• Skip to primary navigation
  • Skip to content

yovko in a nutshell

Размисли, истории и идеи от Йовко Ламбрев

  • Блог
    • Избрано
    • Позиция
    • Откровения
    • Лично
    • Технологии
    • Фотография
    • Архиви
  • Бизнес
    • Amazon WS
    • WordPress
    • Linux
  • За мен
    • Resume
    • About me
    • Para mí
  • Контакт
  • Show Search
Hide Search

Сълзите

17 март 2005

Днес неволно видях едни прикрити сълзи. Тайно попити с пръстчета внимателно за да не бъдат забелязани от околните. Безмълвни сълзи, които… те стъписват, защото… имат значение. После отминаха, усмивките изгряха отново. Научих и тайната, която ги е предизвикала, но… се замислих. Защо е толкова лесно да нараняваме заради собствените ни страхове, заради личните си тревоги, заради собствения си дискомфорт или неорганизираност? Заради това, че е по-лесно да засегнеш фин и добър човек отколкото да се вгледаш в него или в себе си? Или заради друга някаква причина? Сигурно и аз нямаше да се замисля толкова, ако точно тези сълзи нямаха такова значение…

И си спомних откога не съм усещал собствените си сълзи по лицето си… Беше прикрито по подобен начин с ръка, зад компютъра ми, където прекарвам значителна част от денонощието и той неволно се превръща в свидетел на болките и радостите ми, в повече от машина и скъпа вещ, в нещо, към което малко или много се привързваш. Мисля, че никой не ме видя тогава… надявам се…

Прехвърлях това из главата си в колата по пътя към къщи тази вечер и някак неволно очите ми се навлажниха. Намалих малко скоростта, защото започнах да виждам малко по-трудно, но не посегнах с ръка към лицето си. Има неща, които не бива да скриваш от себе си…

  • Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец)

Подобни публикации:

Filed Under: Лично

About Йовко Ламбрев

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Бюлетин

Получавате новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща. Само ако има такива. Без спам!

Reader Interactions

Comments

  1. Явор Атанасов says

    17 март 2005 at 1:06

    Истинския мъж не трябва да се притеснява от сълзите си. Всяка истинска жена знае, че тези сълзи имат значение.

    Отговор
  2. Алекс says

    17 март 2005 at 9:45

    Прав си, Яворе. Защото знае, че те са израз не само на сила да не отричаш болката си, а и на смелостта да се довериш и да я споделиш. И това доверие е един от най-големите и желани подаръци, които един мъж може да дари на една жена.

    Отговор
  3. милена says

    17 март 2005 at 10:05

    Досега си мислех, че фреската на Климт, изобразяваща тъгата, е най-красивото претворяване на това човешко чувство.

    Отговор
  4. Ду says

    17 март 2005 at 10:08

    Наистина е много по-лесно да засегнеш фин и добър човек, отколкото да го разбереш.. Което е много неприятно за тези от първият вид. А за сълзите – никой не трябва да се притеснява от тях. По-странно би било ако човек не плаче.

    Отговор
  5. Явор Атанасов says

    17 март 2005 at 10:13

    @Алекс – Напълно съгласен :)

    @милена – можеш ли да дадеш линк към това, което имаш предвид?

    Отговор
  6. милена says

    17 март 2005 at 12:24

    http://www.staratel.com/pictures/gustav_klimpt/freski/pic5.htm
    това имах предвид

    Отговор
  7. Елена says

    17 март 2005 at 18:18

    Сълзите пречистват :)

    Отговор
  8. Илиян says

    20 март 2005 at 15:23

    @Алекс и @Явор,
    Много добре казани думи за сълзите. Ще ги дам на приятелката ми да ги прочете :)

    Отговор
  9. cris says

    21 март 2005 at 15:55

    Не за пръв път съм тук, но чак сега пиша. Защото това, което си казал улучи точно онова място в корема, дето те присвива когато някой се е е отнесъл несправедливо с теб. Моите сълзи всичките са такива. Благодаря все пак за красивите думи.

    Отговор
  10. Анонимен says

    24 януари 2008 at 0:31

    А аз просто се разплаках, защото час по-рано някой ме нарани точно така, докато се опитвах да обясня, че не искам да ме боли и с неговата болка… много хубави думи… връщат ми вярата, че ако… ако някой види сълзите ти не винаги е нужно да се страхуваш.

    Отговор

Оставяне на отзив за Явор Атанасов Отказ

Ако имате нужда от моите услуги или да поговорим за бизнес

Поверителност и "бисквитки": Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Политика за "бисквитки"

1997-2019 Йовко Ламбрев, Някои права запазени · Правила

  • Twitter
  • 500px
  • Vimeo
  • YouTube
  • RSS