Quo vadis: Технологии
Светът на технологиите е едно от най-вълнуващите неща в моя живот и е нормално често да пиша за това. С тях си вадя хляба, забавлявам се, общувам. Приел съм факта, че джаджите около мен са нещо, без което сигурно мога, но не виждам защо трябва да им се съпротивлявам. Интересуват ме и технологиите, които носят (р)еволюцията в себе си. Разбира се, няма как да се задълбочиш в технологиите по принцип – моята селекция са компютърните технологии – тези около Интернет, комуникациите, web, хардуерът, операционните системи (за мен има една операционна система и това е Unix – с всичките и разновидности), софтуерните технологии в някакво сечение… и други разбира се, но в центъра е гореизброеното…
Съответно и тази категория занапред ще е многофокусна, с акценти най-вече върху тези неща. Статистиката дотук показва, че това е втората най-населена с публикации категория в този блог.
Въпреки, че отдавна изоставих писането на суров код, темата софтуер продължава да бъде адски интересна за мен. Дори и в момента, когато заемам позиция, която е силно хардуерно ориентирана, често самоволно се заравям в софтуерна проблематика и с удоволствие се занимавам с това. За щастие и никой не ми пречи да го правя.
Това, за което ще пиша тук занапред често ще има силна релация към софтуерни теми – интересува ме инфраструктурния и приложния софтуер за специализирани бизнес приложения, интеграцията на софтуерни компоненти, софтуерът с отворен код, хибридните системи. Пейо, оценяваш ли пропускането на думичката enterprise? 😉
На някои хора вече им направи впечатление, че все по-рядко говоря за свободен софтуер, очаквайки именно от мен да продължавам да вея знамената му. Има частична истина. Вярно е, че се оказах сред знаменосците, които проправяхме пътя на свободния софтуер в България. Но за мен това никога не е била преследвана цел. Идея много близка до сърцето ми заслужаваше подкрепа и вложена енергия и аз ги вложих. Не съм изоставил това. Истината обаче е, че аз винаги съм бил войн на концепцията за софтуер с отворен код. Има малки различия между двете, за които съм писал и загатвал не веднъж. В онези първи години, зараждащата се общност около тази тема за софтуерната свобода (реверанс към Zak Greant, който избра да ползва тази фраза на първия OpenFest през 2003-та), не се вживяваше в различията (известна част от хората даже стоплиха за тях едва когато започнаха да прехвърчат първите искри доуточняващи един или друг детайл). Консенсусът беше лесно постижим под наслова „Всички обичат Linux“ (и с мержелеещ поглед) „и FreeBSD“ 😉 Всяко начало е романтично и розово…
Бидейки няколко пъти в една или друга роля натоварена с лидерски ангажименти в тази общност аз се стараех да балансирам двете течения, да акцентираме винаги върху сечението на общите положителни страни на „отвореността“ и „свободата“ ако приемем, че това бяха два различни погледа върху едно и също нещо. И смея да твърдя, че дълго време това се получаваше. С набирането на скорост и зрялост обаче това движение беше нормално да се профилира и това се случи. Проблем бе за мен обаче волята за категорична дистанция между свободния софтуер и несвободния, между морално-центрираната концепция за free software и бизнес-прагматиката на open source-а. Появата на Stallman също някак втвърди нещата – понякога си мисля, че това беше възможно най-негативното влияние върху тази общност. И преди съм го казвал, че ми е болно, че в момента на практика няма FOSS общност в България или тя е по-аморфна от всякога. Хубавото е, че FOSS островчетата са повече, хората ангажирани в различни FOSS проекти по света са все повече, така че това всъщност не е лошо. А може би така е даже по-добре. Реално хакерската душа е с поне една идея по-свободолюбива за да има смисъл от единна общност.
Въпреки, че дълбоко уважавам концепцията за свободен софтуер и проекта GNU, моята душа е open source. Аз съм реалист и предпочитам прагматичния поглед над нещата. Истината е, че в нашият свят идеите лишени от бизнес облик и трактовка, колкото и заряд, иновативност и морал да носят в себе си, често могат да бъдат стъпкани дори от нещо посредствено. Затова за мен виталната концепция е тази на отвореността – софтуерът с отворен код е начинът по който свободният софтуер стига там, докъдето не би стигнал иначе. Дори и смесването на компоненти с отворен и затворен код, понякога (всъщност доста често) е предпочитано решение.
Занапред ще има повече публикации на тема open source тук. Паузата беше формална и само привидна – имаше вторични цели, за които ще пиша някой друг път. Всъщност акценти върху отворен или собственически софтуер няма да има. Като човек от бизнеса знам, че когато отида при клиент и той има проблем за решаване, той иска най-доброто и оптимално решение за него, а не по принцип. И не се интересува от съставните му части в детайли (поне в общия случай). Понякога open-source решение е подходящото за него, друг път такова няма, а често правилната смес от двете е успешната формула.
Тук ще пиша за софтуер, който решава проблеми. С необходимия възторг, който свободния софтуер заслужава и който предпочитам да продавам като софтуер с отворен код. Защото решенията и технологиите имат смисъл, когато биват продавани и използвани. Тогава се вижда, че са ценни, полезни, смислени. Всичко преди това са маркетинг глупости.
Знам, че истинските GNUсари може да потръпват от поГНУса, но ще ми простят поне тази игра на думи, иначе аз си знам, че съм религиозно нечистоплътен 😉
През всичкото това време именно с концепции като горните съм занесъл Linux на места, където преди не можех и да мечтая. Правя го почти всеки ден, включително и днес. Не винаги се вижда – и не бива, но едва ли са много хората в България , които имат пуснати успешни и работещи open source платформи върху толкова уникално разнообразен хардуер от всякакви мащаби. Как се прави – ще пиша занапред. От бизнес логиката, през потенциалните проблеми, до може би най-лесното – техническите хватки, които често не са никак толкова сложни, колкото изглеждат.
Ще пиша много за Unix – на практика всичките операционни системи (без една), които ми се мотаят в ръцете ежедневно са някакъв Unix – AIX, Linux, FreeBSD, Mac OS X… Със сигурност ще пиша често и за тях – основно за Linux и Mac OS X. И докато за Linux вече има купища информация то, за Mac OS X считам, че е силно подценена по нашите географски ширини и има нужда от побутване. Подготвил съм поредица статии за концепциите под повърхността. Много е лесно да си купи човек книжле за Mac OS X и в 99,99% от случаите това ще са глупости от вида щракни там и гледай какво става. Mac OS X има адски много неща под повърхността си, които потребителите и не познават, а страничните наблюдатели дори не подозират. И много много open source…
Не очаквайте нищо хубаво за черчеветата на този URL. За мен това е грешка на природата, която приемам за необходимо зло. Включително в бизнес проектите си. Понеже, човек трябва да познава враговете, полагам сериозни усилия да познавам този враг, но познанието по никой начин не променя гаденето в хранопровода ми. Ако се опитвате да откривате хубавите страни на Windows – пробвайте на някой друг URL – тук със сигурност ще ви разочаровам.
Ще пиша доста за Интернет – такъв какъвто мисля, че трябва да бъде, такъв какъвто мисля, че е бил замислен от истинските му бащи, а не тези, които сега се тупат по гърдите за такива. Често мненията ми никак няма да пасват на mainstream-а. Имал съм късмета да вкуся още като хлапе от романтиката на първите големи машини и първите PC-та, от романтиката на първия Internet, от романтиката на началото на open source-а и се считам за абсолютен щастливец в това отношение. Още си пазя няколко перфокарти. Затова и да изглеждам технологичен фундаменталист понякога – това е моята позиция – нетърпяща възражения доста често. Така и ще бъде…
