Ах, защо отново гледах новини? Ватикана след дълго чудене решила да заклейми книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Заради тезите в нея, заради просточовешкия поглед към Исус, заради Мария Магдалена. Защото се разминавала с официалната трактовка на църквата, била атака към нея и отслабвала вярата на хората.

Всъщност аз съвсем не съм особен фен на Дан Браун, просто пише увлекателно човека, не може да се отрече. Няма спор и че света е луднал по него. Пътувайки из чужбина, където и да седна в самолета, на летището, из хотелите навсякъде се срещат хора разнасящи и прелистващи томчета на Дан Браун на всевъзможни езици. Не отричам, че и аз четох Шифъра при едно от прелитанията си над Европа.

Но се чудя как една книга, на която с дебели букви пише трилър може да се възприема толкова буквално. Човеците, които нямат чувство за хумор или са ограничени в мисленето си, обикновено наричаме тесногръди. А как се наричат такива общности, които отново отказват да видят по-далеч от пъпа си, след като 70 години умуваха дали да признаят, че Земята не е плоска.

Колко далеч от хората трябва да е вярата за да бъде мощен инструмент за влияние? И кое е по-важно за Ватикана – това което проповядва Исус или облечената в държавност мощ на религията? Една адски лесна за разчитане загадка…