Нямах си идея, че някога ще ми се наложи да обяснявам на колега, дошъл на security курс каква е разликата да имаш logoff функционалност в едно web-приложение и защо не е същото като да си затвориш браузъра. Боже, боже, кога ще си прибереш вересиите… Потресен съм! Уби ми се кефа от целия ден. А и моят тим днес се издъни, защото не ме послушаха останалите. От тридесет намерени security проблема трябваше да изнищим три, които са критични за пускането на апликацията. Казах им ги и трите от раз – послушаха ме само за единия. Ама как да се надвикам с двама италианци, французин и ирландец – нали всички са голяма работа – а и всеки от тях два пъти по-стар от мен и уж с много опит… Ето затова ме хващат понякога дяволите в големите компании – защото няма други фирми, които така да толерират посредствеността – и такива белезникави, сивкави хора с години седят на топло в някое ъгълче, раздуват балони (кариера) и даже хранят жена и деца.

Оказа се, че Mannheim е малко градче – при последното преброяване са били 320000 – по-малко от Пловдив. Пресичат го две реки – Rhein и Neckar. Последната минава и през близкия Heidelberg.

Мислех си, че Университетът тук е някаква забележителност, а се оказа, че цялото градче всъщност е университетско – сградите на различните катедри и лаборатории са пръснати из целия град, и най-вече в центъра, който е супер квадратно разграфен като го погледнеш на картата „отгоре“. Всъщност наричали Mannheim „немският Харвард“. Всяка година се обучавали тук над 10000 студенти от всички краища на света. И вярно се забелязва засилено наличие на млади хора по улиците. Вероятно има и българи сред тях. Ама как да ги разпознае човек…