Нощ
На И.
Вечер бе, а бе толкова светло.
Очите ти грееха, дъхът ти горя,
слушах твоята задъхана песен
и с устни попивах твоята душа.
Целувах безспирно меката кожа.
„Колко си сладка!“ повтарях наум,
Wheel Of Fortune
На П.
Радвах се, когато те видях.
Плаках сам, когато ти се радвах.
Страдах те като осамотях,
но смеех се, когато страдах.
Обичах те, когато оцелях.
Сънувах те, когато те обичах.
Врекох се,
Вик
… Викът на възкресението, на разкъсаната истина, на блаженството.
Върховното удоволствие за съзнанието и тялото. Прозрението за усещане. И
усещането за съвършенство. И чувството за несъществуване.
Липса на време, на разум, на плът. Само
Когато чашите се чукат
Когато чашите се чукат
в празничната нощ,
потънал във разкош
от спомени и чувства,
Сляп от мъка –
скрит във плащ от смях,
щастлив съм външно,
а умирам вътре.
28 декември 1992
Пловдив