Денят започна с фотосеанси в офиса тъй като бях набеден между другото и за фотограф да свърша нещо полезно. Получи се някак си, но не се сетих да поискам Model Release Form от обектите си.
Обядвах си Ицо от B&F и Владо, а срещата с Моника след работа се отложи, поради което с Кети се преборихме с едно невъзможно шкафче и се изнесохме от офиса. Тя беше тъжна, но едва ли успях да я развеселя особено със съчувствието си. Прибрах се рано с идеята да свърша нещо полезно, но едва успях да завърша статията си за приложението на ComputerWorld. Май имам нужда от глътка заряд.
Трябваше с Владо и Здравко да се видим в IRC привечер, но и двамата като едни видни дебиянци ми вързаха IRC-тенекия. За проклетия парите ми за месеца някак си са се концентрирали в единствената ми банкова сметка в ING, до която нямам електронен достъп и утре ще трябва да се зaнеса offline до там за да си платя някои сметки.
Всъщност денят очевидно беше напрегнат за всички. Така и не успях да вдигна глава от лаптопа си през целия ден и няма как да не го оприлича на тежък. Всъщност истината е, че няколко дни не съм виждал една усмивка, която вече много ми липсва…
Давам ти ‘Model Release Form’.
Дано знаеш за какво ти е :)!
Майтап! ;) За какво ми е точно за такъв тип снимки ;)
Сетих се за нещо, което четох напоследък. То, разбира се, няма как да ти компенсира усмивката, която ти липсва, но поне може да предизвика твоята :-) Мен поне ме усмихна.
http://margaritta.dir.bg/2004/mart/07pritchalove.htm
Вариант на тази притча е една любима моя сентенция: „Любовта е сляпа и навярно затова е толкова чувствителна към докосването“. Мерси, Алекс! :)
Я по-леко с дебиянците! ;-)
А притчата усмихна и мен…
Адаш, на това ли му викаш сиво, човеко… на това ли?
Виж какво ми се случи на мен :-(
http://www.yyovkov.net/?p=64
Адаш, какво се оплакваш сега – това не е сиво. Това си е 100% pure emotion ;)
Скъпи мои емоции :-(
n ni je mi poznato ocemu je rec ali daj javite se.
pozcrav