За техничарския минимализъм

Много от фотографите днес не осъзнават колко мощни инструменти държат в ръцете си. Дори най-малките и пренебрегвани с лека ръка любителски цифрови модели напоследък притежават способности, за които дори професионалните фотографи до неотдавна можеха само да бленуват, особено що се отнася до автофокусни системи, детайлност на изображението, богатство и прецизност на цветовете или бързина на работа. Днес можем да експонираме и снимаме в почти пълна тъмнина при това без да е нужно дори да разбираме как работи или се случва всичко.

И вместо да използваме всичко това, което камерата, която държим в ръцете си ни предлага като възможности, често (признавам си, че и аз минах по този път) любителите мечтаят за един или друг апарат или кошница с непосилно скъпи обективи, чиято липса се превръща в оправдание да не отвориш очи за кадрите, които са навсякъде около нас. А най-важният фотографски урок, който всеки начинаещ фотолюбител трябва да научи от самото начало е, че няма добра и лоша светлина за снимки, няма добра и лоша камера или обектив, нито добри или лоши условия за снимане. И че – особено в наши дни – почти винаги можем да направим прилична снимка, ако положим малко усилия да познаваме повече инструментите, които държим в ръцете си и съобразяваме някои, често удивително простички правила и много малко теория на фотографията. Понякога всичко, което е нужно е да си представим как бихме могли да заснемем съответната ситуация по един или друг начин и да изберем предпочитания. Да измислим как можем да използваме моментните светлинни условия, вместо да се борим с тях или да ги изчакваме да се сменят, заедно с отлива на вдъхновението ни. Да се научим да ценим очарованието на сивите зимни дни или дъждовните градски пейзажи. Да видим в една зимна буря или едно заледено утро възможността за уникални кадри, въпреки че изначално това не изглежда като най-добрите условия за създаване на шедьоври.

Затова във фотографския раздел на този сайт ще се появяват публикации с идеи как да снимаме едно и друго нещо от заобикалящия ни свят – често без задълбаване в теорията – просто като побутване, в стил – ето вземи апарата завърти тези две копчета и опитай това. Понякога и по-основни теми, свързани с това защо и как трябва да се снима, как се случва всичко, какво се крие под повърхността и какво трябва да знаем за да постигнем идеите си и да използваме по-широко въображението си. А за вдъхновение отвреме на време ще си припомняме и мисли, идеи и съвети на майстори на фотографското изкуство.

Ще се старая идеите и съветите да бъдат в контекста на съответния сезон или да бъдат повод човек да вземе апарата със себе си при следващата разходка в парка и да опита съответната техника или подход. Ще бъдат представени лесно и в общия случай няма да изискват кой знае какво специално оборудване. Разбира се, няма как да няма такива, които да не изискват специални аксесоари, но ще видим как можем да направим някои неща и с тях и без тях и всеки сам да може да оцени разликата и да реши за себе си – дали това е нещо нужно или не.

Ще правя допускането, че хората, които четат този сайт, разполагат с някаква, макар и непретенциозна камера. Най-добре би било тя да бъде някаква компактна любителска система със сменяема оптика и поне нормален обектив, но не би било проблем да пробвате повечето съвети и ситуации с нисък, среден или висок клас SLR – цифров или филмов, както и дори със „сапунерка“, стига тя да не е пълен автоматик и да можете поне да правите някакви настройки по ваше желание. Иначе казано, ако сте от онези форумни възпитаници, които мислят, че успехът във фотографията непременно е свързан с последния 36-мегапикселов сензор, незнам-си-кой светолосилен обектив или супер-zoom, тези публикации може и да не ви харесат, но пък може да са ви полезни ;)

Моето мнение е, че през последните около 3-4 години в професионалния сегмент не се случва и предлага почти нищо, което да има значение и смисъл за любителя и дори за запаления любител с по-сериозни амбиции, затова много рядко тук ще става въпрос за технически или технологични превъзходства на един или друг сензор или една или друга марка. Нито за актуални модели, особено за надпреварата във високия сегмент. За такива неща ви препоръчвам силно един друг сайт.

И още нещо… понеже филмовата фотография, за добро или лошо, все пак се свързва повече с миналия век, най-често тук ще обсъждаме цифрови фотографски процеси, но ще се старая при всяка възможност да правя паралели, доколкото филмовата фотография възпитаваше различни качества у фотографите, които все още мисля, че имат значение и днес.

P.S. И нещо, което ми подсказаха в twitter – когато човек харесва и обича инструментите си, всичко се получава много по-лесно, затова просто си намерете камерата, с която се разбирате най-добре. Другото е маловажно.

Проектираната реалност

Вчера имах удоволствието да присъствам на откриването на една интересна изложба, с която започва новият сезон на UniCredit Studio – в уютното помещение на малката галерия (намира се в клона на банката на Батенберг 12) може да се види един микс не само между изложба и инсталация и не само между (рекламна) фотография и изкуство, а по-скоро от реалности, разказани чрез внушения. Съвсем сполучливо, на откриването вчера, кураторът Петър Цанев използва фразата „проектирана реалност“. Понеже в нашия миксиран свят на виртуалности и реалности, „дигитално“ и „аналогово“, вътрешна, външна и дори егоцентрирана емиграция, емоционалността също започва да звучи двоично и бинарно… да или не… има или няма… крайности, между които избираме или се губим.

На този фон обикновената stock-фотография в комбинация с ярко, емоционално, визуално послание може да изглежда толкова нереална, колкото и истинска. Като любовна история…

Вижте изложбата Real Love Story на Ивайло Христов от днес до 15 октомври 2012. И отворете сетивата си за внушения. Понеже винаги има какво да научим за любовта.

Stormy Sea

Тези, които ме следят във Facebook, вече са виждали тази снимка преди около две седмици, пусната на коляно от плажа на Бургас чрез iPad-а ми. Но си я искам и тук :)

Хартиени фенери

с. Лозенец, концертът на Bebel Gilberto, който беше преместен, после началото му закъсня с повече от 2 часа, времето беше необичайно прохладно за август, заради изсипалия се дъжд по-рано през деня, но… публиката се забавляваше и преди и по време на концерта, който все пак се получи чудесен. И много, много хартиени фенери полетяха в небето над Лозенец…

Sunset

Обикновено залезите се наблюдават мълчаливо. Особено, тези които си струва да запомниш.

Има залези, заради които си струва да мълчиш поне половин живот.

Dubai Desert Rodeo

В края на април в Дубай може да бъде 33 градуса в един и половина след полунощ. Не че и в България не става почти толкова понякога, но поне не и през април. Едно от популярните туристически забавления там е автородео с джипове през пясъчните дюни на пустинята. Не е чак толкова адреналинесто, колкото изглежда на пръв поглед – макар, че зависи на колко луд шофьор случи човек, но си струва преживяването. И безобразната цена също!