New Love

Тя е леко по-закръглена от предишната, съвсем мъничко по-заоблени форми и при плъзгащо погалване с ръка по нея, докосването от усещането е (като че ли) лекичко по-грубо. Времето все пак е оставило някои отпечатъци по нея. Но е не по-малко фина и секси. В никакъв случай! Дори стои и изглежда някак по-здраво и уверено, а като я гушнеш, усещането някак внушава доверие и стабилност. Най-хубавото е, че си е моя и мога да си я ползвам на воля без да се разделям с предходната.

За машина говоря, разбира се 😉 Една T20-ца – лаптоп. IBM ThinkPad T20, с който се сдобих в края на миналата седмица от бракуваната техника в офиса. Всъщност бракувана в случая означава съвсем работеща, която просто е изживяла нормалния си експлотационен срок от три години. А това тригодишно бебче си е чудно животинче все още – PIII/750, с брилянтен дисплей, DVD и TVout. Абсолютно Linux ready. Взех я за втора машинка и смятам да и поверя личните си неща, след като и сложих големия диск, който ми бе останал от предишния ми персонален лаптоп, който ползвах преди да се върна в офиса. Около година и нещо си нямах такъв – служебната T40 бе поела всичко около мен. Скоро се питах каква част от живота ми е някъде у мен и каква сред файловете на този компютър. Т40-цата ми май знае повече за мен отколкото част от познатите ми. Как да не си обичам машините? Сега смятам да им разпределя личните и служебните данни и отговорности.

Fedora Core 4 излезе съвсем навреме. Ще я засадя направо на новата нива да се шири на воля.

Новата машинка си няма име, обаче… И покрай това ми хрумна идея за друга blog-игра, но за това по-късно.