Празен ден

Празен ден

Той – животът – е в мъжки род, а тя – смъртта – женски род. Нали? И ако смъртта е една красива, блестяща жена… като Джесика Ланг… нима не би ти се искало да я прегърнеш?…
Наум Шопов (преди минути по bTV)

Днес бяха бирените срещи – бях забравил, но Валери ми напомни с питане по ICQ дали ще ходя. Така или иначе не събрах сили да се занеса. Трябваше да платя наема си и да подредя мислите в главата си за лекциите ми в петък и неделя в Пловдив. Ще говоря за свободния софуер, видовете лицензи, софтуерните патенти и свободната култура.

Шопов ми беше на гости за малко и понеже, поради някаква неизвестна за мен причина, в хладилника ми имаше бира, си направихме нещо като ИББ в къщи. Поговорихме си за чалгата в ежедневието, за странния IT бизнес в родината, звъннахме на Калоян, навярно го намерихме на варненското OBB, и дори успях да си кажа три изречения с него преди да се грохне батерията му.

Разказах му, че напоследък се забавлявам със статистиката по какви ключови думи хората стигат до моя сайт. Фаворитите ми са „пощенски код на овча купел“ и „как да си прекарам телефон“, а скоро попадения бяха „потни момичета+снимки“ и „хубави крака“. За последното навярно е виновнаисторията с Ив, но за потните момичета и идея си нямам… Няма такива тук, бе хора. Няма! И в склада няма…

Иначе денят беше странно празен. Запълних го с размисли. Спрях фотоблога си – не искам да поддържам две различни системи, отделна тема, различни платформи, различни проблеми. Преместих двете публикувани снимки в този блог и пуснах още една. Да – в унисон с настроението ми е. Щом съм я пуснал днес, значи има защо да е днес, дори и без конкретна причина. Харесва ми. Истинска е – макар и тъжна. Много хора вече ми казаха, че снимката е хубава, но тежка. Навярно е така…

Преди малко получих писмо, което твърди, че било удоволствие да се комуникира с мен и че съм бил добър в това. Писмото беше откровено и мило всъщност, но се запитах защо тогава аз си мисля обратното. Поне за неумението да общувам точно с хората, които най-много ценя…

Всъщност софтуерa ми за галерия също не ми харесва особено. Кодът не се валидира, намерих security проблеми и това хич не ме кефи. Ще трябва да го сменям. Да видим кога ще намеря време за това…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България