Днес сутринта отново валя сняг – за втори път през тази седмица. Първия път снеговалежът беше съчетан с ярко слънце и заради феноменалната комбинация всички го забелязваха. Днес беше обикновена февруарска сива утрин и в снега нямаше нищо необичайно… Освен, че въпреки силния валеж не се върнах за чадър.

Вървях мокър по улиците и си спомних как преди ужасно много време се вълнувах, когато идваше лятото или валеше сняг. Когато трябваше да пътувам с влак до морето вечерта преди пътуването никой не можеше да ме накара да заспя от емоции… Бях дете тогава. А като си дете забелязваш детайлите, усещаш нещата истински, вглеждаш се в очите на хората, търсиш блясъка в тях. Нужно ти е за да се намериш, да се почувстваш стъпил на нещо солидно, за да пораснеш, за да се превърнеш в някой…

В един момент обаче започваш да пресяваш само най-важните неща, защото „нямаш време“ за дреболии и глупости. Докато изведнъж се окаже, че доскоро важните за теб неща като усмивките, снега, пролетта или блясъка в нечии очи стават обикновени дреболии в пулсиращото ежедневие…

Връщам се в офиса от обяд… Вече няма и помен от сутрешния сняг навън – отново грее слънце. След няколко часа ще отпътувам за Варна за Общото събрание на ССС. С нощния влак.

Снощи спах като пън.

Няма да има договор между Microsoft и МВР в България! Днес в Парламента ратификацията не мина!
Можело значи… след достатъчно разговори, презентации, убеждавания, становища, преводни документи, разяснения и просвета… трудно, но нещата се случват. Дори в България! И то по нормалния начин! Браво на депутатите за днес!

Точно започвах да свиквам с идеята, че XP очевидно работи еднакво бавно на P2/400 и на Centrino/1500, но току-що успях да намеря време да сложа набързо една Fedora на новия си T40 и определено почувствах какво означава да имаш добра комбинация от хардуер и софтуер под пръстите… Ще трябва да си купя от онези стоманени закачалки, с които лаптопите се вързват за бюрото за да не ти ги откраднат. Не защото ме е страх, че ще изчезне, а защото с Linux се притеснявам, че машинката може да вземе и да полети ;)
Ще трябва да се преборя сега с Lotus Notes под Wine за да се преселя окончателно.

Докато дърпах security updates искрено се позабавлявах с това:
http://ww.kuro5hin.org/story/2004/2/15/71552/7795

Писна ми от MovableType… Определено ще си диря нов blog software. Адски много време утрепах да се боря с глупости покрай него… Вече си набелязах два eZ и WordPress. Проблем евентуално ще възникне с натрупаното съдържание, но ще се пишат скриптове, ясно е то…

Покрай blog-а вече е време да се замисля и за нова квартира за да се местя към края на март като се върна от Виена. Някой да знае свободна гарсониера в някой небостъргач от който има пряка видимост до телевизионната кула или кулата на Химическия факултет? Да – за wireless си мисля… ;) И изобщо не държа на небостъргача – въпреки, че би било cool :)

А и адски ми е некомфортно вече „в къщи“…

Успях вече да се повъзстановя от най-фундаменталното финансово сътресение през целия ми живот досега. Така, че мога вече да помисля и за комфорта си…

Точно на петък тринадесети получих нов новеничък ThinkPad T40 – за съжаление preinstalled с XP, но това няма да е задълго. През уикенда се посветих на Alpha-и маневри, но още тези дни ще опитам как се движи Linux на гигахерц и половина с гигабайт RAM. Тъжното в цялата история е, че ще трябва да си продам стария T22, защото остава излишен, а и така по-бързо ще натъкмя пари за някое старо возило…

Отмина петък тринадесети, след него тройнокритичния четиринадесети (Свети Валентин, Трифон Зарезан и задушница), отмина и неделята. Отново е понеделник. Един от особените дни от седмицата. Може би не за всички, но за мен определено е адски особен. Но както се случва обикновено една седма от този живот преминава в понеделници, уви :).

Денят на влюбените вдъхна нов живот на старата AlphaStation 500 след като почти без борба се отдаде на едно FreeBSD 5.2, което с Мишинев и натресохме в събота. Работи страхотно перфектно и безпроблемно :)
Продължение

Най-емоционалната обява за нов release, която съм виждал напоследък :)

Subject: Fedora Core 2 test release 1 now available!
Date: Thursday 12 February 2004 17:15
From: Bill Nottingham
To: fedora-announce-list

„Get off the stage, you old hack!“
„I only got 24 hours to hack, and I ain’t gonna waste it on this OS.“

Ah, but wait…

FLAMING DEATH!

I hold in my hand, the release that determines whether hundreds of bugs live or die, this very evening!

In a moment, I will open the mirrors, leading to the release of this test OS!

Aimed directly at this release date are GNOME 2.5, KDE 3.2, and XFCE 4.0.3, our desktop triumvirate!

These desktops will be resting on the 2.6 kernel, trained to perform the most scalable of tasks in just milliseconds!

This software’s only hope of survival is our community’s crack team of developers… secured to their high speed network lines, they will descend to hack on this software, spinning a web of stability in less than 8 weeks!

Not good enough, you say?

Well, what if they were all BLINDFOLDED!

Ladies and gentlemen, may I suggest that those of you with weak constitutions leave the arena, for this act is so dangerous that if the slightest thing should go wrong…

kernel: Oops: 0000 [#1]

Yes, it’s time for the first test release of Fedora Core 2. This release is the first Fedora Core release to include the 2.6 kernel, GNOME 2.5, KDE 3.2, and XFCE. Testing of all of these areas would be appreciated, above and beyond any other testing.

As always, test releases are not intended for use on production environments. Use of test releases in production environments could lead to FLAMING DEATH!

Ех, май веч не стига да си хакер,
а нужно вече е да си поет ;)

Е, доживяхме и най-сериозния bug в Windows операционните системи. Много обичам такива вестникарски квалификации… Въпреки, че някак вътрешно злорадствам всеки пък като се случи нещо такова и се чудя колко време трябва на някои тикви да осъзнаят, че сигурността е и лична отговорност и с пробита лодка през океана не се тръгва. Както и да е…

Това ще ми е болна тема и занапред като се има наум накъде съм се запътил от утре…

Напоследък съм решил твърдо да се сдобия със SPARC – една стара моя мечта, а някога и с iMac, PowerBook или нещо подобно – друга стара мечта… И понеже наляво и надясно разправям, че си търся SPARC в неделя вечер ми казаха, че една от всичките фирми, които внасят техника на старо от чужбина случайно имала някакви неща с по-странна архитектура. Естествено засилих се натам още в понеделник сутрин…

Интересно за отбелязване е, че от същото място преди много-много време си купих първия личен компютър със собствени пари – от съвсем друга фирма, но от същата сграда :)

Оказа се че странните компютри са Алфи. Супер страхотно! Alpha-архитектурата не ми беше в приоритетите, но не устоях на изкушението – още една играчка в колекцията от зората на UNIX-станциите при това 64-битова. И сега вече съм горд собственик на AlphaStation 500 (21164/266MHz с 256MB RAM)… Ех, какъв хубав Linux/alpha сървър ще стане – при това само за 50 лева. Колебанията са сега Debian GNU/Linux или Fedora Core да му покатеря отгоре…

Чудя се дали да не си взема една от останалите DEC 3000 за евентуално някакви резервни компоненти – въпреки, че те са доста по-различни и като архитектура… Имат почти същия процесор (малко по-слаб), памет и дискове… Интересното е че тези другите са DEC 3000 (на практика първите алфи) и са пряк наследник на PDP-11 и сами по себе си са паметник на изкуството… Ех, защо днес почти никой не помни тази чудесна платформа…

Мдааа, Ясене… технологиите трябва да се защитават, защото изкуството наистина оцелява само ;)