Return 2

16 декември 2007-ма… „Апартамента“… Точно около месец преди премиерата на RETURN. Снимката е от фотосесията, в резултат на която се получиха материалите за сайта и плаката на пиесата.

Тъжна ирония бе, че въпреки заглавието, режисьорът на пиесата и мой близък приятел Тони Райжеков, няколко дни след премиерата, излетя с еднопосочен билет за Виена. Вече пет години…

Нека бъде лято

Август. Точно преди три години. Любимият Созопол. Любимият Nikon D700. Снимката е правена в морето – от една малка, клатушкаща се доста силно лодка – далеч по-скромна от тази моторна красавица отсреща. И така, като се замисля, бях влязъл в морето с фотографска техника за има-няма 10000-12000 лева. Чисто луд!

Ето и нещо релевантно и за ушите…

Цветарят

Цветарят много ме изненада. Някак ми трябваше време да осъзная, че е твоя.

Това беше първият коментар, който тази снимка предизвика снощи, понеже първо я пуснах в профила си в 500px. Тя наистина не е напълно само моя. Понеже преди около малко по-малко от две години с приятели си направихме нещо като мини-пленер в Балчик. Беше в края на октомври, и времето и морето вече се зъбеха на есента. Цветарят беше поканен за модел, а някои от фотографите от групата дори му гостуваха и снимаха ромското семейство в дома им. Аз сякаш нямах нужното вдъхновение и почти пропуснах да снимам през цялото време. В интерес на истината бях отишъл повече на разходка и в стремеж да подредя мислите си. Направих няколко снимки заради олимпийския принцип, че е по-важно до участваш. И този портрет също щракнах някак по инерция…

Напоследък обаче се ровя из снимките си и ги пресявам. Често откривам такива, които едва сега виждам извън рамката на фотографския визьор. Някои неща е важно да изчакат своя си момент. Така и тази снимка – беше започната преди година и половина, но узря едва вчера, защото само вчера можех да я видя именно такава.

Morning Sea

Тюленово преди изгрев слънце е почти религиозно преживяване. През юни. С грубата първичност на северното крайбрежие. И вятърът… преди да са се събудили птиците…

X-R@Y в DaDa

Какво може да събере на едно място бисквитено чудовище и верен фен-клуб (най-малкият член на който само на 5-месеца и още на млечни коктейли) в един тесен клуб като DaDa в гореща петъчна лятна нощ? И кой може да миксира в едно Sting, Rihanna, Purple, Beatles, Lady Gaga и… белите маратонки на Стефан Вълдобрев… в акомпанимент на акустична китара и гъдулка? Само група X-R@Y, разбира се… Не пропускайте следващият път!

Едно bootleg-видео от същия клуб, но от края на пролетта:

July

Винаги се чувствам по-уютно на юг. И предпочитам южното черноморие. Но няколко поредни години без прекъсване нещо ме води на север – Дуранкулак, Крапец, Тюленово, Шабла, Каварна… Не за дълго – само за ден-два, но задължително минавам оттук всяко лято. Не зная какво – не мисля, че бих могъл да открия причина или повод, дори и да положа специални усилия. Може да е случайността, а може и да не е…