Ах, защо отново гледах новини? Ватикана след дълго чудене решила да заклейми книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Заради тезите в нея, заради просточовешкия поглед към Исус, заради Мария Магдалена. Защото се разминавала с официалната трактовка на църквата, била атака към нея и отслабвала вярата на хората.
Всъщност аз съвсем не съм особен фен на Дан Браун, просто пише увлекателно човека, не може да се отрече. Няма спор и че света е луднал по него. Пътувайки из чужбина, където и да седна в самолета, на летището, из хотелите навсякъде се срещат хора разнасящи и прелистващи томчета на Дан Браун на всевъзможни езици. Не отричам, че и аз четох Шифъра при едно от прелитанията си над Европа.
Но се чудя как една книга, на която с дебели букви пише трилър може да се възприема толкова буквално. Човеците, които нямат чувство за хумор или са ограничени в мисленето си, обикновено наричаме тесногръди. А как се наричат такива общности, които отново отказват да видят по-далеч от пъпа си, след като 70 години умуваха дали да признаят, че Земята не е плоска.
Колко далеч от хората трябва да е вярата за да бъде мощен инструмент за влияние? И кое е по-важно за Ватикана – това което проповядва Исус или облечената в държавност мощ на религията? Една адски лесна за разчитане загадка…
Ти не задаваш въпроси, а отговори :)
Хехе, и аз признавам, че прочетох въпросната книжка, след като приятел ми я подари с цел да се подразня от „криптологията“ в нея. Всъщност не се подразних толкова – все пак беше очевидно, че намерението на автора е било напише поредното, признавам, увлекателно, но без особена стойност трилърче с милион обрата, а не да образова обществеността.
Това което ме шашна обаче беше, че в последствие засякох няколко онлайн мнения, които очевидно и открито се позоваваха на книгата като исторически източник. O, sancta simplicita! Май Браун се опитва да използва наивета на хората, що се отнася до мистичното, божественото и интригантското. Което от векове е прерогатив на църквата. Нищо чудно, че Ватикана се дразни.
И ако на нас подобна конфронтация ни е почти смешна, то за някои от клиентите на Браун или Ватикана тя е особено съществена. Тъпо…
От криптологията в „Цифрова крепост“ можеш да се подразниш повече :)
Тази в „Криптономикон“ е доста елементарна, но пък и не криптологията е била целта на Нийл Стивънсън в описанието. (Препоръчвам книгата. Има интересни размисли.)
Хмм… може би не съм чел достатъчно внимателно (макар че това беше кажи-речи основната причина да прочета книгата ;), но поне на мен ми се стори, че в „Цифрова крепост“ има само една наистина голяма неточност от гледна точка на криптография. Друг е въпросът, че точно тази неточност е основната завръзка на действието в цялата книга де – без нея не би имало начин да съществува точно този сюжет :)
Не мисля, че трябва чак толкова да се избягва фактологията в книгата. Не мисля, че всичко е истина само за наивността на народа, все пак не е просто прищявка на Ватикана да заклеймява книгата. Все пак по законите на Мърфи ако няма гнило в ябълката – тя не се хвърля! Мисля,че съвестния читател сам ще разбере какво е истина и какво не е! Лично на мен ми хареса това, което прочетох, защото имаше върху какво да се замислиш… определено ми беше писнало от тези книги, които са ми ясни като бял ден. Аз казвам един от шедьоврите на 21 век :)