Никой не обича... Реймънд

Никой не обича... Реймънд

Спах почти непробудно, което може би не е съвсем обичайно след абсурдния ден вчера. Напоследък не съм писал толкова за едно денонощие, колкото вчера, дори и за най-тежките ми консултантски проекти. Само с дигиталният дисидент Мишел log-овете ми в ICQ надхвърлиха 60KB, а със Симион 30KB, отделно купчина писма и какво ли още не… Даже успях междувременно да подготвя спешна презентация – същински Наполеон. Така, сме ние от организираната престъпност – тъчем на много станове и бързо, за да не ни хванат.

Всъщност не беше толкова страшно колкото звучи, на моменти така съм се кикотил… Всъщност цялата история си има и много смешно сечение като се размисли човек. А и Мишел не е загубил чувството си за хумор, което е чудесно…

(11:05:20 AM) Michel (Optimiced): (сайтът ми е в топ 200 на българските сайтове според един от най-популярните ни броячи:D)
(11:05:25 AM) Michel (Optimiced): смея се тук, през сълзи малко…
(11:05:42 AM) Michel (Optimiced): щото знам че и сега листовете с коментари от поста ми лягат в онази папка един по един… :-/
(11:06:07 AM) yovko: що бе – погледни го от добрата страна
(11:06:34 AM) yovko: имаш хартиен backup при това внимателно охраняван 😉

или

(2:08:05 PM) Michel (Optimiced): ми значи, 19:15 среща там, ако е необходимо, ще повървим малко пеша, аз ще съм с брада, ти ще куцаш, Симион ще си е боядисал косата в черно (че много се набива така на очи), Пейо нека носи пуяк под лявата подмишница, ок?
(2:08:19 PM) Michel (Optimiced): тайната дума е „optimiced forever“ 😀
(2:08:27 PM) Michel (Optimiced): какво ще кажеш?
(2:09:17 PM) yovko: става перфектно
(2:09:37 PM) Michel (Optimiced): то ако не се пошегуваш в таз ситуация малко , какво ли друго ти остава …

Не бях влизал в Националната телевизия досега, но студио като студио. Бяхме навреме там, напудриха ни носовете да не блестят твърде много, оказа се, че няма да имаме опонент от МВР, което позволи и Симион да участва в разговора, а това беше добре. Не само защото бяхме трима, а защото отказа на МВР да изпрати човек, който да защити тяхната позиция означава, че темата за тях е маловажна, че нямат какво да кажат или че не са наясно със себе си. Все черни точки в тяхната сметка.

Забавно ми стана, когато на излизане по коридорите гости на телевизията, които чакаха реда си и ни бяха гледали, други служители на БНТ ни се радваха, стискаха ни ръцете, поздравяваха ни с блясък в очите, сякаш бяхме някакви герои. Дори един човек ни спря да ни разкаже, как е бил арестуван, защото в един магазин потърсил правата си заради това, че на бар-кода и на етикета цената била различна и ченгетата прибрали него… Мда, никой не обича… Реймънд…

Мишел не иска да се появява по медиите повече. Не е такъв тип характер. Мое лично съмнение е, че МВР са избрали него, просто защото от блога си му личи, че е кротък човек. Което означава, че ние блогърите, и всъщност хората, трябва да поемем дружно отговорността по опазване на свободата на словото и да разтоварим Мишел. Като общност, за да не смеят да ни притискат. Трябва да бдим за най-малкото нарушение и опит за натиск на който и да е от нас и да алармираме останалите. Имаме конституционно гарантирани права да търсим, изискваме, получаваме и разпространяваме информация. Имаме право да изразяваме мнение и да го разпространяваме чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Имаме свобода на словото, мисълта и съвестта. И никой не може да ни преследва или ограничава заради убеждения, нито да ни задължава или принуждава да даваме каквито и да е сведения за свои или чужди убеждения. Все Конституцията стои зад това.

Затова, хора, бдете! Защото както каза наскоро Maniax:

Силата на блогърите е в публичността. По-лесно ще е да се казва всичко публично, защото така няма начин да бъде спряно лесно.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България