…in a way

– Последната ти снимка в блога…!!!! Страхотна!!!
– Благодаря! На мен ми е странна. Почти половин година се чудя дали да я пусна – дори имаше и текст към нея, но нещо не успях да преценя дали искам да сложа думички наоколо.
– Четеш ми се… тоест, пускай. Каквото и да пишеш, винаги е хубаво.
– Ех, добре… малко ми е трудно в момента… имам много думи в себе си, но… не искат да излязат… случи ми се нещо… от онези ситуации, когато си мислиш, че единственото нещо, за което можеш да се хванеш, единствената ти сила, са думите… а точно тя се обръща срещу теб…
– Ох… това, което на мен последните дни ми помага е едно клише сигурно, но го чух за първи път и супер много ми хареса… don’t spend time thinking „what if“ but instead think „next time I will“… Каквото и да се е случило, е минало… не можеш да го промениш. Само реакцията ти днес/утре подлежи на контрол… in a way. Не знам доколко мъжете се влияят от подобни селф хелп мисли, ама при мен вървят.
– Не знам дали при мъжете вървят… ама аз като едно видно Теле(ц)…
– Мммм, тогава една бутилка вино помага!
– Ще те послушам, да знаеш!

Женски период

казаха ми,
приятелски
и добронамерено

че съм бил
в женски
период

не разбрах само

трябва ли
да чакам
нещо
да ми дойде

Докато те няма

докато теб те няма(ше)
съседите се чукаха

a след това
се караха
и после
пак
се чукаха

и пак се караха

а теб те няма(ше)

мен също

Унес

устните ми
се разплетоха
на влажни нишки
и попиха
в мекотата
на бедрата ти

езикът ми
потъна
между тях,
трептейки
и се разтвори
в малки капчици Продължение

По жицата

– Не разбирам смелостта ти?
– Може да не е смелост.
– Всъщност, чудя се. Не изглеждаш наивен, нито глупав. Не го правиш самоцелно. Но го наричам смелост, може би, само защото не се сещам какво друго би могло да бъде.
– Сега остава да изясним дали да си безалтернативно смел е гот или не.
– Не се ебавай!
– Не се ебавам, просто ти си вторият човек за последните 24 часа, който ми казва, че съм смел, само защото споделям в какво вярвам и съм достатъчно инат, след като вече горе-долу съм пропилял половин живот, да пропилея и остатъка му, надявайки се… може би, на сбъдването на илюзии… Всъщност, може би има нещо вярно… не може да е смелост, защото е дори по-лесно. Вече си загубил и пропилял твърде много. Оттук нататък е по-лесно да пропилееш останалото, до последния милилитър надежда, отколкото сам да се откажеш. И не ми пука дали съм смел или пък глупав. Защото истински смел можеш да бъдеш само, ако наистина не ти пука дали си смел или глупав. Продължение