Ще те погаля нежно

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият отговор на keity Отказ

Коментирате като гост.

  1. Бях schedule-нал това стихотворение да се появи на 9 ноември, когато беше и написано, но пък днес изневиделица реших да го пусна сега, преди да е навършило 12-те си години :)

    Хм, бил съм тийнейджър още тогава ;)

  2. В последния куплет се губи малко от ритъма, малко е насечен от прекалено дългите думи. Ако го преработиш, поемата ще стане чудесна!

  3. Това е писано преди 12 години – като емоция – не като поезия. Аз не съм поет. Щом тогава е било такова, нека си остане такова :)

  4. Напротив, прекрасно е! Включително последния куплет.
    И много ми напомни някакво стихотворение, което си бях преписала преди сума години и от което в главата ми е останало само това:
    „…кой може в брегове да побере
    онази глътка, дето ни е нужна…“

    Много, много е красиво, Йовко!

  5. Един чудесен пример как компютрите убиват поезията.

    (Освен ако след 12 години не се окаже, че и сега си продължавал. :-)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: