На ръба на носа

На ръба на носа

За първи път откакто започнах да използвам патерици за очи (в моя случай очила, защото нещо идеята за лещи винаги ми е звучала неприятно заради бърникането в очите) се оказва, че нямам нужда от ъпгрейд. За жалост ъпгрейдът в подобни случаи всъщност е израз на деградацията на зрението и само по себе си няма как да е добра новина, но понеже от трети клас съм с очила, да слагаш по половин диоптър през няколко години се оказва приемлива мисъл, с която свикваш, особено когато животът в голяма степен преминава на 30cm от дисплея и си вадиш хляба (и очите) с компютри.

Цели четири години не бях сменял очилата си. Рядко робувам на марки освен на Nokia за телефони, Nikon за фототехника и IBM ThinkPad за лаптоп, затова и тогава си харесах марката Luciano Gatto по външен вид, без въпросната колекция да ми говори каквото и да е, но очилата се оказаха рядко удобни и здрави. Но понеже времето така или иначе е оставило сериозни белези по метала и идеята да ги чакам съвсем да се грохнат не е особено добра, въпреки, че това едва ли ще е скоро – навярно ще оцелеят без проблем поне още две години – а и са с добри стъкла – скъпи и читави – хелиоматични, с антирефлексно покритие.

Профилактичните прегледи на зрението са нещо задължително, но все пак с оправданието, че все нямам време се докарах до пета година без преглед. За щастие въпреки, че последните 4-5 години съвсем не бяха леки за очите ми с 14 или 16-часовите ми работни маратони зрението ми не се е влошило от миналия път. Това навярно само на пръв поглед е добра новина – късогледството с възрастта се неутрализирало, защото хората с нормално зрение ги заплашва принципна тенденция към далекогледство, а пък късогледите уж се задържат някъде и се връщат към по-нормално зрение. Може и аз да съм влязъл в този етап, което пък е доказателство за остаряване 🙂

Така или иначе реших да си направя нови очила, макар и със същите диоптри, просто за да имам втори чифт, а и през зимата хелиоматичните стъкла ме дразнят с тъмнината си. Този път си поръчах стъкла само с антирефлексно покритие, някакво ново, стои синкаво под определен ъгъл.

За пет години са се появили доста нови технологии в тази сфера – взех си някакви леки стъкла, органични, което не знам дали не прави думата стъкла тъпа, защото няма нищо стъклено в тях, по-скоро са пластмасови и се закрепят с корда към рамката, която пак си избрах по външен вид (Henry Loyd). Стоят крехки, но здрави – ще видим де, дали ще оживеят четири години.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България