Ноктюрно
Ноктюрно
Изчезват бавно по своите пътища,
мечтите, примесени с минало.
С присъдата на слепи сънища
и със скръбта по спомени изстинали.
Ритмично ехтят колелата,
понесли съдбите нанякъде
и всичко бавно изчезва в мъглата,
Rover Wanderer
> …and the road becomes my bride
I have stripped of all but pride
So in her I do confide
And she keeps me satisfied
(Metallica, Wherever I May Roam)
Как само ненавиждам този
Няма невъзможни неща
Отдавна не съм седял с компютър в скута си в собствения си хол в Пловдив.
Напоследък по-често пътувам в чужбина отколкото до родния си град или поне
приблизително поравно, което не знам дали
Празен ден
> Той – животът – е в мъжки род, а тя – смъртта – женски род. Нали? И ако смъртта
е една красива, блестяща жена… като Джесика Ланг… нима не би ти се искало да я
прегърнеш?…
Наум
Вик в Ахелой или една (не)сънувана реалност
Вървях по дългия път към морето,
Ахелой остана зад мен.
Аз бях и смутено гледах небето.
Млад бях, а бях уморен.
Чайки тренираха своите виражи.
Тела по пясъка лежаха сами.
Вълна погали челото