Виждам, че през това време момичето-аватар е стигнало почти до светофара.

Късно е. И тъмно. Дъждът се опитва да спре. И наоколо става още по-пусто. Което ме кара да се замисля с аватарите на колко хора се разминах и разговарях днес?… Понякога далеч не толкова беземоционални. Напротив… Но все така вгледани в себе си. Не в теб. Сякаш няма значение кой си. И отвъд периметъра на невъзможната им за докосване граница е някак толкова свистящо тихо…

В кварталния магазин си купувам само прясно мляко за двете най-ранни кафета през уикенда, които ще изпия пред компютъра или iPad-а си, преди да изляза навън, а на входа се разминавам с тийнейджърската компания на едно съседско момче. Всички до един с нафуканото поведение, речник и стил на мачовци. И прекалили достатъчно с поливането с парфюм. Поне двама от тях, заради атомния взрив от два доста обособени аромата, които атакуват ноздрите ми. И случката е повод да се замисля, дали съвременните жени не заслужават мъжете си именно такива, каквито са. Възпитавайки си ги такива, харесвайки си ги такива после, и търпейки си ги същите. Успявайки успешно да се убеждават междувременно, че всички са еднакви.

Докато влизам в къщи си спомням как един тест миналия уикенд ме определи като изразен екстроверт, а всъщност винаги съм се самоопределял като интроверт. И не само аз. Но тогава бях тийнейджър. А дали сега тестът няма основание да ме сложи в другата графа, след като дори в момента с лекота измъквам отломки цинизъм, самоирония и меланхолия изпод яката си и ги захвърлям в нищото пред себе си… така де – в Интернет… Пък и без това, напоследък е модерно да се пише по този начин. Черногледо. Драма, кръв и ах, ох за любовта… и непременно със сложни метафори и завързани изречения.

А тя, любовта няма особена нужда от думи. Още по-малко от възклицания. Любовта е простичка. Семпла. Дори наивна и глупава…

Преди време близка приятелка ми каза, че не посмяла да Like-не във Facebook мой текст, защото звучал твърде еротично. И непрекъснато се чудя, дали наистина не прекалявам? Не точно с еротиката… с много неща… С откровеността си най-вече, в този свят, който очевидно предпочита комфортните маски на аватарите ни.

Не знам какъв би бил моят аватар – напоследък се чувствам като кактус. Настръхнал и бодлив. Абсолютно подготвен за живот при оскъдни валежи. Листата ми са еволюирали до бодли, които, освен че помагат за изпаряването на по-малко вода, евентуално плашат другите аватари. Грозноват, но поне истински.

Иначе някои кактуси понякога цъфтят… рядко, най-често нощем… И вероятно не в този живот.
### Nikon D800 test shots
URL: https://yovko.net/nikon-d800-test-shots/
Last updated: 2020-12-27T12:16:06.000Z
Пробни снимки (без претенции за художествена стойност) с [Nikon D800](http://www.nikon.bg/microsites/d800/bg%5FBG/index.html?ref=yovko.net) – фотокамерата с най-високоплътен сензор с „лайка“-формат в продуктовата гама на [Nikon](http://nikon.bg/?ref=yovko.net) към днешна дата. На някои от кадрите са приложени цветни корекции. Всички снимки са преоразмерени за дизайна на този сайт и са конвертирани от raw до jpeg чрез [Apple Aperture](http://www.apple.com/aperture/?ref=yovko.net).

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2286.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G | ISO 800

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2289.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G | ISO 360

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2311.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G | ISO 6400

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2315.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G | ISO 560

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2338.jpg)

Nikon D800 | Nikkor Ai-S 105/2.5

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2342.jpg)

Nikon D800 | Nikkor Ai-S 105/2.5

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2354.jpg)

Nikon D800 | AF Nikkor 85/1.4D

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2356.jpg)

Nikon D800 | AF Nikkor 85/1.4D

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2375.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2402.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2434.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC2440.jpg)

Nikon D800 | AF-S Nikkor 50/1.8G

Не планирам да пиша подробно ревю, но ще споделя накратко личните си впечатления след като минат официалните представяния на Nikon D800 в България.
### Само в петък
URL: https://yovko.net/samo-v-petk/
Last updated: 2012-04-06T08:30:08.000Z
„аз нямам задник,  
имам дупе“,  
каза тя

„окей, дай каквото имаш“,  
казах

„ужасен си“,  
каза тя

„само понякога“,  
отвърнах

само в петък
### Ready to Jump
URL: https://yovko.net/ready-to-jump/
Last updated: 2020-12-27T12:16:14.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC3766.jpg)

Nikon D200 | Micro-Nikkor-P Auto 55/3.5
### Сутрин
URL: https://yovko.net/sutrin/
Last updated: 2018-05-30T09:41:16.000Z
> „…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body responds, like a flower in the sun, glistening with the morning dew, she welcomes… she invites… she obsesses me”

> “in the shadows, this is where she hides her mystery, her secrets, her desires… and maybe… her truth…”

Сутрин е… но през лятото слънцето се вдига бързо и рано затопля всичко наоколо… блести закачливо по повърхността на морето и те гали навсякъде. Ще му помогна да те събуди, защото има дни, в които да сънуваш наяве е по-красиво. И по-истинско. И можем да сънуваме заедно.

Не вярваше, че наистина ще сглобя истинско легло с балдахин в средата на този пуст плаж, нали? С малка етажерка за книги до него. Не вярваше, че ще те донеса на ръце до тук, а морския бриз ще вее воалите около нас, в опит да открие на морето, колко прелестна си, облечена само в голотата си и обожанието ми. Не вярваше, че не се отказвам да сбъдвам мечти и да преплитам своите с твоите?…

Мога да те докосвам като бриз. С онази прелитаща топлина, която дори най-фините фибри на кожата ти едва долавят, но някаква магия ги кара да настръхват, а ти чувстваш как тази топлина се разлива по теб и засенчва слънчевата. Завихря се, трепти и бушува под повърхността на кожата ти, изгаря те отвътре… и е способна да изпепели и двама ни…

Мога да те докосвам като вятър. Пулсиращо, бушуващо и бурно. Да скъсам воалите на балдахина и да ги отвея далеч навътре в морето… като откъснати ангелски криле, които не заслужаваме, заради греховната ни ненаситност…

Мога да те прегръщам като морето. Навсякъде. Нежно. И безкрайно… Да те нося на повърхността на вълните си и да те обливам с ласките си…

Но няма да съм бриз, нито море, нито вятър. Защото съм тук и съм себе си. И моите длани ще парят по твоята кожа, а устните ми ще татуират музика по тялото ти. Ръцете ти ще ме прегръщат и разкъсват едновременно. Въздухът ще се скрие под пясъка и ще свисти наоколо като в пустинна буря, морето ще се стъписа от звуците, а светлината ще се свие на топка и ще избухва в заря пред невиждащите ни нищо очи. Устните ни ще се напукат толкова, че ще сме готови да се изпием взаимно, за да утолим жаждата си… за докосване, чувстване и сбъдване…

И, въпреки това, въпреки всичко, нито твоето, нито моето удоволствие ще е съвършено, докато освен тялото си, не разтвориш и душата си… за мен… където… да прокървя и да оставя своята… Не за да те обсебя, а за да те топля… за да те държа на ръба на онова другото, пърхащо, оргазмено усещане, което те изпълва отвътре… всеки ден… Което не е импулс, а нирвана… Което не е клетка, а най-вълшебното освобождение… да бъдеш себе си… Обичана. Желана. Истински и безгранично. Без условия.

Само това ще осъществи теб, ще осмисли мен и ще ни сбъдне… взаимно и истински…

Сутрин е… С аромат на капучино, море и обичане… Събуди се…
### Драскотини
URL: https://yovko.net/draskotini/
Last updated: 2012-04-03T08:15:28.000Z
> Времето, което си изгубил за твоята роза, и грижите за нея я правят толкова важна за теб. (Екзюпери)

Намерих го в един ъгъл на пристройката зад къщата. Беше уплашено, безпомощно и ранено. Гледаше ме с ококорени очи и показваше зъби, готово да атакува всеки и всичко, което се доближи до него. Бях го забелязал вече предните дни да притичва из двора, но селските котки около нас бяха почти диви и нямаше никакъв шанс да го примамиш по някакъв начин. А и в нашата къща, освен през лятото, не живееше никой през годината и животните нямаха време да свикнат с присъствието ни. В най-добрия случай прекарвах месец и половина на село през ваканцията – обикновено само с баща ми.

Беше малко коте, вероятно отбито от майка си, но малко. Не знаех какво му се бе случило, но едната предна лапичка бе много окървавена, а сякаш и другата не бе съвсем наред, но не можех да видя добре. Понечих да го пипна, но то хвърли искри с очите, озъби се още повече, изсъска лошо и аз се дръпнах. Изчаках малко. Понечих пак, но то изпълни точно същия ритуал и аз пак се дръпнах. Реших, че трябва да му засвидетелствам по някакъв начин добронамереност, влязох в къщи и отрязах някакво парченце салам от хладилника. Като се върнах, котето още стоеше в ъгъла. Мислех си, че ще избяга докато ме няма, но животинчето може би беше по-безпомощно отколкото изглеждаше. Понечих да му подам саламчето, но то пак се наежи и аз му го подхвърлих близо до муцунката. Дори не го помириса. Не прояви абсолютно никакъв интерес. А аз не знаех какво да правя.

Останах при него и седнах да го наблюдавам. Бях не много голям – май трети-четвърти-пети клас. Котето се държеше адски враждебно, а бях виждал на какво са способни полу-дивите котки. Това, че бе малко едва ли го правеше по-миролюбиво, а и никак не му личеше да е такова. То стоеше и ме гледаше. Не можеше или не знаеше къде да ходи и какво да прави със себе си, но не ми позволяваше да го докосна.

В крайна сметка реших да се престраша. Измъкнах едни работни ръкавици без пръсти, които ползвахме всички освен баща ми за всевъзможни неща, и най-често, когато трябваше да се пренасят дърва. Бяха някакви велурени или от подобна материя, в която имаше известна плътност, но пръстите бяха незащитени, както и ръцете ми над китките. Все пак беше по-добре с тях. Приближих си малко ръката към него, без да правя опит да го докосвам. То ме следеше внимателно с поглед. Изчаках малко. И пак завзех някой и друг милиметър… постепенно стигнах до саламчето, побутнах го лекичко към него. А то се приготви да съска. Знаех, че ако му позволя да ме ухапе от първия път, аз щях да съм с рана и вероятно щях да го зарежа ядосан в ъгъла да прави каквото иска. Затова се приготвих психически, че ще бъда ухапан и някак рязко успях да го сграбча с две ръце през корема с идеята да не пипам ранените му предни лапички.

Много груба грешка! Безпомощното същество се превърна в драскащо-хапеща, гърчеща се фурия, която ако не беше в ъгъла на пристройката, вероятно нямах шанс да удържа. Но успях да го приклещя здраво в ъгъла и някак с дланта на едната си ръка, защитена в ръкавицата да му попреча да хапе. Нямах голям избор, трябваше да съм по-груб, въпреки раните му. То се опитваше известно време да хапе, но ръкавицата успя да ме опази горе-долу… Иначе вече бях изподран от ноктите му.

Започнах да му говоря с някакъв (според мен) успокояващ глас, но по едно време се усетих, че не звуча точно така, защото май и мен ме беше страх. Но все пак котето някак се кротна. Макар и след няколко опита да отпусна хватката да понечи пак да атакува. В крайна сметка се умори или се предаде… не знам, съмнявам се, че изведнъж реши да ми се довери, но опитите да хапе станаха вяли и някак безразлични. Аз откачих една дебела вълнена торба, която висеше на оградата и с която събирахме шишарки от гората за разпалки на печката, завих го в торбата, държейки го само зад врата, за да не ме изненада и го занесох вътре, където баща ми като ме видя, само дето не припадна…

Всъщност очаквах да ми се развика, защото той не беше много по животните, но като се видях и аз после, разбрах как съм го впечатлил. Целите ми ръце бяха в драскотини и кръв… при това моята собствена. Котето не успя да ме ухапе много сериозно, но ме беше изподрало качествено. Както и да е… той не ми се кара много, макар че опита да ме прати да го хвърля, където съм го намерил. Развиках му се, че е ранено, макар да ме беше страх, че животното може да се разбеснее отново в ръцете ми, а нямах шанс да го удържа така във въздуха. То за щастие гледаше опулено, но си стоеше сгушено в торбата. Аз си знам какво ми струваше да убедя баща ми да извади някакъв бинт от аптечката на майка ми и някакви прахчета за рани, с които лекувахме моите колена като ги обелех. Някакви кръвоспиращи. Не дразнеха като ги поръсиш върху рана, даже успокояваха. Идея си нямах дали бяха подходящи за котка, но в дълбокия соц на село нямаше никакъв шанс да намеря друго. Още по-малко ветеринар.

Превързахме криво-ляво и двете предни лапички. Животинчето някак не се съпротивляваше вече или поне не много, само измяукваше жално от време на време. Едното краче беше наистина зле и според баща ми, котето се е било с някое от овчарските кучета на селото. Както и да е… Следващия проблем беше какво да правим превързаното коте, защото то не стъпваше добре с по-тежко ранения крак, а след превръзката, май и с другия. Всъщност стоеше като детска играчка, където го оставиш. Напрегнато, но безпомощно. Може би просто беше загубило много кръв. Там където го намерих имаше малка локвичка. А баща ми не даваше да остане вкъщи. Измислихме да го затворя в една от клетките за зайци, която стоеше празна. И така и стана…

Затворих го там. Занесох му вода, а баща ми ме изненада като подсказа, че е по-добре да му дам мляко, нищо че не е много малко.

През нощта почти не мигнах от вълнение, едва изчаках да съмне и се изстрелях при котето. То като че ли беше по-добре. И не се опитваше изобщо да ме хапе или драска. Страх ме беше да не би крачето му да е счупено, но котето се оправи буквално за няколко дни в заешката клетка, а междувременно нямаше никакъв проблем да го галя и докосвам.

Първите два дни не се движеше много и почти през цялото време бях при него. Дори един следобед четох книга отзад при него на двора. Баща ми никога не е разбирал моята сантименталност, но тогава дочух искрено притеснение в гласа му:

– Не се привързвай. Това е диво коте. Ще се оправи след някой ден и ще избяга, а ти ще страдаш.  
– Все ще го понеса някак – отговорих му.

Махнахме му бинтовете още на третия ден. Беше сложно, поизмъчихме го заради сплъстената козина и засъхналата кръв, но то после само си поизблиза каквото остана по лапичките му. На петия ден вече ходеше уверено и се опита да избяга от клетката, а на шестия… аз сам го пуснах…

И точно както беше казал баща ми, то изчезна нанякъде без да се обърне дори…

Цял ден ходих като болен. По ръцете ми още имах драскотини от ноктите му, а то оздравя от далеч по-дълбоки рани и изчезна в неговия си свят. На следващата сутрин, четях непрекъснато в погледа на баща ми нещо като „Аз нали ти казах!“… но не говорехме повече за котето. След обяд бяхме из гората. Събирахме гъби и борина. И се върнахме едва привечер.

На входната врата като съвсем питомно домашно животно се беше паркирало моето коте. И измяука като минах през двора. През цялото лято докато бях там идваше и си отиваше. И не за храна, рядко беше гладно. Но идваше почти всеки ден. Беше там и на следващата пролет, когато отидохме отново, както и следващото лято. Порасна, но се навърташе около къщата ни. И някак я чувстваше своя територия. След това се запиля някъде и повече не го видях.

По-късно имах друго коте, домашно, но истински мое си остана онова, което ме беше издрало до неузнаваемост.

Години след това едно момиче, в началото на връзката ни, ми подари керамична плочка с надпис: „Ако обичаш нещо, пусни го да си ходи. Само ако се върне при теб, ще е твое завинаги.“. Не и казах, че едно полудиво ранено коте отдавна ми беше предало този урок по най-незабравимия начин…
### Април
URL: https://yovko.net/april/
Last updated: 2020-12-27T12:16:22.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/04/DSC\_2149.jpg)

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro
### Истината
URL: https://yovko.net/istinata/
Last updated: 2012-04-01T18:00:50.000Z
На този ден през годините съзнателно избягвах да пиша каквото и да е… А днес публикувам втори текст. Защото какъв по-подходящ повод от деня на шегата да споделиш важни истини. А те, истините, напоследък все се нуждаят от извинения и от повод. Заобиколили сме се с клишета – и в мисленето си, и в отношенията си един с друг, и дори в емоциите си. И ако нещо просто е такова, каквото е, търсим причини и извинения да го извадим наяве. Обличаме го с метафори и двусмислици, казваме точно обратното, вършим нещо абсолютно трето. Да не би случайно някой да ни изтълкува правилно.

И аз го правя. Не се измъквам. Дори мисля, че успешно мога да взема някой медал в тази дисциплина.

Трудно е да бъдеш откровен без причина. А докато я намериш, може да се окаже, че вече не е нужно да си откровен. Или няма смисъл… Все по-често се чудя дали окончателно не се отказахме да живеем в свят, в който хората по-често казват това, което наистина мислят. Без клишета, суеверия, ритуали и измислени поводи. Без преглъщане, без недоизказано…

А има смисъл да сме откровени – ще се губим по-трудно между маските си, ще се разминаваме по-малко със себеподобните си. Ще се намираме и срещаме по-лесно със сродните си души.

Затова започнах да правя и този блог – аз не съм писател – и не искам да бъда. Започнах за да опозная повече себе си и другите. И научих много. И научавам всеки ден – по лесен или по труден начин. Правя го и за да откривам хора близки до себе си. За осем години и половина намерих шепичка. Половината се разбягаха по света, половината на другата половина също имат сходни планове. Но когато срещна сродна душа се опитвам да съхраня това, защото и без друго се случва достатъчно рядко. И всяка цена е оправдана. Защото сродната душа не е такава по подразбиране. То е зрънце, което се посява, полива и трябва да порасне. Можеш да усетиш само есенцията, но… после… сродните души се себеоткриват като такива. Май дори се самосъздават… взаимно…

Да, [използвах първи април за да попресоля с драматизъм края на предния пост](https://yovko.net/blog/8684) – беше шега. Мислех, че дори е твърде очевидна. Но всъщност текстът е истински. И ни най-малко не се шегувам за нищо в него. Тези, които надникнаха зад Завесата и откриха шегата са прави. Тези, които повярваха в края, също. Защото този сайт от утре ще е по-различен. Ще говори още по-директно и честно. Ще остави метафорите само за украса, едва след като важното вече е било казано иначе – на живо и очи в очи. Защото така трябва. Важните неща се казват на живо, на кафе или на вино… защото тогава всъщност сме наистина online…

А не излъгах, защото…

- Аз наистина съм себе си. И роли няма.
- За да започнеш нещо ново трябва да приемеш някой край.
- Истината все има лична проекция и някакъв контекст, но… всъщност е простичка. И винаги може да се разкаже. С обикновени думи.
### Завеса
URL: https://yovko.net/zavesa/
Last updated: 2012-04-01T10:53:01.000Z
Това е деветата година от съществуването на този блог. Вече цели осем години и половина споделям на този URL различни емоции, настроения, думи, преживявания… Всичко започна дори преди това. Историята на предишните прераждания на личния ми сайт започва от 1997-ма година, а там също имаше голяма доза споделено. Но не това е важното…

През цялото това време се учех. На споделяне, на искреност и… на себе си. Беше пътуване и към самия мен. Не го крия и не виждам защо. Човек трябва да познава и себе си, а не винаги познанието за теб самия е толкова очевидно, колкото изглежда. Само който не е опитвал да се зарови в себе си, може да твърди обратното. Хората сме бездни. Носим дълбоко отвътре много неща – не всичките са за показване, не всички са красиви и хубави… Това, което ни прави истински е да знаем какво носим в себе си – и да го ценим и споделяме с правилните хора.

Вчера ми припомниха мисъл на Конфуций, че… „Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.“

Текстовете в този сайт бяха много повече от думи. Много от тях са истински и преживяни дълбоко моменти. Разбира се, че има литературни способи, за да прикрия себе си или останалите замесени в случките, заради подразбиращата се здравословна доза дискретност, но истината е, че няма случайни публикации. В почти абсолютно всеки текст има послание, има опит за докосване, има част от мен… от онова дълбокото, което съм изровил от себе си и съм събрал сили да покажа и на света. И това не е от някакъв изроден емоционален ексхибиционизъм, а защото този сайт и аз сме едно и също нещо… Аз и моят литературен герой сме един и същи персонаж – откровени сме еднакво, боли ни еднакво, радваме се заедно, заедно се заравяме в депресиите си, сами се измъкваме от там…

Но има едно важно различие и то е, че за разлика от литературната ми online проекция – аз съм жив човек. И като всеки такъв разполагам с ограничено време, само две ръце и едно сърце. Все текст тук, освен преживяването му, вероятно ми е отнел между 3 и 10 пъти повече време за да бъде написан от времето, което е нужно да бъде прочетен и дори препрочетен. Правех го, защото по дефиниция съм интроверт, и защото така се учех да бъда по-отворен към света и хората около себе си. Понякога се получаваше. Всъщност на този сайт дължа, ако не изцяло, то в голяма степен познанството си с 90% от най-близките ми приятели в момента, дори една-две романтични връзки… както и много причини за неразбиране, разминаване и болезнени сблъсъци. Дори скалъпени интриги… Но само заради това, че намерих прекрасни хора за приятели, които ако не бях срещнал, не знам как бих живял сега, си струваше всичко.

Този блог ме „запозна“ и с много хора, които ме срещат по улицата, кафетата, идват при мен, стискат ми ръката и казват простичко: „Не се познаваме, аз просто те чета редовно.“ Извинявам се, за обикновено глупавата си реакция, защото така и не можах да свикна с това. И честно, нищо не ми идва на ум да кажа в такъв момент… Но ви благодаря!

Благодаря ви, за писмата с които се опитвате да ми вдъхнете кураж, когато си проличи, че съм се загубил. Благодаря, че питате „Как си?“, когато спра да пиша… Благодаря, че бяхте наоколо толкова време…

Но тази online комуникация все повече обсебва. В нея няма нищо лошо, когато допълва реалната, но… не бива общуването с виртуални средства, с коментари и статуси във FB или twitter да подменят един истински разговор на чаша вино или кафе…

Пътуването през този сайт беше приключение и за мен. Със сигурност имам още много неща, които бих искал, или бих могъл да споделя, но… предпочитам да го направя в друго, по-offline приключение. Думите ми имат същата сила и на живо. Могат да докосват по същия начин. Дори повече, защото не са толкова безпосочни. Точно толкова истински са. И са за истинските хора, около мен, които ме познават или поне биха искали. Нямам друго, освен себе си, приятелите и думите… И не искам нищо от това да е само виртуално… Не допускам лесно хора до себе си, докато не ги почувствам. След това се подарявам изцяло. Говоря директно и ползвам метафори само за оцветяване на основната мисъл.

Имам нужда от повече живот и по-малко виртуалност. Имам нужда от повече обикновено и старомодно човешко общуване. Имам нужда да се вглеждам в истински хора, от плът и кръв. А и всяко приключение все някога си има край. Дори понякога да изглежда не съвсем на място, да е неочакван или дори някак нелеп…

Затова благодаря още веднъж на всички… за всичко! Поклон!

Време е да изгасим прожекторите! И да спуснем завесата… За мен беше чест!
### Time to Change the Season
URL: https://yovko.net/time-to-change-the-season/
Last updated: 2020-12-27T12:16:32.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/03/DSC\_3104.jpg)

Nikon D70s | AF Nikkor 80-200/2.8D ED
### Между планетите
URL: https://yovko.net/mezhdu-planetite/
Last updated: 2012-03-31T09:02:20.000Z
Оставих колата в една отбивка на пътя, взех телефона си от таблото, чантата от задната седалка и продължих пеша. Преди няколко дни, когато туитнах, че можеш да събереш целия си живот, с бъдещето и надеждите в една малка чанта, не предполагах как само седмица по-късно ще се озова тук и тази малка чанта през рамото ми ще съдържа всичко, от което нямам никаква нужда в Балкана, но без което не ходя почти никъде. Всичко без едно, което така или иначе не мога да побера в чанта. И едно мъничко нещо в повече, което не трябваше да е с мен, но остана.

Продължих без посока, така както и стигнах до тук. GPS-ът беше изключен. Шофирах мълчаливо, откривайки че влагата, която на моменти се събираше в очите ми, помагаше да виждам по-контрастно и детайлно пътя пред себе си, вместо да пречи… карайки ме да се замисля, колко често нещо, което мислиш, че би ти пречило, всъщност помага… и обратното…

Така и не разбрах какво ме накара да свърна насам. Не беше къщата на баща ми, защото не взех ключове за да мога да вляза. Не исках да виждам роднини и познати, нито да търся резервния комплект от братовчедка ми в Смолян. Не беше и желанието да сляза точно тук, където не бях идвал никога. И където преди години, някъде наоколо загубих баща си.

Беше много ранна, ненастъпила пролет, точно както в момента. Тръгнал за да види дали къщата е оцеляла след зимата, сякаш дебелите почти метър каменни зидове не бяха преживели вече почти сто години. Слязъл някъде наоколо и решил да продължи пеша през гората няколко километра – не са много – десетина само, които е минавал стотици пъти като по-млад, но онзи ден нещо е станало. Вероятно се е загубил, уплашил или просто припаднал. Така и не разбрахме какво точно се е случило. Той не помнеше. Или не искаше да си спомни. Беше прекарал някак нощта в гората, намерили го едва на следващия ден, хора от по-близкото село – измръзнал, с некоординирани движения и мисли… Беше получил инсулт в гората… Успяхме горе-долу да го възстановим физически, поживя две-три години, но повече никога не видях баща си, такъв какъвто го помнех преди. Загубих го още тогава. Някъде тук. Може би сега вървях по пътеката, по която се е лутал безпомощен тогава…

Не успяхме да си кажем толкова много неща. Отложени за някога, което никога не се случи. С онова наше си, подразбиращо се… „нали си знаеш“…

Не бях подготвен за тази раздяла. Човек никога не е… Независимо на колко години си, независимо дали се случва изведнъж и трябва просто да приемеш фактите или… дни наред предчувстваш напрежението във въздуха.

В последните няколко дни на зимата също имаше нещо във въздуха… нещо като облак… пълно с напрежение, което свистеше наоколо… толкова плътно и материално, че можех да го вкуся, вдишвайки… или сдържайки дъха си. Моментите, в които ти идва да крещиш и рушиш… себе си… от безсилие… Защото толкова много усещаш, че сякаш тялото ти е тук, а сетивността ти в съвсем друго измерение, и това тукашното почти няма значение…

Петрос твърди, че било от ретроградния Меркурий, който до 4 април щял да пречи на хората да общуват. В комбинация с ретроградния Сатурн… „Стискай зъби“, каза ми… „Ще мине!“…

Дали от мислите ми или от усойната гора наоколо ме скова студ и потърсих слънчева полянка наоколо. Погледнах телефона си. Имах обхват. До мръкване имаше още половин ден…

След още малко вървене през гората, стигнах до полянка. Снегът я покриваше в по-голямата и площ, но имаше паднали дървета, които напеченото слънце беше поизсушило и седнах на тях. Поблях малко в нищото пред себе си и извадих iPad-а. Имаше дори мобилен интернет насред гората. Пампорово е съвсем наблизо и телекомите не пропускат да облъчват курорта и околностите както се очаква. Прегледах пощата, социалките, дори няколко статии от новия Капитал, когато забелязах възрастната жена да се задава по пътеката от обратната на моята посока. Явно ме беше видяла преди аз да го направя, защото идваше право към мен.

– Добър ден – казах, като се доближи достатъчно.  
– Добър ден – отговори и тя, и с обичайното за района любопитство запита веднага – Ти чий си, майци?  
– Не съм тукашен – отговорих – Баща ми е от тук. Малко по-надолу… от Писаница е.  
– Ха, че я съм от Левочево. Как го зват бубайко ти?  
– Димитър се казваше. Ламбрев.  
– Не мога се сети – повдигна рамене жената…  
– Той почина преди време, а и отдавна се е преместил в Пловдив – още като млад.  
– Да го прощава Господ. А ти що щеш по ейтува да морзнеш? То още зима.  
– Случайно. Не съм идвал отдавна насам. И пътят ме доведе. Разхождам се.  
– Че то рано за разходки, ама на… то и мен ни ма сворта на едно место… умрали на сая зима…  
– Тя зимата е в душите, стрино – усмихнах и се аз.  
– Така, така… Ама по ейтува га са навоси не е за разправяне…

Жената се подпря на дървото до мене. Носеше някаква тояжка, макар че беше пъргава и жива жена. Винаги съм се удивлявал на възрастните хора в Родопите, които на години и дори на външен вид, често изглеждат стари, но вътре в тях живота искри и не спират да прекосяват гори и баири. Тази женица в града ще изглежда уплашена и загубена в сивото, а тук дори не се подпира на тояжката си и сигурено в момента аз се чувствах по-загубен от нея…

– Акрани немаш ли?  
– Имам. Дойдох сам.  
– Не е хубаво така. Не си аджамия, ама не е хубаво… Гора е… Ейсоя край не можеш го надви…  
– Колата ми е наблизо. Няма страшно. Няма да се загубя.

Жената не беше съгласна с мен, защото поклати глава, което идеше да каже, че не и се нрави твърдоглавието ми, но замълча в съзвучие с моята неохота да приказваме. Думите ми засядаха напряко и сигурно си личеше… След като помълчахме малко обаче пак се обади:

– Знаеш ли сольмен какво е?  
– Охлюв. Гол охлюв.  
– Ха така… Рано ти е още. Абанджия си тука. Ходи си. Лангурин не ставай. Айтуф не е за тебе.  
– Само се разхождам…  
– Върви си! Абанджия си. Черупка си търси. Нимой да я дириш в гората…  
– Не търся нищо – усмихнах и се аз…  
– Не е тъй… Върви си… айде…  
– Знаеш ли какво е Интернет, стрино? – запитах…  
– Що?  
– Интернет знаеш ли какво е?… Няма значение… – довърших, докато прибирах iPad-а си в чантата. И без това не знаех как да и обясня, че едва за малко бях успял да изпълзя от черупката си. И, че дори този сайт в името си съдържа нещо подобно… И черупките все са около мен, без някога от нещо да са ме спасявали. И все се връщам, навътре и надълбоко със страх, че някой ден просто няма да намеря сили да изпълзя… Но тръгнах обратно. Не знам защо реших да я послушам. Дали защото и аз така исках… Или беше права, че е рано. Макар да не знаех точно за какво. Или защото трябваше най-малко да се върна да проверя. Или просто, защото толкова много неща си казахме, без да се разбираме. Без дори световете ни да имат допирни точки.

Въпреки ретроградния Меркурий.

–  
Диалектен речник:  
зват = наричат, казват; бубайко = баща; сворта = свръта; умрали = умори (ни до смърт); сая = тази; ейтува = тук; морзнеш = мръзнеш; га = когато; навоси = навъси; акрани = приятели; аджамия = новак, неопитен; ейсоя = този; сольмен = (гол) охлюв; абанджия = чужденец, странник; нимой = недей; лангурин = бродяга, скитник; айтуф = тук;
### Капки джаз
URL: https://yovko.net/kapki-dzhaz/
Last updated: 2012-03-29T20:46:14.000Z
Ароматът на дъжд във въздуха явно ме провокира да пиша. А всъщност изпитвам наркотичен глад да чета. И не купчината книги покрай леглото ми, започнати и изоставени до средата, които не намирам причина да довърша. Чета буквички около себе си, макар да предпочитам да чета в очите ти. Чета наоколо, защото нямам къде да се вгледам. Освен насън… и мисля, че вече знам защо хората не можем да контролираме сънищата си. Вероятно, иначе много от нас няма да имат причина изобщо да се събуждат. А с мечтите може да е различно – те винаги са в твоята посока. Наяве. Ако имаш куража да се размечтаеш. И да ги следваш… Винаги ми е било интересно защо на английски имат обща дума за мечти и сънища…

Няколкото капки по предното стъкло ме карат да се протегна към радиото и да превключа на плейлистата в телефона ми, която знам че харесваш. Знам го първосигнално. Необмислено. Изначално. Сякаш винаги съм го знаел. Плейлист, който може да запълва тишината в купето по пътя, но не може да запълни седалката до мен.

Не пускам чистачките, защото имам нужда от още… капки… джаз… и нощ… От път пред себе си, който дори трудно да виждам на фарове, да води погледа и сърцето ми. И в един момент, поглеждайки в страничното огледало отдясно, да мярна познат силует с периферното си зрение… твоят притихнал и заслушан силует, почти слял се със седалката и с нощта. Притворила очи, за да чув(ств)аш по-добре. И тишината изведнъж ще спре да бъде празна. Мълчанието ще придобие смисъл. А музиката ще зазвучи уютно.

Пътят ще загуби значение, защото географската му посока може да сочи навсякъде, но тази другата, която всъщност ще ни заведе наистина някъде, може да бъде само една…

А дъждът ще ухае на пролет…
### Дъжд
URL: https://yovko.net/dzhd-2/
Last updated: 2012-03-27T23:22:23.000Z
Неделният дъжд беше различен. От онези, които запомняш. Без да има как да се удавиш в него, защото не е достатъчно проливен. Няма и как да останеш сух, защото вали доволно за да попие поне в косата ти, но не толкова, че да си струва да ползваш чадър.

Не обичам чадъри. Създават илюзия за уют – от онзи вид, който имам в излишък. Илюзия, която продължава две преки, до таксито, в което потъваш. Или до някой неравен тротоар на тъмна софийска улица, в която едно „Лека нощ“ лесно се превръща в тихо несбъдване. Илюзия за близост, която не се научих да ценя. Защото понякога близостта си струва дори да трае ден или само половина. За повече все няма време, място и повод. Нито причина. А чадърът винаги е лесно извинение да те прегърна и повод за кратковременна близост… Дъждът е очевидната причина, а мястото няма значение…

Само че обикновено не нося чадър със себе си. Тъпо е… все едно случайно да се окаже, че имам презервативи. Никога не може случайно да имаш чадър или презервативи. Освен това обичам този дъжд, който иначе бих споделил, ако можех. С теб и с протяжността на времето. Това е точно онзи дъжд, който няма нужда от нищо друго освен присъствия. Повече от едно. Онзи дъжд, който може да е малко по-топъл… иначе… ако за близостта не бяха нужни причини, извинения и хронометър…

В понеделник сутринта изстъргах несподелените дъждовни капки, замръзнали по стъклата на колата ми. Вероятно последният лед по стъклата за тази зима. И последното… още какво?…

В крайна сметка никой не може да е толкова жесток, колкото аз бих могъл към себе си.
### Ти не порасна
URL: https://yovko.net/ti-ne-porasna/
Last updated: 2018-05-29T16:48:35.000Z
дните  
са подути  
до пръсване  
с липси

ти чакаш  
да те намеря(т)

аз търся  
да те открия

все за малко  
и повече няма

аз остарях

ти не порасна
### ...in a way
URL: https://yovko.net/in-a-way/
Last updated: 2012-03-21T14:26:28.000Z
– Последната ти снимка в блога…!!!! Страхотна!!!  
– Благодаря! На мен ми е странна. Почти половин година се чудя дали да я пусна – дори имаше и текст към нея, но нещо не успях да преценя дали искам да сложа думички наоколо.  
– Четеш ми се… тоест, пускай. Каквото и да пишеш, винаги е хубаво.  
– Ех, добре… малко ми е трудно в момента… имам много думи в себе си, но… не искат да излязат… случи ми се нещо… от онези ситуации, когато си мислиш, че единственото нещо, за което можеш да се хванеш, единствената ти сила, са думите… а точно тя се обръща срещу теб…  
– Ох… това, което на мен последните дни ми помага е едно клише сигурно, но го чух за първи път и супер много ми хареса… don’t spend time thinking „what if“ but instead think „next time I will“… Каквото и да се е случило, е минало… не можеш да го промениш. Само реакцията ти днес/утре подлежи на контрол… in a way. Не знам доколко мъжете се влияят от подобни селф хелп мисли, ама при мен вървят.  
– Не знам дали при мъжете вървят… ама аз като едно видно Теле(ц)…  
– Мммм, тогава една бутилка вино помага!  
– Ще те послушам, да знаеш!
### Almost B&W
URL: https://yovko.net/almost-bw/
Last updated: 2020-12-27T12:16:40.000Z
…

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0969.jpg)
### Паметници
URL: https://yovko.net/pametnitsi/
Last updated: 2012-03-15T19:55:46.000Z
Един ден  
ти казах,  
че те обичам.

За да те загубя.

Сърцето ми  
е осеяно  
с паметници.
### Мога ли за една нощ да се науча да правя cappuccino?
URL: https://yovko.net/edna-nosht-cappuccino/
Last updated: 2025-12-25T11:07:31.000Z
Преди доста години за една нощ прописах HTML, след сдъвкването на една книга. То не че е трудно. Някой ще каже, че съм компютърджия все пак и това е донякъде нормално… и ще е (почти), прав. Пак така преди години за една нощ предъвках основните понятия на DVB-S за да си скалъпя домашна система (признавам си и с цел хакване на канали, които исках да гледам, а нямаше иначе как). След като я направих, точно толкова бързо ми омръзна, но това е друга тема. Тук пак някой може да каже, че съм инженер и това също е нормално.

Затова тази вечер, малко преди полунощ си зададох въпроса – мога ли за една нощ да се науча да правя капучино? Изходната ми позиция е кота нула - т.е. никога не съм правил капучино. Имам предвид истинско плътно капучино с гъста млечна пяна.

И след като изрових и изчетох купчина страници по темата за около два часа. Позяпах още около час филмчета в YouTube (повече от половината, от които, също бяха много далече от истината), малко преди полунощ се занесох до най-близкия денонощен магазин и се завърнах с три литра различни видове мляко за експерименти, които вече са история.

Първият опит беше отчайващ. Изобщо не успях да се преборя със стиймъра. Всъщност, макар винаги да е бил част от кафе-машината ми, мисля че… едва днес се запознахме един с друг по-отблизо. И научих много неща за тази иначе така простовата вещ. Три от които особено важни – първата, че ме мрази; втората, че аз го мразя; а третата и ключовата е, че трябва да се почиства веднага след употреба преди млечната пяна по него да е засъхнала (което се случва за минутки). Дали споменах вече, че първата фаза на запознанството ни премина през етапа на взаимната омраза? Това нещо наистина ме мразеше от дъното на контейнера си за вода. Аз също. Млечната пяна стана на нещо като от веро, не се стопли изобщо и бързо заизлиза от каната.

Изхвърлих и кафето и млякото. И опитах пак. Някъде в теоретичната подготовка прочетох, че имало значение колко потопен трябва да е края на стиймъра, а на някои от филмчетата гледах, че се държи близо под повърхността на млякото. Окей, вторият опит като че ли стана по-добре, но още беше много далеч от истината. Този път поне не хабих доза кафе. Реших, че няма смисъл докато не успея да постигна този вид на млякото, който очаквам. Явно тайната беше някъде около стиймъра и… млякото, както разбрах при третия опит, когато реших да пробвам със зелената Верея с (недостатъчна) масленост от 1.5%. По-дълбоко потопения стиймър разбълбуква силно млякото и прави пяната рядка, особено ако и млякото е такова. Близко до повърхността също не е добре, нещо като един сантиметър и нещо под нея май е вярната постановка. Поне с моята кафе-машина.

Петия опит направих със синята Верея с 3% масленост и с него се получи най-добре. Всъщност и по документация млякото за капучино се очаква да бъде по-маслено.

Шестият, седмият и... осемнадесетия (?!) опит бяха посветени на стиймъра, с който под натиска на телешкия ми инат, започнахме да постигаме някакво разбирателство. Целия номер в подгряването на млякото и разбиването му на пяна с помощта на парата, е всъщност това да става достатъчно бавно. И без млякото да завира. По книгите пише за около 65 градуса, което без термометър няма как да отмеря точно, но реших че това е температура, която прави напитката топла, без да е вряла, като трябва да е напълно възможно да се консумира веднага без изчакване. И точно там някъде млякото става кремообразно, дъхаво, ароматът му се отключва, а във вкуса му се появява онази фина, естествена сладост, която си е вътре в него, без да му се слага захар. Същия сладък вкус има кожата на жена, излязла току-що от банята, преди да се посипе с козметика. Съвсем сериозно – пробвайте.

Реших, че вече е време да смеся млякото с кафе. Направих ново късо еспресо. Разбих нова порция мляко, понеже между материализирането на двете не бива да има голям период от време за да се слеят добре заедно.

В чашата за пиене първо се слага кафето, а след него млякото. Първото смесване ми се получи не особено убедително, но консистенцията беше окей, вкусът също. Изхвърлих я обаче, за да направя нов опит. Този път внимателно изсипах еспресото, за да запазя и кремообразния му слой и го завих с млякото по-грижливо. Дори като, че ли се получи някакъв сюрреалистичен latte art. Ставаше. Май предния път бях докарал по-добра консистенция, но и така беше по-добре от средностатистическото капучино из София. Направих още едно – беше по-добре. Щом изпих половината 🙂

Всъщност още не съм хванал съвсем играта със стиймъра и резултатите ми леко варират, но вероятно това ще се случи с практиката. Но за тази нощ млякото ми почти свърши, а не ми се ходи отново до денонощния. Сега да видим как ще заспя след толкова кафе по никое време...
### Женски период
URL: https://yovko.net/zhenski-period/
Last updated: 2012-03-07T09:17:17.000Z
казаха ми,  
приятелски  
и добронамерено

че съм бил  
в женски  
период

не разбрах само

трябва ли  
да чакам  
нещо  
да ми дойде
### Докато те няма
URL: https://yovko.net/dokato-te-nyama/
Last updated: 2012-03-06T08:15:01.000Z
докато теб те няма(ше)  
съседите се чукаха

a след това  
се караха  
и после  
пак  
се чукаха

и пак се караха

а теб те няма(ше)

мен също
### Отпечатък
URL: https://yovko.net/otpechatk/
Last updated: 2012-03-05T22:01:49.000Z
До този момент (ако web-статистиката на bTV е вярна) малко над 3500 души са гледали записа от последното издание на „Отпечатъци“ на Мира Баджева, излъчено в неделя сутринта. Това е по-малко от две хиляди на денонощие (оттогава насам). Копието му в YouTube пък е гледано едва 150 пъти към момента, в който пиша това. Иска ми се да са повече. Всъщност това е около 7 пъти повече от гледанията на предното предаване и десет пъти над по-предното. Пак според собствените статистики на телевизията. Вярвам, че за това са помогнали социалните мрежи. И тежестта на разговора. Вероятно и акцентът върху факта, че е последното, понеже предаването слиза от ефир. Няма да спестя в тази връзка личния си коментар (принципно не крия своята неприязън към bTV), че това бе едно от малкото умни предавания и единственото, което би могло да ме накара да преглътна логото на тази телевизия върху него. Вероятно именно затова напоследък бе сбутано в ранната неделна утрин. Прайм-таймът трябва да бъде чист от всякаква сянка на интелект.

И понеже Интернет очевидно е спасението за умните неща, споделям копието в YouTube, защото си мисля, че това издание на предаването трябва да бъде изгледано от всеки, който се вълнува от бъдещето си. Независимо дали харесва или не Андрей Райчев, някой от другите гости, или дори самата Мира Баджева. Да, разговорът наистина е тежък. И тъжен. Защото е диагноза – на това, в което живеем. Но много по-страшно ще бъде, ако един ден се окаже, че е било и присъда…
### За хората и шапките
URL: https://yovko.net/za-horata-i-shapkite/
Last updated: 2020-02-11T09:05:01.000Z
Наскоро си припомних и разказах една история, която после се замислих, че може би си струва да напиша и тук. Аз реално съм го направил вече, понеже парченца от нея се случиха именно тук в този блог, но мисля, че така и не я събрах на едно място. Или поне бегло ровене из архивите ми, в които и аз вече се губя, не води до подобен резултат. Тази история за мен е и много лична, защото бе и началото на едно истинско и безценно приятелство – от онези мъжки приятелства, които остават за цял живот.

Беше края на ноември 2004\. Към този момент с [Тони Райжеков](http://raijekov.com/?ref=yovko.net) се познавахме бегло. Предимно виртуално и имахме някаква неосъществена уговорка на по бира да разменим мисли по темите [free culture](http://www.free-culture.cc/?ref=yovko.net), [creative commons](http://creativecommons.org/?ref=yovko.net) и смисъла на живота. Но преди това да се случи, той ме покани на нещо като предпремиерна версия на пиесата си, с която всъщност правеше режисьорски дебют. И няколко дни след това, реално осъществихме планирания разговор.

С много малко хора през живота си съм откривал, че не е нужно да си довършвам изреченията. И Тони е един от тези хора. Понякога не е нужно дори да започваме изреченията, защото е предварително ясно какво мислим за една или друга тема. В детайли. Така и онзи разговор протече в буквална надпревара да си нахвърляме мисли и идеи, които бяха циклили с месеци в главите и на двамата поотделно. Даже в момента ми е трудно да възстановя кой какво точно каза, но общо взето, говорейки за това, как изкуството в първообраза си винаги е било форма на стремеж да изразиш себе си, и опит да докоснеш други около теб, то никога исторически не е поставяло бариери пред публиката си. Дори бизнес момента с шапката при уличните музиканти и артисти не е бариера, защото те свирят или играят пред всички, и след това някой минава с шапката за пари, или се очаква някой да остави нещичко – каквото има, колкото има, колкото прецени и само ако иска. А сега този модел е изкривен от предварителна продажба на билети, от маркетинг трикове каква била трупата или режисьора, защото реално зрителят има право на глас едва накрая, но този глас няма тежест на реална оценка, защото той не може да върне билета си, ако не е харесал представлението. И че този модел не е еволюция, а деградация, защото отдалечава творците от публиката им с непреодолима дистанция между тях, и подменя изначалната идея на изкуството да докосва, да променя – превръщайки всичко в сделка, премествайки акцента другаде. И колко по-нормално би изглеждало всичко, ако просто билетите се продаваха накрая и по желание. Така, вече те щяха да бъдат инструмент за оценка и нямаше да бъдат начално условие, нямаше да бъдат бариера.

В един момент, както обсъждахме тези неща, Тони каза: „Хайде да направим този експеримент с моята пиеса!“. Вероятно в първия момент съм го изгледал глупаво, защото той уточни: „Да продаваме билетите накрая!“. Аз му казах, че с радост бих споделил подобна идея, но че всъщност аз не рискувам нищо, а той и екипа му са тези, които рискуват всичко. И че предвид местната специфика, за много хора, да опитат да не си купят билетче, е национален спорт. Но очите на Тони вече светеха и бях сигурен още тогава, че ще го направи. После разбрах за него, че влезе ли в някоя идея с този блясък в очите, нищо не е в състояние да го спре.

Още на следващия ден ми се обади, че е говорил с актьорите и макар в началото да ги е постреснал с подобна идея, е успял да ги убеди. Май беше обещал, че ако не се получи той ще им плати хонорарите, понеже ми се върти в главата, че аз исках да поема поне половината от това, след като бях съучастник, а той не искаше да ми позволи. В крайна сметка добрата новина бе, че не се наложи. Имаше и по-слаби дни, защото пиесата се играеше няколко месеца, но като цяло приходите бяха достатъчно да покриват разходите и експериментът беше успешен.

Хората си купуваха билети след представлението. Нещо повече. Някои си купуваха по два и по три билета. Някои се връщаха обратно за да си купят билет, защото им беше непривично да го правят на изхода и просто бяха забравили. Връщаха се!

Няма да забравя никога една случка, която дори онзи ден като си припомних това и го разказвах, се развълнувах отново страшно много. След едно от представленията, вече на улицата отвън, застигнах две доста възрастни жени. Беше зима – вероятно януари – не помня точно. Но дори аз внимавах къде стъпвам заради евентуални заледявания по тротоара, а жениците едва ходеха и се крепяха една друга. Застигнах ги точно, когато едната възкликна, че са забравили да си купят билети на излизане. И… се върнаха… заклатушкаха се обратно, щяха да се качат два етажа пеша, защото сцената на читалище „Славянска беседа“, където се играеше пиесата е на втория етаж. А аз едва успях да прикрия сълзите си, които избликнаха от очите ми на тротоара.

Веднъж дори на представление дойдоха двама клошари. Мъж и жена. Даже мисля, че Тони ми каза после, че са идвали пак, но аз тогава не съм бил. Клошари, може би е силна дума, но е достатъчно близка. Облечени адски вехто, с каквото са намерили, откъдето и да са го намерили, със съмнителна чистоплътност. Може би влязоха с напрежение дали няма да ги пропъди някой. Аз мисля, че се напрегнах повече дали някой друг от публиката няма да се противопостави на присъствието им. Но след като няма да има бариера пред никого, нямаше причина да има за тях. Те седнаха на последния ред. Гледаха, ръкопляскаха и излязоха с усмивка от залата. Не създадоха никакви проблеми. Не си купиха билети, разбира се, но… мисля, че Тони ми го разказа, понеже аз не съм го видял… след като може би се отпуснаха, че няма да бъдат изгонени, жената извадила някакво огледалце и счупен гребен и се сресала… преди представлението… Иска ми се да вярвам, че онази нощ тези двама души са се почувствали повече хора…

Разказвам всичко това, заради… не знам… за мен този експеримент не беше финансов. Той проработи и в този аспект, но… никога пред очите ми не съм имал толкова живо доказателство как изкуството (може да) променя хората. И как една отворена врата имаше такова голямо значение… И никой не загуби нищо.

Сега ако някой очаква, че ще реферирам към продължаващата драма с ACTA и всичко останало, или пиша това в този контекст, няма да го направя… Само ще кажа, че няма нищо лошо в честните модели и отношения с хората. Ако подходиш честно и те вероятно ще са по-честни към теб. Тези, които няма да го направят, така или иначе нямат значение. А Интернет… той просто връща нещата на мястото им, като една голяма улица, по която всеки сам избира къде да се спре, какво да харесва и в чия шапка да остави някой лев.

И че изкуството съществува първо за да изразява и докосва, и едва след това за всичко останало.
### На гости в yovko.net
URL: https://yovko.net/na-gosti-v-yovko-net/
Last updated: 2012-03-03T00:03:30.000Z
Тук рядко публикувам неща, които не съм писал аз. През годините са ми гостували няколко текста, но наистина се случва много-много рядко. Наскоро получих нещо от близка приятелка, което реших да пусна (с позволението и, разбира се):

> харесва ми  
> как пишеш  
> напоследък.
> 
> често,  
> повече,  
> по-смело.
> 
> сякаш  
> преоткриваш секса  
> между душата си и думите.

> и писането ти  
> е на пулсации,  
> като оргазъм,
> 
> но по-хубаво.
> 
> защото очевидно  
> времето и стреса  
> не го ограничават
> 
> вече.
> 
> това е фаза,  
> трансформация,  
> етап.
> 
> и блясъкът  
> е от околоплодните води  
> на какавидата.
> 
> отново  
> се превръщаш  
> в себе си.
> 
> красиво е.  
> има вкус на пролет.  
> на слънце. на роса.
> 
> устните на приятелите ти  
> бяха вече напукани от жажда.  
> добре дошъл.
> 
> липсваше.

Благодаря, [Алекс](http://www.dreamkeeper.eu/?ref=yovko.net)! И аз си липсвах на себе си! 🙂
### Унес
URL: https://yovko.net/unes/
Last updated: 2018-05-29T16:49:56.000Z
устните ми  
се разплетоха  
на влажни нишки  
и попиха  
в мекотата  
на бедрата ти

езикът ми  
потъна  
между тях,  
трептейки  
и се разтвори  
в малки капчици

дъхът ми  
се задъха  
по врата ти

ръцете ми  
се разтопиха  
по гърдите ти

изтекох в теб

разпаднах се  
на атоми  
космичен прах,  
завихрен  
в нежната ти орбита

останах  
част от теб,  
подкожен белег

а ти се питаш

тумор ли съм  
или украшение
### По жицата
URL: https://yovko.net/po-zhitsata/
Last updated: 2012-02-28T08:45:51.000Z
– Не разбирам смелостта ти?  
– Може да не е смелост.  
– Всъщност, чудя се. Не изглеждаш наивен, нито глупав. Не го правиш самоцелно. Но го наричам смелост, може би, само защото не се сещам какво друго би могло да бъде.  
– Сега остава да изясним дали да си безалтернативно смел е гот или не.  
– Не се ебавай!  
– Не се ебавам, просто ти си вторият човек за последните 24 часа, който ми казва, че съм смел, само защото споделям в какво вярвам и съм достатъчно инат, след като вече горе-долу съм пропилял половин живот, да пропилея и остатъка му, надявайки се… може би, на сбъдването на илюзии… Всъщност, може би има нещо вярно… не може да е смелост, защото е дори по-лесно. Вече си загубил и пропилял твърде много. Оттук нататък е по-лесно да пропилееш останалото, до последния милилитър надежда, отколкото сам да се откажеш. И не ми пука дали съм смел или пък глупав. Защото истински смел можеш да бъдеш само, ако наистина не ти пука дали си смел или глупав.  
– Добре, заеби смелостта. Не знам защо се хванахме с нея. Всъщност май исках да кажа, че вероятно малко завиждам или ти се възхищавам.  
– За какво бе, човек?  
– Ами знаеш къде си.  
– In the middle of nowhere! Страшно е! Имам излишни билети до там, искаш ли? 🙂  
– Ето, пак се бъзикаш.  
– Не се бъзикам. Иронизирам се. Нямам нищо освен посока… Не знам дали е правилна или не… Моята е. Имам топки да я следвам. Нищо повече. Не вярвам в предначертания, но ако ми е писано да не стигна доникъде и да не срещна никого, значи така ми е писано. Имам едни мечти и вагон безполезни думи. Понякога мога да ги нареждам правилно, понякога не. И без това няма значение, защото почти никой вече не общува с думи. Отчаян съм, колко малко хора четат между редовете. Сега е модерно да like-ваш безмълвно. Или да share-ваш чужди изречения. Радвам се като малко дете, когато срещна някой, който изобщо чете… и мисли, докато го прави. А ако пък открия някой, който и се опитва да промени нещо около себе (ама да се опитва в действителност, а не само да философства по темата) мога и да полетя над земята. Сериозно… Драйфа ми се от консуматори вече – на енергия, на емоции, на време, на секс, на любов, на мечти, на доверие, на бройки, на количества… които очакват някой да им сервира живота им с бяла салфетка и позлатени прибори. Искам да си остана ценител. Лукс е, да… Тежко е… Има дни, в които не намираш смисъл да се надигнеш от леглото, защото около тебе е толкова празно, че можеш да напълниш три вселени, но просто ставаш и продължаваш да се надяваш… Защото, когато се случи… а понякога се случва, по дяволите… дори за кратко… дори за миг. Този миг е полкова пулсиращ, толкова жив, колкото никоя бездна не може да удави. И си струва всяка секунда, в която си го преследвал. Всяко усилие…  
– Не го мога това. Можеш да ме убедиш, че си струва или че си прав, но не можеш да ме убедиш, че е за мен. Не е за мен. Аз съм обикновен човек, напълно съм окей с това, което имам.  
– Човече, ти вчера ми каза, че вече не обичаш жена си. В почти прав текст. Това не ми звучи окей. Не съм я виждал усмихната от месеци, нито теб! И това ли е окей? И наистина ли си мислите, че хлапето, заради което оправдавате усилията да сте заедно не го вижда? И по-лошо… то освен, че го вижда, го приема за окей. И утре ще е част от цялата тази армия от хора, за които всичко това е окей…  
– Прекаляваш!  
– Сигурно. Животът си е твой. И жената, и детето… Но не ми казвай, че съм необикновен или луд, само защото искам хармония. Може да съм отчаян, но не и луд. И не търся съчувствие, не ми върши работа.  
– Не ти съчувствам, напротив, стискам ти палци.  
– Благодаря!  
– Просто не съм убеден, че това, че толкова дълбоко разкриваш вътрешния си свят е в твоя полза. Ще злоупотребят с теб, от това ме е страх. Колко пъти вече ти разказаха играта?  
– Колкото е трябвало. Голямо момче съм, нося си белезите. А и това не е точно вътрешния ми свят. Обикновено отражение е. Казва достатъчно, без да е всичко. За останалото трябва да поискаш да го видиш. И да можеш. Вътрешният ми свят е бил и може да е много по-красив, от това което споделям, стига да има за кого.  
– Ти разбираш ли, че половината ми колежки точат лиги след всеки твой текст.  
– Това как точно променя нещата?  
– Ами не знам как ги променя, но си уязвим. Знаят всичко за теб. Знаят как да стигнат до теб.  
– Човече, ако знаеха щяха да са стигнали. А ако около мене беше бъкано с жени, както си въобразяваш, сега нямаше да водим глупави нощни разговори с тебе в Skype.  
– Да бе, ти търсиш Единствената…  
– Как не ме е срам, нали? Не търся Единствената, а тази, която би могла да стане. Аз трябва да я направя такава 🙂  
– Те ще я сложат в Червената книга, братле. Аз твойто CV вече така или иначе съм им го пратил.  
– Махна ли IBM от него? Че да не ме сложат в Гинес по погрешка…  
– Ха-ха…  
– Сериозно. Всяка жена е Единствената, но тя сама не може да стане такава – само мъжът до нея може да я направи Единствена, а тя избира кой да е той. Всичко друго и нашите мъжки изхвърляния са ала-бала. Жената избира, кой да я избере. Само дето, понякога това с избирането не им се получава.  
– Ех, няма спасение за тебе. Ти си обречен.  
– Така е. И аз вече съм се отписал. Но ти прегърни силно жена си довечера в леглото. Не и обръщай гръб и не я пускай до сутринта. Спомни си времето, когато мечтаеше за това точно тя да е до тебе. Спомняш ли си, че веднъж ми каза как си прегръщал по цели нощи възглавницата си насън, представяйки си, че е тя? Аз си спомням, че си направихте това дете с любов. И знаеш ли колко ви личеше? Имахте прекрасна хармонична връзка. А ако аз си го спомням, значи и вие трябва да можете да си го спомните. Загубили сте се. Но любовта освен да се случва хаотично, очаква и да я поливаш. Забравили сте да се грижите за нея, но щом сте още заедно е поправимо. Трябва ви малко надежда, нищо повече… дори много по-малко отколкото на мен… и почти никаква смелост. Просто трябва да се намерите отново. Говорете си. Накарай я да говори. А ти е по-добре да помълчиш и да я изслушаш. Няма значение какво ти казва. Не разсъждавай! Не анализирай! Тя има нужда САМО да я слушаш. И я гледай в очите. Докосвай я. Ще видиш, че в един момент ще започнеш да я чувстваш отново. И тя теб. Ще започнете отново да се разбирате с поглед. Жената се чувства, братле! Няма друг начин. Всичко друго са патерици. Трябва да трептите заедно, а за това е нужно време. Това е и моят проблем. Днес всичко трябва да става бързо, няма време да се разтрептите истински, между всички останали глупости. А любовта е пътешествие, не може да е цел. Пътешествие един към друг. И бос, и гол, и с мазоли по краката, не трябва да спираш да вървиш към нея. Опитай се пак да усетиш жената до себе си. Тя е истинска. Прекрасна е! От плът и кръв. Твоята Единствена! Беше луд по нея. Това не се забравя! Носи и цветя от време на време. Купи и нещо без повод. Ако си я слушал внимателно, ще знаеш точно какво. Нищо, че е казала, че не иска. Не я слушай буквално, чувствай я… когато ти каже, че всичко е наред, то обикновено не е… не се успокоявай, а я вземи в ръце и опитай да разбереш какво има. Понякога върши работа и да не разбереш, но просто не и обръщай гръб… И си спомни, за онези другите идиоти като мен, които си имат само възглавница…  
– Разказа ми играта, знаеш ли? Стоя и рева пред компютъра тука. А не ми казваш нищо, което вече не знам.  
– Всички знаем и всички забравяме понякога. Но ти имаш какво да си спомниш. И сега си измий лицето и марш при Нея. Имаш да я правиш Единствена.  
– Ти наистина си идиот 🙂  
– Знам. Неспасяем и обречен 🙂 А сега ми се махай от Skype-а 🙂

*N.B. Някои детайли бяха леко променени за да анонимизират единия от участниците в диалога.*
### Не е бреме
URL: https://yovko.net/ne-e-breme/
Last updated: 2012-02-27T09:17:32.000Z
не е бреме

да те нося  
на ръце  
да се давя  
в очите ти  
да изгарям  
до теб  
да остаряваме  
заедно

бреме е  
да го сънувам

само
### Февруари
URL: https://yovko.net/fevruari/
Last updated: 2012-02-25T08:26:32.000Z
Замислих се за февруари… Малко след като преди две вечери, на улицата, се разделихме с [д-р Шинков](https://yovko.net/blog/6032) и всеки пое в неговата си посока. Пихме по нещо във [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) и си поговорихме за нещата от живота. Замислих се, че това беше третият ми разговор през последните два-три дни насам за оптимизъм, пътешествия, преследване на мечти… на фона на общия негативизъм наоколо.

Напоследък се опитвам да избягвам срещи с *енергийни вампири* и негативно-настроени хора. Вместо това се виждам с такива, които ме зареждат, които дори в моментите си, когато са били слаби и пренебрегнати, са възкресили себе си от пепелта си, които са запазили блясъка в очите си, топлината в докосванията… и колкото повече общувам с такива, те сякаш стават още по-истински, още по-живи. Сякаш се зареждаме взаимно.

Не успях да почувствам януари. Някак инерцията от предишната година продължи и през първия месец на новата. Но може би това ме събуди. Винаги съм считал, че инерцията е най-ужасното, зловредното и отвратително явление в природата и особено в емоционалния свят на някого. За да излезеш от нея, обаче, трябва да промениш нещо. И по-добре повече неща. Защото иначе единственото излизане от инерцията може да се получи чак, когато тя успее да убие всичката скорост, която носиш у себе си. А тогава е късно…

Пропуснах януари, но имах страхотен февруари. Вроденият ми перфекционизъм винаги ме е провокирал да се заравям твърде много в детайлите, а това понякога е достатъчна причина да пропуснеш по-важното. Понякога не разсеяният, но общият поглед върху нещо, може да ти каже далеч повече от микроскопския анализ на някакво ъгълче. Насочих перфекционизма си нагоре… извадих го от детайлите, оставих усета ми да ме води повече от обикновеното. И по отношение на посоките, които искам да последвам в личен план, и по отношение на решенията, които ми се наложи да взема за двата екипа, които в момента водя, и в емоционалния си свят.

И вместо да се сгромолясат, както параноично би допуснало предишното ми Аз, някои неща започнаха да се подреждат. Може би не всички, може би не бързо или веднага… но някак започнаха да влизат в хармония, която със сигурност има нужда от време да порасне и разцъфне, но присъствието и се усеща. А хармонията е това лекарство, което винаги съм противопоставял на инфекцията на инерцията. Хармонията е това, което винаги търся и пазя, понеже единствено наличието и може да ме накара да се усещам безсмъртен.

Замислих се, че скоро февруари ще е минало, както и една шеста от годината, но тя вече има достатъчно смисъл за мен. Дори изпълних [блог-обещанията си за месеца](https://yovko.net/blog/7741), както никога. Даже това, което бе зависимо от появата на друг сайт, който още се бави. И че ще го запомня… този февруари… Заради цялата поредица невероятни неща, заради запознанствата с няколко нови и прекрасни хора, а едно от тези познанства ще остане завинаги много дълбоко в мен, защото е най-зареждащото нещо, случвало ми се от години.

Дали защото се заинатих да повярвам в положителната енергия наоколо и хората, които я носят, дали защото… просто нещо се случи… дали успях най-накрая да реставрирам себе си, да изхвърля отломките от миналото зад гърба си, и да им залостя вратата. Дали заради всичко взето заедно, но… във въздуха се носи нещо различно и специално. Има аромат на импулс и дъх на свежест, но и вкуса на отлежало вино… излъчва топлина – истинска и земна. Като докосване… до част от себе си…
### Цял час повече
URL: https://yovko.net/tsyal-chas-poveche/
Last updated: 2012-02-24T09:15:57.000Z
безсънието  
ражда стихове  
или призраци

но

ако ти започнеш  
да ставаш  
половин час  
по-рано,  
а той  
да си ляга  
половин час  
по-късно

ще имате  
цял час  
повече  
заедно
### Среднощни
URL: https://yovko.net/srednoshhni/
Last updated: 2012-02-23T01:03:42.000Z
Уговаряме се с таткото на току-що новородено бебе да снимам хлапето на абитуриентския му бал… след 18 години…

М: и уговорката за абитуриентския бал е валидна 😉 just FYI 🙂  
Й: 🙂 дано да не сме куцукащи старци до абитуриентския бал на Симона 🙂  
Й: то аз де… ти си по-млад 🙂  
Й: пич, аз ще съм на 55!! отивам да си лягам!!  
М: 😀  
М: пич, ами аз на колко ще съм след 18???  
М: 54!!!  
М: леле!  
М: отивам и аз да си лягам!
### Има дни
URL: https://yovko.net/ima-dni/
Last updated: 2012-02-22T00:01:56.000Z
За по-малко от две седмици разкарах и двата си комплекта студийно оборудване, което събирах с години. Няколко души ме попитаха дали не боли. Всъщност никак. Съвсем сериозно. Чувствам се страхотно (макар за това да си мисля, че имам съвсем друга причина), сякаш съм свалил воденичен камък от шията си, виждайки как пространството около мен започва да диша. В гардероба си имам само дрехи и въздух. В малкия ми апартамент, сега е далеч по-уютно. Може да е дори само заради представата за уют, но и това е нещо. Вече съм истински [strobist](http://strobist.com/?ref=yovko.net), което напълно ми стига за моето снимане. Сега на ход са фотоапаратите – и да – напълно допускам да се разделя и с Nikon-ската си система, но едва след като реша с какво ще я заменя. Иначе вече водя списък от желаещи за нея 🙂

Пролетта още не е дошла за да е повод за сезонно почистване, но отделих две половинки дни, през които подредих внимателно дома си, изхвърлих купища стари списания, безполезни вещи и други всевъзможни неща, с които се бях затрупал. Напълних цели два големи чувала (добре де, вторият не беше пълен). В последните няколко дни отново спортувам активно и този път, дори – изненадващо за мен самия – ежедневно. Имам нужда да обновя изцяло гардероба си, защото много от нещата ми са с поне номер или два по-големи от нужното и вече наистина няма никакъв шанс да ги нося. А това ще отвори още пространство наоколо.

Всъщност пиша глупости… говоря за вещи, но истината е, че става въпрос за усещания… за състояния. Има дни, които те променят. Един разговор, чаша чай, споделена мечта… и вече нищо не е същото. Излизаш навън и откриваш, че дишаш… но не по инерция, а сякаш вкусваш от въздуха. Усещаш и виждаш. Отново. Си. Жив.
### Професионалните самотници
URL: https://yovko.net/profesionalnite-samotnitsi/
Last updated: 2012-02-21T09:00:39.000Z
казват,  
че се разболяваш,  
когато търсиш внимание

професионалните  
самотници  
не се разболяват,  
и не настиват,  
защото  
няма кой  
да разтрие гърба им

две години  
не бях боледувал
### SimpleStudio урок: Levels & curves
URL: https://yovko.net/simplestudio-levels-curves/
Last updated: 2026-09-13T06:52:01.000Z
_No content available._
### Искам
URL: https://yovko.net/iskam/
Last updated: 2012-02-19T18:19:48.000Z
Искам да ти покажа Виена. Онази, моята Виена, която не успях да споделя с никой, защото тогава вървях сам из уличките и нощем, любувайки се на града и светлините му. Внимавах само да не пропусна последното влакче до Баден, но се чувствах толкова добре, че бих останал да се разхождам през цялата нощ и да пренощувам в някой парк. Тогава някъде осъзнах, че още не съм те срещнал. И не скитах из града за да те намеря – сякаш знаех, че ще търся дълго – а защото исках някой ден да ти покажа тези ъгълчета, в които се взирах да открия тази част от мен, която да ми върне желанието да продължа. Виена ме рестартира. Виена ме събуди и ме накара да отърся грива, да реша че има смисъл от нов опит.

Искам да ти покажа тази Виена, където си обещах да те доведа, когато те намеря. На онова място, където забравих да дишам.

И с риск да пропуснем някоя нощ, да скитаме из улиците на града, докато чуем всички звуци, докато се загубим няколко пъти и все така случайно се озовем на познати места, докато градът не започне да утихва и да ни се усмихва иззад ъгъла. Виена може да се усмихва, просто го прави много рядко… Само, когато има защо…

Искам да ти покажа Барселона – градът, в който почувствах, че сякаш съм роден. Да преоткрием заедно тази Барселона, която пропуснах напълно, защото те нямаше. Искам да вървим по алеите с палми и улични художници и да си говорим тихичко. Или да си мълчим тихичко. Да не бързаме за никъде, да сме изключили телефоните си. Нарочно. За да сме толкова заедно, колкото е възможно. Ще платя на някой от художниците да те нарисува. Не – не е същото като моите снимки. Ще внимавам как го прави, как редува щрихите, за да те пресъздаде върху платното, за да мога после аз да те рисувам с докосвания. Да се будим заедно от слънцето, което влиза през открехнатия прозорец на хотелската ни стая и да пропускаме закуската, защото сме заспали едва призори под упорития шум на вълните.

Искам да открием Париж – градът, който отдавна пропускам нарочно, защото не искам да го виждам без теб. Не вярвам, че там се ходи сам. Не вярвам в легендите. Вярвам, че само с теб ще бъде както трябва – и вкусът на виното и този на франзелите на закуска, намазани с меко сирене и натрошени орехи. Също и вкусът на… устните ти. Искам поне един ден да завали докато сме навън, но въпреки това да продължим да се разхождаме под дъжда и да ни намокри толкова, че да се върнем в хотела подгизнали до кости и жадни за нашата заедност.

Или може би предпочитам Антиб, или Сплит, където да си наемем Vespa и да скитаме наоколо… и докато вятърът вее косите ти, аз да слушам какво се опитваш да ми кажеш в ухото… и да няма значение дали те чувам, защото ще го зная, усещам и чувствам предварително…

Искам да ти покажа себе си…
### По-малко
URL: https://yovko.net/po-malko/
Last updated: 2012-02-18T10:00:00.000Z
преди време

обичам те,  
казах  
без думи

аз не,  
каза тя  
с много думи

следващия път  
аз още  
повече ще мълча,  
тя още  
повече ще говори

но ще си кажем по-малко
### Sensual
URL: https://yovko.net/sensual/
Last updated: 2012-02-17T08:30:15.000Z
Сексът е онова усещане – за докосване, за отдаденост, за общуване. Докосване до тялото на другия, до сетивата му, до душевността му – понякога само с поглед или вдишване. Ако обичаш някого, обичаш докосването му – тялото ти харесва топлината на допира, обичаш да се оставяш на емоционалната буря на сетивата си, обичаш да се разтвориш в нощта като малка капка в море от докосвания. Обичаш и безсъзнателното усещане за съществуване като частица от другия.

Сексът е общуване… Онова безсловесно общуване, което казва това, което думите не смогват. Неизреченото притежание, неизречената свобода, неизречения екстаз или есенция на любов, която може да бъде прочетена само в очите или трепета на телата. Общуване, което единствено ти дава усещането за завършеност. Онзи монолог, който е по-силен и от клетвата за отдаденост.

Защото сексът е отдаденост. Онази абсолютната, в която не запазваш нищичко за себе си – в която без страх се подаряваш. Това е най-съвършената голота, която те превръща в съблечена душевност. Дрехите нямат значение – нито дори абсолютно голото ти тяло – ако не отвориш себе си – ако не се подариш без остатък. Едва тогава, когато голотата се разтвори в отдаденост, тялото е красива извивка на музиката от сърцето ти…

Сексът е доверие, когато е еманация на любовта, лунна целувка сред морската пяна, флирт и закачка. Сексът е лудостта, която ни кара да се усещаме истински живи. Сексът е онази магия на плажа в късната лятна нощ, когато луната блестеше в очите ти, а морето слушаше влажните ти стонове. Когато след това, нежно с любов да те занесох на ръце до стаята ни. Сексът е в палачинките и капучиното сутрин, в усмивките, в закачливите погледи, в шеговитото гъделичкане или просто в една задъхваща целувка. Сексът е в очите ми, с които ти се любувам, сексът е в пясъка по дупето ти на плажа, в боцкането на тревичките в планината… Сексът е навсякъде, когато с него за ръка е любовта.

Септември 2003  
София
### Господ не разбира нищо
URL: https://yovko.net/gospod-ne-razbira-nishho/
Last updated: 2012-02-15T09:00:40.000Z
Веднъж,  
когато повече вярвах  
в Господ,  
гледах задника на едно момиче.  
И си казах:  
„Господи, искам я!  
Да бъде моя!“

И беше моя.

Не бе за мен.  
И аз за нея.

После пак го казвах.  
Гледах в очите им.  
Бяхме един за друг.  
Много повече.  
Но… нищо…

От тогава  
не вярвам!

Господ  
не разбира нищо  
от жени.

И от задници.
### Фотоминимализъм
URL: https://yovko.net/photominimalism/
Last updated: 2026-09-13T18:10:22.000Z
От няколко дни изненадвам хората с разсъжденията си, че възнамерявам да разпродам един гардероб със студийна и професионална фототехника, включително и повечето си апарати, и да се превърна в любител, какъвто винаги съм бил. И не просто възнамерявам, а дори вече започнах.

Фотографията е моя голяма страст и като всеки любител, който винаги иска още и още… техника, осветление, аксесоари… и аз доскоро не правех изключение. Често профитата са много по-прагматични, защото за тях това е инвестиция и ако нямат ясен бизнес-план как ще си я възвърнат, обикновено не залитат толкова, колкото един любител би могъл. В същия момент считам, че фотографската индустрия в началото на цифровата ера изключително много злоупотреби с потребителите си. И продължава да го прави. В момента телефоните достигнаха способностите на сапунерките, което е възможно най-грозния пример, колко изкривен и почти безполезен е този сегмент… в името на финансовите обороти и темповете на растеж на пазарите, индустрията манипулираше и манипулира най-безочливо клиентите си – с мегапиксели, мегазумове, математика, технически безмислици, процесори и т.н. – забравяйки много често напълно фотографията. С ръка на сърцето си признавам, че не се досещам за бранд, който да посоча като приятно изключение. Може би освен Leica М, просто няма такъв, но там пък имам други коментари, с които не искам да разводнявам темата.

Най-пренебрегнати и заблуждавани бяха любителите, особено запалените. Докато те плачеха за качествено изображение, индустрията ги залъгваше с мегапиксели, докато те искаха компактни системи, индустрията ги замеряше с грамадни грозилища. И така продаваше и от двете – компактни недъгави апаратчета и големи и неудобни профитела с гигантски и неудобни за носене обективи. И любителите купувахме и от двете… с едното получаваш качество, а с другото удобство, но никога и двете. Всъщност любителският сегмент беше насилен да стане профи и е неразорана нива и до днес…

Добрата новина през последните няколко месеца докъм година и нещо са два бранда – Fuji и Olympus, които – редно е да се признае – притиснати от обстоятелствата, може би… напипаха правилния път за баланс между гъвкавост (сменяема оптика), качество (вече все по-читави сензори) и ергономия (компактни и удобни тела). Откъм цена още има какво да се желае, но при положение, че нямат конкуренция, цените едва ли ще слизат бързо надолу. Нещо повече, последните модели [X100, X-Pro1](http://fujifilm-x.com/?ref=yovko.net) и [OM-D](http://olympusomd.com/bg-BG/?ref=yovko.net) са и едно приятно завърщане към миналото – не само като дизайн, а по-скоро към концепцията, че като махнем всичките алабализми, фотографията се свежда до три простички неща – бленда, скорост на затвора и фокус (окей, нека и ISO-то да сложим в цифровата ера)… и най-логичното нещо на света е те да са основните контроли на апарата, да си имат врътчици и да са на видимо и удобно място, а не забутани в 17-та страница, на осма папка, на не знам кое си компютърно меню на дисплея.

Съжалявам, но колкото и да ми се сърди някой, няма да спомена тук нито Sony, нито Samsung, нито никой друг, който не си е взел изпита по ергономия в училището по дизайн. Няма да спомена дори класиците Nikon, Canon и Pentax, защото те са най-виновни за злоупотребите в любителския сегмент и за състоянието му в момента.

Още, когато видях [X100](http://www.finepix-x100.com/?ref=yovko.net), далеч преди въобще да съществува (Fuji го анонсираха още на фаза идея и концепция) вече ми го бяха „продали“. Това е като влюбването. В началото не знаеш точно защо, може и изобщо да няма разумна причина, и тя дори не ти трябва, но… именно това ми припомни, че фотографията е усещане… харесване… и дори обичане…

Сигурно можеш да обичаш и сапунерката си или големия грозен DSLR, но аз така и не успях. Харесвам си апаратите, но само толкова. Колкото и съвършена и прекрасна да е една машина, тя си остава машина, която за фотопрофесионалист има значение колко е тежка, здрава, мощна, устойчива, но… за мен… любителя е по-важно да я… обичам. Да ми харесва, да я използвам и водя навсякъде със себе си, без да ме питат „хей, ти дори на вечеря у нас идваш с две раници техника“. Когато моето x100 се наложи да отиде на ремонт до UK (заради производствен недъг) бях две седмици като болен. Имам купчина други апарати, но почти не снимах с тях, докато Fuji-то не се върна обратно.

Има и още нещо… Фотографията за мен освен голяма страст е и съдба. Тя ме раздели с няколко души, на които държах. Заради неразбиране, ревност, дребнавост, изопачаване на действителността, себелюбие, егоизъм… и в двете посоки… Приех това, защото… обратното би означавало жертва… жертва с нещо вътре дълбоко в мен, което би поставило под съмнение базиса… това, което съм… А такива жертви не се правят. Такива жертви не бива дори да се искат. В един момент, обаче разбираш, че част от проблема е в теб… и ако можеш да жертваш лесно неща, които се оказва, че си нямал, някой ден може да се наложи да жертваш всичко, а това не си струва… не и заради фотография, не и дори заради част от базиса ти, ако това поставя под въпрос основите на всичко останало.

Затова искам да мога да побера цялата си фотомания в една малка чанта или едно шкафче или рафтче. Да снимам само това, което ми доставя радост – улицата, приятелите ми и емоциите наоколо. Искам да се разделя с един гардероб техника, която чисто емоционално ми тежи твърде много. Това е последното, което трябва да изхвърля, за да мога да изплувам на повърхността и да поема истински въздух, без байпасове, кислородни бутилки и всякакви други патерици. Искам да се разделя с фотографията-бреме, за да мога да (пре)открия фотографията-удоволствие. Извинявам се на всички [кандидат-модели](https://yovko.net/models), с които не можахме да снимаме.

След няколко седмици, по ирония на съдбата ще е първото ми фотографско представяне в специализирано печатно издание. Дано пък и да не е последното, но със сигурност следващото ще е с още по-малко претенция, с колкото мога по-минималистична, но затова пък силно фотографска техника. Искам да обезсмисля техниката за сметка на усещанията. Искам да снимам емоции, а те не се измерват в цифри и детайли… измерват се в красиви мигове, задъхвания или… спирания на дъха пред онази магия Животът.
### Денят не си личи по заранта
URL: https://yovko.net/denyat-ne-si-lichi-po-zaranta/
Last updated: 2012-02-11T21:55:12.000Z
Събудих се с главоболие и хрема, каквато не съм имал от години. И първата ми мисъл през главата бе… „Добре де, точно днес ли!“. Посегнах към единия телефон, който беше по-наблизо и на дисплея му изгря, че навън е минус 10 градуса…

Взех си горещ душ и си сготвих цяла тенджера чай. Малко ми просветна, но водопадът от носа ми не искаше да престане. Открих, че в домашната аптечка нямам нищо, което да може да спаси някак нещата. Освен ментолов спирт, а ментолът уж трябва да работи при хрема, само дето точно във вид на спирт едва ли е най-подходящ. Така или иначе реших, че нямам избор и натопих в спирта две памучета, които пъхнах в ноздрите си. Не е приятно, за четене, знам… на живо е още по-гадно, но сработи.

И започнах да разсъждавам дали да забравя за протеста, да отменя една среща следобеда и да пазя леглото или да изляза навън пък каквото ще да става. И докато се чудех, ефектът на ментола премина и положението отново стана… плачевно. Явно трябваше да отида поне до аптеката. И в този момент си казах, че ако отида до аптеката, съм отишъл и на протеста. И така, облякох се малко по-топло от обикновено, оставих колата пред Интерпред, взех метрото до Стадиона и още в метрото видях доста млади хора, които можеха да отиват само към НДК. И бях прав, почти с една трета от пътниците в моя курс на метрото продължихме пеша до НДК. От студа, или от нещо друго, но хремата ми спря и така и не потърсих аптека.

А около пилоните вече се беше събрало внушително множество от хора, предимно млади, но имаше от всички възрасти. Въпреки студа, настроението беше чудесно, а малко по-късно се намерихме и с обичаните заподозрени (разбирайте „нагли блогъри“ и „адвокати на мафията“). Шествието тръгна с обичайното леко закъснение, но почти по график. Организацията беше перфектна и аз поне лично не видях нито един политик. Минахме шумно, но кротко по Витошка ([Пейо съвсем вярно е отбелязал, че цялата Витошка беше пълна с хора – от НДК до ЦУМ](http://blog.peio.org/?p=7660&ref=yovko.net)), после завихме към Министерски съвет и Президентството и по жълтите павета до Парламента. Нямам идея колко точно бяхме всички, но това според мен е най-многобройният протест по която и да е тема, в последните десетина и повече години. Вървяхме заедно с [Нели Огнянова](http://nellyo.wordpress.com/?ref=yovko.net) през целия път от НДК до Парламента и се радвахме на всичките младежи наоколо и на веселите плакати. (Всички кадри са директно от сапунерката ми, да не каже някой, че не употребявам сапунерки!)

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1256.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1267.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1269.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1270.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1271.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1284.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1292.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1296.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

!\[Sofia Anti-ACTA day\](https://yovko.net/content/images/2012/02/DSCF1298.jpg "Sofia Anti-ACTA day")

Fujifilm Finepix F80 EXR | OOC JPG

И две клипчета, които казват повече, отколкото всеки друг видеорепортаж от официалните медии: 

По този повод…

`[hate mode on]`

Изгледах новините в 19:00 по Нова и bTV (по изключение), като преди и след това си измих ръцете със силен дезинфектант. Мижави репортажчета, с подбрани внимателно кадри, да не би случайно да се осъзнае от някой мащабността на протеста. А да… и сбутани след новините за цената на парното и как студа повишавал риска от инсулти и инфаркти. wtf?

Хора, изключете си телевизорите! Нямате нужда от тях! Вижте горното, от непознат за мен участник \[бележка: Оказа се [Селин](http://nookofselene.wordpress.com/?ref=yovko.net)\] – lo-fi, но от гледната точка на страничния наблюдател, и после от мястото на събитието, с атмосферата на събитието… като по учебник по журналистика…

И в този ред на мисли, само някой телевизионен журналист, особено от „любимите“ ми bTV, Nova, TV7 и прочие… да е посмял да ми звънне по телефона за интервю или участие. Досега отказвах учтиво!… Ако ви интересува моето мнение, то е тук, на този сайт. Това е моята медия – и нямам никакво желание да добавям стойност към вашите. Ясно е защо, нали? И защото изобщо сте допуснали съществуването на „този“ тип „журналистика“! И съкровено ви желая съвсем скоро Google TV и Apple TV да ви видят сметката!

`[hate mode off]`

След протеста чак се сетих да си потърся капки за нос, беше време за обяд и минах през едно любимо местенце, докато дойде време за следобедната ми уговорка за кафе. И докато хапвах си мислех, че никога не съм и предполагал, че толкова хора ще излязат на минус 7-8 градуса да защитават не заплатите или личните си интереси, а Интернет и възможността да бъде такъв, какъвто го познаваме – свободен. Замислих се и за друго – нямаше обичайните политически опити да бъде яхната вълната – те може и да последват, но… фактът, че не видях политици, от една страна е радостен, а от друга, може би, означава, че политическата ни класа или дори световната политическа система, вече е толкова offline, че може би живеем във време на преход, такова, каквото би довело не просто подмяната и, но и нови по-online правила, концепции и… дай боже… лидери… Днешните ни политически лидери просто не биха били адекватни на културата и мирогледа на този протест. Като два пласта без допирни точки.

А денят ми, денят ми приключва страхотно с още един горещ душ и този пост, като следобедът мина почти неусетно в компанията на толкова лъчезарен човек, че ми е трудно да си спомня откога не съм срещал някой, който излъчва толкова позитивна енергия. И изобщо не съжалявам, че не реших да остана да се лекувам вкъщи. Щях да пропусна много приятни емоции на куп, и дори ако утре се окажа по-болен от днес, поне ще знам, че си е струвало.
### Fight for the future
URL: https://yovko.net/fight-for-the-future/
Last updated: 2012-02-10T09:17:58.000Z
[Утре ще има протест срещу ACTA](https://www.facebook.com/events/246513398758312/). Болен съм, но мисля да се завлека. Без маска. Или ще я сложа на тила си.

За да си гарантираме свободната комуникация, свободния обмен на знания и човешките права. Това струва далеч повече от всеки друг частен интерес, от остарялата и неморална система за авторски права, от всички корпоративни амбиции. И усилията против ACTA всъщност трябва да продължат, докато бъде невъзможно да се случи следващ опит, както и да се нарича той. [TPP само чака да попълни пропуските в ACTA](http://arstechnica.com/tech-policy/news/2011/03/son-of-acta-meet-the-next-secret-copyright-treaty.ars?ref=yovko.net). А това може да бъде възможно само след революция в съзнанията ни, която да задраска веднъж завинаги възможността някой да приватизира знания, да ограничава споделянето на информация, а съществуващото патентно законодателство и това за интелектуалната собственост да бъдат изхърлени на бунището на историята, където им е мястото.

И защото не е важно какво точно пише в последната редакция на ACTA. Да не се заблуждаваме, че е проява на някакъв разум. Ако битката против ACTA бъде загубена, след това може да последва всичко. И ако бъде спечелена също. Но ACTA е най-лошото нещо, което можем да причиним на Мрежата и себе си, и най-голямата заплаха пред Интернет досега.

Протестите в по-големите български градове утре са част от световен ден на протести против ACTA:

Сборният пункт за София е НДК (пилоните) от 11:00 ч.
### Оближи ме
URL: https://yovko.net/oblizhi-me/
Last updated: 2012-02-09T17:15:36.000Z
„оближи ме цялата“,  
каза,  
докато разтваряше бедрата си  
пред мен,  
а медът се разтичаше  
бавно  
по гърдите  
и коремчето,  
надолу  
към извора  
на живота

и аз се гмурнах…

„не викай линейка“,  
казах,  
когато свършихме

алергичен съм към мед

и без това  
удавниците умират  
от задушаване
### Пробуждане
URL: https://yovko.net/probuzhdane/
Last updated: 2018-05-29T16:51:31.000Z
Забравил бях…

Усещането е толкова силно, че сякаш продължавам да сънувам. А се събудих със сигурност, макар и само след 3-4 часа сън. Още щом отворих очи, знаех, че няма начин пак да заспя.

Заслушах се, но не чух нищо. Излязох от стаята. Тихо влязох в банята и се опитах да си измия зъбите без да вдигам никакъв шум.

Тя спеше свита на кравайче и реших, че трябва да и е студено. Внимателно я завих с още едно одеало и на пръсти се върнах в леглото си. Едва наближаваше 7 – беше адски рано да я будя.

Облякох се, а iPad-ът ми правеше компания през следващите два часа, преди да чуя шумолене и раздвижване в другата стая. Поколебах се малко, но почувствах, че трябва да стана и да отида при нея.

Заварих я меланхолично загледана през прозореца. Вън валеше сняг, тя беше облечена в бяло, а насрещната светлина рисуваше сияние около нея. Сякаш имах ангел на гости.  
– Събуди ли се? – промълвих възможно най-тихо за да не разваля магията.  
– Да. Извинявай… – обърна се тя и ми се усмихна с онази усмивка, която бих искал да е пред мен непрекъснато, но винаги свеждам поглед, когато я зърна. Странно е. Пораснах. Остарях. И не свикнах. Понякога чакаш отчаяно и безнадеждно с дни и седмици да видиш такава усмивка, а когато я получиш, все не успяваш да и се любуваш напълно…  
Тя колебливо продължи:  
– Аз почти нищо не си спомням…  
– Няма какво да си спомняш. Добре ли спа?  
– Да. Много добре.  
– Искаш ли кафе?  
– Мда… – с полупрозявка ми отговори тя и се премести до масата. Направи го толкова плавно и грациозно, сякаш не ходеше по земята. А аз, опитвайки се да мобилизирам всички мозъчни клетки да се стремят да формират смислени изречения, започнах да преразказвам края на купона:  
– Ами Соня хакна ситуацията. Останахте само тя и ти, но бяхте толкова пияни и двете, че трябваше или да ви закарам лично или да спите тук. Но ти междувременно напълно предаде фронта. И след протяжен половинчасов диалог, в който ти участваше с неясно мънкане, решихме да спите двечките на дивана до сутринта. Имаше известен проблем да те убедим да оставиш стола в полза на дивана и точно щях да те нося, когато ти скочи и се премести. Тогава ви оставих, но я чувах, че тя потропа известно време из стаята и по едно време дойде при мен облечена с чанта, палто и обувки и каза, че иска да се прибира. Беше три и половина. И нямаше как да споря и да я спра…  
– Олеле.  
– Като я познавам е тръгнала с колата и… казах и да пусне SMS като се прибере, но няма нищо от нея. Дано всичко да е наред.

...

Изхвърлих първото кафе, защото машината не беше работила от предния уикенд и пуснах ново.

- Късо? Дълго?
- Дълго.
- Искаш ли мляко?
- Да.

Направих кафе и на себе си и седнах срещу нея. Снощи беше абсолютната мацка, а сега продължаваше да ми прилича на сънливо ангелче. Имаше малко поразмазан грим, с който беше спала, но при все това изглеждаше безумно красива. Можех да я съзерцавам с часове, дни и седмици без да се наситя. Не знам дали го чувстваше с женската си интуиция, понеже не показвах нищо повече от любезна загриженост към нея. Или поне така си мислех.  
Усетих, че нещо не е наред...

- Искаш ли още нещо? Някаква закуска?
- Не. Но захар...

Винаги забравям да предложа захар. Понеже аз не ползвам и все не мога да свикна, че е част от стандартните опции.

- Извинявай. Кафява или бяла?
- Кафява, ако има.

Заговорихме за обичайните ежедневни глупости, а всъщност я гледах и си повтарях как съм забравил какво е да се събудиш сутрин и да почувстваш това толкова силно екзистенциално присъствие на чистата истинска женственост. Зареждащо, наелектризиращо, събуждащо те за живот. Тя беше 100% pure woman. Попивах жадно обаянието, което пръскаше наоколо. И сякаш можех да вкуся дъха и. Всичките ми сетива се бяха отворили към нейното същество. Нямах нужда от кафе. Дори от вода или въздух. Можех да спра да дишам напълно.  
Бях забравил това. Бях забравил, че има смисъл. Че има значение да си жив заради това.  
Забравил бях... всичко...

...

А тази усмивка, която все не можех да понеса до край, ме връщаше към живота… и към мен…

Не я докоснах.
### Наздраве за края на света
URL: https://yovko.net/nazdrave-za-kraya-na-sveta/
Last updated: 2012-02-07T22:15:19.000Z
Добре де, добре! Заклевам се, че през февруари ще изпълня няколко свои обещания дадени отдавна, които отлагам… не нарочно. Просто не им е дошло времето. Но понеже все така не мога да отказвам на приятели…

Обещавам нов нещо-като-разказ. Тези дни… От моята запазена марка. Неказващ нищо повече от това, което трябва да бъде премълчано и премълчаващ всичко останало, което трябва да бъде изречено.

Обещавам най-накрая да започна да пускам видеоуроци как се прави базов post-рrocessing на цифрова снимка, така че да не изглежда толкова скучна (както излиза по подразбиране от повечето фотоапарати). [Комитата](http://komitata.blogspot.com/?ref=yovko.net) сигурно вече ме е вписал в графата на тотално несериозните…

Обещавам да извадя от архивите си поне един текст от миналото. От [онези, които никой не знае, че са мои](https://yovko.net/blog/7176). Или поне аз така си мисля. Интересно ми е откъде това любопитство? Или, явно остарявам, и преди съм бил по-интерeсен 😉 Ще го направя на 13-ти февруари. Понеже текстът е за любовта и ще е твърде банално да го пусна на 14-ти. А и на 14-ти възнамерявам да мълча! 🙂

Вече обещах и текст за един друг сайт, на мое много близко същество, което има амбицията да съчетава (пречупени през очарователната женска гледна точка) двете най-важни за всеки мъж теми – храната и секса. Или секса и храната… все не мога да преценя кое е първото, в крайна сметка от глада зависи, но ако някой може да пише за вкусна еротика или еротични вкусотии, това е тя. Една от жените, чието мимолетно присъствие в живота ми остави след себе си непоправими празнини и в сексуален и в кулинарен контекст… Шегувам се! С нея сме страхотни приятели и тя адски много ми липсва, някъде там на другия край на света… И заради нея ще изровя от пепелта на миналото още един текст, написан точно преди началото на този блог, като подарък за началото на нейния…

Какво друго да обещая?… Разказ, секс, любов и видео… Мисля, че стига толкова… Наздраве за края на света! (Вие какво? Да не си помислихте, че имам някаква друга разумна причина да обещавам горното?)

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC2849.jpg "Шампанско в пустинята на Дубай")

Nikon D200 | AF Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @24mm @f/3.2
### Защо Google иска да е Facebook
URL: https://yovko.net/zashho-google-iska-da-e-facebook/
Last updated: 2012-02-05T21:13:26.000Z
Защо ли Google са готови да си счупят дори търсачката, само и само да се сдобият с работеща „социалка“? Ами например, ето защо:

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/facebook.png "facebook")

Там в числото срещу Search engines е Google (с пренебрежимо малко присъствие на други). Google Reader го няма никакъв, понеже това не е ден, в който имам нов пост, а и той вече не е това, което беше, понеже те сами си го счупиха.

И ако картинката е такава с моя смешен блог, как ли изглежда съотношението социалки vs. търсачки при големи online-проекти на английски език и в световен мащаб? И дали маркетолозите отчитат факта, че социалките прекспонират моментния пик, но от гледна точка на полезност и възможност да изровиш нещо от преди СЕГА, не са най-удобното нещо на света? Така или иначе, Facebook, като трафик-генератор, напоследък явно е фактор…
### Със себе си
URL: https://yovko.net/ss-sebe-si/
Last updated: 2012-02-02T09:00:46.000Z
Обичам,  
когато  
батерията на телефона ми  
свършва.

По пътя  
до зарядното  
съм  
истински  
със себе си.
### После
URL: https://yovko.net/posle/
Last updated: 2012-02-01T09:00:35.000Z
Не готвя,  
когато трябва  
да го правя  
за себе си  
само.

Днес готвих.  
За първи път  
от година  
насам.

За себе си.

Обичам да готвя.  
Не обичам да мия  
чиниите…

После.
### Стига вече с глупостите
URL: https://yovko.net/stiga-veche-s-glupostite/
Last updated: 2012-01-31T23:17:16.000Z
Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така:

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/cyberspace.jpg "grex.cyberspace.org")

Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година [grex.cyberspace.org](http://grex.cyberspace.org/grex.xhtml?ref=yovko.net) навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време [sdf.lonestar.org](http://sdf.lonestar.org/?ref=yovko.net) бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората **споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя**… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) [archie](http://en.wikipedia.org/wiki/Archie%5Fsearch%5Fengine?ref=yovko.net) или [gopher](http://en.wikipedia.org/wiki/Gopher%5F%28protocol%29?ref=yovko.net), или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)

После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг…

Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото **никой от тях не мисли, че е направил нещо велико**. И вероятно всеки поотделно не е. Но **Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството**! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!!

И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение!

Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни лайна. И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях!

Просто защото **в Интернет всичко се случва твърде бързо** и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен.

Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното!

Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават [Napster](http://en.wikipedia.org/wiki/Napster?ref=yovko.net), [P2P](http://en.wikipedia.org/wiki/Peer-to-peer?ref=yovko.net), [BitTorrent](http://en.wikipedia.org/wiki/BitTorrent%5F%28protocol%29?ref=yovko.net), [Tor](http://en.wikipedia.org/wiki/Tor%5F%28anonymity%5Fnetwork%29?ref=yovko.net)… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар [FTP](http://en.wikipedia.org/wiki/File%5FTransfer%5FProtocol?ref=yovko.net) и до днес не върши работа, но всъщност **натискът и съпротивата родиха BitTorrent**. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?…

И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко:  
– Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век.  
– Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it!  
– Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме!  
– Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги!  
– Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо?

И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!)

P.S. [Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет!](http://www.avaaz.org/en/eu%5Fsave%5Fthe%5Finternet/?ref=yovko.net)  
P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети [това](http://blog.peio.org/?p=7611&ref=yovko.net), [това](http://asktisho.wordpress.com/2012/01/31/stop-acta/?ref=yovko.net), [това](http://blog.peio.org/?p=7622&ref=yovko.net) и [това](http://delibertate.info/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/acta-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5/?ref=yovko.net).
### Фотоуикенд в Κερκινη (3)
URL: https://yovko.net/fotouikend-v-3/
Last updated: 2012-01-30T08:45:25.000Z
Съжалявам, но вероятно ще разочаровам тези, които очакват третата част на повествованието, понеже тя няма да съдържа нито снимки, нито завършека на историята.

Не искам да го напиша. Иска ми се да вярвам, че отново скоро пак ще се върна край езерото Керкини. Рядко попадам на места, които ме зареждат позитивно, още по-рядко това са някакви затънтени природни забележителности. Съжалявам, дете на синтетични времена съм. Но там, на това място, намерих нещо. Не знам точно какво, но прилича на надежда. И почувствах много силно нещо, което не ми е непознато, но много рядко чувствата могат да рисуват толкова реални образи в действителността, още по-малко, когато това е усещане за липса…

Застигнаха ме няколко реплики – случайно и хаотично – пак там през тези два-три дни. Звучаха като послания и отговори, а може би бяха „верните“ въпроси… Защото за да разбереш или постигнеш нещо, обикновено наистина има поне един очевиден начин, и вероятно няколко невидими back doors… и понякога може би трябва да потърсиш не толкова очевиден път до него…

Попаднах за малко, по погрешка, в хотелска стая с камина, люлеещ се стол, вино, прозорци и легло от истинско дърво и каменен под… като в замък от някоя приказка… И преглъщам един абзац, който не бива да пиша, защото… може би ще го направя друг път. Не тук и сега е моментът. Иначе… бих искал да го напиша…

Намерих едно чудесно място, което много ми хареса и май заобичах. Срещнах интересни хора. Вероятно намерих още частичка от свое загубено аз. Понеже, в крайна сметка, „друг“ човек няма и винаги се срещаш със себе си.

А продължението винаги следва…
### Прашинки тишина
URL: https://yovko.net/prashinki-tishina/
Last updated: 2020-12-27T12:17:25.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2012/01/20120128-1904531.jpg)
### Зимна приказка
URL: https://yovko.net/zimna-prikazka/
Last updated: 2020-12-27T12:17:32.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2012/01/20120127-010306.jpg)
### Фотоуикенд в Κερκινη (2)
URL: https://yovko.net/fotouikend-v-2/
Last updated: 2020-12-27T12:17:41.000Z
На следващата сутрин Майк вече беше завзел компютъра на рецепционистката. И понеже предната вечер спорихме, че по подразбиране в хотелите в повечето държави в Европа на закуска сервират филтър-кафе, а той твърдеше, че по-вероятно е да ти предложат еспресо, получих именно еспресо с малко студено мляко, както го поисках, след като той през рамо обясни нещо на гръцки на девойката, която се грижеше за закуската. Винаги ми е било забавно, колко много си общуват гърците. Ние българите сме някак делови – късо еспресо със студено мляко… и толкова… А Майк и момичето размениха поне по три дълги реплики по темата на неразбираемия за мен гръцки, след което последва въпрос дали млякото да е прясно или кондензирано… Разбира се, че прясно…

Около езерото Керкини не само е най-голямата популация на биволи в Гърция, а нещо повече – като например 85% от всичките биволи в държавата. Съответно наоколо биволското, приготвено по всевъзможни начини, се предлага навсякъде. Млякото за кафето също беше биволско, както и киселото мляко от закуската. За месо се жертват само мъжките биволи, понеже за всяко женско животно ЕС плаща на фермера, който го отглежда някаква годишна сума за да не го продава за месо, с идеята да се увеличи биволската популация в района и съответно в Европа.

Времето навън около 9 сутринта навън бе навъсено и ръмеше дъждец, което застрашаваше плановете за разходка до езерото. Но докато закусвахме дъждът спря и изгря прекрасно слънце. И точно се чудехме дали да чакаме Петрос, който беше обещал да тръгне рано от София и докъм 10:30 да е при нас, той се обади и каза, че току-що едва е успял да изрови колата си от снега в Бояна и че ще пристигне едва в ранния следобед. Затова нулирахме колебанията, грабнахме Nikon-ите и се натоварихме на джипа на Майк.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001169.jpg "_7001169")

Още малко след пристанището (не знам дали да го наричам така, понеже всъщност представлява малък кей), заради една птица, [Майк](http://nomad.gr/?ref=yovko.net) се пусна с джипа по склона извън пътя и понеже земята беше доста подгизнала се наложи да помагаме на колата да се изкатери обратно на пътя и стана ясно, че денят обещава да е интересен 🙂

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001161.jpg "nomad.gr")

Въпреки слънцето, на пристанището ни посрещна доста силен вятър и беше студено, а два накокошинени щъркела бяха много чаровна гледка. Така или иначе, ако изключим вятъра, на картинка времето наоколо си беше съвсем пролетно и те не изглеждаха необичайно. Всъщност едната птица има някакъв проблем с единия си крак, и не може да отлети на юг заедно с останалите. Не е ясно защо не отлита и другата (може би са двойка). Така двата щъркела си зимуват там край кея от няколко години и понеже местните хора ги хранят, защото иначе не биха могли да оцелеят, всъщност птиците са напълно опитомени и не се плашат от човешкото присъствие около себе си. Дано да преживеят и тази зима…

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001103.jpg "_7001103")

От кея се разкрива прекрасна гледка към езерото, озвучена от птичия хор на стотици или хиляди пернати, които прехвърчат наоколо или се надбягват върху водната повърхност. На север се виждаха заснежените склонове на Беласица, а през целия ден по небето имаше уникално-красиви облаци.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001119.jpg "Κερκινη")

Езерото Керкини е вероятно един от малкото примери, когато човешката намеса е разширила и обогатила една екосистема. Преграждането на водите на Струма, за да могат да се ползват за напояване, е уголемило езерото до 15км дължина, като в най-широката си част е почти 9км. Така там са се заселили или прелитат сезонно много водни птици – пеликани, чапли, лебеди, розово фламинго… в езерото има много риба, а в един друг, по-хубав сезон можехме да видим и водни лилии. Много от представителите на флората и фауната, които живеят около или вътре в езерото са защитени или изчезващи видове.

Езерото е обиколено от път, който в същото време представлява и защитна преграда, която държи водата вътре, понеже селата наоколо на практика са под нивото му. В най-южния му край, където е преградната стена, хората живеят на цели 11 метра под нивото на водите на Керкини.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001381.jpg "Mike")

Резерватът е любима дестинация и на много фотографи-птичари, но от нашата малка групичка май само Майк залиташе по тази тема и съжаляваше, че с неговия AF-S Nikkor 70-200/2.8 VR не може да се доближи достатъчно близо, и че „птичарската фотография“ е сложно и неблагодарно начинание, понеже ти трябва тежка, скъпа и огромна теле-оптика, а на това отгоре трябва да дебнеш, да чакаш и да се криеш, понеже птиците се плашат и от теб, и от големите стативи и обективи. И колкото повече се опитваш да ги доближиш с по-голям обектив, толкова повече бягат…

- That’s why I shoot girls, Mike! – пошегувах се аз, а той побърза да потвърди, че за разлика от птиците, момичетата сами идват като видят фотоапарат. След което се замисли и добави:
- При това даже красивите, понеже, тези които са красиви, обичат да се снимат, а тези които не са, или не се чувстват такива, те отбягват. Така дори не е нужно да ги подбираш…

И понеже разговорът стана твърде „романтичен“, кривнахме към една рибарска колиба, където рибарят дори говореше някакъв български диалект и се разбирахме чудесно без помощта на Майк.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001201.jpg "The fisherman")

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001207.jpg "The fisherman")

Дали заради времето или защото наближаваше обяд, но рибарят си беше в колибата. Имаше двама приятели на гости и току-що бяха омели някакво неизвестно количество пържена риба. Майк разказа, че той си живее там и понеже вади повече риба, отколкото може да изяде, я държи жива в някакви мрежи във водата за да има прясна, ако някой реши да мине и да си купи. Или пък просто си хапва, с който мине да му прави компания. Всъщност, докато бяхме там и разменихме няколко думи за България и поснимахме наоколо, двамата му гости си тръгнаха, но дойде друг, който явно знаеше къде е рибата и направо отиде да си извади няколко рибока, а домакина отново сложи тигана на печката.

Готов съм да се обзаложа, че това е един от най-експлоатираните тигани на Балканския полуостров.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001198.jpg "Най-експлоатирания тиган край езерото Керкини")

Обстановката наоколо беше като от филм на Костурица. Всички балканци си приличаме, кой каквото ще да разправя, без значение какъв език говорим или кой бог почитаме…

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001216.jpg "Κερκινη")

И като споменахме боговете, не помня по какъв повод, Майк разказа весела случка с някакъв мега-богаташ, който разхождал около езерото, понеже бил запален фотограф-птичар. И който, освен че си бил накупил всичките най-скъпи телеобективи на света за да снима пернати, бил също и много религиозен. По някое време, обаче неговия духовен водач, там на религията, която изповядвал, започнал да го убеждава, че трябва да дари част от богатството си на църквата, докато на човека му писнало и му казал:  
– Така значи? Та колко струва този бог? Понеже искам да си купя нов!

Дано да е станал Nikon-джия, за да си няма повече проблеми човека :))

Недалече от рибаря, при който се отбихме спряхме за по кафе и проверка на е-пощата. Все пак в джипа освен три Nikon-а, имаше и три iPad-а, и три iPhone-а. И макар в кафето да имаше Интернет, случихме на сервитьорка, която не знаеше какво е Wi-Fi и без малко да ни донесе hotspot-а на Vodafone направо на масата, когато проумя какво искаме.

Два-три email-а по-късно с Майк и Стоян се спогледахме, след като вдигнахме носове всеки от неговата си играчка, и Майк изкоментира, че се чуди кой е по-щастлив човек – този който знае какво е Wi-Fi или този като няма идея… Не му отговорих, но се замислих, че нямам проблеми с познанията си, а и винаги изхождам от позицията за перманентия им недостиг, което ме кара да се чувствам комфортно с натрупванията им.

Зад кафето имаше нещо като зоологическа градина, на собствениците на заведението, с напълно свободен достъп. И с достатъчно екзотични животинки – дребни козлета, някакво мини-пони (освен че е пони е и мини – няма грешка!), щрауси и какво ли не…

Поразходихме се наоколо преди да се качим отново в колата…

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001241.jpg "_7001241")

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001262.jpg "_7001262")

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001248.jpg "_7001248")

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001275.jpg "Голямо тъпо пиле")

Когато оставихме животните на мира вече минаваше обяд. Бяхме минали почти половината от обиколката на езерото.

/следва продължение/
### Фотоуикенд в Κερκινη (1)
URL: https://yovko.net/fotouikend-v-1/
Last updated: 2020-12-27T12:17:51.000Z
Като минавахме границата с Гърция започваше да се мръква, а докато стигнем до Керкини беше вече напълно тъмно. GPS-ът, обаче, ни доведе безпроблемно до селото, където знаехме предварително, че трудно ще намерим някой, който да говори английски. Може би беше по-лесно да намерим някой, който говори български, както се оказа на следващия ден, но все пак запитахме един човек, който излизаше от нещо като смесен магазин, който успя да каже нещо като „one kilometer“, махайки да продължим направо по пътя и след това „left“, посочвайки за по-сигурно с ръка. Указанията се оказаха перфектни и безпогрешно намерихме хотела, за персонала на който също бяхме предупредени, че им е трудно с английския, но в крайна сметка и с помощта на жокера „обади се на приятел (който говори гръцки)“ се справихме. А ситуацията си имаше и плюсове, понеже се оказа, че сме оставили колата на грешен паркинг, но понеже никой не се нае да ни го обясни, тя безпроблемно си остана там.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001069.jpg "The fireplace")

В [хотел Икопериигитис](http://www.oikoperiigitis.gr/?ref=yovko.net) най-често срещаното нещо са камините. Май има във всяка стая (не мога да го твърдя със сигурност!) – съвсем истински, както и две огромни във фоайето и в таверната на хотела. И макар, очевидно, да бяхме единствените гости в целия хотел, и двете бяха запалени, и вътре бе изпълнено с онази топлина, която само огън от горящо дърво може да създаде.

Майк дойде, точно когато вече бяхме успяли да си поръчаме вечеря, впечатлени от българския превод в менюто, който беше направен с Google Translator и определено ни развесели. На по-следващия ден със задружни усилия поправяхме грешките, заливайки се отново от смях и обяснявайки си на три езика, кое как трябва да се преведе. Та Майк се появи от изневиделица и каза: „Здравейте, аз съм Майк, Петрос се обади и каза да ви намеря!“. Ние му се зарадвахме, запознахме се и му казахме, че вече ни е намерил. Каза ни също и че Янис (собственика на хотела) нямало да се появи, понеже се наложило да си прави някаква операция на носа, а Петрос ще пристигне едва утре (което вече знаехме), така че ако не възразяваме, можем да разчитаме на неговата комапания. Не възразихме, най-малкото говореше английски, а след като извади Nikon-а и iPad-а вече знаехме, че сме и от една порода.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001323.jpg "Това не е Майк, това е Стоян (за който не го познава)")

И така, докато вечеряхме и се радвахме на топлината от камината, с Майк се разприказвахме за нещата от живота, за гръцката криза, за езерото, за неговите пътешествия, и за обективи… Майк, всъщност се казва Михалис и е приятел на Янис. Вади си хляба, продавайки козметика в Солун, където живее, а се забавлява като пътешества и снима. И е ключова фигура в един [гръцки off-road клуб](http://nomad.gr/?ref=yovko.net). Освен това се оказа толкова сладкодумен и интересен събеседник, че независимо, че не се познавахме допреди малко, не усетихме кога стана полунощ. Затова обсъдихме прогнозите за времето за следващия ден и се уговорихме да се намерим на кафе сутринта.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001327.jpg "Κερκινη")

Всъщност, макар да не личи много по преразказа дотук, първоначалния план за съботния ден бе да съчетаем малко работа, с малко отдих, което и направихме, но по стечение на обстоятелствата се получи повече от второто, както и един приятен уикенд със смяна на темпото, от което имах нужда. И всъщност… на София и предстоеше снежна нощ, а на нас много интересен ден, но още не го знаехме. А и това, обикновено не го пише в прогнозата за времето (за София никой не е и гледал) 🙂

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001222.jpg "nomad.gr")

/следва продължение/
### За тишината
URL: https://yovko.net/za-tishinata/
Last updated: 2020-12-27T12:17:59.000Z
Има тишина, която звъни като камбана. Места, които зареждат и където намираш нещо важно. Като книга, която разлистваш случайно, за да достигнеш до някъде… или до себе си… където си бил… или може би още не си…

Или като изпусната фраза, в случайна посока, която иде да потвърди, че… болката е нужна, само докато не осъзнаеш, че не е.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/7001372.jpg)

Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @1.8
### Teaser
URL: https://yovko.net/teaser/
Last updated: 2012-01-19T20:40:49.000Z
Не, не съм започнал да приемам платена реклама. Това е просто идея, която съм прегърнал отдавна и дълбоко, и мисля да реализирам с приятели. Някои от тях дори още не знаят, че са в екипа, понеже не мога да смогна да се видя и говоря с всички, но… всяко нещо с времето си. Засега толкова 🙂

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/liteaser.jpg "Lorem ipsum teaser")
### Да помълчим
URL: https://yovko.net/da-pomlchim/
Last updated: 2012-01-17T23:58:44.000Z
Понякога мълча, защото нямам какво да кажа. Друг път, понеже няма смисъл да го казвам. Трети път, защото няма кой да ме чуе…

Понякога мълча от ярост, друг път от ступор, трети път от вълнение…

[Този път мълча нарочно!](http://sopastrike.com/?ref=yovko.net)
### Пирати, фенове или клиенти?
URL: https://yovko.net/pirati-fenove-ili-klienti/
Last updated: 2012-01-15T10:15:09.000Z
> Преди точно пет години на този ден в [моята колонка в BusinessWeek България](http://businessweek.bg/authors.php?id=58&ref=yovko.net), което тогава излизаше на хартия, написах този текст, който сега препубликувам и тук. От една страна, защото го няма в online архивите на списанието, а от друга, защото… тъжно е, но… почти [нищо не се е променило към по-добро оттогава насам](https://yovko.net/blog/7841)…

Няма индустрия на този свят, която би си позволила да не уважава клиентите си. И никой бизнес не би си позволил да заплашва, преследва и съди потребителите в своята пазарна ниша. И това е логично. Нелогичното е, че такава индустрия съществува – музикалната и филмовата – и тя преследва феновете си, наричайки ги пирати.

Моралната страна на принципната им позиция също звучи логично. Техният бизнес е интелектуалната собственост и правото да го пазят е неоспоримо. Защо тогава съществува този парадоксален проблем?

Може би най-странната характеристика на интернет-пиратите е, че те всъщност го правят от любов – те харесват нещата, които свалят нелегално от мрежата. Те често не възприемат това като кражба, защото за разлика от типичното противозаконно отнемане на вещ, те не създават липса, а копия. В същото време, това не им струва почти никакви усилия заради нормалното вече наличие на всякакви достъпни технологии в ежедневието ни. В природата на хората е да се възползват от силата на нещата, които създават – нали затова са създадени. А днес, когато за домакинствата наличието на интернет се подразбира, и тази мрежа е създадена, за да трансферира данни във все по-големи обеми, не можем да очакваме, че хората няма да го правят. Никой не използва свръхзвуков самолет, за да разорава картофена нива, нали? Самолетите са създадени за летене, а интернет… за свързаност и споделяне… факт! Филмовата и музикалната индустрия имат само един избор – да се променят. Понеже светът няма да се напасне към ничий бизнес. Бизнесът обаче може да използва новите възможности, каквото би следвало да бъде нормалното му поведение. Пиратите всъщност са фенове, което означава, че са потенциални клиенти, те дори са направили първата крачка, те вече харесват нещата, които пиратстват – защо тогава индустрията не вижда в тях обособен пазар? Копирайки цифрово съдържание, те не отнемат оригинала, а го размножават – защо тогава индустрията не вижда в това безплатно разпространение и реклама? Поколението с МРЗ-плеъри в ушите няма нужда от материалния носител – диск в лъскава опаковка – те дори не искат да купуват цял албум, а няколко отделни парчета. Защо индустрията не им продава така през мрежата, на цената, на която тези фенове са склонни да пазаруват? Тези, които не харесват достатъчно нещо, така или иначе няма да го платят, а феновете обикновено плащат няколко пъти за едно и също – за концерт, за албум, за DVD… Защо тогава индустрията не уважава желанията им? Страхът от редуцирана печалба и липса на растеж не е оправдание. Това вече е факт. Всъщност не са ли загубите от пиратството, които индустрията отчита, просто една добра маска за липса на растеж в един неадекватен на времето бизнес модел? Дали всяко пиратско копие е пропусната продажба? Не, разбира се. Пиратството позволява на хората да потребяват повече, нещо, което индустрията не иска да им даде. Ако феновете имаха възможността да си купят каквото искат лесно, бързо и на добра цена, дали всъщност продажбите няма да нараснат? Няколко модела вече успяват – и най-популярният е iTunes. Какво трябва да се случи, че индустрията да спре да се бори с вятърни мелници и милиарди консуматори и да прогледне и измисли новото си бъдеще?

!\[\](http://yovko.net/content/images/2011/12/DSC3911.jpg "Пиратството ограбва")

Nikon D70s | AF Nikkor 85/1.8D @5.6

Митовете около интернет-пиратството са много, но най-проблемните от тях са в главата на една индустрия, която отказва да осъзнае, че времето на виниловите плочи отмина, феновете не държат непременно да са пирати, но много често нямат адекватна алтернатива и избор. Творците също имат възможности да помислят дали, вместо да участват с тъжни физиономии в мрачни кампании, нямат влиянието и силата да провокират издателите си и индустрията да бъдат по-честни и трезви в отношенията си към тях и тяхната публика. Защото феновете и творците имат общ интерес този конфликт да не съществува. 

*BusinessWeek България, 15 януари 2007*
### И на вас ви готвят SOPA
URL: https://yovko.net/i-na-vas-vi-gotvyat-sopa/
Last updated: 2012-01-11T22:23:28.000Z
Остават броени дни до едно от най-големите премеждия пред съществуването на Интернет. Поне такъв, какъвто бе създаден и такъв, какъвто го познаваме днес. Интернет, който свърза целия свят в едно голямо село. Интернет, който се превърна в мащабна индустрия и осигури прехрана на толкова много хора по света. Интернет, който промени начина, по който се случва ежедневието ни. И най-важното… Интернет, който ни прави по-свободни от всякога.

И за пореден път, хора, които не разбират съществуването му, хора, които предпочитат заспалото племе консуматори пред мислещия, информиран и знаещ потребител, хора, които не искат да прекрачат в 21-ви век, се опитват да попречат на еволюционния ход на развитие на Интернет. Със законопроекти в полза на една мимикрираща и паразитна индустрия, неадекватна на времето си. Засега в САЩ, но ако (недай боже) опита успее там, скоро без съмнение ще последват и други.

Иде реч отново за музикалната и филмова индустрия, която предпочита да отрича новите реалности, вместо да се напасне към тях. И използвайки могъщите си лобита се опитва да установи законодателен ред, по който лесно и бързо да обвинява, когото си поиска за крадец или пират с цената на… всяка цена… дори тази да съсипе вашия или който и да е друг бизнес.

Аз искрено се надявам, че прагматичността на Америка ще надделее и че няма да жертва бъдещето и прогреса на целия свят заради един изгнил и ферментирал бизнес-модел. Както и че технологичния свят най-накрая ще престане да бъде твърде демократичен към тази гнида на съвремието, в каквото се превърна развлекателната индустрия (и ще я размаже с палец). Но надеждите не са достатъчни. Защото същата тази Америка, която се присмива и критикува страни като Иран или Китай заради Интернет цензура може да направи нещо много по-страшно, поставяйки под съмнение свободния web по целия свят.

Заплахата се нарича [SOPA/PIPA](http://americancensorship.org/?ref=yovko.net) и ако на 24 януари не се намерят достатъчно сенатори, които да гласуват против, Щатското правителство (действайки като оръжие на Холивуд) ще бъде в правото си да изисква спиране на сайтове, дори само заради публикувани линкове към „пиратско“ съдържание. Дори един линк е проблем, според текущата чернова! Законопроектът предвижда възможност за това да се ползва DNS (глобалната система за имена в Интернет), което означава, че за първи път в историята на човечеството прилагането на един локален закон ще влияе с последствията си върху целия свят, при това на практика моментално. Заплашени са всички сайтове, които позволяват публикуване на потребителско съдържание. Това е всеки форум, блог или социална мрежа, дори големи електронни корпорации, които вместо върху бизнеса си ще трябва да се фокусират върху това да преглеждат и филтрират какво съдържание или линкове са публикувани при тях от потребителите им. Това ще бъде и прекрасно оръжие да навредиш на конкуренцията си подмолно. Просто подхвърляш малко коментари с линкове на вражеския сайт…

Звучи като безумие ли? Точно такова е, но е на прага да се превърне в действителност. PIPA е в Сената, а SOPA в Камарата на представителите с потенциалната подкрепа на достатъчно конгресмени и от Демократическата и от Републиканската партия.

Затова отделете малко време и поне изгледайте това кратко филмче, защото войната не е далече и не е в бъдещето. Войната не само е обявена отдавна, а се води с всички средства и е на ръба да бъде загубена. И изобщо не е просто сблъсък на миналото с бъдещето, в което с времето еволюцията побеждава. Заплашена е именно еволюцията. И свободата. И си спомнете, че за свобода, дори се умира!
### Любими
URL: https://yovko.net/lyubimi/
Last updated: 2012-01-09T20:54:44.000Z
[Вече съм участвал в подобна игра](https://yovko.net/blogday-2007/). След това спрях, понеже… как да избера пет или дори десет от най-любимите си блогове, когато в четеца ми има над 120, и приблизително половината са български. Но всеки ден, в който не намирам по нещо от [Алекс](http://www.dreamkeeper.eu/?ref=yovko.net), [Дончо](http://blog.doncho.net/?ref=yovko.net), [Надя](http://nadyaspasova.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Ан](http://inansroom.com/?ref=yovko.net), [Лени](http://storyandbeyond.weebly.com/?ref=yovko.net), [Ани](http://www.molif.com/?ref=yovko.net), [Мишел](http://www.optimiced.com/?ref=yovko.net), [Пейо](http://blog.peio.org/?ref=yovko.net), [Omnia](http://zdrawei.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Teya](http://teyadiya.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Веселина](http://nounapoema.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Яна](http://surlestoitsparisiens.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Йоана](http://undisclosedblog.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Мария](http://apieceofme.wordpress.com/?ref=yovko.net), и [Мария](http://mdoneva.wordpress.com/?ref=yovko.net), [Иван](http://raltchev.info/?ref=yovko.net), и [Иван](http://landzhev.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Комитата](http://komitata.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Тишо](http://asktisho.wordpress.com/?ref=yovko.net), [Лъчко](http://luchko.net/?ref=yovko.net), [Стефан](http://siv.sofiascape.com/?ref=yovko.net), [Боряна](http://boryanayotova.blogspot.com/?ref=yovko.net), [Бени](http://benikki.tumblr.com/?ref=yovko.net)… (все някога трябва да се спра!)… та всеки такъв ден, в който повечето от тях не пишат, е някак безцветен и недовършен…

A най-хубавото е, че с голяма част се познаваме лично, а някои дори съм щастлив да имам за приятели…

Пиша това по повод, че… [Мария](http://mdoneva.wordpress.com/2012/01/09/ehchehubavo/?ref=yovko.net) ме е сложила сред нейните любими пет… Благодаря! Благодаря!…

Благодаря!

И… като ми премина изчервяването, трябваше аз да посоча други пет… но не мога. Съжалявам, че ще счупя правилата на играта, но наистина не мога. И като блогър-ветеран се надявам да ми е простено! 🙂
### За надеждата и страховете
URL: https://yovko.net/za-nadezhdata-i-strahovete/
Last updated: 2012-01-08T20:43:22.000Z
Не знам дали е случайно, че първият текст, с който започна денят ми днес, бе [този](http://boryanayotova.blogspot.com/2012/01/blog-post%5F08.html?ref=yovko.net), с отрезвяващото заключение, че „приятелството се губи в премълчаното“…

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/7000248.jpg "Надеждата не е препятствие. Тя е нужна за да го прескочиш.")

Nikon D700 | AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200/2.8 @f/3.5

Снощи се видях с приятел, който не бях виждал почти година. Оказа се, че през всичкото това време се е занимавал с нещо, което аз през последните няколко месеца обърнах света да намеря. Днес обядвах с друг, с когото се разминаваме от края на лятото насам. И с двамата усещането беше все едно до вчера сме били заедно и за съвсем малко ни е нямало. Зареждащо е… 

Единият е по-малък от мен, а другият теоретично може да ми бъде баща. Единият не живее в България, но продължава да мечтае да направи нещо тук. Другият е направил много, но всеки път щом го видя има нови идеи и планове. И с двамата, само след няколко минути заедно, обикновено започваме да планираме нещо – не всичко успяваме да случим, но това не ни пречи поне да мечтаем на воля – за нов бизнес, за нови идеи или просто за някаква щуротия. С тях двамата никога не сме си премълчвали нищо. Ако не знаем нещо един за друг, то е вероятно защото не му е дошло времето да си го разкажем, но не и защото има някакви пречки да го споделим.

Единият преди време захвърли всичко за да се занимава с нещата, които обича и харесва. Другият го е направил преди много години. Аз също го направих неотдавна, макар още да имам какво да изисквам от себе си в това отношение, което съзнателно е оставено за малко по-късно. Но не за това иде реч, а за… искрите енергия и за решенията, които взимаме. Защото сякаш много от тях са в контекста на някакъв страх. Страхът да не загубиш работата си, да не останеш сам, да не ти разбият сърцето, да не можеш да си плащаш ипотеката, да не можеш да осигуриш бъдещето или – недай боже – прехраната на децата си… И макар всички тези страхове да са нещо реално… как очакваме да бъдем щастливи хора, ако непрекъснато взимаме решения от позицията на страха? И не – обратното не е безотговорност – изобщо не е безотговорно да бъдеш на мястото си, да бъдеш себе си и да взимаш решения от позицията на надеждата. Защото надеждата трябва да е по-силна от страха… понеже правейки това, в което влагаш сърцето и душата си, то ще е страхотно и хората ще го харесват – и няма начин да не го оценят. Няма логика да останеш без работа, ако работиш това, което обичаш и влагаш душа и енергия. И дори да се случи ще е краткотрайно, докато някой го забележи. Няма да останеш сам, раздавайки сърцето си – оставаш сам, именно когато започнеш да го пестиш и предпазваш от рани, забравяйки, че то е създадено да се облива в кръв.

Надеждата не е безотговорност, а сила. Не е препятствие, а средство да го преодолееш. Да прескочиш себе си.

Страхът е пазител на статуквото, унищожителният покой в блатото на обезверението. Той не може да донесе промяна. Единствено надеждата е това, което може да ни заведе някъде другаде. И вдъхновенията…
### Сънища
URL: https://yovko.net/snishha/
Last updated: 2012-01-05T21:44:21.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/7000280.jpg "End of the Summer")

Nikon D700 | AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200/2.8 @f/2.8

Лятото беше към края си. Последният летен ден от годината. Още на следващата сутрин всички щяха да се събудят в обятията на есента. Влажна, хладна и за кратко многоцветна. Като мимолетен флирт без последствия. Но никой не го знаеше, защото обикновено с нищо не показваше значимостта си – вероятно от скромност… или за да си спести излишни очаквания, хленч и копнежи. 

Последният летен ден винаги е достатъчно мъдър за да е наясно, че ако не бе последен, в действителност всички биха го пропиляли точно толкова равнодушно както всеки друг ден. И единствено този факт провокираше сантименталност, от която нито имаше смисъл, нито някой имаше нужда, затова бе най-лесно тихо да се плъзне по вълните и да отплува с вятъра. До следващото лято…

---

– Защо си тук по това време? – попита тя.  
– Не успях по-рано. – отговори той.  
– Винаги, когато си мисля, че закъснявам, всъщност избързвам…  
– А аз винаги, когато мисля, че бързам, всъщност съм закъснял…  
– Толкова ли е трудно да бъдем навреме? – попита тя.  
– Навреме не е момент, а състояние. Хармония… Сигурно не е трудно, ако…  
– Ако какво? – попита тя…  
– Ако не е трудно да бъдем. – отговори той.  
– Значи е трудно да бъдем?  
– Това е най-трудното.

---

– Защо не си в стаята си? – попита тя.  
– Празна е. – отговори той.  
– А тук е тъмно… – каза тя.  
– Но сме двама… – промълви той.  
– Аз съм никой. – въздъхна тя.  
– Аз също…

---

– Защо не спиш? – попита тя.  
– Почивам си… от сънища…

*Созопол* 
*14 септември 2008*
### Valse Op.39
URL: https://yovko.net/valse-op-39/
Last updated: 2020-12-27T12:18:07.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/DSCF1246.jpg)

Fujifilm X100 | Fujinon ASPH 23/2 @2
### Парченце море
URL: https://yovko.net/parchentse-more/
Last updated: 2012-01-03T20:35:40.000Z
Роден съм на пъпа на Тракийската низина (вярно, че се твърди, че тя някога е била море, но не би трябвало да имам дори генетична памет от онова време). Родът от страната на майка ми, също произхожда от там поне две-три поколения назад. А родът на баща ми пък е със здрави балкански корени в Родопите. Въпреки това, по незнайно каква причина, морето ме привлича неудържимо. Не знам дали някой ден ще го докарам до там да се заселя край някое море, но не е изключено да опитам.

Морето ме зарежда винаги позитивно. Дори когато съвсем съм изхабил батериите си, само няколко часа край морето са достатъчни да рестартирам. Ако не напълно, то достатъчно за поредния отскок.

И понеже миналата година за мен не бе особено лека, но нямам и кой знае какви поводи да се оплаквам, освен от едно, а то е, че годината бе ужасен енергиен вампир за мен. Изцеждаше ме безмилостно, когато и където ме хванеше. И в емоционален, и в чисто daily контекст. Затова, в последния месец реших да осъществя една идея, която още преди 3-4 години ми се въртеше из главата. Да си направя парченце море в къщи. Е, ако трябва да съм прецизен, парченцето е по-скоро сладководна река, но няма да издребняваме толкова.

Не бях правил нов аквариум май 16-17 години и се изненадах приятно колко е напреднала съвременната акваристика. Сега можеш да си купиш какви ли не дънни субстрати, биологично активни за няколко години напред, бактерии в капсули за стартиране на азотния цикъл, безшумни филтри с прекрасен дебит и ефективност, автоматични хранилки и какво ли не…

Ето така изглеждаше моето столитрово парченце море, в последния ден на отминалата година, само няколко часа след стартиране на аквариума. Снимката е просто аматьорско щракване, sorry за отраженията – не е като за списание. А и филтърът още не е успял да изчисти напълно мътилката от водата, но така е в началото.

![](https://yovko.net/content/images/2012/01/DSCF1369.jpg "Аквариум")

Днес е петият ден. Водата вече е кристално чиста. Тестовете показват прекрасен химически състав и идеални нива на нитрити и нитрати, но докато не се завърти азотният цикъл и не се стабилизира, вътре все още няма да има никакви животинки. Растенията изглежда като да се чувстват чудесно, а едно дори ще цъфне утре или вдругиден. Всъщност, аз така или иначе обичам гъстонаселени с растения аквариуми и много малко рибки. Така че, няма да има голяма разлика и след няколко дни.

Освен тази, че като се върнах днес от първия работен ден на тази календарна година в къщи, постоях само пет минутки пред стъклото на домашното море и… бях рестартирал…
### Какво по-хубаво...
URL: https://yovko.net/kakvo-po-hubavo/
Last updated: 2020-12-27T12:18:16.000Z
…от това Новата година да започне с чудесно настроение:

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/DSCF1382.jpg "Веселият камък")

Fujifilm X100 | Fujinon ASPH 23/2 @f/4

Страхотно слънчево време: 

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/DSCF1415.jpg "Борисова градина")

Fujifilm X100 | Fujinon ASPH 23/2 @f/5.6

И (фото)разходка с прекрасни приятели: 

!\[\](https://yovko.net/content/images/2012/01/DSCF1411.jpg "Ани и Мишел")

Fujifilm X100 | Fujinon ASPH 23/2 @f/2.8
### 2012
URL: https://yovko.net/year-2012/
Last updated: 2020-12-27T12:18:26.000Z
Да догоним Светлината! Да не се губим в себе си! Да се откриваме в другия! Честита Нова година!

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC0298.jpg)

Nikon D70s | Sigma 55-200/4-5.6 DC @f/29
### Skype
URL: https://yovko.net/skype/
Last updated: 2011-12-27T09:07:43.000Z
**X**: а кой още иска да емигрира?  
**Y**: едни приятели от Пловдив  
**X**: май е епидемия, да  
**Y**: след тях остава точно един човек, освен майка ми, заради когото Пловдив все още има нещо общо с мен…  
**X**: знам, че не се виждаме всеки ден, нито всяка седмица или нещо подобно с приятелите… с някои дори се виждаме веднъж на 3 месеца, но някак друго е… като да знаеш, че някой е в съседната стая и ако решиш, отиваш и го гушваш… същото с хората, които оставяш… да, ей го къде е, има лоукост полети, и без това повече си чатите… но… не е същото  
**Y**: не е… и в skype не е… просто сякаш и дистанцията се наслагва виртуално… ето сега знам, че все ще те видя тези дни и ще ти кажа какво ме мъчи… и разговора в Skype е друг – по-близък…  
**X**: разправят, че хората наваксват със скайпа  
**Y**: просто… може аз да съм крив… ама като знам, че някой е далече и какво да го занимавам с неща, които са далече и от него…  
**X**: имаше някъде нещо написано от Мария Донева… ето го – [http://mdoneva.wordpress.com/2011/09/02/pishimi/](http://mdoneva.wordpress.com/2011/09/02/pishimi/?ref=yovko.net)  
**Y**: да, точно това имам предвид…  
**X**: много вярно, а?  
**Y**: напълно вярно  
**X**: а както би казал моят гуру… приятел ти е този, който ти е ежедневието… знае какво ти е, през какво минаваш, какви проблеми имаш в работата… можете да не се чувате всеки ден, всеки час, но е достатъчно да има актуална информация за теб, а за това е нужно да поддържате контакти сравнително често…  
онези, с които се чувате веднъж на 6 месеца, 1 година… няма как да са ти приятели… защото така сте се отдалечили, че можете да си говорите само за общи неща, най-често за минали общи неща… неговото е по-крайно, но също доста вярно  
**Y**: именно… вярно е…  
**X**: имам един много близък приятел в Германия… от 8 години е там… с жена, с дете… всеки ден е в скайпа… не си говорим всеки ден, а когато говорим – питаме си общи работи… „детето се роди“… „честито, да ви е живо и здраво и да ви радва“… после „как е детето, как е жената“… „то реве, жената – също“… и с това сякаш се изчерпва… а като си дойде тук, можем да прекараме и 5 часа в приказки, без въобще да се сетим ни за жената, ни за детето… същото като с човека в съседната стая… явно нетът няма да измести живата комуникация, и слава богу  
**Y**: мда 🙂 skype, fb, etc. стават за паралелна такава, не стават за заместител…  
**X**: да, ама представяш ли си преди тези неща хората колко още по-далеч са били… един от друг… всъщност… дали… не знам и аз вече  
**Y**: не знам… аз имах едно гадже… от преди електронната поща… пишехме си хартиени писма… скоро го разказвах на някой – да не беше на тебе?…  
**X**: май на блога 😀  
**Y**: онова беше кратка версия 🙂  
**X**: но помня, че ме впечатли с писмото в няколко плика  
**Y**: то не само беше в няколко плика 🙂  
**X**: иначе не си разправял по-подробната версия на мен  
**Y**: понеже все пак писмата пътуваха два-три дни… (а това е много време!!) те се разминаваха с поне по едно… понеже някой не издържаше да чака и пишеше следващо… преди да се е върнал отговор на предното… и така се циклеха няколко по трасето, на серии в по 2-3 плика… най-голямото май беше в 5 🙂  
**X**: лелее… добре де, телефоните толкова ли бяха скъпи тогава?  
**Y**: ами не, но… различно е 🙂  
**X**: аз помня с първото гадже бяхме на телефонна любов… нищо, че бяхме в един град и се виждахме почти всеки ден… но аз висях на един булфон доста често  
**Y**: телефонът е като скайп – как си… ами добре… какво правиш… ами нищо особено…  
**X**: да бе, мога да ти кажа, че харчех по една карта 200 мин на седмица уж да разходя кучето и откарвах по 30 мин на разходка… щото нали, мама да не разбере….  
**Y**: писмото е време… нали се сещаш, че 3-4 листа спокойно се побират в един плик… за да стигнеш до 4 – това са да кажем 12 листа или 24 страници (от двете страни)… това е много време писане… и усещането е като че си с някого… примерно половин ден… половин ден си с човека, когото обичаш… и имаш време да кажеш много повече… да напоиш междуредията със себе си… да почувстваш ароматa на парфюмa отсреща дори…  
**X**: но 24 страници… как не ви е мързяло 😀  
**Y**: с телефона сдъвкваш всичко в няколко минути… а… мързел е последното, което би ме сполетяло тогава 🙂 сега компресираме дори телефонните разговори в няколко SMS-а и се чудим защо се усещаме празни…
### Christmas in a nutshell
URL: https://yovko.net/christmas-in-a-nutshell/
Last updated: 2020-12-27T12:19:11.000Z
Когато вчера останах сам в офиса, малко преди да се запътя към един от изходите на София, се замислих, че е удобно време за глътка въздух и годишната ми ретроспективна медитация… но в същото време не намерих желание в себе си да се връщам назад до предишната Коледа, която също нямаше с какво да запомня… Достатъчно бе да се огледам наоколо за да обхвана с поглед всичко, около което се случва ежедневието ми. Новия офис, екрана на лаптопа пред мен, iPad-ът, който все повече се превръща в продължение на ръцете ми и любимото Fuji, което нося почти навсякъде със себе си. Неща, вещи, без които не мога да случа почти нищо, но… всъщност само вещи… без всяка от които сигурно също бих оцелял някак… дори без всички…

Вдясно от компютъра ми, от няколко дни стоят два вида визитки, на две различни фирми, на които пише моето име и това, че съм бил някакъв директор. Но нито една от двете, обаче, не ме кара да се чувствам нещо повече от това, което иначе съм.

Миналата година по това време за първи път в живота си се бях стреснал за здравословното си състояние и осъзнах от първо лице, как пренебрегвайки тялото си, то може също толкова успешно да ти го върне и да ти остави само ролята да наблюдаваш безпомощно отмъщението му. Тогава за първи път осъзнах, че вероятно започвам да остарявам. И че никой не е вечен. Нещо, което уж всички знаем, но всъщност много рядко разбираме истински.

И дори когато страшното ми се размина (засега)… още не смея да го забравя. И сигурно не трябва…

Защото повече от всякога вещите спряха да имат значение, дори тези, без които уж не мога. Спряха да имат значение позите, ролите и егоизмът на моето искащо Аз, подменен с друг (надявам се по-здравословен) съхраняващ егоизъм на моето търсещо, оцеляващо… и раздаващо се Аз…

Аз, който споделя и прощава… без непростимото… Аз, който търси и намира, а не се загубва в търсенето. Аз, който не се страхува да стигне до края, какъвто и да е той. Защото край винаги има, но може да бъде различен, ако си опитал друга посока и път, по който да стигнеш до него. Защото край не винаги означава тъга.

И… да ме прощава Дядо Коледа, но… понеже вярвам само в чудеса, които човек може да сътвори или поне провокира сам, довечера в полунощ смятам да си пожелая само едно много простичко нещо… смелост… смелостта да повярваме, че заслужаваме една по-различна Коледа…

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC4259.jpg)

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @f/3.2
### Уютът на Фотосинтезис
URL: https://yovko.net/fotosintezis/
Last updated: 2020-12-27T12:19:21.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSCF1200.jpg "Уютът на кафе-галерията на Фотосинтезис")

Fujifilm X100 | Fujinon 23/2 @f/4

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSCF1199.jpg "Уютът на кафе-галерията на Фотосинтезис")

Fujifilm X100 | Fujinon 23/2 @f/2.8
### Keys to (my) heart
URL: https://yovko.net/keys-to-my-heart/
Last updated: 2011-12-18T23:30:45.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC0093.jpg "Keys to the heart")

Nikon D70s | Sigma 18-50/3.5-5.6DC @f/9

Знаех си, че вече съм го \[писал\](http://yovko.net/blog/599)… 21 август 2005-та… Точно шест дни след тази снимка. 

> За всяко истинско нещо в моя живот съдбата ми ме е прекарвала през всичките кръгове на ада.

Но също и това:

> И затова, преди да ме е последвало някой ден моето късо съединение, разполагам с някакво време за създаване на божественост – с малка буква, напук на всички религии, но с голямо значение – това значение, без което животът ми би бил празен и безсмислен… Неизживян докрай…

Крайно време е да си го припомня и да заложа твърдо на него. Ако е нужно и въпреки съдбата. И всичко останало…

И не само да си го припомня…
### Усмивки от старите "ленти" 3
URL: https://yovko.net/usmivki-ot-starite-lenti-3/
Last updated: 2020-12-27T12:20:42.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC\_2601.jpg "Yellow submarine ;)")

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @f/8

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC\_2607.jpg "Малко по-yellow submarine ;)")

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @f/8
### Листата на живота
URL: https://yovko.net/listata-na-zhivota/
Last updated: 2026-09-14T06:35:32.000Z
Отдавна не бях имал толкова шарен ден от уикенда. От една страна времето беше едно такова странно – сутринта започна пролетно, по обяд направо си беше топло поне като в прохладен летен ден, в ранния следобед се намръщи и стана дъждовно-есенно. Следващата стъпка е довечера да завали и сняг 🙂

От друга страна денят премина в срещи с много приятели, част от които не бях виждал отдавна, а най-забавното бе, че много от срещите станаха съвсем случайно и непланирано. Макар, че се отбих в две книжарници и разлистих доста книга, не попаднах на такава, която да ме накара да я взема със себе си, но пък „освободих“ първата си книга и я оставих да се разхожда сама, където я отведе късметът и. Идеята за [bookcrossing](http://www.bookcrossing.com/?ref=yovko.net) принципно ми е интересна отдавна, но за мен книгите са нещо интимно и все не успявах да превъзмогна себе си. Живея, обаче, в малко жилище и някак идеята да се затрупвам с вещи не ми допада. А май най-бързо се затрупвам с книги… И понеже почти всеки уикенд се сдобивам с една-две-три нови, ми хрумна също така да „забравям“ по някоя от вече прочетените от мен като пия кафе тук-там. Днес успях да се разделя с първата. За по-лесно не бе от най-любимите ми и се получи лесно. Не знам дали ще е толкова лесно с някоя която харесвам много, но пък може и да не стигам чак до там – или тях ще ги „освобождавам“ контролирано в ръцете на някой, когото познавам 🙂

Утре ще оставя някъде още една.

Във [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net), където май прекарах повече от половината следобед, има две чудесни изложби. И двете са благотворителни – тази в кафе-галерията се нарича [ЕТНОEVA](http://photosynthesis.bg/?article=264&ref=yovko.net) и ще остане там само до 22 декември, а в приземната галерия до 10 януари ще може да се види много интересен проект, който всъщност е една адски свежа идея, реализирана по оригинален начин. Всички кадри представляват снимки на листа, допълнително оцветени дигитално, които представляват такава феерия от цветове, че няма как да не ви заредят с много настроение. Всъщност [„Листата на живота“](http://photosynthesis.bg/?article=265&ref=yovko.net) е авторски проект на екипа на Фотосинтезис и най-вече на двама души от него – [Юлия Томова](http://www.velibardo.com/?ref=yovko.net) и Асен Иринчев. А всяко копие се продава с благотворителна цел в полза на Дом „Св. Параскева” в София, където живеят бебета и деца до тригодишна възраст, много от които с увреждания, като цената на всеки кадър включва както неговата себестойност да бъде откопиран и рамкиран, така и сумата, която дарявате за набиране на персонал, който да се грижи за дечицата. Можете да си купите и малки книжки с кадрите или няколко вида календари за 2012 година с тях. Тяхната цена също включва сума за дарение.

И аз купих един от кадрите в изложбата, който много ми хареса. Смигнахме си с него още като го зърнах на входа. Беше импулс. Просто знаех, че на излизане ще се запътя с кредитната си карта към касата. Оставих копието в галерията, разбира се, за да не развалям изложбата, докато направят друго, но то ще се превърне в Коледен подарък за скъп човек. Всъщност, [кадрите могат да се поръчват и online](http://magazin.photosynthesis.bg/category/446?ref=yovko.net) тъй като не са уникални бройки, а Фотосинтезис ще правят толкова копия от всеки кадър, колкото поръчки получат, с идеята да се съберат и повече дарения. Но на живо копията са много, много по-хубави. Струва си да ги разгледате 🙂
### Усмивки от старите "ленти" 2
URL: https://yovko.net/usmivki-ot-starite-lenti-2/
Last updated: 2020-12-26T13:42:51.000Z
![Илойшъс звероукротителя](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC_2806.jpg)
### Усмивки от старите "ленти"
URL: https://yovko.net/usmivki-ot-starite-lenti/
Last updated: 2020-12-27T12:20:59.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC0272.jpg)

Nikon D70s | Sigma 18-50/3.5-5.6DC @f/5
### Носталгия по лятото
URL: https://yovko.net/summer-nostalgy/
Last updated: 2020-12-27T12:21:07.000Z
На прага на зимата, лятото ми липсва повече от всякога. Но не онова, което отмина, нито някое друго преди него. Липсва ми това лято, което непрекъснато заобикалям. Или то мен… Когато е топло и после.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSC\_3140.jpg)

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG Macro @f/2.8
### Wish You Were Here
URL: https://yovko.net/wish-you-were-here/
Last updated: 2020-12-27T12:21:14.000Z
> We’re just two lost souls  
> Swimming in a fish bowl,  
> Year after year,  
> Running over the same old ground.  
> And how we found  
> The same old fears.  
> Wish you were here.  
> (Pink Floyd)

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/7008690bw.jpg)

Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/2
### 10 години
URL: https://yovko.net/10-godini/
Last updated: 2011-12-13T09:44:38.000Z
На този ден, през 2001-ва година, само с една малка чанта багаж, се озовах в София. Дойдох заради едно момиче и заради някаква, обзела ме дълбоко, нужда от промяна. И останах десет години. Трябваше да пренощувам при близък приятел, с който да делим обща квартира след това, но негова комплицирана лична връзка го отказа от тази идея. Подслониха ме през първата нощ (почти непознати дотогава) колеги от Мобилтел. А аз буквално за един ден си наех (някаква) квартира, която изоставих три месеца по-късно, когато намерих такава, която ми харесваше достатъчно.

Онзи приятел потъна в неговата си връзка и не съм го виждал и чувал от години. Последно се видяхме в една книжарница, между редовете с книги, и след 5-минутен разговор изчезна, за да не го чака жена му. Комплицираната тайна връзка се разви до (щастлив, надявам се) брак, но аз останах с един приятел по-малко.

С момичето, чиято магия последвах тогава, не се получи, но пък успяхме да останем, ако не точно приятели, то добри познати. И то без тегоби от минало, непреживяно или недоизказано. Понякога се получава.

Десет години по-късно, ако се запитам съжалявам ли, че изоставих красивия уют на Пловдив, заменяйки го с нервността и динамиката на София е честно да отговоря с „Не“. Не съжалявам. Пловдив ми липсва, но повече заради приятелите и приятелствата, които останаха там и които така или иначе избледняха с времето, освен едно-две, които надявам се, ще си останат вечни при всички обстоятелства и дистанции. София ми става все по-скъпа, въпреки сивите уикенди, въпреки многото разминавания, именно заради надеждите, които покълнаха тук и… заради новите приятелства…

Десет години по-късно, ако се запитам бих ли искал тези години да бяха се случили другаде или по друг начин, вероятно трябва да отговоря с „Да“. Ако искам да съм болезнено честен… Но, въпреки това не съжалявам… За нищо…
### Книга за теб
URL: https://yovko.net/kniga-za-teb/
Last updated: 2011-12-12T09:30:58.000Z
Винаги съм искал да се занимавам с бизнес, в който има нещо много лично. Странно е да пиша това, седмица след като се ангажирах с още едно сериозно професионално предизвикателство, което също е обвързано с технологии. А нещата около днешното IT най-често преследват повече масовост и мащабност, отколкото някакъв личен елемент. Не е случайно и че преди време предпочетох да напусна две големи корпорации, където прекарах цяло десетилетие, защото предпочитам да правя бизнес с бутикови услуги или решения по поръчка, вместо да продавам и внедрявам технологична конфекция. Колкото и невъзможно и трудно да е това на пазар като днешния (и местния). И не толкова, защото това е по-скъпо и profitable, а защото в него има нещо лично… направено специално…

Понякога дори си мисля някой ден да приключа изцяло с ИТ света и наистина да се занимавам с нещо, в което да можеш да вложиш много повече сърце или много лично отношение.

И адски се радвам, когато виждам такива идеи реализирани и работещи. Като [„Книга за теб“](http://knigazateb.com/?ref=yovko.net), които открих наскоро. Всъщност [Мария](http://apieceofme.wordpress.com/?ref=yovko.net) ми подсказа. След като няколко пъти се опитвах да поръчам една книжка през огромните сайтове на големите български реномирани книжарници и три последователни пъти ударих на камък с липса на наличности и отсъствие на какъвто и да било диалог с Матрицата отсреща. Вместо това [„Книга за теб“ ми проговори на ти](http://knigazateb.com/za-knigazateb/?ref=yovko.net) и още на следващия ден след поръчката в пощата си намерих email, който гласеше:

> Здравей,
> 
> Пуснах книгите по куриер, ще ги получиш утре. Тъй като харесваме блога и теб, ти ги таксувахме с приятелска отстъпка 🙂
> 
> Поздрави,  
> Христо Блажев

След няколко дни поръчах още копия от същата книжка за приятели и от неудобство и благодарност за отстъпката от предния път реших да платя по банков път, за да не им оставя възможността да ми калкулират отстъпка отново при наложения платеж, но и това не остана незабелязано. А преди малко по повод друга поръчка, която съдържа изчерпано заглавие, момчетата се ангажираха все пак да проверят дали нямат изостанала бройка.

[![](https://yovko.net/content/images/2011/12/knigazateb.jpg "Книга за теб")](http://knigazateb.com/?ref=yovko.net)

Нали оттук нататък е ясно, че едва ли ще посегна към URL-а на друга електронна книжарница, когато има [„Книга за теб“](http://knigazateb.com/?ref=yovko.net)? Нито цената дори би имала значение, ако случайно при тях е по-неизгодна. Защото както беше казал някой, не е важен бизнеса, а човекът… И именно отношението и вложеното сърце е това, което печели… и доверие, и клиенти, и приятели.

Между другото, хората зад сайта са същите, които стоят и зад проектите [„Аз чета“](http://azcheta.com/?ref=yovko.net) и [„Книголандия“](http://www.knigolandia.info/?ref=yovko.net), но аз някак бях пропуснал тази готина релация преди да попадна на [Книга за теб](http://knigazateb.com/?ref=yovko.net) 🙂

Благодаря момчета! Стискам ви палци!
### Cute or Hot
URL: https://yovko.net/cute-or-hot/
Last updated: 2020-12-26T13:43:02.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/11/DSC4106.jpg)

Nikon D70s | Sigma 24-70/2.8 EX DG @f/5.6
### Вяра
URL: https://yovko.net/vyara/
Last updated: 2011-12-10T21:46:14.000Z
Има трудни и по-трудни моменти. Но колко тежат зависи от нас. От тези, които се огъваме или посрещаме трудностите.

Може да има смислени битки, но няма смислени войни. Понеже войни избират да водят безумците, слабите и безполезните, които нямат бъдеще иначе. Понеже войните разделят, а е време за единение… и бъдещето принадлежи на тези, които го проумеят.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/DSF0633.jpg "\_DSF0633")

Fujifilm X100 | 35/2 @f/4 - Подход в Св. София в Истанбул
### Късметчета
URL: https://yovko.net/ksmetcheta/
Last updated: 2011-12-05T23:44:47.000Z
Късметчето от сутрешното ми кафе в офиса гласеше, че… „за да се сбъдне някоя мечта, трябва първо да си я представиш“… или нещо подобно. А навън беше необичайно пролетно, топло, свежо и цветно. Небето беше толкова синьо, а слънцето толкова оранжево в отраженията на стъклата по бизнес-сградите, че адски съжалих, че нямам фотокамера със себе си, но Fuji-то ми замина на кратка SPA-почивка до UK по програмата Fujifilm X100 Platinum Service, а мен куриерите на UPS не щяха да ме вземат.

Въпреки това настроението ми беше различно през целия ден. Въпреки понеделника, въпреки предизвикателствата, едно от които се върти наоколо от известно време и в крайна сметка реших да приема, макар и да изглежда доста костеливо. Най-малкото е тласък в доста различна за мен посока.

Тази седмица сменяме офис. Или поне започваме постепенно да напускаме този, който през последните 5-6 години приютяваше израстването на [Опънинтегра](http://openintegra.com/?ref=yovko.net). Иска ми се да вярвам и че следващата стъпка, която предстои за всички ни е свързана и с този отскок, за който толкова дълго се засилвахме. Отскок също много рискован, на фона на всичко наоколо, но такъв за който времето е настъпило. It’s now or never. Както беше казал един политик преди време – ако не се провалим, сме обречени да успеем…

А преди малко се прибирах пеша към колата си през центъра, след приятен и много зареждащ разговор. Любувах се на топлата вечер и светлините по Левски… и си спомних за сутрешното късметче… и за това как преди време търсех [съботно-неделно кафе](https://yovko.net/blog/5088) и няколко месеца по-късно то само ме намери. Дори в началото не го забелязах, защото не беше и не е точно кафе, но е почти напълно същото, каквото си го представях…

> През уикенда, обичам да седя до прозорец, през който влиза слънце (поне когато го има)… На удобен стол, а не на мека мебел. Може да е най-обикновен или дори плетен, а през топлите дни през прозореца да влиза свеж въздух. Съседните маси да не са твърде близо и персоналът да не щъка непрекъснато наоколо. Отвън да има живот – пешеходна улица, парк, море, хора… не сгради и бетонирани площадки. Харесва ми усещането за средиземноморие или стара Виена… С някакъв ненатрапчив jazzy chillout или ambient наоколо… Място, което изглежда еднакво окей да пиеш сутрешното си кафе, или да изпратиш деня с аромата на пура и хубаво уиски…

Тази вечер открих, че думите ми не само са се материализирали, а аз съм наоколо толкова често и някак неусетно, че дори не съм го забелязал. А най-хубавото е, че там сякаш не можеш да се озовеш сам или случайно. Трябва да те заведе приятел, ти да доведеш приятели или дори да ги намериш там…

Има дни, които помня и дълго след това ми липсват… и днес беше точно такъв ден.
### The past has passed
URL: https://yovko.net/the-past-has-passed/
Last updated: 2018-05-29T16:51:49.000Z
Очите ти ме гледат над чашата с latte, която си прегърнала с длани. Никога не съм разбирал добре езика на тялото и не мога да реша дали това е затворена поза и трябва да изразява защитна реакция, дистанция и предпазливост или е обичайното, надзъртащо любопитство на първите срещи. Или пък просто най-обикновено, здравословно любопитство. Съвсем недостатъчно персонализирано.

Говорим си за спомени. Което е абсурдно глупаво при положение, че нямаме достатъчно история за да имаме спомени… не и общи. Затова можем да си разказваме и споделяме само такива… ненужни… парченца разхвърляно минало, което не би трябвало да има особено значение. Заобикаляме и него… и нея… и всички тях… с които сме се разминали… Дискретни сме и двамата – избягваме фактите, не споделяме почти нищо конкретно… освен някакви проскубани до голо емоции, натежали с очакванията и неувереността на сбъдванията си. Преструваме се, че не разбираме, че ако е нямало разминаване преди, нямаше да го има това тук сега. А то може да е хубаво, ако се получи… Ако скъсаме с миналото… Или разчитаме, че еднаквостта на разминаванията ще ни направи по-близки… Или болките…

Наистина ли очакваме това да ни сближи?…

Иска ми се да вярвам, че очите ти в повечето време ме гледат, защото търсят бъдеще, а не минало. Но много ме е страх от погледите, които минават през мен – замислени и лутащи се… Иска ми се да мога да ги уловя и фокусирам, защото настръхнало ми напомнят за мъдростта на преживяното, дългите паузи безвремие, безкрайните дози загубване, на онези, прекарали известно време заедно, докато се превърнат в невидими един за друг и започнат да гледат през себе си, без да се забелязват…

Мога да се преборя с тъгата ти, с болките си, с меланхолията ни, с твоята самота, с моята самота, с абсолютно всичко видимо и невидимо… само ако не съм прозрачен…

Затова не искам да обсъждам миналото с теб… Заради бъдещето. И не – не е недоверие. Надежда е…
### Предколедно по Графа
URL: https://yovko.net/predkoledno-po-grafa/
Last updated: 2020-12-27T12:21:22.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/7000910.jpg "Натурална печена тиква")

Nikon D700 | Nikkor Ai-S 105/2.5

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/7000912.jpg "Сухи чушки")

Nikon D700 | Nikkor Ai-S 105/2.5

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/12/7000913.jpg "Уникални кестени")

Nikon D700 | Nikkor Ai-S 105/2.5
### Жив
URL: https://yovko.net/zhiv/
Last updated: 2018-05-29T16:52:05.000Z
Обичам точно тази София, с която се сблъсках за първи път на Централна гара, преди толкова много години, опитвайки се да догоня влака, с който трябваше да отпътуваш. За да те видя за малко и просто за да бъда там. Пътувах цяла нощ, прав, в коридора на претъпкания влак, защото имаше значение. За мен. И пристигнах точно навреме… за да разбера, че е нямало значение. За теб.

Обичам точно тази София, която девет години по-късно ме доведе отново при себе си и ме накара да повярвам повторно, без да ми обещава нищо повече от илюзии. А само идиот би повярвал на илюзии за топлина и уют през декември. Но оттогава се радвам да виждам дъха си, когато се разхождам из софийските улици през зимата, защото се разминавам с толкова много, които не го забелязват. А аз вдишвам и издишвам…

Обичам тази София, в която като по Керуак, не ти е позволено дори да се наплачеш. И се чудя може ли да бъде толкова студено отвътре, че сълзите да излизат направо на кристали изпод клепачите. Но не мога да пробвам. Забравил съм как…

Обичам тази София, която не се отказва да ме убеди, че не бива да правя това, което чувствам, а това, което очакват от мен, за да не изглеждам странен, особен или различен. И не се отчайва, въпреки моята непреклонност и твърдоглавие… Все някой ден един от двама ни ще победи, а дотогава току-виж съм научил, че срещите са толкова по-малко възможни от разминаванията…

Обичам тази София, защото не познавам друга. Защото е без маска, истинска и откровена до болка. В действителност, не само на думи… За разлика от теб…
### In memoriam
URL: https://yovko.net/in-memoriam-2/
Last updated: 2011-11-27T21:35:28.000Z
Преди шест години, на 25 ноември, по едно никое време на денонощието, телефонът ми ме събуди с позвъняване, което можеше да означава само едно. Беше майка ми, с [новина, която никой син не иска да чуе](https://yovko.net/sbogom-tatko/), но понеже всички знаехме, че беше въпрос на дни или часове, не бях изненадан… Станах и се облякох някак наизуст, макар да се бях събудил далеч повече от обикновено. Качих се на колата и минах магистралата също сякаш насън. Изгревът ме посрещна на входа на Пловдив, където ме застигна и позвъняването от тогавашният ми шеф за да ми изкаже съболезнования, в отговор на SMS-а ми, че няма да отида на работа…

Шест години по-късно на същия ден, но привечер след работа, също преминах магистралата до Пловдив. Залезът отдавна беше минало, а дори щях да пропусна първата отбивка за града, понеже се бях замислил. Но не точно за баща си. След шест години, както и да прозвучи, спомените започват да избледняват… в конкретиката си… увеличава се обаче празнотата, която се появява в един такъв ден и остава наоколо… И уж би трябвало да можеш да я компенсираш с нещо друго, но истината е, че никога не можеш да я запълниш… Уж, я оставяш зад себе си, но тя си кънти вътре в теб. Като камбана. И не заглъхва…

Вероятно само отсъствията са способни на вечно присъствие.

И няма как да си готов да загубиш някого. Никога не можеш да бъдеш.
### Смешно
URL: https://yovko.net/smeshno/
Last updated: 2011-11-23T19:24:32.000Z
Днес сутринта, излизайки от офиса, на път за една конференция, чух по радиото един виц. От онези вицове, които са като метафора на човешкия живот… или поне ежедневие. И идея си нямах, колко подходящ лайтмотив за целия ден ще бъде този виц. Напълно в десятката!

Но ще го разкажа някой друг път – например през уикенда – понеже ако го разкажа днес, някои хора може да се възгордеят, че се отнася за тях. А пък те нямат причини да се гордеят с каквото и да било 🙂
### Run, Forrest. Run!
URL: https://yovko.net/run-forrest-run/
Last updated: 2020-12-27T12:21:31.000Z
Есента е една малко по-различна самотност. Самотност с присъствие. Понякога на илюзии, друг път на време. Дори понякога на излишъци от време, толкова добре компресирани, че могат да запълнят няколко пъти обема на надеждите, задавяйки те с безтегловност и задъхвайки те… с липси…

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/11/DSF1171.jpg)

Fujifilm X100 | 35/2
### Различен
URL: https://yovko.net/razlichen/
Last updated: 2011-11-20T08:15:12.000Z
Беше средата на октомври. Излязох от Фотосинтезис по средата на откриването на [изложбата на Бабак Салари](https://yovko.net/blog/6973), понеже трябваше да пътувам за Истанбул същата вечер. Петрос слезе с мен по стълбите до изхода, тупна ме по-гърба и ми каза: „И първо да си починеш“. Навън ръмеше ситен дъжд, а беше и студено. Отвърнах: „Само дано времето не ми развали снимането“. Той ме погледна с широка усмивка и повтори: „Аз ти казах да си починеш, а не да поснимаш!“. Стиснахме си ръцете и той се върна обратно, а аз още под въздействието на кадрите на Бабак се запътих към спирката с дюнерджийницата на Попа, откъдето възнамерявах да си взема такси. Това беше първата фотоизложба в живота ми, която просто не издържах да изгледам наведнъж. Нещо ме хвана здраво за гърлото и не ме пусна докато не излязох от галерията. Пресичайки на пешеходната пътека си мислех, че като се върна от Истанбул ще се върна да я доразгледам…

И точно стъпил на тротоара пред дюнерджийницата го видях, че се запъти към мен.

– Извинявайте, може ли да ви попитам нещо? – започна…  
– Не – отвърнах грубо, но наоколо не се виждаха никакви таксита и останах на тротоара за да спра някое преминаващо.  
– Ама защо? – продължи той, виждайки че останах наблизо.  
– Защото знам за какво става въпрос.  
– Не искам пари. Цял ден съм под дъжда. И един чай ще ми дойде добре…

Понечих да му обърна гръб, но си спомних за кадрите от изложбата и топката в гърлото ми се върна. Сетих се, че вкъщи не бях купувал нищо за ядене от седмици, а щях да пътувам цяла нощ и нямах време да си търся вечеря…

– Искаш ли дюнер? – попитах…  
– И още как! – отговори и очите му светнаха…  
– Чакай малко…

Върнах се с два дюнера и му дадох единия. Дъждът продължаваше ситно да вали.

– И ти ли ще ядеш – попита след второто преглъщане, докато аз още се опитвах да махна хартията, около началото на питката. Незнайно как бяхме минали на „ти“…  
– Защо? Не може ли?  
– Ами вали…  
– Вече съм мокър и без това. И аз почти цял ден съм под дъжда. – стана ми смешно, но беше напълно вярно.  
– Какво работиш?  
– Какво значение има?  
– Аз съм в строителството… Бях… Нямам работа сега, ако имаш нещо за оправяне, мазане, плочки… всичко мога…  
– Нямам нужда, съжалявам…

И тогава видях мартеницата на китката му. Спомних си и за един приятел, който носеше една мартеница с месеци, ако не и с години. Така и не разбрах точно защо…

– Защо си с мартеница? Вече е есен… – попитах го.  
– Не съм я махнал – отговори и след като преглътна продължи – И така съм различен?  
– Различен? – погледнах го въпросително. – Защо ти е да си различен? С мартеница…  
– С какво друго? Нямам. Намерих я. Беше нова. Някой я изпуснал. Взех я. Мислех да я продам, ама нали са за здраве, за надежда…  
– Къде спиш?  
– Където намеря.  
– Нямаш ли къде да отидеш? При някого?…  
– Нямам. Кой ще ме иска мене?…

Ядеше като гладен и макар да подходих към него с обичайното си недоверие, с което избягвам просяците и сигурно щях да го подмина, ако имаше спряло такси, сега стоях под дъжда и вечерях дюнер в компанията на един бездомник, който нямаше къде да спи и какво да яде, но носеше мартеница през октомври, с идеята да бъде различен…

– Знаеш ли защо ти купих дюнера? – попитах.  
– От съжаление.  
– Не. Виждаш ли онази сграда със светещите прозорци на другия край на улицата? Там има изложба на едни снимки.  
– Какви снимки?  
– На хора. На стари хора, които живеят сами. С много тъжни очи. Техните очи те направиха различен днес, не мартеницата ти…  
– Не знам. Защо…  
– Няма значение… И без това трябва да тръгвам. Късмет ти желая! – смачках остатъците от дюнера си на топка заедно със салфетката и я изхвърлих в близкия контейнер.  
– И ти си различен. – каза той. И направо ме стресна с това си изречение…  
– Вероятно всички сме, по един или друг начин – отвърнах му.  
– Не знам какво си видял, но трябва повече да вярваш.  
– В какво? – погледнах го изпод вежди…  
– Все едно. В мартениците… Какво като е есен…

Поклатих глава и се качих в таксито, което междувременно бях успял да спра…

P.S. Вчера, малко повече от месец след случката, която почти бях забравил, браузвайки с обектив из окапалите листа се натъкнах на този кадър:

![](https://yovko.net/content/images/2011/11/DSF1170.jpg "_DSF1170")
### Есен в София
URL: https://yovko.net/esen-v-sofiya/
Last updated: 2020-12-27T12:20:23.000Z
Днес сутринта, чудейки се кой фотоапарат да взема със себе си, все пак реших да бъде Fuji-то с идеята да street-вам. Поне такъв беше планът ни с [Иван](http://ralchev.info/?ref=yovko.net). Street-ът, обаче, май нещо не ни се получи, но за сметка на това си поговорихме надълго и нашироко, поразходихме се, разгледахме изложбата [„Къде зимува зимата“](http://photosynthesis.bg/?article=257&ref=yovko.net) на [Владимир Донков](http://verticalshot.com/?ref=yovko.net) във Фотосинтезис (*Кадрите спират дъха просто!! Не пропускайте!*) и се нарадвахме на може би най-красивия есенен ден в София.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/11/DSF1184.jpg)

Fujifilm X100
### От дагеротипията до дигиталотипията
URL: https://yovko.net/to-daguerre/
Last updated: 2021-11-04T12:39:26.000Z
Днес, точно 224 години след рождението на [Луи Дагер](http://en.wikipedia.org/wiki/Louis%5FDaguerre?ref=yovko.net), не мога да не пусна поне един филмов кадър. Такъв какъвто е, непретенциозен, ежедневен, без обработка, както излиза от скенера на [Здравко Деков](http://foto-dekov.com/?ref=yovko.net).

![](https://yovko.net/content/images/2011/11/Photo15_15.jpg)

P.S. И специално за [Зори](http://zory-angel.com/?ref=yovko.net) и вдъхновяващото и врънкане 😉  
P.P.S. И [повече за началото на фотографията и ролята на Дагер](https://yovko.net/openart-2009/).
### It's OK
URL: https://yovko.net/its-ok/
Last updated: 2011-11-18T00:48:28.000Z
Днес няколко души ме проверяваха дали съм добре и какво ми има. Спокойно, всичко е наред, не съм в депресия и нямам никакви намерения да се самоубивам. Засега. Нито да емигрирам. Все още… Последното, може би е глупаво. А може би и двете 😉

Всъщност за първи път от много време насам имам хъс, нови идеи и енергия за нови неща. За съжаление тя не е в излишък и малко бързо свършва, но като посъсухрена батерия, няколко цикъла заряд-разряд оправят нещата. Пазя се обаче от енергийни вампири, които нямаха проблеми да потребяват енергията ми, когато имах в повече, но когато на мен ми дотрябва само малко за отскок, просто излипсваха… It’s OK. Преподредих си телефонния указател 🙂

Случи се да открия, че с голяма част от хората около мен сме се разминали във времето и пространството. Някои от тях са далече, други вероятно не преглътнаха тази ми проекция, която бе моя същност през последните две-три години, съдържаща големи дози инерция, пасивност и изолация. А с много други просто поддържаме имената си в някакви списъци – телефонни, виртуални… и макар да не го изричаме на глас, всъщност знаем, че *приятелство* е твърде силен епитет за нашите взаимоотношения.

Имам нов кръг приятели, който постепенно укрепва и се запълва с все по-страхотни хора. Такива, които се борят, опитват, провалят се, кървят и започват отначало. Истински – пълни с любов и болки… И в автобуса останаха само още едва няколко свободни места. С някои от тях замисляме и няколко съвместни идеи. Успявам да си открадвам по малко време за пътувания. И дори за себе си…

Боря се и с кретени по пътя си, което също е нормално. Постът от вчера си имаше конкретни получатели и тествах реакциите на подводниците им 🙂

Иначе се чудя дали да не спра да снимам изобщо за известно време, докато си намеря вдъхновението, защото нещо не ми се получава напоследък. И да използвам същото време за четене на всичко, което се е натрупало около нощното ми шкафче… или за писане… или за видеоуроците, за които много хора ме врънкат отдавна… Комита, първо е твоята тема, обещал съм… 🙂

Както споделих днес в една емисия откровения на кафе, всички компоненти на координатната ми система са напълно действащи и налични, само може би не са ориентирани, в конкретна посока. Но това е повече от окей засега. Don’t worry! It’s OK! Stay tuned! 🙂
### Casus belli
URL: https://yovko.net/casus-belli/
Last updated: 2011-11-16T20:26:38.000Z
Обвиняват ме ту в меланхолия, ту в прекален идеализъм. Виновен съм и за двете, и за още толкова. Просто не умея да се усмихвам глупаво, когато е неуместно. И не съм тъжен човек, но понякога вместо да споря, предпочитам да бъда виновен.

Не е по-лесно. По-безразлично ми е…

Обвиняват ме в прекалена дипломатичност и толерантност. И за това съм виновен, защото не мога другояче. Дори, когато от слуховете за себе си научавам за страховете на тези, които ги разпространяват и съм изненадан, колко много дребнодушие побират в себе си. И „приятелите“, и Императорите, и придворните им царедворци…

Обвиняват ме, че не мога да „убивам“, дори когато е крайно наложително. И това е вярно! Предпочитам да създавам! Каквото и колкото мога… Дори на пръв поглед малки и дребни неща, които някой ден ще пораснат и ще продължат да се борят с разрухата и бездушието на тези, които могат да „убиват“ за удоволствие. Аз воювам така! И точно заради това мога да бъда толкова непобедим, колкото не можете да си представите!…
### Размисли на повърхността на асфалта
URL: https://yovko.net/razmisli-na-povrhnostta-na-asfalta/
Last updated: 2011-11-15T21:52:11.000Z
В последните няколко дни прекарах часове зад волана. Със спътниците ми си поприказвахме доста, но имахме и моменти на дълги самовглъбения. Обичам да използвам времето докато шофирам за размисли. Не, че напоследък нямам повече от нужното време сам със себе си, но рядко го ползвам наистина за да остана насаме със самия мен и да се огледам в отражението си. Затова и често използвам командировките, уикендите или личните си бягства за да се срещна със себе си, а времето зад волана за размишления. Тишината в купето (или приглушената музика) и монотонността на пътя са любимото ми време за вътрешни диалози.

А понякога не мисля за нищо, само мечтая… опитвам се да нарисувам в представите си това, което наяве не успявам. Понякога дори пиша наум, а после се опитвам да възпроизведа мислите си чрез клавиатурата. Друг път търся в себе си енергия да се преборя със страховете и опасенията си, да надвия собствените си кошмари – пречките, които сам поставям пред себе си достатъчно често. И то не, защото не си вярвам, а защото все се опитвам да мечтая в някакви реални граници и често се чудя заслужавам ли достатъчно да се наричам мечтател?

Дали мечтите всъщност имат нужда от това побутване към реалността, което навикът на делничната прагматичност провокира непрекъснатo? И ако ги оставим да бъдат големи, цветни и нереални до полуда, това прави ли ги по-малко възможни за случване? Та нали затова са мечти – да ходят боси наоколо, с шантави дрехи, да ни се плезят насреща, да ни гъделичкат изневиделица и да се крият зад ъгъла… именно за да разтеглят лицата ни в усмивка, да ни карат да протягаме ръце към тях, да ги търсим и следваме, докато ги догоним… защото само тогава, когато ги достигнем, те се сбъдват истински и раждат нови. Мечтите са това, което винаги е крачка пред нас, за да ни държат живи и жадни, търсещи и намиращи… и свършват само тогава, когато се уморим да ги следваме… не те ни изоставят, а ние тях… и се страхуват единствено от нашия страх, че не ги заслужаваме…

Сизиф не може да мечтае, защото не си вярва достатъчно. Мечтае Фениксът, защото не се страхува да изгори, понеже знае, че от пепелта ще се роди новата птица, и това ще се случва докато не спре да вярва в себе си… И в чудото…
### Заради някога...
URL: https://yovko.net/zaradi-nyakoga/
Last updated: 2011-11-13T21:29:12.000Z
За да прогледнеш, трябва първо да поискаш да отвориш очи. Да оставиш водата да измие от клепачите ти песъчинките полепнало минало. И вятърът да издуха от теб спомените, които повече не са ти нужни, защото, опитвайки се неумело да ходиш по въжето на надеждата, те все натежават в едната или другата посока, така че да не можеш да запазиш равновесие. И се връщаш отново и отново в началото, до изтощение и безутешност.

Такива мисли се въртяха в главата ми, преди малко, заслушан в стъпките си по крайбрежната алея и кея на плажа на Бургас. Морето сякаш беше по-тихо, отколкото очаквах, предвид вятърът, който се опитваше да ме откаже от идеята да послушам вълните с цената на сериозна простуда, понеже го усещах дори през палтото си.

Созопол също не бе никак приветлив – нито вчера, нито днес. Но може би имах нужда точно от този ноемврийски, пуст, сив и озъбен Созопол, с който никога досега не сме се срещали наяве по този начин. Имах нужда да го срещна, за да се огледам в него, когато е такъв небръснат и скитащ, из самия себе си и тесните си улички, които празни от суетата на лятото са толкова булевардно самотни. Имахме нужда взаимно да си простим – хорската злоба, изгубената вяра, пропуснатите лета и преекспонираните надежди. Имах нужда да го видя такъв, за да го заобичам отново някой ден, когато се върна различен и го видя различен.

Когато ще имам куража да остана да пренощувам отново под небето му, без да ми липсва комфорта на хармонията и уюта на миналото. Когато луната ще ми е достатъчна да сверя часовника на емоциите си, а кълбовидния възел от тях, кънтящ из празното бакърено дъно на казана на душата ми, ще може поне малко отново да излъчва топлина.

Утре ще отида отново до любимия (бивш) остров и съм сигурен, че още няма да личи, но ще се намерим и сбогуваме различни. Заради някога… И заради малко споделени мечти и много споделени усмивки…
### Мигове и спомени
URL: https://yovko.net/migove-i-spomeni/
Last updated: 2011-11-11T20:58:17.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/11/7007120.jpg "_7007120")

Денят започна с кофти вести, такива които преобръщат с главата надолу купчина планове. Но реших да ги преместя в задния джоб – не плановете, а вестите – защото знам, че дори да се наложи (за добро или лошо) да попроменя очакванията, все някак ще трябва да измисля изход от ситуацията. Просто ми се искаше малко да понамаля напрежението, а то все се покачва и покачва… Понякога имам усещането, че се загубвам в темпото на пинг-понга, който представлява ежедневието ми, а понякога ми се струва, че е защото сякаш… не съм убеден защо всъщност правя всичко. И заради кого или какво…

Друг път си мисля, че загубването не е инцидент, а част от всичко наоколо… Не е по план, а просто се случва. И не си имал куража да го загърбиш или посрещнеш ребром… Оставил си го като молец в гардероба да прави дупки по спомените и миговете, които си е струвало да пазиш на горното рафтче или на дъното на чекмеджето за бельо. Там, където понякога не държиш само дрехи, а нещата, които ти припомнят кой си. Защото се загубваш тогава, когато заживееш със спомени и мигове, които са се разпаднали, проядени от молците на времето и безразличието. А не си скътал в чекмеджето надежда за нови… Тогава телеметърът на живота просто никога не успява да фокусира прецизно. И образът в рамката на визьора винаги се разминава с действителността.

След няколко часа взимам цяла купчина фотоапарати, шепа черно-бели филми, няколко добри приятели и потеглям отново на път към места, където все търся отговори, загубвал съм мечти, но съм намирал нови или… себе си. Места, където понякога фокусът си идва на мястото по онзи, магическия начин. Места, които ме срещат с нови хора и приятели… Места, където от пяната се раждат нови мечти…

Не знам дали ще се получи… Но миговете и спомените, проядени от молци не ми вършат повече работа. И ако фотоапарат можеш да си купиш, миговете и спомените, които си струва да запечаташ с него, трябва да си ги намериш сам…
### Послания от отвъдното
URL: https://yovko.net/poslaniya-ot-otvdnoto/
Last updated: 2011-11-08T23:04:18.000Z
Между 11 ноември и 4 декември в галерия А’Туин в София (The Mall, ниво +1, бул. Цариградско шосе 115А) ще може да бъде разгледана изложбата “Послания от отвъдното” на българския художник Боно Шкодров, която съдържа цикъл от непоказвани досега творби, рисувани през 1994-та година. И петнадесетте картини са създадени с древната живописна техника енкаустика, която е една от най-устойчивите на времето, слънцето и влагата, а цветовете остават непроменени от годините, благодарение на разтворените в горещ восък пигменти. Спецификата на картините напомня за мекотата на акварел, а релефът и блясъкът на восъка придават на творбите усещане за уникалност, сякаш са природни творения, получени от естественото сплитане на материала и човешката намеса.

![](https://yovko.net/content/images/2011/11/bono_shkodrov.jpg "Боно Шкодров - Послания от отвъдното")

Произведенията представляват емоционално пътешествие през времето и пространството към един паралелен свят, в който имената на картините “Спомени от слънцето”, “Образът на ценностите”, “Фрагмент от миналото”, “Мравката и ангелите”, “Великата обич” и “Безброй очи за цялата вселена” звучат напълно истинско и естествено.

Заповядайте!…
### Повече черно кафе
URL: https://yovko.net/poveche-cherno-kafe/
Last updated: 2025-12-13T14:31:32.000Z
Не помня кой от българските художници беше казал, че най-обичал да му мирише на кафе, на жена и на ателие, но няма как да не се съглася с него. През октомври се насилих да отворя сетивата си, да усещам аромати, да чувствам. Опитах се да подгоня всичките си сетива в най-различни посоки… дори и тези, които дълго време сякаш не бях ползвал и открих, че са позакърнели. Трудно ми е да дефинирам точно как, но усещането е като, че ли някъде навътре има късо съединение… между слоевете.

Пиша малко повече от преди. Тук вероятно трябва да смотолевя едно благодаря за посещенията в този сайт. Не бях виждал ръст от 65% спрямо предишен месец от 2008-ма или 2009-та насам… честно казано не се сещам за причината за това. Не мисля, че последните ми текстове си струват чак толкова. И не го казвам от скромност.

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0971.jpg "no title")

Това, което пишех преди беше много мое – извираше отвътре – а това, което пиша сега като, че ли е повече преразказ. Не знам какво точно преразказвам, но то сякаш се ражда някъде извън мен, встрани – и аз съм само проводник, който го вади наяве. Не, не съм се смахнал. Просто е наистина различно. Не знам дали това го прави повече или по-малко истинско. Но не е достатъчно на фокус за да ми харесва, да ме стимулира и да ме зарежда. Не го чувствам достатъчно лично.

Може би затова и получих няколко писма да пусна още неща от архивите си. Възможно е да го направя, но не обещавам. Просто защото и тях не харесвам достатъчно, а и те също няма да са достатъчно лични. С онзи тийнейджър оттогава почти нямаме нищо общо. А и… всъщност няколко мои неща от онова време, още циркулират анонимно из online пространството, понеже никак не държах да ги подписвам. Виждам някои от тях на толкова странни места – в какви ли не сайтове, дори няколко пъти си ги получих препратени ми от други. Някак не съм сигурен дали искам да ги асоциирам със себе си – щом си живеят добре и без мен… всъщност без онзи тийнейджър, с който вече имам толкова малко общо.

Предпочитам да пиша нови неща, но такива, които извират от това ми аз, което съм в момента. То не е най-креативното на света, особено в този период от време, разкъсвано между прагматичното бизнес-ежедневие, прозата на света на технологиите и много малкото лично парченце пространство вечер или сутрин пред компютъра, в което се опитвам да си събера мислите и да си отговоря първо на себе си на въпроса „Как си?“, който все по-често ме затруднява.

Отговорът му би бил твърде двоичен и дигитален, а ми се иска да е аналогов, да личат нюансите и палитрата от сиво в черно-бялата емулсия, която никой сензор още не успява да нарисува. Да има дух и очарование, което можеш дори да вкусиш вдишвайки, отваряйки гърба на кой да е двайсет и повече годишен фотоапарат, който никоя съвременна цифрова играчка няма да надживее, въпреки всичките си модерни съвършенства.

Не мога да надвия усещането, че дните ми преди имаха повече тежест от дните ми днес. И именно заради аромата на мастилото от писалката, пукането на грамофонната плоча, поредният презапис на аудиокасета, хартиените писма с едно от първите ми гаджета, които не се побираха в един плик, затова си ги номерирахме в по два или три и дори не смогвахме да ги изчакаме да пристигнат отсреща, преди да започнем следващата серия, дъхавия аромат на снимките от кварталното фото или вкуса на истинското масло от Родопите, където не съм намерил време и желание да се завърна почти откакто си отиде баща ми.

Днес нулите и единиците, с които общувам непрекъснато са твърде еднакви, безцветни и леки. Хвърчат с все по-висока честота наоколо и дори не настояват да ги забележиш. Ти си този, който гони - телеграфът просто бълва поредната порция.

Докато не хлопнеш капака на лаптопа и не видиш дъното на поредната си чаша кафе, което всеки следващ път правиш все по-черно, понеже е едно от малкото истински неща с вкус и аромат от друго време и място, към което непрекъснато пътуваш, но никога не пристигаш достатъчно близо.
### Есенно
URL: https://yovko.net/esenno/
Last updated: 2011-10-31T21:55:39.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0904.jpg "_DSF0904")

Приличаше ми на есен. Но не от онези късните, в които топлината трябва да бъде търсена нарочно, а от другите, които оставят спомени и белези. Спомени за искрици в очите и белези от нокти по кожата. И по-надълбоко… Есен, която омагьосва с докосване, заслепява с цветове и обезкуражава с безразличието си към краткото време, отредено и да бъде наоколо.

Пристигна боса и закачлива. Оранжева, луда и влюбена… но не в лятото, което отдавна бе забравила. Не в бъдещето… а в нещо или някого, когото не познавахме и никога преди не сме го виждали. И тя не го познаваше, но следвайки го, подминаваше сезоните, въздишките, мъничките мигове… Флирт, усмивка и сбогуване… преди листата да оголят скелета на дърветата, преди да се почувстваш различно, преди да поискаш да я задържиш за по-дълго.

Приличаше ми на есен. Заради влагата в очите и вятърът, от който губех равновесие. Същият, който ме караше да се свивам от студ под якето си и вееше косите и, правейки я още по-хубава, а свистенето в ушите ни ни залъгваше, че сме по-малко самотни. Заедно.

Приличаше ми на есен, в която влагата се просмукваше дълбоко в костите ми на каторжник на собствените ми надежди. Eсен, която си тръгваше хладно. Понеже бе очевидно, че заедно самотни е по-лошо отколкото поотделно празни. Eсен, в която локвите могат да те разкъсат с безразличето, с което отразяваха спомените, a белезите потъват дълбоко, за да прокървят отново… Някога.
### Защо в България няма визионери
URL: https://yovko.net/zashho-v-blgariya-nyama-vizioneri/
Last updated: 2011-10-31T00:01:17.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0972.jpg "Steve Jobs - The Biography")

В понеделник късно следобед поръчахме с колега от Amazon [биографията на Steve Jobs](http://stevejobsthebiography.com/?ref=yovko.net), а в четвъртък взех двете томчета от кварталната пощенска станция. Впечатляваща скорост!… Но няма да пиша за това… Най-малкото е редно да попрочета нещичко от книгата. Макар, вече да съм чел две (нещо като) биографии на Джобс и купчина други книги и статии, касаещи неговата личност и историята на Apple. Тази ме интересува по-скоро заради гледната точка – все пак той лично е съдействал при съставянето и… и предполагам се е месил достатъчно в представянето на фактите. Ще са ми интересни паралелите с другите източници…

Всъщност възнамерявах да напиша нещо за Джобс и аз, след като отмине цялата лудница около неговата смърт, защото лавинообразните реакции, които следват подобни събития не са по вкуса ми. Октомври обаче беше доста черен за ИТ индустрията. Броени дни след Джобс, почина и [Dennis Ritchie](http://en.wikipedia.org/wiki/Dennis%5FRitchie?ref=yovko.net), а в понеделник и [John McCarthy](http://en.wikipedia.org/wiki/John%5FMcCarthy%5F%28computer%5Fscientist%29?ref=yovko.net). Кой какво повече е направил за света или за себе си е безмислен спор. Но и тримата са крайъгълни камъни за развитието не просто на IT индустрията, но и за човечеството изобщо – дори за тази част от него, която не е чувала нито за един от тях. Очевидно е защо смъртта на Джобс привлече най-голямото внимание, но примерно без Dennis Ritchie нито UNIX, нито Linux, нито Apple, нито Джобс, нито iPhone, нито Android, нито адски много други неща, с които сме свикнали щяха да са това, което са.

Та макар и аз да съм от хората, които още преди първи клас в училище бяха омагьосани от един зеленикав надпис \[APPLE \][](http://en.wikipedia.org/wiki/Apple%5FII%5Fseries?ref=yovko.net) и това определено промени живота им оттам нататък невъзвратимо, и макар да съм далеч от идеята да боготворя Джобс, а дори някъде из този блог го бях нарекъл задник, какъвто той безспорно също беше в немалка част от своя живот… но хора като него заслужават поклон заради нещо друго – не защото просто са добри в това, с което са се захванали, не защото са го довели до вида, в който да е полезно за останалите, не защото са били педантични, упорити, гениални, работохолици и т.н., и т.н., а защото са имали куража и амбицията да го измечтаят…

Затова в крайна сметка реших, че нямам какво да добавя за Джобс, с него тепърва ще се занимават биографи, анализатори и много други. А и кой съм аз, че да има значение какво ще напиша за него…

Вместо това (макар и след този дълъг увод) от много време насам, разсъждавам над друго, далеч по-важно за мен и останалите, които сме се родили и още живеем на тези стотина хиляди квадратни километра, наречени България.

Няма да лъжа и че е случайно, че пускам този текст веднага след изборите, макар да го започнах още през отминалата седмица, понеже резултатите се очакваха да са такива… Защото и тези, и отминалите, и много други не толкова официални избори, които правим ежедневно, всъщност са в основата на ежедневието ни и то е такова, каквото е, защото ние сме такива каквито сме…

Та важният въпрос е защо наоколо не виждаме визионери, дори не непременно от ранга на Джобс… И сигурен съм, всеки има своите отговори, които са толкова очевидни, че дори ми е досадно да пиша за тях. И те не са само в това, че сме малко, малки или все догонваме нещо или някого. Да, има значение колко голям е потенциала на една нация, на един пазар и натрупванията от миналото. Има значение дори какъв език говориш и колко още говорят същия… Има значение кои са съседите ти и дали имат проблем да си плащат сметките. Има значение дали приятелите ти са наоколо или предпочитат да учат или работят някъде далеч и да се установяват там… Колкото и да е грозно, има значение дали го правят хората без образование или тези с интелект и възможности над средните…

Има значение дали се чувстваш част от всичко наколо или имаш усещането, че си от вечното малцинство, което няма свои представители никъде… и то не защото си етнически, културно или сексуално различен, а… защото си емоционално и интелектуално емигрирал…

И пак ще спомена мечтите… Защото визионерите са мечтатели всъщност – а има значение дали преследваш американската или българската мечта. Понеже когато премиер е издигнал се посредствен човечец, с mindset на квартален бабаит, когото масата припознава за сбъднатата българска мечта – това сгъва на две и къса по средата всяко друго мечтание… Понеже вместо да гледаш далеч напред, ти си гледаш в краката – наполовина от срам и наполовина за да внимаваш за препятствия по пътя си… Защото вместо да намериш кураж да мечтаеш, трябва първо да си осигуриш комфорт и пространство за мечти…

Защото, когато деградират културни и морални ценности, отвоювани демократични принципи биват забравяни и погазвани с лекота, себелюбието и популизмът нямат здравословни граници, а толерантността към всичко това е небивала… това може да означава само, че имаме пациент, а в такава ситуация вместо мечтатели е нужен доктор… или поп… Отново е въпрос на избор… колко време ще чакаме линейката…

P.S. Преди кампанията бях далеч повече склонен да допусна, че новоизбраният президент има шанс да е от докторите. След кампанията съм адски скептичен. Остава ми надеждата да не съм прав…
### OpenFest 2011: На 5 и 6 ноември в Интерпред
URL: https://yovko.net/openfest-2011-na-5-i-6-noemvri-v-interpred/
Last updated: 2011-10-30T09:25:46.000Z
Идният уикенд (5 и 6 ноември 2011) в София, в СТЦ Интерпред, ще се случи поредният [OpenFest](http://openfest.org/?ref=yovko.net). Ако темите около отворените файлови формати и спецификации, софтуера с отворен код, свободното споделяне на знания или бизнесa с тях ви интересуват и вълнуват е много вероятно на OpenFest да намерите съмишленици, приятели или дори бизнес-партньори. За девета поредна година конференцията преплита в [програмата](http://openfest.org/archive/openfest-2011/program/?ref=yovko.net) си технически, обществени и бизнес-потоци от лекции, като отново в рамките на феста ще се проведе и специализирания BSDcon.

И тази година има интересни международни гости с лекции в [програмата на OpenFest 2011](http://openfest.org/archive/openfest-2011/program/?ref=yovko.net) – повече за тях можете да намерите на сайта на конференцията.

Интерпред се намира в непосредствена близост до метростанция Кюри и на по-малко от десет минути пеша от хотел Плиска в столицата. Входът е свободен. Заповядайте!
### Освободи Интернет
URL: https://yovko.net/osvobodi-internet/
Last updated: 2011-10-29T10:52:01.000Z
Преди няколко дни хората от инициативата [„Освободи Интернет“](http://osvobodiinternet.com/?ref=yovko.net) ме помолиха за кратко [интервю](http://osvobodiinternet.com/?p=222&ref=yovko.net) по темата. Ето какво се получи:
### Фотопленер: Съдбата на рибаря
URL: https://yovko.net/fotoplener-sadbata-na-ribarya/
Last updated: 2026-09-13T18:16:29.000Z
Между 10-13 ноември [фотоклуб “Осмо изкуство”](http://8artclub.com/?ref=yovko.net) организира пленер, озаглавен [“Морски труженици – фоторазкази на тема “Съдбата на рибаря”](http://8artclub.com/na4alo%5Flogin%5Fsab%5Fadm.php?id%5Fsab1=18&ref=yovko.net), който криволичи точно между две от любимите ми фотографски теми – портретът и документалистиката. При това с акцент върху портрета. И това не е първият такъв пленер, зад който стои името на моя приятел Светльо Драгиев. Възможно е някои да си спомнят един подобен преди около две години в Балчик.

И макар да идва зима, риболовният сезон е в разгара си, затова фотоприключението край рибарското селище “Ченгене скеле” край Бургас си струва напълно. В рамките на няколко снимачни дни, участниците ще могат да заснемат труда на рибарите в селището, да наблюдават отблизо тяхната работа в морето и на сушата, да купонясват заедно с тях и да слушат разкази от първо лице за случките, които са преживели.

Аз малко завиждам, понеже няма да мога да участвам, но радостен повод – сватбата на много важни за мен приятели – ме задържа в София. Тези които, обаче, могат да си позволят един дълъг уикенд в средата на ноември със сигурност няма да съжаляват, че са се [записали](http://8artclub.com/forma1.php?ref=yovko.net).

Повече информация и подробната програма на пленера можете да намерите [тук](http://8artclub.com/na4alo%5Flogin%5Fsab%5Fadm.php?id%5Fsab1=18&ref=yovko.net). А ето и малко [снимки от рибарското селище](http://8artclub.com/rib%5Fseliste%5F08%5F2010/index.html?ref=yovko.net) за да почувствате атмосферата. Крайният срок за записване е 31 октомври.

[![](https://yovko.net/content/images/2011/10/baner-738x98-final-web.jpg "Фотопленер: Морски труженици")](http://8artclub.com/na4alo%5Flogin%5Fsab%5Fadm.php?id%5Fsab1=18&ref=yovko.net)
### Между пътуванията
URL: https://yovko.net/mezhdu-ptuvaniyata/
Last updated: 2011-10-24T21:59:09.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0832.jpg "Между пътуванията")

Куфарът, с който пътувах до Истанбул, просто престоя няколко дни на пода до трикракото столче, на което понякога се опитвам да се упражнявам в това да изсвиря няколко акорда на китара. Обикновено тогава, когато не искам да гледам пощата си, не искам да браузвам из Интернет или не искам да мисля… за каквото и да било… А когато се опитвам да не мисля, все се надявам, че трябва има и друг, не толкова рационален начин, за възприемане на този толкова ирационален свят наоколо. Понякога го долавям… почти… Но сякаш ми струва усилия… докато преди не беше така. Сякаш имах сетиво, което не се налагаше да изострям, за да долавям звуците на тишината. И да ги улавям правилно… Сега е различно. Сякаш с времето съм го загубил… сетивото… а останалите се опитват да компенсират ампутираното… Но не е същото. Никога не е…

Защото куфарът просто престоя там на пода няколкото дни между едното пътуване и другото. И не попречи никому. Част от дрехите в него останаха сгънати, подобно на дните, които пропуснах пътувайки. Защото има пътувания, които те събират със самия теб и пътувания, които не го правят. Места, към които се връщаш отново и отново… и хора, с които се разминаваш непрекъснато…

И не съм сигурен дали искам да извадя багажа от куфара или просто пак да подменя част от него и да го кача отново в багажника на колата, с идея за друга посока. Или да го прескачам няколко дни, надявайки се да започне да ми пречи…

И макар да загубих бройката на разминаванията… мисля, че продължавам да предпочитам пътуванията…
### The streets of Istanbul
URL: https://yovko.net/the-streets-of-istanbul/
Last updated: 2020-12-27T12:22:37.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0571.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0573.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0693.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0698.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0701.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0705.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0715.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0721.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0733.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0734.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0735.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0737.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0739.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0741.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0742.jpg)
### Istanbul in color
URL: https://yovko.net/istanbul-in-color/
Last updated: 2020-12-27T12:22:46.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0479.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0482.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0486.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0491.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0511.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0521.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0546.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0580.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0586.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0747.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0761.jpg)
### Изборът ЗА или изборът ПРОТИВ
URL: https://yovko.net/izbort-za-ili-izbort-protiv/
Last updated: 2011-10-19T07:45:42.000Z
> Текстът е писан през далечната 2011 година. От позицията на повече от пет години по-късно и случилото се около Реформаторски блок, за провалът на който Меглена Кунева и партията ѝ ДБГ, заедно със СДС и Божидар Лукарски имат преки вини и носят огромна отговорност, която дори не осъзнаха, считам че хора като тях не заслужават никакво доверие, включително в чисто човешки смисъл.

Отново наближават избори и както обикновено ще споделя предварително своя вот. Правя го, защото вярвам, че това е лек срещу страха, срещу търговията с гласове и по-страшното – търговията с доверие. Защото много хора в България, в 21-ви век не могат да си позволят този лукс – да не се боят да гласуват явно, да не се боят да споделят своя вот или да застанат зад една или друга кауза. Ще кажа за кого ще гласувам малко по-долу, защото преди това искам да споделя нещо още по-важно… И то е своеобразна реплика срещу т.нар. протестен вот, срещу негласуването и срещу страха…

За приятелите и познатите ми не е тайна, че симпатизирам на политически формации от дясно, макар да намирам близки до себе си и някои леви идеи. Няма парадокс. Аз просто съм рационален избирател. България е държава в преход (да, все още) и като такава имаше нужда от консервативно дясно управление, което да дефинира *традиции* в политическия живот, в бизнеса, в обществото, в спектъра от морални ценности. След това можеше да си играем на леви корекции за нови идеи, социално развитие и т.н. Тиктакането между ляво и дясно всъщност е хубаво за развитието на установено, здраво стъпило на краката си общество и зряла политическа класа. Но в България това не се получи, а на всичко отгоре лявото и дясното у нас са с разменени роли, защото дясното трябваше да провокира развитието и промените, при наличието на закостеняло и бетонирало се ляво.

Българите обаче не са рационални избиратели – дали заради това, че сме общество без традиции в политическия живот, дали заради наивност, но България обикновено гласува емоционално и най-често наказателно, като в един злощастен Биг Брадър, без съзнаването на простичкия факт, че наказвайки някого, наказваме себе си, всъщност. И че… когато построиш целия си mindset върху възмездието, иронията, пренебрежението и бягството от отговорност… ще избереш такива, които търсят възмездие, иронизират, пренебрегват и бягат от отговорност… Всяко общество репликира себе си в избранниците си… Нима Бойко Борисов не е осъществената българска мечта?!…

Всъщност, започнах с тези мисли, защото не искам да гласувам ПРОТИВ. Дори да нямам своя съвършен кандидат, бих гласувал ЗА този, който е най-близо до моите разбирания за рационалност и има минало с доказан управленчески прагматизъм и умения. Искам да гласувам така, че да мога да развивам малък, но стабилен бизнес, който дано някой ден оставя на децата си. Искам да гласувам така, че държавата ако не помага, то поне да не пречи това да се случи. Искам да продавам на пазар, който търси качество и конкурентност, а не евтино на далавера. Искам да работя с хора, които имат идеи и кураж да ги случват…

И какво общо има това с изборите за Президент или местни кметове?… Ами има, защото живея и работя в София, но клиентите ми освен тук са и в Пловдив, Варна, Търново, Пещера, Сливен… и от това колко комфортно те правят своя бизнес там, където са, толкова по-комфортни ще бъдат моите бизнес-отношения с тях… А за клиентите ни по света (дотук на 4 континента) има значение каква страна е България, кой е Президент и какво се случва тук. В бизнеса и живота всичко има значение, дори и емоциите, които са нещо съкровено и лично, но изборите са време за рационални решения.

Затова и моят кандидат за кмет на София е [Прошко Прошков](http://proshkov.eu/?ref=yovko.net). Гласувах за него и на предварителните избори на Синята коалиция и [тогава написах защо](https://yovko.net/blog/6053). Стоя зад своя избор и до днес. За щастие, той, според последните социологически проучвания, има всички шансове да стигне до балотаж, а изходът от него може да бъде всякакъв, особено ако София вземе решение да гласува рационално.

Гласът ми за Президент ще получи [Меглена Кунева](http://meglenakuneva.bg/?ref=yovko.net). И не само защото тя изглежда най-десният кандидат от тримата с шансове за балотаж, а защото е политик с минало и портфолио, в което има доказателства, че може да постига целите си. И принципно бих се подписал под платформата ѝ. Защото (макар и с известни колебания) вярвам в по-голяма степен в нейните възможности да се еманципира от политическите си обвързаности, отколкото тези на нейните двама опоненти. Защото на евентуален балотаж, ще направи по-трудна битката на ГЕРБ и за тази опорна точка на властта. А най-малкото нездравословно и опасно е партия като ГЕРБ да има прекалено много власт.

Ще гласувам за нея и защото е жена, а България още не успява да изживее комплексите си. България трябва да може да има жена за Президент и евентуален главнокомандващ на армията. Това е изпит, който си струва да се издържи.
### Истинските хора и "малките" неща
URL: https://yovko.net/istinskite-hora-i-malkite-neshha/
Last updated: 2011-10-18T01:16:59.000Z
Странно е, но… днес за първи път срещнах [Мария](https://apieceofme.wordpress.com/?ref=yovko.net) на живо, а дали [понеже я чета от години](https://apieceofme.wordpress.com/?ref=yovko.net), дали заради друго, но сякаш я познавам отдавна. Поводът беше нейната книжка [„…малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ“](https://apieceofme.wordpress.com/2011/09/19/malko-az-toi-nie/?ref=yovko.net) и когато преди няколко дни тя ме покани на представянето и в София, приех с огромно удоволствие.

Представянето мина страхотно, а [книгата](http://knigazateb.com/knigi/hudojestveni/poeziya/malko-toy-malko-az-malko-nie/?ref=yovko.net) е чудесна! Казвам го уверено, защото не се стърпях и започнах да я чета още в таксито към къщи, и бях я преполовил още преди да седна да вечерям. Не мога да разкажа, какво прочетох, защото то е усещане… А Мария може да превръща думите в усещания и усещанията в думи…

Вместо да разказвам за книгата, предпочитам да призная, че е имало дни, когато след като съм прочел нещо от нейните [разпилени парченца](https://apieceofme.wordpress.com/?ref=yovko.net), съм хлопвал компютъра си и съм излизал навън, за да остана насаме с онова у мен, което нейните думи са изровили от най-дълбокото на душата ми… и за да мога да го припозная и приема… Признавам си, че дори бях спрял да я чета за малко, в един тежък за мен период, защото трудно преглъщах нейната концентрирана мъдрост, която тя толкова леко събира в няколко изречения… Но след това ми залипсва онзи неин оптимизъм, който… винаги следва… някъде наоколо… Понеже винаги има слънце и дъжд, бури и затишие… но мъдростта е в това да знаеш, че нищо никога не свършва, ако си готов да започнеш да мечтаеш отначало… а ако мечтаеш, значи всичко тепърва предстои…

Книгата… тази вечер няколко души се шегуваха, че е тъжна или меланхолична. Всъщност не е. Книгата просто е много докосваща и истинска. Като самата Мария. С много мечти. Неизживяни мечти… което означава, че всичко тепърва предстои… и…

*има пъзели, които могат* 
*да бъдат наредени.*
### Захарният град
URL: https://yovko.net/zaharniyat-grad/
Last updated: 2020-12-27T12:22:54.000Z
Колкото и да е странно, и колкото и да е близо, досега не бях ходил в Истанбул. И понеже реших, че трябва някак да компенсирам факта, че не излязох в отпуска през лятото (макар всичко да е против тази ми идея – включително графиците на клиентите, природата, стихиите и движението на планетите), планирах и все пак успях да направя един long weekend в Истанбул. Извинявам се на всички, на които не вдигах телефона си през последните 3-4 дни – всъщност не вдигнах на никого, но светът трябва да може да се върти и без моето участие понякога. Плановете ни със [Стоян](http://mishinev.net/?ref=yovko.net) бяха да направим един тридневен street, и макар да се оказа, че хората там не помнят откога в Истанбул не е валяло три последователни дни, ние явно с нещо бяхме предизвикали късмета си. Е, поне софийския първи сняг (май) ни се размина 🙂

И street-а се получи горе-долу. Снимахме много по-малко от планираното, заради дъжда и неприятно-хладното време, но все трябва да има някой и друг кадър за показване.

Наблегнахме повече на кафенетата и баклавите… Никога не съм обичал много сладко, но определено с новия си хранителен режим тотално съм отвикнал да ям подобни неща, та ми дойде мъчно и тежко… Вероятно ще ми трябва поне седмица да се съвзема. Истанбул е противопоказен за всякакъв нормален хранителен режим! За всякакъв! Отделно, че всички опити да си поръчам хубаво еспресо бяха неуспешни. Беше безполезно и да се обясняваш, че искаш студено мляко.

Но иначе градът е много жив, динамичен и адски подходящ за street. Не е точно моето място – твърде ми е шумен и шарен, но с удоволствие пак бих street-вал там (в някое друго време на годината)…

Това беше и началото на един мой фотографски проект и бойното кръщене на една камера, за която още не съм писал, макар да пуснах вече няколко снимки, правени с нея. Още свикваме един с друг, понеже тя е с доста особен характер, но въпреки това, колкото повече снимам с нея, толкова повече се убеждавам, че това е най-фотографският инструмент, който някога съм държал в ръцете си.

Засега обаче само една снимка – директен jpeg от камерата. Повече, като прегледам останалите, понеже преди малко влизам в къщи. А тази… просто се опитвам да не вечерям…

![](https://yovko.net/content/images/2011/10/DSF0708.jpg)
### Уикенд в сладко-кисел сос
URL: https://yovko.net/weekend-bitter-sweet/
Last updated: 2025-12-24T19:49:31.000Z
Никога не съм обичал неделните следобеди. Напоени са с онова усещане за край, с което се връщаш обратно в делничните мисли, емоции и задължения. Цяла седмица си чакал уикенда с надеждата за нещо различно, а в неделя следобед това намерение за щастие, осъществено или не, просто се стича заедно с дъждовните капки между отчаяните махове на чистачките по предното стъкло.

В колата е топло и тихо. Мълчим, завладяни от същото това усещане за неосъщественост. Вероятно и двамата сме си представяли различен уикенд. Не знам точно какъв, но със сигурност различен. Моят трябваше да бъде по-бавен, по-лежерен, с хубаво ароматно кафе със студено мляко в ранните утрини, докато слънцето още не се е вдигнало твърде високо, с шума на вълните по скалите на северния бряг на Созопол, с повече искри в очите ти, с чаша бърбън и приглушен chill-out по залез на някоя крайбрежна тераса, с филмовия ми Nikon между чашите ни, с повече мечти и разговори за теб или мен, с разголените ти бедра и рамена, които плажната ти рокля споделя с морския бриз и моите погледи, с повече отдаденост през нощите, в които да не бързаме за никъде, за да се загубим помежду си и да се намерим в другия…

Вместо това пътуваме обратно към големия град, с усещането за нещо пропуснато, всеки към своето си аз, в неделния следобед, когато тишината помежду ни не е нищо по-различно от есенция на умората от двата ни дни заедно. Краката ти са все така голи и изящни на седалката до мен, но сякаш не очакват и не предлагат нищо повече. Плажната рокля е някъде в багажа, а късите ти панталонки те правят повече независима, отколкото съблазняваща. Повече ничия, отколкото моя…

Гледаме се почти с безразличие в китайския, където вечеряме точно толкова безлично, колкото пропиляхме и уикенда, докато неделята безсърдечно изтича заедно с дъждовната вода навън в канавките. Продължава да вали, през целия път до София, измивайки неделната вечер до безцветност.

\-За какво мислиш?  
\-За нищо. – Отговарям машинално, докато бърникам из пилешкото в сладко-кисел сос. Защото как да ти отговоря, че мисля за тишината между нас, която сякаш е изтъкана от фини нишки тъга и че ми е по-комфортно да мълчим, отколкото да търсим общи теми за разговор, които сякаш не съществуват.

Как да ти кажа, че уикендът ни отново не се получи? Както и предишния… и този преди него… защото се опитваме да се обсебим, да се догоним и да се изконсумираме… като пиле в сладко-кисел сос… Понеже не искаш да разбереш, че не искам да те консумирам, а да ти се възхищавам, и че не искам да бъда консумиран, а вдъхновяван…

Как да ти кажа, че краката ти са по-дълги отколкото хармонията между нас, измерена в произволни мерни единици? И че ако на двайсет можех да открия вдъхновението между всеки чифт женски крака, то след трийсет вече знаеш, че това не са били вдъхновения, а обикновени импулси, които евентуално са ги провокирали. И ако на трийсет, женските крака все още са достатъчна причина за ерекция, те никак не стигат за вдъхновение.

Как да ти кажа, че част от мен остана да лежи някъде там на плажа, където сексът бе чудесен, но забързан и задъхан, по софийски делничен, нервен и… дистанциран… без загубването, без преливането, без хармонията, без търсенето, без потъването, без безвремието… защото бе по-лесно да се загубя в пясъка, отколкото в теб…

И как да ти кажа, че плажната ти рокля ще ми липсва?…
### Осем години
URL: https://yovko.net/osem-godini/
Last updated: 2011-10-09T17:59:41.000Z
На днешния ден, преди 8 години, на този адрес, написах [първия си блог-post](https://yovko.net/blog/7). През всичкото това време се учех да споделям частички от себе си. В началото беше трудно. После започна да става по-лесно, но в същото време отнемащо голяма част от енергията ми, която за щастие поне беше в изобилие тогава. След това тя се позагуби, намаля, а това съвпадна и с период, в който нямаше откъде да черпя нова. Споделянето се оказа и нож с две остриета, защото освен приятелите, се оказа, че започват да те познават много добре и враговете ти и да изучават и използват слабостите ти. Предпазливостта обаче е враг на споделянето. Ако нещо е твърде лично и не е за споделяне по-добре да си остане такова. Ако прекалиш с предпазливостта обаче, рискуваш да плащаш твърде висока цена, която се изразява в това да хабиш повече енергия да филтрираш мислите си, отколкото да ги споделяш. И там всичко спира да има значение…

През тези осем години думичката блогър стигна своя пик и се протърка от употреба. Новата генерация блогъри си повярваха повече отколкото трябва, забравяйки че прилагателното не е звание. SEO-маниите надминаха всяка граница на полезност, а социалните мрежи демотивираха мнозина да творят собствено съдържание за сметка на споделянето на чуждо. Всъщност всичко това е хубаво, защото пиковете са нестабилно състояние… Всичко това внесе нужните корекции около blog-треската… След като тя поутихна, *повече* вече не означава непременно *по-добро*, а SEO-то дори да те вдигне по-нагоре в Google, няма да направи текстовете ти по-смислени…

Вероятно и заради това вече не е особено модерно да си блогър. А аз съм и щастлив, че заради моята по-продължителна пасивност преди време, вече не ме наричат и „елитен“. Защото, всъщност, и през тези осем години и след тях… дали ще се наричам блогър или не, няма никакво значение за факта, че моят сайт е просто част от мен – с по-малко или по-голямо припокриване, в зависимост от момента или ситуацията.

И този сайт продължава да ме запознава с нови хора, с нови приятели, да ми помага да се огледам в себе си или някое друго мое аз, да събира мислите ми, да отразява тази част от мен, която нямам против да споделя с останалите и особено с приятелите и себеподобните ми. И отдавна не е само блог…

Благодаря на всички, които са наоколо през всичкото това време! Благодаря!

Йовко
### За травмите и чудесата
URL: https://yovko.net/babak/
Last updated: 2026-09-13T18:15:09.000Z
Когато преди няколко седмици се запознах на живо с [Бабак Салари](http://babaksalari.com/?ref=yovko.net) първото ми впечатление бе, че вероятно той е първият творец, когото познавам, който е забравил егото си вкъщи. Вече бях разглеждал [сайта му](http://babaksalari.com/?ref=yovko.net), бях чел негови интервюта, разлиствал съм някои от [книгите му](http://books.janet45.com/authors/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%5F%5F%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B8?ref=yovko.net) и бях почувствал вече неговия разпознаваем, дълбоко вгледан в хората почерк. Неговата фотография е силно неподправена, много емоционална и някак непретенциозна. Бидейки документалист това сякаш се предполага, но много документалисти остават просто дистанцирани наблюдатели, докато любовта на Бабак към хората и неговата толкова искрена човечност сякаш не се побират зад фотоапарата и просто преливат в кадрите му.

Вчера разбрах, че това не е илюзия, имайки възможността да си побъбря с него по повод предстоящата му изложба [„Травми и чудеса: Портрети от Северозападна България“](http://www.photosynthesis.bg/?article=254&ref=yovko.net), която се открива на 13 октомври /четвъртък/ в [Арт-център Фотосинтезис](http://www.photosynthesis.bg/?ref=yovko.net). Всъщност, това е съвместен проект в развитие, заедно с журналистката Диана Иванова.

След днешния ден, определено мисля, че може би Бабак е най-земният и скромен човек, когото познавам. Въпреки трудната си младост и съдбата на политически затворник в родния му Иран, а после беглец и скитник по света, търсейки места с допирни точки до себе си. Много хора биха използвали подобна съдба за оправдание, а той просто тихичко казва… аз съм хуманист… обичам хората. А за най-великото си постижение би определил… един милиметър живот…

Бабак е толкова истински и естествен, колкото и фотографията му. Не си представя себе си като нищо повече от част от живота, този непринудения и не винаги готов за снимка живот, действителността такава, каквато е. А в опита му да я улови, не иска да се вижда отстрани като автор, освен във формалния смисъл на думата, защото предпочита да се чувства напълно еднакъв с лицата, пред обектива. Неговата фотография е едно безкрайно търсене на човечността, именно чрез неподправена човечност.

Няма да преразказвам интервюто, в което си говорихме малко за фотография и много за миналото, за травмите, за чудесата, за хората, за приятелите, за вдъхновенията, за България и защо един човек, останал без родина, тук се чувства толкова на мястото си, че никога не би се върнал в Канада, където се е установил от години, ако можеше да остане в България завинаги, нещо което за много българи сигурно звучи налудничаво…

Публикувам почти целия си разговор с Бабак… тези, които изгледат и тридесетте минути видео, ще разберат защо. Но може би, защото той е от хората, познанството с които те прави по-добър човек. И по-истински. А понеже фотографията му е просто част от него, си мисля, че именно там е магията на неговите кадри – в човеколюбието. Почти сигурен съм, че той би могъл да лекува с фотография. Именно и затова никак не е случайно, че [Фотосинтезис са го поканили да води workshop по творческа фотография между 20-23 октомври](http://photosynthesis.bg/?article=253&ref=yovko.net). Познавайки вече Бабак, мога само да завиждам на тези, които ще участват.

Изложбата ще бъде на разположение на посетителите на [арт-център Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) на бул. Васил Левски 57 в София от 13 до 25 октомври 2011г. Входът е свободен.
### Time
URL: https://yovko.net/time/
Last updated: 2011-10-05T11:58:38.000Z
> Every year is getting shorter never seem to find the time.  
> Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines  
> Hanging on in quiet desperation is the English way  
> The time is gone, the song is over,  
> Thought I’d something more to say.  
> (Pink Floyd)

Точно [преди една година, на този ден, по същото време изпратих един email](https://yovko.net/blog/4743), който беше нещо като сбогуване, но и ново начало. Беше метафоричен, но и директен. Беше меланхоличен, но и зареждащ. Поне мен. Защото често за да започнеш нещо ново е нужно да минеш през раздяла, но пък промените винаги са нещо хубаво.

През тази една година имах планове и очаквания, които (както е обичайно за мен) бяха значително по-високо отколкото действителността ми позволи да скоча, но пък почти всеки следващ скок беше по-добър от предходния. И посоката беше правилната… През тази година очаквах повече и от обстоятелствата и хората около мен. Голяма част от тях не оправдаха очакванията ми. Предоверих се на доста от тях и погрешно оцених възможностите им. Това бе по-малкото зло. По-голямото ми разочарование бе, че почти не успях да открия и събудя у тях мечтателите, [тези които неистово искат да случат мечтите си, както каза веднъж Весела](http://kazakova.com/?ref=yovko.net). Срещах и продължавам да срещам армии от followers, а по-трудно от шестица от тотото е да се сблъскаш с някого, който носи у себе си потенциала на лидер. И… по-важното… отговорността на такъв… Защото сред редиците на follower-ите непрекъснато има достатъчно, които имат претенции да водят, но това, което ги проваля са точно две неща – неспособността им да мечтаят и да носят отговорност.

Беше ли по-лесно през тази една година, в която всеки ден целта беше една малка фирма да започне да расте малко по малко и да печели доверието на нови и все по-големи клиенти? Не, никак не беше лесно. Но е прекрасно, когато виждаш, че от усилията има смисъл и резултатът е приличен и видим.

Не беше и още не е никак лесно, но е вдъхновяващо, нахъсващо и зареждащо…

Съжалявам ли? В никакъв случай. Ако сега трябваше да взема същото решение, щях да го направя отново – дори още по-категорично. Въпреки всичките усилия и трудности, въпреки поредното лято, в което не успях да изляза в отпуск, въпреки пълната липса на какъвто и да е личен живот…

Всъщност, ако не трябваше болезнено да си припомня пипалата на есенциалната самота, може би щях да имам още повече хъс през изминалите месеци, както и способности да скоча още по-високо и близо до непостижимата летва, която съм си поставил. Но през тази година, задрасках усещането за дом и уют. А няма друг такъв унищожител на енергия, както безтегловността на емоционалната празнота. Каквито и акумулатори да мислиш, че носиш в себе си, те не стигат и до първия завой, ако не можеш да презаредиш с нечия усмивка, ако блъскането е самоцелно и резултатът, независимо дали е добър или лош, те завежда всяка вечер до адреса на хотела, татуиран върху личната ти карта, където да пренощуваш безлично…

Това беше годината на сътресенията… съзнателните и несъзнателните промени… на прагматизма в решенията… дори на толерантността към миналото и неговата посредственост. Стига толкова. Следва година на действията, на емоциите и на категоричността… година на развихрянето… Може да е опустошителна или градивна, но със сигурност няма да е инертна, кротка и спокойна. Не ми изглежда такава…

Време е за ново темпо, нови хора, нови концепции, нови усещания… Времето на консервативния прагматизъм отминава, практичността на клишетата е обречена, „императорите“ ще губят позиция след позиция, а follow-ърите ще страдат… Човекът и бизнесът все по-малко трябва да се срамуват от емоциите си, защото емоциите са пряко свързани с това, което съпреживяваме със сърцето си, а без сърцатост и креативността на разума е никаква. Нямам търпение да видя прераждането на тези, които са готови да рискуват всичко, да опитват отново и отново, различни неща, да се надбягват със себе си и… с времето…

Нямам търпение…
### Virginia Goodbye
URL: https://yovko.net/virginia-goodbye/
Last updated: 2011-10-01T13:13:32.000Z
Тази сутрин, при опит да обновя едно от приложенията на iPad-а си, AppStore ми поиска да се съглася с нови промени в правилата на ползване, които дори прегледани „на вентилатор“ можеха да означават само едно – iTunes вече е достъпен и за България. Също и книжарницата на Apple iBookstore, макар достъпните заглавия да не са особено много все още. Всъщност, още няма официален анонс, възможно е Apple още да работят по въпроса.

Когато преди малко повече от година писах [това](https://yovko.net/blog/4401), се надявах, че ще се случи скоро. И ето, вече е факт – най-големият електронен музикален магазин, точно преди официално да стартира с „облачната“ си функционалност (от 4-ти октомври) вече ще работи и за България. Какво означава това? Ами с едно щракване любимият албум на любимата група ще бъде в личната ми библиотека. Цените са различни – зависи колко нов или популярен е албума. Но аз вече направих първата си покупка за 7 евро. Същият албум, преиздаден от Вирджиния рекърдс, струва 30лв в Orange или повече от два пъти повече.

Ценна е възможността да си купиш само отделно парче, в случай че целият албум не те кефи. А още по-ценното е, че всичко, което съм си купил ще бъде достъпно не само на iPad-а ми, но и на другите мои компютри и устройства, асоциирани с моят iTunes акаунт. И моята музика ще бъде някъде там в „облака“, без дори да е нужно да се грижа за нея, да се заривам с кутийки на всевъзможни носители.

Всъщност, нали се досещате кога повече някога ще си купя някакъв носител? НИ-КО-ГА!

Разбира се, че перверзно удоволствие ми доставя да поздравя лично всички местни посредници, издатели и прочие, които издевателстваха през последните години на гърба на феновете, наричайки ги пирати. И паразитираха на гърба на авторите, които представляваха, насъсквайки ги срещу собствените им фенове. Още малко ще се правят, че издават някого и, че той без тях е загубен. Дано да е наистина за кратко, преди да им дръпнат и това килимче.

Специални поздрави за Саня Армутлиева, Заки Соколов, BSA и подобните им, които заради личния си бизнес си позволяваха да хлепат цялата ни държава, създавайки и имидж на „пиратска“, с изсмукани незнайно откъде цифри за интелектуалното пиратство у нас, с интервюта, хленч и отчаяни кампании…

Времето ви догони и подмина като малка гара, а бъдещето няма никаква нужда от вас!

[Това парче](http://www.youtube.com/watch?v=6rxGN1abgcc&ref=yovko.net) мисля, че е много подходящо 🙂

P.S. От няколко дни за България са достъпни и SD и HD филми през iTunes (за купуване и под наем). \[28.10.2011\]
### SТ04-01: Есен на предела на две планини
URL: https://yovko.net/st04-01-esen/
Last updated: 2026-09-14T06:36:08.000Z
Есента е един от най-цветните сезони по нашите географски ширини и е много подходящ сезон за изкушените от пейзажната фотография. Туристическата фотография пък е жанр, който упражняват всички, които някога са се докосвали до фотоапарат. Затова следващото предложение е да комбинираме есента с един практически мини-семинар по пейзажна и туристическа фотография и разходка из едно от най-красивите кътчета на България. Точно по средата на две планини – Пирин и Родопите.

На 21-ви вечерта отсядаме в едно чудесно ново хотелче в [село Гърмен](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD?ref=yovko.net) (до Гоце Делчев), където ще пренощуваме и ще се запознаем – тези, които не се познаваме. В съботната сутрин ще закусим в хотела и ще си разкажем накратко основните теоретични концепции около пейзажната фотография. Ментор и лектор ще бъде моят приятел, професионален фотограф и запален пейзажист [Иван Масларов, популярен още като Jumbo](http://jumboland.org/?ref=yovko.net), който е и един от най-забавните лектори, които познавам. Като и аз ще му помагам, разбира се. След което ще се разпределим по колите и ще опитаме да уловим с фотоапаратите си омагьосващия чар на възрожденския дух на [Лещен](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD?ref=yovko.net) и [Ковачевица](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0?ref=yovko.net), разположени в Западните Родопи. В Лещен се намира и къщата-галерия на поета Борис Христов. При добър късмет с времето, планираме да разполагаме с хубавата предзалезна светлина на golden hour именно в Ковачевица.

След закуската на следващия ден ще се отправим към Пирин, където ще се разходим из китното село [Делчево](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE%5F%28%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%5F%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%29?ref=yovko.net). Ще обядваме в красивата механа на площада и ще потеглим обратно. Тези, които имат желание, могат да се отбият пътьом и през Мелник и пясъчните пирамиди над Роженския манастир. А тези, които възнамеряват да гласуват на изборите за Президент, могат да побързат да се върнат за да го направят в късния следобед. Възможно е с удостоверение за гласуване на друго място да подадете своя глас и в избирателната секция на село Гърмен, където ще нощуваме две вечери.

Село Гърмен се намира на точно 200км от София. На юг, по посока Благоевград като малко преди Гоце Делчев има отбивка. Тези, които се запишат за семинара ще получат точни указания и GPS координати на хотела. Край селото се намират и останките на римския [Никополис ад Нестум](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%5F%D0%B0%D0%B4%5F%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BC?ref=yovko.net).

Програма на семинара:  
– 21 октомври (петък) – пристигане, настаняване, запознаване  
– 22 октомври (събота) – закуска, фотокафе, практически занимания (Лещен и Ковачевица)  
– 23 октомври (неделя) – закуска, практически занимания (Делчево), отпътуване

Цена за участник, ползващ самостоятелна стая: 75лв  
Цена за участник, споделящ стая с друг участник: 65лв\*  
Цена за придружител в стая на участник: 40лв\*\*

Както обикновено местата са силно ограничени, защото идеята на тези мини-семинари е групата да не надвишава 10 човека.

- Очаква се да регистрирате двама участници или да сте сигурни, че ще присъства друг, който е склонен да споделя обща стая с вас. В противен случай ще трябва да доплатите за самостоятелна стая.  
\*\* Дали ще си водите придружители със себе си за компания или споделяне на екскурзията е въпрос на ваш личен избор. Но имайте наум, че те нямайки право да участват в заниманията на групата, може би ще се чувстват изолирани, а така навярно ще разфокусират вниманието ви. Препоръчително е групата да остане съсредоточена върху това, заради което се е събрала – снимането. Семейните излети или забавленията за децата навярно ще са по-приятни и пълноценни за всички ако ги планирате за друг уикенд, но това, разбира се, е ваше лично решение.

Цената включва участието в семинарната група, две нощувки със закуска и използване на семинарната зала на хотела. Безплатният интернет в рамките на хотела се подразбира. Цената не включва транспорт, обяд и вечеря. При възможност, организаторите могат да ви предложат транспорт ако друг участник е декларирал, че може да вземе допълнителни хора със себе си.

Авторските права върху снимките, направени по време на семинара принадлежат на техните автори. Организаторите си запазват правото да използват споделени с тях кадри за популяризиране или документиране на семинарите. Когато за снимките е позирал модел, такива кадри не могат да се публикуват без изричното съгласие на модела.

Регистрациите за семинара приключиха! Всички места са заети!
### Счупени прозорци
URL: https://yovko.net/schupeni-prozortsi/
Last updated: 2011-09-29T21:12:23.000Z
Скоро някой ми припомни [теорията за счупения прозорец](http://en.wikipedia.org/wiki/Broken%5Fwindows%5Ftheory?ref=yovko.net). С две думи казано, ако в една сграда се счупи прозорец и той не бъде поправен навреме, рязко се увеличава вероятността вандали скоро да счупят и друг, после следващ, да се случи пожар и дори да се стигне до разгром на цялата сграда. Същото е, когато някой остави боклуци на улицата, след време около тях се натрупват още и накрая мястото може да заприлича на сметище…

Тази теория може и да е само теория, но истината е, че ако свикнем с някакъв малък проблем и направим компромис с него, следващата стъпка е да допуснем по-голям и така, докато счупените прозорци в сградата на морала, държавността или обществено-политическата система станат толкова много, че дори накрая покривът протича и някоя буря или земетресение е в състояние да срути всичко.

Това, което се случва през цялата, тази, последна седмица е далеч по-сериозно, отколкото изглежда, ако го наречем само обществен, етнически, морален или политически проблем.

Много щеше да е удобно ако проблемът не е етнически. Да, ама не. Защото през последните години се случиха много убийства – знакови, показни, вулгарни, всякакви. Но те (с едно-две изключения) не предизвикаха реакции, различни от обичайното мърморене в стил „тц-ц-ц, в какъв свят живеем“… Обществото, допускаше прозорците да се чупят един по един и с широко затворени очи се оглеждаше за друга сграда, в която още стъклата бяха здрави. И бързаше да забрави.

Да твърдим, че няма етнически пипер в пресолената манджа, означава че продължаваме да стискаме здраво очи. Да, Цар Киро е мутра, но това което предизвика ответната реакция е, че освен мутра, той е представител на онзи етнос, който дори и най-толерантните измежду нас отбягват. И не защото всички сме расисти, а просто защото този етнос (с изключения, разбира се) често е най-малкото нечистоплътен и неграмотен. А широко затворените ни очи пречат да осъзнаем, че ако умните, мъдрите и водачите на едно общество не положат адекватни грижи и най-слабите и недъгавите да могат да са в крачка с останалите, то започва да куца цялото общество. По теорията за счупените прозорци… Но нека не се убеждаваме, че ако на мястото на Цар Киро беше някоя друга популярна мутра от български произход реакцията щеше да е същата. Ако обичате…

Проблемът, обаче, не е и само етнически. Щеше да е твърде просто. Проблемът е обществен, именно заради това, че отново с широко затворени очи, всички с години го отбягваме. Всеки в своята си територия на емоционална и обществена емиграция. Така се превърнахме в общество, което няма допирни точки със себе си. А общество, което не може да се обедини зад комплект от морални ценности може много лесно да бъде манипулирано и разделяно. За това са достатъчни евтини инструменти като Труд, Уикенд, bTV или Волен Сидеров. Такова общество се лута и губи из себе си, защото без морални ориентири е подвластно на течението… от счупените прозорци…

Ако проблемите на другите не приемаш за свои (поне малко), загубваш нуждата да бъдеш част от нещо цяло. Превръщаш се в единак, който няма нужда от общност зад себе си. И така никога не можеш да бъдеш твърде силен, просто защото си сам и си обречен да се оглеждаш за врагове непрекъснато. Заради счупените прозорци и скъсаният обществен договор…

Дори животинското стадо избира водач и го сменя ако той остарее или води всички към гибел. В съвременния свят го наричаме обществен договор – избираме водачи, назначаваме пазачи, посочваме съдии, които да служат на цялата общност и да взимат решения за посоката, морала и справедливостта. И те следва да бъдат достойни хора, а общественият договор на държавата с гражданите нищо по-малко от свещен кивот. Но немарливостта ни допусна пукнатини дори по сандъчето със Завета. Времето ги поразтегли и пролуките зейнаха…

Но проблемът не е само обществен… пак щеше да е твърде лесно – той е толкова брутално политически, че няма накъде повече. Защото българската политическа система достигна максимума на своята импотентност. Широко затворените ни очи допуснаха огромна толерантност към некадърността, към липсата на стратегии и опит, към политическата проституция и марионетките. А наличието на марионетки, със сигурност подразбира и присъствие на кукловоди – зад завесите. И омразата е единствената база за обединение на уплашените. Kоето, всъщност устройва кукловодите.

Протестите по улиците (в спонтанната си част) са ярък пример на общество, което еманципирайки се от инструментариума на политическите партии, отправя политически искания за промяна в обществена система, която само е установило, но нито то я припознава, нито тя го представлява. И това не може да е нищо друго освен болезнен и кошмарен по мащабност политически проблем, сгънат на две и скъсан по средата обществен договор и толкова много счупени прозорци, че всяка буря или земетресение може да срути повече, отколкото сме готови да понесем.

И нищо, ама нищо няма да се оправи, ако не започнем да си поправяме прозорците. Преди да е дошла зимата.
### Есенно настроение
URL: https://yovko.net/esenno-nastroenie/
Last updated: 2020-12-27T12:23:10.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0373.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0383.jpg)
### Time Signs
URL: https://yovko.net/time-signs/
Last updated: 2020-12-27T12:22:16.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0227.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0234.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0282.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0309.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0310.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0335.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0339.jpg)
### Nikon 1
URL: https://yovko.net/nikon-1/
Last updated: 2026-09-14T06:37:13.000Z
В сряда сутринта имах удоволствието да присъствам на официалното представяне на новата компактна система Nikon 1 на моята любима фотографска фирма. И макар основните параметри да бяха изтекли вече по сайтовете за технологични слухове, за мен беше интересно позиционирането на цялата нова фамилия апаратчета и подробностите около екстравагантните нови функционалности, за които дори различни високопоставени източици от Nikon бяха намеквали в различни интервюта пред медиите.

Но понеже част от корпоративната култура на Nikon е да не разкрива нищо преди да се вдигнат завесите, това обикновено оставя територии за всевъзможни слухове, анализи и дискусии, които обаче нямат никаква друга основа освен различни непотвърдени предположения. И това не винаги е в полза на компанията. Беше много забавно, когато на 9 септември, около две седмици преди действителния анонс, [Nikon излезе с вероятно най-краткото press-съобщение в историята си](http://www.nikon.com/news/2011/0909%5F01.htm?ref=yovko.net), а много е възможно да е най-краткото press-съобщение в историята на човечеството изобщо:

> Nikon understands that some article appeared in the media regarding Nikon’s imaging product. Please note that Nikon has made no announcement in this regards.

Слуховете, че Nikon готви революционно нова и различна система се потвърждаваха косвено и от регистрациите на техни патенти, и от детайли като този, че от около година насам по-капачките на по-новите им модели DSLR-и започна да се появява надписа F-mount (байонет, който има повече от половин век история, за да има нужда да бъде обозначаван, освен ако няма причина за това… като например да има и друг, който не е F) и т.н., и т.н. Но до отминалата сряда не бяха ясни две ключови неща – дали Nikon просто ще се включи в отбора от компании, които предлагат компактни цифрови фотографски системи със сменяема оптика (от водещите фотографски фирми единствено Canon засега остана без такава) или ще предложи нещо изненадващо различно – и дали тази система ще е предназначена за любителите или за професионалистите.

Е, вече е ясно, че [Nikon 1](http://www.nikon.bg/bg%5FBG%5FN1?ref=yovko.net) е компактна, изцяло нова система, предназначена за любителите. Зад [единицата в новия бранд](http://imaging.nikon.com/brand/nikon1.htm?ref=yovko.net) е закодирана дигиталната природа на фамилията (смигване към нулите и единиците от бинарната алгебра), закачката че системата е разработена от нулата (изцяло наново), както и реверанс към първата им фотокамера Nikon I от 1948 и намек за историята и натрупания опит през всичкото това време.

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/Nikon_J1.jpg "Nikon 1 J1")

За мен беше удоволствие да видя анонса на [цяла нова система](http://www.nikon.bg/bg%5FBG%5FN1/accessories.page??ref=yovko.net) в типичния стил на Nikon – две тела, четири обектива и купчина аксесоари като светкавица, GPS модул, микрофон, преходник за съвместимост с досегашните F-mount обективи, сенници, дистанционно – и понеже все пак това е система за любители – също и разноцветни ремъци и калъфчета за всеки вкус. Беше обявено и че това е само началото, и бяха обещани още обективи. Никоя друга компактна система със сменяема оптика не бе анонсирана толкова мащабно и категорично. И определено има защо…

От една страна Nikon винаги са предлагали възможно най-пълна фотографска система и това си е техния стил, като винаги ясно и простичко разграничават продуктите си – за любители и професионалисти. От друга това е първият производител, който има много натрупвания и опит във високия сегмент, и който предлага компактна система със сменяема оптика. Досегашните играчи в тази ниша – Panasonic и Olympus (около m43), Sony (с NEX), Pentax (с Q) и Samsung (с NX) – или нямат силно развит DSLR сегмент, или все по-очевидно се оттеглят от него. Техните предложения (може би без Q) се опитват да обезмислят или подкопаят DSLR сегмента, конкурирайки се с него и (с изключение на NEX) търсейки баланс между малкия сензор и високото качество на изображенията, което за момента е технологичен оксиморон. Затова за мен не бе никаква изненада, че Nikon 1 няма за цел да впечатлява професионалистите и да се мери с високите им претенции, но за сметка на това има нескромните амбиции да изтръгва стонове на възхищение и удивление от любителите, които искат да направят крачка напред във фотографията и с готовност биха захвърлили „сапунерката“ си в полза на нещо по-добро, но не се чувстват привлечени от идеята да разхождат със себе си голям апарат със сменяема оптика и раница с обективи. Nikon 1 може да бъде и прекрасната туристическа или семейна камера, понеже дори с допълнителен обектив се побира в малка чантичка. Nikon 1 освен малък е и лек, а на всичко отгоре много секси, fashion, разноцветен и… достатъчно различен от всичко, което историята на фотографията познава до момента…

Имах удоволствието да поскитам няколко дни с приятелска компания, в която всички бяхме обзведени с най-различни фотоапарати, кой от кой по-претенциозен и модерен, но този, който почти непрекъснато беше център на вниманието на цялата компания бе именно един от новите Nikon 1.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0243.jpg "Nikon 1 V1")

Снимка: Йовко Ламбрев

И понеже рискувам да заблудя някого, че този текст е нещо като ревю на апарата, бързам да кажа, че нямам такива стремления, а просто преразказвам анонса на системата, заедно със свои размишления и впечатления като запален фен на марката, понеже силно се изкефих на нещо, което признавам си, се бях подготвил да ме разочарова. 

Доколкото моите амбиции във фотографията (уж) са над средните, бях силно притеснен, когато още преди анонса мълвата разнесе слуховете, че новата система ще бъде с доста малък сензор (2.7x). Не крия, че и аз съм от хората, които биха се зарадвали да видят някой ден цифрова версия на [Nikon Rangefinder фамилията](http://imaging.nikon.com/history/chronicle/history%5Fe/index.htm?ref=yovko.net), особено ако не е безбожно скъпа. Най-малкото Leica показа, че е възможно, макар там да липсват много неща, които повечето съвременни фотографи трудно ще преглътнат, и най-вече отсъствието на автофокусна система и стабилизация. Но и не случайно казах, че компактна камера и високо качество на изображението в едно засега не е лесно постижение, защото високото качество предполага по-голям сензор, което пък означава по-големи обективи, особено ако трябва да имат стабилизация и автофокус, което пък означава край на идеята за компактност. Sony NEX е възможно най-красноречивият пример – чудесна по замисъл и качество система с APS-C сензор, но с отвратителна ергономия – малко тяло и неадекватно големи обективи. При m43 като че ли балансът е по-премерен, като сензорът е по-малък (2x), но пък в общия случай са пожертвани незаменими удобства като визьора, нещо което примерно аз не успявам да преглътна. И каквото и да твърди маркетинга, че тези системи могат почти да заменят DSLR-а, това всъщност все още е силно невярно. И ключовата дума е почти. За много неща (и от гледна точка на универсалност) DSLR-системата засега е незаменима и това е голата истина.

В този ред на мисли, Nikon ме изненадаха, когато се дочу, че новият CMOS CX-сензор ще е по-малък и от този на m43\. Но пък така вече бях почти сигурен, че Nikon 1 ще бъде любителска система, освен ако Nikon не са успели да променят фундамента на физиката и технологиите. И това е логично – да подмениш една универсална система с традиции и история като DSLR си струва само ако го направиш по-добре, а не по-зле, както се напъват всички останали, което не е стила на Nikon. Отделно, че Nikon като един от двата лидера в този сегмент няма никаква полза от това, доколкото професионалистите са комфортно задоволени. Просюмърите като мен има още за какво да подсмърчат, но междувременно Nikon са насочили усилията си към любителите, които са повече (всъщност най-много като абсолютен брой), имат специфични претенции за размер и леснота на употреба и при тях има повече възможности да се търси баланс между качество и компактност.

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/Nikon-1-mount.jpg "Nikon 1 mount")

И ето го – балансът, а и революцията – Nikon 1 – любителска система, с малък сензор, но достатъчно по-голям от този в „сапунерките“ за да предлага видимо отличимо качество, малко и леко тяло, адски лесно за употреба меню, бързина и изчислителна мощност, каквато нямат и най-високия клас камери. И благодарение на това любителят получава в ръцете си нови функции, които ще направят снимането с камерата преживяване и удоволствие, както и разглеждането на снимките след това.

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/09/test.jpg "test")

Снимката е от официалните press-материали на Nikon

Пред мен държа един огромен албум със снимки, правени с Nikon 1 и разпечатани до размер A4, които изглеждат повече от добре и с качество недостижимо от сапунерка. А има и достатъчно кадри с приятно bokeh и дефокус, което теоретично е най-нерешимият проблем на малките сензори. Окей, може би не е най-великото bokeh на света, на което са способни едва една шепа светлосилни и доста скъпи обективи, но за този формат сензор е изненадващо приятно и добро, а любителите вече могат да имат системка с един-два обектива, която да носят навсякъде със себе си и да не им липсва никакво изразително средство, нито пък да се чувстват ограничени от възможностите на сапунерката си. Аз съм впечатлен, наистина! Особено след тези два-три дни, в които имах възможността да си поиграя малко с новата играчка на Nikon, докато \[Джъмбо\](http://jumboland.org) трупаше впечатления и кадри. Аз чакам да прочета ревюто му час по-скоро, понеже доста от кадрите вече ги видях 🙂 

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/09/photo.jpg "Bokeh test")

Снимка: Иван Масларов - jumbo

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSC0523a.jpg "Bokeh test")

Снимка: Йовко Ламбрев

Aпаратчетата са доволно малки и леки. Всъщност редно е да кажа, че засега са две – едното се нарича J1, а другото V1\. J1 (може би идва от junior) е по-малкото, по-лекото и по-евтиното тяло. Има вградена светкавичка, електронен затвор от 30s до 1/16000s, но за мой ужас няма визьор (не ми е комфортно без визьор и това си е). В същия момент си мисля, че нормалните любители (аз не съм нормален) ще го харесват повече – най-малкото защото е адски стилно, много секси и ще се предлага засега в пет (бял, черен, сребрист, червен и розов), а по-късно и в повече различни цветове. Отделно и калъфчетата за него ще могат да се поръчват в съответния цвят, така щото освен камера, то да бъде и fashion аксесоар. В същия момент, по качество на изображението и функционалност, то не отстъпва по-нищо на по-голямото си братче, а особено с обективчето тип „палачинка“ (за него малко по-късно) е изключително компактна комбинация: 

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/Nikon-1-J1-Black.jpg "Nikon 1 J1 Black")

V1 е по-сериозната опция – по-здраво тяло, леко по-дебеличко и с прекрасен вграден електронен визьор. Ура! Наистина разкошен! Казвам го като човек, който е болен на тема визьори и който има [Fujifilm X100](http://www.finepix-x100.com/?ref=yovko.net) и една от причините да си го купя е именно хибридния му визьор. Този на Nikon 1 V1 не е хибриден, а само електронен (EVF), но е по-добър от този на X100, когато е в режим на EVF. И не просто по-добър – няколко пъти по-добър! V1 има заден дисплей с по-висока резолюция от тази на J1, слот за аксесоари, в който може да бъде монтиран GPS модул, микрофон за по-качествен звук на видеото и… светкавица… понеже при този модел пък е пожертвана вградената светкавица. Освен електронен затвор (същия като на J1) има и механичен от 30s до 1/4000s като може да се избира между двата.

Ето как изглежда V1 в ръцете на [Jumbo](http://jumboland.org/?ref=yovko.net):

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSCF1165a.jpg "Nikon 1 J1")

А ето как изглежда с китовия обектив 10-30 (еквивалент на 27-81) до Nikon D5100 с китовия 18-105 (екв. на 27-157):

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0367.jpg "V1 vs. D5100")

(Забележка: Цветовете и на двете последни снимки са леко странни заради околното осветление…)

Nikon 1 V1 е и по-консервативен на външен вид – ще се продава само в две цветни разновидности – черен и бял:

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/Nikon-1-v1-both.jpg "Nikon 1 V1")

Иначе системата стартира с четири обектива като обещанията са, че ще последват още. За да се отличават от другите Nikkor обективи на F-байонет, тези за Nikon 1 ще се маркират с 1 Nikkor. Най-интересният за мен обектив е 1 Nikkor 10/2.8 (еквивалент на 27mm), който е от тип „палачинка“ и е чудесна опция за street (особено в комбинация с една от новите революционни функции). Другите два са вариообективи 10-30 и 30-110 като и двата са стабилизирани и се приравняват на 27-81mm и 81-270mm, т.е. комбинацията от двата би трябвало да покрива повечето обичайни фотографски нужди. И двата са от тип „сгъваеми“ като се „отключват“ преди употреба. Четвъртият обектив също е стабилизирано варио 10-100mm, и представлява специализиран видеообектив, с управление от корпуса на обектива.

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/Nikon-1-J1-White-Kit.jpg "Nikon 1 J1 White - Kit")

Обективчетата са компактни и леки, а изработката е доста солидна и вдъхва доверие.

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/Nikon-1-Kit-Lens.jpg "Nikon 1 Kit Lens")

И след като толкова пъти споменах за революционни функции да взема накрая да кажа нещо и за тях. Всички те са възможни благодарение на новия *супербърз двуядрен процесор Nikon EXPEED 3*, който е в състояние да предъвква 600 мегапиксела в секунда без да се задави. Това прави *системата Nikon 1 най-бързата фотографска система в света* за момента. Този процесор, такава производителност и такива функции, нямат дори най-мощните профи DSLR-камери в най-високия сегмент на който и да е производител. Nikon са безкомпромисни и по отношение на иновациите, свързани с уникално прецизните си и бързи автофокусни системи. И тук е поредната революция – Nikon отново надскачат себе си с *много бърза и прецизна автофокусна система*, за която могат да завиждат и някои DSLR-производители. Трябва да се види и пробва собственоръчно, каквото и да напиша ще е просто блед преразказ. Nikon твърдят, че е най-бързата в света за момента – а аз не виждам дори повод да се усъмня.

И до какво води всичко това… Ами до най-бързото серийно снимане в света. Nikon 1 може да прави снимки в пълната резолюция на сензора си (3872 x 2592 пиксела) и с фиксиран фокус със скорост 60 кадъра в секунда!! Професионалните спортни фотографи се радват като малки деца на DSLR-и, които успяват да направят едва десет пъти по-малко! Нещо повече – Nikon 1 може да снима отново в пълна резолюция със скорост 10 кадъра в секунда като в същото време следи движещ се обект с автофокусната си система. Тук има само две опции – да замълчим или да въздъхнем с едно „Уау“! По избор!…

Всъщност, след тези цифри едва ли ще е изненада за някого, че Nikon 1 няма проблем със снимането на HD видео във формати 1080/60i, 1080/30p и 720/60p. Nikon 1 може да снима едновременно докато записва видео – именно за тази цел бутончето за видео и бутончето на затвора са различни. В момента, в който решите, че искате статичен кадър, докато записвате видеоклипче, просто натискате бутончето на затвора и готово. Толкова е просто!

И разбира се, най-интересното оставих за накрая…

Едното нещо се нарича *Smart Photo Selector* и работи приблизително така… В момента, в който си помислите, че искате да снимате нещо и натиснете бутончето на затвора, Nikon 1 започва да снима като прави ни повече ни по-малко от серия от 20 единични снимки (със скорост 30 кадъра в секунда), след което отсява петте най-добри, от тях избира тази, която според алгоритмите на апарата е перфектната и ви я предлага (а запазва и останалите 4, ако случайно сте на друго мнение). Така при снимане на бързи и движещи се обекти вече няма да бъде толкова трудно да се уцели момента. Именно това би била много подходяща функция за снимки на тичащи наоколо малки деца, които никога не стоят достатъчно кротко за да ги фокусирате. Тази функция би била чудесна и за street или когато само за част от секундата мимиката на човешкото лице се сменя. Това е изцяло нов начин на снимане, особено подходящ за любители, които още не са развили усет за… верния момент…

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/09/sps.jpg "Smart photo selector")

Снимките са от официалните press-материали на Nikon 

!\[\](https://yovko.net/content/images/2011/09/sps-other.jpg "sps-other") 

Другата интересна и необичайна функция е *Motion Snapshot* и комбинира видео със статична снимка. Работи приблизително така – докосвайки бутона на затвора на Nikon 1, камерата записва около секунда видео, от което вади един статичен кадър (когато донатиснете бутона) и ги комбинира в кратко slow motion видео, добавяйки и музика по избор (предварително си харесвате тема). Звучи сякаш леко безполезно, но всъщност е голяма играчка и като нищо може да се окаже нов жанр във видеофотографията 🙂

В допълнение Nikon 1 [снима в RAW](https://yovko.net/blog/1056), поддържа Active D-lighting и Picture control като големите Nikon-и, снима прилично на високо ISO, има изключително опростено и линейно меню, минимално количество бутончета, с доста добре премислени функции, закачени по тях, има автоматични режими като портрет, пейзаж и други, USB и HDMI-интерфейси и чрез преходник дори могат да се ползват досегашните Nikkor обективи, включително с автофокус (AF-S и AF-I), макар това да не е особено смислено, доколкото те са големи и това би нарушило ергономията и комфорта на работа.

Системата е удобна, ергономична, много мислена и силно очарователна. И знам, че е трудно да се повярва, но преди седмица и аз изобщо не предполагах, че ще пиша с толкова възторг за нея. Ако трябва все пак да напиша нещо, което не ми харесва, то е, че ми се струва леко скъпа и се надявам, че ценово ще претърпи малка редукция надолу. В момента е позиционирана над най-мощните Coolpix апаратчета и подпира ниския до средния сегмент DSLR-и, което е донякъде логично, но една любителска система се предполага да има и по-любителска цена – т.е. ще е още по-логично да натиска сапунерките отгоре, без да се настъпва чак със среден клас DSLR.

Дали Nikon 1 ще бъде успешна система е въпрос на малко време да разберем, но потенциалът е повече от обещаващ, а ключови според мен ще бъдат две неща – цената и дали ще има достатъчно любители, които биха заменили сапунерките си за компактна система със сменяема оптика, която им дава отличимо по-добро качество, но на около или малко по-висока цена от тази на скъпа сапунерка. Както и какви други обективи ще последват, разбира се…

Не е за пропускане и факта, че процесор като EXPEED 3 едва ли ще остане само в този сегмент…

Дали аз бих си купил Nikon 1 – вероятно няма да устоя на изкушението, особено ако се появи оранжев J1, макар че съм сигурен, че с по-голямо удоволствие бих street-вал с бял V1 🙂 Най-хитро е, човек да го подари на жена си или приятелката си и да дебне, кога тя няма да го ползва 😉 Така или иначе преди 20 октомври това няма да бъде възможно, понеже едва тогава започва официалната им доставка и продажби. Но демонстрационните бройки можете да пипнете на живо идните няколко дни във [Photosynthesis](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net).

Ето и официалните промо-клипчета на J1 и V1:

И нещо като видео-резюме на цялата фамилия дотук: Официалното видео I AM NIKON 1 е повече от прекрасно, но незнайно защо Nikon още не са го пуснали в YouTube канала си, затова ще го линкна, когато го пуснат. Дотогава при запитване ще изпращам линк за download от моя сървър – само на проверени и нетърпеливи Nikon фенове 🙂
### X-R@Y
URL: https://yovko.net/x-ray/
Last updated: 2026-09-14T06:36:55.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7000447.jpg "X-R@Y")

Тази работна седмица и без това е кратка, а понеже все не ми се получава с отпуските, реших с изключение на вторника да не влизам в офиса. И понеже освен работата, другите две теми за идните няколко дни са само фотография и музика, се случи така, че ги комбинирах и започнах понеделника с фотосесия в [Sofia Live Club](http://www.sofialiveclub.com/?ref=yovko.net) на група много талантливи момчета, които се наричат [X-R@Y](http://xray.bg/?ref=yovko.net) и правят страхотна музика. Бандата (дори когато свири кавъри) има уникален и оригинален почерк, който няма как да бъде сбъркан, ако веднъж ги чуеш.

И както преди малко писах на момичето, което се занимава с PR на групата – днес по едно време предпочитах да ги слушам вместо да снимам.

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7000366.jpg "X-R@Y")

Повече за тях има на новия им сайт [xray.bg](http://xray.bg/?ref=yovko.net) и в [MySpace](http://www.myspace.com/exrays?ref=yovko.net). Свирят на живо в клубовете из София и страната, а ето и едно тяхно зашеметяващо изпълнение:

Успех, момчета! За мен беше удоволствие! Гери, благодаря за доверието!
### Стари спомени
URL: https://yovko.net/stari-spomeni/
Last updated: 2026-09-14T17:56:10.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7008271.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7008489.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7008656.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7009395.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7009406.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7009435.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0017.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/DSF0018.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/09/7009441.jpg)
### На кафе с Никола Борисов
URL: https://yovko.net/kafe-nikola-borissov/
Last updated: 2026-09-14T06:37:44.000Z
Както [обещах преди няколко дни](https://yovko.net/blog/6724) ето и цялото интервю с [Никола Борисов](http://nikolaborissov.com/?ref=yovko.net), по повод [изложбата му N.B. в арт-център Photosynthesis](http://photosynthesis.bg/?article=244&ref=yovko.net). Двете части на видеото са по около 20 минути.

\[vimeo [https://vimeo.com/28861167](https://vimeo.com/28861167?ref=yovko.net)\]

\[vimeo [https://vimeo.com/28895937](https://vimeo.com/28895937?ref=yovko.net)\]

Изложбата ще бъда на разположение на посетителите на [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) до 19 септември.

А ето отново и въвеждащото 7-минутно видео, което бе първопричина за цялото интервю:

\[vimeo [https://vimeo.com/28732966](https://vimeo.com/28732966?ref=yovko.net)\]
### N.B. Никола Борисов
URL: https://yovko.net/nikola-borissov/
Last updated: 2026-09-14T06:37:59.000Z
Довечера в 20:00ч. в арт-център Фотосинтезис ще бъде открита нова изложба – този път на младия, но вече популярен и зад границите на България, моден и рекламен фотограф [Никола Борисов](http://www.nikolaborissov.com/?ref=yovko.net). Съвсем наскоро три негови кадъра бяха избрани от [Hasselblad](http://www.hasselblad.com/?ref=yovko.net) за рекламната кампания на техни модели камери, с каквато снима и самият той [(1)](http://www.hasselblad.com/promotions/h4d-40--h4d-50.aspx?ref=yovko.net), [(2)](http://www.hasselblad.com/promotions/h4d-40--h4d-50-camera-grip-display-info-on-rear-lcd.aspx?ref=yovko.net), [(3)](http://www.hasselblad.com/promotions/h4d-40--50-rear-lcd-updated-to-full-resolution.aspx?ref=yovko.net).

По повод предстоящото откриване, а и защото той реши да направи изложба, в която да смеси професионалното с личното във фотографията, а именно модата и рекламата, заедно с нережисирания, репортажен, уличен портрет, който обикновено снима за удоволствие, го поканих да поговорим пред камерата за нещата от живота, стремежите, целите, препятствията, контрастите, около и извън фотографията…

Той прие, и макар първоначалната ми идея да беше да направим кратко интервю, от което да сглобя 5-минутно представяне на изложбата му, преди откриването и… всъщност се сетихме да изключим камерата почти цял час след като я бяхме пуснали. Говорихме почти на улицата сред шума на големия град и със сигурност Никола сподели размишления, които биха били интересни за много хора, дори не непременно изкушени от фотографията.

И доколкото изложбата няма нужда от представяне след като вече съм издал кой е авторът и – [а тя ще бъде на разположение на посетителите на Арт-център Photosynthesis до 19 септември](http://photosynthesis.bg/?news=279&ref=yovko.net) и всеки ще може да я разгледа на спокойствие, затова сега издавам малка част от разговора ни с Никола Борисов.

Тези, които биха искали да видят и продължението на видеото ще имат тази възможност до няколко дни. А дотогава на разположение са кадрите от изложбата. Днес имах възможността да надзърна предварително… Струват си разходката до галерията на кръстовището на Паренсов и Левски. Наистина…
### Слънце от Санторини
URL: https://yovko.net/slntse-ot-santorini/
Last updated: 2026-09-14T06:38:28.000Z
Снощи в [Art-център Photosynthesis](http://www.photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) бе открита нова интересна [фотографска изложба – „Слънце от Санторини“](http://www.photosynthesis.bg/?news=278&ref=yovko.net). Всъщност второ нейно издание. Неин автор е моят приятел и брат по Nikon-фоторелигия – [Иван Масларов, известен още и като Джъмбо](http://jumboland.org/?ref=yovko.net). Дори тези, които са посетили първата изложба под същото име си струва да я видят отново, защото всички кадри са отпечатани наново върху канава и изглеждат неповторимо, като рисувани. Цветовете на вулканичния остров Санторини, детайлите, които фотографския поглед на Джъмбо е уловил през визьора на своята телеметрична Leica M9, колоритът и атмосферата, пренесени с кадрите, ще ви заредят положително, независимо с какво настроение прекрачите прага на галерията.

Всички, които го познаваме, знаем, че той е изключително емоционална личност и силно романтична душа, затова със сигурност е един от възможно най-подходящите хора, който да разходи всеки зрител из очарователния свят на Санторини.

А вчера, около час преди откриването и дори още преди да бъдат наредени всички кадри за изложбата, Джъмбо беше така добър да даде и кратко видеоинтервю, за [Photosynthesis](http://www.photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) и [yovko.net](https://yovko.net/).

Изложбата ще остане в галерията до 7 септември. Входът е безплатен, но емоциите, които ще ви споходят са безценни.
### Анти-social
URL: https://yovko.net/anti-social/
Last updated: 2020-12-27T11:13:36.000Z
Съпротивлявах се дълго срещу twitter-манията, а акаунта си във Facebook вече съм затварял два пъти. Докато не осъзнах, че по-малкото зло е да имаш акаунт там и да го ползваш рядко, но поне да контролираш какво се случва с него. Едва понасям безобразно нескопосания интерфейс на YouTube, регулацията на проблемите с авторското право и малоумната им концепция за цензуриране на съдържание след оплакване от някой идиот. Но със сигурност гледам в десетки пъти повече видеосъдържание от там, отколкото от всички телевизии взети заедно. Всъщност за мен телевизията е мъртва медия.

Симпатизирам силно на [Vimeo](http://vimeo.com/?ref=yovko.net) заради авторското и качествено съдържание, и заради [ясните, простички правила](http://vimeo.com/guidelines?ref=yovko.net). Бях един от първите бета-потребители на Flickr, благодарение на приятел, който бе близък с разработчиците, и до скоро се надявах, че ще успеят да направят някак тежкия избор между количеството и качеството, но развитието на този проект просто спря окончателно след поглъщането му от Yahoo. В прегръдките на последните (както обикновено) нищо не успява да вирее добре. Фотографията във [Flickr](http://flickr.com/?ref=yovko.net) се загуби между групите по (технически) интереси и албумите със семейни снимки.

Напоследък [500px](http://500px.com/?ref=yovko.net) изземва със страшна сила сегмента на Flickr. Това всъщност не е нов проект, мисля че исторически е само около година по-млад от Flickr, но през 2009-та бе основно преработен, а от миналата година насам изживява не просто ренесанс, а се развива със скоростта на светлината. Всъщност – поне за момента – за мен световната фотографска социална мрежа се нарича 500px. [1x.com](http://1x.com/?ref=yovko.net) е твърде елитарен, а Flickr силно безкритичен, докато в 500px много тихо, естествено и елегантно по-стойностните фотоси намират път към публиката си, докато другите просто потъват. Това е и голямото му предимство пред Flickr, както и неглижирането на значимостта на технически подробности от вида с каква камера или обектив е снимано. Тази информация я има, но никога не е в центъра на събитията. И най-важното – „социалният“ фонов шум с харесването се използва в математическата формула на отсяването, но иначе е сбутан в глуха улица за да не отклонява твърде много вниманието от… фотографията. Любим сайт – с перфектен баланс между полезност и стойност.

И сега вероятно трябва да напиша нещо и за [Google+](https://plus.google.com/?ref=yovko.net) – но за него се изписа толкова, че просто не желая да се редя на опашката. Гледам с позитивно очакване развитието му, има още много трески за дялане, но потенциалът му според мен е чудесен, особено ако не се мотаят твърде дълго с публично API, нов по-стегнат дизайн и мобилните си приложения. Аз лично скоро мисля да го тествам като платформа за online обучения.

А заглавието е anti-social… защото винаги съм anti шумотевицата без да е поне малко редувана с нещо смислено. В този ред на мисли, няма как да съм фен на twitter и facebook. Съотношението сигнал/шум там ми идва неприемливо. FB-профилът ми е вързан с този сайт и текстовете от тук биват реферирани и там до два часа след публикуването им и от време на време щраквам на някое бутонче share или like из Интернет. Това генерира някаква активност около мен, но реално мен ме няма там. И докато в пощата ми не дойде нотификация за нещо, дори няма и да вляза. Към twitter се отнасям със сходно пренебрежение, особено откакто стана модерно всякакви недоразумения като foursquare и paper.li да се пренасочват там. Обикновено re-туитвам няколко статии седмично през [Flipboard](https://yovko.net/flipboard/) и толкова. А всъщност именно Flipboard е това, което прави social networking съществуването ми поносимо. И деинсталацията на всички десктоп приложения за социализиране.

Mоята социална online орбита гравитира около електронната ми поща, [twitter](https://twitter.com/yovko?ref=yovko.net), [500px](http://500px.com/yovko?ref=yovko.net) и [Vimeo](http://vimeo.com/yovko?ref=yovko.net). Всичко останало са девиациии, единствено подхранващи шизофренията ми.
### x100
URL: https://yovko.net/x100/
Last updated: 2026-09-14T06:38:49.000Z
Обичам да гледам рекламни клипчета. Да знам, че е странно, затова уточнявам – обичам да гледам такива, които носят оригинална идея. Които не те бутат първосигнално към продукта, а които се опитват да те омагьосат, които разказват история, които отделно от самия продукт са провокация, шега, изкуство, преразказ, магия…

Преди време Fujifilm решиха да направят [една различна фотокамера](https://yovko.net/blog/4979). Разкриха предварително детайлни подробности за нея в [специален сайт](http://www.finepix-x100.com/?ref=yovko.net), напук на установената практика да се пази в тайна всичко до последния момент. Облякоха страхотен и модерен сензор в ретро дрехи, които едновременно правят апаратчето уникално и красиво, но и в същото време ненатрапчиво, когато е килнато на врата на шляещия се фотограф…

А къде може да се шляе един фотограф с малка и компактна камера с 35-милиметров обектив, ако не близо до хората… на улицата… в пулса и темпото на града… в къщи… сред приятелите и семейството… снимайки реалния живот, в цвят или черно-бяло, с репортажната неподправеност на болките и емоциите…

И каква реклама би била подходяща за такава камера? Разбира се, навярно не в Европа и Америка заради все по-клишираните ни съзнания и възприятия… И никак не е нужно да си фотограф за да усетиш магията около тази камера, но отдавна не бях попадал на толкова различна и въздействаща реклама, в толкова уникален синхрон с това бижу, наречено простичко x100…

Японският текст гласи:

> Like a stray dog, I take pictures here and there.  
> If you call a photograph a record, I say it’s more of a memory.  
> The story, someday will be gone but the memory will remain forever.  
> The by-gone days will be felt close-by.  
> A picture, those who take, and those taken through the work of the lens, furthermore, add the camera. That is a threesome right?  
> I wonder if this world is just a graveyard.  
> I wonder if I’m still alive…
### Между ъглите и посоките
URL: https://yovko.net/mezhdu-glite-i-posokite/
Last updated: 2011-08-20T16:46:13.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/08/DSCF1074.jpg "DSCF1074")

Това няма да бъде поредният ми пост за фотография. Само така ще изглежда…

Затова ще започна със заглавието на една чудесна книга – Basic Critical Theory for Photographers. То може да звучи малко подвеждащо за някой, който очаква поредния учебник за едно или друго. Доста неща, както този пост, изглеждат по един начин в началото и в последствие. Книгата е сборник текстове в контекста на значението на фотографията, от културна и философска гледна точка. Тази, която някак все по-рядко осмисляме, гледайки една или друга фотография или дори общувайки помежду си.

Интересно ми е колко малко неща виждаме като гледаме фотография. Колко малко неща ни докосват, когато слушаме музика. Колко малко общуваме извън първичността на думите…

А изкуството е общуване всъщност. От края на двадесети век или може би няколко поколения насам, сякаш изкуството е все повече състояние, цел и елитарност, отколкото посока, движение и общуване. Съвременният човек се е фокусирал твърде много в целта и амбициите си, вместо в това да бъде себе си. Толкова, че няма как да не се загуби в тази фиксация. А амбициите не бива да отнемат от удоволствието. Ако снимаш, пишеш или свириш за удоволствие, това те води към себе си повече отколкото всичко останало. Защото така се реализираш като човек, което всъщност ти е нужно за да се превърнеш в това, което искаш – фотограф, актьор, инженер или илюзионист.

Не можеш да си едно или друго само, защото така си решил. Всъщност вероятно можеш, но това ще изисква концентрация и енергия, която иначе би използвал да твориш – там където си силен и си на мястото си. А прекалената фиксация ще ти носи разочарования, отчаяния, загуба на вдъхновение… защото си фиксиран не в пътя, а в целта си. Така не забелязваш – твоят собствен път, не сядаш да отдъхнеш на някой крайпътен камък, не научаваш уроците на живота си. Повтаряш грешка след грешка и губиш вдъхновение след вдъхновение.

А всъщност ако не бързаш да стигнеш целта и започнеш да съпреживяваш пътя си до нея, ще имаш време да се оглеждаш, да общуваш с останалите, да криволичиш и да изпитваш удоволствието от развитието си, вместо да стискаш зъби единствено за оргазма на постигнатата цел. Оглеждайки се и общувайки, всъщност ти се отваряш за света и енергиите му. Тогава няма как да загубиш вдъхновение, защото те – вдъхновенията – са навсякъде около теб. Вдъхновенията са енергия. Само трябва да се отвориш за нея. А енергията има смисъл, когато се движи, сблъсква, разплисква, протича през теб, и околните… това е изкуството, което би имало значение. Когато провокира, когато зарежда, когато говори… което не е съвършено, което не е нирвана… което е посока, а не статична цел…

Достатъчно е да отворим някой много стар албум и да се вгледаме в лицата на хората – много от тях вероятно няма да са живи. Макар и да са били, когато са били снимани. Вгледайте се и ще видите, че много от снимките са унили, сякаш там няма живот. Сякаш снимката също е загубила част от енергията на човека, който не е вече между нас. Не – не са глупости… Със сигурност снимката е била по-жива, когато някой я е сложил в албума си. Снимките стареят и умират с нас. Повече или по-малко. Да, физически това е хартията, която остарява, цветовете, които избледняват, но… дали наистина не е и частичка заряд, емоционален или ментален, който ни кара да ги възприемаме различно след време… заряд, който се е загубил, защото не е бил достатъчно силен или недостатъчно подхранван.

В същия момент ще намерите снимки, картини или мелодии, от които и до днес блика такава енергия, че ако ги съзерцавате или послушате по-дълго време със сигурност те могат да променят настроения, зареждат със енергия, хората си тръгват различни.

Това е изкуството, което има значение. Изкуството, което провокира живот. Което води към истината… без да правим онази детинска грешка с допускането, че истината е една и единствена. Истината е като нас – различна, многомерна и погледната под различен ъгъл може да изглежда нееднакво. Истината не може да е твърде лична. Твърде наивно е.

Истината може да заблуждава. Истината може да търси себе си и да се крие по ъглите. Истината може да не е съвършена. И подобно на изкуството, не бива да бъде идеализирана.

А крайъгълните камъни – те не са само за почивка. Те са опорни точки. Репери… Всъщност преди малко, пиейки кафе с Петрос, чийто размисли ме провокираха за поне половината от разсъжденията в този пост, научих от него, че на гръцки думите триъгълник (τρίγωνο, тригоно) или петоъгълник (πεντάγωνο, пентагоно) са много сходни с нашите или с тези на английски, означаващи съответния брой ъгли, което не е никаква изненада, но любопитното за мен бе, че на гръцки думата *агония* има етимологията на нещо без ъгли. Може би не е случайно, че говорим за омагьосан кръг, ограждаме нещо в кръг, когато искаме да го защитим или отличим от останалото. А всъщност го лишаваме от опорните му точки. От истината, която стои в прахоляка на ъглите или флиртува из крайпътните камъни.

И докато не разкъсаме кръгчето около себе си няма как да излезем от него. И докато не започнем да следваме посоката си, няма как да достигнем целта си, дори по погрешка…

Знам, че този пост звучи несвързано 🙂 Той е повече за мен, отколкото за публиката ми. А и го започнах с уговорката, че совите не са това, което са.

Просто напоследък ревизирам и разкъсвам кръгче след кръгче около себе си… и осъзнавам колко празни са били всъщност. Дори тези в Google+ заедно с хората в тях. През последната една година имах нужда от приятелите си повече отколкото всеки друг път през живота си. И видях колко много от тях погрешно съм считал за такива. Или „приятелството“ ни е било някак еднопосочно…

Това всъщност не е тъжно. Защото из ъглите или по крайпътните камъни намерих нови приятели, които почувстваха, че имам нужда от тях преди да го кажа. Които ми подадоха ръка без да я искам. Което е адски зареждащо и вдъхновяващо… И никога не е тъжно да се огледаш и да се окажеш не където трябва… Това е добра отправна точка да се преместиш в твоята си посока…

А започнах с онази книга и говорех за изкуството, защото всъщност животът е творба, чието авторство е лично и интимно, но не и изолирано. А животът в кръг, дори и да не е точно агония, е някак… безъгълен. Да скъсаш този кръг понякога боли достатъчно, но… между ъглите и посоките е пътят към себе си.
### Виртуално създание (18+)
URL: https://yovko.net/virtual-sexy-girl/
Last updated: 2025-12-26T13:55:52.000Z
Наскоро [Джъмбо](http://jumboland.org/?ref=yovko.net) ми показа велика фотографска книга за осветление в портретната фотография. Всъщност почти без текст по страниците и. Авторът просто показва всяка светлинна схема чрез диаграма и няколко примера с хора – русокоса бяла жена, тъмнокоса азиатка, чернокожа жена и бял мъж, всички снимани по два пъти – веднъж на бял, и веднъж на черен фон. И така на всяка страница… Книгата е скъпичка, но пък със сигурност е най-доброто помагало по портретно светене, което ми е попадало в ръцете. А като си помисля какъв къртовски труд е било създаването и – и за фотографа, и за моделите му – цената определено спира да има значение. Вътре има над 150 светлинни схеми. Аз бих се самоубил ако трябва да заснема такъв учебник 🙂

В същия момент в главата ми се въртят няколко идеи – част от които са свързани с мои клиенти и приятели, а друга (евентуално) със семинарите и обученията около SimpleStudio, които освен практически, мисля да имат и виртуални/online емисии. В този ред на мисли, за една визуализация ми се налага да направя нещо сходно като автора на онази книга, макар и не толкова мащабно – а именно да направя поредица от почти еднакви снимки в различни светлинни условия и обстановка. Само като си представих обаче организацията на това нещо и бях на път да се откажа, докато не ми хрумна, че за целите на визуализацията ме устройва напълно тя да е 3D-симулация.

Преди време (за забавление) се бях запалил по 3D-моделиране, но така и не докарах до генериране на виртуални модели на разни същества, а и някак реших, че това не е… „моята чаша с чай“. В контекста на горната идея, обаче, реших да опитам да си сътворя моделка, с която лесно и бързо да опитам да направя въпросната визуализация направо на компютъра си, без да ангажирам нищо и никого. И след няколко часа вчера вечерта и днес… мога да се похваля с първото си виртуално същество – има си доста реалистична кожа, големи красиви очи и дори татуировки, движи се адски грациозно… изобщо мацка отвсякъде…

![Amy](https://yovko.net/content/images/2011/08/amy.png)

Гримът и е размазан, но не защото е плакала. Просто исках да видя колко реалистично би изглеждало. И още нямам никаква представа как да я облека, затова няма да я показвам в цял ръст, за да не загубим детската аудитория 😉

**Редакция – 18 август:**  
P.S. Прежалихме детската аудитория…

![Amy - virtual model](https://yovko.net/content/images/2011/08/amy-2.png)

![Amy - virtual model](https://yovko.net/content/images/2011/08/amy-3.png)
### August street
URL: https://yovko.net/august-street/
Last updated: 2020-12-27T12:24:53.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/08/7009541.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/08/7009554.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/08/7009560.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/08/7009562.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/08/7009573.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/08/7009582.jpg)

Всички снимки са от ръка с Nikon D700 и AI-S Nikkor 105/2.5, post-process в Apple Aperture.
### Sofia Street семинар
URL: https://yovko.net/sofia-street-seminar/
Last updated: 2026-09-14T10:48:07.000Z
Не изпълних едно свое обещание, но беше безпредметно, понеже местата за поредния SimpleStudio минисеминар се запълниха мигновено, още след анонса в бюлетина, който изпращам на записалите се за него. Затова и нямаше смисъл да пускам допълнителна информация, доколкото свободни места просто няма.

Надявам се, че през уикенда София ще изживее част от августовското си ежедневие на улицата, така че да можем да уловим някой момент и да се получат снимки.

С тези, които се записаха за семинара – ще се видим в събота в 10:00\. А ако наистина интересът към street фотографията е толкова голям – ще има и други опции във времето 🙂
### На Учителя с любов
URL: https://yovko.net/na-uchitelya-s-lyubov/
Last updated: 2026-09-14T10:47:37.000Z
От няколко дни водя паралелни разговори с различни хора по електронна поща, на живо и по други начини, на една и съща тема… или почти една и съща… Понякога звучи като разговор за сблъсъците, друг път за разминаванията, трети път за надбягванията със себе си, за търсенето и намирането, за красивото и докосващото… Диалозите изглеждат някак различни, но всъщност не са… Въртят се все около това дали създаваме или унищожаваме. Дали сме ценители или консуматори. Без значение на какво – на енергия, на любов, на докосвания…

Някой друг път ще пиша за това, понеже днес поводът е толкова хубав, че не искам да го натоварвам с тежки размишления. Но започнах с енергията, любовта и докосванията, понеже отново споделям новина за фотографска изложба, която бе открита преди няколко часа и е много специална. На човек, когото много обичам, защото не просто ежедневно ме учи на фотография в чистия и вид на концентрирана есенция… кадър по кадър, от висота, която зная, че никога не бих могъл дори да помисля да достигна, но и защото всеки разговор с него ме учи на нещо много повече… на любов към самият живот, на едно зряло усещане и разбиране за пълноценност във времето, пространството, красотата, смисъла, истината, любовта…

[Начо](http://photo-forum.net/kubeto?ref=yovko.net) е приятел, който те зарежда с присъствие. Начо е магьосник, който рисува със светлина, по начин, който много малко хора умеят толкова съвършено. Начо е човек, който наистина успява да види красивото във всяка жена. Във всяка! Защото Начо е ценител… и в този момент спира да има значение дали е фотограф или нещо друго… И понеже все пак е фотограф, любимата му тема е Жената (главната буква е нарочна), а неговият жанр е голото тяло, кадрите му са неговото изразно средство… Кадри, които винаги са пълни с истории, с присъствия, с енергия, с докосвания, с непреходност… с красота, разказана с толкова пърхаща нежност, възхищение и любов, които само един истински ценител на женствеността и красивото може да вложи. И за когото няма значение дали фантазиите са реални или реалността е само фантазия.

Наистина уникални неща има в [изложбата на Начо Каменов „Фантазии“, която ще остане в Арт-център Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?article=240&ref=yovko.net) до 9 август. Особено впечатляващи, просто спиращи дъха, са принтовете в голям формат и си струват всяко усилие да бъдат видяни на живо. Една разходка сред кадрите в галерията ще ви направи различни. По-живи, по-истински, по-вдъхновени… по-обичащи… повече авантюристи, повече мечтатели… по-смели мечтатели 🙂

Аз имам удоволствието да ви представя под формата на видео малко допълнителни фантазии – кадри, които лично Начо подбра за разширения преразказ на неговия свят от красиви видения. Кадрите във видеопрезентацията са различни от тези в изложбата. Музиката е на [Тони Райжеков](http://raijekov.com/?ref=yovko.net), а удоволствието ваше…

Маестро, благодаря!
### Фотоскок в миналото
URL: https://yovko.net/fotoskok-v-minaloto/
Last updated: 2026-09-14T10:47:04.000Z
Машината на времето винаги би била едно рационално и емоционално предизвикателство, дори да допуснем, че някой ден ще съществува в действителност. За фотографите още повече… особено предвид вечните им опити да уловят неуловимото 🙂

В този ред на мисли [Фотоклуб „Осмо изкуство“](http://http//8artclub.com/?ref=yovko.net) са подготвили една вълнуваща провокация по повод фестивала на фолклорната носия в Жеравна и пътуванията във времето. „Скок в миналото“ е едно фотоприключение посветено на класиката във фотографията – такава каквато я познаваме от пожълтелите албуми и от книгите за историята на това изкуство.

В официалната програма на фестивала е включена една уникална по рода си Работилница по класическа филмова фотография, а участниците в него ще имат възможността да запечатат върху филмовата лента своите разкази за живота на българите преди 100 години. На поляната, където се провежда фестивала ще бъде изградено автентично фотографско ателие по класическа фотография от началото на XX век.

Пленера ще завърши с конкурс, а най-добрите кадри направени със старите фотокамери и на филмова лента по време на пленера ще участват в изложба под същото име „Скок в миналото“, която ще бъде открита през есента.

На участниците в пленера ще помагат доц. Петър Абаджиев, Здравко Деков, и Александър Малев – фотографи с изключително богат опит в класическата филмова фотография.

Повече информация и подробна програма вижте сайта на клуба – [http://8artclub.com/na4alo\_login\_sab\_adm.php?id\_sab1=9](http://8artclub.com/na4alo%5Flogin%5Fsab%5Fadm.php?id%5Fsab1=9&ref=yovko.net)

А формулярът за записване е – [http://8artclub.com/forma1.php](http://8artclub.com/forma1.php?ref=yovko.net)

И нещо важно! Програмата на пленера е подчинена на програмата на фестивала на фолклорната носия, и за всички участници в пленера важат в пълна сила всички правила за участниците във фестивала, които включват забрана за носене на съвременни технически средства (включително фотоапарати), аксесоари и облекло.
### Изчезващата Африка
URL: https://yovko.net/izchezvashtata-africa/
Last updated: 2026-09-14T10:46:43.000Z
В четвъртък в кафе-галерията на [Арт-център Photosynthesis](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) се случи поредното откриване на интересна фотоизложба. Този път темата е Африка, а фотографката [Димитрина Василева](http://dimitrinavasileva.com/?ref=yovko.net) разказва чрез уникално живи кадри историите на няколко племена, споделили пред обектива на нейния апарат, своя бит, ежедневие, емоции и парченца от своя живот, по време на нейното пътешествие из Кения, Танзания и африканската пустиня.

[„Изчезващата Африка“](http://photosynthesis.bg/?article=222&ref=yovko.net) се нарича изложбата и кадрите наистина си струва да се видят. Една фотоприказка за свят, колкото далечен от нашия, толкова и променящ се…

Изложбата ще гостува в галерията до 2 август 2011.
### On The Road Again (5)
URL: https://yovko.net/on-the-road-again-5/
Last updated: 2018-08-14T08:50:12.000Z
Забравих да отменя алармата на телефона си, която ме буди в делнични дни в 7:30, и макар да беше последния ден от импровизирания long weekend, все пак беше понеделник. И за съжаление трябваше да тръгваме от Бургас.

Събрах багажа и реших да изчакам останалите в лобито на хотела, с чаша горчиво кафе и преглед на емисиите от Google Reader-а ми. Но Стоян се появи преди да успея да седна, а Генко малко след него, затова допихме кафетата си, натоварихме багажа в колата и се занесохме до слънчевата и пешеходна улица Богориди с идеята да потърсим закуска. Градът вече се беше посъбудил и макар да бе понеделник и хората да бяха значително по-малко от предишния ден, мястото вече бе пълно с настроение и уют. Особено ме изкушиха две кафенета (едното май дори бе ресторант), украсени с цветя и излъчващи почти средиземноморска лежерност.

Но, малко по-късно, след като хапнахме, трябваше наистина вече да тръгваме… А за мен остана да се надявам да успея да дойда поне още веднъж до Бургас това лято и за повече от 18 часа…

Новата дестинация, за която уведомихме GPS-а бяха Сините камъни над Сливен, но Стоян предложи отклонение по повод една кафява табела, с надпис Маркели, с която обикновено се маркират исторически забележителности или туристически обекти. Аз също я бях подминавал няколко пъти и я помнех – намира се близо до Карнобат – но нямах представа накъде точно води. Така, че като стигнахме до табелата последвахме посоката и. Всъщност не съвсем. Тя сочеше някакъв почти липсващ път през полето, но не допуснахме, че именно това е вярната посока и първо стигнахме до някакво селце, където ни подсказаха, че сме се объркали.

Върнахме се и тръгнахме по черния път, който след 500 метра ни заведе до едно изоставено (или поне приличащо на такова) поделение и веднага след това всякаква пътна настилка изчезна напълно. За щастие беше достатъчно сухо и равно, за да си позволим да продължим с нашето Renault още 4-5 километра през полето, докато стигнем разкопките на средновековната [крепост Маркели](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8?ref=yovko.net).

Мястото е оградено. Пътят стига до ръждясала бариера с неприветлив надпис „Преминаването забранено!“, който не уточнява дали той се отнася само за автомобили или и за посетители. Но в крайна сметка взехме по един фотоапарат и решихме да прескочим бариерата.

Върху останките на разрушената крепост, всъщност времето е образувало хълм, който се намира още на около половин километър от оградата, пред която оставихме колата и към който се приближихме пеша под погледите на група хора, които бяха на хълма. Изглеждаше, че в момента тече археологическа работа и аз започнах да очаквам, че ще ни се скарат, че пренебрегнахме табелата. Изкачихме се до върха на хълма чрез пътека с вкопани стъпала и за моя изненада там притича и ни посрещна средно на ръст момиче със светли коси, която съвсем приветливо ни попита: „Искате да разгледате ли? Заповядайте!“ и вероятно почувствала колебанието ни, относно какво виждаме наоколо, започна да ни разказва за крепостта, за историята и, за това, което е разкрито до момента, за очакванията им, какво предстои да открият, а на моето питане дали можем да снимаме, отговори: „Разбира се! Няма проблем!“.

![Църковен комплекс на крепостта Маркели - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/11](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009242.jpg#full "Църковен комплекс на крепостта Маркели")

![Останки от крепостта Маркели - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/5.6](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009241.jpg#full "Останки от крепостта Маркели")

![Разкопки на крепостта Маркели - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/2.2](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009256.jpg#full "Разкопки на крепостта Маркели")

Малко по-късно, след нас на разкопките се появиха и двама чужденци – мъж и жена, които не разбрахме откъде са, но жената разбираше английски, а с мъжа говореха на полски или чешки. Така и не се научих да отличавам тези езици. Светлокосата археоложка се втурна и на тях да разказва на английски и помоли за съдействие в превода. С дружни усилия преразказахме заедно историята. А междувременно разбрахме, че разкопките там са започнали още в края на 80-те години на миналия век, след това дълго време са били изоставени и в момента се работи отново. Попитах момичето, ако се работи активно, какви са грубите им преценки, кога евентуално би била разкрита цялата крепост (или поне това, което е останало от нея)… А тя се усмихна и отговори: „Вероятно няколко поколения…“

![Момичето от архелогическия екип, работещ в крепостта Маркели - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/2.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009251.jpg#full "Момичето от архелогическия екип, работещ в крепостта Маркели")

Отговорът и ме стресна… Запитах се, дали аз бих се захванал с нещо, което по презумпция знам, че нямам никакъв шанс да побера в рамките на своя скромен живот. Аз, който през последните няколко години живях на пресекулки от тримесечие на тримесечие… планирах бизнеса си по тримесечия, мечтите си вмъквах някак между тримесечията, срещите с приятелите отлагах от тримесечие на тримесечие… от резултатите в едно тримесечие зависеше комфорта ми през следващото, съдбите на много хора около мен и дори самочувствието на известна част от тях… И сега виждах пред себе си едно крехко същество, с почти разранени ръце, което се опитва да извади наяве парченце история, засипана с десет века прах и… с ясното съзнание, че през времето на своя живот може да не стигнеш доникъде… но с всяко дребно нещо, което измъкнеш изпод праха и склерозата на времето, всъщност… побеждаваш самото време… и забравата… и империите… и крепостите… и злобата или враждата, заради които те сега не съществуват… и човешките недъзи и комплекси на техните (и днешните) лидери… и колко смешни са на този фон, каквито и да било тримесечия, години и петилетки…

Само за половиния час, в който бяхме там, това момиче се втурна да разказва историята на крепостта на две групички любопитни туристи, които вероятно по протокол би трябвало да изгони, дори на едните на език, който я затруднява. И двата пъти звучеше уверено, спокойно и с рутина, но и с онази емоция, пламък и хъс, с онзи блясък в очите, който запалва искри, зарежда с енергия, заразява и провокира…

Благодарихме и се сбогувахме! Вече бяхме стигнали бариерата, когато се сетих, че дори не я попитахме как се казва. И се запитах колко отдавна не бях срещал човек, с такъв хъс и енергия… и не можах да си спомня…

Пътят до Сливен беше скучен. А и се размислих за следващия ден, в който вече имах планирани срещи. И за следващото пътуване до Търново, само след още един ден, но вече по работа. Иначе трафикът бе в посоката обратна на нашата и без особени проблеми стигнахме до Сливен. Целта обаче бяха [Сините камъни](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%5F%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8?ref=yovko.net) над града. GPS-ът ни заведе почти до тях. С малко питане и късмет ги намерихме почти безпроблемно.

Мястото е много красиво и одухотворено. А в края на юни със сигурност и много цветно.

![Сините камъни над Сливен - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/16](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009285.jpg#full "Сините камъни над Сливен")

Не знам дали камъните се наричат сини заради лишеите, които почти покриват скалите наоколо, но те в зависимост от светлината могат да бъдат и зеленикави, а под пряко и ярко слънце дори жълтеят.

![Сините камъни над Сливен - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009264.jpg#full "Сините камъни над Сливен")

Мястото наистина те отваря към себе си. Особено ако не бързаш за никъде и поостанеш да почувстваш безвремието и простора наоколо. На това място можеш да си общуваш с някой без думи. И точно, когато си помислих за това се сетих за един човек, който всъщност малко познавам, но ми залипсва точно там и някак почувствах, че много би харесал това място…

Престанах да снимам, защото беше точно по обяд и слънцето грееше плоско и остро отгоре, обричайки кадрите ми на безлични туристически клишета. И си обещах да се върна отново и тук…

Явно трябва да повторя почти целия маршрут, след като почти навсякъде се зарекох да се върна отново…

![Детайл от ограда в природен парк Сините камъни край Сливен - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/1.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009300.jpg#full "Детайл от ограда в природен парк Сините камъни край Сливен")

Дори по-късно, отново в колата по пътя към Пловдив, се замислих за това почти непрекъснато усещане за нещо недовършено в това пътуване. И сега, три седмици по-късно, когато го преразказвам то още не е отминало…

От една страна исках да остана насаме с мислите си, но не ми се получи. Вероятно, защото нямах какво толкова да премислям или… ако трябва да бъда болезнено откровен със себе си, вероятно нямаше какво толкова да правя насаме с тях…

Припомних си, обаче, две важни неща – усещането за случайност и желанието за търсене и откриване…

Принципно не вярвам в случайности или предопределености, но има нещо, затова и го наричам усещане, което се случва някак случайно или без връзка с нищо друго около теб. Това вероятно го отличава за да ти направи впечатление. Иначе няма да можеш да го извадиш от контекста на всичко останало. То си е част от теб, част от нещата около теб, в релация е с хората, които познаваш, или пътят на живота ти те е сблъскал с тях. То обаче успява да те накара да тръгнеш на път, да отидеш [там, където не си бил от малък](https://yovko.net/on-the-road-again-1/), след това [там където не си бил никога](https://yovko.net/on-the-road-again-2/), но искаш [да отидеш отново](https://yovko.net/on-the-road-again-3/), или там [където винаги си се чувствал на мястото си, без да знаеш защо](https://yovko.net/on-the-road-again-4/).

То понякога е обещание, което си дал на приятел. Друг път е с име на момиче, което случайно си срещнал преди време по пътя си. Или дори вятъра, който от скалите на Тюленово те отвежда, през една табела, сочеща липсващия път, до затрупана от хилядолетие стара крепост и бездънния простор около Сините камъни…

Това е онова усещане за случайност, което някак неслучайно, ти напомня за предопределеност, за онова ретроспективно усещане за déjà vu, само секунди след като отминеш зад ъгъла, за онзи пръст на съдбата, който е подредил така парченцата на пъзъла, че да се случат именно по този начин… или по някой друг, понеже няма как да знаеш със сигурност, но няма и значение, защото целта е друга.

А тя е второто важно нещо… желанието да търсиш и намираш… лишеите, които сменят цвета си под слънцето; блясъкът в очите на другите, който да запали въгленчетата, тлеещи в теб; изгревът, който си обещаваш от години да посрещнеш край морето; или стихче, което някой сякаш е надраскал точно за теб на пъпа на Бургас.

Защото желанието да търсиш ще те заведе някой ден до това, което трябва да намериш – независимо дали е случайно или предопределено. Независимо дали е илюзорно или реално. Дали е човек, който познаваш отдавна или такъв, който не си положил усилия да опознаеш достатъчно преди. Дали е някой, който си почувствал близък веднага или някой, с който времето е пожелало да те размине, за да те срещне отново по-късно. Независимо дали ще го видиш или ще го почувстваш. Защото, когато намериш, просто знаеш, че си намерил.

А до там може да те заведе единствено твоят път, по който сам си избрал да вървиш… и желанието да не спираш да търсиш.
### On The Road Again (4)
URL: https://yovko.net/on-the-road-again-4/
Last updated: 2018-08-14T08:35:40.000Z
Тръгнах си от Тюленово с мисълта, че някой ден трябва да се върна пак…

Не мога да обясня защо. Това не е типичното място, на което мога да остана дълго. Толкова съм свикнал със стреса и динамиката на големия град, че трудно преглъщам концентрирани дози спокойствие, когато продължават повече от ден-два-три… И все пак… дойдох тук почти случайно, но си тръгвах сякаш предварително… с онова познато усещане за нещо недоизживяно, което често ме преследва, около няколко „мои“ места на юг… Tам съм свикнал… Очаквах го малко по-късно през същия ден, но не го очаквах тук…

Не бях съвсем сигурен и дали не си внушавам подобно усещане, но… със сигурност ще се върна отново някой ден за да проверя…

GPS-ът упорито настояваше да ни изведе към царския път между Шабла и Каварна, но ние имахме друга междинна цел, за която не го бяхме уведомили и продължихме през Камен бряг към Българево. Слънцето грееше на пълни обороти, но също така на пълни обороти се въртяха и всички вятърни генератори, около пътя, понеже и вятърът никак не си поплюваше. В Българево кривнахме към нос Калиакра и изключихме навигацията, понеже GPS-ът стана нервен, а спорът с него е принципно безмислен…

Генко спря на една отбивка край пътя да снима едно поле с много вятърни генератори и с осезаемо усилие се бореше с поривите на вятъра, връщайки се обратно към колата. Но вятърът, който ни посрещна на самия [нос Калиакра](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0?ref=yovko.net), определено си го биваше. Беше обърнал няколко сергии за сувенири, липсваха покриви на някои от тях, а други бяха понатрупани с едри и тежки камъни от упоритите им собственици, които въпреки духовитото време бяха на пост, с идеята да успеят да продадaт нещичко. А и вероятно на такова място подобен вятър не е особено необичаен.

![Крепостна стена и кула на нос Калиакра - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009059.jpg#full "Крепостна стена и кула на нос Калиакра")

Оставихме колата на паркинга веднага след бариерата и продължихме пеша към възстановената част от крепостта с портата и военната база зад нея, докато вятърът се опитваше да отвее и нас, и разположените около разкопките, информационни табели, които никак не изглеждаха устойчиво закрепени. Разбира се, във военната зона няма как да се влезе, но може да се заобиколи, откъдето се достига до малък музей, голям ресторант и разбира се до самия нос, където има и мини-параклис. Мястото, освен всичко друго, е и природен резерват, а гледките към морето са наистина прекрасни и някак… безкрайни. Само, че слънцето вече беше доста високо и със съжаление осъзнах, как подходящата светлина за хубави снимки тук най-вероятно ще е късният следобед и привечер. И следващият път, трябва да го имам предвид…

![нос Калиакра - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009054.jpg#full "нос Калиакра")

![нос Калиакра - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009032.jpg#full "нос Калиакра")

И със сигурност се надявам тогава да не духа толкова, понеже след кратка и бърза обиколка на носа, с Генко се върнахме да слушаме музика в колата на завет, докато чакахме Стоян, който явно имаше повече ентусиазъм за снимане. В крайна сметка след двадесетина минути се появи и той и продължихме по пътя си.

Спряхме за обяд и кафе във Варна и в ранния следобед пристигнахме в Бургас, който ни посрещна слънчев, но понеже, по пътя, на няколко пъти, се надбягвахме с дъждовни облаци, вероятно беше само въпрос на време да ни догонят. Настанихме се в хотела и макар с Генко да се разбрахме за след половин час, той в крайна сметка се обади почти веднага и каза, че всъщност не му се седи в стаята. Излязохме навън, където само след втората пряка пеша, ни застигна вятър и заваля, точно на десет крачки от първото квартално кафене, което ни се изпречи пред очите, и в което решихме да се скрием. Хубавото на летните бури е, че отминават бързо. Само 15 минути по-късно дъждът беше спрял и ни излъга да излезем от кафето. Още две преки по-късно заваля отново. Скрихме се под стрехата на някакъв изоставен и потънал в разруха ресторант от времето на късния соц. След още 5 минути обаче капките намаляха, а ние решихме, че не сме от захар и продължихме под дъжда, който явно си направи извода, че с двама Телци на глава не се излиза и спря окончателно, точно като прекрачихме в Морската градина, която след дъжда беше още по-чиста, красива и свежа.

Бургас и Морската му градина са ми любимо място. От онези, които ме карат да се връщам отново и отново към тях. Принципно нищо не ме свързва с Бургас. Нямам роднини, нито кой знае колко близки приятели. Идвам достатъчно рядко, но тук и в Созопол онова усещане за нещо неосъществено, неслучило се или недоизживяно е най-силно. И това чувство се засилва всеки път, дори когато само преминавам оттук. И всеки път тук се случват различни диалози, задавам си въпроси, застигат ме отговори…

Генко се радваше на подредения парк, а аз се опитвах [да се върна шест години назад](https://yovko.net/pure-zen/), отново тук, в мислите си за търсенията. Шест години по-късно нямах какво да добавя към тях, но имах в какво да упрекна себе си – че забавих… творческите, личните и професионалните си търсения… Защото дори когато намериш, не бива съвсем да спираш да търсиш, понеже именно търсенето е това, което те дърпа напред. Можеш да смениш посоката, да намериш нова тема, да търсиш дълбоко в себе си, но търсенето никога не бива да бъде оставяно на закачалката. Защото губиш динамиката, ускорението, а дори понякога и гравитацията, и се загубваш в безтегловността на времето и инерцията на останалите.

А светът се променя от тези малцина, които имат куража да не спират да търсят. От тези, които не се отпускат по инерцията, а създават свое движение, посока и инерция…

„Не могат да направят път хора, които нямат път за себе си“, [ казах тогава на Батето преди седем години](https://yovko.net/hakeri-na-choveshkite-dushi/), отново съвсем наблизо оттук. И той, и Мая, ми намекнаха за загубването, за баланса, предупредиха ме… и аз… уж ги чух… *„Умните хора не могат да бъдат щастливи“*…

![Плажът на Бургас - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @2.2](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009071.jpg#full "Плажът на Бургас")

Движехме се по крайбрежната алея и съзерцавахме пустия плаж, който през идните летни месеци щеше да е центъра на вселената на Бургас и на гостите му. Всяка вечер ще мирише на пържена риба, ще се лее бира, ще се срещат стари и нови приятели, тук из Морската градина някои ще се влюбят, а други ще се разделят… Някои ще се връщат тук отново и отново, а други вероятно никога…

В далечината, навътре в морето се виждаше как небето се е прокъсало и там се излива пороен дъжд, а другаде облаците се бяха разсеяли и през тях пробиваха слънчеви лъчи…

Стигнахме до мостика. Някой ден ми се иска да снимам тук в ранно и мъгливо утро. Вероятно всяка сутрин тук има по някой фотограф, който причаква изгрева. Не са особено много и различни и подходящите гледни точки, които вече са преексплоатирани от снимане, но все пак…

Въпреки мрачното време, на мостика беше пълно с хора. Всякакви – по-възрастни, млади, семейства с деца, двойки, дори няколко наконтени *кифли*, които взаимно се снимаха с някакво сапунерче. Там, както винаги бяха и групичка тийнейджърчета, които се бухаха във водата. Бях се настроил за street, но от хотела до тук, все още не бях видял opener – кадъра, който да ме разснима. Видях го точно като се обърнах назад, отново към Морската градина. Точно пред мен. Нищо и никакъв. Безумно неподходящ. Хулиганщина при това. Графит, надраскан с яркозелен спрей. Някакво послание. С моето късогледство дори не можех да фокусирам точно какво е надраскано, на иначе перфектно изчистената стена. Но знаех, че това е моят кадър, макар че нямаше какво толкова да му снимам. Или ми трябваше общ план заради перфектната чистота и подреденост наоколо, на която да изпъкне драсканицата или ако посланието си струваше, то си е самият кадър… Беше… Слънцето се поусмихна, точно когато се доближих достатъчно, за да мога да го прочета. И аз също се усмихнах… Някой беше написал на новата, чистичка стена стих от Христо Фотев…

![Графит със стих от Христо Фотев на кея на градския плаж на Бургас - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @11](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009091.jpg#full "Графит със стих от Христо Фотев на кея на градския плаж на Бургас")

Сякаш посланието беше реплика на размислите ми от преди малко… или продължение на онзи разговор от преди седем години… точно седем години…

> Не вярвайте и на поетите  
> които го изгубиха!  
> Не е измислица морето  
> и щастието съществува!  
> Достатъчно е да се вслушате  
> във тишината на сърцето си.  
> Достатъчно е да протегнете  
> ръката си, да се усмихнете  
> на някого и да му върнете  
> отнетото…

Генко не „видя“ моя кадър. Всъщност на никой сякаш не му правеше впечатление. Това го правеше още по-личен. Във филмите, обикновено, като се върнеш вкъщи, такива „невидими“ надписи, се оказва, че са изчезнали. Но този стоеше. Поне на дисплея на фотоапарата ми. Вероятно това го правеше истински 🙂

Смених обектива със 180mm… И кадрите заваляха пред мен… Палмите покрай стълбите към Морската градина; унила блондинка, съзерцаваща тъжно морето до табела с надпис „Изящните съкровища на траките“; дядо в парка, който хранеше гълъби…

Бургас е прекрасно място за street. Всъщност повечето курортни градове са. Но Бургас е и силно фотогеничен. Има дълги пешеходни зони, а улиците са много живи. Разхождайки се наоколо, особено в почивен ден, усещаш как хората наистина съпреживяват присъствието си на улицата, а не бързат просто да преминат оттам, отивайки някъде другаде. По-лесно сякаш те допускат до себе си. Въпреки това, предпочетох 180mm пред нещо по-широко, защото виждах кадрите си с акценти върху самите хора и това, толкова видимо общуване помежду им и исках теле-дължина със силен дефокус и компресия на пространството.

![Narcos - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 180/2.8 ED @2.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009128.jpg#full "Narcos")

![В морската градина на Бургас - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 180/2.8 ED @2.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009114.jpg#full "В морската градина на Бургас")

![Градски нимфи в морската градина на Бургас - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 180/2.8 ED @2.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009187.jpg#full "Градски нимфи в морската градина на Бургас")

Точно пресякохме централните улици на Бургас по няколко пъти и се върнахме отново в Морската градина на по бира, и Стоян се обади, че е отдъхнал и е готов да се присъедини за вечеря. Share-нах му местоположението ни през Google Latitude и останахме да го чакаме. И без това сервитьорката ни беше прекрасен модел с много красиви очи:

![И още една... градска нимфа - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 180/2.8 ED @2.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7009179.jpg#full "И още една... градска нимфа")

Вечеряхме в едно от кръчметата на крайбрежната алея. В деня, в който бяхме посрещнали изгрева край брега на морето, на 200км на север от тук, изпратихме и залеза на плажа. Но веднага след това застудя и се преместихме в съседното заведение, което имаше затворена част. Побъбрихме още малко за нещата от живота и поехме пеша обратно през Морската градина и Лазур към нашия хотел. Стоян и Генко заспориха за доставката на Интернет от мобилните оператори, а аз се радвах на нощта и превъртях отминалия ден, който ми се стори поне троен откъм продължителност, но и като смисъл и значение за мен. И се сетих как утрешният ден е понеделник и е последният от нашето пътешествие, което се оказа кратко и отмина бързо.

А на мен никак не ми се тръгваше от Бургас…

[(следва продължение)](https://yovko.net/on-the-road-again-5/)
### On The Road Again (3)
URL: https://yovko.net/on-the-road-again-3/
Last updated: 2018-08-14T08:19:06.000Z
Събудих се почти час преди алармата на телефона ми, която бях настроил за 4:40\. Натиснах бутон за да събудя дисплея му и на екрана светна 3:58.

Бях оставил вратата към балкона на хотелската ми стая отворена и навън се чуваше шума на морето, което бе на тридесетина крачки напред. Същия шум, с който се приспивах преди по-малко от четири часа. Заслушах се, с идеята евентуално за поспя още половин час, но при мен обикновено не се получава, когато ми предстои ставане по график и се събудя малко преди уреченото време. А и не се чувствах уморен или сънен, напротив.

След едно или две премятания в леглото, станах и излязох на балкона. Наоколо бе още нощ, но такава, която си отива. Някак различно е усещането за нощта, която идва и тази която си отива. Можеш да намериш верния mindset и за двете състояния.

Аз обичам нощта. И настъпващата и отиващата си. Но последната пасва по-добре на търсещия ми промяна дух. Настъпващата нощ те затваря в уюта и усещането за релакс, които очакваш да са повече или по-малко статични, понеже това съдава комфорта на някаква осъщественост. Ако такава има… Ако я няма – настъпващата нощ може да е удобно бягство от действителността. Но не те спасява от нея. Може да те вкара в сън, който да продължава с месеци и години, в които осъзнаваш, че това наоколо е нечий друг живот и не е твоята действителност.

Търсенето на промяна е осъзната неосъщественост. Трябва просто някой ден да се събудиш преди часовника, да счупиш ритъма и да изпратиш нощта…

Въпреки вятъра, прохладното време и ранния час, никак не ми беше студено. След около половин час небето стана отличимо по-светло от водата, което означаваше, че скоро ще започне да се развиделява. Влязох вътре за апарата си, за да премеря светлината и като излязох отново, усетих нечий поглед върху себе си. Обърнах се и през едно балконче встрани видях позната брадата физиономия да ми се хили насреща. Значи станахме двама за снимките на изгрева. Разбрахме се за след 10-15 минути долу.

Облякох две тениски под най-дебелата риза, която носех, защото навън духаше сериозно, а аз не си взех никаква връхна дреха на това пътешествие. На скалите, миналата вечер, импулсите на вятъра достигаха сила, която спокойно може да те побутне. И сега не изглеждаше много по-различно…

Взех малката си фоточанта с апарат, 28mm и 50mm обектив, поляризационни филтри и статив и излязох от хотелската си стая. Точно тръгнах да слизам надолу към рецепцията, когато чух и Стоян да излиза от неговата. От Генко до този момент ни звук, ни стон.

Запътихме се към малкото заливче с рибарските лодки. Макар да бе започнало да се развиделява, светлината беше още слаба и синкава, и въпреки че сензора на моето D700 нямаше тревоги да ми замери разумни параметри за снимане, още нямаше много какво да се снима. Решихме да се преместим към скалите отдясно.

![Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/1.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008927.jpg#full "Изгрев в Тюленово")

![Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 28/2.8 @f/5.6](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008938.jpg#full "Изгрев в Тюленово")

Слоят ниски гъсти облаци малко забавиха момента, в който първите слънчеви лъчи ги пробиха, но все пак изгрева ни се усмихна. Доста по моему – тихо, интровертно, като за малко преди July…

![Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 28/2.8 @f/4](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008939.jpg#full "Изгрев в Тюленово")

![Изгрев в Тюленово](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008955.jpg#full "Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 28/2.8 @f/8")

Генко се появи точно навреме – той винаги закъснява дo 4 минути. Остана му като запазена марка от студентските години и продължава да го спазва. Телец 🙂

Върнахме се обратно до рибарското заливче, докато Слънцето се издигаше все по-нагоре. След това пак към скалите, понеже светлината се променяше доста бързо.

![Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008991.jpg#full "Изгрев в Тюленово")

![Almost July Morning - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/4 ](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008978.jpg#full "July Morning (almost)")

Накрая все пак реших, че съм се намръзнал достатъчно на вятъра и се върнах да попрегледам снимките в хотела, където още не се забелязваше никакъв живот, иначе с удоволствие бих си поръчал едно хубаво кафе. Ресторантчето на хотела беше огряно от страхотно слънце и в двора сякаш духаше по-малко отколкото на брега. Но беше още твърде рано за да се надявам някой от персонала да се е събудил.

А всъщност най-големият вятър за деня (а и не само), тепърва предстоеше да намерим по пътя си, след като два часа по-късно закусихме и тръгнахме на юг.

[(следва продължение)](https://yovko.net/on-the-road-again-4)
### On The Road Again (2)
URL: https://yovko.net/on-the-road-again-2/
Last updated: 2018-08-14T08:12:21.000Z
Събудих се от страховита гръмотевична буря. В 4 сутринта. От онези сухите, когато дъжд няма, или вали някъде другаде, а около теб Зевс Гръмовержеца сякаш е изпуснал цялата си ярост и възнамерява да съсипе, каквото му се изпречи пред очите. Никак не се страхувам от гръмотевици, а и съм виждал толкова подобни сценки из офисите на бездарни, самоповярвали си, зевсоподобни мениджъри, че някак не се впечатлявам особено – винаги са… много шум за нищо… Само успяват да ти развалят съня…

Четири сутринта не е време, в което съм особено креативен, дори и да не е толкова шумно наоколо. Обикновено силните ми периоди в денонощието са сутрините (нямам проблем да ставам рано) и вечерите. Но 4:00 дори не е още сутрин. Разходих се до банята за глътка вода, защото почувствах гърлото си сухо, и в огледалото се сблъсках с някого, когото нямах желание да познавам. От една страна, защото вече се познавахме достатъчно, а от друга, защото бягахме един от друг. Дори, част от смисъла на това пътуване бе именно въпросното бягство, но все още не ни се получаваше – нито на мен, нито на отражението ми в огледалото. Въпреки това се погледнахме дистанцирано, недостатъчно сънено и доволно равнодушно. След което побързах да се върна в стаята си… една от най-неуютните хотелски стаи, в които съм пребивавал… ever…

Половин час по-късно бурята поутихна, но аз вече бях напълно буден. Пуснах си дебютния албум на [Ayo](http://www.ayomusic.com/?ref=yovko.net) от лаптопа на нощното ми шкафче. И без друго много го харесвам, а и понеже името и започва с A, той винаги се изпречва първо пред очите ми. Когато го чух за първи път, ми се прииска да се завъргалям по земята от кеф – двоен при това – веднъж заради музиката и втори път заради висините на (само)иронията, която е нужна за да наречеш подобен албум Joyful. Макар, че има и игра на думи – Ayo всъщност се казва Joy, което на йоруба (нигерийски диалект) е Ayo. Та оттогава Ayo ми е не просто любимка, а еталон. Недостижим във всяко отношение. И се чудя дали другия месец да не отида да я чуя на живо в Швейцария… и да се видя с Ники…

На фона на Joyful с огромно удоволствие бих правил любов, дете… или дори бих издъхнал. Не непременно едновременно…

Не измислих нищо мъдро, докато слушах музиката. Освен, че усещах твърде жива умората на годините, които отминаха. Не точно напразно, но встрани от мен. И подобно на гръмотевиците, които утихваха в далечината, още усещах тътена им дълбоко в себе си. Не можеха да ми влияят повече, но ми бяха повлияли достатъчно…

Заспал съм вероятно точно към края на албума, понеже ме събуди отново алармата на телефона ми. Малко по-късно и тримата бяхме на улицата пред хотела, която все пак беше мокра. Явно покрай гръмотевиците бе поваляло малко.

Отсъствието на жени прави мъжките компании точни като швейцарски часовников механизъм. И в уговорения час на ранното съботно утро тръгнахме да си търсим закуска. Дългокраките русенки естествено ги нямаше никакви по това време, но може би имахме по-големи шансове да намерим окъсняла такава, отколкото някаква закуска. Все пак в едно току-що отворило кафене, две (не особено мили) госпожици, ни сервираха кафе.

Върнахме се до колата и решихме да закусваме в някое OMV, каквото намерихме още на изхода на Русе. И след кратки колебания откъде да минем на път към северното крайбрежие, всъщност решихме да сменим маршрута и да разгледаме [Плиска](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%5F%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%5F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%5F%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0?ref=yovko.net). Никога преди не бях ходил там. Бях гледал снимки, които обаче никога не са ме провокирали да отида на самото място. Но пък защо да не опитам да понатрупам малко материал за един нов фотопроект, който мисля да стартирам есента, и за който ще пиша някой друг път.

Всъщност снимките, които бях гледал нямаше как да ме впечатлят особено, понеже историята там е в камъните и основите на разрушената ни първа столица, а те не са особено фотогенични сами по себе си. Комплексът обаче впечатлява с размерите си. И равнинната, сякаш безкрайна, местност наоколо също…

Това, което е впечатляващо, обаче, е частично възстановената [базилика](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%5F%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%5F%D0%B2%5F%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0?ref=yovko.net) на около километър и малко извън крепостната стена на вътрешния град. И макар да личи отдалече, че е декор, няма да скрия, че хваща окото.

![Голямата базилика край Плиска - Nikon D700 | Nikkor AF-S 50/1.8G @f/8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008824.jpg#full "Голямата базилика край Плиска")

![Голямата базилика край Плиска - Nikon D700 | Nikkor AF-S 50/1.8G @f/5.6](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008834.jpg#full "Голямата базилика край Плиска")

Всъщност, твърди се, че това е била най-голямата ранно-християнска средновековна катедрала в Югоизточна Европа. А вероятно преди това и езическа. Разпростирала се на площ от почти цели 3 декара.

А гледката към безкрайните полета наоколо и по пътя към Плиска е наистина обезоръжаваща…

![Полета край Плиска - Nikon D700 | Nikkor Ai-S 28/2.8 @f/8](https://yovko.net/content/images/2011/07/70088071.jpg#full "Полета край Плиска")

![Полета край Плиска - Nikon D700 | Nikkor Ai-S 28/2.8 @f/8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008804.jpg#full "Полета край Плиска")

Със сигурност загубихме повече време там, отколкото очаквахме и бяхме планирали, но никой не съжаляваше. Затова внесохме нужните корекции в маршрута и решихме да обядваме в [мидената ферма Дълбока](http://www.dalboka.com/?ref=yovko.net) край Каварна, където надбягвайки се с дъждоносни облаци, стигнахме в ранния следобед. Май, само аз бях ходил там преди. Точно този, който не яде миди.

Оставихме колата горе, точно преди стръмния път, за да можем да изгорим някоя калория, изкачвайки се на връщане. И мисля, че Стоян със сигурност още ме мрази, поне малко, заради тази идея. Който е бил там, трябва да знае за какво говоря. Особено ако си преял на връщане, с фотографска раница, пълна с оборудване на гърба. И те заплашва дъждовна буря откъм навъсеното небе, която в крайна сметка ни заобиколи и ни се размина…

След като похапнахме доволно край брега и се качихме обратно до колата, потеглихме за крайната ни дестинация за деня – [Тюленово](http://tyulenovo.info/?ref=yovko.net). Това е малко селце, близо до Камен бряг, за което само до преди месец дори не бях чувал, но за него ми разказа София, и всъщност стана причина да реша да отида до там, и да ми хрумне идеята за новия фотопроект. Мястото е наистина много фотогенично – не толкова самото селце, колкото скалистия бряг и нефтените сонди. Легендата разказва, че тук наистина е имало тюлени.

И този път GPS-ът, по зададени от Google Maps координати, ни заведе до вратата на хотелчето ни, което се оказа наистина на самия бряг, зад едно малко заливче с рибарски лодки. Още като пристигнахме и се огледахме наоколо беше ясно, че макар и една седмица преди Джулая, на следващия ден ще е непростим грях да пропуснем да посрещнем изгрева с фотоапаратите си. Въпреки очакванията за кофти време.

Оставихме багажа по стаите и открихме, че имаме грижи с покритието на телефоните си и че базовата станция върху самия хотел не е на нашия оператор. Всъщност интересно бе, че с voice услугата имаше сериозни ядове, но макар и с големи загуби данните си вървяха и имахме мобилен интернет. Иначе, този на хотела не ставаше за нищо.

Стоян отново реши да почива, а ние с Генко поскитахме наоколо с фотоапаратите. Набелязахме места за снимки на следващата сутрин, открихме че из треволяка и скалите има змии, а покрай брега можеш да откриеш цели имения като от филмите.

![Тюленово - Nikon D700 | Nikkor AF-S 50/1.8G @f/8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008861.jpg#full "Тюленово")

![Тюленово - Nikon D700 | Nikkor Ai-S 28/2.8 @f/11](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008865.jpg#full "Тюленово")

Соларният ми калкулатор показваше, че на следващия ден раздрачаването ще започне в 5:03, а изгревът ще се случи точно в 5:30, което означаваше, че трябва да станем в нещо като 4:30, за да сме в 5:00 на позиция. Всъщност, до последно всички имахме вътрешни колебания, но се разбрахме, че няма да се уговаряме и чакаме, а ще се търсим по скалите край брега, тези които сме се събудили навреме. Уговорихме се с персонала на хотела как можем да отключим входната врата и да излезем навън без да будим никого и уж отидохме да спим, но аз реших, че ми се пише.

Въпреки това на следващата сутрин се събудих в 3:58…

[(следва продължение)](https://yovko.net/on-the-road-again-3/)
### On The Road Again (1)
URL: https://yovko.net/on-the-road-again-1/
Last updated: 2018-08-14T08:11:07.000Z
В последния уикенд на юни се случи най-накрая да реализирам едно пътуване. Нищо особено – нито като организация, нито като дестинация – но отложено с цяла една година… Понякога се плаша, колко бързо се натрупват остатъци от планувани пътувания, срещи, дори неизживяни моменти. Докато се обърнеш и са отлетели седмици. Покрай тях си пропуснал десетки неща, уж отложени за другата или по-другата седмица, а изведнъж седмиците стават дузини, трупат се месеци, а ти си се заринал с отломки от изветрели планове, непрочетени книги, пропуснати изгреви и залези, недокоснати емоции, неизвървени пътища, несрещнати приятели…

Затова в края на юни с Генко се понесохме в поредната посока, която нямаше толкова значение накъде ще ни отведе, колкото че щеше някъде изобщо да ни води. Без план да направим или видим нещо, или да срещнем някого. Може би да снимаме, но не задължително. Просто движението само по себе си, в такова пътуване, се превръща в провокация, след като цяла една година не си успял да го осъществиш.

Стоян попита накъде ще ходим. Отговорих му, че не знам. И той каза: „Тогава и аз идвам!“…

Всъщност, тръгнахме тримата от Пловдив в ранното утро на Еньовден. Или поне планирахме да е рано, но понеже не бързахме за никъде, първо се снабдихме с кафе и вода, понеже макар Scenic-а, с който пътувахме да имаше климатик, по радиото ни обещаваха адски жеги.

Без да бързаме особено, крайната ни цел за деня беше Русе, затова се запътихме към Търново. По пътя си говорихме за нещата от живота и за нищо конкретно. Аз лично мислех да използвам това пътуване за размишления, но обикновено, колкото и да е странно, това ми се отдава повече, когато шофирам аз. А този път бях пътник, каквато роля явно напоследък ми е неестествена. И понеже не се спогодихме с радиото, до Търново слушахме стария ми iPhone, който напоследък ползвам за player – Ayo, Булгара, Buena Vista Social Club, Evanescence, Gotan Project, Purple и дори класическа китара в изпълнението на една феноменална китайка, която открих наскоро – Xue Fei Yang.

Почти не усетих кога стигнахме Търново – град, с който ме свързват доста неща в миналото ми, почти нищо, от които не е оцеляло в настоящето. Обикновено местата, където живея или където преминавам, оставят по някой друг отломък за спомен или тежест в душата ми, когато там се е случило нещо важно за мен. Търново се отнася към мен с равнодушно безразличие и аз му отвръщам със същото. Затова прагматично се насочихме към Щастливеца с намерение просто да обядваме и да продължим. Всъщност, обещаната от синоптиците жега вече настъпваше, така че и дори да имахме други намерения, със сигурност щяхме да ги преосмислим.

И понеже формалният повод на пътешествието бе да разходим себе си и няколко обектива из България, аз носех, вече старото, но златно и вярно D700, с два от любимите ми (също стари и златни) Nikkor-а. А точно два дни преди да тръгна от София, в България (съвсем навреме) пристигнаха първите 6 бройки на едно прекрасно ново обективче на Nikon, което поръчах импулсивно още в деня на анонса му и съответно пръв получих първата бройка, като с удоволствие се ангажирах и [да споделя впечатления](https://yovko.net/fantastic-five-oh/), разбира се.

В Русе стигнахме още следобеда и първото, което ни посрещна там бе жегата. GPS-ът ни заведе буквално пред вратата на хотела ни, където се разбрахме да изчакаме малко слънцето да се поуспокои, преди да решим какво ще правим до края на деня. Макар и петък, аз вече бях получил и прочел през телефона си двайсетина писма, които очакваха някакъв отговор в рамките на деня, но по пътя никак не ми се пишеше от телефона и затова сега използвах момента да отметна някоя и друга задачка от хотелската си стая. Същия ден две момчета от [Опънинтегра](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) приключваха внедряване на софтуерна система при клиент във Видин, което бяхме започнали предния ден, но за щастие нямаше някакви непреодолими грижи.

Моят компютър „чуваше“ и hotspot-а на Стоян от долния етаж, така че явно и той беше решил да рови нещо или да чете поща…

След около час Генко се обади, че му се излиза, а аз имах животворна необходимост от кафе, защото направих грешката да си взема подобие на такова на една бензиностанция на Лукойл в Горна Оряховица. Беше Jacobs, каквото никак не харесвам, и на всичко отгоре от машина. Хотелът имаше някакво толкова невзрачно кафене, някъде в подземията под рецепцията, че дори и през ум не ми мина да търся там каквото и да е. А и „стъргалото“ на Русе, беше на две преки.

Не бях идвал в Русе поне от 20 години. И интересното е, че имах доста детайлни детски спомени в главата си от онова време. Не помнех обаче Дунав и реших да надзърна, въпреки желанието ми за хубаво кафе. С Генко се разходихме до реката и обратно. Жегата все още беше на дневен ред, а гледката дори не ме провокира да посегна към ципа на фотографската си чанта. Поне в тази част, до която се разходихме, попаднахме на индустриален и доста западнал пейзаж, както от нашия, така и откъм румънския бряг.

За сметка на това намерихме хубаво кафе, в хубаво, сенчесто и прохладно кафене, с усмихната сервитьорка, която имаше невероятно очарователно излъчване, много красиви очи и лице, и не по-малко хубаво име – Цвети. Там ни намери и Стоян, с който се разходихме до парка, разминахме се с някакъв мини-карнавал, и в крайна сметка, решихме да пощракаме малко из улиците на Русе.

Русенки обаче никак не ни помогнаха. Дали от жегата, дали заради нещо друго, но… дружно решихме, че са на някаква специална диета за крака. Понеже толкова чифта перфектни, голи крака се разхождаха навсякъде, че изобщо никакво снимане не ни се получи. Нито при мен с моя статут на ерген (не знам дали това минава за оправдание), нито при другите двама, като силно женени с деца. Пълен провал – човек едва успява да фокусира с поглед, какво остава с ръчнофокусна оптика.

Добре де, направихме някоя и друга снимка, колкото да разгреем…

![Nikon D700 | Nikkor AF-S 50/1.8G @f/1.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008753.jpg#full)

Русе, между другото, наистина си заслужава името „Малката Виена“ – поне в архитектурен контекст…

![Nikon D700 | Nikkor AF-S 50/1.8G @f/1.8](https://yovko.net/content/images/2011/07/7008769.jpg#full)

Покръстосвахме улиците, побъбрихме за миналото, настоящето, старите приятелства, новите дистанции… И за жени, разбира се… докато се мръкна… след това хапнахме и планирахме следващия ден, за който вече всъщност, имахме доста амбициозна програма…

[(следва продължение)](https://yovko.net/on-the-road-again-2/)
### Фотографски теми
URL: https://yovko.net/fotografski-temi/
Last updated: 2026-09-14T10:43:43.000Z
Преди време помолих участниците в първите два семинара и тези, които са се абонирали за новини, относно SimpleStudio мини-семинарите да попълнят [кратка анкета](http://tours.simplestudio.org/id/53?ref=yovko.net) от позицията на своите очаквания за интересни теми.

Ето и какви са резултатите към този момент от време…

![](https://yovko.net/content/images/2011/07/1.jpg "Фотосеминар на каква тема бихте искали да посетите?")

От 35 души, които са отговорили на този въпрос 21 са посочили темата „Портрет“. Втора по интерес към нея е street-фотографията, с 15 гласа, а третото място си поделят нощната фотография и базовата постобработка с по 14 гласа, като само с два гласа по-малко следва темата „Пейзаж“ с 12 гласа. На последно място е филмовата фотография, което не е изненада, но радващото за мен е, че цели 7 от 35 души (което са си 20% или всеки пети) все пак проявяват интерес към нея, а 7 души са си цял повод за филмов семинар 🙂

На вторият въпрос „Бихте ли участвали в практически семинар, воден от доказал се професионалист?“ не можеше да има по-равномерно разпределение. От 34 гласа има 9, за които това, че менторът би бил доказан професионалист не би имало особено значение, други две групи по 9 биха проявили интерес в ценовите сегменти до 150лв и до 200лв, а 10 души проявяват интерес за подобно участие при цена до 250лв и минимална група участници.

![](https://yovko.net/content/images/2011/07/2.jpg "Бихте ли участвали в практически семинар, воден от професионалист")

Почти по равно са се разпределили и отговорите на третия въпрос, дали строго практически семинар, при който малка група от хора, работят заедно по конкретна тема би провокирал интерес. Всъщност, нито един от 35-те отговорили не е посочил, че не се интересува от такава опция, а останалите 17 към 18 гласа се разпределят между тези, които се интересуват в контекста на определена тема и тези, които намират тази опция за интересна по принцип.

![](https://yovko.net/content/images/2011/07/3.jpg "Бихте ли участвали в строго практически семинар по конкретна тема?")

Въпросните резултати ще бъдат взети предвид при планирането на следващите теми, разбира се. Без да се ангажирам да следвам прецизно някаква последователност или критерии според класациите на темите по-горе.

Надявам се, че ще мога да обявя следващия семинар през задаващата се седмица. И най-вероятно той ще е през последния уикенд на месеца.
### Отражения
URL: https://yovko.net/otrazheniya/
Last updated: 2018-05-29T16:55:30.000Z
Рядко използвам метрото, а не помня откога не съм се качвал в трамвай. В трамвая не се случва нищо. Сякаш просто, всичко каквото е имало да се случва в трамваите, вече се е случило още преди края на двадесетия век, а времето е забравило да премести и самите тях в историята и те като отражения, объркали измерението си, продължават да се скитат призрачно наоколо.

В метрото е една идея по-уютно, а усещането е малко по-малко ретро. Макар и там хората да гледат разсеяно пред себе си, впили се със зъби и нокти в ролите си на безкрайно непознати. И никак не е трудно. Дори на мен ми се отдава, а аз съм отвратителен актьор. При това можеш да избираш да си апатичен непознат, или самовглъбен, или полухипстър – със слушалки в ушите и някакво книжле в ръка… Или социално-активен непознат, който се кокори, с почти немигващи очи, в хаоса от отсъстващи погледи наоколо… Унилите непознати са най-много. Някои дори дремят, в моментите, когато не излъчват самосъжалението си. А безразличните непознати се разминават дори със себе си, внимавайки да не пропуснат станцията, която също толкова безлично ще приюти и отсъствието им…

Почти никога не сядам в метрото. Страх ме е от безразличието и самовглъбението наоколо. Толкова е завладяващо, че някой ден съм сигурен, че ще натежи над гравитацията и пътниците няма да могат да се надигнат от седалките си. Ще останат завинаги по местата си, като засмукани от черна дупка. И… ще приемат този факт с равнодушно безразличие, разбира се…

И ти винаги пътуваш в компанията на собственото си безразличие в моята посока, но засега слизаме на различни спирки. Не знам, коя е твоята, защото винаги слизам преди теб. Гледаш безразлично през прозореца, където не се вижда нищо, освен тъмнината на тунела и луминесцентния хлад на станциите, а за мен остава да съзерцавам отражението ти в прозореца. И да бъда безразличен, доколкото е възможно.

Знам, че следващия път, когато се кача в метрото, ти отново ще бъдеш там, точно толкова безразлична. И аз отново ще трябва да се любувам на отражението ти. С безразличие. И да се страхувам, дали вече не си подвластна на гравитацията му.

Отраженията не говорят много помежду си. Всъщност, бръщолевя пълни глупости. Отраженията принципно не говорят. Но понякога казват твърде много. Понякога са неясни, друг път потайни, но поне не им пука от гравитацията, от безразличието, от клишетата, и от луминесцентната самота на метростанциите…

Някой ден ще се престраша да се протегна към отражението ти. Когато моето отражение се напълни със смисъл. Тази сутрин почти се различаваше в огледалото, където много време не го бях виждал изобщо. Възможно е да не ме забелязваш, защото не виждаш отражението ми. А то е още черно-бяло, едва забележимо тонирано в сепия… Вероятно затова и другите наоколо са толкова безразлични…

Но някой ден ще дочакаме заедно твоята спирка и ще докоснем отраженията си на изхода. Станцията няма да е пуста, хората там ще се усмихват, а във въздуха ще се носи жужене. Твоето отражение ще грее, а моето ще е смутено. Твоето ще се запъти към ескалатора, а моето ще го последва. И повече няма да слизаме на различни спирки…

А безразличието ще е отпътувало с мотрисата към края на тунела…

Някой ден…
### Personal cloud
URL: https://yovko.net/personal-cloud/
Last updated: 2011-07-03T15:46:21.000Z
[Dropbox](http://db.tt/MFGGOsd?ref=yovko.net) е хубава облачна (cloud) услуга за съхранение на данни. Поне в контекста на удобството. Особено ако човек използва множество и различни устройства, което прави синхронизацията на файловете по тях на първо място досадна, и веднага след това, не особено лесна. Именно тогава облачните услуги помагат. Файловете са някъде там в облака, а различните устройства ги достъпват, когато е нужно. Дотук добре…

Но първият въпрос, който веднага се завърта в главата на потребителя е „А какво се случва с моите лични файлове там – в мъглявината на облаците?“. И това е резонен въпрос, понеже може да става въпрос за лична информация, за бизнес кореспонденция или за данни, които струват много или касаят сигурността, спокойствието или бизнеса на много хора. Често подобни услуги не предлагат криптиране (което усложнява ползването на файловете с мобилни устройства), а дори и не споделят много за начина, по който се грижат (или не) за опазването на информацията ви.

Разбира се, много хора подценяват този проблем с безумния аргумент, че няма какво да крият. Но всъщност, в нашия, все по-свързан свят, е много важно всички да поддържаме някакво поне скромно ниво на информационна хигиена, защото ако в кръга ви от приятели или бизнес-партньори има дори един, който подценява своята, сте заплашени не само вие, но и вашият кръг от контакти. Същото е като да имате сексуален партньор с безразборни връзки и лоша сексуална хигиена.

На 1 юли [Dropbox](http://db.tt/MFGGOsd?ref=yovko.net) обяви очаквани [промени в правилата и политиките](http://blog.dropbox.com/?p=846&ref=yovko.net), съгласно които предоставя услугата си. Голяма част от тях са наистина полезни (като криптирането), друга част пробуждат доста притеснения, свързани със събирането на информация за географското ви разположение или приемането, че качвайки файл, заедно с това тихомълком давате и права за ползване върху него не само на Dropbox, но и на партньорите им, включително за модификации. Както и подразбирането, че трябва първо да притежавате такива права за да ги предоставите. Аз лично с перверзно удоволствие чакам момента, когато света ще се самооплете така в концепциите си за авторско право, че ще блокира нормалното си ежедневие. Не знам дали ще е през 2012-та, но ще е много скоро…

В този ред на мисли, използването на Dropbox след 15 юли трябва да става с повишено внимание в много посоки. Тогава новите правила влизат в сила и ако не спрете да използвате услугите им дотогава, ще се счита по подразбиране, че сте съгласни и ги приемате.

Но какви всъщност са алтернативите? Не много по-различни са условията на облачните услуги и на другите вендори. Всички си имат трески за дялане, дори и Google, макар аз лично да не крия симпатиите си именно към тях засега, въпреки все по-страшния им потенциал те да бъдат следващият информационен злодей, какъвто никой друг преди не можеше да бъде. Но пък – както някой днес сполучливо отбеляза някъде – за колко изтекла от Google информация сме чували в сравнение с тази от МВР и ДАНС 🙂

Истината е, че за да е максимално сигурен човек какво се случва с информацията му, тя трябва е да е при него (в смисъл върху собствена или контролирана инфраструктура) или да е достатъчно голям \[бизнес\] за да претендира за специално отношение със съответния SLA от съответния достатъчно голям и реномиран облачен доставчик.

Може ли обаче обикновения, простосмъртен, домашен потребител (или човек с малък бизнес) да инвестира в собствен облак? Ами в известен смисъл може…

![](https://yovko.net/content/images/2011/07/iomega.jpg "iomega") Неотдавна придобитата от [EMC](http://emc.com/?ref=yovko.net) компания [iomega](http://iomega.com/?ref=yovko.net) и преди бе ориентирана към продукти и решения за малкия бизнес и домашния потребител. Но сега в партньорство с EMC, някои характерни за средния и високия сегмент функционалности прескачат и до най-достъпния клас продукти.

Едно такова интересно и адски достъпно решение може да замени необходимостта от облачни storage услуги като Dropbox, понеже абсолютно всеки може да си направи собствен облак за съхранение на файлове у дома. Не вярвате ли? Изгледайте това:

Въпросното устройство струва едва 325 лева с фактура и ДДС за 2TB обем (точно толкова струва играчката и в amazon.co.uk) – това е еднократно – за да си го купите. Без месечни такси, промяна на условията и други усложнения. Работи в домашната ви мрежа и под ваш контрол. Можете да споделяте файловете си с приятели, да достъпвате файловете си отдалечено. Съвсем като истинска облачна услуга. 

За тази цена, разбира се, не може всичко да е съвършено. Очевидният недостатък е, че в устройството има само един диск и ако той умре, с данните ви е свършено. Затова трябва да се погрижите да правите резервно копие на файловете от вашето облаче и регулярно да обновявате това копие. Или пък да си изберете малко по-голямо устройство като това:

Цената му е малко по-висока, но управлението на потребителите (и групи) ако имате повече такива е далеч по-добро и гъвкаво, възможността за огледало между двата носителя ви гарантира, че данните са записани на два различни диска, което ви спасява ако единият от тях умре. Може да конфигурирате самодиагностика на дисковете и проверка на данните ви, като ако бъдат намерени проблеми да получите email за да вземете мерки или да подмените счупения диск. Дисковете от своя страна са заменяеми и могат да бъдат подменяни или ъпгрейдвани с по-големи в бъдеще. Устройството поддържа отдалечен достъп по FTP, NFS, rsync, WebDAV, Windows DFS, Apple File Sharing, web и дори през bluetooth 🙂 Може да бъде следено по SNMP, има собствен вграден torrent клиент, може да се резервира върху облака на Amazon, да бъде print и media-сървър, да конфигурирате Facebook active folder (снимките сложени там ще се озовават директно в профила ви в обществения клюкарник), същото можете да направите и за Flickr и YouTube. Можете да закачате към него допълнителен storage по iSCSI. И по USB. Да правите резервни копия на данните по няколко начина (и по зададен график). Да го ползвате за Time Machine ако работите с Mac. И още купчина други по-дребни, но не по-малко полезни и интересни неща. 

А ако наистина държите на данните си, защото това все пак е едно устройство и е уязвимо като такова от случки с неприятни последствия като пожар, наводнение или дори злобен токов удар, можете да купите две (не е нужно непременно да са еднакви) и да оставите едното вкъщи, а другото в офиса си – така ще получите и географски разпределен облак, който ще резервира данните ви. За да бъде резервираността по учебник, можете едното да занесете дори в чужбина (например при колега или приятел, на когото имате доверие или с когото работите заедно, дори можете да поделите разходите си за устройствата и да споделите облака си, резервирайки се един друг). Ако разположите двете устройства на различни тектонични плочи, данните ви ще имат шанс за оцеляване дори след тежко земетресение 🙂

И понеже рядко пиша за неща, от които нямам преки впечатления, моят \*личен облак\* е базиран на iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition и резервно копие на данните ми върху второ устройство (едно старо Buffalo LinkStation Duo, което имам от години). Едното е позиционирано в къщи, а другото в офиса ми. Tова решение задоволява напълно личните и домашните ми нужди, имам достъп до файловете си, независимо къде се намирам, мога да ги споделям с приятели и колеги, а двете устройства са компактни, тихи и непретенциозни. Всъщност отправната ми цел бе да предложа решение за съхранение на критично-важните „цифрови негативи“ на мой приятел фотограф, който наскоро пострада от загуба на данни, което да не надхвърля цената на средна хубост обектив – примерно не повече от 800-1000лв (за двете устройства). В крайна сметка решението ми хареса и макар да имам много други опции да съхранявам файловете си, реших, че и аз искам за себе си същото. 

Всички устройства на iomega, цитирани по-горе, поддръжат Windows, Linux и Mac OS X, имат удобен web-интерфейс за управление и наистина се подкарват за няколко минути от всеки със средна компютърна грамотност. Или може би малко над средната за конфигуриране на репликациите, достъпа и др.

Като оторизиран партньор на [EMC](http://emc.com/?ref=yovko.net), съответно и дъщерната им iomega, [ОПЪНИНТЕГРА](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) може да доставя почти всички продукти на двете компании. При [запитване](http://openintegra.com/contact?ref=yovko.net). Включително с услуга по инсталация, конфигуриране, дизайн, планиране и поддръжка. В този ред на мисли, заради ролята ми на търговски директор на [ОПЪНИНТЕГРА](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) е редно да декларирам, че настоящата статия може да бъде възприемана и като реклама, доколкото аз и компанията ми имаме бизнес интерес да продаваме продуктите на партньорите ни, макар фокусът ни принципно да е върху внедряване на решения от малък и среден, до голям мащаб, а не точно търговия на дребно.

Но лична моя амбиция и цел на [ОПЪНИНТЕГРА](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) е да повиши информираността и познанията на клиентите си (а и на бизнеса в България изобщо) по отношение на опазването, съхраняването, и управлението на данни. Затова считаме за важно да не подценяваме дори най-ниския сегмент на малкия потребител (който някой ден ще стане по-голям потребител) и е добре да бъде компетентен от самото начало и да изисква концептуално правилни услуги и решения, независимо от мащаба си.

Затова тук, в своя сайт, ще пиша и в бъдеще за решения и концепции, свързани с подобни теми.

\[info\_box title=“Забележка“\]  
Моля, да бъде отчитано, че текстът по-горе е писан през 2011-та година. Предвид времето, изминало оттогава и междувременната поява на други устройства със сходни и по-добри параметри и способности, текущо **силно НЕ препоръчвам** покупката на iomega – включително и на по-новите им модели. Други марки предлагат вече далеч по-добро съотношение цена/качество и особено поддръжка.

Личен мой фаворит напоследък са устройствата на [QNAP](http://www.qnap.com/?ref=yovko.net), които макар и малко по-скъпи на първо четене, компенсират с доста по-сериозна и прилична функционалност.  
\[/info\_box\]
### Fantastic Five-Oh
URL: https://yovko.net/fantastic-five-oh/
Last updated: 2026-09-14T10:43:19.000Z
![1907008170](https://yovko.net/content/images/2011/06/1907008170.jpg) Малко от днешните фотографи помнят времената, когато фотоапаратите по подразбиране се продаваха с качествен, светлосилен обектив с фокусно разстояние 50мм. Именно с такъв обектив са направили първите си стъпки не малко любители и професионалисти. Така нареченият нормален или стандартен обектив, независимо кой е неговия производител, обикновено прави впечатление с прекрасни оптични характеристики и достъпна цена. И това е вярно и до днес, независимо от модерните в наши дни вариообективи.

Няма да скрия, че съм консервативен и не споделям особено залитането на днешните фотографи към възможно най-светлосилна оптика. Любимият ми 50-милиметров обектив е един стар [AI Nikkor 50/2](http://imaging.nikon.com/history/nikkor/2/index.htm?ref=yovko.net), с който сме почти връстници (и двамата сме на повече от 30 години) и който е почти без пари, силно непопулярен е по нашите географски ширини, заради диктуваните от форумната култура разбирания за „интересни“ обективи, а работи безупречно и с филмовите и с цифровите ми Nikon-и. С този обектив не можа да ме раздели, нито AF 50/1.8D, нито AIS 50/1.4 или дори Sigma 50/1.4 EX и Nikkor AF-S 50/1.4G. Но от няколко дни имам нов любимец, маркиран с 50мм.

Винаги съм гледал на обектива като на четка на художник – имам някакви очаквания към това как точно рисуват изображенията, а в това отношение не винаги най-светлосилните или най-скъпите обективи са по-добри. Kак рисува един обектив е въпрос на усещане, което не се описва с MTF-графики или линии на милиметър. Затова и не очаквайте по-долу да пиша за такива неща, нито да показвам снимки с тухлени стени от статив. И макар да знам, че ще прозвуча наивно – това с обективите е въпрос на влюбване и харесване – някои обективи с някои фотографи така и не успяват да се харесат, за други е нужно повече време, а трети… те просто са като красивите жени – желани са от всекиго.

Идеята на този текст е да разкажа за едно такова влюбване – при това от пръв поглед – което измести от сърцето ми любимият ми стар и легендарен 50/2, а именно най-новият 50-милиметров обектив на Nikon – [AF-S Nikkor 50mm f/1.8G](http://www.nikon.bg/bg%5FBG/product/nikkor-lenses/auto-focus-lenses/fx/single-focal-length/af-s-nikkor-50mm-f-1-8g?ref=yovko.net).

Не бяха минали и 24 часа от официалният анонс на новия обектив, не беше ясна цената му, нито кога ще започне да се продава, но аз вече бях изпратил email до своя дилър на Nikon, чийто subject гласеше: „Нали се сещаш какво ще ти поръчам“, а писмото се състоеше от едно единствено изречение – „Искам един от новите Nikkor AF-S 50mm f/1.8G – слагай ме на waiting list-а :-)“. И понеже миналата седмица първите няколко бройки се появиха и в България, аз имах удоволствието да получа своята и сега да споделям впечатления.

Преди да започна с тях обаче, искам да разкажа още нещо, което като запален фен на Nikon, не мога да пропусна. Има много техни обективи, които са се превърнали в легенда. Някои от тях днес се продават по-скъпо, отколкото са стрували изобщо някога, а цената им продължава да расте, други са толкова редки, че имат колекционерска стойност, а за трети [се пишат и разказват истории](http://imaging.nikon.com/history/nikkor/?ref=yovko.net). Някои от тези обективи се сдобиват с нарицателни, и дори галени имена като например прословутия [AF Nikkor 85mm f/1.4D IF](http://imaging.nikon.com/history/nikkor/41/index.htm?ref=yovko.net), който почитателите му наричат „The Cream Machine“. Но за първи път ми се случва да наблюдавам как обектив се сдобива с армия от фенове и с псевдоним преди още да се е появил по магазините. И това само на база очакванията към него и няколко тестови снимки, които щастливци, които Nikon са избрали да им оставят за тестове предпродукционни бройки, направиха и пуснаха тук-там из мрежата. И името не бе какво да е, а фанфарното „Fantastic Five-Oh“. Тръгна от [група във Flickr](http://www.flickr.com/groups/nikon50mm18afs/?ref=yovko.net) и вече плъзна из Интернет.

Споделям го като извинение за своята пристрастност към новият шедьовър на Nikon, като оправдание, че не съм само аз, и като предупреждение, че този обектив е наистина нещо, което трудно ще устоите да нямате на въоръжение във фотографската си раница. Само направете няколко пробни снимки с него и те ще са ви достатъчни не само да се влюбите, но преди това достатъчно време да мечтаете за него, защото първите няколко бройки се разпродадоха със скоростта на светлината и предполагам дълго занапред ще бъде така.

През ръцете ми през годините са минали много 50-милиметрови обективи. И винаги имам поне 2-3 наоколо. Но някак най-логично е да сравнявам новия Nikkor AF-S 50/1.8G с предхождащия го Nikkor AF 50/1.8D. И макар и двата да са произведени в Китай и на пипане са пластмасови, изработката на новия е определено по-луксозна и внушава доверие. Байонетът на новия член на семейството е метален и с мека гумена защита срещу атмосферни влияния. Малко е по-обемист от предходника си, но е достатъчно лек и компактен. Разликата в теглото е едва тридесетина грама, но размерът за филтри пред челната леща е пораснал от 52 на 58мм, а в комплекта на G-версията освен капачките по подразбиране е включен сенник и текстилно калъфче.

Двете версии всъщност са оптически различни, докато 50/1.8D е базиран на схема от 6 елемента в 5 групи, то новакът 50/1.8G се ползва от лукса на 7 елемента в 6 групи, като един от елементите е асферичен. Максимално затворената бленда на новата версия е f/16 (спрямо f/22 на D-версията), най-близкото разстояние на което може да фокусира е 45см, а фундаменталната разлика е разбира се наличието на SWM-мотор в обектива, което го прави използваем и от фотоапарати без вграден в тялото автофокусен мотор. И нещо, което си струва да бъде отбелязано – обективът е убийствено тих докато фокусира. Прави го прецизно и плавно, може би не ужасно бързо, но наистина много тихо, което със сигурност ще се хареса на тези, които възнамеряват да го ползват и за видео.

И нещо, което ще се хареса на почитателите на мекия рисунък в зоните на дефокус – пластинките на диафрагмата са заоблени, което не бе така при D-версията и макар и достатъчно остър, обективът бе скучен и с безлично bokeh, като цветните петна в зоните на дефокус бяха с форма на многоъгълници веднага след f/1.8, докато новият 50/1.8G има феноменално bokeh, със заоблени и кръгли цветни петна поне до f/4\. И дори само заради това ще се сдобие с многобройни почитатели, отделно че обективчето е класически стандартен обектив за снимащите с „лайка“-формат камери, а ще бъде и много добър и достъпен „портретчик“ за всички, които ползват DX-сензори, където приравненото фокусно разстояние на обектива ще бъде 75мм.

И още нещо, с което мисля да приключа с техническите характеристики – хроматичните аберации на новата G-версия са в пъти по-малко. Nikon са се постарали и са постигнали забележителен резултат в това отношение.

Но понеже няколко снимки говорят повече от хиляди думи, а аз водих своя Nikkor AF-S 50/1.8G на фоторазходка из България през уикенда и снимах почти само с него, ето и няколко непретенциозни кадъра, които нямат амбицията да доказват или отхвърлят каквато и да е теза, а имат единствено илюстративна цел.

/// Снимките са правени с Nikon D700 и D200 в RAW и са конвертирани до JPEG и преоразмерени до 1280 пиксела по дългата страна с Apple Aperture и обичайните настройки за levels и custom curve, които авторът използва в ежедневието си. Върху снимките не са прилагани допълнителни изостряния или други модификации. ///

Изобщо новият Nikkor AF-S 50/1.8G е един компактен, лек и достъпен шедьовър на оптичните умения и натрупвания при Nikon. Снимането с него е удоволствие, а рисунъкът му е прекрасен. Снимките му носят характерния почерк на новите модерни обективи на Nikon. И макар рядко да се срещат несполучливи попадения в зоната на 50-те милиметра, е важно да споделя, че остротата на този обектив и усещането за триизмерност, което създава при снимките създадени с него, няма начин да не задоволят и най-претенциозните. Наистина ми е трудно да намеря някакви сериозни недостатъци, освен може би леко винетиране при максимално отворена бленда, което е лесно отстранимо при постобработката.

Цената, макар и два пъти по-висока от тази на предходника му е напълно оправдана с наличието на асферичен елемент, мотор и влаго и прахозащитен байонет от прагматична гледна точка и с уникалния си рисунък от естетическа. Затова според мен този обектив не може да има друга съдба освен тази на абсолютен бестселър. Да се обзаложим ли?
### Omm
URL: https://yovko.net/omm/
Last updated: 2011-06-25T23:04:31.000Z
За първи път се чувствам странно да пускам [OmmWriter](http://www.ommwriter.com/?ref=yovko.net) с идеята да ми помогне да се концентрирам за да пиша. Затова изключих звука. И причината е, че шумът на вълните навън ме провокира към размисли, повече отколкото всичко друго. Ако не бяха крясъците на няколко превъзбудени хлапета, чийто подпийнали родители още не са ги паркирали по леглата им, всичко щеше да е перфектно.

Всъщност, нямаше да бъде…

[Преди 6 години](https://yovko.net/blog/511) бях на подобно пътешествие. С други приятели. Не знаех точно откъде ще минем и накъде отиваме. Не знаех и къде исках да стигна. Но [намерих отговори](https://yovko.net/blog/512). Или поне си мислех, че [съм намерил](https://yovko.net/blog/513)…

Сега дори не знам дали търся някакви отговори, защото се уморих да си задавам едни и същи въпроси. Определено не търся. Може би очаквам, но не търся – нито нови хора, нито нови въпроси. Макар, да загубих доста приятели. Но, може би… търся нови посоки…

Защото трябваше болезнено да науча, че по-лошо от самотата е обсебването. По-лошо от липсата на любов е липсата на хармония. По-лошо от това да не намираш някого е да загубиш себе си.

Затова сега просто скитам. Из места, където никога не съм бил. И такива, които ме карат [да се връщам към тях отново и отново](https://yovko.net/blog/510), сякаш все нещо продължава да не се е случило. Някои, от които, дори не припознавам за „свои“, но ме карат да се събудя. В 4 сутринта от гръмотевици, в 5 заради изгрева, който да се опитам да снимам, в 6 за да изпратя SMS, който още не знам какво трябва да каже, в 7 за да изпия едно горчиво кафе и в 8 за да отпътувам към следващата приблизително планувана дестинация…

Всичко щеше да е перфектно, ако шумът на вълните отвън не е единствената компания в хотелската ми стая…

Но тогава нямаше да напиша този текст (а може би някой по-хубав). Нямаше утре да се опитам да изпреваря изгрева (което може би няма особено значение)… Нямаше да искам да почувствам отново Бургас през нощта… Нямаше да искам да скитам без посока…

Но със сигурност отново щях да очаквам… Или нямаше?…
### Art център Photosynthesis
URL: https://yovko.net/art-center-photosynthesis/
Last updated: 2026-09-14T10:42:59.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/06/photosynthesis-center.jpg "photosynthesis-center") Когато преди четири години [писах това](https://yovko.net/blog/1086), стисках палци нa всички тези млади хора, с които се бях запознал съвсем скоро, някой ден да ме поканят на това, което всъщност се случи вчера.

А вчера видях стотици, изкушени от фотографията – дали само като хоби, или като страст или професия няма особено значение – едва да успяват да се разминават из триетажния нов дом на [Photosynthesis](http://www.photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) на ъгъла на Васил Левски и Паренсов в столицата. Всички усмихнати и някак у дома си. Видях сбъдната мечтата на Петрос, за която той говореше тогава с блясък в очите, когато аз му споделях моята за [C3](http://openprojectsfoundation.org/c3/?ref=yovko.net). Там бяха едни от най-добрите фотографи на България. Там бяха и много любители, довели свои приятели. Имаше и страхотна изложба.

Новото място на Photosynthesis, всъщност вече наистина е място – и много повече от магазин. На приземния етаж е разположена галерия и принт-център, който освен модерен голямоформатен печат ще предлага и класическо копиране от филм на хартия до размери 60/40! На основния етаж е разположен светъл и добре подреден магазин, из витрините на който човек може да намери почти всичко – от любителски компактни апаратчета, до най-скъпите профи тела и обективи и маниакални брандове като Leica. Също и малко портретно студио и много аксесоари.

На горния етаж след около месец ще започне да функционира кафе-галерия, което също ще се ползва и за срещи, курсове, презентации, обучения и… разбира се… за показване на добра фотография.

София имаше нужда от такъв център. Не само София. България, фотографията и изкуството изобщо имат нужда от такива места, където си заобиколен от приятели, с които можеш да общуваш и разговаряш наживо – в галерията, в кафето или магазина…

И понеже с времето се запознах с почти всички около витрините и офиса на Photosynthesis и много от тях чувствам като свои приятели, бях щастлив да видя отново блясъка в очите им вчера. И в тези на Петрос, Юлия, Милен, Лидия, Светлана и останалите… и в тези на повечето им гости…

И ако преди 4-5 години им стисках палци, снощи им пожелах да продължават напред, защото те вече са заслужили успеха си. Със сигурност им е било трудно, със сигурност не всичко е било съвършено. И вероятно още не е. Но важното е, че не се отказаха и вече имат своето *място за фотография, хора и идеи* в действителност. И ако New York си има своя легендарен [B&H](http://www.bhphotovideo.com/find/HelpCenter/NYSuperStore08.jsp?ref=yovko.net), ние в София вече си имаме мечтания от много хора [Photosynthesis](http://www.photosynthesis.bg/?ref=yovko.net). А легендите се случват освен с много усилия и с помощта на много приятели, каквито очевидно не липсват на Photosynthesis.

Текущата [изложба на Димо Калайджиев](http://www.photosynthesis.bg/?article=215&ref=yovko.net) – Пътят на коприната – пребродил хиляди километри с мотора си из Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и обратно до България – ще бъде там до 28 юни, а на 24-ти в кафе-галерията от 19:00 ще има и среща-разговор с него.

От 28 юли до 9 август – най-накрая един фотограф от световна величина и мой учител и скъп приятел – [Начо Каменов (kubeto)](http://photo-forum.net/kubeto?ref=yovko.net) ще сбъдне неговата мечта за уникална собствена изложба, която е решил да нарече „Фантазии“. Това е една изложба, която дори аз изстрадах като свой личен провал, неуспявайки да му помогна да намери финансиране за да я направи миналата година. Знам и колко много той мечтаеше за нея. Сега се сбъдва именно, където може би е мястото.

Изобщо [програмата на Photosynthesis Art Center](http://www.photosynthesis.bg/?article=213&ref=yovko.net) за лятото е страхотна. Не се сещам за нито едно събитие в нея, което си заслужава да бъде пропуснато.

И както обикновено… по подразбиране всички са поканени 🙂
### Lastolite - вече при Dynaphos
URL: https://yovko.net/lastolite-dynaphos/
Last updated: 2026-09-14T06:34:44.000Z
[Lastolite](http://lastolite.com/?ref=yovko.net) е незаслужено непопулярно име из нашите фотогеографски ширини. И не само, защото в същото време е предпочитан избор на множество фотографи от световна величина, а и защото продуктите им са само малко по-скъпи от ценово-ориентираните noname вендори, а в същото време са революционни с удобството си за работа, с мултифункционалността си или някакви съвсем дребни детайли в изработката и дизайна им, които правят възможно да бъдат захващани, държани или използвани по начин, който е уникално удобен и продуктивен.

![](https://yovko.net/content/images/2011/06/3grip.jpg "TriGrip")Да, да – това са онези същите TriGrip рефлектори, дифузьори (и дифлектори!!), които напук на масовите елипсовидни и кръгли форми, са триъгълни. И които дори могат да се държат с една ръка, докато държиш камерата с другата, а комбинация от тях да замести купчина импулсни лампи в студиото.

Малкият сгъваем софтбокс Ezybox, който вече и доста други фирми копират, също е измислен от Lastolite. Изобщо британската компания е новатор в областта на аксесоарите за контролиране на светлината. Всъщност Lastolite отдавна не е просто фотографски бранд – Lastolite е легенда.

От съвсем скоро и тази легенда вече присъства на нашия малък пазар, чрез моите приятели от [Dynaphos](http://dynaphos.com/?ref=yovko.net), които станаха техен официален дистрибутор за България. И, когато вчера телефонът ми звънна за да ми кажат, че моята поръчка е пристигнала, едва се сдържах да не отида да си взема нещата същия ден, макар че нямам планирани снимки до края на тази седмица. Какво точно си купих ще пиша някой друг път, а и ще го ползваме на следващия [SimpleStudio семинар](http://tours.simplestudio.org/?ref=yovko.net), който най-вероятно ще бъде на тема „Портрет“.

Иначе Lastolite си имат и хубав ресурс с видеоуроци и идеи как могат да се използват продуктите им, който никак не е за пренебрегване. Ето едно филмче за загряване:

Повече – в \[училището по фотография на Lastolite\](http://www.lastoliteschoolofphotography.com/).
### Като лято
URL: https://yovko.net/kato-lyato/
Last updated: 2011-06-10T09:35:15.000Z
Лятото винаги започва изневиделица. Със слънчев уикенд, веднага след няколко хладни седмици. Или с лятна буря, която измива дори въздуха със свежестта си. Лятото винаги е усмихнато и свежо. Закачливо притичва през седмиците, в които любовта е навсякъде, плажовете са пълни, погледите смели, а чашите потни. Късите топли вечери се преживяват лесно, а утрото e незабележимо, ако наблизо няма кафе, море и безвремие, в което да се насладиш на отраженията му. И да заслушаш шумоленето на вълните…

И ти си като лято, свежо в утрините си и топло като нощите си. Прескачаш задъхано през сезона на съществуването си, сякаш календарът е безкраен. Сякаш морето винаги ще е топло, а северният бряг на Созопол никога няма да се превърне в сива и пуста граница между очакванията и несбъднатото.

Ти си като лято, което още не се случило. Като ситен пясък, който е приятно да докосваш, но не можеш да задържиш между пръстите си. Като бризът, който Южната крепостна стена дори не успява да възпре, и той криволичи из малките улички, из които няма значение дали бързаш или не, защото всъщност стигаш все на едно и също място – по-близо до себе си…

Ти си като лято, което не може и не бива да бъде уловено. Като път, който води към нещо истинско и заради това няма точна посока и указателни табелки. Като неоткрито съкровище, недовършен разказ, несбъдната мечта… незапочната мелодия…

Ти си лятото, заради което тайно бих подпъхвал листчета между календара за да отложа есента. И инерцията. И несбъдването. И разминаванията. И отчаянието. И болката. И студа. И празнотата. И липсването. И безсъниците. И… себе си…

Защото ти си лятото, а аз съм есента…
### Предварителен избор
URL: https://yovko.net/predvaritelen-izbor/
Last updated: 2011-06-09T00:30:07.000Z
Не изпитвам никакъв респект пред тайния вот. Нито пред анонимните коментари. В моите очи олеква всяко мнение, зад което някой не смее да застане с името си. Може и да е предразсъдък, но считам, че всеки таен вот съдържа доза страх.

Напоследък дочувам за себе си, че не съм изразявал (както преди) гражданска позиция по различни наболели теми. Има само една-единствена причина. Наболелите теми са толкова, че просто не искам да си цапам сайта с тях. А и след съкрушителната изборна победа на текущите управляващи и последвалото я ежедневие просто онемях и загубих дар-слово.

Не искам да бъда разбран погрешно… Под достойството ми на средностатистически европейски гражданин е да приема, че страната ми избра да бъде управлявана за цял нов 4-годишен период от поредната новопоявила се партия с популистки уклон и без ясна програма и от премиер, който е ежедневна обида за средното ми ниво на интелигентност. И какво значение има позицията ми на малцинство, което не намира отражение в състава на текущото управление на държавата?

А докато спорим дали трябва сами да си садим картофите, всъщност се случват цели три трагични неща:

- Реформи няма
- Управляващите са подвластни на влияния и популизъм
- Изходът от икономическата криза се бави, понеже… (виж предходните две)

Преди десет години започнах да чакам популисткото управление на някакъв си цар и структурата му НДСВ да си отиде, за да се случи нещо смислено с тази държава. Четири години по-късно започнах да чакам популисткото управление на тройната коалиция да си отиде, за да се случи нещо смислено в тази държава. Втора година вече отминава от поредния 4-годишен период на поредното популистко управление – този път на ГЕРБ – който се налага да изчакам да си отиде, за да има някакъв шанс за тази държава. И се чудя докога така. И колко пъти. И всъщност на какво се надява малцинството, към което принадлежа. Тези, които не искат да бъдат водени за носа, които искат да работят и да печелят от труда си, които искат да живеят в подредена държава и да виждат смисъл от това да плащат данъци и да правят бизнес на нейна територия. Тези, които четат и могат да пишат поне приблизително грамотно. Които не чакат някой да им сдъвче и сервира ежедневието, а искат те сами да си го случат, стига просто да не им се пречи. Които имат идеи, мечти и се борят за тях.

Като принадлежащ на малцинство без представители в управлението мога единствено да чакам и да гласувам, когато ме питат. Или да си купя самолетен билет.

Затова и като наближат избори аз декларирам публично за кого ще гласувам, защото изборът се прави предварително и обмислено. Не в тъмната стаичка или под влияние на емоциите. Политическият избор е прагматичен избор, защото от него зависи бъдещето. И там няма място за емоции. Докато гласуваме емоционално, ще ни управляват емоционално. Когато започнем да гласуваме разумно, тогава ще заслужаваме и разумно управление. Въпрос на израстване е. Въпрос на политическа класа. Която няма как да се роди във формации, които се раждат и загиват при всеки нови избори и разчитат единствено на липсващо минало и политическа проституция на лица, които сменят одежди всеки сезон.

Политическата класа се възпитава. Политическата класа се учи от грешките си. Политическата класа се самопресява, чрез избори. Нормална, естествено еволюирала, политическа класа е нужна за да се случи и нормалната българска държава.

Тази неделя има предварителни избори. Синята коалиция самопресява кандидатите си. Това е знак, че там има процес на самооценка. А това е животворен процес за българската политическа класа. Бяла лястовица. Нещо, което трябва да се случва по принцип, но за жалост е изключение. Там, където е изключение, изгряват [недоразумения](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%5F%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8?ref=yovko.net). А малцинството, на което принадлежа ненавижда недоразуменията.

Затова в неделя възнамерявам да пия кафе с приятели, да почета нещо хубаво и да снимам, но преди това ще отида да гласувам – за кандидата за кмет [Прошко Прошков](http://proshkov.eu/?ref=yovko.net) и за кандидата за президент на [ДСБ](http://dsb.bg/?ref=yovko.net) Светослав Малинов. Защото държа да мога да гласувам за тях и на официалните избори.
### 95
URL: https://yovko.net/95/
Last updated: 2011-06-05T09:00:12.000Z
Преди около десет месеца в една августовска вечер, малко след като се бях върнал от лятна отпуска, се наложи да работя до късно. Това никак не е необичайно за мен, и още по-малко никак не бе необичайно и за тогавашното ми ежедневие на човек-оркестър, роля в която попадам непрекъснато след втората поредна година на едно работно място. Тогава все още отговарях за бизнеса със Storage продукти на IBM и за пореден път трябваше да правя нещо „много спешно“. В конкретния случай и нещо доста сложно – тотален редизайн на SAN-инфраструктурата на един data-център на една от най-големите компании у нас. И понеже сделката бе от вида „ходене по тънък лед“, изначалната информация за съществуващото състояние на инфраструктурата бе непълна и повърхностна, нямах опция да получа по-подробна, не биваше и да разговарям с клиента, поради подозрения за риск от изтичане на информация към конкуренцията. Нямаше и напълно ясна идея какво всъщност би трябвало да се получи като крайна цел.

Изобщо една прекрасна ситуация, в която не знаеш откъде точно тръгваш, къде искаш да стигнеш, а по средата имаш система от уравнения с безкраен брой неизвестни. Ситуация, в която да правиш, каквото и да е на „сляпо“ е пълна проява на непрофесионализъм, но ситуация, която ми се случваше минимум два пъти в тримесечие, в последните няколко години. Понеже, защото… така…

В крайна сметка, тропайки нервно с крака под бюрото и с пръсти по клавиатурата, малко преди полунощ на въпросния ден аз имах принципна архитектура със сървъри, дискови и лентови системи, SAN комутатори, с конфигурациите им, остойностени в долари, машина по машина и компонент по компонент. Базирана на множество допускания и чисто концептуална, но работеща и възможна да бъде предложена в оферта. Толкова успях за два-три часа… И ядосано хлопнах лаптопа…

Едва тогава видях ръцете си – от китките до лактите ми бяха покрити с червени петна, които едва сега осъзнах, че сърбяха доста неприятно. Същите петна намерих и по коленете си. Намерих малко ментолов спирт в домашната аптечка, който принципно трябва да облекчава сърбежа и в крайна сметка си легнах, премисляйки какво може да е предизвикало обрива. И какво съм ял през деня? Нищо не измислих… И почти нищо не бях ял точно този ден.

В интерес на истината бях толкова гроги, че съм заспал вероятно веднага, а на следващата сутрин обривът бе намалял, но не и изчезнал. Сложих се на диета през следващия ден. Като тийнейджър бях алергичен и горе-долу имам идея какво може и какво не може да се яде в такива ситуации. Не помогна. На по-следващата сутрин ситуацията не бе много по-различна.

Спомних си едно евентуално прегрешение. Бях си купил съвсем нови дънки и принципно никога не ги обличам преди да съм ги изпрал поне веднъж, но въпросния ден, когато започна всичко, бях обул директно съвсем новите си дънки, така както бяха от магазина. Не знам защо. Просто като ще стане нещо, то си става…

Реших да отида на лекар – в крайна сметка трети ден се самолекувах без особен ефект. Оттук нататък ще става въпрос за цяла върволица от лекари. Не искам да звуча като хейтър, но малцина от тях заслужаваха това определение, затова ще споменавам имената само на тези, на които наистина дължа благодарност и поклон за призванието им, за това което са. Всъщност, ще спомена само две имена, и те… ще са едва в края на цялата история.

Някой може би ще опонира, че е добре да цитирам и имената на тези, които не искам, за да предпазя други потенциални техни „жертви“. И вероятно в това има логика. Но първо не искам да се самоопределям като жертва, а и все пак ми се иска, да допускам, че те принципно не са тотални непрофесионалисти, а просто не положиха нужните усилия в моя конкретен случай. Дали, защото така работи системата у нас… Или просто, защото… така… Ще бъда достатъчно конкретен, за конкретните клиники и заведения, където получих или не получих съдействие, така че изводите и проучванията могат да бъдат направени, но не искам да хлепам ничие име… Те така или иначе си го правят сами.

Отидох на лекар – първо потърсих кожен лекар – във Вита. Беше събота и там уж трябваше да има дежурен кожен лекар. На рецепцията не знаеха обаче кога ще дойде. Нищо, че има работно време. Тя замествала. Било летен сезон, и събота, и т.н. Не можели да се обадят по телефона и да питат дали щяла да дойде днес. Реших да се пробвам. Пред кабинета се оказа, че чака човек, който я познава и потвърди, че ще дойде, пътувала с трамвая. И той я чакал за да и даде нещо.

След час и половина чакане успях да вляза на преглед. Показах обрива, който този път беше около колана ми. Лекарката (на очевидна пенсионерска възраст) ме гледаше от три метра разстояние, през очилата си. И дори не ме докосна. Предписа ми кортикостероиден крем и антиалергични хапченца и ми каза, че ако до десетина дни не се оправя да ходя направо в токсикологията на Пирогов, защото иначе тя там нямала какво друго да ме прави. А да, и да не ям нищо освен препечен хляб, варен ориз или картофи.

Всъщност по ирония на съдбата точно на десетия ден се озовах именно в Пирогов. Почти по спешност. Понеже лечението, което ми предписа нямаше абсолютно никакъв ефект. Обривите изчезваха от едно място и се появяваха на друго. Най-често около коленете, глезените, дланите и лактите ми, а понякога се комбинираха и с подувания на пръстите на ръцете ми. Подобни подувания си спомням като малък, когато имах алергични реакции.

Денят, в който се озовах в Пирогов, трябваше да съм на сватбата на мой приятел. Размина ми се. Около обяд започна да се подува горната ми устна, която започна сериозно да расте (и това също ми се беше случвало като малък) и знаех, че ще следва инжекция с Урбазон. Затова си повиках такси (за да не шофирам обратно, понеже от антиалергични препарати се забавят реакциите, а може да има и ядове със зрението и т.н.) и се озовах в Пирогов, където естествено като видят лицево подуване и те слагат моментално на системи, понеже евентуално задушаване не е изключено като опция.

Отказах да остана в токсикологията, разбира се, но три дни ходих и се връщах до Пирогов за да ми разреждат кръвта с по две системи всяка сутрин и вечер. И придружаващи медикаменти. Обривът изчезна и на третия ден ме „изписаха“ с предписание да се лекувам със Zyrtec. Това е модерно антихистаминово лекарство, с което днешните лекари се опитват да борят алергиите. Добре де, едно от няколкото. И няма лошо. Но спазвайки предписанията за лечение с него, три дни по късно, обривите (макар и в по-лека степен) отново се появиха. А след още три дни, аз трябваше да го спра.

В деня, в който останах без лечение отново отидох до Пирогов за да питам какво да правя. Попаднах на друг лекар, който ми даде нова рецепта, увеличи двойно дозата Zyrtec и ме посъветва да потърся алерголог, понеже „тези неща са упорити“. Нещо, което знам прекрасно. Като дете лечението ми продължи повече от 6 месеца, но определено имаше поне някакъв ефект.

Междувременно някой подсказа, че в „ДермаВита“ имало специализиран алергологичен кабинет. Може и да има. Едва три дни след като се обадих ми върнаха обаждане, че могат да ми запишат час за по-следващия понеделник, понеже само тогава щяло да има лекар при тях. Аз естествено запитах: „Извинявайте, вие нали не искате да ми кажете, че нямате постоянен алерголог при вас?“. А отсреща ми захъмкаха, че имали, ама то понеже било лято и тя работела и другаде… Казах им, да не ми записват час…

Междувременно вече беше минало около месец от началото на сагата. Спазвах класическата диета за алергия, която Пирогов ми връчиха, пиех Зиртек, но ефектът беше от минимален до никакъв. Имаше понякога ден, в който нямах обриви, но трудно тази ситуация продължаваше повече от 24 часа.

Следващата спирка беше Токуда. Записах си час в тамошния специализиран кабинет. Първото изречение, което чух на входа на болницата беше не къде е кабинетът, понеже това попитах, а „Трийсет и пет лева“. Казах: „Добре, но все пак след това ще ми кажете ли къде е кабинетът“. Ебавах се, разбира се, но те бяха по-добри от мен. Иначе докторът, доцент и преподавател по алергология, ме изслуша внимателно. За проклетия случих точно в ден, в който нямах обриви и нямаше какво да му покажа, но той изслуша цялата история дотук. Разбира се, че дори не ме докосна. Между другото всички лекари дотук ме лекуваха единствено по преразказ по картинка и без да ме докоснат. Да, включително в Пирогов!

Неговото допускане бе, че това не може да е алергия, понеже било малко вероятно осемнайсет-двайсет години след детската ми алергия да се появява такъв рецидив. Сигурно било нещо хранително или недай боже автоимунно, но за по-сигурно щял да ми пусне някакъв общ тест, който да докаже, че нямам алергия (запомнете този момент!) и друг, който да отхвърли или потвърди автоимунно заболяване. Първият струваше около 120 лв, вторият беше по-евтин, но вече не помня точно.

И потвърди лечението ми със Zyrtec, въпреки че аз му казах, че вече става месец откакто пия Zyrtec и не виждам особен ефект. Той беше толкова убеден, че двата теста ще са отрицателни, че предложи, когато видя през Интернет, че резултатите са готови, да му се обадя по телефона за да ги коментираме.

Седмица по късно тестовете отхвърлиха автоимунно заболяване, но потвърдиха алергия (тестът не уточнява каква, а само че има някакви доказателства за това в организма). Оказа се, обаче, не толкова лесно да намеря въпросния доктор по телефона. На третия ден успях. Той се направи на изненадан от положителния резултат за алергия, но смотолеви нещо, че това можело да се дължи на едновремешната ми детска алергия (запомнете и този момент!) и да съм продължавал със Zyrtec поне още две седмици. Той вярвал (да точно този глагол беше използван), че за това време всичко ще е приключило. И след това да се чуем пак.

Минаха още две седмици. Нужно ли е да казвам, че нямаше никакъв по-различен резултат. Нещо по-лошо – освен обривите се върнаха и подуванията, включително по лицето, но не виждах смисъл да ходя в Пирогов.

До този момент вече бяха минали повече от два месеца, през които аз бях без ефективно лечение. И един ден, в който аз се опитвах да уплаша колегите в офиса с външния си вид, една колежка ми даде телефона на [алерголог-интернист проф. д-р Жени Милева](http://www.mileva-allerg.com/?ref=yovko.net), която имала малка частна практика. Записах си час за следващия ден. Кабинетът и е на ул. Прага 14 в София.

Предполагам се досещате защо станах толкова прецизен. Всъщност това е лекарят, който ме излекува. После ще се появи и още един, но тя бе единственият човек, в целият сапунен сериал дотук, който заслужава името си, призванието си и титлата си. И още нещо… Това беше първият лекар, който… нали сте седнали… който ме прегледа. Не се шегувам. Пребройте колко споменах дотук… На третия месец от моята здравословна драма най-накрая намерих лекар, който ДА МЕ ПРЕГЛЕДА. Със слушалка, с апарат за кръвно налягане, с лъжичка в гърлото, с драскания по кожата. Изпрати ме на ехограф, назначи ми купчина изследвания – чернодробни, бъбречни, паразити. Пусна ми пълна кръвна картина…

Всъщност като и разказвах как е протекло всичко, тя ме гледаше в очите и попита: „Наистина ли никой дотук не пусна една обикновена пълна кръвна картина?“. Ами, наистина… само онова изследване в Токуда – носех го… А тя каза: „То е напълно безполезно. Щом сте бил алергичен като малък, до края на живота си ще реагирате положително на този тест. Той просто няма как да е отрицателен.“…

Проф. Жени Милева тотално смени лечението ми. Прекрати и кошмарната диета и ми каза да си ям почти всичко, като избягвам само консервирани храни и колбаси, всичко което съдържа оцветители и консерванти, включително тези неща, дето от кубче става кюфте. И по възможност да ям само пресни храни, меса и с повишено внимание риба и яйца, без да прекалявам с тях.

Направих всички изследвания. Оказах се здрав като бик – бъбреци, черен дроб, панкреас, паразити… нищо, с едно изключение… Кръвна захар 8 (при максимална граница 6,1). Не беше нужно да ходя обратно при нея за да знам какво ще ми каже. Да се консултирам с ендокринолог.

Няколко дни по-късно бях на преглед при д-р Шинков, който освен известен ендокринолог се оказа и [запален фотограф](http://photo-forum.net/zhbuts?ref=yovko.net). Първия въпрос, който ми зададе като влязох в кабинета му с фотографската си раница през рамо беше: „С какво снимаш?“… След което, разбира се, вече бяхме минали на ти…

След което ми обясни, че резултатите ми никак не са хубави и че на теория подобно изследване означава диабет, но и че теорията казва, че с едно случайно изследване не бива да се правят изводи, още повече че бях пил разни лекарства за алергия, бях се мазал с кортикостероидни кремове и в системите в Пирогов добавяха също подобни неща. Макар, че беше минало време. Каза ми да не променям нищо от текущия си начин на живот и след две седмици да отида на тест с обременяване с глюкоза, след който ще преценим какво да правим.

Този тест е простичък. Прави се сутрин, като предния ден си вечерял много рано за да си тотално гладен. Взима се кръв, в която кръвната захар на здрав човек би трябвало да бъде в определени граници. След това бавно се изпиват 75 грама глюкоза на прах, разредена във вода и след два часа отново взимат кръвна проба. За това време организмът трябва да е отделил инсулин, който да е вкарал кръвната захар (която се е покачила естествено след приема на глюкозата) в определени норми. Така работи здравият организъм.

При мен обаче алгоритъмът се беше объркал. Всъщност, резултатът след двата часа беше окей. Организмът ми отделяше нужния инсулин, който регулираше кръвната захар в нужната норма, но… началната ситуация – на гладно – беше странна… Вместо да е в норма, тя отново бе висока – 6,9 (при горна граница 6,1).

Оказа се, че съм в нещо като преддиабетно състояние, при което организмът ми започва да развива нечувствителност към иначе правилно отделяния инсулин. За щастие в повечето случаи това бил обратим процес и се повлиявал само от смяна на хранителния режим, повече движение и спорт. И беше наложително да отслабна.

Истината е, че през последните няколко години бях занемарил сериозно физиката си. Когато започна всичко, тежах 118kg, което при ръст 191cm може и да не изглежда особено много, но означава ни повече, ни по-малко от абсолютно наднормено тегло. Задъхвах се лесно. Не спортувах изобщо (с изключение на някоя и друга епизодична игра на тенис). Хранех се нередовно и между другото, с каквото дойде, на крак и с junk food. Обикновено веднъж на ден (вечер). Не закусвах никога, обядите често ги пропусках. През последните две-три години стресът в работата ми бе огромен. През ръцете ми минаваха сделки за стотици хиляди долари месечно. Личният ми живот също не беше особено слънчев.

Когато диагнозата диабет застана на ръба на ежедневието ми, си признавам, че се стреснах. И макар докторът ми да се опитваше да ме успокои, че „това не е диагноза, а lifestyle“, това всъщност ме стресна повече. Защото този lifestyle е за цял живот. И не по мой избор. За щастие нямах диабет, или поне засега, а само инсулинова резистентност, която обаче е кофти сигнал.

След шест месеца трябваше да повторя теста и пак да се видя с д-р Шинков.

Заради алергията вече бях прекарал почти три месеца на брутална диета, но все още тежах 115kg. За съжаление диетата за алергичноболни е силно въглехидратна, което в моя случай съвсем не беше добре.

Смених изцяло хранителния си режим. Започнах да се храня редовно и по пет пъти на ден, но по малко. Понеже се познавам и знам, че ако си сложа някаква диета ще я приема като бреме, трябваше да подходя психологически правилно към самия себе си. Не извадих напълно почти нищо от менюто си, за да не ми липсва, но преместих простите въглехидрати сутрин, когато имам най-големи шансове да ги изгоря. Закусвах задължително. Със сандвич, което определено не е най-здравословната храна, но сутрин евентуално е най-безвредна. Между другото единствените сандвичи, които открих, които не ми даваха алергични реакции бяха тези, на които пише Win Delux. Между закуската и обяда гледах да изяждам поне по една ябълка или някакъв друг плод. Обядвах задължително нещо готвено и това беше последното ми ядене за деня, което съдържаше въглехидрати, но не под форма на хляб, а примерно картофи или ориз, в най-лошия случай.

Никога не съм обичал газирани напитки, но ги отказах напълно. Също и измислените „натурални“ сокове. Избягвах пържено. Около 15:00-16:00 следобед отново хапвах нещо дребно и отново предимно някакъв плод. Всъщност, най-често ябълки. Мисля, че изядох около тон през последната половин година. Вечерях само месо и салата. Понякога само салата. Или само ябълки. И ако почувствах глад, отново изяждах една или две ябълки.

Започнах да ходя повече пеша – навсякъде където можех. Ако имаше ескалатори или асансьори и не трябваше да се катеря 10 етажа, ползвах обикновените стълби. Всъщност, ако трябва да съм честен, дори не спортувах особено, въпреки всичко. Беше зима, а мен освен тенис на корт, никой друг спорт не ме пали. А няма къде да играеш тенис през зимата, ако не си си предплатил сезона под някой балон. Вместо това започнах да ползвам кростренажора си вкъщи, който си събираше иначе прах. И то не много – два-три пъти седмично по 3-4 километра.

И сам не повярвах, до какво може да доведе само смяната на хранителния ми режим с малко повече движение. Теглото ми започна бавно да слиза надолу. Всъщност дори не много бавно. Не трябваше да свалям повече от 2 до 2,5kg месечно, а аз свалях малко повече от три. Просто се получаваше. Без особени усилия. И понеже новият ми хранителен режим не ме лишаваше от нищо, нямах особен проблем да го спазвам. И дори да го нарушавам от време на време. Примерно, ако изляза на вечеря с приятели в пицария съм хапвал пица, макар това да е против правилото за липса на въглехидрати вечер, но гледах да не се случва повече от веднъж-дваж в месеца.

Започнах да подбирам продуктите, които ям. Винаги търсех неща без консерванти, оцветители и твърде много химични термини. Търсех неща с кратък срок на годност (с идеята, че имат по-малко консерванти), млека, които се развалят, пълнозърнест хляб (ама истински твърд, а не този дето е пухкав и пружинира), фибри. Намалих много солта и подправките. Започнах да ям салатите си неподправени или само с малко зехтин. Започнах да усещам вкуса на продуктите, които ям. И основното, което купувам напоследък от магазина са плодове и прясно месо.

Преди Великден отново бях на онзи тест с глюкозата. Беше малко преди срокът от 6 месеца, но за съжаление според доктора ми, отсега нататък най-вероятно трябваше да го правя на всеки 6 месеца. Като се върнах с резултатите при него, той ми каза, че е впечатлен от ефекта при мен.

Бях минус 21 килограма от теглото си от миналия август, а резултатите ми бяха в норма. Всъщност и алергията ми вече я няма, макар още известно време да трябва да пия хапчета в намалена доза. Единственият проблем е, че всички дрехи са ми кошмарно големи, понеже в момента са ми нужни цели два номера по-малки панталони от миналото лято.

Днес тежа 95kg, което все още е 4 килограма над идеалното тегло за моя ръст, но човек не бива да е перфекционист, така или иначе продължавам леко да отслабвам, макар и темпът да е лъкатушещ около 95-96, и се чувствам чудесно. Вероятно ако добавя още малко спорт в ежедневието си, подозирам, че тялото ми само ще се позиционира на иделното тегло. Преди две седмици, д-р Шинков, не просто ми каза, че е впечатлен, но и че няма смисъл да правя тестове на 6 месеца. Отмени всички надвиснали заплахи и ми каза да си живея живота спокойно, ако запазя текущия си начин на хранене и без да се занемарявам отново.

За мен остана една огромна поука. Мисля, че е излишно да я формулирам…

Междувременно напуснах IBM, компания която много обичах, но тя отдавна бе прекалила с изискванията си за саможертва (и не само към мен). И това беше решено далеч преди въпросният здравословен срив на организма ми, но нещата съвпаднаха. Карам отново италиански автомобил, защото е важно човек да е заобиколен с неща, които обича и харесва. С никоя друга своя кола дотук не съм бил в такъв синхрон, че да я усещам като част от мен. Престанах да се чувствам длъжен да съм универсален фотограф и да имам обектив за всяка ситуация и разпродавам един по един всеки, с който не снимам. Остават ми само любимите – най-често много стари и доста евтини. Но рисуват моите си кадри. Снимам само street и женски портрети, понеже това са темите, които ме интересуват и ми доставят удоволствие. Завърнах се в моята си [OPENINTEGRA](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) и за момента печеля повече от два пъти по-малко, отколкото в IBM, но със съдружниците ми предпочитаме екипът ни да се развива и расте, и за момента всичко спечелено реинвестираме в хора. Купих си нова китара, макар да не съм се пробвал от 20 години, а бях достатъчно некадърен и преди със старата, но пък съседите още не са се оплакали… Опитвам се да върна удоволствията в живота си.

И изобщо, започвам да се чувствам добре в тялото и ежедневието си. И искрено се надявам, никога по никакъв повод, да не загърбвам отново себе си. Защото животът и без това е кратък за да има смисъл да го съкращаваме повече.

Накрая – не мога да го пропусна – едно огромно благодаря на д-р Жени Милева и д-р Александър Шинков!
### Tokyo Hotel Story
URL: https://yovko.net/tokyo-hotel-story/
Last updated: 2026-09-14T06:34:13.000Z
Миналата вечер в галерия Склада (на 4-тия етаж на ул. Георги Бенковски 11 – точно над чайната „Чай във фабриката“) беше открита изложба на едно от нашумелите имена в съвременната фотография. И по точно последният проект на родената в Канада, но живееща в Германия [Nathalie Daoust](http://www.daoustnathalie.com/?ref=yovko.net), наречен Tokyo Hotel Story.

Някак не съм сигурен дали нашето общество преживя и случи локалната си сексуална революция, или както всички други революции и тази му се случи (или му я случиха) по инерция. Затова и никак не съм убеден каква част от това общество може да погледне на такава изложба с нужната доза непреднамерена зрителска зрялост, но е адски радващо, че има хора, които полагат усилия да показват у нас и фотография извън безобидните теми и стереотипи. Защото изкуството трябва да води диалог с публиката, и да провокира – мислене, емоции, противопоставяния, дискусии – а фотографиите на Натали Дауст са именно такива. Това е трудна фотография. И не само защото е на ръба, в твърде много отношения и посоки, а защото допуска различни послания, без да налага клишета за правилно и неправилно. Снимките са ярка проява на собствения и поглед и присъствие, но той оставя пространство и за зрителска позиция. Кадрите не налагат такава – те нито се дистанцират достатъчно за да изглеждат просто документално-репортажни, нито отправят еднозначни авторски послания. А авторът остава там, лично ангажиран с всеки запечатан момент – ще го видите във всеки кадър докато го съзерцавате, редом до вас и най-често през вашите очи. Истинската фотография винаги е много лична.

Натали прекарва няколко месеца в Alpha In, който е един от най-големите „хотели на любовта“ в Япония, където се практикува [BDSM](http://en.wikipedia.org/wiki/BDSM?ref=yovko.net). Места, които силно акцентират върху дискретността, а снимането там е абсолютно невъзможно и забранено. Въпреки това младата фотографка успява не само да получи разрешение да снима момичетата, работещи там, в техните превъплъщения, но и позволение да публикува кадрите, които от вчера до 8 юни са изложени и в София.

През времето, през което е там, Натали снима 39 момичета в техните private rooms, в обкръжението на обстановката и инвентара, с чиято помощ осъществяват фантазиите на клиентите си. Част от изложбата представлява и 3D-изображения на интериора, които се разглеждат с нужните очила.

Кадрите разхождат зрителя около множество граници – очевидните – между реалността и фантазиите, ролите на половете, или поне тази на жените, платената „любов“, табутата и перверзното. Но същите кадри ще ви разходят и около някои други граници – не толкова очевидни, а именно взаимоотношенията между същите тези полове, в същото това общество, зад едни други стени. Въпреки, на пръв поглед разкрепостената японска сексуалност, подразбиращата се в обществото сексуална роля на жената, и там често не излиза извън рамките на обичайното присъствие в акта. Фотосите в Tokyo Hotel Story показват други жени – доминиращи, доминирани, експлоатиращи и експлоатирани, но всички в активни сексуални роли.

Снимките са правени с Nikon F3 и цветен фотографски филм. Копирани са ръчно като странната игра на фокуса и дефокуса е направена чрез механично огъване на емулсията при копирането, целейки да постигне внушение за размиването и близостта на границата между действителността и фантазиите. Много на място и майсторски приложен похват.

Всъщност изложбата си струва напълно отделеното време и няма никакво значение дали нашето общество е достатъчно пораснало за нея или не е. Хората, които се интересуват от съвременно изкуство и съвременна фотография не бива да пропуснат име като Nathalie Daoust и… да пропуснат да провокират и себе си… и своите граници 😉
### Да нарисуваш... мечта
URL: https://yovko.net/da-narisuvash-mechta/
Last updated: 2011-05-30T22:30:04.000Z
Сигурно ми личи много, но хората, които могат да ме спечелят от раз, обикновено са такива, които никога не поставят граници пред мечтите си. Запознах се с [Тони Райжеков](http://raijekov.com/?ref=yovko.net) покрай неговия [MediaBox](https://yovko.net/blog/273). И той завинаги остана в сърцето ми като незаменим приятел. Същото беше и с [Весела](http://kazakova.com/?ref=yovko.net), с [Начо](http://photo-forum.net/kubeto?ref=yovko.net) и с всички като тях, които от първия миг, в който ги срещнах, спряха дъха ми… не толкова с това, което са направили (защото наистина са направили много), а с куража, който са имали преди да започнат да го правят.

Хората, които ме впечатляват са тези, които не са сложили бариери пред себе си, пред мечтите си, пред идеите си. Които не са се замисляли много дали усилията им ще имат смисъл, дали ще успеят, дали това, което правят ще се хареса на другите и каква е ползата и дали ще има такава накрая.

Защото ако започнеш да се замисляш твърде много за последствията, няма да направиш нищо. Ще видиш, че някой вече те е изпреварил или е направил нещо подобно. Ще предположиш, че някой в момента може би го прави и ти няма смисъл да правиш същото. Ще видиш, че има алтернативи, на това, което си измислил и хората може би ще ги предпочитат, понеже са свикнали с тях. Ще чуеш много мнения от познати, които ще те „отрезвяват“ понеже ти „мислят доброто“ и ще ти предлагат, вместо да си губиш времето с глупости, да изгледаш с тях един мач пред телевизора.

Възхищавам се на мечтателя във всеки човек – този мечтател, чийто батерии не се зареждат от здравия разум, а от емоциите на сърцето, от вярата в красивото, от желанието да случиш нещото, което искаш. Тези мечтатели, които гледат напред и знаят, че никой не може да ги изпревари, защото в момента, в който някой ги настигне, техният поглед отново ще е някъде в бъдещето.

Тези мечтатели, които, дори когато се провалят, ще намерят крилата на нова мечта, която да ги изправи отново.

Уморяват ме прагматиците, тези които толкова внимават да не се разпилеят напразно, или безплатно, че се превръщат в един ръждив пътен знак с голяма унила удивителна. Онези, които могат толкова много, че заради това не правят нищо. Освен да се себесъзерцават, съжаляват или отрезвяват околните.

И все ми се струва, че има тотален излишък на прагматици у нас. От Аспарух насам… И огромен недостиг от мечтатели…

И по този повод – [един „безсмислен“ проект](http://yourban.no/2011/02/22/immaterials-light-painting-wifi/?ref=yovko.net). На едни мечтатели, решили да визуализират и материализират… безжичното… Сигурно вместо това са можели да гледат мач, да пият бира и да плащат в брой. Но вместо това, решили да рисуват със светлина…
### Google Wallet
URL: https://yovko.net/google-wallet/
Last updated: 2011-05-27T08:05:07.000Z
По принцип не обичам да пускам постове, в които има само някакво си клипче от YouTube. Този път обаче ще го направя, понеже това филмче и днешният ден вероятно ще останат крайъгълен камък в историята на хората и технологиите. Не вярвате ли? Изгледайте го пак… Или се върнете отново тук на тази дата след една година и ще се изненадате колко много неща няма да са същите именно заради това филмче, Google Wallet и NFC…

А и в кухнята на [OPENINTEGRA](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) сме започнали да готвим един специалитет с подобни аромати, за който ни е много важно всичко това, което започва да се случва да се случи наистина и възможно най-скоро, но за него като му дойде времето, засега филмчето си струва цялото внимание:
### Цветна калибрация на iPad със SpiderGallery
URL: https://yovko.net/ipad-spidergallery/
Last updated: 2026-09-13T06:52:39.000Z
Таблетът на Apple е страхотен фотографски инструмент. Дори първият iPad, който си няма камера е изтръгнал не едно „Уау!“, когато съм показвал фотографии на неговия прекрасен дисплей. Смешно или не, но дори скучна бизнес-презентация върху iPad изглежда поне два пъти по-пленителна, а пък какво остава за фотографско портфолио.

И макар iPad да има наистина чудесен дисплей и за него да има купчина фотографски приложения, включително как да го използвате като референтна сива карта, до днес нямаше приложение или начин да сте сигурни, че цветовете на този прекрасен дисплей са наистина верни. От няколко часа това вече не е така. Ако имате [Spyder](http://www.datacolor.com/eu/content/spyder3pro?ref=yovko.net) от [Datacolor](http://www.datacolor.com/?ref=yovko.net) за да поддържате верен цветен профил на компютърните монитори, с които разглеждате или обработвате фотографии (цената му е сравнима с тази на евтин обектив, не е сериозно да имате фотографски претенции и да нямате колориметър), с него вече можете да калибрирате и дисплея на своя iPad. При това много бързо и лесно.

Нужно е да инсталирате безплатното приложение [SpyderGallery](http://itunes.apple.com/app/spydergallery/id432310625?ref=yovko.net) от AppStore, чието име подсказва, че можете да го използвате и като viewer за разглеждане на снимки, но с негова помощ можете да калибрирате и дисплея на iPad. Нужно е обаче и още едно приложение – понеже Spyder-а остава вързан през USB към вашия десктоп – там също трябва се инсталира SpyderGallery сървърче, с чиято помощ протича калибрационния процес. То също е безплатно и има версии за [Mac](http://www.datacolor.com/goto/download/mac/spydergallery?ref=yovko.net) и [Windows](http://www.datacolor.com/goto/download/win/spydergallery?ref=yovko.net).

![](https://yovko.net/content/images/2011/05/spydergallery.jpg "spydergallery")

Ето колко лесно е всичко:

 Моят iPad е вече калибриран и снимките през SpyderGallery изглеждат още по-живи и истински. А ако си имате Spyder всичко останало ви е напълно безплатно и отнема само 5 минути. 

Продукти на Datacolor в България, съответно и Spyder, можете да купите от [BVIPhotoVideo.com](http://www.bviphotovideo.com/public/index.php?page=catalog&categoryid=67&ref=yovko.net).
### След първите два Simple-семинара
URL: https://yovko.net/dva-simple-seminara/
Last updated: 2026-09-14T06:33:16.000Z
През уикенда, преди последния комплект от празнични дни, отмина и [вторият семинар на SimpleStudio](https://yovko.net/blog/5549). Първият път не остана време за дискусия върху конкретни снимки. Но този път си говорихме повече за фотография и по-малко за технически постулати. И толкова се заговорихме, че обядвахме чак в четири следобед. Затова този път няма backstage филмче, понеже в разглеждане на снимки си поизядохме времето за снимане. За сметка на това пък в неделния ден се поразходихме из стария Созопол, където направихме някой и друг кадър.

Созопол винаги е бил много специален за мен и макар повече от година да не бях ходил там, отново се почувствах различно. Честно казано, дано не ми се поразсърдят останалите, но това за мен в егоистично-личен план беше най-хубавата и зареждаща част от семинара 🙂

И понеже много хора ме питат дали темите за начинаещи ще се повторят – бързам да отговоря, че да. Ще ги повторя, за да могат да участват и други хора. Много от тези, заради които всъщност реших да започна с тези теми, реално се оказа, че не можаха да присъстват. Вероятно дори, повторенията ще са още по-гладки, имайки предвид бележките и мненията на участниците в първите серии. Но това няма да се случи веднага. Понеже идеята на тези семинари не е точно такава.

Всъщност, както бях писал и преди, идеята е съвсем друга – а именно достатъчно малка група хора да работи заедно по общи фотографски теми и идеи. И това ще предстои да се случва занапред. Така, че повторенията на темите за начинаещи ще са по-скоро изключения на общия фон. Не ми се сърдете, но освен да съм лектор искам и аз да поснимвам, поне малко. Вероятно отново тема за начинаещи ще има в края на лятото или началото на есента. Дори зимата е подходящ сезон за техния формат. Докато времето сега позволява и много различни практически експерименти.

В този ред на мисли, благодаря на всички участници за добрите думи и окуражителните мнения. Аз съм достатъчно самокритичен съм себе си, затова наистина благодаря за похвалите! Благодаря, че няма нито един, който да съжалява, че е участвал и всички дотук заявяват твърдо, че ще участват отново със сигурност или ще го направят с голяма вероятност. Благодаря, че всички сте оценили семинарите с „Полезен“ и „Много полезен“, че изборът на локация и хотел са отлични или много добри и че поднесената информация е в синхрон с очакванията. Благодаря, че споделихте и оценките си. Формулярът за feedback наистина не събира информация, по която да мога да ви разпозная, затова се надявам, че оценките ви са искрени.

Позволявам си да публикувам някои от тези, които са решили да споделят нещо повече във формулярите си:

> Теорията беше структуриранa кратко и ясно. Може би трябва да има повече примери с реални снимки по време на теорията, нещо като пре-експонирана снимка и добре експонирана снимка и други примери по темата. Tе ще дадат известна представа на начинаещите къде бъркат и защо снимката не се получава точно каквато те искат. Особено голямо предимство на курса беше осигуреният модел, който позира без да се оплаква и направи впечатление, че обръщаше внимание на всички обективи 🙂 Наистина е важно да има модел, върху когото да се извършват практическите занимания.

> За съжаление не ни остана време за идеята с критическия оглед на снимките. Но нищо, другия път 🙂 Истината е, че всичко ми хареса. В началото мислех, че двуцифрено число ще сме много хора (дори от социална гледна точка, не само технически и обучително), но може би защото компанията се събра много готина, а може би просто защото такива хора си привличаш, беше много хубаво. Яна е великолепна 🙂 Искам(е) още :-))

> Семинара беше страхотен, но като че ли ми се искаше да има колкото теория, толкова и практика. Най-ценното за мен е след като правим снимки после групово да ги обсъждаме.

> Нямам какво да допълня. Много ми хареса и за това ми се стори кратко.

> Аз съм адски доволна. Както коментирах и с колегите, опитвала съм с доста книги „в които има всичко“, „аз всички нива“, „за начинаещи“ и т.н., но тук и това беше моментът, в който наистина *разбрах* за какво става дума – казано ясно, спокойно, без предубеждение и с думи нормални и понятни. Може да не започна незабавно да снимам по-добре, но сега, когато прегледам снимките си, знам какво не им е наред конкретно, а не просто „ми не става, щото не ме кефи“. Което значи, че рано или късно, с практиката, неминуемо ще свикна и ще започна да се усещам за нещата и в процеса на самото снимане, а не само постфактум. А последните ти изречения бяха едни от най-важните в курса… надявам се всички да не са били твърде гладни, за да не ги чуят и осъзнаят пълноценно. Много благодаря, Йовко!

И аз благодаря! На всички! И на фокус 🙂

P.S. Специални благодарности трябва да изкажа и на [официалния вносител на Nikon за България – Профайлд ООД](http://www.nikon.bg/?ref=yovko.net) за подкрепата и подаръците за участниците в първите два семинара!
### Магазинче за красиви неща
URL: https://yovko.net/magazinche-za-krasivi-neshha/
Last updated: 2011-05-24T17:38:15.000Z
Не знам защо се сетих за Джани Родари и неговото стихотворение „Продавач на надежда“, когато днес излязох от малкото магазинче на ул. Христо Белчев 33\. Случи се и така, че се озовах там именно днес – на празник, който сякаш напоследък празнуваме уморено. Като просто един пореден почивен ден от месец май. И разходката до това магазинче, всъщност направи денят ми празничен.

София днес е празна и уютна. По-уютна от всякога. И няма да скрия, че я харесвам именно такава, каквато много рядко я виждам.

Магазинчето още не е отворило „официално“ врати, но ако се завъртите наоколо няма да ви върнат. Дори ако заварите момичетата да подреждат или да се суетят около витрините. Не може да не ви направят впечатление именно различните неща навсякъде. Бижута, украшения, дрехи, неща, които ще направят дома ви по-красив и уютен, или които можете да подарите на скъп приятел. Неща, направени от ръцете на хора с вкус и усет за красота. И всичко по витрините стои някак особено лично. Не само, защото са направени от хора с артистична душевност, чийто имена стоят на етикетите и сред тях ще откриете както българи, така и хора далеч отвъд границите на родината ни, но и защото сякаш разказват истории. А момичетата в магазина с удоволствие споделят произхода на всяко красиво нещо, което спре погледа ви. И ще направят от присъствието ви преживяване… също много лично и красиво.

Засега над входа има само табелка с името Perreyra и още си нямат сайт, който някой ден трябва да се появи на адрес [perreyra.com](http://perreyra.com/?ref=yovko.net). Но дори и когато го има, едва ли си струва да не надникнете зад стъклата на витрината на магазинчето, ако минавате наблизо. Със сигурност след това ще ви е по-усмихнато.
### 37
URL: https://yovko.net/37/
Last updated: 2011-05-08T11:07:45.000Z
Тридесет и седем е просто число. Според математиката това са онези числа, което се делят (освен на едно) само на себе си. На всичко отгоре 37 е първото (най-малкото) просто число, което е [irregular](http://en.wikipedia.org/wiki/Regular%5Fprime?ref=yovko.net). И е единственото двуцифрено в десетичната бройна система, което умножено по две и резултатът намален с единица и прочетен отзад напред пак да дава същото число. 37 умножено по две дава 74, което пък е годината ми на раждане. Майка ми е навършила 37 три дни преди аз да се появя на бял свят. И е родена през 37-ма година.

Точно 37 пиеси е написал Шекспир. Толкова са слотчетата, където може да попадне топчето на рулетката в казиното. Толкова е температурата на човешкото тяло по Целзий, когато не сме болни. През 37-та година на деветнайсети век Дагер прави дагеротипията си L’Atelier de l’artiste и светът вече разполага с чудото на фотографията. Кралица Виктория възсяда трона на Англия и мести двореца в Бъкингам. В Щатите са развихря петгодишна тежка финансова криза. Морз патентова телеграфа. Ражда се Васил Левски, умира Пушкин. През 37-мата година на двадесети век, освен майка ми, са се родили и Шърли Беси, и Ванеса Редгрейв и Антъни Хопкинс. Умира Гершуин. Има [нарочен сайт](http://thirty-seven.org/?ref=yovko.net) с подобни полезни или безполезни факти около числото 37\. Дори в номера на този пост присъства 37, но наобратно…

Според нумерологията 3+7 –> 10, а 1+0 –> 1 – сигурно нещо пак започва отначало…

Обичам числото 3, а 7 пък ми е любимо. Не знам дали заради това и 37 трябва да ми е симпатично?…

Пиша всичко това за да не правя равносметки. Там винаги натежава онова, с което (още) не си успял. Ако си честен спрямо себе си – винаги ще откриеш нещо, което не си направил или поне не както трябва. Винаги ще намериш нещо, което си отложил за после и така и не се е случило. Това може да е подтискащо усещане, а не бива да е подтискащо да си честен спрямо себе си… Също толкова глупаво ми се струва напоследък да си обещавам едно или друго. Има дни, в които плановете ми се преобръщат на 180 градуса по два-три пъти. Има дни, в които сутрин не виждам смисъл да се събудя, а вечер нямам причина да заспя. Опитвам се да вдъхна кураж и хъс за живот на купчина хора около себе си, а аз самият от години живея в безтегловност, в която нямам дори един safe point, от тези важните за мен, върху който да се закрепя за да си поема дъх, да се огледам и да си повярвам, че се движа във вярната посока.

Опитвам се да се уча интуитивно на много неща. Все още се уча… вероятно някой ден всичко ще свърши, именно когато се откажа да се уча повече на нещо… Уча се да разбирам хората. Да им вярвам, дори когато не заслужават. Да им прощавам, да си прощавам. Да не прощавам… Да търся живото в тях, искрицата която може да запали пожар. Блясъкът в очите, заради който аз бих се почувствал жив и истински, особено ако съм го провокирал. Опитвам се да не загубя своя огън, колкото и да е трудно в този черно-бял свят на контрасти, да опазя поне многообразието на сивото в себе си.

Опитвам се да мечтая. Все още. За бъдещето, за теб, за себе си… за нас… Непрекъснато пожелавам мечти… За Великден, за Коледа, за Нова година… Oпитвам се да бъда част от тях, да сбъдвам част от тях – поне тези, които са важни за хората, на които държа, дори и когато те самите не ми помагат особено…

Опитвам се… да не спирам, да търся и да искам… Както казва един приятел най-важно е да искаш, да можеш и да правиш…

Опитвам се да не се стремя да виждам смисъл във всичко, защото смисълът често е невидим или парченцата на пъзъла ще се напаснат едва след като е минало време. Опитвам се да оставям сърцето ми да ме води и в трънливи посоки и по мазолести пътеки, дори когато се облива в кръв и болка, защото най-често това са моментите, в които преоткривам себе си. И намирам сродни души…

Опитвам се да се обградя с приятели, които искат да случват неща, а не да се носят по течението, нищо че е трудно дори да ги открия. Опитвам се да преглътна липсата на толкова много хора, чието присъствие някога ме зареждаше така, че аз можех да зареждам други. Опитвам се да открия перпетуум-мобилето на своя емоционален свят и да се боря с инженерът в мен, който ми се присмива, че се занимавам с безсмислици, понеже вечни двигатели няма… а аз се съпротивлявам, опитвайки се да изстрелвам космически ракети с прашка от ластици… И знам, че мога да го правя само известно време. Незнайно колко точно, но със сигурност не безкрайно дълго… и то само ако не започна да слушам твърде много рационалното в себе си…

Защото вечни двигатели наистина няма, но има вечни импулси, има вечно търсене и има вечна надежда…
### In Your Heart
URL: https://yovko.net/in-your-heart/
Last updated: 2026-09-14T06:32:46.000Z
> You don’t make a photograph just with your camera. You bring to the act of photography all the pictures you have seen, the books you have read, the music you have heard, the people you have loved. (Ansel Adams)

Първият семинар на SimpleStudio за начинаещи е вече история. Времето – в най-важния съботен ден – не ни помогна никак, но и не успя да провали събитието, защото поне до обяд се задържа прилично. Участниците бяха 11, вместо предварително планираните не повече от десет, но по моя вина, защото не спрях навреме регистрационната форма. Реших, обаче, че това е добър знак.

Атмосферата бе приятелска и ведра, въпреки сърдитото и сиво време навън. Хората сякаш бяха с много сходна емоционална палитра и моето усещане бе, че си допаднаха взаимно.

Теоретичната част се получи по-теоретична отколкото исках и при евентуално следващо повторение на същия семинар ще помисля за повече интерактивност. Както и за повече коментари и анализ на снимки, макар за да има какво да се коментира и разглежда трябва някой първо нещо да е снимал. Може би, при следващи издания на същия семинар ще е добре всеки участник предварително да изпрати свои 3-5 снимки (по желание, разбира се).

Съзнателно не анонсирах присъствието на модел, понеже на тема за начинаещи това изобщо не е обичайна практика, но както и очаквах, това се оказа важно и полезно – особено като преход към втората част на темата, свързана с композиция, светлина и фотографския поглед. Моето виждане е, че е важно начинаещият да може свободно да прави грешки без стрес. Защото грешките са полезни – карат те да си задаваш въпроса какво още липсва в моята снимка? Започнеш ли да си задаваш въпроси, вече си тръгнал към това да ставаш по-добър… А портретният жанр е труден и дава възможност за много полезни грешки. Именно в кратката, предиобедна, практическа сесия се натрупаха кадри, които са добра основа за анализи по време на втората част.

Следобедът не бе особено продуктивен, заради времето, а и доста хора предпочетоха дрямката по стаите, вместо почти off-road преживяването по пътя Батак – Доспат.

Важно е, че feedback коментарите след първия семинар са изцяло положителни, но се получи така, че бях повече лектор, вместо ментор. Диалогът с публиката по време на теоретичната част бе по-малко отколкото очаквах. Но си давам сметка, че и аз не го провокирах достатъчно. И от моя гледна точка изложението ми остана леко разпокъсано заради липсващата дискусия. Това е най-важното, което занапред ще отстраня.

Другото е, че сякаш напоследък нещата, които правя ги приемам винаги повече като ангажимент, отколкото като удоволствие. И май трябва да преобърна това за себе си. Не само за семинарите, а и за бизнеса си и дори… личния си живот.

Аз снимах малко за да бъда максимално повече време на разположение на останалите за въпроси и отговори. Едва в неделя, след като всички тръгнаха, с Яна направихме кратка портретна сесия. Но се опитах да направя кратко филмче с идея да пресъздам атмосферата на първия семинар и резултатът е този:

Иска ми се тези семинари да са полезни не просто с някаква купчина знания, а с някакъв вид любов и страст към фотографията. Онази фотография, която разказва истории, търси, пита, докосва, боли… и която идва от сърцето… След като човек е научил странния цифров ред на f-числата, скоростите на затвора и взаимовръзките между всички бутончета и търкалца върху камерата. Защото всъщност не се снима с бленда, обективи или фотоапарат, дори не винаги и с очи, но със сигурност се снима с душа и сърце… Без това нищо друго няма значение.

P.S. За [следващия семинар в Приморско](https://yovko.net/blog/5549) остават още 2 свободни места.
### OpenCamp 2011 в София на 5 и 6 юни
URL: https://yovko.net/opencamp-2011-v-sofiya-na-5-i-6-yuni/
Last updated: 2011-04-28T22:50:30.000Z
Днес за първи път от доста време говорих пред публика за open source решение, а именно това за [Desktop виртуализацията на Red Hat](https://www.redhat.com/virtualization/rhev/desktop/?ref=yovko.net). Форумът бе [IDC Datacenters Transformation Roadshow 2011](http://www.idc-cema.com/?showproduct=40470&action=Overview&content%5Flang=BUL&ref=yovko.net) и мога само да благодаря на IDC за признанието, поканата и суперлативите по мой адрес. Това беше и първата ми публична изява откакто се завърнах в [OPENINTEGRA](http://openintegra.com/?ref=yovko.net), където се случват достатъчно много неща, за да не успявам да разказвам за тях. Но ако всичко се движи по план скоро ще има не само още повече неща за разказване и показване, а надявам се и време за това.

Като [бизнес партньор на Red Hat](http://openintegra.com/web/1?ref=yovko.net) имаме възможност да опитваме директно от извора много нови и интересни концепции и решения, пазарни стратегии и know-how преди всички. Но това е само малка част от цялата картинка. Истината е, че не достигат хора и сили за всичко, с което сме се захванали, а на мен темпото още някак ми се струва бавно…

Всъщност идеята на този пост е друга. Следващата ми презентация на open source тематика ще бъде в рамките на [OpenCamp 2011](http://opencamp.talkweb.eu/?ref=yovko.net) и ще бъде върху моя любима, но пречупена през натрупванията от последните 4-5 години тема за отворената бизнес еко-система. За базиран на open source бизнес не съм говорил наистина от около 4-5 години. Оттогава се появиха нюанси в бизнес-моделите, случиха се интересни събития в бранша, концепцията за отворена система се предефинира в известен (и по-широк) смисъл. Аз пък се сблъсках с интересни ситуации в бизнеса, някои от които уникални дори в регионален мащаб.

Икономическата криза, виртуализацията, облачните технологии провокираха мислене в посока на оптимизация на ресурсите, съвместимост, отвореност. Но дали това помогна на open source решенията да печелят по точки? Дали стойността като функция във времето преди 5 години и сега е зависима от същите или сходни параметри или имаме нови неизвестни в уравнението?

Изобщо ако темата open source бизнес ви интересува, заповядайте на [OpenCamp 2011](http://opencamp.talkweb.eu/?ref=yovko.net) да дискутираме заедно по нея и да обменим мисли и виждания. А в програмата има и много други теми и интересни лектори.
### Великденски street из Пловдив
URL: https://yovko.net/velikdenski-street-plovdiv/
Last updated: 2026-09-14T16:44:14.000Z
Владо си нямаше работa, преди два дни, да ме заприказва за street и днес, успявайки да се изстрелям от София още с първите лъчи, се озовах в Пловдив и почти не пуснах камерата от ръцете си през целия ден. Всъщност взех доста необичайна конфигурация за street – Nikon D7000 и Sigma 50/1.4 EX DG HSM. D7000 е истински Nikon-ски шедьовър – колкото повече снимам с тази камера, толкова повече ми харесва. А 50/1.4 EX е перлата в короната на Sigma за цялата им 50-годишна история – убеден съм. Просто двете неща в комбинация са по-скоро чудесна портретна комбинация (приравнени 75mm) и ми идват малко дълги за улична фотография. Но все пак това са само условности…

Харесвам репортажния уличен портрет в по-крупен план и отблизо. Но това с непознати, често е трудно. И откъдето и да го погледнеш е навлизане в личното пространство на някого – макар и на улицата. Но има и номер – или да откраднеш портрета… ако си с малък, тих и незабележим апарат, това не е толкова трудно. С голяма камера обаче е далеч по-сложно и тогава разчитам на друг механизъм – хората всъщност доста често ме заговарят, когато се разхождам с голям фотоапарат. А други, дори директно навлизат в моето „лично“ пространство – тогава е най-лесно – насочвам камерата и снимам директно. Обикновено никога не съм срещал съпротива. Разчитам на психологията, че това което съм допуснал спрямо себе си, мога рефлексно да върна обратно.

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1270.jpg)

Старите сгради са фотографска чалга. Изглеждат малко по-добре при залез слънце, но пак си остават чалга. И въпреки това трудно се въздържам… има нещо в самотата на разрухата им, на което не мога да устоя…

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1275.jpg)

Ето я и типичната тийнейджърска (и българска) реакция при street. Още не съм се доближил достатъчно, а почти 50% от личния състав вече ми се е наежил. Секунди по-късно едната от двете мацки почти ме атакува с викове “Снимай де! Снимай де!” и аз вдигнах камерата фронтално към нея, натискайки спусъка в кратка серия, а тя избяга с крясъци “Ооо… Наглец!”…

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1293.jpg)

В гръб се снима лесно, няма напрежение, няма драматизъм… но и кадрите са скучни… Макар и не винаги…

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1311.jpg)

И пак… най-лесно е с хора, които не считат за проблем да навлизат в личното пространство на другите. Те са напълно толерантни и когато навлизаш в тяхното. Даже позират…

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1313.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1313bw.jpg)

Времето преди залез е чудесно за снимки, дори и на улицата… Но все пак за мен street фотографията е най-истинска в черно-бяло…

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1314.jpg)

По моему, когато снимаш street златното правило е… когато снимката не се получава, значи не си достатъчно близо…

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1321.jpg)  
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1238.jpg)

Този човек ни пресрещна (не бях сам) с думите: “Вие от кои сте?”… След това заразказва за секти и за сина си… А аз му направих няколко портрета.
### SТ02-01: На море със SimpleStudio
URL: https://yovko.net/st02-01-simplestudio/
Last updated: 2026-09-14T06:31:23.000Z
Хайде на море! Вторият семинар на SimpleStudio с втората половинка на темата [„Основи на фотографията за абсолютно начинаещи“](https://yovko.net/learning/workshop/st02) ще се случи между 13 и 15 май 2011 край пясъчните плажове на южното ни черноморие, точно преди началото на курортния сезон. И още по-точно в Приморско, в прекрасния и уютен [хотел Пламена Палас](http://www.plamena-palace.com/?ref=yovko.net), който вече два пъти е печелил наградата Хотелиер на годината (през 2006 и 2008 година).

Хотелът се намира във все още тихата северна част на Приморско, достатъчно далеч от курортната шумотевица на градчето и на 200м от прекрасния, широк и просторен северен плаж, чийто пясъчни дюни се простират чак до бившата резиденция Перла – едно от райските кътчета на българското черноморие – и резервата „Ропотамо“. Освен него наблизо е и природния резерват “Аркутино” и защитената територия на блатото Стамополо. Резерватът Ропотамо е известен със скалните си феномени и множество редки животински и растителни видове, в резерват Аркутино може да се насладите на рядко срещани водни лилии, а от Веселите скали – осеяно с големи заоблени камъни място – се вижда голяма част от река Ропотамо от птичи поглед.

Приморско се намира на 52km южно от Бургас, на 442km от София. Има редовни автобусни линии до Бургас и Приморско, както и от Бургас до Приморско, включително железопътен транспорт до Бургас.

[Хотел Пламена Палас](http://www.plamena-palace.com/?ref=yovko.net) предлага стилен комфорт в модерно обзаведените си стаи, приятен ресторант, интернет, безплатен паркинг, открит басейн, джакузи, и басейн за деца. Сградата е с централна климатична инсталация, а контролът на достъпа е електронен.

Програма на семинара:  
– 13 май (петък) – пристигане, настаняване, запознаване  
– 14 май (събота) – закуска, фотокафе, практически занимания  
– 15 май (неделя) – закуска, самостоятелни занимания, отпътуване

Цена за участник, ползващ самостоятелна стая: **135лв**  
Цена за участник, споделящ стая с друг участник: **115лв**\*  
Пакетна цена за участник с един придружител в стая: **185лв**\*\*

- Очаква се да регистрирате двама участници или да сте сигурни, че ще присъства друг, който е склонен да споделя обща стая с вас. В противен случай ще трябва да доплатите за самостоятелна стая.  
\*\* Дали ще си водите придружители със себе си за компания или споделяне на екскурзията е въпрос на ваш личен избор. Но имайте наум, че те нямайки право да участват в заниманията на групата, може би ще се чувстват изолирани, а така навярно ще разфокусират вниманието ви. Препоръчително е групата да остане съсредоточена върху това, заради което се е събрала – снимането. Семейните излети или забавленията за децата навярно ще са по-приятни и пълноценни за всички ако ги планирате за друг уикенд, но това, разбира се, е ваше лично решение.

*Участниците в семинар [ST01-01](https://yovko.net/?p=5536) ползват допълнителна 5% отстъпка от горните цени.*

Цената включва участието в семинарната група, две нощувки със закуска и използване на семинарната зала с мултимедия на хотела. Безплатният интернет в рамките на хотела се подразбира. Цената не включва транспорт, обяд и вечеря. При възможност, организаторите могат да ви предложат транспорт ако друг участник е декларирал, че може да вземе допълнителни хора със себе си.

Авторските права върху снимките, направени по време на семинара принадлежат на техните автори. Организаторите си запазват правото да използват споделени с тях кадри за популяризиране или документиране на семинарите. Когато за снимките е позирал модел, такива кадри не могат да се публикуват без изричното съгласие на модела.

\[ЗАПИСВАНИЯТА ЗА СЕМИНАРА ПРИКЛЮЧИХА\]
### Право на (само)защита
URL: https://yovko.net/pravo-na-samozashhita/
Last updated: 2023-09-15T09:23:42.000Z
Когато медиите в една държава са далеч от ролята си на обществена трибуна, е добре, че има Интернет. Както беше добре, че има Интернет, за да може един филм да бъде видян от публиката си, което накрая доведе и до това да се появи в национален ефир, макар и след неприлично дълго време. И всичко това в демократична европейска държава през 21 век! Добре, че е 21-ви век и има Интернет…

Преди малко получих писмо от Малина Петрова – режисьор на филма „Приключено по давност“, за който писах още [през 2009 г.](https://yovko.net/blog/3116) и наскоро пак – в [началото на 2011-та](https://yovko.net/blog/4937). Писмо с молба за право на глас, на самозащита от анонимна клевета. Правя го моментално, с благодарност за доверието!

> Г-н Ламбрев, в интернет се тиражира клевета по мой адрес, чиято единствена цел е да всее смут и объркаване сред зрителите на „Приключено по давност“. Обръщам се към всички активни граждани с молба да разпространят моето писмо.  
>  
> Моля Ви да направите каквото Ви е възможно, за да стигне до повече хора. Благодаря Ви!  
>  
> Малина Петрова

Ето и писмото:

> Драги господин Х., нарекъл се „Пламен“,  
>  
> Не знам на каква възраст сте, не ще да сте съвсем млад, щом претендирате да ме познавате отдавна. Да не се познаваме от ученическите години, когато ме наричаха „Малинка“, или сте ми чели кръщелното? И другарят Георги Йорданов ме наричаше „Малинка“, когато ме привикваше в кабинета си в Държавния съвет по нареждане на ПБ. Така го бяха осведомили от ДС вероятно.  
> Толкова убедено твърдите, че съм доносник на VI управление на ДС преди 1989 г., че очаквам да посочите датата на вербовката, псевдонима ми и водещият офицер. Да не би да сте Вие?  
> И защо „докато бе председател на Клуба на младите филмови дейци“? Както сте я подкарали в интернет пространството, славата ми на „доносник“ тепърва ще се развива и ще добива главозамайващи измерения.  
>  
> Под публикацията [Филмът на М. Петрова „Приключено по давност“ най-сетне ще бъде пуснат по БНТ във връзка с годишнината от 10 ноември 1989 г.](https://aig-humanus.blogspot.com/2010/11/10-1989.html?ref=yovko.net) в блога на г-н Ангел Грънчаров „HUMANUS“ един Ваш колега по клевети, нарекъл се „Пеци“, беше написал :  
>  
> „През 80-те години Малина Петрова е била председател на Кабинета на младите кинематографисти, което говори, че най-вероятно е от менте-комунистите и по-скоро е обикновенна лакейка.“  
>  
> Не исках да се заяждам с грамотността на автора и съм благодарна на г-н Грънчаров, че го направи, вместо мен:  
>  
> „Така го е написал: „обикновенна“. Обикновено доносниците не се славят с висока грамотност, да не говорим пък за морал.“  
>  
> Ето и моят отговор до бдителния гражданин „Пеци“:  
>  
> Уважаеми господин Пеци,  
>  
> Вярно е, че бях председател на младите филмови дейци през 1987-1988 година. Избраха ме колегите ми, против волята на ЦК на БКП. Това беше прецедент. Този Кабинет е в основата на създаване на Комитета за защита на град Русе. За наказание беше наредено да ме свалят от „поста“.  
>  
> Има издадена книга с протоколите от заседанията на Политбюро по повод на създаването на Комитета за Русе. Четете и може би следващия път, когато решите да наречете някого „менте-комунист“ или „обикновена лакейка“, ще бъдете по-внимателен.  
>  
> За сведение, независимо от професията, никога не съм била член на Комунистическата партия, въпреки поканите. А защо – можете да си отговорите сам, стига да гледате поне един от филмите ми.“  
>  
> Но да продължим с Вас, г-н „Пламен“,  
>  
> Както сам твърдите: „Тя през 80-те години правеше „правилни“ филми.“ Сложили сте правилни в кавички. От кога е критерият Ви за правилност и неправилност? От преди 10 ноември 1989 г. или след това? И с какво сте се занимавали тогава, че знаете какви филми съм правила? Да не сте и Вие от ДС или от отдел „Идеологически“ на ЦК на БКП, та сте толкова добре осведомен за „правилните“ филми, някои от които не са известни на широката публика?  
>  
> Не сте и от киното, защото едва ли щяхте да направите тази елементарна грешка да наречете Кабинета на младите филмови дейци „Клуб“. След създаването на Клуба за гласност и преустройство думата „клуб“ се беше превърнала в страшилище. Дали подмяната не е свързана с предишната Ви дейност?   
>  
> Как иначе ще знаете: „Както вече е известно – ДС е знаела за събирането в Дома на киното, един от съобщилите за това е М.П.“  
> Откъде Ви е известно всичко това, г-н „Пламен“? Няма да можете да посочите, защото сте жалък и страхлив клеветник, който няма доблест да излезе с името си.  
>  
> За Ваше сведение, събранието в Дома на киното не беше нелегално. Да, лично аз се обадих на служителката, която отговаряше за младите, в Дома на киното ѝ продиктувах текста на поканата. Имаше официални покани, изпратени по пощата, покани по телефона, цяла София беше облепена със съобщение за събранието на Кабинета на младите филмовите дейци с прожекция на филм. По него време този Кабинет си беше създал авторитет и всичките му прояви се следяха не само от симпатизантите ни, но и от партията, и службите.  
>  
> Вярно е, че съм била свързана с ДС до 1990 г., както сочи справката, но не като доносник, а като обект, който е бил следен, в чиято къща е имало постоянно подслушване, при когото са изпращали близки хора да провокират разговори на определени теми, разговорите са били записвани и по-късно уж унищожени, или накратко съм била обект на оперативна разработка с кодово име „Пеперуда“. Който се съмнява, нека да се обърне към Комисията и да поиска информация.  
>  
> А сега нещо много интересно: „Правеше се на демократ, но така и не се появи да помогне в предизборното студио на СДС през 1990 г. – доносникът си е доносник.“  
>  
> Значи Вие, господине, сте били в СДС и сте имали отношение към предизборното му студио? Как тогава не знаете, че почти всички предавания на предизборното студио са направени от мен, че заради него си отложих филма за процеса Трайчо Костов, че осъмвах в продължение на месеци в телевизията и че прочутото предаване с „танковата касета“ е направено от мен? Следователно, правилно е заключението, което обаче се отнася до Вас: „доносникът си е доносник.“  
>  
> Вие, господине, не се посвенихте да нападнете и г-н Паница и Ивайла Александрова. Какво знаете за тях? Дали можете да се похвалите с една десета от това, което са направили? С Вашето глупаво и вулгарно нападение сте се издали. Погледнете се в огледалото. След толкова клевети не може да имате лице на честен човек.  
>  
> От монолога Ви за робството, злобата и доносничеството избиват собствените Ви комплекси? И за какво е всичко това?  
> Ето го и отговорът:  
>  
> „Не случайно филма за подпалването го направи преди година-две – вече помни ли някой какво се случи и има ли смисъл и т.н. Защо точно М.П. – получила е знак за действие. Не я правете насила героиня – не е… “  
>  
> А-а, ето защо било всичко! Заради един филм. Ами аз, господине, за разлика от Вас, помня, защото тогава рискувах живота си да пазя исторически документи и защото бях и продължавам да бъда неудобен свидетел, на когото не му е нужен друг смисъл освен този, който е вдъхновявал много забележителни хора преди нас: „Писахме, за да се знае.“  
>  
> Вярно е, че направих този филм след като получих знак – знак от „онзи“ свят.  
>  
> Вие сте от тези, които не могат да преглътнат филма „Приключено по давност“. Какво толкова Ви е засегнал, господин „Пламен-Пеци“? Дали пък не сте някой от идеолозите или изпълнителите на пожара на Партийния дом?  
>  
> Само че и доносник да ме изкарате, и в самия дявол да ме въплътите, филмът съществува, той е размножен на десетки места и не може да бъде изтрит. Може да бъде премълчаван, но не може да бъде унищожена истината и автопортретът, който са си направили подпалвачите и унищожителите на всичко свястно в тази страна, ще се рее в пространството като техен вечен позор.  
>  
> Без уважение,  
> Малина Петрова
### SimpleTour 1 - въпроси и отговори
URL: https://yovko.net/simpletour-1/
Last updated: 2026-09-14T06:30:34.000Z
Малко уточнения във връзка с [минифотосеминарите на SimpleStudio](http://tours.simplestudio.org/tours?ref=yovko.net) и по-специално първите два, понеже пристигат повтарящи се питания по някои теми, а именно:

**Въпрос:** Темата „Основи на фотографията за абсолютно начинаещи“ е разделена на две части – ST01 и ST02, а материалът е описан общо. Първият и вторият семинар еднакви ли ще са?  
**Отговор:** Не. Обхватът на темата е описан общо, но ще бъде разделен на две. Първата група ще има правото да избере дали ST01 да е по-технически или по-концептуално ориeнтиран. Останалият материал ще остане в ST02.

**Въпрос:** Трябва ли да присъствам и на двете части?  
**Отговор:** Не е задължително. Но двата семинара ще бъдат различни и ще обхващат различни подтеми. Няма значение коя част сте посетили първо, винаги можете да посетите другата при някоя следваща итерация.

**Въпрос:** Посетилите част 1 ще имат ли някакво предимство при записването за част 2?  
**Отговор:** Ако мнозинството от групата, записала се за част 1 настоява за такова, ще им дам достъп до формуляра за записвания за част 2 с предимство.

**Въпрос:** Цената на част 2 същата ли ще бъде?  
**Отговор:** Да. Или малко по-ниска. Посетилите част 1 ще ползват със сигурност малка отстъпка от цената на част 2.

**Въпрос:** Докога най-късно мога да се запиша за част 1? И кога ще има подробности за част 2?  
**Отговор:** Докато има свободни места, но е желателно да не е по-късно от 14-15 април 2011\. Като приключим с резервациите за част 1 ще анонсирам част 2\. Предполагам към края на следващата седмица или в дните преди Великден.
### Сиво
URL: https://yovko.net/sivo-2/
Last updated: 2018-05-29T16:56:12.000Z
> Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново. (Фредерик Бегбеде)

Най-трудно е първото изречение. Знаеше го до болка. След толкова много сутрини, в които заставаше пред компютъра, имайки само бегла идея в главата си какво иска да напише, но не знаейки как да започне. Дори, когато беше адски продуктивен, пак имаше такива дни. Не помагаше нито кафето, нито разходка на въздух, нито дори едно малко. Същото се случваше често и на обед и дори привечер. Първото изречение не искаше и не искаше да се появи. Така и следващите оставаха неродени.

Дали започваше нов разказ, роман или любовно обяснение – винаги имаше проблеми с първото изречение. Когато беше популярен и нашумял, беше споделил в едно интервю, че за него винаги е по-важно как завършва всичко, а не как започва. Искаше да издаде една от своите книги като махне първите изречения на всеки един от разказите в нея, но издателят не му позволи. Твърдеше, че в днешния свят е важен силният старт. После дори може продължението да не е толкова виртуозно, но ако не направиш добре и навреме началото на всяко нещо в живота си, никой нямало дори да погледне продължението. Така било и с книгите…

А от няколко години не му вървеше никак с първите изречения. И в живота, и в писането. Премести се от града в тази къща, на самия край на това отдавна обезлюдено село, където веднъж на няколко месеца някой идваше да понагледа имота на починалите си роднини, но и това се случваше все по-рядко. Къщите се рушаха, покривите пропадаха. Селото беше по-мъртво от починалите си обитатели. Най-близкият град беше на няколко километра с кола, откъдето ходеше веднъж – два пъти седмично да си купува храна. Наоколо бе дива гора. Беше дошъл тук да се опита да пише както преди. На спокойствие да потърси вдъхновение за нови силни първи изречения. Но го навестяваха само дивите горски обитатели и две магически създания, които нямаше представа откъде се бяха появили и къде изчезваха непрекъснато.

Не бяха илюзорни. Бяха от плът и кръв и вечер споделяха леглото му. Не знаеше как се казват, понеже не говореха. Може би бяха самодиви, може би наистина бяха верни приказките за горските нимфи. Нямаше никаква представа, но беше свикнал с тях и не се страхуваше. След като вече никой не си спомняше за него, издателят му го беше отписал, заради неспособността му да предаде нищо смислено в срок, а приятелите бързо го бяха забравили, когато той спря да ги търси. Колкото и да бе странно, именно това призрачно присъствие му създаваше илюзията, че е още жив и може да намери отново вдъхновението си. Дори понякога наистина успяваха да му помогнат с някое първо изречение.

Нямаше представа как го правят, но никога не идваха заедно в една и съща вечер, а не изглеждаше да се познават. Появяваха се винаги след залез слънце, съвсем тихо, сякаш винаги са били наоколо. И изчезваха на следващата сутрин, заедно с изгрева. Само няколко пъти беше успявал да ги види на дневна светлина. Но винаги бързаха да изчезнат. Измъкваха се от леглото, обличаха се припряно и се шмугваха в банята или в съседната стая и той знаеше, че няма да ги види повече наоколо, докато отново не се свечери.

Едната беше тихо и кротко същество, което дори няколко пъти му приготви вечеря, а веднъж даже бе подредила дрехите в гардероба му. Усмихваше се рядко и дискретно. Идваше отново и отново, но никога не му се отдаваше напълно. Обличаше се в светли цветове. И сякаш имаше невидими ефирни криле на гърба си. Беше усещал полъха им, но никога не успя да ги докосне или види. След като си тръгнеше, го оставяше с усещането, че никога не я е докосвал, сякаш не са правили любов, а всичко е било някакъв сън – понякога вълшебен, друг път съвсем обикновен.

След нея намираше разноцветни стъкълца в леглото си. Като фино-натрошен пясък, оцветен в многообразните нюанси на дъгата…

Другата връхлиташе сякаш през прозореца. Материализираше се от нищото, въздухът започваше да трепти, а всичко наоколо затуптяваше в синхрон с емоционалното и присъствие. На лицето и винаги грееше усмивка, очите и непрекъснато хвърляха искри. Стоновете и сякаш разкъсваха тъмнината и пространството, докато правеха любов, а нощта се превръщаше в магическо приключение. След вечер с нея, леглото му на сутринта бе винаги влажно и с дъх на гора. Намираше върху чаршафите си обли речни камъчета, дървесен зеленикав мъх и иглички от елха, а по тялото си на различни места, откриваше белезите на страстта и…

Беше минало толкова много време, че вече не беше сигурен дните или нощите му са по-истински. Те ли бяха призраци или той? С всяка отминала седмица сякаш отражението му в огледалото ставаше все по-сиво и полупрозрачно. А първите изречения все така идваха рядко и трудно. Само двете нежни привидения го караха да се чувства жив и да продължава да се надява…

Докато една нощ остана сам. Никой не долетя през прозореца. Нищо не раздвижи въздуха в горската вила. Тишината беше толкова плътна, че можеше да се разреже с нож. Дори стъпките му не се чуваха, докато обикаляше стаите, търсейки ги. Навън луната беше кръгла и пълна, а гората необичайно притихнала.

За първи път по гърба му пропълзяха тръпки на страх, откакто живееше на ръба между действителността и въображението. По средата между гората и опустялото село, сякаш на границата между живота и смъртта.

Отвори вратата и излезе навън под светлината на пълнолунието. Погледна с надежда през тъмнината, но сам не можеше да разкъса процепи в завесите и. И небето сякаш го натискаше, а нямаше свои криле, за да му се противопостави.

Тръгна към прогнилото мостче над реката, където поне заради водата въздухът се движеше. И още след втората крачка усети как онази дъска, която всеки път се огъваше под тежестта му, този път подаде… дори не изпука, а просто без съпротива полетя надолу и той, загубил равновесие, се свлече след нея. Падна по гръб на брега на реката и разбра, че няма да може да помръдне повече. Главата му лежеше върху дъската, която го поведе към бездната, а над него грееше пълната луна.

Тогава чу крилете им. Спряха се от двете му страни и се гледаха враждебно. И двете бяха облечени в сиво. Едната се наведе, погледна го в посивелите му очи и впи устни във врата му. Не усети болка, но видя кръвта си по красивите и устни, когато отново се изправи над него… Тогава почувства хладните ръце на другата, които повдигнаха главата му. И последното, което чу бе някакво пропукване…

Те се отдръпнаха бавно от двете страни на бездиханното тяло като крачеха гърбом назад, следейки се с поглед. Спряха се на няколко крачки, за миг очите им се срещнаха остро, крилете им се наежиха, извиха гърбове и раздраха тишината, просъсквайки си с яростна омраза. След това отместиха погледи. Изсъскаха още веднъж към луната, разпериха криле, разминаха се грубо във въздуха и всяка отлетя в противоположна посока.

И сякаш от нищото върху тялото му се посипаха фини цветни стъкълца, малки речни камъчета, дървесен мъх и елхови иглички. А гората продължаваше да мълчи…
### SimpleStudio фотосеминар край язовир Батак
URL: https://yovko.net/simplestudio-batak/
Last updated: 2026-09-14T06:30:22.000Z
Както написах и снощи, малко след полунощ, в [ бюлетина](https://yovko.net/learning), до хората, които са се абонирали за него, радвам се да съобщя, че първите два семинара са вече подготвени. И както бях обещал, те покриват първата тема, която е въвеждаща и е предназначена за абсолютно начинаещи фотолюбители, с никакви, малки или непълни знания за основите на фотографията. Повече подробности за обхвата на темата са описани [тук](https://yovko.net/learning/workshop/st01) и [тук](https://yovko.net/learning/workshop/st02).

А детайлите за мястото, датите, условията и цените на първия семинар (ST01-01), който ще се проведе край язовир Батак, в местността Цигов чарк и сред уюта на комфортния [хотел „Сезони“](http://www.seasons.bg/?ref=yovko.net), можете да прочетете по-долу.

Очаквайте съвсем скоро и подробностите за следващия (ST02-01), който ще бъде край морето, в близост до устието на Ропотамо през втората половина на май. Съвсем в началото на лятото 🙂

---

Родопа планина и живописната местност [Цигов чарк](http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%5F%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BA?ref=yovko.net), край югозападния бряг на язовир Батак, са уникално красиви точно по това време, където пролетта винаги малко закъснява. Язовирът е третият по големина в България, а планинският курорт предлага възможности за фотолов, лов, риболов, водни спортове, ски и забавления. Наблизо са и живописните Голям Беглик, Широка поляна и Доспат, както и пещерата „Снежанка”.

Цигов чарк се намира на 7km от Ракитово и Батак, на 19km от Велинград, на 36km от Пазарджик, на 65km от Пловдив и на 150km от София. Има редовни автобусни линии от Пазарджик до Цигов чарк и от Велинград и Пловдив до Батак.

Нашите любезни домакини от [хотел Сезони](http://www.seasons.bg/?ref=yovko.net) предлагат комфортна обстановка на брега на язовира, безплатен паркинг, интернет и 24-часов рум-сървиз.

Темата на семинара е „[Основи на фотографията за абсолютно начинаещи](https://yovko.net/learning/workshop/st01)“ – част 1.

А приблизителната програма изглежда така:  
– петък – пристигане, настаняване, запознаване  
– събота – закуска, фотокафе, практически занимания  
– неделя – закуска, самостоятелни занимания, отпътуване

Цена за участник, ползващ самостоятелна стая: 145лв  
Цена за участник, споделящ стая с друг участник: 125лв\*  
Пакетна цена за участник с един придружител в стая: 199лв\*\*

- Очаква се да регистрирате двама участници или да сте сигурни, че ще присъства друг, който е склонен да споделя обща стая с вас. В противен случай ще трябва да доплатите за самостоятелна стая.  
\*\* Дали ще си водите придружители със себе си за компания или споделяне на екскурзията е въпрос на ваш личен избор. Но имайте наум, че те нямайки право да участват в заниманията на групата, може би ще се чувстват изолирани, а така навярно ще разфокусират вниманието ви. Препоръчително е групата да остане съсредоточена върху това, заради което се е събрала – снимането. Семейните излети или забавленията за децата навярно ще са по-приятни и пълноценни за всички ако ги планирате за друг уикенд, но това, разбира се, е ваше лично решение.

Цената включва участието в семинарната група, две нощувки със закуска и използване на семинарната зала и мултимедия на хотела. Безплатния интернет в рамките на хотела се подразбира. Цената не включва транспорт, обяд и вечеря. При възможност, организаторите могат да ви предложат транспорт ако друг участник е декларирал, че може да вземе допълнителни хора със себе си.

Хотелът предлага тристепенно меню (без включен алкохол) за обяд срещу 15 лв на човек и вечеря срещу 18 лв на човек.

Авторските права върху снимките, направени по време на семинара принадлежат на техните автори. Организаторите си запазват правото да използват споделени с тях кадри за популяризиране или документиране на SimpleTours семинарите. Когато за снимките е позирал модел, такива кадри не могат да се публикуват без изричното съгласие на модела.

За този семинар в ролята на ментор е моя милост – Йовко Ламбрев, който не е сигурен дали първо е проходил и после е хванал апарат или се е случило точно обратното.

\[ЗАПИСВАНИЯТА ЗА СЕМИНАРА ПРИКЛЮЧИХА\]
### SimpleTours
URL: https://yovko.net/simpletours/
Last updated: 2026-09-14T06:29:45.000Z
В очаквано [продължение на темата за мини-фотографските семинари](https://yovko.net/blog/5395), a и понеже има вече доста запитвания… към момента мога да кажа следното:

- Търся фотогенични места, които да предизвикват импулс за снимане. Групата да е откъсната от ежедневието си, за да може наистина да се отдаде на фотография. Градската среда не е лоша локация, но мястото, където живее един човек обикновено не провокира фотографски поглед, най-малкото понеже е твърде познато. А и комбинацията с разходка/екскурзия винаги е за предпочитане.
- Такива локации трябва да предлагат достатъчно комфортен (за участниците) и сигурен (за техниката) престой. Бил съм на пленер, където вратата на стаята ми в нещото, набедено за хотел не се затваряше. А на друг в банята ми температурите бяха минусови. Затова преговарям за разумно звучащи условия за престой, макар това да не е най-лесното нещо за малка група хора. Локациите няма да се ограничават само в границите на България.
- Първите няколко семинара ще бъдат за абсолютно начинаещи, понеже съм обещал на много хора да споделя с тях нещата, които те очакват като побутване за да проходят или да се позасилят по наклона. При това искам да го направя по забавен и приятен начин, без да наподобява курс или училище – без презентации, записки или книги. После темите ще стават по-сериозни и ще се въртят от време на време, когато има интерес за една или друга. Не искам да се правя на преподавател и по друга причина – защото и аз искам да уча от хората, които ще участват – и защото не мисля, че съм кой знае какъв капацитет. Може би просто ще опитвам да подхождам към темите и нещата, които знам, както и да ги споделям и разказвам по свой собствен начин, различен от обичайния. И заедно да се учим и експериментираме взаимно.
- Понякога ще има и популярни гост-ментори, особено когато темите станат по-специализирани.
- Очаква се хората, посещаващи сбирките да имат някакъв собствен (или взет назаем) фотоапарат. За темите за начинаещи ще е достатъчна и т.нар. сапунерка (в общия случай), която поне е добре да има ръчен контрол върху бленда и скорост, но за специализираните семинари по-сериозна камера винаги би била за предпочитане, доколкото някои неща ще бъдат невъзможни за практикуване с любителска компактна камерка.
- Класическата формула ще бъде тридневна, макар че може да търпи и вариации – long weekend – петък, събота и неделя. Петъкът е пътуване, настаняване и запознаване. Съботата след закуска започва с кратко въведение в темата и реално снимане на практика през целия ден, а на вечеря разглеждаме кадрите. Нощният живот по вкус и мярка на участниците се подразбира, но е по желание. Неделята (който е преживял нощта) продължава със снимане, волна програма из околностите и по някое време завръщане по домовете. Конкурси, състезания, рейтинги и надпревари не се планират и са противопоказни на моята методология 🙂
- Може понякога да има на разположение демонстрационна техника и промоционално оборудване от някои търговци на фотографска техника, но това няма да е правило. Основната тема на семинарите ще е фотографията като усещане, преразказ и страст, а не техническата надпревара на производителите. В този ред няма да се толерират безполезни спорове на тема марки и производители.
- Когато в семинарите участват модели ще изисквам перфектното уважение към тях като към човешки същества със съответните емоции и чувства. Пренебрежително и неучтиво отношение към модел е недопустимо при никакви условия.
- Първите два проекто-семинара са планирани за края на април и след средата на май. Много е възможно първият да се провали, а вторият всъщност да е първи, доколкото нещата около него са по-ясни и сигурни. Надявам се, още през следващата седмица да мога да обявя програмата и формуляр за записване и за двата семинара. Опитвам се да вместя цената на участник в рамките на 120-150 лв (с включени две нощувки в самостоятелна стая в приличен хотел) – поне в началото. Цените на по-специализираните семинари или на такива с гост-ментори навярно ще бъдат по-високи. Тези зад граница също. Принципно не преследвам евтини цели в никое направление. Ценово ефективни – окей, евтини – не.
- Групата не бива да надхвърля 7-9 души. Ако някой не успее да се класира за някой семинар, ще има следващ.

Най-вероятно, поне в началото, ще обявявам семинарите тук, но за да редуцирам кореспонденцията си по електронна поща ще пусна и бюлетин, който ще бъде най-сигурния начин за своевременно информиране за предстоящите семинари. Може да се запишете за този бюлетин на адрес [http://tours.simplestudio.org](http://tours.simplestudio.org/?ref=yovko.net).

Засега толкова… Приемат се всякакви подсказвания по позициите по-горе – хотели, места, условия, принципи, теми, желания…
### Какво не се получава с фотопленерите
URL: https://yovko.net/ne-se-poluchava-fotoplenerite/
Last updated: 2026-09-14T06:29:24.000Z
Пленерите са класика във фотографския живот на всяка общност. Още в училище помня, че се организираха подобни събития, обикновено около местния фотокръжок. За тези, които се чудят – пленерите са повод, където различни хора, изкушени по един или друг начин от фотографията, да се съберат на едно място заедно и под предлог да поснимат по някоя обща тема, да се запознаят, да обменят идеи и да си премерят… обективите, разбира се. Понякога и да се понапият, в което принципно няма нищо лошо. И обикновено е весело 🙂

Та този формат в по-малка или по-голяма степен се следва със завидно постоянство и успех. Пленери у нас обикновено организират няколко фотообщности в България, някои от вносителите на фотографска техника и малки групички от хора със сходни амбиции и интереси. Мащабите също са прилични – присъствал съм на пленери с около двадесетина човека, но и на такива, където фотонародонаселението се мести от точка в точка с помощта на няколко организирани автобуса. Както казах весело е, и обикновено си прекарваме много добре…

Но… винаги се очаква да има едно но, след като съм започнал с такова заглавие 🙂

Какво не се получава според мен? Като е редно да декларирам, че това е лично мое мнение и по тази причина съвсем не може да бъде меродавно по принцип. Дълбок поклон и към всички онези, които се нагърбват с организацията на подобно събитие, което от собствен опит знам колко неблагодарна работа може да представлява! Това съвсем не е критика към тях… Но това, което според мен най-трудно се получава на пленер е… снимането. В смисъл това снимане, след което остава нещо за показване. С напиването, запознаването и меренето на обективите, принципно е най-лесно, но то се случва твърде успешно и без да се ходи специално някъде.

Но:

- На мен лично ми е трудно да се разснимам с още три автобуса фотографи около себе си. Най-малкото, каквото и да правим и както и да се делим, всички си ходим по стъпките и при попадение върху интересен фотообект той бива изпозастрелян от всички математически възможни ъгли и дължини. Другото е, че като се съберем така (по ловджийски) приказките май винаги идват по-сладки от снимането. Пък и не всеки ден можеш да се видиш с толкова много сродни души наведнъж.
- Пленерите са чудесно място, където можеш да пробваш някой обектив „назаем“ за някой друг кадър под зоркия поглед на неговия собственик – т.е. относително безболезнено за него. Когато пленерът пък е организиран с помощта или направо от някой от вносителите или търговците на техника, дори можеш да получиш тестова бройка за по-дълго време. Но тестването на обективи е друга бира – и е много далеч от онова снимане, от което евентуално се получават прилични кадри.
- Снимането по време на пленер често е някак формално и между другото. Рядко някой се вживява толкова, че да се измисли сцена, да се отдели нужното внимание за да се аранжират детайлите, да се дебне светлината или да се построи някакво осветление. Обикновено няма как да се направи това, няма с какво, няма и време. И най-често всеки снима прагматично това, което му се изпречи пред очите с минимални усилия.
- И един – според мен – ключов проблем… Пленерите биват посещавани от значителен брой случайни хора или т.нар. придружители. Това най-често са гаджета, съпрузи, приятели, роднини и познати, които някой води със себе си и които в по-добрия случай имат бегъл интерес към фотографията, а най-често просто наистина са само придружители. Помня на един пленер се бяха появили двойка старци, които просто бяха решили да се разходят, понеже спонсорираната от организаторите цена ги устройвала. Не, че имам нещо против придружителите, но това обикновено са семейните половинки, тичащите им наоколо деца, които изискват своето внимание, хранене, ухажване, мрънкат, уморяват се, нямат никакво намерение да влизат в общата лудост на фотозаразените и т.н… Казано по фотографски – разфокусират нещата… Понякога… ама много…
- Хората, които участват са на тотално различно ниво в своето фотографско развитие и съответно дори при добро желание някои от тях обяснимо не могат да се сработят в група. Което също е нормално и няма как да бъде избегнато.

С всичко това не искам да кажа, че пленерите нямат смисъл – напротив – нито ще спра да ги посещавам, но…

Миналата година бях поканен на един мини-пленер, организиран от група приятели. Пак не ми се получиха снимки, отделно че почти не снимах, понеже тотално не бях във форма, вследствие купчина проблеми и имах нужда повече от релакс, отколкото от кадри. Но атмосферата беше напълно различна – и много по-фокусирана. И преди съм разсъждавал над това, но тогава се замислих сериозно как да потърся формула, когато малка група (не повече от 7-8 души), със сходно ниво на оборудване и умения се опитва да работи и да се учи взаимно по някаква фотографска тема – в цялост, в по-малки групи от двама или трима, или дори индивидуално, но с придържане към конкретна техника или тема. Може би със съдействието на ментор, но който не обсебва темата, а само предпазливо води останалите без да пречи на личните им изблици на креативност. Важно е да няма дистанция между авторитета на някой, нарочен за лектор и участниците, защото тогава ще заприлича на курс или училище. А най-доброто училище се получава, когато всички се учат взаимно от натрупвания наоколо опит. И се опитват да са приятели, които си помагат, вместо конкуренти, които се състезават един с друг.

Опасявам се, че тези хора трябва да се познават поне малко предварително или поне е важно да имат склонен mindset за да се сработят. Не съм измислил още всички детайли, но мисля да пробвам именно тази формула. Не знам дали ще се получи, но поне никога не съм се страхувал да опитвам. Подробностите малко по-късно, надявам се до края на тази седмица…

P.S. Макар и с цяла година закъснение, това всъщност е [продължение на тези размисли](https://yovko.net/blog/3500)…
### Бяло
URL: https://yovko.net/byalo/
Last updated: 2011-03-27T19:59:00.000Z
Колко различно е всичко, когато пролетното слънце те буди, опитвайки се с нахалните си лъчи да повдигне клепачите ти? Когато миризмата на море и нощ се отдръпва обратно през отворения прозорец, за да се скрие от аромата на капучиното ти с топло мляко, много пяна и съвсем малко сметана, което се носи от кухнята…

Знам, че ще ми се прииска да те вдишам, докато ти го нося в леглото, прескачайки разпилените ни дрехи, които си правят компания на пода в стаята. И сякаш са доволни от настъплението на светлината през прозореца, която ще ги осмисли отново и ще ги направи важни. Това, което нощта им отне толкова категорично. Ще искам да те вдишам, за да запазя нощта в себе си. Защото красивия спомен за голото ти бяло тяло върху тъмния лилав сатен на леглото ми ще избледнее. Късоглед съм. И през нощта, освен когато не се взирам отблизо в очите ти, без очилата си, всъщност, не те виждам добре. В мрака тялото ти е с неясен контур и докато не го докосна не те усещам истински. Ръцете ми са това, което те прави красива. Дъхът ти е това, което ме възпламенява. И тогава нямам нужда от очи за да те видя истински. Очите ми са слаби, но не са ми нужни докато не изгрее слънцето. Поне докато нощта е коктейл от докосване, алкохол и лудост.

Ще те съзерцавам сутринта, когато отворя очи малко преди теб. И няма да смея да те докосна за да не те събудя. Ще сложа очилата си и ще се опитам да запомня лицето ти. И пак ще искам да те вдишам… За да запазя поне нещо от теб за себе си, без да те ограбвам…

Вероятно ще се чудя как да затъмня прозореца, за да оставя нощта още малко в стаята. Завесата сякаш не е достатъчна.

Бих прежалил кафето. Дори ако пушех – и цигарите, за да отложа настъплението на царството на светлината, когато ще трябва да си вземем душ, да навлечем отново дрехите си, аз ще се избръсна набързо, ти ще се гримираш и ще започнем уморени и недоспали да се забравяме…

Аз – защото съм късоглед и не съм те съзерцавал достатъчно, а ти защото си твърде красива за да си щастлива истински. Или защото е твърде светло наоколо, твърде истинско всичко, напълно реално, с правилни контури и форми… и аз нося очилата си, за да не се припознавам в непознатите на улицата.

Защото на светло дрехите по пода стоят неестествено и трябва да подредя, да избърша праха от мебелите и да пусна прахосмукачката. Да измия чиниите и да залича всички белези и остатъци от вечерите ни… когато страстта ни дори не успява да се побере в малката стая, а изтича през процепа изпод вратата. Когато не правим любов, а се изпиваме взаимно, когато дори нямаме нужда от вино за да се опияняваме, а дрехите са част от някой друг свят, който не ни интересува, понеже ние не сме част от него, и той не е част от нас. Понеже целият свят, който има смисъл и значение е в тази топлина наоколо и в огъня вътре в телата ни. Когато нямаш нужда от зрение, защото всичко е усещане.

Не, не се буди… Капучиното и кафето може да почакат. Ще затворя и ще затъмня прозореца. Махам очилата си и дори ще стискам до болка очи. За да те измисля, почувствам и видя…

Понеже светлината променя всичко. И може да бъде толкова болезнено бяла… в свят, в който присъстваме без да съществуваме.
### Simple
URL: https://yovko.net/simple/
Last updated: 2011-03-26T16:59:15.000Z
Здрасти,

Аз съм! А светът е шарен! Ти си различен, аз съм различен, понякога дори днес и вчера не сме едни и същи… Светът може да бъде възприеман какъвто е, какъвто не е или какъвто (не) ни се иска да бъде. Може и да не бъде възприеман. Може да се бориш с едно или друго. Или не. Да го приемаш или не. Да премълчиш или не. Нарича се избор… или позиция…

[![Joanne's eye](http://farm3.static.flickr.com/2498/5699516275_4f678e89b2.jpg)](http://www.flickr.com/photos/yovko/5699516275/?ref=yovko.net "Joanne's eye by yovko, on Flickr")

Може да гледаме в различни посоки и да виждаме различни неща. Аз не очаквам да си приличаме. Не го искай от мен!

[![Joanne's eye](http://farm6.static.flickr.com/5105/5699516473_38d99c8a72.jpg)](http://www.flickr.com/photos/yovko/5699516473/?ref=yovko.net "Joanne's eye by yovko, on Flickr")
### Синьо
URL: https://yovko.net/blue/
Last updated: 2018-05-29T16:56:29.000Z
Крис беше задник. Беше ме оставил да вися в тази задимена дупка вече повече от половин час, а дори не си вдигаше телефона. Вероятно беше затъкнал ушите си със слушалките на iPod-а, с който почти не се разделяше. Бачкаше за някаква рекламна агенция, където според мен не назначаваха никого без да докаже, че има поне три различни устройства, брандирани с отхапана ябълка и е неразделен с поне едно от тях. Подозирах, че без iPod-а си Крис губеше минимум половината от мизерното си обаяние, най-малко инч от дължината на пениса си в ерекция и всичкото си самочувствие. Неизвестно защо склоних да ме убеди да се видим на по бира след работа при положение, че имах нужда да остана сам и едва понасях превзетите му снобски монолози за липсата на стил при конкуренцията, особено когато съм трезвен. Може би се съгласих, именно защото не бях сигурен дали искам да прекарам вечерта сам.

Самотата е срамната болест на новия век. Можех сега да застана в средата на този бар и да се провикна, че имам сифилис или гонорея, но едва ли щях да направя такова впечатление, колкото ако се разкрещя, че съм самотен. Понеже всички наоколо са. Дори симпатичната блондинка отсреща, която вече няколко пъти ме замери с онзи поглед, който вероятно означава, че се интересува от мен… или… че не се интересува от мен, но пък нито едно от двете не пречи да загазя… така де, да я заговоря. Всъщност можеше да е по-симпатична без този грим с оттенъци на синьото от рекламите за дамски превръзки, но човек не бива да е максималист.

– Имам сифилис – изтърсих, приближавайки се до масата, която пазеше да не падне. – Може ли да седна при вас?  
– Моля? – бях отразен с поглед, в който се четеше повече неувереността, че не ме е чула добре, отколкото някаква друга изненада. Не казах ли преди малко, че никой вече не се впечатлява от такива неща.  
– Шегувам се. Всъщност не знам със сигурност – тази болест е коварна – има скрит период… Извинете ме! Не съм във форма напоследък, преживях тежък развод, един приятел ме спасява да не се самоубия с алкохол и безразборен секс, но в крайна сметка не дойде. Простете – нямах лоши намерения. Ще тръгвам.  
– Не. По-добре седнете. И аз съм самотна… тази вечер…

Казах ли, че всички са самотни на този свят? Или поне в този бар, на тази маса, тази вечер… Само тази вечер? По дяволите, как може човек да е самотен само една вечер? Самотата е концепция, миличка! Преживяване. Пътешествие. Трябва да го извървиш от край до край, от флирта в бара, до ръба на леглото, в което не знаеш къде точно си се събудил. Докато надвесен над него се чудиш, това някакво по-необикновено главоболие ли е или класически махмурлук? Не може да се откажеш да бъдеш самотен ей така, когато решиш и без причина, така както не можеш да слезеш по средата на полет от самолета. Не може да си самотен само за малко. Може да си самотен само по принцип, по призвание и съдба. Може да си генерално самотен. Другото са блондинщини…

Седнах и я загледах в очите. Очи, в които бих се удавил поне веднъж с удоволствие и още няколко пъти по навик. Нищо повече. И не беше сама. Не беше самотна. Беше само жадна.

– Къде е той?  
– Кой?  
– Който те е оставил сама тази вечер.  
– Няма го.  
– Това го виждам и сам. Защо не сте заедно?  
– Ние не сме заедно.  
– Аха и ти стоиш тук в този бар, който случайно се посещава предимно от такива, дето не са заедно с никого. Има някаква логика…  
– Забавлявам се.  
– Не ме карай да се смея. Тук никой не се забавлява.  
– Напротив, аз се забавлявам. Не бяха ме заговаряли така досега.  
– И това ти е забавно?  
– Забавно е и черногледството ти.  
– Не съм черноглед. Днес дори съм оптимист. От сутринта си повтарям, че това е един страхотен ден да се напия или самоубия. След това реших, че не е лоша идея да оставя Крис да ме спасява. Само отчаян оптимист може да си помисли такова нещо. А и поне след това щях да се напия за да се отърва от него, което е напълно смислен повод.  
– Кой е Крис?  
– Един приятел. Добре де, познат. Такива като мен нямат приятели.  
– Щом така си решил…  
– Всъщност и такива като него нямат приятели. Веднъж не е дошъл навреме. Ако изобщо дойде…  
– Напий се с мен! – премигна тя и вероятно точно заради това не можах да преценя дали това предложение съдържаше и някакъв скрит допълнителен смисъл. Затова отговорих:  
– Не изглеждаш като да си тук заради това, а и не знам дали искам да се напивам.  
– Аз не знам защо точно съм тук – може би за първи път беше искрена тя.  
– Значи сме двама.  
– Виждаш ли? Имаме поне една обща отправна точка…  
– Познаваме се от пет минути и вече имаме нещо общо?  
– Ужасен си.  
– Така е, а ти си красива и мила. И ето как се разминаваме. Това ми е любимо. Случва ми се непрекъснато.  
– А защо не се запиташ дали причината не в теб?

По дяволите, шест минути… Само шест минути и аз вече трябва да се запитвам, да се самоанализирам и да търся причината в себе си, с цел евентуално дори да я намеря, докато не е станало твърде късно за превъзпитание и моето спасение. Само шест минути.

– Ти трябва да си ангел.  
– Това пък в каква връзка?  
– Подаваш ми патерица, а още дори не знаеш как се казвам, дали куцам наистина или само се преструвам на сакат.  
– Сакат си емоционално. С това започна. И ти личи. Досадно много.

Седем минути и вече съм досаден. Талантът ми е неразделна част от мен.

– Мога да си тръгна веднага или да те почерпя едно за обезщетение и да изчезна след това.  
– Можеш и да останеш ако решиш да станеш по-забавен.  
– Нали ти беше забавно? – Съзнателно грешна реплика… продължавам да се държа като идиот, тя ме убива с поглед и въпреки това настоява да остана. Това никога няма да го разбера. Според мен в момента ме мрази. Ако бях червейче би ме настъпала с върха на 13-сантиметровото си токче и дори би поизвила крак за да ме размаже по-добре. Доста жени си падат по кретени, проблемът ми е че не съм добър актьор и не успявам достатъчно дълго да бъда кретен.

Винаги се влюбвам. Средно по веднъж на връзка. Може би малко повече или по-малко, но не винаги си го признавам. А влюбен кретен е толкова отчайващо глупава комбинация, че бързо се налага да се откажа поне от комфорта да бъда кретен, след което оставам само влюбен и започвам да съм нежен и внимателен. След което пък става страшно. А след страшното се оказва, че вече не си влюбен.

– Търся любовта…  
– Боже опази, щях да се задавя! Предупреждавай ме като ще говориш глупости.  
– Наистина си ужасен тази вечер… – Ето, пак тази вечер. Схващате ли намека за допускането, че някоя вечер евентуално не бих бил толкова ужасен, а малко по-малко. И ако тя все още така търси любовта… Та нямаше как да не попитам:  
– Наистина ли мислиш, че любовта може да бъде точно в този шибан бар, точно… тази вечер?  
– Любовта може да бъде навсякъде.  
– Ох… Дори да е така. Любовта в този бар и тази вечер винаги ще е малко вкисната. С отминал expiry date. Или second hand. Поизмачкана, притоплена на микровълновата. Тук няма любов, защото всички са се загубили в собствените си трагедии. Или в алкохола. Не успяват да заобичат себе си, откъде да намерят сили да заобичат някой друг? Аз се държа като задник, а ти ме гледаш с очите на жадно агънце. Жадно да бъде изядено. А всъщност си жадна да бъдеш обичана, за което си готова дори да обичаш. Поне от време да време. И да си мила. И секси. И да си бръснеш краката. Стоиш срещу мен, готова за собственото си жертвоприношение, а твърдиш, че търсиш любов.  
– Какво знаеш ти за любовта? Държиш се като задник, защото си ранен.  
– Не съм ранен. Не повече от обичайното. Самият аз наранявам. Любовта наранява. Всички нараняват. И най-страшното е, че отново ще се влюбя. В теб или в някоя друга. Ще бъда мил и нежен, ще се чукаме като за последно, ще си правим подаръци и ще си обещаваме звездите, Вселената и всичко останало. След това… пак ще се нараняваме… И знаеш ли какво?  
– Какво?  
– Единственото, което има значение е дали ще си ти… Или аз. Или някой друг. Няма значение кой е този, с който си била… Или коя е тя? Преди раните. Преди нараняванията… Няма значение какви сте били, а в какви сте се превърнали. Какво сте си дали преди да се унищожите… Колко искри сте запалили в погледите си или между чаршафите… Колко пъти изгревите и залезите са били различни за вас двамата… Колко пъти сте докосвали телата и душите си… Това е любовта. И тя не е тук – не е в никой бар… Но ако искаш можеш да продължиш да я чакаш. Аз мисля, да изляза навън…  
– Остани, харесва ми как говориш…  
– Заради думите е, не заради мен. Те са ми оръжие и броня. Но в момента имам само тях. Нямам друго… Думите ми те въвеждат в изкушения, докосват те, барабанят по душата ти. С думи мога да те разтопя или вледеня. Мога да те накарам да ме желаеш без да те докосна. Мога да те нараня, преди да съм те заобичал. А не си струва като дори не знам името ти…  
– Ще ти го кажа.  
– Недей. Може наистина да имам сифилис. А и любовта, така или иначе, е предварително обречена кауза.
### Щях да ти кажа
URL: https://yovko.net/shhyah-da-ti-kazha/
Last updated: 2011-03-23T23:59:12.000Z
Със сигурност щях да ти кажа… Kогато прочета нещо, което ме е развълнувало до безсъние. Но все по-рядко попадам на такива неща. Google Reader-ът ми е пълен с два вида емисии, такива които са пусти от месеци, и такива, които почти не чета, а само маркирам като прочетени, понеже денонощно бълват празнодумия. Преди експанзията от SEO-гурута и статиите и книгите „Как да блогваме често, бързо, ефективно и да трупаме безполезни читатели“ поне от време на време имаше какво да се чете.

Щях да ти кажа… когато открия нещо различно от „ние правим поредното копие на чужда идея на български“ или „представляваме една голяма фирма у нас“. Щях да ти кажа, повярвай ми…

Щях да ти кажа, кога аз съм моят литературен герой и кога той е напълно измислен, ако имаше значение и беше важно. Освен за мен. И ако знаех кога наистина сме напълно отличими. Той съм аз, какъвто може би съм искал да бъда, или аз съм него, когото не могa да си позволя. Или не искам. Защото разказите могат да бъдат преживявания, преживяванията повод за вдъхновение, а вдъхновенията… сбъднати или неслучили се по същия начин…

Щях да ти кажа зад коя точно маска съм се скрил… ако имах такава… Но любопитството ти не ми е достатъчен повод. И всъщност… ме обижда… Такова оцветено в това толкова натрапчиво сигнално жълто…

Щях да ти кажа, кога прекаляваш, ако имах повод да мисля, че това ще помогне с нещо. Ако можех да повярвам, че ще помълчиш и подминеш. Ако можеше да го правиш, дори когато те е заболяло или подразнило. Щях просто да те уважавам много повече…

Щях да ти кажа, когато съм скапан, преизползван и изцеден от безсилие, ако не мислех, че личи достатъчно да го забележиш без подсказване.

Щях да ти кажа, когато съм щастлив. Ако бях.

София, 14 януари 2011

> Това е (пореден) опит за отговор защо понякога под някои текстове няма възможност за коментари. Под този също. Винаги пиша твърде лично, дори когато може би не е. И понякога имам нужда от комфорта на тишината.
### По-искрено и лично
URL: https://yovko.net/po-iskreno-i-lichno/
Last updated: 2011-03-15T21:34:59.000Z
> Жената не я ли намериш by default съвместима си обречен. Сменяш или караш с тази и с бъговете и. Ъпдейтът е невъзможен освен ако не си някакъв ебахти и хакера на женските души.

Цитатът е на един приятел. Не знам дали искам да кажа кой. Не защото се страхувам, че няма да сме приятели. С него сме се захващали с невъзможни неща и сме ги докарвали до край. Спорили сме до бой. Ревали сме си на рамото (не точно в буквалния смисъл). Дори ме приюти за няколко дни в квартирата му през миналата седмица, понеже имах нужда да си събера мислите… на тишина…

Нарича се автоцензура. Правиш го неволно, когато не си сигурен дали, това което искаш да кажеш няма да засегне някого или когато цитирайки името му може да му навредиш пряко или косвено, поставяйки го в неудобна ситуация. Понякога прекаляваш, когато човекът е близък или държиш на него по една или друга причина.

През последните години и в личен и в професионален план прекалявах доста в това отношение. Толкова, че спрях да изразявам себе си. Почти спрях да пиша, да снимам, да споделям интересите, мечтите и терзанията си. И понеже това бяха усилия против мен самият, вътрешният бунт и съпротивата срещу себе си ме изцедиха тотално. Толкова, че в крайна сметка вече не беше трудно да не снимам, да не пиша, да не мечтая, да не споделям и… да не обичам.

Но това не бях аз. Не бях себе си.

Няколко пъти се залисвах с половинчати restart-и без особен успех. Има неща, с които не се правят компромиси. Не се правят компромиси с простичката личностна свобода, с усещането за света, с изразяването на самия себе си, с мечтите, поне важните… не се жертват приятелства… За нищо на света…

През [миналото лято започнах](https://yovko.net/blog/4524) тотален рестарт на всичко около себе си – едно по едно – начин на живот, хранителен режим, месторабота… Бях се докарал до ръба на капана на коварна болест. За щастие само на ръба. Сега през остатъка на живота ми ще трябва да внимавам да не доближавам този ръб отново, но житейския урок да не пренебрегвам себе си е по-важната поука от цялата история.

Мисля, че вече не остана какво да рестартирам. Започвам да живея отначало. Сам. По малко и полека. Имам купчина чернови, които не съм довършил, десетки фотографски идеи, които не съм осъществил, няколко дузини идеи за бизнес, за част от които със сигурност ще ми трябват поне още два живота и много пари, които нямам… но… отново мечтая, пиша, снимам и работя неща, които обичам… Отново срещам и виждам около себе си вдъхновяващи ме хора, много от които са около мен с години, но моите широко затворени очи пропиляваха присъствието им. Отново виждам отблясъци в очите на околните, аурата им, цветовете…

Загубих няколко приятели. Останаха най-упоритите, които изтърпяха безкрайните ми опити да се скрия в себе си и непрекъснато ме дърпаха извън черупката ми по повод и без повод. Не знам как точно да им благодаря!? И на тези, с които се сприятелих напоследък, които видяха нещо в мен, в момент, в който аз не виждах нищо смислено в себе си…

Преди два дни получих покана за вечеря по повод, че напоследък съм звучал депресарски. Днес го споделих като интересна случка и ми беше казано, че всъщност съм звучал меланхолично. Което може би е най-точно. И на себе си звуча сънено, като след уморително-дълбок сън – всеки има такива – когато се събуждаш скапан, защото сънищата не са те заредили с енергия или спокойствие, а са те изцедили допълнително.

Но се събудих. На бюрото ми в офиса има цяла купчина неща за вършене. Клиентите се увеличават почти с всяка изминала седмица. Най-накрая си имам истинско студио, в което съвсем скоро ще започна да снимам редовно. Имам два почти довършени разказа… Обмислям да подхвана мега-необичайни за мен начинания и теми.

Събудих се… И още малко ми е сънено и замаяно, но съвсем скоро ще се надбягваме 🙂
### Аналогови хора
URL: https://yovko.net/analogovi-hora/
Last updated: 2025-12-26T14:11:23.000Z
Честно казано никога не съм предполагал, че ще видя свой текст в „Жената днес“ – списание, което майка ми четеше, още когато беше млада – но [Мира Баджева](http://www.ladyzone.bg/blogyt-na-mira-badzheva?ref=yovko.net) (Отпечатъци, bTV и негов главен редактор), хареса някои мои размишления и „аналогови емоции“, споделени тук преди почти три години. Преразказах ги наново, с днешна дата, като за списание, което е избрало за тема на броя си едно смигване към днешния ни (често твърде дигитален) живот. Или по-скоро припомняне, че въпреки всичко ние по замисъл сме аналогови хора.

Не знам дали заслужавам да съм сред компанията на автори като Калин Терзийски или Милена Вълканова, но моят текст е на 52-ра страница в новия пролетен брой 3/2011, който се появи днес по павилиончетата за вестници и списания. И не очаквайте точно аз да ви разубеждавам напълно да захвърлите компютъра или мобилния си телефон. Достатъчно е само да не забравяте да ги забравяте поне от време на време. Заради равновесието…
### On the Road
URL: https://yovko.net/on-the-road/
Last updated: 2011-03-07T20:54:47.000Z
Днес потърсих нещо, което знаех, че съм писал преди, но не знаех кога – оказа се, че са [минали почти 6 години](https://yovko.net/blog/493) от тогава. И още не съм наясно с толкова много неща.

Скоро пък разказвах как в първия ден, в който се озовах в София преди 10 години, се наложи да спя на една пружина на пода, при хора, които дори не ми бяха близки приятели. Понеже близките приятели… не се оказаха толкова близки…

Онзи ден ме попитаха на колко хора бих могъл да звънна ако ми се счупи колата, остана сам или искам да се напия с някого… Наум преброих двадесетина – не всеки за всичко, разбира се… Но… за доста неща аз не бих се обадил никому…

Има една хубава фотографска приказка – че ако си купиш апарат, това не те прави фотограф, а само собственик на фотоапарат. Сякаш има нещо подобно и за къщите, и хората… Това, че си купил къща или апартамент, още не означава, че имаш дом…

Винаги съм се питал какво ще взема със себе си ако реша да поскитам без посока, подобно на героите на Керуак… Днес взех три книги (стихове на Буковски, „Тропика на Рака“ на Х. Милър и Introducing HTML5), лаптопа, малко дрехи, два фотоапарата с няколко обектива, качих се в колата си и можех да отида навсякъде…
### Въображението
URL: https://yovko.net/vobrazhenieto/
Last updated: 2011-03-03T20:00:28.000Z
Напоследък има нещо във въздуха. Случват се особени неща. Такива, които някак настояват да ми направят впечатление. Запознавам се с хора, които са родени на една и съща дата с досегашни мои приятели или близки. И то с някаква регулярна периодичност за няколко конкретни дати. Обикновено никога не печеля нищо от томболи или подобни игри, а през последните 2-3 седмици печеля във всяка томбола или жребий, където се замеся. Дотук четири. Жалко, че измъкнаха джакпота от тотото… сега можех да го вкарам в серията…

Всъщност това са забавните неща. За жалост се случват и купчина не толкова забавни. И те също не са малко, но тях предпочитам да не ги разказвам.

Усещането, обаче, е сякаш всичко наоколо някак невидимо ври и нещо предстои да кипне. Не говоря за метафизика. Абсолютно прагматично е… Динамиката на ежедневието ми смени релсите и посоката си, но отново вдигнах темпото почти в моя си ритъм. И всъщност се чувствам жив – незвисимо от моментната проява на някоя флуктуация с положителен или отрицателен знак. Когато около теб се случват много неща – естествено е сред тях да има и розови, и виолетови, и сиви, и черно-бели. Когато се случват много неща, те те срещат с много повече хора от обикновено и там също е нормално да има и сблъсъци, и докосвания, и разминавания…

Мисълта ми, след този разхвърлян и дълъг увод е, че когато се усещаш жив, то е само защото в достатъчна степен държиш живота си в ръце. Вероятно никога това усещане не може да бъде пълно и стабилно, но стига и просто да го има. Съдбата, разбира се, винаги има опцията да разбърка картите, но поддържайки огънчето отвътре живо, ние не сме безгласни букви пред нея.

Пиша това на днешния ден, защото Освобождението… всъщност не се е случило напълно. Има още твърде много… за освобождаване… За да вземем наистина живота си в ръце и да не сме толкова подвластни на съдбата, жребия или унинието… И то като отделни хора, понеже нацията е само сбор. Защото всеки един от нас наоколо има думата и трябва да има начин, воля и кураж да я упражни. В неговата правилна посока…

И понеже напоследък съм на вълната на любимите ми Буковски и Хенри Милър – един от златните ми цитати от втория, което ми се струва много на място в ден като днешния… и не само:

> „Ние всички сме престъпници в едно престъпление – че не живеем живота си докрай. Но всички ние сме потенциално свободни. Можем да спрем да мислим над това, което не сме постигнали и да започнем да правим това, което можем. Какви са силите, скрити в нас, никой не се е осмелявал истински да си представи. Това, че тези сили са безкрайни, ние ще осъзнаем в деня, в който признаем пред самите себе си, че въображението е всичко. Въображението е гласът на предизвикателството.“ – Хенри Милър
### За китарите и любовта
URL: https://yovko.net/za-kitarite-i-lyubovta/
Last updated: 2018-05-29T17:17:43.000Z
Никога не съм натискал клавиш на истинско класическо пиано. Наистина…

Вероятно всеки е изпитвал този респект пред нещо или някого, който те провокира да пазиш онази дистанция на нескрито възхищение. И не е защото не мога да свиря на пиано. Не мога да свиря и на други инструменти, но нищо такова не ме е спирало да опитвам. Даже имах собствена китара и бях понаучил нещичко.

Китарата е полигамна. Тя е готова да се отдава докрай и напълно в ръцете на всеки, който погали струните и. Дори когато уменията му не са кой знае какви. Понякога му остава вярна за по-дълго. Друг път бързо намира някой, който успява да извади от нея звуците, за които е била създадена.

Сякаш никога не можеш да притежаваш една китара напълно. И двамата с нея знаете, че винаги сте само временно заедно. Не непременно кратко, но… тази „вечност“ не зависи от часовника, а единствено от Музиката, която сте в състояние да сътворите. Ако започне да не ви се получава, китарата се свива тихо в ъгъла с увиснали струни и започва да чака онзи бъдещ момент, в който нечии ръце ще я прегърнат и ще я накарат да прави отново това, за което е създадена…

Китарите могат да чакат толкова, колкото никой човек не може да си позволи. Вероятно затова, човеците се страхуваме от времето, а китарите в плен на неумели ръце просто замлъкват и търпеливо изчакват да попаднат в обятията на някой друг.

Обичам да си представям жените като китари, а ръцете на любовниците им като това, което може да ги превърне в непрогледна тишина или във вълшебна музика…

Обичам да си представям любовта като докосване на струна. Любов, която може да прозвучи или само да изтрепти, да настръхне и потрепери във въздуха. Тогава тя не зависи от правила, от рамки, от часовника или ситуацията. Не се съобразява дали е прилична, подходяща или споделена. Нито колко е силна и кога ще свърши… Само тогава вечността не е протяжност, а дълбочина. Без значение дали е само миг, екстаз или стенание… Само тогава вечността е това, което трябва да бъде – усещане…

Тъжна е любовта на хората, които я измерват и претеглят. Като порция крем-карамел, който трябва да излапаш трескаво насаме, за да не ти свие някой купичката, и в същото време да похапваш бавно, че да има за по-дълго, защото пустата купичка все не е достатъчно голяма. Те, ако можеха, биха сложили любовта си на депозит, за да я притежават по-дълго и да получават лихви – консуматори на любов с големи лъжици или… порции крем-карамел, грижливо тръпнещи да бъдат изядени…

А любовта е пламък – изгаряш и толкова. Кратко или дълго… Времето няма значение. Любовта гори, не тлее. Жената е като китара – докосваш я, внимателно и нежно, извайваш Музика от нея, а не дълбаеш с лъжица в сърцето и. И ако музиката не се получава, значи просто Вдъхновението е някъде другаде…

Мисля си, че в някой друг – не толкова сбъркан свят – красивото няма да е недокосвано, романтичното няма да е наивно, вечното няма да е протяжно, любовта няма да е притежание… А жените ще са китари…

Тогава… бих докоснал и пианото…
### Mobile World Congress 2011
URL: https://yovko.net/mobile-world-congress-2011/
Last updated: 2020-12-26T13:38:45.000Z
Миналата седмица разбрах защо Кан, който приютява доста светски събития, може да се окаже тесен за технологично сборище като [Mobile World Congress](http://www.mobileworldcongress.com/?ref=yovko.net) и се е наложило да го преместят. През 2010-та година в Барселона са се изсипали 50000 души от 194 страни, а тази година, макар организаторите да не са обявили още точната бройка, вече е сигурно, че участниците са надхвърлили поне с 10000 миналогодишната посещаемост и са дошли от 200 различни страни, което е абсолютен рекорд. И това при положение, че най-евтината входна такса е 765 евро. До миналият понеделник – преди да прекрача входа на първата зала – си мислех, че е попресилен PR. След това повярвах.

Изложението е изключително фокусирано, мисля че дори ми е трудно да посоча поне някакъв друг такъв аналогичен пример за подобно тяснопрофилирано събитие от такъв мащаб. Което не означава, че съвсем нямаше недоразумения сред изложителите, като присъствието на Caterpilar, които за щастие поне не бяха докарали багер, но такива неща са наистина само забавни изключения сред всичките 1400 изложителя. Над 10000 софтуерни разработчици на мобилни приложения са участвали в специализирания панел AppPlanet.

Нямаше ъгълче, което да не бе претоварено от емоции и абсолютен hype около темата мобилност. Мобилен интернет, устройства, платформи, приложения. Няколко дни живях сред тази лудница и нарочно изчаках да минат още няколко преди да започна да споделям впечатления, понеже след края на конгреса бях склонен категорично да погреба моментално всяка платформа, приложение или инфраструктурно решение, което още не е mobile… Сега съм склонен да им дам няколко седмици да се поправят… Евентуално…

Не знам дали там не се бяхме събрали само някакви луди, но скоро технологичният свят ще има ново пазарно кредо, а именно – ако не си mobile, не съществуваш. Поне такова внушение правеше тази треска наоколо. Мобилната революция просто пулсираше във въздуха. И не бих се изненадал ако по-скоро, отколкото всеки е предполагал, видим конвенционалния десктоп и лаптоп в ролята на нишови продукти.

Определено идните няколко месеци/години ще са ключови за това как вендорите ще преразпределят силите си. Може би в определени сфери ще има девалвация на брандовете и тук повече имат какво да губят тези, които са акумулирали повече стойност. Едва ли за някого има съмнение, че Android ще е безспорният лидер в сегмента, въпреки всички недостатъци на растежа, които още се набиват в очи. Но именно там обезличаването на бранда вече се усеща. Марката Android вече тежи много повече от името на който и да е от вендорите, които са се заиграли с него. Безименни устройства смело се конкурират с тези на реномираните производители и като цена, и като функционалност. И дори не настояват да налагат име различно от Android. Това, разбира се може да донесе и много минуси на платформата, защото със сигурност достатъчно от тези устройства ще бъдат нискокачествени, което пък трябва да провокира реномираните брандове да търсят и предлагат неща, които да ги отличават от общия фон. В този ред на мисли, например е разбираем опитът на Nokia все пак да не бъде част от многото в обятията на Google. Рискът сега пък е да останат маргинален играч ако са заложили на куц кон, което времето съвсем скоро ще покаже.

Но определено две неща ще окажат влияние за преразпределение на територии. Бракът по сметка между Nokia и Microsoft. И взривът около Android.

Аз определено споделям мнението, че Android ще е масовата платформа на мобилния свят. Тя носи много от белезите, които превърнаха Wintel платформата в масовия десктоп. В положителен аспект са многообразието на устройства и вендори на хардуер, а сред отрицателните белези са хаосът, лошата поддръжка на някои устройства и опитите на вендорите да форсират бързата подмяна на хардуера с кратък живот на софтуера.

Andorid е следващият Windows, за щастие този път платформата е отворена, има повече конкуренция и не страда откъм негативен имидж на компанията зад него.

Рано или късно Apple ще се свие до обичайния си бутиков сегмент, най-малкото, защото ако няма промяна в себеосъзнаването им, част от тяхната стратегия е да предлагат бутикови продукти. В момента, в който Apple реши да прави евтини и масови устройства ще загуби значима част от елитарния си ореол. Съответно, в по-дългосрочен план си мисля, че те ще бъдат трети или четвърти като пазарен дял.

За момента обаче вторият е неизвестен, макар претендентите да са ясни – Windows Phone 7, BlackBerry, MeeGo, WebOS. Но около всеки от тях има солидно количество мъгла. Windows Phone 7 вече има две мощни маркетингови машини зад гърба си, но както каза Eric Schmidt, помолен за коментар относно споразумението между Microsoft и Nokia: „They will have to deliver“. Докато откъм двете компании дойдоха заявления, че до края на тази година може да има някоя и друга по-скромна Nokia с WP7, но сериозен телефон може да се очаква не по-рано от 2012-та, което е… цяла вечност на фона на темпото на всичко останало. Още повече, когато е нормално продажбите на Symbian съвсем да се свият, след като така звучно го погреба самата му компания-майка. Та Microsoft в краткосрочен план по-скоро трябва да разчита на другите вендори на слушалки, които вече се пробват с WP7.

RIM показаха своя Playbook, с който имах удоволствието да си поиграя наживо, но нямат ясен отговор на важните въпроси кога и колко. И това на фона на неубедителните им продажби напоследък. Устройството наистина е хубаво, добре направено и много пъргаво. Има и интересни функции за тези, които ще го ползват заедно с BlackBerry телефон. Криптирането и сигурността отново са на първа линия сред мантрите на търговците им. Това обаче в известен смисъл също загатва за нишов сегмент. И то такъв, който вече съществува. А на RIM им трябва ръст.

Щандът на Intel с MeeGo бе някак скучен и забутан, а около него беше доста пусто. Отделно, че хората там бяха вглъбени все сякаш в нещо друго, но не и около това да покажат защо са там или да разговарят с тези, които преминаваха с любопитство край тях.

HP бяха предпочели да показват (леко недовършено) mobile printing решение, но не и WebOS като платформа. Поне аз не забелязах фокус върху това. Дори трябваше изрично да попитам колегата, с който се заприказвах за платформата изотдолу, който побърза да ми обясни как ще подкарат решението с всички популярни конкурентни мобилни платформи… скоро…

Та в този ред на мисли Nokia и Microsoft може да помогнат на Apple да са втори за доста дълго време. Всъщност беше тъжно крайно неадекватното присъствие на Nokia с щанд на Qt и MeeGo, при положение, че конгреса бе открит от keynote на Балмър с горещата новина за договорката с Nokia. Дожаля ми дори за хората зад щанда, които се чудеха как да отговарят на неудобните въпроси.

Но стига толкова за платформите – нещата са твърде динамични и интересни, но те се осмислят главно от приложенията върху тях. А там темите бяха неизброими – мобилни разплащания, персонални и глобални идентификации, здравни услуги, business intelligence, sales force automation, игри, lifestyle, обучения, запознанства, секс… Всичко, наистина всичко…

Като казах секс… се сетих за един от двата маркетингови инструмента, които най-ефективно привличаха посетители на два щанда. Единият бе на тотално непозната ми до този момент компания, която имаше странен щанд – представляващ голям празен подиум, с рекламни надписи по него и две компютърчета сбутани встрани, на които се показваше нещо (всъщност billing система). Пълна скука. Някъде малко след 10 часа всяка сутрин обаче, на подиума излизаха няколко красиви момичета, които се разхождаха по цял ден насам-натам из сцената, усмихвайки се и позирайки на всички, които искаха да ги снимат или да се снимат с тях. Е, пред този щанд винаги имаше тълпи от хора. И със сигурност рекламните надписи от сцената бяха копирани многократно от много фотоапарати.

Другата подобна закачка бе свързана с Android. Думата щанд е слаба за това, което представляваше територията на Android. Всъщност Android беше почти навсякъде, под една или друга форма, но имаше и специализиран двуетажен кът, където имаше множество щандове в сходен стил на различните производители на устройства и няколко големи триметрови Android-човци, около които се демонстрираха различни култови приложения в различни теми. Имаше дори един около пет-шестметров Android пързалка, където можеше да се пуснеш от втория етаж към първия, ако не обичаш да ползваш стълби. Всеки, който тества пързалката, получаваше снимка с момента на неговото приземяване долу. Имаше дори бар с коктейли и весели бармани и много препълнени хладилници с минерална и с газирана вода. Изобщо купонът там винаги беше на ниво. И внушението беше именно, че с Android е весело, шарено и забавно. Закачката беше около много значки с емблемата на платформата, които хората можеха да си вземат за спомен, но от време на време се пускаха забавни модификации на оригналната значка, като например Android-пират, Android-момиченце и т.н., което караше хората да се връщат непрекъснато наоколо за да видят каква е поредната серия. Колкото и наивно да изглежда това работеше безотказно. В крайна сметка дори скучните и сериозни бизнес хора има кой да зарадват с оригинална и смешна значка.

Снимките са репортажни и определено нямах много време за снимане, затова и нещата се въртят именно около двете забавни теми – Android и красивите момичета:

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0945.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0952.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0960.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0962.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0971.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0973.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0991.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K0993.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1012.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1015.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1017.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1019.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1025.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1031.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1056.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1064.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1073.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1078.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1079.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1080.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1081.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1082.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1086.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1088.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1089.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1090.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1096.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1099.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1100.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1102.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1107.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1112.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1114.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1115.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1117.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1118.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1121.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1122.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2011/02/D7K1125.jpg)

Презентации по време на конгреса направиха ключови личности от съвременния технологичен свят, сред които шефовете на големи телекоми и хора като John Chambers (Chairman & CEO, Cisco), Hans Vestberg (President & CEO, Ericsson), Eric Schmidt (Chairman & CEO, Google), Peter Chou (CEO, HTC), Paul Otellini (President & CEO, Intel), Steve Ballmer (CEO, Microsoft), Stephen Elop (President & CEO, Nokia), Dick Costolo (CEO, Twitter) и Carol Bartz (CEO, Yahoo!). Удоволствието да ги слушаш на живо не се покриваше от стандартната входна такса, но имаше достатъчно монитори, които излъчваха в реално време keynote презентациите.

Видните гости не попречиха на съкратените служители от Telefonica да стачкуват пред централния вход на изложението. В България едва ли щяха да им позволят точно там или поне не без коментари как се „излагаме пред чужденците“.

Като човек, който за първи път е в Барселона предполагам се очаква да кажа нещо за града, но за съжаление програмата ми бе плътно пълна с бизнес срещи и видях много малко от него извън изложението. Ще се върна отново само за да разгледам Барселона със сигурност. Скоро. Защото това просто е страхотен град – жив, с атмосфера и собствен облик. Уникално място. Мисля, че това е мястото, което най-много ми харесва в Европа сред тези, където съм бил дотук.

Само дето жените там нещо имат странни разбирания за стил, вкус и атрактивен външен вид. Или поне драстично се разминават с моите. Но и аз не си спомням някога испанка да ми е харесвала особено, дори само на външен вид, та може аз нещо да съм сбъркан. Онези мацки от сцената на онази компания бяха произведени в Русия 😉 Но да се върнем на темата, че жените все ще разфокусират нещата…

С две думи Android Everywhere, както туитнах още миналата седмица от мястото на събитието, което е изключително радостен факт. Имаше толкова много приложения и продукти с него, че ми се зави свят. Определено това е платформата, която генерира най-много живот и динамика около себе си. Новините около телекомите и инфраструктурните компании естествено се въртяха около LTE и облачните технологии. Лудницата около мобилните приложения ми е трудно дори да започна да я обобщавам.

Лично за мен събитието ми подейства изключително вдъхновяващо и много полезно. Осъществих адски много контакти. Намерих решение на интересен проблем, който хабеше ментална енергия в главата ми от известно време – нещо като липсващото парченце от пъзъла. Надявам се скоро това да се преобрази в интересно решение на [OPENINTEGRA](http://openintegra.com/?ref=yovko.net). Най-интересните за мен тенденции и идеи, които се родиха или улових там, разбира се ще запазя за известно време само за себе си и за своята компания, но сред най-важното бяха и запознанствата с интересни хора, както и с тези, с които пътувахме до Барселона и обратно, за чиято приятна компания благодаря.
### Кафе на вкус
URL: https://yovko.net/kafe-na-vkus/
Last updated: 2025-12-13T14:24:34.000Z
През уикенда обичам да пия кафе рано сутрин. Преди градът да се е събудил. Някъде навън…

Обичам да се разхождам по улиците с малцината непознати като мен, станали по-рано от другите. Сядам в някое кафе. Често съм сам с мислите си, iPad-а си, фотоапарат или съботния „Капитал“ – последния вестник, който все още чета на хартия. Така ми е приятно. През делничните дни обичам да пия кафе с компания или в офиса, но през уикенда май предпочитам да съм сам. Или поне не съм открил вярната конфигурация за съботно-неделните утрини.

Харесвам вкуса на чистата Arabica и всякакви добавки - ароматни, сладникави или безлични примеси ме дразнят. Пия късо или т.нар. нормално кафе – понякога с малко студено мляко. Без захар.

Преди го пиех съвсем чисто, но сега ми харесва омекотения с малко мляко вкус. Вероятно остарявам.

Не съм открил обаче своето кафене. Харесвам Onda, макар различните им заведения да не са еднакви като уют. Харесва ми преди да го напълзят талазите страстни пушачи и майките с малки деца, които го ползват за детска площадка. Димът и крясъците не ми се вързват с представата за уют. Нямам против на моята маса някой да пуши. Но имам против да съм в центъра на лисичарник и във въздуха да се носи димна завеса като от холивудски специални ефекти.

Вериги като Starbucks да ме извиняват, първо да се научат да правят кафе.

One Coffee са ми любимото делнично кафе – дори ми дадоха клубна карта. И през уикенда ходя от време на време, но тогава имам нужда от друг тип уют.

През уикенда, обичам да седя до прозорец, през който влиза слънце (поне когато го има). На удобен стол, а не на мека мебел. Може да е най-обикновен или дори плетен, а през топлите дни през прозореца да влиза свеж въздух. Съседните маси да не са твърде близо и персоналът да не щъка непрекъснато наоколо. Отвън да има живот – пешеходна улица, парк, море, хора… не сгради и бетонирани площадки. Харесва ми усещането за средиземноморие или стара Виена. С някакъв ненатрапчив jazzy chillout или ambient наоколо. Място, което изглежда еднакво окей да изпиеш сутрешното си кафе, но и да изпратиш деня с аромата на пура и хубаво уиски.

Не съм открил такова място в София. Съвсем не се сещам дори за подобно в Пловдив. Там по неволя пия кафе в Happy, които в неделя даже не отварят рано и тогава сядам в отвратителния Dreams или в бившата руска книжарница, където масите са толкова нагъсто, че няма как да не се натискаш с комшиите, а сервитьорките циркулират хаотично наоколо като заблудени електрони и ме предизвикват да им подложа крак. Добре, че в Пловдив пия кафе в делничен режим – с приятели.

Обичам крайбрежните кафета на открито – не точно по плажовете. По-скоро тези по крайбрежните улици. Но морето ми е малко далече, а и те работят активно само по време на сезона, когато човешката гмеж ми идва поне с една идея в повече.

Наистина ли няма такова място?
### Къде сбърка Nokia?
URL: https://yovko.net/kde-sbrka-nokia/
Last updated: 2011-02-12T15:24:19.000Z
Започвам с уговорката, че въпросната компания ми беше много симпатична и дълго време в съзнанието ми тя бе единственият бранд, чийто продукти разглеждах, когато имах нужда от нов телефон. Другите просто нямаха значение. При това никакво… Нямам идея колко са били хората като мен, но явно не съм бил само аз, съдейки по броя фенове на марката в моя приятелски и бизнес кръг и пазарното и могъщество в световен мащаб.

В крайна сметка именно Nokia разработи сегмента на „умните“ телефони. И как тази компания лидер стигна до тук да се самоосъзнае и признае за сгромолясваща се стремглаво надолу? Нещо, което си личеше толкова през последните две-три години, че на част от заклетите им фенове като мен, спря дори да им е тъжно.

Nokia се провали първо на ниво осъзнаване и стратегия. Те просто се самозабравиха в лоното си на лидер и си останаха някъде там, където другите просто ги подминаха с пушилка. Решиха, че като лидер ще баламосват пазара си с тънки, широки, розови и какви ли не милиони модификации на познати до болка от години конвенционални модели, което със сигурност им донесе съответните приходи от този непретенциозен и конвенционален сегмент, където обаче скоро се наместиха толкова други къде по-секси и напълно гаражни производители, че Nokia започна да звучи евтино, скучно и безлично в това обкръжение. Доказателство за последното е, че на практика изчерпиха за имена на моделите си почти всички четирицифрени комбинации и дори взеха да ги повтарят. Nokia се самопостави в позицията да се бори да бъде скъпа марка в евтин сегмент.

В същото време бизнес потребителите чакаха и чакаха да видят нещо ново и интересно с години. Защо те ли? Ами защото тук бе другата фундаментална грешка на Nokia – те така и не проумяха, че smart-телефона не трябва да е непременно скъпо устройство за бизнес. В същия момент направено незадоволително. Защото подобно устройство не може да претендира да е център на вселената и да не се вписва в заобикалящия свят. То не бяха странни интерфейси, различни кабели за данни, несъвместими аксесоари. Nokia загубиха години докато предложат що годе смислени и удобни приложения за синхронизация с компютър, натвориха толкова недъгав софтуер, а дори за много от най-новите им модели конфигурирането на работата на телефона в Интернет беше толкова малоумно и объркано, че можеше да откаже и най-големия ентусиаст.

Някой трябваше да забрани на Nokia да пишат софтуер! И да позиционират моделите и продуктовото си портфолио.

Не знам колко хора си спомнят Apple от времето преди завръщането на Джобс. Онази Apple, за която Майкъл Дел се бе изцепил, че ако била негова, най-доброто което би направил е да я затвори. Тогава Apple май сами не знаеха колко модификации и модели компютри произвеждаха – нещо като Nokia с конвенционалните си телефони сега. Масов и скучен продукт в толкова много модификации, че никой не би се наел да прави разлики и сравнения между тях. В същия момент искаш да бъдеш различен… но го постигаш само с това, че си по-скъп от другите без да има особено обяснение защо.

Nokia забрави какво ги направи различни от времето на полуинженерните телефони. Тогава, когато за да изпратят един SMS потребителите на Siemens псуваха на ум, а тези на Motorola се самоубиваха от мъка, Nokia имаха измислен, бърз и удобен интерфейс. Докато другите се опитваха да напаснат потребителите си да свикнат с техните интерфейси, Nokia даваше на своите това, което те искаха – човешки менюта, възможности за персонализация, отношение… И някъде там Nokia спряха да се развиват и се плъзнаха по хлъзгавата повърхност на лидерството си…

Единственият вендор, който беше една обиколка преди другите със собствена мобилна платформа не успя да я развие. Флиртът със Symbian беше грозен и паразитен. Nokia просто проспа по инерция няколко години върху тази платформа без да я развие почти с нищо смислено. Така и не я отвори в истинския смисъл на думата. Не създаде жива общност около нея. A Symbian имаше нужда от развитие, не от експлотатор. Флиртът с MeeGo също изглежда подобно – даже направо си беше свалка за една нощ…

Apple и Google за същото време стартираха от нищото, с тотално нови концепции, в която ключовото беше, че smartphone-ът е за всеки – не е някакво скучно и сакато бизнес-устройство, а модерна ежедневна джаджа за хората на новия, свързан, комуникиращ, отворен и динамичен век, която като тях е непрекъснато online. Лесно, бързо, интуитивно и незабележимо…

На този фон сега Nokia изглежда това, което е… куцукащ, тромав старец, който дори е забравил откога не се е къпал и понамирисва, и се чуди защо хората го заобикалят отдалече. Един брутално отрезвяващ пример за самозабравили се лидери и тромави гиганти без посока и концепция.

Ходът с Microsoft е отчаян. Дори да изглежда стратегически, той реално е един от малкото възможни. Nokia нямат никакъв избор. Очевидно не са способни да развият собствена платформа. Дори тези с които са се захванали да са се оказали куци, то те са такива не без тяхна помощ. Да започнат начисто вече е много късно. Няма база на която да се заиграят с Apple и RIM, а да започнат да правят Android-и ще ги превърне в един от многото под лоното на Google. Microsoft е единственото, което донякъде им дава шанс да наваксат проспаното време и да останат различни. Microsoft обаче печелят в пъти повече. Те са тези, които притежават платформата и съответно водят хорото. Ако тя стане успешна (понеже и те се забавиха доста) няма особено значение дали Nokia е в играта. Това, че iPhone се прави в Китай от подизпълнители на Apple по никакъв начин не попречи на пазарния му взрив. Сходна е ситуацията и с Android – аз например не мисля, че паразитното поведение на компании като Motorola, HTC, Samsung и останалите (дори само хаосът, който създават) ще е от полза на Google в бъдеще. Лично аз не бих си купил никакъв друг Android освен чист Google-ски… пък който ще да го е произвел.

Единственият шанс на Nokia е да позасилят Windows Phone на Microsoft и за тях това е спасителния пояс, с който да си държат главата над водата. Което не е толкова стратегия, колкото типично поведение на отчаян потенциален удавник. А това го прави болезнено тъжно. И може да не е краят на грешките…
### Eleven2 - читав хостинг и нови отстъпки
URL: https://yovko.net/eleven2-chitav-hosting-i-novi-otstpki/
Last updated: 2011-02-09T23:12:38.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2011/02/e2-iphone.jpg "e2-iphone") Хостинг бизнеса съвсем не е леко начинание. Особено в наши дни, когато за жълти стотинки се продават (или поне обещават) чудеса. Печалбите не са високи и поддръжката често не е особено бляскава. На фона на подобна ценова война е трудно да попаднеш на компания която наистина предлага разумен баланс между цена и сносно качество без да прави компромиси с поддръжката. Моят сайт (заедно с още половин дузина други на мои приятели) вече почти две години се хоства от тексаската компания [eleven2](http://www.eleven2.com/442.html?ref=yovko.net), която освен в САЩ и Сингапур вече има локация и в Лондон. Попаднах на тях след като панически избягах от една друга американска хостинг компания, която след първите 6-7 месеца с тях драматично влоши услугата си (поне спрямо мен).

За [eleven2](http://www.eleven2.com/442.html?ref=yovko.net) обаче дотук мога да говоря само със суперлативи. Отскоро имат и много удобно и добре измислено безплатно iPhone приложение, през което можеш да управляваш и наблюдаваш ресурсите си, предлагат сносни „облачни“ пакети и изобщо могат да задоволят всякакви нужди. Под секрет мога да кажа, че са окей да ви сътворят и специален план за вас ако толкова не можете да се вместите във вече дефинираните. Всъщност наскоро всички пакети бяха предефинирани наново и в момента звучат още по-апетитно. По този повод [eleven2](http://www.eleven2.com/442.html?ref=yovko.net) предлага промоционални кодове за отстъпки при тях, които бързам да споделя:

Промоционален код 25offeleven2 ще намали с 25% цената на закупуване на хостинг план (shared, reseller или cloud), а код firstmonth99off ще ви донесе 99% отстъпка от цената на shared пакет за първия месец. Плащането е възможно с PayPal или карта.

Честно е да кажа, че ако отворите сайта им през линковете от този пост и си купите хостинг от [eleven2](http://www.eleven2.com/442.html?ref=yovko.net) и аз ще получа някой лев от тях заради сделката, която съм провокирал, но това не е най-силния ми аргумент да им правя реклама. Имам и друг, а той е, че скоро и клиентите на моята компания [Openintegra](http://openintegra.com/?ref=yovko.net) ще могат да се възползват от инфраструктурата на [eleven2](http://www.eleven2.com/442.html?ref=yovko.net) в Лондон, но за това някой друг път.
### Роби на тайните
URL: https://yovko.net/robi-na-tajnite/
Last updated: 2023-09-15T06:04:03.000Z
Едно писмо преди няколко дни ме върна към [мой текст от преди повече от година](https://yovko.net/priklyucheno-po-davnost/).

> Уважаеми г-н Ламбрев,  
> Благодаря Ви от сърце за добрите думи и помощта, която ми оказахте в разпространението на филма ми „Приключено по давност“!  
> Моля Ви да предадете поздравите ми на всички, които са свързани с Вас и имат принос в делото, но е възможно да пропусна.  
> Желая Ви и здрава спорна година !
> 
> Малина Петрова

По ирония на съдбата точно тези няколко последни седмици живеем във време, в което е още по-показателно, че милиционерщината винаги ще бъде същата, а ние продължаваме да сме роби на тайните. И толкова тихо съжителстваме с тях, сякаш нищо не е в състояние да ни извади от нирваната на безразличието. Понеже също толкова тихо и без съпротива свикнахме с посредствеността, с чалгата и беззъбата журналистика.

И днес пак бих подсказал да гледате „Приключено по давност“, ако сте го пропуснали. И дано осъзнаят повече хора, че за да изгасим този адски пожар, в който се мъчим десетилетия не ни е нужен пожарникар. А просто да свикнем да търсим и ценим истината…

P.S. Филмът се разпространява online с позволението на създателите му – [част 1](http://kolibka.com/download.php?mid=8309&ref=yovko.net), [част 2](http://kolibka.com/download.php?mid=8310&ref=yovko.net) и [част 3](http://kolibka.com/download.php?mid=8311&ref=yovko.net).
### Тихо
URL: https://yovko.net/tiho/
Last updated: 2011-02-03T15:38:16.000Z
Преди около година [написах нещо за думите](https://yovko.net/blog/3806). Звучеше кротко и тихо. Но всъщност беше изкрещяване. В много посоки. Да си сдръжаш крясъците е не по-лесно отколкото да изтърпиш последствията им. А оказва се, да мълчиш или да крещиш, когато няма кой да отрази едното или другото е точно еднакво безполезно.

Думите могат да рисуват, да докосват, да разтърсват, да създават и да убиват, само ако нямат рамки. А мълчанието не е рамка – може да е просто свобода, която не се побира в отливката на тесногръдието, обречена да се счупи или разпадне в ритъма на своята неадекватност. Мълчанието може да е незаслужено благородство, проява на излишен реверанс към недоекспониран свитък емоции, пред които се прекланяш куртоазно… или по навик… Мълчанието може да е безразличие. И съпротива… Революция… Отчаяност…

И еволюция – и на думите, и на морала, и на съществуването, и на мечтите, и на себеосъзнаването, и на усещанията… На очакванията, представите и смисъла…

Думите не могат да бъдат преглъщани. Непрекъснато. Не могат да се крият зад великани на сивото, да са роби на мълчанието и заложници на нечий страх, неувереност, дребнозлобие или емоции. Могат единствено да са безсрамно, безсърдечно и безразсъдно свободни.

Иначе нищо няма значение.
### So fuckin' xmas
URL: https://yovko.net/so-fuckin-xmas/
Last updated: 2010-12-24T18:06:03.000Z
Когато в края на миналата година пропуснах да си отговоря ясно какво успях да направя през предходната и какво планирам през следващата (която след няколко дни също ще се превърне в минало), всъщност не знаех, че пропускам нещо важно. [Не пропуснах да си призная пред себе си, че почти нямаше с какво да запомня отминалата](https://yovko.net/blog/3241), но пропуснах да си отговоря защо, кое точно ми пречи и какво трябва да направя за да не продължавам така. И кога? Понеже когато си сложиш due date няма как поредната Коледа да те настигне без да си отметнал достатъчно точки от плановете си.

Сега, тази Коледа, трябва да си призная, че закъснявам, нищо че нямах ясни срокове. Вярно, че в моите ToDo списъци винаги има повече позиции, отколкото ми стигат възможностите, но истината е, че през 2010-та закъснях с много неща и успях да наваксам само част от тях. Инерцията от миналите години ме бе завладяла толкова силно, че сега се налагаше да полагам специални усилия да се измъкна от спиралата. 2010-та за мен бе година на адски много промени, но закъснях с революциите. Останаха за догодина. Не смогнах с всичко. Оказах се по уморен и изтощен от очакваното. Което ме направи по-сговорчив за някои неща, а това понякога може да означава по-дипломатичен, което се води за хубаво качество, но може да означава и по-нерешителен, което е лошо.

Определено трябва да се поупражнявам сериозно над склонността си да търся компромиса. Има неща, с които не се правят компромиси, понеже са за твоя сметка. Загубваш себе си около тях или нещата които обичаш. Или са за сметка на здравето. През 2010-та (за щастие) се разминах на ръба с болест за цял живот… заради компромиси със себе си…

2010-та ми донесе и отговори на важни въпроси – не всички звучат добре, и не всички ми харесват дори на мен самия, но в крайна сметка човек трябва да следва единствено своя си път и посока. И ако те отвреме навреме минават през кален или трънлив участък, е по-добре да стиснеш зъби, да удариш един гълток от любимата разновидност алкохол и да минеш през шубраците, отколкото да търсиш асфалтирана обиколна магистрала, по която след време да осъзнаеш, че тя не е в твоята посока и почти си забравил накъде всъщност отиваш, следвайки нечии други мечти и живеейки нечий друг живот.

Толкова с равносметките. Те имат значение само за сверяване на часовника. От истинско значение са само свършените действия. И неосъществените мечти, които те движат напред.
### PayPass от ПИБ
URL: https://yovko.net/paypass-ot-pib/
Last updated: 2010-12-15T00:36:57.000Z
Използвам банкови карти от адски много време – кредитни, дебитни, всякакви. Животът ми е немислим без тях като средство за почти ежедневно разплащане. Мразя да нося пари в брой и непрекъснато оставам без кеш, понеже все забравям да тегля. Всъщност ако можех всичко да плащам с карта щеше да е супер. Но обикновено имам два проблема с тях – единият е когато искам да платя нещо твърде скъпо, а другият, когато трябва да платя нещо много дребно.

Няма начин да не ви се е случвало, да решите да платите нещо с карта пък да не се получава от първия път, или устройството да се бави, хората зад вас се трупат на опашка, почват да сумтят и да ви мразят, а вие се притеснявате… И следващия път, особено за по-скромна сума предпочитате да платите в брой, за да си спестите преживяването. Пък и става по-бързо. Отделно, че ако решите да платите кафето си с карта, дори да се навият, пак ще ви натоварят с порция зле прикрита омраза.

Днес ПИБ събра група блогъри за да ни представи новите си [PayPass карти](http://www.fibank.bg/bg/page/147?ref=yovko.net), с които някои от горните драми остават в миналото. В нормални условия тези карти са напълно стандартни кредитни или дебитни карти с чип и магнитна лента, но при тях чипът е малко по-различен и имат вградена антена. Така можете да се оторизирате пред стандартния POS-терминал по нормалния начин, но ако той е PayPass можете да го направите и само като доближите картата до него. Идеята е, че за малки суми (до 50 лв) разплащането става бързо и лесно, без да трябва да давате картата си на човека зад гишето, без да ви искат лична карта за да доказвате кой сте, без да въвеждате PIN и в доста от случаите дори без да чакате устройството да се свързва с оторизационния център на банката. Просто доближавате картата до PayPass POS-терминала и… това е всичко – вече сте платили. Бързо, без чакане и суетене. Толкова бързо, колкото и да извадите кеш. И всъщност по-бързо, понеже няма да чакате ресто 😉

Дадоха ни да си поиграем с демонстрационни карти за да тестваме на живо, плащайки си това-онова, с което ПИБ така или иначе ни почерпиха безплатно. Технологията работеше безупречно, но за съжаление накрая трябваше да върнем картите обратно 😀

Операцията е без такса и няма спънка така вече да си купите кафе, вестник или билетче за автобуса. Всъщност [PayPass е система на MasterCard](http://www.paypass.com/?ref=yovko.net) за безконтактни микроразплащания и с нея можете да оборудвате както кредитната си, така и дебитната си карта. Аз лично ще ъпгрейдвам своята MasterCard още тези дни, понеже много си падам да съм early adopter, a пък и тази с PayPass е решена в стилен черен дизайн, сякаш ПИБ са знаели, че винаги много съм искал да имам черна карта.

Сигурността ли? Ами както и с всяка друга карта – трябва да се внимава и ако се загуби или бъде открадната – да се анулира моментално. PayPass не е система за сигурност, а за удобство. Безконтактното плащане добавя към обичайния риск още 50 безконтактни лева. Риск, който определено възнамерявам да поема.

Изобщо [ПИБ](http://www.fibank.bg/?ref=yovko.net) ме зарадваха със стремежа си да налагат нови продукти и да експериментират и е чудесно да има такива нагласи в българските банки. В допълнение ме зарадваха и с покана за предпремиерната прожекция на [TRON](http://disney.go.com/tron/?ref=yovko.net) само след няколко часа, за което трябва да благодаря!
### Pixelmator - бърз, удобен и страхотен
URL: https://yovko.net/pixelmator/
Last updated: 2026-09-13T05:30:52.000Z
Когато кажа някъде, че Photoshop не е точно фотографски софтуер и вманиачените му фенове ми налитат на бой. А всъщност самите Adobe го дефинират като digital imaging инструмент и фотографията е едва само част от голямата тема. И това е нормално. Photoshop беше лидер в своя сегмент още преди големия взрив на цифровата фотография и започна да се учи как да помага на новото дигитално поколение фотографи по същото време, по което те се учеха да прохождат в неговите концепции за слоеве, маски или четки – и почти нищо от това нямаше пресечни точки с терминологията на класическата фотография. Сега нещата са по-добре, но Photoshop продължава да бъде най-могъщият пакет инструменти за растерна графика и съответно като такъв е логично да е на въоръжение при днешните фотографи като част от ежедневния им инструментариум.

Само като част, защото те все повече доверяват работния си процес на други решения, които са създавани специално за тях и решават допълнителни, но важни въпроси като управление на множество файлове и архиви, управление на резервни копия, каталогизиране, бързо създаване на web-галерии, фотокниги или интерактивни презентации, както и редакция на изображенията с инструменти, далеч по-близки до мисленето на фотографите, отколкото на графичните дизайнери и художници. Все повече фотографи използват Photoshop много по-рядко от преди – само където той наистина е силен – редакцията на растерни изображения. Apple Aperture, Adobe Lightroom или CaptureOne са сред най-популярните цялостни системи, създадени специално за да облекчат ежедневието на цифровия фотограф. Те обикновено имат богат набор от приставки, които могат да разширяват стандартната им функционалност, но могат и да повикат произволен външен редактор, Photoshop или някакъв друг, когато е нужно.

Всъщност Lightroom е именно дело на Adobe, създаден да запълни празнината, която на Photoshop не му е работа да запълва. Друго такова е Photoshop Elements, което като по-малкото братче може да върши доста по-малко неща от големия Photoshop, но пък селекцията от инструменти беше направена именно с мисълта да отговори на нуждите на средния фотолюбител.

Ползвам Elements от години. Първата версия, която си купих беше 4.0, актуалната днес е 9.0\. Предпочетох го пред голямата версия, защото напълно задоволяваше около 90% от нуждите ми от pixel editor и цената му е няколко пъти по-ниска от неприлично скъпия Photoshop. Горе-долу, с темпо от една година обаче, Adobe вадят на пазара нова версия на Elements, която струва същата сума пари като предишната, а отстъпката за upgrade не е кой знае колко чувствителна. По-лошото е, че ако си сложа ръката на сърцето трябва да призная, че от версия 6.0 насам не се е появило нещо кой знае какво ново, което да си струва парите, а в същия момент няколко месеца след нова версия Camera Raw спира да поддържа старата, съответно се губи и поддръжката на новите камери. Нищо ново под слънцето. До болка познатия гаден подход, с който компаниите разработващи proprietary software принуждават клиентите си да купуват новите им версии.

Някъде малко след версия 4.0 на Елементите се отказах да ползвам Linux или Windows за фотография. Тогава за първи път попаднах и на Pixelmator. Беше съвсем новороден продукт и за такъв предлагаше изненадващо много неща. Затова и продължих да го държа под око, и рядко ми се случва с таково задоволство да се наслаждавам на растежа на един софтуер и на амбицията и работата на неговите автори по развитието му. Зад него стои една малка британска компания, основана от двама братя – единият прекрасен програмист, а другият – талантлив дизайнер и концептуалист.

И какво се случва, когато екип от вманиачени по красивите неща хора, възпитани от естетиката на Mac-културата и амбицирани да създадът прекрасен, лесен, забавен и мощен софтуер за растерна графика, който да използва до дупка възможностите на хардуера, върху който върви, са създали заедно нещо и то с огромен мерак? Обикновено нещото си струва вниманието. И още как…

![Pixelmator Fullscreen](https://yovko.net/content/images/2010/12/Pixelmator_Fullscreen_900.jpg)

[Pixelmator](http://www.pixelmator.com/?ref=yovko.net) в сърцевината си е стъпил на един от най-успешните проекти в open source света [ImageMagick](http://www.imagemagick.org/?ref=yovko.net), чийто лиценз не забранява и вграждането му в proprietary приложения, каквото все пак се явява и Pixelmator. В същия момент приложението се опитва да извлече максималното от Apple платформата, върху която работи. Двамата братя са луди фенове на Mac OS X и освен, че Pixelmator ползва всичко най-секси от операционната система и обкръжението и, 64-битовото приложение наистина лети, изцеждайки всичко от графичния контролер, вместо както повечето такива да разчита на математическите способности на централния процесор.

Pixelmator поддържа всички фотоапарати, за които операционната система е наясно със съществуването им. В панела за инструменти е побрал на практика всички, които са стандарт за всеки pixel editor с претенции. Дори и най-вманиачените Photoshop-аджии трудно ще намерят липси в базовото оборудване на Pixelmator. Повечето инструменти имат собствен почерк и не са точни копия на тези от Photoshop. Диалозите, плъзгачите и целият интерфейс са направени семпло, всичко е олекотено, очевидно, пъргаво и ненатрапчиво. В нито един момент няма да се окажете в ситуация, с която да не е ясно какво трябва да направите, дори и да не сте прочели един ред от ръководството.

Работата с Pixelmator наистина може да бъде удоволствие и забавление. [Документацията](http://www.pixelmator.com/support/documentation/?ref=yovko.net) е прекрасна. Авторите му поддържат [блог](http://www.pixelmator.com/weblog/?ref=yovko.net) и [форум](http://www.pixelmator.com/support/?ref=yovko.net), а специалната [секция за самообучение](http://www.pixelmator.com/learn/?ref=yovko.net) е повече от впечатляваща.

Програмата поддържа работа с маски и слоеве. Да, благодаря, че попитахте – Pixelmator ще отвори и файлове от Photoshop със слоеве, но не бива да се разчита на 100% съвместимост все още – маските например няма да бъдат разпознати. За сметка на това като типично приложение от екосистемата на Apple, се разбира чудесно с изображенията от библиотеките на iPhoto или Aperture.

Инструментът Curves, който във Photoshop Elements така и никога не бе реализиран съвсем пълноценно, тук е напълно истински. Color management-а на Pixelmator също схрусква Елементите за закуска – поддържат се цяла купчина цветни пространства, включително ProPhoto RGB и цветните профили на хартиите, които ползвате с принтера си. Поддържат се и купчина файлови формати на изображения. И това за половината цена на Elements – само 59 долара, която включва и всички обновления в рамките на текущата 1.x версия – т.е. няма да ви ги искат наново за всеки ъпдейт. И за разлика от шибаната ценова политика на американските компании като Adobe, които ще ви оферират специалната си двойна цена за европейци, Pixelmator струва толкова за всички – независимо къде живеят. Ако се поразровите из мрежата ще намерите и купончета за 15-20% отстъпка. Ако ви мързи да търсите, пробвайте със SMOKINGAPPLES, но не обещавам, че във времето в което четете това ще сработи.

Изобщо ако сте фотограф, ползвате Mac и още не сте си купили Pixelmator за има няма 70-80лв, което е по-малко от батерия за DSLR, изобщо не искам да си играя с вас. Поне не и преди да сте си изтеглили [30-дневната пробна версия](http://www.pixelmator.com/try/?ref=yovko.net) и да сте направили един test drive…

P.S. Едно прекрасно [ревю от ArsTechnica](http://arstechnica.com/apple/reviews/2011/02/pixelmator-162---the-ars-technica-review.ars/?ref=yovko.net).
### Таблетни размишления
URL: https://yovko.net/tabletni-razmishleniya/
Last updated: 2020-12-26T11:56:38.000Z
Това е първият текст в моя сайт, написан изцяло с таблет – в случая [iPad](http://www.apple.com/ipad/?ref=yovko.net). От известно време се пробвам доколко мога да работя само с таблет и благодарение на няколко приложения и две cloud-базирани услуги (макар реално и само едната да ми е достатъчна) това се оказва изненадващо лесно и напълно възможно. Единствено психологическата бариера, че имам нужда от пълноценен компютър се оказа трудна за преодоляване – имам предвид за мен и моят mindset. Предполагам, че един нормален потребител, ненатоварен с моят технологичен background и предразсъдъци, би превключил далеч по-непринудено и лесно.

Работата само с таблет, дори ми се струва, по-ползотворна и резултатна, доколкото се улавям, че съм по-концентриран, за разлика от времето прекарвано с пълноценен компютър, понеже там все се изкушавам да върша повече от едно нещо едновременно и едно или друго приложение успява да ме разсейва все някак. За щастие или нещастие iОS вече също е многозадачна платформа, но доколкото екрана е зает от точно едно приложение, някак е по-трудно на тези оставени във фонов режим да привличат толкова брутално вниманието ти, както на истински десктоп, където могат да мигат, мърдат, да си присвояват екрана или какво ли още не.

Типичното ми workflow е базирано на [Documents To Go](http://www.dataviz.com/products/documentstogo/?ref=yovko.net), където чета PDF-и и работя с офис-документи (електронни таблици, презентации или текстове), като приложението е вързано и с две облачни услуги – Dropbox и Google Docs.

[Dropbox](https://www.dropbox.com/referrals/NTMzMzcyNjM5?src=global0&ref=yovko.net) предоставя пространство за файлове и документи, които могат да бъдат достъпни от всеки браузър или ваш компютър, таблет или смартфон, на който сте инсталирали Dropbox приложение и сте го оторизирали с вашия акаунт. Така можете да държите файлове, които често ви трябват в облака на Dropbox, като десктоп или лаптоп компютрите ви ще се синхронизират при всяка промяна на тези файлове, а когато имате нужда от тях върху таблет, мобилен телефон или друго устройство с ограничен ресурс ще можете да получите копие на нужния ви файл от Мрежата, когато ви потрябва да работите с него.

Dropbox също позволява да споделяте документи с други потребители на облака или дори публично с тези извън него, на които изпратите линк от такъв вид: [http://dl.dropbox.com/u/3337263/ZHI\_overview\_philoxenia.pdf](http://dl.dropbox.com/u/3337263/ZHI%5Foverview%5Fphiloxenia.pdf?ref=yovko.net)

Имам инсталирани Documents To Go и Dropbox и на телефона и върху таблета си. Двете неща в симбиоза са чудесно решение за мобилен офис. Между другото самото мобилно приложение на Dropbox е и чудесен бърз viewer за някои базови файлови формати като PDF, txt или JPEG.

Реално обаче [Google Docs](http://docs.google.com/?ref=yovko.net) може да е напълно достатъчно за повечето хора, доколкото предоставя базова функционалност на web-офис и пространство за съхранение на файлове. Особено от няколко дни насам, когато Google предоставиха и десктоп-функционалност в мобилното си приложение в web.

![](https://yovko.net/content/images/2010/12/gdocsipad.jpg "Google Docs for iPad")

В допълнение ползвам [MindNode](http://www.mindnode.com/?ref=yovko.net) (и в десктоп, и в мобилна версия) понеже стигнах до извода, че най-практичния начин да си водя бележки и записки от разни срещи или представяния е mindmaping-а. За своите презентации ползвам [Keynote](http://www.apple.com/iwork/keynote/?ref=yovko.net) и след него не искам да чувам за нищо друго. Иначе да – започнах да правя и презентации на клиенти от iPad – изключително удобно (и впечатляващо) е.

Напоследък обичам да пиша в обикновен неформатиран текст – правя го и с десктоп/лаптоп машини, но най-естествено ми идва с таблета. И сега пиша това, ползвайки PlainText за iPad. Единствено поща пиша директно в съответното приложение. Никога не съм харесвал офис-пакетите, където отделяш повече време да се бориш с менютата, интерфейса или форматирането, отколкото да пишеш, а откакто открих [OmmWriter](http://www.ommwriter.com/?ref=yovko.net) и [WriteRoom](http://www.hogbaysoftware.com/products/writeroom?ref=yovko.net) за Mac и [PlainText](http://www.hogbaysoftware.com/products/plaintext?ref=yovko.net) за iOS нищо друго не може да ме спечели. Офис-пакетите останаха на въоръжение само за форматиране като последна фаза (ако изобщо е нужна).

iPad има и чудесното предимство да ми осигури десетина часа работа с едно зареждане, което покрива напълно един работен ден, без да се тревожа за зарядно или електричество. И това все още е недостижимо предизвикателство за повечето днешни лаптопи.

Всъщност ако трябва да съм честен, с iPad мога наистина да свърша почти всичко ако се огранича в амплоато си на sales person, с което съм се натоварил напоследък. И понеже никога не съм бил само чист sales (и няма начин да бъда), естествено е и усещането, че все нещо може да ми залипсва, за което ми трябва истински компютър. Истината е, обаче, че хора, които заемат чисто бизнес позиции и работата им е предимно с документи, електронна поща и интернет, може би занапред изобщо няма да се нуждаят от лаптоп или настолен компютър. Особено ако често са в движение, един обикновен таблет може да се окаже по-разумната платформа за работа. Още повече, че и цената е по-ниска от повечето лаптопи от бизнес клас.

Днес имах удоволствието да пипна на живо и [Samsung Galaxy Tab](http://galaxytab.samsungmobile.com/?ref=yovko.net) и мога да говоря за него само с възклицания. Може би най-страхотното Android-устройство, което съм виждал досега. Прекрасна играчка. Седемте инча му дават един голям плюс – можеш да го държиш с една разтворена длан, докато четеш или браузваш, но пък по-малкия размер прави писането с него малко по-некомфортно. Е, има и [мрън-мрън](http://www.appleinsider.com/articles/10/12/11/html5%5Fon%5Fandroid%5Fsamsung%5Fgalaxy%5Ftab%5Fdisappointing%5Fvs%5Fapple%5Fipad.html?ref=yovko.net), разбира се.

Изобщо компютрите не са това, което бяха. Още по-малко пък ще бъдат в бъдещето, което обаче едва ли изненадва някого 🙂
### Nikon D7000 - малка нощна музика
URL: https://yovko.net/nikon-d7000/
Last updated: 2026-09-14T16:51:07.000Z
Без съмнение Nikon D7000 е прекрасна и много интересна камера, макар през първите дни с нея впечатленията ми няколко пъти да преминаха различни емоционални бариери – от пълно възхищение, почти до отрицание. И да – наистина няколко пъти. Всъщност тази камера е повече от чудесна и си заслужава специалното внимание. Тя вдига летвата, както пред уменията на този, който стои зад нея, така също и пред способностите на обективите, които застават пред сензора и. И съвсем не се шегува и в двете посоки… Да видим как и защо…

![Nikon D7000 | AF Nikkor 85/1.4D | f/2 | 1/250 | ISO 100](https://yovko.net/content/images/2010/11/D7K0343.jpg)

Тялото е позиционирано най-горе в любителския сегмент на Nikon – ориентирано е към така наречените просюмъри (относително нова маркетингова думичка, образувана от сливането на pro и consumer) – т.е. по-претенциозните любители, които често надничат в професионалния сегмент. Над него са само профи тела като D300s, D700, D3 и т.н. И самото му позициониране вкарва известно объркване, понеже се очакваше D7000 да е заместник на D90, а в същия момент в него се появяват функции и характеристики, които липсват дори в по-малките тела от pro-сегмента. Такива са двата слота за карти или пълното покритие на кадъра (100%) от визьора, например, което са класически pro-характеристики, от които бяха лишени камери като D300 и D700\. И това не е всичко – нова генерация CMOS-сензор, който наистина се оказва едновременно нискошумящ и високочувствителен, както ще видим по-долу, нова автофокусна система, усъвършенствано мерене с отделен нов сензор, с който основния работи в симбиоза. Изобщо камерата носи купчина нови компоненти и концепции със себе си, които със сигурност ще се появят и в бъдещите тела на Nikon Corporation.

Моето основно тяло е D700 и то ми е повече от достатъчно, но в същото време е твърде скъпа, тежка и претенциозна камера, която не мога да нося навсякъде със себе си. D7000, макар и само малко по-компактно, е осезаемо по-леко тяло със същата прекрасна ергономия на Nikon, с която толкова съм свикнал. Подходящо е и за хора с по-малки ръце, и за такива двуметрови гиганти като мен. В същия момент, макар и олекотено, тялото на пипане създава усещане за стабилност и здравина. Nikon са го направили от същата магнезиева сплав, характерна за професионалните тела на компанията. Е, не изцяло – без предната му част.

D7000 е и достатъчно различна камера за да си струва човек да разполага с нея.

Звукът на затвора е „малка нощна музика“. Това, може би, е най-тихият затвор на огледално-рефлексна камера, който съм чувал някога, а аз съм чувал доста. Нещо повече – със сигурност е по-тих от доста телеметрични камери и дори от безогледалните PEN-човци. И за да е още по-забавно – има и допълнителен „тих“ режим, който всъщност оставя огледалото вдигнато след снимката докато държите спусъка натиснат, което ви позволява да скриете камерата зад гърба си или дори в чантата, докато огледалото хлопва обратно. Или пък да имате време да се закашляте шумно след снимката, уж сте се задавили с нещо 😉

По отношение на контролите изненади няма, освен че някои бутончета са леко по-малки от тези на профи-телата, променен е дизайна на превключвателя на режимите, а селекторът на ръчен и авто-фокус вече може да бъде и натискан, което помага да се сменя бързо и лесно автофокусния режим или автофокусните зони, без да се разхождаш из менюто. Първите няколко часа това последното ми се струваше странно – сега вече го намирам за безценно…

Взех моята камера привечер, а по това време на годината слънцето отдавна е залязло, затова като се върнах вкъщи поставих най-пластмасовия си обектив (AF-S DX Nikkor 35/1.8G) и се озовах в кварталния китайски за вечеря. Светлината там не е особено добра и на всичко отгоре е резултат от смесица източници с различна цветна температура. Но пък нали, според Nikon, тази матрица трябва да е страшна на по-тъмно.

По принцип [снимам в RAW](https://yovko.net/zashho-snimam-v-raw/). Изключих всички шумоподтискания, сложих Picture control-а на Standard, оставих Auto ISO-то да расте до 6400 и минималната скорост на затвора 1/30 (последното са фабричните настройки и за този обектив това трябваше да е горе-долу окей – всъщност в комбинация с D7000 това не е съвсем така, но това го осъзнах малко по-късно). Светлината обаче се оказа достатъчна за снимки на ISO между 200 и 400\. Това, което ме впечатли бе автоматичният баланс на бялото – справяше се прекрасно със странното осветление. Но тежките светлинни условия за снимки при високо ISO се наложи да ги симулирам вкъщи…

Следващото изображение е без никакви редакции – така, както излиза от камерата – снимката е от ръка със 100mm макрообектив при скорост на затвора 1/100s, f/4 и ISO 1250\. Изключени са всякакви вградени алгоритми за редуциране на шума, a белият баланс е автоматичен. Фокусирано е по единична точка, която в случая е прицелена върху металната капса. Снимано е в 14-bit RAW с компресия без загуби и след това изображението е конвертирано чрез Capture NX2 до JPG без никакви други намеси освен преоразмеряване заради дизайна на този сайт.

![Nikon D7000 | Zeiss Makro-Planar 2/100 ZF | ISO1250](https://yovko.net/content/images/2010/11/D7K0132.jpg)

Никак не е зле за цели 16 милиона и 200 хиляди пиксела върху площта на DX-размер матричка (23.6×15.6mm) и ISO 1250\. Важно е да уточня също, че върху картинката не е прилагано никакво допълнително изостряне. И това не е всичко…

Следващата снимка е отново неманипулирано изображение при гореописаните условия, но обективът е различен, a ISO-то вече е 3200.

![Nikon D7000 | AF-S Nikkor 24-70/2.8G ED | ISO3200](https://yovko.net/content/images/2010/11/D7K0084.jpg)

И макар тук вече да се забелязва шум и загуба на детайлност, изображението е напълно използваемо дори необработено, а след лека обработка може да стане далеч по-прилично технически.

Тук е важно да уточня, че аз не съм любител на лова на пиксели и няма да видите от мен 100%-ови увеличения или кропове, еднакви снимки от статив при различни бленди и ISO-та… за тези неща си има други хора и други сайтове, които аз често съвсем целенасочено отбягвам. Идеята на горните снимки е да покажат, че изображенията са използваеми – такива са и за web и за печат. Който иска да гледа на 100% може да се разходи с една карта до най-близкия фотомагазин и да тества някоя от витринните бройки.

Всъщност това със стопроцентовите отсечки е интересен капан, в който се уловиха доста хора, когато излезе Canon 7D, сега е ред на феновете на Nikon да се попритеснят. Вече се появиха из Интернет терзания как изображенията от D7000 не били достатъчно остри. А отговорът се крие във факта, че това са камери с адски висока резолюция, което май изобщо не се осъзнава сериозно. Затова нека да посмятаме…

D7000 се води наследник на D90, който разполага с 12-мегапикселов сензор с DX-размери (23.6×15.8mm), в резултат на което се получават изображения с размери 4310×2868 пиксела. Това означава, че имаме сензор с плътност около 3.3 мегапиксела на квадратен сантиметър.

D700 разполага също с 12-мегапикселов сензор, но той е „лайка“ FX-размер (36×23.9mm) и създава изображения с размери 4288×2844 пиксела, което ще рече плътност около 1.4-мегапиксела/cm2\. Това, всъщност, се отнася и за D3 и D3s.

Дори флагмана на Nikon-ската флотилия 24.5-мегапикселовият D3x произвежда изображения с размери 6048×4032 пиксела благодарение на FX-формат сензор, което означава плътност около 2.8-мегапиксела/cm2, което все още е под стойността за D90.

Къде се нарежда D7000 със своя 16.2-мегапикселов DX-размер сензор (23.6×15.6mm) и изображения с размери 4928×3264 пиксела? Плътността очевидно е 4.6-мегапиксела/cm2, което означава, че към днешна дата D7000 е DSLR-камерата с най-висока плътност на пикселите в портфолиото на Nikon. И това трябва да се има наум при всяко действие с нея. След малко ще видим защо…

На следващата сутрин взех камерата в ранни зори. Слънцето си беше взело отпуска и така и не се появи през целия ден, но през облаците светлината е мека и разсеяна и е чудесна за снимки. Особено за тестове, от които обикновено не се получава нищо смислено за показване… 😉

Изображенията бяха с прекрасна динамика и детайлност. Шестнадесетте милиона пиксела не бяха за подценяване. Но нещо характерно Nikon-ско липсваше в картинките ми при нормални условия – изображенията стояха някак меки, без обичайната си острота, a определено поне на ISO 100 очаквах повече. И това се вижда при внимателно вглеждане още на LCD-дисплея (макар, че колкото и да е хубав той, груба грешка е да се пули човек там и да си прави каквито и да било изводи). А тук Nikon са заложили капан – стандартните настройки на picture control за изостряне на D7000 са си обичайните 3 (от 9) за Standard, 4 за Vivid и т.н. И това, ако е окей за другите камери, май е недостатъчно за по-високата резолюция и различния размер на пиксела при D7000\. Понеже по принцип снимам в RAW съвсем забравих, че това, което виждам отзад на дисплея е всъщност интегрирания JPEG, а той е създаден при настройките по подразбиране, които са твърде скромни и определено бих ги понапънал повечко.

Ако снимам в JPEG и предимно за web, определено бих засилил изострянето на докъм 5-6 примерно. При снимки в RAW няма особено значение, понеже нужното изостряне така или иначе се напасва при постпроцесинга. Взирането в увеличение на LCD-дисплея отзад е също противопоказно, понеже то увеличава същия неприятен JPEG. Така, съвсем сериозно, по едно време бях решил, че нещо и има на камерата ми. Поне докато се върнах вкъщи да гледам нещата на компютър.

Обаче и на компютър нещата не са толкова лесни за момента – като твърде нова камера много малко RAW-конвертори все още разпознават файловете от D7000\. Към днешна дата нито Aperture, нито Lightroom, нито ACR могат да работят с тях с официалните си версии. Adobe поизбързаха с бета на ACR и Lightroom, но са още в тест-фаза и се инсталират допълнително. Nikon Capture NX2 беше обновен, точно преди да започнат да продават D7000, така че най-важният конвертор – фирменият – е налице, и той може би е най-препоръчителен за момента. View NX2, който идва безплатно с камерата, най-много също да ви убеди, че тя е счупена – той по подразбиране си показва интегрирания JPEG-файл, а ако натиснете Shift ще ви покаже 100-процентов кроп от него, което може и да ви докара припадък.

Както вече споменах, из мрежата вече е пълно с „умни“ дискусии как снимките на D7000 не са достатъчно остри (не че Nikon не са за бой, затова че са оставили настройките по подразбиране наистина „меки“, а доста хора си снимат директно в JPEG), така беше и за Canon 7D преди няколко месеца. Но трябва да се има наум, че сравнявайки с камера с по-малка резолюция (дори с D700 или D3), когато се гледат 100-процентови увеличения, всъщност се гледат *различни* увеличения. Различен е размерът на пикселите, различно се увеличава шума… просто защото във файла на камерата с по-висока резолюция има повече информация. По-голямото увеличение е нормално да е изглежда по-зле. Ненормално е да се очаква обратното. И това, че една картинка на 100% е по-остра от друга не означава непременно, че тя съдържа повече детайл или ще изглежда по-добре, когато от нея се „отпечата“ (на хартия или за web) снимката, която наистина ще става за гледане. Трябва повече хора да са виждали как изглежда на 100% един сканиран негатив…

![Nikon D7000 | AF Nikkor 85/1.4D | f/1.4 | 1/250 | ISO 320](https://yovko.net/content/images/2010/11/D7K0364.jpg)

Какво всъщност трябва да се има наум с камера с толкова висока резолюция? По-високата плътност на пикселите означава, че по-малки трепвания на ръцете на фотографа (или дори вибрациите от огледалото!) ще оказват своето влияние върху остротата на снимките, затова силно препоръчителни са по-високи скорости на затвора. Това обаче точно толкова не би трябвало да си личи ако редуцираме файла до този от камера с по-малка резолюция. Хроматичните аберации ще са по-видими и е съвсем нормално да са „по-дебели“, измерени в пиксели, но ако ползвате Capture NX2 той ще се справи прекрасно с тях, както и повечето други RAW-конвертори. Но дори и да не е така, отпечатани на хартия в еднакъв размер (или в еднакъв размер JPEG за web) те ще са точно същите, както от камера с по-малка резолюция. Трябва да е очевидно защо? А при по-отворени бленди е нормално тези аберации ще личат още повече.

Несъвършенствата на обективите и (не)уменията на фотографа няма как да не личат повече с камера с по-висока резолюция. Има повече пиксели, които да документират това 😉 В същия момент обаче, повечето пиксели могат да спасят нещата, изображението може да има нужда от повече изостряне, но пък ще има повече данни то да бъде направено по-прецизно и крайният резултат да не изглежда „прешарпен“. Същото се отнася и по отношение на шумоподтискането – при сензора с по-висока резолюция (при равни други условия) ще има повече информация алгоритмите да го неутрализират по-плавно. Този с по-ниска обаче има технологичното предимство да шуми по-малко. Един и същ обектив би трябвало да се представи еднакво добре, ако отпечатаме *еднакъв размер* снимка (на хартия или дори във файл за web) от камера с по-висока и по-ниска резолюция и сходен по тип сензор. А колкото е по-добър обектива, това би следвало също да си личи повече при камерата с по-добра резолюция на сензора и тя да позволи по-големи увеличения.

Автофокусната система на D7000 е много добра и фотографите с по-малко опит или по-треперливи ръце може би е добре да ползват следящ фокус (AF-C). Може да си направите един експеримент. Фокусирайте в окото на човек или нещо друго, но с окото експериментът е много впечаляващ – по принцип хората непрекъснато мърдат с очи, дори да са привидно неподвижни. Ако превключите на следящ фокус и слушате или внимавате за вибрациите на автофокусната система, ще се изненадате колко често тя сработва – за микродвижения, които вие иначе може и да не забелязвате. Ако ги забелязвате или държите достатъчно стабилно апарата в ръце, така че да успявате да задействате спусъка на затвора без да усещате автофокусната система да внася корекции то поздравления за вашата оттренирана техника – можете да снимате на AF-S по единична точка с която и да е камера. Но ако чувате/усещате автофокусната система да се задейства за микродвижения, които вие не можете да контролирате откъм себе си или такива откъм обекта ви, които не забелязвате, то тогава може би снимките ви ще бъдат по-резки ако се доверите на апарата си и го оставите на следящ автофокус (AF-C) или поне снимайте с по-бърза скорост на затвора.

Определено по-добрата оптика ще дава по-добър резултат с тази камера, но това ще се види най-добре ако печатате големи копия, не и гледайки 100%-ови увеличения на монитора. Ако оптиката ви е средна хубост най-много да се подтиснете. Важно е да осъзнаете, обаче, че не е нужно да се втурнете да харчите грешни пари за по-добра оптика след като сте си купили D7000 (тези, които са си купили D3x би трябвало да го знаят). Текущите ви обективи (дори и да са евтини и посредствени) няма да произвеждат по-лоша картинка с камера с по-висока резолюция отколкото с камера с по-ниска такава! Просто ще виждате по-добре дефектите при вглеждане на 100% – затова не го правете – в крайния резултат на хартия няма да има никакво значение колко по-меко е било изображението на 100% или колко повече хроматични аберации има. Всъщност при равни други условия (еднотипни сензори и настройки, особено на шума) би трябвало именно на хартия изображението да е по-богато и качествено от сензора с по-високата резолюция.

Дифракцията също няма как да не се прояви по-рано (при по-отворена бленда) при камера с по-висока резолюция. От такава камера обаче е по-лесно да се постигнат по-големи увеличения, заради по-добрата пикселна плътност. Динамиката на сензора с повече пиксели няма как да бъде по-лоша, може да бъде само (в най-лошия случай същата) или по-добра.

И преди някой да е започнал да се подсмихва, че току-що доказах как няма смисъл да се купува D700, D3 или D3x понеже D7000 e най-добрата камера. Разбира се, че не е така, защото високата резолюция не е всичко. Не случайно споменавах непрекъснато за еднаквия размер на крайното изображение или за равните други условия или сходен сензор. Истината е, че сензора на D7000 е концептуално нов и достатъчно добър, но все пак е *различен* от тези в най-високия клас. И камерата очевидно си е позиционирана, където и е мястото – около и малко над D90\. Шуми приемливо до ISO 3200 и дори 6400\. И не случайно е два пъти по-евтина от D700 примерно, и по-евтина от D300s, макар че тук нещата вече стават спорни понеже D300s е по-доброто тяло, но D7000 като че ли предлага повече. Много интересно е как тези 16-мегапиксела ще стоят върху подобен, но „лайка“-формат сензор. Може би ще го видим още догодина…

![Nikon D7000 | AF-S Nikkor 35/1.8G DX | f/2 | 1/100 | ISO 1600](https://yovko.net/content/images/2010/11/D7K0587.jpg)

D7000 просто е малко по-различна камера от повечето дотук, но тя сама, без помощта на задапаратното устройство, няма да прави по-добри или по-лоши снимки. И това е валидно за всяка камера. А тази – понеже е на ръба на някаква моментна технологична граница на резолюциите на обективите и сензорите, и способностите на стабилизациите – няма как да не изисква и повече познания, мислене и умения и от фотографите. В този ред на мисли за мен е малко спорно дали наистина тази камера е предназначена за любители (макар и запалени) или просто така позиционирана пазарно подпира Canon 7D.

Според мен D7000 е камера за хора, които основно снимат в RAW и искат още повече контрол и възможности при постпроцесинга. Също и тези, които се стремят към по-големи и качествени копия, особено на хартия, които са любители или имат скромен бизнес, който не оправдава средствата за по-скъпо тяло. Не съм сигурен и дали има особен смисъл такава камера да си купи човек, който снима предимно в JPEG, пък и те Nikon по подразбиране нещо не са я конфигурирали кой знае колко добре за JPEG. Не бих се изненадал ако се появи и firmware фикс за тези настройки.

D7000 е малко по-претенциозна камера – ще иска малко повече от фотографа и от обективите. По-често ще настоява за статив. С нея и стабилизираната оптика ще спасява малко по-трудно нещата. Всъщност доста хора не искат да повярват, но маркетинга наложи един мит, че стабилизацията някак магически решава всички проблеми с трепването на камерата и бавните скорости на затвора при всички фокусни разстояния. И че едва ли не, тя обезсмисли ползването на статив. Мда, понякога спасява нещата, но истината е, че далеч не винаги. Тя не елиминира трепванията, само ги минимизира. И определено не при всяка скорост на затвора и фокусни дължини. И това е вярно за всяка камера, но при тези с по-висока резолюция повече ще си личи. Освен това стабилизацията е евентуално решение само за трепванията откъм апарата – тя е безпомощна за трепвания и движения откъм обекта или модела.

D7000 ще допадне на тези, които очакват повече динамика в своите цифрови снимки, понеже определено новото тяло е най-доброто в това отношение от всички DX-камери на Nikon до момента. Стъпката напред е видима и осезаема като се вгледате в това, което можете да извадите от светлите и сенчестите участъци. Автофокусната система е много добра, макар и да не е тази от D3/D700\. Меренето със сигурност е великолепно, както и автоматичната преценка на белия баланс. Снима страхотно при високо ISO въпреки високата плътност на пикселите. Любителите на макрофотографията също трябва да са любопитни да пробват заради по-високата резолюция и динамика. Тялото има двигателче, с което може да движи автофокусната система на по-старите AF-обективи без вграден такъв и дори може да се ползва с механични обективи като поддържа мерене и потвърждаване на фокуса с тях, което се случва за първи път в историята на Nikon с камера от този клас. С две думи тялото има всички предпоставки да се хареса на доста хора и мнозина ще се влюбят в него.

Nikon D7000 e прекрасна и сравнително достъпна камера с огромен потенциал – тиха и дискретна е като любовница, рисува виртуозно, на моменти има малко чепат нрав и може да ви отнеме малко време да се научите да я харесвате с особеностите и, но… както с всяка виртуозна любовница, накрая се оказва, че си е струвало 😉

---

- *Всички използвани в статията снимки са с илюстративна цел и нямат за задача да доказват или отхвърлят каквато и да е теза. Снимани са от ръка, с изключено шумоподтискане и оптика без стабилизация, на доста отворени бленди, където на обективите им е най-трудно. Върху тях не е прилагана допълнителна обработка освен умаляване за да се впишат в дизайна на сайта.*
### Съботни
URL: https://yovko.net/sbotni/
Last updated: 2010-11-13T09:37:27.000Z
Измина вече месец, откакто се върнах в [OPENINTEGRA](http://openintegra.com/?ref=yovko.net), но още не съм успял да превключа напълно. И сигурно още няколко месеца няма да ми стигнат да наваксам многогодишното си отсъствие от отбора. Макар през този месец да се случиха дори повече неща от очакваното. А най-интересното е колко лесно попадаш на хора, които искат и очакват да правят „различен“ бизнес – трудно е да дефинирам различността в този смисъл освен с… не по български… И като сме толкова много тези хора, се питам, защо тогава това не си личи… И отговорът е простичък – защото другите са повече. Тези, които са забравили, че най-добрият sales е доволният клиент и най-добрата реклама е неговата препоръка.

Само за месец попаднах в няколко сечения на бизнес общности, които целенасочено декларират дистанцираност от ужасния микс от балканска бизнес етика и бруталната агресия за превземане на клиента на абордаж.

Прави впечатление и нещо друго – компании, които във времето на очакванията за небивал и непрекъснат растеж отпреди 2-3 години се държаха като паразити на пазара – част от тях, сега в тази по-трудничка обстановка, са станали рационални, сговорчиви и с далеч по-ясна самооценка за себе си. Което е обнадеждаващ сигнал за българския бизнес. Говоря за малкия и средния тип бизнес, разбира се… Не, че у нас има много голям…

В този ред на мисли, пак ми е малко тъжно, че почти няма бизнес-презентации в програмата на наближаващия [Openfest 2010](http://openfest.org/?ref=yovko.net). Ще има интересни лекции, както винаги, разбира се. Даже изненади, които си признавам, че не съм очаквал на Openfest. Oбещаващо звучат доста от заглавията, но за бизнес ще се говори малко. Освен в темата на Salle, май не се сещам за друга. Всеки момент трябва да излезе програмата…

Затова и аз да отправя покана за следващия уикенд – в Интерпред, в София – 20 и 21 ноември – заповядайте на [Openfest 2010](http://openfest.org/?ref=yovko.net). Аз няма да мога да присъствам – за първи път. Но се налага да бъда по същото време на изложение в Солун. Но си е за моя сметка – ще изпусна да видя Microsoft на Openfest 😉

А догодина – се чудя дали аз лично да не се ангажирам с бизнес панела…
### Nikon Test Drive
URL: https://yovko.net/nikon-test-drive/
Last updated: 2026-09-14T06:25:49.000Z
Утре, 5 ноември е денят, в който новата камера [Nikon D7000](http://nikon.bg/bg%5FBG/product/digital-cameras/slr/consumer/d7000?ref=yovko.net) започва официално да се продава в Европа, съответно и в България. И ако искате да сте сред първите, които ще го пипнат и изпробват на живо, още преди да сте си го купили, на 6-ти, в събота, в [София Студио](http://www.sofia-studio.com/bg/?ref=yovko.net) ще имате тази възможност. И не само него. Целодневният [Nikon Test Drive](http://www.photosynthesis.bg/?article=186&ref=yovko.net) има за цел да даде възможност да се тестват цяла купчина страхотни тела и обективи на Nikon. А в програмата има и няколко лекции и презентации, които съдейки по лекторите, не са за изпускане.

Аз, за съжаление, имам други ангажименти през същия ден и няма да мога да присъствам, но пък не оттеглям [обещанието си да споделя впечатленията си от D7000](http://simplestudio.org/web/662?ref=yovko.net) веднага щом понатрупам такива.

А за следващата събота с [Мултимедийната работилница](http://www.mmw.bg/?ref=yovko.net) подготвяме друга фотографска изненада.
### BVI Photo Video
URL: https://yovko.net/bvi-photo-video/
Last updated: 2026-09-14T06:25:31.000Z
Преди известно време попаднах на [BVIPhotoVideo.com](http://www.bviphotovideo.com/?ref=yovko.net) – български online магазин за фото и видео оборудване, както говори и името му. Това, което ми направи впечатление още на пръв поглед бе една съществена разлика с други подобни проекти, а именно, че освен каталога с продуктите, важно място от сайта е заделено за ревюта, статии и сравнения между различни продукти. При това написани с нужния респект към всеки производител и от гледната точка на запаления фотограф, който би пазарувал в подобен сайт.

В края на мината седмица точно преди да тръгна на един кратък фотографски уикенд се оказа, че ми липсва един резервен комплект батерии и реших да пробвам BVIPhotoVideo.com – още повече, че сайта продава батерии с малък саморазряд Imedion, които аз като почитател на Sanyo Eneloop отдавна исках да пробвам. Между другото на сайта вече има публикувано [сравнение между двата бранда](http://www.bviphotovideo.com/public/index.php?page=reviews&action=details&review%5Fid=27&categoryid=105&ref=yovko.net). Много свежа идея е като браузваш някой продукт, долу да има освен стандартната информация за него и такава за сходни, конкурентни продукти и сравнения помежду им. Това е удобството на online shoping-а и е странно, че много сайтове с претенции все още не правят това.

Батериите дойдоха още на следващата сутрин, опаковани прекрасно и вътре в прозрачно пликче намерих фактурата си, красива и стилна гаранционна карта с холограмен стикер и малък флаер на сайта. Изключително приятно бях изненадан от това, макар поръчката ми да бе само за един комплект батерии. Дреболия е на пръв поглед, няма особено значение дали гаранционната карта е обикновен лист хартия или е луксозна, както е тази на [bviphotovideo.com](http://bviphotovideo.com/?ref=yovko.net), но всъщност разликата е в отношението… Веднага виждаш, че това е сайт и бизнес правен с мерак, стил и отношение към клиента. Пожелавам си все по-често да съм клиент на именно такива проекти, а на [BVI Photo Video](http://bviphotovideo.com/?ref=yovko.net) да продължават все така и да им се множат клиентите, защото просто има защо!
### Разрушеният мост край нос Шабла
URL: https://yovko.net/bridge-shabla/
Last updated: 2020-12-27T12:25:03.000Z
Краят на лятото очевидно е тема, към която се връщам непрекъснато. Не бях ходил на есенно море в края на октомври досега, но с няколко сродни души решихме да си направим мини-фотопленер. Е, разбира се, плажът на Албена беше само безлюдна снимачна площадка (ако не броим местния СОД, които се пробваха да ни пратят да искаме разрешение за снимки от отдел „Маркетинг и реклама“), а фарът на нос Шабла беше засенчен от блясъка на ръждата на този разрушен мост, който концентрира цялото ни фотографско внимание, след като се озовахме там точно за golden hour.

![](https://yovko.net/content/images/2011/01/7005893.jpg)

Последният ден на октомври беше облачен и свъсен край Балчик, Каварна и околностите. Решихме да навестим фара на нос Шабла и точно когато пристигнахме там, облаците се разкъсаха, а слънцето се показа ниско между тях, точно около час преди залез… като по поръчка…

N.B. Снимката е част и следствие от Пленер – FineArtBox – Балчик – 2010
### New PGP key 0x1414AB7E
URL: https://yovko.net/new-pgp-key-0x1414ab7e/
Last updated: 2010-10-24T14:54:14.000Z
I have very new personal GnuPG/PGP key (0x1414AB7E) because [my old one](https://yovko.net/blog/1009) will expire very soon. Effective immediately, my new public key is available for download and will be valid till Oct. 22nd, 2017.

The new key has been signed with my old one because of trust transfer reasons. Pls, note that this is your personal decision to trust this procedure. My old key 0xEF85EFA5 will be revoked before the end of November 2010\. Please, update your keyrings.

To obtain my new public GnuPG/PGP key, please visit [http://subkeys.pgp.net](http://keyserver.noreply.org/pks/lookup?search=0x1414AB7E&op=index&ref=yovko.net) or your favorite key-server. The fingerprint is 4C2F 44B7 3064 E74B B2D8 A92A 1F9E 4A3A 1414 AB7E.
### Виртуална граница
URL: https://yovko.net/virtualna-granitsa/
Last updated: 2026-09-14T06:24:42.000Z
[Terry Richardson](http://www.terryrichardson.com/?ref=yovko.net) – популярен и провокативен американски фотограф, превърнал неглижирания, ала-полароиден и мърляв технически подход към снимането (и често пълната безвкусица) в свой стил – снима две 24-годишни нашумели американски актриси, поразсъблечени по бельо. Нашумели са, обаче, заради ролите си на 17-годишни тийнейджърки – това е важно за историята. [Сесията е за новия брой на списание GQ](http://www.gq.com/entertainment/movies-and-tv/201011/glee-photos-rachel-quinn-finn?ref=yovko.net#slide=1), за което традиционни теми са мъжките играчки – коли, жени и спорт. Жените в GQ по принцип рядко са твърде облечени. На корицата също е снимка от въпросната сесия.

По повода Америка се задави с дискусия. Темата е приемлива ли е тази провокация… така де, корица… и сесия… на 24-годишни актриси, изглеждащи по лолитски секси в контекста на внушението, че са на 17\. От списание, чийто таргет е зрелият мъж. Използват се дефиниции като „граница на педофилията“, „сексуализация на младежта“ и „виртуално детско порно“…

Този свят наистина е в криза. А Terry, обзалагам се, потрива ръце. Мацките също…
### Данни за обективи Nikon
URL: https://yovko.net/nikon-data/
Last updated: 2026-09-14T06:23:24.000Z
През уикенда на по кафе се бяхме събрали няколко души, които като се спогледахме по едно време се оказа, че всички снимаме с Nikon. И то от години. Заклети никонджии, както се казва… И се оказа, че не всички знаеха за този линк, който ще пусна в края на този пост.

На него един човек събира, обобщава и публикува данни за всеки един обектив на Nikon. Ако някога сте се чудили колко модификации има вашият обектив, или в кой точно период се е произвеждал (според серийния му номер), дали е Made in Japan, колко бройки има като него, особено ако е стар… или пък търсите някой обектив и искате да погледнете ключовите му характеристики, сравнени с предходните или следващите го модели… Не няма да намерите тази информация на сайта на Nikon, освен ако обективът не е съвсем нов. Можете да търсите парченце по парченце из Интернет и при добър късмет да си сглобите картинката с упорство и търпение…

А можете просто да се поклоните пред труда на този човек и да погледнете на този адрес:  
[http://www.photosynthesis.co.nz/nikon/lenses.html](http://www.photosynthesis.co.nz/nikon/lenses.html?ref=yovko.net)

Можете също да му [помогнете с информация или да го почерпите през PayPal](http://www.photosynthesis.co.nz/nikon/contact.html?ref=yovko.net). Името му е Roland Vink.
### Първи впечатления от D7000 скоро
URL: https://yovko.net/d7000-skoro/
Last updated: 2026-09-14T06:23:06.000Z
В рамките на идните седмици се очаква първата доставка с най-новото творение на [Nikon D7000](http://nikon.bg/bg%5FBG/product/digital-cameras/slr/consumer/d7000?ref=yovko.net) да пресече границите на България. Една бройка от тази първа партида ще се озове моментално в ръцете ми. Разбира се, че ще напиша първите си впечатления веднага щом имам такива.

Споделяйки ентусиазма си от тази камера с колеги и приятели, много от тях се изненадаха от нетърпението ми да я пипна, особено имайки предвид факта, че вече повече от две години ползвам D700 като основно тяло, което принципно е в най-високия сегмент на Nikon, докато D7000 е позициониран в любителския клас. И въпреки това D7000, още на хартия, блести с нова и оригинална за този сегмент функционалност (и не само за сегмента дори) като се явява един прекрасен баланс между двата свята. С риск да подразня доста хора, функционалността, която предлага, надскача доста нуждите и на изявени професионалисти.

Нова генерация CMOS-сензор със самопочистващ се low-pass филтър – не точно фундаментално различна технология, а стъпка в развитието на съществуващата, която определено си струва вниманието, заради това, че позволява повече плътност на пикселите без това да влошава нивата на шум в крайния резултат. В случая с D7000 имаме над 16 милиона пиксела върху DX-размер матрица. Което пък прави самия краен резултат „по-плътен“ и по-важното – по-приятен за окото, макар и с малко по-високи изисквания и към обективите пред сензора. И всичко това в добавка към новия Expeed 2 процесор на Nikon и усъвършенствана технология за Active D-Lighting.

Специален отделен двумегапикселов сензор се грижи само за разпознаване на сцената, която наблюдава камерата и съдейства на основния сензор по отношение на автофокуса, баланса на бялото, експозицията, настройките на светкавицата. Nikon твърди, че същия този сензор разпознава 35 различни типажа човешки лица, независимо дали камерата е в нашумелите напоследък face-priority режими или пък записва видео. Да – FullHD видео…

Тялото е оборудвано с нова 39-точкова автофокусна система с всички актуални екстри, визьор със 100%-ово покритие на кадъра, който „вижда“ сензора (при D700 това не е така), два слота за паралелно записване на всеки кадър върху две различни карти (и макар те да са SD, а не CF, това си е екстра от профи сегмента – отново липсваща и в D700 дори)… D7000 ще може да снима поредица кадри със скорост 6 кадъра в секунда, има режим „тих затвор“, който е от нивото на D300s – проектиран и тестван, че надживява 150000 щраквания. Концептуално нова батерия, обещаваща над 1000 кадъра с едно зареждане. Предефинирани автоматични режими за улеснение на любителите. И какво ли още не…

За първи път камера от любителския сегмент на Nikon ще поддържа мерене и със стари механични обективи (досега се поддържаше само потвърждение на фокуса).

И всичко това в компактно магнезиево тяло (с изключение на предната му част), също характерно само за най-високия клас камери.

Да оставим настрана фотографската ми мания, но просто инженерното ми любопитство е в състояние на ярко изразена ерекция. Повече подробности – като го пипна на живо…

A дотогава… не си поръчвайте Alpha 😉
### Благодаря ви!
URL: https://yovko.net/blagodarya-vi/
Last updated: 2010-10-07T21:18:04.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2010/10/caricature_ibm_2010.jpg "Карикатура: IBM България 2010")

(отгоре, отляво на дясно: Николай Драмов, Иво Пенев, Недко Колев, Венци Шишков, Александър Раков, Митка Аврамова, Поли Кекерова, Рая Бучкова, Кристина Русева, Благой Генадиев, Йовко Ламбрев, Радо Миланов, Диана Хаджиева, Ирена Минкова, Екатерина Христова, Георги Робев, Бойчо Делевски, Ивайло (djidji) Джилянов, Маргарита Радулова, Яна Георгиева, Чавдар Чолев, Елена Стоянова, Христо Димитров, Ива Тодорова, Александър Маджиров, Георги Кръстев, Станимира Георгиева, Екатерина Ковачева)

Автор на карикатурата: [Радослав Маринов](http://www.cartoonforsale.com/?ref=yovko.net)

### 

*Исках само да ти пожелая всичко най-добро и да ти кажа, че за мен IBM също е идея и макар да не съм се докосвал пряко до нея, ти беше една от причините да я обичам толкова.* – Ивайло Николов, Key Account Manager, Stone Computers

*Щастието не е само в професионален план, така че от сърце ти желая да имаш винаги верни хора до теб, които те обичат и подкрепят, да си винаги влюбен (винаги има в какво да се влюбим) и да продължиш да търсиш щастието с широкия свят.* – Биляна Бойчева, Procurement Specialist

*За да може да оцени какво е направил човек, той трябва да е направил нещо. Поздравявам те за решението ти и съм сигурен, че няма да оценяваш дали е било правилно или не, а ще го направиш правилно. Да вземеш нещата в свои ръце винаги е правилен избор*. – Георги Назъров, MTS CEE&MEA HW Process Focal Point

*I must say I haven’t read such a long mail in a while but I have to tell you it was a pleasure to read it. Of course not because you’re leaving but because it has that personal touch that we all tend to forget these days.* – Damir Bacalja, Client Technical Professionals Manager

*Никога не съм искала дори и да си помисля за миг че може да не работим заедно.* – Екатерина Ковачева, Country Operations Manager

*Aз все още не съм готова да се разделя с мечтата си. Всъщност – пожеланието на края показва, че и ти не си се разделил.* – Бойка Петкова, Infrastructure Architect

*Please continue the way you are, you are a great person.* – Predrag Teofanov, Business Development Executive for IBM CEE & RCIS, LSI Logic GmbH

*Impressive … and educational, can I use your message as part of my mentoring message to students in Middle East my friend? 🙂* – Juan Pablo Napoli, Middle East – Academic Initiative Programme Manager

*Няма нищо лошо някой да ти пожелае Сбогум, защото Сбогум значи С Бог.* – Силвия Георгиева, IBM Bulgaria, Accounting Department

*Thank you for this nice letter … it is so much truth in it and so much we tend to forget in the daily routine. I would like to say personally thank you for the time we have been working together.* – Roland Leins, Manager of Storage Systems, CEE

*thx for nice reading! and good luck* – Milan Král, POWER Systems Technical Sales Manager CEE

*It is really a pity people like you are leaving……… Thanks for the great note!* – Tina Milosevic, Operations Manager, STG DEMA Countries

*It was a great pleasure and honor to work with you during my years in CEMAAS, I still remember my visit to Sofia and the class we held in 2008 (I believe)!* – Matthias Werner, Product Manager Storage – EMEA

*Отдавна не бях чела нещо в Lotus Notes с по-голям интерес и възхищение. И мисля си, че ако имаше поне още двама Йовковци щяхме да се движим напред и по-бързо…* – Ирина Кундева, MTS Operational Sales Support

*It is not easy to see such, first of all, NICE person and also a great worker leave this company. I would like to thank you very much for a great collaboration!* – Vladimir Atanaskovik, IBM – Central and Eastern Europe Storage FTSS Manager

*Страхотно писмо си написал. Мога само да ти благодаря, че стигна и до мен.* – Веселка Петрова, Marketing manager, Bulmag

*Ще ни липсваш! Успех от сърце…* – Нико Бунцев, SAN, NAS & Storage CE

*Siemens беше тесен за теб, но се надявах IBM да се окаже друг. За съжаление не всички ставаме за болтчета на машина. Някои предават себе си, за да оцелеят, други – се залъгват, че това е просто работа, трети се борят вътрешно до край. Радвам се, че все още има кой да отстоява свободата си… Бъди свободен!* – Ирена Антонова, Chief Accountant
### About the two drops of oil and some other things…
URL: https://yovko.net/about-the-two-drops-of-oil-and-some-other-things/
Last updated: 2010-10-05T20:49:22.000Z
From: Yovko Lambrev [y\_lambrev@bg.ibm.com](mailto:y%5Flambrev@bg.ibm.com)  
Subject: About the two drops of oil and some other things…  
Date: October 5, 2010 11:58:25 AM GMT+03:00

Pls, find English text below…

Колеги и приятели,

Повечето от вас вече знаят, че днес е последният ми работен ден за IBM. Реших, че имам нужда от промяна. Написах първото си парченце софтуер едва на 9 и макар на фона на моите току-що навършени 36 години да изглежда странно, аз вече четвърт век съм част от тази индустрия. Въпреки това тези седем години и половина в IBM ми се струват като една епоха – в този офис научих много за технологиите и бизнеса, но и за живота, и за взаимоотношенията между хората, намерих приятели, загубих част от тях, срещнах много важни за мен хора, изживях незабравими дни, дори се влюбих… два пъти…

Предполагам сте чували онзи притча, в която един младеж помолил мъдрец да му покаже тайната на щастието. Мъдрецът му дал чаена лъжичка с две капки олио в нея и го изпратил да разгледа двореца като внимава да не разлее двете капки. Младежът се вторачил в капките и нищо не видял от разходката си. Тогава мъдрецът го върнал да види градините, богатствата, картините, но пък тогава младежът разсипал двете капки олио. Та тайната на щастието била в това да се радваш на живота и да не забравяш за двете капки олио в лъжичката…

Прецених, че в последните години твърде много бях вторачен в двете капки, толкова че имам усещането, че се отклоних от Пътя си. Направих го съзнателно и не съжалявам, защото наистина научих много. IBM беше най-значимия университет в моя живот до тук. Не виждам защо и да не призная, че не всичко, което научих ми харесваше или беше добро. Във всеки университет е така. И в живота и бизнеса много рядко всичко е цветя и рози, а важните неща са безценно знание, което е от полза всеки ден. Но понеже ден след ден животът отминава – от известно време насам имам животворната необходимост да се завърна към себе си. Твърде дълго време вече подчинявам мечтите си на други мечти, стремежите си на чужди стремежи, целите си на тези на някой друг.

IBM за мен беше сбъдната мечта. Зная, че звучи като клише, защото всъщност днес никак не е трудно да работиш за големите гиганти. Нужен е май само някакъв английски, смислено CV и приличен костюм. И понеже HR-ситото се минава лесно, светлината на звездите се вижда по-трудно сред облаците от посредственост. Обаче за човек, чието детство е минало във време, в което можеше само да мечтаеш някой ден да имаш шанса да надзърнеш зад „желязната завеса“, IBM е не само hi-tech гигант… много повече е…

Парадоксално е обаче, как обичайността на нещата може да заличи всякакъв звезден статут. А IBM е компания-звезда, каквато едва ли някога в индустрията ще има втора. И понякога ми е тъжно, че младоците в нея не виждат, не чувстват и не я познават като такава. И почти никой не им я показва. Сякаш звездите не блестят, понеже ежедневно се бориш с облаци бюрокрация, слушаш клишетата на Матрицата, спазваш процедурите и почти не се докосваш до истинския IBM. А толкова много има за докосване в тази компания, толкова натрупвания, колкото навярно в никоя друга…

Очаквах да срещна повече звезди за тези седем години и половина… И почти не срешнах такива, които да създават звезди… Понякога ми се иска някой да накара бюрократичната мъгла да прочете отново онази книга за танцуващите слонове… поне онази четвърта глава – или поне само заглавията – You have to know (and Love) your business, Leadership Is Personal… Elephants can dance… И защото e важно да останем човеци след всичките цифри и електронни таблици…

Не знам дали и аз бях звезда, поне се опитах с всичкия си потенциал. Опитах се и да правя IBMъри – двама – единият напусна, а другият го претопи Матрицата.

Радвам се, че за времето, през което бях в компанията не се сещам за човек, с който да не мога да разговарям открито и честно за всичко. Не се срамувам да стисна ничия ръка. Щастлив съм, че повечето от клиентите ми ме считат за доверен приятел. Бях верен на отбора си и бях част от него, дори когато съзнавах, че грешим! Благодаря и за доверието, на тези които ме удостоиха с такова!

Знам, че този текст е дълъг и необичаен за farewell, но понеже обикновено не съм многословен сега си го позволявам, а някак не мога да напиша само новия си телефон, email и две официални изречения… Първо, защото не се сбогувам, някак ми е трудно да приема мисълта, че от утре няма да ползвам асансьорите на Интерпред за да стигна до офиса, второ защото преди да сме служители, мениджъри или каквото там сме, най-напред сме обикновени хора и е полезно да си говорим обикновено по човешки, и… защото – вече така или иначе цитирах Louis Gerstner… I fell in love with IBM… Това е от неговото писмо за сбогуване – прочетете го – тези, които не са – човешко е, лично е, няма нищо общо с тези модерните, които четем напоследък. Писал го е сам, с обикновени думички… Ще бъде като докосване до истинския IBM – – този от мечтите ми, който ще запазя и занапред за себе си, тръгвайки си…

От утре най-важна за мен ще бъде една друга компания – много малка, но много моя. Всъщност тя съществува без мен точно толкова, колкото аз бях част от IBM. Създадох я и я изоставих в ръцете на съдружниците си, понеже бях изкушен да потанцувам със слоновете. И понеже вече съм сигурен, че те могат да танцуват (а мен все така не ме бива с танците) реших, че е време да се върна в моя личен бизнес. Ако не го направя сега, след още някоя година, навярно няма и да го направя никога. А искам да опитам – дори да сбъркам начина или момента – може би ще имам време и да поправя грешките…

Ако някога толкова загубите следите ми, просто попитайте за yovko в Google – няма начин да не знае къде съм и какво правя – аз живея поне наполовина в Интернет 🙂

Пожелайте ми да не забравям за двете капки олио в лъжичката! Нито за другите нещата наоколо! А на всички ви, аз пожелавам да направите така, че някой ден да ме е яд, че не съм останал част от този отбор! 😉

Йовко

\========

Dear friends and colleagues,

Most of you already know this is my last day working for IBM – I’ve made up my mind for a change. I remember writing my first bit of software when I was nine, and though strange as it may seem against my just rounded 36, I have been part of this industry for a quarter of a century now. However, these seven and a half years at IBM seem to me an entire epoch – here, in this office I have learned much about technology and business, and about life and human relations, too; I have made friends, lost some of them, met many people important to me, lived memorable days, even fell in love… twice…

I suppose you have heard that parable about a youngster who asked a sage to reveal to him the secret of happiness. The sage gave to the youngster a teaspoon with two drops of oil in it and sent him on a tour around the palace, warning him not to spill the two drops of oil. The youngster fixed his eyes on the spoon and saw nothing on the tour. Then the sage sent him back to view the gardens, the riches, the pictures, and this time the youngster couldn’t save the oil from spilling. So, the secret of happiness was in enjoying life and at the same time keeping in mind the two drops of oil.

I reckon I have been too fixed on the oil drops in the last few years of my life, so much that I feel I have departed from my Path. I have done this consciously, and without regret, because I have really learned a lot. IBM has been the most significant university in my life. I don’t see a reason to conceal that not all of that has been good or to my liking – it is so in any university. So is life, and business – quite rarely it is all pure happiness, and the things that matter are inestimable knowledge for every day. Yet, day by day life passes over, and since a while I’ve been having that life-giving urge to return to myself. For too long I have been subjecting my dreams to other dreams, my endeavours to other people’s endeavours, my aims to those of someone else.

IBM has been a dream come-true to me. I know it sounds like a cliché – nowadays it isn’t hard to be employed in a giant corporation, all you need is some command of English, a reasonable CV and a decent suite; and since it’s easy to get HR short listed, the star shine is hard to see through the clouds of mediocrity. For a man whose childhood was in the time when peeping through the “Iron curtain” was just a dream, IBM is not just a hi-tech giant… but a lot more…

However, it is paradoxical how habitualness can erase any star status, and IBM is a corporation star which would surely remain one of a kind in the industry. Sometimes it makes me sad that youngsters here can’t see it, feel it or know it as such. And nobody show them the light. As if stars have stopped shining because of the daily collision with bureaucracy, hearing the same clichés of the Matrix, observing the procedures, and barely touching on the genuine IBM. And there is so much to be touched in this corporation, so much accumulated, as probably there is in no other company…

I have expected to see more stars in those seven and a half years; and star makers I have met next to none… I sometimes wish that the bureaucratic fog were made read again that book about the dancing elephants… or at least its chapter four, or fortunately the titles – You Have to Know (and Love) Your Business, Leadership Is Personal… Elephants Can Dance… Because it is important to remain humans after all the numbers and spreadsheets…

I don’t know whether I have been a star, at least I have tried with my entire potential. I have also tried to fabricate IBMers – two attempts – one of them has quit, and the other one has got Matrix melted.

But I’m glad that for all the years spent here, I can’t remember a person with whom I would not talk openly and frankly about anything. Anyone’s hand I can shake without being ashamed. I’m happy that to most of my clients I am a trusted friend. I have been loyal to my team, and I have been part of it even when I knew we were making a mistake! I wish to thank for the trust to all those whose trust I’ve had.

I know this text is too long and unusual for a farewell letter, but because normally I am not so wordy, I allow it myself here, besides, I feel uneasy to leave just my new phone number and e-mail, and a couple of standard sentences… First, because I am not taking my leave, I somehow find it hard to believe that from tomorrow on I won’t be using the elevators in Interpred building to reach my office, second, because before being employees, managers, or whatever else we are at work, we are ordinary people and it is useful to talk in an ordinary human way, and third…, because – I have already quoted Louis Gerstner – I fell in love with IBM… That is from his farewell letter, read it, please, those of you who haven’t – it is human, personal, it has nothing to do with the modern ones we have been reading recently. He has written it himself, with simple words… Reading it shall be like touching on the genuine IBM – that IBM from my dreams which I’ll keep for myself after leaving 😉

From tomorrow on the most important to me will be another company – a very small one, but very much mine. Actually, it has been existing without me just as long as I have been with IBM. I created it and then left it to my partners, being tempted to dance with the elephants. And now that I am convinced they can dance (I myself being the same poor dancer as before), I have chosen to return to my own business. If I don’t do it now, in a year or two, I would probably never do it. And I’d like to try – even if I miss the way or the moment, perhaps I will have the time to correct the mistakes…

If you happen to lose my trace completely, just ask Google about yovko – It would certainly know where I am and what I am doing – I live on the Internet at least half of my life 🙂

Wish me that I never forget about the two drops of oil in the spoon! And about all the other things around. And to all of you I wish that you do so, that there comes a day when I will regret my not being part of this team.

Yovko
### Споделеното от четеца ми
URL: https://yovko.net/spodelenoto-ot-chetetsa-mi/
Last updated: 2010-10-04T13:34:57.000Z
Предвид реорганизация, свързана с предходния пост, се налага да уведомя следящите емисията на прочетеното от мен в Google Reader-а ми, че отново се върнах на познатия от преди адрес (и account):

[http://www.google.com/reader/shared/ylambrev](http://www.google.com/reader/shared/ylambrev?ref=yovko.net) \[RSS-а го има на страницата\]

Временно бях на [http://www.google.com/reader/shared/yovkolambrev](http://www.google.com/reader/shared/yovkolambrev?ref=yovko.net), който няма да ползвам повече…
### 24 часа с Android (след 3 години с iPhone)
URL: https://yovko.net/24-chasa-s-android-sled-3-godini-s-iphone/
Last updated: 2019-12-27T15:22:34.000Z
С такова заглавие няма как да не поразсъня Apache-то под блога си, но всъщност след като видях [предложението на Globul за iPhone 4](http://globul.bg/bg/iphone%5Fprices.html?ref=yovko.net) аз наистина моментално си поръчах телефон с Android. Докато ми доставят апаратчето отне малко време и поради разни здравословни грижи, които са ме налегнали напоследък не ми беше съвсем до него, но от вчера основният ми телефон е с [Android OS](http://www.android.com/?ref=yovko.net), а старият ми верен ветеран iPhone (първа генерация) си почива гордо върху нощното ми шкафче след малко повече от три години безотказна служба.

И преди маркетинга на Globul да ме е намразил повече от нужното, бързам да съобщя, че най-чинно и прилежно изчаквах тяхната оферта за да ъпгрейдвам (три години са достатъчни за мобилен телефон, най-малко от съображения за външен вид) и всъщност офертата им е съвсем наред в контекста на нашия пазар, концепциите на Apple и всичко останало около темата iPhone в България. Но това не е моята оферта. И не защото не мога да си го позволя или не искам, а защото iPhone се продава през оператор за да бъде *спонсориран* телефон, поне навсякъде по света, но явно с изключение на България, Румъния и още няколко държави. И защото Globul просто не е моят оператор и с такива оферти няма и да стане. Съжалявам, но в адресната ми книга към днешна дата има 523 записа (това са бройка хора, някои от тях имат повече от един телефон), едва 90 от тях имат номер от Globul (малко над 17%) и едва половината от тях нямат и друг номер от Mtel или Vivacom, което означава, че едва 8.6% от моите контакти са Globul only. Отделна тема е, че очевидно не се чувам ежедневно с 523 субекта и над 95% от ежедневната ми комуникация е в мрежата на Mtel, на които съм абонат от далечната 1999 година и съм им свикнал на всичко – и на хубавото и на лошото. Не че имам нещо против Globul, но досега с нищо не са ме изкушили… всъщност абонат съм им (на малък договор при това) за да имам алтернативен номер, когато искам да се скрия от света, но той обикновено си стои в шкафа.

Истината е, че iPhone 4 можеше да бъде изкушение, което да ме накара поне по-активно да ползвам глобулския си номер като втори телефон, офертата щях да приема също и ако беше дошла от Mtel, защото нямаше да реорганизира комуникациите ми, но между 400 и 625 евро за заключено устройство към твърде непопулярен в моя свят и обкръжение оператор – благодаря, но ще пропусна… Нещо неизгодно ми звучи… За сравнение цената за придобиване на апартчето от Vodafone и Orange в UK е между 0 и 360 евро, от T-mobile в Германия от 1 до 400 евро, дори в Румъния е от 169-560 евро (Orange.ro)…

При цена на дребно на свободен (необвързан с оператор) iPhone 4 (16GB) от 500 британски лири (около 1150лв) (за сведение 65-70 лв е куриерската услуга от Великобритания до София) – цените за същия, обвързан за една година с Глобул са меко казано забавни – 1019 лв + 12 такси по 20 лв или общо 1260 лв с най-малкия план, или 779 лв + 12 такси по 55лв или 1440 лв с най-щедрия. Това просто не е спонсориран телефон. Не достатъчно… Дори за България – най-богатата държава в Европа…

![](https://yovko.net/content/images/2010/10/android.jpg "android")Та след мислите, споделени в това напоително и протяжно въведение и понеже с времето бях все по-изкушен да тествам Android като smart-phone платформа реших, че сега е момента. Поръчах си най-малкия възможен модел (все пак само ще тествам и има риск да не ми хареса) – тук е важно да уточня, че когато говоря за Android имам предвид Android с HTC Sense. Никак не харесвам този вендор заради неговата Windows only ориентираност (а и дълга история с Windows mobile платформата), но тайванците от [HTC](http://www.htc.com/?ref=yovko.net) наистина се опитват да направят от Android нещо повече, от това което е… Пак тук е важно да кажа, че от технологична гледна точка оценявам Android като платформа с огромен потенциал, от маркетингова гледна точка е интересен продукт, но без изчистена посока и стил, а от естетическа гледна точка най-нежната ми оценка се заключава в думичката трагедия. Именно за последното HTC Sence донякъде спасява нещата… За съжаление само донякъде…

За останалите вендори по-добре да замълча – до този момент се държат предимно като класически паразити, намерили си лесна хранилка… Или поне не съм забелязал някой да се е престарал…

Защо Android е с огромен потенциал? Ами защото е с отворен код, което го прави гъвкав и лесен за огъване по поръчка. Защото е различен. И защото макар и капитана на отбора да се казва Google и да дирижира в голяма степен играта на терена, другите вендори могат да правят много… и най-важното – те освен, че са *другите*, са и *много*… и ще стават все повече… В някакъв смисъл именно това води до хаоса в маркетинговата страна на нещата – Android хем е една платформа, хем има множество превъплъщения и лица в различните продукти. Така, че това не е непременно лошо… А естетиката и занапред ще е все по-недостижима цел именно пак заради всичкия хаос с формати, устройства, резолюции на различни по размер екрани и какво ли още не…

В този ред на мисли, естетиката с която е свикнал всеки Mac/iOS потребител едва ли някога ще бъде възможна с Android и в този ред на мисли най-трудното в прехода от iPhone към Android е психологическата и емоционална раздяла с доза луксозен комфорт, който ти дава iPhone. Аз съм свикнал да скачам от платформа на платформа и да се напасвам, така че не бих драматизирал заради удобство и интерфейси, но те са двойно по-важни, когато устройството е малко, мобилно и непрекъснато в ръцете ти. В този контекст всяко дребно удобство има значение. Smart-фоните трябва да бъдат удобни. В този контекст Android не е пораснал особено откакто го видях за първи път – във версия 2.1 все още продължава да е неподреден, разхвърлян, недовършен и дори мърляв на моменти. Същото впечатление се наслоява и с опитите да намериш в Market-а твоето приложение за едно или друго. Кошмарът там е пълен заради многообразието… Рейтингите често са заблуждаващи и спасението е проба-грешка или препоръка от приятел…

И понеже някой ще реши, че съм твърде критичен дотук – всъщност Android адски много ми харесва и дори съжалявам, че не му дадох шанс по-рано. От известно време, играейки си с чужди телефони и следейки внимателно всичко, което се случва в света на Android, започнах да трупам впечатления, които ме караха да мисля, че това е по-подходящата платформа за бизнес-телефон от iPhone. Поне за моето разбиране за бизнес-телефон. Аз съм консервативен потребител и имам ключови приложения, които са в центъра на ежедневието ми – пощата, браузъра, календара, списъка със задачи и контактите. Това трябва да присъства на всяко мое устройство и да се синхронизира автоматично без особени усилия от моя страна. Също и да бъде пред очите ми лесно и бързо. Нямам някаква драматична нужда от специфични приложения – поне не и за телефона ми. В смисъл, чудесно е да мога видя офис документ на телефона си, но определено няма да тръгна да пиша нов точно с телефон…

В този контекст iPhone издиша – календарът е повече от скромен като функционалност, ToDo са тема извадена пред скоби, синхронът, който изисквам е постижим само с допълнителен годишен разход от около 140 лева (70 евро) за абонамент за MobileMe. Вярно, че срещу тези пари, освен синхронизация, Apple предлагат и малко хостинг и поща, но реално не са ми нужни, в контраст на което облака на Google е безплатен, вече ме е спечелил за клиент, и предлага далеч повече услуги още сега, да не говорим занапред, докато MobileMe не се е развило с нищо съществено от години насам. Синхронът чрез десктопски софтуер (и през облака на Google) също обикновено е допълнителен разход (BusyCal, Things) и струва допълнителни ръчно-крачни усилия от време на време за уравняване на всяка локална реплика с информация. И на трето, но никак не маловажно място – упоритостта на Apple да не допускат widgets – приложения, които да визуализират някаква информация на заключен екран или без специално да трябва да бъдат стартирани – никак не работи в тяхна полза. Tакова приложение нелегално (което означава jailbreak-нат телефон) живя на моя iPhone много дълго време и визуализираше agenda-та ми за деня при всяко докосване на телефона, без да е нужно да стартирам каквото и да е… Да – хаби батерия и памет, но е удобно – agenda-та е център на Вселената ми – предпочитам да сменям батерия всяка година, отколкото всеки път да се ровя за daily agenda в някой таб на някое приложение…

На новия ми Android agenda-та ми е на едно плъзване вдясно, а първото предстоящо нещо е на основния ми екран винаги пред очите ми. Резюме на всичките ми съобщения – независимо, в коя поща са дошли, заедно с SMS-и, MMS-и и т.н. е пак на едно плъзване, но вляво. Дори twitter-а ми е на две плъзвания вдясно. Контактите, пощата и календара ми са в синхрон с облака на Google – не съм особено щастлив те да разполагат с тази ми информация, но пък съм толкова щастлив да я ползвам лесно и удобно, че мижа и мълча за първото. По-големият проблем е, че знаят моите данни и без мен, понеже тях вече все някой им ги е дал, upload-вайки си неговите си контакти, в които фигурирам аз… Ще трябва да свикнем с нови норми на търпимост очевидно…

В този контекст Android даже вече ме стресна, когато открих в предстоящите си събития рожденните дни на хора, чийто рожденни дати никога не съм знаел – т.е. няма как да съм ги записал в базата с контактите си (където отбелязвам рожденните дни обикновено) – проверих даже – нямаше записи за тези хора. След малко стоплих какво се случва – просто телефона е направил нужните асоциации между хората в адресната ми книга и приятелите ми във Facebook и беше изровил рожденните им дни оттам, добавяйки ги тихичко в agenda-та ми… Хм…

Очаквайте скоро новата услуга на Google автоматичен update и на телефонните номера на хората от адресната ви книга с уведомяване по SMS – „Променихме телефонния номер на г-н Иван Иванов в телефона ви, понеже хората, които имат неговия номер масово тези дни го сменят с друг и то един и същ, затова си позволяваме да го споделим и с вас. А между другото GPS-a на неговия телефон рапортува други координати от тези, които имате записани като домашен адрес, което означава, че или той редовно нощува другаде или вие погрешно сте записали адреса му. Ако вие сте неговата съпруга, моля да пренебрегнете това съобщение“… Не се шегувам… Тази услуга може да тръгне още утре… Google разполагат с всичко необходимо… или биха могли – ако поискат…

Стандартното приложение за поща в Android е пълна пръчка – ама без никакво извинение. Вместо него К9 спасява нещата, поне него открих на първо четене – приятно ме изненада и поддръжката на PGP. На тема криптирана и подписана поща iOS още никакъв го няма… но като удобство на пощенския клиент определено е обиколка пред Android… В браузването също мисля да ползвам Android само в краен случай – не че не става – просто съм виждал как е с мобилното Safari и iOS и… нека замълча…

![](https://yovko.net/content/images/2010/10/wildfire.jpg "wildfire")Окей – тук донякъде има значение и това, че си купих [HTC Wildfire](http://www.htc.com/europe/product/wildfire/overview.html?ref=yovko.net) – а то е с малък екран и по-лоша резолюция – с Legend и Desire – нещата са по-добре, но… както вече казах вече съм виждал и вкусил от най-доброто – и то не е Android…

В резюме към този момент моят HTC Wildfire с Android 2.1 ми допада повече за ежедневен телефон от iPhone. Не съжалявам, че не купих Desire, защото компактността на Wildfire ми допада много (макар и на цената на по-кофти резолюция и малко по-малък екран). Само за няколко часа се чувствам в свои води с Android и HTC Sense. Естетическия дискомфорт на прехода се отплаща с безценна функционалност и мисля, че Android има всички шансове да се превърне в любимата ми smartphone платформа. Много е рано за генерални изводи, но може би след около месец, ще знам със сигурност дали искам да сменя Wildfire за нещо като Desire и ще се установя на Android, или ще си купя нов/незаключен към оператор iPhone 3GS или iPhone 4 навярно от UK… ако все пак естетическите ми забележки се окажат непреодолими… Но до този момент iPhone блести само с естетика… Отделно, че Wildfire ми струва малко над 400 лв (и то без никакви договори), което също не е без значение.
### FUJIFILM FinePix X100
URL: https://yovko.net/fujifilm-finepix-x100/
Last updated: 2026-09-14T06:22:05.000Z
Съвременните цифрови фотоапарати стават все по-модерни, сложни и всемогъщи. В много от тях нивото на сложност или многообразието от авангардни функции надскача в пъти нуждите на фотографа (особено на любителите). В крайна сметка това, че сега държим в ръцете си толкова hi-tech апарати съвсем не означава, че сме надскочили класиците, които снимаха с апаратчета, по които трудно можеше да се открият повече от 2-3 врътки в добавка към спусъка на затвора. Към този ретро-дизайн и до днес съществува сантимент у много фотографи, който остава незадоволен към днешна дата. Освен, може би от Leica, които с тяхната цифрова M-серия запазиха класическия look & feel, който кара много хора да се разделят с хиляди долари за едно такова малко апаратче. Но това е друга болест 🙂

В същия момент днес темата компактност се превърна в разделителна граница на съвременната цифрова фотография. DSLR-ите са функционални, стават все по-добри, но са далеч от компактни. От друга страна компактните камери продължават да се усъвършенстват, трупат функционалност, но по отношение на качеството на изображението, което все пак е най-важния резултат от процеса на каквото и да е снимане, трудно надскачат нивото на класа си, не случайно наричан с пренебрежителното „сапунерки“…

Ако извадим Leica пред скоби, Olympus с фамилията PEN скочиха донякъде сполучливо в темата – с горе-долу ретро look & feel, добра функционалност, компромисен размер и качество на сензора – един приемлив вариант на тема профи-инструмент в компактно тяло. След това обаче се отказаха от ретро-дизайна и залитнаха в сапунерски сериали… с недоизмислени обективи и компоненти.

[Leica](http://leica-camera.com/?ref=yovko.net) обаче никога не бива да я вадим пред скоби – вярно, че на първо четене изглежда, че не са много хората, които ще извадят 4000-5000 евро за M9 (само за тялото без обективи!), но Leica едва смогва да задоволи търсенето, и за M9 дълго време се чака ред по списък. А пък и именно те пробваха дали пазара ще откликне на апартче с компактно тяло, приличен сензор в класическо за Leica изпълнение – семпло и скучно на външен вид, на което не може да се сменят обективите, но пък е обзаведено с ELMARIT 24/2.8 ASPH на цена от 1500 евро (не се смейте, за Leica това е евтиния) – и пазарът откликна изненадващо добре… Обективът на Leica X1 се приравнява на 35mm и дава в ръцете на street фотографите същата гледна точка, с която втори век фотографи и ценители са свикнали. Достъпна Leica със специфична ниша определено беше добра идея.

![X100](https://yovko.net/content/images/2010/09/X100.jpg)

Изненадата за мен дотук около тазигодишната Photokina се нарича FUJIFILM FinePix X100 – което реално копира идеята на Leica X1 с още по-голям и хубав сензор, още по-светъл обектив (приравнява се на 35/2), много интересни нововъведения и вероятно по-ниска цена, като за последното не бих се подписал. Да не говорим пък за размазващия ретро дизайн… И изненадата е, не самата камера, а по-скоро гъдела, че тя заедно с X1 вече дефинират интересен сегмент.

Fujifilm са пуснали и нарочен сайт за новото си бижу [FinePix X100](http://www.finepix-x100.com/?ref=yovko.net), което се очаква да се появи на тезгяха в началото на следващата година.

Може би не е много далеч и времето, когато на пазара ще има няколко играчи и около темата цифрови телеметрички. И любителите (а и част от професионалистите) както едно време ще предпочитат тях, вместо както сега да носят една раница с оборудване на гърба си, наподобяващи пътуващите фотографи от ерата на дагеротипията. Кой знае… така или иначе това е незапълнен сегмент с много голям потенциал… А лично на мен ми е адски интересен…
### SimpleStudio отново online
URL: https://yovko.net/simplestudio-online/
Last updated: 2026-09-14T06:21:37.000Z
Да, знам! Това заглавие вече съм го ползвал, но нещата в историята се повтаряха, нали… кога като трагедия, кога като фарс, кога в името на рекорда… Сегашното повторение ще видим какво ще бъде. [SimpleStudio](http://simplestudio.org/?ref=yovko.net) е отново online, но като мой личен фотографски сайт. Както е обичайно за мен, отново е малко недовършен и още няма много фотография и ще е така докъм края на годината, понеже няколко други сайта ще са по-приоритетни за мен идните няколко месеца, но това е тема за някой друг пост.

Всъщност няма да споделям планове за SimpleStudio, понеже досега планирах, подреждах, очаквах, а то малко неща от списъка станаха реалност. Затова сега като се случи – ще си проличи. Но се свърши с амбициите ми да помагам на други хора да осъществат идеите си, за сметка на моите собствени. Между SimpleStudio и моя милост вече поставям знак на равенство. И толкова. Зад този бранд ще стоят единствено моите собствени фотографски амбиции и творчески напъни.

Пиша това заради абонатите на обобщения ми RSS-канал [http://tinyurl.com/yovkorss](http://tinyurl.com/yovkorss?ref=yovko.net), на които покорно благодаря, че още ме следят там въпреки липсата на активност от моя страна. Аз си признавам, че бих отписал такава емисия.

Това, което мога да споделя, че до края на годината [Мултимедийна работилница](http://www.mmw.bg/?ref=yovko.net) и аз в ролята на лектор, планираме да направим първия в България курс за [Apple Aperture 3](http://www.apple.com/aperture/?ref=yovko.net). В момента подготвям програмата за (предполагам двудневния) курс и ще се опитам да я напасна така, че да покрива и изискванията на Apple, нужни за сертификацията [Apple Certified Pro – Level One за Aperture](http://training.apple.com/certification/proapps?ref=yovko.net) – далеч съм от идеята, че българските фотографи ще се наредят на опашка да се сертифицират за Aperture, но като ще е гарга, да е рошава. Покрай всичко останало искаме да покажем на хората, защо именно Apple е една от най-подходящите плаформи за фотография, особено за тези с по-сериозни амбиции. Защо не е страшно да поверим целия си работен процес на една единствена програма , а именно Aperture… и как по най-добрия начин да се ползваме от възможностите и, които наистина си струват вниманието… И разбира се, да покажем, че не е толкова страшно да мислим извън рамките на Photoshop…

А плановете на [Мултимедийна работилница](http://www.mmw.bg/?ref=yovko.net) са да комбинираме това обучение и с фото пленер… Дано да смогнем преди края на шарената есен. Подробностите ще се разчуят веднага след като фиксираме някакви конкретни дати и програма.
### 2 седмици, 3 дни и 17 часа
URL: https://yovko.net/2-sedmitsi-3-dni-i-17-chasa/
Last updated: 2010-09-18T01:00:41.000Z
Няколко подобни статуса в Twitter провокираха разни питанки и весели разсъждения какво съм искал да кажа. Всъщност нищо… Това е времето, което остава до моето завръщане в [Опънинтегра](http://openintegra.com/?ref=yovko.net), компанията която създадохме заедно със Здравко и Стоян преди вече повече от седем години. Бяхме едни от първите, които се престрашихме да правим бизнес със софтуер с отворен код в България. Беше погрешно рано… Аз започнах пръв и сам, допускайки грешката да се разфокусирам между бизнеса си, едно недъгаво сдружение с нестопанска цел и организацията на първия [OpenFest](http://openfest.org/?ref=yovko.net). Тогава осъзнах, че е важно да си дефинирал своите приоритети и да ги следваш стриктно и дори егоистично, когато се налага.

Ако исках да има с какво да си платя наема за следващия месец трябваше да приема някое от (за щастие наличните почти непрекъснато) предложения за работа на заплата. Не знам дали избрах най-доброто, но то ме отведе отново до [IBM](http://www.ibm.com/?ref=yovko.net), компанията която бях напуснал след кратка служба там, точно преди създаването на Openintegra, по разни сложни лични причини, но и защото бях попаднал на странно неподходяща за мен позиция. Така след няколко месеца се върнах в българския офис на IBM – беше началото на 2004-та – февруари – петък 13-ти. Последваха три години, през които бях част от Global Services – това е нещо като технически консултантски отдел, който се занимава с интеграционни услуги, оптимизации, внедряване на едно или друго решение. За малкия български офис – когато започнах работа там всички служители на IBM бяхме не много повече от 50-тина души – да работиш в този отдел означаваше да си нещо като универсален боец… Така се оказа, че за тези три години преминах през Ethical hacking and Security consulting практика, която реално движех сам, после IBM ме припозна като IT Architect, междувременно се борих с хибридни имплементации на какво ли не, включително една от предполагам най-големите корпоративни миграции на Windows Active Directory в Европа (23 държави) мина и през моите ръце (разбира се, че с отвръщение 😉

През това време Здравко ме запозна с Владо, който притежаваше част от някогашната АтиаНет и се занимаваше с управлението и, но нямаше с какво да разшири дейността и. Ние имахме купища идеи, но нямахме ресурс и база да ги реализираме. Неговата фирма вегетираше, а нашата няколко месеца стоеше на трупчета. Само след няколко изпити бири се разпознахме като луди от един и същи подвид и си стиснахме ръцете – той изкупи изцяло АтиаНет и сляхме двете компании като запазихме името Опънинтегра. Няколко месеца по-късно Здравко и Владо вече бяха наели офис и сглобиха 2-3 бюра, за да има поне къде да се работи.

Аз обаче вече се бях върнал в the Big Blue и щеше да е несериозно и некоректно пак да прескачам обратно, отделно че крехката финансова стабилност на новата Опънинтегра не позволяваше бързо набъбване на екипа. Така останах да гледам и наблюдавам отстрани. Цели седем години…

След първите три години и половина в IBM смених тотално профила си и рискувах да приема предложение, което дойде от тогавашния търговски отдел да поема бизнеса със системи за съхранение на данни за региона на България. Никак не се възприемах като търговец и brand manager тогава, но се бях уморил до смърт от Global Services и реших да опитам. Така започна най-доброто бизнес-училище за мен в този живот. На 1 октомври 2006-та година след вътрешен трансфер станах част от Systems and Technology Group – хардуерният отдел на корпорацията. Моят storage бранд дотогава нямаше фокусиран в него човек. Бяхме третия storage vendor на българския storage пазар тогава след HP и EMC, според цифрите на IDC. Трябваше много бързо да науча едно кошмарно голямо портфолио от продукти (никой друг storage vendor няма такова разнообразно портфолио като IBM), да науча колкото мога повече за продуктите на конкурентите, да напипам слабите места – и техните и своите… и да се науча да хапя до кръв… С последното още имам проблеми. В смисъл такъв, че обичам да правя великодушен джентълменски бизнес, но на българския пазар май поведението на кръвожадна акула се цени повече…

Имах късмет да бъда част от уникален екип – особено през първите две години. Това беше време, през което офисът на IBM беше центъра на Вселената ми. Бяхме непобедими. Почти непрекъснато. После Ники – моят колега от POWER бранда – си тръгна (и още няма кой да го замести)… не мисля и че някой би могъл… Вместо него аз трябваше да организирам пускането на BlueGene-а (прословутия суперкомпютър, за който толкова се писа и изговори) – направих го с перверзния кеф как точно под тогавашната ДАИТС се паркират 8192 процесорни ядра с Linux и… осъзнах, как някак вече ми е празно в STG… И макар през тегавата и кризисна 2009-та IDC да ни провъзгласи за storage vendor номер едно на българския пазар, само аз си знам какво ми струваше това. Разбира се, че бях доволен, но… и адски уморен…

А в Опънинтегра вече имаха нужда от мен… И аз имах нужда от Openintegra за да намеря себе си. Много хора се опитаха да ме разколебаят, да ме вразумят, да не изпускам питомното за да гоня дивото… Може би са прави. Гледни точки всякакви. Съвсем не казвам, че ми е лесно да изляза от IBM – там наистина научих много, дължа много на IBM за това, което мога сега, за това до което имах възможността да се докосна, едва ли щях да вкуся от толкова мащабни проекти като тези, които работих в IBM. Или толкова уникални – направих първата Linux инсталация върху продукционен mainframe в България, пускахме суперкомпютър – такива неща дори не на всеки IBMer по света му се отваря шанс да му се случат. Ще ми липсват клиентите, с много от които сме приятели. IBM ми даде много, аз също работих здраво и сега никак не ме е срам, че през последните няколко седмици направо си почивам. IBM ме и разочарова много в някои посоки, но пък няма как да те разочарова нещо или някой, който не цениш и не обичаш… а към IBM никога не бих могъл да бъда безразличен. Тези седем години и половина бяха много специални, различни и ценни за мен. И незабравими…

Но ако не се върна в Openintegra няма да мога да си го простя – тази компания е моя идея, моя рожба и мечта, която не мога да не опитам да сбъдна. Сега знам повече, уж мога повече…

На 5 октомври 2010 година в 18:00 за последен път ще изляза от офиса на IBM България като служител и ще се пробвам отново да следвам мечтите си… Дотогава остават 2 седмици, 3 дни и 17 часа…
### Nikon D7000 – висок клас камера за запалени любители
URL: https://yovko.net/nikon-d7000-announce/
Last updated: 2026-09-14T06:21:08.000Z
И второто очаквано тяло от Nikon преди тазгодишната [Photokina](http://www.photokina-cologne.com/?ref=yovko.net) е вече факт. [D7000](http://nikon.bg/bg%5FBG/product/digital-cameras/slr/consumer/d7000?ref=yovko.net) е висок клас камера с DX-сензор, в магнезиево (защитено срещу прах и влага) тяло, с висока плътност на пикселите (16,2М) и с обещания за ниски нива на шум въпреки това. Окей, окей – и с fullHD видео, за когото това е от значение. Със сигурност обаче от значение ще бъде за всички, които са се колебаели около D90 и D300s. Защото D7000 е УНИКАЛНА камера, с много [интересни характеристики](http://imaging.nikon.com/products/imaging/lineup/digitalcamera/slr/d7000/?ref=yovko.net).

Официалното промоционално клипче:

И [впечатленията](http://blog.chasejarvis.com/blog/2010/09/nikon-d7000/?ref=yovko.net) на [Chase Jarvis](http://www.chasejarvis.com/?ref=yovko.net) имал удоволствието да тества новата камера преди всички:

В добавка към новото тяло Nikon днес обявиха и два нови прекрасни обектива – [AF-S Nikkor 35mm f/1.4G](http://nikon.bg/bg%5FBG/product/nikkor-lenses/auto-focus-lenses/fx/fixed-focus/af-s-nikkor-35mm-f1-4g?ref=yovko.net) и [AF-S Nikkor 200mm f/2G ED VR II](http://nikon.bg/bg%5FBG/product/nikkor-lenses/auto-focus-lenses/fx/fixed-focus/af-s-nikkor-200mm-f2g-ed-vrii?ref=yovko.net), както и новата мобилна светкавица [SB-700](http://nikon.bg/bg%5FBG/product/speedlights/speedlight-sb-700?ref=yovko.net). Такъв пълноценен Nikon-ски ден не е имало отдавна 🙂
### Ултравиолетови филтри
URL: https://yovko.net/uv-filter/
Last updated: 2026-09-14T06:20:29.000Z
Първият филтър, за който чува начинаещият фотограф обикновено е ултравиолетовият филтър, най-често отбелязван като UV от всички производители. Всъщност обаче, това е цяла фамилия филтри с някои разновидности в нея, цените на които се движат в диапазона от десетина долара до около двеста. Нека да видим какви са основните видове UV-филтри и основните разновидности при тях.

Най-обикновеният UV-филтър е т. нар. *UV protector*. Както не е трудно да се досетим от името му, неговата основна функция е да предпазва обектива, а именно неговата най-външна леща, която е изложена на атмосферни катаклизми като дъжд, изпотяване и човешка небрежност – удряне, драскане и др. Това е най-евтиното възможно стъкълце, което можете да си купите от фотомагазина и ви съветвам да го направите за всеки обектив, който използвате (освен за тези обективи, които перманентно ползвате с друг филтър, примерно поляризационен). Тази грижа за обектива си струва подобна скромна цена. UV предпазителя почти не е филтър, ако трябва да сме честни – той осигурява само най-основно филтриране на ултравиолетовата светлина.

Защо обаче ни е нужен UV филтър? Просто фотографската лента, както и видеолентата и цифровия сензор, са по-чувствителни към ултравиолетовата светлина в сравнение с човешкото око. Проявлението на това е появата на белезникавосинкави нюанси върху фотосите, особено при снимки от големи дистанции или пък над водни повърхности с много вода или много небе. Снимки на голяма надморска височина също могат да бъдат проблемни заради много високото съдържание на UV-светлина, което прави нещата доста синкави. В последния случай се препоръчва дори UV-Warm филтър.

Истинските UV филтри са Sky и Haze филтрите, които се използват за да изчистват цветовете и да спестяват синкавите оттенъци. Различните производители имат свои означения за каталогизиране на филтрите, обикновено с някаква цифрова скала, но доколкото не говорим за конкретен производител ще се придържаме към по-популярните типови названия. *Sky филтъра* обикновено филтрира около половината UV-светлина от спектъра (най-често някъде до 365nm), а *Haze филтъра* малко повече (около 3/4 или до около 390nm). Все пак проверете спецификациите на конкретния производител преди да купувате. Tiffen например, обозначават филтрите си като Sky 1A, и Haze-1\. Те предлагат и Haze 2A филтър, който теоретично би трябвало да филтрира целия UV-спектър.

Съществуват и комбинации от UV и затоплящи филтри (най-често бледо оранжеви), които се означават като *UV Warm филтри* с двоен ефект – едновременно филтрират ултравиолетовата светлина и затоплят цветовете на снимката. Поради голямото многообразие на такива комбинации и какви точно са те, е добре да проверите брошурките на производителите им. UV-филтри се използват предимно в цветната, но така и в чернобялата фотография, най-малко като протектори. Повечето UV-филтри се продават и в широкоъгълно изпълнение (wide angle), а някои и multi-coated (това е специално покритие, подобно на това, с което е обработена и оптиката на обектива ти, наричат се още и просветлени), което значително повишава цената им.

UV-филтрите са с фактор 1, което означава, че не влияят на експозицията при снимане през тях.

Широкоъгълните филтри (wide) са максимално тънки за да не ги „види“ обектива, което разбира се ги прави и по-скъпи. Просветлените филтри също са по-скъпи от обикновените.

P.S. С дигитализацията на фотографията (и наличието на вградени UV филтри пред сензорите на самите апарати), филтрирането на ултравиолетовата светлина при цифровата фотография започна да се обезмисля. В този ред на мисли, за самото предпазване на челната леща е достатъчен и най-обикновен протектор (т.нар. clean protector). Уви, той често може да бъде и по-скъп от UV протектора, заради стремежа да бъде напълно цветово неутрален.

*Статията е написана за [urbanstyle.org](http://urbanstyle.org/?ref=yovko.net) и за първи път бе публикувана там.*
### Das_Mask
URL: https://yovko.net/das_mask/
Last updated: 2020-12-27T12:25:11.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/09/7000945-900x599.jpg)

Модел: Илиана Ковачева

Модел: Илиана Ковачева 

Заглавието е игра на думи. Когато се запознах с момичето на снимката, тя се подвизаваше из Интернет под псевдонима Das\_Model, но оттогава досега от прекрасен модел тя се превръща във все по-добър фотограф.
### in memoriam
URL: https://yovko.net/in-memoriam/
Last updated: 2010-08-25T21:03:34.000Z
Илия Божинов за много хора е напълно неизвестна личност – при това напълно незаслужено. Медиите в момента твърдят, че е политик, понеже беше член на ВС на БСП и „Българска левица“. Всъщност и аз се запознах наживо с него в ролята му на такъв, но той беше от тези, които се опитваха да надвият статуквото. И да прескачат клишетата. Беше един от малцината, с чиято помощ в държавността *отляво* се заговори за софтуер с отворен код. И той не просто размахваше знамето на поредната модерна идея, както много други направиха – а го ползваше, популяризираше и сам умуваше над концепции за прилагането му в държавната администрация.

Други хора ще разказват за него от времето на фидонет и BBS-ите… аз съм съвсем малко по-млад от нужното, но всъщност вчера българският Интернет загуби един от бащите и визионерите си.

Почивай в мир, Илия!
### Flipboard
URL: https://yovko.net/flipboard/
Last updated: 2010-08-08T09:38:05.000Z
Който ме познава по-отблизо знае, че въпреки geek природата ми, не съм особен фен на социалните мрежи. Почти никога не използвам обичайните интерфейси на Twitter или Facebook, а предимно индиректни, не толкова често ползвам и различни мобилни клиенти. Съдържанието, което споделям обикновено е автоматично генерирано от други услуги, като Google Reader, Flickr, моят сайт и т.н. Много рядко полагам нарочни усилия да пусна нещо тук или там. Причината е простичка и малко скучна за новото интернет поколение – препрограмирал съм се да търся полезност в Интернет. Винаги, когато попадна на нова online услуга, първият въпрос, който изниква в съзнанието ми е – това дали и как може да ми е полезно с нещо… Едва на второ място идват всякакви други фактори, включително оригиналност или just for fun…

В този ред на мисли, често ми е трудно да намеря голяма доза полезност във Facebook, хайде Twitter (като извадим доза шум пред скоби) си е маркетинг телеграф, с приличен потенциал за бизнес. Всъщност (за да приключа с това дълго въведение в темата) днешните социални мрежи по моему са само предвестник на нещо, което още не се е случило. Те съвпаднаха по време с Web 2.0 истерията и втурвайки се да експлоатират новия инструментариум, пропуснаха да си отговорят докрай на въпроса „Защо?“… Което ни най-малко не попречи да станат мултимилионен бизнес, но и се превърнаха в нещо като чалгата на Интернет, особено Facebook… Всъщност, проекти като [Flickr](http://flickr.com/?ref=yovko.net) са социалните мрежи на бъдещето според мен, и са нещо изпреварило времето си, но за жалост те куцукат доста след лидерите, а специално пък Flickr никак не съм сигурен, че Yahoo изобщо има идея какво точно иска да направи от него…

![](https://yovko.net/content/images/2010/08/flipboard.jpeg "flipboard") Наскоро, обаче, открих един проект с много семпла и ефективна идея под повърхността си. Което сгъна на четири и преряза с къдрава ножичка моите представи за полезността от хаотично споделяното в социалните мрежи съдържание. Той реално не прави много повече от това да е поредния индиректен интерфейс към тях, но под форма на четец, който не само визуализира нечия стена, табло или feed… ами изсмуква извадка и от оригиналното съдържание, когато намери линк към статия, видеоклипче или каквото и да било. Дотук нищо оригинално, но всичко това се налива в адски семпъл интерфейс, наподобяващ списание… Бум!… Нов начин всяка сутрин с кафето да разлистите вашето си списание. И то ще е наистина само ваше и уникално, понеже зависи от вашия сет от емисии, приятели и вашите (и тези на приятелите ви) интереси. И нещо повече, когато го разлистите вечерта, с чаша уиски, то ще има ново издание или поне няколко нови страници.

Проектът е стартирал на 20 юли, претендира да е първото social списание в света, и се нарича [Flipboard](http://flipboard.com/?ref=yovko.net), а сега следва лошата новина, че е приложение само за iPad. Всъщност то е правено с идеята да се ползва спецификата на именно това устройство и двете неща си пасват прекрасно, но ако нямате iPad няма как да го оцените отблизо. Дори сайтът на приложението е iPad ready и е малко странен за стандартен браузър, но публикуваното на първа страница видео дава добра идея за концепцията. За да е пълно удоволствието Flipboard е безплатен (поне засега никой не говори за пари).

Това, което е ключово според мен, за бъдещия успех на Flipboard, в който изобщо не се съмнявам, е интерфейсът – семпъл и ненатрапчив – направо липсващ… Нищо в приложението не напомня дори и за миг, че не отлистваш истинско списание. Вярно, че затова помага спецификата на iPad, но на мен лично ми е омръзнало да се боря с иначе на пръв поглед удобния, функционален и вече доста претрупан интерфейс на Google Reader, но осакатен в мобилните му версии. Копченца, цъкченца, недай си боже пък докато си сънен да пипнеш, където не трябва и постът да е подобавщо дълъг и да има снимки и видео…

Новият web май все повече ще губи връзка с инженерните интерфейси и ще следва човешките. А да се обзаложим ли, че Flipboard ще присъства в следващата iPad презентация на Jobs?
### Мъже
URL: https://yovko.net/mzhe/
Last updated: 2010-08-07T21:45:47.000Z
![Цвета Стоева - Мъже](https://yovko.net/content/images/2010/08/mze.jpg "mze") Точно през лятната ми ваканция, един [български блог](http://www.sovichka.com/?ref=yovko.net) се превърна в книга. Съвсем сериозно – почти целия. В малък сборник разкази, в които не става дума само за мъже, но повечето ще се досетят защо е озаглавен кратичко именно така. Аз няма да разказвам нищо повече. Абсолютно съм убеден, че „Мъже“ няма да допадне на всеки, но за мен това е българският литературен шедьовър на 2010-та, без каквото и да е преувеличение.

Автор е [Цвета Стоева](http://cvetastoeva.com/?ref=yovko.net), която в интернет се подвизава като [sovichka](http://www.sovichka.com/?ref=yovko.net), а виртуозният и стил е една омагьосваща смес, подправена щедро с много истинска и много съвременна женственост, (само)ирония и брутална прямота… Книгата е удоволствие за литературни сомелиери – единствено не се препоръчва на притежателите на пластмасови розови очила…

Все още се намира по книжарниците, а можете да получите и копие с автограф, ако я поръчате от [сайта на автора](http://cvetastoeva.com/?ref=yovko.net) (и книгата). Аз съм радостен да се похваля, че моето копие е надписано с „На Йовко, защото ще ме разбере“. И стискам палци на Цвети първата и книга възможно най-скоро да се превърне в библиографска ценност и да последват още…

P.S. Един от любимите ми текстове – [„За котките и хората“](http://cvetastoeva.com/knigata/otkusi/?ref=yovko.net#02)…
### Искрено и лично
URL: https://yovko.net/iskreno-i-lichno/
Last updated: 2010-08-06T23:55:24.000Z
> Здрасти, Йовко :))
> 
> Като че ли поради факта че блогването леко отшумява, или пък може би поради това че туитването става по-популярно, забелязвам все по-малко активност от твоя страна на йовко.нет, което е малко тъжно. Но може би е за добро. Все пак винаги ми е харесвало, че поставяш качеството над количеството.  
> Едно от първите неща които правя събота сутрин е за заредя страницата с чаша кафе в ръка /понеже знам че голяма част от постовете публикуваш точно тогава/ и да видя нещо ново. Някак си деня изглежда по-различен след това. Надявам се на голямо завръщане на не-малката сцена и свежи идеи.
> 
> Поздрави и респект

Получих това писмо преди повече от месец. Не съм писал тук приблизително от същото време. Нищо, че непрекъснато в последните месеци се заканвах, че това ще се промени.

Истината е, че промяната не идва сама, и не се случва, ако не я случиш. В последните месеци, а всъщност вече повече от година, се оказах в безтегловност по отношение на твърде много посоки, които иначе броях за основополагащи за моето светоусещане. И причините за това бяха, както около мен, така и вътре в мен. Плъзнах се по наклона на прекалената дипломатичност и компромисите – и в професионалния, и в личния си свят. А тази плоскост е коварна – започвайки с мънички компромиси и отстъпки – можеш неусетно да се озовеш в капана на това, те да се случват за сметка на твои отвоювани територии, позиции и усещания.

Нито блогването отшумява, нито туитването е станало по-модерно за мен. Просто преди имах повече неща за казване. И повече импулси да го правя, дори когато нямах какво да кажа. С времето обаче, а и наблюдавайки ентусиазма на „продуктивните“ блогъри, които понякога стигат до по няколко поста дневно, реших че аз искам да пиша само, когато имам какво да кажа. А това съвпадна по време с разни обстоятелства, които ми пречеха да се изразявам свободно, да работя по моя начин или просто задушаваха креативността ми. Най-лошото е, че посоката на вектора на някои от тях беше откъм приятели, близки и хора, чийто авторитет уважавам. В името на нечий комфорт, загубих своя. Започнеш ли да съобразяваш с какви думи изказваш мислите и чувствата си, какво да напишеш или не, в зависимост от това дали и кой може да го прочете, и какво може да си помисли, това е КОШМАРЕН капан.

И да – аз се вкарах в него. Съобразявах дали няма да нараня клиент, колега, приятел, хората около себе си. Уморих се да съобразявам и въпреки това, с някои близки и приятели се разминавахме заради разкази, фотографии или споделени мисли. Разбира се, че винаги все някой ще има за какво да се засегне, но упорството, с което на моменти не бе уважено личното ми пространство и позиции, ме хвана много неподготвен.

Аз съм техничар и работохолик, но не мога без доза красота в ежедневието си, глътка въздух, парченце поезия, креативни провокации… Клишетата ме убиват. Балансът вътре в мен беше нарушен и се наложи да преподреждам всичко. Ама наистина всичко.

Хубавата страна на това е зарядът, който носи всяка такава промяна, новите хора, около теб, с които си се сблъскал за добро или лошо, тези които предстои да срещнеш, очакванията за бъдещето, дори естественото плахо любопитство от неизвестното, някъде напред пред теб…

Много ми липсват няколко добри приятели, които ме зареждаха с енергия и подклаждахме взаимно креативността си, които никога не са спирали кретенския полет и най-ненормалните ми идеи и с които много трудно се виждаме напоследък. Никак не ми липсват обаче тези, които като енергийни вампири се сещаха за мен, само когато съм им нужен, и ме превърнаха в скучен и за самия себе си.

Вече съм в края на преподреждането… или в началото на много нови неща – зависи от гледната точка. След само още 5-6 седмици ще се окажа на прага на съвсем нови и различни предизвикателства, които със сигурност няма да са безпроблемни и лесни, но в тях ще бъда на мястото си и много повече себе си. Този, който бях позагубил напоследък. Може и да греша, разбира се. Но съм твърдо решен да опитам. И ако се проваля, да опитам отново… и след това пак…

След всичко това, мисля че в момента се усещам по-силен. Да гледам напред, да мечтая (в моята посока!), да пазя територията си (дори грубо ако се налага!), да не допускам кухи авторитети да налагат тезите си над моите…

Най-голямото ми предизвикателство е да се отуча да съм твърде дипломатичен с хора, които (или когато) не го заслужават 🙂

Дали ще пиша повече занапред тук в своя блог – не знам. С голяма вероятност да. И не само тук. Но със сигурност повече не съм щастлив да бъда наричан блогър. Това винаги е било не просто блог, а моят сайт. Дори преди думичката блог да влезе в светлината на прожекторите. И ще продължи да бъде – личен сайт – лично пространство online – за тази част от моя *личен* свят, която нямам против да бъде на светло.

Блогването не отшумява – но няма да ми е мъчно ако отшуми блогването, което създава шум без полза – или поне аз не искам да съм част от него.

Пише ми се – и това не се е променило. Но истински – което включва и думи, които нараняват, разкази, които пускат кръв. Думи, които не докосват нямат никакво значение. Не ми се живее безцветно и не искам да пиша безцветни изречения. На когото му е трудно да ме понася да не ме чете.

Снима ми се – това е най-непродуктивната ми като общ брой снимки година до тук – и много малко от тях стават за показване. И затова приключвам с опитите си да реализирам чужди идеи и проекти за сметка на своите. Ще споделям каквото знам, мога и искам, ще организирам и подпомагам доколкото мога разни интересни неща, но само когато те са интересни и за мен и аз съм част от тях. Обратното дотук само консумираше енергията ми и не доведе до никакъв смислен ефект. Занапред ще правя *своята* фотография – сам или в екип – но ще правя фотографията, която ми допада, темите, в които искам да се ровя – фотография с позиция и теза зад кадъра, провокативна фотография, говореща фотография – дори, когато казва неща, които не са приятни.

И най-важното – ще се виждам повече с приятелите си. Ще търся нови. Ще поискам прошка от тези, които пренебрегнах заради неща, които не си струваха. И ще забравя тези, които ме забравиха, когато не им бях от полза. Или които не могат да ме преглътнат такъв, какъвто съм или какъвто искам да бъда. 🙂
### Най-накрая (почти) неограничен мобилен интернет
URL: https://yovko.net/naj-nakraya-pochti-neogranichen-mobilen/
Last updated: 2010-06-30T16:32:10.000Z
Малко тихомълком в България, от няколко седмици вече, два от мобилните оператора предлагат (почти) неограничени планове за 3G-интернет. Това са Глобул и Мобилтел. Време беше…

Срещу 24 лева месечно [Глобул](http://globul.bg/?ref=yovko.net) предлагат [GoWeb Unlimited 2500](http://globul.bg/bg/mobilenet.html?posm=1&ref=yovko.net) (само данни) план, който обещава *неограничен* интернет трафик, като важната думичка е обозначена със звездичка, уточняваща, че първите 2,5GB трафик за месеца се предоставят на максималната възможна скорост, а ако бъдат надхвърлени скоростта се ограничава на 128Kbps. Най-накрая мобилен оператор предлага абонаментен план за мобилен интернет без да таксува допълнително за надвишен лимит или да спира връзката.

[Mtel](http://mtel.bg/?ref=yovko.net) също имат аналогична оферта само за данни ([Surf NonStop](http://mtel.bg/mc/pricebroadband.php?ref=yovko.net)), която за 24,90лв обещава *неограничен* трафик, със същата звездичка, като в договора е записано, че си запазват правото да ви ограничат по скорост до 128Kbps ако месечния трафик надскочи 2,5GB. Не знам дали го правят наистина… още не съм минавал границата.

Всъщност и двата оператора имат вариации на услугите срещу други суми. Струва си да се разгледат, особено ако човек има изтекли предишни едногодишни договори за мобилен интернет и може да предоговори условията си.

И още нещо, което ме разхълца от удоволствие – Mtel имат и ново интересно устройство. Нарича се Mtel Hot Spot, но в бизнес центровете им може да се наложи да обясните, че искате безжичен 3G модем – аз имах малко злощастен опит, докато успея да си намеря такова.

![](https://yovko.net/content/images/2010/06/mtel-hotspot.jpg "mtel-hotspot") Всъщност това е 3G модем, Wi-Fi access point и акумулаторна батерия в едно мини устройство с размери малко по-големи от кибритена кутия. Вътре се очаква да бъде поставена SIM карта с data план, а устройството споделя безжично връзката към Интернет с до 5 компютъра едновременно. Т.е. вече има не само неограничен по трафик план, но и не е обвързан с конкретни устройства. Джвъчката може да бъде конфигурирана да прекъсва връзката, ако тя не се ползва за някакъв период от време и да се свързва отново on demand, което означава, че човек може да го „забрави“ в някой джоб на компютърната си раница или чанта и неговия wi-fi hot spot ще е винаги наблизо при нужда. С едно зареждане на батериите (през USB) Mtel Hot Spot работи около 4 часа в активен режим и около 100 часа в standby и вече две седмици ми осигурява свързаност навсякъде. Това се оказа и моето решение да плащам само един план за данни, а да ползвам интернет с лаптоп, телефон или таблет, дори когато няма друга безжична мрежа наоколо. [Устройството струва 109 лв с едногодишен договор за данни](http://mtel.bg/mobiltel/prices/devices.php?ref=yovko.net) или е безплатно с двугодишен. Има web-базиран интерфейс за конфигурация, който е правен от много сърдит на клиентите си китаец, но се преживява. В крайна сметка това се прави веднъж и толкова.

Пробвах го с колеги и в движение, докато пътувахме в командировка. Оставихме Mtel Hot Spot на предното стъкло на автомобила, колегата на задната седалка през VPN работеше без проблем към офиса, а аз преглеждах поща на iPad-а си отпред. Само „шофьора“ ни нямаше друг избор освен да браузва през предното стъкло 😉

Btw, [Глобул вече проучват интереса към iPhone 4](http://globul.bg/bg/iphone4%5Fregister.html?ref=yovko.net) и го обещават скоро. А [Mtel продават micro SIM](http://mtel.bg/mobiltel/services/3g%5Fmicro%5Fsim.php?ref=yovko.net) карти, които за момента май са от значение само за собствениците на iPad и iPhone 4\. Става интересно…
### За пиратите и паразитите
URL: https://yovko.net/za-piratite-i-parazitite/
Last updated: 2010-06-27T09:45:57.000Z
На компютъра си имам файл – електронна таблица – където поддържам актуалните серийни номера на комерсиалния софтуер, който ползвам. Към днешна дата в този файл има 62 реда. Това са лицензи за продукти, всеки един от които съм платил с лични средства и online. Само веднъж в живота си съм купувал софтуер с хартиена фактура от местен доставчик. И – надявам се – никога да не повтарям това приключение.

Още по-лесно и бързо напазарувах, без да се усетя, около тридесетина приложения за iOS, за няколкото месеца, през които AppStore работи за България. Те струват по едно-две евро – най-скъпото 7 (офис пакет) – и са ми свършили работа, и спестили нерви и усилия за много повече пари отколкото струват. Цената им е повече от адекватна и всеки автор получава 2/3 от стойността на всяка продадена бройка. Добрите приложения се продават в десетки и стотици хиляди…

Бях меломан… Защо ползвам минало време ли? Ами защото вече май не съм. Сега предпочитам да ходя на концерти, вместо да колекционирам музика и да „откривам“ нови тави и групи. В iPod-а ми има едва 16 албума, понеже не обичам да имам слушалки в ушите… Само един от тях е „пиратски“ – дадоха ми да го чуя – не ми хареса, но не съм го изтрил. Така или иначе няма шанс да си го купя.

Другата причина да не съм меломан днес, звучи абсурдно. От времената, когато бях, са ми останали много аудиокасети (това беше масовият носител тогава), които сега просто не са ми удобен формат. Повечето са „унисонки“ и заемат цял шкаф. Помните ли Унисон – май най-големият официален пират в България? Толериран с години и притежаващ магазини по централните улици на повечето български градове. Никога вече няма да посегна към аудиокасета, безполезно е да губя време да ги дигитализирам, макар да имам много ценни и редки bootleg неща. Жал ми е да ги изхвърля, но някой ден ще го направя, защото от години само събират прах. Започнах да си купувам най-любимите неща от тях на CD.

Вече имам един шкаф и със CD-та. Някои от тях не са разпечатани. Например четири албума на Marillion с Фиш – цял живот съм ги слушал пиратски. Нямаше друг начин, когато ги открих. Наскоро си ги купих от фенщина – реверанс към любимците ми – и просто да ги имам. От Amazon – тук ги няма – не и в комплект, не и на тази цена.

Та не съм меломан, защото не ми е удобно. Животът ми се промени – малко стоя вкъщи, пътувам доста, не искам да нося със себе си никакви други формати, освен файлове…

Основният обем на секцията в дневната е зает от DVD-та. Вече имам рафт и с Blu-Ray дискове. Количеството носители отдавна е преминало границата ми на поносимост – започвам постепенно да ги изхвърлям.

Мечтая някой ден да изхвърля всички, понеже срещу разумна месечна такса ще имам достъп до библиотека с филми, музика, фотография и книги и лесно и бързо ще си избирам това, което искам да гледам, чета или слушам през дистанционното на телевизора, компютъра, телефона или таблета си… или каквото и там да е адекватното устройство към онзи момент от време.

Чета много. Заради това от трети клас съм с очила. Но продължавам да чета ежедневно и много. Все повече електронно и адски малко на хартия. Купих си дори електронен четец, но в България не се издават електронни книги – трябва да четеш на чужд език или да си направиш книги сам – лесно е – но ако ги споделиш с някого започват да те наричат пират.

А всъщност просто не искам да ходя да търся тази или онази книга, албум или филм. Не искам да се чудя откъде и как да поръчам, понеже тукашните вендори спят зимен сън. Не искам да заемат място вкъщи. Не искам да бърша прах от безкрайни редици кутийки. Не искам да си купувам по два или три пъти едно и също – веднъж на касета, после на CD… Дори не искам да си купувам съдържание, да го местя насам и натам, да си правя архиви, за да не го затрия – искам просто да го наема, когато ми е нужно. А то нека си стои там някъде в облака – искам само да мога бързо и лесно да го достъпвам, когато ми е нужно. Oт всяко устройство, което притежавам.

И аз съм този, който казва какво трябва да се случи! По една много проста причина – аз съм КЛИЕНТЪТ по тази сделка – по-важната страна по всеки договор.

Аз не съм пират, аз съм потребител и фен, и си умирам да плащам за адекватно подбрано и предоставено съдържание на разумна цена. Сигурно ще има и такива дето поради една или друга причина няма да плащат. Винаги има. Те така или иначе няма да го направят. И ще са повече или по-малко в зависимост от това доколко адекватна е цената. Но ние – феновете, почитателите, ценителите – не сме пирати. Често се налага насила да сме такива, понеже няма адекватен избор. И избор означава и да не четем вампирска литература понеже е модерно или защото това е на най-първия рафт с бестселъри на книжарниците. Избор е и да си купиш Kindle и скоро да забравиш родния език понеже в Amazon няма книги на български… Засега…

Не съм пират, защото сме в 21 век, времето е друго и очаква нови концепции… и за бизнес, и за взаимоотношения, и за авторски права… Защото светът е свързан повече от всякога… Малко истински пирати са останали само там, около Сомалия. Просто освен по такива места няма особен смисъл да си пират в наше време… много е ретро…

Затова проблемът не е в пиратите. Проблемът е в паразитите – тези, които „губят милиони“, които никога не са били техни. Които времето ще отмие така или иначе, ако не се променят. Решението е толкова очевидно – пирати няма да има, когато няма смисъл да пиратстваш – а това ще стане, когато паразитите спрат да се вайкат, а чуят клиентите и пазара си. И да не забравят, че имат два вида клиенти – автори и консуматори – и да предложат нормални условия на едните и другите. Да бъдат посредници, медиатори, платформа за контакт. И да спрат да бъдат паразити!

Имат много малко време… много скоро Amazon, Apple, Google, Netflix ще продават всичко и навсякъде. Първо ще препродават лейбъли, но след това ще започнат да сключват директни договори с еднични автори, без дори да е нужно те да са доказани звезди или да са разпознати имена. Така, както AppStore продава софтуер. Защото пазарът ще го изиска, а лейбълите и разпространителите (в днешния им вид) ще са ненужна брънка от веригата.

Авторите е крайно време да излязат от матрицата на издателите си и папагалски да повтарят тезите им, защото ако в миналия век Самиздат звучеше глупаво и смешно, в наши дни не е така. Много бързо и с малко пари може да се направи от един компютър фотолаборатория, смесителен пулт или станция за видеообработка, подвижна телевизионна станция с пулт за монтаж в реално време, online радио, каквото е нужно. А продуктът в цифров вид е това, което ще иска пазарът занапред. Файлът е новият „носител“, а директен договор с глобален разпространител на съдържание, като някой от гореизброените ще означава и повече пари за авторите, вместо за издателите им. Издателски и разпространителски бизнес в този му вид повече няма да има.

Потребителите – те нямат избор, но те имат думата. Да слушат, четат и гледат, това което искат, точно когато искат и по начин, който те предпочитат.

И наистина големият проблем не е в потребителите, а в паразитите. И винаги е бил там. В един бизнес-модел, който вече остарява с години в минута. И решението е нов бизнес-модел. Решението е чисто пазарно – не юридическо, нито силово… Юридическите концепции следват бизнеса и живота, а не обратното.

А рицарите – да не ги забравяме напълно. Те са били модерни преди много, много години. Тогава, когато е имало и истински пирати. Сега, като отломки минало, могат да са само глуповато-смешни в напъните си да опазят нечий Свещен Граал, в който отдавна никой повече не вярва.
### Червеното хапче
URL: https://yovko.net/chervenoto-hapche/
Last updated: 2010-06-12T07:59:46.000Z
Събудих се в 4:40… станах от леглото за чаша вода и не успях да заспя повече. Със сигурност това не е признак за благоразположеност на духа, но пък добрата новина е, че нещата във всички посоки са стигнали своята крайна фаза на непоносимост. И предстои избухване… А хубавата страна на избухванията е не разтоварването на напрежение, а разместването на пластове.

Хората обикновено не обичат разместването на пластове – и аз не обичам, когато ми е доволно, щастливо или мързеливо. Но когато нещо не е както трябва, избухването дава опция за преподреждане… или за restart. А аз имам нужда от избухване, което не просто да размести пластове, а да разчисти терена до кота нула. Както се бута стара и масивна развалина – с много взрив, синхронизиран по време, разположен в ключови места – така, че срутването да е контролирано и да не хвърчат много парчета встрани.

Не можеш да започнеш нов строеж, ако ти се клатят основите и останки от предходните се въргалят по пода.

В идните няколко седмици трябва да отбелязвам по една-две отметки в списъка. През тази вече записах първата – най-важната и лесната, но предстоят две много тежки…
### Листопад
URL: https://yovko.net/listopad/
Last updated: 2018-05-29T17:17:59.000Z
Пловдив е много различен от София в дъждовните вечери. И на двете места могат да ме залисат отблясъците, отраженията, пръските вода – има много фотография в една дъждовна вечер – стига да ти се снима… и в София, и в Пловдив, и във всеки друг град…

София е много jazzy в нощите си… като импровизация на виртуозен пианист със солидна доза самочувствие и достатъчно алкохол в кръвта, отприщващ всички прегради пред въображението му. София може всичко през нощта. Може да грачи в подземията на пиано-баровете, да крещи в рок-кръчмите, да тиктака с високи токчета по неравните тротоари, да се друса в тоалетните на дискотеките, да плаче по ъглите в безистените на старите сгради, да заспи малко преди изгрева на слънцето и да се събуди два-три часа по-късно от нервни клаксони и трамваен грохот.

Пловдив е блусарски и тих през дъждовните нощи. Във въздуха, по улиците… Пъхаш iPod в ушите си и дори да не ти се слуша блус най-много да се отклониш до някой топъл и тъжен нюорлеански midnight…

Разхождаш се, шляпаш из локвите като едно време и осъзнаваш, че не е като едно време – нито за теб, нито за локвите, нито за отраженията в тях или капките, които ги развълнуват с всяко докосване. Само блусът в дъждовната нощ е вечен.

Обикаляш квартала и стигаш до онази детска градина, която беше по средата на пътя. Където си обещавахме мечти и измечтахме всичките си неспазени и до днес обещания. Продължаваш нататък през булеварда, пресичаш на червено, понеже това сигурно е най-пустият булевард на Балканския полуостров. Възможно ли е изобщо в квартал с име Кючук Париж да има булеварди?… И стигаш до онзи вход, където все преминаваше като беглец… Сега не се криеш от никого – няма от кого. Сега бягаш от твърде много неща и хора. Иначе какво би правил тук в тази шибана дъждовна вечер с iPod в ушите?…

Поглеждаш нагоре и освен капките върху лицето и очилата ти нищо друго не се променя…

---

По пътя обратно към къщи се загледах в грохналото дърво, покрай което израстнах – една крива и стара слива, която растеше в двора на къщата на баба и всяка пролет се обсипваше с бели цветчета. Тя беше непоколебимия ориентир, когато трябваше да обясня на някого къде живея – онази малка къща, в двора има една крива слива, точно на ъгъла. Вече много години къщата не съществува, баба почина отдавна, но сливата още стои там пред блока, до тротоара. Не оцеля през тази тежка зима – големият сняг е натежал над старото дърво и почти е успял да го наклони до земята. Тази пролет за първи път по него нямаше цветчета…

Прокарах ръка по кората на мъртвото дърво, докато минавах покрай него. И усещането не беше като едно време…

Пловдив е различен и в слънчеви дни…
### PEN Giant
URL: https://yovko.net/pen-giant/
Last updated: 2026-09-14T06:15:34.000Z
355 фотоса. Снимани, разпечатани в размер за билборд и снимани отново. С [Olympus PEN](http://www.olympus.bg/pen?ref=yovko.net). Видеото е дело на същия малък Olympus PEN – без допълнителни трикове или компютърна анимация.

Винаги съм се възхищавал на подобен род креативност, която превръща рекламата в повече от реклама и продуктите в много повече от просто продукти.

355 фотоса. Снимани, разпечатани в размер за билборд и снимани отново. С [Olympus PEN](http://www.olympus.bg/pen?ref=yovko.net). Видеото е дело на същия малък Olympus PEN – без допълнителни трикове или компютърна анимация.

Винаги съм се възхищавал на подобен род креативност, която превръща рекламата в повече от реклама и продуктите в много повече от просто продукти.

 А ако сте пропуснали \[предишната stop motion PEN story\](http://www.youtube.com/watch?v=m9Et7UQh1tg)…
### PEN street
URL: https://yovko.net/pen-street/
Last updated: 2026-09-14T06:15:12.000Z
Най-добрата цифрова камера за street, която ми е попадала в ръцете до момента се нарича [Olympus PEN](http://www.olympus.bg/pen?ref=yovko.net). Без каквото и да е колебание. Okay, може М9 да е по-добра в известен смисъл, но тя е друга бира, и пари… Това е първият ми street с PEN. Кадриране напосоки, от ръка, от кръста. Кадрите са без никаква обработка – директния JPEG от камерата, само умален до 900 пиксела. Винетирането и цветовете са дело на вградения pinhole арт-филтър. Обективът е Panasonic Lumix 20/1.7…

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011285.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011295.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011297.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011309.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011311.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011313.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011319.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011327.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011333.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021334.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021338.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021339-1.jpg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021349.jpg)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011285-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011285/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011295-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011295/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011297-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011297/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011309-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011309/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011311-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011311/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011313-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011313/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011319-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011319/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011327-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011327/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5011333-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5011333/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021334-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5021334/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021338-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5021338/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021339-1-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5021339-1/)

\[!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/05/P5021349-150x150.jpg)\](https://yovko.net/pen-street/p5021349/)
### Roll The Dice
URL: https://yovko.net/roll-the-dice/
Last updated: 2010-04-11T17:36:46.000Z
If you’re going to try, go all the way. otherwise, don’t even start.if you’re going to try, go all the way. this could mean losing girlfriends, wives, relatives, jobs and maybe your mind. 

go all the way.  
it could mean not eating for 3 or 4 days.  
it could mean freezing on a  
park bench.  
it could mean jail,  
it could mean derision,  
mockery,  
isolation.  
isolation is the gift,  
all others are a test of your  
endurance, of  
how much you really want to  
do it.  
and you’ll do it  
despite rejection and the worst odds  
and it will be better than  
anything else  
you can imagine.

if you’re going to try,  
go all the way.  
there is no other feeling like  
that.  
you will be alone with the gods  
and the nights will flame with  
fire.

do it, do it, do it.  
do it.

all the way.  
all the way.

you will ride life straight to  
perfect laughter, its  
the only good fight  
there is.

– Charles Bukowski
### Другите
URL: https://yovko.net/drugite/
Last updated: 2020-12-28T08:44:36.000Z
Не ми беше много трудно да предположа, че [един от предишните ми текстове](https://yovko.net/drugata/) може да предизвика емоционални бури около виртуалното и реалното ми Аз. И няколко гръмотевици. Всъщност изпуснах публикацията малко предварително – понеже когато пиша разказ, обикновено идеята е в главата ми известно време, понякога я започвам като чернова, след това няколко дни обмислям детайлите и няколко дни я оставям да „отлежи“ – пипвайки по някоя думичка или изречение от време на време. Понякога целия този процес се случва за няколко часа, понякога продължава няколко дни. Затова като преместя текста в WordPress, и понеже имам установен, непреодолим рефлекс да щракам на бутончето publish, вместо на save draft, слагам дата в бъдещето за публикация. В конкретния случай процесът на отлежаване продължи малко по-дълго от обикновено, докато преценя доколко да доразработя предпоследния сюжет с раздразнителната връзка. И забравих, че не съм отместил датата достатъчно напред в бъдещето 😉

Така текстът сам се публикува (малко предварително) и случайността и моята разсеяност отредиха да изглежда така, както изглежда в момента. Може пък така да е трябвало 🙂

Но си признавам, че се впечатлих – не от похвалите, разбира се, за които благодаря сърдечно – а от скандалите. Дотук ми се разсърдиха сериозно петима души, получих едно дружеско смъмряне и… това май не беше всичко. Най-много ме стресира факта, че двама от петимата сърдити са мъже, които до скоро мислех за адски широкоскроени, а се оказаха тесногръди.

Мъже, за които *другата* е ежедневен background процес в съзнанието им. Само да се обърнеш в ресторанта, в метрото, в офиса, навсякъде попадаш поне на няколко мацки, по които напълно успешно и безвъзвратно можеш да си загубиш ума и още няколко десетки, които *просто стават*… Другата често е в съзнанието на един мъж – дали като фантазия, реална изневяра, неосъществена мечта, паралелна вселена (единия от сърдитите си поддържа паралелни връзки с две жени от години – и двете май знаят всичко една за друга)… и съвсем не е необходимо другата действително да съществува.

Ако не беше другата – дори само като хипотеза – толкова много връзки биха се сгромолясали. Лъжа ли?… Не – може да казвам за някои неприятна истина, но това не прави истината по-малко истинска… Нито отричането и…

Страхуваме се да кажем на глас, че рано или късно всяка официална връзка влиза в релсите на ежедневието ли?… Сигурно има изключения, но не е ли това част от смисъла и… По моему, всяка официална връзка е обречена на това – и това не е непременно добро или лошо. Светът не е черно-бял и „да“ и „не“ не са непременно единствените отговори. Между черното и бялото има хиляди нюанси сиво и по още толкова нюанси от другите цветове. И може да има нюанс, който някой дори да не забелязва. Няма добра или лоша истина. Но има различни гледни точки към истината, има спестени истини, има прикривани истини, има дори измислени истини…

Всички изневеряват, но никой не си признава – каза ми колега по повод на разказа ми. Но може и да не е вярно – някои си признават. Едни веднага, други след време. Дали има смисъл и значение не знам. Не е вярно и че всички изневеряват… Просто защото не всички сме еднакви – и точно това предполагам е повече хубаво отколкото лошо. Изобщо, по дяволите ценностната система с хубавото и лошото, и правилното и погрешното. Светът отдавна не е толкова семпъл. И разказът не беше. Нито беше за изневярата, нито за жените, нито за любовта, нито за истините, нито за лъжите, нито за другите, съседите отсреща, нито за нищо от това поотделно…

Животът е избор, не винаги лесен и очевиден. Често истински болезнен. Ние избираме дали животът ни да е клише, революция или илюзия, дали истината да е истинска или приглушена, дали виждаме или широко сме затворили очи. Ако не можеш да понесеш истината, която кърви – значи това не е твоята истина – не я заслужаваш. Ще получиш друга истина – преглътната, недоизказана… може би ще преживееш и живота си полусдъвкано… полуфабрикатно… Не можеш да изгориш ако не се запалиш, но ще тлееш, ако не осигуриш достатъчно въздух за пожара в себе си.

В нашия живот следва да направим *своя* избор. Не този на другите, на обществото, принципите или правилата, а нашият. Обществото често ни бута към клишета, много от които изобщо не следва. За сметка на това шумно атакува всеки опит за промяна в установеното статукво – каквото и да е – социално, сексуално, религиозно, whatever…

Ние избираме как отминава всяка секунда, дори когато се отказваме от този избор. Ние избираме своя комплект от истини и илюзии. Ние избираме дали да сме част от статуквото, да се борим с него или да създаваме ново. Ние избираме и дали да живеем своя живот или този на другите. Ние избираме себе си.
### Другата
URL: https://yovko.net/drugata/
Last updated: 2025-12-24T19:36:04.000Z
Оставих я да спи с идеята да я изненадам със закуска в леглото преди да се е събудила. Винаги попадам на жени, които спят до обяд, ако не ги събудя. Това е някаква орисия, която ме преследва цял живот, задължително във всичките ми топли връзки с нежния пол. На едно изключение дори по грешка не случих. Както и да е – не се оплаквам. Така имам време за себе си сутрин, когато попадна в поредната обсебваща връзка. Когато сякаш се опитват да запълнят всяко ъгълче от съществуването ти с присъствие, реки от думи и претенции за внимание. Такива са пък всичките ми „официални“ връзки. Отново без изключения.

Тя не беше такава. Виждахме се рядко, само когато обстоятелствата позволяват и половинките ни отсъстваха някъде. Беше по-млада от мен и почти не си общувахме иначе. Беше от поколението, което нямаше нужда от *Cosmo* за да подхранва въображението си как да впечатли някой мъж в леглото, и даваше вид, че има още поне няколко години преди да започне да съгласува с *bg-mamma* всяко свое значимо или по-дребно житейско предизвикателство. Беше дискретна, съобразителна и дистанцирана на дневна светлина и напълно всеотдайна и раздаваща се вечер. С ярко и запомнящо се присъствие между чаршафите, което никой мъж не би пропуснал да оцени. Комбинация, която заслужаваше внимание и усилията по приготвяне на закуска.

Случи се в един хотел. Баналната класика – командировка. Глупаво парти с много колеги, партньори и клиенти, предназначено за напиване. Концепцията, че след като си се направил на магаре с някого, след това е по-трудно да се надуваш и да му откажеш бизнес, работи безотказно от древността до днес. Тя беше от малкото жени, които могат да пият наравно с теб до пет сутринта и след това елегантно и по абсолютно права линия да се отправят към стаята си на високите си токчета.

Въпросната вечер купонът много бързо бе затъпял и достигнал фаза „мармалад“, която често пропускам, понеже глупостите и на трезва глава са ми повече от достатъчни. Бях се прибрал в стаята си едва около два след полунощ. Точно излизах от банята – бях си взел протяжен душ с идея да отмия цигарения дим от себе си - и възнамерявах да спя, когато на входната врата се почука предпазливо с кокалчетата на нечии пръсти, след което последва закачливо стакато, изпълнено като драскане с нокти.

Отворих ѝ… стоеше по хавлия, боса, върху изтривалката пред вратата ми. Косата ѝ беше влажна и отразяваше отблясъци от слабото осветление в коридора. В едната си ръка стискаше ключове, а в другата хотелските презервативи от нейната стая. Стоеше там недвусмислено, безмълвно и кротко. И излъчваше някаква пленителна комбинация от съблазън, уязвимост, очакване и решителност. Директните жени ме отблъскват, но тя не прекрачи прага и не каза нищо, докато не се отдръпнах навътре и не и направих място да мине през вратата. Подмина ме без да ме погледне, остави презервативите на масичката в средата на стаята и се обърна, като едва сега ме удостои с половинчат поглед. Не каза нищо. Не свали хавлията. Аз го направих. Трябваше да поема своята роля на съучастник в очарователното престъпление.

Вече в леглото все пак реших да се направя за последно на глупак:  
– Достатъчно ли сме пияни? – попитах я тихо. А тя почти изсъска…  
– Размишлявай утре, сега ме чукай!

До сутринта не си казахме нищо друго освен „да“, „не“ и „ела!“, когато се отправяхме няколкото пъти към банята. И там под душа протяжно мълчахме. Има нещо особено, ако едно момиче дойде заедно с теб в банята още след първия път заедно. Оставам някак завинаги свързан с такива жени. Парадоксално е, но въпреки че току-що е лежала разкрачена под теб, повечето от тях няма да тръгнат веднага след това заедно с теб в банята. Странни измерения има понякога женското разбиране за интимност…

Остави ме сам в банята едва на разсъмване. Като се върнах в стаята, нея я нямаше. На закуска дори не ме погледна. Закъсня с повече от час след мен. Седна на съседна маса. Под ъгъл… Можех да я наблюдавам само в профил докато опитвах да симулирам активни разговори с неколцина клиенти махмурлии. Качи се в кола на друг колега по пътя обратно към града.

Продължихме да се виждаме дискретно и рядко. Бяхме напълно непознати и дистанцирани в ежедневието си. Освен в обедните почивки, в които разбрахме колко е трудно да намериш стая за същия ден в центъра на столицата, в който и да е приличен хотел, на каквато и да е цена. И през откраднатите уикенди, разбира се. Възхищавах ѝ се как може да се появи и изчезне без следа на всяко място и по всяко време. Никога и никъде не забравяше нищо свое, което би ни свързало някак – нищичко – нито бижу, нито бельо, нито четка за зъби, никаква частица от себе си. Пристигаше и си отиваше тихо, навреме, без претенции, без обсебвания и без обещания. Но връзката ни не беше само сексуална. Имаше още нещо, което не разбирах. Не говорехме много за себе си, не споделяхме нищо повече, освен докосванията и телата си. Когато бяхме заедно сексуалността ни набъбваше толкова, че сякаш запълваше всичкото пространство около нас. Кондензираше по стъклата на прозорците, съсирваше се на гъсти парцали, напоени с еротика, която капеше върху ни през цялото време, наелектризирайки ни още повече. След няколко часа с нея можех да живея без секс със седмици. Можех… без обичайния секс, но не и без нейния…

Направих палачинки. Отворих и бурканче със сладко от горски ягоди. Тя обича сладко. Всъщност откъде съм сигурен, че обича сладко и то точно от горски ягоди? Вероятно защото повечето жени обичат сладко. Но тя съвсем не се вписва в клишетата. Неволно си представих визуално как капка от това червено сладко пада върху голата и гръд или коремчето и само половин секунда след тази мисъл, усетих в слабините ми да се концентрира енергия, достатъчна да отмести бетоновоз. Другата не предизвикваше такива експлозии в тялото ми.

Реших, че имам нужда от отрезвяващ душ преди да я събудя и да ѝ поднеса закуската. По пътя към банята се загледах в отсрещните прозорци през улицата, където градът започваше да се пробужда. Вероятно там зад онези стъкла и балкони, в нечии кухни вече започваха да си говорят, да правят кафе, да се събуждат деца, майки, бащи. Почти можех да чуя техния безкраен ежедневен разговор. Натрапчивото жужене, с което си свикнал толкова, че едва го забелязваш. Звуковия фон на големия град и малкото щастие на обикновените хора. И само от мисълта за това започна да ми се повдига…

Стоях под душа протяжно дълго, въпреки хладната вода, която не отмиваше мръсните ми мисли. С другата правехме любов рядко, мълчаливо и хладно, като хора, които отегчено познават телата си, а душите им нямат допирни точки. Тя не обичаше да казва, че се чука, затова с нея правехме любов. Простичко, както се прави сандвич или капучино. И точно толкова безцветно. И говореше ли, говореше… Преди, и след това. Непрекъснато говореше за неща, които отдавна не чувах. Първият път, когато се усетих, че мисля за другата, докато тя ми бърбореше нещо в леглото се стъписах, но не изпитах вина. Опипах се мислено, питайки се къде точно съм забутал проклетото си чувство за виновност, което непрекъснато ми бърка в здравето, но никъде не го открих. Просто затворих по-силно очи, съвсем изключих звука около себе си и това, което изгря под клепачите ми не беше никак романтично. И не трябваше да бъде…

Другата не беше такава… Беше мълчалива и срамежлива. Донякъде. И много красива. Възприемах я като произведение на изкуството и в началото не смеех да я докосна. Не можеш току така безцеремонно да смъкнеш гащичките на едно произведение на изкуството. Пред много красиви жени, обикновено съм смутен и безмълвен. Сърцето ми пропуска такт. Предполагам, че понякога забравям да дишам. Ако можех да рисувам, щях да я рисувам непрекъснато. Ако можех да пея, щях да стана богат, издавайки всичко, за което тя би ме вдъхновила. Съвършената муза. Непостоянна като муза. Несъзнаваща, че е муза. Непознаваща твърде много неща, едно от които и себе си. Винаги попадам на жени, които отчаяно искат да са лудо влюбени, но изобщо не знаят как. В моменти на отчаяние дори сами си смъкват гащичките, но и това не им се получава достатъчно ефектно. И макар да се възхищавам на тези, които не спират да опитват, все се оставям да ме обсебят тези, които си ме представят като парченце от техния пъзъл от хиляда и петстотин частички, които подредени правилно и с нужната слонска доза търпение и упорство, образуват подредена къща с градинка, куче и две липи отпред…

Нямаше нищо повече от това и беше непоносимо очевидно. Ако можеше би инжектирала ежедневно във вените ми доза от шишенце концентрат с надпис „*unconditional love 100% 15ml*“… за да се чувства сигурна… в любов, която няма пластове, няма дълбочина, няма възходи, нито спадове, няма фантазия, няма хармония… като статус в *twitter* или *facebook*. Статична и декларативна… подразбираща се… безполезна… любов. И понеже всяко сътресение би я подложило на съмнение, умело избягвахме всяко сътресение.

Тя не искаше да си тръгне. Вярваше във вечната любов, както децата в дядо Коледа – без да са го виждали. Беше от момичетата, които обичат приказките, но ако някой вече ги е измислил, написал и нарисувал, сготвил и сервирал, а те да сънуват наготово. Прогоних я. Не си падам по сънуването, а по сбъдването на сънища. А и ми омръзна да спя на ръба на леглото ѝ, под зоркото одобрение на майка ѝ, обсебила цялото ѝ съществуване, и протягаща се алчно към моето. Всеки ден четях в заговорническия ѝ поглед условията на сделката – как сега чукам дъщеря ѝ в аванс, а лихвите ще плащам после. И с музата беше свършено…

Не че е проблем да си изчукаш музата – това си е поезия и вдъхновение… но страшно става като се намесят роднините. Там започва прозата.

Не платих лихвата, а майка ѝ ми изпрати специално писмо – хартиено, написано с химикал. Не бях получавал такова от години. Проклинаше ме. И проклятието ѝ частично ме застигна. Поне потвърди това, което си е в сила откакто съм проплакал в родилното. Да не срещам другата, в лутанията си. Преди не разбирах защо не се получава, сега поне имам някакво обяснение. Може и други клетви да е имало в писмото, но не го дочетох до края. Изхвърлих го. Ще оставя на времето да ме изненадва.

А тя беше сладка и невинна – винаги изглеждаше като ученичка в абитуриентската си вечер. Още понякога сънувам краката ѝ - безкрайно дълги. Не зная защо съзнанието ми избра да запечата така дълбоко само краката ѝ. Като символ, който води към нещо, което не достигаш…

Не беше както с другата… Луда до мозъка на костите си. Приятелите ми си отдъхнаха като се разделихме. Така и не разбрах защо толкова се тревожеха за мен. Не беше супер красавица, но беше симпатяга, освен когато не се събуждаше с идеята да ми отрови деня. Обожаваше да ми разказва, че ѝ закъснява за да види как ще реагирам. А аз просто чаках да ѝ дойде. Напускаше ме и се връщаше три пъти. Спорехме с часове без да постигнем съгласие. Пренебрегваше ме и не чуваше мненията ми. Не пожела да се вгледа в мен, понеже си мислеше, че знае всичко. Вбесяваше ме истински. Докато я обичах безумно, тя ми обясняваше, че е само влюбена и че имало огромна разлика между двете неща. И така докато съвсем престанах да я обичам. Когато тя ми го каза, вече нямаше значение. Освен да обичам, бях спрял и да мечтая, бях се отказал да сбъдвам сънища, да имам планове, да разказвам истории…

Докато се влюбих в другата… Аз винаги хлътвам донякъде. Винаги съм завиждал на тези, които могат да не се влюбват до полуда за едното чукане. И да забравят. Да забравят краката, стенанията, извивките, устните, леглата, погледите, докосванията, използваните презервативи, неизползваните презервативи, възглавниците, кожата, пръските вода под душа, влажните коси, мокрите тела, потта, тишината, безмълвието, умората, безсънието, петната по смачканите чаршафи, задъхването, неизказаното, непреживяното, изгрева… По дяволите, как се забравя това?…

Тя още спи там, гола, през една стена от мен, а аз вече съм готов да си я спомням…

И не за да остане другата. Или следващата… А заради нея… такава, каквато иначе няма да бъде.

Почти измръзнах от студ под душа. Но предпочетох да спра хладната вода и да се загрея с хавлията. Върнах се в кухнята за приготвената закуска. Палачинките бяха поизстинали. Аз ги обичам топли, но тя не. Не знам защо ми го е казала. Никога преди не съм ѝ приготвял палачинки. Никога всъщност не съм ѝ приготвял закуска. И сега не съм сигурен защо го правя. Едва ли, защото този уикенд може да е последният ни заедно. Получила предложение. Малкото щастие на обикновените хора. Той искал да забрави всичко и да започнат на чисто. Явно всички го умеят това със забравянето. Особено, когато имат какво… А тя не е сигурна кое иска да си спомня и какво да забрави. Дали не предпочита аз да реша?...

Другата се връща днес от екскурзия с колеги и не бива да ни завари заедно. Имаме време за по кафе, палачинка и още едно чукане…
### Фотоуроци
URL: https://yovko.net/photo-learning/
Last updated: 2026-09-14T06:14:16.000Z
Понеже [видеопреразказа от презентацията от OpenArt](https://yovko.net/blog/3713) отключи няколко диалога в електронната ми поща около това какво ще следва и дали давам уроци по фотография… В тази връзка се чувствам длъжен да поясня, че аз далеч нямам такава цел. Всъщност за себе си считам, че съм просто много запален любител и от тази позиция не мисля, че следва да обучавам когото и да било на фотография. Или поне не точно на фотография. Поне не още. Някога може би. Със сигурност имам натрупани познания и опит през годините, които ще си споделям както правя обикновено с много други неща – дали с видео, дали с текст или презентации на живо от време на време, както преценя…

Иначе уроци дават много хора в България – фотографи, които се прехранват с фотография, които цял живот са посветили на фотографията. Аз бих се обърнал към такъв човек за уроци. Да – със сигурност не всички са добри преподаватели, защото това си друга дарба. Някои пък няма да споделят тайните на занаята си, докато не спечелите сърцето им. Но със сигурност е по-добре като купувате бижута, посредникът ви да е бижутер, а не зидар. Аз съм ИТ човек – ако ви е нужна експертиза в света на технологиите (и то не всички) заповядайте при мен. Ако ви са нужни уроци по фотография – по-добре потърсете някой стар фотограф с опит, търпение и дар слово. Най-добри са индивидуалните уроци или в група до 5-6 души. Предполага се и да са по-скъпи, но в курс от 12-15-20 души най-вероятно ще сте просто един от многото…

Аз мога да говоря и обучавам в разни сфери около фотографията, особено за софтуер и цифрова обработка. И ще го правя, но това не е точно фотография… Отделно, че истинската фотография се прави със сърце и въображение, а не толкова с техника и опит…

Иначе… Мисля си, вече повече от година, да организирам разни групички, с които да се събираме за по някой уикенд по някаква фотографска тема, но за мен фотопленерите не са удачна формула. Твърде масови и хаотични са. Хората трябва, ако не са приятели, то поне да се познават донякъде за да се сработят добре заедно. И групичката да не е твърде голяма. И да няма много случайни хора. Затова мисля да пробвам няколко пъти в по-приятелски кръг. За да видя какво ще се получи. Поне аз осъзнах за себе си, че далеч по-трудно се получава ако не познавам поне малко хората, с които ще снимам – без значение дали са помощници, модели, гримьори или други замесени в идеята. Едно кафе да сме изпили заедно предварително е от значение… След това много по-лесно се случва всичко.

Една от причините за буксуването на SimpleStudio бе, че сформирането на екип (от хора с различно ниво на познания, които често не се познават), организацията на детайлите (а детайлите са кошмарно важни), за всяка отделна сесия – се оказваше често нервна, непосилна и направо невъзможна задача. Фотографът често трябва да е много добър мениджър, да усеща емоциите в екипа, настроенията. Изненада ме факта, колко много хора с претенции нямат никакво отношение към моделите в студиото или ги възприемат като подчинени или по-лошо – като предмети…

В този ред на мисли съм напълно наясно, че е трудно човек да си избере учител, че липсват алтернативи на традиционното „ходене на уроци при майстор“ също съм съгласен. Всъщност online опции има вече доста, ако имате поне работно ниво на английски език…

Със сигурност през тази година ще се пробвам да организирам няколко приятелски снимания, но за някаква публичност ще мисля по-късно – след като се убедя, че формулата дава резултат.
### За думите
URL: https://yovko.net/za-dumite/
Last updated: 2010-02-19T12:07:19.000Z
Отдавна не съм писал нищо в офиса. Но днес е някакъв спокоен петък и на няколко квадратни метра сме се пръснали едва четирима души. Затова ще опитам. Спрях да пиша в офиса, не за да не хабя работно време, а от уважение към думите. Някои от тях заслужават внимание заради това, което казват, а други заради това, което прикриват. А в днешните офиси думите са преизползвана медия, хвърчат насам-натам безполезни и често празни от всякакво съдържание. Запълват пощи, документи, които често никой не чете…

Интересни са ми и реакциите към тях – невинни думи могат да предизвикат бури, а откровенно обидни ги преглъщаме без реакция.

Когато [започнах да блогвам се запитах](https://yovko.net/blog/7) колко мога да съм откровен, колко бих наранявал, колко истина мога да си позволя? И до днес се изненадвам как неща, които са очевидна художествена измислица се възприемат като мое лично откровение и обратното. Вярно е, че си позволявам голяма доза истина, дори и в художествените си измислици, дълбоко я маскирам обикновено, но си е там. И нямам против това да си личи. В това не виждам нищо лошо, макар понякога реакциите да са непредвидими. Един текст преди доста време дори ме раздели с момиче – не болеше – и без това нямаше повече какво да правим заедно… Но… думите…

Могат толкова много и толкова малко… И наличието им или липсата им понякога наистина и истински боли.
### OpenArt 2009: За фотографията от сърце
URL: https://yovko.net/openart-2009/
Last updated: 2026-09-13T17:46:53.000Z
Обещах на няколко души по време на фотографския OpenArt миналата есен, че ще публикувам презентацията за историята на фотографията в Интернет. Не бях забравил, но обмислях дали да не започна серия от webcast-и, споделяйки едни или други хитринки от моето фотографско ежедневие. Ето, реших се. Началото на поредицата започва с тогавашния ми разказ в опит да бъде повторен като половинчасов webcast.

Това е първият ми опит да направя нещо такова (да си говориш сам пред компютъра е много откачено усещане и определено ми е по-спокойно като говоря пред многобройна публика на живо), затова моля за снизходителност. Следващият път ще е по-добре 🙂

P.S. Вчера по недоглеждане качих тренировъчна и недовършена версия на този webcast във Vimeo и докато се усетя да я сваля около тридесетина души са я гледали, съжалявам за което. Тази уж е по-изпипана, но не съдържа фундаментално различна информация, така че не е нужно да губите още половин час от живота си и за нея.
### И още една указателна табелка
URL: https://yovko.net/i-oshhe-edna-ukazatelna-tabelka/
Last updated: 2010-02-06T17:33:21.000Z
Извинения към всички, които ме следят по RSS-емисии за днешните временни сътресения и поява на стари публикации тук и там. Причината е отдавна отлагано консолидиране на всичките ми разпилени в Мрежата присъствия под формата на няколко сайта, които вече са история. Поне в текущия им вид.

[SimpleStudio.org](http://simplestudio.org/?ref=yovko.net) отдавна провъзгласих за минало, но вече съдържанието му е част от този (личния) ми сайт. Поне това, което си струваше да бъде запазено. В този ред на мисли спрях и SimpleVisions.org (да – и на него му е за втори път) понеже в света на Web 2.0 мисля занапред повечко да ползвам Flickr и разбира се – отново този сайт. Снимките също са преместени вече тук. Голяма част по исторически причини се дублират и във Flickr. И понеже се засилих с метлата… а съдбата на photoholic.us се оказа по-трудна от очакваното – понеже и писането е като фотографията… занимание самотно… И понеже не ни се получи съвместното писане с двама души, които подхванахме идеята, занапред ще си пиша пак сам разказчетата, когато ме навести някоя заблудена муза, но нямам причина да го правя на друго място… Затова и тук всичко се намества в старата [категория Хайку](https://yovko.net/blog/tag/tale) с отделен [RSS-канал](feed://yovko.net/blog/tag/tale/feed), за тези които не си падат да четат технологичните и фотографските ми размисли и се бяха нахъсали само за photoholic.us. Двата текста, които трябваше да бъдат нещо като началото на книга, ще си останат две кратки разказчета. Ще има и още, но едва ли ще има връзка между тях.

Още веднъж извинения за шумотевицата, но дойде време за предпролетно почистване 🙂

P.S. Септември 2010: [SimpleStudio](http://simplestudio.org/?ref=yovko.net) е отново на линия, но като мой личен фотосайт.
### ул. Морски скали
URL: https://yovko.net/ul-morski-skali/
Last updated: 2018-05-29T17:18:29.000Z
Не зная какво правя тук по точно това време. Опитвам се едновременно да не мисля и да събера мислите си в някакъв фокус. И усещам как съществото ми се противи като опарено. Почти светкавично, както отдръпвах ръка, когато като малък си играех с лупа на двора на баба и точно бях открил, че в един момент като отдалечавам лупата от дланта си, светещата точка става много малка и много изгаряща.

Хотелът е някак сив, въпреки слънцето, смахнотото топло време и шума на вълните. От терасата се виждат островите отсреща и някаква невзрачна лодка, запътила се към пристанището. Не е тихо, пусто е… Като в подредената стая зад мен. Не ме пуска и усещането за стегнатост около врата, сякаш съм част от багажа си, натъпкан набързо в малката раница и захвърлен на дъното на гардероба. Извадих само компютъра, но не съм сигурен нито дали ми се чете, нито дали искам да записвам мислите си. Дори чашата с уиски, която ми донесоха от долу стои изпотена на малката масичка и недокосната. Като старият филмов Nikon, зареден с черно-бял филм още от София. Изпотена и недокосната чаша с уиски… не е ли най-добрата метафора за нечие отсъствие?…

Опитах се да извадя миналото лято от същия този гардероб, или есента, или някоя пролет, която си спомням. И не успявам. Няма нищо и никого. Не откривам следи дори из паметта си, нито из директориите на компютъра ми, нито в хартиеното тефтерче, което незнайно защо реших, че ще нося със себе си и ще си записвам разни неща по старомодния начин с молив или писалка с мастило. Синьо или виолетово мастило. Синьо за обикновените неща, които си струва да бъдат записани… и виолетово за специалните случаи. Само, че когато си на път рядко взимаш писалки със себе си, а да сменяш мастило почти няма начин, и така предварително се опитваш да решаваш дали те очакват обичайни или специални случки. За едните най-често е нужно само малко кураж, а за другите понякога не достига и всичкия късмет на света. После разбираш, че в очакване на специалните, пропускаш обикновените моменти… и съвсем няма значение дали ще бъдат записани. Така патрончетата с мастило засъхват, писалката се запушва и трябва да бъде почистена със силна струя вода от чешмата. А тефтерчето остава девствено.

Още като студент обичах да пиша с писалки. Тогава ги ползвах по-често, отколото ги почиствах. Сега ги мия повече отколкото пиша с тях. Винаги съм се изненадвал колко много мастило изтича заедно със струята вода, с която се опитваш да почистиш писалката си. Сякаш изтичат всички пропуснати думи, които не си написал с нея. Или пропуснатите моменти, които не си преживял заради нея – обикновените оцветени в синьо, специалните в лилаво. И всъщност колкото и да миеш, отнякъде продължава да изтича пигмент и никога не можеш да почистиш всичко напълно. Мастилото се разрежда, намалява и изсветлява под бруталната сила на водата, но никога не изчезва напълно. Сякаш за да смигне, че там изотвътре дълбоко има нещо останало, дори след струята на времето, която се опитва да почисти всичко.

Не зная какво правя тук по точно това време. Макар да е необичайно топло, не е време за море. А и тук всичко ми е до болка познато. Островите, скалите пред мен, знам че надясно е онова неопределено място, където се разбиват вълните и винаги мирише на пяна и съхнещи водорасли. До последната занемарена къща, на онзи актьор, който вероятно никога няма да гледам повече в истински филм. Или може би само прилича на онзи актьор… Така и никога не посмях да го попитам…

Защото колко глупав може да бъде въпросът дали приличаш на нещо от себе си? И дали има значение, когато живееш на ръба, на метри от грохота на вълните, в саморазпадаща се къща. А ти идваш от време на време, отсядаш в подредена и топла хотелска стая, поръчал си чаша скъпо уиски и търсиш следи от нещо истинско из чекмеджетата на живота си. Осъзнавайки, че е страшно да започнеш да цениш уюта на празните хотелски стаи…

Не зная какво правя тук по точно това време. Дали защото завръщането тук е като онова недоизмито мастило от засъхнала писалка или защото се опитваш да рестартираш някак цикличността на махалото, което хипнотизира живота ти.

Не зная какво правя тук, където тя никога не пожела да дойде. С която трябваше да ни раздели смъртта, а не успя да ни срещне настоящето. Или може би дори я няма – нито там в остатъците засъхнало мастило, нито в изгарящата огнена точка под лупата. И никога не я имало.

А аз съм сънувал наяве.
### Славейкови
URL: https://yovko.net/slaveikovi/
Last updated: 2020-12-27T12:25:21.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/02/20100131151116\_scan-100131-0006a.jpeg)

Средноформатен скан
### iPad - продукт или концепция
URL: https://yovko.net/ipad-produkt-ili-kontseptsiya/
Last updated: 2019-12-27T15:23:01.000Z
Този път истерията преди поредния анонс на Apple беше толкова голяма, че някак надскочи ефекта от самото му осъществяване. Със сигурност и Джобс този път бе някак по кротък, поне на повърхността – за нещата под линия беше нужно повишено внимание и предварително следене на случки и събития…

Ако трябва да съм честен, аз останах с впечатлението, че Apple някак леко са се самофорсирали за този анонс през януари. И също бих се присъединил донякъде към тези, които споделят, че са очаквали повече – някак не повярвах, че това е всичко (лошия ефект на слуховете и мълчанието) – не знам точно какво повече очаквах, но го очаквах. И не мога да се отърся от впечатлението за наличие на неотговорени въпроси. Но пък и не бих се изненадал това да е част от играта. Нали догодина трябва да има втора генерация.

Всъщност се случи всичко според очакванията – таблет, какъвто досега не е имало като концепция. Джобс просто задраска думата таблет от речника и я подмени с iPad. Който не вярва да изчака половин година и да помисли пак. Позиционира го там, където беше най-логично – между телефона и лаптопа – и като цена и като функционалност. Натисна много надолу производителите на netbook-ци. И… влезе в бизнеса с писано слово. Всъщност тук, някак за момента, стои леко неуверено, но той не е за подценяване, дори на един крак…

![](https://yovko.net/content/images/2010/01/iPad.jpg "iPad")

Аз бях адски приятно изненадан от три неща – цената, необвързаността с оператор и използването на формата ePub. Особено последното трябва да е някаква засада, но си признавам, че не мога да я проумея напълно към момента. Имам само предположения. Едното, от които е гадничко, а именно че за да насмогне на Amazon, Джобс ще примижава за факта, че пиратски или изпиратствани книги с далеч по-голяма лекота ще се размятат върху iPad, в сравнение с Kindle…

Между другото интересен е и сблъсъкът на двете технологии – e-Ink, която е перфектна за четене, минимално вреди на зрението, няма отблясъци и дразнеща яркост, енергийно непретенциозна, но в същото време е класическа бавна медия, не става за комбиниране с мултимедийно съдържание, рано и е още дори за списания и цветни издания, с уговорки е дори и четенето на PDF. Apple предпочете класически дислей, при това много висококачествен, максимално функционален и неограничаващ, но… светещ… със съответните грижи за очите… та интересно ми е да надзърна 3-4 години напред ако е възможно…

Това, което не ми допадна е, че книжарницата засега е US only, но това не беше неочаквано… И… дескопът – това не може да е епълски десктоп… сякаш от бързане някой го е оставил недоизмислен. На iPhone това се понася и си е на мястото, но на iPad стои адски недодялано – малки иконки, големи разстояния между тях. В никакъв случай не е стилно. Липсата на някакъв слот за карта или USB също е кофти, но ще има преходник картов четец и реално връзка по USB с кабелен преходник – нали трябва да се избива ниската цена със задължителни аксесоари. Като гледам калъф и карточетец ще докарат половината себестойност на базовия модел. 🙂

Хейтърите, разбира се, са във вихъра си. Начетох се на какви ли не глупости последните два дни, дори сред профи-анализаторите. Ама те се присмиваха и когато се разчу, че Apple ще прави mp3-player. Пак същия кикот се разнесе и след iPhone. Не виждам нищо по-различно и след iPad. Красивите джаджи и сексапилните жени предизвикват завист – няма как…

Да, ако ги разглеждаш като джаджи – вярно можеш и без тях – къде ли точно е революцията, освен че са секси?! Аз всъщност никога не съм имал iPod и все още имам много резерви към iPhone, но никъде не излизам без него – и по-дяволите – още си чакам най-важната функция на един телефон след говоренето – изпращане на контакт през SMS. И едва ли ще я дочакам, познайте защо… Именно защото iPod не е просто плейър, iPhone не е просто телефон и iPad няма да бъде просто таблет. Те са концепции… и точно това ги превъща в game changers…

Най-забавния слайд за мен, от keynote презентацията на Джобс преди два дни, беше онзи с въпросителната между iPhone и лаптопа. Има ли място между двете попита Джобс. Всъщност и да няма – той е от малкото, които имат куража да си го създадът. Докато другите се опитват да се намерят различни в утъпкани до скука ниши, той си разорава нова.

iPod беше game changer, защото даде на хората не просто играчка, каквато му дават всички, а концепция – платформа, с която всеки стана DJ за самия себе си. Счупи опаковката на LP-тата и започна да продава музика на парче (ех, как си пасва точно този израз в случая). Даде на света нормален съвременен цифров начин да си купува музика. Ама заключвал си потребителите – заключва ги – факт. В същия момент те имат по-голям избор в неговите окови, околкото в нечии други. iTunes бе всъщност шедьовъра, а не iPod-ите… А днес вече никой не му се присмива за mp3-плейъра.

Ако тогава – при появата на iPod – някой беше казал на висок глас, че Apple ще се превърне в най-големия дистрибутор на цифрово аудио през мрежата малцина щяха да повярват. А сега това е болезнено-реален факт… даже леко тревожен, но затова някой друг път… Е, нас в България още не ни огрява, но то е защото светът си има новатори като Джобс, а ние на село разполагаме с „креативността“ на ГДБОП, Заки Соколов и Саня Армутлиева…

Днес ми припомниха и коментара на Bloomberg след анонса на iPhone: “Apple will sell a few to its fans, but the iPhone won’t make a long-term mark on the industry.”… Това, което се случи обаче е толкова неоспоримо, че аз не бих се обзаложил, че някоя друга smart-phone платформа освен iPhone и Android има някакво бъдеще. Nokia проспа повече от десетилетие и за тях дори вече не ми е мъчно – лошо е да си повярваш без основание. Motorola може би ще се измъкне с Android, а RIM и Palm според мен са история, но не искат да си го признаят. В същото време Джобс обявява Apple за най-голямата mobile devices компания – дори преди да е показал iPad… и това, ако не е long-term mark on the industry… с всичките му следствия…

Парадоксално е, но като човек, който с резерви посрещна първата генерация iPhone, но въпреки това си го купи и си признавам, че още има доста трески за дялане, аз не се дразня вече на тях. Сериозно – за никой друг телефон не бих преглътнал липсата на изпращане на контакт през SMS, което ползвам неколкократно всеки ден. Но за първи път имам устройство, което ми дава чудесен пълноценен браузър в джоба ми – имайки това, всичко друго е без значение. Мога да свърша всичко, което ми е нужно – в кафето, в движение, в колата, в асансьора, в тоалетната дори… На всичко отгоре календарите ми, пощата ми, терминал, и купчина полезни и безполезни приложения… и вътре UNIX… Това, само съм си го мечтал преди iPhone. Окей – със сигурност мога да преживея и без него, но се радвам, че не ми се налага… Имам в джоба си сила и *свобода* – сега някой ще ме контрира да не използвам тази дума, точно в този контекст… окей – парадоксално е, но моят (хакнат, признавам си) iPhone е най-отворената ми платформа, с която съм разполагал. Имал съм телефони с какво ли не, дори с Linux – и какво като е Linux, когато той е заключен дълбоко и е недостижим…

iPhone не е просто мания – нима наистина някой си мисли, че няколко вманиачени фенове са в състояние да наложат нова концепция в света на smartphone-ите?… Де, да беше възможно… А всъщност имаше ли mobile web преди iPhone? Аз бих казал НЕ без капка колебание – имаше маймунщини. iPhone е платформа, която даде на много хора удобство, комуникации, красота, комфорт, забавление… SDK… препитание – да и това – много хора печелят прилично от продажбите на приложения за по 2 или 5 долара… под „злокобния терор“ и консервативност на правилата на AppStore има работещ механизъм, който е fair enough за много разработчици… Е, и AppStore няма у нас, понеже както казах светът разполага с новатори, а у нас на село са ни такива мобилните оператори…

И сега всички, които разглеждат iPad като поредната секси играчка всъщност изобщо не стоплят какво виждат. Дали iPad е осакатен и затворен netbook или голям iPod touch изобщо няма значение. Няма значение и дали имате нужда от него или не. И той подобно на iPhone ще носи удобства, забавления, полезности, достатъчни да си оставите лаптопа вкъщи и да вземете само него за работа, среща с клиент, презентация или през отпуската. И да изглеждате добре. За Apple обаче той е поредната платформа за бизнес със съдържание – софтуер, музика, видео, вече и книги, и периодична преса.

Всъщност на сцената онзи ден бе изпусната не случайно една фраза – дигитална журналистика… Boom… one more thing… Ехо-о-о… Web 2.0… ехо-о-о… смесване на медии и съдържание – видео, аудио и текст… което класическата хартия, книга и преса не е в състояние да предложи, дори на днешните радио и телевизия ще им е трудно… *Държите Интернет в ръцете си, което е едно невероятно преживяване…* Я, погледнете тази фраза на Джобс не толкова буквално, а като метафора… и в контекста на *облаците*…

И тогава ще спрете да се чудите защо месеци и вероятно години оттук нататък чакащите на опашка за iPad ще са повече от възможностите на Apple да го произвежда… и защо дори когато изглежда болнав и на един крак Джобс не бива да бъде подценяван. Никога…
### Три места в София
URL: https://yovko.net/tri-mesta-v-sofiya/
Last updated: 2010-01-28T22:16:49.000Z
[Ан](http://inansroom.com/2010/01/25/3-places-in-sofia/?ref=yovko.net) ме предизвика… И определено си е предизвикателство. Понеже – аз без да съм кореняк софиянец – признавам си – наистина ми е тъжно за този град и това, което му се случва, а какво остава за тези, които са родени тук, обичат го, и си го спомнят различен.

Истината е, че като прочетох нейния пост – първата ми мисловна реакция бе – цели три места ли?… Докъм едно-две като че ли мога да ги докарам, но… нека опитам.

На едното бях буквално преди две денонощия – панорамният ресторант на хотел Кемпински. Но всъщност ресторантът е просто ориентир, защото макар да е лъскав и да сервират черен хайвер, такива ресторанти има навсякъде. Това, което ме пленява там е гледката към светлините на нощна София… По фотографски завладяваща е. Но на снимка няма да е същото. Не са много местата в столицата, където може да видиш почти целия град дълбоко под теб и всъщност толкова близо. Да – гледката от Витоша е подобна, но там си далечен наблюдател, а тук си съвсем в сърцето на София. Та – мястото заради гледката… Задължително вечер и в ясно време…

Второто място е Боянската църква и спокойствието около нея, когато не е пълно с хора. Единственото място в София, където съм забравял, че всъщност съм в София. Но там не бива да те водят. Там е място, където да отидеш сам… или най-много с някоя сродна душа…

Третото е „Хамбара“ – не ходя често там, а и когато ходя не се задържам много. Дори не съм сигурен, че ми е истински приятно, но е страхотно да знам, че има такова място наблизо – точно в град като София. Свързано е дълбоко емоционално с няколко важни за мен периоди от време и хора, които ценя. И като прекрача прага започвам да се чувствам различно…

Но всъщност не бих водил чужденци на никое от трите места. Чужденците ги водя в „Под липите“ или „При Яфата“ на Солунска. След това ако могат да стоят на краката си най-много да ги разходя по Витошка и към хотелите им. Иначе ги товаря на такси и да ходят където си искат…

А тези три места са някак важни за мен и подозирам, че ще ми липсват някой ден, когато/ако реша, че нямам повече причини да живея в София.
### The Next... Boom
URL: https://yovko.net/the-next-boom/
Last updated: 2019-12-27T15:23:20.000Z
Вече изминаха три години от онзи 9 януари 2007-ма, когато Стив Джобс, с неизменното си тъмно черно-сиво поло, изтъркани дънки и бели маратонки и с почти равнодушна интонация обяви три революционни продукта в едно устройство. Публиката в залата беше по-екзалтирана от сексуално осъзнали се тийнейджърки на концерт на Майкъл Джаксън. А светът (и не само технологичния) дълги седмици и месеци по-късно обсъждаше плюсовете и минусите на технологичната джаджа, която въпреки големите дози скептицизъм (признавам и за себе си) преобърна из основи света на мобилните телефони, мобилния интернет и какво ли още не. Най-желаната и маниакална технологична джаджа в глобален мащаб за последните години определено бе iPhone.

И тогава множество слухове предхождаха официалния анонс, и тогава, както и до днес Apple умело използва оръжието на абсолютното мълчание за да нагнети до максимум налягането на потребителското любопитство преди… Големият взрив…

Следващият такъв се очаква след малко повече от 24 часа. В обичайното време 10:00 AM pacific time (20:00 в България) на 27 януари в Yerba Buena Center for the Arts в San Francisco се очаква Apple да обяви най-новото си творение. Поне така пише на поканите – Come see our latest creation… Всъщност никой не знае със сигурност какво ще бъде то. До момента нито една думичка не е излязла от редиците на Apple и макар да се тиражират всякакви предположения или изпуснати между редовете реплики, както обикновено Джобс е човекът с последната дума…

От всичко, което циркулира из пространството, аз лично си харесах тези три твърдения, на които бих заложил, ако има желаещи за насрещни облози:  
– нещото ще е само нещо като таблет – т.е. както и с iPhone ябълковата компания ще се опита да предефинира понятието – още повече, че цитират Джобс, който бил казал, че това било the most important thing I’ve ever done…  
– достъпно (без да е евтино) – т.е. под 1000 долара отвъд голямата вода и съответно под 1000 евро за Европа, вероятно заедно с операторски пакет ще е още по-евтино (за да е по-скъпо от iPhone и по-евтино от Mac-лаптоп)…  
– за него ще се говори дълги седмици и месеци след утрешния ден 😉

След рекордните резултати за тримесечие обявени вчера (3.38 млрд. долара печалба, най-голям оборот в историята им от над 15 млрд. долара, продадени 3.36 милиона компютъра и почти 9 милиона iPhone-a, което дава почти 40% ръст от същото им тримесечие преди една година по отношение на компютрите и цели 100% ръст по отношение на iPhone) седмицата на Apple тепърва започва. Аз възнамерявам да наблюдавам развръзката утре вечер с чаша Jack Daniel’s в ръка. Няма смисъл да ме каните на бира 😉
### Когато се отчайват мечтателите
URL: https://yovko.net/kogato-se-otchajvat-mechtatelite/
Last updated: 2026-04-21T16:54:16.000Z
> На този ден, преди точно две години, [текстът по-долу бе публикуван в тогавашния Капитал Light](http://www.capital.bg/show.php?storyid=451183&ref=yovko.net). Тъй като за това време издателството следва да е изконсумирало всички търговски ползи от този отминал брой, го добавям и в своите лични online архиви.

Когато в началото на една и съща седмица научиш, че един от най-близките ти приятели съвсем скоро ще напусне България, а малко преди края й изпращаш с еднопосочен билет друг скъпоценен приятел зад граница, не може да не се постреснеш. Не, че вече не се е случвало. Нито някога ще престане да се случва. Динамичният съвременен човек пътува много. Търси, иска и очаква повече, гъвкав е и приема по-спокойно и нормално предизвикателствата на живота, най-често със завидна лекота намира решенията им. А те и двамата са съвременни човеци. Съзнателно и неспонтанно са стигнали до своите изводи, рационално са потърсили решение и са обмислили всички рискове, вреди и ползи от промяната. Направили са своя избор и са намерили изход, който за съжаление, като в онзи тъжен виц с радио Ереван, съвпада с летище София.

Единият го прави в името на семейството и децата си, за да живеят по-добре, в по-чистоплътна и подредена държава, а другият – в стремежа си да сбъдне себе си, да твори и създава изкуство. И понеже са ми приятели, освен че ги познавам добре, са близки до мен и по душевност и светоусещане. Тогава е лесно да чуеш и неказаното – това, което се подразбира между приятели. Нещата, които са само намекнати или дори не е нужно да се намекват. Най-искрено им се зарадвах за новите мечти, казах им, че ще им стискам палци и наистина цялото ми Аз вътрешно ги подкрепяше в това нелеко решение…

Но – нали винаги трябва да го има – остана онова кухо усещане… за загуба и отдалечаване. Усещането, че нещо не е наред и че нещата не се случват, както трябва. Защото думите и на двамата бяха подквасени с онази едва доловима емоция, с която изоставяме предишна квартира или затваряме хубава книга – не точно защото това искаме, а защото сме стигнали до края… и повече няма…

Защото не е онова бягство, което много хора направиха и правят от безизходица и се втурнаха да мият чинии и да строят капитализма на други държави. Те не бягат от нищо и никого, а търсят това, което са загубили надежда, че ще намерят тук. По-стряскащо е, понеже е рационален избор на смислени хора с потенциал, мечти и бъдеще. Които са стигнали до корицата, след която повече няма, повествованието завършва тъпо, но няма и опции за пренаписване на историята. А те могат да започнат нова книга. И го правят… само че другаде…

И ако първата вълна бяха притиснатите от обстоятелствата и авантюристите, втората ще е болезнено страшна, понеже това са хората, които останаха да променят нещата, повярвалите, мечтателите, куражлиите, хората, които не следват, а създават. Защото не е страшно да стигнеш дъното, но ще е страшно, ако се окаже, че всичкият импулс и енергия, концентрирани в това да се оттласнем от него, се е оказал недостатъчен заради твърде много гратисчии, свръхбагаж или разредено с вода гориво. Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. Особено ако гратисчиите не намаляват, а тези, дето само подвикват окуражително, също не вършат работа.

Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите.
### Красавица
URL: https://yovko.net/bronica/
Last updated: 2026-09-13T17:45:58.000Z
Отдавна я чакам да изгрее в ebay – пазена и гледана. Пожелах я импулсивно и моментално беше моя… Пропътува океана за пет дни. Три дни излежа в зандана на родните митници. Имах късмет. Изтанцувах [танца на Еленко](http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/06/838566%5Fevala%5Fbe%5Fmitnica/?ref=yovko.net) само за час и половина, но кошмарната процедура още си е същата (само не копират личната карта).

![my-bronica](https://yovko.net/content/images/2010/01/my-bronica.jpg)

Удоволствието е оргазмено. Цената няма значение…
### За вратовръзките
URL: https://yovko.net/za-vratovrzkite/
Last updated: 2010-01-18T19:39:44.000Z
Joe McNally в „The Moment It Clicks“ разказва за една своя фотография на тромпетист, направена в New Orleans по време на погребалното шествие на бившия кмет на града. „There’s nothing like dyin’ in New Orleans. They have a party for you.“ е любимият ми бисер от въпросното есе, но всъщност там McNally си спомня за свой преподавател от колежа, който им казвал, че ако някой не иска да те изслуша, понеже не носиш вратовръзка, тогава трябва да си сложиш вратовръзка, защото това, което имаш да казваш е по-важно от това дали носиш вратовръзка или не…

А сега сигурно ще изненадам повечето читатели на този текст, че пиша това по повод отминалия 14 януари. Бях твърдо решил да не отида на протеста срещу промените в ЗЕС… Заради усещането във въздуха, че за твърде много субекти е по-важно да има протест, отколкото решение. И заради други декларирани присъствия или отсъствия. Но не се стърпях… Петнадесетина минути преди 11 заедно с колежка се запътихме към Парламента…

Не се стърпях и съжалявам… Заради знамената, повечето от които нямаха никакво морално право да са там… заради твърде многото неадекватни присъствия и твърде многото болезнени отсъствия… Предпочетох да съм от вторите… Тръгнахме си след по-малко от половин час на площада. Побъбрих с двама-трима души… Нямах желание за повече. Не чух и нито едно изказване от трибуната.

Гражданското общество у нас се ражда трудно, не само защото наистина му е трудно, а и защото с него злоупотребява кой както намери.

Дано и занапред да не търсим решения със самовлюбени декларации и монолози, вместо с диалог и дипломация. И с компромиси по отношение на вратовръзките…
### Стоян и Искра
URL: https://yovko.net/stoyan-iskra/
Last updated: 2020-12-27T12:25:29.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/02/20100118205110\_scan-090131-0004a.jpeg)

Bronica SQ-A | 80mm f/2.8 Zenzanon PS Lens | Fujifilm Neopan 400 | HC-110 @ 5min/20º

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Creative Commons BY-NC-ND • Някои права запазени
### Цедката на Цецка
URL: https://yovko.net/tsedkata-na-tsetska/
Last updated: 2010-01-06T23:25:28.000Z
> They who can give up essential liberty to obtain a little temporary safety, deserve neither liberty nor safety. (Benjamin Franklin, 1775)

Точно се появиха някакви [признаци за разумност и отстъпки от страна на МВР](http://bnt.bg/bg/news/view/20615/cvetan%5Fcvetanov%5Fkomentira%5Fmerkite%5Fza%5Fborba%5Fs%5Fprestypnostta?ref=yovko.net) по отношение на искането за директен интерфейс за достъп до трафичните данни на комуникационните и интернет доставчици. А и има индикации, че точно в тази част исканите промени в Закона за електронните съобщение (ЗЕС) не се приемат еднозначно дори в средите на ГЕРБ, макар и твърде гладко те вече да минаха на първо четене именно с гласовете на техните депутати и Атака. Всъщност дори и да минат на второ четене има прилични основания да бъдат отхвърлени като противоконституционни в последствие, което в никакъв случай няма да донесе точки на никого. Т.е. разумно е проблемът да бъде решен именно сега между двете гласувания на законопроекта.

И точно сега – Цецка Цачева – в качеството си на председател на Парламента – и в чиято технологична компетентност си позволявам да се съмнявам дълбоко – се изказва в подкрепа на законодателни промени, които погазват напряко конституционната защита на непрекосновеността на личната кореспонденция. Госпожа Цачева [нямала нищо против да и влизат в имейла ако това щяло да гарантира сигурността и, включая тази на семейството и](http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160426&srcpos=8&ref=yovko.net). Прекрасно! Имаме сделка! Да изтъргуваме малко свобода за евентуална сигурност!…

И каква грозна ирония е, че днес тези думи са произнесени пред медиите именно покрай честване на паметта на Христо Ботев в Борисовата градина… човекът, който приема да замени свободата единствено със смърт…
### Зима и в София
URL: https://yovko.net/sofia-winter/
Last updated: 2020-12-27T12:25:39.000Z
Улиците на София днес в 9:45 – блокирани кръстовища, особено около по-стръмни участъци. Красиво и забавно е ако гледаш отстрани 🙂

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20100105100034_p1000410.jpeg)
### Честита пролет!
URL: https://yovko.net/chestita-prolet/
Last updated: 2010-01-01T20:32:01.000Z
Не се шегувам! По две причини. Първо защото рядко се събуждам в първата утрин на Нова година от ярко пролетно слънце в очите ми и плувнал в пот от жегата в стаята, предизвикана от същото това слънце. А втората… втората е истинската…

Всеки си прави разни равносметки по това време. Някои на глас, други наум. Аз този път ще спестя моите. Бих казал само, че ако някой задраска с две дебели черти 2009-та година, аз нищо няма да загубя. Много хора се оплакват, че годината била тежка или странна… за мен беше просто празна. Може би най-безсмислено, напразно и безполезно преживяната година в живота ми дотук.

Затова и не се противя на ранната пролет, в алегоричен смисъл, разбира се! Най-малкото защото в ToDo-то ми за новата година още от втората половина на януари съм си самопоставил цяла поредица от доста смели и може би дори неразумни предизвикателства. Но какво друго в една година на Тигъра 😉

Не си падам много по коледно-новогодишните SMS-и, затова до всички, с които още не сме се видяли наживо, както скоро написах в едно писмо – сбъднатите мечти са хубаво нещо, новите мечти – още по-хубаво… Пожелавам на всички ви по много и от двете!
### Happy Birthday
URL: https://yovko.net/happy-birthday/
Last updated: 2020-12-27T12:25:53.000Z
В Happy днес имат рожден ден, също и снежанки. Ако отидете ще ви почерпят с торта 🙂

![](https://yovko.net/content/images/2009/12/happy_xmas.jpeg)
### Понеделник
URL: https://yovko.net/ponedelnik/
Last updated: 2018-05-29T17:20:06.000Z
Толкова е зимно, че след края на поредния съсипващ понеделник, дори нямаш шанс да се опиташ да релаксираш с два пръста уиски, забол безразличен поглед в залеза. Навън е тъмно достатъчно дълго преди края на деня, а залезите просто липсват. И това сякаш заразява със своята тягостност и времето, което не само започва да се тътрузи като недъгав бездомник в краката ти, но и да завира в лицето ти сакатите си крайници вместо оправдание, че не може твърде бързо да те отърве от този кошмар и трябва някак си да се спасяваш сам.

Никак не е случайно, че корпоративната матрица още в понеделник се е погрижила да те изпрати с подобни мисли към къщи. Един-два такива дни в началото на седмицата и всички остатъци от човешки съпротивителни сили и оригинална креативност нямат никакъв шанс дори да покълнат над повърхността на безразличието.

Докато се изнизвам към асансьорите виждам през големите прозорци на офиса да се мъжделеят светлините на града. Големите градове обичат да се затварят в себе си. Интровертни са до депресия. Особено в делничните дни, когато махалото на ежедневието е вкарало почти всички в скучния ритъм на присъствие в офиса и преспиване в къщи. Ритмично тиктакане, което успива, замайва и хипнотизира. Някъде там между двете амплитуди на това махало изпускаш една по една мечтите си на дъното на житейското корито, с което се е случило да пропътуваш дните си. Наблюдаваш някак без особена болка или съжаление, как те безшумно се пръскат на пода и се разтичат встрани, на хиляди частички и в различни посоки, и само някъде дълбоко в съзнанието ти евентуално нещо роптае, че не би трябвало животът ти да се случва точно по този начин. Свикваш, обаче, да не му обръщаш внимание. Пак там в същата бездна се просмуква и времето, което ти е нужно за себе си или за тези, които обичаш. Механичният ход на махалото като странен перпетуум мобиле с всеки замах увеличава амплитудата си за да може по лесно да се разминаваш с тези, с които винаги си искал да се сблъскаш. Просто защото тиктакате с различен ритъм.

Ругаейки наум поредния, натискащ ме да го пусна пред себе си автомобил, който дори не прави усилие да сподели намеренията си с някакъв мигач, се опитвам да напъхам в CD плейъра последния соло албум на Jordan Rudess „Notes on a Dream“. Зная, че въпреки трафика ще стигна до вкъщи преди да съм преполовил тавата, но това ще върне удоволствието от живота по-бързо от отрезвяващ душ рано сутрин. Винаги съм обичал да шофирам през нощта, особено с хубава джаз музика и приятен разговор с добра компания. Не ми е лесно да си спомня колко време мина от последния път…

Опияняващо е онова усещане за движение, което дори обезмисля пристигането, времето и скучните въпроси накъде, кога, в колко… Когато целта е винаги някъде пред теб – без значение колко точно напред… когато целта е самият път…

Нощта удобно скрива мащабите, затваря те в уюта на парченцето пред теб, осветено от дължината на фаровете ти и оставаш само ти, мислите, разговорът, приятелите… Телефоните не звънят, GPS-ът също не се обажда, защото си го изключил или не си му задал посока… Денят има деспотичен нрав, а нощта никъде не те води насила… вероятно точно затова може да те заведе навсякъде. Дори при теб самия…

Спомних си, че го бях написал преди време, а тогава още пътувах много повече… Намерих го веднага щом влязох в къщи и пуснах компютъра – една моя ICQ-проповед по съвсем друг повод:

> „А единствената вина, която имаш пред последната си невъзвратима депресия е, че не си изживял живота си докрай. Жените, любовта, приятелството, знанието, величието, славата нямат значение ако не те водят към щастието и доброто. Можеш да смениш всичко, което поискаш – и жените, и приятелите, и самотата си, и уменията си дори… ако не те правят усмихнат и добър човек… Краят няма смисъл. Има смисъл новото начало. Имат смисъл импулсът, емоцията, живота… И не си губи времето в дупката ами излез от нея и се огледай. Първо много ти свети в очите, защото си забравил да виждаш, но около теб ще намериш много причини да гледаш – секси девойки, готини хора, добри приятели. И когато един ден някоя голяма и сериозна причина да си щастлив те хлопне по главата, само ще съжаляваш, че не си я открил по-рано, а си си губил времето в дупката на депресията…“

Краят няма смисъл… Нито пристигането… Пътят е много по-важен, интересен и вълнуващ… без съмнение… И не бива да бъде пропиляван – за нищо на света…
### photoholic.us
URL: https://yovko.net/photoholic-us/
Last updated: 2009-12-20T17:25:41.000Z
Най-трудно е да напишеш първото изречение на една книга. С всяко следващо би трябвало да става по-лесно и по-лесно… Особено ако не спираш да пишеш. Понеже всяко спиране те връща в началото…

Поне така ми се струва, но всъщност няма как да зная, понеже никога не съм писал книга. Предполагам, че няма и да напиша – имам предвид в истинския, класически смисъл на думата. Но както бях споделил преди, в главата ми се върти един проект, който е свързан с писане – и ако някой следи агрегирания ми RSS канал, който включва както постовете от този блог, така и движението на моето интернет отражение в няколко други свърталища, вече навярно е прочел един кратък депресарски текст с опит за оптимистичен завършек, който озаглавих [Понеделник](https://yovko.net/blog/3680). Това е началото на моята първа интернет книга, която дори нямам идея дали и кога ще завърша 🙂

Нормалните хора първо две-три години пишат и после публикуват, но аз – макар и привидно кротък и тих луд – съм доста далеч от разбирането за нормален, затова дали от това ще излезе нещо, ще разберем по някое време напред в бъдещето. Всъщност и идеята зад тази „интернет книга“, както ще стане ясно с времето е да разглежда човешкия живот като пътуване, а не като статично присъствие, във фокуса на който са самите мечти, вместо стремежът им за сбъдване…

Още не съм сигурен дали се познаваме добре с лирическия герой – от една страна с него много си приличаме, от друга той все пак е (донякъде) измислен, което може би го прави по-свободен и освободен в действията и думите. Но всъщност той е (относително) млад и (относително) съвременен мъж, който дълго време е работил за голяма компания гигант и след поредния burnout решава да захвърли всичко – купува една кола с история, взима със себе си два фотоапарата и поема в неизвестна и за него посока. Какво точно ще му случи – да си призная и аз не зная изцяло. Но мислите и преживелиците му ще се трупат постепенно във вид на интернет книга с разкази на адрес photoholic.us. \[всъщност размислих и няма да са отделен адрес, а тук в този блог – по точно [тук](https://yovko.net/blog/tag/tale)\]

Иска ми се текстовете да бъдат не само мои – предстои да видим дали ще се получи.

Защо photoholic.us – такава дума няма – ами защото звучи като диагноза на някаква болест или поне име на бацил – в случая свързан с общата ни мания с литературния герой по фотографията – поназнайващите английски ще открият два ключови корена в името – photo и holic. Изписано така с точка, пък го прави прекрасно име на домейн. А защо болест – ами защото поне за мен е важно да съм заразен със стремежа за промяна, с бацила на търсенето, макар и това понякога да има всъщност твърде малко общо с фотографията 😉

Приятно четене!

P.S. Безкрайно благодаря на тези, които през годините споделяха, че харесват моите [кратки разкази](https://yovko.net/blog/tag/tale). Това е единствената ми причина, да си мисля, че си струва да опитам с photoholic.us, което за мен си е експеримент – да не си помислите нещо друго 😉
### Принципна безпринципност
URL: https://yovko.net/printsipna-bezprintsipnost/
Last updated: 2009-12-15T00:01:04.000Z
Ако даваха Оскари в категория „тъп и упорит“, безспорният победител щеше да бъде МВР заради нееднократните опити да вкара промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които да си осигури почти безконтролен достъп до данни за това кой и кога с кого си общува чрез Интернет. Поредният опит се случва в момента – Коледа е, хората мислят за подаръци и празници, но МВР вече успя да подложи на дискусия в две парламентарни комисии поредният опит за промяна на ЗЕС – в комисията по транспорт и съобщения и в тази за вътрешна сигурност и обществен ред. Всеки момент текстовете следва да се появят за обсъждане и гласуване в пленарна зала.

Аргументите на МВР са класически:  
– Евтино – интерфейс и сега има – няма да харчим други пари (съвсем не е така за доставчиците, които трябва да го осигуряват)  
– Удобно – то интерфейс има, но не можем да го ползваме лесно (мъчат се хората да искат позволение, видите ли)…  
– Вулгарно (по милиционерски) – по-добре да жертваме малко човешки права, за да получим малко (илюзорна) сигурност… (като последното съвсем не е сигурно)…

Ако си мислите, че МВР трябва да защитава правата ви, очевидно нещо сте се объркали – те явно имат само проблеми със съобразяването с шибаните ви права… Съвсем друга тема е, има ли точно МВР моралното основание да иска доверие на кредит, при положение, че почти за всички емблематични престъпления напоследък се подозират топли връзки изотвътре с бандюгите… МВР не работи добре – това е очевидно за всички – само, че защо това трябва да се превръща в проблем на всички хора, които и без това не се чувстват достатъчно пазени от същото това МВР. Заниженият контрол (защото МВР иска това – да действа по-лесно на своя глава) на една разнебитена силова структура със сигурност няма да подобри работата им – по-скоро напротив…

В България, противно на всички мечти и очаквания, МВР предпочита да следва принципа, че всички са виновни до доказване на противното. И новото ръководство на МВР се оказва не по-различно от предишните две по отношение на някои свои амбициозни цели.

Най-грозно от всичко обаче е принципната политическа безпринципност… ГЕРБ и лично новият МВР министър преди да стане такъв не подкрепяше първите опити за тези промени, когато министерството и промените бяха инициирани от тройната коалиция. Сега, макар и леко фризирани, същите текстове са инициатива на неговото министерство. Тогава БСП и ДПС се опитаха да заобиколят обсъждането в комисии и да плъзнат тихо и бързо промените в пленарна зала – но не им мина номера. Сега пък само те се въздържаха от гласуване в Комисията по транспорт и съобщения. Дълбоко разочароващо за мен бе да науча, че Синята коалиция по инерция е подкрепила принципно текстовете, макар и със забележки за директния интерфейс. За щастие, макар и постфактум, те се поправиха и позицията се повтвърди в последните часове в обратната посока след някои реакции от петък насам.

По-ярък пример, че за политическите сили у нас е по-важно кой държи ножа и хляба, отколкото дали да има нож и хляб, едва ли можем да искаме. Честито! Политиците у нас продължават да напасват позициите си спрямо силните на деня. Хора, бдете! В някои отношения нищо не се е променило!! На този фон вече е крайно време да емигрираме в [Румъния, където още мислят с главите си](http://blog.peio.org/?p=5177&ref=yovko.net)…
### sosbg.org
URL: https://yovko.net/sosbg-org/
Last updated: 2009-12-14T22:14:27.000Z
Преди всяка Коледа отвсякъде започват да валят призиви за участие в една или друга благотворителна кампания. Едни ще ни убеждават да изпращаме SMS-и, други ще се противопоставят заради прословутото ДДС, което държавата нагло прибира. Аз няма да ви убеждавам или разубеждавам в нищо…

Просто ще споделя, че преди време реших да стана семеен спонсор на [„SOS детски селища“](http://sosbg.org/?ref=yovko.net). Това не е единствената кауза, която съм решил да подкрепям, но всеки месец покрай всичките ми други сметки в epay.bg изгрява още едно плащане – моята скромна месечна вноска в полза на „SOS детски селища“ – най-малкото за да не забравя случайно. Много е трудно да прецениш една или друга кауза заслужава повече твоето внимание и средства. Това, което ме спечели да взема своето решение бе честният и открит аргумент, че тези деца заслужават подкрепа през цялото време – не само на Коледа или Великден. Не само покрай злощастните опити на различни медии и продуценти да актуализират телевизионния си рейтинг.

Сякаш всяка година живеем все по-сложно. Дните напоследък не са от най-леките за никого. И все пак не е нужно, човек да разполага с много за да помогне с малко. Можете [да станете семеен спонсор](http://sosbg.org/how%5Fto%5Fhelp%5Ffamily%5Fdonors.html?ref=yovko.net) и само с 10 или 20 лева месечно. Със сигурност можете да извадите две кутии цигари, някое лъскаво списание, един обяд или едно такси от месечния си бюджет в полза на вашето месечно дарение. Ако разбира се ви идва отвътре и сте склонни да се ангажирате ежемесечно. Много дребни, но постоянни дарители са по-голяма сила от случайните еднократни импулси на съпричастност.
### За дребните неща
URL: https://yovko.net/za-drebnite-neshha/
Last updated: 2009-12-12T09:31:38.000Z
В Пловдив вали ситен снежец. Все по-рядко идвам насам и не зная дали е първият за годината, но така или иначе продължава да е топло и меко и всъщност снежинките още във въздуха почти се превръщат във вода. Със сигурност и този сняг няма да остави спомени.

В кафето до автомивката също няма никого, освен мен и момичето зад бара. Сега откривам, че има и интернет отнякъде – цели две отворени мрежи. Слабичкото радио на iPhone-а ми никога не е откривало нищо. Днес реших да си взема лаптопа и модема на MTel, но второто не се оказа нужно.

Идвам в това кафе от години. Не помня колко – откакто карам някаква кола. Зареждам газ на майка ми за готвене, оставям колата в автомивката и сядам в кафето. И понеже това обикновено се случва в събота рано сутрин (с идеята да изпреваря опашката от коли в автомивката), компанията ми е новият брой на Капитал. Не, че в Пловдив нямам цял списък от хора, които не съм виждал от много време, но някак ми е неудобно да накарам някой да стане в 8:30 в събота за среща на кафе в 9:00 из южните покрайнини на града. Освен [Владо Джувинов](http://www.dzhuvinov.com/?ref=yovko.net), разбира се… Но и с него не съм се виждал отдавна 🙂

Кафето тук не е нещо особено – преглъщам го с две сметани, но и в близката бензиностанция не струва. Преди време тук имаше двама възрастни души, които обслужваха кафенето. Лелята беше зад бара, а предполагам съпругът и, беше нещо като сервитьор. Всъщност повече от всеки типичен сервитьор днес. С перфектното старание да се почувстваш специален гост. Дори, когато беше облечен по-неглиже неминуемо имаше елече върху ризата си. Посреща всички персонално още от вратата с „Добър ден, господине“ и приятелско кимване. Изправен като войник от Швейцарската гвардия, често преметнал бяла кърпа през ръка. Приема поръчка и сервира с поклон. Нищо, че сигурно разликата във възрастта между него и клиентите му може да е и два-три пъти понякога. Нищо, че кафето не е много повече от невзрачно квартално кафене. „Разбира се, господине“, „Веднага, господине“, „Благодаря ви, господине“, „Довиждане, господине“, „Заповядайте пак“ са дежурните реплики, но биват казвани и с премерена поза и от сърце, което създава онзи приятен микс от закачка и обгрижване, което със сигурност те кара да приемаш този човек като рядко срещан симпатяга.

От няколко месеца за кафето се грижи едно момиче – приятно и мило. Но без възрастния човечец наоколо мястото е студено и празно някак си. Дано да е добре…

Защо разказвам тази история ли… Заради две дребни неща. Свикнали сме да мислим, че няма незаменими хора, което принципно може и да е вярно, но наистина само принципно. Всъщност има хора, без които нищо не е същото, и последното е далеч по-вярно от това, че никой не е незаменим. А другото е, че дори и най-дребните неща са по-истински, когато някой е вложил сърцето си в тях. Тогава, дори и вкусът на кафето спира да има значение…
### Фотокутия
URL: https://yovko.net/photobox/
Last updated: 2026-09-13T11:13:51.000Z
И докато още не ме е пуснала темата за снимки на хартия… Обещавам този текст да не е толкова стряскащ като вчерашния – даже направо е за хора, които изобщо не искат да разбират нещата – абсолютните любители, които просто искат някъде да си оставят снимките за да им ги отпечатат.

Е, това е един уебсайт, нарича се [Photobox](http://www.photobox.co.uk/?ref=yovko.net) и още няма български интерфейс, но безпроблемно извършва услуги и за България на чудесни цени. Услугата е класически Web 2.0 проект, където след регистрация човек се сдобива с потребителска сметка, в която може да си качва снимки, след което да пусне всички или някаква част от тях като поръчка за печат. Копията пристигат в рамките на седмица, в чудесна опаковка, срещу нормална пощенска такса. Услугата конкурира цените, на което и да е нашенско фото – а по-интересното е че конкурира и качеството им. В много от местните вече по-добре да не влиза човек.

В едно отношение са пък напълно без конкуренция – освен любителски снимки за семейния албум, в няколко формата, което е масовата услуга – във [Photobox](http://www.photobox.com/?ref=yovko.net) може да поръчате и големи увеличения, включително плакати, да поискате снимката ви да бъде отпечатана върху специална медия като канава (изглежда като платно за рисуване), да бъде рамкирана и много много такива неща, които у нас се предлагат рядко и само на определени места. И това не е всичко… Можете с ваша снимка да поръчате тениски, чанти, ключодържатели, пощенски картички, календари, подложки за мишки, пъзели и дори гравиране на снимка върху стъкло… И още много неща, които просто ще се изгубя ако започна да изброявам.

Аз напоследък съм фен на фотокнигите пред албумите – разбира се, че можете да поискате и това от Photobox, макар аз лично да съм фен на [blurb](http://blurb.com/?ref=yovko.net).

При всяка регистрация на нов потребител photobox му дава и безплатна бройка снимки за проба за да се увери всеки нов клиент в читавостта на услугата.

Между другото, за тези които снимат на филм също започнаха да се предлагат online услуги за проявяване и копиране – [ILFORD lab](http://www.ilfordlab.com/?ref=yovko.net), [Fujifilm Lab](http://www.fujifilmprocessinglaboratory.co.uk/?ref=yovko.net), но разбира се, цените тук са доста по-различни, а и пощенска услуга се ползва два пъти – натам и обратно.
### Малко печатарски
URL: https://yovko.net/malko-pechatarski/
Last updated: 2026-09-13T11:13:17.000Z
Трябваше този уикенд да съм в Пловдив, но плановете се поразместиха. Сега стоя пред лаптопа си и се чудя да си пусна ли кафе-машината или да продължа този пост от някое кафене. Нещо не обичам да пия кафе вкъщи напоследък. Пародаксалното е, че миналият уикенд в Онда бях по-концентриран в това, което пиша, отколкото в момента вкъщи.

Иначе посветих свободното време от изминалата седмица на печатане. От доста време се бях сдобил с различни видове фотохартии, поръчах си от epson.bg резервни мастила, като за моя огромна изненада те дойдоха чак от Германия с UPS при това безплатно. И започнах да тествам една по една всички printing концепции, които можах.

Целият проблем идва от това как се виждат цветовете на монитора и съответно после на принтера. Дисплея, на който работя фотография вкъщи, е хардуерно калибриран и е вързан с калибратора непрекъснато за преценка на околното осветление. Матрицата е матирана S-IPS и въпреки всичко има какво още да се желае от този setup, но съм решил да не се вманиачавам повече в тази посока. Иначе имам усещането, че откакто лаптопа ми е с glossy дисплей, матираните матрици вече не ме кефят, особено като свикнеш да не виждаш растер при лъскавите. Както и да е – при допускането, че виждам правилните цветове на дисплея си, остава надлъгването с втората половина от задачата – същите да изгреят и на принтера, при това без да разполагам с калибратор и за него (все пак е домашен принтер, да му се не види).

Иначе откакто бяхме с Начо при [Factor](http://factor-bg.com/?ref=yovko.net) в Асеновград много ми легна на сърцето 4880 или поне 3800, но при положение, че на хартия печатам толкова рядко, никак не мога да го оправдая -дори пред себе си. Иначе с тези машини цената на отпечатъка пада рязко – а и кадрите са страшни на А2-формат… както и да е… размечтах се…

Всички досегашни проби с управление на цветовете от софтуера на компютъра за мен са свързани с малко налучкване. Първо зависи кой е софтуера – много от претенциозния при това софтуер не може да се оправя с това къде свършва кадъра, какво остава за цветовете. До онзи ден не бях печатал с Adobe Lightroom – реших да пробвам и него. Изводът ми е че става. Нищо повече. Но бих му писал оценка повече от 4 и половина по шестобалната система. Модулът за печат е много добър и има функционалност, която просто липсва в другите му конкуренти, особено по отношение на layout, но отново силно е наблегнато на удобството, а за сметка на това е пренебрегната прецизността. Цялото управление на цветовете е сведено до това дали го поема принтера или програмата. Ако е принтера, тогава се разчита на наличните настройки в драйвера му, според вида на хартията. Иначе е нужен ICC-профил за съответния принтер и хартия (най-добре е той да бъде направен конкретно за вашия принтер с калибратор, но и такъв за същия модел също върши работа).

Моят скромен опит показва, че най-добрият източник на профили не са производителите на принтери, а тези на фотохартия – обикновено имат най-богат избор профили за конкретните комбинации хартия с даден модел принтер. Производителите на принтери обикновено доставят с драйвера профили само за своя си вид хартии.

Ако се ползва профил, Lightroom изисква само една настройка – за rendering intent – при мен по-близо до истината е когато използвам relative, но по подразбиране е оставена другата perceptual. Това според мен трябва просто да се пробва на всеки принтер със съответната хартия.

И това, което ме дразни сериозно – настройките за print sharpening… Въпреки, че тръбят за Lightroom като профи инструмент Adobe тук са се оцапали – за да е по-лесно може да бъде избрана само вида на хартията (гланц или мат) и съответно изострянето се избира на три стъпки (low, standard и high)… Моите проби показаха, че стандартно изостряне за матова хартия е окей и в повечето случаи high за гланцова е точната доза. Тук даже бях в такъв възторг, че щях да ги хваля. Докато печатах с хартии на Epson и Canon… обаче като сложих гланц на Ilford – Smooth Gloss от pro-серията им Galerie (Ilford твърдят, че тя следва да се счита аналог на Epson Ultra Glossy) изострянето не се оказа достатъчно. А то е high… и не мога да го вдигна повече. Специално си изпросих от едно място едно тестово листче оригинална Epson Ultra Glossy (понеже нямах такава) и с нея резултатът беше същия… недостатъчна рязкост…

Което означава, че следваше да си играя да изостря малко предварително снимката преди да я подам на print модула, за да може той да я доизостри колкото трябва с high… което пък утежнява процеса. И това ме подразни сериозно… В Capture NX2 например има output sharpening, с който мога да задам толкова колкото поискам рязкост без да съм ограничен до три предварително дефинирани стъпки.

И макар напоследък все по-често да се твърди, че това с профилите е отживелица и спазването на цветните пространства да е достатъчно при подаване на снимки за печат – като човек си отпечата десетина снимки под различни условия – с профил и без, при различни хартии и т.н. се оказва все пак, че най-близо до истината е това, което е отпечатано с верния профил. Поне при мен с всички принтери, които съм имал до момента – основно Canon и Epson (до A4) – това се потвърждава…

Но стига толкова по темата за днес – трябва да бягам да видя дали мога да помогна на [Пристрастно](http://www.pristrastno.com/?ref=yovko.net) с малко осветление…
### Приключено по давност
URL: https://yovko.net/priklyucheno-po-davnost/
Last updated: 2020-12-27T11:09:44.000Z
Много ми беше странно вчера да науча, че туристическият бранш скочил с декларация срещу направо беззъбия филм на Генка Шикерова „Бетонни градини“. Снощи гледах, слушах и се чесах по главата – това ли е днешната дефиниция на понятието разследваща журналистика? Или документалистика… Не, че очаквам много от bTV, но все пак… Факти, които всички знаем, поне тези, които са виждали Слънчев бряг и преди голямото бетониране. Плиткото им съпоставяне без дори опит за някакъв анализ. Почти никакъв опит за контратези. Нищо повече от плъзгане над повърхността. Добре, че се зашумя за декларацията против филма, че иначе можеше и да го пропусна, което нямаше да е голяма загуба.

За сметка на това [кратък материал във вчерашния Капитал](http://www.capital.bg/show.php?storyid=822115&ref=yovko.net) ми припомни, че още не съм гледал филма на Малина Петрова за запалването на Партийния дом. Някой ми беше споменал за него или пък ми беше говорил – не помня точно. Но така и не ми се случи да го гледам до днес. Заглавието на филма е „Приключено по давност“ и за съжаление никоя телевизия у нас няма желание да го излъчи. За него си мълчат и голяма част от „медиите“. Организирани са едва няколко кинопрожекции… Но пък можете да намерите филма в Интернет – знаете къде… И не мисля, че дори авторите му биха имали против да ви насоча натам…

Защото макар и кошмарно дълъг (около 3 часа) филмът е много по-дълбок, отколкото може да се очаква. Историята за пожара всъщност е отдавна ясна – поне за тези, които бяхме свидетели на онова време и това, което последва. Във филма обаче – стига да се загледате в някои погледи, в изпуснатите реплики, в гримасите… ще откриете нещо много по-важно – а именно защо не се случват нещата в държавата ни… ще осъзнаете за пореден път колко театър и кукловоди има около нас непрекъснато… и до днес… Ще видите наивността на куклите, на случайните хора… и защо е важно водачи на каквото и да е – да не бъдат хора, които не са си на мястото.

За по-младите си мисля само, че са нужни две важни уточнения – тогава една партия искаше да загърби историята, всички да забравим за миналото (каквото и да е то) и да продължим щастливи напред. Опозицията пък искаше да прочетем историята преди да затворим страницата.

Другото уточнение е защо точно тази сграда – защо точно партийните архиви – другите не са ли по-важни… Ами всъщност другите нямат такова значение. Предишните парламенти не бяха интересни – те заседаваха от дъжд на вятър и гласуваха по команда и единодушно наставленията, идващи именно от тази сграда. Същото беше и с правителството, което дори имаше друго смешно име. Държавата дотогава бе именно онази партия. Е, страницата беше затворена преди да бъде прочетена – с един пожар… Така, както искаше партията… И до днес сме роби на тайните… защото беше опожарена не някаква гротескна сграда, а истината за миналото… и за бъдещето…

Да – и вашето… Затова гледайте филма, по дяволите… И мислете повече с главите си!

Филмът се разпространява online с позволението на създателите му – [част 1](http://kolibka.com/download.php?mid=8309&ref=yovko.net), [част 2](http://kolibka.com/download.php?mid=8310&ref=yovko.net) и [част 3](http://kolibka.com/download.php?mid=8311&ref=yovko.net).
### WriteRoom
URL: https://yovko.net/writeroom/
Last updated: 2009-11-29T09:27:50.000Z
Наскоро попаднах на интересен инструмент, който моментално ми допадна с идеята си. Ако някой като мен е изписал стотици или хиляди страници текст с редактори като PE2, PE3, vi и дори Word (за DOS) няма как да не разбира комфорта, който ми дава черния екран без почти никакво друго присъствие върху него, освен това на текста, който пиша.

[WriteRoom](http://www.hogbaysoftware.com/products/writeroom?ref=yovko.net) прави именно това и го фетишизира до съвършенство. За разлика от гореизброените (нека ги нарека конзолни) приложения, WriteRoom е графично приложение, което просто разпъва в цял екран плътно черно поле за писане на текст, без никакви контроли, дизайн или натрапчив интерфейс. Разбира се, ако не ви харесва в черно, това може да се промени. Както и размерът на шрифта и неговият цвят. Дори може все пак да поискате съвсем дискретно присъствие на някаква информация долу вляво, като брой на думите или редовете… Или да я махнете… А програмчето непрекъснато и често прави едно важно нещо – autosave…

![Wr-screenshot](https://yovko.net/content/images/2009/11/Wr-screenshot.png "Wr-screenshot")

Това е текстов редактор направен за писане – не за програмиране или за някакво друго универсално приложение. WriteRoom има една единствена цел – да ви концентрира именно върху писането – и да не ви тревожи или разсейва с нищо. На мен лично ми дава уникален комфорт. И недостатъците – винаги има такива – само за Mac OS X е и няма версии за други операционни системи. Всъщност отскоро има за iPhone, но подминете този факт с нужното безразличие…
### U Turn
URL: https://yovko.net/u-turn/
Last updated: 2009-11-28T11:32:17.000Z
Онда срещу Руската църква е приятно местенце в ранната съботна софийска сутрин. Единственият недостатък е липсата на любимия ми сандвич със сьомга и каперси. Появяват се малко по-късно отколкото аз имам нужда от кафе. Е, и Интернетът можеше да е малко по-добър, но предвид, че обикновено чета RSS-канали и поща през iPhone-а си – за това (почти) става… За друго – 3G-то на Mtel спасява ситуацията.

Днес не чета. Дори не си купих Капитал… Днес дойдох за да пиша… Знам – отдавна не съм го правил. Още по-отдавна не съм го правил истински, а не формално и студено. Всъщност за твърде много неща мога да го кажа това отдавна.

Причините са много и в основата им съм аз 🙂

Ако кажа, че съм се уморил да блогвам или че съм изчаквал да отмине пикът на модата, за която говоря в [предходния си пост от снощи](https://yovko.net/blog/3071)… или че съм се засипал с работа (както обикновено)… това ще е само твърде малка част от истината. Да, позагубил съм форма, понеже така се случва с много неща, които позагърбиш. Снощи се наложи да чета за Samba, понеже не съм я и докосвал дори вече 3-4 години. Това принципно е един от най-безинтересните ми open source проекти (всичко близо до „черчеветата“ ми е противно) – така че не е голяма загуба, но все пак…

Знам, че мога да вляза бързо във форма и това не ме тревожи – а периодът на пасивност всъщност е само привиден – използвах го да чета и търся интересни теми и проекти. Не съм доволен от улова, но предполагам кризата напоследък е не само финансова, но и на идеи – сигурно е само едно – наистина е световна. Никога не съм имал толкова плява в четеца, пощата или местата в Мрежата, на които попадам или следя. Масово се копират чужди идеи и концепции с леки промени тук или там. Както и да е – отплеснах се… Вероятно защото съм гладен, а сандвичите в Онда току-що пристигнаха…

Мда-а-а… Сега светът изглежда по-добре…

Истината е че преди няколко години направих няколко компромиса, за които не съжалявам, понеже ме научиха на адски много неща – и в личен, и в професионален, и дори в емоционален план. Но един компромис често води до друг – най-малкото всеки следващ е по-лесен за преглъщане. Една от причините да не пиша често напоследък е ситуации на автоцензура, в които се самопоставих предвид служебни или лични ангажименти. Друг път пък невъзможността да използвам точните думи или да преглътна част от истината, ме спира напълно да споделям каквото и да е. Аз обичам нюансите на думите, обичам да пиша между редовете, и ако не мога да премеря точно нужната ми доза предпочитам да не го правя изобщо.

Друга причина е загубената хармония – в много аспекти – почти във всички. Това винаги е временно, но такива временни ситуации могат да бъдат и много протяжни. Безпредметно дълги. Животът по инерция успива…

Трета причина е, че БГ-блогосферата ме уморява с претенциозност и пози и все по-често някак вътрешно и полусъзнателно ми се иска да се дистанцирам. Много познати ме питат защо не пиша по злободневните теми както преди. Защото злободневието ми е чуждо. Какво да пиша като всичко е ясно. Какво може да се каже повече за държава, за която прехода от Станишев до Борисов е голяма еволюция и това е единствената смислена алтернатива?… А и след като Бареков стана блогър… млъкни сърце…

Вчера цяла една телевизия, която се опитваше да бъде нещо, което болезнено липсва на българското медийно пространство, престана да съществува. Без Re:TV сме обречени на още повече журналистическа чалга от официозните медии и продуценти на риалити недействителност. Блогосферата може да бъде един от спасителните пояси, но тя сякаш не си вярва достатъчно. Сега, когато всеки може да се нарича блогър – дори Бареков – е много важно да си спомним, че това не е рицарска титла, а просто дума, която може и да не означава нищо. Да си купиш камера не те прави фотограф, а само собственик на фотоапарат. Затова е важно да няма криворазбрана толерантност към чалгата – и в медиите, и в журналистиката, и в блогосферата… Важни са критериите за бяло и черно, иначе с претенции за демокрация, гнилочта ни повлича в лайната на сивото…

Пише ми се, иначе… Но истински, без маска и благоприличие, дори злобно и злостно, когато трябва… Без тревожността да не нараниш приятел, колега, клиент или близък…

Липсва ми и диалогът в блогосферата – днешният най-често е само с коментари под линия – не рядко анонимни и разводняващи темата или засилващи я в посока извън централната. Липсват ми различните гледни точки на *различните* блогъри – в техните си блогове. Случва се – но много рядко…

Всъщност от доста време насам съм решил да затворя напълно коментарите в своя блог – или да измисля някакъв механизъм това да е възможно само за приятели и хора, чието мнение ми е интересно или ценя – без да ги тормозя с регистрация. Или пък да ги отварям само за определени теми. Но не съм го измислил… Диалогът за мен е важен – но не и във вид на коментарен спорт.

През изминалите няколко месеца взех няколко важни за мен решения, които започвам да реализирам буквално от идните дни. Някои от тях са много краткосрочни, а други по-продължителни, но всички са доста кардинални. Може би много от тях няма да са правилните в един или друг контекст, но са важни за мен от позицията на това да бъда себе си. Със сигурност ще разочаровам, нараня и изненадам доста хора, но това е цената. В крайна сметка, човек живее собствения си живот, а не нечия друга представа за него. Този живот е достатъчно кратък за да пропускаш мигове на удоволствие, мечти и стремежи.

Приятелите ми знаят, че обичам метафората за Матрицата. Вече съм във война с нея, но тя още не го е почувствала истински. Всъщност съм във война с няколко Матрици едновременно за да е по-интересно. Променям кардинално приоритетите си, започвам своите лични битки, от твърде много време съм загърбил себе си, приятелите си, важните са мен неща. Стига толкова – прекалих дори. Време е за кардинални промени.

Те ще се отразят и тук – продължавам да твърдя, че този блог е мое отражение 🙂

Днес ще споделя само няколко от тях – и без това този пост се получи дълъг и достатъчно неподреден… Знам, че имам доста неизпълнени обещания към най-верните си читатели – не съм ги забравил… Ще ги изпълня, когато мога да го направя добре и от сърце – тогава е най-сладко 🙂

Най-напред с лошите – днес [SimpleStudio](http://simplestudio.org/?ref=yovko.net) спира да съществува – няколко години не успявам да задвижа този проект – със сигурност основната причина е у мен (както винаги), но всъщност да си призная, очаквах доста по-голям интерес и ангажираност у тези, към които потенциално бе насочен. Нямам навика да държа на командно дишане проекти или идеи, които не се движат – дори и те да имат потенциал или да носят полезност. Така или иначе аз не спирам да се занимавам с фотография, даже се надявам да снимам все повече занапред… няма да откажа на никой да реализира своя фотографска идея с моето фотографско оборудване – стига той/тя наистина да знае какво и как иска да постигне. Връзката с мен е лесна – Google знае всичко за мен. Важно е да се разбира, че не аз реализирам нечия фотографска идея, а човек сам си я организира и случва – аз само помагам с каквото мога. И реализацията на една идея НИКОГА не е само техника (и това може да не е най-скъпия спестен разход) – наем на помещения, транспорт, хора, аксесоари, настроения дори – там са най-големите препъни-камъни.

[Стефан](http://ex.nihilo.org/?ref=yovko.net) има пълното право да ми се разсърди, понеже не намерих време последните дни да се видя с него и да стигнем заедно до решението за shut down. Но всъщност сайтът си остава – и мисля, че ще заживее скоро нов живот с друга идея, отново фотографска – но без стремеж да реализира някакви сесии, които така и не се случиха (или поне не както трябва). Може би към пролетта…

И като казах пише ми се… Имам предвид не само тук… Доста хора ме провокират да пиша, с комплименти, че харесват скромните ми опити за разкази… На моменти дори аз си ги харесвам. Затова реших да стартирам един проект, чието име също започва с думичката фото, но за всеобща изненада той няма да е фотографски, а писателски… Моят приятел [Тони Райжеков](http://tony.cult.bg/?ref=yovko.net) има в миналото си една нереализирана идея за сайт, в който се пишат книги от много хора, комбинирайки и допълвайки текстовете си. Е, аз пък реших да опитам да провокирам няколко души да започнем един общ блог, който ще прилича на книга, която ще се пише с времето – с измислени или пък с реални герои – няма да е очевидно. Авторите също понякога няма да са истински, ще се подписват с различни имена или пък ще разменяме текстовете си – аз ще подписвам нечии други текстове, други хора ще подписват моите, ще каним понякога странични автори на случаен или нарочен принцип, които могат да вкарат нови герои – отново реални или измислени – или да тласнат повествованието в различна посока. Стиловете ще са различни, историите ще се преплитат, текстовете ще са авторски, но авторството очевидно няма да е във фокуса на нещата, съдържанието ще се публикува свободно под Creative Commons, разбира се. Още чакам потвържденията на няколко души, с които да започнем. Те пък подозирам, че искат аз да започна за да видят какво имам наум. Предполагам, че това ще се случи скоро 🙂

Някъде през лятото на следващата година планирам още един проект, свързан с бизнес тематика около технологиите и софтуера с отворен код. Обратното броене вече е стартирано, но преди този проект да види бял свят първо трябва да се случат някои други неща. Всяко нещо с времето си.

А да – и ще се виждаме/четем по-често занапред, надявам се… За радост или за ужас на едни или други…

P.S. Онда, днес интернетът ви е под всякаква критика…
### сп. Тема: Скоро няма да е модерно да си блогър
URL: https://yovko.net/sp-tema-skoro-nyama-da-e-moderno-da-si-bl/
Last updated: 2009-11-28T00:11:03.000Z
> Текстът по-долу представлява работна версия на интервю на Елица Димова от [сп. Тема](http://www.temanews.com/?ref=yovko.net) с мен, [публикувано в съкратен вид в книжната версия на списанието (бр.16/2009)](http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=547&aid=13305&ref=yovko.net). Вече повече от шест месеца по-късно (издателството следва да е изконсумирало всички търговски ползи от този отминал брой) си позволявам да публикувам тук пълният му текст. А защо го правя точно сега ще стане ясно в някоя от следващите ми публикации.

**Всъщност ако не ти кой е първият блогър у нас?**  
Нямам идея. Освен като любопитен факт, това едва ли има някакво значение. Със сигурност много преди големия бум на блоговете у нас имаше (поне аз си спомням две) online общности, откъдето тръгнаха първите блогове – едната беше концентрирана около art-средите в тогавашния Интернет, а другата бяхме повече ИТ-хора. Двете общности и до днес имат достатъчно пресечни точки, но според мен първият БГ-блогър трябва да бъде търсен някъде сред art-хората.

**Имаш блог от 2003 г. – мина ли онзи романтичен момент в блогването, когато „Имаш ли блог?” звучеше като онзи прословут въпрос на Ку-ку „Правите ли метранпаж”? (ако трябва като блог ветеран 😉 да напишеш етапите на блогването у нас – как ще го направиш….)**  
Определено романтичното начало вече е история. И много ми липсва. Тогава блогът ми беше още едно ниво на общуване с приятелите ми. Разбира се, донесе ми и нови познанства. Но популярността си има и цена. Сега ми е много по-трудно да общувам през блога си, понеже броят на читателите набъбна, съдържанието на блога набъбна, трудно е да напаснеш цялата си публика към определено сечение от публикации, които могат да бъдат основа за общуване или дискусия. Различни хора, по различно време се интересуват от различни теми. Това, разбира се, се случва и с мен. В момента блоговете са медия и мода. Хаотична, многоцветна и мега плуралистична. Различна от досега съществуващите. Но днес дискусията се фокусира върху конкретна публикация в най-добрия случай. Именно заради случайните сечения. А преди няколко години дискусията се водеше на ниво блогър, какво е писал не само днес, а и преди, дори върху това какво би написал, защото е именно той, а не някой друг. Сега няма време за многопластовост. Намираме се във фаза на трескав екстремум. Много хора пишат заради самото писане, заради търсачките или рейтинга си. В момента, в който блогърите се върнат в креативен режим да създават оригинално, емоционално и свое съдържание може някога да бъдат и петата власт… Не се шегувам.

**Как се промени блогпространството според теб? (промениха ли се блогърите, темите, по които пишат, свършиха ли идеите…)**  
Няма нещо в Интернет, което да не търпи голямо развитие за много кратки периоди от време. Блогърите не са се променили. Просто вече има повече блогъри и те са много различни. Скоро няма да е модерно да си блогър. Социалните сайтове като Facebook, Twitter и други вече дърпат фокуса към себе си. Те подават новата мода. И са базирани на концепция, която не разчита толкова на авторска креативност. Всеки който може да напише няколко свързани думи в изречение (незадължително цяло) може да туитва и това е далеч по-лесен начин да бъдеш модерен. Да блогваш изисква много повече усилия – трябва да имаш какво да кажеш, да си дефинираш концепция, да подбираш темите си, дори да замълчиш когато трябва… Мисля, че след този пик, ще следва отрезвяващото спускане към реалността. Следващата фаза трябва да бъде отсяването на съдържанието, и след нея ще останат блогърите, които си струват. Ще бъдат малко и няма да са модерни, но ще са истински. Или поне така ми се иска да бъде.

**Промени ли се и / – като визия, като теми, интереси…?**  
Визията на един блог се сменя за по-кратко време от това да си измиеш зъбите. Съответно и моят блог сменя своята честичко, но това е част от две устойчиви за мен концепции – вечното търсене и уюта на личния блог. Моето Аз вярва, че в търсенето има повече смисъл от самото намиране. И дори когато постигнеш и намериш под някаква форма това, което си преследвал, то това не трябва да те успокоява и трябва да провокираш търсещия си дух към нова посока, хоби, страст, цел, мечти, професия… Търсенето те обогатява и учи – то за мен е символ на живота като такъв. А другото, което винаги съм защитавал е концепцията за личния блог. Няма много български блогове, които с времето категорично да са защитавали именно тази концепция. Аз гледам на блога си като на виртуален мой дом в Интернет и държа да е уютно на мен и гостите ми там, така както и в реалния ми дом. А темите за мен винаги са били три – технологиите, фотографията и вътрешния ми свят… с леки залитания насам и натам, които обаче пак са някъде около основните ми теми… Единственият принцип който следвам е, че блогът ми е отражение на самият мен.

**Кои блогъри оцеляват във времето? Твоя блог съществува повече от успешно вече шеста година…**  
The content is the king… Тези, които имат какво да кажат…

**Рецепта за блог-дълголетие? (основни стъпки и положения 🙂**  
Не виждам нищо лошо в това един блог да престане да съществува. Дълголетието трябва да е страничен ефект, а не цел.

**Днес блоговете са определяни като места за изливане на душата или страховити инструменти за влияние на общественото мнение (заедно със социалните мрежи като Facebook са спрягани като един от основните инструменти на властта по време на предизборните битки) – не се ли опорочава първоначалната идея за „приятно място за споделяне”?**  
Всъщност първоначалната идея зад всеки блог може да бъде доста различна. Блогосферата има едно предимство, което някак не забелязваме – тя е аморфна. И това и дава гъвкавост с неограничени възможности – неведнъж се е случвало тя да скача организирано като един. Социалните мрежи нямат тази функция – те са клише, което няма как да излезе от Матрицата. Социална мрежа се купува, манипулира или изцежда откъм информация много лесно. Социалните мрежи са малко като официозните медии, а блогосферата е дисидент по призвание. И нека не надценяваме влиянието на Мрежата върху политиката. Ако един политик няма какво да каже и направи offline, проекцията му online ще е точно толкова празна.

**Ти участва на първата годишна среща на блогърите във Военния клуб – какво се случи там според теб, какви впечатления и емоции ти остави тази среща?**  
Това беше категоричен знак, че фазата мода е вече реалност. Блогър вече звучеше различно. По-лошото е това, че от етикетът блогър се очакваше да бъде нещо като ъпгрейд на обикновения човек. А посоката е обратната – човекът като такъв може да реши да проектира себе си като блогър или не. И до днес непрекъснато се анонсират обединения на блогъри за едно или друго, което (без да подценявам каузите им) звучи смешно. С какво едно обединение на блогъри стои по-тежко от едно обединение на граждани? Или толкова не вярваме на себе си като граждани?…

**Какво очакваш от втората BlogCamp във В. Търново?**  
Няма да мога да присъствам за съжаление, но може би още е рано за фазата отрезвяване. Все още твърде много говорим за SEO, класации и цифри. За мен фокусът в темата блогове е много далеч от технологиите. Последните са само средството нещата да имат възможност да се случват.

**Имаш ли идея колко български блогъри има в момента?**  
Никаква. Както вече стана ясно вълнуват ме други качества на блогосферата, които не се измерват с бройки. Аз следя редовно едва около 25 български блога.

**Накъде отиват блоговете? Социалните мрежи не ги ли пратиха в ъгъла…**  
Без блоговете нямаше да има социални мрежи. Или поне не такива, каквито са днес. Всяко нещо в Интернет се появява и изчезва защото е необходимо някому. И еволюира в някаква посока с времето. Много от социалните мрежи се случват по инерция. Скоро и те ще влязат във фазата профилиране и отсяване. Ако Facebook е чалга, то примерно Flickr е социална мрежа изпреварила времето си със своята полезност – ясен фокус, силен акцент върху полезността на съдържанието, профилирана тематика. Мисля, че бъдещето е именно на такива проекти. Въпреки, че все повече Интернет ще се ползва и за забавление, така че и самото понятие полезност ще търпи еволюция.
### Майсторът и... Маргарита
URL: https://yovko.net/kubeto/
Last updated: 2020-12-27T12:26:03.000Z
!\[\](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091214211354\_p1000312.jpeg)

Начо Каменов пред своя фотография
### Adobe в прайм тайма на OpenFest 2009
URL: https://yovko.net/adobe-v-prajm-tajma-na-openfest-2009/
Last updated: 2020-12-27T11:21:22.000Z
Когато в края на деветдесетте всички прохождахме в темата софтуер с отворен код, една от компаниите, която най-малко се дискутираше тогава бе именно Adobe. Сега едно десетилетие по-късно Adobe е много интересен играч в open source света. Особено в контекста на средствата за разработка.

[Adobe](http://adobe.com/?ref=yovko.net) и техният лектор – технологичният евангелист [Cornel Creanga](http://openfest.org/lecturers/?ref=yovko.net#cornel) – ще заемат първият слот в технологичния панел на OpenFest 2009 с лекция за Flex, BlazeDS и Spring. И това няма да е единствената презентация, която би заинтригувала разработчиците, ще има още няколко теми свързани с разработката на софтуер – само погледнете [програмата](http://openfest.org/program/?ref=yovko.net)…

Вниманието на мрежови и системни администратори трябва да привлекат лекциите от BSD панела, който този път е през целият първи ден в зала Пловдив, а също така и презентацията на решението за динамична вътрешна маршрутизация в Софийския университет или лекцията за приложение на AI в системната администрация…

Честно казано аз малко съжалявам, че трябва да жертвам възможността да чуя всичко това заради ангажираността ми в [OpenArt-панела](http://openfest.org/openart/?ref=yovko.net), но такъв е живота… При нас в еднодневния семинар, посветен изцяло на фотографията ще се опитаме да побутнем още хора към лудостта до края на живота си да се опитват да уловят светлината. Нивото ще бъде за начинаещи и малко проходили… Ще има съвсем реални практически занимания… И се очаква при нас да има повече мацки, отколкото при брадатите хакери… 😉

Вторият ден ще бъде посветен само на технологиите и аз лично съм си заплюл вече няколко лекции, които мисля да не пропускам за нищо на света.

Заповядайте всички, тази събота и неделя в Интерпред, входът е свободен! Пингвините не хапят:-)
### Natural Victims
URL: https://yovko.net/natural-victims/
Last updated: 2026-09-13T11:12:24.000Z
След като напоследък появите на различни филмчета, заснети с новите DSLR-фотоапарати, които имат и функция видео, зачестиха… време беше някой да понапъне и компактните фотоапаратчета (така наречените „сапунерки“) в тази посока, още повече че при тях видеофункцията направо вече се подразбира или поне чисто исторически те разполагат с нея много преди DSLR-ите…

Та в един блог, посветен на компактно апаратче, което и аз си избрах за джобно фото преди време – Panasonic Lumix LX3 – снощи привечер изтече по RSS емисия новина, че е заснет цял пълнометражен HD-филм с него. Вярно много любителски, с доста неумело задапаратно устройство и дразнещи на моменти недомислици при монтажа, но все пак усилието е интересно за отбелязване… Най-малкото заради това, че нечия креативна идея няма проблеми вече да бъде реализирана на прилично техническо ниво с технологии, които стоят и дремят в джоба ни.

Филмчето се казва [Natural Victims](http://naturalvictims.com/?ref=yovko.net), дълго е около час и е базирано на доста банален сценарий – двама приятели, харесват едно момиче на купон в парка, и всеки се пробва да остане насаме с нея като я отмъкне на разходка, но понеже момците са от новата генерация, дето не чете вестници, не знаят, че из обществото се вихрят легенди за някакъв сериен убиец, който се подвизавал из същия този парк, пък се загубват там и т.н. С две думи трябва да е смешна цялата работа понеже историята е комедия 🙂

Но всъщност [идеята зад филмчето е друга, всичко да бъде направено за две седмици](http://www.makingthemovie.info/2009/10/making-natural-victims-in-two-weeks.html?ref=yovko.net)… и както е модерно в наши дни – всичко започва в Twitter…

Ето и [пълното оборудване, което е използвано за филмчето](http://www.makingthemovie.info/2009/10/natural-victims-gear.html?ref=yovko.net) – макар че леко са се престарали – с повече мислене и опит щяха да постигнат по-добър резултат само с едната гола „сапунерка“ плюс един статив. Но пък филмчето все пак е успешно завършен проект, доста мащабен за размерите на апаратчето и е свободно за разпространение под условията на Creative Commons BY-NC-ND лиценз.

От най-първия линк можете да гледате филмчето или дори да си дръпнете конвертирана за iPhone версия.

А като му се нагледате можете да видите и тези – [\[1\]](http://www.reverie.allesmist.net/Main.html?ref=yovko.net), [\[2\]](http://vimeo.com/5000009?ref=yovko.net), [\[3\]](http://www.youtube.com/watch?v=qbrtXVfk7Es&ref=yovko.net), [\[4\]](http://vimeo.com/6549643?ref=yovko.net), [\[5\]](http://vimeo.com/7118904?ref=yovko.net), [\[6\]](http://www.floaded.com/films/erlkoenigin?ref=yovko.net), [\[7\]](http://www.vimeo.com/7151244?ref=yovko.net), [\[8\]](http://vimeo.com/6244216?ref=yovko.net) – всички са снимани с фотоапарати, две от тях са български – това от Рибново и последното, което е готина импресия за моят роден Пловдив.
### Amazon... bg
URL: https://yovko.net/amazon-bg/
Last updated: 2009-10-31T12:06:00.000Z
Най-накрая влязохме в Европа и според представите на Amazon. Току-що получих email, който започва така…

![amazon-bg](https://yovko.net/content/images/2009/10/amazon-bg.png "amazon-bg")

Предполагам не само аз съм се дразнил, когато намеря стока, която е в пъти по-изгодна като цена или пък изобщо не се предлага у нас, но сайтът отказва да я изпрати до България, най-често защото била електроника, или по друга причина. Наскоро открих, че Amazon са започнали да изпращат софтуер към България (естествено, че на много по-добра цена от местните търговци!), а сега вече и гръмко анонсират, че отпада ограничението за електроника, уреди, инструменти, облекло, играчки, часовници и други неща…

Току-що проверих че камера, която междувременно ми донесоха от САЩ, понеже тукашният вносител (със скромна отстъпка) продава на цена над 1300 лв и за която предпочитах да платя цената в amazon.co.uk от 330 лири, но сайтът отказваше да я ship-не към България, сега вече може да се поръча.

Крайно време е да има ползи и за дребните пазари и потребители като българите от глобализацията на икономиката…
### Усещане за море
URL: https://yovko.net/useshhane-za-more/
Last updated: 2026-09-13T11:11:17.000Z
Сигурно е странно да ползвам такова заглавие през втората половина на октомври, но от утре до 9 ноември пред Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде показана [фотографска изложба, наречена именно така – „Усещане за море“](http://photosynthesis.bg/?article=21&type=tema&ref=yovko.net). Организирана е от [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) и е вдъхновена от морето и неговите отражения върху нас хората.

Изложбата е селекция на най-добрите кадри, участвали в едноименния конкурс, посветен на паметта на Христо Фотев и силата на неговото слово, в който са взели участие над 400 автора с над 2500 снимки. От тях журито – в лицето на Александър Иванов, Евгения Христова, Николай Трейман е избрало най-добрите морски вдъхновения и интерпретации.

Имената на наградените автори ще бъдат обявени на откриването на изложбата утре – 26 октомври от 18:30 часа пред Народен театър “Иван Вазов”, когато ще бъдат връчени и наградите. Изложбата ще бъде открита с танцов спектакъл на момичетата от танцов театър “ДеЖаНи”, а специален гост ще бъде поетът Недялко Йорданов.
### Sofia at Night
URL: https://yovko.net/sofia-at-night/
Last updated: 2020-12-27T12:26:12.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091017210428__7004430.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091017213457__7004449.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091017214224__7004452.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091017223519__p1000278.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091017224143__p1000241.jpeg)
### OpenArt 2009: За фотографията от сърце
URL: https://yovko.net/openart-2009-za-fotografiyata-ot-sartse/
Last updated: 2026-09-13T11:10:35.000Z
Когато ме попитат откога се занимавам с фотография най-честно е да отговоря, че не знам. И това е самата истина. Във вече неясните ми спомени от най-ранните ми детски години се мержелее в съзнанието ми един фотоапарат – този на родителите ми, който почти не работеше, понеже моят ентусиазъм да му обръщам внимание му беше дошъл в повече. После имах друг, трети, докато днес вече не помня колкото точно вече станаха тези, които са минали през ръцете ми…

И няма значение…

Минах през тъмните стаички, чернобелите филми, шишетата с химия, белезите по ръцете, трепета да виждаш как изображението съвсем буквално изплува изпод повърхостта на ваничката с проявител, диапозитивите, 8-милиметровото любителско кино, средния формат, телеметричките, огледално-рефлексните апарати, първите наблъскани с автоматизираща електроника и процесори, и следващите след тях, прескочих първите цифрови недоразумения, но не устоях на последвалите ги, когато станаха уж по-смислени…

И това няма значение…

Познаването на старите филмови процеси и новите цифрови не ме прави фотограф. Аз всъщност никога не съм се възприемал като такъв.

Което също няма значение…

Но в свят като днешния, в който все бързаме да спестим време, пари и усилия, все по-малко се замисляме защо едно нещо е такова, каквото е… защо пропускаме удоволствието заради бързането… красивото заради удобното… различното заради клишето… И често ми става тъжно за хората, за които фотографията започва с мегапикселите…

Защото фотографията започва с възхищението, с човешките усещания, с вглеждането – дори не със светлината – тя е само посредник… Фотографията започва от сърцето…

Затова на 7 ноември в OpenArt панела на OpenFest 2009 с моят скъп учител и приятел Начо Каменов решихме да ви разказваме за фотографията от сърце – аз като вманиачен любител, а той като човек, който целият си живот е посветил на това – и като професия, и като изкуство…

Ще се върнем назад във времето за да потърсим защо и как фотографията днес е такава каквато е, ще търсим и правим паралели, ще проверим дали шишетата с химия са актуални и днес и дали можем да проявим едно класическо черно-бяло филмче на светло, ще видим кои са непременно нужните няколко щраквания на мишката, така че цифровите ни снимки от апарата да станат още по-живи и привлекателни, преди да ги показваме на приятелите си, ще имате възможност на живо да участвате в импровизирано студио, където ще можете да снимате не с кого да е, а заедно с маестро Каменов…

Изобщо.. да се забавляваме, както обича да казва Начо за фотографията…

Мястото е София, ИНТЕРПРЕД, десният блок Б, на третия етаж, който се нарича fashion floor. Денят е 7 ноември, събота, а началният час нещо като 10:30 или 11:00… Нивото ще бъде като за начинаещи до среднонапреднали. Местата са ограничени единствено от размерите на помещението, врати няма, а входът е свободен. Носете си само доброто настроение. Точният час ще бъде обявен на сайта [openfest.org](http://openfest.org/?ref=yovko.net)… когато му дойде времето… 😉

> Предупреждаваме ви, че темата на въпросното събитие е в състояние да обсеби времето и живота ви, да разори личния и семейния ви бюджет, да се превърне в маниакално хоби или професия, да ви среща с твърде много чешити оттук нататък и отговорността за всички последствия е изцяло ваша! Предупредени сте!
### After the Storm
URL: https://yovko.net/after-the-storm/
Last updated: 2020-12-27T12:26:23.000Z
Рядко градския пейзаж през прозореца на офиса ме вдъхновява да извадя апарата си, но… случва се… Снимка направо от сапунерката, директно в JPEG, без никакви конверсии или обработка – само resize… Lumix LX3 продължава да ме впечатлява…

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091013164426_p1000243.jpeg)
### Белег
URL: https://yovko.net/beleg/
Last updated: 2020-12-27T12:26:32.000Z
Кой ако не Тони Райжеков може да ме замеси в поредното театрално представление, което се надявам скоро да се играе в Хамбара. Успех, Златине! Пиесата се казва „Белег“.

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091219174408__7004221.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091220192005__7004143.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091221201156__7004342.jpeg)
### Моята банка
URL: https://yovko.net/moyata-banka/
Last updated: 2009-10-08T20:26:51.000Z
По принцип за всеки бизнес са важни добрите взаимоотношения. Един мой добър познат обича да казва – „аз не съм търговец – аз съм relationship manager“… и всъщност е един от най-добрите търговци, които някога съм виждал. Самата дума също е интересна – съставена от две съществени думички – взаимност и отношения.

Аз си мисля, че съм един прекрасен многогодишен клиент на моята банка – да чукна на дърво – досега не съм се забавил нито час да погася каквото и да било задължение към нея. Моята банка е наясно с цялото ми финансово състояние, доколкото всички кредити, депозити, ипотеки и сметки са на нейно разположение. Използвам много услуги – особено електронни, които пестят хартия, пари и време на служителите и. Имам няколко карти – дебитни, кредитни, които използвам адски активно… Ползвам дори допълнителни съвсем небанкови услуги през нея, като застрахователно посредничество, макар понякога да е по-изгодно да ползвам друг застрахователен брокер. Както се казва – животът ми е под наем при моята банка…

Моята банка е консервативна и често доста тромава институция. Когато я избирах това ми харесваше – добре е банката ти да не е твърде екстравагантна по подразбиране. На моменти е дразнещо, но засега не сме стигали до нива на нетърпимост… Щом дори затворих всички други свои карти и сметки в други банки…

Веднъж, дваж, моята банка си позволи удари под пояса, които не очаквах… не беше в контекста нито на добрите отношения, нито на взаимността… например за един кредит, освен двойно (почти тройно) обезпечение поиска в последния момент и запис на заповед… без да ми каже предварително, изправяйки ме пред свършен факт, притиснат от времето и обстоятелствата… Бях нов клиент тогава, без кредитна история, не беше много гот, но го преглътнах… не че имах избор… е, разбира се – в бизнеса се помнят и добрите и лошите моменти и взаимоотношения… Нито съм забравил, нито ще го забравя…

Моята банка си има и уебсайт… и дори блог… там пише само добри новини… поне звучат добре за потенциалните нови клиенти… Със старите, обаче, няма практика да поддържа кой знае какви взаимоотношения, дори писмени… Всъщност служителите и, с които работя, са ми почти приятели… но това вече са лични взаимоотношения…

За моята банка се оказва трудно да ми изпраща SMS, когато се използва кредитната ми карта. За дебитната можело, но не и за кредитната… За сметка на това издава кредитни карти с чип, но не и такива дебитни… Не ми позволява да сменя PIN-а на кредитната си карта, освен с такъв, който на лотариен принцип ми се пада случайно от поредното пликче…

Моята банка няма CRM (customer relationship management) и един отдел може да не знае какви услуги потребявам от друг отдел на същата институция. Както и различните и служители си общуват с мен през различни телефони, кой с какъвто разполага и си е отбелязал в неговата собствена база предполагам…

За сметка на това моята банка е скъпа… за някои услуги таксува далеч по-солидно от друга средностатистическа банка, оперираща в България. Е, поне ползвам някакви преференции за разни дреболии… не винаги… само когато им ги припомня и изискам настоятелно, понеже те не винаги си спомнят, че разполагам с опция за преференции…

Моята банка преди няколко дни ми изпрати поредното извлечение за кредитната ми карта (както е обичайно, след изтичане на срока за погасяване в безлихвен период). Никога не ги чета, защото отдавна съм погасил цялата сума през електронното си банкиране – там контролирам и транзакциите – макар за моята банка да съществуват само два вида транзакции – международни и местни… без никаква информация кой е търговеца или за какво е плащането… виждам ги дори с 3-4 дни закъснение… а научавам кое за какво е едва в края на периода като излезе финалното електронно извлечение… Затова се налага да водя паралелни бележки кога и какво плащам – коства ми време и допълнителни услилия, които моята банка засега не желае да ми спести…

Този път се зачетох в извлечението – на гърба му имаше доста текст и това привлече вниманието ми… Половината текст не го отбелязах, понеже иде реч за промяна на общи условия в стил – добавя се това, а думата се заменя с друга… за да разбера и възприема промените трябва да сравнявам старите общи условия… това също ще отнеме време, усилия и предполагам нерви… досега не съм попадал на промяна в общи условия, която да е била в моя полза… а и някак между редовете не се забелязва нито взаимност, нито отношение…

Но се добавял цял един нов член, който гласи…

> Настъпването на неизпълнение по настоящия Договор ще се счита за случай на неизпълнение и по който и да е друг Договор за банков кредит, сключен между банката и Картодържателя, както и настъпването на случай на неизпълнение по който и да друг Договор за банков кредит, сключен между банката и Картодържателя ще се счита за случай на неизпълнение по настоящия Договор. По смисъла на настоящия Договор случай на неизпълнение е всеки случай на неспазване на което и да е условие по Договора и Общите условия от страна на Картодържателя.

Така де, защо да не те цакат с две-три наказателни лихви при издънка, ако имаш някой друг кредит в повече, вместо само с една… Нали сега си им паднал…

Ако не съм съгласен с промените трябвало да върна картата си до 15 октомври, в противен случай се съгласявам мълчаливо с новите условия.

Е, до тогава моята банка със сигурност ще има един Картодържател по-малко. Преди малко взех новата си кредитна карта от друга банка. И скромните си спестявания ще преместя при първа възможност, а и не само тях… и заплатата си дори мисля да пренасоча другаде…

Аз искам да имам добра кредитна история в моята банка – ще ми е нужна занапред във връзка с моите планове – и полагам нужните усилия в тази посока. Моята банка обаче не съм съвсем сигурен, че се вълнува от същото… а това е някак не много нормално…

Не е време за рефинансиране на кредити, но не съм сигурен дали и това няма да опитам…

Не за друго, просто това не е моята банка…
### OpenFest 2009 - 7 и 8 ноември в Интерпред
URL: https://yovko.net/openfest-2009-7-i-8-noemvri-v-interpred/
Last updated: 2009-09-23T22:17:36.000Z
И тази година – седма поредна – феновете на свободния софтуер, отворените стандарти и технологии, свободната култура и хакерския дух ще имат своята годишна среща в София. Подготовката на OpenFest 2009 вече е в напреднала фаза. Постъпиха и първите заявки за лекции, които звучат доста интересно. Традиционните ни и верни спонсори също вече потвърдиха подкрепата си.

Нещо важно за отбелязване. Тази година OpenFest ще се проведе на ново място. ИНТЕРПРЕД ще приюти седмото издание на конференцията – зала София, зала Пловдив, fashion floor и фоайето пред зала София ще са местата където паралелно ще протичат планираните потоци посветени на технологиите, бизнеса и изкуството със свободен софтуер и софтуер с отворен код.

Датите остават тези, която бяха обявени още при закриването на миналoгодишният OpenFest – 7 и 8 ноември 2009.

Новият сайт [openfest.org](http://openfest.org/?ref=yovko.net) също постепенно се попълва с информация, там можете да се включите в подготовката като доброволци, да предложите спонсорство или да подадете заявка за лекция. Всякакви други идеи също са добре дошли.

И заповядайте на OpenFest 2009, разбира се 🙂
### Петя
URL: https://yovko.net/petya/
Last updated: 2020-12-27T12:26:40.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20091011160710__7003777.jpeg)

(cc)2009 Йовко Ламбрев • [Creative Commons BY-NC-ND](http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/?ref=yovko.net) • Някои права запазени
### Snow Leopard & 3G Vodafone Mobile
URL: https://yovko.net/snow-leopard-3g-vodafone-mobile/
Last updated: 2019-12-27T15:23:49.000Z
И големите гиганти правят гафове… лошото е, че понякога гафовете им са гигантски. Така докато светът на Mac OS X потребителите вече една година тръпне в очакване за новата 10.6 версия (Snow Leopard) и разработчици от всякакъв калибър бързаха да напасват приложенията си така, че да са готови за 28 август 2009 – рожденният ден на новия снежен леопард… Компания с пазарна капитализация оценявана на 118 милиарда долара (към днешна дата) като Vodafone се оказва, че не само, че дори не се е постарала да се сдобие с достъп до програмата за разработчици на Apple за да подготви поддръжката си за новата версия на операционната им система, ами до вчера упорито е отговаряла на многобройните си потребители с проблеми, че все още не са получили официалното си копие на Snow Leopard за да започнат тестове. Тепърва…

А междувременно потребителите на Vodafone Mobile Connect услуги по света във всички Vodafone мрежи, след upgrade към Mac OS X 10.6 изпадат в ситуация да не могат да използват мобилния си интернет достъп. Ъпгрейд лесен, смешно евтин, препоръчван и дългоочакван заради подобрения в производителността, оптимизации и т.н… съответно масов. Дори и в момента официалните сайтове на Vodafone и партньорите им продължават да разпространяват версии на софтуера за Vodafone Mobile Connect за Mac, за които се препоръчва да се пускат върху 10.5.7 и нагоре, но няма предупреждения, че 10.6 не се поддържа. Различните оператори предлагат различни версии на VMC, но те според зависимост от устройството, което притежавате или просто няма да работят, или вoдят до зависвания или kernel panic гърмежи при включване на устройството към компютъра.

В същия момент във [форумите на Vodafone](http://forum.vodafone.co.uk/index.php?showtopic=34707&ref=yovko.net) се леят рев, сълзи и емоции, които биха стресирали и съвсем истински леопард… Особено оправданията на администраторите са дълбоко оригинални и трогателни…

За момента с проби, грешки и общи усилия потребителите си намериха сами едно малко куцо решение, но все пак работещо. Най-новата версия на VMC за Mac е 3.04.06.00, но тя сериозно не работи. Вместо това малко по-старата 3.04.01.00 се инсталира успешно, макар и с ръмжене откъм снежния леопард, че не харесва един модул към ядрото, след което разпознава някои 3G устройства (например Е172, K3565, K3715, K3520) и след това някак работи.

Аз мога да потвърдя, че и с моето устройство K3715 версия 3.04.01.00 работи върху Snow Leopard (32-bit ядро). Може би тя е и вашето временно решение. Но не търсете въпросният софтуер на сайта на MTel, там още се предлага 2.11.06\. Ето [директен линк към 3.04.01.00](http://software.a1.net/vmc/Dashboard/VMC%5FMAC%5F3.04.01.00.dmg?ref=yovko.net) от сайта на A1.

Докато Vodafone си свършат работата… обещали са [ето тук](http://forum.vodafone.co.uk/index.php?showtopic=35609&ref=yovko.net) да кажат, когато това е факт.
### Телевизия от Megalan
URL: https://yovko.net/televiziya-ot-megalan/
Last updated: 2009-07-08T09:46:40.000Z
От малко повече от месец имам възможността да тествам новия продукт на [Мегалан](http://megalan.bg/?ref=yovko.net) – цифрова телевизия. От два дни вече услугата се предлага и за клиенти в две разновидности – основен и разширен пакет от телевизионни канали. Още от самото начало държа да декларирам, че бях тестер (все още не съм си купил услугата) напълно доброволно, без да плащам такси и никой не е очаквал или изисквал от мен да пиша този текст. Правя го обаче с удоволствие, понеже впечатленията ми са повече от отлични, както и досега от всичко друго, носещо марката Мегалан.

Всъщност говорим за IPTV услуга, използваща текущата свързаност на абонатите на Megalan. Това, което се добавя към оборудването вкъщи е един set-top box (STB) и евентуално switch ако вече нямате такъв, което много не го вярвам. Фирмата предоставя оборудването безплатно (за първия телевизор). STB устройството е малко, елегантно, черно кутийче, което на гърба си има ethernet порт за връзка към LAN и набор от аудио и видео изходи, сред които HDMI, S/PDIF, S-video, компонентен, композитен, иначе самото устройство няма никакви контроли и настройки и е изцяло подвластно на отдалечения мениджмънт на Megalan, включително за обновявания на софтуера, интерфейса и т.н. През дистанционното абонатът може да си подрежда каналите по предпочитания, да ги добавя в личния си списък любими канали, да заключва част от тях с PIN за родителски контрол, да избира по кой аудио/видео интерфейс да получава сигнала към телевизора си – аз използвам HDMI – HD1080i, да избира езика на интерфейса (български или английски), прозрачността на графичния OSD интерфейс и горе-долу с това се изчерпва текущата потребителска функционалност.

При добавяне на нови канали те просто се появяват в списъка, а услугата се предлага и с една от най-добрите, удобни и пълни реализации на EPG (електронен справочник за предаванията), които съм виждал. Във всеки един момент от време можете да видите кратко и пълно описание на текущото предаване на почти всеки канал, плюс следващите предавания през деня по график.

За качеството на картината и звука мога само да кажа, че са на нивото на качествен цифров провайдър (кабелен или сателитен) и даже по-добри за много от каналите. Всъщност качеството варира леко между различните канали, но предполагам, че това се дължи на source-сигнала, който Megalan получават за разпространение.

По време на тестовете имаше проби и с HD-канали, които също бяха на ниво и съм очарован от нещо, което винаги ме е дразнило в много подобни услуги или модели STB или DVB приемници… а именно бавното превключване на каналите… превключването на каналите на Мегалан е мигновено, потребителският интерфейс е адски семпъл и бърз – изобщо добра работа – наистина добре направено.

Колекцията от канали е добра, макар да е още непълна – предполагам, че заради преговори с правоносителите… Мегалан обещават поне 100 канала в разширения си пакет, към този момент от време са 83.

Аз всъщност почти не гледам телевизия, но пък искам да имам читав избор и добър букет от канали, когато реша да гледам нещо, заради което се наложи да инвестирам доста пари във висок клас сателитен приемник, качествена антена с добър мотор, прецизен монтаж и настройка… само защото великите ни сателитни DTH провайдери (и двата!) са под всякаква критика… за жалост имам подписан тригодишен договор с единия от тях, който изтича на Коледа, но с това, което видях по време на тестовете и сега с публичния си анонс, Мегалан току-що обезсмислиха инвестицията ми в сателитно оборудване.

Единствените ми притеснения са свързани с това дали Мегалан са си направили правилната математика за две неща – колко напън може да понесе мрежата им и другата с носителите на права за България. Засега обаче имат всички шансове да ги предпочета и за телевизионен доставчик, особено като имам наум безупречния им support, цената на пакета телевизия + интернет, а от онзи ден отпаднаха и ограниченията им в Интернет доставката по брой сесии…

Браво, Мегалан!
### Гласувай
URL: https://yovko.net/glasuvaj/
Last updated: 2009-07-05T15:52:48.000Z
Преди малко се върнах в София след изминати почти 1500 километра през последните 3-4 дни. И първото което направих бе да гласувам. Чаках около 10-15 минути на опашка пред моята секция, което определено ме зарадва. Дано е така през целия ден и наистина много хора да изчакат опашките и да гласуват. Да – аз стоя твърдо зад позицията, че трябва да се гласува. Уважавам правото на мнение на тези, които не искат да го правят, дори мога да приема за частично основателни част от мотивите им, с които защитават своята теза, но въпреки това не съм съгласен с тях. Защото, всъщност, човек винаги има ограничен избор – дори за обикновени неща като това какво да вечеря. И в менюто на ресторанта, и в домашния хладилник в крайна сметка има краен брой опции. И защото не е вярно, че гласуването нищо не променя… Живеем във време, когато две изречения могат да променят света. Зависи кои са те и кой ги казва. Гласуването променя именно това кой и какво казва. Може да изглежда индиректен и слаб инструмент, но само когато гледате на гласа си като на игла в купа сено. Сеното е много, а иглите малко, именно когато гласуващите са малцинство, но ако си спомним притчата за снопа съчки ще си спомним, че той се прекършва трудно или никак, ако са достатъчно съчките в снопа.

Дали харесвате инструментите на днешния демократичен свят е теза, която може да бъде дискутирана надълго и нашироко, дали е честно гласът на този, който не може да пише и живее скотски да бъде равен на този на творци, академици, откриватели, водачи също… Много неща подлежат на дискусия… но днес не е време за приказки, а за действие…

Дори днес да не виждате точно своето ястие в менюто на българската политическа кръчма, със сигурност можете да изберете нещо, с което да не стоите неловко на празна маса. Със сигурност може да добавите съчка, към някое снопче което по-трудно да бъде прекършено. Това най-малкото ще значи, че ви пука. Иначе онези с обръчите, мегаломанията и наглите метафори, превзели българската политическа сцена ще продължават да се чувстват значими, заради погрешното допускане, че не ви пука, че ви няма в играта… и ще претендират и занапред да разпределят порции…

Помислете и за тези, които нямат възможност или шанс да гласуват свободно като вас, защото се страхуват от работодателя си или местния велможа или нещо друго… или защото живеят далеч от България и най-близката секция… Защото винаги, ама винаги ще има негативи и трески за дялане… Защото не сте сами на този свят и вашият глас няма да е игла в купа сено именно заедно с другите – тези от вашето снопче съчки… Защото вашата секция е съвсем наблизо и нищо чак толкова няма да ви струва да се разходите дотам… имате само още няколко часа…
### Dream Theater @ Kavarna, Bulgaria
URL: https://yovko.net/dream-theater-kavarna-bulgaria/
Last updated: 2026-09-14T12:14:58.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913211908__7003090.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212009__7003108.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212056__7003117.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212142__7003137.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212228__7003160.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212320__7003172.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212401__7003178.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212459__7003182.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212543__7003185.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/07/20090913212628__7003187.jpeg)
### Reverie - първи пълнометражен филм с Nikon D90
URL: https://yovko.net/reverie-nikon-d90/
Last updated: 2026-09-13T11:01:34.000Z
Макар и на много фотографи функцията, добавяща възможност за снимане на HD-видео към някои модели цифрови фотографски камери да изглежда странна и дори смешна (признавам си, дори аз я намирам най-малкото за екстравагантна), това никак не означава, че тя няма приложение. В сутрешните си RSS-емисии днес откривам, че вече има цял филм, заснет изцяло с фотоапарат – и не кой да е, а именно Nikon D90\. И не – не е кратко филмче-импресия, а съвсем истински сериозен кинематографичен продукт с дължина цели 83 минути. Не е продукт на мега-корпорация, а е независимо кино, но това не го прави по-малко истински…

Заглавието на филма е Reverie, в главната роля е Zach Sanchez от World’s Greatest Dad, а trailer-а може да се види на [сайта на филма](http://www.reverie.allesmist.net/Main.html?ref=yovko.net). Там има и [статия, защо е бил избран Nikon D90](http://www.reverie.allesmist.net/D90.pdf?ref=yovko.net) – това беше първият DSLR с видео, но вече на пазара има и други опции. Въпреки това изборът е паднал именно върху D90.

Авторите на филма твърдят, че са готови с него и в момента търсят разпространители…
### I'm still developing
URL: https://yovko.net/still-developing/
Last updated: 2026-09-13T17:45:12.000Z
Последната ми поръчка от Fujifilm.
### Сайтът на Nikon вече на български
URL: https://yovko.net/nikon-bg/
Last updated: 2026-09-13T11:01:04.000Z
От известно време следя тайничко развитието на един URL, но днес вече мога да напиша и публично за него. Вчера моят приятел Иво Ваньов, който се явява и продуктов мениджър на Nikon за България ми писа, че „вече не сме сиво петно на картата на Европа“ – поне на сайта на Nikon. Да, да – новината е, че [сайтът на Nikon вече говори и на български език](http://nikon.bg/?ref=yovko.net). А това означава, че новините тепърва следват и ще се появяват най-напред именно там. Сайтът не е просто превод, а локализиран сайт, съдържащ подробна и богата информация за продуктите, фирмата, дилърите на Nikon в страната, текущите промоции, сервизна информация и много други неща. И се поддържа, разбира се, от официалният вносител за България – Профайлд. И за да не помните дългия адрес на българската секция в уебсайта на Nikon, URL-ът [profiled.net](http://profiled.net/?ref=yovko.net) ще ви пренасочи именно там.

Update: Вече работи и домейн името [nikon.bg](http://nikon.bg/?ref=yovko.net)

Като споменах сервизна информация, именно на въпросния сайт вече пише, че официалният сервиз на Nikon за България от 25 май е рестартиран наново, оборудван по последните стандарти на Nikon и в добавка с [електронна система за следене на статуса на поръчката](http://service.profiled.net/?ref=yovko.net), чрез която само по сериен номер всеки собственик ще може да следи online докъде са стигнали нещата с ремонта на неговия апарат.

В секцията за промоции в момента има обявени [cash back оферти](http://www.profiled.net/NikonD5000/index.php?page=cashback%5Fconditions&ref=yovko.net) за новия [D5000](http://www.profiled.net/NikonD5000/?ref=yovko.net) и някои обективи. Ако ви интересуват някои от тези неща сега е момента да си направите летен подарък с отстъпка.

Имаше много мрънкане по фото-форумите, че няма български сайт на Nikon – е, сега вече има – при това пълен с информация и богат на емоции, което трябва да е повод за задоволство за всички фенове на марката. Честито ни и на фокус 🙂 Сега е ред на Клуб Nikon 😉
### Инсталиране и конфигуриране на Tor
URL: https://yovko.net/instalirane-i-konfigurirane-na-tor/
Last updated: 2009-06-16T08:45:18.000Z
Пейо е публикувал и продължението на превода на Ани на Tor-документацията, в частта за инсталирането, използването и конфигурациите под различни операционни системи, както и конфигурация на междинна точка и скритите услуги.

Адресите на трите публикации са съответно [http://blog.peio.org/?p=4357](http://blog.peio.org/?p=4357&ref=yovko.net), [http://blog.peio.org/?p=4383](http://blog.peio.org/?p=4383&ref=yovko.net) и [http://blog.peio.org/?p=4413](http://blog.peio.org/?p=4413&ref=yovko.net)
### Улиците на Виена
URL: https://yovko.net/vienna-street/
Last updated: 2026-09-14T12:15:40.000Z
![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913194639_fv50-2009-21-004.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913194945_fn400-2009-15-026.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913195045_fn400-2009-15-017.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913195325_fn400-2009-15-011.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913195413_fn400-2009-15-004.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913195533_fn400-2009-14-021.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913201050_fn400-2009-14-020.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913201139_fn400-2009-14-017.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913201254_fn400-2009-14-009.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2010/02/20090913201347_fn400-2009-14-004.jpeg)

Всички снимки са с телеметрична камера Voigtländer Bessa R3A и обектив Nokton 40/1.4 SC. С изключение на цветната, която е с диапозитив Fujifilm Velvia 50, останалите са с черно-бял Fujifilm Neopan 400 проявен в Kodak HC-110.
### Ябълкови сладки
URL: https://yovko.net/yablkovi-sladki/
Last updated: 2019-12-27T15:24:09.000Z
Apple пак катализираха слюноотделянето на всички с апетит за иновативни технологични джаджи. Цялото портфолио мобилни компютри е обновено с по-бързи процесори. Всички нови unibody модели вече ще се наричат MacBook Pro. Само беличкия остава MacBook. Новите Pro-лаптопи си имат и нова батерия – Apple твърдят, че с едно зареждане ще осигурява до 7 часа работа. И ще има живот около 1000 цикъла заряд-разряд или нещо като 5 години употреба. Демек, очаква се да си смените лаптопа преди да дойде време за нова батерия. И всичко това, както обикновено на по-добра цена – стотина долара надолу…

Mac OS X 10.5 Leopard ще се сдобие с наследник през септември. Обявеният като намерение точно преди година Snow Leopard вече е почти готов и ще изхвърли поддръжката на PowerPC архитектурата от Mac OS X (освобождавайки 6GB от диска на компютъра) ще донесе пълна и истинска 64-битова поддръжка, пренаписани базови приложения, по-добро използване на графични ресурси, памет, многозадачност и… бързина, бързина, бързина… Снежният леопард ще струва 29 долара на всички текущи ползватели на Leopard, които искат да се ъпгрейднат до него. Или 49 долара за семеен лиценз (за 5 компютъра).

Safari 4 вече не е бета, а факт. От днес. За Tiger, Leopard, XP и Vista. Ключовите думи за неговия анонс бяха скорост и стандарти. И пак скорост. С типичната за Apple липса на всякаква скромност Safari 4 бе обявен като най-бързият и иновативен браузър на света.

Всичко останало е около iPhone – нова OS… версия 3.0 на 17 юни – безплатна за всички досегашни потребители на iPhone и 10 долара за iPod Touch. Със стотина нови глезотии, най-важните от които cut/copy/paste, MMS, изпращане на контакт през SMS, глобално търсене, чак из пощенския сървър даже. iPhone вече може да използва Internet-връзката на компютъра към който е закачен по USB или Bluetooth (само дето това ще зависи от одобрението на вашия мобилен оператор). iPhone Safari вече поддържа поточно видео и аудио, HTML5, а през MobileMe ще може да видите къде се намира загубения ви iPhone (върху Google Maps), да го накарате да звъни за да привлече вниманието или пък да изтрие личните ви данни ако са ви го откраднали. Новата iPhone OS 3.0 добавя поддръжка на външен хардуер, който може да комуникира с iPhone – например да активира алармата на колата или да отключи централното заключване, да ви следи кръвното, да замести дистанционното на плейъра или телевизора и какво ли още не в зависимост от всичкия хардуер, който тепърва ще започне да се създава с поддръжка за iPhone.

И разбира се – вече са факт и нови хардуерни модели iPhone – съответно с 16GB и 32GB памет, за цени в щатско съответно досегашните $199 и $299\. На всичко отгоре цената на текущия 8GB модел пада до $99\. Най-новият iPhone 3G ще има и една буквичка S отзад, която трябва да се асоциира със Speed (скорост). Добавени са компас и нова автофокусна 3-мегапикселова камера за снимки и видео. Как работи автофокуса ли? Ами просто посочвате с пръстче на дисплея къде искате да бъде фокуса… Но с iPhone вече ще можете да си говорите, а не само да го галите… за гласов интерфейс иде реч. Засега ще разбира само известен набор от фрази… но повече развитие по темата се очаква в бъдеще. За сметка на това е добавена VoiceOver поддръжка за хора с нарушено зрение и гласови бележки. Подобрен е живота на батерията, най-накрая се появи и някакво криптиране, и още няколко нови езици, но не е ясно дали сред тях е и българския. Новият [iPhone 3GS](http://www.apple.com/iphone/guidedtour?ref=yovko.net) ще започне да се появява от 19 юни първо по големия свят, а в продължение на лятото, постепенно и в други страни.

Сайтът на [Apple](http://apple.com/?ref=yovko.net) вече е обновен. Очаква се до няколко часа там да се появи и запис на днешната keynote презентация. А слуховете твъдят, че Steve Jobs до дни ще се завърне отново на кормилото на компанията.
### Tor - шапка-невидимка
URL: https://yovko.net/tor-shapka-nevidimka/
Last updated: 2009-06-04T20:09:01.000Z
Пейо е публикувал в блога си част от основният текст на сайта на проекта [Tor](http://torproject.org/?ref=yovko.net), представляващ въвеждащо запознаване за неспециалисти. Текстът е съвсем пресен [превод на български от официалната документация](http://blog.peio.org/?p=428&ref=yovko.net), който направи [Ани](http://molif.com/?ref=yovko.net). В най-кратко резюме Tor представлява технологично софтуерно средство, чрез което можете да останете анонимен в Интернет за определени услуги и при определени условия. Tor е начин да затрудните и попречите да бъдат събирани трафични данни за вас от вашите доставчици на услуги, да прикриете сайтовете които посещавате и още няколко неща. При това използването на Tor е напълно законно и съществуването му се подкрепя от редица организации, защитаващи гражданските права online, свободата и правото на анонимност в мрежата. Tor е вид технологична противоотрова, в отговор на все по-наглия политически и законодателен натиск за ограничаване на Интернет.

Tor е *софтуер с отворен код* и работи чрез мрежа от временни тунели, която по случаен път препредава данните обменяни между вашия компютър и например сайт, който разглеждате в момента. Мрежата е разпръсната, динамична и анонимна и никоя междинна точка в нея не знае нищо повече от това от коя предна междинна точка идва информацията и към коя друга междинна точка да я предаде, но не и крайната или началната дестинация. Трафикът между възлите е криптиран. И всеки изграден от случайни междинни точки път може да се използва само от серия заявки за определено време, след което за последващите се изгражда нова случайна верига. Тази техника има разбира се, технически ограничения, но реално може да се ползва за всяка мрежова услуга, която може да ползва SOCKS.

Повече можете да прочетете в [частта от превода на оригиналната документация на Tor](http://blog.peio.org/?p=4286&ref=yovko.net), публикуван при Пейо. Ще последват и инструкции как да използвате Tor за различни операционни системи. А ако английският не ви затруднява първоизточникът е [сайтът на Tor](http://torproject.org/?ref=yovko.net). Всичко публикувано там, съответно и българският превод е под условията на [Creative Commons Attribution](http://creativecommons.org/licenses/by/3.0/us/?ref=yovko.net), позволяващ свободното разпространение и ще бъде чудесно ако го популяризирате.
### Мегалан
URL: https://yovko.net/megalan/
Last updated: 2009-06-04T08:34:13.000Z
7:16:42 PM: Здравейте, имам проблем с Интернет достъпа си. Адресът ми е x.y.z.p (Йовко Ламбрев). Не виждам default router-а си…  
7:16:50 PM MegaSupport 1: Здравейте  
7:19:37 PM MegaSupport 1: в рамките на следващите 3 часа ще изпратим колега, който да провери трасето и евентуално може да се наложи да минава през адреса Ви  
7:19:43 PM MegaSupport 1: удобно ли ще е?  
7:19:51 PM: да – вкъщи съм  
7:20:51 PM MegaSupport 1: ок, очаквайте развитие по проблема  
7:20:55 PM: благодаря  
7:21:26 PM MegaSupport 1: няма за какво  
–-  
7:58:18 PM: колегата ви отстрани проблема – всичко е наред  
7:58:30 PM MegaSupport 1: благодаря за потвърждението  
7:58:36 PM MegaSupport 1: лека вечер и всичко добро Ви пожелавам
### Синьо
URL: https://yovko.net/sino/
Last updated: 2009-05-31T23:18:26.000Z
Гласувам в синьо откакто мога да упражнявам това си право. С едно малко изключение – пред заплахата Волен Сидеров да стане президент нямаше как да не подкрепя Първанов. Даже на едни от най-първите избори след промените в България гласувах в синьо чрез баба ми – аз още не бях пълнолетен, а тя жената – лека и пръст – ми каза, че ще гласува така както аз реша, понеже според нея бъдещето трябваше да се решава от младите.

Докато се занимавах активно със Сдружение „Свободен софтуер“ (ССС) няколко пъти с няколко политически сили направихме различни събития по темата *България и софтуерът с отворен код* – най-много от тях се случиха около БСП и за да съм максимално прецизен – около младежката им организация БСМ. Имаше даже инсталфест на Позитано 20\. След това научих, че било разпоредено компютрите с Linux да бъдат извадени от мрежата на сградата, докато не им бъде обратно инсталиран Windows понеже били дарение от една фирма, която здраво продаваше Microsoft софтуер и била избесняла след публикация на в-к Дума за инсталфеста. Тогава отнесох много критики, че сме се заигравали с политически кръгове. Но всъщност и днес бих подкрепил и съучаствал в същите провокативни и вътрешноопозиционни идеи на БСМ, както тогава. Ако трябва да си сложа ръката на сърцето и да кажа, че всички тези неща не бяха употребени в предизборен контекст – не мога да го направя – да, бяха употребени – но пък и по много други „неконвенционални“ канали се заговори за свободен софтуер и софтуер с отворен код. Темата се появи и в програмите на цели три различни партии и организации. И докато някои говореха зад гърба ми (малко българи имат куража да говорят очи в очи), че съм оцапал ССС с политика и с червено… аз гласувах в синьо…

Гласувах в синьо, защото вече няколко години и в няколко поредни парламента единствено [двама сини депутати не се отказаха и до днес да воюват](https://yovko.net/archives/780) за темата „софтуер с отворен код“ – Иван Иванов и Стойчо Кацаров. Стойчо вече не е депутат, но пък беше първият народен представител с Linux на своя компютър – и още е запален потребител на Ubuntu.

Гласувах в синьо и след таксиметровите обсади на Парламента, нахъсвани от вестникарски парцали като Труд, и след приказките от 1001 нощ на неговото реститутско височество. Гласувах в синьо и когато синьото се разми, разцепи и загуби…

Гласувах в синьо, въпреки че в личните ми разбирания се преплитат и много леви идеи. Гласувах в синьо, защото не исках моето поколение да пропилее съвсем целия си живот в лутане около промените, защото на България и бяха нужни поне едно-две десетилетия стабилно разумно дясно управление и лява опозиция. Защото по света лявото провокира новите авангардни идеи, а дясното е консервативно, но у нас е обратното.

Сега [отново ще гласувам в синьо](http://www.siniatakoalicia.org/?ref=yovko.net) – два пъти – сега и през юли – защото още има шанс за моето поколение, защото [това е най-близо до моята програма](http://www.sds.bg/public/files/publications/822/126.pdf?ref=yovko.net), защото продължавам да се надявам един ден да не си губя времето с политика, а да съм концентриран единствено в бизнеса си.
### Един снимачен ден с Начо Каменов
URL: https://yovko.net/one-day-nacho-kamenov/
Last updated: 2026-09-14T10:41:52.000Z
_No content available._
### Кой Nikon DSLR да си купя?
URL: https://yovko.net/nikon-dslr/
Last updated: 2026-09-13T11:00:20.000Z
Често получавам питания от хора, които по една или друга причина са си харесали марката Nikon и възнамеряват да си купят цифров огледално-рефлексен апарат, но се колебаят кой модел да изберат. Макар и да е много трудно да дадеш съвет без да познаваш конкретните очаквания ето една кореспонденция от днешната ми електронна поща, която може да е полезна и за някой друг. Разбира се, текстът по-долу е само опит за преценка на конкретен частен случай и най-малко много скоро няма да бъде актуална като модели и опции. Тя не може да е меродавна или общовалидна по принцип.

> Здравейте, попаднах случайно на Ваши статии за фотографията и по-специално за марката Nikon, на която не можах да открия по-ревностен фен от Вас и то на професионално ниво. Това е и причината да Ви обезпокоя с молба за съвет /за което безпокойство се извинявам, защото не се познаваме/, а именно какъв модел /огледално-рефлексен, с по-голям обектив/ Nikon да купя за личен и семеен фотоапарат. Аматьор съм във фотографията, но искам да придобия повече любителски умения в тази област, а не искам да правя компромис с цената. Разгледах всички модели, харесах може би D5000, D90, D300 или нещо подобно, но не смея да налучквам.

Здравейте,

Най-напред благодаря за добрите думи, а за марката Nikon – пък и за всяка друга марка – е много трудно да се дават съвети без добро познаване на очакванията на човека, но все пак…

Nikon за разлика от повечето други производители разделя огледално-рефлексните си тела само в два класа – любителски и професионален. Разбира се и в двата класа има по-entry-level и по-high-end модели. Ключовите разлики между тях не са много, но могат да са важни за един или друг тип снимане. В наши дни вече и entry-level моделите са натрупани с множество екстри, на които едно време и професионалистите дори не можеха да разчитат.

В скромния сегмент на любителския клас стоят камери като D40, D60 докъм най-новия D5000, които са чудесен избор за личен и семеен апарат за всеки любител. За много хора не е необходимо нищо повече от някое от тези тела заедно с един или два обектива.

Предполагам знаете за друг голям плюс на Nikon – че всички техни обективи от края на 60-те години на миналия век до днес можете да закачите механически дори и към най-съвременните тела – всички са на един байонет – т.нар. F-байонет. Но е нормално с времето първите такива обективи да са били без електроника за мерене и фокусиране, после са се появили обективите с процесори в тях за мерене, автофокусни обективи без двигател (мотор от апарата движи автофокусната система), после с двигатели за автофокус в самия обектив, сега вече и със системи за оптична стабилизация.

Най-грубо обективите Nikkor можете да разделите на три групи:  
– Ai и Ai-S обективи – изцяло механични обективи с ръчен фокус  
– AF обективи – автофокусни обективи, разчитащи на двигател в тялото  
– AF-S обективи – автофокусни обективи със собствен двигател

Отделно AF и AF-S обективите могат да са D или G тип – първите имат гривничка за ръчно контролиране на блендата при нужда, а при вторите блендата се командва от контролите на тялото. VR са обективите със стабилизация и обикновено са G-тип.

Та – защо бе това въведение – апаратите от съвременния entry-level клас на Nikon нямат вграден мотор в тялото съответно се очаква, че те ще бъдат ползвани от любители с един до два обектива AF-S тип – такива са D40, D60 и D5000\. Най-вероятно в този клас Nikon занапред ще прави само такива тела, доколкото новите обективи като цяло занапред вероятно ще са AF-S. Те обаче засега все още не са твърде много, а и често са по-скъпи. При система с повече от един-два обектива общата цена може да надскочи цената на по-висок клас тяло с AF-обективи.

Затова ако искате тяло с един обектив, кое да е от гореизброените – D5000 е най-новото и с хубава екстра въртящ се дисплей – плюс универсален варио-обектив като AF-S 18-105 или 18-200 VR ще бъде чудесен избор. Вариант с два обектива е 18-55 и 55-200 VR, но няма да получите фундаментално по-добра система от тази с 18-200, а ще имате и неудобството да сменяте обективи. Недостатък и на двете опции е, че в дългия край – 200мм и на двете системи обективите ви нямат кой знае каква светлосила (максималната бленда е 5.6), което навън нощем или в по-мрачен интериор може да не е достатъчно, особено когато сензорът се пуска на високи светлочувствителности – над ISO 800 и повече- тогава следва да се очаква повече цветен шум.

В добавка към такава система бих препоръчал новия обектив AF-S 35/1.8 DX, който се явява нормален, хубав, светлосилен, твърд обектив (универсален в този смисъл – става и за портрети, и за пейзажи), но не е варио. Рискът да се сдобиете с такъв обектив е, че той отваря апетита за по-хубава система и 18-200 или други подобни големи zoom-ове спират да ви харесват 🙂

Най-горе в любителския клас стои едно тяло, което заслужава много внимание и аз бих ви го препоръчал – D90\. То има вграден мотор и добавя към опциите ви за обективи цялата автофокусна фамилия на Nikon – т.е. за вас няма да има значение дали използвате AF-S или по-старите, но в никакъв случай не по-лоши AF обективи (тези без вграден мотор). Има теория, че занапред Nikon ще произвежда само AF-S обективи, но тя не е потвърдена, а все още много хубави обективи са само AF, за да си струва човек да има тяло, което да може да ги използва пълноценно.

D90 е по-удобно и за човек, чийто ръце са по-големи, понеже самото тяло е по-голямо, солидно и тежко от по-малките модели и стои по-стабилно в ръцете. Като все още не е твърде голямо и за женски ръце (говорите за семеен апарат – предполагам приятелката или съпругата ви също ще го ползва), освен ако дамата наистина не е много дребничка.

D200, D300, D700 са позиционирани в професионалния клас и са по-малките братчета на най-най-профи телата като D2x и D3\. D200 вече почти не можете да си купите нов, макар много трудно тук-там из чужбина да се намира. Много скоро това ще се случи и с D300\. Но за момента D300 е възможно най-малкия модел в горния клас. С него имате пълна творческа свобода и почти никакви ограничения откъм използваната оптика. С това тяло можете да ползвате и много стари чисто механични Ai и Ai-S обективи като тялото ще може да мери светлината през тях и да потвърждава фокус в конкретна точка, като разбира се фокусната гривна се върти на ръка. Тук вече нещата опират до страст и мания да се търсят такива обективи и това тяло бих го препоръчвал на много запалени любители. Тялото е чувствително по-тежко и обемно. Отговаря напълно на стандарта на Nikon всички тела в този сегмент да са защитени от прах и влага. С такива тела съм си позволявал да снимам в пясъците на Дубайската пустиня (D200) и в умерен дъжд (D200 и D700) без проблеми, но в никакъв случай не го правете ако и обективът не е такъв!!!

D700 и нагоре са наистина за много много запалени любители и професионалисти – това са камери с full frame сензор (всички под тях са с по-малката DX-размер матрица), който е много нискошумящ, носи високи ISO-та, и лайка-размерът му дава визията, перспективата и пространствеността, с която сме свикнали от класическия 35мм филм. Тежки са, скъпи, аксесоарите за тях още повече и могат да са стресиращи за начинаещ или средно-напреднал любител. Някак не бих препоръчвал такова тяло – не за друго – това е като мерцедес – просто препоръките за него са излишни – обикновено човек сам знае кога иска да има именно него и защо 🙂

Та в този ред на мисли – бих ви препоръчал златната среда – D90 или D300, с акцент върху D90 заради изискването ви за семеен и любителски апарат. Той дори може да снима и видео, макар не това да е силата му. Ако не мислите, че ще се запалите дотолкова, че да ползвате механични обективи – той ще ви е напълно достатъчен. Реално и с него може да ползвате механични обективи, като дори ще имате потвърждаване на фокуса, но ще трябва да мерите светлината на око (или да налучквате, което не е трудно предвид факта, че винаги можете да проверите резултата веднага на дисплея отзад).

С D90 можете наистина много да напреднете във фотографията и той може да бъде не само любителски апарат. С него може да използвате и най-добрите за момента обективи на Nikon като „светата троица“ AF-S 14-24/2.8, AF-S 24-70/2.8, AF-S 70-200/2.8VR, прекрасните портретчици като AF 85/1.8 или AF 85/1.4\. Макро-шедьовъра 105VR… Изобщо – дава ви система без ограничения. Пък дай боже някой ден да ви отеснее и да решите да си купите нещо още по-добро. Нещата са толкова динамични в наши дни, че тези камери станаха като компютрите – сменят се като консуматив на 2-3 години… което не означава, нито че няма да ви служи вярно много повече или, че няма да решите да го смените и по-скоро…

Една чудесна система-мечта би била Д90 + 24-70/2.8 и към нея в последствие евентуално да добавите 70-200/2.8 VR (или по-скромния, но пък доста по-компактен и лек 70-300VR). Д90 + споменатия в началото 18-200 също е добра начална комбинация, която търпи развитие в бъдеще.

Ако пък искате пълната свобода, която D300 може да ви даде… и не ви притеснява цена, тегло и размери… ще е прекрасен избор. Макар, че съвсем скоро би трябвало да се появи негов наследник, който вероятно ще струва пак някъде толкова и се очаква да е по-добър.

Дано съм бил полезен и не съм ви объркал повече, но наистина вие е добре сам да прецените от вашата си камбанария. И едно време старите фотографи казваха – преди да си купиш апарат иди в магазина и го пипни, виж как ти стои в ръцете и ако не го почувстваш удобен колкото и екстри да има – по-добре се огледай за друг. Та наистина – идете в магазините на [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net) примерно – те продават много Nikon – в Sky City мола или на Витошка и Алабин срещу МакДоналдс (ако сте от София) и пипнете тялото преди да го купите.

Що се отнася до обективите там водата е още по-дълбока. Има не лоши обективи и от third-party производители като Sigma, Tamron, Tokina… 24-70/2.8 например можете да купите и от Sigma и той няма да е много по-лош, а просто различен, като цената ще е доста по-ниска от Nikkor. Sigma също имат и интересни теле-варио обективи на добри цени. Tamron и Tokina също имат някои никак не лоши попадения.

–  
Yovko Lambrev  
/
### iМармалад
URL: https://yovko.net/imarmalad/
Last updated: 2019-12-27T15:25:21.000Z
Кой смее да твърди, че родната индустрия не е високотехнологична. Дори мармалад се произвежда под старото лого на Apple…

![Apple logo](https://yovko.net/content/images/2009/05/7002283.jpg "Apple logo")
### 35
URL: https://yovko.net/35/
Last updated: 2009-05-09T11:23:34.000Z
Малко по-рано днес, докато наблюдавах със сънен поглед струйката от кафе-машината ми да пълни чашата за сутрешното ми кафе, се опитвах да си припомня времето преди десет години, когато съм навършвал 25 и дали тогава реперът 35 ми се е виждал много далечен. Вероятно. Във всички случаи по-далечен отколкото се оказа всъщност. Още живеех в Пловдив, с двама мои приятели точно бяхме взели тежкото решение да преустановим първия си опит за собствен IT бизнес, макар и вече позакрепен и стартирал около година преди това, поради факта, че не точно в тази посока бяха стремленията ни. Малко по-късно същата година почти едновременно щях да започна работа в тогавашното ЦУ на Хебросбанк и да се впусна в най-беземоционалната романтична връзка в живота си дотук…

Вчера, събуждайки се за първи ден на 35, беше си някак редно да се запитам колко неща се промениха около мен и какво е останало оттогава. Открих по много и от двете. Със сигурност бих искал и днес да имам повече от онзи коктейл младежко безразсъдство и дори бруталност, с която да скачам от тема на тема или ангажимент на ангажимент без да се замислям особено за смисъла, за резултатите и сроковете. Или пък ако тогава имах този опит (и акъл)… ехей… 🙂

Всъщност обаче, май най-хубавото е, че всяко нещо върви с времето си. И има своя безценнен смисъл да се появи именно навреме. Иначе все нещо догонваш, пропускаш или не забелязваш. Не, че и иначе не се случва, понеже това си е част от живота – надбягването с времето – но всъщност не е лошо да осъзнаеш, че едни и същи неща днес и утре ще имат различна цена, и могат да бъдат и грях или спасение, болка или облекчение… И ако пренебрегнем координатата на времето и сплескаме всичко в единственото, което всъщност има реално значение – настоящето – се оказва, че те нещата могат да изглеждат съвсем различни и в една и съща секунда. Просто защото светът е шарен или пък е такъв именно заради това… 😉
### Timeline в снимки
URL: https://yovko.net/timeline-photos/
Last updated: 2026-09-14T10:49:08.000Z
Тя е сладурана с плитки и палав блясък в очите… Той е бъбрив, внимателен и галантен… Млади са. Любовта е във въздуха, а времето е някъде напред. Наричаме го бъдеще…

Двадесет години по-късно… Животът е татуирал полъха си върху лицето и… Косите му са посребрели… Някъде наоколо са умората, иронията, студенината, отчуждението, безразличието. Времето изостава, а любовта отдавна липсва. Наричаме я минало…

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913191313__7002010.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913191529__7002053.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913191653__7002058.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913191818__7002067.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913192153__7002113.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913192412__7002145.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913192617__7002150.jpeg)

![](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913192912__7002170.jpeg)

Модели: [Ан Фам](http://inansroom.com/?ref=yovko.net) и [Стефан Забунов](http://ex.nihilo.org/?ref=yovko.net) • грим: Валентин Вълов • (cc)2009 Йовко Ламбрев

Специални благодарности на Валентин Вълов за перфектния грим и всеотдайността!
### Виртуална фотоизложба "Отражения"
URL: https://yovko.net/virtualna-fotoizlozhba-otrazheniya/
Last updated: 2026-09-13T10:59:51.000Z
Този пост е част от една виртуална фотоизложба, парченце от която гостува и в моя блог. Авторът е познатият на много хора [Александър Иванов](http://alexanderivanov.com/?ref=yovko.net), а конктретният повод е „Денят на земята“. Реших да подкрепя тази изложба, приютявайки тези две снимки при мен, защото всяко замисляне по темата не е излишно никому и защото домовете ни не свършват с входната врата на апартаментите ни.

> Идеята на „Отражения“ е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото. „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.“ (Александър Иванов)

![reflections_end_1](https://yovko.net/content/images/2009/04/reflections_end_1.jpg)  
*Малкото яворче има шанс да оцелее, защото знае как да се бори със сушата и скалата.*

![reflections_end_2](https://yovko.net/content/images/2009/04/reflections_end_2.jpg)  
*Този величествен орех в местността „Алевиц” в землището на село Търничени нямаше никакъв шанс срещу хората. Отпътува за Италия във вид на трупи в началото на 2000 година. И не само той.*

Както вече казах снимките са част от изложбата „Отражения“ на фотографа [Александър Иванов](http://alexanderivanov.com/?ref=yovko.net). Предните две снимки можете да видите на сайта [kafene.bg](http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=5661&ref=yovko.net), а следващите две при [Пейо](http://blog.peio.org/?p=3850&ref=yovko.net). Галерия с цялата изложба можете да разгледате на сайта на [Фотосинтезис](http://photosynthesis.bg/?ref=yovko.net).
### Вече дори не е смешно
URL: https://yovko.net/veche-dori-ne-e-smeshno/
Last updated: 2009-04-15T20:08:53.000Z
Вече дори [не е смешно](http://mediapool.bg/show/?storyid=151332&srcpos=8&ref=yovko.net). Ама никак… Да ти идват отвътре глупости мога да разбера, на всеки се случва, ама да нямаш никакъв усет за адекватност не го разбирам. После как да разчиташ от такива организации да престанат да бъдат *служби*, а да станат институции… И кога… Понеже от [цирк](http://dnevnik.bg/intervju/2009/04/15/705865%5Fdimitur%5Fdimitrov%5Fbeshe%5Fprieta%5Fnai-prikanvashtata%5Fkum/?ref=yovko.net) на [цирк](http://dariknews.bg/view%5Farticle.php?article%5Fid=348445&ref=yovko.net) още едно поредно поколение пропилява и последните си шансове за нормален живот, мечти и съществуване. Този път е моето…
### Timeline
URL: https://yovko.net/timeline/
Last updated: 2026-09-13T10:59:21.000Z
В неделя се опитахме да реализираме [една идея чрез фотография](https://yovko.net/blog/2362) – идеята за времето, което събира и разделя хората, добавя бръчки, провокира усмивки или… проваля съдби…

Идеята беше на Ан, но преразказът се получи общ. Всъщност тя го нарече по друг начин, но аз в своите записки му сложих кодовото име Timeline. В някой следващ пост ще показвам снимки от вчерашното ни съвместно начинание. Благодарности на [Ан](http://inansroom.com/?ref=yovko.net) за търпението, организацията и гостоприемството, на Вальо за шанса да имаме на разположение творец от неговата класа, на [Стефан](http://ex.nihilo.org/?ref=yovko.net) за помощта и отзивчивостта, и на [Пейо](http://blog.peio.org/?ref=yovko.net) за подкрепата и намесата в критичните моменти.
### Прекрасно четиво за LUKS на български
URL: https://yovko.net/prekrasno-chetivo-za-luks-na-blgarski/
Last updated: 2020-12-27T10:54:21.000Z
LUKS е абревиатура от Linux Unified Key Setup, което е софтуерен инструментариум за криптиране на дискови дялове, скриващи в себе си файлова система, като така я защитават от неправомерен достъп или кражба на информация, извършвана най-често с обикновено копиране. Вчера Веселин Колев ми изпрати линк към прекрасно написана от него документация, описваща процеса на създаване, управление и ползване на LUKS дялове под Fedora, RHEL и производните им с молба за преглед, бележки и редакция, но понеже току-що едва смогнах да я прочета на вентилатор и макар да съм съвсем наясно колко добре може Весо да пише такава документация и това не е изненада за мен, бързам да споделя възторга си от едно от най-добрите технически четива, на които съм се наслаждавал напоследък.

Текстът може да бъде намерен на сайта му на адрес [http://vesselin.org/papers/xhtml/luks.html](http://vesselin.org/papers/xhtml/luks.html?ref=yovko.net) и би трябвало да представлява интерес за всеки, който борави с конфиденциална информация, а и за всеки, които се грижи личната му информация да бъде именно такава… лична…

Между другото на [vesselin.org](http://www.vesselin.org/?ref=yovko.net) има още много технически публикации и бележки, които сигурен съм, представляват интерес за мнозина и си струват отделеното време.
### Nik Software за Lightroom
URL: https://yovko.net/nik-software-za-lightroom/
Last updated: 2026-09-13T10:58:36.000Z
В поредица от анонси през няколко дни [Nik Software](http://niksoftware.com/?ref=yovko.net) обяви версии на повечето си продукти за [Adobe Photoshop Lightroom](http://www.adobe.com/products/photoshoplightroom/?ref=yovko.net). Започна се от [Viveza](http://www.niksoftware.com/viveza?ref=yovko.net), след което в края на март съвместимост с Lightroom бе анонсирана и за [Color Efex Pro](http://www.niksoftware.com/colorefexpro?ref=yovko.net), а снощи долетя новината, че *светлата стая* се обзаведе и със [Silver Efex Pro](http://www.niksoftware.com/silverefexpro?ref=yovko.net).

Така едни от най-революционните цифрови фотографски инструменти към този момент от време са вече налични и за потребителите на Lightroom, с което [Apple Aperture](http://www.apple.com/aperture/?ref=yovko.net) загуби едновременно няколко от малкото си преимущества в борбата за територия в сегмента на водещите RAW-редактори. Времената на обикновените RAW-конвертори (без post-processing инструменти на pre-image фаза) според мен приключиха с появата на вторите версии на Aperture и Lightroom. А сега, имайки предвид огромната потребителска база на Adobe и мултиплатформеността на техните продукти, докато Aperture е затворена само в света на потребителите на Apple, и огромния скок на Lightroom от първата до втората си версия, новият лидер и стандарт в областта на професионалния фотографски софтуер май вече е ясен. Но пък следващият ход е на Apple с Aperture 3…
### На МВР пак не им стана... работата
URL: https://yovko.net/na-mvr-pak-ne-im-stana-rabotata/
Last updated: 2009-04-09T21:31:51.000Z
Преди време бях решил, че си струва да си записвам тук за кои от кретените и/или ченгетата в българската политика никога не бива да гласувам и защо. Пък и освен на мен може подобни записки да са полезни и на други избиратели. След това се отказах. Не си струва да си цапам мислите и блога.

Вместо това някои случки, за жалост много по-редки от негативните, си струва да бъдат отбелязвани. Просто защото, колкото и да не е за вярване, в българската политика има и принципни хора, такива за които правилата са над всичко, и които с правилен ход, в правилния момент успяват да отвоюват позициите си.

Причина да пиша това е днешният ход на Минчо Спасов, който поиска прегласуване на [скандалните поправки в ЗЕС](https://yovko.net/archives/2174), осигуряващи безконтролен достъп на МВР до данните за интернет-трафика и телефонните разговори, които мнозинството за пореден път се опитва да прокара на всяка цена – днес и с липса на кворум в залата и чрез гласуване с чужди карти. При повторното преброяване на гласовете се оказа, че няма мнозинство те да бъдат приети на първо четене.

За мен [Минчо Спасов](http://spassovm.parliament.bg/?ref=yovko.net) без никакви колебания е бяла лястовица в българската политика – депутат, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, блогър, обикновен човек – във всяка своя проекция позициите които защитава са принципни и последователни. Щяхме да имаме далеч по-смислена държава ако имахме повече държавници като него. Аз лично бих гласувал за такъв човек без значение коя политическа сила представлява.

За съжаление войната с МВР за правото ни на личен живот продължава…
### Voigtländer Nokton 58/1.4 SL II
URL: https://yovko.net/voigtlander-nokton-58/
Last updated: 2026-09-13T10:58:05.000Z
Voigtländer (изписвана още и като Voigtlander или малко по-правилното Voigtlaender), което при всички случаи би следвало да се произнася като *фойхтлендер*, е една силно подценена марка по нашите географски ширини. Особено, когато зад това име стоят претенциите за най-старата фотографска фирма на света. Основана е във Виена почти цял век преди официално светът да „открие“ фотографията. И макар реално в момента името да е собственост на японците Cosina, те продължават да добавят в стилизирано изписваното ретро лого и надписа *since 1756* – нищо, че тогава още не е имало фотография. 😉

Реално от 1999-та година насам светът обозначава продуктите на Cosina Voigtländer с абревиатурата CV. Някои защото особено много държат да акцентират върху факта, че това не е доброто старо немско качество на Voigtländer (това най-често са вманиачените поклонници на Leica), а други (най-често вманиачените противници на Leica) точно за да подчертаят приноса на Cosina в наши дни и безспорно успешните им обективи и фотоапарати напоследък, които конкурират безмилостно и безкомпромисно най-големите легенди в тази област, на невероятно приятни цени.

И аз ще ползвам абревиатурата CV най-вече за удобство и краткост, но понеже никога не крия пристрастията си, признавам още в началото, че съм фен на продуктите на Cosina Voigtländer от последното десетилетие, вдъхновявани и лично от харизмата на президента на Cosina и запален фотограф Hirofumi Kobayashi, който пое щафетата върху марката Voigtländer след Zeiss.

Всъщност за историята останаха леко мъгливи обстоятелствата как след като Zeiss купува Voigtländer през 60-те години на миналия век и скоро след това прекратява бизнеса под това име, а и своето собствено производство на камери, правата върху името някак са се изплъзнали от Zeiss към Ringfoto, от които Mr. Kobayashi откупи името Voigtländer. Най-правдоподобната легенда разказва, че през 1956 фармацефтичната компания Schering е мажоритарния собственик на акциите на Voigtländer и ги продава на Zeiss, които през 1972 приключиха с производството си на камери и продават Voigtländer на Rollei, в последствие погълнати от Schneider, които пък през 1992 заради финансови затруднения отстъпват собствеността върху Voigtländer на немцитe Plusfoto, които пък пет години по-късно продават името на Ringfoto. Най-вероятно Cosina е откупила само лиценз за използване на името за фотоапарати и обективи, а някаква част или цялата собственост е оставена и върху Ringfoto, които продължават да го използват в Европа, продавайки филми и любителски камери под същия бранд.

По ирония на съдбата сега именно Cosina произвежда и новите телеметрични камери на Zeiss – Zeiss Ikon. Феновете на CV не пропускат да видят в този факт нещо като кармичното възмездие на Voigtländer.

Обективите на CV са с класически външен вид и усещане за стил – до един са изработени от стъкло и метал, и дори опаковката им, макар и семпла, е изпипана в духа на традицията.

!\[Nokton 58/1.4 SL II\](http://yovko.net/content/images/2009/04/nokton58-150x150.png)

Nokton 58/1.4 SL II

 Любимият ми Nokton 58/1.4 SL II е обновена и подобрена версия на рядък и много харесван обектив на Cosina от недалечното минало. През 2003 година Cosina пуска в продажба само 1600 броя от наричания тогава Topcor 58/1.4 SL, който се превръща във фаворит на японския пазар, но за съжаление твърде малко бройки изобщо успяват да напуснат Япония. Сега под новото си име Nokton обективът се продава по цял свят. Някои твърдят, че името е заигравка с друга легенда Nikon Noct-Nikkor 58/1.2, но всъщност Nokton e название на цяла фамилия обективи на CV за телеметричните камери с Leica M-байонет и е означение на оптичната им схема. В текущата си версия е още по-интересен заради наличието на процесор в него, което прави възможно коректното матрично мерене през обектива. Да, няма грешка – обективът е ръчнофокусен, но има CPU за мерене. Реално върху съвременно тяло от високия клас на Nikon е достатъчно гривната на блендата да бъде оставена на максималното f-число – в случая 16 – и камерата започва да мери напълно коректно, като включително блендата се управлява от контролите на апарата (това може да не е вярно за някои по-стари филмови тела, но хората които ги използват със сигурност ще се справят с това). Реално обективът е странен мелез – класически Ai-S обектив, но с процесор за мерене. 

И понеже не го казах, но след като е тип Ai-S следователно е предназначен за камери Nikon, продава се обаче и версия за Pentax (КА).

Обективът е много интересен освен със специфичния си рисунък, светлосила и приятна цена, също така и с фокусната си дължина. На пълноформатно тяло Nokton 58/1.4 SL II е нормален обектив, но на тяло с кроп-фактор 1.5x се превръща в нещо като прекрасен портретчик на 85mm.

![Portrait with Nokton 58/1.4 SL II](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913202744__7001810.jpeg)

Качеството на изработка е страхотно – изцяло от метал и стъкло, с кадифено черен finish – усещането е като за скъп и солиден обектив. Гривната на фокуса се върти плавно и меко и фокусирането с нея е удоволствие. Оптичните му качества също са страхотни – на практика никакви видими перспективни изкривявания, леко винетиране на максимално отворена бленда и според моя вкус невероятно, ненормално, вълшебно bokeh, макар и леко агресивно на моменти.

![Crosslines](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913193040__7002215.jpeg)

![An Empty Table](https://yovko.net/content/images/2009/04/20090913202618__7001794.jpeg)

Снимки с въпросния обектив във Flickr-групата на феновете му може да се видят [тук](http://www.flickr.com/groups/cv58nokton/pool/?ref=yovko.net). Официалният сайт на CV е доста олдскуул, но поне има [английска версия](http://www.cosina.co.jp/seihin/voigt/english/index.html?ref=yovko.net). [Старият сайт на Voigtländer](http://www.voigtlaender.de/?ref=yovko.net) също работи и дори бива обновяван, макар и рядко, на немски и английски език. За жалост няма български вносител на Voigtländer към този момент от време, но реномиран и доверен online магазин като [Robert White](http://www.robertwhite.co.uk/?ref=yovko.net) доставя без грижи и до България.
### За да не ви е срам
URL: https://yovko.net/za-da-ne-vi-e-sram/
Last updated: 2009-03-26T20:47:41.000Z
Насилвам се да не пиша за абсурдното българско ежедневие от последните няколко години. Толкова, че виртуалните зъби на блога ми скърцат съвсем истински. Аз си ги чувам. Единственото чувство, което мога да вложа по много теми вече е не просто омерзение, а се превръща в съвсем реална ненавист и омраза.

Една от тези теми е бруталните вече опити на МВР да прокара жалките си пипала в живота на хората. В гнусни стремления за контрол над всички нас – обикновените хора (защото за необикновените вече отдавна е ясно, че са недосегаеми). Стремления облечени в евтини амбалажни оправдания за всеобща сигурност.

След като Върховния административен съд отмени спорните текстове на Наредба 40 поради противоречия с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. След последвал неуспешен опит да се направи същото чрез промяна на закон (ЗЕС), МВР продължи с демонстрация на бруталност и незачитане на правилата да опитва да наложи своето – да следи БЕЗКОНТРОЛНО кой с кого и как разговаря, пише, общува. С цената на нарушаване на собствените си правилници, депутати (а дали не трябва да напиша престъпници, защото не са ли такива тези, които престъпват правилата) на тайни заседания изготвят и внасят отново въпросните промени.

Затова ако ви пука за личната си неприкосновеност, ако искате да отървете Народното събрание от безподобния срам да погазва Конституцията, законите и собствените си правилници, ако искате да сте свободни хора, а не плъхове в един голям Биг Брадър или ако щете просто… да го начукате на МВР и на престъпните депутати в Парламента, направете нещо за да спите спокойно – вие – и да не ви е срам от следващите поколения…

А най-малкото е [да подпишете нещо като това](http://www.aip-bg.org/documents/zes/letter%5Fzes.php?ref=yovko.net)…
### Фотографски капан за мишки
URL: https://yovko.net/fotografski-kapan-za-mishki/
Last updated: 2026-09-13T06:53:24.000Z
С поредния си нов дизайн спрях sideblog категорията си Тефтерче, както и доста други неща, но за тях някой друг път. Кратки постове обаче ще има и занапред, особено когато си струва нещо да бъде отбелязано.

[Strobist.com](http://strobist.com/?ref=yovko.net) е ужасно интересен и популярен блог за всички, които се интересуват от фотография с използване на компактни светкавици. [Последният пост на Дейвид от преди малко](http://strobist.blogspot.com/2009/03/building-better-mousetrap.html?ref=yovko.net) обаче според мен ще е забавен и за тези, които никак не ги вълнува фотографията.
### Джаджи
URL: https://yovko.net/dzhadzhi/
Last updated: 2019-12-27T15:26:13.000Z
Не обичам особено много да пиша за вещите си, но като всеки нормален мъж (на всичко отгоре с маникална слабост към всякакви IT и технологични джвъчки) и аз съм заобиколен с какви ли не джаджи. Такива, които определено са ми полезни ежедневно, други които само съм си мислел, че ще са такива и т.н. И понеже [Лъчко ми подхвърли топката](http://luchko.net/2009/02/18/t%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%BE/?ref=yovko.net) отдавна… ето и моите любимци…

- Естествено, че на първо място е компютърът ми. Той, разбира се, не е един, но този, който ежедневно е под пръстите на ръцете ми е най-важния. За първи път имам наистина компютър, който е едновременно и страшен като работен кон и прекрасен за забавление. Досега не съм успял да го сгъна сериозно с никоя тежка задача. Търкаля и минимум една виртуална машина върху себе си поне осем-десет часа дневно, където е служебната ми инсталация и всъщност благодарение на VMware Fusion нещата са толкова seamless, че спрях да правя разлика кое къде работи. Любимецът е [15″ MacBook Pro (хардуерна версия 4,1 или така наречената серия Early 2008)](http://www.everymac.com/systems/apple/macbook%5Fpro/stats/macbook-pro-core-2-duo-2.4-15-early-2008-penryn-specs.html?ref=yovko.net) с двуядрен 2,4Ghz, 4GB памет и за момента Mac OS X 10.5.6 (Leopard) + виртуални Red Hat Enterprise 5 и Windows XP. Последната версия на класическия от Powerbook G3/G4 насам дизайн, с нормален матов дисплей. Честно казано като видях новата unibody (5,1 – late 2008) версия много дълго се чудех дали да не си купя още един от старата заради дисплея и разкошната клавиатура. Новият е секси и още по-мощен, но с този лъскав дисплей и тази евтина Air-like клавиатура просто не заслужава окончанието Pro. Дано преди да счупя този лаптоп Apple се понапънат още малко.
- Към следващото устройство изпитвам смесени чувства. Не искам да бъда разбиран погрешно – използвам го всеки ден с удоволствие. И сигурно бих се разболял без него, но не и по причините, които слушам отвсякъде. Това е един от най-първата генерация, модел с 8GB памет [iPhone](http://www.everyipod.com/iphone-specs/apple-iphone-specs.html?ref=yovko.net), в момента с firmware 2.2\. Да, да, да – отключен, кракнат и всичко останало – ни най-малко не ме е срам от този факт, при положение, че производителя му не предлага нормален легален бизнес модел да се сдобиеш с него и да го ползваш нормално. Незаменимо устройство без каквато и да е алтернатива като удобство, лекота и бърза употреба за прочитане на пощата, за бърз отговор на някой email, за следене на RSS-каналите, за които съм се абонирал, за справка за времето навън или за браузване в леглото рано сутрин докато се разбуждам или докато чакам някой закъсняващ за среща или в кафето. За първи път наистина Интернет, пощата ми, информацията, бележките ми и всичко, което поискам е с мен и навсякъде. И то без да полагам никакви усилия. Прекрасен джобен компютър. Но… това не е телефона, който би бил моят избор. Твърде много основни неща ми липсват в iPhone за да го приема за телефон – няма профили (окей има шалтер за mute, но не е точно същото), няма изпращане на контакт от адесната книга през SMS до друг човек, а това е нещо, което в някои дни ми се налага по десетина пъти… На всичко отгоре все още няма copy/paste, така щото като трябва да пратя нечий телефон, първо трябва да го препиша на листче… Та това за мен е най-прекрасното Internet устройство до този момент, най-разглезващото и удобното, но избеснявам като чуя, че било smartphone. Много е smart, но не е никакъв phone… Освен ако двата бутона със зелена и червена слушалка не са ти общо взето достатъчни. Затова и там съм сложил личната ми SIM карта, с която говоря далеч по-малко и рядко и честно казано ако тя не съществуваше iPod Touch щеше да бъде по-добрият избор за мен, макар и с една опция за интернет свързаност по-малко (само Wi-Fi).
- Работният ми кон/телефон е една [Nokia E51](http://europe.nokia.com/e51?ref=yovko.net) – ето това вече е smartphone – при това на смешна в момента цена. Има всичко, което ми е нужно, плюс още купчина ненужни неща, които обаче са nice to have… Имам го отскоро (най-накрая се разделих със старата и много бавна 6600), но вече ми е любима джаджа. Това, което му куца е точно това, в което iPhone е непобедим – Internet… Малък дисплей, неудобен браузър, парадоксално абсурден в малоумността си (и типичен за Nokia) интерфейс за управление на свързаността… то не са access points, то не са жизнерадостни пиукания преди да можеш да си свършиш работата, ако недай боже си я закъсал да го правиш на телефона. С iPhone просто пускаш браузъра и той вече работи, отваряш пощата и си там… Е51 печели по точки, че работи и като външен модем и то добре. И за да съм честен „чува“ по-далечни и по-слаби Wi-Fi мрежи от iPhone.
- Не може да не спомена поне един фотоапарат в подобен пост, нали? Проблемът е кой точно, особено сега, когато нещо много ме хвана наново филмовата мания и почти не снимам цифрово. Затова ще спомена една много аналогова джаджа – любимата ми доза за проявяване на филми [Super System 4 на Paterson](http://www.patersonphotographic.com/patersondarkroom-details3.htm?ref=yovko.net). Дозата не е нищо повече от пластмасов или метален буркан, който е направен по специален дизайн от материали, които не реагират на фотографската химия и която може да се налива вътре и излива навън без при това да влиза светлина вътре, където на тъмно е затворен филма. Paterson-ските дози са много леки, здрави, удобни за работа, в комплект с врътка, с която може да се върти спиралата вътре без да трябва да се върти цялата доза, а спиралите се зареждат много лесно и удобно. Аз лично ги предпочитам пред Jobo.
- И какво някой да не ми се върза, че няма да спомена фотоапарат? 😉 Той може да бъде само един – [Nikon D700](http://imaging.nikon.com/products/imaging/lineup/d700/index.htm?ref=yovko.net), разбира се. За него може да се каже само едно изречение – всичко, което може да бъде поискано от една камера е там. Повишената влажност и много сняг тази зима се дължи отчасти и на продължаващия хленч и рев на тъжните фенове на Canon по фото-форумите ;-P
### Чуденка за Dream Theater БГ фенклуб
URL: https://yovko.net/chudenka-za-dream-theater-bg-fenklub/
Last updated: 2009-02-25T20:18:54.000Z
Едва ли новината, че [Dream Theater ще свирят отново в България на Рок феста в Каварна](http://www.dreamtheater.net/tourdates.php?ref=yovko.net#kaliakra) през лятото още е новина, но в тази връзка, а и по принцип няколко души, които носят любовта към музиката на групата в сърцето си се чудим дали има смисъл да подпомогнем създаването на официален български фен клуб на Dream Theater… с организация, IT-инфраструктура, известно финансиране и т.н.

Ако, разбира се, има достатъчно хора склонни да се занимават с това като допълнителен ангажимент (при това не непременно безплатен)…

_Includes the latest 500 public posts. Use `/sitemap.xml` for the complete archive of public content._