Скъп ли е софтуерът с отворен код?

Скъп ли е софтуерът с отворен код?

Започнах този текст като коментар в блога на Дончо, но понеже се разписах (или разпалих) реших, че ще е по-възпитано да го пусна като своя позиция тук.

Относно Слашдот – там публикуват какво ли не – включително и FUD… Както и да е… Сметките са според случая и според кръчмаря. Затова някакъв си коментар, пък макар и в Слашдот, няма значение. Има значение обаче подходът при взимане на такива решения. Ако се отнася за домашната машина в къщи или тази на съседите многото мислене няма значение и кой знае каква цел, но когато говорим за бизнес-имплементации и трансформации подобно мислене като това, което Дончо е превел, е меко казано незряло.

Миналата седмица едно изключително влиятелно бизнес списание ме помоли за мнение по отношение на темата FOSS и след като се съгласих започнаха с въпроса: „Какви са другите предимства на FOSS освен това, че е безплатен?“. Въздъхнах наум и репликирах с това, което повтарям вече не знам коя поредна година в подобни интерюта. Отговорът ми беше: „Всъщност FOSS съвсем не е безплатен – RHEL AS за някои платформи струва 18 хил. долара годишен абонамент“, след което отсреща се възцари стреснато мълчание…

FOSS струва толкова, колкото струва, което не го прави автоматично приложим за едно или за друго. Понякога едно решение с FOSS е по-изгодно, друг път не е… и това зависи от конкретния клиент или неговите цели. Всеки в бизнес света, който тръгва към какво да е решение без нужния предварителен анализ, направен от верния кръчмар, обаче… с голяма вероятност ще сгреши.

Горното емоционално становище от Slashdot е доказателство за поредната сметка без кръчмар. Да сравняваш на едро FOSS с не-FOSS или Red Hat с Windows е като приказката за гоооолямата ябълка и маааалката крава… RHEL струвал 300 долара, а OEM Windows 140 – хе-хе – а кой RHEL? И сравнен с кой Windows?

Понеже случайно знам кой RHEL струва триста долара – това е RHEL ES Basic edition – даже 350 долара струва. При това не той струва толкова, а само едногодишния му subscription, което означава, че за пет години ще струва 1750 долара. На пръв поглед скъпо, нали? Окей, само че в годишния subscription за RHEL ES (вероятно трябва да го нарека годишен абонамент) съвсем не случайно се включва 30-дневна телефонна поддръжка по отношение на инсталацията и конфигурацията му с ангажимент за реакция на който и да е проблем в тази връзка в рамките на един работен ден. През цялата година на абонамента тази поддръжка може да продължи да се ползва през web с ангажимент за реакция до два работни дни, както и достъп до услугата за автоматизирани обновявания и поправки в сигурността Red Hat Network. (Отделна тема е, че друга такава услуга просто няма на този свят под небето – има бледи подобия само – който не я е виждал по-добре да не си отваря устата…)

Да ми сравнява някой това с поддръжката, която Microsoft осигурява за OEM версиите си може само да ме накара да се усмихна пренебрежително. Всъщност съгласно OEM договорите за употреба потребителите могат да търсят поддръжка за OEM версиите от този, който им я е продал – например ако имате лаптоп, произведен от Dell ОЕМ-версията на Windows, която идва с него се поддържа от Dell. Ако сте си купили някакъв noname компютър от Most Computers ще трябва да плачете на Most за поддръжка – пожелавам ви приятни преживявания.

Същия кошмарно скъп RHEL ES съвсем не случайно работи върху класическите X86 платформи (Intel Pentium Pro, AMD Athlon и съвместими с тях), Itanium системи, както и Intel EM64T, и AMD64 платформи. За сведение 64-битовата версия на Windows си е отделна и различна тема и струва допълнително други пари.

Отново съвсем не случайно в същата кошмарно висока цена за RHEL ES влизат няколко сървъра за бази-данни като PostgreSQL и MySQL. Освен тях има купчина средства за разработка като компилатори и среди за C, C++, Java, Fortran с Perl, Python, CVS и да не говорим за неща като Emacs, инженерни и математически инструменти, файлови сървъри като FTP, NFS или Samba (CIFS), сървъри за електронна поща с анти-спам (IMAP/POP + Cyrus, Sendmail и spamassassin), невъзможно богата колекция от мрежови сървъри (DNS, DHCP), web-сървърът Apache (членувам не случайно – това е лидерът) с каквито се сетите компоненти, в допълнение системата идва със средства за защитни стени и всевъзможни средства за подсигуряване на данни, трафик и т.н. (SSL, IpSec, MAC/DAC)…

Няма да споменавам многообразието на файлови системи, графични среди и какви ли не други допълнителни неща, за които света на черчеветата може само да мечтае.

Хайде сега някой да сметне какво би струвало всичко това върху Windows и тогава да ми размахва OEM-ската им цена. Достатъчно е да спомена цената само на MS SQL и няма какво да смятаме повече. Срещу OEM-ската цена на Windows на практика никой не ви дава почти нищо. Разбира се, ако всички гореизброени допълнения нямат значение – отивайте в книжарницата и си пазарувайте OEM-ски Windows с мишка или каквото там може. Не на Славейков – научете се да си плащате софтуера, за да осъзнавате какво получавате.

Но ако ще правите какъвто и да е enterprise бизнес OEM-ската версия на кой да е Windows определено никак няма да ви е достатъчна…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България