Pure Zen 3

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Йовко, стълбите на хълма, който сте изкачвали се казва „Света гора“. В другият му край е Алма матер, Великотърновският универститет, където явно не си попаднал. От където се разкрива най-вълшебната гледка към този невероятен град, за който понякога си мисля, че жителите му не го заслужават. Естествено, че не е съвсем така. Израстнала съм в подножието на Царевец и съм го покорявала от към най-стръмната му страна, /мястото, между третата порта и Балдуиновата кула/ която вече е недостъпна за туристи. Била съм пленник в Балдуиновата кула, два пъти, когато можеше да се скача в подземието, но дървените стълби бяха наполовина здрави и никой не мислеше, че сме деца и боят не достига, за да се хванеш в дървото и да се измъкнеш на вън. Бях Балдуин, с факла,напоена с газ, дадена ми от другарите, който не чакаше смъртта, а татко да се върне от работа, за да ме извади от тъмницата :)
    Бях Евтимий, който предпочете да скочи от първата порта, надолу в бездната, която си бяха чисти павета и да си разбие брадата о тях, /за ужас на родителите ми, които помислиха, че това е последният скок в живота ми и с още по-голям ужас да проумеят, че това е само поредният, и никога последният/, но да не се даде жив на османлиите. Това е пътя, по който си минал за Арабанаси, но вече е асфалтиран /и си мислил за хората, които са били вътре в крепостта, раждали се и умирали… Сега, ако трябва да скоча от същото място може да се случи само, ако някой ме бутне неочаквано и насила :) Била съм Калоян и съм търсела пръстена си, докато съм чела „И нека роденият после …“, в църквата „Св.40 мъченици“, която е в края на същият път, току преди моста на Асенова махала, минал си от там и трябва да си я видял… А малко след моста в дясно е църквата „Свети Димитър“, построена в чест на въстанието на Асен и Петър, току в подножието на Арбанашкият баир. А в дясно е „Гарга баир“, където по козя пътека навремето беше възможно само момиче, в детска възраст да се изкатери, да рисува с часове със скица и боички необезпокоявано от никого или просто да мечтае. Тогава просто нямаше такава дума „педофили“. Най-уханният люляк съм брала на хълма „Трапезица“, където все още съществуваха останките на църкви, при това толкова запазени, че имаше и стъклописи и стенописи, които безхаберието на управници и жители позволи времето и вандалите да похитят. Бях Търновската царица, живяла по невероятната улица „Гурко“ и брала череши в лозето на „Габровски“. Била съм момата, която е скочила от скалата на Царевец в Янтра, за да опази честта и вярата си от турците.
    Същата мома, която скачайки е погубила себе си, за да опази други неща, които тогава не съм разбирала и съм се подчинявала на инстиктите си, но се научих да плувам в Янтра, именно заради нея, за да е жива, да не умира никога, защото не приемах този трагичен край… исках да ги победя турците и ги побеждавах…
    Боже, каква ли аз не бях в този невероятен град!
    Как да пропусна ятачеството и усилията, които полагах всеки ден, когато мама ме пратеше на сладкарница „Роза“ срещу конака, където се е случило и Първото Велико народно събрание на Свободна България, а само на крачки от него е килията, където е бил Левски и аз му носех хляб и мляко!? Как съм клечала там, до прозореза на килията му с часове, чувах стоновете му… и когато минеше възрастен стенанията спираха и аз се възползвах от този момент, за да му пусна хляб и мляко.
    И никога не разбрах как никой български управник, който се е киприл пред Конака, пред къщата на Фердинанд, покрай която също си минал на крачки след Катедралата и преди Царевец и… никой, никога не се спря пред прозореца на килията на Левски… не поклеча там като мен и кой знае още колко мълчаливци… Всички сме били деца и всеки в даден момент нещо е преживявал по своему, макар че тогава играехме на орляци… Нямаше телевизия, нямаше компютри, даже още нямаше автомобили, но имаше… въображение.
    Йовко, другият път, когато дойдеш в Търново, непременно ми се обади. Тази град не можеш да го усетиш с автомобил, нито на такадък, нито за един ден или нощ… И той като всичко друго иска време… и още нещо… Ех,Търновград. Невероятен град.

  2. Към Ружа (и не само) – какво още знаеш за местността гарга баир – скоро бях там – страхотно място е! дано успеем да опазим такива места!

Read Next

Sliding Sidebar

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: