Rover Wanderer

Rover Wanderer

За първи път през последните десетина дни май се прибирам в квартирата си преди полунощ. Откакто бях в Щутгарт започнах да живея с раничката на ThinkPad-а си подобно на охлюв с черупката на гърба си. В крайна сметка в нея има почти всичко, от което се нуждая – празно DVD, едно CD-RW, копие на филма Revoluion OS, капките ми против сенна хрема, презервативи, прав и кръстосан мрежови кабел, зарядното за Nokia и разбира се компютъра ми, заедно с купчина банкови извлечения, командировъчни заповеди и едно оригинално копие на Linux Executive Report. Съвсем случайно току-що открих вътре и някакво шоколадово десертче с кокосов пълнеж, което сдъвках с удоволствие. Ако добавя вътре и чифт чисти чорапи и бельо евентуално даже може да си позволя не всяка вечер да се прибирам вкъщи.

Всъщност квартирата ми окончателно заприличва на бункер с тоновете струпана хартия, списания, CD-та, компютри и какво ли още не. Уж живея тук на доизживяване, а това се проточи много дълго. Не мога да разбера толкова ли няма една свястна агенция за недвижими имоти в София, на която човек сериозно да може да разчита, че ще му намери квартира. За какво за бога да им давам комисионна, когато трябва аз да ги ръчкам да ми издирят нещо – мислех, че плащам за да не се занимавам аз с тези неща.

Днес започнах статията си за IBM Universe, която май се раздвои на два отделни материала, а вървейки към къщи тази вечер реших да се понапъна да я разтроя за да станат нещата наистина както би трябвало. Дано Светла да е доволна, а не втрещена от тези ми идеи.

Вчера гледах Троя в Арена, а днес моноспектакъла на Мамалев „Разбираш ли ме правилно“. Навярно затова съм настроен леко меланхолично. Имах нужда да позяпам небето тази нощ, но така и не го направих – просто забравих докато бях навън, което никак не става за оправдание. Единственото, което се сещам, че може да свърши някаква работа е това, че раничката ми не побира съвсем всичко, а само почти всичко. Което пък мен ме прави само почти скитник. На което дори никой не вярва заради вратовръзката, сакото и визитките. А и на кой му пука, че „същественото е невидимо“ всъщност…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България