Парченце море

Парченце море

Роден съм на пъпа на Тракийската низина (вярно, че се твърди, че тя някога е била море, но не би трябвало да имам дори генетична памет от онова време). Родът от страната на майка ми, също произхожда от там поне две-три поколения назад. А родът на баща ми пък е със здрави балкански корени в Родопите. Въпреки това, по незнайно каква причина, морето ме привлича неудържимо. Не знам дали някой ден ще го докарам до там да се заселя край някое море, но не е изключено да опитам.

Морето ме зарежда винаги позитивно. Дори когато съвсем съм изхабил батериите си, само няколко часа край морето са достатъчни да рестартирам. Ако не напълно, то достатъчно за поредния отскок.

И понеже миналата година за мен не бе особено лека, но нямам и кой знае какви поводи да се оплаквам, освен от едно, а то е, че годината бе ужасен енергиен вампир за мен. Изцеждаше ме безмилостно, когато и където ме хванеше. И в емоционален, и в чисто daily контекст. Затова, в последния месец реших да осъществя една идея, която още преди 3-4 години ми се въртеше из главата. Да си направя парченце море в къщи. Е, ако трябва да съм прецизен, парченцето е по-скоро сладководна река, но няма да издребняваме толкова.

Не бях правил нов аквариум май 16-17 години и се изненадах приятно колко е напреднала съвременната акваристика. Сега можеш да си купиш какви ли не дънни субстрати, биологично активни за няколко години напред, бактерии в капсули за стартиране на азотния цикъл, безшумни филтри с прекрасен дебит и ефективност, автоматични хранилки и какво ли не…

Ето така изглеждаше моето столитрово парченце море, в последния ден на отминалата година, само няколко часа след стартиране на аквариума. Снимката е просто аматьорско щракване, sorry за отраженията – не е като за списание. А и филтърът още не е успял да изчисти напълно мътилката от водата, но така е в началото.

Днес е петият ден. Водата вече е кристално чиста. Тестовете показват прекрасен химически състав и идеални нива на нитрити и нитрати, но докато не се завърти азотният цикъл и не се стабилизира, вътре все още няма да има никакви животинки. Растенията изглежда като да се чувстват чудесно, а едно дори ще цъфне утре или вдругиден. Всъщност, аз така или иначе обичам гъстонаселени с растения аквариуми и много малко рибки. Така че, няма да има голяма разлика и след няколко дни.

Освен тази, че като се върнах днес от първия работен ден на тази календарна година в къщи, постоях само пет минутки пред стъклото на домашното море и… бях рестартирал…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България