> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Приятели
- URL: https://yovko.net/priyateli/
- Published: 2004-10-24T22:21:58.000Z
- Updated: 2004-10-24T22:21:58.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: Лично

> Нека търсим, както търсят тези, на които е съдено да намерят, и да намерим, както намират тези, на които е съдено да продължат да търсят. (Свети Августин)

Едва сега усещам колко съм уморен… Прибрах се вкъщи, шофирайки почти на автопилот. Влязох под душа и дълго стоях под водата – струята беше гореща, но ме мързеше да я регулирам. Предпочетох да свикна с температурата и…

Мислех си за отминаващия weekend – за [OpenFest](http://openfest.org/?ref=yovko.net), за всичко, което се случи и някак още ми е трудно да го осъзная в детайлите му. Струва ми се, че живях в един друг свят през последните два дни. Eдин свят, в който се чувствам себе си, заобиколен с неща и хора, които ценя и които ме интересуват. Бях щастлив – навярно не ми личеше (обикновено не ми личи), но тези дни бих подредил сред най-щастливите в живота си.

Направихме го! За мен OpenFest 2004 беше най-истинската конференция, в която съм участвал. Не защото беше особено различна, не защото беше супер лъскава или специална, а защото беше направена от сърце и с истински feeling. Синхронът ни беше уникален – винаги някой беше там където се очакваше – при микрофона, сред публиката на трибуната, нямаше разпределени отговорности, но всички следяха всичко и когато трябваше да се донесе микрофон, просто някой се появяваше и го донасяше, когато друг трябваше да притича в другия ъгъл просто притичваше, сякаш просто десетина-петнадесет души бяхме на една вълна и мислехме синхронно… Усещането може само да се почувства, няма как да го преразкажа.

В края на миналата година се бях отчаял, че [ССС](http://www.fsa-bg.org/?ref=yovko.net) не може да заработи, а се оказа, че просто е трябвало да мине малко време и да се наместят зъбните колелца. В тази си форма ССС всъщност вече може много повече – на практика обезсмислихме правилата, документите си и стратегията си, просто защото поне за OpenFest 2004 постигнахме хармония, която ни позволи за решаваме проблемите с кимване. Наистина го направихме – не феста, постигнахме този синхрон, който те кара да се чувстваш гот. Нещо като особен вид магия… А с тази магия можем да продължим напред и да сътворим чудеса…

[Жоро Чорбаджийски](http://georgi.unixsol.org/diary/?ref=yovko.net), [Васил Колев](http://vasil.ludost.net/blog/?ref=yovko.net), Григор Гачев, Бобсън, [Роси](http://www.pocu.net/?ref=yovko.net), [Славка](http://ylith.peio.org/?ref=yovko.net), [Sebastianz](http://sebastianz55.org/blog/?ref=yovko.net), Сашо, Ицо Еринин, Румен – всички дадоха всичко от себе си. Толкова ентусиазъм, толкова хъс… Спомних си Григор, който на една от срещите на ядрото в офиса на Роси каза „Не помня колко отдавна не съм виждал шепа хора да правят нещо заради една идея“. Щастлив съм, че ги познавам! Това са едни от най-сърцатите хора на света. А сигурен съм, запалихме някои искри и сред гостите в залата. Сториха ми се доволни…

Адски съм уморен, но всичко това имаше смисъл. Толкова много, че утре някак си денят ми ще е празен.