Хората се раждат зли

Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше тази дупка? Скоро се надяваше да разбере.
Продължение

Лунното момиче

Отново съм в Писаница – родното място на баща ми. Дойдох тук заради себе си – за да се опитам да остана насаме и да премисля нещата около мен – и заради баща ми, който много искаше да дойде да види родната си къща.

Това е едно световно неизвестно родопско селце, което дори не съществува на повечето карти на България. Намира се на около 5 км от Смолян и на около двадесет от Пампорово (през гората). Преди години беше известно повече на гостите си от чужбина заради Международната есперантска школа – твърде луксозен за времето си хотел – където под предлог да учат Есперанто, тук летуваха безброй поляци, чехи, руснаци и други съкафезници от бившия социалистически лагер. Казано с две думи – тук процъфтяваше социалистическия секс-туризъм. Нямам идея колко интернационални свалки са се случили тук, но броят им следва да е значителен при положение, че се познавам лично с резултатите на около десетина от тях. Уви, по това време аз бях в една толкова невръстна възраст, в която темата за общуването между половете някак не бе сред приоритетите ми, въпреки че неволен свидетел на такова общуване ставаше всеки, решил да поскита из горите и полянките наоколо.

Сега въпросната школа не съществува, а хотелската база биде потрошена от няколко летни тийнейджърски лагера, случили се в ранните години на прехода. Пътят до селото е разбит, автобусът до Устово се движи само два дни в седмицата по веднъж и хора почти не са останали. За сметка на това природата е все по-дива и девствена, все по-зелена и отворена към себесъзерцания. Продължение