Робинзоновци

Робинзоновци

Островът е наистина малък – можеш да го обиколиш, ходейки спокойно за по-малко от пет минути. Атмосферата е особена – различни хора, от различни държави, с различни ценностни системи и виждания са се събрали тук при доста спартански условия за да си обменят идеи и мисли. Това всъщност е някакво много естествено приложение на свободната култура. Странно е да си тук…

Гледката от острова наоколо предразполага към доста по-различни теми от тези, които до преди малко дискутирахме. Поне за мен. Честно казано ми действа повече самовглъбяващо отколкото активно приказливо. Въпреки, че съм лектор не ми се говори особено. И дори многото хора наоколо не са проблем за това.

Островът също е интересно местенце – сградите са вехти, но някак стилни с пустощта наоколо. Мястото определено е неподдържано и изглежда изоставено и като, че ли очакваш в същото време на някакъв втори план да има нещо, но… няма… или поне аз не го усещам, което всъщност е гот. Пустощта е някак пълна – толкова пълна, че прелива от символика, която я потвърждава.

Понякога само се появяват туристи с някое корабче – току-що прелетяха поредните, водени от лъскав капитан с униформа. Обикновено гледат параклиса, фара… Фарът има ограда с табелка, която гласи „Влизането строго забранено!“, но всъщност тук всичко е общо – Интернетът, компютрите, храната, минералната вода – фараджията също не спира никого да преминава оградата. Всъщност е глупаво да слагаш каквито и да е граници на два декара площ – нещо, което в реалния живот сме позабравили.

Снимки – по-късно… Просто, защото ме мързи да закачам фотоапарата към компютъра си… Някак ще си наруша вътрешния дзен-покой… Визията ще ме развълнува later, в момента по-ценно е докосването до нея.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България