I’m still developing

6 коментара за “I’m still developing”

  1. Онова D700 явно не ти допада вече, драсни един ред, ще те отърва от мъките 🙂 (нищо че съм канонец) 🙂

  2. Веднага го сменям за сапунерка дето на ISO 6400 няма грам шум 🙂 че и нагоре… и да е поне лайка-формат ;-P

  3. Ха, не че искам да се заяждам, но като гледам купчинката е само до ISO400 🙂 А и не вярвам да имаш нужда от исо6400 за да снимаш нещо в контролирана среда.

    Иначе си е тръпка да се борави с истинският RAW формат както някои хора го наричат.
    Сега не ми е под ръка, но може и да възродя старата Практика на баща ми като ми попадне в ръцете…
    А и да си преслушам малко от грамофонните плочи също аналогов формат предлагащи позабравени „шумни“ емоции (пак закачка имайки предвид дефектите непознати на дигиталното в сериите ти от Виена).

  4. Да спазвам обозначението за светочувствителността на черно-бялата емулсия е само въпрос на желание, без никаква задължителност. Въпросния Neopan 400 е чуден – push-вал (снимал) съм го до 1600. После се компенсира с времето и температурата при проявяването. Зърното става по-видимо, но именно тази „(д)ефектност“ ме кара да снимам още на филм. Това е очарование, което pure native диджиталистите пропускат, а това е една съвсем друга магия 🙂

    В контролирана среда малко неща са критични, но на улицата е съвсем друго… не бих отказал сензора на D700 в тяло на компактна телеметричка… По принцип търся различни неща като снимам с филм и с матрица… Различно е и усещането… Зърното кефи, шумът дразни… те не са една и съща (д)ефектност 😉

Вашият коментар