Mind, Body & Soul

Mind, Body & Soul

Вълшебно нещо са старите гаджета! Поне някои от тях! Често се случва така, че можеш да си бъбриш толкова приятелски с някого, когото си обичал силно, едва след много време. Вглеждаш се в него точно какъвто е, откриваш очарование или черти от характера, които преди ги е нямало или пък по-скоро не си ги забелязал от опиянението си, от онази непосилна магия на любовта. Навярно има два вида любов – онази взривяващата, която те кара да дерайлираш от коловозите на шаблонните си възприятия и да се променяш, променяйки и всичко около себе си. Същата, която с оглушителната емоция на преминаването отвъд свръхсетивната бариера, омесва измеренията и ориентирите ти като възел на папионка, с която изглеждаш смешен, отнесен, окрилен или силен…

Има и друга любов – някак по-зряла от онази тийнейджърската, поне на пръв поглед, която те кара да потъваш по-бавно и уверено в същото онова опиянение, пречупвайки го през съзнанието си, през мислите си, позволявайки ти да свикнеш с ускорението, създавайки ти усещане за контролирана унесеност, навярно илюзорно, но комфортно и не по-малко истинско.

Днес с Тони си говорехме за стари гаджета – ей така, покрай умуването на място за съботната фотосесия, която отложихме от вчера. Между другото – за всички нетърпеливци, които днес по ICQ ме форсираха да кача още снимки от „Хамбара“ – ето го обещаното фолио [link-ът повече не е ативен]. Точно пред НАТФИЗ докато чаках Тони, който четеше за утрешния си изпит мина и Бобсън с фотоапарат на врата, който бързаше за чай у Пейо

Следобеда беше спокоен и размечтано лежерен за сметка на предиобеда, който отделих на финансови операции. Оказа се, че един мой кредит е фиксиран по срок – факт, който бях пропуснал и понеже е револвиращ и със страхотно изгодна лихва си плащах лихвите и не си дадох никакъв зор да го върна цяла година. Заради което се наложи да взема нов, от друга банка, с който погасих този, изтичащия вчера, като веднага го поисках отново. Днес ми го отпуснаха отново, така че отново го изтеглих за да върна този, който предходния ден взех от другата банка за да го погася. В резултат ситуацията е точно както преди, с тази разлика, че имам нова една година при същите условия, а банковия хак ми струваше около 40 лева банкови транзакции. Голяма веселба!

Привечер се видях с Илияна за да се почерпим взаимно за пропуснатите си рожденни дни – с достатъчно голямо закъснение, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Получих наистина размазващ подарък – DVD-то на Diana Krall, което ми беше обещала – концерта и на джаз-фестивала в Montreal и още три CD-та сред които „Mind, Body & Soul“ на Joss Stone, което направо прицели в десятката музикалната ми душевна температура, а скритото петнадесето bonus парче е абсолютния, разливащ уискито, изстрел в сърцето. Ако някой се чуди, защо точно тези десет снимки избрах от „Хамбара“ – не знам – честно – питайте Joss Stone… или Илияна.

Нали вече бях казвал, че старите гаджета са голяма работа?…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България