> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Ноктюрно
- URL: https://yovko.net/noktyurno/
- Published: 2005-01-31T12:22:52.000Z
- Updated: 2005-01-31T12:22:52.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: Откровения, Удоволствия

Ноктюрно

Изчезват бавно по своите пътища,  
мечтите, примесени с минало.  
С присъдата на слепи сънища  
и със скръбта по спомени изстинали.

Ритмично ехтят колелата,  
понесли съдбите нанякъде  
и всичко бавно изчезва в мъглата,  
потъвайки в удавеното отчаяние.

16 март 1993  
Пловдив

Ноктюрно 2

В мен е празно. Глухо тътне  
сърцето ми, което беше нявга цяло.  
И само тишината може би ще седне  
да се огледа в мен като във криво огледало.  
Или да побъбри с това, което бях,  
защото аз сега не мога да говоря.  
Не мога да мечтая. Не мога да заспя.  
Не искам пак отново да сънувам…  
Да беше ми оставила поне съня.  
Само в него можех да бленувам…

17 март 1993  
Пловдив

Ноктюрно 3

Пак съм сам със своите спомени  
и търся нови неоткрити пътища.  
С тъга по бивши простреляни дни  
и хлад от пробудени сънища.

С години живея този мой блус.  
И не зная кому да простя.  
Тихо е във вените ми няма пулс  
Не ме будете! Искам да заспя.

18 юни 1993  
Пловдив

Ноктюрно 4

В притъпени обятия  
с приглушено усещане  
в провалени съзаклятие  
от среднощно пресищане,  
сляпо поглеждаш към глухите чувства,  
като че препогребваш убито изкуство.

А не можеш да забравиш изживяното  
нито да живееш в спомени.  
Не бива да погубваш оцелялото,  
защото режеш стари корени…

29 юли 1993  
Пловдив

Ноктюрно 5

Гледам вечерта през своя блед прозорец  
и чудя се къде живеем всъщност?  
Попитах дори своят Творец. Отговори:  
„В синагоги с булевардна същност.“

5 февруари 1994  
Пловдив

Ноктюрно 6

Кратка лятна вечер наближава.  
Време – недостатъчно за нищо –  
нито на Морфей ти се отдава,  
нито на любовницата – същата…  
Вкусът на кожата и уморява,  
поглеждаш тялото и през вратата  
върху спалнята да се стопява…

28 юни 1994  
Пловдив

Ноктюрно 7

Бе девет. Качих се и потеглих  
през падащата нощ над Пловдив.  
Платих билет, облегнах се и се загледах –  
прозорецът бе хладен, мътен, сив…

Болеше ме, че ти оставаше далече.  
Градът – пространствена огромна планина –  
разделяше ни – две малки дребнички човечета  
и бях отново сам сред тролейбусната си тишина.

Светлините бягаха из булевардите,  
спирки следваха… и аз бях там  
гледах злата вечер през прозорците  
и по дяволите, Господи, пътувах сам!

16 март 1995  
Пловдив

Розово (или вместо ноктюрно)

Розов неон над главата ми свети,  
с розово мастило върху розов лист  
отново драскотя някакви куплети –  
отчаяни опити да се измъкна чист.

В предпоследния ден на април  
с най-последната априлска надежда  
и този лист с чиста съвест бих изгорил  
ако не бяха някакви глупави човешки стремежи.

Надежда ли казах?… Че и стремеж?!  
Май, че имаше нещо такова.  
Някога, когато годината почваше – даже копнеж,  
после изплува пак познатата стара прокоба.

Идва май – месец начало. И край  
на още една година в живота ми.  
Омръзна ми ада – не търся и рай,  
но дано май не е отново самотен

29 април 1995  
Пловдив

Ноктюрно предиобед

Боли!  
Не само споменът!  
Дори не само времето,  
разпиляно като плoчки домино.  
Боли надеждата – гробовно устремената…  
лавинно смазана с проблемите ни.

19 юли 1995  
Пловдив

Зимно ноктюрно

Този сняг безмълвен есента пропъди  
и градът безшумно тихо опустя.  
В моя сън си спомних миналата пролет,  
бавно се опомних и не оцелях…

17 февруари 1996  
Пловдив