Пак тежък ден

Пак тежък ден

Денят беше нервен! Започна с посещение при клиенти, които хич недолюбвам, но за жалост в бизнеса емоциите никак не вършат работа. Сентенция, която по различни поводи си припомнях през целия ден.

Няколко телефонни разговора около обяд поне изясниха следващи бързи стъпки за решение на един друг проект. Надявам се другата седмица да мога да подготвя оферта и да я предам за премисляне преди да отида на острова. А имам и нужда от поне седмица отпуска, защото вече съвсем ще изпуша от това темпо. Лятото е хипер-шибан сезон – всички са в отпуска, натрупва се много работа, все се налага да заместваш някого, а доста често ти липсват хора, от които зависиш, а те си плацикат нейде крачетата в морето. Няма лошо – ама и аз искам…

Закачих линк Other Blogs I Read в менюто, който води към публичния ми bloglines интерфейс. (Update: вече към Google Reader)

Трябва да приготвя и лекцията си за бизнес-моделите и икономиката на софтуера с отворен код, което за мен си е предизвикателство. Въпреки флирта с незавърешното ми в знак на протест икономическо образование, аз винаги съм се осъзнавал като техничар и IT-човек, но предизвикателството си е предизвикателство и смятам да го поема. С Тони не сме съчинили и нищо креативно за острова досега, което лекичко ме тревожи – не че няма да го сътворим до сряда, но това означава, че не сме в креативно настроение.

За капак на всичко, отивайки днес в едно фото да оставя една лента за експресна обработка виждам свои снимки разхвърляни из гишето на девойката, която приема поръчки – в смисъл снимки, които аз съм правил и съм process-вал при тях. Очевидно са си направили копия за себе си.
– Мога ли да запитам поради каква причина виждам свои снимки при вас? – питам моментално…
– Верно ли са ваши? – отговаря с въпрос девойката.
– Повече от сигурно!…

Така и не получих отговор. Освен смущението и… Там имаше и достатъчно други снимки, които не бяха мои, което означава навярно някаква подобна практика. Не че принципно всяко фото не може да прави същото, но някак си се подразних, защото точно тези снимки са на други хора, а в такава ситуация аз дори им предлагам да им дам и негативите за да си притежават те – целия продукт. А тези си направили копие – поне да бяха попитали…

Не бях в настроение за дискусия, но се чудя дали утре да не ходя да се карам с тях…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България