Със здравословна доза скептицизъм подходих към идеята да участвам в днешната дискусия. И няма как иначе, когато подобна дискусия в контекста на поредната предстояща сделка с Microsoft може да има само един смисъл – оневиняване и оправдание за действията на МДААР. Дискусията можеше да има точно две възможни развития и съответно изхода – първото развитие – никой не отива и МДААР заявяват, че поради липса на интерес и алтернативи тяхното решение за вечна дружба с MS е логично и единствено възможно. Второто е това, което се състоя – събрахме се, поговорихме, след което министър Василев обобщи, че е очаквал повече, защото не бил получил достатъчно аргументи да спре текущата обществена поръчка. Всъщност никой разумен в залата не би го посъветвал да спре поръчката десет дни преди финала и, никой нямаше такива цели и амбиции. Целта беше да няма следваща поръчка следващите три години, да накараме МДААР да се поразмисли за алтернативите, а не да се носи по течението.

Не съм сигурен, че имаше кой да ни чуе, макар че Юрий Алкалай правеше впечатление на попиващ информацията. Министър Василев беше крайно неадекватен – да не говоря за абсурдно тъпата идея да се подписват договорите на спечелилите търговете за електронно правителство в началото на конференцията. Подписалите ги си тръгнаха веднага – явно дискусията не ги вълнуваше – което не е хубав сигнал от посока на реализаторите на бъдещия e-government, но какво да се прави…

Всъщност единствената презентация, която министър Василев пропусна, случайно или не – бе моята… Дали защото е почувствал личната ми неприязън към неговата особа или защото участвах като представител на IBM България… Всъщност все едно – аз имах цел… А целта ми бе от името на голямото синьо да декларирам твърдо, че не е вярно, че няма сериозен бизнес и компании зад решенията, базирани на софтуер с отворен код. И го направих. Другото не е важно… Нямаше смисъл от друго – не може да се дават точни отговори на институция, която не е в състояние да дефинира точни въпроси. Важното беше FOSS-защитниците да извлечем максималните възможни ползи от ситуацията, която в никакъв случай не може да се определи като благоприятна. Да отидеш или не на тази дискусия беше почти все едно – това, което постигнахме просто беше по-малкото зло.

Елементарните хватки – ами я елате да ми пуснете OpenOffice и ако ми хареса спирам веднага поръчката и ви давам министерството за пилотен проект – просто не стоят сериозно. Министър Василев така и не излезе от контекста на това да оневини и оправдае действията си.

Единственото положително нещо, което постигнахме всъщност – по-скоро страничен ефект, отколкото търсен резултат – бе факта, че все пак за първи път се състоя някаква дискусия с ДА по темата. Някои хора чуха неща, които избягваха да чуят. МДААР днес не направи нищо повече от един много посредствен OpenFest. И сбърка да обещае, че дискусията продължава… Ако наистина има следващ път (за което също съм скептичен) целта трябва да бъде да сбъркат още някъде…

Computerworld са публикували видеозаписи от конференцията:
http://www.computerworld.bg//?call=USE~onlinenews;&video