Остров Тасос

Някой беше казал, че залезите са чалгата на фотографията, понеже всеки човек, докоснал се веднъж до фотокамера, задължително се пробва с някой залез. Този бе уловен от най-горната палуба на ферибота от Керамоти за о-в Тасос. Друг кораб се приближаваше към пристанището, встрани от слънчевата пътека. А след малко нашият ферибот щеше да се отдалечи от брега, следван от голямо ято гларуси и чайки, които лакомо дебнат някой от пътниците да им хвърли нещо за ядене…

На о-в Тасос много от селцата са разделени на две – едната част е на брега, където обикновено има кей за лодки, а другата високо в планината, където всъщност са къщите на хората. Това е останало от времето на морските разбойници и пирати. Уютът на планината закриля домовете на хората и затрудява набезите на бандитите. Обикновено и двете места носят едно име, като крайморската част има думата Skala пред името си. Например ако населеното място в планината се нарича Potamia, то крайбрежната му част се нарича Skala Potamia. Лодката на снимката зърнах пред една от къщите в китното селце Panagia. Усещането е сякаш си в Родопите (което всъщност е самата истина), само къщичките са изумително бели, пълно е с хора и деца, всичко е подредено, чисто и много, много поддържано… Животът е навсякъде…

Още една снимка от Panagia. Почти е невъзможно да се види къща, която да е покрита с керемиди. Едва няколко такива може да се преброят в селото. Спомням си как с такива каменни плочи бяха покрити почти всички къщи из Родопите, когато бях малък – наричаха ги „тикли“. А през последните двадесет години почти не останаха такива покриви… Тук-там някоя изоставена къща или селскостопанска постройка…

Плажовете на Trypiti са очарователни. Водата е прозрачна. И настроението може да бъде само едно – ваканционно…

Снимачният ден беше към края си и няколко души се клатушкахме по крайбрежната улица, минаваща покрай кей за лодки в Limenas – главният град на острова. И тогава тази композиция се изпречи пред погледа ни. Май я снимахме почти всички. А забелязах и в снимките от конкурсната програма, че е провокирала и други…

Restart на SimpleStudio

В разгара на лятото ще станат две години, когато тук, в този блог потърсих съмишленици, с които заедно да сбъднем проекта SimpleStudio. Тогава, в началото, идеята не бе напълно ясна. Надявах се формулата и да изкристализира с времето, а екипът, който се самосформира тогава с малки промени във времето да помогне за това. Дължа огромна благодарност на Ясен, Емо и Ангел за подадената ръка в първите дни на проекта. По две причини – първо те споделиха с мен сценичната треска на прощъпулника, а това си е форма на кураж. И второ – съзнавайки се като IT човек – не исках да концентрирам еднолично проекта в себе си, наричайки се и фотограф. Макар и да съм прекалено запален полу-любител до полу-профи с някакъв опит, вярвах, че по-добрата схема на съществуване е приятелската хоризонтална йерархия, пред изпъкването на една или друга творческа индивидуалност. Или може би не ми стигна куража да се самопровъзглася за лидер в област, в която не се чувствам такъв.

Така проектът някак окуця, понеже пък другите май очакваха или поне ме оставиха да бъда лидер. Силно наложително се оказа да има поне нещо като ключов координатор – роля, с която ми бе по-лесно да се нагърбя, но която доведе до концентриране на всичко през мен, а аз на практика почти загубих и желание и хъс да снимам в опитите да организирам сесиите на другите, губех твърде много време в срещи, доуточняващи разговори, писма и т.н. И за жалост някак останах сам в това.

Оказа се, че трябва да има и нещо като подготвителна сесия за хора, които досега не са работили със студийно оборудване. Нещо, което признавам си, можеше да предвидим, но не сетихме. Има специфики, които няма откъде да се научат и хвърлянето направо в снимки води до стрес и за фотографа, и за моделите понякога.

Първоначалната идея да потърсим външно финансиране също не сполучи и затова реших да финансирам проекта сам. Досега твърдях, че проекта има един спонсор, който настоява да остане анонимен, но понеже през това време се наслушах на какви ли не глупости по разни форуми и дочути и донагласени слухове в някои среди затова как сме финансирали всичко чрез някакви фондации за собствен кеф и да чупим бизнеса на професионалистите, истината е, че еднолично и сам финансирах текущото оборудване със скромни лични средства, доколкото можах и студиото е изцяло мое. Реших, че след като това е проект, който толкова много ценя, мога да си позволя и да го финансирам. Всички други теории, митове и легенди просто нямат нищо общо с истината.

И занапред ще продължа да го правя. SimpleStudio с времето ще предоставя все повече и повече възможности и оборудване за снимки при различни условия. Личната ми амбиция е с всеки отминал месец то да се превръща във все по-истинско професионално студио.

Няма да изоставя идеята, въпреки всички трудности досега. Приемам всичко случило се като грешки на разтежа и няма да престана да restart-ирам проекта, докато се получи. Инатът е специфика на характера ми.

Преди около месец разпуснах екипа на SimpleStudio. Макар и малко късно, реших, че ако наистина искам да сбъдна мечтата си за Creative Commons фотостудио, трябва да извадя проекта от летаргията и течението и да поема и плюсовете и минусите и отговорността на това да вляза в ролята на лидер. В момента SimpleStudio съм само аз. Разбира се, че ще работя и занапред с колеги, включително с хората от стария екип – разделихме се, защото се оказа, че не можем да бъдем постоянен и работещ екип, но съм сигурен, че и занапред ще снимаме заедно и с тях, и с много други.

Реших бъдещия екип да се сформира тогава, когато с определени хора се сработим така, както трябва, а не прибързано да се обявяваме за екип, само за да има такъв.

Отпада графика със сезоните. Трудно се спазва, а само напомпва напрежение. Ще снимаме, когато идеята се появи и се окаже, че е възможно да бъде реализирана. Всеки отново ще може да работи с оборудването и SimpleStudio – т.е. с мен при старите условия – а именно, да публикува снимките след това под някой свободен за разпространение договор.

Повече подробности ще има в началото на май, когато ще обновя сайта на SimpleStudio освен с нов външен вид и по-ясна информация, така и (надявам се) с нещата от сезона, който все пак реализирахме от януари до март.

Всъщност генерална промяна няма. Проекта продължава, в търсене на собствения си облик и по-работоспособна формула. С по-бавно темпо от планирането, но за толкова ми стигат силите :-)

SimpleStudio: Къщата

Днес приключи първият сезон на SimpleStudio. С един месец забавяне от предварителния график. В началото му бяха предложени две сесии, реализирахме само една, но пък днес направихме още една извънредна. Не като добавка – просто така. Дали е сесия на SimpleStudio е трудно да се каже, понеже не използвахме никакво студийно оборудване. А и SimpleStudio отново не е това, което беше преди няколко месеца, но по темата ще пиша някой друг път. Промените са много, но важното е, че същественото остава непроменено. А и днес нямаше точно значение каква е формулата, по-важното бе, че се забавлявахме…

Ето моят опит да уловя атмосферата… Този път на видео

Седмица на фотософтуера

Отминава една много интересна седмица за фотографския софтуер. Само за 3-4 дни Adobe пуснаха новата шеста версия на Photoshop Elements 6 за Mac (съвсем неслучайно в същата седмица Scott Kelby извади новата си книга за него), за което вече писах, но още по-интересен беше анонсът на Photoshop Express, което представлява online-приложение за обработка на фотографии, комбинирано с web-пространство за снимки, с възможност за подреждането им в албуми и галерии. Последното не е нещо ново и невиждано, но online-версия на Photoshop определено няма как да не стои интересно.

Днес се появи и новина от Apple. Съвсем скоро появилата се на пазара версия 2 вече е минало. Новата 2.1 всъщност добавя много важна функционалност – нова отворена архитектура, която дава възможност за Aperture да се пишат всякакви third-party добавки. Apple добавят към новата версия и първият плъгин върху тази архитектура – Dodge & Burn – инструмент за изсветляване, затъмняване, контраст, насищане на цветове, изостряне и замъгляване…

Неотдавна Nik Software пусна Viveza за Photoshop. Днес – само час след анонса на новата Aperture 2.1 – те обявиха, че Viveza ще се появи като plug-in за Aperture през месец май. Viveza даде възможност от революционната U-point технология да се възползват всички потребители на Photoshop и Elements. Това досега бе възможно единствено за потребителите на Nikon Capture NX и снимащите с Nikon оборудване. А след два месеца ще е достъпна и за потребителите на Aperture.

В тази ниша започна да става много интересно. Най-накрая…

Adobe започна да изпраща Elements 6 за Mac

Знам, че твърде малко души в България използват Mac, още по-малко си купуват софтуера, с който работят, даже тези с претенции за професионални занимания в конкретна област, но все пак…

От снощи Adobe започнаха да изпращат на клиентите си предварително поръчаните (на цена от $90 за Щатите и €89.54 за EU с включени данъци) копия на Photoshop Elements 6 за Mac (версията за PC отдавна е на разположение). Докато пакетчето пътува, Adobe предлагат download link за всеки, който е направил поръчка. Аз току-що получих своя link за download, а серийния номер е в профила ми в сайта им, както и съвсем коректно едва днес Adobe charge-наха кредитната ми карта (бях поръчал своето копие още в края на февруари като pre-order). Поръчка може да бъде направена и в момента на същата цена като плащане може да бъде направено с Visa или MasterCard карта. Доставката все още е безплатна.

Силно препоръчвам продукти на Adobe да бъдат купувани online. Фирмата вече обслужва България и макар българският електронен магазин да е с интерфейс на английски език – най-накрая цената е ясна, една е за всички (в EU), и най-важното – спестявате си балканското надлъгване с всевъзможни доставчици, техните странни проценти надценка, неясно колко продължително чакане на доставката и всичко останало.