On The Road Again (3)

On The Road Again (3)

Събудих се почти час преди алармата на телефона ми, която бях настроил за 4:40. Натиснах бутон за да събудя дисплея му и на екрана светна 3:58.

Бях оставил вратата към балкона на хотелската ми стая отворена и навън се чуваше шума на морето, което бе на тридесетина крачки напред. Същия шум, с който се приспивах преди по-малко от четири часа. Заслушах се, с идеята евентуално за поспя още половин час, но при мен обикновено не се получава, когато ми предстои ставане по график и се събудя малко преди уреченото време. А и не се чувствах уморен или сънен, напротив.

След едно или две премятания в леглото, станах и излязох на балкона. Наоколо бе още нощ, но такава, която си отива. Някак различно е усещането за нощта, която идва и тази която си отива. Можеш да намериш верния mindset и за двете състояния.

Аз обичам нощта. И настъпващата и отиващата си. Но последната пасва по-добре на търсещия ми промяна дух. Настъпващата нощ те затваря в уюта и усещането за релакс, които очакваш да са повече или по-малко статични, понеже това съдава комфорта на някаква осъщественост. Ако такава има… Ако я няма – настъпващата нощ може да е удобно бягство от действителността. Но не те спасява от нея. Може да те вкара в сън, който да продължава с месеци и години, в които осъзнаваш, че това наоколо е нечий друг живот и не е твоята действителност.

Търсенето на промяна е осъзната неосъщественост. Трябва просто някой ден да се събудиш преди часовника, да счупиш ритъма и да изпратиш нощта…

Въпреки вятъра, прохладното време и ранния час, никак не ми беше студено. След около половин час небето стана отличимо по-светло от водата, което означаваше, че скоро ще започне да се развиделява. Влязох вътре за апарата си, за да премеря светлината и като излязох отново, усетих нечий поглед върху себе си. Обърнах се и през едно балконче встрани видях позната брадата физиономия да ми се хили насреща. Значи станахме двама за снимките на изгрева. Разбрахме се за след 10-15 минути долу.

Облякох две тениски под най-дебелата риза, която носех, защото навън духаше сериозно, а аз не си взех никаква връхна дреха на това пътешествие. На скалите, миналата вечер, импулсите на вятъра достигаха сила, която спокойно може да те побутне. И сега не изглеждаше много по-различно…

Взех малката си фоточанта с апарат, 28mm и 50mm обектив, поляризационни филтри и статив и излязох от хотелската си стая. Точно тръгнах да слизам надолу към рецепцията, когато чух и Стоян да излиза от неговата. От Генко до този момент ни звук, ни стон.

Запътихме се към малкото заливче с рибарските лодки. Макар да бе започнало да се развиделява, светлината беше още слаба и синкава, и въпреки че сензора на моето D700 нямаше тревоги да ми замери разумни параметри за снимане, още нямаше много какво да се снима. Решихме да се преместим към скалите отдясно.

Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/1.8

Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 28/2.8 @f/5.6

Слоят ниски гъсти облаци малко забавиха момента, в който първите слънчеви лъчи ги пробиха, но все пак изгрева ни се усмихна. Доста по моему – тихо, интровертно, като за малко преди July…

Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | Ai-S Nikkor 28/2.8 @f/4

Изгрев в Тюленово

Генко се появи точно навреме – той винаги закъснява дo 4 минути. Остана му като запазена марка от студентските години и продължава да го спазва. Телец 🙂

Върнахме се обратно до рибарското заливче, докато Слънцето се издигаше все по-нагоре. След това пак към скалите, понеже светлината се променяше доста бързо.

Изгрев в Тюленово - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/8

Almost July Morning - Nikon D700 | AF-S Nikkor 50/1.8G @f/4

Накрая все пак реших, че съм се намръзнал достатъчно на вятъра и се върнах да попрегледам снимките в хотела, където още не се забелязваше никакъв живот, иначе с удоволствие бих си поръчал едно хубаво кафе. Ресторантчето на хотела беше огряно от страхотно слънце и в двора сякаш духаше по-малко отколкото на брега. Но беше още твърде рано за да се надявам някой от персонала да се е събудил.

А всъщност най-големият вятър за деня (а и не само), тепърва предстоеше да намерим по пътя си, след като два часа по-късно закусихме и тръгнахме на юг.

(следва продължение)

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България