Made in BG

Made in BG

Не бях ползвал градския транспорт на София повече от година. Минах покрай колата на паркинга само за да си взема чадър (винаги държа един в колата), защото забравих да взема от къщи. И реших да ползвам трамвай 7. Запътих се към спирката, разсъждавайки над дилемата дали остатъкът от някакъв билет с пет талона, който намерих в портфейла си (и от който бяха останали три) е още валиден или трябва да си купя друг. За всеки случай си купих от една сергия за вестници. Преди да се кача на трамвая обаче, се сдобих и с 12V крушки за фаровете. Вчера изгоряха и двата – много весело съвпадение – и двата в един ден. Десният фар не пожела да запали сутринта (беше мрачно и валеше), а и аз по принцип винаги карам със запалени фарове, без значение колко е светло навън. Вечерта напук угасна и левия и се прибрах на габарити. Купих си ксенонови този път – уж бялата светлина била по-свястна вечер – ще видим, ако пътуваме към Бургас през нощта за Net_User_3.

Намерих си във Фотоъгъла на „Централни хали“ пръстен-преходник от 58 на 55mm за да си подсигуря и другия обектив, с нещата които имам на 58. Купих и за george един линеен поляризационен, който се оказа, че работи с моя F65, но при все това ще ги трампим – той има кръгов, а иска линеен, а аз предпочитам кръгов при положение, че за новото тяло Nikon с дебели черти са написали, че препоръчват кръгов.

Покрай всичките тези размисли реших да пусна и една статия за поляризационни филтри.

На връщане забелязах, че по спирките из София са се появили разписания и маршрути със списъци на спирките за всяка линия – поне в центъра – не знам дали са навсякъде, но пък това е още едно дребно нещо, което е съвсем обичайно в Европа – дали това ни доближава или не няма особено значение – важното е, че е полезно.

В трамвая на връщане дебнеше кондуктор в засада – такъв дето си пътува кротко и изведнъж намята или пък съблича идентификационния елек-униформа според зависи от ситуацията. По това определено сме много далеч от Европа – там кондукторите и контрольорите са униформени, приличат на изтупани полицаи и през ум не им идва да разиграват сценки и комедии. Защото рефлективния сигнал е със същите характеристики… В трамвая заедно с мен се качи някаква девойка и не перфорира билет. Кондукторката из засада веднага я атакува, а девойката се направи на глухоняма. Най-веселото беше, че малко преди да доближи следващата спирка (на която слезе всъщност), от чантата и весело, но тихичко зазвъня мобилен телефон, който тя веднага бръкна и изключи преди дори аз с моят уж неувреден слух да съобразя откъде идва. Добър рефлекс за глуха! Впечатлен съм…

Лягайки си тази вечер преди да заспя ще поразмишлявам за какво точно служи GSM-а на една „глухоняма“ и колко често явление са те в градския транспорт на София. Може би за SMS-и… Ако не можеш да го кажеш… напиши го…

Доникъде няма да я докараме с това мислене на дребно…

В момента Марица залива Пловдив, като междувременно е отнесла половин пазарджишко, заедно с къщите на много хора. Защото някой не се сетил навреме да източи някакъв язовир и защото по принцип всички знаят, че речните корита трябва да се чистят за да не останем без мостове, но никой не го прави, защото така е по-лесно. Вместо това там се садят домати, въдят се кокошки и се хвърлят боклуци. Заради далаверката с ничията земя, заради мисленето на дребно – че някой бил малко по-хитър от другия будала…

До това водят далаверките на дребно и мисленето на дребно… до едни кошмарно големи последствия. Рано или късно… Защото не може винаги да ни се разминава…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България