> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Две истории за пекарни
- URL: https://yovko.net/social-bakery/
- Published: 2015-08-04T13:12:16.000Z
- Updated: 2020-12-26T13:25:41.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: Позиция, Общество, Бизнес

Днес искам да споделя още две истории за силата на обикновените хора и малкия локален бизнес, които много си приличат, но илюстрират различни модели на финансиране за социално предприемачество. Иде реч за две пекарни.

Историята на [The Dunbar Community Bakery](http://thebakerydunbar.co.uk/?ref=yovko.net) започва през 2008 година, когато пекарната на семейство Smith на High St. в шотландското градче Dunbar затваря, понеже старите собственици решават да се пенсионират. Хората от градчето обаче, не искат да се откажат от възможността да купуват хубав ръчен хляб, замесен и изпечен на място и да го заменят с хляб, предлаган от супермаркетите. Събира се група от тях, която изготвя тригодишен бизнес план за повторно отваряне на пекарната. Регистрират кооператив и в края на август следващата година 160 души от градчето стават съдружници в начинанието (със скромни лични инвестиции между £1-£500), което стартира с почти 18000 британски лири начален капитал. В управителния съвет са избрани местни предприемачи, финансисти, маркетолози – хора с различни профили. Оказва се обаче, че не могат да договорят дългосрочен наем на старата пекарна, а капиталът не позволява да я купят, затова се налага да потърсят друго помещение на същата улица.

Успяват едва след още една година по-късно като помещението има нужда от архитектурна реконструкция и купчина разрешителни преди строителните работи да могат да започнат едва през лятото на 2011 година. За целта са били нужни и още средства, поради което вложителите вече надхвърлят 300 души, а инвестицията 40000 лири, но в крайна сметка на 6 октомври 2011 година финансираната от хората пекарна отваря врати.

Само две години по-късно тя се цитира като една от най-добрите в цяла Великобритания, дори печели телевизионното състезание Britain’s Best Bakery, а в нея постоянно работят 8 души, които се занимават и с обучение на други пекари. Дребните съсобственици в проекта вече надхвърлят бройката от 800 души.

Ето и кратко филмче за тях:

Втората история е за подобно начинание на друго място – Slaithwaite, West Yorkshire. Всичко започва през 2009 година, когато в едно много малко помещение, група предприемчиви съграждани решават да правят ръчен, занаятчийски хляб. Наричат се [Handmade Bakery](http://thehandmadebakery.coop/?ref=yovko.net). Финансовите им възможности са скромни, затова решават да продават хляба на абонаментен принцип, предлагайки на съгражданите си да предплатят хляб за някакво време напред. И много бързо набират около 60 семейства, от които голяма част предлащат хляба си дори за година напред. Идеята е, че колкото по-дългосрочен е абонаментът, толкова по-голяма е отстъпката в цената, по която се предплаща хляба.

И така първият проблем, пред който се изправят предприемачите-пекари е, че в помещението от само 15 кв. метра те няма как на практика да произведат повече хляб от този за нуждите на първите им 60 клиенти, а желаещите непрекъснато се увеличавали. Тогава те решават да сменят помещението с по-голямо, за което обаче продължавали да нямат средства…

Тогава техен познат подхвърля идеята за „хлебни облигации“, която преразказана изглежда като малки парични заеми от хората, срещу лихва от 6,25% – платими обаче в хляб. Сделката е честна, понеже дребна инвестиция (обикновено до £500 и по-малко) срещу такава прилична лихва не е особено обичайно явление, а рискът е нисък, сумата също. Клиентите-съинвеститори печелят хубав хляб, наблизо до тях в квартала им. А пекарите освен възможността да разшират бизнеса си, печелят и ангажираността на хората, които са заинтересувани и се грижат за оборота на начинанието, в което са инвестирали.

Всъщност новото им място е пекарна, но комбинирана със сладкарница и кафе – място за срещи, което провокира хората да се събират там. Човекопотока около пекарната подкрепя и малките локални бизнеси около тях. По подобен модел точно срещу тях работи и магазин за плодове и зеленчуци, който дори изкупува на дребно продукция на хора от квартала, която те са отгледали в малките си дворчета.

Та това са само примери, които впечатляват с моделите си за обществено финансиране, които са напълно приложими навсякъде, особено защото в резултат засилват усещането за общност, връзките между хората, а и нивото на доверие и съпричастност помежду им.