Ще те погаля нежно в утринта,
тъй както летен бриз не те е галил
и пак ще си припомним вечерта,
за която всеки жадно се е молил.

Ще те докосвам във вечерния полумрак
сияеща, горяща от желания
и вечността на този морски бряг
ще си припомни стари съзерцания.

Ще целувам лицето ти, моя луна,
заглушена в прегръдките на морския плисък,
а косите ти като буйна, светла вълна,
ще галят до изгрева златистия пясък.

С морските капки по голите твои крака,
стоплен от ласките, залезът страст в мен събудил,
ще те обичам, моя малка нощна река,
както никой досега не те е любил.

9 ноември 1993
Пловдив