В крайна сметка Законът, който ще се бори против SPAM като ще поддържа регистър от email адреси на хора, които не желаят да получават SPAM, стигна до гласуване в Парламентарна зала.
Защо е безполезен ли? Всъщност той е направо вреден с едни други текстове в него. Но е безполезен, защото няма да реши проблема. SPAM-ът е своеобразна форма на кражба – кражба на капацитет, на трафик, на пари. Той използва моята Интернет инфраструктура, за да рекламира нечий бизнес – т.е. за разлика от другата реклама, която се плаща от рекламодателя, тази се плаща от мен – потребителя. Т.е. това е кражба на мои лични пари.
Законът дефинира регистър, в който трябва да оставя електронния си адрес ако не искам да получавам SPAM. След което, ако някой ми изпрати SPAM, а аз изрично съм декларирал обратното Комисията за защита потребителите щяла да налага глоби?! Смешно ли ви е колкото на мен ми е тъжно?
Първо, както не е нужно изрично да декларирам, че не искам някой да ми открадне телевизора в къщи, така не искам да декларирам, че не искам да ми крадът трафик и пари, чрез SPAM. Защото противното означава, че въпросния закон приема SPAM-а за някаква нова форма престъпления и кражби – нещо като приемливи престъпления. Не съм юрист – те всичко могат да обяснят, ама в моето съзнание подобна формулировка не fit-ва.
Второ, като знам как се съхранява информация в подобни регистри, с front-end интерфейс към Интернет, хич и не мисля да си давам реалния адрес там. Принципно не искам да си го давам никъде. По-ценен ми е от ЕГН-то. А и там най-много като съберат десетина или стотина хиляди email адреси, някой да си ги изцоца тихичко и да спамва – дето се вика вече таргетирано и проверено, че адресите са истински. Или пък някой от Комисията за защита да ги изтъргува – знам ли – с какво са доказали, че мога да им вярвам?
Трето, как по дяволите Комисията ще издирва спамърите за да налага глоби? Хайде, за най-тъпите БГ-спамъри може и да проработи (0.5% от проблема), ами за другите? По какъв закон, се питам, ще бъде направена асоциация между email-адреса на спамъра и изпратения от него SPAM. Ами той може да отрича до второ пришествие. Или може би ще му искат да си подписва SPAM-а с електронен подпис? Ами ако е китаец?
Всъщност аз със сигурност ще си направя един нов email адрес, и ще го пусна в Интернет – ще напиша няколко писма от него, ще се подпиша в два-три форума из мрежата. Мога и директно да го подам на някой спамърски списък, ама хайде да не съм толкова лош. Две седмици по-късно ще го надушат спамърите отвсякъде. Всъщност аз имам такъв адрес, който не ползвам. И ще го дам на Регистъра да ме пази. Искам да видя как ще го направи – адски ми е любопитно…
Не ме разбирайте погрешно! Аз не съм против решение на проблема – даже много съм ЗА. Но този закон няма да доведе до решение. Уважавам много и консултантите на закона, простете иронията ми по-горе, но тя е защото в случая просто резултатът е едно голямо дрисливо ла…но. (Попълнете сами липсващата буквичка!)
И още една хрумка… Аз като не разбирам от право се консултирам с юрист. Докога юристите ще си мислят, че сами могат да пишат закони за всичко? Даже и за IT…
Случая е още по-лош – аз знам, че въпросните могат повече. Тогава? Пак ли игра по свирката на някого? И името не е ли по-важно от малко хонорари?
Когато преди време за първи път чух за това, ми прозвуча като „който не иска да стане жертва на серийния убиец, да се обади на регистратурата с личните си данни, за да знаем, че не е искал да бъде убит.“
Прав си за това, че законите не трябва да се пишат само от юристи. Нищо против правното поприще, просто в такива занимания лесно се обърква целта със самоцел. Или не, не става дума за професионална дилема, просто някой някъде киха много пари и някои около него се бутат да му дават кърпички… тъй де, правни съвети.
При един нотариус преди време бях попаднал на възрастен човек, който обикаляше нотариусите в София с декларация, че не иска и няма да си продава жилището. Това в резултат на популярните измами, при които стари хора се оказваше, че живеят в своите бивши жилища и даже наем дължат.
Иначе те експертите бяха попитани, изслушани и… игнорирани. Това е закон, който се приема под влиянието и заради ЕС и това е едно от не-хубавите неща, които ще ни се случват в този процес.
И аз една сутрин се нервих на тези простотии,
http://spisanie.cc/nb/?p=306
Вярно дума Пейо за експертите. Нас като хора на ISECA ни питаха за мнение и нашето беше, че OPT-OUT е изключително глупав метод за борба със SPAM. Писахме и разни други коментари, които си спомням бяха доста негативни за така наречения „закон за ел. търговия“.
Естествено, цялото ни мнение си остана глас в пустиня.
Лично аз няма да разчитам никаква комисия да ме пази и ще продължавам практиката си, когато някой български спамер ме заинтересува с неговата оферта аз любезно да му я върна няколко хиляди пъти. Щом си мисли, че е толкова интересна за мен, вероятно и на него ще му бъде полезна.
Аз му бях казал отдавна на Жоро Димитров, че това не е начинът за решаване на проблема, но явно той има мнение и го е отстоял пред Ники Василев.
Може би си струва да напишем заедно едно становище и да го пратим в Парламента? Има ли доброволци? Аз съм! Който иска, да ми пише на veni@veni.com (не се страхувам да го пусна този адрес; получавам толкова много спам, че добре, че има анти-спам филтри на сървърите).
С Тони още сутринта се чудехме дали да пратим нещо от името на ФОП, но още не сме седнали да пишем. Той Парламента вече се е засилил да гласува и едва ли ще го спрем, но може пък и да има смисъл…
Парламентът не се е засилил да гласува. Проектозаконът е приет от Мин. съвет. Ще влезе в Парламента и ще има поне два месеца за реакция. Затова ви предлагам да пишем. Ако искате, разбира се.
Пишем! Поне да спя спокойно с мисълта, че съм казал каквото трябва!
Според мен по интересен експеримент ще бъде да се регистрира един адрес, който да не се дава абсолютно никъде, след което да се регистрира във въпросния регистър и да видим колко време ще издържи без спам.
Аз за целите на тестовете съм проверявал, ако наистина никъде не го даваш адреса, ама наистина никъде, шансът да те набарат спамърите е изключително малък, така че ще бъде 99.999% сигурно, че ако дойде спам – виновен е регистъра!
@Илия Горанов: В наши дни това вече не е така. Спамърите разполагат с контрол върху големи мрежи от чужди компютри (zombie/bot nets) и си позволяват да спамят непроверени списъци (дори случайно генерирани, а не от речник) с адреси. Т.е. хващат някой domain и му пращат 100,000 пощи на потребители от a@domain.tld, b@domain.tld… xyz@domain.tld и т.н. Така че дори никога никъде да не си публикувал даден адрес има съвсем прилична вероятност да го уцели някой спам.
Ето становището на Фондация „Отворени проекти“ относно този вид на проектозакона за електронна търговия.
За съжаление се оказва че регистър все още няма (нямало наредба), но има промяна в закона.
Добавена е алинея 4 : Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.
За сметка на това пък в глобите няма никакви санкции за самия спамър :-(