Размисли от четвърти-пети функционален тип

Размисли от четвърти-пети функционален тип

…И в този хаотичен, непонятен, рискован и интересен
свят… единствен елемент на порядък внася тайнствената,
приказна фигура на Хакера, странстващия магьосник на
бъдещето.
   С. Переслегин (леко редактиран)

Снощи набързо сглобих всичко сътворено по темата Правилник и Стратегия на ССС. Тема, която се наслои с толкова негативизъм през миналата година, че от самосебе си се превърна във формална безсмислица и нещо, което просто трябва да се свърши. Ще ми се да се концентрирам повече върху OpenFest 2004, който така или иначе ще се състои и тази година – ако не ни мине котка път на 23-24 октомври – но се нуждае от сериозно преосмисляне за следващата. Изобщо много от нещата трябва да се подредят в пъзъла около мен. Бях се заканил да изчистя нефункционалните проекти, с които съм се натоварил и го правя всъщност, но не толкова бързо, колкото ми се искаше. Снощи сложих и края на urbanstyle.org – всъщност това няма да е точно край – по-скоро ново начало, което пък означава още един нов проект, но някак вмъкнах динамиката около целия хаос в моето си темпо – равномерното – и се чувствам съвсем комфортно, във вярната посока и хаосът не ми изглежда объркан, а даже гладко организиран.

Съвсем наблизо съм да стъпя истински на тази пътека и предвкусването на това усещане е опияняващо. За щастие всички нужни неща са съвсем около нас – само дето трябва да се отворят едни очи и да се видят.

Приключих книжката на Иван Попов„Хакери на човешките души“ с огромно удоволствие. Препоръчвам я на всеки, който има сили да погледне света и себе си извън Матрицата на ежедневието и който има още в себе си живо парченце от душевността си. Парченце с което би могъл да се причисли към Борбата с организираната реалност. Купете си я – цената и е само 4 лева, а струва далеч повече. И заради идеите и заради тънката ирония на обстановката, в която живеем. Вчера обядвах със Сергей (един добър приятел) и той се пошегува, че би приел за съвсем нормално някой ден бат’ Бойко да потропа на вратата на Иван Попов и да го арестува за разкриване на държавни тайни.

Преди няколко дни чух за социолъгическо изследване, в което бате Бойко бил сред първите трима най-желани от обществото премиери. Не повярвах на ушите си! Нима след всичко до тук, тези същите, дето повярваха на хитлерофашистката физиомутра на Виденов, дето след това поверваха и на царя, сега отново търсят приказки от 1001 нощ. Тези същите нямат ли някакви спомени? Нали имаше нещо като колективен разум? Хайде, разум очевидно нямаме, но поне колективна памет не ни ли се намира? Но какво говоря – когато на същия този охлос, не се сещам за кой път, му прилагат един и същия номер с цената на олиото и той все се хваща. Това беше признак на първичност в развитието, нали? Защо тогава и бат’ Бойко да не стане премиер – с такъв уникален консенсус от гласовете на подрастващите тийнейджърки, процедили дори женска мъзга от междукрачието си пред урната, и гласовете на старите баби (и те вероятно от меланхолия по същата отлетяла мъзга). Циничен ли станах? Е, и? Романтиката е за онези общества, които като правят нещо мислят – поне малко – поне когато трябва, поне когато гласуват… За да имат след това място и за романтика в ежедневието си. Как в общества (боже какъв комплимент!) като нашето сайбърпънка да не изкристализира до турбореализъм?

Лошото е, че като се размисля, ако бат’ Бойко си направи партия, направо е отнесъл по рейтинг всички нюанси сини, червени и булевардно-жълти взети заедно. И тогава ще трябва да имигрирам в Румъния…

Добре, че познавам хора, които имат своята вътрешна светлина, хора като… Григор, които не са забравили да виждат и извън картината… Иначе просто няма никаква причина да напускаш Матрицата…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България