> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Способните да мечтаят истински
- URL: https://yovko.net/sposobnite-da-mechtayat-istinski/
- Published: 2004-12-03T09:26:53.000Z
- Updated: 2004-12-03T09:26:53.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: Лично

Споделено по повод един пътепис от една отпуска или от едно пътуване из един вътрешен свят \[[Б. като… Бургас](https://yovko.net/index.php?p=156)\] \[[Хакери на човешките души 2](https://yovko.net/index.php?p=157)\] \[[До скоро](https://yovko.net/index.php?p=158)\] \[[Лунното момиче](https://yovko.net/index.php?p=159)\] \[[Четири години по-късно](https://yovko.net/index.php?p=160)\] \[[Reboot](https://yovko.net/index.php?p=162)\]

> Моята Писаница се казва другояче, а може би изобщо не съществува в реалността, поне каквато я виждам. И моето Лунно момиче може би изглежда различно, и носи друго име вътре в мен – но дори вътре в нас външността и имената си остават сложени от природата маски върху същността. Моят Бургас може би не е Бургас, или може би не е *този* Бургас… Иначе обаче са същите. Те са нещо, което ти си погледнал през кривото стъкло на очите си, а аз – през моето. Имената са станали различни, външностите… Но дълбоко отвътре нещото е същото.
> 
> … Всъщност, бил съм. Не знам колко там, но… май достатъчно.
> 
> Не знам какво е истинското му име. Вярващите го наричат Божия искра. Аз обаче май не съм достатъчно вярващ, за да го нарека така. Когато впия поглед вътре в себе си обаче, го виждам – нещото, обединило нежността и красотата, искреността и близостта, добротата… И силата да не преставам да мечтая. (Защото мечтите са в основата на всяко Сътворение, и ме правят равен на Бога. Откажа ли се от тях, се отказвам от всичко в мен, което не е кал.)
> 
> Ти с какво едно име би нарекъл всичко това, когато видиш, че то е в същността си едно?
> 
> То е едновременно и силата да сътворяваш, и съдържанието, което заслужава да бъде вложено в сътворение. То е семенцето, от което, грижиш ли се достатъчно за него, може да израсте… нямам думи, които да го опишат. Нещо, способно да сътворява светове – светове, които си струва да бъдат.
> 
> Което пък ме навежда на странна мисъл. Някога писачите на свободен софтуер са били отделни кукута, както сега мечтателите. Само че вече имат свое общество, влиятелно и с авторитет, съградено върху създаденото от тях.
> 
> Дали няма да дойде ден, когато способните да мечтаят истински, да желаят Лунни момичета, да търсят корените си в земята и да се протягат през тръните към звездите, също ще имат свое общество? Защото това, което те са способни да творят, е много повече от софтуер…

Дали? А дали е толкова нужно – нима ако нямат свой свят ще спрат да мечтаят… истински… Или да търсят…

А името, приятелю, онова едно име го знаем и двамата. Tо събира и мечтателите, и немечтаещите, и щастливите, и нещастните, и болката, и усмивката, и смъртта, и сътворението… Една малка обикновена думичка.

Любов.