До г-н Вили Лилков
Председател на ДСБ – София

Уважаеми г-н Лилков,

С вас се познаваме бегло и сме разменяли едва няколко реплики на живо.

Когато България започна своя демократичен преход, още нямах право да гласувам, но агитирах родителите, близките и познатите си да подкрепят “синята идея”. И до днес около всички избори правя същото, независимо коя е актуалната реинкарнация на тази идея. Защото тя за мен е много повече от цвят или партийна абревиатура. Това е идеята за една различна, прогресивна и модерна България, която безусловно стои зад своята принадлежност към Европа и ценностите на демокрацията. Това е съкровената ми представа за моята България.

Аз (поне в моята организация) съм един от малкото т.нар. “млади” членове на ДСБ и ви пиша, защото съм и от хората, които проследиха и ценят искрено усилията и инициативите ви за София. Иронията в кавичките от предходното изречение е, че вече съм на 41, и една от болките ми е, че не виждам много по-млади хора около мен по събиранията ни, но за това малко по-долу.

Аз съм от хората, които помагат тихо. Нямам необходимостта да чувам името си от трибуната или да добавям различни роли към него, които да му придават тежест. Обичам да казвам, че съм простосмъртен член на ДСБ, когато убеждавам приятели да гласуват. Нямам никакви амбиции за друго. И до сряда това звучеше скромно, но с гордост. Вече не. А причината е вашата позиция за “София Прайд”.

Не ме разбирайте погрешно – не отричам правото ви да имате каквато и да е позиция и да я споделяте публично. Това е цел и на хората, за които “София Прайд” е начин да декларират именно това – позицията си. Вие изразявате вашата публично и чрез медиите, а искате от тях да демонстрират “дискретно”. Няма начин да съм по-несъгласен с вас.

“София Прайд” не е моята битка, макар да съм граждански активен човек с позиции по много теми, които съм припознал за свои по една или друга причина. Но вашето изказване ме накара да настръхна. Защото нека ви припомня, че със сходни призиви да си демонстрираме ненатрапчиво, статуквото на #КОЙ се опитваше да неглижира най-масовите и продължителни демократични протести за промяна на България допреди само няколко броени месеци. Не мога да преглътна, че сега чувам подобни думи от вас. И не само това – не мога да приема, че вие се присъединявате към пригласящия хор на ДС-ченгеджийницата от т.нар. Българска православна църква, очевидно неслучайно наредените медийни изяви против темата и звучите не много по-различно от последовател на Атака и ПФ.

Не – не съм се объркал. Наясно съм, че ДСБ е дясна и консервативна партия, но живеем в 21 век и дясно и консервативно отдавна не означава да гледаме под чаршафите си. А проблемът е сериозен, защото България има нужда от усилията на всички, за да прекрачи през времето. А не от поредните разделителни линии и етикети, с което наливате вода в мелницата на тези, които искат в родината ни да няма усещане за общност и заедност. Демонстрацията не е цел на “София Прайд”, а средство за привличане на вниманието върху проблем, който съществува и няма как да се реши от само себе си, докато се правим, че не го забелязваме. Това е проблем, свързан с изолацията на част от нашето общество, която е пренебрегвана, сочена с пръст и съответно живее с тревога и усещане за непълноценност. Каква е ползата за обществото ни тези хора да се чувстват подтиснати? Или нямаме нужда от техния професионален и интелектуален потенциал, че ги съветвате да си живеят и демонстрират в “своите среди”?

Сега сякаш разбирам защо идеята за гражданска версия на “Реформаторски блок” не се получи. Защото липсват достатъчно еволюирали в своето личностно развитие лидери, които да предпочетат и припознаят силата на гражданската енергия пред напоените с минало политически координатни системи. Предпочетохме късогледо да се убеждаваме взаимно в значимостта на политическите компромиси в краткосрочен план, уютно затворени сред етикетите на “дясното”. И широко да затваряме очи пред проблема с политическите франкещайновци – някои от които дори са лидери на почти всичките ни партньорски партии и коалиционни партньори.

Как да продължа да бъда част от организация и да убеждавам околните си да доверят на нея надеждата за промяна на България, когато тя се представлява от хора, които не успяват да реформират собствените си закостенели представи?

Дълбоко разочарован съм. И щом трябва да избирам, то вашата среда повече не е моята среда, г-н Лилков. И съжалявам да го кажа, но вие дефинирахте границата. За мен остава единствено избора да остана несъгласен с вас. Разбиранията ми очевидно са твърде либерални за ДСБ и с това писмо искам да декларирам, че напускам партията. Предпочитам да хабя енергия за проекти, в които участието ми има смисъл и полезност. И където хората ценят човешкия потенциал и качества, без да градят стени и лепят етикети. Където “организационният живот” не се изчерпва с квартални събрания с хора, които са се събрали да се наговорят. Където са открили Интернет и го използват. Където разпознават капацитета на собствените си членове и симпатизанти и го насочват към нещо по-полезно и смислено от това да раздават хартиени листовки. И най-важното, където припознават проблемите на обществото и търсят решения за тях, а не ги неглижират и замитат в ъгъла.

В ДСБ и РБ няма да дойдат млади, модерни и нови хора, ако нещо спешно не се промени. Или ще избягат през глава, което е по-лошо.

Още не знам дали ще загубите моя глас. Вероятно ще продължа да гласувам за ДСБ и РБ, въпреки всичко. Но със сигурност загубихте много повече – някаква част от няколко десетки гласа на мои близки, приятели и роднини, които понякога се колебаят и аз се стараех да разсейвам колебанията им. Загубихте ги, защото аз нямам лицето и увереността да застана отново пред тях с аргументите си.

Пожелавам ви прозрения!

Йовко Ламбрев – безпартиен
26 юни 2015