Nikon vs. Canon

Nikon vs. Canon

Подобни теми са флеймоопасни – подбно на ЦСКА срещу Левски, Linux срещу Windows или всякакви други в този дух. Но понеже аз някак скастрих темата, в която повдигнах въпроса, защото там наистина ставаше въпрос за всичко друго, но не и за фотография, а много хора в последните дни ме питат за аргументи за или против едното или другото, а аз нямам време да развивам тезите си поотделно за всеки – ето моите аргументи. Те не претендират да са всеобщо меродавни – те са си мои 🙂

Решението какво да предпочете един човек Nikon или Canon си е наистина лично и зависи от това кое какво му допада повече. Има много митове и легенди и за двете фирми. Някои са истински, други – не съвсем. Ето малко от истинските…

И двете фирми са японски като Nikon е по-старата – всъщност една от най-старите оптични фирми в Япония – създадена е през 1917 с идея да прави обективи за голямоформатните камери. Забележете, че това е годината, в която един кораб Аврора гръмва и… знаете какво се случва по-нататък (майтап, но е интересно, защото… ще видите по-нататък). Canon се появява пък през 1933 (ха сега да видим с кой диктатор и с какво свързвате исторически тази година) с цел да прави по подобие на Leica (чрез дизасемблиране) 35mm фотоапарати. Хубаво ама не успяват да се справят със създаването на читави обективи за своите камери, които тогава се наричали Kwanon. И както може някой да се досети през 1936 се появява камера на Canon с обектива на Nikon Nikkor 50mm f/3.5. Има много спорове по темата, но истината е, че и до днес Nikon в общия случай прави по-добрите (и по-скъпите) обективи в съответните класове. Много е трудно да се намери перфектният обектив – един е добър за едно, друг за друго – един фокусира по-бързо, друг дава по-рязък образ, трети е мек с някаква приглушена нежност и е чуден за портретна фотография… Вкусове много, обективи също…

Canon, обаче, продължава с опитите да сътвори свои добри обективи и се справя прилично добре в достатъчно кратки срокове, Nikon от своя страна пък решава да прави свои камери. Така партньорите стават конкуренти – и са такива и до днес.

Nikon, като че ли, има в списъка си повече революции – през 1959 се появява първата огледално-рефлексна камера на Nikon със уникален до момента начин за закрепяне на сменяемите обективите към тялото – т.нар. байонет (F mount – в чест на легендарната серия Nikon – F). През същата година такава камера пуска и Canon, но техният отговор на байонет-а, наречен канонет се появява едва през 1961. Всъщност фирмата се преименува на Canon едва през 1969-та.

Какво представлява огледално-рефлексната камера (SLR – single lens reflex)? Ами фундаменталното на тази технология е че зад обектива и преди филма стои огледало, което запраща образа, който обектива „вижда“ директно към визьора, където се кьори фотографа. Иначе казано човешкото око вижда предварително точно това, което ще „види“ и филма, зареден в камерата, след натискане на спусъка. Простичко, но ефективно, нали 😉

След преименуването си на Canon (едва през 1969, преди това се е казвала с едно дълго и усукано име) фирмата се занимава с 8mm кино, звук към него, а Nikon продължава с оптичните си колекционерски успехи – първия макро обектив, първия макро zoom обектив, първият свръх широкоъгълен обектив, първата камера с електронно-контролиран затвор, първото мултизонно измерване (стандарт и до днес), е първия автофокус пък е в портфолиото на Canon.

Canon експериментират доста, занимават се с повече неща, сменят често технологиите и концепциите си – правят впечатление на по-динамичната фирма. Nikon от своя страна са по-иновативната и по-консервативната компания – нещата им почти винаги са много качествени (и за жалост скъпи). Всъщност малко известен факт е, че ако случайно отнякъде ви попадне обектив на Nikon от времето на онази първата камера или който и да е друг, произведен след 1960-та насам и решите да го закачите и на най-новата си днешна съвременна камера, това в общия случай ще се получи. Невероятно, но факт! Е, съвременните обективи са с процесори, с автофокусни системи, двигателчета и т.н., които в древността на шестдесетте и седемдесетте още ги е нямало, но и с механични обективи стават чудесни фотографии.

В наши дни двете фирми на практика са изравнили силите си. Canon като, че ли стои малко по-добре като цени, но не винаги, Nikon като че ли малко по-добре стои като качество и здравина, но пак според зависи.

Последните изследвания показаха цифри, според които камерите на Nikon наистина се развалят по-рядко, но едва с 0,1%. Неоспорима истина е, че за Canon има по-голямо многообразие от обективи, включително такива от трети производители. Също вярно е обаче, че Canon често прави неприлично евтини обективи, които не струват. Често Sigma, Tamron или Vivitar са по-добри в предлагането на обективи за Canon. Същите обаче в общия случай имат версия на обективите си и за Nikon (и да – винаги nikon-ските версии са по-скъпи).

Вярно е, че е леко по-евтино (и има повече варианти) да си скалъпиш SLR-система с Canon, отколкото с Nikon. Няма особен смисъл да имате SLR с един обектив – обикновено си говорим за система – тяло (или две тела) и набор обективи. Обективите за Nikon в общия случай са по-скъпи – понякога в пъти. Пак в общия случай си струват парите. Добрите Canon-ски също струват ужасни пари…

В достъпния масов клас на цифровите SLR-и (DSLR – digital SLR) играчките в момента са Canon 300D, 10D, 350D, 20D и нагоре – респективно Nikon D50, D70, D70s, D100 и нагоре. 10D и D100 вече изпаднаха от играта, скоро и 300D и D70 ще ги последват. Актуалните дилеми за платформа би трябвало да са 350D, D50, D70s и 20D.

D50 е чуден ценово прицелен модел, който би трябвало да подлива вода на пазара на 350D, от своя страна 350D е чудесен наследник на 300D. D70s често се цитира като противника на 350D – но аз бих го съпоставил с 20D като определено 20D на Canon e леко по-доброто тяло.

Ако трябва да подредя телата в някакъв ред (предпочитам да ги подредя отколкото да ги съпоставям) то моите предпочитания във възходяща градация за тела до $1300 са:

Телата често се продават в комплект с един или два обектива – понякога това е изгодна сделка, понякога не. Canon 300D/350D идва с достатъчно обикновен обектив, сравнен с този на Nikon D70 например. Затова 350D само на пръв поглед може да ви се стори по-евтин. Всъщност kit-овия обектив на Nikon е $300, a този на Canon $100 – това трябва да говори достатъчно.

Цената не е фактор единствено в момента на покупката. Система се гради на части и с течение на времето, освен ако нямате чичо милионер и да похарчите няколко десетки хиляди долара с лека ръка. Всъщност това, че имате пари за по-добри неща, няма непременно да ви направи фотограф – имайте го наум… Това е най-горчивата истина!

Принципно една Canon-ска система с течение на времето потенциално може да излезе по-евтина – но това е според зависи. Зависи какво снимате, кое ви привлича. Nikon като че ли е по-скъпа и като начално капиталовложение и в последствие (особено ако ползвате само Nikkor оптика).

Ако вече имате филмово SLR тяло и някакви обективи за него – сериозен аргумент е да си изберете и цифрово тяло от същия производител. Обективите от първото като цяло ще ползвате и за второто (с някои неща, които трябва да се имат наум). Обратното не винаги е вярно. Ако обективите са специално за DSLR те може и да не стават на лентово SLR тяло.

В България собствениците на Canon са по-шумни и изглеждат повече. Но Nikon наваксва с бързи темпове. По-лесно ще се сдобивате и с неща на старо, ако имате Canon, просто защото статистически има повече хора, които продават и подменят обективите си. Имайте наум обаче, че фотографското общество е доста ревниво и дори понякога завистливо – снимките ви ще бъдат оценявани само ако са наистина добри, но не очаквайте да помолите някой да ви заеме обектив или тяло и той да е щастлив. Отношенията с играчките в общия случай са доста интимни – никой не обича да дава нещата си – затова не разчитайте много много на обективи назаем. Отделно, че различните хора се грижат по различен начин за телата и оптиката си. Магазините за фототехника предоставят техника под наем – това винаги е по-добрият избор.

Canon 300D и 350D са по-крехки на пипане от D70/s – но при всички случаи си купете хубава фоточанта (не пестете от това), която да побира тялото с един монтиран обектив и да има място поне за още един или два – и най-важното – омекотява неволни удари при ходене.

Не забравяйте, че можете да си купите само тяло и после обективи от друг производител. Аз например от известно време съм фен на Sigma.

Най-добре е апарат да купите само след като сте го държали в ръка. Трябва да ви легне удобно и да го усещате – не е добре нито да не ви пасва, нито да е твърде лек или тежък. За жалост това е трудно още в БГ. Не се сещам за магазин, в който да видите на едно място всички тези модели и да ги пипнете.

Ако сте любители на компактните малки сапунерки, които (да, знам – също могат да правят добри снимки) се носят в задния джоб, току-що си загубихте времето да четете всичко това. 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България