За първи път съм във Виена, заедно с някой друг от България. Всъщност грешка – за първи път съм в чужбина с някой друг от българския офис – досега винаги съм бил зад граница сам. Този път сме трима от софийския офис, при това със солидна компания от региона – Словения, Хърватска. С Владимир например си говорим всеки на нашенския си – аз на български, той на македонски. И с него за първи път се виждам на живо. Странно е някак – от около година се „познаваме“ – може да се каже, че сме нещо като в един виртуален екип, даже ми се пада и донякъде шеф, но едва сега си стиснахме ръцете. Той ме разпозна веднага (неясно как), а аз си го представях по-възрастен, докато той в най-лошия случай ми е връстник или е ужасно младолик. Един от сервитьорите в ресторанта на хотела дори се казва Благой, но се оказа, че е сърбин.
Хотелът е някъде между зле и бива, Интернет има само във фоайето, единствено кухнята им е божествена. Не знам защо някои хора не си падат по австрийската кухня. За мен си е в десятката.
Нямам никаква идея в коя част на Виена се намирам, а си мислех, че познавам града добре, но истината е, че заради някакъв ремонт таксито мина по необичаен път и не съм имал време да се огледам къде точно съм докато беше светло. Сега вече е тъмно, а от стаята ми на 14-тия етаж се вижда един абсурдно красив нощен пейзаж на светлините на утихналата Виена, който обаче нищо не ми говори. Виждам го за първи път (или не го разпознавам отгоре).
И още нещо за първи път… За първи път съм зад граница без фотоапарат. Явно, за подобни инцидентни и кратки случайни отскоци нанякъде все пак ще трябва да се сдобия и със сапунерка. Признавам си, че ме мързи да мъкна отделна чанта с оборудване – освен ако нарочно не съм тръгнал за снимки.
Може и да не е сапунерка, Йовко :) Вземи си нещо средно… Като Canon S5 IS (прави нелоши снимки, много добро видео със стереозвук, има оптична стабилизация и обектив 12x с прилична светлосила – 1:2.8-3.5) или пък примерно… Panasonic Lumix FZ50? Ама защо и ли ти говоря, нали знам, че си снимал и с такъв фотоапарат (FZ10) … ;-)
А Виена е много красив град! Бил съм там май само веднъж-дваж транзит, през центъра една нощ препусках сам, зяпах сградите, разхождах се безцелно… Хареса ми, но бих се радвал и да го видя на дневна светлина, един ден… :)
Във Виена идвам твърде често и няколко пъти годишно – като искам да снимам ще си взема тежката артилерия. Сапунерката е просто така – да не съм без нищо и да не заема място.
Напълно съм съгласен за австрийската кухня – много си е добра.
‘Странно е някак – от около година се “познаваме”’
Да знаеш пък на мен как странно ми звучи това след пет години и половина работа във виртуална компания :)
За австрийската кухня съм съгласен независимо от редките ми контакти с нея.
Забрави за момента за всякакви тръби, отгледала и сапунерки, и просто се наслади на пътуването.
Няма нищо по-приятно от това да пътуваш без да ти се налага да носиш багаж. Без висене по чек-ин опашки, търкаляне на куфарчета, нагърбване на раници и прочее.
Само веднъж съм пътувал без абсолютно никакъв багаж, носех само якето си на гърба. Чувствах се лек като перце и за пръв път се изкефих да се поразходя из магазините и терминала на LHR. По едно време светна зелената лампичка и се насочих към ръкава. Подскачам си аз, ръцете ми в джоба, свиркам си от кеф… и точно там, където ръкава се съчленява с борда на самолета се препъвам в някакъв ръб. Уао-о-о! Туп! Падам по корем в краката на стюардесите на входа, още преди да са успели да ме поздравят с дежурната фраза. Лъхва ме миризма на гума и мокет. „May I give you a hand?“
Ужассс! Веднъж да не нося грам багаж, и да взема да се пльосна така левашки.
„Thank you, I’m fine!“ Ставам си аз, а лицето ми предполагам е било домат :)
Да ти е честито завръщането, щото с този overbook-нат полет всички кацнали на българска земя бяхме късметлии. Между другото само аз ли съм на мнение, че хаосът на летището във Виена няма аналог из Европа?
Ха, заедно ли сме пътували :-) Мда, този номер с overbook-ването определено не е приятен, но пък забелязах, че желаещите да се жертват бяха достатъчно ;-)
Я! И коя е компанията, чиито алгоритъм за избягване на overbooking-а се нуждае от подобряване? ;)
Austrian Airlines, в конкретния случай – и май все по-често им се случва. И като, че ли не е въпрос на алгоритъм, а на някаква политика напоследък…