Sunset

Обикновено залезите се наблюдават мълчаливо. Особено, тези които си струва да запомниш.

Има залези, заради които си струва да мълчиш поне половин живот.

Dubai Desert Rodeo

В края на април в Дубай може да бъде 33 градуса в един и половина след полунощ. Не че и в България не става почти толкова понякога, но поне не и през април. Едно от популярните туристически забавления там е автородео с джипове през пясъчните дюни на пустинята. Не е чак толкова адреналинесто, колкото изглежда на пръв поглед – макар, че зависи на колко луд шофьор случи човек, но си струва преживяването. И безобразната цена също!

Return 2

16 декември 2007-ма… „Апартамента“… Точно около месец преди премиерата на RETURN. Снимката е от фотосесията, в резултат на която се получиха материалите за сайта и плаката на пиесата.

Тъжна ирония бе, че въпреки заглавието, режисьорът на пиесата и мой близък приятел Тони Райжеков, няколко дни след премиерата, излетя с еднопосочен билет за Виена. Вече пет години…

Нека бъде лято

Август. Точно преди три години. Любимият Созопол. Любимият Nikon D700. Снимката е правена в морето – от една малка, клатушкаща се доста силно лодка – далеч по-скромна от тази моторна красавица отсреща. И така, като се замисля, бях влязъл в морето с фотографска техника за има-няма 10000-12000 лева. Чисто луд!

Ето и нещо релевантно и за ушите…

Цветарят

Цветарят много ме изненада. Някак ми трябваше време да осъзная, че е твоя.

Това беше първият коментар, който тази снимка предизвика снощи, понеже първо я пуснах в профила си в 500px. Тя наистина не е напълно само моя. Понеже преди около малко по-малко от две години с приятели си направихме нещо като мини-пленер в Балчик. Беше в края на октомври, и времето и морето вече се зъбеха на есента. Цветарят беше поканен за модел, а някои от фотографите от групата дори му гостуваха и снимаха ромското семейство в дома им. Аз сякаш нямах нужното вдъхновение и почти пропуснах да снимам през цялото време. В интерес на истината бях отишъл повече на разходка и в стремеж да подредя мислите си. Направих няколко снимки заради олимпийския принцип, че е по-важно до участваш. И този портрет също щракнах някак по инерция…

Напоследък обаче се ровя из снимките си и ги пресявам. Често откривам такива, които едва сега виждам извън рамката на фотографския визьор. Някои неща е важно да изчакат своя си момент. Така и тази снимка – беше започната преди година и половина, но узря едва вчера, защото само вчера можех да я видя именно такава.